Към съдържанието








- - - - -

В търсене на прохлада

Публикувано от boro03, 25 април 2011 · 462 прегледа

Лято, суша, жега, време за мотори. Този път тръг¬ваме в ранна съботна сутрин в преследване на прохладата. Накъде? Решили сме да видим малко от Искърското дефиле, но там, където вече не е съвсем дефиле - в района на Карлуково. Не бързайте да правите асо¬циации с известното в цяла Бълга¬рия психиатрично заведение. Въпреки че ни мина мисълта да си направим резервации. Ами то луд¬ницата, в която живеем, рано или късно ще ни доведе дотам, та поне да сме създали контакти. Засега идеята е да разгледаме една от най-известните пещери в Карстовия район - Проходна. Глътнали сме на един дъх магистралата до Ябланица (нали си знаете, внимателно след тунела Правешки ханове...) и поемаме вляво през Златна Панега Към Луковит. За Карлуково може да се отклоните още в първото село - Румянцево, но ако още не сте се концентрирали след наситения мутро-барок на селските прогимназии преди него, не се притес¬нявайте. Разклона вляво след чаршията на следващото - Петревене, също върши работа. От там до Карлуково са 8 км. Не влизате в селото, а продължавате в посока Луковит. Около километър-два след селото бъдете внимателни. След "S"-образен завой ще забележите вдясно черен път (пещерата е точно под електрическия далекопровод), който ще ви доведе до широката поляна пред входа на пещерата. Знам, че ви се иска да имаше поне една табела, но по-добре не разчитайте - днеска има, утре няма... На импровизирания паркинг забелязваме няколко коли, съответния брой палатки и все още леко димящ лагерен огън. Явно сме подранили, защо¬то една рошава глава наднича между процепа на зелената палатка и успокоена от миролюбивия ни вид продължава лечебния сън. Ние разопаковаме екипите и бързаме да се потопим в сянката на скалите. Рано е, но още от сега припича. Сли¬заме по добре поддържаните дървени стъпала и се озоваваме в друг свят. Намираме се в най-дългия пещерен тунел в Бъл¬гария. Разстоянието от единия до другия край е 262 м. Осветление не ви е нужно. От тавана на централната част във вас са се вперили две очи, през които наднича синьото небе. Гледката . е внушителна. В следствие на ерозията водата е прояла два почти симетрични отвора - "Окната" или "Очите на Бога". Култовото място е оценено от много филмови продукции, включително и "Време разделно". От време на време се ползват за тренировки по спускане с рапел, а от големия вход ентусиасти дори скачат с бънджи. Стана дума за вход, в тази пеще¬ра те са два и от прохода, образуван между тях, идва и името й. Ние сме през "Малкия", с височина на свода 35 м, а от другия край през "Големия" (45 м) малка пътечка ще ви заведе до Националния пещерен дом "Петър Трантеев". Той е направен в процеп на скали¬те над реката и е с формата на прилеп. А гледката към реката е фантастична. Личи си, че домът е бил свидетел на много по-добри времена. Сега е запуснат и опреде¬лението "национален" като че ли напълно съответства на състоя¬нието на националността. Жалко. Връщаме се при моторите и тихо, за да не развалим обедния сън на лагеруващите, се изнасяме към пътя. Време бол, решаваме да се разхладим около Крушенските водопади. Излизаме напряко до Луковит, поемаме към Долни Дъбник, заобикаляме Плевен от северната му страна и по пътя за Русе стигаме до Обнова. Завиваме вдясно към Летница и след още 8 км стигаме до с. Крушуна. Ходили сме неколкократно до там, но с всяко ново посещение ги преоткриваме и изпълват душата ни с възхищение Към Майката природа. Уникалните със своята красота водопади се намират в местност, наречена "Маарата", а непосред¬ствено над тях е и пещерата, от която извира едноименната река. Именно нейните води се изливат през високия 15 м водопад, който привлича десетки посетители, осо¬бено в горещите летни дни. До него се стига по изградена и добре поддържана еко-пътека. Гледката, която заварваме още в начало на пътеката, не е особено красива -десетки коли безразборно са спрели около пътя и по околните поляни. Купища прегрял народ се опитва да се скрие на хладно под сенките или нагъва сандвичи на импровизирани пикници, непосредствено между гумите на автомобилите. Пейзажът се допълва от десетина дървени бараки, обвити в задушлив пушек с миризма на кебапчета. Опитваме се да преминем възможно най-бързо през този етап, макар да се налага да оставим моторите на същото място. Началото на еко-пътеката е обозначено с барие¬ра, зад която не се допускат каквито и да било моторизирани маши¬ни. Това е съвсем логично, защото пътят до каскадата от водопади е изключително тесен, на места стъпалообразен, а на други преминава по тесни въжени мостчета, непосредствено над красивите Карстови басейни. Необходимо е да добавим, че, за да ви допуснат зад споменатата бариера, се заплаща вход 1 лев. Питаме човека, скрит в малко павилионче до бариерата, за какво е тази такса. Не защото ни липсва патрио¬тизъм или не бихме дали някой и друг лев за опаз¬ването на хубавата ни природа, но ни е странно някак си, общината (а може и да не е тя) да поиска от теб такса, за да видиш една чисто природ¬на забележителност. Отговорът е - за да се чисти след туристите! Съгласяваме се, след определен тип "неделни туристи" наистина трябва да се почиства, защото истинските такива не оставят своите "следи" в природата. Гледката на красивите водни каскади обаче, бързо ни разсейва от мрачните мисли. Районът е изключително живописен и представлява каскада от водопади, прагове и басейни, а варовиковите скали променят цвета на водата, като го правят много светло синьо-зелен. Името на селото, а оттам и на водопадите - Крушуна, идва от вид сокол, наречен "Коршун". Красотата на мястото трудно подлежи на описание и е най-добре човек да го види с очите си. Постепенно пътеката се изкачва над водопадите, до висок скален масив, изпод който извира река Маарата. След това можете да се върнете обратно по същия път, покрай водопадите или да продължите по еко-пътеката, която с плавен завой се спуска отново към входа на местността. Яхваме моторите и поемаме по обратния път към Александрово, а от там - към Ловеч. Вляво се намира отклонението за с. Деветаки и известната Деветашка пещера, но засега ги отминаваме - пред нас е Ловеч. Непосредствено в центъра на града се намира уникалният покрит мост на Кольо Фичето. От там тръгва и пътят към архитектурно-историческия резерват "Вароша", над който се изди¬гат Ловешката крепост и паметникът на Васил Левски. Редом с музеите и галериите, Вароша предлага и приятни семейни хотели с автентична архитектура и уютни механи. Не успяхме да устоим на прохладните сенки и се намърдахме около масата при "При войводите", за да опитаме част от гастрономичните традиции на региона. Така се бяхме заплеснали с вкусотиите, че не разбрахме кога е станало 6 часа. Нищо. През лятото денят е голям. Това беше второто условие, което предопредели останала¬та част от маршрута. Идеята беше да се върнем през Троян, Беклемето и подбалканския път, но поради закъснението и ремонтите след Гълъбец, удоволствието от точно тези планински завои ще оставим за по-нататък. Сега изминахме 15-те километра до главния път София - Варна, завих¬ме надясно и още преди да се стъмни, прибрахме машините в гаража. Най-после дойде време и ние да разхладим с по една-две бири. Че то, уж не карахме кой знае колко – (под 400 км), но жегата си казва своето.




Много увлекателно разказано. Крушунските водопади са райско местенце - още помня красивия им синьо-зелен цвят. А Троянския Балкан ми е любим - ходим всяка година там. Само във квартала "Вароша" и на крепостта още не съм ходила, но казват че е красиво там. :)

Юли 2014

П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829 30 31   

Търси в Google

MyBlogLog

Twitter