Това събитие започва 24.05.2007 и се повтаря всяка година до 25.05.2015
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
24 Май - Ден на славянската култура и писменост
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост e официален български национален празник.
На този ден нашият народ отбелязва създаването на славянската азбука и писменост от светите братя Кирил и Методий.
Доста трънлив и описан с болка и мъчения път извървява българската писменост от раждането си през 855г. до ден днешен. Непрестанни борби за налагането на новата славянска култура и книжнина, гонения на създателите й и безконечните унижения с тях от закостенели еретични съсловия. За да бъдат преведени библейските книги и да започне приобщаването на славянските народи към християнската идея и религия...
Житието на светите братя звучи като приказка или легенда. Може би защото днес не се раждат толкова волеви личности, толкова устремени в една идея, в благо не за самите тях, а за няколко милиона души, за които труда им ще означава всичко.
Кирил е един от най-високо образованите за времето си хора. Завършва престижната Магнаурска школа с пълно отличие и става библиотекар в църквата 'Света София" в Цариград. Постъпва в манастир (Олимп), където среща Методий. Цариградският патриарх Фотий изпраща братята с мисия при хазарите, където пренията с мюсюлмани и евреи добиват широк обществен отзвук и самият княз Ростислав, който се противопоставял на германизацията на славяните, която набирала скорост, поканил Кирил и Методий в Моравия. Там те създават Моравската школа, където превеждат и пишат книги. Немското духовенство разбира се, яростно се възпротивило на делото на братята, което се явява спънка в стремежа му на културна и духовна асимилация на славяните започва зверски гонения и гаври с тях. Отказвайки им право да ръкополагат свещеници, на практика ограничават влиянието на моравска школа като славянска църква, затова братята решават да се върнат в Цариград. По пътя обратно, минавайки през Панония, княз Котцел моли братята да останат и да изучат поданиците му на новото писмо и четмо. Научавайки, че императорът е починал и че няма да получат правото да обучават и ръкополагат свещеници, те заминават за Рим, да го поискат лично от Папата. Във Венеция Кирил по-най блестящия начин защитава правото на славяните да имат писменост и богослужения на собствен език и азбука и отхвърля триезичната ерес пред тамошното духовенство.
Въпреки че папата ги посреща с почести и осветява книжнината им, те така и не получават бленуваното право, нито дори епископски сан. В Рим Кирил умира и оставя в ръцете на брат си методий довършването на великото дело. Княз Котцел спешно настоява за епископски сан на Методий в Панония, което папата не оспорва заради твърде отслабеното си влияние в България, където преждевременно княз Борис І е покръстил българите, страхувайки се, че ще загуби чрез отказа си влиянието и във Великоморавия.
Празникът е не само празник на славянската писменост и култура. Това е празник на напредъка, на отстояването на изконни принципи, празник на прогреса, на обединяването на силите в името на духовното преобразяване и усъвършенстване, на постижението в името на една светла идея. На обединението на славянските народи. Подобен празник няма никъде по света и не се чества от нито един народ.
Чества се всички славянски народи. И все пак е най-българският.
А е най-български, защото ражда нашата нация, нашият език и култура.
