don kihot

Ей я тая лошотия Ади Ще ми черпела със шикалади Ама обещава ги на Кали Пък един на мене не извади Ще я води тя дори в чужбина И забравя цялата дружина Шефке, каниш ни отново всичи тук А виждаш как посрещат ме с юмрук Дулсинея лоша им била Росинанта нямал пък крила Заглеждал Санчо първескини А те пък сякаш са царкини И как да влизам в тая тема Затуй на нея АНАТЕМА Е, добре де, хайде, стига вече Че се много времето отече В пунделник сичките да се сбереме А пък шикаладите - от мене Ако случайно нещо бавя се, и аз не дода Знайте че война със великани нейде вода

Но аз съм абориген...не, ами неандерталец... Ей на обърках се пак, как беше...а, да – вегетарианец Не искам дебела, вкусна, гадна пица Дай ми само чашка изворна водица Не знам дали ще тъпчеме партина Виж го слънчо днес как силно грее Но на гости нека идеме двамина Че Ади е готова даже винце да налее А щом пък Ади е таквази майсторица Нека вместо да ми меси мазна пица Тази наша пъстрокрила гълъбица Да омеси сладка цица...оп – мекица Простете ми другарчета за грешките Но голям ми е товар на плешките Снощи тъй наблегнал бях на чашките Че припознах върху друга аз...на Дулсинея прашките

Чук-чук, чук-чук, чук-чук… „Кой е?" – някой се обади "Не стойте в тоя студ Влезте!"- каза Ади. Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Се чу отново звук „Кой във тоя сняг Тупа-лупа пак" Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Ето, че излезе Ади вън Да прекъсне този звън И види кой дошъл е тук Но никого отвънка няма „Ах, каква е таз измама"- Ади се озърта и кокори И вратата с крак затвори Но отново, сякаш че на пук Чу се пак натрапчив звук: Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Как само се ядоса Ади И точилката извади „Ще го науча тоз хайдук Таз игричка бе дотук" През прага бързо тя надзърна И в този миг проблема зърна Чук-чук, чук-чук, чук-чук… Потропваше нахалния капчук

Врабчова сговорна дружина Врана, лакома и стара, пазела със бой и вик падналия на пазара от конете ечемик. Малкият врабец Сивушко я замолил простодушно: - Чик-чирик, чик-чирик, дай ми малко ечемик! - Га-а, га-а, закога теб ти трябва ечемик? - Чик-чирик, засега! - А не искаш ли ритник? Домъчняло на Сивушко - бил неопитен и млад. Под една стреха се сгушил и треперил той от глад. След Сивушко друг дошел - пак премръзнал, изгладнел - и заплакал той: "Чи-ри-ли във стомаха ми игли, във стомаха ми от глад сто игли сега бодат!" А след него - трети, пети, петдесети и стотици гладни мършави врабчета и врабици. Сбрал се врабчовия свет под стряхата на съвет. И решили с всички сили, попрестане ли снега, да сразят врага. А от облаците бели те изпрели сто къдели, та започне ли войната - да са топличко обути, та започне ли войната - да си имат парашути. И денят на свободата най-подир дошел. Ятата се издигнали високо във небето синеоко. Най-напред летели в строя рошопери бомбардери, а след тях на две-три мили - сто ловджийски ескадрили. Боят свърши със победа. Би се храбрата дружина. Който иска, нека гледа как от враната остана само пух и перушина. Никола Вапцаров

време е да публикуваш нещо ново всяка следваща творба ти става все по-добра имаш и почитатели не си губи времето създай нещо красиво можеш!!! сядай и пиши!

ако ти ще си Ромео аз съм алфа ромео какво си днес ти пила Нелке, моя, мила?!?

леле-мале, какво ти стана Нели днеска че из главата ти се завъртя такваз пиеска внимавай Жулиетка да не скочи от балкона но явно туй от смяната е на сезона или навярно вкъщи става нещо с мъж ти да не би да те подминава и не иска да те уважава но хвани си някой дявол коя ли той не е оправял ще ти разкажа ей сегичка за срещата ми с дяволичка любовта е ключ за рая но къде е тя - не зная търсих я в света огромен и вечно бях като бездомен но запознах се с дяволка една талкоз стройна,черничка,с рогца тя таен вход към рая ми показа и любезно покани ме да вляза там додето дядо Боже спи ме заведе при ангелки - моми те приласкаха ме в кревата и кръвта ми качи се в главата... а с каква любов ми те разказаха играта хей такава няма даже на земята

аз когато спя не хъркам а само сладичко си мъркам а онзи път не помниш ли когато под завивката лежахме сладко само колко бяхме си добре през ония средни векове...

аз си хапнах току-що и ме тегли към леглото да си лягам да си легна, ама със кого Дулсинея кой я знай с кого ли се въргаля

хей, девойки и младежи мъже под чехъл, женуря защо тук някой все се ежи защо е нужна таз кавга защо всяка дума срещате на нож когато аз усещам тикове в окото и зная, представят си ви цяла нощ на мястото на партньора си в леглото туй ви дума Дон Кихот и вярвайте му без резерви той е мъдър,пък макар и луд думите му винаги са верни

а аз ще продължа с Шекспир може Нел да ме упрекне за това но аз пак си позволявам да правя минимални промени в сонетите защото не си падам като Шекспир по мъже... Прощавай,твърде скъпа си за мене. Аз връщам ти безценния залог. Дългът ти до стотинка погасен е със лихвите и в искания срок. Ти даде ми се в дар по своя воля, без да съм заслужил за това - не мога безвъзмездно да те моля да ми дадеш над себе си права. Навярно подценила се тогава или случайно надценила мен, но явно няма как да продължава контрактът ни,от грешка породен. Сън беше всичко.крал видях се в него. Очи отварям - кралството ми де го?

един нинджа от снимката ме зяпнал и помислих да не те е той отвлякъл но щом твърдиш че добре си ти спокойно веч сърцето ми тупти

окото ми какво днес вижда появил се в римата ни нинджа какво направил си с писателката наша знай, забъркал си се ти в голяма каша ако Нелито не върнеш тук веднага идвам на часа с дебелата тояга а Неленцето мило в този час сигурно ридае мислейки за нас няма скъпа ний да те забравим и от японците ще те избавим не плачи и нищо лошо не мисли аз ще победя всички нинджи зли как ни липсва нашта бърборина със свойта дълга пелерина Санчо, на Росинант сложи седлото че Неленцето чака ни горкото отивам аз накрай света Неленцето да спася

Във буйна треска,болен от любов, жадувам туй,което ме уврежда, и разумът ми,лекар мой суров - усещам го - загубил е надежда. Сърдит,загдето болният не ще от неговия опиум да вземе, той билките си сбира и въобще напусна ме,и вече смърт зове ме. Без него съм загубен.в трескав смут въртя се аз и чувствам,иде краят, и явно,че съвсем като на луд словата ми и мислите блуждаят, щом теб наричам "светла благодат", която си катран и нощ,и ад! Шекспир