Винаги ми е било трудно да скъсам с някого. Да не кажа направо, че след сериозните разговори за изясняване на чувствата ни, или по - точно кой колко обича другия това ми е второто най - омразно нещо.
Въпросът е такъв искаш да се разделиш с приятеля си/ приятелката си седиш пред него и изтъкваш някакви ужасни прични, естествено пробутваш и тъпи клишета от вида "Грешката е в мен, а не в теб" или "Нека си останем приятели". Абе въобще гледаш да омекотиш възможно най много удара и да не е толкова гадно за другия докато в един момет той прекъсва безумната ти тирада и те пита в прав текст: "Защо?" Колко откровенни ще бъдете? Честно ли ще му отговорите или с цел да не го засегнете ще го забаламосате?
Въобще когато решите да сложите край на една връзка как го правите? Чувствате ли се виновни? Какъв е начина да скъсаш с някого без да го нараниш?

П.П А да, с развитието на Интернет вече и по кюто взехме да късаме с партньорите си, а за някои пък е нещо нормално да го направят и по телефона. Мислите ли, че такова нещо задължително трябва да се казва в очите?

Предпочитам очи в очи... да се кажат нещата. Директно, без увъртания. Може да боли, ама като си играеш с някого повече боли

Ми хубаво де...ама как си подбираш думите...аз не съм задала само един въпрос.
Примерно късаш с някоя мацка, защото вече не изпитваш нищо към нея или пък има отвратителни навици, които супер много те дразнят. И кво ще и кажеш "Абе сори скъпа ама това че не си почистваш четката за коса и постоянно има косми навсякъде ужасно ме дразни освен това имаш ужасно цвилещ смях и тръпки ме побиват от него!" Е, би ли казал подобно нещо в прав текст?


П.П Тези две неща са просто примери плод на фантазията ми не се захващай с тях!

Хубава тема.Винаги ми е било интересно как го правят другите, защото...аз определено не жаля чувствата на партньора в такъв момент...Макар да знам че го боли, че е наранен, с две думи обяснявам, а понякога дори не обяснявам.Информирам само.До тук.И изчезвам.
Знам, че когато правя така, това го ядосва, вбесява, и...му е по - лесно.
Ако се впусна в откровения, може да се откажа...затова игнорирам всякакви чувства като съжаление, не търся останало пърченце любов, за да го зарадвам...
Ако мисля за него в такъв момент, и колко е наранен, момента на раздяла само се отлага...и не води до нищо добро.

До болка съм откровен, когато се налага да сложа край на връзка. Понеже и на мен са ми разбивали сърцето, много добре разбирам, че да даваш напразни надежди на човека, с който желаеш да се разделиш е проява на садизъм, от тип висш политаж, ето защо от мен човека, с който се разделям няма да чуе нищо, което да го наведе на мисълта, че е възможно някакво продължение на връзката.
Болката действително се лекува най-добре с разочарование.

Ако иска човек да направи добро на човека, с който се разделя, то това е именно ако се остави да изглежда нищожен в неговите очи, да го разочарова максимално. Дори да звучи парадоксално, всъщност съвсем не е...

Разбира се, че няма да кажа така нещата... ще намеря по-мек и лесен 'за преглъщане' () начин, като може и да си спестя някои подробности, но идеята ми беше, че не се държа студено, отдръпнато и да чакам жената да се сети. Тъпо е някак си според мен. Казвам си каквото ми е по най-безболезния начин и кой от където е. Знам, че такива разговори са гадни и за двете страни, но по-добре да се водят, отколкото и двете страни да живеят в различни светове и да си мислят, че се разбират един друг.

Аз го карам информативно. В почти всички случаи точно, кратко и ясно. Ненавиждам така наречените клишета... най-малкото достатъчно пъти са ми ги пробутвали на мен и хич не са от най-приятните неща.

В крайна сметка и да обясняваш и да не обясняваш - нищо няма да се промени повече - решил си и това е.

Значи ще гледам да не късам с теб, това било сериозна грешка Иначе има доста истина, объркваш всичките му чувства, за да намалиш болката, но когато си върне разсъдъка и разбере какво точно става, след яда идва спокойствието и насладата на онова усещане, че нещо завинаги се откъсва от гърдите ти. Това важи за истинските и силните чувства разбира се, не за "приключенията", там всичко стои по-лесно - щрак - и оставяш само хубавите моменти, колко хубаво би било винаги да е така...

И на мен приятелю и на мен, затова и вече 3 години най-сериозната ми връзка е около седмица или месец в най-добрият случай Не трябва да даваме надежди, макар да умират последни само ще удължим нещастието на другата страна.
Да го разочароваме.. това е най-лесно!
Точно заради това разочарование и всичките тежки раздели и с помощта на системата за изключване ("Няма нищо вечно!") преди време спрях да вярвам в любовта. Честно казано така ми е по-добре, сега мога да имам всяка, която пожелая и няма да ми мигне окото да я зарежа, макар че джентълмена в мен ми казва да е по-нежно, все пак ние мъжете сме "силните" Не се гордея с тези си думи, но това са последиците от неправилното приключване (някой се сабоубиват, е толкова луд не съм).

Аз предпочитам да ме разкарат директно в прав текст, очи в очи (мазохистка ) и гледам и аз така да го правя. За съжаление на практика се получава много много по-трудно, отколкото на теория. Ужасно много страдам, когато наранявам някого... но предпочитам да страдам от факта, че съм го наранила, отколкото да страдам от една връзка, която не ме прави щастлива (човешки егоизъм). Прибягвам и до някои дребни лъжи понякога, които си мисля, че ще облекчат новината (не знам кой бивш чете форума и ще спестя подробностите), но принципно карам направо: "Нещата не са вече същите", "Не изпитвам вече същите чувства" и т.н. Случвало ми се е и да отнеса някоя майна ... и най вероятно си е била заслужена... Но не можем да командваме чувствата си...

Всъщност, Ралф, аз не говорех за онези истински и дълбоки чувства...Ако са такива, тогава няма да искам раздяла...А ако той поиска...Е, тогава не знам...Определено ще искам някакво откровенно обяснение.За да знам какво да запазя за себе си - както казва един много ценен от мен човек.


Иначе - да, не късай с мен, по - добре аз да го направя, по - безболезнено е

Няма какво да добавя.

Преди нямах смелост да кажа, че искам да скъсам с някого, защото ме беше жал и правих всичко възможно да го накарам сам да скъса с мен.. така вината уж ми се намаляше по-малко.. Сега направо си казвам..излизаме някъде.. казвам, че искам да говоря с него. Обяснявам му, че чувствата вече не са както преди и че съжалявам.. не че за наранения човек има значение кой колко съжалява.. Но така - по-добре откровена и с болката веднъж.

Аз трудно слагам край,много прощавам ...

Нямаш си представа колко много би загубила


Така губиш прекалено много време в нещо изгубено, вместо да търсиш истинското!

Съвпада с мойте виждания !

Марш от тука гъбо отровна...

Ако можеше с бележка или по телефона, щеше да е супер, ама това жените все искат да знаят - ама защо, ама как... и т.н.
По принцип, гледам да съм внимателен. Не обичам да наранявам хората като цяло, а да не говорим за жена, с която съм имал връзка. Ако причината е някаква, от която ще я заболи много - лъжа и мажа, но гледам да няма ранени, защото знам какво е да боли.
Обаче. Има едни жени, дето не разбират много много от дума. Опитваш като цивилизован човек, то си знае неговото. Един път, втори път и на финала - марш от тука.

С тези новите телефони с видео връзката, може да стане по-лесно.

Значи сега като се замисля (с този русия аватар ми е трудно ама правя каквото мога )...та...сериозно....до сега все аз съм слагала край на връзките си, и винаги ми е било трудно. Колкото и да ми се иска да запазвам добри отношения не се получава, почвам с кротко обяснение, че вече нещата не са същите или каквато е причината я обяснявам, ноооо човека от среща реагира с кофти реплики и стават караници, разправийки... Гадна работа...не знам, може да е по-гадно да те зарежат, но и да зарязваш не е лесно !

Никога не съм слагала край на връзките си по телефона. Мисля, че такива неща трябва да се казват очи в очи, през слушалката е лесно, избягва се неудобния момент...но не е честно спрямо човека с който си бил. Каквато и да е била връзката ви не може да не е имало хубави момент и най-малко заради тях и най-много заради себе си говоря с момчето "на четири очи"...

Определено много ми е трудно.
Гледам да говоря повече че времето минава и всичко се забравя, надявайки се така да дам сили на човека срещу мен.

Краят не се " слага", той просто идва.....

Изчезвай гадино ... Като те гледам ми настръхват косъмчетата по корема !!! Бегай ше ми счупиш очето ! Или пък , жените най - обичат : " Нека си останем само приятели " Върши работа ... поне няма да си кривиш душата какви романтични извадки да търсиш , за да направиш болката от раздялата по - поносима

Питам я първо:
-Тиии с тия крака моо ли бегаш?
И тя като каже:
-Ми мога ми що?
-Ми бееегай..
Незнам ама до сега тия неща са минавали гладко и естествено без драматизми Просто в по-вечето случаи е било взаимно чувството когато е насъпил гранд финале и така и двамата усул, усул. Е имало е и случаи, в които девойката се държи като Пресила(главната героиня от любимия и роман) и тогава наистина трябва да се понапъна и направя нещата най-безболезнени. Мен обаче като са ми били шута хич не са ме щадели А аз все да изляза добрият

Като че ли наистина ни действат тези думи по-добре. Въпреки че знам че от любовта до приятелството има една крачка и тя е назад. Но това също има изключения с които въпреки всичко може да си останете най-добри приятели.

Ами, аз много трудно слагам край на връзките и не постъпвам по добър начин, но съм се зарекла, че повече няма да правя така, защото е тъпо. Демек - когато реша, че вече няма смисъл да сме заедно, опитвам малко по малко да му намекна, като видя, че не става почвам с познатата тактика. Дразня, дразня, заяждам се за всяко нещо, докато накрая не дойде големият разговор и не си излея всичко...

Донякъде предпочитам сам да си е направил сметката предварително, а не са му падне, като гръм от ясно небе, но е безмислено да губиш толкова време и отрицателна енергия по подобен начин. Най-добре си е истината в очите и толкова. И без това за приятелите, защото никога не се получава.

Много, ама много си прав! Това, че ме е зарязал - ще го преживея все някога, случват се тези работи , ама да почне да ми увърта :"Ми то така...", "Ми то това..."и накрая: "Айде, друг път ще говорим". Е това направо ме изкара извън нерви и накрая, като видя, съм толкова нагла и досадна, че държа да си получа отговора в момента, в който ме зарязва, го обърна да се прави на жертва, знаела ли съм аз какво му било и колко страдал и колко бил ревал . Това ми го казва човек, който ме зарязва . Аз рядко нямам какво да кажа , ама тогава онемях. И си постигна неговото - казах му да се маха. Друг път, естествено нямаше. Мили мъже, не правете така!!! Ние сме си любознателни същества и винаги търсим отговорите

Хубава, но болезнена тема, да.

Правила съм го няколко пъти с един и същи човек. Може би всеки път беше различно.

Но е много трудно - самата раздяла е адски трудна. Направо физически непоносима в началото. Изричаш някакви болезнени и за двете страни думи и после ти иде да върнеш времето и ако може да не си ги казвал въобще. Иде ти да се затичаш обратно към човека и да кажеш - "не бива, не мога, защо си причинявааме това, щом се обичаме?" Защото моите раздели не бяха съпроводени със скандали или омраза. Чувствата си ги имаше - взаимни при това. Но просто имаше и осъзнаване - на рационално ниво - че някои неща няма как да ни се случат. Различни идеи и представи за общото бъдеще.

Последният път ми се искаше да го кажа по телефона и да забравя. Първото е изпълнимо, но второто - не. Няма облекчение. Страдат и двете страни. Сигурна съм. Зная, че този начин ще ви се стори много безотговорен и неуважителен към партньора, с който се разделяме, но истината е - както казваш, infinity - че ако мисля за човека отсреща, че ако ми пука, както винаги ми е пукало, няма да имам сили да се разделя с него. Ще искам да му спестя - на него и на себе си всъщност - тази душевна травма, а в същото време ще си давам сметка, че така само удължавам агонията. Как се съчетават щастието на душата и нещастието на разума??? Как се преживяват?

Иска ми да се да го кажа и да избягам. Да не давам обяснения, защото всяка следваща дума забива ножа по-дълбоко. Не искам да посочвам причини - истински или фалшиви. В крайна сметка при едно открито общуване между двамата не би следвало да има неясноти. Нещата понякога дори и да не се назоват се усещат.

Сега ме боли, много... Човекът присъства в мислите ми - което е контролируемо и уж бих могла да си наложа да не се връщам в миналото. Бих могла да си наложа да си спомням неприятните неща, които в крайна сметка са ме довели до решението за раздялата и спомняйки си ги да оправдавам постъпката си. С други думи да не се колебая и да не се питам "Правилно ли постъпих?".

Но онова, което не мога да контролирам, е присъствието му в сънищата ми. Там оживяват всичките ми страхове - виждам го наранен, страдащ, изолиран, обиден... Насън прави и ми казва неща, които би ми казал наяве ... ако се видим ...

Тежко е. Разделите с близки хора са най-съсипващите неща в живота на един човек... според мен. Физическата раздяла става в някакъв момент, но емоционалната ... все още не е дошъл момента и не зная дали някога ще дойде...

Ако можеше разделите просто да се избегнат...

Първо да уточня, че мога да говоря от опит само за един единствен път на раздяла след мааалко по-дълбока връзка, връзката беше на около 2 месеца, но за мен да скъсам с този човек беше адски трудно, много бързо се привързвам и не искам да наранявам човека до себе си, особено когато ме обича. Но просто трябваше да го направя, не го обичах, нямахме за какво да си говорим, не бяхме правили и секс все още, а той започна много да хлътва и разбрах, че ако не се хвана за някаква негова постъпка и не я направя огромен недостатък няма как да стане. Казах му го през много сълзи, защото наистина ми беше тежко, казах му, че е страхотен човек, но просто не ставаме за двойка, не мога да търпя неговото "гадно" отношение, общо взето лъгах доста, за да заблудя и себе си и него, че това е най-доброто и за двамата. Разделихме се слъзливо и кротко.
А иначе за връзки, продължили по-малко от месец, не ми се е налагало да давам обяснения, те са си били на сексуална основа и никой нищо не е очаквал от другия.

Добре казано Арти,
Мъжете могат да научат много от това мнение. Според мои житейски наблюдения то се припокрива почти изцяло с действителността Една жена, която желае да сложи край на връзката, винаги или почти винаги поплаква порядъчно, когато прави това, друг е въпросът, че мъжа насреща интерпретира много често, по точно обратен, на заложеното в този емоционален изблик, начин, а именно - Той си мисли:
"Значи все пак има надежда, щом тя плаче, значи ме обича, но явно нещо съм сгафил и сега тя не ме желае", което послание всъщност няма нищо общо с тези мисли, то е по-скоро израз на нежното същество на една жена - на нея й е заложено в природата да дава израз на своите емоции по този начин...
Позволи ми да извадя част от това мнение от неговия контекст
..."не бяхме правили и секс все още, а той започна много да хлътва и"...
Това може да е своебразно продължение на една известна поредица от реклами, посветена на една тонизираща напитка, завършваща на ."..айт"
Или как би звучала тя: "Никога не хлътвайте в една жена, преди да сте правили секс с нея! Не е ясно как го правят, но те винаги усещат това и"....

хахахаха още когато го написах, ми дойде отвътре и реших да не го изтривам, въпреки че не разбрах защо точно това беше толкова важно, явно да ходя 2 месеца с някого и да не правим секс си е огромен минус за него , въпреки, че много зависи от ситуацията.
Свалям ти шапка за хващането точно за тези ми думи

arti-ст
Чудя се аз от къде произлиза ника ти. Я кажете това жените, често ли правите такива фалшиви неща?

Просто мъжете понякога не разбирате истината или ни се присмивате за нея.. затова се прибягва до други средства.

Е то хубаво да я разбираме, ама да ни я казвате в прав текст, а не с 300 метафори, заобикалки и намека и т.н.
Нека не превръщаме темата на мъжете сме такива, жените сте онакива! Крайният извод на такъв спор винаги е ясен - теоритически би трябвало да не се търпим и да не живеем заедно, а практически е точно обратното - не можем един без друг.

Съгласна съм.. Но все пак не съм инициатора на въпроса.. И аз не обичам да обобщавам. А и всеки за себе си е прав

На момента съм го чувствала така, болно ми беше, самата аз се опитвах да се убедя в нещата, които му казвах, исках да скъсаме веднъж завинаги, не беше със заобикалки, директно го поизлъгах за причините и плаках, защото ме болеше, че не успях да му помогна да превъзмогне комплексите си и да бъдем двойка. Ако бях казала истината, щеше да е ужасно за него, сигурна съм в това. Просто понякога не можеш да отидеш и да кажеш ти си такъв и такъв на човек, когото просто не обичаш, но уважаваш. Аз също не искам истината, ако тя ще направи раздялата още по-трудна. Сълзите ми не бяха фалшиви, аз наистина страдах. Мисля, че това е пример за благородна лъжа.

Както го е заслужил човека отсреща

Така изтормозвам човека, че накрая колкото и да ми се е бил вързал си мисли,че съм му направила голяма услуга. Отчасти е прав

Sarah,
И аз преживях нещо подобно. Просто остави човека от мислите ти да си отиде. След като сте се разделили и си взела окончателно решение, остави неговия образ да си замине. Няма смисъл да се самоизмъчваш. Зная, че в такива моменти, дори и да се опитваш да мислиш рационално, чувствата са прекалено неконтролируеми. И не се колебай. Жребият е хвърлен вече, картите са раздадени. Просто продължи напред и действай. Не се обръщай назад. Ако той е поне малко мъж, ще преживее раздялата и ще е добре, а ти за нищо си се измъчвала. Единственото, което ни остава при раздяла, когато все още имаме някакви чувства към човека(в смисъл не го мразим), е да му пожелаем всичко добро от цялото си сърце и да обърнем страницата.

"That Is All"(face 2 face)

Разбирам всичко, което казваш и го приемам.
С тази особеност, че в случая образът не си заминава.

Ще замине в един момент…. Вярвай ми, това е голяма мъка, но за щастие се обажда инстинкта за самосъхранение и разума надделява.
Просто трябва да се преживее. Това е.
Много ми беше интересно, че и сълзите имат край. Идва един в момент, когато ни се плаче…а просто нямаме сълзи. Всички водни ресурси са изчерпани.
Тогава идва равносметката.
И преломния момент –дали ще страдаш вечно по него или смяташ да обърнеш внимание на живота си, да подредиш нещата и всичко да си бъде по старому. Както е било преди него.

И тогава..започва ..твоя нов живот….. твоя нов и така желан разкошен живот…
Нали си виждала как пеперудата излиза от пашкула…
Време е, Сара, да се опиташ да излезеш от това….

А той…той може и да се върне… но не мисли за това.

Ти решаваш. Знаеш, че което не ни убива, ни прави по-силни. Банална, но колко вярна мисъл. С всяка една раздяла, казват, част от нас умира... Помисли си какъв урок може да ти донесе тази раздяла, понеже аз вярвам, че всички раздели са за добро… И ни отварят очите за едно или друго. Дори и на раздялата гледам като ценност. Но това винаги е след първия етап – непосредствено след удара.

Тогава – излей емоцията си. Запали колата, иди някъде където никой няма да те чуе и викай, плачи… крещи всичко, което ти дойде наум …. Нека тая чернилка излезе от тебе…

Не се поддавай на каквито и да е негативни емоции, нито насочени към тебе, нито към него – това е пагубно.
Не си спомняй с лошо за него. Трудно е…но си помисли за хубавите ви моменти заедно, за думите, които ти е казвал, всички изживявания, всичко, през което преминахте за да бъдете това, което сте днес. И си кажи – „Да, той беше чудесен, но е в миналото. Аз предпочитам да живея в настоящето.”
Това, да опитваш да си спомняш с добро за човек, който ти е причинил мъка (неволно или не), е най-трудното. Но е най-доброто решение за мен.

Поздравявам те за смелостта да кажеш първа „Край”. Не знам дали аз някога ще имам твоята категоричност.

"как слагам край на връзките си"-ами и аз не зма как... Те просто се изчерпват и затихват.От само себе си.Когато няма какво да получиш и да дадеш....?!

Благодаря ти за окуражаването, chain_reaction.
Зная, че и това ще стане, но не вярвам, че ще е скоро. Да, инстинкта за самосъхранение и разума са тези, на които трябва да разчитам, защото те са по-добри съветници от постоянното връщане назад и самосъжалението.



Сълзи имам... и сигурно ще имам още дълго време. Достатъчна е дума или жест, които да ми напомнят нещо и да ме накарат да се разплача. Защото има болка. Осъзнавам, че ако болката отвътре изчезне, и сълзите ще секнат.



Опитвам се, но не съм убедена, че новият живот, в който 'навлизам' е по-добър от стария. Особено като си спомня началото, как започна всичко. И след това се сетя за хубавите преживявания заедно.

Не мисля, че съм съумяла да освободя нито себе си, нито него от тази връзка... или от този пашкул. Нали разбираш, че дори и да го оприлича на пашкул, ако си с някой, когото обичаш, в един пашкул, то ти е топло и уютно там. Имало е 'неудобства' разбира се, за които двамата сме били 'виновни', но във фазата, в която се намирам негативните неща сякаш са се изпарили. Разумът ми казва, че те са случвали действително, и че наистина са водили до нараняване, но сърцето ми се връща само към хубавите неща. Така че аз не тая лоши чувства към него. Както ти сама казваш, те погубват човека. Просто ми е тъжно и мъчно.

Не съм сигурна, че съм по-силна сега. Дори се усещам адски слаба. Най-вероятно е временно усещане. А това, че с всяка раздяла нещо в нас умира... ами аз не съм имала други раздели... и тази ми е много трудна... и онази част в мен, която се е вкопчила в миналото агонизира.

Няма как да запаля колата и да отида някъде сама, където да излея всичко. Бих писала и бих говорила, но това едва ли ще доведе до облекчение. Иначе нуждата да 'изсипя' всичко я имам, но дали така ще 'извадя чернилката от себе си'?




Истината е, че той и сега е чудесен.



За човек, който обича силно, е много трудно да бъде категоричен в решението си за раздяла. Като че ли все се надява, че може нещо да се направи и поправи. Но... 'животът е един от най-сложните'...

Отново ти благодаря за подкрепата.
Желая ти да се радваш силна и взаимна обич.

Прекрасно казано. Именно това трябва да осъзнаят хората. С края на любовта не се умира. Всеки край е едно ново начало. Начало на какво - само от нас зависи. Да, боли... Да, ужасно е... Да, мислиш си "Лесно е да се каже"... Да, всичко губи смислъл... Но ние оставаме. И продължаваме да живеем. Изборът е само в нашите ръце...

Зависи от настроението... понякога сменям бръснача с трион, друг път с брадва...

Край4ец!Ей така се прави!:)


За "съжаление" на мене никога не ми е стискало така да приключа с връзката си , но звучи добре!

Ох раздялата е трудно нещо. Но аз необичам двусмислици и овъртания и преди съм го казвала или-или ... за мен средно положение няма. И има една приказка "Право куме в очи". Та аз съм така. Е имах една връзка в която раздялата ми се проточи, но тогава имах малко неизяснени чувства и не бях наясно със себе си Иначе бързо приключвамс връзки когато азбера че не искам да съм с даден човек! Защото много мразя да лъжеш някой, а ако останеш с човек и просто така да протакаш и да отлагаш нещо което ще се случи така или иначе като раздялата то значи ти го лъжеш ... и тогава още повече ще нараниш чувствата му. Та аз слагам край и точка, разлиствам страницата ако има желание и от двете страни си оставаме приятели макар че на мен ми е трудно, да продължа какво и да е нещо което за мен е приключено.

Ако на човек по някаква причина и в някаква ситуация му се наложи да си отреже болен пръст,дали ще го реже по малко в рамките на няколко дни или изведнъж,ефекта е един и същи.Разликата е само в болката и удължаване на агонията.При край на връзка,в която човек е вложил малко или много от душата и сърцето си,неминуемо ще има и болка,а и често хората тръгвайки си от някой късат неволно (или умишлено) парченце от партньора.
Колкото по-бързо,толкова по-добре и за двете страни.А дали винаги имаме възможност да го направим така,е друг въпрос.

Аз си падам по руси кукли,ама те не си падат по мене.
За това гаджетата ми са все мацки с характер - връзките ни завършват така :

Ето, малко скорошен опит....ми мъжете не знаят какво искат и сами убиват чувствата на жената така, че понякога това е улеснение...да не казвам аз "разкарай се"- когато мъжа е нагъл и пасивен и ми губи времето и емоциите....

Хубаво звучи...на думи...


Аз рядко слагам край на връзките си, като изключим може би предпоследната... Рядко - защото обикновено си вярвам, че имам причини да съм с дадения човек, и моментното състояние е по-скоро рана, която може да бъде излекувана... Но явно малко хора (поне от тези, с които съм имала общо) споделят възгледите ми ... "Отрязвали" са ме по най-брутални начини (пример: забива се с моя приятелка пред мен в дискотеката, няколко часа, след като сме се скарали), имало е и "по-леки"(не, че може да има "лекост" в тези моменти...)
Но когато си с даден човек, и усетиш, че връзката не върви добре, най-добре - за мен е - да се каже в очите. Е, рядко ми се случва, но пък си вярвам. Искреността е най-важния фактор (май и това рядко се случва), но такъв е живота, за добро или лошо...