Напоследък е модерно младите двойки или само да живеят заедно или да подпишат
брак,но без църковна свадба.По старомодните двойки предпочитат да правят голяма и грандиозна църковна свадба.Но повечето хора предпочита само живота заедно без озаконяване на връзката.Вие какво предпочитате-големия списък с гости или неозаконената връзка? :bye:

Според мен, първо трябва да поживееш с любимия човек известно време. Да видиш дали ще продължите да си допадате толкова много, след като се виждате по-често, не за по 2-3 часа в някое заведение, и тогава да се стигне до брак. Защото много различно е да си с някой за малко, а съвсем друго - за постоянно. Затова и брака не трябва да е прибързан, а да се обмисли добре това решение, за да не се стига до развод. Иначе аз съм "за" брака и бих се омъжила, но след като живея поне няколко месеца с човека, когото обичам

Разбира се. Бракът е много важна стъпка в живота. Трябва си време за опознаване, допадане, привързаност.. след което може да се вземе решение. Наистина някои млади двойки предпочитат да живеят заедно без да сключват брак, но това си е въпрос на избор. Иначе аз съм "за".

Абсолютно се съгласявам с baby_muse.

Може да допълня, че брака помага след това и на децата.

Аз ще женя (някои ден) и съм дълбоко убеден в това.

Бракът е изключително важна стъпка в живота на всеки. Решението за него не трябва НИКОГА да се взема прибързано. Трябва да се обмисли много добре и от двете страни.
"За" брака съм. Ако става въпрос са съвместен живот, не е толкова фатално да няма сключен брак, макар да считам, че е редно ако и двамата се обичат истински. Ако, обаче, има дете, то бракът (според мен) става задължителен. Може да звуча стармодно и/или консервативно, но едно дете е редно да се отгледа в семейство, а без брак няма истинско семейство.

Бракът в българското право е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен с цел създаване на семейство при спазване на реда и условията, установени със закон и пораждащи взаимни права и задължения. Неправилно е бракът да се нарича „женитба“, тъй като това е термин (използван предимно в миналото), с който се означава, че мъжът се е сдобил с жена. Правилния термин е „бракосъчетание“. и едно сайтче - тук
Много вярно Night_Raven, едно дете не трябва да се лишава от обич и от нито един от примерите му за подражание. То ще бъде лишено още по-лесно ако няма брак, който често се оказва последната "преграда пред свободата", която не всеки е готов да премине. Не е консервативно, а се превръща в необходимост с повишаването на процента на самотните майки с деца (за жалост и на разведени родители в страната). Не казвам че това също е приятно, развода също е много травмиращ, но със сигурност процента на децата израстнали от малки без един родител, е по-голям от този на разведените в последствие. Затова и обикновенно се обмисля аборта като последна възможност - е НЕ Е. Най-добре е човек да си поеме отговорността и да се постарае да обикне и детето и маката, а не да съсипе живота им!
До тук с непредвидените обстоятелства. Когато има любов всичко е ясно, бракът е нещото, което се предполага да ви държи заедно още по-силно и завинаги. Е с времето може и отношенията да поохладнеят, но в крайна сметка погледнеш ли халката на ръката си, винаги трябва да се сещаш за изпитаното щастие и да знаеш какво трябва да направиш - да се прибереш вкъщи при любимият човек (а не да ходиш по хотелите с някой си...). Надявам се и аз някой ден да обикна някоя жена достатъчно за да поискам да е само моя, но може би това ще стане като помъдрея още малко. Повечето тук сме млади да мислим за това, пък и за да сме щастливи занапред трябва да устроим живота си така както го искаме и си го представяме! /иначе приказката може да не е happy endhttp://www.svatbata.com/traditions/wed_tradition.htm/

Аз пък съм за личния избор,нека всеки сам реши.

Е да де... трудно някой да те накара да се / да не се ожениш.
Точно за това е темата - какво мислиш ти по въпроса. Какво е личното ти мнение

Аз за брака, но още има време...

Нямам точно мнение по въпроса въпреки че от две години почти живея с любимия човек.Просто брака не решава нищо.

Вярно си е-бракът не е решение на нещо.Той самият поставя доста други проблеми на дневен ред.Може би заради това все повече двойки не сключват брак-отговорността е голяма.Не става въпрос само за емоционалните страни при една раздяла/развод-става дума за материалните активи и пасиви на едно семейство.Когато няма сключен брак-отговорностите са по-малко,раздялата-по-лесна(просто си вземаш един ден багажа и си тръгваш).
При една несемейна двойка не се гледа в бъдеще време,а в настоящето.
Аз съм "за" брака дали ще бъде църковен или граждански зависи от религиозността на хората,но брак трябва да има!

Когато се "налудувам" , организирам живота си, бъда с някого достатъчно дълго (живеейки с него) и реша да имам деца , да , ще се омъжа. Но преди това , не. Нещата не се получават с 3 месеца страстна любов и няколко "миличко, много те обичам"

Serendipity (страхотен филм) сългласен съм с теб и все пак, какво още се изисква според теб?

Аз съм за правото на избор, всеки си го чувства и разбира различно и не бих осъдила решението на никой. Лично за себе си мога да кажа, че са 2 причините поради които бих се съгласила да сключа брак: 1. Партньорът ми (но не и роднини или някой си там) ако много държи на това и 2.Зелена карта. При всички други случаи ще избера свободното съжителство

За бракосъчетанието, за църковна сватба....

Аз лично смятам, че когато двама души се обичат и са решили да живеят заедно подписа, гостите и роднините, шумните церемонии на се толкова важни. Ние живеем без тези неща две години, а след известно време мисля да събера няколко приатели / не повече от 20 /, даже са много и да отидем до Рилския манастир - там да си кажем каквото имаме да си казваме и толкоз ! Между двама души е важна любовта и уважението, а не това колко пари имат техните и какви циркове могат да измислят за да направят достойната сватба на дечицата си..... Но това си е лично моето мнение!

Бракосъчетанието е един прекрасен и вълнуващ момент в живота за тези,които го желаят...
Аз това "за" и "против" не го разбирам....да не говорим за някакъв закон или наредба? Който иска,да се жени,който не ще,да не го прави...тва е.... То затова е бракоСЪЧЕТАНИЕ, защото не е лесно да се съчетаят два характера,ама като се случи си заслужава да се вречеш,според мен...

ПРОТИВ
Минала съм през това.
Цирк абсолютен отвсякъде е
И тебе те разхождат като някоя маймуна напред и назад и те дърпат
Ама като си на 20 години и нямаш глас.
Но нали човек никога не трябва да се зарича-та и аз така.
Може пак да ми се случи.
Но този път ще си бъде моята сватба-такава каквато аз си я искам.
Църква - да,защото съм вярваща.
Този брак за мен е достатъчен.
Този пред Бог.
И с няколко приятели и толкова

Бракът е едно нормално продължение на връзката между двама души. А църковният брак според мен си е задължителен. Няма нищо по-хубаво от това да се закълнеш пред Бог в любовта си.

Ти си минала през целия цирк, но аз не съм и пак мисля че си е цирк....и споделяш мнението ми за църквата и няколко приятели....и този ден да е такъв, какъвто ти го искаш, а не какъвто ти г оналагат Мисля, че в цялата история е важно ти и човека с който си да се чувствате добре и д аправите това, което искате, не това КОЕТО ТРЯБВА или което всички очакват от теб

Ако се има предвид сватбата, тя наистина е един цирк, но нямам нищо против самото бракосъчетание. По-скоро нека всеки го направи така, както смята, че е най-добре за него (пред Бог, пред служителя от Общината, пред себе си). И винаги ми се е искало в България да стане като по филмите, застават двама души един срещу друг и си обещават нещо, казват си думи, които излизат от сърцата им,думи които са почувствани. А не някой да ми стои отпред с трикольора през рамо и да ми казва какво ще се случва с мен оттук нататък и колко много трябва да обичам другия.

Хъм, аз не разбрах много. Ама май по закон не може да имаш само църковен брак и де реч, все един подпис ще трябва да ударите. От мен само най-хубави пожелания...

Против!
Смятам, също като хайдукпикасо, че това е едно излишно
изхвърляне. Защо трябва да си в църквата и някой да те
наставлява, за да се вречеш във вярност и любов пред Бога?
Пък и са излишни разходи. А колкото до църковния брак - нямате
право на такъв, преди гражданския. И затова на много от бабите и дядовците ни браковете, в момента, се смятат за невалидни.
Майка ми живее, за пример, с втория си мъж без брак и имат 2 момчета, които той си е припознал и носят неговото име. Това е
е най-голямата цел на брака, пък и после, ако/като се развеждате
ще има да делите семейното имущество (е, ако има такова) и ще стане един "Просто шеметен фарс" ...
А докато живеете на семейни начала няма какво толкова да делите, не се чувствате обвързани от нещо
повече, освен от любовта... Ако не се обичате повече просто единия "вдига гълъбите" и си заминава, без
излишни пречки и караници, пари за съдилища и т.н. и т.н.

Не е излишно изхвърляне,ако и двамата го искат,а не са принудени от родители или други обстоятелства.А и има разходи,които хората правят с кеф.
Относно поделянето на имущества наистина има хиляди разправии,ако се стигне до развод и единия от двамата е катил.Но вервай ми,ако и двамата са нормалин хора,които мислят трезво и най-вече за психиката на децата (ако има такива),то тогава всичко може да мине тихо и кротко и въпросните бивши съпрузи даже да започнат да поддържат нормални отношения (каквито са липсвали през време на брака им).Не всичко е чупене на мебели,чинии и скандали.

В крайна сметка всичко опира до вътрешната убеденост и морал на двамата дали имат нужда от брак или ще живеят така.Минал съм и през двата варианта и да ви кажа разликата не е голяма-два три подписа повече в единия случай и около 200-300 лева разходи по бракоразводното дело.

"Вземи панелите , трабанта , но въздухът ми остави . Развод ми дай , развод ми дай и повече не ме мъчи ."
То щото и аз подарих "панелите и трабанта",та затва казвам,че е малка разликата между двете вариации.

кой както го чувства. Някои хора мечтаят за сватбения ден и не се замислят за евентуален развод. Не може да гледаш на брака като на пречка и усложнение за по-бърза раздяла. Жениш се, защото обичаш и искаш да кажеш на целия свят за това. За други, церемонията е подробност, при която се хабят много нерви, време и пари. Съществуват "договори" само между двамата и те нямат нужда от показност. За човек, който влага сърце и душа в една връзка, е без значение дали е подписал лист хартия или не.

Аз лично съм за бракосъчетанието.Сключването на брака е необходимо, за да се замислиш впоследствие доста сериозно, ако решиш да нарушиш това обещание и да развалиш сключения съюз, който Църквата дори определя като свещен.Истина е че бракът не променя отношението ти(не започваш да я/го обичаш повече) към партньора но е следващо стъпало в отношенията м/у двама възлюбении тази отговорност трябва да се поеме преди следващата отговорност - децата.

В случая описваш т.нар Съпружеска имуществена общност - всичко придобито по време на брака е общо.

Има разбира се още 2 варианта - Брачен договор и Разделна общност, ако не се лъжа. Така че има варианти да се избегне цирка.

Прекрасен отговор
Когато някой казва "Да", докато мисли за евентуалните усложнения около раздялата, едва ли е съвсем от сърце това "Да". За мен царемонията е напълно излишна показност (сватбената царемония), но си мисля, че е глупаво моето неодобрение към един лист хартия да попречи на пълното ми/ни щастие, ако за Него това е важно. И не бих го упрекнала, ако държи на това. Не смятам, че наличието или липсата на брак влияе по някакъв начин на травмата (психическата) от раздялата, просто процедурите в първия случай са повече... А децата винаги понасят най-тежките последици...

Няма какво да се добави. Може би, ако случайно се стигне до край на връзката (искаме или не понякога и това се случва) да продължат да влагат сърце и душа, да се разделят като приятели и да си пожелаят искрено най-добро по пътя си. Не е лесно, но е най-добре за всички.

Ние сме семейство без брак, заедно сме вече 10 години, имаме близнаци на почти 3. Един подпечатан документ не би направил живота ни заедно по-щастлив.
Но може би някога ще го направим и официално.
Заради купона.

В някои случаи, когато се стигне до раздяла, мисля е добре да има брак, за да бъдат защитени интересите на жената и децата. Има мъже, за съжаление, които ако не са принудени от закона не се грижат достатъчно за децата си.

Бръм, за да съм "за" или "против" първо трябва да ми предложат тогава ще го мисля на момента...като реша ще ви уведомя...

Пльоскайки се на колене,гледайки те със зачервени очи отдоле нанагоре (баси циците имаш), шмъркайки цифката дет а-ха да ми се проточи из носо,стискайки с потни длани букетчето увито в амбалажна хАртия и с притреперваща долна устна те питам:
А бе dindi,шъ съ навиеш ли да ми пристанеш за да та зема на моята ладия лека...

Мога да ти направя и интимно предложение,на което нема как да откажеш.
Демек кат се изплющим и ако прифанеш си го приеми като предложение.

Ей тука пред всички ти казвам "Да"....

Ай са, кажи къде е новият ми дом дето на аванта ще ме ранат и плющят?

П.П Леко доуточнение само нИ сЪ казвам Радка...ама пред попа ще се запознаем викам...

Зех тъ Радке,зех тъ.

И не ме питай пред сички за новия НИ (а не МИ) дом,щото излизаш от темата и ше ни изплющят от тука и двамата със спама.
Баси ква си меркантилна,ама вече е сфирено де.
Ма ме кефи отношението ти към брака.

Може би съм малко традиционалист и съм ЗА брака. При вземането на това решение много хора се подвежда по чуждото мнение или "модата". Всичките ми приятелки се изпожениха давай и аз. Наистина един млад човек може да си въобрази, че наистина го желае и впоследствие да се окаже излъган. Аз се "бракувах" на 23 г. Тогава бях напълно убеден в това, както и към момента на поста си. Сватбата ми беше грандиозна в италиански стил. Дори и първата песен, на която танцувахме беше на Eros Ramazzotti - Cose della vita, а кръстниците на Parla piu piano. Спекът е в началото при официалните церемонии, после в ресторанта настава истински купон. Дори и брейк се вихри
С встъпването в брак показвате, че сте достатъчно зрели и отговорни за създаване и поддържане на семейство. Това не е показност.

То така и баба знае и е много лесно. Бързо и лесно се чисти тоалетната чиния, бързо и лесно се правят палачинки или се пазарува по интернет. Но бързо и лесно не се създава семейство

Че ние си говорим по темата...Просто разглеждаме от ъгъла какво представлява брака - смяна на местоживеенето и законно плющене. Тъй де мъжът губи свободата си и жената започва да го юрка и да му преобръща джобовете...Бах, да си мислил кога си ме взимал...
Давай адреса, че опакавох куфарите и с баба тука се сбогувах мисля, че дори сълзи видех в очите и...А нема ти разправям колко съм подготвена за сватбата моите роднини еле па дедото са малко врътнати на тази тема от сега ританки са накупували (тука нема майтап сероизно го казвам). Дай барем да събереме родата, а моята е големшка да видиш ти едно дълго оро от все мустакати баби. Таквоз чудо си си не е за изпускане...аре, тръгвам...

П.П Принципно смятам, че преди брак трябва да се поживее първо малко с избраника да няма после кофти изненади по отношение на навиците.
П.П2 Не знам за вас, но аз отчасти бих сключила брак само, за да доставя удоволствие на хората около мен (И да, знам че звучи тъпо!).

Само ако позволиш да те допълня-"да се поживее първо малко с избраника да няма после кофти изненади по отношение на навиците" те тва малко според мен е добре да е поне година,та да не кажа и две.Не че и на 8-мата няма да се проявяват чат-пат по някоя треска за дялкане,но тук ключовата думичка е чат-пат.Да не говорим,че представата ни за човека до нас е най-реална и обективна от следвлюбения период.
А за другите работи-радостта на бабите и пълненето на ританките купени много преди събитието-вервам ти,щот доста от българските родители все още държат на тия неща и ги правят.Ма дай да им направим густото на хората бе,ич не е тъпо.Па ние с тебе лесно ше се опрайм после,а и важното е на тех да им е кеф и радостни сълзи да има повече.
Па и познавам двама души дето той и предложи на шестата минута от познанството им,тя прие и живяха мирно тихо и щастливо мноооооого години.

пп.Подсигурил съм джобевете да има да ги тръскаш дълго време,а и знам че рекламациите се правят само на касата,тъй че нема ядове.
А и съм наясно че съпругата и презерватива прекарват повече време в портфейла на мъжа,отколкото на члена му.

Здравейте.Ами според мен това си е чисто личен избор-ще ви кажа как стана при мен .Заедно съм с любовта на живота си вече 7 години.Преди 2 години и половина се сгодихме и аз отидох да живея при него.Живяхме 1 година и половина и преди една се оженихме-и това беше най-зашеметяващият ден в моят живот-най-очарователният,нежен и неповторим момент.Познавахме се от сравнително дълго време,живяхме заедно известно време и сега вече сме женени.Ние си сключихме и граждански и църковен брак и бяхме близки и приятели само макар и да стигнахме 50 човека,но това няма огромно значение,защото ние искахме всички тези хора да са с нас на този така важен момент за нас..Когато го пожелаваме на наши приятели те с усмивка казват:"еееее какво лошо сме ви направили" .Но наистина няма нищо лошо и реших да пробвам и се гордея със себе си .Който е на път да направи тази крачка нека го направи,а на другите го желая от все сърце КОГАТО СА ГОТОВИ.Така,че аз съм определено "за" брака и то с двете ръце. .Нали знаете роклятя,цветята,еуфориятя,доре напрежението.Аз не обичам да съм много център на внимание,но във тозе ден се "жертвах" . Е това беше от мен-чао за сега и късмет

Душа, ам я кажи пак теориите си за изневярата. Някакси не виждам двата поста да се припокриват...На 23 си бил, са си на 25 и се скъсваш от изневери. 2г ли трае тръпката в брака? Аз не разбирам, много много нито от бракове, нито от изневери ама не мисля, че подобни постъпки показват зрялост...
Това, че си изиграл няколко хора, и че си вдигнал щур купон ама никак не означава, че си ГОТОВ за брака....

Никви сватби!

Чак пък и да се скъсвам От време на време като се удаде случай не изпускам. И това, че си позволявам авантюрки не значи, че не съм отговорен съпруг. Просто е една физиологическа нужда(така го чувствам) дето си я утолявам Страстта към жена ми не е изгаснала и още често си я награбвам, като си давам сметка, че след години едва ли ще е така. Тогава страстта еволюира в уважение към майката на децата ти и жената, която винаги е до теб и те подкрепя. Мога да твърдя, че с всеки изминал ден я обичам все по-вече и за мен тя е единствената. Това ми напомня, че скоро трабва пак да и го покажа по начин, който само аз си знам Колкото до малките ми забежцици, ми пусто му и мъжко либидо влече си ме Всеки си има слабости. Моята са красивите жени

Демек мир в къщи и любов навън а?
Имам един приятел дет точно кат теб разсъждава и от него съм чувал следното:
"Баце да ти каем като кръшна с друга жена и докат се плющим ни е гот и не ми пука.Като дойде време да си бием шамарите и кой от къде е,тогава на път за в къщи усещам че за мене жена ми е единствена и неповторима и че не мога да живея без нея.И се усещам че е тъпо да и изневерявам така,заричам се да не го правя повече,но изтрайвам до следващия път само.А следващия път е след няколко дни."
На въпроса ми що се е оженил тогава,той отговаря "Ами заради купона,а и деца искам да имам".

А иначе си ЗА брака а...
То на тва брак ли му се викало баси.

Ма ти си знаеш де.

Демек любов вкъщи и кото дадат на вън. Важното е да си в джаза. Все пак не съм шибан пенсионер. Мъж съм все пак да го за*ба, а не на петел долната джука. Тия мъже дето го подтискат това в себе си им се отразява зле на съня. Все се събуждат оплескани

Ти ще кажеш на кое му се вика брак. Нали си минал по тоя път? И какво стана? Един бул факин шет. Не казвам, че имам прерфектния брак, но си ме кефи, пък и перфектността доскучава. На твоя приятел му кажи да се засили и да се джасне в някой стълб. Аз не съм се заричал да не изневерявам вече .

Какво значение има ЗА или ПРОТИВ? Имам приятел, който преди време беше твърдо против брака. Какви ли не теории съм чувал от него. Сега е женен и чака дете. И е пръв защитник на брака!

Всичко зависи от камбанарията на която си се качил - биеш и съответните камбани. Естествено е(от социална гледна точка) да защитаваш положението в което си! Иначе би изглеждал като глупак... Хората лесно сменят възгледите си, за да са в конформистки синхрон със средата. В крайна сметка всеки младеж бунтар, рано или късно се превръща в копие на родителите си, дори и по отношение на брака... Тъжно, но факт.

Айде да не баш тЪй. Колко женени познаваш дето да хвалят брака. Най-често се чува: "аз и жена ми бяхме щастливи цели 20 години", и на въпроса: "какво стана после?", се отговаря: "после се срещнахме и се оженихме" Кой както си го е направил. Аз защитавам бракът поради причините, които съм посочил, а не защото бих изглеждал като глупак.

Ммммммм този пример е взаимстван от един стар виц. Рами сладурче, чели сме го. А за годините аз съм на мнение, че дори и да има период на омръзване след това идва благодарността, че не остаряваш сам. Идва един момент, в който не ти пука, за секса, звездите, любовта и т.н, единствененото нещо, което чувстваш е страх да не останеш сам. Тъжничко е но то се наблюдава при старите двойки, когато си отиде единия от съпрузите другия трудно се научава да живее без него. Тъй че брака просто ти осигурява компания за старини, а кой кво е правил на младини само той си знае

То ако хората се женят поради тази причина няма да има разводи. Нищо че хвърчат чинии из къщата, важна е компанията пък било тя и лоша. Не е толкова просто. Всичко е от значение, но ето това е най-важното.

Колко хора се развеждат на стари години? Има ги не отричам, но те са рядкост...Разводът е лек докато си млад, за да можеш да повториш, за да имаш време да повториш....Децата също са важни, но не забравяй, че рано или късно те също те напускат остава само вярната женица до теб, която вече не е същата, но е до теб!

Нямах впредвид, че правиш всичките тия еквилибристики, за да ти правят компания децата на старини, а че когато се появят те стават най важното за теб и правиш всичко заради тях. На този етап от живота си явно не го осъзнаваш .

Така е докато те порастнат и съзадат собствено семейство...тогава ти просто не си им нужен...Вие се отделяте и като хамериканците както се тирижира по комерсиалките ще си звъните 3- 4 пъти в месеца и ще завършвате разговора с: "Обичам те". Пълни дивотиии....В един момент детето просто те напуска, за да направи то друго дете, което също ще го напусне...Чувствата нямат значение, а действията. Никой не е казал, че ти ще го обичаш по - малко, но ще си му много по - малко необходим.
На старини те топли жената, а не детето.

За мен семейството е най-важното. Връзката ми с родителите също е много силна. Аз съм напуснал родното гнездо, но нито те не са ми нужни вече, нито аз на тях. Фамилията е над всичко. Никого няма да убеждавам в това. Просто за мен така стоят нещата!
А децата придават най-голям смисъл на битието ни, дори и да знаем, че един ден ще ни напуснат пак ще даваме всичко от себе си за тях.

Ама кой поставя под въпрос чувствата ти към децата аз също съм на това мнение!
Ставаше на въпрос, че в крайна сметка остаряваш с жена си. Двамата сте били в началото и двамата сте в края....