Доста интересни моменти са ми се случвали и да ви кажа честно, май това твърдение е изпитано от времето и на всичкото отгоре си е вярно.
Случката е следната (в кратце). Разхождайки се, съвсем случайно мернах с едното си око, ако може да се каже стара любов, гадже или както искате там му викайте. Просто така. Тя не беше сама и аз не бях сам. Аз с жената, тя с нейния мъж или гадже.
Разминахме се по улицата, но срещнахме погледи и това беше, но само за момента. Тогава дори не си кимнахме, по обясними (за някои) причини. Още на другия ден се чухме. Аз я издирих естествено. Имах и координатите от "онова" време. Разбрахме се да се видим и да отидем на кино и тя се съгласи без да се налага да я убеждавам. Програмата беше ясна. Вечеря -> кино -> секс. Отидохме да хапнем, след това гледахме нещо и после на път към тях... свършихме работата пред тях в колата. Много готино се получи. Страстно и диво, но много приятно.
Преживяването беше прекрасно, но не мисля да се впускам в подробности, защото не това е идеята на темата в този случай.
От тогава ни вест ни кост от нея. Нито съм я търсил, нито тя мен. Няма и нужда. Каквото беше беше.
Имате ли подобни случки? Случвало ли ви се е да го правите със старата ли любов просто така, за спорта и за доброто старо време?

На мен не ми се е случвало. Мен бившият ме кани няколко пъти на кафе, ама понеже аз не искам да си имаме нищо общо вече, отказвам.

Т'ва за ръждата ми звучи като някакъв стар изтъркан лаф...

Имало е моменти, когато някакви стари чувства са се възвръщали в мен, но отчасти само... и то по-скоро моментно, повлияни от обстоятелствата. Иначе реалността ме е научила, че веднъж разделил ли си се с някого, няма смисъл да се връщаш назад.

Имам едне стара любов, която от време на време се обажда някъде в мен. Но тя беше детска, неопетнена... В онези тийнейджърски години когато бях толкова срамежлива, че не посмях да надскоча вътрешните си прегради. А, и двамата се харесавахме...бяхме от един клас и той цяла година ме ухажваше. А аз все се дърпах ли дърпах, въпреки че го харесвах...Глупачка, колко пъти съм се обвинявала след това
Тове а единственият мъж от моето минало, който ако се появи в настоящето бих допуснала до себе си. От любопитство, от желение, от един забравен детски копнеж...
Останалите...тях кучета ги яли. Не мога да кажа, че скърбя по бившите си, то и аз с моя вкус винаги нацелвам кьоравото.

Случва се ,разбира се-на всекиго му се случва.
не случайно самият ти в разказа си си казал :


На мен лично ми се е случвало и стара любов с нови буби да ме зарази ,ама това е друга тема за разговор

Иначе-старите гаджета са точно заради това-да можеш да си ги онождаш,без да имаш риск отново да се съберете

Не с всички е така. Аз пък имам една братовчедка, която се омъжи именно за едно свое старо гадже.

Случвало се е и продължава да се случва, BARKLI и всеки път емоцията е доста по-различна, сравнена с тази от предходния път...Към настоящ момент бих го определил като Extended version of friendship - тоест емоцията отслабва с времето. Ти сигурно се чудиш защо не се е обадила отново все още...И това ще се случи - ако сексът е бил на ниво, ще бъдеш потърсен отново след време. Проблемът, ако може въобще да го определим като такъв, е че когато двама души са били дълго време заедно, след което са се разделили и отново са се видяли - сексът колкото и невероятно преживяване да е и за двамата, е малко или много едно обичайно преживяване - нищо ново под слънцето нито за теб, нито за нея...Виж теб това едва ли би те бъркало, но нея - да. Жената търси нова тръпка, нова емоция - непознатото. За нея да прави секс от време на време с теб би било ок, но не и за постоянно. Това важи с пълна сила, ако тя е сложила края на вашите отношения. И все пак нищо не се знае със сигурност, приятел

Това важи в пълна сила и за мен , макар че е напълно възможно и те да го казват същото по мой адрес
С един бивш поддържахме връзка 7 - 8 години, след като скъсахме - кога чисто приятелска (имайки нужда някой от нас да си пореве на рамото на близък човек), кога чисто сексуална... абе, ние отдавна бяхме разбрали, че нормална връзка не можем да имаме, макар че имахме нужда един от друг. После... май порастнахме и всеки си хвана пътя.
Иначе съм на принципа "каквото било - било", не обичам да се обръщам назад, но никой не знае, все пак, какво му готви съдбата

При мен е останала тръъъпката от последната ми любов(която винаги щ ми бъде слабост) и все още като го видя сърцето ми се качва в гърлото.Не искам да мисля за него(макар и рядко),не смятам,че е честно спрямо съпруга ми.Видях го преди една седмица съвсем случайно-спря да ми направи път на пешеходната пътека,за да мина с детето .Докато се прибера треперих и всичко минало и забравено се завърна.Но пък като ме подхванаха семейните ангажименти....

Не ми се е случвало,не поддържам връзка с бившите,всичко е отминало и заминало,няма смисъл да се връщам при старите любови.

С повечето от бившите ми приятели се чуваме по празниците, с някой се и се срещаме случайно, виждаме се, пием по кафе. Към някой от тях все още има тръпка и е приятно да флиртуваш, да си говориш празни приказки, да се побутнете тук и там, да се отъркаме или да се отдадем на други страсти, и да не се стигне до секс. Да запазим очарованието от миналото и неизвестния край от случката. И така огъня продължава да гори, до следващата случайна среща. Примерно .... Иначе нямам нищо против да си легна с някой от бившите. Така или иначе не е задължително да харесваш някой за да спиш с него

Не мисля че не хваща ръжда.Старите хора са казали-"Очи дето се не виждат-забравят се",та дори и един ден се събереш със стара любов,не мисля че всичко ще е по-старому.Аз лично нямам отношения с бившите,макар да са били готини,сега разбирам че с никой от тях не бих била по-добре отколкото съм сега

При мен изобщо не ръждясва. Изглежда детайлът, който отговаря за любовта, при мен е направен от неръждавейка (Cr-Va или Cr-Ni стомана). Като срещна някоя от предишните, даже и да е много отдавнашна, ми омекват краката и кноровата ми помпа почва да блъска с всичка сила.

Старата любов ръжда не хваща, само я отвличат



53-годишен мъж е направил опит да отвлече бившата си изгора и 16-годишната й дъщеря, съобщиха от МВР.
Късно вечерта на 14 октомври в РПУ-Габрово позвънил мъж, който обяснил, че е отвлякъл 51-годишна жена и дъщеря й. Съобщил още, че те са отвлечени от жилището им в града.
Драмата се разиграла към 23.00 ч., когато на вратата на жената позвънили Н.М. /53 г./ и Д.А. /34 г./.
След сериозен запой по-възрастният мъж се сетил за “жената на живота си”, с която не са се виждали от 20 години и решил, че тя ще бъде отново негова.
Когато стопанката отворила вратата, без да търпи възражения той принудил нея и дъщеря й да влязат в колата.
Габровските полицаи действали светкавично и спрели колата на влизане в Троян.
Двамата мъже са задържани за 24 часа.

Източник:dnes.bg

Не мога да си представя да съм щастливо омъжена и да се заглеждам още по бивши намирам го за недопустимо
ако съм необвързана, разведена - да, но в противен случай твърдо не!!

Не ми се е случвало , стара любов да се върне.Но и май така е по добре.
При положение че човек се променя, раждата е навсякаде.
Май при повечето случей зависи от съдбата....

Бях на 13 години когато се запознах с него,сега съм почти на 20 той беше първия мъж в живота ми във всяко едно отношение.Първия който обичах( и май единствения ) първия с който се целувах,правих секс,карах се,ревувах,лъгах и всичко за което се сетите.Бяхме 2 години заедно разделяхме се но нито аз имах приятели сериозни нито той,след това се появи друго момче в живота ми и аз хлътнах толкова че загърбих вече 3 год си връзка.Той ме моли,плака и какво ли не но аз не се върнах при него.После той си хвана приятелка.Е тогава го пожелах и пак излизахме но нищо не беше като преди.Та минаха годините и той си имаше и още има сериозна приятелка,аз също.Виждаме се почти всеки ден,не си говорим.Понякога се виждаме тайно на 2 месеца веднъж и прекарваме мн добре заедно.Говорим си за всичко,правим секс,понякога ходим някъде...И така.Вече осъзнах че първата любов ражда не хваща.Последно бях с него преди 2 месеца,след поредното мое любовно разочарование.Ходих в тях даде ми съвет какво да правя,после си тръгнах.Ходи с приятелката си от година и нещо.Тя мн ревнува от мен и не знае че се виждаме от време на време,и по-добре.Аз не искам да ги разделя.Той мн пъти се опитваше да ми развали връзките и успяваше,но не съм злопаметна и няма да му го връщам.Пък и както той е казал 'след мен която и да е няма да е като мен' тва казах и аз... може и принца на бял кон да дойде и да се влюбя за кой ли не път но той си остава моето момче и аз неговото момиче

и после сериалът свърши,нали?

Аз съм на мнение, че това не е любовта страстна и пламтяща както в началото на връзката, а по-скоро изплували спомени за нея.

dessi_barbie Моята история е подобна и за това само на кратко.
Аз бях на 16 а той на 20 иии малко отгоре. Аз му бях първата и той на мен също. Обичахме се много, немога да кажа, че не съм го лъгала, но не и за нещо сериозно. Той ме ревнуваше, а аз му имах доверие. За 4 години заедно той успя да убие чувствата ми със своята ревност. Направих милион компромиси със себе си за да спася връзката ни. Той казаваше, че ако някой ще се променя, ще съм аз. Промених се, станах по-затворена, не се виждах с приятелите си отдавах му всеки свободен миг. И така се разделихме след време, той го пожела "била съм охладняла" и не го устройвало. Съгласих се за общото благо ( можеби най-вече за своето, понякога човек трябва да е малко егоист). Заяви ми, че повече не се познаваме. Въпреки че живеехме блок до блок се подминавахме като непознати. Всичко премина когато си намери приятелка. Няколко пъти се заговаряхме на тротоара и толкова. После отидох до тях за да видя техните (имаме си уважението с хората ) . Той ми обясни, че в мое присъствие трудно се владее и старите чувства напирали. Не твърдя, че и моя стомах не се свиваше. Аз бях сама , а той вече година и половина с приятелката си. Нямах моралното право да ги разделям. Той се беше променил мн защото попадна , на по-тежък случай и от себе си ( в ревноста). Не посмях да се върна назад въпреки тръпката. Иначе ми се е случвало да бъда с бившо гадже, но е било съвсем скоро следкато се разделим. Ееееми това е от мен


Животът често се превръща в сериал, дори и да не го искаме.

Не е точно твърдението, че "Старата любов ръжда не хваща".Първото момиче, което обичах така да го нарека и сега си го уважавам и си държим връзка.Не ми е безразлична, но нищо повече от приятелка

Това е глупаво според мен.Аз направих същото наскоро,т.е. поканих бившата на кафе,за да мога да си взема едни мои снимки от нея.Отговорът беше не!С това показваме колко сме твърди ли?Или,че имаме все още чувства?Или,че от вина не можем да погледнем човека в очите?Все е нещо от изброените,но с една дума това е слабост

Не, показва колко сме глупави, или заблудени, или просто част от множеството мислещи по този начин.

Слабост е, Иво. И си прав, че може да изразява, както чувства, така и вина. За мен най-лесния начин да преодолея раздяла с човек, когото все още обичам, е като напълно игнорирам съществуването му. И не ми пука дали ме мисли за слаба, просто така ми е по-лесно (ако може да се нарече лесно). При обратният вариант - аз да съм го зарязала, но знам, че той има чувства, реакцията ми е същата, на евентуалната ни среща просто се побърквам от чувство на вина и страх да не изтълкува срещата като втори шанс. Че е глупаво, глупаво е, спор няма, но в такива ситуации обикновено диалога просто не се получава.

Дори и след повече от година?

Ами, не знам. За мен времето не е най-съществения фактор. Аз веднъж от глупост страдах поне 2-3 години за връзка, продължила едва 6 месеца. А сега установих, че не помня доста съществени неща, дори за характера за този човек, по когото преди 5-6 години бях напълно полудяла.
Ти каза ли на бившата ти, че целта на срещата са тези снимки?
P.S. Аз не претендирам, че съм много умна

Да,коментирахме начина по който да ми даде въпросните снимки.В главата ми изникна варианта да се видим на кафе,но тя отказа и каза,че ще ги остави там където работи,а аз да мина да ги взема,дори и да я няма нея.
Знаеш ли какво видях когато срещнахме очите си след повече от година?Видях погледа на малко дете което го е страх,че е извършило голяма пакост,видях смут,объркване,паника...всичко това в едно...срещата стана съвсем случайно...след това дойде отказа...
А исках просто за половин час да поговорим какво се случва с всеки от нас...нищо повече...

Това показва, че мацката има съвест (а дали само това?). Може би не е разбрала какво точно искаш от нея... А съществува ли варианта да иска да задържи тези снимки? За мен взаимоотношенията с бившите са нещо много сложно и асоциацията ми за такава среща е разходка по заледено езеро в планината, без да знаеш колко точно здрав е леда. Всъщност второто (разходката) съм го правила, тръпката е наистина невероятна, но от първото (такава среща) ме побиват ледени тръпки. А понякога е по-добре нещата да си останат такива, каквито са. Успех с търсенето на отговор (ако смяташ, че си заслужава)!

Снимките си взех,пак се видяхме в рамките на по-малко от минута докато ги извади от чантата си и ми ги подаде.Това беше всичко,но пак видях същият поглед...а моите единствени думи бяха: "Дойдох за снимките" и си тръгнах.
Не търся отговори,вече не.

С твоята бивша може да е различно, не знам какво мисли или изпитва към теб. Но аз за слуая, за който говоря, не покзвам твърдост или слабост или каквото и да било. Беше кратка връзка, разбрах, че той е женкар и др. неща, рабрах, че той не е човек, на когото може да се разчита и най-вече рабрах, че не искам да си имам нещо общо вече с него. Няма какво да си взима от мен, а и знам защо ме кани на кафе, та затова отказвам
Ако беше човек, когото все още уважавам, бих се съгласила, но не и в този случай

Задължително ли е да имаме да вземаме нещо от някой/я бивш/а за да се видим с него??? Не може ли да е просто защото все още си имате доверие и имате нужда да споделите с някого или той/тя с вас?

Защо не, ако си имате доверие и уважение един към друг, да. Ако сте запазили приятелски отношения-да, лошо няма, даже напротив

И аз така смятам, но от прочетеното до тук явно малко хора запазват такива отношения. В повечето случаи разделите са свързани с болка, ето ги и последствията. Държим се едва ли не като непознати.

Не винаги може да останеш в такива взаимоотношения с бившия/ата за съжаление

Много правилно Фифа точно така е! Разделил ли си се веднъж с някой връщане назад няма...
За мен НЕ-то си е НЕ, а не е може би някой ден....

Старата любов според мен не може да хване ръжда, ако е истинска разбира се! Аз се разделих с приятела ми преди известно време, и сега като пиша това се сещам за хубавите мигове преживяни с него и ми става много мъчно и напоследък все по-често мисля за него и незная какво да правя. Така че старата любов ръжда не хваща!!!

И аз имам една такава любов....ако мога да я нарека любов...просто едно момче,което е далече от мен....но всеки път, когато го видя...или се чуем...на мен винаги ми е яко...тръпката е много сладка..,а и имаше един момент, в които бях една вечер с него...и смея да твърдя,че ми беше най-яката до момента и винаги ще си остане тръпка за мен ....а няма нячин как да го забравя...все пак пазя хубавите си спомени А по повод на това дали старата любов ръжда не хваща....мисля,че е вярна

така си е ...

Колкото искаш такива случки..

И пак зависи. Една връзка може да приключи, но спомените винаги си остават. И зависи дали новата връзка е по-стабилна, по-красива или просто превъзхожда другата в повече отношения - тогава хубавите спомени не пречат.
Поне аз така съм забелязала...

Ехххх живот , живот
Цял живот се стремиш да имаш приятни преживявания и много любов ала всъщност те са една миниатюрна част от него !!!

Ако предната връзка е била истинска, нищо не може да заличи спомените за нея, независимо колко време минава. Даже след време, като се срещнеш пак с тази любов, усещаш едно леко пробождане в сърцето...

А дали е така !!! Нека всеки сам за себе си да си отговори

Аз както съм злопаметен в това отношение (с бившите) ,не ръжда хваща ами и изгнива там където съм бил веднъж не се връщам, изтривам всеки спомен , не мисля за старата и гледам да сваля новата т'ва е кръговрат просто... и в 1 слънчев ден настъпва катаклизъм , срещаш Я и търсенето спира ...

Старата любов е като стара рана,
когато не очакваш се обажда.

Това ми хареса, а нали знаете кога се обаждат старите рани????
Елементарно когато е студено и мрачно, когато си легнеш и не можеш да заспиш тогава ....

и както писахме в една друга тема , когато самотни също

е нямам подобни случки, спазвам законите за движението по пътищата и не само тях.
а ти що питаш дали и ние сме такиви?

Това имам на идея като казвам студено /в сърцето и отношенията/, мъгливо /неясни/ и т.н

Понеже доста сте ме цитирали,мисля,че го казах в друг смисъл.
Лошото е,че понякога,много боли.

Ааа да, аз обаче съм мислила и за другата страна на въпроса.
Боли защото тъгуваме по старата любов, а дали не сме я сложили на пиедестал???
Може би ако сме останали с този човек щяхме да тъгуваме по друга любов и пак да ни боли???
Не знам, но съм се питала защо всеки тъгува по старата любов?
А за болката - нея винаги я има! Някой даже казват, че по болката се разбира колко е силна една любов, аз не съм сигурна, но ....