Куентин Тарантино
Quentin Tarantino
imdb
За човек, който не е ходил в училище по изкуствата, той се справя много добре и е забелязан в ранните 90'те с уникалните си промени върху представянето на архетиповата система на американския живот.
Във филмите му винаги присъства огромно количество насилие и жаргонен език. Също така неотделима част е леката нотка на ирония, съпътстваща героите му. Главните персонажи на Тарантино са гангстери или злодеи.
Тарантино е известен с това, че сам подбира музиката към филмите си.
„Когато започвам да правя филм, когато вече имам идеята в главата си, аз започвам да ровя личната си колекция от музика, зада намеря точното съвпадение между персонажа и музиката, духът на филма”
В голема част музиката към филмите му е от 70'те и 80'те години, типични гангстерски блус- и рок-парчета.
Куентин заснема своя първи (незавършен) филм през 1986 г. и го нарича "My Best Friend's Birthday". Година по-късно създава сценария "True Romance". През 1988 г. Тарантино написва втори сценарий, а през 1990 успява да продаде "True Romance" за $ 50 000. Решава да използва тези пари за заснемането на третия си сценарий, "Reservoir Dogs" на 16-милиметрова черно-бяла лента. В края на краищата напуска видеомагазина, за да прави презаписи за ”CineTel” - малка холивудска компания. По това време среща Лорънс Бендър, който посещава курсове по режисура с Питър Флуд. Последният пък познава Харви Кайтел и така Тарантино успява да му покаже своя сценарий. Кайтел е толкова поразен, че добавя от своите спестявания за производството на филма ”Кучета в резерв”, в който изиграва една от главните роли и помага на Тарантино да намери актьори за останалите роли.
Така Куентин Тарантино пробива в киното, успявайки да създаде филм от съвсем нов тип. Неговите жестоки криминални истории изобилстват от трупове и кръв. Зрителят от самото начало знае, че повечето от персонажите ще загинат, защото младият автор обожава да покаже още в самото начало кървавия финал, а едва след това да разгърне съжетните криволици, довели до него. Той не се страхува веднага да обяви развръзката, защото тя е нещо маловажно за него. Та нали героите или по-точно антигероите във филмите му се сражават не един срещу друг, а с вечния и непобедим враг, наречен Съдба.
Най-любопитното е, че всичко това е едновременно и страшно, и смешно. В прекалено сериозното и политически коректно холивудско кино нахлува човек, прозрял относителността на нравствените постулати, приемани от обществото за абсолютни истини. Още преди да излезе втория филм на Тарантино "Криминале" за младия режисьор вече се пишат книги. Когато го награждават със "Златна палма" в Кан и с «Оскар» за най-добър оригинален сценарий, вече е пусната в продажба пълната му биография, съдържаща скандални сплетни за неговия личен живот. Киноведските изследвания, особено след грандиозния успех на "Криминале", го превъзнасят като новия киномесия. Случва се нещо немислимо в досегашната история на киното. «Чудакът от видеомагазина», без професионално филмово образование, без връзки в киносредите, без пари, без опит в правенето на филми, спечелва само за един сезон необикновена известност и дори се превръща в истински законодател на филмовата мода.
Донякъде причината за мълниеносното му издигане е и в това, че отвъд океана обожават историите за внезапно осъществената американската мечта. Медиите страшно си падат по сюжети, като този за продавача от видеомагазина, превърнал се за една нощ в най-голямата знаменитост на Холивуд. И те с готовност се залавят да превъзнасят новия гуру на киното.
Но подарената на Тарантино с такава лекота титла «рокзвезда на киното» съдържа повече смислови оттенъци, отколкото изглежда на пръв поглед. Рок-героят не просто обитава полупризрачния свят на видеоклиповете, но се реализира като тотален автор и изпълнител на своите творения. Тарантино подобно на истински «човек-оркестър» сам съчинява сценариите, режисира филмите си и дори изпълнява в тях важни и по-маловажни роли. Но рок-вселената е по нестабилна и от света на киното, а рок-славата - по ефемерна от актьорската или режисьорската известност. След вълната на феноменалния успех на «Криминале» настъпва периодът на разочарованията за Тарантино. Два негови ранни сценария - «Истински романс» и «Убийци по рождение» са променени до неузнаваемост от реализиралите ги Тони Скот и Оливър Стоун. Трагичните им финали са заменени с традиционния за Холивуд хепиенд. Филмът от четири скеча «Четири стаи», поставен от самия Тарантино, от неговия приятел Роберт Родригес, а също и от Александър Рокуел и Елисън Ендерс, претърпява провал. Неуспешни се оказват и опитите на Куентин да направи актьорска кариера с роли във филми, като «Дестини включва радиото» и «От залез до зори».
И когато всички предричат краха на новия филмов кумир излиза криминална драма «Джеки Браун». Независимо че не достига равнището на "Криминале", този класически ганстерски филм доказва, че Тарантино не е загубил умението си да прави кино.
Неговите недоброжелатели и сега се канят да сразят най-новата му творба "Убийте Бил", която още не се е появила на български екран. Но Тарантино едва ли е готов да се предаде без бой. Той със сигурност има с какво да изненада както отрицателите, така и милионите свои обожатели.
Криминале е филм на феноменалния режисьор Куентин Тарантино по негов сценарий. През 1994 г. филмът печели голямата награда "Златна палма" на международния кинофестивал в Кан (Франция). Филмът печели признанието най вече на зрителите и отчасти на критиката. Филмът дори се изучава в университети и се пишат книги на него.
Уникалното е, че Тарантино е без професионално филмово образование, без никакви (тогава) връзки в киносредите, без опит в правенето на филми, но въпреки всичко съумява да създаде един шедьовър. Филмът блести с актьорски състав и с перфектна си ирония. Започва с края, после идва началото, средата и прочие. Пълна какафония, но въпреки това всичко си е на мястото. Филмът е комбинация от няколко различни истории, в които повечето от героите са едни и същи. Траволта става звезда за втори път с този филм, а Ума Търман доказа, че е актриса, а не само чифт цици.
По принцип филмите на Тарантино изобилстват от кръв и откъснати крайници. Криминале не е изключение, но някак си зрителят не изпитва типичното отвръщение от прекалено кървавите сцени. Всичко е направено със стил. Тарантино не се колебае да ви представи развръзката на сюжета в първите 2 минути на филма, защото за него тя е само началото, а не края. В прекалено сериозното, политически насочено, праволинейно и пълно с клишета холивудско кино, нахлува Тарантино като товарен влак помитайки и размивайки ни представите за всички холивудски стереотипи. Доказва че (все още) може да се прави и нестардартно кино, креативно, не задължително подложено и следвайки шаблоните на Холивуд. Та така мога да определя Криминале - класически кино шедьовър, създаден с много режисьорско майстортво, креативнот, разнообразие и магия. Дори актьорите имат различно и специално излъчване в неговите филми и специално в Криминале.
Това е филм, с който израстнах, любимото ми заведение беше в картини от Криминале и Глутница кучета. Култов филм, както обичам да се изразявам, който завинаги ще остане в представите ми за истинско и креативно кино smile.gif
:: ФИЛМОГРАФИЯ
Режисьор:
Криминале
Четири стаи
Джеки Браун
Убийте Бил
Глутница кучета
Убий Бил
Убий Бил - част 2
Актьор:
Дестини включва радиото
От залез до зори
Глутница кучета
Десперадо
Сценарист:
Убийци по рождение
Аленият прилив
Убий Бил
Убий Бил - част 2
гост-режисьор:
Sin City: Град на греха
Два филма на Тарантино не му стигат – продължава сагата ”Kill Bill” Няма нищо по-хубаво от това да се правят безсмислени неща, за да получи човек каквото и да е признание в Холивуд. В този ред на мисли Куентин Тарантино съвсем наскоро обяви, че е възможно да отвори нова страница от книгата ”Kill Bill”, дори след като ”Kill Bill Volume 2” тръгва по кината в Америка в края на този месец.
”Да, обмислям да преразгледам цялата история по няколко начина, - казва режисьорът. – Мисля да направя един анимационен филм, който ще разкрива целия произход на Бил.” Тези, които са гледали ”Kill Bill Volume One” ще си спомнят анимационното продължение, което демонстрира липса на говорещи зайци с големи очи от анимационните филмчета на Тарантино, и най-вече факта, че неговите анимационни продължения са ако не друго – то с малко повече насилие от игралните му филми.
Куентин също мисли да разкаже историята (или анимационна или игрална) на 5-годишния Ники, чиято майка е първата жертва на Брайд в ”Kill Bill Volume One”. Отмъщението му ще се превърне в истинска драма. Новите проекти на Тарантино Той снима само един филм - ”Grind House”, при това в партньорство със събрата си Робърт Родригес.
Междувременно Куентин е отворен за различни възможности, като например да режисира сегмент от „Град на греха 2”, да се захване с бъдещия си кунг-фу филм, който ще бъде заснет на езика мандарин, уестърна си, чието действие се развива на фона на Втората световна война, за една предистория на „Криминале”, наречена ”Vega Brothers” и дори за трета част на „Убий Бил”, която може да снима в близките години. Явно няма да има време да скучае.
Тарантино неволно изпусна още няколко клюки относно предложението за продължение или предишна серия, но нищо, което да разкрие подробности от сюжета на ”Volume 2”.
Дата на раждане - 27.03.1963.
Място на раждане - Ноксвил, Тенеси, САЩ.
Куентин Тарантино е роден на 27 март 1963 г. в градчето Ноксвил, щата Тенеси (САЩ). Майка му Кони била 16-годишна, когато го ражда, а неговият баща Тони е 21-годишен студент по право, мечтаещ да стане актьор. Когато малкият Куентин става на 2 години, родителите му се преместват в Лос Анжелис, където преминава детството на бъдещия знаменит режисьор. Майка му го води от съвсем малък на кино и още 8-годишен той гледа най-известните филми по онова време. Тарантино се влюбва до лудост в киното. на 22 години започва работа в архива към видео магазина на Манхатънския плаж в Калифорния, където заедно с приятеля си Роджър Ейвъри прекарват цялото си време, обсъждайки в детайли гледаните филми.
линкове към филмите и-ци
http://bg.wikipedia.org/wiki/http://kino.gbg.bg/
).
,определено филма ми беше малко труден за разбиране , но като цяло ми хареса . 
