Аз пък си мисля (а и така постъпвам), че трябва да се казва истината- винаги , макар и не цялата Много е важно да "споменеш" между другото, че например днес си се видял с еди кой си и сте пили по едно кафе, отколкото партньора ти, да научи за това от някой друг и тогава нещата да загрубеят. Доброжелатели винаги се намират и такива, които само това гледат и чакат развръзката. Вие може би нямате време за това или за някакъв по- свободен разговор, но не забравяйте, че други имат, особено някои личности от вашия вход, които са осведомени за всичко

Хахахахаха дааа така е, много си права. Аз също предпочитам да ми се казва истината и то да я чувам от половинката си, а не от комшийката на третия етаж или от старото й гадже!

Така си е устата на хората неможеш я затвори ,но тук вече идва доверието което трябва да си имат.Иначе без доверие и разбирателство връзката се къса .

Доверието е много важно за една връзка!
Но до колко трябва да споделяш зависи от човека с който си и това го казвам от личен опит.
Предишният ми приятел много ме ревнуваше и почти ми нямаша доверие.В началото му казвах всичко, вече той колко ми вярваше е друга тема.Колкото и да бях откровенна той все си мислеше, че има нещо друго.Но края започнах да си премълчавам.Не му казвах всичко и беше много по добре.Само дето не продължихме с връзката си дълго.
Със сегашния е коренно различно.Споделям му абсолютно всичко, ако може че и повече.Ако пък той разбере нещо за мен което не е знаел преди това първо идва и ме пита дали е истина.
Може би точно това е тънкия момент.Дали човека, който е до теб вярва повече на хората или на теб самата.
Поздрави!Обичам ви!

То ние само докато се погледнем и знаем какво е станало.Не лъжа и мразя да ме лъжат ( това го знае добре и не рискува) предпочитам истината макар и да ме заболи.

Тука никой не говори за лъжа.
Въпроса е в това, че ако не те питат не казваш.А не че си измисляш или криеш нещо.

само допълних

Нещата не са едностранчиви. Много зависи от човека срещу тебе. Ако те предразполага да споделяш, го правиш, ако не - премълчаваш. Има и обратната реакция за кафето - да си помисли, че някой те е видял и ти бързаш да се застраховаш. На ревнивите трябва да се поднася информацията внимателно, защото не знаеш как ще реагират. Няма нищо по-хубаво от това да споделяш всичко и да нямаш тайни и недоизказани неща, но понякога са за предпочитане.

Темата заслужава сериозно внимание, понеже поради погрешните представи, които царят в днешно време, губят много от печелившите...За да дам адекватно мнение, ще направя това под формата на монолог. Някой може да ме помисли за луд...но и така да е...Нищо по-далече от истината...
Ще изключа микрофон и мишка, за да няма веществени доказателства. Ерген съм все още, но мисля един ден да мина под венчилото...
И така:
---
Дали трябва да споделяме абсолютно всичко с половинките си?
- Не, не трябва (не е здравословно за една връзка това).

Защо?
- Защото това споделяне води понякога до погрешни изводи...В даден етап, човек може да стане много чувствителен на определени теми, да загуби контрол над своето любопитство, и с това да отблъсне човека до себе си.

Но какво да правим, когато любимия човек настоява да узнае на всяка цена за пикантна история от нашето минало?
- Ако сте човек, който не умее да лъже - кажете истината по възможно най-малко събуждащ съмнение и допълнителни въпроси начин, след което запушете нежно устата на любимия човек, накарайте го да се отпусне и да се почувства сигурен с Вас.
- Ако сте човек, който все пак умее да лъже умело - Вие нямате нужда от съвет по този въпрос, от съвет и помощ има нужда вашата половинка...

Не зависи ли все пак от характера на двама души това, дали е здравословно или не безпрекословното споделяне?
- Добър въпрос! Разбира се, до голяма степен, зависи и от Вашите усещания за човека до Вас. Ако Вие чувствате и/ или сте убедени, че човека до Вас не би приел негативно това, което споделяте - в определена/ подходяща за това ситуация, може да направите това. За да споделите на добра воля, следва да приемем, че Ви е 'тежало' да задържите 'тайната' единствено за себе си...

Има ли някаква условна мярка, в какви граници е разумно да споделяме?
Споделянето e синоним на думичката "опознаване" - те вървят ръка за ръка. За да е възможно една връзка да се развива, а не да угасне след първата страстна година, е нужно постепенно да разкривате Вашата същност пред любимия човек, но трябва да сте сигурен как ще реагира той в определена ситуация. За тази цел е нужно да подлагате човек на естествени и безвредни манипулации, ако желаете той да се разкрие пред Вас в естествената си светлина. Не се стремете да узнаете всичко за него. Това е нещо непосилно за Вас, дори за човека, от който се опитвате да изкопчите тази информация. Също така, последната е по-вероятно да ви навреди, от колкото да Ви сближи с любимия човек.
Да се изгради една стабилна и силна връзка е изкуство, към което човек трябва да подходи с търпение и много разбиране!

Аз лично съм заявявал на жена ми, че това е информация, която няма да споделя с нея. Имало е различни причини. Но никога не съм крил или изопачавал информация, касаеща семейството ми. Според мен е разумно да се сложи граница, до къде може да се навлиза неоторизирано в информация некасаеща пряко или косвено респондента ми (дори и той да е моят партньор). Иначе винаги единият ще е излъган или този, който се е доверил или този който настойчиво се е опитва да разбере. Най-разумно ми изглежда когато се каже, че това не касае никой от нас, отсрещния човек да повярва и да отреагира адекватно, а не да почват болни и полуистерични пристъпи от сорта на "ти не ме обичаш", "за каква/какъв ме мислиш" или "кажи ми моля те".


Дааааа - тук си спомням мисълта на един мъдър човек :

Според мен, ако двамата се обичат и си имат взаймно доверие, то тогава аз съм ЗА!

Говорите за доверие.....В днешно време човек на себе си не може да има доверие, камо ли на друг....

Добре казано , но отчасти вярно. На кого да имаш вяра освен на себе си ?
Иначе колкото и да се обвързвам с един човек , колкото и да сме близки , винаги правя правя така , че той да не знае поне 1 нещо за мен. Някои хора просто имат тайни, за които само те си знаят.

А според теб от кого го криеш?От нея,или от себе си?Задай си въпроса по този начин.Какво постигаш с това,носили ти удоволетворение?Има ли смисъл да превръщаме живота си в гонене на собствената си сянка?

Крия от останалите. Има смисъл да го правя , смисълът е, че ми харесва да го правя.
Харесва ми да съм потаен. Гоненето на собствената сянка е игра за мен.

Дано само в един момент да не загубиш сянката си.

Доверието е нещо много важно в една връзка, друг е въпросът, че живеем в много несигурен свят!

Браво!Съвпадат ни мненията .Доверието е много важна част в една връзка и за да имаш доверие на един човек трябва да го познаваш много добре.Според мен всичко трябва да се казва на половинките от нас дори и какъв сън сме сънували.За да има преуспяа връзка трябва да има доверие между любовта

Доверието е едно от малките нещица които крепят една връзка здрава и силна.Когато знаеш,че имаш сигурно рамо до теб е друго и човек на когото можеш да се довериш и да споделиш

.....седим си в хола, гледаме телевизия .... мобилния звъни ... той вдига и казва :
- не мога сега в провинцията съм .

?!?!? упс ,той излъга най - хладнокръвно !! дали така не лъже и мен , с кого говори , защо го направи !?!дали от мързел , дали от нещо друго , дали просто защото не иска да остане с мен ...
не питам - любопитството уби котката ....
наслаждавам се на момента , не обръщам внимание на подробностите , опитвам се да живея с тях и засега се справям .
сутрин в 8 хлопваме вратата и я отваряме отново в 8 вечерта - това си е нашето време ,това е нашия личен живот и той си остава наш ........без въпроси ,без грешни отговори ... така живея вече 8 години и знаете ли започна да ми харесва !!!
Никой не се съмнява в другия..........
да мисля че не трябва да споделяме всичко ,щом сме заедно , щом се обичаме нищо друго няма значение !!!

Да и ако това е била някоя друга, с която се среща? Дали накрая няма да се окаже, че си живяла в заблуда? А неискаш ли да си изясните това, да разбереш истината и ако има проблем да го оправите и да си живеет както сега, но много по-добре - без подобни разговори?

може да ти се стори тъпо , но ако знам и съм сигурна че има друга единствената ми алтернатива ,ще е да си стегна багажа и да се махна ,не бих могла да живея с някого ако знам че го деля с друга ........ за това не питам ........ по лесно ми е , а и кой знае защо ... вярвам му , поне за тези неща !! другото е без значение !!! колежки бивши съученички стари тръпки - та аз ги познавам всичките ... те са имали своя шанс , сега е мой ред ... пък дано е завинги ... макар че никой не знае къде ще се спъне ,кой ще срещне и как ще тупне сърцето му !!
това от мен

Ами ... това си е твоя работа, както искаш така живей. За мен е по-добре да се знае всичко, тоест да нямам тайни от половинката, нито тя от мен (надявам се). Мисля, че се живее по-спокойно така, когато знаеш и за хубавите и за лошите моменти на половинката си! Но все ки си има право да избира как да живее, аз не бих живял като теб!

Ще допълня само с едно

Цитата не е много точен ,но ще ме извините

Само едно скам да кажа-Вярата между две двоики трябва да бъде много стабилна,защото това може да промени много неща"
Вижте това клипче

преди време срещнах мъж който беше част от живота ми за известно време, та той ми каза така : няма любов , всичко е бизнес и брака е една перфектно сключена сделка !!
не му повярвах , та аз бях още на 18 години , мечтаех за принца на белия кон ,мечтаех да бъда едниствена и неповторима в живота на някой прекрасен мъж !! Е всичко това се случи , омъжих се бях щастлива , имам си съпруг имам си и дете , но къде отиде романтиката - няма я !!!
живеем ден за ден , плащаш сметки , изплащаш кредити чудиш се как да скълъпиш днешния ден , и да остане нещо и за утре .........та в тоя ред на мисли , защо да нямаш малко лична свобода ,нещо мъничко и само твое , не говоря за изневяра а за обикновените неща ...... защо да плача , ако мога да се смея .... кажете ми защо ....... затова аз не искам да знам всичко , само това което ме прави щастлива!!!

Романтиката не е отишла никъде,тя е при вас,само трябва да я събудите.Опитай ти да я съживиш,не е толкова трудно,само трябва малко желание.Ти поне ще знаеш къде да пипнеш за да се получат нещата....

спокойно при много семейства е така, живота в България е труден.... и хората забързани в своето ежедневие просто забравят за чувствата си и за емоционалните си преживявания ! Не се обвинявай сигурна съм, че правиш всичко възможно за да имаш здраво семейство........, но въпреки това се чувстваш безсилна и нещастна ?? Защо ли? Заради Мъжът ти както се подразбира......., това се случва на много жени повярвай ми и тезим жени наистина дават всичко за да се чувства Мъжът добре........., да но питам се аз как веднъж един Мъж не го направи това ....... може би ще каже .... с такива лигави истории не ми се занимава, или какво ми пука ...... или просто ще си легне без въобще да се поинтересува как е минал денят ти..........така е егоизмът им е безкраен........, а отгоре на всичко най-накрая ще хвърли вината на теб ?? Колко удобно ? тогава го попитай.....Кой е бдял в безсънните нощи на детето ви, Кой не е спал докато то не се прибере ? Кой е треперил всеки път когато то казва -мамо аз излизам, Кой е бил с него на първия му изпит? Кой е бил с негп в трудните му моменти???? Много е лесно да се правиш на велик и да си мислиш че си ГОЛЯМ МЪЖ..... особено , когато не си направил абсолютно нищо......! Аз се изненадвам от това колко силна може да бъде една жена, колко обиди, колко мъка и колко подигравки и не дай си боже Бой може да понесе ! Да, такава е реалността в България....Българските Мачовци Бият Жените си......., а ти говориш за романтика ! Хубаво , че все още имаш розови очила но докога ще ги носиш и до кога ще се заблуждаваш ! Колко жени страдат заради пияните си и разхайтени мъже , питала ли си се понякога : Това ли заслужавам,за това ли живея! За да бърша л****та на един боклук и да съсипвам моя живот и този на детето ми ?Прекалено е скъпа цената , която трябва да заплатиш, защото ако се примириш
детето ти ще порасне осакатено, нервно и с психическа лабилност....... това ли заслужава едно дете питам аз ?? Не заслужава ли радостно и безгрижно детство, не да плаче а да играе с другарчетата си, да се смее и да гони котките из двора ?? Хубаво звучи......, но днешно време забелязвам,че децата не са такива-те са празни, те са намръщени и се мислят за номер 1 .........няма живец , няма усмивка
Не знам не го познавам мъжът ти дано да не е от тези, които изброих...... мисля, че си достатъчно интелигентна за да прецениш в твоя случай дали си струва......., но недей да си тровиш живота зорлем....никой няма да ти благодари за направената жертва и няма да ти даде медал

естествено,че не трябва да се казва всичко.както на първата среща така и по-нататък.Винаги трябва да има някаква мистерия около теб

амии....до една степе мисля че трабва сичко да им казваме но да се опитаме да го кажем по начин по който ще го разберат....защото момчетата понякога разбират нещата по съвсем различен начин...

Eми ако казваме всичко според мен половинките ни ще изгубят до известна степен интереса си кам нас.
Колкото по малко познаваш един човек толкова интереса към него ти е по голям.

Тактично-да,но да не лъжем грубо,защото след една лъжа идва втора,трета и така в един момент ти се оплиташ във собствените си лъжи.Нека оставим нещо мъничко само за себе си

Аз искам да давам всичко и да получвам всичко. Чувствам се адски гадно, когато не мога да разкажа нещо на половинката си. Предполагам, че и при него е така. Аз съм за пълно разкриване, не съм сигурна, че е най-правилният подход, не успявам винаги да го правя, но на въпроса бих отговорила с Да. Премълчаването е вследствие на страха от реакцията на партньора (т.е. знам, че това, което съм направила няма да му хареса, лъжа с цел да остана прекрасна в неговите очи, а не мисля, че това е смисълът на една връзка). Причина може да е и пълната липса на любов и уважение, тогава просто човек няма желание да споделя каквото и да било с партньора си, още по-малко всичко.

Браво. Много добре си се изразила и въпреки, че аз вече споделих мнение в темата, изразявайки определени задръжки към прекалената откритост, никога не съм умеел да спотайвам своите тревоги така умело, както всъщност се стремя понякога.
Причините може да са много, но основната е страх - за това иде реч всъщност. Страхът от своя страна има своите измерения, които ти си обхванала наистина съвсем в цялост. Кратко, точно и ясно...

Абсолютно всичко - НЕ! Сигурен съм, че жените не споделят абсолютно всичко. И ако един мъж го прави, ще се окаже в много кофти положение. Не е важно каква част от информацията, която знаеш казваш. В една връзка е важно мъжът да е стабилен и последователен, да държи на думата си и да не показва колебание, а не да е като прани гащи - пред погледа на всички. Да не забравяме, че жените имат навика да "споделят" и така или иначе кръгът от приятелки около тях ще знае неща, които не би ни се искало.

Аз лично се замислям какво споделям. И това не е свързано с липса на доверие или любов, а по скоро с природните наклонности на нежния пол. Иначе много скоро ще чувам по свой адрес клишета като "Ох омръзнал си ми!" или "Ясен си ми като бял ден" или "Сякаш не се познаваме"... Ако един мъж е предвидим в очите на жената до себе си, то той е вече скучен... А и съм пробвал да съм откровен и искрен и определено не се получава, независимо, че жените казват колко много ценят това поведение... Между другото много от нещата, които жените уж ценят на думи, на практика са точно на обратно.

Не знам дали същото не важи за мъжете, ако жената до теб се старае да ти казва всичко ти ще си доволен ли? Искаш ли го или не? Мислиш ли, че ще ти доскучее?
Това дали не е до връзка и до хора тогава?

Ох, обичам да се закчам за мненията ти... Има ли жена, която да споделя цалата истина? Още по-зъл въпрос - има ли жена, която иска да знае всичко? В смисъл такава дето, да не закопае излишно дълбоко там където няма смисъл. Да разширя контингента. Има ли такъв човек, незвисимо от пола... За мен принципа е - Истината, винаги Истината, само Истината и никога цялата Истина!

Хората са такива животни, че искат това, което не искат. Бях чел във форума, че всъщност това ни отличавало от животните - чувствата, емоциите, решенията(трудни и непосилни понякога).
Аз често искам да знам какво става с човека до мен, какво му се случва, да ми споделя повече от всичко, но по този начин аз осъзнавам, че единственото което искам от този човек е да спре света около себе си и да започне да го споделя само с мен, прекалено собственическо ми се струва. Иначе споделянето на радост и тъга е това, което ни кара да се чувстваме обичани, нужни и ....
Споделянето(прикарването на някой в ъгъла), за да ти сподели всичко е вид форма на ревност, а според мнозина философи - РЕВНОСТТА е тази част от нас, която ни деволюира и ни прави най-несъвършените същеста на света. Да де, ама така или иначе, когато някой се обади на половинката ти, той/тя се усмихне... и в този момент света спира... и ти искаш да знаеш какво ЛЮБОВТА на живота ти не ти казва, в този момент осънзаваш, че има толкова много неща, които не знаеш за живота му/й, започва ониз вътрешен ураган, който ако не си способен/на да укртотиш, можеш да загубиш всичко. Ами примире се с факта, че ще има и още доста неща, които едва ли ще разбереш. По-важното е да знаеш едно, че човека до теб споделя най-важното - ИСРЕННАТА СИ ЛЮБОВ КЪМ ТЕБ!

Да разбирам ли че твоя отговор на въпроса е, аз искам да казвам всичко на половинката, но понякога не искам тя излишно да дълбае и затова не й казвам някои неща - това пак е страх от реакцията й??? Аз не казвам, че винаги успявам да съм напълно искрена, но се старая и затова отговорът на въпроса ми е Да. Твоят явно е Не или...?
Няма мъж и няма жена, която да споделя цялата истина, но има такива, които въобще не се и стараят да го правят, просто са решили, че не трябва да знае човекът до тях всичко за всичко и не споделят, това не ми харесва. Аз искам човекът до мен да знае, че му имам доверие и да не изпитва страх да сподели всичко с мен, особено когато нещо го измъчва и няма и с кого другиго да сподели, а не да го таи, защото щял да му рухне имиджа пред мен или защото щял прекалено да се разкрие и тя да го напусне. Аз не бих напуснала някой мъж, само заради това, че няма тайни от мен.
Мисли от сорта на леле тая колежка кви цици има, ден и нощ мечтая за нея, обръща се към мен и "Скъпа, моята колежка не ми излиза от главата...." тук определно ще задълбая излишно хахахахха но след година може да оценя, че все пак ми го е казал и сме се скарали, а не я е изплющял. Но подобен род споделяне на всяка една мисъл, която ти мине през главата сопред мен вече не е пълна искреност, а откровена глупост.
Кайовас, да не пропуснеш да отговориш на въпросите ми
Даже ще ги постна пак, че и Терминалът тъмен да отговори, ако иска? Ако жената до теб се старае да ти казва всичко ти ще си доволен ли? Мислиш ли, че ще ти доскучее? Дали това не е страх, че и ти трябва да си искрен?

П.П. Mihael, защо при една искрена любов трябва да има неискреност, особено ако тя измъчва някой от партньорите? По въпроса за равността съм изписала научни трудове, така че ако ще поставяш желанието за искреност и ревността на едно като израз на притежание, значи просто трябва да пренесем спора в някоя тема за ревността, защото аз съм едно "несъвършено същество" в умерени граници. Давам пълна свобода и очаквам пълна искреност.

Арти, с теб е интересно - забележи само къде си скрила отговора на въпросите ми - "Но подобен род споделяне на всяка една мисъл, която ти мине през главата сопред мен вече не е пълна искреност, а откровена глупост". Като вземеш предвид максимата от края на моя пост и цитираното от мен изречение от твоя пост - виждаш ли някаква разлика в становищата ни? За да бъда по експлицитен и за да отговоря на въпроса ти. Аз искам от жената до мен да знам всичко което касае целоста и здравината на връзката ни! Ако някога, някъде, някак съм сгазил лука - ще заложа на мисията - ще излъжа или премълча за да запазя връзката цяла! След двадесет години ще е ясно защо съм го направил. Това при условие, че има защо да се прави.

П.П. При искрена любов за неискреност и недоверие не може да се говори!

Мда, ми тогава защо въобще се "закачаш" за мнението ми в случая, за да изразиш съгласие по нестандартен начин ли
Аз още в първия си пост казах "Чувствам се адски гадно, когато не мога да разкажа нещо на половинката си. Предполагам, че и при него е така. Аз съм за пълно разкриване, не съм сигурна, че е най-правилният подход, не успявам винаги да го правя, но на въпроса бих отговорила с Да."
Не ми каза ти какво би отговорил на така поставения въпрос, ако трябваше да избираш между Да и Не?
хаха зависи за какъв лук става въпрос, ако мирише на потъпкана вярност и любов, то тогава не знам, аз не бих причинила това на любимия, така че просто това въобще не съм го включила в отговора си за криенето на нещо подобно. Ако става въпрос за нещо дребно, което просто знаеш, че ще го изкара извън нерви, ето това ми е трудно да не скривам понякога, уж заради доброто на връзката, но всъщност от гаден страх и разминаване на гледните точки по някои въпроси, което обаче не знам дали е избежно.
Интересува ме, дали такъв вид откровеност, като моята, би доскучала на един мъж, щото това в думите на Кайовас ме уплаши, да не вземат да ми бият шута, казвайте отсега, да почвам да крия повече работи

Първия пост е далече във времето, а и ти все още не беше изразила същото становиче с мен - ако сме се повторили нейде - извинявам се. Ама незнам защо обичам да те провокирам, пък и ти мен - а така е интересно

За мен всичко е до хора,характери и личен мироглед и възприятие.Респективно и връзката се обуславя в най-голяма степен от тези фактори.
Моето мнение е,че в една връзка при желание по-малкия (на години),по неопитния,по нерешителния съвсем спокойно може да споделя всичко с партньора си,с цел да се учи и да приема уроците житейски подобаващо и с напътствие (напътствие не го бъркайте с ултиматум и принуда).Тук разбира се,не визирам разговори с едикойси в айсикю-то,а неща свързани със ситуации в работата,отношения с приятели,родители и прочие,както и свързани с тяхната връзка по-интимни въпроси.Аз лично с удоволствие бих споделял (не че не го правя и не съм го правил де) всички тези неща с партньорката си,ако е налице водещата и роля във връзката ни.
Не че и kayovas не е до болка прав с "Ясен си ми като бял ден",но то е защото като цяло жените имате уникалното свойство рано или късно да злоупотребявате със споделените ви нещица.
Но това е друга тема де.

Не съм срещал до сега жена, която да се старае, а още по малко да иска да сподяля всичко. Надявам се и да не срещна. Не заради скуката(тя не идва от другия, а от самия човек), а заради досадата. Не бих могъл да понеса безкрайно изливане на информация.


Защо да е друга тема?Това какво се случва със споделената информация е от решаващо значение за споделянето. Именно злоупотребата с информацията е нещото, което трябва да святка всеки път в главата на един мъж, когато реши да се прави на влюбен и да споделя. Някои неща са си за тишината на душата и сърцето и не са за хорски уши. Пък били те и на любимата.

"Мъдреца разделя същественото от несъщественото" - същото важи и за умния мъж(може и да не е мъдрец).

Едно бившо гадже имаше навика често да ми казва: "Хайде отиде пък в тъмната стаичка..."Всъщност като се замисля почти не е имало мъж, с който да съм била и като извадя замислената си физиономия да не каже: "Сега за какво си мислиш?", "Ама случило ли се е нещо?" и сякаш очакват, че в следващия момент аз ще кажа нещо, което ще развали връзката ни или пък някаква тайна абе въобще нещо важно...Истината е много по- проста - обикновено мисля за тривиални неща, набелязвам си работата, която трябва да свърша без, да искам се сещам за някой стар приятел и си напомням, че трябва да му звъна понеже сме се позабравили или дори дали ми е изпран белия панталон например.Ако им кажа истината със сигурност ще ги разочаровам или обидя. Представете си след секс тя мисли за белия си панталон! Мисълта ми беше, че kayovas е много прав не е нужно да деклемираме на половинките си всичко съществено и несъществено, а понякога това е и изключително досадно и неприятно. Казвам на половинката си важните за мен неща или поне по - важните, често съм крила някои от проблемите, които са ме тормозели. Първо защото партньора ми не може да ми помогне и второ защо има голяма вероятност да не ме разбере. Трето и четвърто така е по - лесно пък и на мен рядко ми влизат под кожата.
Та всеки човек си има една тъмна стаичка понякога отхрехваме леко вратите и даваме чужди погледи да да надникнат, но мен ако питате по - добре вратата да си стои затворена. Уважавам вътрешния свят на човека до мен и искрено се надявам и той да зачита моя....

Демек ти е досадно докато ти се чудиш дали панталона ти е изпран,той в същото време да те пита дали ти харесва наистина пръстена с брилянт,който ти е подарил преди няколко часа ли?

Кофти е,че повечето хора пречупват малко егоистично през своята призма всичко.А в крайна сметка която и да е връзка се крепи на взаимност,комуникация и зачитане мнението на човека отсреща.А няма как да зачитаме мнението му,ако не сме го чули.А няма как да го чуем,ако не попитаме.Ако пък попитаме,ставаме досадни и сме обвинявани тутакси в дребнавост и нахлуване в изповедалнята лична на партньора.Вечен кръговрат май се получава.

Иначе това "така е по - лесно пък и на мен рядко ми влизат под кожата" обяснява всичко за мнението ти,като наблягаш на лесното явно.За "влизането под кожата" виж два реда по-горе и интерпретирай за кръговрата.

За тъмна стаичка е безспорно,че всеки е добре да има,но когато тази стаичка се преустрои в мезонет малко се обезмисля която и да е връзка.
Според мен.

Не си разбрал. Смятам, че ако го засипя с куп безсмислени глупости, а моите мисли през повечето време са това, на него ще му е досадно, да не става на въпрос, че има голямо вероятност да ме помисли направо за откачена.
За егоизма не отричам, не съм "дашна" на чувства многото даване ги обезценява в същото време имам нужда чисто физически от нечие присъствие в живота си. Егоист съм нито ме е срам, нито го крия, но не ме разбирай погрешно не съм егоист в материално отношение при мен е друг вид егоизъм. Всъщност точно kayovas ми беше казал, че това е добра политика докато си на 20, но като стана по - голямжка ще започна да се замислям. Може би, но засега това положение ме устройва за всичко си има време, начини и хора.
И не помня някой да се оплаквал от липсата на комуникация с мен по - скоро се оплакват от болки в главата. Не съм против комуникацията ама представи си аз примерно искам да си купя някакво ново червило, което много ми харесва. И започна да те засипвам, че съм обиколила днес еди колко си магазина, че съм се скарала с еди колко си продавачки, с колко точно стотинки е било по - скъпо на едното място от другото, пък представи си покрай него ми харесала друго сега, кое да си избера...И за мен това си е направо едно изтормозващо приключение повърхностно да, но за мен е важно изведнъж моят проблем се оказва едно червило! А представи си (щот ние с теб нали сме женени ), че всеки ден аз те засипвам с куп мои препетии(защото на мен ми трябва поне седмица да се уверя какво всъщност искам) относно това червило, ми ще те кажа, че не ти давам повече от два часа преди да откачиш. Има да ти разправям за козметиката на приятелките си, за различните реклами и т.н. Това червило толкова важно за мен, ще се превърне в нещо кошмарно за теб. Тъй чe, ще ти го спестя и ти ако на мен ми спестиш разговора за футбола и т.н Ето защо казвам, че комуникацията трябва да е отбрана, защото понякога аз виждам там проблем където ти нищо не виждаш!
Когато има проблем във връзката много ясно, че трябва да се общува, а не да се мълчи, но тук не става въпрос за това, а за различни възприятия зе елементарни неща...

За мезонета само ще кажа, че...тези хора обикновено са абсолютни самотници или направо завършени луди, тъй че тази част не ме засяга...

Баххххх и дългото писане....

Абееее ей хораааа, ама ние говорим по различни теми беее
Кой говори за некви дреболии и за некви тъпи мисли дето ни минават през главата за червила, панталони такива женски щуротии, Кайовас явно също говори по темата на Динди, щото го изби на главоболие
Аз приемам, че темата е за това, трябва ли да казваме всичко на половинките си, което ни измъчва и ни се иска да го кажем, но нещо ни спира - трябва ли или не трябва такива неща да се споделят, много ясно че не трябва да избълваш всички глупости, които преминават през ума ти. За мен мислите са просто некви птици, които прелитат през главата ми, ако на някоя мисъл започна да й пускам трошици, построя й навесче и после къщичка - е тази мисъл трябва ли да остане скрита от половинката?
Не вярвам темата да е била, трябва ли да казваме на половинката си, че мислим да посетим двете нули след миг или че си мислим тая от рекламата по тв-то кви извивки има??? Ма нека авторът да каже, де.

П.П. ООО ма то авторът е Динди бре хахахахаха явно аз не съм разбрала правилно темата хахаххаха

П.П.П. Наистина не говоря за насилствено споделяне на каквото и да било Пълни уши, празна връзка хаха

arti повярвай ми голяма трагедия мога да направя за едно червило и всички около мене мога да побъркам. От малките проблеми стават големите драми. Та има си подобни лични проблеми, за които не бих говорила ми представи си, че започна да мрънкам за знаменитото вече червило той ме прегърне и каже нещо от сорта: "Скъпа недей така това е просто едно червило."
Е гарантирам ти, че ще го изям...."- Ти не се интересуваш от мен! За теб това е просто едно червило, но за мен е важно! Щом не се отнася за нещо, което те интересува теб значи не е важно така ли?"

Е на, ти един импровизиран скандал започващ от нещо толкоз дребно...


П.П Иначе си спорете...всеки разбира нещата по свой начин автора няма значение, важна е идеята...

Глава ме боли само като се разболея т.е рядко.
Иначе имах в предвид съвсем сериозни неща за споделяне и за премълчаване в постовете си. Не случайно е казано, че в любовта всичко е позволено(само с още едно нещо е така - войната). Та не мисля да ходя на война разпасан, с оркестър и на гол тумбак чифте пищови т.е. всички да знаят какво мисля и какво правя. За доверието си трябва време и то трябва да се заслужи. Доверието също така лесно се губи. Та за да има споделяне трябва голямо доверие.

Та колко вярвате на човека до себе си?