Преди няколко години мама ми каза едно изречение, което така ми се е набило в главата та чак боли. Бяхме се скарали с гаджето ми защото аз май си бях признала някаква грешка ли, лъжа ли, или пък някой факт от миналото... както и да е не помня вече. Но тогава тя ми каза: “Диде, незнаеш ли, че на мъжете не трябва да се казва всичко?”
А вие как мислите трябва ли да казваме всичко на своите половинки въпреки, че знаем, че тази искреност ще ни излезне през носа?
П.П До уточнявам, че на става въпрос за изневяра...Да кажем примерно, че сте излизали с негова/нейна приятелка или пък, че сте изневерявали на бившия/бившата и някакви ей такива неща, които биха донесли сянка на съмнение във връзката ви?Наблегнете на това, че вие всъщност не сте направили нищо лошо, но отстрани просто не изглежда така.
Пълна версия: Трябва ли да споделяме всичко с половинката си
Аз не мисля, че трябва да казваме всичко.Особено ако знаеш, че това, което ще кажеш няма да е приятно за половинката.Не става въпрос обаче да лъжеш, просто има неща,които са си само за теб,пространство, в което няма място за никой друг.Незнам, при другите може да е различно, но аз самата не искам всичко да ми се казва и споделя.
Като всяко друго нещо и тука трябва да се проявява мярка 
Понякога прекалено много информация може да обърка някого, а друг път някои неща могат да се спестят - някои незначителни случки и факти от ежедневието.
Все пак не трябва да се прекалява с тайните, че да не излезе, че нямате доверие на половинката
Понякога прекалено много информация може да обърка някого, а друг път някои неща могат да се спестят - някои незначителни случки и факти от ежедневието.
Все пак не трябва да се прекалява с тайните, че да не излезе, че нямате доверие на половинката
Въпросът е много интересен.Наистина всеки има право на лично пространство и в зависимост от човека отсреща може да се прецени какво да се казва от миналото и какво не.Това не е лъжа просто спестяване на факти които не го касаят пряко.А колкото до действя по време на връзката,то сами трябва да преценяваме дали е правилно да го направим или не,но със сигурност трябва да кажем на любимия,защото това вече се превръща в лъжа.
Еееее да ама аз все си мислех, че има ли доверие няма да има място за съмнение....Принципно съм привърженик на искреността и ми се ще да вярвам, че той ще преглътне всичко. Иначе за какво говорим. Била съм на кафе с бившо гадже??? Ееее ииии!!!! Нали съм с теб, въобще не би трябвало да има повод за ревност нали съм с теб...Изведнъж ако имаш някой близък приятел от противоположния пол той се превръща едва ли не във враг №1...И ти щеш не щеш започваш да криеш....тъпо е...защо сме такива?
ЦИТАТ(dindi @ 21.07.2006г. в 20:58) 
Еееее да ама аз все си мислех, че има ли доверие няма да има място за съмнение....Принципно съм привърженик на искреността и ми се ще да вярвам, че той ще преглътне всичко. Иначе за какво говорим. Била съм на кафе с бившо гадже??? Ееее ииии!!!! Нали съм с теб, въобще не би трябвало да има повод за ревност нали съм с теб...Изведнъж ако имаш някой близък приятел от противоположния пол той се превръща едва ли не във враг №1...И ти щеш не щеш започваш да криеш....тъпо е...защо сме такива?
Хм... а ти как би реагирала в дадения случай, ако си от другата страна?
Ако той излиза с бившата си на по кафе.
Всичко зависи от човека и от отношенията. Тук навлизаме в още по-дълбоката тема 'ревност' - що е то и по колко капки да сипваме
ЦИТАТ(fifa @ 21.07.2006г. в 21:02)
Хм... а ти как би реагирала в дадения случай, ако си от другата страна?
Ако той излиза с бившата си на по кафе.
Всичко зависи от човека и от отношенията. Тук навлизаме в още по-дълбоката тема 'ревност' - що е то и по колко капки да сипваме
Ако той излиза с бившата си на по кафе.
Всичко зависи от човека и от отношенията. Тук навлизаме в още по-дълбоката тема 'ревност' - що е то и по колко капки да сипваме
Ако се случва прекалено често чака го скандал...,но какво лошо има в това да се подържат отношения със свободни представители на другия пол...
Фередже ли да си сложа???? Да не се усмихвам на магазинера???? Звучи идиотски...А пази боже ако споделя, че съм имала зарибявка с еди кой си нещата стават страшни!
Наистина все повече се убеждавам, че мълчанието е злато...лошото ще се случи обаче ако случайно разбере...Е тогава сто процента влизам в графата на задължително провинилите се...Кофтито при мен е че се изпускам доста лесно и по - късно ме коват с доста гадни забележчици, които са ми ужасно неприятни.
За ревността не ми се коментира...тя е признак за слабост...
ЦИТАТ(dindi @ 21.07.2006г. в 21:30)
Ако се случва прекалено често чака го скандал...,но какво лошо има в това да се подържат отношения със свободни представители на другия пол...
Фередже ли да си сложа???? Да не се усмихвам на магазинера???? Звучи идиотски...А пази боже ако споделя, че съм имала зарибявка с еди кой си нещата стават страшни!
Наистина все повече се убеждавам, че мълчанието е злато...лошото ще се случи обаче ако случайно разбере...Е тогава сто процента влизам в графата на задължително провинилите се...Кофтито при мен е че се изпускам доста лесно и по - късно ме коват с доста гадни забележчици, които са ми ужасно неприятни.
За ревността не ми се коментира...тя е признак за слабост...
Фередже ли да си сложа???? Да не се усмихвам на магазинера???? Звучи идиотски...А пази боже ако споделя, че съм имала зарибявка с еди кой си нещата стават страшни!
Наистина все повече се убеждавам, че мълчанието е злато...лошото ще се случи обаче ако случайно разбере...Е тогава сто процента влизам в графата на задължително провинилите се...Кофтито при мен е че се изпускам доста лесно и по - късно ме коват с доста гадни забележчици, които са ми ужасно неприятни.
За ревността не ми се коментира...тя е признак за слабост...
Мисля си, че е различно при всеки човек. От фередже няма смисъл, поне в България не е модерно, а магазинера - хм, как тъй ще се усмихваш, бе ей! (това в кръга на шегата)
А това за зарибявките, също като с бившия. Нали не си с тях, ами си с него... къде е проблема. Даже по-скоро би трябвало да му повдигне самочувствието.
И аз съм за това всеки да има своя територия, лична свобода. Това, че излиза с бившия си не значи, че има нещо повече. Все пак ако стане много често ще се усъмня и ще искам обяснения в 3 екземпляра.
Все пак прекалено много свобода не е много на хубаво. Ето защо трябва да знаем до къде да си позволяваме и да позволяваме. Точно това е въпроса - за колко от това лично пространство да разкажем на половинката.
Хм, а за ревността не съм съгласен напълно, ама някой ден може и за т'ва да отворим тема
Аз мисля, че не всичко трябва да се казва. Вярваме ли си или не, предпочитам някои неща да се премълчават, защото на мен или на него вероятно няма да ни харесат. А все ще се случи нещо, което на другия няма да му хареса. Ако той излиза на кафе с бившата си приятелка, няма да ми хареса, т.к. знам коя е и каква е и пр. Ако аз изляза с бившия си, на него също няма да му хареса, т.к. аз от деня, в който се разделих с него не съм го виждала, нито чувала. А това беше преди 4 години. /от 4 год. живея с приятеля ми - бел. на авт./ Вероятно ще се усъмни в мен, че ей така от нищото съм се срещнала с него, т.к. знае защо не съм с него и защо съм се разделила с него (упс, явно доста признания съм направила пред настоящия си мъж 
). Ако съм излязла с някого на кафе, защото този някой ме е свалял и на мен ми е било кеф да послушам комплименти, също няма да си призная, защото ако моят мъж излезе на кафе, за да прави комплименти и да сваля някоя мадама, на мен би ми било неприятно и не бих желала да зная за това. Ако съм излязла просто с колега, нямам против да си кажа, най-малкото, защото не е имало умисъл в срещата ми с него. Ако той пие кафе с колежка, също няма проблем да ми каже и ми го казва, но когато е през работно време. Всъщност, когато сме си вкъщи, никой не решава да излезе ей така с някого без другия. Негласно споразумение между нас, може би. Изключвам срещите ми с приятелки и неговите с приятели.
Та, искам да кажа, че двама души, които са заедно и държат един на друг, знаят какво би наранило чувствата или достойнството на другия и знаят как да го предпазят дори да вършат нещо, което да речем, че не чак толкова редно.
). Ако съм излязла с някого на кафе, защото този някой ме е свалял и на мен ми е било кеф да послушам комплименти, също няма да си призная, защото ако моят мъж излезе на кафе, за да прави комплименти и да сваля някоя мадама, на мен би ми било неприятно и не бих желала да зная за това. Ако съм излязла просто с колега, нямам против да си кажа, най-малкото, защото не е имало умисъл в срещата ми с него. Ако той пие кафе с колежка, също няма проблем да ми каже и ми го казва, но когато е през работно време. Всъщност, когато сме си вкъщи, никой не решава да излезе ей така с някого без другия. Негласно споразумение между нас, може би. Изключвам срещите ми с приятелки и неговите с приятели. Та, искам да кажа, че двама души, които са заедно и държат един на друг, знаят какво би наранило чувствата или достойнството на другия и знаят как да го предпазят дори да вършат нещо, което да речем, че не чак толкова редно.
Съгласна съм с GABRIELA, не всичко трябва да се казва.Особено на мъж
Някои неща просто не са интересни за тях.Като-какво сме си говорили с приятелка на кафе, или коя сме обсъждали...или за болките ми преди менструалния, или по колко витрини се заплеснах днес...това са неща от ежедневието, които просто не са интересни за него.Само ще се преструва, че слуша.
Ако живеем заедно пък, той самия не би искал да развалям настроението му, като му кажа, че съм била на кафе с бивш съученик.Мъжете са ревниви малко или много, а и са като децата-не могат да мислят за много неща едновременно -особенно когато са спокойни и отпуснати след тежък ден, пред телевизора.Ако му разкажем, може би ще изслуша, но рискуваме да му развалим настроението, следователно и своето.Той също-сигурна съм-не споделя всичко.Например-за кой мач са спорили днес на работа, или че е изпил две бири с обяда.Неща, които са го ангажирали само за момента тогава, и които просто смята за безинтересни.
Та така-това е моето мнение-ако казваме всичко, може някой ден да ни сметне за досадни дори, и да си потърси по-мълчалива жена
Разбира се, има и изключения.Има мъже и жени, които искат да знаят всичко, всяка минута как е минала от деня ти, всяка мисъл.Аз не съм от тях...
Някои неща просто не са интересни за тях.Като-какво сме си говорили с приятелка на кафе, или коя сме обсъждали...или за болките ми преди менструалния, или по колко витрини се заплеснах днес...това са неща от ежедневието, които просто не са интересни за него.Само ще се преструва, че слуша.
Ако живеем заедно пък, той самия не би искал да развалям настроението му, като му кажа, че съм била на кафе с бивш съученик.Мъжете са ревниви малко или много, а и са като децата-не могат да мислят за много неща едновременно
-особенно когато са спокойни и отпуснати след тежък ден, пред телевизора.Ако му разкажем, може би ще изслуша, но рискуваме да му развалим настроението, следователно и своето.Той също-сигурна съм-не споделя всичко.Например-за кой мач са спорили днес на работа, или че е изпил две бири с обяда.Неща, които са го ангажирали само за момента тогава, и които просто смята за безинтересни.Та така-това е моето мнение-ако казваме всичко, може някой ден да ни сметне за досадни дори, и да си потърси по-мълчалива жена
Разбира се, има и изключения.Има мъже и жени, които искат да знаят всичко, всяка минута как е минала от деня ти, всяка мисъл.Аз не съм от тях...
И аз подкрепям мнението на двете момичета преди мен. Мъжът си е мъж, не ни е най-добра приятелка. Добре е да споделяме радостите си, но да не прекаляваме.. или поне да вмъкваме, че те са нашата радост
Да се казват повечето неща е нормално, все пак трябва връзката да е изградена на доверието между двамата. Но асболютно всичко не е желателно. За негово добро
Да се казват повечето неща е нормално, все пак трябва връзката да е изградена на доверието между двамата. Но асболютно всичко не е желателно. За негово добро
То, че нетрябва да се дава отчет, нетрябва. Ама пък понякой път се получава доста кофти, като се разбере от трето лице, и тогава....последствията ще са доста по - лоши 
ЦИТАТ(готян @ 22.07.2006г. в 01:13)
То, че нетрябва да се дава отчет, нетрябва. Ама пък понякой път се получава доста кофти, като се разбере от трето лице, и тогава....последствията ще са доста по - лоши
Ами затова, когато си обвързан, няма да кръшкаш
Според мен зависи каква е тайната. Понякога може и изневярата да бъде приета от половинката стига да знаеш как да я споделиш. Според мен е правилен този съвет, човек има право на лично пространство в което да таи свои мисли и чувства без да иска да ги споделя.
Тактично премълчаване - ДА! Но без лъжи. Въобще не трябва да се информира всеки за всичко. Иначе стават безкрайно тъпите и дебилни диалози в сериалите. Гледането им води до затъпяване. Като вземете да си правите разборка на МИНАЛОТО по минути, не остава време за стойностните неща, които определят бъдещето. Също и за вашата връзка.
От една книжка научих въпроса - И какво още? Като те излъжат веднъж, си задаваш този въпрос и неминуемо ще стигнеш до още лъжи, доста от които не са безобидни. Затова - без лъжи. Уважавайте личното пространство на другите. И още нещо - дамски чанти и мъжки джобове са неприкосновени.
От една книжка научих въпроса - И какво още? Като те излъжат веднъж, си задаваш този въпрос и неминуемо ще стигнеш до още лъжи, доста от които не са безобидни. Затова - без лъжи. Уважавайте личното пространство на другите. И още нещо - дамски чанти и мъжки джобове са неприкосновени.
ЦИТАТ(GABRIELA @ 21.07.2006г. в 22:12)
Аз мисля, че не всичко трябва да се казва. Вярваме ли си или не, предпочитам някои неща да се премълчават, защото на мен или на него вероятно няма да ни харесат. А все ще се случи нещо, което на другия няма да му хареса. Ако той излиза на кафе с бившата си приятелка, няма да ми хареса, т.к. знам коя е и каква е и пр. Ако аз изляза с бившия си, на него също няма да му хареса, т.к. аз от деня, в който се разделих с него не съм го виждала, нито чувала. А това беше преди 4 години. /от 4 год. живея с приятеля ми - бел. на авт./ Вероятно ще се усъмни в мен, че ей така от нищото съм се срещнала с него, т.к. знае защо не съм с него и защо съм се разделила с него (упс, явно доста признания съм направила пред настоящия си мъж ). Ако съм излязла с някого на кафе, защото този някой ме е свалял и на мен ми е било кеф да послушам комплименти, също няма да си призная, защото ако моят мъж излезе на кафе, за да прави комплименти и да сваля някоя мадама, на мен би ми било неприятно и не бих желала да зная за това. Ако съм излязла просто с колега, нямам против да си кажа, най-малкото, защото не е имало умисъл в срещата ми с него. Ако той пие кафе с колежка, също няма проблем да ми каже и ми го казва, но когато е през работно време. Всъщност, когато сме си вкъщи, никой не решава да излезе ей така с някого без другия. Негласно споразумение между нас, може би. Изключвам срещите ми с приятелки и неговите с приятели.
Та, искам да кажа, че двама души, които са заедно и държат един на друг, знаят какво би наранило чувствата или достойнството на другия и знаят как да го предпазят дори да вършат нещо, което да речем, че не чак толкова редно.
). Ако съм излязла с някого на кафе, защото този някой ме е свалял и на мен ми е било кеф да послушам комплименти, също няма да си призная, защото ако моят мъж излезе на кафе, за да прави комплименти и да сваля някоя мадама, на мен би ми било неприятно и не бих желала да зная за това. Ако съм излязла просто с колега, нямам против да си кажа, най-малкото, защото не е имало умисъл в срещата ми с него. Ако той пие кафе с колежка, също няма проблем да ми каже и ми го казва, но когато е през работно време. Всъщност, когато сме си вкъщи, никой не решава да излезе ей така с някого без другия. Негласно споразумение между нас, може би. Изключвам срещите ми с приятелки и неговите с приятели. Та, искам да кажа, че двама души, които са заедно и държат един на друг, знаят какво би наранило чувствата или достойнството на другия и знаят как да го предпазят дори да вършат нещо, което да речем, че не чак толкова редно.
ЦИТАТ(infinity1305 @ 21.07.2006г. в 22:32)
Съгласна съм с GABRIELA, не всичко трябва да се казва.Особено на мъж
Някои неща просто не са интересни за тях.Като-какво сме си говорили с приятелка на кафе, или коя сме обсъждали...или за болките ми преди менструалния, или по колко витрини се заплеснах днес...това са неща от ежедневието, които просто не са интересни за него.Само ще се преструва, че слуша.
Ако живеем заедно пък, той самия не би искал да развалям настроението му, като му кажа, че съм била на кафе с бивш съученик.Мъжете са ревниви малко или много, а и са като децата-не могат да мислят за много неща едновременно -особенно когато са спокойни и отпуснати след тежък ден, пред телевизора.Ако му разкажем, може би ще изслуша, но рискуваме да му развалим настроението, следователно и своето.Той също-сигурна съм-не споделя всичко.Например-за кой мач са спорили днес на работа, или че е изпил две бири с обяда.Неща, които са го ангажирали само за момента тогава, и които просто смята за безинтересни.
Та така-това е моето мнение-ако казваме всичко, може някой ден да ни сметне за досадни дори, и да си потърси по-мълчалива жена
Разбира се, има и изключения.Има мъже и жени, които искат да знаят всичко, всяка минута как е минала от деня ти, всяка мисъл.Аз не съм от тях...
Някои неща просто не са интересни за тях.Като-какво сме си говорили с приятелка на кафе, или коя сме обсъждали...или за болките ми преди менструалния, или по колко витрини се заплеснах днес...това са неща от ежедневието, които просто не са интересни за него.Само ще се преструва, че слуша.
Ако живеем заедно пък, той самия не би искал да развалям настроението му, като му кажа, че съм била на кафе с бивш съученик.Мъжете са ревниви малко или много, а и са като децата-не могат да мислят за много неща едновременно
-особенно когато са спокойни и отпуснати след тежък ден, пред телевизора.Ако му разкажем, може би ще изслуша, но рискуваме да му развалим настроението, следователно и своето.Той също-сигурна съм-не споделя всичко.Например-за кой мач са спорили днес на работа, или че е изпил две бири с обяда.Неща, които са го ангажирали само за момента тогава, и които просто смята за безинтересни.Та така-това е моето мнение-ако казваме всичко, може някой ден да ни сметне за досадни дори, и да си потърси по-мълчалива жена
Разбира се, има и изключения.Има мъже и жени, които искат да знаят всичко, всяка минута как е минала от деня ти, всяка мисъл.Аз не съм от тях...
ЦИТАТ(infinity1305 @ 22.07.2006г. в 01:41)
Ами затова, когато си обвързан, няма да кръшкаш
Съгласен съм с вас двете! Но това, че си излязла с бивш съученик не е кръшкане. Аз лично бих предпочел да го разбера това от теб, а не от друг, защото както казва готян последствията ще са много по-тежки.
Според мен всеки си има лично пространство, в което си пази тайни и негови мисли, но когато има връзка между двама души, аз предпочитам да зная ВСИЧКО за половинката си и да се опитам да приема нещата такива, каквито са. А не след време някое ядосано нейно старо гадже или дори в случаен разговор да разбера нещо, което тя е скрила от мен. Ще се почувствам много кофти от това, че аз не знам за този факт! Съвсем друго ще е, ако точно в този разговор аз кажа - "Да, знам за това! Тя ми казва почти всичко и аз знап почти всичко за нея. Приел съм го вече този факт и мисля да не му обръщам внимание." Така нито моят, нито нейният авторитет ще падне, а напротив - ще се качи.
Е сега, съгласен съм че не ни вълнуват женските неща, които си говорите помежду си, както и че вас не ви вълнуват мъжките неща, които ния си говорим.
Та ... според мен трябва да се споделят доста неща с половинката и предпочитам някои неща да ги чуя от нея, а не от друг, а такива дребни неща като колко магазина са обиколили днес може и да си ги запази за нея и приятелките й, но повечето неща трябва да се споделят!
Бивши гаджета,бивши съученици и тем подобни....това ми прилича на огромна доза предразсъдаци.Когато човек се освободи от тях ще живее по-спокойно и с по-малко нерви.Всяко скрито нещо от любимия натоварва допълнително и изнервя.И така се стига да дребните караници за глупости.Не знам всеки си решава сам за себе си как би искал да живее....
Донякаде е така,предразсъдъци са .Но когато тези срещи зачестяват е тогава става много неудобно и дори неприятно едно такова премълчаване,не че като кажем ще стане по-леко,но искреноста е за предпочитане.Така мисля аз
Ще се опитам да бъда кратък.
Не трябва да казваме всичко на половинките си. Защо ли? Защото няма да се чувстваме свободни. Не може всичко да се споделя. Най-мразя когато някой започне да ми преглежда JSM-а - на кого съм звънял, колко време съм говорил, какъв е този номер? кой ти е писал това съобщение?!? Или пък постоянно ми рови в жабката на колата - тук е много разхвърляно!?! Еми разхвърляно е! Нали си е моя! Та мисълта ми беше, че винаги човек трябва да има свободно време във което да мисли единствено за себе си и да прави неща, които могат да се направят само във този момент и на това място. Защото иначе след примерно 10-20 години се погледнеш в огледалото ще си кажеш: "Леле колко съм бил/а глупав/а, толкова възможности съм имал/а а не съм се възползвал/а. Даа ама вече съм остарял/а и явно съм поумнял/а". Ще помоля моралистите да не ме цитират
Не трябва да казваме всичко на половинките си. Защо ли? Защото няма да се чувстваме свободни. Не може всичко да се споделя. Най-мразя когато някой започне да ми преглежда JSM-а - на кого съм звънял, колко време съм говорил, какъв е този номер? кой ти е писал това съобщение?!? Или пък постоянно ми рови в жабката на колата - тук е много разхвърляно!?! Еми разхвърляно е! Нали си е моя! Та мисълта ми беше, че винаги човек трябва да има свободно време във което да мисли единствено за себе си и да прави неща, които могат да се направят само във този момент и на това място. Защото иначе след примерно 10-20 години се погледнеш в огледалото ще си кажеш: "Леле колко съм бил/а глупав/а, толкова възможности съм имал/а а не съм се възползвал/а. Даа ама вече съм остарял/а и явно съм поумнял/а". Ще помоля моралистите да не ме цитират
Радвам се,че не съм преживяла още всичко в живота си ,но от грешките на другите аз също се уча.И знам,че никога не се казва всичко и докрай.Хората сме любопитни и все искаме да знаем,но не си даваме сметка това,което ще чуем дали ще ни хареса и дали ще го понесем.Затова всеки трябва да си запази неутрална територия и да я брани.Така ще спестим много на себе си и на човека до нас,в това съм убедена.Случвало се е да научавам за неща доста по-късно и съм си казвала:Защо ми трябваше да знам,толкова добре си живеех и без тази истина?.Но пак ще кажа,че е и до човека-има неща,които можеш да понесеш,има и такива,които ще те съсипят. 
Всеки има свое лично пространство и свои тайни....Никой не може да ме убеди,че казва абсолютно всичко на половинката си....Поне аз си имам моите си "Маги малки тайни'" само за себе си...И хич не държа партньорът ми да ми казва всичко,защото винаги е по избирателната система-това ще споделя,това не....
само за себе си...И хич не държа партньорът ми да ми казва всичко,защото винаги е по избирателната система-това ще споделя,това не....
Абсолютно съм убедена за себе си, че отговорът на въпроса е: Не, не трябва да казваме всичко на половинките си. Според мен пълният отчет е ефикасен само в служебните отношения (и пак има изключения), но в личните отношения в никакъв случай не е добра идея. Тук изключвам момента, когато ми зададат директен въпрос да лъжа и увъртам (не го и умея това) и очаквам същото и от половинката си. Но да седна и да давам обяснения, без да ми ги искат е абсурдно, аз самата също предпочитам да не знам някои неща, това си е излишно усложняване на живота. Всеки тълкува нещата по свой си начин, ако зная, че той не би ме разбрал или би изтълкувал погрешно някаква моя постъпка, тактично ще си премълча и ще си спестя разправиите. Премълчаването понякога може да има положително влияние върху отношенията...
Според мен това,което не можеш да споделиш с любимия поне на приятелите си трябва да казваш,въобще, хубаво е всичко да се знае,а от любимия да криеш малките неща,които са си за теб
ЦИТАТ(Филипов @ 22.07.2006г. в 09:23)
Тактично премълчаване - ДА! Но без лъжи. Въобще не трябва да се информира всеки за всичко. Иначе стават безкрайно тъпите и дебилни диалози в сериалите. Гледането им води до затъпяване. Като вземете да си правите разборка на МИНАЛОТО по минути, не остава време за стойностните неща, които определят бъдещето. Също и за вашата връзка.
От една книжка научих въпроса - И какво още? Като те излъжат веднъж, си задаваш този въпрос и неминуемо ще стигнеш до още лъжи, доста от които не са безобидни. Затова - без лъжи. Уважавайте личното пространство на другите. И още нещо - дамски чанти и мъжки джобове са неприкосновени.
От една книжка научих въпроса - И какво още? Като те излъжат веднъж, си задаваш този въпрос и неминуемо ще стигнеш до още лъжи, доста от които не са безобидни. Затова - без лъжи. Уважавайте личното пространство на другите. И още нещо - дамски чанти и мъжки джобове са неприкосновени.
Точно изказване. И още нещо - ако вземеш да се увлечеш в лъжите си, ще загубиш чувството за реалност. Пък и във всичко ще се съмняваш. Все ще ти се струва, че и тебе те лъжат.
За премълчаването - ДА, но до каква степен зависи изцяло от човека срещу теб. Ако си споделяте ежедневието и проявявате разбиране и доверие, защо да не се казвате и дребните неща. Но повечето мъже ще отвърнат:" Не ме занимавай с тези глупости." или "И аз какво да направя?" , и започваш да се чудиш защо въобще си си направил труда да споделиш. Следващият път направо ще си премълчиш. И както казахте, нали за това са приятелките.
ЦИТАТ(Koz4e @ 26.07.2006г. в 00:17)
Според мен това,което не можеш да споделиш с любимия поне на приятелите си трябва да казваш,въобще, хубаво е всичко да се знае,а от любимия да криеш малките неща,които са си за теб
Напълно споделям мнението ти! И аз мисля, че всичко трябва да се знае от партньора, освен малките подробности, които са за теб и които споделяш с приятели (приятелки)
Ако държите на половинките си в никакъв случай. Крайно опасно и рисково начинание с кофти край.
В най-добрия случай във всеки подходящ момент ще ви го припомнят.
В най-добрия случай във всеки подходящ момент ще ви го припомнят.
ЦИТАТ(Morfey_A @ 22.07.2006г. в 11:58)
Донякаде е така,предразсъдъци са .Но когато тези срещи зачестяват е тогава става много неудобно и дори неприятно едно такова премълчаване,не че като кажем ще стане по-леко,но искреноста е за предпочитане.Така мисля аз
убеден съм, че диди също мисли така
аз лично нямам какво да кавам.живота ми е скучен и предвидим.полвиката без да и казвам,знае какво е станало.
малко загадъчнос тне вреди.Не съм казвала на гаджето си имената на бившите си,не съм разказвала разни пикантерии и прочие,защото мисля че ще го наранят.Знам как той се гледаше с 1 от бившите-не понасял мисълта,че съм целувала друг!
Още нещо по темата:
ЦИТАТ
Трябва ли да споделяме наистина всичко с половинката си
Всеки от нас мечтае за съвършената двойка, когато мъжът и жената образуват едно цяло. Абсолютната прозрачност в отношенията между двама души обаче, напук на общоприетите схващания, може да доведе до неразбиране и напрежение.
Години наред психолозите изтъкваха, че за да се заздрави една връзка и да продължи по-дълго във времето, двамата трябва да си казват всичко. В днешно време, когато комуникацията е ключовата дума за всяка връзка, същите тези психолози си дават сметка, че мълчанието понякога е по-благотворно. Става ясно, че не винаги цялата истина трябва да се споделя и че сто-процентовото доверяване представлява понякога истинска опасност.
Интимността е чувството, което сплотява двойката. За разлика от съпрузите, за които децата играят важна роля за целостта на семейството, неомъжените двойки имат нужда от интимност, която да ги свързва. Спомените за близост между двама души трябва ревниво да се пазят и те не принадлежат нито на единия, нито на другия, а на двойката като цяло. Не е сигурно, обаче, че споделянето на всичко подсилва тази интимност, дори напротив.
Интимността и споделянето са две различни неща. Колкото по-силно е сливането на една двойка в сексуално отношение, толкова повече интимността им се изразява в признаване на желанията, на нуждите на другия, на кратко, интимността е признаване на личността на човека отсреща.
Всеки от партньорите има правото да запази част от индивидуалността си. Още повече, че така се поддържа пламъкът на желанието. Неизвестността е основната „съставка“ на съблазняването.
Да споделиш моментите на радост,щастие или мъка, да си на разположение, когато човекът до теб има нужда от рамо, на което да поплаче,като едновременно с това запазиш "градината на тайните" си непокътната, това е ключът към истински зряла връзка.
Източник
Всеки от нас мечтае за съвършената двойка, когато мъжът и жената образуват едно цяло. Абсолютната прозрачност в отношенията между двама души обаче, напук на общоприетите схващания, може да доведе до неразбиране и напрежение.
Години наред психолозите изтъкваха, че за да се заздрави една връзка и да продължи по-дълго във времето, двамата трябва да си казват всичко. В днешно време, когато комуникацията е ключовата дума за всяка връзка, същите тези психолози си дават сметка, че мълчанието понякога е по-благотворно. Става ясно, че не винаги цялата истина трябва да се споделя и че сто-процентовото доверяване представлява понякога истинска опасност.
Интимността е чувството, което сплотява двойката. За разлика от съпрузите, за които децата играят важна роля за целостта на семейството, неомъжените двойки имат нужда от интимност, която да ги свързва. Спомените за близост между двама души трябва ревниво да се пазят и те не принадлежат нито на единия, нито на другия, а на двойката като цяло. Не е сигурно, обаче, че споделянето на всичко подсилва тази интимност, дори напротив.
Интимността и споделянето са две различни неща. Колкото по-силно е сливането на една двойка в сексуално отношение, толкова повече интимността им се изразява в признаване на желанията, на нуждите на другия, на кратко, интимността е признаване на личността на човека отсреща.
Всеки от партньорите има правото да запази част от индивидуалността си. Още повече, че така се поддържа пламъкът на желанието. Неизвестността е основната „съставка“ на съблазняването.
Да споделиш моментите на радост,щастие или мъка, да си на разположение, когато човекът до теб има нужда от рамо, на което да поплаче,като едновременно с това запазиш "градината на тайните" си непокътната, това е ключът към истински зряла връзка.
Източник
От опит разбрах, че не е "здравословно" да се споделя всичко с половинката. Има неща, които половинката ни трудно приема и е неоснователно да го тормозим с излишни признания. Важното е да сме искрени в чувствата си един към друг. Другото са дребнавости.
Многото истина не е на добре, поне според мен...но ако нещата стават сериозни в връзката с някой човек е добре преди да започне това задълбочаване да си кажете всичките неща защото рано или късно те ще бъдат разкрити а това се случва почти винаги в най-неподходящия момент, но за чуствата един към друг е добре си искрен, по добре неказвай на някой че го обичаш сместо да го лъжеш.
Иначе всеки би могъл да кривне в една дълга връзка но ако тя е истинска това би било подминато......,но всъщност ако обичаш човека до себе си едва ли би сторил това
Иначе всеки би могъл да кривне в една дълга връзка но ако тя е истинска това би било подминато......,но всъщност ако обичаш човека до себе си едва ли би сторил това
Според мен трябва, нали на честността и доверието се гради цялата връзка
ЦИТАТ(misunderstood^girl @ 14.09.2006г. в 20:02)
Според мен трябва, нали на честността и доверието се гради цялата връзка
Да, разбира се, така е, но...честност означава и...да те покани бивш съученик, когото харесваш, и да излезеш само на кафе.Ето това е по-важно.А не какво ще кажеш на човека, който те чака в къщи...
Доверие е...ако разбереш, че той понякога пие кафе с бивша позната, не ти е казал, но не се съмняваш в него...
ЦИТАТ(infinity1305 @ 14.09.2006г. в 21:38)
Да, разбира се, така е, но...честност означава и...да те покани бивш съученик, когото харесваш, и да излезеш само на кафе.Ето това е по-важно.А не какво ще кажеш на човека, който те чака в къщи...
Доверие е...ако разбереш, че той понякога пие кафе с бивша позната, не ти е казал, но не се съмняваш в него...
Доверие е...ако разбереш, че той понякога пие кафе с бивша позната, не ти е казал, но не се съмняваш в него...
Хъм, ами недоволството може да е възбудено от неприятни спомени, дори без да им съмнение в намеренията на партньора. Според мен такива неща трябва да се казват - въпреки възможните реакции на недоволство. Ако не може да се преживее едно недоволстване - егати любовта. Ами ако скритото се разкрие от трети човек (волно или не), няма ли тогава последствията да са по-неприятни и обясненията, караниците и цупениците по-продължителни. Според мен е по-добре кратка лятна буря от колкото продължителен и мразовит есенен дъжд.
---
Нека задам и аз въпрос. Мисля че тук е точното място. Ако е невъзможно споделянето (поради служебни ограничения - примерно) трябва ли отсрещния да се сърди, ако му се каже че това не е информация до която може да има достъп или просто не е информация, която го касае?
ЦИТАТ(darkterminal @ 14.09.2006г. в 23:36)
Нека задам и аз въпрос. Мисля че тук е точното място. Ако е невъзможно споделянето (поради служебни ограничения - примерно) трябва ли отсрещния да се сърди, ако му се каже че това не е информация до която може да има достъп или просто не е информация, която го касае?
Това, поне според мен, трябва да се обсъди още в началото на връзката, че се занимаваш с такава информация и т.н. за да нямаш проблеми след това. Или пък ако ще ти се наложи, пак да го обсъдиш дали да започнеш или не.
ЦИТАТ(Maximilian @ 14.09.2006г. в 23:50)
Това, поне според мен, трябва да се обсъди още в началото на връзката, че се занимаваш с такава информация и т.н. за да нямаш проблеми след това. Или пък ако ще ти се наложи, пак да го обсъдиш дали да започнеш или не.
Хм, да направим ситуацията по-заплетена! Ами ако се сдобиеш с такава информация след споразумението и тя наистина трябва да се знае само от определен кръг хора?
ЦИТАТ(dindi @ 21.07.2006г. в 20:28)
Наблегнете на това, че вие всъщност не сте направили нищо лошо, но отстрани просто не изглежда така.
Твърде рядко се случва нещата отстрани да изглеждат така, както на нас ни се иска.
ЦИТАТ(darkterminal @ 14.09.2006г. в 23:36)
Нека задам и аз въпрос. Мисля че тук е точното място. Ако е невъзможно споделянето (поради служебни ограничения - примерно) трябва ли отсрещния да се сърди, ако му се каже че това не е информация до която може да има достъп или просто не е информация, която го касае?
Не мисля, че би имало проблем, ако партньорът ти подхожда с доверие. Ако пък липсва такова, той би се осъмнил дори, когато изхвърляш кофата с боклука.
ЦИТАТ(Maximilian @ 14.09.2006г. в 23:50)
Това, поне според мен, трябва да се обсъди още в началото на връзката, че се занимаваш с такава информация и т.н. за да нямаш проблеми след това.
В началото на една връзка нещата не се обсъждат, а се случват.
Самият факт, че изпитвате притеснения от последствията в случай на поредното "безобидно" кафе с приятел /колега, съученик и т.н/, ви причислява към отбора на гузните. С други думи многото оправдания в подобен момент, дразнят повече от самата ситуация.
Що за предрасъдъци - кой ще ме види, какво ще си помисли и на кого какво ще каже. И когато за партньора ми това е основателна причина да ми вдигне гранде скандале, аз на свой ред имам също основателния повод да се запитам "това ли е наистина Моят човек". Който наистина държи на мен, няма да си позволи да ме загуби поради тази причина.
ЦИТАТ(deliverme @ 15.09.2006г. в 02:34)
В началото на една връзка нещата не се обсъждат, а се случват.
Точно в началото можеш да избегнеш всичко това, защото много зависи от партньора. Ако на него не му изнася това, а връзката се е задълбочила, става вече лошо.
darkterminal, трябвало е първо с нея да обсъдиш и тогава да решаваш дали да се сдобиваш с тази информация или не. Ти в случая направо си пред свършен факт. Остава само партньора да е разбран, че да се решат нещата. Дет се казва - шах и мат.
Но мисля, че определено не трябва да научава, че разполагаш с такава информация. Защото нали знаеш - тайна най лесно се пази само като я знае един човек.
ЦИТАТ(darkterminal @ 14.09.2006г. в 23:36)
---
Нека задам и аз въпрос. Мисля че тук е точното място. Ако е невъзможно споделянето (поради служебни ограничения - примерно) трябва ли отсрещния да се сърди, ако му се каже че това не е информация до която може да има достъп или просто не е информация, която го касае?
Нека задам и аз въпрос. Мисля че тук е точното място. Ако е невъзможно споделянето (поради служебни ограничения - примерно) трябва ли отсрещния да се сърди, ако му се каже че това не е информация до която може да има достъп или просто не е информация, която го касае?
Аз бих се разсърдила от чисто егоистични подбуди...Пет пари не давам колко е важна информацията той вечер си ляга с мен, а не с нея би трябвало да ми има доверие за подобно нещо...Може би доста неправилно разсъждение от моя страна, но пък чувствата не винаги са правилни...
ЦИТАТ(dindi @ 15.09.2006г. в 11:00)
Аз бих се разсърдила от чисто егоистични подбуди...Пет пари не давам колко е важна информацията той вечер си ляга с мен, а не с нея би трябвало да ми има доверие за подобно нещо...Може би доста неправилно разсъждение от моя страна, но пък чувствата не винаги са правилни...
Права си ,но понякога се налага да спестиш няколко приказки ,просто ей така за да не обременяваме любимия .
ЦИТАТ(aniiv @ 15.09.2006г. в 11:38)
Права си ,но понякога се налага да спестиш няколко приказки ,просто ей така за да не обременяваме любимия .
Да не го обременявам??? Че аз ако не обременявам него кой да обременя????
Специално аз трудно прикривам емоциите си каквото изпитвам то е на повърхността не виждам смисъл да си мълча когато нещо ме мъчи...
Ей за това трябва да си мълчиш darkterminal.
ЦИТАТ(aniiv @ 15.09.2006г. в 11:38)
Права си ,но понякога се налага да спестиш няколко приказки ,просто ей така за да не обременяваме любимия .
Е ясно, че няма да разказваме в най-големите детайли какво сме правили днес, кой какво е казал и тем подобни детайли. Но не виждам нищо лошо в това да споделиш нещо малко и на кратко, а ако половинката попита да кажеш и повече. Ако на нея/него нямаш доверие, че информацията ще си остане за нея/него, на кого имаш?
Аз съм доверчива личност и си споделям. После може и да си патя, ама какво да правиш...
ЦИТАТ(fifa @ 15.09.2006г. в 14:00)
Аз съм доверчива личност и си споделям. После може и да си патя, ама какво да правиш...
Дам и аз така...ама не се научавам и пак си казвам...
Браво!Така трябва да си казвате неможе иначе,та това е все пак половинката от вас Аз си казвам,е може да отнеса некой друго шамарче ама си продъжавам
Аз си казвам,е може да отнеса некой друго шамарче ама си продъжавам
ЦИТАТ(fifa @ 15.09.2006г. в 15:00)
Е ясно, че няма да разказваме в най-големите детайли какво сме правили днес, кой какво е казал и тем подобни детайли. Но не виждам нищо лошо в това да споделиш нещо малко и на кратко, а ако половинката попита да кажеш и повече. Ако на нея/него нямаш доверие, че информацията ще си остане за нея/него, на кого имаш?
Аз съм доверчива личност и си споделям. После може и да си патя, ама какво да правиш...
Аз съм доверчива личност и си споделям. После може и да си патя, ама какво да правиш...
И аз съм доверчива ,но професиите ни са различни и ако почна да обяснявам не ,че не съм го правила но от едното води до друго и ако се налага да казвам всичко .........то друго няма ли да правим
няма да остане време и затова предпочитам да си премълчавам някой работи .
ЦИТАТ(aniiv @ 15.09.2006г. в 15:33)
И аз съм доверчива ,но професиите ни са различни и ако почна да обяснявам не ,че не съм го правила но от едното води до друго и ако се налага да казвам всичко .........то друго няма ли да правим
няма да остане време и затова предпочитам да си премълчавам някой работи .
няма да остане време и затова предпочитам да си премълчавам някой работи .Много вярно...такива разговори са само загубено време...
Двама, които се обичат, не би трябвало да губят време за това...
ЦИТАТ(infinity1305 @ 15.09.2006г. в 15:52)
Много вярно...такива разговори са само загубено време...
Двама, които се обичат, не би трябвало да губят време за това...
Двама, които се обичат, не би трябвало да губят време за това...
Е,някой премълчавания са решителни отговори на някои въпроси
ЦИТАТ(aniiv @ 15.09.2006г. в 15:33)
И аз съм доверчива ,но професиите ни са различни и ако почна да обяснявам не ,че не съм го правила но от едното води до друго и ако се налага да казвам всичко .........то друго няма ли да правим
няма да остане време и затова предпочитам да си премълчавам някой работи .
няма да остане време и затова предпочитам да си премълчавам някой работи .Това имах предвид и аз. Човек сам преценява колко да каже - според момента, настроението и т.н. Когато отсрещния човек иска да знае - защо да не му кажеш? Няма ли да ти прозвучи тъпо да ти каже "съжалявам, скъпа, но това е фирмена тайна и няма да ти го кажа"
ЦИТАТ(fifa @ 15.09.2006г. в 15:58)
Това имах предвид и аз. Човек сам преценява колко да каже - според момента, настроението и т.н. Когато отсрещния човек иска да знае - защо да не му кажеш? Няма ли да ти прозвучи тъпо да ти каже "съжалявам, скъпа, но това е фирмена тайна и няма да ти го кажа"
Каква тайна к`ви 5 лева
всичко ще си кажеш
Това е "олекотена" версия на основното съдържание. За да видите пълната версия, с форматиране и изображения кликнете тук.