питам ви има ли любов, която убива...
не говоря за болката, която изпитваме понякога при раздяла...
всички сме чели или изпитали изпепеляваща любов и любовта в още доста от нейните аспекти...
предпочитате ли спокойния и уравновесен живот, пред силата на една любов, която убива...
всъщност интересно ми е какво всеки влага в това определение...

като автор разбира се и аз ще се изходя, но първо искам вашите гледни точки...

пп.и не приемайте любовта като такава само между хора и само между индивиди от два различни пола...
въпроса ми е за любовта във всичките и аспекти и във всичките и форми...
както и ще ми е интересно да чуя хора, изпитали любовта по някакъв начин, а така също децата и младежите и искам да чуя като как си я представят...


ппп.търсих такава тема, ама като метна в търсачката "любов" интересни резултати излизат...

"Чат, после секс?"

"Цвят за секс"

"Легализиране на проституцията? За и Против"

"Изневяра ли е swing-ът?"

и т.н.

Сложни въпроси задаваш,баце...
Любовта не може да убива.Убиват нашите погрешни представи и объркани емоции...Ревността,болезнената привързаност,обсебването,трескавото бързане "да обичаш"...Това убива. А самата любов е най-позитивното нещо в съществуванието,и ако можеш да я изполваш,без да се мъчиш да я задържаш и опитомяваш,животът ще бъде наистина песен...Ние винаги се вкопчваме и градим пясъчни замъци.Говоря и за себе си - колко пъти съм се самозаблуждавал...Измъчвал съм се и съм бил като болен поради неспособността ми просто да се насладя на любовта,която е тук в момента. Опитвал съм се да я хвана,да я завържа,да бъда сигурен в нея. Само че това е невъзможно...Просто и се наслаждаваш,и това е. Когато отмине,отмине...Всичко е в главите ни. По другия ти въпрос - за спокойния живот...Да,възможно е човек да води едно лишено от емоции съществуване - затваряйки се в себе си,игнорирайки чувствата си,оставяйки се на инерцията и монотонността.Това обаче го превръща в мумия...Това си е смърт,а не живот. Животът е съставен от противоположности - поне в нашите представи. Добро и зло,радост и тъга,високо и ниско,черно и бяло,студено и горещо. Ние разбираме всяко едно нещо,след като го съпоставим с неговата противоположност. Кажа ли "бяло",аз винаги ще имам предвид и черното,защото без него не може да има и бяло. Кажа ли "високо",винаги ще имам предвид и ниското,защото високото е високо,само когато се сравни с нещо по-ниско. Та в този контекст на мисли,невъзможно е да познаеш любовта,без да познаеш и болката...И ако водиш едно лишено от емоции съществуване,ще бъдеш лишен не само от болката,но и от любовта. Просто тези противоположности правят възможен живота...Те ни тикат напред. Контраст - това е всичко...Болката и любовта винаги вървят ръка за ръка...
Относно другите аспекти на любовта...Аз примерно много обичам природата. И когато лятото отида за 1 седмица на Рила или Пирин,наистина съм влюбен...Влюбен съм в тази красота наоколо,в естествената красота на всичко,което е. И се наслаждавам невероятно на тази любов - тя ме зарежда и пречиства...Тази 1 седмица ми дава сили да изкарам поредната 1 година в мръсната,шумна и полудяла "цивилизация"...А любовта,предполагам,има още много измерения.Аз не мога да претендирам да съм открил и една малка част от тях. Но тя не убива...Напротив.
Лично мнение

Съгласен

За това е силата на любовта.
Пускайки я в себе си, без да задаваме излишни въпроси, тя ни дарява с полет.

По принцип любовта е живот - от нея се ражда живот, а вече роден, ти дава усещането, че си наистина жив, че има с кого да споделиш радостта от това да съществуваш ...
Но има и властна, обсебваща, натрапваща се любов - тя е извратен вариант на истинската любов и наистина може да убива!

Има.
Когато я намериш разбираш това!Но може би не всеки я среща!Всичко зависи от възприятията на човека!
Аз предпочитам любовта да не ме убива...
За послеписа ти, за мен любовта е творческата енергия и не е свързана с физическото!

Има разлика мисля, че по става самоубийство от любов, отколкото една любов да те убие.

Любовта не ни убива,тя ни дава сили да продължим да живеем.
Надеждата умира последна , а любовта ,тя остава ,дори да ни ранява ,дори,
да дойде края .Живота продължава , а тази любов ,ако е истинска остава завинаги,
в сърцата ни.Това ,което не ни убива ни прави по-силни.А новата любов ни чака,просто,
трябва да отворим сърцето си и да я приемем.

Да , понякога любовта убива, зависи от нашите собствени възприятия за любовта...
Имам приятелка , която любовта почти я уби преди години, но след слава богу неуспешния и опит да посегне на живота си , тя продължава да се бори и да търси любовта...И все така и досега не се предава, макар да преживя много болка и страдние... Много жив, енергичен и борбен човек, и ако не знаех какво е минало през главата й и какво е направила надали бих повярвала... Дори психолози, които са разговаряли с нея малко след случилото се не могат да разберат и да приемат , че един напълно нормален човек е способен да стигне до крайности в името на любовта... Понякога с помитаща сила , тя е сособна да заличи дори човешкия живот , когато е твърде силна - колкото и болката , която причинява ...А когато не можеш да я имаш и не можеш да го приемеш тогава това те убива бавно , всеки ден , всеки час, всяка секунда...
А исинската, чистата любов може да те убие или да те съживи , но никога не би могла да убие този , на когото я даряваш...
Никога не сме застраховани, нито от любовта, нито от болката , която може да ни причини,нито от последствията... Важно е да можеш да се изправиш след това и да продължиш напред, не да забравиш , а да продължиш...Да са около теб тези , които да ти вдъхнат вярата, че можеш да продължиш и , че не трябва да спираш да търсиш и да се бориш...
И все пак каквото и да си кажем най-красивото нещо е любовта! И да боли най-сладка е пак ТЯ...Която те кара да трепнеш, да тръпнеш или да трепериш... Да забравяш, да прощаваш...Да Искаш, да Можеш и да Бъдеш...
Кликнете, за да видите прикачения файл

ето...
това е...

не случайно казах в поста си, че не говоря само за така нужната ни любов между мъж и жена...
никой не отрони думичка за любовта на майката към детето и...
или за любовта ни към някой (човек, животно, предмет), която не можем да му дадем по някакви причини...
безумната ни любов към човек, който е починал (примерно)...
тогава умираш ден след ден...
час по час...

всъщност имаше тема някъде за това, дали има вечна любов...
ето това е единствения вариант, в който има вечна любов...
без значение на колко години сме...
ако човека който безумно много обичаме си отиде от този свят прекалено рано...
няма как да го забравим цял живот...
и дори и да обичаме след това, спомена и любовта ни за него остават чисти...
и вечни...

отплеснах се...
със същия успех можем да поговорим за майчината любов, която при някои индивиди е унищожителна и убийствена...
не за самата майка, а за детето и (особено ако е мъжле)...

всъщност права си sinioto...
аз лично понякога не мога да направя разлика между любов и болка...
преплитат се някак си...и преминават от едното в другото и обратно...

Любовта,която ни убива,ни прави по-силни
Така че всяко зло за добро

не винаги...
явно съдиш от собствен опит, но не винаги това е достатъчно...

не забравяй все пак, че в такова положение човек е уязвим и беззащитен...
а има много хора, които се възползват от това му състояние...
и мачкат...и тъпчат...и...



сещам се за един филм прекрасен...
"Изборът на Софи"

с две думи да кажа за тези, които не са го гледали...
майката трябваше да направи избор в концлагера...
тоест да избере кое от двете си деца да пожертва...

Да,от досегашния си опит съдя
Минала съм през ада,то вече забравих колко пъти,а и нито ги броя,нито се връщам назад
И когато бях наранена,беззащитна - ме раняваха още и още - не говоря само за мъже
Няма значение-живи и здрави да са
Удар след удар,болка след болка-това не ме сломи
Напротив-това ме направи силна
Научих се-да не позволявам да се подиграват с чувствата ми
Научих се-да не пилея Душата си за хора,които не я заслужават,нито пък разбират

"Най-голямата слава не е в това да не падаме-а да ставаме всеки път,когато паднем"

Както се казва:
FOOL ME ONCE, SHAME ON YOU! FOOL ME TWICE, SHAME ON ME!

Любовта убива.Така,както ражда,съживява,така и уви,умъртвява.Кога?Когато е затворена в някого,когато няма възможност да се прояви,да "проплаче" при излизането си навън.Убива като обладава изцяло гостоприемникът си и не му оставя сили и желание да диша.Всеки е виждал човек,болен от любов.Вероятно всеки го е и изпитвал това състояние.Но това е едностранната,несподелена,недокосната,неконсумирана,девствена любов.А споделената..тя също е способна да убие....ако обичащия се опита да промени драстично себе си,в полза на обичания...рано или късно..някога или никога...разбира,че е предал себе си,видоизменил се е в нещо непознато..от любов...или по-скоро от стремеж да бъде обичан.Любовта не може да налага,ако е такава,то това е тирания и безграничен егоизъм.Тази любов убива.Онзаи мълчаливата,търпеливата,глухата и всеопрощаваща любов също ранява дълбоко..понякога смъртно.
А относно другите видове любов....безспорно е,че те също имат пагубно действие..примерно любовта към алкохола,наркотиците.Любовта на родител към дете(без значение дали е тази на майка към дете или на баща)...осакатява,белязва,оставя отпечатък.Понякога дори любовта на човек към домашен любимец е пагубна.Неконтролируема сила е тя..любовта...от тихо,сподавено ридание,до убийствена присъда...

Един ден, ако имам дете бих умряла за него, в момента бих умряла само заради майка си. Бих дала живота си само за нея. Заради мъжа си? Не бих...Нито за който и да е друг от семейството си, колкото и да ги обичам.
Като цяло смятам, че любовта не може да убива. Драматизирането е хубаво нещо, но когато е на място(в някое стихотворенийце например или филмче). Съмнявам се, че повечето хора могат да изпитват това, което твърдят, че могат. С други думи кво да ти обяснявам, че бих се гътнала заради детето си като то не е родено, а пък аз съм жива и здрава и си драскотя пред компа.

според мен,когато е несподелена,любовта може да убие и в прекия и в преносния смисъл,а за жертва от любов(обич) по някого-възможно е,има такива случаи

Може би малко по-точната дефиниция е че ни дарява с криле, а дали ще полетим е друг въпрос

Да двете наистина вървят ръка за ръка, както се казва и в поста на WhiteHeart...

"Животът е съставен от противоположности - поне в нашите представи. Добро и зло,радост и тъга,високо и ниско,черно и бяло,студено и горещо. Ние разбираме всяко едно нещо,след като го съпоставим с неговата противоположност. Кажа ли "бяло",аз винаги ще имам предвид и черното,защото без него не може да има и бяло. Кажа ли "високо",винаги ще имам предвид и ниското,защото високото е високо,само когато се сравни с нещо по-ниско. Та в този контекст на мисли,невъзможно е да познаеш любовта,без да познаеш и болката...И ако водиш едно лишено от емоции съществуване,ще бъдеш лишен не само от болката,но и от любовта. Просто тези противоположности правят възможен живота...Те ни тикат напред. Контраст - това е всичко...Болката и любовта винаги вървят ръка за ръка..."


Едва ли има човек, който не е изпитвал болка от любов, дори към "нещо" безвъзвртано изгубено (отишло си от нас) ...И колкото по-силна е любовта, толкова по-силна е и болката предизвикана от нея (или по скоро от липсата на "обекта" й)...

Според мен любовта може само да повдигне човека, да му помогне да израсте емоционално, интелектуално, духовно.
В никакъв случай не бива да я бъркаме с влюбването няма нищо общо с него. По скоро влюването и напразните надежди носят страдание и болка.
Проявата на обич към другия е нещо като упражнение за проявата на любовта.Любовта како се оказва / по мои наблюдения/ е не само да се държим ръка за ръка и да се гледаме в очите., секс, романтика и т.н.
Тя е като водата която си проправя път през скалата. Благодарение на любовта дървото прораства на най-невероятни места. Любовта е най-меката в проявлението си, най-постоянната, устойчива и резултатна сила. Неусетно за нас самите си проправя път в сърцето ни и ни преобразява. Кара ни да покажем такива качества от себе си, които дори ние самите не сме подозирали. Любов според мен е дори това да направиш каквото е необходимо, когато е необходимо. Да подадеш ръка, да утешиш.

Всичко е любов.

леле, аз мн добре я знам тая любов дето убива. аз затова след нея още не съм си хванала приятел(цяла година вече, йо!). ей сега ще ви кажа каква е тази любов. ти го обичаш, жертваш се за него, той ти повтаря да не се захващаш с него защото не е верен, после сам почва да те сваля, използва те вечерта за каквото си поиска, после през деня те поглежда в зависимост от какво настроение е. пред приятелите си излиза с номера "вижте я тя е мое притежание, ей сега като и звънна ще дотърчи и после може и да не я погледна". майка ти да е против връзката ви защото той е мърльо, хулиган и пияница(и ти знаеш че е така) и ти да я лъжеш и да продължаваш да се виждаш с него. насаме ти сваля звезди, като сте в компания двамата сте центъра ан вниманието, обаче като не си около него си приказва и прави каквото си знай. ей тая "любов" си убива постепенно защото хем има много риск хем си знаеш че няма смисъл. така че предупреждавам всички начинаещи, колкото и да "обичате" някого, ако не ви уважава не ви заслужава!

Напълно съгласна!!!
Както май се стига до някакво обобщение, зависи от възприятията на човека, как обработва получаваща информация около себе си и как я интерпретира..., но едни имат способността за много дълбоки преживявания, други- не. Това е като "прага на чувствителност", нивата са индивидуални (нисък и висок праг на чувствителност)... така, че и за тази изпепеляваща любов- не могат да я изпитат всички, а аз мисля, че който не е минал през огъня й, не може да говори...

Не ми се беше случвало мнооого отдавна да я изпитам, бягах от нея като дявол от тамян , но май приказката, че винаги те стига това, от което се страхуваш най- много е вярна...