Какво мислите за хората с увреждания? Смятате ли, че са способни да обичат? Да напрвят някого истински щастлив? Че може да съществува нормален брак между здрав и болен човек? Какво ви притеснява или спира да харесате жена или мъж с увреждания или някакво заболяване? Предразсъдъците ли? или факта, че жените с увреждания не могат да имат деца? Или защото изглеждат грозни? Защото не се вписват в представите на обществото за нормален човек?
Правя тази тема, защото ми се иска да знам мнението на хората по тази тема. Аз съм на 24 години и съм с увреден слух. Донякъде не съм самостоятелна. Не си представях живота си така- на 24 да си остана стара мома. Мечтаех за любов и за сватба, а сега това никога няма да стане, заради тъпите предразсъдъци! Честно ли е това според вас? и не, не искам някой като мен, това е прекалено и расистко, искам да съм с някого, когото истински обичам!

Откъде накъде пък "никога няма да стане". Това са точно предразсъдъците, срещу които негодуваш.
Човекът, който ще те заобича няма да го спре това, че си с увреден слух или каквото и да било.
А и кой е казал, че живота е честен ? Всеки трябва да се бори със зъби и нокти за това, което иска.

Защото живея в малък град, а хората тук не си представят такъв брак! Всички имат идеализирана представа за любовта а и са такива едни клюкари, все се месят където не им е работата!

Хората с увреждания са хора...това,че имат заболявания,каквито и да са те..не ги прави по-малко хора или втора ръка такива.Естествено,че са способни да обичат и могат да бъдат обичани.Твърде млада си за да си правиш такива генерални истини за бъдещето си.Никога не се знае какво се крие зад ъгъла...всеки един човек може да се превърне в миг в човек с увреждане..Една моя приятелка..спортистка внезапно се разболя от рак..ампутираха й крака,след това имаше разсейки в белият дроб,отново я оперираха.Слава богу,сега е добре.Имаше сериозен приятел,който след случилото се я заряза..сега е с протеза...Обичам я както и преди,това,че сега е по-различна не означава,че е по-малко красива или по-малко умна или по-малко способна,нежна и човечна..сега е по-трудно подвижна..това е.Живота е безпощаден...трябва да сме силни,за да не му позволяваме да ни помете...

То клюкари има навсякъде, а според мен да ли си с увреждане или не ,не е предпоставка за добра връзка или брак, защото си наясно ,че и здрави ,прави хора си остават стари момии и ергени . Просто не се случват нещата.
Бях преди години в заведение и до нашата `женска маса ` имаше маса с много симпатични момчета но по жестомимичния им език се разбра ,че са с проблем като твоя. Е искахме да ги поканим на танц, но не знаехме да ли танцуват и да ли въобще чуват музиката. А се отказахме да завързваме разговор защото не знаехме дали щяхме да се разберем. Аз лично не се съмнявам, че могат да обичат ,но не знам как бих завързала разговор .
А под `идеален брак` не знам какво разбираш.

Предразсъдъци.

Дай ми пример за разговор в моята ситуация.Какво и как да потам, и като ми се отговори как ще разбера какво са ми казали? Все едно да говоря с чужденци , като не знам езика и немога едно изречение да свържа. За мен е същото.

Дори и глухи да са, могат да танцуват, това не им пречи! А аз съм слабочуваща а не глуха! И мохте бележки да им пращате!

Даааа, за това не се сетих.

Ами сети се следващия път! Винаги си оси тефтер и химикалка!

Всеки заслужава да получава любов и може да я дава. Това, че човек е болен или не е не го прави по-малко човек. По-малко човек може да го направи собственото му държание спрямо останалите край него.
Като малък, имах съученик в основното образование, който беше глухоням, идваше само за да бъде изпитван в училище и да играе физическо (обичаше да спортува). Понякога забравях че е глухоням обръщах се към него като към нормален човек(защото той си бе такъв), можеше да чете по устните.
Никога не ми е било кофти да контактувам с хора с увреждания, напротив, дори ако имат нужда им помагам.
Пък и човек не може да знае какво може да го сполети в живота, нима не трябва да бъдем човечни?

Не би трябвало да се чувстваш малоценна, това че имаш нарушения в слуха не те прави по-долу от другите "чуващите", според мен човека е важно дали е добър, отзивчив. Рано или късно ще намериш своята половинка , не се отчайвай пък и не си престаряла пък и да беше никига човек незнае кога любовта ще му се стовари на главата. Така че горе главата имай малко повече самочувствие и ще видиш че всичко ще започне малко по малко да идва на мястото си.

Знам за какво говориш
Можеш да се свържеш по нета,в специализирани сайтове и форуми,в които има и хора като теб
Вярвай ми-ще ти е по-добре
Ще се чувстваш в свои води
Опитай-Господ дава,ама в кошара не вкарва


Ето виж тук
http://www.dveri.bg/content/view/2518/105/
http://nadejda.duh-i-istina.net/informaciq.php

Привет на всички!
От скоро съм в този форум и доста ми хареса.Та по темата
Аnne аз съм с много по тежко заболяване(в никакъв случай не омаловажавам твойте здравословни проблеми)
на мускулите и искам да ти кажа,че партньорските взаимоотношения са твърде сложна и многолика палитра от взаимоотношения,дори когато и двамата партньори са здрави.
Всяка болест е наказание,но е и начин да отсееш истинското в живота си-приятелства,чувства ,ценности.
Защо да не можеш да създадеш истинско семейство
Моят брак е точно такъв, аз съм болна ,но съпругът ми в никакъв случай не е спрял да ме обича и желае.
Не се терзай с подобни мисли ,може да сме хора в неравностоино положение ,но с нищо не сме по различни от другите.
Нима не можем да обичаме и да се отдадем тялом и духом на човека до нас .
Пожелавам ти да намериш човека който ще е до теб независимо от всичко.

Ами не разбирам проблема какъв е?И защо се чустваш непълноценна?Ако е за това,че не чуваш нормално си грешка.За това има и слухови протези и ред други неща.Чува се напълно нормално.При тебе по скоро е на психологиска основа това.
Не се притеснявай ами вярвай в себе си.И да ти кажа...ами аз съм със слухов апарат и си чувам готино и ме премат нормално хората.Стига се тормози сама.Просто не се е случил момента,не си срещнала твоята звезда

Аз имам проблем с очите от много малък .. но това не ми пречи в момента да си имам аверка.
Познавам много такива хора, които имат някакъф проблем и това не им пречи да си имат аверка/авер ... А и несмятам в днешно време, че някой си упределя приятелката/приятел по-това че чува/вижда/ходи/или каквото там се сетите по-добре от някои други :>

Здравей!Виж това,че имаш някакъв проблем със слуха,изобщо не означава ,че трябва да се връзваш на тъпите клюкарки или да отдаваш значение на това,което мислят хората.ти си знаеш най-добре коя си и какво струваш.на 24 години не си толкова стара.Вземи пример от Холивудските звезди-те се женят вече на по 30 и раждат на по 40.За всеки влак си има пътници.Така,че живей си живота пълноценно и любовта ще дойде тогава,когато най-малко я очаквашуспех

Абе всички са печени, ама ако те срещнат на улицата ще те гледкат малко като паднал от марс.
И аз съм ‘ИНВАЛИД’ и говоря от опит.
Всички ти казват няма никъв проблем, ама бягат от теб като болен от чума. Хората се страхуват от тия неща и дори да не искат подсъзнателно странят.
Ама въпреки всичко трябва да си оптимист и да не ти пука, че иначе голяма сдухвация.

То си е до човека.Пък и е крайно време да се цивилизоваме малко!!!

Увреждането няма нищо общо с любовта. Но на мен ми се струва, че заглавието на темата е неправилно формулирано. По-скоро хората с увреждания имат проблеми със социалните контакти, а те не винаги са свързани с любов ... И въпреки това ...не мисля, че това има кой знае какво значение. Факт е обаче, че каквото и да се твърди ...обществото избягва хората с увреждания - "това, което не виждаме, не ни притеснява" ....поне повечето хора са на този принцип, за съжаление.