Нека всеки да сподели мнението си по въпроса?


П.П. Не пускам теми по принцип, но сега ми се наложи...сигурно се сещате защо!

по принцип съм, но приятелят ми не ми дава поводи. Не обичам ревността, защото тя убива чувствата!

Гласувах с да защото наистина съм си ревнив въпреки че се боря с това си качество,защото съзнавам че първо това е вредно за самия мен,а после и трови връзката.Така че кокото по малко ревнувате толкова по добре и за двама ви. Когато нещо поради някакви причини е тръгнало към своя край то с или без ревност ще свърши така че не се ревнувайте а се обичайте

И аз искам да не ревнувам, но то не зависи от мене...казвам си, нали е с мен и ме обича, защо да се тормозя..но от вътре ме гризе А и постоянно ми дава поводи...

Marsella, опитай се да не ревнуваш, колкото и да е трудно, защото, както каза airfen, ревността само те трови теб самата. А и нищо не печелиш! Може би ако му кажеш направо, че се дразниш, когато той ти дава поводи за ревност, ще бъде по - добре. А ако и това не помогне, ами давай му поводи и ти!

Ревността ми е най-големия недостатък,просто не мога да я преодолея,знам че човека до мен ме обича,но въпреки това дяволчето в мен ме тормози и ми създава много често проблеми.Мога само да се радвам,че ме приемат такава каквато съм.Аз съм неспасяем случай.

Мислиш ли, че не съм опитвала Аз вече си мисля, че моето състояние е болест Сериозно се замислям дали да не посетя психиатър, и май ще го направя няма нищо срамно в това

Marsella, мисля, че няма човек, който безучастно да гледа как любимият/та флиртува с друг/а или не го човърка, ако знае, че той/тя е някъде насаме с някоя красива жена/мъж. Ако има такъв, то или е гузен за нещо или не обича, а връзката е сделка. Друг е въпросът, ако ревността излиза извън тези рамки, тоест се проявява винаги, когато партньорът излезе някъде сам или някоя го погледне по-така или... необузданата ревност си измисля всякакви поводи.
"Човъркането" е част от любовта, някои подтискат чувството, други му дават допълнителна храна и то разцъфтява, но не можем да го изкореним напълно, особено ако сме загубили и доверие в човека срещу нас. А доверието се гради и то не върху непрестанни прояви на ревност.

Благодаря за мненията на всички, радвам се, че не съм единственната ревнива жена. Поне умея да не показвам ревността си, всичко гори вътре в мен - но пък ми пречи измъчвам се,вреди ми!

Специални благодарности и на теб arti

[quote=Marsella,22.08.2005г. в 01:21]
Благодаря за мненията на всички, радвам се, че не съм единственната ревнива жена. Поне умея да не показвам ревността си, всичко гори вътре в мен - но пък ми пречи измъчвам се,вреди ми!



Напълно съм съгласна с всичко, казано досега. Имаше една мисъл по тоя повод "Който не обича, той не ревнува". Да искаш любимото същество да е отдадено само на теб е нормално. Да се страхуваш, че може да го загубиш заради друг/а също. Не е нормално да го следиш, да подслушваш разговорите му, да пребъркваш джобовете му, да прочиташ тайно писмата му, да вдигаш постоянни скандали и да правиш отвратителни сцени на ревност. Ако често ти се случва това, тогава мило момиче си за психиатър. Защото това вече е болест. А доколкото разбирам ти нямаш чак такива изблици на ревност, така че не си внушавай, че не си в ред. Ти си една нормална, много влюбена жена. А и мъжете винаги искат да бъдат харесвани и затова често флиртуват. Не с цел да наранят жената до себе си, а за да подхранят егото си. И в повечето случаи дори не осъзнават каква болка ни причиняват с това свое държание. Любовта се нуждае от доверие. Да, трудно е, но никой не може да задържи партньора си със сила. Ревността показва липса на доверие в човека до теб и рано или късно това води до прекъсване на връзката, защото не само дразни, но е и обидно постоянно да подчертаваш на приятеля си, че не му вярваш. Затова опитай се да подтискаш емоциите си. Да, зная колко трудно е това, но ако искаш човекът, в когото си влюбена да бъде до теб и за в бъдеще, трябва да го направиш. Защото идва момент,в който и най-верният мъж си кзва: "Тя така или иначе не ми вярва. Защо тогава да не кръшна"? И тогава става белята. Затова пред приятеля си недей да показваш ревността си. По-скоро му покажи колко единствена и неповторима си ти и как той трябва да се гордее, че от всички си избрала точно него. Едно леко флиртче с красив мъж ще ти е от полза. Мъжете са ловци. Те искат да преследват жената. Когато се уверят, че са я спечелили им става безинтересно. Затова подклаждай интереса му, дръж го в напрежение и никога не му кзвай, че той е единствения.Нека и той се тормози със съмнения, не само ти.
Дано да съм ти помогнала поне малко със съветите си. Желая ти много щастие.
:bye: :bye: :bye:

Аз пък съм на мнение,че който обича той не ревнува. Ако обичаш нещо истински трябва да го освободиш. Човек се чувства най-добре когато се усеща свободен.За съжаление ние си оставаме животни макар и с разум и затворят ли ни в "клетка" губим натюрела си , а и смятам че свободата задължава. Да не ревнуваш е не проява на липса на обич ,а уважение към личноста на другия.Доверието е една от основите в една връзка. Право на собственост можем да имаме само върху предметите.Хората си "тръгват"(от една връзка или от живота ни за съжаление) когато им дойде техния момент ,а не когато ние сме готови за това.Не са малко тези които споделят
житейския си път само с един човек,дали могат да се нарекат късметлии? Спорно е
всеки по различен начин усеща нещата. Кой е казал че е лошо хората да се срещат и разделят?Дали е добре да продължиш да живееш с някой който гледа в друга посока само защото ти го обичаш ? По важно е съвместния път колкото и дълъг да е ,да бъде приятен!
"...Когато застанеш на прага на гроба и се обърнеш назад да можеш да кажеш :
Аз често бях лъган,често съм мамен и нараняван, но съм обичал и бях обичан!..."
Алфред дьо Мюсе

п.с.Нещата са много по различни когато живееш с някого самостоятелно под един покрив години наред и във варианта виждаме се 3 пъти в седмицата за по 5 часа и си живеем при нашите.

Ревността е чувството за собственост

незабравяйте че робството и крепостното право отдавна са отменени

Тая тема е много обширна но ще се опитам да ти кажа нещо

Едно време бях ужасно ревнив ама направо до болка и това ми докара много проблеми на главата караници скандали раздяли ужас направо после се кротнах много спрях да ревнувам защото или му имаш доверие на човека до теб или му нямаш няма средно положение седни за 1 час сама помисли дали му вярваш или не и реши сама. А ако го ревнуваш от това че се заглежда по жени флиртува и тн не се коркай просто така сме устроени мажате винаги се заглеждаме просто сравняваме нищо повече а ако найстина те обича няма да прекрачва границата отвъд флирта много може да се пише но мисля че това е достатачно

успех и се обичайте

тъйй.. и аз да кажа две думи. Мисля, че ani_2 ти е дала сички съвети, които и аз щях да напиша, така че аз само ще ти разкажа една история. Може някой да каже "лапешка работа", защото става въпрос за мои връстници, и сигурно ще е прав! Но все пак и в двата случая причината е ревността.
Имам едни не бих казала приятели, по-скоро познати - Тя и Той. Те ходят от както се запознах с тях, а това беше преди 2 години някъде. Естествено нищо не е било гладко.. на няколко пъти са късали и пак всичко наново после, много пъти са се карали. Наскоро дори бяха разделени за няколко месеца, а вчера ги видях прегърнати по центъра. А най стрнното е, че въпреки всичко те твърдят, че се обичат и не могат един без друг. Но за мене това не е любов! Та къде е ревността в цялата история.. ами тя е виновникът за всичките тези малки раздели, защото превръща човека от силно влюбен в безумен и способен много да нарани човека до себе си. Моя връстник е доста известен, прочул се с това, че не ти е работа да се занимаваш с него, а гаджето му е просто мечта, почти идеална на външен вид и готина като характер. Много мои приятели са си патили от това, че са я загледали, заговорили или са и пратили смс например. А недай си боже да излязат на среща с нея! На следващия път като ги видя вече са насинени някъде... И дори когато са разделени това продължава.
Разбира се твоя случай не е толкова краен, но искам да ти кажа да не позволяваш на ревността да те превърне в параноичка, която като види любимия да говори с жена, да си казва "Ето това трябва да е другата!". Това трови бавно както теб, така и връзката! Както предложи ani_2 пробвай първо с малък флирт с друг мъж, а ако не можеш поне направи намеци за такъв, с цел да подразниш и да стреснеш твоя. Ако след това той стои безразличен, трябва да се замислиш дали неговите чувства не са охладнели. Ако това стане горещо ти препоръчвам един хубав, изчерпателен, но най вече ЦИВИЛИЗОВАН разговор на 4 очи, защото това което съсипва добрите връзки са точно уж безобидните на пръв поглед тайни и недоизказаните и недоразбраните неща. ако той все още те обича, че т еизслуша и ще се оправите.. ако не -- живота е пред теб, а е страшно ако останеш с човек който не те обича! Ще бъде болезнено и за теб, и за него.
Това беше от мене. Желая ти успех, каквото и да решиш да правиш!

За психиката ми /ни/ е по-добре да не съм /сме/.
Спечели ли ми даверието - съм невероятно толерантен. Не ми ли го спечели - не сме заедно. Подхождам към човека срещу мен с доверие и не го ограничавам въобще. Имам страхотна интуиция и и вярвам. Т.е. усещам нередностите у другия.
Обаче съм бил обект на безпочвена ревност - ужас и кошмар на моменти.
Вярно е, че които обича той ревнува. Но всичко си е до определени граници.Прекалената ревност ми говори за елементи на собственически подход, на интерес и т.н. убийци на връзки.
Ако човека до вас ви уважава, той няма да ви изневери. Ако го направи без ваше знание, то той най-вероятно няма да го повтори и вие няма да разберете. В повечето случаи мимолетната изневяра /еднократна/ дори има положителен ефект върху връзката ви. Със сигурност няма да е доволен от това, което е получил, защото се предполага, че вие си имате интимности /милувки, игра и т.н/, които са строго индивидуални.
Това ми е мнението по въпроса - не допускайте болезнена ревност нито от вас нито към вас.

Много си прав. Честно казано, веднъж под въздействието на алкохола нещо се обърках и се прибрах с една стара позната (имам приятелка от 5 години и половина). Та, заиграхме се, но в един момент се усетих, че вместо момичето с което бях в момента си представям приятелката ми. Изтрезнях точно за 1 минута - бях отвратен от себе си и подканих гостенката ми да си тръгва. На другият ден не бях човек...Скоро няма да повторя тази глупост.

По темата: Ревнив съм, но се стремя да се придържам към границите на нормалното. Още повече, приятелката ми не ми дава основания за ревност.

Аз не мога да кажа кое е най-правилно да направиш,но мога да те посъветвам и да ти кажа как аз се опитвам да преодолея проблема си.По-принцип съм много открит човек и винаги се старая да показвам чувствата си.Когато нещо в действията или държанието на моя приятел ме подразни,аз му казвам и обсъждаме проблема,тук вече много зависи от човека до теб,моя ме разбира или поне се опитва,та мисълта ми беше да говориш с него и да му разкажеш за чувствата си,а не да ги криеш в себе си,защото това ще те изяде отвътре и ще страдаш все повече.А както казваш,че той ти дава и поводи...мисля че след един цивилизован разговор,всички проблеми могат поне донякъде да се разрешат.
Поздрави и успехи :bye:

Защо да съм ревнив? Няма смисъл. То ако девойката си пада по друг нищо не мога да направя. Просто everything's over. Защо да си тормозя душичката B)

Tao Винаги съм се кефил на кратките и ясни отговори евалата

Хич не съм ревнив. Ама изобщо. А и откога навивам приятелката ми да си хване една любовница, че да си я менкаме. Варианта с любовник не ме удовлетворява - да си го ползва само тя

Темата е доста сериозна. Не мога да кажа нищо, освен да цитирам:
....Ревността е източник на мъки за любещия и на обиди за любимия.
К. Голдони
В ревността има повече самолюбие, отколкото любов.
Ларошфуко
Ревността е изкуство да си причиняваме повече зло, отколкото ни причиняват другите.
Дюма - син
А ето какво е казал и граф Л.Н.Т.
Развратът не е в нещо физическо - нали никакво физическо безобразие не е разврат; истинският разврат е именно в освобождаването ти от нравствени отношения към жената, с която влизаш във физически отношения.

П.П. Не вярвайте на нищо написано от когото и да било !

Да взема и аз да поцитирам, точно защото темата е сериозна:

Любовта няма по-близък приятел от ревността, но и няма по-голям враг от нея.
Джордано Бруно

Липсата на ревност е доказателство за хладна любов.
А. Стал

Човек е ревнив, когато обича и иска да бъде обичан.
arti

А пък това ми е от любимите, както и авторът, въпреки че е малко встрани от темата - "Колкото е по-силен характерът на човека, толкова по-малко е склонен към непостоянство в любовта." Стендал


Ето и една статийчица, "взета назаем" от big.bg:

"Човешко е когато си влюбен да ревнуваш любимия човек. Но само, когато това не пречи на отношенията ви, когато връзката не се трансформира в нещо изпълнено с постоянни съмнения, въпроси и подозрения. Ревността много бързо може да унищожи всичко между вас. Разговаряйте и разрешете проблема още в зародиш. Не оставяйте съмнението да пречи на взаимоотношенията ви. В любовта е нужно и доверие. То ви сближава и придава смисъл на това, че сте заедно. Не наказвайте човека до вас с неоснователни обвинения. Това може да го нарани и отблъсне.

Ако имате обаче постоянни поводи за ревност се замислете дали това е връзката, която искате и дали тя ви прави щастлива."

Голяма Тема е това!
Аз по принцип не ревнувам.На мнение съм че ревността в една връзка само я подтиска и помага за по скороштният и край.Но от друга страна сте прави.Като ти предоставият поводи да ревнуваш?Да не сме коне с капаци я?Хора сме все пак!Малко ревност не е излишна но задължително да е в умерени количества,достатъчни да направият впечатление на партньорът ни че все пак ни пука за него.Иначе без такива изяви от наша страна какво ще си помисли?Ще му е добре до едно време,до момента в който си зададе вупросът "Дори не ме ревнува пък какво да си мисля дали ме обияа???"
Поне така си мисля аз,който изобщо не мисля че трябва да изказва мнение в подобни теми,имайки предвид лиюбовните ми "СПОЛУКИ"-така да се каже!!!

Умерено съм ревнива, попринцип за неща който са не са свързани с любовта май съм по-ревнива отколкото към мъжете. Зная колко струвам/безценна/, затова гледам да не падам под нивото си.

Мерси на всички, че споделихте възгледите си с мен!
През живота си не съм ревнувала, той е първият човек който незнайно и неусетно как започнах да ревнувам
Опитвах се по всякакви начини да спра.......да наистина не му показвам...той дори не подозира, аз просто се усмихвам, а отвътре горя. След всичко прочетено до сега, мисля да си наложа някой принципи и да не позволявам повече да ме обсебва ревност. Няма да е лесно, и няма да стане на момента....ясно ми е, че ще ми е нужно време...благодаря на всички наистина ми помогнахте!

Ох тва ревноста е сложна работа за мен...
Гласувах с да, защото съм ревнива. Умерено както казаха някои по-горе
Ако може вообще така да се каже, защото всеки човек дори и да не е усетил ревност си я таи там вътре някъде! Когато наистина си се привързал към някой, то ще испиташ ревност дори за дребни назначителни неща. Но наистина човек трябва да се замисля и да не прекрачва граница защото ревноста може да се превърне в болестно състояние. Познавам такива хора, болни от ревност.
За съвет на теб Марсела мисля че ani_2 се е справила блестящо и ще се повторя. А това което мога да добавя е че не трябва да спотаяваш "огъня" в себе си защото някой ден така ще избухне, че няма да усетиш какво е станало!
Сподели с приятел, или с човека до себе си виж реакцията му...и както каза Ани от време на време го погаделичквай и ти за да не забравя

Браво, tao! И аз съм на такова мнение. Но понякога не се сдържам... ама правя като fifa- сдържам се. Имам прятелка от 3 години. Виждаме се много рядко - живеем в различни градове. Гласувах не, защото рядко съм ревнив. Само в по-нагорещени ситуаций, когато и аз незнам какво става.

Аз гласувах не, защото според мен от една страна да ревнуваш
е чиста загуба на време, а от друга, като имаш доверие на човека
с когото си и той не ти дава поводи-няма смисъл.
Примерно със моя още в първите 3 дни на връзката ни говорихме за това.
Принципно и двамата не сме равниви, но за гъдела от време на време
всеки бъзика другия на ревностна основа. Така се поддържа един малко
по-специфичен живец в една връзка.
Но за мен всички въпроси за ревността опират до доверието!

Чета какво сте написали и започва да ме хваща страх - само аз ли мисля различно?!
За мен ревността не е толкова израз на любов, а страх, че ще загубиш нещо, което искаш да притежаваш. Тя трови теб самия и отблъсква човека до теб. Никой не обича да бъде ограничаван, а проявата на ревност е точно това - да наложиш на другия някакви правила, които на теб ти допадат. И то защо, защото не си уверен/а в себе си, в способностите си да си на такава висота, че да й/му е безинтересно да погледне друг/а.
Не съм съгласна и с някои изказвания /моля, не го приемайте лично/, че трябва и ти да дадеш поводи за ревност, та да види другия какво е. И като го заболи какво, дали ще те заобича повече?
При такива ситуации, вместо "връщане на номера", стегнете се и измислете нещо оригинално. Ако не се сещате нищо, и тривиалното върши работа - романтична вечеря на свещи, нежна музика, повечко внимание към нея/него, милувки ... и на сутринта няма и да се сети за друг/а.

Аз например не съм казвала, че е израз на любов, казах, че просто върви ръка за ръка с любовта. И какво наричаш ограничаване (аз му имам доверие, ако разбера, че ми е изневерил, никога няма да е същото и той го знае, ако това е ограничаване - добре), аз го наричам съобразяване, когато двама души се обичат те трябва да правят компромиси със себе си - задължително - ако аз откликна на някой друг, който определено показва, че иска нещо повече - това ще е несъобразяване с това, че имам връзка и с това, че съм изградила с толкова труд доверие между нас. Самата аз ще се чувствам предателски. Затова ще ми е гадно, ако помисля, че той е направил нещо за разрушаването на доверието. Е на това "гадното човъркане в сърчицето" аз му викам ревност. Дори може и да не му признаеш, че те човърка, ако успееш да прецениш, че поводът е глупав, но това не го прави нещо друго - то си остава моментна прикрита ревност. Обвързването само по себе си е свързано с някакви обещания към другия, с това да не нараняваш човека, когото обичаш.


В тази част те подкрепям. Въпреки, че в много редки случаи и ако го направиш наистина майсторски, мъжът може да си вземе поука, ако обаче става дума за дребни флиртчета.

Не ми допада това конкретизиране на пола ... Мисля, че нито една от страните няма право да си играе с чувствата и достройнството на другата.
Ако неволно, и без да съзнаваш, ти си дала повод за ревност, ще си вземеш ли поука от неговите дребни флиртчета, или ще ти заболи? Това според мен още повече подкопава доверието.

Ревността е безполезно чувство, защото вместо да ни предпазва от изневярата на любимия човек, тя ни лишава от равновесие и спокойствие. А най-големия парадокс е, че самия ревнивец разбира последен за изневярата, от която толкова се е страхувал.
Казват, че ревността е страхът, че не заслужаваш човека до себе си. За мен изневярата е чиста проба егоизъм в най-лошите му форми.

За съжаление аз съм ревнив, макар да не ми се иска и да съзнавам безполезността и користните подбуди на това чувство.

Напълно те подкрепям!!
В началото на връзката си и аз бях ревнива.Ревнувах приятеля си от всичко-като започнем от бившите му гаджета,та чак до най-добрите му приятели.В последствие разбрах едно-не това ме е притеснявало,а факта,че не бях уверена в чувстава му към мен.След това нещата се подредиха.Осъзнах и още нещо-че когато даваш свобода на човека до теб,той все по-малко я иска.Има един много хубав израз-Пусни птичката на свобода и ако тя се върне,значи наистина те обича.На мнение съм,че ако не забраняваш и не се дразниш от това,че любимия ти иска да се види например с приятелите се насаме,то той ще оцени това и ще иска да го прави все по-рядко.А мога да ви кажа и как се чувства другата страна,тази,която я ревнуват.В последните месеци много ме ревнуват и чувствам как се задушавам от това.Аз съм човек,който обича свободата и когато ми забраняват категорично нещо,аз не мога да го приема.И усещам как на мястото на любовтта се настанява горчилката от това,че най-любимото ми същество не ми вярва.
Що се отнася до флирта,смятам,че никой флирт не е безобиден.Не ти го препоръчвам.За мен решението винаги е било едно-откровен разговор на четири очи-без крясъци,обвинения и обиди.
Това е моето мнение по въпроса.Надявам се да ти помогна поне мъничко.Наслука!!!

Vikinik без да искам съм изполвала конкретен пол (женска ми работа ) и пак повтарям, че съм съгласна с теб. Просто има дребни изключения - ако при едно излизане половинката ви започне флирт и вие нежно му/й кажете, че се е поувлякъл/кла, а той/тя реагира с: "Е, глупости." Може веднага да му/й покажете, че не са глупости като пофлиртувате на свой ред (ако има с кого ). Пак казвам в много редки случаи действа.

Ей хора направо срам да ме хване като чета за егоизма и користното чувство на ревността!
В една истинска връзка двамата са едно цяло - не може половинките на това цяло да действат, както когато не са обвързани и ако го правят то това наранява другия, а ревността е израз на този страх от болката или на самата болка - може да се породи в дадена ситуация или да се превръне в параноя. Питам, ако видите, че партньорът/ката ви се впуска в явен флирт или пък не дай си боже го/я видите да целува друга/друг тогава какво ще почувствате - всичко, което изживеете ще е плод на ревността - освен, ако отговорът е "нищо"?!
Когато се обръщате към половинката си с Любов моя! какво означава това - пак егоизъм. Да, но аз наистина мисля, че когато съм с един човек аз съм негова и той е мой, ние си принадлежим! Това не означава, че това е даденост и нищо не трябва да правим, за да го заслужаваме във всеки един миг! И бих ревнувала от самата мисъл, че мога да го загубя (много често това е глупаво чувство, което просто свива корема и сърцето, не можете да го избегнете и въобще не го показвате - но пак е ревност)! А и няма нужда да го избягвате, то просто означава, че вие държите на този човек и не искате да си помислите, че може да го загубите!

Ревнив съм когато обичам... разбира се в границите на нормалното - толкова, че да покажеш на другия, че не ти е все тая за него, а напротив - не можеш без да го видиш и докоснеш всеки ден... всеки час... всяка минута. И все пак не прекалявам с ревността, за да не задуша любимия човек, защото и той има нужда от въздух, от свобода... от личен живот

Ей, винаги се намира някой да изрази кратко и ясно мнението ми, а аз пиша по "сто" поста

Искам да благодаря на всички, които коментираха думите ми за успокоението, че не само аз мисля по този начин. Вече се бях поизплашила ...

А след думите на fifa каквото и да пиша по темата, все ще спам ...

ревнива съм, когато ми дават поводи за това но така или иначе без ревност не може! ние така сме си устроени -- когато обичаш някого много, ти до някаква степен му се отдаваш, дали с мислите или с тялото си, няма значение. А когато и той постави сърцето си в ръцете ти, тогава всеки един от вас си изгражда някакво чувство за притежание към другия. И тука се появява ревността - уж необходима, а същевременно и разрушителна. Всеки иска да запази другия само и изцяло за себе си, за да може да му се наслади напълно. Същото е и при децата, когато им купят желаната играчка.. само дето тук нещата са доста по сложни, а последствията по-големи. С един жест или разговор, подтикнати от ревност, можеш да отдръпнеш любимия човек от себе си. Но при липсата и, другия може да си помисли, че не се интересуваш от него.
Така че аз съм на мнение, че всичко е добре в рамките на някакви граници и просто трябва да улучиш момента. По принцип си ревнувам, но ако не е нещо наистина явно (да се сваля с друга пред очите ми), предпочитам да си го запазя за себе си или просто да му намекна на шега, отколкото да вдигам панаири

Долу панаирите!

Ревността като чувство представлява липса на самочуствие,на доверие в самия себе си.Когато човек ревнува той се съмнява в самия себе си,а не в другия,затова ревността изяжда човека който ревнува.Ревността не е знак на обич,а на притежание,но никои човек неможе да принадлежи на друг,колкото и да се иска на някой.

всеки си има право на мнение, но не мога да кажа че съм съгласна! хора с адски високо самочувствие пак ревнуват, дори повече (съдя по мои познати)! И това е защото, точно заради голямото им самочувствие, не биха си позволили да ги зарежат заради друг/друга. Обяснението ти може да звучи логично, но не мисля че е вярно. Ревността <в някакви граници> е проява на загриженост, а вече като се прекали тогава е липса на самочувствие.
Притежанието следва от обичта.. не може когато обичаш някого да ти е приятно да го делиш с още 10 момичета/момчета, не мислиш ли?

Може и от тази гледна точка да се погледне,но точно тези хора който ти изглеждат че имат самочуствие,нямат.Слагат маската си като се опитват да прикрият комплексите си. И ревността няма нищо общо с това да делиш любимия си с още десет човека,защото ако ти му вярваш не би се съмнявала че го делиш.Ревността убива хубавото,ревността задушава,ако някой реши че вече не иска да бъде с теб,а с други десет,какъв е смисъла да ревнуваш.Ако пък всичко си тече гладко,има любов можеш със други хиляди неща да покажеш на човека че значи за теб много,а не чрез ревниво задушаване.И все пак ревността неможеш да я изкорениш напълно от нито един човек,но неможеш да обичаш и да притежаваш човек,хората не са притежания,те са хора всяка една уникална личност сама по себе си.

- Вярно е, че ниското самочувствие те прави по-лесна жертва на съмненията, НО е много погрешно ревността да се разглежда само като тровещи човека съмнения - те трябва да се подтискат. Тази ревност, която твърдя, че е неразделна част от любовта, се поражда от това, че в даден момент ви се е сторило, че сте останали на заден план - може да е ревност от занимание, от друга жена/ мъж, дори от приятел. Вие искате да сте единствени и сте свикнали да ви го показват, когато това по някакъв начин се промени и се почувствате просто фон е тогава идва ТЯ - ревността. Това е реакция, породена от вроденото желание на обичащия човек да бъде също така ценен и обичан.
И не бъркайте Аз принадлежа на нкг (въпрос на личен избор от моя страна и от негова - дали и той да ми принадлежи и дали въобще иска аз да му принадлежа) с Аз притежавам нкг (той е лишен от правото на избор).
И още нещо - това че съм избрала да принадлежа на някого не означава, че вече не съм уникална личност, просто съм намерила друга уникална личност, с която вече не искаме да сме сами по себе си, а искаме да сме две уникални страни на една монета да кажем...

Вие не можете истински да притежавате нещо или някого, ако не сте готов да не го притежавате.


Ревността е огледалното отражение на вината. Вината е насочена навътре, ревността – навън. Тя е безмерната загриженост, че другият не е достатъчно ангажиран в отношението. Загрижеността се съпровожда от състояние на паника, свързана с мисълта, че другият може да ни напусне. Ревността е “чувство” и като всички чувства подкрепя някаква позиция, заета от разсъдъка. За да се справим с ревността, трябва внимателно да разгледаме нейния произход: възгледа или позицията, които тя подкрепя в разсъдъка.
Както се оказва позицията е винаги следната: “Аз съм непълен, незавършен: трябва да имам тази определена личност, за да постигна пълнота; незавършените хора не оцеляват; затова, за да оцелея, трябва да имам точно тази личност.” Значи личността, която ревнувате, трябва да остане и да Ви разреши да я притежавате, иначе ще Ви е страх, че няма да оцелеете.
Ревността сама си създава поводи. По-точно тя създава своята полярна противоположност в разсъдъка на личността, която искате да притежавате. Възгледът, който се развива в разсъдъка на другата личност, гласи: “Този човек не може да живее без мен; затова трябва да остана. Но щом трябва да остана, значи не мога да избера да остана.” За подкрепа на тази позиция разсъдъкът създава едно чувство, наречено “в капан”.
Ако аз и Вие сме в отношение и Вие не ми оставите избор да остана в него или не, тогава аз не съм доброволно с Вас. Липсата на избор ограничава моет опреживяване на Вашата личност, ограничава нещата, които са възможни в нашето отношение. Тя може да бъде използувана от моя разсъдък като оправдание за това, че се опитвам да Ви отблъсна. Може би ще избера да проявявам своето отклоняване по начин, засилващ Вашата ревност. Така ревността работи за създаване на състоянието, от което най-много се страхува: загуба на партньора.
Ревността прогонва другите така успешно, защото е маскирана враждебност. В това отношение тя е сробна с вината. Вината е враждебност, която насочвате към себе си, а ревността – враждебност, насочена към друга личност. И двете носят маска, под която онзи, който ги изпитва, последен забелязва, че са равни на враждебност. Но и в двата случая резултатът е един и същ: развалени отношения.
Да повторим накратко: ако не можем да изберем да не бъдем в отношение, не можем да изберем и да бъдем в него. Това е универсален закон: не можете истински да притежавате нещо (или някого), ако не сте готов да не го притежавате. С други думи, ако сте незавършен без него, Вие сте незавършен и със него. Вие ще загубите това, от което не сте готов да се откажете. Всъщност Вие никога не сте го притежавали истински. Жалко.
Това, което действено трансформира ревността, е да започнете да казвате истината за нея и да престанете да лъжете. Истината е, че Вие, точно какъвто сте сега, сте пълен и завършен. Може би сте завършен с възгледа си, че сте незавършен, обаче това не Ви прави незавършен. Може да изпитвате някакво чувство (отчаяние), което подкрепя представата Ви, че сте незавършен, но и това не Ви прави незавършен. Вие сте пълен и завършен със своите възгледи и чувства, със всички. Значи не се нуждаете от някакво определено отношение. Забележете, не казвам, че не се нуждаете от никакво отношение. Ако ревността играе някаква роля в живота Ви, значи сте се хванали за идеята, че се нуждаете от точно определено отношение. Разбира се, че се нуждаете от отношения. Спомнете си, че любовта на някой друг е съществена за самия живот. Трябва да знаете, че сте отговорен да създадете преживяването, че сте обичан. Трябва да зачитате отношенията, които имате, и да престанете да хабите жизнената си енергия за отношения, които нямате. За щастие по света има много хора, значи не сте зависим от определа личност. Щом знаете това, можете спокойно да позволите на личността, с която вярвате, че трябва да сте в отношение, да Ви напусне. Още веднъж: ако в своите отношения имате хора “в капана”, Вие не ги притежавате истински.
Когато оставите избор на хората да бъдат с Вас или не, тогава става нещо странно: при равни други условия те ще изберат да останат с Вас. Ако другите условия не са равни и те изберат да Ви напуснат – какво от това? Вие бездруго не сте ги имали истински. Ще може да започнете ново отношение, в което да има свобода на избора, а не пленничество. Нека Ви стане ясно, че трябва да елиминирате ревността от живота си, ако искате да го изпитате в цялата му пълнота. Съзнавайте ясно: Вие не можете да обичате това, от което се нуждаете.
В случай, че Вие сте този, когото ревнуват, тогава имате добра възможност да възпитате у себе си съчувствие към едно човешко същество, коет осе препъва през някакъв инвентар в живота си. Това, което върши работа, е да не съдите другия и да не го упреквате за състоянието, в което се намира. Ако се защитавате от ревността, ще си докарате още повече ревност.

Помислете над това,погледнете го от всички страни.Всеки един си има мнение по въпроса,аз своето мнение не го налагам на никой,просто го споделям.Всички който са споделили мнението си по въпроса,казват много истини и смятам че ако се събере от всички по малко,ще излезне нещо много интересно. :bye:

Трябваше да дадеш източника си (или поне да сложиш кавички на поста си), щото може да наведеш някого на мисълта, че това са твои думи. И така докторчето Рон Смодермон е написало книжка наречена "Просветление", от която е цитатчето (в което има много истина объркана с няколко основни неистини). И ако прочетем повече от книжката му, ще разберем, че той не мисли, че ревността всъщност може да бъде спряна да не възникне, а че има 3 начина, по които да я сдържиш да не се развихри и правилният начин според него е да си мислиш не Това е ужасно или Не ми пука, а Това е чудесно. Ето какво още казва той: "Ако бъдеш привлечена от някой друг, докато си с мен, можеш да бъдеш сигурна, че аз ще извлека голямо задоволство и радост от това - всъщност задоволството и радостта, които обикновено считаш за свои са и мои..."
Такааааа значи ако разбера, че приятелят ми е спал с друга и му е било гот, на мен също трябва да ми стане гот, заради това че неговата радост е и моя радост. Това е наистина чудесно учение, те и в сектите така си говорят, гуруто омайва поклонничките си с такива приказки (ох - това ми напомни за един жесток филм за едно гуру и това което се случва в групичката му - просто беше покъртително - но не му знам името )
Или ако пък не успея да се зарадвам, поне да осъзная, че да се чувствам нещастна не е необходимо, защото не трябва да съм зависима от определена личност и има още мнооого - да ама не - защото БОЛИИИИИИИ и никакъв доктор не може де спре БОЛКАТА, ако ще да има милиони други личности, с които мога да бъда!
“Този човек не може да живее без мен; затова трябва да остана. Но щом трябва да остана, значи не мога да избера да остана.” За подкрепа на тази позиция разсъдъкът създава едно чувство, наречено “в капан”.
Аз МОГА да живея без любовта на живота си, но НЕ ИСКАМ и мъжът ми го знае, защото само като го погледна всичко в мен крещи Обичам те

Казват, че любовта е: "а3 оби4ам теб, бе3 3на4ение какво 4увстваш към мен." Да така е, но когато не чувстваш същото към мен БОЛИ. Страхувам се понякога точно от това, другият да не чувства същото към мен, защото мразя да боли. И това, че мразя да ме боли не задължава другия, защото ако на него не му пука - то тогава болката ми е без значение, а ако му пука - то тогава негов избор ще е да не ми причинява болка. Понякога човек прави нещо несъзнателно (впуска се във флирт например) - но това не пречи на другия да изпитва болка. Да уточним, че да изневериш несъзнателно също е възможно.

Когато наистина обичаш ти обичаш конкретна личност и не ти пука, че по думите на доктора "има още хиляди такива" или че ако наистина го обичаш, то трябва да се радваш, че той се е радвал в преградките на друг/а.
Аз давам на човека до мен свободата да прави каквото си поиска, но това не означава, че няма да ме боли, ако направи това или онова или ако си помисля, че може да го направи!

arti, поздравления! :bye:
Едно въпросче - ами, ако любовта ти е опожаряваща не е ли възможно другия да се "запали" от нея, т.е. на него по-скоро да му тежи, отколкото да му е хубаво?
Едно обобщение от моя страна. Много силната любов не е на хубаво. Тя неминуемо прераства или част от нея е силната ревност. От тук нататък....
Та аз съм привърженик на "разумната" любов. От другата съм патил.

Хей Юначе , аз съм направена от огнеупорен материал, а и човекът до мен също. Ти да видя Daemon-а да гори?
Мисля, че много силната любов може да премине и в разумна любов с времето.

тъйй.. чесно казано аз предпочитам да си говоря с мои думи и от моя опит. Много зор ми беше докато го прочета това и да му схавана тънкия смисъл, който на моменти имах чувството че се губи и че си противоречи. Както и да е! Аз никога НЕ съм си мислела, че съм незавършена.. ? И още повече, че като си харесам някой той ще ме дозавърши...
В този цитат има неща, с които наистина съм съгласна, но не мога да приема, че трябва да се радвам, когато човека когото обичам му е приятно да флиртува с друга! Това не е изкореняване на ревността, а просто я притискаш в един ъгъл и слагаш маската "Не ми пука, ще се усмихвам"! И после това чувство, което те яде отвътре, ще ти избие отнякъде много по-силно и разрушаващо. Ако си ревнив по принцип не можеш да го премахнеш, можеш само да се правиш на непукист, но това определено няма да помогне нито на теб, нито на човека до теб. Ако той наистина те харесва, би трябвало да те познава, да знае какво те дразни и какво обичаш. Ако си ревнив и въпреки това той е избрал да бъде с теб не би трябвало да ти дава поводи за това, нали? Познавам момчета, на които им харесва да ги ревнуваш.. аз лично не обичам да ме задушават и да се съмнявам в мен за най-малкото нещо, но пък ако ме види прегърната с някое друго момче и после дойде и изобщо не подхване въпроса, ще ми бъде адски тъпо и ще си помисля, че вече почвам да не го интересувам. Там е разликата -- ти говориш за задушаващата ревност, а аз - за мъничкото чувство на съмнение, което се прокрадва във всеки. Това чувство няма как да го скриеш безболезнено и можеш да премахнеш само ако го споделиш с любимия човек.
"..Това е универсален закон: не можете истински да притежавате нещо (или някого), ако не сте готов да не го притежавате." > Може да е универсален закон, но аз не съм съгласна с него. Ако съм готова да изгубя нещо това за мен ще означава, че не го искам достатъчно, за да го притежавам и така ако го получа няма да е толкова сладка "победата", отколкото ако се съмнявам, че може да го загубя. Също така аз лично никога не съм била с някого по задължение и никога не съм се оставяла да ме поставят пред свършен факт. Ако някой не може да живее без мен (жестоко се съмнявам ) не бих останала с него при положение, че аз не изпитвам нищо вече. Тук идва ред на изтърканата фраза "Да бъдем приятели", но пък понякога е по добре така, отколкото да се правиш на влюбен.
Съгласна съм с arti, че болка винаги има!! И най-лошото е, че не можем да я предотвратим, колкото и доктори да ни го разправят! Ако се опитаме пък да я затиснем, винаги става по зле! Тъй че в някои отношения е по-добре да покажем малко ревност, отколкото да я крием от другите и от себе си.. в крайна сметка сме ИЗБРАЛИ да бъдем САМО с този човек, както и той да е само с нас (поне така казват повечето момчета ), а не да го делим с всичките му завоевания!
Това мисля по въпроса.

Nanyk, никак не съм съгласен с написаното от теб. Считам себе си за умерено ревнив и ще ти отговоря от позицията на такъв. Предварително уточнявам, че ще говоря единствено за случаите, при които е налице основателен повод за ревност, а не за патологичните й отклонения.


Това клише съществува откак свят светува. Дори и понякога да е вярно, то със сигурност не покрива дори и половината причини, поради които можем да изпитаме ревност. То е и си остава само един миниатюрен фрагмент от човешката психика и всеки опит да вкараме в рамка емоциите на човека е знак за непознаването й, и е обречен на провал.

За мен пък отсъствието на ревност би могло да бъде свидетелство за душевна студенина, липса на заинтересованост към партньора, самовлюбеност, неспособност да обича и т.н и т.н, да не ги изреждам... Е, прав ли ще съм, ако генерализирам нещата по този начин и на базата на това изведа формула на ревността?! Разбира се че не, тя ще е изсмукана от пръстите.



И бих добавил "... И ревнуваният"! Защото тя, ревността, има навика да избива бързо на повърхността, трудно ще я скриеш, а тогава, оооо, тогава изяжда всички участници. Но разбира се, аз говоря за онази опустошителна ревност, която не е присъща на всички хора и като една типична крайност, едва ли е тема и център на нашия спор.

И още нещо, любовта освен всичко е и обещание. Обещание, което макар да не е неотменимо, е дадено доброволно, а когато обещанията се нарушават не по взаимно съгласие, винаги има засегната страна. Трябва ли да спрем да вярваме на обещанията, които са ни дадени и да започнем да се правим на непукисти, философи или нещо друго?

Каквото и да си говорим, както и да го въртим и сучем, ревност има, имало е и винаги ще има - ние сме хора, а не роботи. Когато е в нормални граници, тя е щипката сол в отношенията, която ще направи връзката още по-сладка, а когато е прекалена или пък отношенията между партньорите куцат, тя е просто поредната щипка сол в раната.

Знам,че е много лошо да си ревнив,но за жалост подозирам,че спадам към групата на ревнивците.За сега не ми се е случвало да се карам с приятелката си заради егото ми,но мога да го направя всеки момент.Само да се осмихне на някого друг,кръвта ми кипва и ми се ще да натупам онзи нещастник!Надявам се скоро да се справя с проблема си!!!