Здравейте. Искам да ви попитам, ккаво става след като желанието, Ви за каквото и да е изчезне напълно? Дайте ми съвет какво да правя, защото съм напълно изчерпан. Нямам желание дори да съм тъжен. На който му се е случвало моля нека да сподели как се е правил с това

ще ти кажа един от многото варианти за правене на разните работи...

това, което описваш е съвсем нормален период и може да се появи в живота на всеки човек...
няма определено време и формула за това, какво да направи човек, за да излезе от туй си състояние...
аз лично ти препоръчвам да не се самоизмъчваш, а просто да се оставиш спокойно на апатията (или както там се нарича това) и да изчакаш момента...
момента в който ще се върнеш към живота със син седесарски шут, разкъртвайки пантите на вратата на входа...
и вЕрвай ми - ще мине време и ще се чудиш как изобщо е имало такъв момент като този...

всичко ще си отмине...
и ще се нареди...
когато му дойде времето...

То ще дойде отново-с нови приятели,с хора,които те заслужават!
Не си изчерпан-имаш сили за още обич
Просто си уморен от тъга и предателства
Живота си заслужава-дори и с мъката понякога

Отивай при специалист, докато не стане късно.

Случва се, не се безпокой(не че ще спреш...). Опитай да се захванеш с нещо което би ти било интересно, нещо ново по възможност. Като преодолееш първоначалната апатия и нежелание би трябвало да ти олекне и да почнеш да се оправяш. Периода може да продължи и дълго време, около месец примерно, евентуално и повече. Така че не се разлагай ами си намери занимавка.

Когато желанието изчезне..намери си занимание..нещо,което изцяло да запълва времето ти..запиши се на курс примерно..избягвай рутината..върви по улици,по които не си минавал от много време,ходи на кино,срещай се с позабравени приятели...вземи си куче ....
При всеки отнема различно време ...просто не го мисли...

Aз не вярвах и никога не съм предполагал,че нещо подобно и с мен можеше да се случи,но:
Имах нещо подобно преди четири години,но много по-страшно и задълбочено в последствие при мен се получи.
Ако човек постепенно изпадне в "онази черна дупка",както аз бих я определил...тогава,вече става прекалено страшно.
Няма спасение,няма надежда,няма светлина в тунела,но аз с помоща НЕ на специалист (психолог),а чрез Божията вяра,определено успях!
Намерих макар и прекалено трудно в себе си сила,вяра,упование,надежда,любов и обич,защото до последно знаех,вярвах и се надявах,че мога и сам да преборя този в мен толкова огромен душен ад,който ме разкъсваше,разяждаше,измъчваше,убиваше,смазваше...
Сега вече,лично аз си давам сметка,колко само крехки и душенвно нараними сме,като човешки същева.
А всеки един от нас душено може да бъде силен,като характер и воля,но колко и докога...!?

Проблемът е по-скоро какво НЕ става А решението - Виагра или Левитра, по твой избор

Мисля, че въпросът не е до виагра! Сексът е едно от нещата, за които нямаш желание и е може би най-маловажното. Това е депресия и ако се задълбочи, става кофти. Изпадал съм в такива състояния, макар и рядко, но всичко минава сравнително бързо при мен. Може би ден, два, а понякога само няколко часа. Ако продължи това със седмици, работата е за специалист! Все пак някаква рецепта е, когато усетиш, че нещо ти се прави, да го направиш и отвлечеш вниманието си. Може това да е филм, книга, излизане сред природата или просто на чаршията, някакво забравено хоби от миналото и изобщо, каквото ти падне. Запитай се, какво ти се прави на момента. Може би ще намериш нещо, което да ти допадне. Ако не, изчакай другия ден. Продължи ли така, специалистът му е майката. Няма защо да се притесняваш, че трябва да ходиш на психолог или психиатър. Те хора не ядат! За това са и учили толкова години, за да се справят със ситуации като твоята. Ако става въпрос за любов, просто прецени ситуацията. Заслужава ли си да страдаш заради някой или не. Ако е не, отговорът мисля е ясен.

Когато аз нямам желание за нищо, обичам да съм си сама. Може да си пусна музика или филм, да си поплача дори. Но имам нужда да няма никого покрай мен, поне за няколко дена. След това вече си казвам, че това не може да продължи, поотърсвам се и се радвам на малките нещица от живота и желанието за всичко се връща само Поне при мен така се получава...

Освен всичко, което останалите са казали ще добавя и повече оптимизъм. Гледай по - весело на живота - всичко отминава един ден

Спокойно, няма нищо страшно, почини си малко и не забравяй, че апетита идва с яденето....
Когато не ти се излиза излизай, когато не искаш да виждаш никого излез с приятел...и т.н.
Прави всичко на пук, както и усмивката, като се усмихваш дори и на сила все някога ще ти стане смешно...

Повечко социални контакти ти трябват...Дори и да не ти се излиза,насили се и излез с приятели,пийнете по нещо,разходете се,поговорете...Направи нещо ново,опитай да излезеш от рутината...При мен поне това действа...

Животът е летене и падене - като не летиш, падаш и обратното.
Накратко - свиквай! Изпаднал си в дупка, ще се измъкнеш и пак ще попаднеш. Както обича да казва баща ми, животът е едно колело, когато стигнеш дъното единственият път е нагоре...

elman, и аз съм в същото положение. По цял ден гледам филми, стоя пред компютъра и вечер ходя на обичайните места. Нямам желание за нищо, нямам настроение за нищо. Гледам хората и се ядосвам, че не правя нещо смислено със себе си. Скоро заминавам и това е, което ме дърпа напред. Не вярвах, че може да се стигне до подобно положение докато не го изпитах. Ужасно е. Трябва някаква промяна. Моята скоро идва, дано намериш твоята. Успех.

Съгласна съм с написаното до тук. Моят съвет е да направиш нещата, които отдавна не си правил. Намери малко време за себе си,прави това което ти харесва,просто защото го обичаш. От кога не си се разхождал цяла нощ из града например?От кога не си ходил из Балкана, просто така,защото имаш нужда от чист въздух и съприкосновение с природата. Толкова е отпускащо. Знам,че проблемите те чакат щом се прибереш у дома,знам,че може би те преследват дори и там, сред природата,но понякога егоизмът може да бъде и полезен.
Имам чувството,че понякога сме твърде строги към себе си и се обвиняваме прекалено сурово за прекалено много неща. Защо не опиташ просто да се отпуснеш мъничко и да се порадваш на живота какъвто е.Все има нещо,което ти дава глътка оптимизъм, каквото и да е то, сигурна съм че го има, просто се замисли.

Пусни се по течението и не мисли, не търси отговори те сами ще дойдат.

абе за мене решението е да не оставаш сам. просто непрекъснато да има хора около тебе, даже да не приказваш с тях, само слушай. аз пробвах какви ли не небивалици. опитах нещо ново, опитах да се затворя вкъщи, опитах да се поглезя самичка с нови неща и клюпачка - няма братче! може и мизерия да е, ама да си с приятели, това винаги оправя нещата. желанието няма ад ти се появи изневиделица ама поне ще ти отвличат вниманието от самия теб. просто трябва да спреш да мислиш за себе си известно време и да не се тормозиш... ех че мъдро прозвуча

Излез с приятел. Онзи, който ти се обажда всеки ден и те пита как си, дали се чувстваш по-добре. Излез с него/нея - нищо, че нямаш желание. Този човек е загрижен за теб .. , което означава, че иска да ти помогне, а ти търсиш именно помощ, нали? Поговорете, и ще видиш, че има светлина в тунела.. , отговорът сам ще дойде при теб. Но със самосъжаление и затворен в себе си .. едва ли ще го откриеш. Успех!

Няма ли да кажеш как си сега?Или положението си все такова?Не си споменал и от кога е това усещане.За да се дават съвети трябва повече информация,иначе е голяма вероятността за меча услуга.

Често ми се е случвало,но не знам какво да те посъветвам...обикновенно след някой ден отшумява/понякога/