Чували ли сте определението „градивна критика“? В последно време то е доста модерно и дори клиширано, но аз го харесвам.
Умението да носим на критика То е точно и върши работа, когато искаш да помогнеш на някой или да направиш забележка, без да засегнеш човека отсреща.
Градивната критика е почти всяка критика, която получаваме, стига да не е направена злонамерено. Или иначе казано, ако сте малко по-находчиви и искате да се развивате, може да се възползвате от всяка отправена ви критика, за да поправите недостатъците си.
Звучи просто, но знаем, че не е. Способността да носим на критика не е никак лесно занимание. Много хора не умеят да премислят направените им забележки и автоматично скачат срещу тези, които са им ги отправили. Това не просто не помага, а пречи на развитието на всеки човек.
Умението да носим на критика е доказателство, че сме уверени в собствените си възможности и не се смущаваме, когато някой се опита да ни направи забележка. Всяка припряна и обидена реакция е доказателство, че не се чувстваме сигурни в себе си или сме толкова самовлюбени, че не успяваме да приемем факта, че не винаги може да сме на върха.
Да погледнем следния пример: Мария е ръководител на проект за налагане на нова марка козметика на българския пазар. Нейна задача е да събере екип, да направи проект за работа и да започне да популяризира новата козметика. Тя се опитва да даде всичко от себе си, но след няколко месеца шефовете я викат и й отправят няколко забележки. Казват й, че някои от сроковете7532_1.jpg са пресрочени и че имат наблюдения, че част от екипа й не се справя добре. Вместо да се опита да даде логично обяснение за липсата на напредък в работата си, Мария започва разпалено да обяснява, че рекламната агенция е виновна за забавянето на срока и че тя няма вина, че някои от служителите, които е наела, не са мотивирани да работят. Въпреки опитите да й покажат, че има вина за създалата се ситуация, Мария не се съгласява, че нещо в работата й куца, прехвърля вината върху всички други, с които работи и почти се разплаква, виждайки неразбирането на шефовете си.
Дори да няма голяма вина за лошите резултати в работата си, грешката на Мария е, че тя открито показва, че не умее да носи на критика. За ръководството това е доказателство, че Мария не е служител, който може да се развива и да се справя с проблемите. Всеки може да работи при перфектните условия, но добрите професионалисти си личат по умението да се справят с проблемите, без да парадират с това и без да показват колко им е трудно.
Каква би била правилната реакция на Мария? Тя трябва да приеме забележките и преди всичко да се извини за създалата се ситуация. След това спокойно да обясни, че рекламната агенция не се е отнесла лоялно и затова тя (Мария) им е дала срок, който, ако отново не спазят, тя ще се обърне към друга агенция. Относно забележката за служителите да обясни, че вижда проблема и се опитва да се справи с недоразуменията в колектива и се надява, че скоро тези разногласия ще бъдат преодолени. В заключение да се извини за неприятностите и да обещае, че скоро ще бъдат преодолени и работата ще потръгне.
Всеки човек трябва да се научи, че вслушването в отправената критика е доказателство за професионализъм и силен характер. Реакцията на наранен или бунтарски настроен човек е признак на незрялост и нестабилност на характера. Отстоявайте позициите си и имайте самочувствие, но винаги запазвайте доза самокритичност и се вслушвайте в съветите, които получавате.
Умението да носим на критика е трудно за постигане, но веднъж научим ли се, ще можем да вървим напред много по-лесно. Осъзнатите грешки и отсяването на градивната критика от злонамерените коментари помагат за развитието и надгарждането на собствените умения.
Автор на статията-Деси Великова
Докато някои от нас блогват и администрират сайтове, други работят като свободнопрактикуващи. Фрийлансърите - от свободнопрактикуващ уеб дизайнер до писател. Изборът на работа в интернет е огромен. Но на всеки от нас се е случвало времето, когато трябва да се справим с критика. Дали от читател, работодател, или приятел, значение няма. Ключът е да отличим градивната критика от нормалната завист.
Истината е, че всички завиждаме. Не всяко парче критика е градивно. Всъщност около 40% от критиката, която получавам в живота е причинена от завист. Затова приемам някои съвети като начини да усъвършенствам себе си, а други просто ги отхвърлям с усмивка.
За да отличите градивната критика от завистта, трябва да познавате критика.
1. Следи ли вашата работа от продължителен период, или е новозапознат, който завижда? Човек, който не познава вас и това, което правите, няма право да ви критикува, освен ако не го помолите. В противен случай - просто игнорирайте критиката на новаторите. Тя е причинена най-често от завист за постигнатото от вас.
2. Градивно ли представя критиката си? Ако някой каже, че вашата работа не струва - що за критика е това? Преглеждайте всички подобни случаи. И когато срещнете наистина градивно мнение (съвет), използвайте го. Помнете, че човек се учи цял живот и не може да бъде перфектен. В 80% от случаите се учим от другите. Когато не го правим, се учим от грешките си.
3. Струва ли си да се променяте? В края на крайщата, всеки е различен от другите. Това включва и неговото виждане, изглед, мислене, мнение. Струва ли си да променята ваша творба, или себе си, заради парче критика? Помислете сериозно над това.
4. Бъдете самоуверен пред критиците. Критик може да бъде всеки. Винаги ми се е случвало да ме критикуват в ежедневието, работата, вкъщи. Ако сте сигурен, че вашата позиция е правилната - не отстъпвайте. Бъдете самоуверен и сигурен в себе си.
Вие колко критика поемате в ежедневието си? А как я разпределяте? Малките подобрения във вас и вашата работа се натрупват постепенно. Така се става експерт. Но не позволявайте на зивистливи хора да ви унижават - винаги бъдете уверен в това, което правите.
Автор : Димитър Николов
Принципно, невярвам да има хора, които да обичат критикат. Въпросът е можеш или неможеш, да преодолееш факта, че някой те критикува и по-какъв начин го правиш. 