Към съдържанието




Снимка
* * * * * 28 гласа

Николай Хайтов - "Дервишово семе" - въпроси, есета и анализи


  • Моля влезте за да отговорите
572 отговора в тази тема

#61 gibi13

gibi13

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 29 октомври 2006 - 16:19

Здравейте! Спешно ми трябва ЛИС върху ,,Любовта-проява на свободния човешки избор,, по Дервишово семе! Помогнете моля!!!

Ред. от арти

#62 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 октомври 2006 - 00:36

Здравейте! Спешно ми трябва ЛИС върху ,,Любовта-проява на свободния човешки избор,, по Дервишово семе! Помогнете моля!!!


4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) - изтегли
5. Човекът и родът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли
7. Първата любов - кръстопътно начало на човешкия живот (ЛИС) - изтегли
9.Любовта - изпитание за индивида в родовия свят (ЕСЕ) - олимпиада по български език и литература - училищен кръг - изтегли

Прочети всички теми, избери коя е най-подходящата и я дообагати с размишления от есето, номер 9. Можеш да намериш на първа страница в тази тема, описано е как и откъде да ги свалиш.

#63 gibi13

gibi13

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 09:26

Сайта, който открих, е просто невероятно пълно и изчерпателно помагало по БЕЛ, линкът води точно към темите за 8 клас и там ще намериш тема със заглавие:
"ТРАДИЦИИТЕ НА РОДА И ЦЕНАТА НА ТЯХНОТО СЪХРАНЯВАНЕ", но се припокрива напълно с "Дългът към рода и дългът към сърцето в Хайтовия разказ "ДервишОво семе"

http://www.myschoolb... ... 8 klas.htm

Темата е в rar формат, чуквате на "изтегли" с десния бутон на мишката, избирате Save Link As и после разархивирате. Сайтът е истинско богатство. :)

За "Дервишово семе" там има следните теми:

1. Активизиране на диалогичната позиция при четене на разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов (Румяна Симеонова) - виж
2. "Диви разкази" в българската литературна критика (Владимир Янев) - виж
3. "Дервишово семе" - за ритуалните смисли на човешкото битие (Антония Велкова - Гайдарчева) - виж
4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) - изтегли
5. Човекът и родът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли
6. Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов (ЛИС) - изтегли
7. Първата любов - кръстопътно начало на човешкия живот (ЛИС) - изтегли
8. Традициите на рода и цената на тяхното съхраняване в разказа на Хайтов "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли
9.Любовта - изпитание за индивида в родовия свят (ЕСЕ) - олимпиада по български език и литература - училищен кръг - изтегли

мноо благодаря! не разбрах точно, но ще се опитам! :)

#64 hamav

hamav

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 20 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 10:01

Хора трябва ми спешно ЛИС на тема " Дългът и отговорността спроред разказа "Дервишово семе" "
(ПЛЗ трябва ми до 2-3 часа МАКС) Публикувано изображение

#65 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 октомври 2006 - 10:46

Хора трябва ми спешно ЛИС на тема " Дългът и отговорността спроред разказа "Дервишово семе" "
(ПЛЗ трябва ми до 2-3 часа МАКС) Публикувано изображение

"Дългът и отговорността според разказа "Дервишово семе"
Ето:

Родът, родовите ценности, тяхното отстояване и съхраняване са основни мотиви в разказа „Дервишово семе” от Николай Хайтов. Авторът ни потапя в един свят на патриархална строгост и йерархичност, които определят нравите и подредеността на битието. В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан на разказа Дервишово семе представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Раздвоен между детския идеал, в който всичко е наужким, и необходимостта да създава нещо истинско, главният герой е воден към разбирането, че истинските неща имат корени в нашите блянове, но отстояването им изисква съхраненото ни духовно зрение и знанието за сложността и непредвидимостта на развитието на „фабулата” тук и сега. Творбата утвърждава уважението към живота и чувството за отговорност като висши неотменими ценности.

Рамадан, Силвина, старият Дервиш показват драматизма на едно общество, противоречията в един свят, където личността е подчинена изцяло на общността, но в същото време търси своята индивидуалност и си задава сложните, трудно разрешими въпроси на съществуванието. Тяхната съдба е силно драматична, защото през целия си живот се оказват раздвоени и разкъсвани между патри¬архалните норми на живот и повелята на сър¬цата си, неспособни да извървят пътя докрай и да вземат еднозначно решение.

Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан. Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място, задължения и права. Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си, така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених, като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва. Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава, а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – ”вапцани” или ”сури” да са потурите за сватбата. Дотук традиционното послушание, дългът към рода е основна характеристика на момчето.
Но героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот. Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга. Радва се на нейния смях , на косите, на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока, красивата Силвина от нейните братя. Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразата. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат.
Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката, злобата и огорчението. Изпраща го далеч от Силвина, докато помъдрее и ”душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан.
Бунтът му към всичко, което пречи на щастието му, се изразява в усамотяването в плевнята, откъдето всеки ден наблюдава Силвина - смисъла на живота му, но дългът му и отговорността към собственото му семейство са перкалено силни, за да прескочи границите на този вид бунт.
Рамадан и Силвина не постигат личното си щастие. Оказва се, че то е невъзможно в свят, подвластен на строгите родови закони, свят, в който всеки изпълнява предопределената му роля. И двамата са частица от този свят и не са в състояние да се опълчат срещу реда в него. Те заплащат принадлежността си към общността с цената на личното си щастие. И двамата таят в душите си любовта и тя им помага да оцелеят в ежедневието, лишено от радост, но тяхна същност става търпението. Те не могат да осъществят любовта си, защото дългът и родовата воля са против нея. Рамадан с мъка наблюдава страданието на Силвина през годините: „... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена...” И Силвина я крепи единствено надеждата: „очите й често се извъртаха, мене търсеха да видят”.
Героите дотолкова са подчинени на родовите повели и носят патриархалния морал като своя същност, че Рамадан е принуден да се грижи за най-големия си враг, Руфат, в края на дните му. Той трябва да надмогне озлоблението, мъката, обидата за пропиления си без щастие живот, да наблюдава догарящия живот на Руфат и отново търпеливо да чака, да се надява, че някога ще осъществи щастието си. Разбитият личен живот е цената, която заплащат героите за принадлежността си към патриархалната общност. Парадоксално е, че трябва да се грижи за най-омразния си човек, но това е част от родовото чувство за дълг, формирано от този морал.
Героят от „Дервишово семе” не е способен да скъса нишката на родовата традиция. Но дълбокият му размисъл за личната съдба, за извървения път и безгласно поставените въпроси за смисъла на битието, за правилността на решенията и примирението със съдбата са вече знак, че личността търси своя самостоятелен път извън нормите на рода, че се е родило съмнение в изконността на родовите повели, а човекът има право на щастие или най-малкото - сам да прави своя избор. В изповедта на Рамадан се усеща разколебаването във вечността и правилността на родовите канони, защото спазването им не му е донесло щастие или удовлетворение от живота.
Трагизмът на героя е в неговото постоянно лутане между ценностите на рода и личността, между отговорността идълга и любовта. Оказва се, че това, което е добро за общността, е зло за личността. Духовното страдание, което става същност на Рамадан през годините, го отдалечава от рода и го прави индивидуална личност. Той постига мъдростта и смирението с времето, но остават въпросите, които мъчат и разпъват душата му. С идеята за неразрешимостта на сложната житейска ситуация започва и завършва разказът: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се забърза.” Възелът на съдбата събира в едно представите за добро и зло, за дълг и щастие, за любов и омраза. Родовият свят е прост и еднозначен, строго подреден и неизменен, но светът на личността е изтъкан от противоречия и съмнения. Разколебаната вяра на човека в правилността на родовата традиция ражда конфликт в душата на Рамадан, който го мъчи до края: „На това кръстопътче тъпча и не виждам наъде да хвана.” Вечното дирене поражда страданието, неувереността и усещането за пропилян живот. Героят е достигнал несъзнателно до главното - за пълнотата на човешкото съществуване е важно постигането на личното щастие и съхраняването на любовта.
В разказа „Дервишово семе”, както и в целия цикъл „Диви разкази”, Николай Хайтов поставя непреходните теми за драматичното търсене на правилния път в живота, за обвързаността между лична съдба и родова традиция, за силата на любовта и съхраняване на духовните ценности. В света на патриархалната нравственост е неосъществимо индивидуалното щастие, но в съзнанието на читателя остава завинаги картината на един далечен свят на силни личности, в който съществуват в едно нравствена чистота, романтика, духовна сила и извисеност, чувство за дълг, любов и омраза.

#66 hamav

hamav

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 20 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 12:16

Мерси Много АРТИ РУЛЗ :) :wors: :wors:

#67 snowy_

snowy_

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 18:35

"Родожият свят и светът на любовта в разказа на Николай Хайтов "Дервшово семе"
някои да знае нещо по вапроса плс спе6но е Публикувано изображение

#68 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 октомври 2006 - 22:20

"Родовият свят и светът на любовта в разказа на Николай Хайтов "Дервшово семе"
някои да знае нещо по вапроса плс спе6но е Публикувано изображение

Коментар 48 и 66, първата е тема с описание на света на любовта и по-малко на рода, а 66 ще дообогати света на рода.

Успех!

#69 Power

Power

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 31 октомври 2006 - 12:18

можете ли да ми дадете тема върхъ "противоречия в света на рамадан"

#70 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 31 октомври 2006 - 12:41

Можете ли да ми дадете тема върху "Противоречия в света на Рамадан"

Може да се използва това:

"Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.
Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата. Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа, а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколе*ана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.
С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, светтъ на Рамадан в “Дервишово семе” внушава идеята, че човешката индивидуалност се ражда именно тогава , когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране . Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си, с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му."

Виж и теми 4 и 5 от коментар 15 в темата.

#71 hawollen_girl

hawollen_girl

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 31 октомври 2006 - 13:36

Моля жи адски много да ми помогнете!!!!!!!!
Трябва ми ЛИС на тема "Всяка вечер с лед да заспива и да се събужд със слана" Може ли възмездието да изкпи страданието и греха.
Това е.Разчитам на помощтта Ви!!!
Благодаря предварително!!1

#72 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 31 октомври 2006 - 16:21

Моля жи адски много да ми помогнете!!!!!!!!
Трябва ми ЛИС на тема "Всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама" Може ли възмездието да изкупи страданието и греха.
Това е.Разчитам на помощтта Ви!!!
Благодаря предварително!!1

Заповядай, понапънах се малко и ето това се получи:

Със своя разказ, "Дервишово семе", Хайтов по много естествен и непринуден начин ни показва и доказва, какво е любов, страдание, грях и омраза. Той сякаш води читателя за ръка по пътя на размисъла за ценностите в краткия ни живот, убеждавайки го с прости думички в истинността и дълбочината им и значението им за всички нас. Толкова простичко ни разкрива какво е дълг, обич, чест, безкористност, благородство, омраза, гняв, ярост, безсилие. Все първични емоции и чувства, както и самият пример за тях - живота на един от многото обикновени хорица.

В разказа се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са символ на страданието през целия разказ, а Руфат е символ на греха.

Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на главния герой, юношата Рамадан. Макар и неписани, тези закони са строги. Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка – Силвина, която не познава. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й..."
След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Силвинините братя я продават на Руфат „пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати”, братята Реджеп и Юмер са „лакоми хора, чобани, мряха пък за чанове и пръчове и се спазариха с Руфатя”. Поставен е акцент върху животинското, потребителското, лакомията. Духовният недоимък се компенсира с използване на сила. Руфат е касапин. Силата му е способността да убива, да разчленява. Сакатият човек „неизбежно ще потърси чудовищна утеха в това да осакатява околните”, защото не е по силите му да гради живота, затова се опитва да го унищожава. Героят разказвач предава видяното през „пенджерчето”: „...виждаше се как сядат на софрата... Как я вдигат... Как си постелват за лягане, как си лягат... Как си разпасва пояса Руфат... и... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена... Тоя я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я закалваше...”. Бруталността на сцената е преживяна болезнено. Никое възмездие не би изкупило това страдание. След този момент, Рамадановият живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за отвлеклия я Руфат, а обичта му го принуждава да наблюдава подобни сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

Съседът Руфат е безверникът, останал недосегнат от свещеното, от любовта. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".

Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан.

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение. И понеже цялото човешко съществуване е серия от изпитания, от повтаряния опит за "смъртта" и "възкресението", "светлината" и "мрака", гелоите продължават да тъпчат по своя съдбовен, свише предопределен кръстопът. Ако през главата на "дивия" Рамадан минават помислите за убийство, ритуализираният и опитомен от любовта Рамадан - за врага си се грижи като за собствен брат.

Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан и Силвина надмогват личната си драма и се отварят за света на благородството, т.е. страданието им помага да израстнат. Накрая Рамадан е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея – Силвина. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Неговото възмездие не изкупва греха му, но грехът му донася духовно извисяване на Силвина и Рамадан, а дори и накрая той си остава греховен и черен, а освен това животът му едно нещастие - „всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама”.

П.П. Следващият път се постарай повече при изписването на заглавието на темата :yanim:

#73 hawollen_girl

hawollen_girl

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 31 октомври 2006 - 17:31

aaaaaaaa, страшна си арти, голямо благодарско!!!!!!!

Това за заглавието на темата го обърках от бързане:ph34r:

#74 kati032

kati032

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 5 мнения

Публикувано 01 ноември 2006 - 10:36

Хора много спешно ми трябва тема по разказът на Николай Хайтов-"Дервишево семе"-Една съдбовна любов "
много ви се моля темата ми е за утре, а аз съм първа смяна .
help me Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение

#75 liusito

liusito

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 01 ноември 2006 - 12:05

Здравейте!Трябва ми план тезис на една от двете теми
"Исповедта в Дервишово семе"или"Любовта и дългът към семейството"

#76 barca1992

barca1992

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 01 ноември 2006 - 15:20

Много спешно ми трябва есе за Любовта и омразата в Д.с.Ако можете помогнете

#77 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 01 ноември 2006 - 15:57

Хора много спешно ми трябва тема по разказът на Николай Хайтов-"Дервишево семе"-Една съдбовна любов "
много ви се моля темата ми е за утре, а аз съм първа смяна .
help me Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение

тук http://belschool.net...ti.php?cl...

#78 blue_hp

blue_hp

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 02 ноември 2006 - 11:22

Някой може ли да ми помогне.Трябва мисъчинение разсъждение на тема Любовта и драмата между Силвина и Рамадан.

#79 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 02 ноември 2006 - 12:17

Някой може ли да ми помогне.Трябва мисъчинение разсъждение на тема Любовта и драмата между Силвина и Рамадан.

Отидох на първа страница и открих поне три теми, които стават за твоето заглавие, даже първото, което видях беше ЛИС за драмата между двамата. Има итема по-нататък някъде в темата Любовта и раздялата, пак става, въобще трябва човек малко да раздвижи сивите клетки Публикувано изображение

#80 Blader

Blader

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 125 мнения

Публикувано 02 ноември 2006 - 14:54

Трябва ми съчинение разсъждение на тема: Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето.

Виж дали това ще ти помогне.

Ред. от арти: Тази тема е "Основният конфликт в разказа Дервишево семе"

Мисля че това е подходящо но не ме задоволява като обем.Някой може ли да помогне,защото все нещо ще измъкна и от другите теми но те са много а и нз дали ще е точно Публикувано изображение





2 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 2 гости, 0 анонимни