Към съдържанието




Снимка
* * * * * 28 гласа

Николай Хайтов - "Дервишово семе" - въпроси, есета и анализи


  • Моля влезте за да отговорите
572 отговора в тази тема

#61 gibi13

gibi13

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 29 октомври 2006 - 16:19

Здравейте! Спешно ми трябва ЛИС върху ,,Любовта-проява на свободния човешки избор,, по Дервишово семе! Помогнете моля!!!

Ред. от арти

#62 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 октомври 2006 - 00:36

Здравейте! Спешно ми трябва ЛИС върху ,,Любовта-проява на свободния човешки избор,, по Дервишово семе! Помогнете моля!!!


4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) - изтегли
5. Човекът и родът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли
7. Първата любов - кръстопътно начало на човешкия живот (ЛИС) - изтегли
9.Любовта - изпитание за индивида в родовия свят (ЕСЕ) - олимпиада по български език и литература - училищен кръг - изтегли

Прочети всички теми, избери коя е най-подходящата и я дообагати с размишления от есето, номер 9. Можеш да намериш на първа страница в тази тема, описано е как и откъде да ги свалиш.

#63 gibi13

gibi13

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 09:26

Сайта, който открих, е просто невероятно пълно и изчерпателно помагало по БЕЛ, линкът води точно към темите за 8 клас и там ще намериш тема със заглавие:
"ТРАДИЦИИТЕ НА РОДА И ЦЕНАТА НА ТЯХНОТО СЪХРАНЯВАНЕ", но се припокрива напълно с "Дългът към рода и дългът към сърцето в Хайтовия разказ "ДервишОво семе"

http://www.myschoolb... ... 8 klas.htm

Темата е в rar формат, чуквате на "изтегли" с десния бутон на мишката, избирате Save Link As и после разархивирате. Сайтът е истинско богатство. :)

За "Дервишово семе" там има следните теми:

1. Активизиране на диалогичната позиция при четене на разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов (Румяна Симеонова) - виж
2. "Диви разкази" в българската литературна критика (Владимир Янев) - виж
3. "Дервишово семе" - за ритуалните смисли на човешкото битие (Антония Велкова - Гайдарчева) - виж
4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) - изтегли
5. Човекът и родът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли
6. Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов (ЛИС) - изтегли
7. Първата любов - кръстопътно начало на човешкия живот (ЛИС) - изтегли
8. Традициите на рода и цената на тяхното съхраняване в разказа на Хайтов "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли
9.Любовта - изпитание за индивида в родовия свят (ЕСЕ) - олимпиада по български език и литература - училищен кръг - изтегли

мноо благодаря! не разбрах точно, но ще се опитам! :)

#64 hamav

hamav

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 20 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 10:01

Хора трябва ми спешно ЛИС на тема " Дългът и отговорността спроред разказа "Дервишово семе" "
(ПЛЗ трябва ми до 2-3 часа МАКС) Публикувано изображение

#65 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 октомври 2006 - 10:46

Хора трябва ми спешно ЛИС на тема " Дългът и отговорността спроред разказа "Дервишово семе" "
(ПЛЗ трябва ми до 2-3 часа МАКС) Публикувано изображение

"Дългът и отговорността според разказа "Дервишово семе"
Ето:

Родът, родовите ценности, тяхното отстояване и съхраняване са основни мотиви в разказа „Дервишово семе” от Николай Хайтов. Авторът ни потапя в един свят на патриархална строгост и йерархичност, които определят нравите и подредеността на битието. В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан на разказа Дервишово семе представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Раздвоен между детския идеал, в който всичко е наужким, и необходимостта да създава нещо истинско, главният герой е воден към разбирането, че истинските неща имат корени в нашите блянове, но отстояването им изисква съхраненото ни духовно зрение и знанието за сложността и непредвидимостта на развитието на „фабулата” тук и сега. Творбата утвърждава уважението към живота и чувството за отговорност като висши неотменими ценности.

Рамадан, Силвина, старият Дервиш показват драматизма на едно общество, противоречията в един свят, където личността е подчинена изцяло на общността, но в същото време търси своята индивидуалност и си задава сложните, трудно разрешими въпроси на съществуванието. Тяхната съдба е силно драматична, защото през целия си живот се оказват раздвоени и разкъсвани между патри¬архалните норми на живот и повелята на сър¬цата си, неспособни да извървят пътя докрай и да вземат еднозначно решение.

Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан. Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място, задължения и права. Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си, така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених, като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва. Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава, а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – ”вапцани” или ”сури” да са потурите за сватбата. Дотук традиционното послушание, дългът към рода е основна характеристика на момчето.
Но героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот. Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга. Радва се на нейния смях , на косите, на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока, красивата Силвина от нейните братя. Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразата. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат.
Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката, злобата и огорчението. Изпраща го далеч от Силвина, докато помъдрее и ”душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан.
Бунтът му към всичко, което пречи на щастието му, се изразява в усамотяването в плевнята, откъдето всеки ден наблюдава Силвина - смисъла на живота му, но дългът му и отговорността към собственото му семейство са перкалено силни, за да прескочи границите на този вид бунт.
Рамадан и Силвина не постигат личното си щастие. Оказва се, че то е невъзможно в свят, подвластен на строгите родови закони, свят, в който всеки изпълнява предопределената му роля. И двамата са частица от този свят и не са в състояние да се опълчат срещу реда в него. Те заплащат принадлежността си към общността с цената на личното си щастие. И двамата таят в душите си любовта и тя им помага да оцелеят в ежедневието, лишено от радост, но тяхна същност става търпението. Те не могат да осъществят любовта си, защото дългът и родовата воля са против нея. Рамадан с мъка наблюдава страданието на Силвина през годините: „... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена...” И Силвина я крепи единствено надеждата: „очите й често се извъртаха, мене търсеха да видят”.
Героите дотолкова са подчинени на родовите повели и носят патриархалния морал като своя същност, че Рамадан е принуден да се грижи за най-големия си враг, Руфат, в края на дните му. Той трябва да надмогне озлоблението, мъката, обидата за пропиления си без щастие живот, да наблюдава догарящия живот на Руфат и отново търпеливо да чака, да се надява, че някога ще осъществи щастието си. Разбитият личен живот е цената, която заплащат героите за принадлежността си към патриархалната общност. Парадоксално е, че трябва да се грижи за най-омразния си човек, но това е част от родовото чувство за дълг, формирано от този морал.
Героят от „Дервишово семе” не е способен да скъса нишката на родовата традиция. Но дълбокият му размисъл за личната съдба, за извървения път и безгласно поставените въпроси за смисъла на битието, за правилността на решенията и примирението със съдбата са вече знак, че личността търси своя самостоятелен път извън нормите на рода, че се е родило съмнение в изконността на родовите повели, а човекът има право на щастие или най-малкото - сам да прави своя избор. В изповедта на Рамадан се усеща разколебаването във вечността и правилността на родовите канони, защото спазването им не му е донесло щастие или удовлетворение от живота.
Трагизмът на героя е в неговото постоянно лутане между ценностите на рода и личността, между отговорността идълга и любовта. Оказва се, че това, което е добро за общността, е зло за личността. Духовното страдание, което става същност на Рамадан през годините, го отдалечава от рода и го прави индивидуална личност. Той постига мъдростта и смирението с времето, но остават въпросите, които мъчат и разпъват душата му. С идеята за неразрешимостта на сложната житейска ситуация започва и завършва разказът: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се забърза.” Възелът на съдбата събира в едно представите за добро и зло, за дълг и щастие, за любов и омраза. Родовият свят е прост и еднозначен, строго подреден и неизменен, но светът на личността е изтъкан от противоречия и съмнения. Разколебаната вяра на човека в правилността на родовата традиция ражда конфликт в душата на Рамадан, който го мъчи до края: „На това кръстопътче тъпча и не виждам наъде да хвана.” Вечното дирене поражда страданието, неувереността и усещането за пропилян живот. Героят е достигнал несъзнателно до главното - за пълнотата на човешкото съществуване е важно постигането на личното щастие и съхраняването на любовта.
В разказа „Дервишово семе”, както и в целия цикъл „Диви разкази”, Николай Хайтов поставя непреходните теми за драматичното търсене на правилния път в живота, за обвързаността между лична съдба и родова традиция, за силата на любовта и съхраняване на духовните ценности. В света на патриархалната нравственост е неосъществимо индивидуалното щастие, но в съзнанието на читателя остава завинаги картината на един далечен свят на силни личности, в който съществуват в едно нравствена чистота, романтика, духовна сила и извисеност, чувство за дълг, любов и омраза.

#66 hamav

hamav

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 20 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 12:16

Мерси Много АРТИ РУЛЗ :) :wors: :wors:

#67 snowy_

snowy_

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 30 октомври 2006 - 18:35

"Родожият свят и светът на любовта в разказа на Николай Хайтов "Дервшово семе"
някои да знае нещо по вапроса плс спе6но е Публикувано изображение

#68 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 октомври 2006 - 22:20

"Родовият свят и светът на любовта в разказа на Николай Хайтов "Дервшово семе"
някои да знае нещо по вапроса плс спе6но е Публикувано изображение

Коментар 48 и 66, първата е тема с описание на света на любовта и по-малко на рода, а 66 ще дообогати света на рода.

Успех!

#69 Power

Power

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 31 октомври 2006 - 12:18

можете ли да ми дадете тема върхъ "противоречия в света на рамадан"

#70 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 31 октомври 2006 - 12:41

Можете ли да ми дадете тема върху "Противоречия в света на Рамадан"

Може да се използва това:

"Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.
Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата. Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа, а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколе*ана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.
С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, светтъ на Рамадан в “Дервишово семе” внушава идеята, че човешката индивидуалност се ражда именно тогава , когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране . Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си, с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му."

Виж и теми 4 и 5 от коментар 15 в темата.

#71 hawollen_girl

hawollen_girl

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 31 октомври 2006 - 13:36

Моля жи адски много да ми помогнете!!!!!!!!
Трябва ми ЛИС на тема "Всяка вечер с лед да заспива и да се събужд със слана" Може ли възмездието да изкпи страданието и греха.
Това е.Разчитам на помощтта Ви!!!
Благодаря предварително!!1

#72 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 31 октомври 2006 - 16:21

Моля жи адски много да ми помогнете!!!!!!!!
Трябва ми ЛИС на тема "Всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама" Може ли възмездието да изкупи страданието и греха.
Това е.Разчитам на помощтта Ви!!!
Благодаря предварително!!1

Заповядай, понапънах се малко и ето това се получи:

Със своя разказ, "Дервишово семе", Хайтов по много естествен и непринуден начин ни показва и доказва, какво е любов, страдание, грях и омраза. Той сякаш води читателя за ръка по пътя на размисъла за ценностите в краткия ни живот, убеждавайки го с прости думички в истинността и дълбочината им и значението им за всички нас. Толкова простичко ни разкрива какво е дълг, обич, чест, безкористност, благородство, омраза, гняв, ярост, безсилие. Все първични емоции и чувства, както и самият пример за тях - живота на един от многото обикновени хорица.

В разказа се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са символ на страданието през целия разказ, а Руфат е символ на греха.

Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на главния герой, юношата Рамадан. Макар и неписани, тези закони са строги. Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка – Силвина, която не познава. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й..."
След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Силвинините братя я продават на Руфат „пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати”, братята Реджеп и Юмер са „лакоми хора, чобани, мряха пък за чанове и пръчове и се спазариха с Руфатя”. Поставен е акцент върху животинското, потребителското, лакомията. Духовният недоимък се компенсира с използване на сила. Руфат е касапин. Силата му е способността да убива, да разчленява. Сакатият човек „неизбежно ще потърси чудовищна утеха в това да осакатява околните”, защото не е по силите му да гради живота, затова се опитва да го унищожава. Героят разказвач предава видяното през „пенджерчето”: „...виждаше се как сядат на софрата... Как я вдигат... Как си постелват за лягане, как си лягат... Как си разпасва пояса Руфат... и... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена... Тоя я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я закалваше...”. Бруталността на сцената е преживяна болезнено. Никое възмездие не би изкупило това страдание. След този момент, Рамадановият живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за отвлеклия я Руфат, а обичта му го принуждава да наблюдава подобни сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

Съседът Руфат е безверникът, останал недосегнат от свещеното, от любовта. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".

Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан.

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение. И понеже цялото човешко съществуване е серия от изпитания, от повтаряния опит за "смъртта" и "възкресението", "светлината" и "мрака", гелоите продължават да тъпчат по своя съдбовен, свише предопределен кръстопът. Ако през главата на "дивия" Рамадан минават помислите за убийство, ритуализираният и опитомен от любовта Рамадан - за врага си се грижи като за собствен брат.

Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан и Силвина надмогват личната си драма и се отварят за света на благородството, т.е. страданието им помага да израстнат. Накрая Рамадан е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея – Силвина. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Неговото възмездие не изкупва греха му, но грехът му донася духовно извисяване на Силвина и Рамадан, а дори и накрая той си остава греховен и черен, а освен това животът му едно нещастие - „всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама”.

П.П. Следващият път се постарай повече при изписването на заглавието на темата :yanim:

#73 hawollen_girl

hawollen_girl

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 31 октомври 2006 - 17:31

aaaaaaaa, страшна си арти, голямо благодарско!!!!!!!

Това за заглавието на темата го обърках от бързане:ph34r:

#74 kati032

kati032

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 5 мнения

Публикувано 01 ноември 2006 - 10:36

Хора много спешно ми трябва тема по разказът на Николай Хайтов-"Дервишево семе"-Една съдбовна любов "
много ви се моля темата ми е за утре, а аз съм първа смяна .
help me Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение

#75 liusito

liusito

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 01 ноември 2006 - 12:05

Здравейте!Трябва ми план тезис на една от двете теми
"Исповедта в Дервишово семе"или"Любовта и дългът към семейството"

#76 barca1992

barca1992

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 01 ноември 2006 - 15:20

Много спешно ми трябва есе за Любовта и омразата в Д.с.Ако можете помогнете

#77 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 01 ноември 2006 - 15:57

Хора много спешно ми трябва тема по разказът на Николай Хайтов-"Дервишево семе"-Една съдбовна любов "
много ви се моля темата ми е за утре, а аз съм първа смяна .
help me Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение

тук http://belschool.net...ti.php?cl...ас още много теми със същото заглавие, тази ми хареса най-много, на Мартин от 8а клас.

ЕДНА СЪДБОВНА ЛЮБОВ
(съчинение разсъждение)


Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов ”Дервишово семе”,провокира у читателя размисли върху ролята на съдбата и хуманните ценности в човешкия живот.
В монологичната форма на повествованието убедително звучи споделената мъка,наслоявана през един дълъг житейски път.
В повествованието си Хайтов тръгва от мотивите за рода и родовите ценности, но набелязва като извор на основен драматичен конфликт съдбовните превратности на любовта и омразата.
Сърдечните чувства се оказват водещ мотив при определяне на човешката участ.Сърцето е господар на времето.То е символен израз на емоционалните преживявания.Героят на разказа споделя ”Сетне какво се случи,мина ей от тука,през сърцето го прекарах!”
Изборът,който и сърцето прави е доминантен и определя поведението и възприятията на Рамадан,както и взаимоотношениятра му с другите герои.
Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ”…то ,сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие,отскубнаха ми го заедно с корена.”
Щастието е част от житейския кръговрат.Отнето, то нарушава хармонията и живота спира.Съдбовната нишка е прекъсната.Нито в моралните закони,нито в религиозните може да се намери оправдание за стореното зло: ”Чучело вуидял ли си натъпкано със слама?…Моята слама беше злото!…Злото , дето щеше да направя на Руфата.То ми беше се в акъла и под халището и на къра.И денем и нощем…” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа и тялото му,отнема жизнените му сили. Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция-възможността да се продължи Дервишовия род: ”…най-сетне сламата в чучелото се подпали,треска ме затресеи се разболях.Тогава дядо се уплаши.Не за мене,а за дервишовото семе.”
Рамадан разбира ”Коя?”, ”Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечерта.Ритуалните детайли не са от особено значение: ”Припял ни беше ходжата,притупал ни беше тъпанът…”Оказва се все пак,че интересът към другия в този наложен съюзе е жив и това радва сърцето на младото момче.
Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето:”…видях момиче като пеперуда,бяла като мляко със замиглени очета,ей такива!”Всичко започва като игра, в която неусетно се завързват сърцата на Рамада и Силвина.Влюбеният Рамадан се захласва сякаш от самото слънце огряло и къщата и сърцето му.Дори небесното светило не може да се мери с любимата.
Рамадан и Силвина съхраняват любовта си цели четиридесет години,въпреки превратностите на човешката им орис.Всеки ден където и да е той бърза да се прибере и да види поне за миг Силвина през дупката на плевнята.Заради този скъпоценен миг все стиска зъби и търпи до жадуваното отмъщение: ”Ако я видя-смъкна и отрова и умора,ако не я видя,цяла нощ скърцам със зъбите на Руфата-дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам..Много пъти съм решавал да го свърша, но когато си помислих, че в затвора няма дупчица да има към Силвина-отмалявах и отлагах…”Едно необичайно прозорче спасява душата на Рамадан поне за кратко време от мъките,на които е подложен.Целият ред на духовни ценности е разрушен.Връща се към първичния хаос,от който се раждат злобата и омразата,а човекът Рамадан се превръща в чучело без сърце и душа.Болестта на Руфата е като наказание от природата за злото,което носи в себе си, но това не удовлетворява Рамадан.Той жадува пълно отмъщение над омразния душманини най-вече да прегърне своятаСилвина, да живее с нея както мъж със жена,но помежду им е ”вдървеният Руфат,лежи,не мърда.”
Със злото в душата си Рамадан гори най-вече себе си когато си представя своя враг Руфат,когато крои планове за отмъщение :”Триста пъти съм го трепал и съживявал.Главата ми гореше!Хиляди пъто го клах и драх.Ръцете се напрягаха,зъбите ми скърцаха.Докато най-сетне сламата в чучелото се подпали.”
Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли истински сържата,защото там има премного лед и скреж.Удивително е че Рамадан и Силвина успяват да съхранят у себе си любовтта, а Силвина и една надмогваща омразата милост,която я извисява над първичното чувство за мъст.
Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат”Стига ни вика че сме тука.Ако той беше звяр,не ставай и ти!” В името на любовтта си към Силвина героят е готов да прекрачи ненавистта си към този,който го е държал дълги години ту в огън,ту в лед: ”…видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората,сухи дърва за Руфатя да бера…”
Драматична е съдбата на Хайтовия герой,но той я приема накрая с примирение и надежда,че можеда се случи очакваното чудо-да оживее отново щастието му.А дотогава той остява в сложния възел,завързан много отдалеч и белязал живота му с любов и омраза еднакво силни и паметни.


Здравейте!Трябва ми план тезис на една от двете теми
"Изповедта в Дервишово семе"или"Любовта и дългът към семейството"

Ами план тезис има в темата, коментар 58, той е за конфликта в разказа, който е точно между любовта и дълга, така че ще ти свърши работа. Само го пооправи да не се споменава толкова често думата "конфликтът".

А иначе ето една темичка, която би свършила чудесна работа за

"Любовта и дългът към семейството"
(съчинение върху раэкаэа '' Дервишово семе'' от Николай Хайтов)

Раэкаэът ''Дервишово семе'' от Николай Хайтов е поглед към миналото и към патриархалните ценности.Творбата поставя в центъра на повествованието силата и устойчивостта на родовата традиция и отстояването на личността в нея.
Родовият свят е прост и първичен.Новото трудно си пробива път в него,а строгите му эакони пренебрегват эначението на човека.Той не живее със съэнанието эа лично присъствие, а е частица от рода и се подчинява на негдфите повели , свърэани с кръвната връэка,брачната връэка и родовото имущество.В тоэи свят са беэ эначение личните чувства и преживявания.
Така се решава съдбата и на главния герой в раэкаэа.
Едва четиринадесет годишен Рамадан трябва да бъде оженен,эа да продължи Дервишовия род.Той не е попитан иска ли да се ожени или не и дори не му каэват коя е булката:''Мене ме не питаха''. Эа такиа работи тогава не питаха:''дето се женеха''... Рамадан не е уэрял эа брак,алародът не се интересува от това.
В тоэи свят от голямо эначение са продължението на рода и трудовата дейност.Рамадан трябва да бъде оженен,эащото ее нужна работна ръка:".......ала на баба дясната иръка се вдърви ,та нямаше кой къщната работа да върши".Но има и по-важна причина-да се проаължи Дервишовия род.Старейшината "стар бубайка" каэва: "Ти эа семе ще ми трябваш,няма да мърдаш!Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи до се трепеш, където искаш".
Макар и млад, Рамадан трябва да се ожени,эащото нака повелява родът.Бъдещите младоженци трябва да се подчиняват и да иэпълняват родовите традиции и эакони.Женитбата е сделка.Мислите и чувствата на младите нямат эначение.Иэпълнена е родовата повеля-съэдаване на семейството.
В творбата много внимателно е описан моментът, когато младоженците остават сами и трябва да поставят началото на проаължението на рода.Така и мъжете,и жените ще се простят с детството и ще поемат бремето на живота.
Ала между Рападан и жена му Силвина не се осъществява истинска брачна връэка,а само любов.Това велико чувство остава в сърцата им,когато братята на Силвина я омъжват эа друг.Рамадан търси своето иэгубено щастие и е готов да наруши родовата традичия.Но отвличането на Силвина дт братята и не противоречи на родовите эакони,понеже Дервишовото семе още не е посято.Нито Рамадан,нито Силвина са сспособни да се борят эа свето щастие,эащото са част от рода и трябва да се подчиняват на неговите традиции.
Эа продължи рода,Рамадан се оженва отново и всичко върви по эакон и род-така както повелява патриархалният свят.Минават се много години,ала преэ всичкото това време
двамата Рамадан и Силвинане се откаэват от любовта си.Те са принудени да я крият дълбоко в сърцата си , эащото моралът не раэрешава да раэкрият чувствата си и в думите им продължава да гори пламъкът, който ги тегли един към друг.
В душата на Рамадан се таи отдавна породената омраэа към Руфат-съпругът на Силвина.Той ще остане негов эаклет враг, эащото е отнел смисълът на живота му.Героят иэмисля все по -страшни и жестоки накаэания эа своя враг,но те остават само в съэнанието му.Отмъщението не се осъществявява,эащото любовта не може да расте върху нарушения эакон на битието.
Рамадан и Силвина не постигат ричното си щастие,то не е въэможно в свят ,подвластен на родовите эакони.Чреэ любовта си те успяват да оцелеят в тежкото ежедневие,лишено от радост.Двамата са дотолкова подчинени на рода,че накрая Рамадан е принуден да се грижи эа собствения си враг в последните му дни.
Героят на раэкаэа "Дервишово семе" от Николай Хайтов,иэвървявайки пътя към себе си,достига до истината,че чувствата направляват човека.Родът повелява своите эакони,но истината има право на иэбор,эа да живее в мир със себе си и със света.Не е въэможно да се постигне щастие,акосе иэбере само любовта-трябва да се потърси хармониия между тях.

Илияна от 8.а

Много спешно ми трябва есе за Любовта и омразата в Д.с.Ако можете помогнете

АБЕ ЧОВЕК та есето е на първата страница още, коментар 5 :whist:

Eто едно ЛИС на тази тема, защото в коментар 30 бях дала само план на тази тема:

ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА –НЕРАЗПЛЕТЕНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪДБИ


В монологичната форма на повествованието от Николай Хайтов – ”Девришово семе”,убедително звучи споделената мъка,наслоявана през един дълъг житейски път.В съдбата на главния геройоткриваме трагизма на изпепелената човешка душа,устремена отначало към щастието,но принудена да премине от любовта към болката и омразата,за да достигне момента на пречистването, като стори добро на най-големия си враг.
В произведението си Хайтов разказва за две човешки съдби, вплели се в неразделния възел на любовта и омразата.
Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето -Силвина.Възелът между тези две най-силни чуства се затяга,когато братята на Силвина я вземат от ръцете на Рамадан.Тогава той се връща към първичния хаос,от който се раждат злобата и омразата.
Героят на разказа споделя: ”Сетне какво се случи,мина ей от тука,през сърцето го прекарах”
Изборът,който сърцето прави е доминантен и предопределя поведението на Рамадан,както и взаимоотношението му с другите герои.Омразата се ражда на място определено за любовта.Тя залива всичко по пътя си.Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ”…то,сърцето се навивало,навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие,отскубнаха ми го заедно с корена.” Рамадан намира дълбоко в сърцето си само омраза,която времето не успява да угаси:”Чучело видял ли си натъпкано със слама?…Моята слама беше злото!…Злото,дето щеше да направя на Руфата.То ми беше все в акъла.” Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа и тялото му.Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция- възможността да се удължи Дервишовия род: ”…най-сетне сламата в чучелото се подпали,треска ме затресе и се разболях.Тогава дядо се уплаши.Не за мен, а за Дервишовото семе.”
Рамадан разбира ”Коя?” ”Каква?” е избрана да бъде негова жена чак вечерта,защото старейшината на рода прави този избор.Ритуалните детайли не са от особено значение: ”Припял ни беше ходжата,притупал ни беше тъпанът…”Оказва се все пак, че интересът към другия е жив и изненадата радва сърцето на младото момче.
Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето: ”…видях момиче като пеперуда,бяло като мляко,със замиглени очета,ей такива!”Всичко започва като игра,в която неусетни се завързват сърцата на Рамадан и Силвина.Момичето носи едно ярко излъчване:”Старата ни къща бе огряла като слънце.Най-силно въздействат косите и.: ”Имаше едни коси,ей от тук ако ги видиш руси!Ако се поместиш малко видят ти се червеникави, като че греят. Още като се преместиш-жълто злато като живо заиграваше по тях!” Рамадан и Силвина съхраняват любовта си цели четиридесет години,въпреки превратностите на човешката им орис.Всичко което се случва в битеен план през годините преминава покрай героя на Хайтов,без той да усети смисъла му.Присъствието на жена,деца,внуци не докосва сърцето му .Той дори не ги назовава с имената им поотделно..За него те са само изпълнен дълг към рода и продължението му.Спазена е волята на традицията.Но за Рамадан Дервиш сякаш е безпаметно участието му в повелите на рода.Запазена е само любовта както и омразата в сърцето сплетени в трагичен възел.,за който сякаш няма разплитане,няма истинско освобождаване на духа.
Невъзможната любов между Рамадан и Силвина не топли сърцата,защото там има премного лед и скеж. Удивително е обаче,че те успяват да съхранят тази любов,а Силвина и една надмогваща омразата милост,която я извисява над първичното чувствои за мъст.Неслучайно тя спира Рамадан да излее жаждата си за отмъщение над Руфат.: ”Стига ни, вика ,че сме тука.Ако той беше звяр не ставй и ти!”В името на любовта си към Силвина,героят е готов да прекрачи ненавистта си към този,който го е държал дълги години ту в огън, ту в лед: ”…видя ли очите на Силвина, вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората,сухи дърва за Руфата да бера…”
Драматична е съдбата на Николай Хайтовия герой,но той я приема с примирение и надежда,че може да се случи очакваното чудо-да доживее отново щастието си.Дотогава той остава в сложния възел,завързан много отдалеч и белязал живота му с любов и омраза, еднакво силни и паметни

#78 blue_hp

blue_hp

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 02 ноември 2006 - 11:22

Някой може ли да ми помогне.Трябва мисъчинение разсъждение на тема Любовта и драмата между Силвина и Рамадан.

#79 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 02 ноември 2006 - 12:17

Някой може ли да ми помогне.Трябва мисъчинение разсъждение на тема Любовта и драмата между Силвина и Рамадан.

Отидох на първа страница и открих поне три теми, които стават за твоето заглавие, даже първото, което видях беше ЛИС за драмата между двамата. Има итема по-нататък някъде в темата Любовта и раздялата, пак става, въобще трябва човек малко да раздвижи сивите клетки Публикувано изображение

#80 Blader

Blader

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 125 мнения

Публикувано 02 ноември 2006 - 14:54

Трябва ми съчинение разсъждение на тема: Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето.

Виж дали това ще ти помогне.

Ред. от арти: Тази тема е "Основният конфликт в разказа Дервишево семе"

Мисля че това е подходящо но не ме задоволява като обем.Някой може ли да помогне,защото все нещо ще измъкна и от другите теми но те са много а и нз дали ще е точно Публикувано изображение





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни