Към съдържанието




Снимка
- - - - -

Най-добър любовен текст


  • Моля влезте за да отговорите
107 отговора в тази тема

#61 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения
  • Пол:Неопределен
  • Град:някъде си
  • Интереси:никакви

Публикувано 14 август 2009 - 12:54

Севдо мори

Камък да бях яз целувал, тебе да не бях...
Камък да бях яз прегръщал, тебе да не бях!
Севдо, мори, що ми стори?!
Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!
Севдо, мори, що ми стори?!
Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!


Не сакам тенка пушка во ръка!
Най – сакам твойта снага да държа!
Севдо, мори, що ми стори?!
Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!
Севдо, мори, що ми стори?!
Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!!!


Без мене, братя, тръгвайте!
Че сум ранен во сърцето!!!
Две църни очи убиа ме!!!
Без мене, братя, тръгвайте!
Че сум ранен во сърцето!!!
Две църни очи мене убиа ме...

Севдо, мори, що ми стори?!
Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!

Без мене, братя, тръгвайте!
Че сум ранен во сърцето!!!
Две църни очи убиа ме!!!
Без мене, братя, тръгвайте!
Че сум ранен во сърцето!!!
Две църни очи мене убиа ме...

народна, но май текстът беше на Ивайло Вълчев...
Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение

#62 palmero

palmero

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 9 мнения

Публикувано 26 август 2009 - 20:51

Ето едно любовно послание и от мен!


"Винаги над черното в живота ми е светлината на едно вълшебство, което
аз наричам СМЕЛОСТТА ДА ОБИЧАШ. Видях го в очите ти. Благодаря ти, че си до мен и с всеки твой
жест ме правиш истинска!"

#63 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 31 август 2009 - 12:46

Ето едно любовно послание и от мен!
"Винаги над черното в живота ми е светлината на едно вълшебство, което
аз наричам СМЕЛОСТТА ДА ОБИЧАШ. Видях го в очите ти. Благодаря ти, че си до мен и с всеки твой
жест ме правиш истинска!"

Красиво е .....;)

Аз ще да постна едно много истинско стихче на Наталия Мутафчиева.Обичам поезията и ,тя винаги ми влиза дълбоко в сърцето.Дано и с Вас е така.


Иде ми пред теб да коленича
и да моля прошка за онези дни ,
в които подир сенки тичах
и се вграждах в каменни стени.

Дето слепешком те подминавах
дни и нощи и не те познах.
Вместо други , често теб ранявах
и до тебе никога не спрях .

Търсех любовта си неживяна ,
люшкана с крайпътни ветрове ,
в шепота променлив на бръшляна ,
в дръги устни , в други светове...

Търсех любовта си неживяна ,
търсех я с премръзнало сърце ,
а пък тя-съдбовна и голяма ,
чакала ме в твоите ръце!?

Този пост е редактиран от Evva: 31 август 2009 - 12:47

Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#64 palmero

palmero

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 9 мнения

Публикувано 31 август 2009 - 20:23

Много ми хареса стихчето на Мутафчиева. Рядко има стихове, които да ме жегнат. :)

#65 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 07 септември 2009 - 06:41

Тук основно любовна лирика се поства,но все пак темата е "Най-добър любовен текст" и затова си позволявам да постна тоя дълъг размисъл по темата за любовта на дон Мигел Руиз.Исках да го съкратя ,но така и не можах да реша кое да махна.Толкова красиво го е казал ,че ми се стори кощунство да го отрежа ,все едно го осакатявам.Кое да му отреже "ръката" или "крака",не можах да ползвам "скалпел".На който му се стори прекалено дълъг да не го чете.


Любов и страх


Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.


На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.


дон Мигел Руиз

УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ В ЛЮБОВ,УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ...............

Този пост е редактиран от Evva: 07 септември 2009 - 08:02

Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#66 jana_yordanova

jana_yordanova

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 52 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Варна

Публикувано 08 септември 2009 - 12:50

това стихотворение е на Найден Найденов.

Защото ме обичаш...

С погледа ти нощем аз танцувам,

ръцете ти на щастие обричат,

косите ти от злато плах рисувам,

в този миг, защото ме обичаш.



Сънищата ми от теб са обуздани.

В тихи кътчета - идилия лирична,

далеко от житейски урагани,

до мене си, защото ме обичаш.



Усмивката ти тъй ме е пленила,

че сляп съм за света себичен,

когато ти в ръцете ми се свиваш

всеки ден, защото ме обичаш.



#67 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 09 септември 2009 - 16:06

Искам да постна един страхотен стих на Руска Назърова .Вярвам ,че ще стигне до сърцата Ви!



За невъзможните


Единствен той не беше обещавал
ръце, в които тихо да заспя.
Не беше ме целувал на раздяла
и никога до мен не помълча.
Единствен той не каза, че съм тази,
в която вижда двете си деца.
Не беше ми се клел, че ще ме пази
във всеки сън. До края на света.
Единствен той не си отиде истински
от нощите на тежка самота.
Не се побраха в белите ми листове
единствен той... и после любовта.

Този пост е редактиран от Evva: 09 септември 2009 - 16:07

Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#68 cat_of_prey

cat_of_prey

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 336 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Планетата Земя

Публикувано 18 септември 2009 - 22:38

Искам да постна един страхотен стих на Руска Назърова .Вярвам ,че ще стигне до сърцата Ви!



За невъзможните


Единствен той не беше обещавал
ръце, в които тихо да заспя.
Не беше ме целувал на раздяла
и никога до мен не помълча.
Единствен той не каза, че съм тази,
в която вижда двете си деца.
Не беше ми се клел, че ще ме пази
във всеки сън. До края на света.
Единствен той не си отиде истински
от нощите на тежка самота.
Не се побраха в белите ми листове
единствен той... и после любовта.


Толкова истинско и непринудено. Липсва онзи кич, с който обикновено описват любовта. Наистина докосна.
ако плачеш, за да видиш слънцето, сълзите ще ти попречат да видиш луната

#69 dani_t

dani_t

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 64 мнения
  • Пол:Женски
  • Интереси:графичен дизайн

Публикувано 09 октомври 2009 - 10:39

Ето нещо и от мен:


Не вярвам в любовта…
Не и в тази, която изпитвах някога към теб.
Не и в тази, която събира хората до края на дните им - и в безлунните нощи, и в не слънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ. Да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не може да ви раздели.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която ви закриля докато танцувате върху лунната светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение…
И когато е така - светът е само за двама. Тя е света…
Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия…
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея? Аз не.
А обичал ли си някога така? Така че нищо да не може да спре полетът ти към този, който обичаш? Обичал ли си с тази любов? Кълнял ли си се с всички думи и във всичко? Крещял ли си от болка? Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов?
*
Аз обичах някога така!
И сега съм обречена да не мога да обичам…Никога пак така…
Ала сега всичко е минало.
Не вярвам в тази любов!
А друга няма…

/Ина Герджикова/

#70 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 14 октомври 2009 - 21:15

Ще споделя с Вас според мен най-нежния стих на Христо Фотев.Тези красиви думи на една жена може да ги каже само един много влюбен мъж.Дай Боже всеки му,всяка жена да чуе толкова влюбено-нежни слова и всеки мъж да ги каже на своята любима.


Колко си хубава!


Колко си хубава!

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
;) ;) ;)

И едно много кратко стихче от моя толкова любим поет Е.Евтимов.


***
Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал,
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

:lighter: :lighter: :lighter:

Този пост е редактиран от Evva: 14 октомври 2009 - 21:22

Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#71 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 20 октомври 2009 - 01:20

Казват че френският език е езика на любовта,а французите най-добрите любовници . ;)
В този ред на мисли не знам френските поети дали пишат най-нежната любовна лирика. Преценете сами на мен Жак Превер ми въздейства,дано и на Вас!

Тази любов
/Превод LeeAnn/
Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
и безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
и лоша като времето
когато лошо е то
тази любов така истинска
така красива
така щастлива
така игрива
и така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмнина
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
и от нас все чакана.
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
и така обляна в слънце лятно
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
и още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като ден
Крехка като дете
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
те забравихме
но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на таз земя
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
и без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
в гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
и ни спаси
Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#72 Бел

Бел

    Кандидатка...

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1733 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Овеч
  • Интереси:Литература
    Детска психология

Публикувано 08 ноември 2009 - 11:50

За всички потребители с любовно настроение!
Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.

#73 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 11 ноември 2009 - 02:40

Един много красив стих на Георги Начев за Вас!Насладете му се ! :baby:


Неочаквана сълза


Не останаха думи неказани,
непосрещнати погледи няма.
Между нас няма тайни запазени,
аз и ти сме едно, а не двама.

С теб сме вятър горещ лудо истински!
С теб сме две капки дъжд върху цвете
и от наште слова, като в приказка
то отваря очи, за де свети.

Колко малко ни трябва понякога
с теб да можем да се обичаме -
кратка сълза неочаквано
от очите без глас да наднича.
Твоето близко дихание
в най-студения сън да ме стопли
и да слушаме свойто мълчание,
пълно с нашите думи за обич.

Невъзможно е, не, невъзможно е
да сме чужди взаимност познали
и съмнение щом ни тревожи
този край ще превърнем в начало

Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#74 elinceto81

elinceto81

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 10 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Варна

Публикувано 11 ноември 2009 - 15:27

Малката чакалня на болницата беше препълнена. Личеше си, че параноя е обхванала всички. Той наблюдаваше, изучаваше околните, докато я чакаше. На диванчето до първи кабинет стоеше една възрастна двойка. Дядото нервно потропваше с крак, дали защото чакаха от много време, или защото бабичката му от 20 минути вече го мъмреше за мръсното му яке... По-скоро второто. Срещу тях стояха едно дете, може би около 2 или 3 годишно и притеснената му майка, която през 3 минути целуваше челото му, за да провери има ли температура. Детето, от своя страна тичаше из целия коридор, проправяйки си път измежду всички бацили с една бебешка количка... а беше момче. В другия край на коридора стоеше един мъж с маска на лицето, който изпадаше в ужас всеки път когато някой кихне... За негово нещастие до него се настани едно младо момче, което не само, че не спираше да киха, но и кашляше... Мъжът естествено не издържа и на 2рата минута стана избута всички и си тръгна, но точно преди да излезе изпусна една торбичка, от която изпадаха безброй лекарства – предимно хапчета. Хипохондрикът се наведе, събра ги нервно и дори като че ли обидено, че никой не му помага и си тръгна... В този момент тя излезе от кабинета, като притискаше памук върху вената на лявата си ръка. Лош знак. Тествали са я, а щом са я тествали, значи имат съмнения. Той я прегърна и излязоха навън:
- И сега какво?
- Не ме прегръщай, моля те. Може и да съм болна. Трябва да изчакам резултатите.
- Добре, къде ще ги чакаме?
- Виж, благодаря ти, че дойде с мен...но не е нужно да оставаш, дори е по-добре да си тръгнеш.
- Не, аз трябва да бъда до теб.
- Много мило от твоя страна, но аз ще се справя и сама, спокойно.
- Държа да остана.
- Както искаш, въпреки, че не можеш да промениш нищо, а и е опасно за теб. Знаеш колко е заразно... най-малкия допир и...
- Не ме интересува, оставам!
- Ти си добър приятел.
- Не, не съм.
- Какво искаш да кажеш.
- Няма значение, да вървим. Много ли ще чакаме?
- Предполагам, че не.
Качиха се на втория етаж – кабинет 13. Не седнаха, защото нямаше място. Беше много задушно и на нея и стана лошо. Припадна. Веднага извикаха лекар и я вкараха в един кабинет. Той остана там докато я свестят. След това една сестра отиде да вземе резултатите ти и го изгони. Стоя отвън около 5 минути, макар че на него му се сториха цели часове. След малко излезе, говорейки нещо със сестрата:
- Не, няма нужда, ще се оправя. Благодаря ви. Приятен ден.
... И продължи да върви по коридора... забрави го. Той я настигна и я попита какво е станало.
- Нищо – каза тя – стой далеч от мен.
Изтича напред, излезе и седна на една пейка. Той дойде отново при нея:
- Болна ли си.
- Да.
И двамата млъкнаха. След известно време той се осмели да проговори..
- Може и да си болна, но не се отчайвай, има начин да се излекуваш.
- Отчаяна ли ти изглеждам?
- В интерес на истината не. Мислех, че се разплачеш, но ти не пророни нито едно сълза.
-Да, така е.
- Радвам се, че не си се депресирала. Ти си силен човек, ще се пребориш с болестта.
- Не искам... И ти казах да стоиш далеч от мен, ще се заразиш.
- Как така.. не те разбрах. Какво не искаш?
- Да се боря... махай се вече!
- Нима се отказваш... нима бягаш.. ти?!
- Не, не бягам... моля те!
- Какво?
- Иди си.
- Няма.
- Искаш да се разболееш?
- Не.
-Тогава си тръгни.
- Не, искам да съм до теб.
- Ох, няма смисъл да си до мен, нищо ми няма.
- Тогава защо говориш така, не те разбирам, ти никога не се предаваш, никога...
- И сега не се предавам
-Ами?
- Просто.... Добре, ще ти кажа, но искам след това да си тръгнеш.
- Добре.
- Едва ли ще разбереш...но както и да е... прав си, че никога не се предавам, но аз се боря само тогава, когато има за какво да се боря... а сега просто няма... животът ми вече е изгубил смисъл, безвъзвратно при това...
- Не те разбирам..кога е изгубил смисъл?
- Когато той си отиде.... от тогава аз не живея, а просто съществувам... и ето, че сега най-сетне някой се смили над мен и ми прати това спасение... Да, малко жалко звучи тази смърт... но каква да бъде когато самата аз съм жалка... Сгреших толкова пъти.. и нито ведъж не се поправих... Сега ще си получа заслуженото...и в същото време ще се избавя от този ад... Не съм ли късметлийка?
- И няма да предприемеш нищо?
- Абсолютно нищо. Дори мисля, че се чувствам щастлива... но не съм сигурна, защото това е отдавна забравено усещане...и все пак-да, мисля че съм щастлива. Сега е време да си вървиш. Ти беше най-добрият ми приятел.
Тя се усмихна.
- Мислиш, че не те разбирам, но всъщност те разбирам повече от всеки друг на този свят. Ако ти умреш, моят смисъл също ще изчезне и аз като теб няма да има за какво да живея.

Целуна я и си отиде.

Автор: Надя Керанова

Източник: Красотички, забавки и всякакви безполезности

#75 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 16 ноември 2009 - 07:50

Нещо красиво-любовно от Яна Кременска.
Потопете се! :wors:


От очите ми тръгват по миглите
пъстри мисли за циганска обич.
Лудо слънце в кръвта ми наднича,
а душата ми лятна и гола
мургав стан кърши бавно и знойно
със езически китки и глезени.
Като струна греховна и стройна
търси ритъм за своята песен.
Мойте пръсти са вятъра, тръгнал
да разроши внезапно косата ти.
Ти не можеш от мен да си тръгнеш,
а и всъщност не мислиш да бягаш.
Мойте устни са тъмния извор,
в самодивски танц омагьосан.
И когато за теб се усмихвам,
ти и буден сънуваш магьосници.
Аз съм всичко, което си нямал,
а кръвта ти за него е викала...
Дай сега да поплача на рамото ти
от безбожното си всесилие!



Публикувано изображение
Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#76 cat_of_prey

cat_of_prey

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 336 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Планетата Земя

Публикувано 18 ноември 2009 - 23:12

Пръстен

Веселин Ханчев


За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
ако плачеш, за да видиш слънцето, сълзите ще ти попречат да видиш луната

#77 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 30 ноември 2009 - 18:29

Едно красиво стихче за любовта от Яна Кременска.Нежно и непретенциозно,като самата любов.

***
От очите ми тръгват по миглите
пъстри мисли за циганска обич.
Лудо слънце в кръвта ми наднича,
а душата ми лятна и гола
мургав стан кърши бавно и знойно
със езически китки и глезени.
Като струна греховна и стройна
търси ритъм за своята песен.
Мойте пръсти са вятъра, тръгнал
да разроши внезапно косата ти.
Ти не можеш от мен да си тръгнеш,
а и всъщност не мислиш да бягаш.
Мойте устни са тъмния извор,
в самодивски танц омагьосан.
И когато за теб се усмихвам,
ти и буден сънуваш магьосници.
Аз съм всичко, което си нямал,
а кръвта ти за него е викала...
Дай сега да поплача на рамото ти
от безбожното си всесилие!


Публикувано изображение

Този пост е редактиран от Evva: 30 ноември 2009 - 19:20

Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#78 Evva

Evva

    Потребител

  • Потребители
  • PipPip
  • 133 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 11 декември 2009 - 23:12


Лирическая

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,
Зря ли я столько сил разбазарил.
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял…


Лирична
Еловите клонки тук трепкат без вест,
тук птиците пискат тревожно.
Живееш в един омагьосан див лес,
а бягството е невъзможно.

Нека съхне черьомуха като пране,
като дъжд нека люляк да гасне.
Все едно ,ще живееш със мен насаме
във дворец,в който свирят прекрасно.

Светът ти,орисан от много лета,
със моя не ще се кръстоса.
И мислиш,че няма по-хубав в света
от този твой лес омагьосан.

Нека сутрин листата да нямат роса
и луната да спори с небето.
Все едно,от гората ще те отнеса
в светъл замък с балкон към морето.

Кога ще се случи ?В кой ден и в кой час
ще дойдеш при мен предпазливо?
Кога ще те взема в ръцете си аз
и ще те укрия ревниво?

Аз ще стана крадец-само ти пожелай.
Колко сили на вятъра пратих!...
Щом дворци и черози заети са-рай
ще ни бъде колиба в гората.

Пожелах....


Публикувано изображение
Публикувано изображение"Вие се задоволете с необходимото, аз ще се примиря с лукса"

#79 ZombieGirl

ZombieGirl

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Варна

Публикувано 20 декември 2009 - 21:05

Болка


Болката в мен изгаря ме!
Чувството че те губя убива ме!
Ти си тръгваш,
а аз свивам рамене!
Не искам да си отидеш,но не мога да те спра!
Сърцето ми кърви!
То иска теб иска те !
Болката от любов,
жестоко ме убива!
Болката не спира,
тя ме превзема!
Защо си тръгваш ти !
Не искам да те пусна!
Какво ти сторих аз,
не мога да те пусна!
Обичам те и това е реалността!
Обичам те,
искам да си до мен сега!
Ти тръгваш напред
и аз не мога да се премиря!
Ти си тръгваш, аз не искам това!
Искам те тук до мен сега!
Не мога без теб да остана!
Сърцето ми на две строшено,
крещи някой да го залепи!
Но къде си ти сега
Когато от теб се нуждая!
Защо те няма когато съм сама!
Живота ми изведнъж пропадна!
Всичко рухна!
Моето сърце стене ,
то вика твоето име!
Искам те искам да си тук и сега!
Не мога да живея така
Искам те до мен сега!!!

#80 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения
  • Пол:Неопределен
  • Град:някъде си
  • Интереси:никакви

Публикувано 07 януари 2010 - 10:17

Много песни вълнуват сърцето, много текстове, но този за мен е най-великият за всички времена, този текст винаги ме разтърсва, докосва ме толкова дълбоко, колкото никой друго

Bon Jovi Always

This romeo is bleeding
But you can't see his blood
It's nothing but some feelings
That this old dog kicked up

It's been raining since you left me
Now I'm drowning in the flood
You see I've always been a fighter
But without you I give up

I can't sing a love song
Like the way it's meant to be
Well, I guess I'm not that good anymore
But baby, that's just me

And I will love you, baby - Always
And I'll be there forever and a day - Always
I'll be there till the stars don't shine
Till the heavens burst and
The words don't rhyme
And I know when I die, you'll be on my mind
And I'll love you - Always

Now your pictures that you left behind
Are just memories of a different life
Some that made us laugh, some that made us cry
One that made you have to say goodbye
What I'd give to run my fingers through your hair
To touch your lips, to hold you near
When you say your prayers try to understand
I've made mistakes, I'm just a man

When he holds you close, when he pulls you near
When he says the words you've been needing to hear
I'll wish I was him 'cause those words are mine
To say to you till the end of time

Yeah, I will love you baby - Always
And I'll be there forever and a day - Always

If you told me to cry for you
I could
If you told me to die for you
I would
Take a look at my face
There's no price I won't pay
To say these words to you

Well, there ain't no luck
In these loaded dice
But baby if you give me just one more try
We can pack up our old dreams
And our old lives
We'll find a place where the sun still shines

Винаги

Този Ромео кърви
Но ти не можеш да видиш кръвта му
Това не са нищо друго, освен някакви чувства,
които това старо куче отритна

Откакто ме напусна, вали
Сега се давя в потоп
Виж, аз винаги съм бил боец
Но без теб се предавам

Не мога да запея любвна песен
така, както е редно да бъде
Е, предполагам, че не съм толкова добър вече
Но, скъпа, това съм само аз

И аз ще те обичам, скъпа, -Винаги
И ще съм там завинаги и днес- Винаги
Ще съм там докато звездите спрат да блестят
Докато небесата се пръснат и
думите не се римуват
И знам, че, когато умра, ти ще си в мислите ми
И ще те обичам- Винаги

Сега снимките ти, които ти остави,
са смо спомени за един различен живот
Някои са ни карали да се смеем, някои- да плачем
Една, която те накара да кажеш "Довиждане"
Какво ли не бих дал, за да прекарам пръстите си по косата ти
Да докосна устните ти, да те държа близо
Когато казваш молитвите си, се опитай да разбереш,
че съм правил грешки, аз съм просто човек

Когато той те държи близо, когато пулсираш в него
Когато ти казва думите, които имаш нужда да чуеш
Аз ще мечтая да съм на негово място, защото тези думи са мои
Да ти ги казвам до края на времето

Ако ми кажеш да плача за теб- бих могъл
Ако ми кажеш да умра за теб- бих искал
Погледни ме в лицето
Няма цена, която да не платя,
за да ти кажа тези думи

Е, няма късмет
в тези заредени зарове
Но, скъпа, ако ми дадеш още един шанс,
може да съберем старите си мечти
и старите си животи
и ще намерим място, където слънцето още свети

Този пост е редактиран от potrebitel: 07 януари 2010 - 10:17

Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни