Едно красиво стихче за любовта от Яна Кременска.Нежно и непретенциозно,като самата любов.

***

От очите ми тръгват по миглите

пъстри мисли за циганска обич.

Лудо слънце в кръвта ми наднича,

а душата ми лятна и гола

мургав стан кърши бавно и знойно

със езически китки и глезени.

Като струна греховна и стройна

търси ритъм за своята песен.

Мойте пръсти са вятъра, тръгнал

да разроши внезапно косата ти.

Ти не можеш от мен да си тръгнеш,

а и всъщност не мислиш да бягаш.

Мойте устни са тъмния извор,

в самодивски танц омагьосан.

И когато за теб се усмихвам,

ти и буден сънуваш магьосници.

Аз съм всичко, което си нямал,

а кръвта ти за него е викала...

Дай сега да поплача на рамото ти

от безбожното си всесилие!

Редактирано 30 ноември 200916 г. от Evva (преглед на промените)

Лирическая

Здесь лапы у елей дрожат на весу,

Здесь птицы щебечут тревожно.

Живешь в заколдованном диком лесу,

Откуда уйти невозможно.

Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,

Пусть дождем опадают сирени,

Все равно я отсюда тебя заберу

Во дворец, где играют свирели.

Твой мир колдунами на тысячи лет

Укрыт от меня и от света.

И думаешь ты, что прекраснее нет,

Чем лес заколдованный этот.

Пусть на листьях не будет росы поутру,

Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,

Все равно я отсюда тебя заберу

В светлый терем с балконом на море.

В какой день недели, в котором часу

Ты выйдешь ко мне осторожно?

Когда я тебя на руках унесу

Туда, где найти невозможно?

Украду, если кража тебе по душе,

Зря ли я столько сил разбазарил.

Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,

Если терем с дворцом кто-то занял…

Лирична

Еловите клонки тук трепкат без вест,

тук птиците пискат тревожно.

Живееш в един омагьосан див лес,

а бягството е невъзможно.

Нека съхне черьомуха като пране,

като дъжд нека люляк да гасне.

Все едно ,ще живееш със мен насаме

във дворец,в който свирят прекрасно.

Светът ти,орисан от много лета,

със моя не ще се кръстоса.

И мислиш,че няма по-хубав в света

от този твой лес омагьосан.

Нека сутрин листата да нямат роса

и луната да спори с небето.

Все едно,от гората ще те отнеса

в светъл замък с балкон към морето.

Кога ще се случи ?В кой ден и в кой час

ще дойдеш при мен предпазливо?

Кога ще те взема в ръцете си аз

и ще те укрия ревниво?

Аз ще стана крадец-само ти пожелай.

Колко сили на вятъра пратих!...

Щом дворци и черози заети са-рай

ще ни бъде колиба в гората.

Пожелах....

Болка Болката в мен изгаря ме! Чувството че те губя убива ме! Ти си тръгваш, а аз свивам рамене! Не искам да си отидеш,но не мога да те спра! Сърцето ми кърви! То иска теб иска те ! Болката от любов, жестоко ме убива! Болката не спира, тя ме превзема! Защо си тръгваш ти ! Не искам да те пусна! Какво ти сторих аз, не мога да те пусна! Обичам те и това е реалността! Обичам те, искам да си до мен сега! Ти тръгваш напред и аз не мога да се премиря! Ти си тръгваш, аз не искам това! Искам те тук до мен сега! Не мога без теб да остана! Сърцето ми на две строшено, крещи някой да го залепи! Но къде си ти сега Когато от теб се нуждая! Защо те няма когато съм сама! Живота ми изведнъж пропадна! Всичко рухна! Моето сърце стене , то вика твоето име! Искам те искам да си тук и сега! Не мога да живея така Искам те до мен сега!!!

Много песни вълнуват сърцето, много текстове, но този за мен е най-великият за всички времена, този текст винаги ме разтърсва, докосва ме толкова дълбоко, колкото никой друго

Bon Jovi Always

This romeo is bleeding

But you can't see his blood

It's nothing but some feelings

That this old dog kicked up

It's been raining since you left me

Now I'm drowning in the flood

You see I've always been a fighter

But without you I give up

I can't sing a love song

Like the way it's meant to be

Well, I guess I'm not that good anymore

But baby, that's just me

And I will love you, baby - Always

And I'll be there forever and a day - Always

I'll be there till the stars don't shine

Till the heavens burst and

The words don't rhyme

And I know when I die, you'll be on my mind

And I'll love you - Always

Now your pictures that you left behind

Are just memories of a different life

Some that made us laugh, some that made us cry

One that made you have to say goodbye

What I'd give to run my fingers through your hair

To touch your lips, to hold you near

When you say your prayers try to understand

I've made mistakes, I'm just a man

When he holds you close, when he pulls you near

When he says the words you've been needing to hear

I'll wish I was him 'cause those words are mine

To say to you till the end of time

Yeah, I will love you baby - Always

And I'll be there forever and a day - Always

If you told me to cry for you

I could

If you told me to die for you

I would

Take a look at my face

There's no price I won't pay

To say these words to you

Well, there ain't no luck

In these loaded dice

But baby if you give me just one more try

We can pack up our old dreams

And our old lives

We'll find a place where the sun still shines

Винаги

Този Ромео кърви

Но ти не можеш да видиш кръвта му

Това не са нищо друго, освен някакви чувства,

които това старо куче отритна

Откакто ме напусна, вали

Сега се давя в потоп

Виж, аз винаги съм бил боец

Но без теб се предавам

Не мога да запея любвна песен

така, както е редно да бъде

Е, предполагам, че не съм толкова добър вече

Но, скъпа, това съм само аз

И аз ще те обичам, скъпа, -Винаги

И ще съм там завинаги и днес- Винаги

Ще съм там докато звездите спрат да блестят

Докато небесата се пръснат и

думите не се римуват

И знам, че, когато умра, ти ще си в мислите ми

И ще те обичам- Винаги

Сега снимките ти, които ти остави,

са смо спомени за един различен живот

Някои са ни карали да се смеем, някои- да плачем

Една, която те накара да кажеш "Довиждане"

Какво ли не бих дал, за да прекарам пръстите си по косата ти

Да докосна устните ти, да те държа близо

Когато казваш молитвите си, се опитай да разбереш,

че съм правил грешки, аз съм просто човек

Когато той те държи близо, когато пулсираш в него

Когато ти казва думите, които имаш нужда да чуеш

Аз ще мечтая да съм на негово място, защото тези думи са мои

Да ти ги казвам до края на времето

Ако ми кажеш да плача за теб- бих могъл

Ако ми кажеш да умра за теб- бих искал

Погледни ме в лицето

Няма цена, която да не платя,

за да ти кажа тези думи

Е, няма късмет

в тези заредени зарове

Но, скъпа, ако ми дадеш още един шанс,

може да съберем старите си мечти

и старите си животи

и ще намерим място, където слънцето още свети

Редактирано 7 януари 201016 г. от potrebitel (преглед на промените)

Това споменавано ли е в нашия дълъг списък?

Аз вярвам в мълчаливата любов

Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,

без упреци, без молещи уста,

аз вярвам само в нямото страдане,

в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,

докосването нежно на ръце

от клетви, от несдържан плач по ясно

говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя - вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Мисля, че и това е любовен текст:

Моето мъжко момиче

Моето Мъжко Момиче

никак не се шегува.

Ако обича - обича.

Ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда

толкова категоричен,

моята строга присъда

е моето Мъжко Момиче.

То мълчаливо подрежда

моите мъжки ризи,

моите мъжки надежди,

моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,

никога безразличен,

бавно и светло прониквам

в моето Мъжко Момиче.

И ако случайно побегна

винаги пак ще ме връща

осъществената в него

истинска, моя същност.

Весела и узряла -

Тя към света наднича

скрита в женското тяло

на моето Мъжко Момиче.

Недялко Йорданов

А тук можете да чуете песента

Моето Мъжко Момиче

Goran Karan

Ostani

Poljubi me, i budi tu

Da sklopim oèi na tvom toplom ramenu

Poljubi me i budi tu

Nek srce lupa kao daje prvi put

Poljubi me pomoli se

Sve svijeæe svijeta nek se za nas upale

Ostani, ovu noæ kad svi mi prijete

Ostani, zagrli me kao dijete

Ostani, kad sva si ljubav moja samo ti

Ostani, da me èuvaš kada zaspu anðeli

Poljubi me, i budi tu

Nek srce lupa kao daje prvi put

Poljubi me pomoli se

Sve svijeæe svijeta nek se za nas upale

Ostani, ovu noæ kad svi mi prijete

Ostani, zagrli me kao dijete

Ostani, kad sva si ljubav moja samo ti

Ostani, ovu noæ kad svi mi prijete

Ostani, zagrli me kao dijete

Ostani, kad sva si ljubav moja samo ti

Ostani, da me èuvaš kada zaspu anðeli

Ето превод от Таня Царова:

Остани с мен

Не, не се обръщай,

имам нужда от твоята любов,

защото ти си единствената,

която сънувам.

Не, не се обръщай,

не затваряй вратата,

защото ти си единствената,

за която съм се надявал.

Ела, прегърни ме силно,

аз имам нужда от светлината ти.

Просто ела и ме вземи

към мястото, на което копнея да бъда.

Остани с мен,

Любовта е всичко, за което се моля.

Остани с мен,

дай ми сила да продължа.

Остани с мен

и сърцата навярно ще намерят пътя,

по който да продължат.

Остани с мен,

бъди моя подслон,

когато ангелите изчезнат...

Тук можете да чуете песента на Горан Каран

ОСТАНИ

Никола Вапцаров

ПРОЩАЛНО

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя -

вратите не залоствай!

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам,

ще те целуна и ще си отида.

Апропо: Не знам по-нежни и по-тъжни любовни стихове.

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!

Евгения Георгиева

Свидетел Весела Филипова Прозорецът се люби със дъжда, но кален е дъждът,изтича кисел, че доловил е изневяра и ръжда- прахът в стъклото дълъг знак е писал. Прозорецът с дъжда не се разбра- аз плача,че се скараха.Измита, тя любовта им във очите ми се сбра- запазих я за други двама скрита. 24.09.1991год.

Свидетел

Весела Филипова

Прозорецът се люби със дъжда,

но кален е дъждът,изтича кисел,

че доловил е изневяра и ръжда-

прахът в стъклото дълъг знак е писал.

Прозорецът с дъжда не се разбра-

аз плача,че се скараха.Измита,

тя любовта им във очите ми се сбра-

запазих я за други двама скрита.

24.09.1991год.

РАЗГОВОР

Весела Филипова

-Виждаш ли? Крака си счупих-

толкова безсилен станах.

-Аз пък без любов останах-

новичка не мога да си купя.

-На пазар не мога да отида

или да си взема мляко.

-Ние двамата сме сякаш

на брега строшени миди.

1991г.

ЦЕЛУВКИ

Весела Филипова

Аз-самотната вълчица

с мойта тъй целувана уста.

Нежна съм,но съм вълчица.

Днес в сърцето опустя.

Нека да ме сграбчат книги.

Да настане сладък мир.

И целувки да не ме настигат

и желания безспир.

Вие,целувачи жадни.

Вие нямате вина.

Нито ще остана хладна,

нито ще ме изгори слана.

07.05.1994г.

Робърт Бърнс

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?

Смехът ти като вълна искам да ме залее... В пяната на твоята коса светът ще онемее. Ръцете ми - пясък на бряг, устните - обеден камък, ще бъдат... И техният бяг ще те превърнат в пламък. Неизвестен автор

Редактирано 17 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Попита ме

Днес ти ме попита

дали те обичам,

дали ще те искам,

дали ти се вричам.

Запитай звездите

и те ще потрепнат.

Запитай листата

и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,

във нощ те сънувам,

в реалност желая,

и в сън теб бълнувам.

Авторът е с псевдоним "ОБЛАК".

Облак, който и да си ти, толкова красота си пропилял в анонимност?!!

ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

Градина. Пролет. Май. Цветя.

Скамейка. Шепот сладък.

И сред цветята - той й и тя.

Любов и тъй нататък.

Поле. Природа. Красота.

Река - оттатък.

Пробуда. Сбъдната мечта.

Възторг и тъй нататък.

Годеж. Венчило. Поп и брак.

Момент - безумно кратък!...

А после - скука, проза, мрак.

Деца и тъй нататък.

Курорт. Море. Приятел. Смях.

Простор - вълни оттатък.

Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.

Рога и тъй нататък .....

Тома Измирлиев, 1928

Константин Симонов

* * *

Жди меня, и я вернусь.

Только очень жди,

Жди, когда наводят грусть

Желтые дожди,

Жди, когда снега метут,

Жди, когда жара,

Жди, когда других не ждут,

Позабыв вчера.

Жди, когда из дальних мест

Писем не придет,

Жди, когда уж надоест

Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,

Не желай добра

Всем, кто знает наизусть,

Что забыть пора.

Пусть поверят сын и мать

В то, что нет меня,

Пусть друзья устанут ждать,

Сядут у огня,

Выпьют горькое вино

На помин души...

Жди. И с ними заодно

Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,

Всем смертям назло.

Кто не ждал меня, тот пусть

Скажет: - Повезло.

Не понять, не ждавшим им,

Как среди огня

Ожиданием своим

Ты спасла меня.

Как я выжил, будем знать

Только мы с тобой,-

Просто ты умела ждать,

Как никто другой.

ще го оставя без превод, защото всички са ужасни /според мен/

Ще го оставя без превод, защото според мен всички са ужасни.

Поезия се превежда трудно, добра поезия може да се почувства само в оригинал.

Чакай ме, и ще се върна,

но ме чакай дълго...

Изобщо не ми гали ухото. За по-нататък да не говорим...

Проклятие

Проклет да си и ти, и любовта ти

фалшива, дето се загнезди в мен!

Кажи, загриза ли те съвестта ти,

остави ли те тъжен и сломен?

Проклети да са мислите, които

се втурваха към тебе на бегом

и тези, дето кътах скрити

и търсеха в душата ти подслон!

Проклети да са всичките ни думи,

изричани в моменти на тъга,

превърнали се в пропасти бездънни -

без покритие и без дела!

Проклети да са чувствата, които

тормозят ме наяве и насън!

Стените ми попиваха сълзите,

обаче да съм същата, не съм!

Проклета да съм аз, че ти повярвах,

че болката по равно се дели!

Провярвай ми, аз вече се отказах

да плача с глас, когато ме боли.

Дали ще оцелея прокълната

или ще ме погълне вечността?!

Аз вече зная, че вината

коварна е и с две лица!!!

Дида,22г,Шумен

Душата си поднесох чисто бяла,

разлистих я за теб и любовта,

оставих те да пишеш върху нея

и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,

страданието, жаждата, страстта,

изписа на сърцето си терзанието,

как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,

защо не си помисли, че боли?

Захвърлена накрая я остави,

но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,

издраскана, накъсана дори,

ти виж я как отново е готова,

вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,

усмихва ти се с моите очи,

закърпила любовните си рани,

по-влюбена от всякога блести!

Евгения Георгиева

много добро стихотворение :wors: ето това е любовно стихотворение !!!

Проклятие

Проклет да си и ти, и любовта ти

фалшива, дето се загнезди в мен!

Кажи, загриза ли те съвестта ти,

остави ли те тъжен и сломен?

Проклети да са мислите, които

се втурваха към тебе на бегом

и тези, дето кътах скрити

и търсеха в душата ти подслон!

Проклети да са всичките ни думи,

изричани в моменти на тъга,

превърнали се в пропасти бездънни -

без покритие и без дела!

Проклети да са чувствата, които

тормозят ме наяве и насън!

Стените ми попиваха сълзите,

обаче да съм същата, не съм!

Проклета да съм аз, че ти повярвах,

че болката по равно се дели!

Провярвай ми, аз вече се отказах

да плача с глас, когато ме боли.

Дали ще оцелея прокълната

или ще ме погълне вечността?!

Аз вече зная, че вината

коварна е и с две лица!!!

Дида,22г,Шумен

браво изключителна любовна лирика

Ето от мен I love the way you look at me, Your eyes so bright and blue. I love the way you kiss me, Your lips so soft and smooth. I love the way you make me so happy, And the ways you show you care. I love the way you say, "I Love You," And the way you're always there. I love the way you touch me, Always sending chills down my spine. I love that you are with me, And glad that you are mine. ----------------------------------- Обичам начина, по който ме гледаш, Очите ти толкова ярки и сини. Обичам начина, по който ме целуваш, Устните ти толкова меки и гладки. Обичам начина, по който ме правиш толкова щастлива, И начина, по които показваш, че те е грижа. Обичам начина, по който казваш, "Обичам те" И начина, по който винаги си там. Обичам начина, по който ме докосваш, Защото винаги тръпки ме побиват. Аз обичам, че си с мен, И се радвам, че си мой. Автора не ми е известен

Ти, моя обич, дълго забранена, ти, моя тайна, скрита вдън горите, открито трябва да вървиш до мене, а всъщност си оставаш скрита. Ти, моя непостигната победа, ти, моя радост и тревожна драма. Аз нямам право даже да те гледам. Аз мога скрито да те мисля само. :D

Мисля за теб

Всяка вечер мисля за тебе

мисля за миналото време,

мисля си как се запознахме

и как само двамата бяхме,

как гледахме звездите

и обмисляхме мечтите!

Знам,немога да върна дните,

но виждам те в очите

с които ме гледаше ти,

влюбени като две небесни звезди!!!

От всички, изписани до сега, това ми хареса най-много. Кратко, но същевременно изпълнено с чувства.

Звездите видях в очите ти. Слънцето видях в усмивката ти. Черната красота на ноща видях в косите ти. Нежността на дъжда видях в устите ти. Ти ме накара отново да обичам и да чувствам. За мен ти си всичко. Обичам те и друго няма значение.

Редактирано 19 юни 201114 г. от xstream (преглед на промените)

Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гост. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров

Редактирано 20 юни 201114 г. от nassy_kiss (преглед на промените)