Към съдържанието




Снимка
- - - - -

История Славянобългарска!


Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да отговаряте в нея, но винаги можете да създадете нова ;)
7 отговора в тази тема

#1 PoliceMan

PoliceMan

    The Bad Boy

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1194 мнения

Публикувано 09 август 2006 - 13:42

За "Историята"
"Историята" на светогорския монах Паисий с право е сочена като основен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите са загубили чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Композиционно "Историята" се състои от няколко части - два предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие
Структура и особености на творбата
Първо Предисловие - "Ползата от историята". Представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на "любомъдрия" читател. Историята като наука, се определя като извор на знания и надежда.

Второ Предисловие - "Към ония които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история". Втората част е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява българи и гърци, и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.

Същинска част - Представлява компилация от трудове на различни историци, най-вече византийски. Състои се от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светийте и славянските първоучители. Основното достойнство е не във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.

Последслов - Последната, най-кратка част на историята е авторски текст, който представя лични данни за Паисий и изяснява мотивите, поради които е написал История Славянобългарска.
ОЩЕ ЕДНО МНЕНИЕ ЗА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"

Константин Стоянов-Окела
"О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин?"

С тези паисиеви слова към българския народ се обърна американският президент Бил Клинтън при историческото си посещение в България през ноември 1999 г. Интересно обаче, как щяха да се почувстват българските му домакини, ако той беше проявил желание да види "История славянобългарска", след като така добре е запознат със значението, която тя има за нас? Съдейки по отношението на държавните ни мъже, които с нищо не показват да са заинтересовани от нейната съдба повече, отколкото президентът на една чужда страна, то отговорът се налага от само себе си. Аз не искам да оспорвам решението на правителството да върне "История славянобългарска" на намиращия се в Света Гора - Гърция манастир "Св. Георги Зограф". Съгласен съм, че е редно да я върнем, след като тя е била взета оттам по не съвсем почтен начин. Не мога обаче да си обясня защо българските управници досега не направиха нищо, за да уредят проблема и гръцката страна да предаде официално "История славянобългарска" на Националния исторически музей. Аз съм сигурен, че ако проявим малко повече дипломация, южната ни съседка би се съгласила да я размени за някои гръцки ръкописи, намиращи се в нашите музеи.

Паисий Хилендарски написва "История славянобългарска", за да служи тя на българския народ. Благодарение на нея преди повече от два века и половина се разпалва огънят в застиналото огнище на националнато ни самосъзнание. Сега, когато отново сме обезверени и наред с икономическата криза изживяваме духовен катаклизъм, сравним с времето на нейното създаване, надали е най-разумно тя да стои заключена в Зографския манастир, далеч от тези, на които народният будител я завеща. Днес ние отново имаме нужда от Паисиевата "История". Това най-ярко пролича през януари 1998 г. - преди тя да отпътува за Гърция, - когато хиляди хора от всички краища на страната дойдоха да се поклонят за последно на тази българска светиня.

В своята книга "Забранено за жени" проф. Марко Семов описва посещението си в Заграфския манастир. Той споделя, че в него освен екземпляра, който бе в Историческия музей, се пази още един оригинал, написан от ръката на Паисий. Ако просветните ни дейци не могат да уредят поне единият от тях да остане за постоянно в България, най-малкото, което биха могли да направят, е сакралната "История" да гостува в родните музеи, където тя ще бъде достъпна за всички. Защото, откакто я върнахме на атонската обител, българите, които успяха да я видят, със сигурност се броят на пръсти. Дори материалното положение на нашите сънародници да им позволи една екскурзия до Гърция, то за посещението на Света Гора, която е един своебразен православен Ватикан, се изисква специална виза и достъпът до манастира е крайно ограничен, като за представителките на нежния пол той е напълно забранен. Да не говорим за многобройните ученици, които всяка година изучават Паисиевата "История". Защо трябва да им отнемаме възможността да черпят от този извор на национална гордост и патриотизъм?

Мисля, че е крайно време да се погрижим за културно-историческото си наследство и да престанем да се съобразяваме с другите, когато става дума за националните ни интереси. Защо не се поучим от една Гърция, успяла да си издейства от Британския музей, в който се намира и българското Иван-Александрово четвероевангелие, да й върне древни византийски пана и мозайки? Или да вземем за пример Република Македония, която не се посвени да си присвои част от културно-историческите паметници на България. Нищо чудно утре в Скопие да обявят "История славянобългарска" за "История на македонскиот народ", както направиха това с не един и два изконни български ръкописа, и след като считат Паисий Хилендарски за македонец.

Кога най-после ще се научим, че народ без история е като дърво без корен и че ако има нещо по-страшно от това, то е когато сам се отказва от нея и с лека ръка пропилява националната си памет, градена в продължение на векове.
История славянобългарска - анализ
Автор: Мира Бояджиева
Прочетена: 3415 пъти
История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.
В този смисъл творбата на монаха се превръща в превръща в своеобразна програма на Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в миналото, за да очертае контурите на една оптимистична
визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и достойни предходници не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на робството онези, чиито деди “не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове”.
Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.
“Историята” на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество отдавна се е превърнало в даденост, навик, инерция. Поколенията наред са родени и живели в робство, без да знаят кои са, от къде са дошли, кои са
били техните прадеди, далечните им предходници. В западна Европа са отшумели
културни епохи като Ренесанса и Класицизма, вече залязва Просвещението, а
Романтизма набира скорост. А българските земи сякаш още са в
средновековието. Спокойствието обаче е само привидно и родината ни е на
прага на Голямата промяна, на прага на своята културна Революция. Настъпил е
момента българите да се осъзнаят като колектив консолидиран от общите
територия, език, култура, история.
Творбата на светогорският монах въздейства преди всичко с вторият увод в
който звучи искреното и будителско слово на един загрижен за българщината
човек. Ако в първото встъпление, наречено в последствие “Ползата от
историята”, Паисий преповтаря идеите за силата на разума и познанието, за
изменчивостта и превратностите на съдбата, то в “Предисловие към ония, които
желаят да прочетат и чуят написаното в тая история”, се открояват
оригиналните прозрения на твореца които го правят възрожденец. Именно тук
Паисий манифестира идеите си – просветителски, романтични, но винаги искрени
и подчертано родолюбиви.
Интересно е композиционното хрумване заглавието на произведението да е след
първия увод. Очевидно е желанието на твореца да открой своето изстрадано
слово от чуждото, което е полезно но не идва от сърцето. Така още в
заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само
вълнуващата го проблематика, но и простичко и искрено да каже нещо за себе
си. Оттук - нататък авторовата личност ще присъства все по – ярко и
настойчиво в текста с всичките си болки и тревоги, пристрастия и огорчения.
Заглавието на вторият увод следва непосредствено след това на книгата и
посочва конкретния адресат на авторовото послание. Потенциалната публика,
пред която “се изправя” Паисий, включва не само образованите читатели, но и
неуките слушатели. Към тази аудитория писателят се обръща с любов и
разбиране, но и с цяла поредица от императиви, открояващи категоричността на
неговото слово: “Внимавайте…”, “Четете и знайте…”, ”Преписвайте тая
историица и платете, нека ви я препишат… и пазете я да не изчезне!”.
Така още в началото на книгата очертава основното в реторическата и
стратегия – диалогичността. Текстът е отворен към хората и в него Паисий
спори, укорява, заклемява, поучава. Първите думи на автора обаче са насочени
не към всичките му съотечественици, а само към онези който, като него са
открили гордостта от българското си има. Те са жадни да научат още за своя
“род и език” и Паисий е този, който ще им даде познанието. Той е осъзнал, че
“диалогът между поколенията” е прекъснат и съвременниците му не знаят за
делата на своите предходници. Настоящето е безвремее и безпаметство. На тези
негативи на робството Паисий ще противопостави историческата памет за едно
изпълнено с ценности и събития време. Така ще върне към своите събратя
гордостта и усещането за общност и ще ги направи съпричастни към развитието
и напредъка на останалите народи. Чрез идеята за националното себеопознание
възрожденецът ратува не само за духовното издигане на “своите”, но и за
достойното им място сред, “другите”, което им принадлежи заради великите
дела на техните деди в полето на историята. В този смисъл още в началото на
произведението се откроява и основната опозиция, около която се надграждат
посланията на първата ни възрожденска книга. Това е опозицията “свое –
чуждо”, “ние – другите” в нейните разнообразни смислови проявления.
Открил любовта и болката си за отечеството, Паисий е направил необходимото
да бъде полезен на сънародниците си: “… и много труд употребих да събирам от
различни книги истории, докато събрах и обединих историята на българският
род в тая книжица за ваша полза и похвала”. Обходил много земи, намерил
ценни стари ръкописи и хроники ( от епохата на българското Средновековие ),
както и по съвременни исторически трудове. Хилендарскят монах е изпълнил
своята мисия, своя отечествен дълг и съзнанието за това го прави горд.
Именно самочувствието му на българин и творец го кара да бъде настойчив и
категоричен в посланията към неговите родолюбиви съотечественици.
Многобройните повелителни глаголни форми внасят ударност и емоционалност в
изложението, активизират и мобилизират, подтикват към упорство съхраняването
и отстояването на националната идея. Делото Светогореца не бива да загине.
Той е в синхрон с духа и повелите на епохата и трябва да намери своите
мисионери, своите всеотдайни продължители: “… и пазете я да не изчезне !”.
До тук текстът на Паисиевата “История” е обърнат с любов и доверие към
българите родолюбци. От тук нататък започва страстната полемика на
светогореца с родоотстъпниците. Тезата за обичта към родината се заменя с
антитезата за предателството на националната кауза. Визията за българското
се раздвоява, става сложна и противоречива. На светлия облик на достойните
люде, с чувство за дълг и отговорност към рода, езика, отечеството, се
противопоставя мрачната и отблъскваща представа за отцеругателите – онези,
които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели “чуждото” пред
“своето” към тях Паисии е безпощаден, гневен, язеителен. Опитвайки се да
намери най-точните квалификации за предателите, творецът разчита на
въздействащата сила на презрителните обръщения: “О, неразумни и юруде !”, “…
глупави човече”, “безумни” … Възклицанията и реторичните въпроси открояват
емоционалното напрежение на изказа, невъзможността и нежеланието на
възрожденския просветител да се дистанцира от чувствата и да остави да
“говори” само разумът. Обединявайки логическата сила на аргументите и
страстната патриотична позиция, Хилендерскя монах се опитва да “отвори”
очите на “неразумните” за истината, за стойностите на родното. Паисии
идеализира миналото и героизира народа ни, за да докаже правото му на
съществуване, развитие и бъдеще. Той рисува облика на една могъща и
величествена държава, която е имала прочути владетели и е респектирала с
политическото си влияние и културен просперитет. В този смисъл Светогорецът
активно и творчески използва възможностите на средновековните ораторски
жанрове – похвално и полемично слово, за да реализира актуалните задачи на
своето време. Той призовава към “възкресяване” на паметта за миналото и
поука от неговите достойнства.
За да защити и утвърди идеята за превъзходството на българското, Паисий
борави като с историогравска така и с народопсихологическа аргументация.
Хилендарският монах се домогва до проникновена характеристика на своите
съотечественици в етичен план, в която откроява присъщите им добродетели
като основни за християнския морал. Паисий извисява не само историческия, но
и нравствено – етичния облик на родното и го одухотворява чрез възхищението
си. Изказът е доминиран от хиперболите и превъзходните степени на сравнение.
В така очертаната градация на полемични средства за въздействие и
разнообразни доказателства кулминационен е библейският аргумент, според
който българската простота и незлобливост са съизмерими с тези на свещени
фигури от Светото Писание: “Но всички тия праведни праотци са били земеделци
и овчари и били богати на добитък и земни плодове, и били прости и
незлобливи на земята. И самият Христос влезе и заживя в дома на простия и
бедния Йосив.”
Така чрез словото, което обединява високите октави на възхищението и
прославата с гневни интонации на разочарованието и гнева, Паисий прибавя
поредните щрихи не само към своя духовен портрет, но и към този на
опонентите си. За него блгарите отцеругатели се нареждат до надменните и
горделиви, но безнравствени гръцки и сръбски духовници, опитващи се да
пренебрегнат, да уязвят националното ни достойнство. В споменатата опозиция
“свое – чуждо” предателите на българската кауза категорично са приобщени към
“чуждите” образите им са изградени изцяло в негативен план. Освен
многобройните експресивно – оценачни изразни средства, творецът трикратно
използва една стилистична маркирана дума “влачиш”, за да заяви презрението
си към тези жалки люде: “… и се влачиш по чужд език”, “хвалиш чуждия език и
се влачиш по техния обичай…”. Цитираният глагол се обвързва смислово с
представата за недостойно и безгръбначно поведение и се асоциира с някои от
символните значения на змията – изкушение, предателство, отрова, мрак,
смърт. Активизирайки само негативните смисли на този сложен символен образ,
Паисий за пореден път използва възможностите на словото да въздейства както
чрез силата на обичта, така и чрез логиката на омерзението и отрицанието.
Във финала на вторият увод светогорецът отново се обръща към своите духовни
двойници, обичащи отечеството си. Тяхната любов и всеотдайност той дарява
със силата на знанието, за да пребъде във времето българският национален
дух: “При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за
българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги
помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно”. В това заключително изречение кристализира формулата на цялата творба, призвана да се превърне в откровение за съдбата на родината, в своеобразна национална Библия, кодирала в себе си мъдростта и прозренията за Възкресението на един изстрадал, но незабравен от Бога народ.
Ако трябва да обобщим ролята на Паисий като родоначалник на нова културна епоха, можем да кажем че неговата на пръв поглед скромна “книжица” наистина дава тласък в посока на голямата Промяна. Дарявайки на българина познания за миналото му, Хилендарският монах му връща чувството за национално достойнство и гордост и го подтиква към дългия и сложен процес на национална идентификация. Така книгата на възрожденеца – синтез от историческо повествование и актуално публицистика, се превръща в емблема на възраждането и ново начало в духовното развитие на българите въпреки робството.
Към това ще добавя един сайт от,който има още интересна информация
Цък
Цък
Цък
:) :) .Можем да научем много неща стига любопитсвото и разбирателството да се преодолее.Някои може да кажат.Не ми се чете толкова информация,но аз искам да помогна на тези които им се чете.
Поздрави: :clap:

#2 neck

neck

    Почетен потребител

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 482 мнения

Публикувано 09 август 2006 - 13:52

А защо ли орогоналната книгата се намира в Черна гора май , не се знае :whist:

Този пост е редактиран от neck: 09 август 2006 - 13:53

Публикувано изображение

#3 infinity1305

infinity1305

    kaldata маниак

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 2953 мнения

Публикувано 10 август 2006 - 06:59

PoliceMan благодаря за полезната статия и за линковете.


#4 Ralna

Ralna

    Lovly girl

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 3084 мнения

Публикувано 22 август 2006 - 11:25

PoliceMan много красиво Публикувано изображение благодаря :) :)

Този пост е редактиран от Ralna: 22 август 2006 - 11:26

Публикувано изображение

#5 cleopatra

cleopatra

    Почетен потребител

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 579 мнения

Публикувано 27 август 2006 - 14:30

"История славянобългарска" е наистина много силно произведение на изкуството.... :wors: Когато я четох направо сълзи ми излизаха на очите,заради начина,по който е написана-с толкова жар и любов към родината и народа... :yanim: Тази творба си е истински призив за пробуждане на съзнанието....

Този пост е редактиран от cleopatra: 27 август 2006 - 14:31

Ако животът беше лесен, то той нямаше да започва с плач!!!

#6 PoliceMan

PoliceMan

    The Bad Boy

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1194 мнения

Публикувано 27 август 2006 - 15:22

Да,браво,че ви харесва.Радвам се!Трябва повече хора от форума да разберат повече за нея и да видят какви важни хора е имало за България. :P

#7 meryy

meryy

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 27 август 2006 - 18:55

Браво,много е добро PoliceMen!

#8 baby_muse

baby_muse

    Vampire Princess

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 3204 мнения

Публикувано 27 август 2006 - 21:48

Наистина е добре написано. Самата история е хубава, с доста впечатляващи моменти, но не забравяйте, че има моменти, които са много преувеличени. Това е била и целта на "История Славянобългарска" - да представи българите в най-добра, най-силна и най-благородна светлина, за да може да подтикне към национално пробуждане всички, които по някакъв начин са забравили какво е да бъдеш българин ;)
And I feel it kind of funny.. I feel it kind of sad.. That the dreams in which I'm dying.. are the best I've ever had.