Към съдържанието




Снимка
- - - - -

Лимони- отглеждане,болести ?


Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да отговаряте в нея, но винаги можете да създадете нова ;)
6 отговора в тази тема

#1 EXPI

EXPI

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 252 мнения

Публикувано 29 август 2006 - 00:33

Интересуваме информация
за отглеждането и евентуалните болести на лимоните.
Аз самия засях любителски около 100 дръвчета,
но те са специфични към своето отглеждане
и ме изненадват неприятно с техните заболявания.
Затова ще се радвам ако някой, сподели нещо.

#2 infinity1305

infinity1305

    kaldata маниак

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 2953 мнения

Публикувано 31 август 2006 - 14:57

Виж какво ти намерих-надявам се да ти е от полза...

Цитруси в саксия

Цъфнали, те ухаят изключително приятно, а вечнозелените им листа са красива украса на ома през цялата година. Най-често отглежданите в домашни условия цитрусови дръвчета са зеления и жълтия лимон, мандарината и портокала. В домашни условия те не дават богата реколта, но пък гарантират екзотичен вид на помещенията, в които се поставят.
ДА СИ КУПИМ ЦИТРУС – В някои от цветарските магазини продават малки цитрусови дръвчета, засадени в саксия. Височината им варира от 50 см до 1 м, а понякога и малко повече. Те цъфтят и дават плодове през цялата зима, а някои и през останалите сезони, като например целогодишния лимон. След като купим дръвчето, не трябва да бързаме да го пресаждаме. Добре е преди да сменим саксията му с по-голяма, то да престои поне няколко месеца у дома ни, докато се адаптира към условията.
ИЗЛАГАНЕ НА СТУД И СВЕТЛИНА – Цитрусите произхождат от географски райони, където дните през зимата не са така къси, както у нас. За това при нашите условия те реагират добре на допълнително осветление с електрическа крушка, поставена близо до тях.
Със слаба устойчивост на ниските температури е лимонът. При температура от -5º листата му се повреждат. Сравнително по-студоустойчиви са мандарината, грейпфрута и портокала. Най-благоприятна за цитрусите през зимата е температурата около 10º. При нея растенията изпадат в естествен покой. Пренесени рано напролет в по-топло помещение с добро осветление, те започват да се развиват и цъфтят.
ПОЛИВАНЕ – Цитрусите изискват висока влажност, но трябва да се внимава да не се преовлажни почвата, защото така се затруднява дишането на корените. Преовлажнените растения се познават по това, че листата им стават бледозелени, с жълтеникави петна по тях. Честотата на поливане трябва да е съобразена с вида на почвата, с температурата и въздушната влажност. Температурата на водата трябва да бъде с 2º до 3º по-висока от стайната.
ТОРЕНЕ – За саксийното им отглеждане се приготвят специални смеси, които съдържат равни части компост или добре угнил оборски тор, обикновена пръст и пясък. Късно през есента и през зимата не се препоръчва торене.
МОЖЕМ ДА СИ ГО ПОСАДИМ САМИ – Цитрусовото дръвче може да се отгледа от семка – главно с декоративна цел. Веднага след отделянето на семката от плода тя се измива внимателно с хладка вода и се заравя в дупчица на 1 см дълбочина в малка саксия, пълна с влажен торф. После саксията се слага на топло, например върху радиатора.
Щом растението покълне и укрепне достатъ1но, можем да го прехвърлим в по-голяма саксия или сандъче. Но от цитрус, отгледан от семка, плодове можем да очакваме чак след много години.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
- Никога не оставяйте след поливане да престоява вода в подложката след саксията.
- Ако температурата е над 10º, можете да държите растението на терасата.
- Ако въздуха е топъл, вечер пръскайте листата с вода.
- Не торете дръвчетата през първите месеци на адаптиране.
- За да бъдат листата блестящи и чисти, ги почиствайте с памучен тампон, напоен с бира.
- За по-голяма сигурност, че растенията ще завържат плодове, трябва на втория ден след отваряне на венчелистчетата посредством малка четчица да се нанесе прашец от друг или от същия цвят върху близалцето на цвета.
- Желателно е през първите една-две години младите дръвчета да не се оставят да цъфтят, за да могат да развият по-мощни корони. В противен случай те губят много хранителни вещества за цветовете и плодовете и се изтощават.


Цветчетата на лимоновото дърво имат най-невероятното ухание на света за мен..


#3 GFreeman

GFreeman

    kaldata маниак

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1618 мнения

Публикувано 31 август 2006 - 15:11

Виж какво ти намерих-надявам се да ти е от полза...
Цветчетата на лимоновото дърво имат най-невероятното ухание на света за мен..

Мерси и от мене infinity1305! Аз отдавна съм си мислил да си отглеждам лимончета. Пък и с тоя объркан климат последните години в страната ни - направо си е за лимони. :)
Публикувано изображениеПубликувано изображение

#4 yvsot

yvsot

    Почти нормална

  • Модератори
  • 2712 мнения

Публикувано 31 август 2006 - 15:49

И аз да добавя нещо...

Лимоните се размножават вегетативно и семенно. Семенно размножаваните лимони са по – дълготрайни, по – лесно се приспособяват към условията на отглеждане, обаче встъпват късно в плододаване. За задоволяване на любителските нужди се прилагат различни начини за размножаване, а за промишлените цели се прилага присаждане на семенна подложка. Присаждането на лимона може да стане по всяко време на годината, но най – успешно е, когато се извърши през пролетта или през есента. Присажда се на пъпка по познатия начин. Около 35 – 40 дни след присаждането дивата част над присадената пъпка се изрязва и тя се събужда за растеж.

Отглеждане

При нашите климатични условия най – добри резултати се получават при стайно отглеждане на лимона, тъй като не може да издържа на открито през зимата.

Съдове: За отглеждане на лимоните най – подходящи са дървените, а за по – малки растения – глинените съдове. Техните стени са порьозни и през тях преминава достатъчно въздух. Те не се влияят от външната температура, поради което температурата на почвата в съда е сравнително постоянна. Дъното трябва да има отвори. Най – добре е формата да бъде конична, за да стане лесно прехвърлянето в по – голям съд. Големината на съда трябва да съответства на големината на растението. Малки лимони, засадени в големи съдове, не растат бърза, защото в повечето случаи настъпва преовлажняване и се намалява достъпа на въздух да корените. Те се стремят да достигнат до стените на съда, а надземната част започва да расте едва след като корените изпълнят съда. Поради непрекъснатия растеж и уголемяване на растенията съдовете трябва да се сменят през една – две години с по – големи. След осмата година растението се отглежда в постоянен съд с размери 45 – 60 сантиметра ширина и 36 сантиметра дълбочина.

Почвена смес: Тя трябва да бъде рохкава, влагоемна и богата на хранителни вещества. Може да се направи, като се смесят две части чимова или горска почва, една част добре разложен оборски тор и една част чист речен пясък. Преди засаждането почвата се обезоразява. Това за малки количества може да стане по топлинен начин, а за по – големи – по химичен. Почвената смес се подменя периодично. Това става в края на зимата, преди да е започнал силния растеж. Най – добре е сменянето на почвената смес да се съчетае с прехвърлянето в по – голям съд. С цел да се запази микоризата почвата, полепнала по корените не се изтърсва.

Място: Лимона не обича резки промени на условията на отглеждане и затова трябва да има определено място. Най добре е през лятото да се поставя в затревен двор под шарена сянка и на защитено от вятър и течение място. Ако няма такава възможност се прави изкуствена сянка а около съда често се полива с вода.

През зимата лимона се внася в помещения. Поставя се по – далече от прозореца, за да не изстива почвата му. Ако в стаята не се пали печка, прозорците се затъмняват. Внасянето и изнасянето на лимона трябва да става, когато температурата в стаята почти се изравни с външната температура.

Поливане: Много често при поливането на лимона се допуска грешка, като водата се влива отгоре. За поливането се използват по – големи съдове, в които се поставя съда с лимона. Температурата на водата не бива да е по – висока или по – ниска от температурата на въздуха. Студената вода парализира дейността на микоризата, храненето спира за известно време и това затормозява развитието на лимона.

Измиване на листата: За активната фотосинтеза на лимона е много важно листата да са чисти. Препоръчва се веднъж на две седмици да се измиват с вода, която има температура на околния въздух. С измиването на листата се постига и овлажняване на околния въздух, а също така се премахват и някои неприятели.

Подхранване: Най – добре е лимоните да се подхранват с разтворен птичи тор, който се оставя една седмица да ферментира и на малки дози се дава в продължение на 10 – 15 дни. Количеството на тора зависи от възрастта на растението. От минералните торове могат да се смесят по равно суперфосфат, амониева селитра и калиев сулфат. От тази смес се слагат по една – две супени лъжици на лимоните до три годишна възраст през 15 – 20 дни. За по – големи лимони дозата се увеличава до 50 грама. Подхранване се прави и с добре разложен оборски тор, който се дава ежемесечно през вегетационния период от 250 грама до два килограма на растение в зависимост от възрастта.

Резитба: при стайно отглеждане лимоните трябва да бъдат удобни за пренасяне и затова се отглеждат с ниски стволове. Основнич летораст се почиства от странични разклонения на височина 15 – 20 сантиметра, а когато достигне 30 върха му се пензира. След като узрее се съкращава на 3 – 4 пъпки над изгладеното стебло. От тези пъпки се развиват първоразредните разклонения. Те също се пензират и се съкращават когато достигнат дължина 20 сантиметра, за да може да се предизвика образуване на вилообразни разклонения от втори разред. Така се постъпва и по – нататък, докато се получат клони от четвърти разред. Тогава короната е изгладена и дървото се оставя да плододава.

Плододаването преди пълното оформяне на короната затормозява растежа и затова, ако се появят цветни пъпки, те се премахват. Изграждането на короната при добре гледаните растения се постига за две години. Резитбите за поддържане са слаби. Изрязват се до основа всички плододавали малки клончета и клонките със сухи върхове, отстраняват се и силните клончета, които сгъстяват короната. Тези от тях, които не растат навътре се превиват за да се превърнат в плодни. Плододавалите по върха дълги клонки се съкращават до не плододавала дървесина. Когато дръвчето се изтощи и прираста му намалее, се прилага силна резитба за подмладяване, която се състои в съкращаването на 1/3 от скелетните и полускелетните клони и прореждане на обрастващата дървесина.


Не дразни лъвицата когато клетката й е в ремонт.


#5 EXPI

EXPI

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 252 мнения

Публикувано 21 септември 2006 - 05:54

Виж какво ти намерих-надявам се да ти е от полза...
Цветчетата на лимоновото дърво имат най-невероятното ухание на света за мен..

И аз да добавя нещо...

Горещи благодарности за полезната информация.

#6 flychech

flychech

    Почетен потребител

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 543 мнения

Публикувано 22 септември 2006 - 08:44

Определено климата е нещо със собствено мнение,предполагам че това е и причината тук в бургас да видя в един двор киви.Расте си на асма като грозде и си имаше плод и всичко точно?Останах изумен!!! Публикувано изображение
I Need it in my life, I want it in my life
come put it in my life, I'm a keep it in my life!
Thug Life

#7 infinity1305

infinity1305

    kaldata маниак

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 2953 мнения

Публикувано 23 септември 2006 - 12:26

Определено климата е нещо със собствено мнение,предполагам че това е и причината тук в бургас да видя в един двор киви.Расте си на асма като грозде и си имаше плод и всичко точно?Останах изумен!!! Публикувано изображение

Киви не е от най-капризните растения.А климата в България е мек.
Ако си купиш пакетче фурми, и посадиш костилката на една от тях в пясък, след време ще поникне малка палмичка.И понеже е родена от семенце, тя ще понася условията по-лесно.Така е и с лимончетата и другите цитруси, посаде в България, а не донесени от другаде.
Моите палмички от фурми дори зимата навън не измръзват :yanim: