Към съдържанието




Снимка
* * * - - 2 гласа

Омир - "Илиада" и "Одисея" - въпроси, теми, есета


  • Моля влезте за да отговорите
98 отговора в тази тема

#1 nivea

nivea

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 34 мнения

Публикувано 18 януари 2006 - 18:11

Търся теми върху "Илиада" най-вече:
"Омир поемата "Илиада" - (Съдбата на жената в древна Елада)"
или
"Омир поемата "Илиада" - (Животът на древния грък)"
Моля ви трябва ми спешно за утре ако има и някоя друга тема, доближаваща се до тези! Ама много ви моля!

Този пост е редактиран от stanley56: 08 декември 2007 - 12:51


#2 Dark`Elf

Dark`Elf

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 277 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Севлиево/София
  • Интереси:Химия, химия и пак химия, Пц-та, книги, приятели, филми, музика, напоследък съзвездия;)

Публикувано 18 януари 2006 - 18:45

Омировата поема “Илиада” – енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци
Източник:referati.com
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Who Ever said, I Needed You, lied! Who Ever Said, You Knew The Truth, Lied!!!

#3 nivea

nivea

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 34 мнения

Публикувано 18 януари 2006 - 18:52

Омировата поема “Илиада” – енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци
Източник:referati.com

<{POST_SNAPBACK}>

Мисла, че това ще свърши работа! Благодаря!

#4 диди

диди

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 20 ноември 2006 - 15:03

Moля за есе по темата "Светът на Илиада като образец за високо битие" .
Предварително благодаря!

edit: MasterRalf прегледай Правила на форума и останалите теми преди да пишеш!

#5 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 22 ноември 2006 - 09:43

Илиада - общ анализ, който може да ти свърши работа за високото битие
Автор: Христо Пеев
източник: Илиада

Първа песен

Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението

”Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.

Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво ”ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.

Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.”Широковластният” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на ”общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. ”Огнен” е гневът на Агамемнон както ”огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.

За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е ”бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.

Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.

В Първа песен на ”Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

Втора песен

Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите

”Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на ”Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.

Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия ”вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като ”мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- ”стръмния бряг”, ”се разбиват” струите на радостта.

От страховития рев на морето, което ”бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш ”се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за ”грозната ” провокация на индивидуалната дързост на Терсит.

Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя ”пътищата ” на своята съдба. Неговите ”непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.

След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, ”облечен” във власт по божествено повеление.

Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.

Шеста песен

Човешкото щастие и дългът на героя

”Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.

Идеалът за човешко щастие в представите на древните хора е обвързан с героичното, но и с обичта и привързаността между съпрузите, с разбирателството и хармонията в семейните отношения, с мисълта за съдбата на семейството като част от бъдещето на целия народ.

В Шеста песен на ”Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с ”мирни дългополи троянки”. В условията на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин се отнасят двамата към проблема за смъртта и човешката съдба.

Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя е смел воин, спечелил е много битки, но твърде малко са били миговете му на лично щастие, радостите на мирния живот са непознати за него. В мигове на примирие духът му сякаш отново е в боя, живее с радостите от победите на бойното поле. Изпълнението на патриотичния дълг доминира над личното в неговото съзнание. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се съпруг и баща. Изкушен от неустоимото желание да види най-близките си- жена и дете- преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят идеала за героичното поведение на мъжа-воин- защитник на бащина Троя. Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертвеност.

Мисълта за смъртта като личен факт не тревожи героя. Той я свързва с бъдещата участ на народа си. Без неговото присъствие битката губи смисъл. Троя ще бъде победена. Това измъчва Хектор, като предопределена трагична съдба на народа му, но още по-голяма е човешката му болка за неговите близки, за робската участ, която очаква Андромаха след неговата смърт и поражението на Троя.

За Хектор смъртта е част от героичната слава и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. ”Срещата” с нея е всекидневие за героя. За това и винаги ”пръв с троянци” влиза ”в боя”. С тях дели патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам, чиито наследник е не само той но и синът му Астианакс. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, а Астианакс ще има героичен пример за подражание. Нещо повече ще се изпълни желанието на Хектор синът му да го надмине по сила и храброст и един ден да стане цар на Троя.

Затова и Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Но личната болка към скръбта на близките остава. Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание.

В Шеста песен на ”Илиада” Омир показва силната съпружеска привърженост на Хектор и Андромаха и готовността на воина да жертва семейното щастие заради дълга към народа си.

Двадесета и втора песен

Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор

”Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в ”Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича ”богоравен”, ”богоподобен”,”планински ястреб”,”кучето на Ориона”.

Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.

Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.

Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.

Другият образ на ”висок”герой в ”Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:”славен”, ”блестящ”, ”снажен”, ”велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският ”шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.

За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.

Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.

Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.

Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как ”край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. ”Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.

Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.

Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на ”Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.

Осемнадесета песен

Щитът на Ахил

”Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.

Наред с цялото многообразие от теми, които обхваща, чрез щита на Ахил, ”Илиада” показва и представата на древните елини за устройството на света, запознава ни с техния бит, поминък, обичаи, култура, нравствено поведение, управление на обществения живот.

Щитът, с който Ахил ще се бие с Хектор, е изработен от бога ковач Хефест по молба на майката на Ахил- богинята Тетида. Той ще замени отнетите от Хектор Ахилови доспехи при убийството на Патрокъл. Щитът е огромен и здрав, отлят от скъпоценни и яки метали, а рисунките върху него, взети от самия живот, му придават чудодейна сила.

В центъра на щита са разположени космическите тела- Земята, Небето, Морето, Слънцето и Месецът, по ръба на щита- реката Океан, която обикаля Земята, според тогавашните представи. Между тях, в три концентрични кръга спрямо космическия център, са контрастно разположени картини от бита на хората. Подреждането напомня симетричните рисунки върху керамични вази от онази епоха, открити при археологическите разкопки, и има формално значение. По-важното е, че Хефест представя всички картини върху една плоскост, За него не съществуват второстепенни неща. Животът в стадото е също толкова важен, колкото и обсадата на един град, понеже е част от колективния живот. Хефест изобразява битовите картини еднопланово, като ги разполага в контраст: сватба– съд, град- село, празник- делник, така както се редуват мирният труд и войната.

Пресъздаденият от Хефест свят е празничен и красив. Човешкото битие е повдигнато на най-висока степен върху щита на Ахил. Всяка дейност е показана като празнично изживяване, като ритуал. На фона на ярко искрящи факли сватбари извеждат невестите на площада, където се вият кръшни хора и звучат сватбени песни. Описано е не просто сватбено веселие, а сватбен обред.

Картината със съда напомня за родовия обичай при разрешаването на спор. Старците съдници са насядали в ”свещения кръг” със скиптри в ръка, пред тях са спорещите, а встрани- всички граждани.

Дори войната между двата града е представена ритуално- като модел на всяка война. Светът, пресъздаден от Хефест, е празничен и красив, той поражда радостно чувство, възхищение и привързаност не към абстрактни идеи, а към реалния свят на човека и природата.

За празничното епическо изображение на света върху Ахиловия щит, както и в цялата ”Илиада”, допринася и Омировата поетическа техника. Омировите епитети, метафорични глаголи и сравнения нямат сравнителна степен. Те изразяват превъзходното състояние на нещата в живота, затова светът на ”Илиада” е светъл, сияен, красив, великолепен.

Всичко, описано в ”Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.


На този сайт - http://www.myschoolb... ... 9 klas.htmима следните теми:

1. Омир - "Уикипедия" - виж
2. "Илиада" - Богдан Богданов - виж
3. Омировият епос - Богдан Богданов - виж (Темата е в PDF формат. За да я отворите трябва да имате инсталиран Adobe Acrobat Reader, който можете да си вземете оттук.)
4. От Омир до Еврипид - Богдан Богданов - виж (Темата е в PDF формат. За да я отворите трябва да имате инсталиран Adobe Acrobat Reader, който можете да си вземете оттук.)
5. Омир "Илиада" - Сюжет и композиция - изтегли
6. Образът на Ахил в I песен на "Илиада" - изтегли
7. Образът на Ахил като епически герой в I песен на "Илиада" - изтегли
8. "Илиада" - I песен - Ахил богоравният човек - изтегли
9. "Илиада" - I песен - Образите на Ахил и Агамемнон (сравнителна характеристика) - изтегли
10. "Илиада" - II песен - Дръзкият Терсит - изтегли
11. "Илиада" - I и II песен - По какво си приличат и по какво се различават Ахил и Терсит в своя гняв - изтегли
12. "Илиада" - I и II песен - Ахил и Терсит - герои антиподи - изтегли
13. "Илиада" - III песен - Образите на Парис и Елена и проблемът за реда и стабилността - изтегли
14. "Илиада" - VI песен - Човешкото щастие и дългът на героя - изтегли
15. "Илиада" - VI песен - Нравствените добродетели на Андромаха и Хектор - изтегли
16. "Илиада" - VI песен - Разбирането на древните за щастие и нещастие - изтегли
17. "Илиада" - XVIII песен - Щитът на Ахил - панорама на живота в древна Елада - изтегли
18. "Илиада" - XXII песен - Драматично и трагично в образите на Ахил и Хектор - изтегли
19. "Илиада" - XXII песен - Двубоят между Ахил и Хектор - епически героизъм и човешка доблест - изтегли
20. "Илиада" - XXII песен - Двубоят между Ахил и Хектор - епически героизъм - изтегли
21. "Илиада" - XXIV песен - Хуманизмът на Омир - изтегли
22. Сравнителна характеристика на образите на Ахил и Хектор - изтегли
23. Човекът и воинът разкрити в образите на Ахил и Хектор - изтегли
24. Ахил - първият трагичен образ в елинската литература - изтегли
25. Хектор - по цивилизованият воин - тема от олимпиада по български език и литература - изтегли
26. Героите на "Илиада" - епически герои - изтегли
27. Богове и хора в поемата "Илиада" - изтегли
28. Мотивът за бащината скръб в "Илиада" - изтегли
29. Отношението на древните елини към смъртта - изтегли
30. Моята представа за живота на древните гърци според "Илиада" - изтегли
31. Омировата "Илиада" - художествено изображение на живота на древните гърци - изтегли
32. Войната и мирът в Омировата "Илиада" - тема от олимпиада по български език и литература - изтегли

!С десен бутон на мишката върху "изтегли", избирате Save Link As и го записвате някъде на компа си, разархивирате и готово!

В www.teenproblem.net като напишете Илиада ви излизат следните неща:
Хектор - човекът воин
АХИЛ - БОГОРАВНИЯТ ЧОВЕК
СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ (Човекът и войнът разкрити в образите на Ахил и Хектор, Двадесета и втора песен - Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор, Tрагичното в образите на Ахил и Хектор, АХИЛ И ТЕРСИТ - ГЕРОИ АНТИПОДИ)
Омировата поема ”Илиада” – енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци
ЧОВЕКЪТ И БОГЪТ В "ИЛИАДА"
ТЕМАТА ЗА ВОЙНАТА В ИЛИАДА
ГЕРОИТЕ НА „ИЛИАДА" - ЕПИЧЕСКИ ГЕРОИ
Щастието и нещастието в "Илиада"според елините(ЛИС)
Човешкото право на щастие - подтиснат бунт на душите . Втора песен
ТЕМА, СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ
СРЕЩАТА НА ХЕКТОР И АНДРОМАХА

Прощаването на Хектор с Андромаха (шеста песен)

В referati.com има това:
"Нравствената сила и духовната чистота на Хектор"
Осемнадесета песен - Щитът на Ахил
Отношението на древните гърци към смъртта според поемата ”Илиада”






източник: http://aelita.hit.bg/page1.html
автор: М. Ташева
Хора и богове в "Илиада"
В "Илиада" Омир създава свят, подвластен на боговете. За древния човек божественото начало, божествената мисъл е във всяка сфера на живота, включително и войната, дори често човешката война е заради раздори между боговете.
Омировите герои са богоподобни в соята смелост и красота, а в същото време Омировите богове са андроморфни в своите чувства и постъпки. И все пак божественото у тях е ясно изразено, но просто е преплетено с човешкото. Боговете се намесват в хода на войната, но не могат да променят изхода й. Те направляват обстоятелствата в живота, но също както хората, са подвластни на съдбата. Така например Зевс покровителства Хектор, но не може да го спаси от съдбовния жребий. "Омировите богове имат динамичен характер. Те са богове в религиозния смисъл и същеврменно са художествени символи. Човекът зависи от тях и без да престава да бъде свободен." (Б. Богданов "Омировият епос") Често боговете постъпват много нечестно и несправедливо спрямо някой герой, но това е тяхно право.
Личностните качества на героя се подсилват от божествената власт на неговия покровител. Така Атина взима под своя закрила героите, който смята за най - доблестни: Ахил и Диомед. В същото време Ахил е покровителстван от Хера, а тя е и покровителка на Агамемнон. Парис и Елена изглеждат по - слаби от останалите герои, но това е защото тяхната покровителка Афродита е по- слаба от другите богове. Боговете оказват влияние върху поведението на героите, но не и дотам, че да променят характерното му поведение.
Боговете имат голямо влияние върху постъпките на героите, но основни техните основни мотиви за действие си остават чисто човешки.
Парис открадва Елена не заради Афродита, а заради човешката жажда за притежание на най - красивото, без значение дали става дума за вещ или човек.


Макар и богиня, Афродита не може да вдъхне на Парис смелост - той по природа е страхливец и тя не може да измени това.
В този смисъл смелостта на Ахил само е подсилена от присъствието на Атина, но богинята не може да влияе на неговата стихийност и необузданост. Тя може да го предпази от прибързани действия, но не и да смекчи характера му. В Първа песен Атина спира Ахил да не убие Агамемнон. Това тя извършва по заръка на Хера, която покровителства и двамата:
Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати метук белоръката Хера,
пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.

Ахил е покровителстван и от майка си, богиня Тетида. Чрез нея той отправя молба към Хефест и богът ковач създава за ахейския герой чудни доспехи, макар и да е на страната на троянците. Това е типичното за Омир уравновесяване на божествената намеса. Иначе боговете би трябвло да повалят само троянци, а да дават леки победи на ахейците.
Тъй като повечето богове са на страната на ахейците, за да се постигне това уравновесяване авторът приписва на най - могъщия бог Зевс пристрастия към троянската страна и най - вече към Хектор.
Докато Ахил е галеник на съдбата, покровителстван от много богове и сам син на богиня, Хектор почти винаги е сам на бойното поле като само в отделни моменти към него се присъидинява божествена помощ:

Щеше ли Хектор смъртта и съдбата сега да отбегне,
ако не бе се явил Аполон за последна подкрепа,
смелост не бе му внушил и не бе сторил краката му бързи?

Човешкият морал не е много по - различен от божествения. Така че и от човешка, и от божествена гледна точка призивът на Хектор към честен двубой и неоскверняване на тялото на врага е знак за истинска войнска доблест и достойнство, нещо повече -



за висша нравственост, изцяло подчинена на моралните норми и на чувството за айдос. В противовес на това, поведението на Ахил е абсолютно неприемливо не само за хората, но и за боговете. Докато Хектор се стреми към айдос Ахил извършва хюбрис. Той нарушава всички човешки и божествени норми като осквернява мъртвото тяло на Хектор.
Още по - неприемливо е неговото поведение в светлината на фактът, че Ахил не постига своята победа сам, а с помощта на Атина, докато Хектор е съвсем сам на бойното поле, нещо повече Хектор е подведен с измама от богинята да се приближи до ахееца. А и докато мотивите на Ахил са съвсем лични, и дори егоистични, личните мотиви на Хектор се преплитат с патриотичните.
На боговете не са чужди човешки качества и чувства. Така например Зевс, който е пълновластен господар на хора и богове, има силата да промени хода на битките, така че троянците да имат преднина (Първа песен), се страхува от свада с Хера, която е описана като зла и ревнива жена.Тетида се възползва от божествената си власт, за да помага на сина си Ахил. Аполон отклонява Ахил от стените на Троя, преобразен като Агенор, а Атина примамва Хектор на бойното поле в образа на Деифоб. От друга страна на боговете не им липсва и съпричастност с човешката болка - Тетида и нереидите оплакват смъртта на Патрокъл заедно с Ахил, а Хермес придружава Приам до ахейския стан и го защитава по пътя.
Макар и андроморфни на външен вид, боговете не познават физическата болка и смъртта. Ето защо светът на хората изглежда по - реален от този на боговете. Само хората познават тъмната страна на съществуването, докато за боговете тя остава не съвсем ясна и дори далечна.
Светът на "Илиада" е сложен синтез между човешкото и божественото, между религия и реализъм. Именно затова толкова точно и красиво изгражда представата на древните за космогоничния ред в живота и света.

#6 helpmepls

helpmepls

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 30 ноември 2006 - 22:35

есе на тема Пътят на одисей - изпитание на човешкия ум
Образът на чуждото като изкошение и заплаха

или някаква друга тема за Одисея

Моля помогнете много е спешно Публикувано изображение

#7 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 01 декември 2006 - 13:56

есе на тема Пътят на одисей - изпитание на човешкия ум
Образът на чуждото като изкошение и заплаха

или някаква друга тема за Одисея

Моля помогнете много е спешно Публикувано изображение

Това е единственото, което намерих:

КЪМ ПОВЕСТВОВАТЕЛНАТА ТЕХНИКА НА ОМИРОВАТА "ОДИСЕЯ". ОДИСЕЕВИЯТ РАЗКАЗ В РАЗКАЗА

автор Виолета Герджикова


Според новата учебна програма по литература за 9. клас в рамките на профилираната подготовка е предвидено изучаване на Омировата епопея „Одисея“. Това дава възможност за задълбочаване на наблюденията върху класическия героически епос и същевременно за обогатяване на познанията въобще за особеностите на наративните жанрове. В сравнение с „Илиада“ „Одисея“ се отличава с по-сложна композиция и повествователна техника. Наред със „скоковете“ във времето и пространството, с представянето на паралелно протичащи действия особено интересен похват е накъсването на неутралния разказ на всевиждащия разказвач от множество разкази на самите герои, най-дългият от които обхваща една шеста от обема на епопеята (Песен IX-XII). Именно в този вмъкнат разказ се съдържат едни от най-увлекателните и динамични моменти от сюжетния ход, затова е логично основната тежест при изучаването на епопеята да падне в голяма степен върху него. Това предполага в процеса на работа, наред с анализа на самите подбрани епизоди, да се засегне и въпросът за мястото и значението на тази част в целостта на епопеята. Тъй като в „Одисея“ присъстват и двата основни типа на предаване на събитията в повествователните жанрове, естествено е да се потърси общото и различното между тях и да се провокира дискусия върху техниката и функцията на тази смяна в моделирането на наратива. Така поставен, въпросът звучи твърде общо и би могъл да затрудни учениците. Следващите редове предлагат някои насоки на интерпретация като евентуални ориентири за стимулиране на разбирането и дискусията върху очертаната проблематика.

Въпросът за техниката и функцията на вплетения в повествованието разказ в първо лице може да се разслои в няколко подвъпроса: защо разказът е поставен точно на това място и каква е ролята на хронологическата инверсия при композирането на епизодите; съществуват ли видими стилистични отлики между двата типа повествуване; как самият герой се възползва от това, че всевиждащият разказвач му преотстъпва думата и какви са белезите на евентуална тенденциозност в представянето на събитията; в крайна сметка какъв цялостен художествен ефект се постига чрез смяната на регистъра в перспективата на основните ценностни твърдения, поддържани от текста.

На първо място следва да се посочи, че повествование в първо лице не е нещо непознато на епическия стил в класическия героически епос, доколкото многобройните речи често съдържат изложение на минали събития и в този смисъл представляват подобни разкази в умален вид. Големият разказ на Одисей обаче е не само необичайно дълъг и пространен, а и съдържа в себе си епизоди от първостепенна важност. Той обхваща практически всички случки от странстванията на Одисей, без последните две пътувания от острова на Калипсо до острова на феаките и оттам - до Итака. Като съществен елемент от авторовата стратегия за приковаване на вниманието на публиката разказът се наслагва към хронологическата инверсия, която сама по себе си вече е предпоставка за предизвикване на силно любопитство. Чак до Девета песен читателят все още не знае какво се е случило след отплаването от Троя и как Одисей се е озовал на острова на Калипсо, където го заварва началото на епопеята. Разкриването на загадката се отлага твърде дълго, а и начинът, по който става, е изненадващ. Ретроспективното връщане към началните събития от фабулата е предадено през погледа на самия герой. Всичко това говори за стремежа на автора да владее вниманието на своята публика дори в рамките на една толкова дълга епопея. Поставяйки я в положението на благовъзпитаните феаки, които търпеливо сдържат любопитството си към личността и съдбата на непознатия гост, той я омайва така, както Одисей омайва тях с продължителното си мълчание и с дългоочакваното си слово. Този ясно доловим паралел между фикционалната ситуация, в която са поставени героите, и реалната ситуация на очакване, предизвикано у публиката, е едно от свидетелствата за съзнанието на автора на „Одисея“ за могъществото на поетическото слово и за възможностите за интензифициране на неговото въздействие чрез изкусното прилагане на сложни композиционни и повествователни техники.

Отлагането на описването на целия низ от събития, довели Одисей до гостуването при Калипсо и при феаките, не е единственият повод за любопитство и недоумение сред аудиторията. Не по-малко интригуващо и смущаващо е самото състояние на героя - вътрешно и външно. Одисей в „Илиада“ е като всички ахейски водачи горд, самоуверен и храбър, при това е изобретателен и изкусен в речите. Но появата му в „Одисея“ ни среща с един самотен страдалец, ронещ сълзи на пустия бряг на остров Огигия, взрян в безкрайната морска шир, разделяща го от всичко скъпо и свое. По-късно виждаме един измъчен корабукрешенец, добрал се до непознатия бряг на Схерия със сетни сили, гол и бос, безпомощен и изтощен. Още по-късно в двореца на цар Алкиной Одисей е в ролята на смирен молител, който получава гостоприемство, храна и подслон, отзивчиво и деликатно отношение, но песните на слепия певец Демодок отново и отново извикват сълзи в очите му. Като ни показва плачещия Одисей, Омир ни среща с един все още неразбираем, несъвместим с героичния свят на „Илиада“ епически герой. Външно той е всичко друго, но не и цар с ранга и осанката на Ахил и другите вождове под Троя, не и самият себе си, такъв, какъвто го познаваме от „Илиада“. До момента, в който Одисей заговаря, разказът го представя като странник, останал без дом и другари, запратен някъде на края на света, показва го като самотен, уязвим, зависим от чуждата милост, безсилен да направлява съдбата си човек.

Реакцията му при изпълнението на Демодок, възпяващ славните битки под Троя, е не по-малко озадачаваща. Чрез песните на рапсода се осъществява съприкосновението на мирната обстановка на пира със суровия свят на войната. Омировата поезия се е изпълнявала на аристократични пирове и тук фикционалната реалност на разказа се наслагва към предполагаемата реалност на изпълнението и я дублира. Публиката става свидетел на сцена, в която един сляп певец възпява Троянската война. В първата песен става дума за свадата на Одисей и Ахил като миниатюрен модел на фабулата в „Илиада“, а във втората - за Троянския кон като продължение към нея. Различното спрямо „Илиада“, хвърлящо мост към „Одисея“, е протагонизмът на Одисей и в двата случая.

Чрез въвеждането на своя фикционален двойник Демодок Омир описва Одисей, който слуша как Омир описва Одисей. Така в контекста на пира с типичното му забавление става възможна срещата на героя със самия себе си. Както аристократичната публика на Омир символично е срещала в изпълненията му себе си, Одисей като публика буквално се среща със себе си в ролята си на боец и юнак. Отчуждението от тази роля, необходимо условие за успешното завръщане, е подчертано както чрез контраста спрямо хармоничната сцена на пир в едно пацифистично общество, така и с необичайната емоционална реакция на прославяния герой.

„Илиадическият“ разказ, предназначен да носи гордост и задоволство, предизвиква обратна реакция. По този начин самата му функция, с която той принципно се помества в рамката на пира, му е отказана и провалена. По-точно феаките, които не биха могли да се идентифицират с яростните герои от войната, намират обичайната наслада, а единственият, който би могъл най-пряко да се идентифицира с тях, буквално със себе си, първоначално с мълчанието и с реакцията на горчива скръб, се отказва от тази престижна идентификация.

Отговорът на всички назряващи в публиката въпроси се крие именно в собствения разказ на Одисей. Той е онази част от епопеята, в която се показва и мотивира постепенната вътрешна и външна трансформация на героя. Това е и повратната точка в сюжетния ход, която ни пренася назад в миналото и ни повежда по широките пътища на света, но същевременно е ориентирана към бъдещето, защото бележи началото на Одисеевото завръщане - не само буквалното придвижване към дома, а и връщането към собствената загубена идентичност. Всичко това натоварва вмъкнатия разказ с огромна смислова тежест и обосновава поместването му приблизително в центъра на епопеята, въпреки че предадените случки хронологически стоят в самото начало на събитийната верига. С разказа си героят не само осведомява феаките кой е и какво е преживял и препатил. От дистанцията на изминалите години той прави равносметка на пътя си из света на фантастичното, пребивавайки на последното фантастично място, където му е съдено да попадне. Островът на феаките е приказна страна, където всичко е толкова близко до познатата обичайна реалност и все пак някак нереално и съвършено. Самите обитатели на това неоткриваемо на картата място изпълняват ролята на посредници между божествения и човешкия свят, техният начин на живот е на границата между правдоподобното и идеалното. Така разказът на Одисей се помества в тази гранична зона между реално и фантастично, между свое и чуждо, а от гледната точка на съдбата на героя това е границата между минало и бъдеще, между лутане и целеустремено движение. Хронологическата инверсия изтласква този разгърнат разказ за изпитанията на пътуването в началния момент на завръщането от света на фантастичното. Така героят се разделя буквално и символично с този свят и затваря една страница от живота си. Не по-малко съществен е постигнатият контраст със света на делничното и нормалното, където му предстои да се завърне. Притеглянето на най-необикновените приключения непосредствено преди връщането в обичайната човешка среда отпраща към въпроса за направения избор, за смисъла на търпението и страданието и за стойността на дома и на връзката с близките на фона на безкрайните хоризонти на широкия свят.

От гледна точка на особеностите на епическия стил между двата типа повествуване трудно могат да се установят съществени отлики. Известно различие присъства в ритъма на разказа, в относителната големина и детайлност на епизодите. Докато вниманието на всевиждащия разказвач по принцип е еднакво благосклонно към всички елементи, към всички подробности, които влизат в полезрението му, в разказа на Одисей се забелязва значителна асиметрия между по-разгърнати и по-схематично предадени епизоди. Това навежда на мисълта за относителната тежест, която самият герой придава на случките от миналото си - не толкова заради чисто събитийната им наситеност, колкото като етапи в собственото му развитие и саморазбиране.

Въпреки че в стилистично отношение словото на Одисей не се отличава с видимо субективно оцветяване, твърде специфична е позицията му като автор на разказ за собствените си преживявания спрямо тази на поета. Боговдъхновеният рапсод по принцип се радва на уважение и определен социален статус. Той винаги се стреми да спечели публиката си, за да затвърди този стабилен, макар и не много висок статус, да придобие похвали, награди и професионално удовлетворение. Освен това се ръководи от съзнанието за мисията си на посредник между божествената мъдрост и ограниченото знание и разбиране на хората. Героят разказвач в „Одисея“ се намира в съвършено различна ситуация. Той е цар и прославен воин, изпаднал в незавидното положение на скитник, просещ милостиня. Феаките разпознават в осанката и вида му благородното потекло и му предлагат щедро гостоприемство, въпреки че е пристигнал на острова без кораб, без спътници, дори без дреха на гърба. Но все пак на пира в двореца Одисей не бърза да се разкрие. Преди да започне разказа си, той все още е никой, човек без име и самоличност, без статус и ранг. Не може да бъде сигурен дали тези благородни домакини наистина ще му помогнат да стигне у дома, дали няма да го прогонят, или пък да се опитат да го задържат при себе си. Помъдрял от изпитания и страдания, Одисей дълго и предпазливо изчаква, преди да се довери напълно на чуждите хора и да се опита да спечели тяхното доверие, дарове и подкрепа. Той сам моли Демодок да пее за Троя и така, чрез реакциите на феаките, внимателно изпитва настроенията им към героя, който някога е бил.

В този контекст саморазкриването в разказа за приключенията придобива съдбовно значение за героя. Той говори с типичния език на поета, но не и с неговия безстрастен и неангажиран глас. Големият разказ на Одисей от Девета до Дванадесета песен е неочакван „пробив“ в условностите на епическия стил с неговата подчертана стратегия на придържане към обективност и неутралност. Докато епическият поет остава безименен и безпристрастен, скрит зад настояването, че чрез него говори божествената мъдрост и вездесъща осведоменост на Музата, героят в ролята на разказвач е заинтересован от начина, по който ще представи себе си пред слушателите. Най-болезнените въпроси, на които откликва с разказа си, са тези за загубата на верния път и на другарите, за сполетялата го социална изолираност и обезличаване, както и за тревогата, дали тук най-сетне ще получи същинско гостоприемство и помощ. Несъмнено е, че след като феаките посрещат песента на Демодок с реакция на респект пред героичната фигура на ахейския воин Одисей, безименният гост вече може смело да разкрие самоличността си и да разчита на уважение и признание. Но с разказа си той продължава скрито да пледира в своя полза, доизгражда позитивния образ за себе си.

Одисей се представя в благоприятна светлина, като описва огромния си героичен и интелектуален потенциал и като изтъква покровителството от страна на могъщи божества. Но той съзнава, че една от най-уязвимите страни в този позитивен образ е проявената неспособност да предпази и съхрани другарите си, която поставя под съмнение положението му на цар и стопанин, на предводител на бойна дружина, на водач на морска експедиция. Самотната фигура на осиротелия Одисей, която се изправя пред публиката от самото начало на „Одисея“ и пред феаките в Шеста песен, е символ на изпадането от социалното. Тя визуализира неговата изключителност и героична мощ да оцелее, да успее там, където другите не успяват, но също и неговия провал като пълноценен лидер, като герой, олицетворяващ общностното чувство и ангажираността към връзките и взаимозависимостите в социума. Това е много съществен момент в поетическия свят на „Одисея“. Програмните стихове във встъплението на епопеята недвусмислено показват, че в този свят проблемът за връзката между група и лидер, за отговорността на героя към тези, които се е наел да предвожда, е изключително важен. Още в началните стихове поетът се обръща към този проблем, като споменава, че Одисеевите другари са станали жертва на собственото си безумие и непредпазливост. Той не натоварва Одисей с отговорността за съдбата им, но неизреченият въпрос за тази отговорност скрито остава в съзнанието на публиката като очакване към предстоящия разказ. В действителност ние така и не получаваме безпристрастна картина на събитията, които се отнасят към тази тема. Всичко, което научаваме, е предадено през погледа на Одисей. Оказва се, че във встъплението поетът се е придържал към неговата версия и дори е бил още по-безкомпромисен в оценката си за другарите му и благосклонен към него. Въпреки това отказът да предаде случилото се от своята неангажирана гледна точка оставя публиката с усещането за скрито напрежение и проблематичност. Но Одисей успява чрез разказа си да даде убедително обяснение за загубата на неразумните си спътници, без подозрително да премълчава собствените си грешки. Тази реторическа стратегия оставя впечатление за достоверност и неподправена искреност, за осъзнато осмисляне на собствените отговорности и вини.

Освен върху темата за загубата на спътниците другият важен за разказа на Одисей акцент е поставен върху повтарящата се схема на оказано или отказано гостоприемство. Героят разказва за предобри домакини, чието хипертрофирано гостоприемство го заплашва с пропадане в примката на безвременен плен, и за чудовищни злодеи, готови да го унищожат и погълнат. Пътят между тези две крайности е път между изкушението и изпитанието, между заличаването на личността и социалната му същност и буквалното му изличаване от лицето на земята. Зад всичко това прозира апелът на беззащитния гост към феаките да бъдат отзивчиви домакини и да проявят истинско гостоприемство, да забравят подозрителността и агресията към чужденеца, да го приемат, но не и да го задържат. Посрещайки Одисей по подобаващ начин, спазвайки ритуалите и духа на гостоприемството, феаките маркират изтръгването му от заплашителния свят на фантастичното и приютявянето му обратно в защитеното пространство на подредения човешки свят. С това и епопеята като цяло заговаря на потенциалната публика за опорите на цивилизованото човешко битие, на което героят принадлежи и където се стреми да се върне.

Завръщането към себе си и към своето място в света като централна тема на „Одисея“ също се пречупва по различен начин през погледа на всевиждащия разказвач и на разказващия герой. От гледна точка на сюжетния ход и на смисловия ход на поетическите внушения между двете повествователни партии съществува една значима отлика. В обрамчващите вмъкнатия разказ части движението на централния персонаж, независимо дали е все още в света на фантастичното, или вече е в реалния свят на Итака, е винаги по посока към дома. Само в разказа на самия Одисей движението е в обратна посока - на отдалечаване от целта. Търсеният смислов ефект е много силен - поемайки като разказвач върху себе си тази част от повествованието, в която целеустременото движение към дома е нарушено, героят сякаш поема и отговорността за това нарушение. И наистина той не спестява онези моменти от преживелиците си, които хвърлят светлина върху възможните обяснения за неуспеха, а с това и сянка върху изграждания позитивен образ. Защото отклонилият се от верния курс пътешественик е най-малкото съотговорен за своето отклонение. В началото на пътя той изпитва твърде силна жажда за приключения, за завоевания, за знание и признание и твърде слаба готовност да приземи очакванията и претенциите си към живота, за да се изтръгне от света на войната и да се впише в света на мира. Шансът му да се завърне зависи от собствената му способност да се промени, да преосмисли натрупания опит, преодолените препятствия, ламтежи и илюзии, да открие какво наистина иска и кой всъщност е. Затова и смяната на неутралната гледна точка с личния поглед на героя при описанието на тези толкова наситени с приключения, с удивителни преживявания и горчиви прозрения години изглежда логична и смислово продуктивна.

В частите, предадени от името на всевиждащия разказвач, преобладава онази гледна точка към човешката участ, която познаваме от „Илиада“ - човекът е преди всичко героичен или търпелив страдалец, повече обект на външно въздействие от страна на боговете, отколкото суверенен ковач на съдбата си. В разказа в първо лице човекът е повече субект на собствените си действия и непрекъснато премисля, разсъждава, взема решения, поема отговорност. Така повествованието като цяло усложнява оптиката, през която се гледа на него, и компенсира началния „дефект“ на застъпената във встъплението позиция, която еднопланово възхвалява централния герой и струпва върху другите тежката вина на заслеплението. Вземайки думата, Одисей сам изрича премълчаното и с това внася нови нюанси в образа си на много опитен и несъкрушим юнак и страдалец. Той се саморазкрива като активен, осмислящ живота си герой, чиято сила не е в непогрешимото съвършенство, а в способността да се променя и да преобразува и горчивия опит в стратегия на успеха.

Наистина естественият интерес на публиката към въпроса, как и доколко Одисей преиначава истината, защото е заинтересован да се представи в най-добра светлина, не може да получи удовлетворителен отговор. Първо, защото тя няма база за сравнение и възможност да съпостави Одисеевата версия на събитията с друга. И второ, защото при цялата очевидна тенденциозност на стремежа да се покаже като добър и загрижен водач, именно и само Одисей с подкупваща непринуденост открехва завесата и към собствените си слаби страни и уязвими решения. И в това е може би най-силният ефект от избора на поета да даде думата на своя герой да опише сам събитията, които го отпращат накрай света, противно на заявената решимост да държи курс към къщи.

В никой от предадените от името на всевиждащия разказвач епизоди поведението на героя не е толкова проблематично от гледна точка на централната тема за завръщането и на централната ценност на съхранението на себе си и на приютяването в домашния микрокосмос. Поетът си запазва правото да въведе в разказа си героя от момента, когато, печален и самотен, преизпълнен с носталгия, уморен от приключения и завоевания, той е напълно съзрял да се посвети изцяло и единствено на каузата на завръщането. Запазва си и правото да изложи онези събития, които са концентрирани в кратък период (около 40 дни) на стремително движение към целта, вплетени са в логична верига от последователни, подготвени и планирани действия, пряко насочени към завръщането и след това към овладяването на положението в Итака. За сметка на това отстъпва на самия Одисей възможността да разкаже за дългия период (около три години) на лутане, за криволиците на странническия му път и най-вече за онези събития, които го разкриват не толкова като предан съпруг, баща и стопанин, като човек на дълга и приобщеността, колкото като авантюрист и търсач на слава и познание, който губи един по един другарите си и заедно с това и социалната си същност. По този начин двете страни, изграждащи привидно неразкъсваемото единство на този изключително богат образ, са отграничени една от друга, разположени са в двете плоскости на повествователните техники. Резултатът от това е, че образът на епическия герой придобива нюансираност и плътност, чрез която човешкото се проблематизира по сложен, многопланов и инспириращ начин. Но когато извежда на сцената героя след десетгодишно скиталчество, Омир има привилегията да ни представи един много по-монолитен, по-зрял, помъдрял герой, все още външно неизминал последните части от пътя, но напълно преминал през вътрешната метаморфоза, която всъщност прави завръщането възможно.

източник http://www.liternet....ova/odiseia.htm

#8 vility_15

vility_15

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 11 мнения

Публикувано 03 декември 2006 - 12:25

Търся "Образа на Агамемнон в първа песен на "Илиада""
Много е спешно трябва ми най-късно вторник вечерта. Много ще съм благодарна ако можете да ми погонете.
Мерси предварително! :rolleyes:
<span style='color:orange'>Помолих Господ за цвете, той ми даде градина. Помолих го за река, той ми даде океан. Помолих го за ангел, той ми изпрати теб!</span>

#9 just_killer

just_killer

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 03 декември 2006 - 15:14

'образът на агамемнон в първа песен на илиада' ми трябва наи късно за утре вечерта
само тая рема я няма никаде,другите две ги намерих

#10 don_nako

don_nako

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 03 декември 2006 - 16:22

Трябват ми 3 теми спешно:

"Човекът-жертва на предопределението на съдбата"
"Темата за вината и възмездието в гръцката митология"
"Гръцките митове-ноети4ен отговор на вечните човешки въпроси"

Трябват ми за 5 декември,моля ако няко може да даде link.

#11 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 03 декември 2006 - 22:03

Търся "Образа на Агамемнон в първа песен на "Илиада""
Много е спешно трябва ми най-късно вторник вечерта. Много ще съм благодарна ако можете да ми погонете.
Мерси предварително! :offtopic_s:

Тук съм събрала всичко, което съм могла да намеря в нет-а за Илиада и Одисея, така че наистина няма такава отделна тема за Агамемнон, но има теми за първа глава и също така тази тема 9. "Илиада" - I песен - Образите на Ахил и Агамемнон (сравнителна характеристика) - изтегли, така че с тяхна помощ изградете образа на Агамемнон, ше трябва да се справите сами Публикувано изображение

#12 BUFERKATA

BUFERKATA

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 3 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Пловдив
  • Интереси:MoiTo ZaiCHe SVetLioOOoO {}{}{}{}{}{}{} ObiChAm ZoZUuuUUuUU(SveTliOOoo)

Публикувано 05 декември 2006 - 16:10

[b]Здравейте!!!Много се надявам да ми помогнете.Спешно ми трябват за класна работа(която е в понеделник)следните теми(с опасност да стана доста нахална ако може да са напълно развити смисъл увод,теза,изложение,заключение).Благодаря ви предварително! :) Темите:
1.Хектор - Омировият идеал за воин и човек(6-та песен)
2.Агамемнон - воин и властник(1-ва песен)
3.Силата и слабостта на Ахил(1-ва песен)

Този пост е редактиран от BUFERKATA: 05 декември 2006 - 16:11

LOKOMOTIV PLOVDIV FOREVER

#13 arti

arti

    Satanic angel

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1120 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 05 декември 2006 - 16:19

[b]Здравейте!!!Много се надявам да ми помогнете.Спешно ми трябват за класна работа(която е в понеделник)следните теми(с опасност да стана доста нахална ако може да са напълно развити смисъл увод,теза,изложение,заключение).Благодаря ви предварително! :) Темите:
1.Хектор - Омировият идеал за воин и човек(6-та песен)
2.Агамемнон - воин и властник(1-ва песен)
3.Силата и слабостта на Ахил(1-ва песен)

Просто прочети дадените по-горе заглавия, за Хектор има две теми за образа му на благороден воин и една за шеста песен, сбогуването му, за Агамемнон няма готова тема в нет-а, трябва да си съставиш сама от сравненията с Ахил в първа песен, за Ахил задължително ще намериш нещо като се зачетеш в много теми за него. Успех!

#14 BUFERKATA

BUFERKATA

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 3 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Пловдив
  • Интереси:MoiTo ZaiCHe SVetLioOOoO {}{}{}{}{}{}{} ObiChAm ZoZUuuUUuUU(SveTliOOoo)

Публикувано 05 декември 2006 - 16:28

Трябват ми спешно(понеделник ми е класната)готови теми на:
1.Хектор - Омировият идеал за воин и човек(6-та песен)
2.Агамемнон - воин и властник(1-ва песен)
3.Силата и слабостта на Ахил(1-ва песен)
Благодаря ви предварително :) !
LOKOMOTIV PLOVDIV FOREVER

#15 BUFERKATA

BUFERKATA

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 3 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Пловдив
  • Интереси:MoiTo ZaiCHe SVetLioOOoO {}{}{}{}{}{}{} ObiChAm ZoZUuuUUuUU(SveTliOOoo)

Публикувано 07 декември 2006 - 21:13

0y0y0y0y0y Благодаря многу Публикувано изображение
LOKOMOTIV PLOVDIV FOREVER

#16 Sananda

Sananda

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 09 декември 2006 - 18:26

Здравейте! ;) Трябват ми за понеделник(11.12) няколко теми върху "Илиада":

1.Трагичното в образа на Хектор.
2.Образът на Ахил - въплащение на представата на древните гърци за героизъм.
3.Ахил и Хектор - двете лица на героизма
4.Значение на изображението на щита на Ахил
5.22 песен - кулминация на сюжетния ход

П.П.: Намерила съм няколко теми, но не се отнасят съвсем точно.Ако имате теми със горе долу същите заглавия, обадете се, моля ви.Благодаря предварително! Публикувано изображение

#17 armagedonaa

armagedonaa

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 10 декември 2006 - 12:21

На мен ми трябва спешно за петък (15.12.2006) тези теми :

1. 22 песен - кулминация на сюжетния ход
2. Проблемите за остановения ред , за неговите съхранители и нарушители според 1 и 3 песен на ИЛИАДА.

Много ще съм благодарен ако ми помогнете ! :wors:

#18 juventus_fen

juventus_fen

    .†: Vampire :†.

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 428 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:София/Младост 2

Публикувано 11 декември 2006 - 17:26

Много СПЕШНО ми трябва есета на теми :

Свободата (Есе по Илиада)
Красотата Ще спаси Светът (Есе)

ще съм ви много благодарен ! ако може да бъде по скоро защото класното ми е в Петък а само тези теми останаха ;(

#19 neprili4na

neprili4na

    kaldata приятел

  • Потребители
  • PipPipPipPipPip
  • 706 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:Видин

Публикувано 14 декември 2006 - 17:25

Много ми трябват темите: "Ахил и Хектор - двете лица на героизма" и "Хектор - по-цивилизованият воин" Ако можете помогнете :help:

#20 vili7ooo

vili7ooo

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 22 декември 2006 - 15:42

Хора, спешно ми трябва една тема по Омир, "Илиада" - Хуманизмът на Омир според 24-та песен :clap:





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни