На мен също ми есе на тема: Решим ли е "нерешимият" избор на Парис или ако беше дал ябълката на друга богиня?

                   Рефарат:

ИЛИАДА Богдан Богданов

Илиада (на старогръцки: Ἰλιάς) е епическа поема в 15 703 хекзаметри, приписвана на Омир, едно от най-древните произведения в европейската литература. За основа при написването ѝ са послужили многобройни древногръцки предания за подвизите на древни герои.

Наименованието ѝ идва от Илион – старото име на Троя, град в северозападна Мала Азия, на около 7 км от Дарданелите. Следователно „Илиада“ ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения.

Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща 50 дни от последната 10 година (някои изследователи смятат, че дните са 49, други – 51), като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават траките – описанието на тракийския цар Рез. Александрийският учен Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в хекзаметри.

Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.

Независимо че „Илиада“ има военен сюжет, в съдържанието ѝ са вплетени многобройни битови сцени, описания на обичаи, местности, оръжия. Поемата представлява и енциклопедия на целокупния тогавашен живот. Формалното описание на събития, станали през последните дни от десетгодишната обсада на Троя, умело включва разкази за много събития, случили се твърде рано, изречени от героите, или от самия поет.

Поемата съдържа много сентенции, ценни не само като мисъл, но и като народна мъдрост.

За съвременния читател изглеждат странни някои особености на творбата. Това е естествено, когато ни делят три хилядолетия от създаването ѝ. При описанието на всяка сцена има обстоятелственост, която не допада на читателя в нашето динамично време. Подробното описание на случки и събития се допълва от несъвършенството на писателската техника, когато Омир трябва да опише две или повече събития, ставащи едновременно.

Дори когато са встрани от действието, отделните епизоди винаги са във връзка с главния герой. Епизодите от поемата се изграждат в обща верига на основната тема и се създава произведение, представляващо самостоятелно завършено поетическо цяло. Същевременно всеки отделен епизод е крачка напред в разрешаването на основния проблем – победа над троянския герой, който в продължение на десет години е най-славен защитник на своето отечество.

Подробният разказ на всеки епизод е свързан с основната мисъл на поемата – възхвала на честта, стремеж към воинска слава, утвърждаване на доблестта и предаността към родината, ценности, определяни като общочовешки и останали актуални до наши дни.

В средата на втора песен, след повторно обръщение към Музата, следва изброяване в тържествен тон на воюващите при Троя ахейци. Непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг.

Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Аналитически погледнато, „Илиада“ има две начала – освен в първа песен, тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.

Разказът за Троянската война се обвързва с темата за войната изобщо. По време на битките в поемата се открояват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а и разбойническо дело. Ахейските герои понякога спорят съвсем по разбойнически.

Съществува гледна точка, от която войната в „Илиада“ изглежда самоцелна. Има известен баланс – надмощието и слабостта са съчетани така, че никоя от двете страни да не стига до поражение. Войните и на двете страни показват сходни храброст и жестокост. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също възстановява този баланс. Разделени на еленофили и тройнофили, интересите им са така сплетени, че винаги да се постига равновесие.

Оригиналността на Омировата сюжетна разработка се проявява най-напред в това, че поетът пропуска прекалено известните моменти от Троянското сказание. Причината за войната, например, историята със златната ябълка и обстоятелствата на открадването на Елена липсват в "Илиада". На второ място оригиналността на Омировата трактовка се проявява в по- свободното използване на старинните митологически мотиви, в по-реалното тълкуване на наследения от традицията митологически сюжет. Впрочем с Троянския мит Омир върши в "Илиада" това, което става в този мит преди Омир с по-древните митологически мотиви. Те се очовечават, превръщат се от митически истории в художествени сюжети. В този смисъл Омир върви в посоката на традицията. В гнева на Хера и Атина, например, задето Парис не отсъжда на тях златната ябълка, откриваме старинния мотив за отвъргнатата обич на божеството в т.нар. календарен мит, за което то отмъщава, като убива своя любимец. Тъй и Парис бива убит в един от митовете, разработен в циклическа поема. Само че у Омир, а може би още преди него, култовият смисъл на мотива престава да се помни. Останал без този смисъл, мотивът започва да се възприема чисто сюжетно и се подчинява на нова смислова концепция.

 

МИТЪТ ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА - ШИРОКАТА ТЕМА НА "ИЛИАДА"

Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.

Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми, от които само 2 – „Илиада“ и „Одисея“, са оцелели до днес. „Илиада“ описва последните 50 дни преди края на войната, а „Одисея“ разказва за връщането от войната на един от гръцките герои – Одисей. Други части от историята са пресъздадени от по-късни гръцки поети, както и от римския поет Виргилий в неговата „Енеида“.

Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 век пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от древна Троя.

Събития, свръзани с Троянската война, са описани в много творби на гръцката литература и изобразени в древното изкуство. Няма цял текст, които да описва всичко, случило се по време на войната. Историята е съчетание на различни източници, някои от които противоречащи си. Най-важните литературни източници са двете епични поеми, традиционно приписвани на Омир – Илиада и Одисея, написани около 9 и 6 век пр.н.е. Всяка една от тях покрива част от събитията, свързани с войната. Илиада покрива кратък период от последната година от обсадата на Троя и превземането на града, докато Одисея описва пътя на Одисей от Троя до Итака, след края на войната.

Други части от Троянската война са описани в старогръцки епически поеми: Киприя, Етиопида, Малка Илиада, Разграбването на Троя, Връщане, и Телегония.

Пелей, Тетида и ябълката[редактиране | редактиране на кода]

Според древногръцката митология Зевс станал върховен бог като свалил от власт своя баща Кронос; Преди това Кронос също взел властта със сила от своя баща Уран. Зевс научил, че според пророчество властта ще му бъде отнета от негов син. Според друго пророчество, морската нимфа Тетида, с която Зевс имал връзка, ще роди син, който ще стане по-велик от баща си. Вероятно заради това Тетида била сгодена за най-възрастния цар – Пелей. Тетида родила от Пелей син – Ахил. Било предсказано, че той ще умре млад в Троя. С надеждата да го предпази докато бил бебе, Тетида го потопила във водите на Стикс, правейки го неуязвим за оръжия. Само петата му, там където го е държала, останала непотопена. Когато пораснал, Ахил станал най-великият от всички смъртни войни.

 

Решението на Парис, Рубенс, Национална галерия, Лондон

Всички богове били поканени на сватбата на Пелей и Тетида, с изключение на Ерида. Обидена ^[1], тя отишла невидима и подхвърлила под масата златната ябълка на раздора, на която пишело Kallisti (На най-красивата) ^[2]. За ябълката заспорили Хера, Атина и Афродита. Свадата станала ожесточена, но никой от боговете не смеел да отсъди за коя е ябълката, за да не си навлече омразата на другите две богини. За да разреши спора, Зевс поръчал на Хермес, да заведе богините в планината Ида, където пасял стадата младият троянски принц Парис, заточен, защото имало пророчество, че той щял да подпали Троя, и той да отсъди. Богините се опитали да подкупят Парис. Атина му обещала мъдрост, умения в битка и възможността да стане един от най-великите воини. Хера му обещала политическа власт и контрол над цяла Азия. Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света ^[3]. Парис присъдил ябълката на Афродита и се върнал в Троя. С това си решение той превърнал Хера и Атина в свои смъртни врагове. В резултат на това при последвалата война Хера и Атина поддържали ахейците, а Афродита – троянците. След като взел решението Парис отишъл на гости на Менелай и в неговото отсъствие, с помощта на Афродита, убедил Хубавата Елена да стане негова жена ^[4]. Това и станало повод за началото на продължилата 10 години Троянска война.

Бягството (отвличането) на Хубавата Елена[редактиране | редактиране на кода]

 

Отвличането на Елена, Джовани Франческо Романели, 17 век

Елена била най-красивата жена на света. Източниците посочват различно кои от четирите ѝ деца са на Зевс и кои на Тиндарей. Когато пораснала, Хубавата Елена имала много обожатели, но баща ѝ се страхувал да я даде за жена на когото ѝ да е от тях, защото това би породило недоволството на останалите и може би война. Накрая един от претендентите за ръката ѝ, Одисей от Итака, предложил план, за да се реши тази дилема. Той предложил на Тиндарей да поиска от всички обожатели на Елена да обещаят, че ще приемат избора ѝ и ще го защитават, независимо кого избере. Претендентите дали исканата клетва.

Елена избрала Менелай за свой съпруг. Менелай наследил трона на Спарта от Тиндарей, и Елена станала неговата царица. Брат му Агамемнон се оженил за сестрата на Елена, Клитемнестра и се върнал обратно на трона в Аргос.

При дипломатическа мисия в Спарта Парис се влюбил в Елена и с помощта на Афродита я откраднал (или прелъстил) и я взел със себе си в Троя като своя жена.

Всички царе и принцове на Древна Гърция били призовани да спазят клетвата си и да спасят Елена. В историята на Елена има известна аналогия с по-ранното приставане на троянската принцеса Хезиона на Теламон от Саламин.

Събиране на силите[редактиране | редактиране на кода]

Подробен списък на контингентите на двете армии, виж в статията Списък на корабите

Одисей се оженил за Пенелопа и им се родил син – Телемах. За да не се включи в похода, той симулирал лудост и посипал своите ниви със сол. Паламед го изобличил като поставил невръстния му син на пътя на ралото и Одисей го изкривил настрани, с което издал здравия си разум и се присъединил към войската.

Прорицателят Калхант казал, че гърците няма да победят без Ахил. Майката на Ахил, Тетида, знаейки, че ако заминел, синът ѝ щял да намери гибелта си в Троя, го преоблякла като жена в двореца на цар Ликомед в Скирос. Там той имал любовна връзка с дъщерята на владетеля Дейдамея и в резултат на това му се родил син – Неоптолем. Одисей, Аякс Телемонид и възпитателят на Ахил, Феникс, отишли да намерят Ахил. Според една от версиите, те надули рог и Ахил се разкрил като скочил за копието си, за да се бие с нашествениците. Според друга история се преоблекли като търговци, които продавали джундурийки и оръжие, и Ахил бил разобличен като започнал да хвали не женските дреболийки, а оръжията.

За главнокомандващ на експедицията бил определен Агамемнон. Следващите по ранг били Менелай, Ахил, Патрокъл, двамата Аяксовци – Аякс Теламонид и Аякс Ойлеев, Тевкр, Нестор, Антилох, Одисей, Диомед, Идоменей, Филоктет и Паламед. Състоящата се от 100000 воини и 1186 кораба армия се събрала в залива на Авлида (в Беотия при пролива, отделящ Евбея от материка Гърция). Когато корабите достигнали Авлида, ветровете спрели да духат. Гадателят Калхант казал, че така Артемида наказва Агамемнон за убийството на свещен елен (или елен в свещена гора) и се хвалел, че е по-добър ловец от нея.

Единственият начин да бъдела омилостивена богинята, бил Агамемнон да жертва дъщеря си Ифигения. Според някои версии, той го направил, но според други пожертвал елен на свято място, а според трети – Артемида взела Ифигения. Хезиод казва, че после тя станала богинята Хеката. Еврипид, в трагедията си „Ифигения в Авлида“, разглежда жертването на Ифигения, като патриотичен акт от страна на Агамемнон, а не като наказание за обида срещу боговете ^[5]. В Авлида по време на жертвоприношението изпод олтара изпълзяла змия, изкачила се на дърво и там удушила 8 малки врабчета и майка им и после се превърнала в камък. Калхант направил извода, че предстоящата война ще продължи 9 години и на десета ще завърши с превземането на Троя.

Гърците взели със себе си и костите на Пелопс, бащата на Атрей и дядо на Агамемнон и Менелай, тъй като оракул им бил казал, че това е необходимо, за да се осигури победата.

Войската на гърците е описана детайлно във втората книга на „Илиада“. Тя съдържала 28 контингента воини от континентална Гърция, Пелопонес, Додеканезите, ο.Крит и ο.Итака.

Силите на Троянците са описани също там. В състава им освен самите троянци, водени от Хектор, влизали и армии от Дардания, Зелея, Адрастея, Перкота, Пеласги, Тракия, киконийски копиеносци, пеонийски стрелци, хализони, воини от Мизия, Фригия, Меония, Милет и Ликия.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

Телеф[редактиране | редактиране на кода]

По пътя за Троя гърците спрели в Мизия, където управлявал цар Телеф. Според по-късно предание гърците спрели в Мизия по погрешка, но после били отнесени от буря в Мала Азия и отново стигнали до Авлида, където повторно тръгнали за Троя, след като принесели в жертва на Артемида, дъщерята на Агамемнон, Ифигения. Гърците нападнали цар Телеф, който бил племенник на троянския цар Приам (син на сестра му). В битката Ахил ранил Телеф, а самия Телеф убил Терсандър. Раната не заздравявала и Телеф се обърнал към оракул, който му казал „този, който те е ранил, ще те излекува“.

Телеф отишъл в Авлида и според различните версии се престорил на просяк, молейки Ахил да му помогне да си излекува раната или отвлякъл Орест и го държал като заложник с искането да бъде излекуван. Ахил отказал, заявявайки, че няма медицински познания. Одисей решил, че щом копие е направило раната, копие трябва да може и да я излекува. Парчета от копие били сложени на раната и Телеф оздравял.

Филоктет[редактиране | редактиране на кода]

 

Раненият Филоктет е изоставен от гърците по пътя им към Троя, детайл от атическа стомна, ок. 460 пр.н.е.

Филоктет бил приятел на Херкулес. Той отплавал за Троя със седем кораба, пълни с войници и възнамерявал да се бие на страната на гърците. Когато спрели по пътя в Хриз за провизии, Филоктет бил ухапан от змия. Мястото загнояло и замирисало ужасно; Одисей посъветвал Атрей и той заповядал Филоктет да остане на Лемнос. Водачеството на хората на Филоктет поел Медон. Филоктет останал на о-в Лемноссам цели 10 години, докато отново не станал нужен на гърците.

Пристигането в Троя[редактиране | редактиране на кода]

Оракул предрекъл, че първият грък, който стъпел на Троянска земя, щял да загине първи. Протесилай, водачът на филакийците, сбъднал пророчеството. Бил убит от Хектор, синът на Приам. Гърците го погребали като бог и Хермес бил изпратен да го покаже за последен път на жена му, преди да отиде при Хадес в подземното царство. Съпругата му, Лаодамия, го последвала при неговата смърт. В алтернативна история Хектор убил Протесилай, а Лаодамия се самоубила от мъка. След смъртта му неговото място във войската заел брат му Подаркес.

Гърците обсаждали Троя 10 години. Те плячкосвали близките до Троя градове Хриза и Лирнес, откъдето наред с другата плячка, Ахил взел в плен Хризеида, дъщеря на Хриз, жрец на Аполон и Бризеида (от гр. Лирнес). Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида останала при Ахил. Когато баща ѝ Хриз се опитал да откупи дъщеря си, Агамемнон отказал и тогава Хриз се обърнал към Аполон с молба да накаже гърците. Аполон пратил чума по войската им. С отказа на Агамемнон да върне Хризеида започва първата глава на „Илиада“.

Хризеида и Бризеида[редактиране | редактиране на кода]

След дълги спорове между Ахил и Агамемнон, Хризеида се върнала при баща си. За отмъщение Агамемон взел любовницата на Ахил – Бризеида. Ядосаният Ахил, напуснал лагера на гърците със своите мирмидонци, които били сред най-добрите воини във войската. Ахил помолил майка си, богинята Тетида, да отмъсти за него и тя придумала Зевс да направи така, че гърците да загубят войната, ако Агамемнон не се извини на Ахил. На следващия ден гърците загубили битката и много воини били тежко ранени. Троянците, предвождани от Хектор напреднали сериозно към гръцките позиции. Виждайки опасността от загуба, Ахил дал своите доспехи на Патрокъл и му казал да предвожда войската. Патрокъл бил убит от Хектор, който взел и златните доспехи на Ахил. Полудял от мъка, Ахил искал отмъщение за смъртта на своя приятел. Хефест му изковал нови доспехи, Ахил влязъл в боя и убил Хектор. След това влачил тялото му с колесницата си, обикаляйки Троя три пъти. Ахил отказвал да даде тялото на Хектор, за да го погребат както подобава. Накрая Приам с покровителството на боговете го помолил и Ахил се смилил над опечаления баща. Битките спрели за 12 дни, докато Хектор не бъдел погребан.

Смъртта на Ахил и спора за доспехите му[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след смъртта на Хектор, Ахил бил убит от Парис или с отровна стрела, насочвана от Аполон, или, както е написано в старите версии, чрез нож в гърба или петата, докато бил при троянската принцеса Поликсена по време на примирието.

Диомед[редактиране | редактиране на кода]

Диомед почти убил Еней в битката, но Афродита, майката на Еней го спасила. Диомед ранил Афродита и тя изпуснала сина си, летейки към планината Олимп. Еней бил обвит в облак от Аполон, който го занесъл в Пергам, свещено място в Троя, където Артемида го излекувала.

По-късно във войната Диомед се биел с Хектор и видял Арес, бога на войната, да се бие на страната на троянците. Диомед казал на своите войници да отстъпват бавно. Хера, майката на Арес, видяла неговата намеса и помолила за разрешение Зевс, бащата на Арес, да го изгони от бойното поле. Хера окуражила Диомед да атакува Арес и той хвърлил стрела по бога. Атина забила стрелата в тялото на Арес и той изревал от болка и побягнал към Олимп, принуждавайки троянците да отстъпят.

Троянският кон[редактиране | редактиране на кода]

 

„Шествието на Троянския кон в Троя“, Джовани Доменико Тиеполо, 1773

Краят на войната дошъл с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон, свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир. Гръцкият шпионин, Синон, убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време, скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен – всеки мъж и момче – убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена – отведени в плен, всички богатства и имущества – плячкосани и градът – изгорен и разрушен до основи.

След края на войната[редактиране | редактиране на кода]

 

Падането на Троя, Йохан Георг Траутман (1713–1769)

Духът на Ахил се явил на оцелелите и поискал за жертва Поликсена. Неоптолем извършил убийството на гроба на Ахил.

 

Убийството на Агамемнон, 1879, илюстрация от Истории от гръцки трагици от Алфред Чърч

Според „Одисея“, корабите на Менелай били изхвърлени от буря на остров Крит и в Египет, откъдето не могли да потеглят, защото било безветрие. Менелай успял да принуди Протей, менящия образа си морски бог, да му каже жертва на кои богове трябва да пренесе, за да се прибере вкъщи. Протей освен това казал на Менелай, че е предопределен за Елизиум (Рая) след своята смърт. Менелай се върнал в Спарта с Елена. Според някои легенди тази Елена, която била отвлечена от Парис, била дух, а истинската Елена била в Египет, където се събрала отново с Менелай в този момент. Те имали дъщеря – Хермиона.

След края на войната кораба на Идоменей попаднал в страшна буря. Идоменей обещал на Посейдон да жертва първото живо нещо, което видел след като се върнел вкъщи, ако бога на морето му помогнел. Първото живо нещо обаче бил неговият син, когото Идоменей жертвал, както бил обещал. Боговете се разгневили от това убийство и го изпратили на заточение в Калабрия, Италия ^[6]. В алтернативна версия, неговите собствени граждани го изпратили в изгнание, защото донесъл със себе си чума от Троя. Той напуснал Калабрия и отишъл в Колофон, в Мала Азия, където умрял. В трета версия, използвана от Вергилий, чумата дошла в Крит като наказание за убийството, което Идоменей извършил.

Касандра била изнасилена от Аякс Ойлид и взета за наложница от Агамемнон. Агамемнон се върнал в Аргос. Неговата съпруга Клитемнестра (сестрата на Хубавата Елена) имала връзка с Егист, сина на Тиест, братовчед на Агамемнон, който спечелил Аргос, преди да го вземе Агамемнон. Вероятно за да отмъсти за смъртта на Ифигения, Климемнестра направила заговор с любовника си да убият Агамемнон. Касандра предрекла това убийство и предупредила Агамемнон, но той не я послушал. Гръцкият герой бил убит или на празник или в банята си според различните версии. Синът на Агемемнон – Орест, който също отсъствал, се върнал и със сестра си Електра направили заговор да отмъстят за баща си. Те убили Клитемнестра и Егист. Орест се оженил за Хермиона и си върнал Аргос, ставайки цар на цял Пелопонес.

Неоптолем взел Андромаха за жена и Хелен като роб. Неоптолем и Орест имали стара вражда помежду си, защото Менелай бил обещал дъщеря си Хермиона на Орест, а после искал тя да се омъжи за Неоптолем. Били се и Неоптолем бил убит. Тогава Елен се оженил за Андромаха и двамата управлявали колонията от троянски бежанци, която някога била царство на Ахил. Там Еней се срещнал с тях по пътя си към Италия.

Царицата на Троя Хекуба била взета в робство. Ликаон бил поробен от Ахил. По-късно бил убит, докато се опитвал да избяга.

 

Еней напуска горящата Троя,Федерико Барочи, 1598 Галерия Боргезе, Рим

Еней, начело на група оцелели, напуснал града. С него били неговият син Асканий, неговият тръбач Мизен, баща му Анхис, лечителят Япикс, ларите, пенатите и Мимас като водач. Съпругата му Креуза била убита по време на плячкосването на града. Те напуснали Троя с няколко кораба, търсейки нов дом. Поостанали в няколко близки държави, но те не били гостоприемни към бежанците и накрая пророчицата Сибила им казала да се върнат към земята на техните праотци. Първо отишли на Крит, където Дардан се бил заселил, но там намерили чумата, заради която бил изгонен и Идоменей. След това намерили колонията, основана от Елен и Андромаха, но отказали да останат. След седем години пристигнали в Картаген, където Еней имал връзка с Дидона. Вероятно боговете му заповядали да продължи напред (Дидона се самоубила), и Еней и хората му стигнали до устието на Тибър в Италия. Там Сибила го завела в подземното царство и му предсказала величието на Рим, който щял да бъде основан от неговите потомци. Той се споразумял да се заселят там с местния цар Латин и се оженил за неговата дъщеря Лавиния. Според римската митология техните преки потомци били царете на Алба Лонга. По-късно, децата на Рея Силвия – Ромул и Рем основали Рим (21 април 753 пр.н.е.) Подробностите от пътуването на Еней, неговата връзка с Дидона и установяването в Италия са предмет на разказа в поемата „Енеида“ на Вергилий. Основаването на Рим е представено в творбата на Тит Ливий „Ab Urbe Condita“ („От основаването на града“)

Одисей, опитвайки да се върне в Итака, минал през редица изпитания и премреждия, които проточили върщането му 10 години. Те са детайлно описани в Омировата поема „Одисея“.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

За повече подробности вижте статиите Участници в Троянската война и Списък на корабите

Няма точно данни за числеността на воините, участвали в Троянската война. Според „Илиада“ ахейските кораби са били 1186. Също там се казва, че в един кораб имало по 120 ^[7] или 50 души ^[8]. Ако за средно се приеме, че в един кораб е имало 85 души, това означава, че ахейската войска е наброявала около 100 хил. души. Данните за троянската войска са още по оскъдни. Пак в „Илиада“ се казва, че на един троянец се падали десетима ахейци^[9]

 

Карта на Троада

Мит или реалност?[редактиране | редактиране на кода]

Не е установено със сигурност доколко Троянската война е реален исторически факт и доколко това е обобщен художествен образ на събития от онова време. Част от изследователите приемат Омировия епос за литературно произведение с почти изцяло митологичен характер. От друга страна други не се съмняват в Троянската война като историческото събитие, но смятат, че Омировия епос силно променя спомена за нея (К.Блеген, Г.Стар)

Датировка на Троянската война[редактиране | редактиране на кода]

В оцелелите източници има 19 датировки, разхвърляни в диапазона 14 -12 век пр.н.е. Това се дължи на факта, че първоначало е съществувата хронология, базирана не на абсолютни години, а на поколения. Чак по-късно промеждутъците между поколенията са приравнени на промеждутъци в годините. Ефор дава 1135 пр.н.е. ^[10], Сосибий 1172 пр.н.е.,^[11] Ератостен 1184 пр.н.е./1183 пр.н.е.,^[12]Платон 1193 пр.н.е. ^[13], Пароски мрамор 1209 пр.н.е./1208 пр.н.е. ^[14] ,Дикеарх от Месена 1212 пр.н.е.,^[15] Херодот около 1250 пр.н.е. ^[16],Ерет 1291 пр.н.е.^[17] докато Дурис 1334 пр.н.е. ^[18]. Като за точна дата Ефор дава 23/24 Таргелион (6-7 юли), Хеланик 12 Таргелион (26 май)^[19] докато други дават 23-ти Скирофорион (7 юли) или 23-ти Панамос (7 октомври)

Троянската война в изкуството и литературата[редактиране | редактиране на кода]

Троянската война е сцена и вдъхновение на много творби в изкуството на литературата като се започне от Омировата „Илиада“. Следват „Ифигения в Авлида“ на Еврипид, „Троил и Кресида“ на Джефри Чосър (1483 г.), „Троил и Кресида“ на Уилям Шекспир, „Ифигения и Поликсена“ на Самуел Костър.

Един от най-мащабните филми, пресъздаващи историята на Троянската война, е „Троя“ (2004) с Брад Пит в ролята на Ахил. Войната е изобразена и в много книги, видеоигри, телевизионни сериали, опери и дори комикси.

Ахил (на древногръцки Ἀχιλλεύς) е тесалийски герой, най-силният, най-храбрият и най-красивият^[1] от гърците, участвали в легендарната Троянска война. Ахил е внук на Еак, син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида.^[2] В Илиада е споменат като цар на мирмидонците.

 

Съдържание

  [скриване] 

• 1Легендата
• 2Възпитание и начало на войната
• 3Ахил в "Илиада"
  • 3.1Смъртта на Ахил
• 4Бележки

 

Легендата[редактиране | редактиране на кода]

Прорицателят Калхант предсказва на Атридите — братята Агамемнон и Менелай, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участва и Ахил. Майка му знаела какво е отредила съдбата на сина ѝ и с всички сили се стараела да предотврати смъртта му. Още докато е дете, тя го потопя в реката Стикс,^[3] за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.

В детството си носи името Пирисий („Ледения“), но когато огън му изгаря устните, го нарекли Ахил („неуязвим“).^[4]. Според други автори, в детството си е наричан Лигирон

Ахил, както и много други герои като Херкулес и Язон, е възпитаван от кентавъра Хирон в планината Пелион.^[5]

Възпитание и начало на войната[редактиране | редактиране на кода]

Възпитанието си Ахил получава от Феникс, а в лечебното изкуство е обучен от кентавър Хирон. Според други митове, Ахил не владее изкуството да лекува, но излекувал Телеф.^[6]

По искане на Нестор и Одисей и според волята на баща си, Ахил се присъединява към похода срещу Троя, водейки 50 кораба^[7] (или 60^[8]).

Сказание от следомиров цикъл казва, че майка му Тетида, в желанието си да спаси сина си от участие в похода срещу Троя, го скрива при цар Ликомед, владетел на остров Скирос, където той живее, облечен в женски дрехи (там Ахил има връзка с една от дъщерите на владетеля — Дейдамея. По-късно тя му ражда син — Неоптолем, за когото Ахил така и не разбира, заради заминаването си за Троя.). Хитрата уловка разгадал Одисей, който преоблечен като търговец, хвалил пред момичетата в царския двор женски украшения, към които Ахил не проявил интерес, но бил заинтригуван от оръжието му. Така Ахил е разобличен и принуден да се присъедини към похода на гърците.^[9]

Според някои автори в началото на похода той е на 15 години, а войната продължила 10 години.^[10]. Първият щит на Ахил е изкован от Хефест.^[11]

Ахил в "Илиада"[редактиране | редактиране на кода]

 

Ахил превързва Патрокъл (такава сцена в „Илиада“ няма, така че по всяка вероятност, тя е от Киприя)

Ахил е главен герой в епоса „Илиада“.

По време на Троянската война Ахил показва голяма храброст и сразява много войни. На десетата година на войната, след като Агамемнон му отнема красивата пленница Бризеида, отказва да участва повече в сраженията. Едва когато неговият най-близък приятел Патрокъл облича неговите доспехи и е убит от троянския принц Хектор, воден от желание за отмъщение, пак се включва във войната. С новоизкованото от Хефест въоръжение той убива Хектор в двубой.

Смъртта на Ахил[редактиране | редактиране на кода]

По време на обсадата на Троя, Ахил убива Пентесилея^[12], царицата на амазонките, както и етиопския принц Мемнон, които дошли на помощ на троянците. Убива Мемнон като отмъщение за смъртта на своя приятел (според някои автори, любим) Антилох, сина на Нестор. В поемата на Квинт Смирнски Ахил убива шест амазонки, двама троянци и Мемнон. Според Хигин, той убива Троил, Астинома и Пилемена.^[13] Общо убива 72-ма воини.^[14]

При убийството на последния той прониква до Скейските порти на Троя,^[15] но там стрела, пусната от лъка на Парис, която е ръководена от самия Аполон,^[16] го поразила в петата и героят умира. Според някои автори e убит от самия Аполон,^[17] или стрела на Аполон, който е приел образа на Парис,^[18] или Парис, скрил се зад статуя на Аполон.^[1

Омир открива своята оригинална тема примирението. И в по-малки откъси, и в цялост сюжетът на "Илиада" представлява придвижване от спор към примирение. Поетът изпълнява две едри движения на раздяла и събиране -едното между Ахил и Агамемнон, другото между ахейците и троянците в лицето на Приам и Ахил. Троянската война, която според мита завършва с победата на елините и разрушаването на Троя, е представена посредством откъс, който завършва с примирие. Това не е без смисъл. Понеже поемата е художествен заместител на цялата война и примирието стои в нейния край, то се явява заместител на края с победа и разрушение. Това е оригиналното тълкуване па Омир, което внушава идеята, че една война би могла да завърши в мир и съгласие

РАЗГРЪЩАНЕТО НА СЮЖЕТА Гледано цялостно, в "Илиада" отделните епизоди и събития са свързани на принципа на целта и причината. Първа песен концентрира положенията, от които логично следва по-нататъшното развитие. Гневът на Ахил е причина за безбройните беди, които сполетяват ахейците. Той е предизвикан от свадата с Агамемнон, а тя от своя страна от Аполон. Неговият гняв също е породен от несправедливо дело на Агамемнон. Затова поредицата може да се опрости - гневът на Ахил е причинен направо от несправедливостта на върховния водач. Събитията се откриват от чисто човешки стимул. На Ахил е нанесена щета, затова Агамемнон и неговите войни страдат. Епическата причина е винаги двойствена. Което става по човешки стимул, има и божествено основание. Още в първите стихове на "Илиада" Омир примесва човешката причина с предопределеното свише, като казва: "Тъй се вършеше волята Зевсова." Гневът на Ахил предизвиква две действия, които действат като две успоредни причини за понататъшните бедствия на ахейците. Героят се отделя със своите войни в края на лагера и отказва да воюва. Понеже е най-силният, липсата му означава неравновесие в силите, оттук и победа за троянците. Успоредно с това Ахил иска от своята майка да иде при Зевс и да измоли победа за троянците. Тетида посещава Зевс на Олимп, богът кимва утвърдително и човешката причина за ахейските загуби придобива основание във волята на бога.

Много други епизоди, чиято задача не можем да проумеем, също са имали своя функция. Веднъж свободно в принципа си да се разпростира и нараства, епическото повествование изглежда още по-свободно, тъй като не долавяме намеците, ония допълнителни връзки и отношения, които са били ясни за аудиторията на Омир. Структурата на епическото произведение е отворена в две посоки, към две други равнища. Те го допълнят и в тях то получава окончателната си завършеност. Най-напред от какъвто и ранг да е оригиналността на "Илиада", поемата има предвид вече съществуващи епически произведения. Тя може би продължава прекъсната история и завършва така, щото следващият автор да може да продължи. На второ място тя има предвид действителността, представата за света, носена в умовете и сърцата на слушателите, продължава я, развива се според нейните ориентири. Защото в онова време истинското произведение е традицията и тази действителност, а художественото произведение само я допълва. Това трябва да се има предвид, когато се търси художествената завършеност на "Илиада".

КОМПОЗИЦИЯТА НА ПОЕМАТА
Не се съмняваме, че "Илиада" е дело на един поет, на Омир. Цялото
произведение издава намерението да се постигне оригинален смислов резултат.
Нужно е обаче да се прави разлика между структурата и смисъла, отразена в
сюжетната постройка, и композицията, фактическата организация на
произведението. В първия случай Омир е последователен и пряко убеждава
съвременния читател. Във втория случай е последователен по своему, защото се
изразява на поетическия език на своето време. Затова, ако остане неразбран
особеният маниер на организиране, може да се стори, че на "Илиада" изобщо й
липсва организация.

Не е изключено да се помисли, че "Илиада" е организирана формадистически. Тази квалификация би изразила историческия характер на геометрическата, композиция. Като концепция за организиране тя е обща за изкуството на онова време. Затова не е причуда, а норма на мировъзрението на архаичния човек. ЧОВЕКЪТ И ГЕРОИТЕ В "ИЛИАДА" Омировият епос е антропоцентричен. Интересува го човекът. Затова военните разпри се представят като взаимоотношения между индивиди, а самото врюване като подвиг на един герой или като двубой на храбреци с равна сила. Като казваме, че Омир вижда народните събития през призмата на личната съдба, трябва да имаме предвид, че и обратно - разбирането му за индивидуално човешкото има колективна основа. Омировият герой е мит за народната сила, която действа пренесена в силата на народния водач. Като реално отражение народът отсъства в епопеята, но именно от неговото битие се поражда преувеличението в духовен и физически смисъл, което е в основата на идеалната фигура на героя. Човекът у Омир не е средноемпирично положение, най-често срещаният тип. Той е идеалното, най-високото състояние. От друга страна, това е възможната форма за представянето на човека изобщо. Героят е

типичното, една норма за човешкото според мировъзприятието на онова време.

АХИЛ Той е най-сложният човешки образ в Омировото творчество. Вероятно го е създала неговата родина Тесалия от спомена за древни вождове и някакво божество. Макар и потулено, митологическото му минало се помни отчасти в полубожествения произход, но най-вече в стихийния му характер. Енергията на героя е свръхчовешка. Омир често я показва като разрушителна стихия. Изпълва с трупове реката Ксант "и се опълчва срещу струите й. Отървава се с помощта на Хера и на бог Хефест, чиито пламъци връщат реката в коритото. Образът е очовечен, но дали пламъците на Хефест не са спомей за огнения дух Ахил, щом като героят свети и гори като пламък, когато се появяваш а вала, за да сплаши троянците, физическата сила, жестокостта, своеобразната радост от разрушението, възторгът от разливането на силата са развити върху тази митологическа основа. Далечен плод на огъня - Ахил е неговата гневливост. У Омир тя е сведена до геройско чувство за чест! Преди да стане герой, като всички други герои на един реален етап от развитието си той е бил разбойник. Затова е естествено, че в караницата с Агамемнон Неговият глас прозвучава и по разбойнически. От една страна, Ахил е пазител на реда, който нарушава Агамемнон; вождът не е прав да му отнема това, което веднъж му се е паднало при разпределението на плячката. Но от друга страна, в обвинението на Ахил се промъква една изживяна мярка. Щом като на Агамемнон като на върховен вожд се дава дял, който съответства на сана му, принципът, за който пледира Ахил, това че всеки трябва да получи лично придобитото, има разрушителен, разбойнически смисъл.

ТЕРСИТ В "Илиада" Омир е създал една пародия на гневливостта на Ахил и един паралел на хромия бог Хефест, който разсмива боговете с куцукането си. Във втора песен срещу върховния вожд се нахвърля с обвинения гърбавият войн Терсит. Обвиненията са почти същите - Агамемнон е ненаситен, обогатява се, без да е заслужил, а други търпят несгоди вместо него. Одисеи спира глумите на Терсит, като го налага с жезъла си, а войниците изпращат със смях, вайканията и сълзите на гърбавия. Единственият случай в цялата поема, когато се показва човешката грозота, единственият отрицателен герой.

ХЕКТОР Особен случай е Хектор. Според учените героят съществувал в митовете преди Омир, но поетът го излъчил между многото синове на Приам поради Причина, която е неизвестна. Името му се чете на табличките в Пилос, показват гроб на Хектор в Тива. Навярно той е някакво типическо положение, което е разработено от Омир. Съвременните изследователи забелязват, че към него поетът се отнася с особена привързаност - един от редките случаи, когато пристрастието се чувствува. Без да има солидна митологическа основа като Ахил, Хектор също е оцветен митологически. В разгара на битката прилича на змей, Омир го сравнява с черен орел. У него няма нищо по-малко от стихийността на останалите герой - сече глави, опива се от надмощието, присмива се надменно, когато надвива врага. Или отстъпва уплашен пред голяма опасност. Той е воин в архаичния смисъл на думата. Като всички други неотстъпно следва съветите на божеството. Но в него има и друг глас - Хектор има съзнание, че брани родината, води го чувство за обществен дълг. Вижда своята съдба през участта на Троя, има обществено чувство като грък от епохата на класиката, притежава в нещо модерен мироглед. Затова има основание да се смята за първия патриот в елинската литература. За разлика от ахееца Диомед той не воюва за облага, страстта му е да прогони враговете и дори ожесточението му е подкладено патриотически. Бихме прибавили загрижеността за общото дело в укорите към Парис или грижата за троянските жени да се помолят на Атина за благото на града. Но не бива да се преувеличава. Подобни неща вършат Менелай и Агамемнон. По-скоро се открояват думите, които Хектор отправя преди двубоя към Ахил. Като моли да не сквернят телата си, той се издига над варварския обичай, над грубото засищане на. гнева. Това е грижа за по-цивилизован ред. В този смисъл Хектор е противоположност на Ахил, както изобщо по- цивилизованата Троя противостои на варварския ахейски лагер. ХЕКТОР И АНДРОМАХА Една сцена в шеста песен на "Илиада" е символ на тази цивилизованост - срещата на Хектор с Андромаха при Скейските порти. Искреността на разговора е нещо естествено - във времето на поета еолийската жена се радва на свобода, каквато няма по-късно дори в класическа Елада. Като скулптурна група застават Хектор, Андромаха и слугинята с малкия Астианакс в ръце. Събира ги взаимната загриженост. Хектор се вглежда в детето, усмихва се, Андромаха заплаква и улавя съпруга за ръката. Жестът е крайно пестелив. Обърнал се към детето, Хектор забравя Андромаха. Поема сина и го целува. С пожеланията, които изказва за бъдещето му, той издава историческия смисъл на своята обич. Хектор вижда в сина си бъдещия цар на Троя, онзи, който ще изрази в своята личност достойнството и силата на града, той обича в своето дете народа си. Тази. сцена става народен символ.

ЧОВЕКЪТ И БОГЪТ В "ИЛИАДА" Важен момент в разбирането на Омировата човечност са боговете, с които човекът е толкова пряко свързан. Божественият свят в "Илиада" няма нравствено измерение. Боговете превъзхождат човека само физически. Любовната сцена между Хера и Зевс на планината Ида е студена,[10] сравнена със срещата на Хектор и Андромаха. Хера търси Зевс, за да го омагьоса и да отвлече вниманието му от полесражението, Хектор изтичва в дома, за да види "свойта любима невеста". В "Илиада" богът е издигнатата на Олимп човешка разсъдъчност, която умее да се преструва и да бъде съзнателно двойствена. В Олимпийския свят у Омир старината на първобитната религия съществува потулена в отношения и страсти. В прочутите ревности на Хера дочуваме гласа на бунтуващото се женско божество, загубило върховенството си с края на матриархата. В разделението на троянофили и елинофили олимпийците припомнят древния си произход. Аполон, Афродита и Хефест[11] имат азиатско потекло, затова милеят за Троя. Хера и Атина са ахейски божества, затова стават покровители на елините.

Влязъл незабелязано, Приам прегръща нозете и целува ръцете на Ахил. Започва да го убеждава: донесъл е богат откуп, нека Ахил зачете волята на боговете, нека съжали него, най-клетия човек, задето е принуден да целува ръцете на убиеца на сина си, нека помисли каква скръб ще сполети неговия престарял баща, ако бъде лишен от син. Ахил изразява почитта и състраданието си и вдига Приам от земята. Спомнят си мъките и се обливат със сълзи. Омир забравя боговете и си служи само с морала на съчувствието. Ахил се възхищава от желязното сърце на стареца, дръзнал да влезе сам в стана. За да го утеши, разказва мита за човешката участ - щастието и нещастието следват едно подир друго, така е било винаги и за всички. Но когато Приам проявява нетърпение, иска да получи тялото и да тръгне веднага, благоразположението на Ахил се сменя със заплахи. Героят припомня на стареца, че всичко става по божия воля и че бог го е довел до шатъра; да не го гневи с бързането си, защото може да потъпче волята на Зевс и да го прогони. Странна непоследователност, която кореспондира с противоречията в характера на Ахил. Висшата воля отново се намесва, лошите чувства се удържат и враговете са върнати в атмосферата на взаимното разбирателство. Ахил нарежда да подготвят тялото на Хектор, успокоява духа на мъртвия Патрокъл и се връща в шатъра, за да угости царя. ОМИРОВОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ Светът, който заобикаля човека в "Илиада", не отговаря на реалния свят. Реални,са само елементите, цялостната картина е художествен примес, преоргани-зация на реалното, извършена, за да се постигне оригинално значещо изображение. Затова, когато се говори за "Омировия свят", има се предвид по-скоро Омировият начин за виждане на света. Анализът на "Илиада" разкрива миролюбивия ъгъл на зрение, който избира Омир, за да представи ахейското бойно минало. Принципно епосът предполага възвеличаване на миналото и поетът го възвеличава, но по особен начин, изразявайки се като миролюбец. Дружелюбната беседа между Диомед и Главк, размяната на даровете между Аякс и Хектор, примирението на Ахил и Агамемнон прерастват в крайното примирение на Ахил и Приам. Това е скрито тълкувание на миналото, изпълнено на сюжетен език.

заключение

на иван сергеев  му е през половите органи  за илиада и въбражаеми проблеми на чужди хора върху измислени неща .

 

И на Омир му е през гениталиите за твоето мнение, ама пуста му свобода на словото...

Есе или информация за физическата смърт и поетическото безсмъртие

Може ли спешно да ми помогнете с есе на тема "Славата и дълголетието"

Благодаря предварително!

Здравейте, не знам дали някой ще ми отговори но спешно ми трябва есе на една от следните теми

Силата на гнева

Героят - красив и добър 

Силата да разберем себе си и/или другите

на 7.12.2016 г. в 16:46, Strahil Savov написа:

На мен също ми есе на тема: Решим ли е "нерешимият" избор на Парис или ако беше дал ябълката на друга богиня?

От 07.12.16- денят на регистрацията, цитираният Страхил Савов не се е появявал във форума. Все, едно. Използвам "Изборът на Парис" за да отбележа дълбоките корени на корупцията. Всъщност изборът на Парис не е кое да избере- любов, мъдрост или власт, а рушветът на коя богиня да предпочете. Мисля, че хлапето от Ида добре е избрало това, което може с око да види и с ръка да пипне, пък и да опита това, което прави коча.