Към съдържанието




Снимка
* * * * * 1 гласа

Школата на Питагор


Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да отговаряте в нея, но винаги можете да създадете нова ;)
7 отговора в тази тема

#1 infinity1305

infinity1305

    kaldata маниак

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 2953 мнения

Публикувано 22 ноември 2006 - 20:42

Знаем ли - кой е Питагор?

Животът и дейността на Питагор от Самос, "най-великият сред елинските мъдреци" както го нарича Херодот, е част от древните легенди, които го описват като полубог и чудотворец, съвършен мъдрец и велик посветен във всички тайнства. Въпреки че в нашите прагматични и технологични времена той е известен по-скоро като математик, отколкото като философ и прорицател, през последните 25 века мнозина автори и посветени в тайните на езотеричните учения говорят и пишат за пророческите умения и гадателските техники на самия Питагор и неговите последователи.
Питагор твърди, че "всяко събитие и явление може да бъде представено във вид на числа". Самите числа са изразявани чрез символи, но същевременно те също са символи на отношенията и хармонията в света. Началните числа (т.е. числата от 1 до 9 включително), съвършеното число 10, както и свещените символи на питагорейците - хигиеа (пентаграм) и тетрактис, са средство за прогнозиране на бъдещите събития и вероятните изходи от определени житейски ситуации за всеки отделен човек в определен момент от живота му.

На базата на тези идеи постепенно около Питагор се конституира група негови последователи, дали началото на Питагорейските мистерии. За същността им и резултатите в духовен план на тази мистерии има много и често противоречиви мнения. Но влиянието им в елинската, и елинистичната култура, образование и духовен живот е неоспорима. И днес в множество езотерични, окултни и мистични школи и организации се изучава и практикува питагорейската мъдрост.

Този пост е редактиран от infinity1305: 23 април 2008 - 09:38



#2 Trichocephalus

Trichocephalus

    просто луд

  • Глобални модератори
  • 15900 мнения

Публикувано 28 декември 2006 - 13:16

Ето малко информация и за самият Питагор.Кой е той,къде е ходил и живял и как се е стигнало до основаването на Школата,за която така увлекателно бе писано в горния пост....
Роден на остров Самос, той е живял в периода 580-500 г. преди н.е. По време на едно от пътуванията му до Египет, още като 22-годишен младеж, прочутият философ Талес го съветва да остане в страната на фараоните, за да се поучи от мъдростта на жреците. При завръщането си в Елада Питагор минава през града държава Тир в днешен Ливан. Именно в Тир той е посветен за първи път в "древните мистерии" на финикийците и учи три години в храмовете в Тир, Сидон и Библос. Оттам Питагор заминава за Египет, първоизточника на "древните мистерии". По пътя се отбива в Хайфа, в един храм в планината Кармел, Израел (след разрушаването на Първия еврейски Храм в Ерусалим). В Египет той е посветен и учи около 22 г. Очевидно е учил и други 13 години във Вавилон, където е откаран, след като го залавят по пътя му към Гърция. Всъщност жреците на "древните мистерии" са били специализирани в "науките", както са ги наричали по това време, и паганизмът е играл важна роля в това.
Tайните познания които жреците са притежавали, и невежеството на обществото ги обгръщат с ореола на секретност и мистицизъм. При завръщането си в Самос вече 56-годишният Питагор не успява да отвори школа там. Напуска острова и се установява в Южна Италия. Заселва се в Кротона и основава прочутата Питагорейска школа по философия, математика и природни науки.
Лекциите му слушат хора от най-различни прослойки на обществото. Сред тях имало и жени, въпреки че и тогава законите им забранявали да участват в обществени събития. Питагор отбира най-талантливите и образува братство, което проповядва обикновен начин на живот, скромност, търпение и самоконтрол. Tе се хранят само с вегетарианска или сушена храна и неквасен хляб. Изследователи твърдят, че прочутата Питагорова хекатомба (публично принасяне в жертва на 100 вола) всъщност е била само символична, без избиване на животни. В древните извори се споменава, че питагорейците не подстригвали косите и брадите си и не си режели ноктите. Членовете на братството живеели задружно, приписвайки всяко ново научно откритие на Питагор и се заклевали да ги пазят в пълна тайна. Питагор и хората му не са оставили след себе си нито един писмен документ, затова нашите сведения за теориите им идват от странични източници. Питагорейците добавят нова мистика и свещени качества към значенията на числата и геометричните форми. Мистицизмът и секретността, които обгръщали питагорейското братство, възбудили подозренията на властите, които заповядали братството да бъде разпуснато. На практика школата продължила да съществува до вълненията, предизвикани от демократична фракция в Южна Италия. Нейните членове били против аристократичната насоченост на школата и разрушили сградите й. Самият Питагор успял да избяга, но по-късно бил убит от враговете си. 200 години по-късно римският Сенат издига негова статуя в чест "на най-великия измежду гръцките философи". Неговите най-известни ученици и последователи са Сократ, Демокрит, Хипократ, Платон и Аристотел. Платон обикаля Египет, Южна Италия и Сицилия, където питагорейството е широко разпространено. Неговата философия е основана на питагорейските принципи и особено се интересува от мистицизма на математиката. След него новите методи на изследване се наричат "неопитагорейски" и "неоплатоновски".
По това време възниква и софизмът Той се противопоставя на оригиналното питагорейство, софистите преподават срещу заплащане и загърбват секретността и мистицизма на първоначалното учение. Питагореецът Хипократ е принципен противник на секретността и публикува за първи път книга, наречена "Принципи". Под влиянието на питагорейската школа в Египет се създава прочутата Александрийска школа. Най-известните учени от нея са Евклид, Птолемей, Менелай и Никомах, които съживява първоначалното питагорейско учение. След 415 г. сл. Хр. тези учения не се развиват и основният обект на изследвания става теологията.
През 529 г. всички философски школи в Атина са закрити с едикт на византийския император Юстиниан I, с което се слага край на един от най-цветущите периоди в развитието на математиката и науката.

Числото

Учението на Питагор за числото е един от първите опити за поставяне на въпроса за количествената страна на закономерността в природата. В това отношение у най – древните питагорейци имаме нов момент в сравнение с милетската школа, която не се занимава специално с този проблем, макар че много се доближава до него в учението на Анаксимен. Всичко в природата се измерва, подчинява се на числото, защото в числото е същината на всички неща; да познаем света, неговата закономерност, неговия строеж – това значи да познаем управляващите го числа. Такива са основните положения, характерни за философията на питагорейците. Мистиката на числата е сърцевината на питагорейския идеализъм.

Ето какво ни казва Аристотел в своята ”Метафизика” за питагорейците:
...”Тъй–наречените питагорейци, които се занимаваха с математическите науки, първи ги придвижиха напред и, възпитавайки с тях, започнаха да ги смятат като начало на началата на всички неща. Но в областта на тези науки числата заемат първо място в природата, а в числата те виждаха, както им се струваше, много сходни черти с онова, което съществува и става – повече отколкото в огъня, земята и водата; например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех, а може да се каже че е точно така във всички останали случаи. Освен това те виждаха в числата такива свойства и отношения, които са присъщи на хармоничните съчетания. Тъй като, следователно, всичко останало със цялата си същност явно се уподобяваше на числата, а числата заемаха първо място в природата, те предположиха, че елементите на числата са елементи на всички неща и признаха, че цялата природа е хармония и число.”

Древните автори отбелязват големите заслуги на питагорейството в областта на математиката изобщо. Те сочат,че Питагор преобразява геометрията, разглеждайки нейните положения в чисто абстрактно – дедуктивен план. Знаменитата теорема за отношението между страните на триъгълника (а + в = с) е използвана в отделни страни на Изтока, където се прилага за решаването на отделни случаи и при строежа на пирамидите в Египет например.
Интересни сведения

Често се задава въпросът по какъв начин се реализира обективния смисъл на питагорейския принцип за числото? Аристотел споменава в своята ”Метафизика” следното: ”...например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех...” Нека разгледаме всяко едно число по отделно:

Единицата (ei|s, mi;a, e}n) е абсолютното единство. Тя съответства на разума. Точка.
Числото две (du;o) отговаря на двойната природа, различието. На двойката съответства мнението, че е противоположна на разума. (монада : диада = активно : пасивно начало). Линия.
Числото три (trei:s, tri;a) е съвършено число, обединява абсолютното тъждество и множествеността. Началото на плоскостта (триъгълникът е най-елементарната повърхност, която могат да формират правите линии).

Числото четири (te;ssara, te;ttara) се определя като математическа прирора, разделена на две равни неопределени величини – справедливостта, равенството в отношенията между хората. Също така символизира четирите годишни сезона и четирите периода в живота на индивида (детство, юношество, зрялост, старост). Тялото, фигурата – подреждането на точките (монадите) дава линията (диадата). Разгърната в пространството, тя формира плоскостта (триас). Линиите образуват фигурите от тях се определят природните стихии (вода, въздух, земя, огън). Така на куба съответства земята, на пирамидата огъня, на въздуха - октоедъра, на водата – икосиедъра (ei[kosi - 20 страни).

Сборът от монада, диада, триас и тетарес образува десетката. Тя е сбор съответно на мъжкото и женското начало, на тяхното единство и степенуването на реалността.

Числото пет (pe;nte) е също сложно число, защото е съставено от две и три и отговаря на брака, семейството.
Числото шест (e”x) е резултат от умножнието на първото нечетно и първото четно (3х2). На него съответства живото.
Числото седем (eJpta;) е по-общо число, на което отговарят важни периоди от живота на индивида – на 7 г. поникват зъбите на детето, а на 14 г. започва пубертета. Питагорейците свързват с него радостта, светлото начало в живота, здравето. В по-късни извори седем е числото на посветените.

Числото осем (ojktw;) е сбор от две завършени и степенувани диади (2х2 + 2х2) и на него съответстват приятелството, любовта. То е хармония, израз на октавата в музиката.
Числото девет (ejnne;a) е сбор от три съвършени числа (3+3+3) и илюстрира справедливостта (както 4). Също така е резултат от умножението на две съвършени числа (3х3).
Числото десет (de;ka) представлява сбор от първите четири числа и олицетворява синтеза на пълното съвършенство и завършеност, понеже включва разум, мнение, съвършеното и справедливото.

От Филолай и Аристотел може да се реконструира следната космогония: светът и всичко в него се състои от два принципа: безграничното (четното) и ограничаващото (нечетното). От тях двете възниква единицата, която не е нито четна, нито нечетна. Единицата вдишва, така както новороденото дете вдишва въздух, празното от безграничното. По този начин от единицата възникват числата и светът, който се състои от числа. Следователно единицата може да се умножава. Това множество (ограничаващото) питагорейците представят с помощта на точки, като пространството между точките означава празното (безграничното). Съвършеното число е десетката (декада). Тя е сборът от първите четири числа и се представя с помощта на равностранен триъгълник, всяка една от чиито стани образува четворкa.
1 1
2 2
3 3
4 4

Тази фигура се нарича тетрактида.
Филолай казва, че тъй като безграничното и ограничаващото били неравни помежду си, било необходимо да има нещо, което да ги свързва: хармонията. Под това понятие той има предвид аритметичната пропорция и дава като примери числовите съотношения на музикалните интервали: на октавата (1:2), квинтата (2:3) и квартата (3:4). Тези три основополагащи за цялата действителност съотношения се съдържат в тетрактидата.

източници:тук и тук

Трите най-важни правила в живота: не отивай в магазина гладен, на среща - възбуден, и не пиши статуси пиян........


#3 100ri

100ri

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 17 мнения

Публикувано 12 януари 2007 - 14:48

Здравейте,
Питагор е значима личност в човешката история. Освен велик философ е и посветен. Горните постове казват много за него и за знанието, което той е донесъл в Европа. Аз ще добавя само няколко мисли, които се считат за негови:

„Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите.“
„В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.“
„Временният неуспех е винаги по-добър от временният успех.“
"Животът е като представление — в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. "
„Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други — за печалба, а философите — единствено за истината.“
„Колкото и да са кратки думите «да» и «не», те изискват най-сериозния размисъл.“
„Ласкателството е като нарисувано оръжие — привидно хубаво, а полза никаква.“
„Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти.“
„Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.“
„Общуването с жени винаги води до беди.“
„По следите на леността върви бедността.“
„По-лесно е да умрем за жената, която обичаме, отколкото да живеем с нея.“
„При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното.“
"Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви."
„Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи.“
„Шегата, подобно на солта, се ползва умерено.“

Източник: http://bg.wikiquote.org/

Този пост е редактиран от 100ri: 12 януари 2007 - 15:37


#4 атомче

атомче

    дихание

  • Потребители
  • PipPipPipPipPip
  • 841 мнения

Публикувано 03 септември 2008 - 13:50

Помня, че много харесах тази статия на Едуард Шуре, скоро трябва да я прочета отново:
Школата на питагор

#5 marushka

marushka

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 278 мнения

Публикувано 13 септември 2008 - 21:59

Питагор е твърдял, че Евфорб /герой от Троянската война/, после се преродил в Пир /син на Ахил/ и след това в една красива уличница на име Алкона/. Моят духовен учител Йехова ми каза, че истина истина е било това, но само в жената не е бил , защото мъжете се прераждат в мъже само, а жените - в жени. Тук пак се намесвал Сатана.

#6 атомче

атомче

    дихание

  • Потребители
  • PipPipPipPipPip
  • 841 мнения

Публикувано 14 септември 2008 - 07:22

Между Пир е Алкона пропусна Еталид. Но това са само спекулации.
Ще питаш ли нещо духовния си учител от мен?
Чрез автоматично писане се създават връзки с привързани към земята души на починали. Духовното се излива безличностно в сърцето. Той къде си мисли, че се самопоставя?
И като не му пречи да те използва, не се ли замисля, че другаде му е мястото и трябва малко да поолекне?

Този пост е редактиран от Венцислав: 14 септември 2008 - 07:22


#7 FIGI_78

FIGI_78

    kaldata приятел

  • Потребители
  • PipPipPipPipPip
  • 750 мнения

Публикувано 15 септември 2008 - 22:10

Между Пир е Алкона пропусна Еталид. Но това са само спекулации.
Ще питаш ли нещо духовния си учител от мен?
Чрез автоматично писане се създават връзки с привързани към земята души на починали. Духовното се излива безличностно в сърцето. Той къде си мисли, че се самопоставя?
И като не му пречи да те използва, не се ли замисля, че другаде му е мястото и трябва малко да поолекне?

:P A^2 +b^2=c^2 Какви души на починали хора намесваш?

#8 атомче

атомче

    дихание

  • Потребители
  • PipPipPipPipPip
  • 841 мнения

Публикувано 16 септември 2008 - 09:31

Ако аз ги намесвам - добре ще е.
Човек като почине започва поетапен разпад на телата си. А някои, много привързани към земното, не желаят да оставят етерното си тяло, но понеже то логично оставя съставността си в етерните земни сфери, съответните хора започват да си набавят етери от единствения възможен източник - живите хора. Образно - за да стоят тежички и да не се издигат в по-фините сфери. Разбира се, освободени от грубоматериалния си затвор, тяхната възприятийност е съвсем различна и бихме могли да кажем, че са астрално сензитивни, което им дава възможност да черпят информация за всичко наоколо чрез непосредствено осезание (нещо подобно е Акаша). Много често те използват тези си способности, за да създават връзки с хора, на които предоставят уж информация свише и съответно черпят от тях нужните си етери. Общо взето всички медиумични, спиритологични и подобни прояви са именно това. Е, тук има и едни други форми, образувани от мисловните и емоционалните процеси на хората, които са им въхнали живот и сили и ги представят за нас като сам бог, но... друга тема. Всички в този форум имаме неразривни връзки с тях, някои в по-големи, други в по-малки степени... И всичко това е по силата на природата, логиката, естеството...
Божественото няма как да осъществи контакт с нашата личност, понеже е от съвсем друга природа. Може само да пробудим в себе си един божествен зародиш, който, ако му реагираме с личността си, ще го задушим отново... Той просто трябва да израсте, евентуално...
Щом нещо се обръща към личността ни, то значи е от тази природа (това е толкова логично) - а възможностите да ни заблуди в светостта си са огромни, поради нашата ограниченост. Затова и много хора с астрални и етерни възприятия си мислят, че се докосват до светлината, просто защото не я познават.
Да се върна на починалите хора, нежелаещи да се откопчат от земята - в частност те ни експлоатират и пречат изключително много на пътя ни, но генерално те не са лоши, макар и вкопчени за материята, просто, също като нас, са невежи (макар пред нас да изглеждат другояче по споменати причини)... Мир на душите им!