Към съдържанието




Снимка
* * * * * 1 гласа

Холестеролът - нужен и вреден


Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да отговаряте в нея, но винаги можете да създадете нова ;)
Няма отговори в тази тема

#1 Fifa

Fifa

    Луд за връзване

  • Глобални модератори
  • 8403 мнения

Публикувано 08 ноември 2007 - 09:50

Името на холестерола идва от гръцкото chole (жлъчка) и stereos (твърд) и химическата наставка "-оl" за алкохол, тъй като учените за първи път го откриват и идентифицират в твърда форма в жлъчни камъни през 1784 г.
Както е известно, мазнините са неразтворими във вода, а само в органични разтворители (спирт, етер). Към тази група химични съединения спада и холестеролът. Тъй като кръвта е с голямо водно съдържание, за да се транспортира в организма, холестеролът образува комплекси със специални протеини (белтъци) в кръвната плазма. Те обгръщат мастните капки, съставени от холестерол и така образуваните комплекси вече са водноразтворими и могат да бъдат транспортирани.
Зле контролиран, той е един от основните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, в чиято основа са атеросклеротични плаки. Те стесняват или дори запушват една или повече артерии, което затруднява притока на кръв и кислород до органите, а сърцето трябва да работи срещу по-голямо съпротивление, за да изпомпва кръв. Над увреденото място в артерията може да се образува тромб (кръвен съсирек). При пълно запушване на артериите на сърцето или мозъка се получава съответно сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт.

Човешкият организъм може да си синтезира до 80% от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 мг холестерол дневно за 1 кг телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Light Density Lipoproteins - Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите "лош холестерол". LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло - те много се нуждаят от него.

"Добрият холестерол" представлява липопротеини с висока плътност н HDL холестерол (от английски high density lipoproteins), които пренасят холестерола от тъканите обратно в черния дроб.
Разделянето на холестерола на "добър" или "лош" се определя от риска за сърдечно-съдови заболявания. "Лошият", когато е в по-голямо от нормалното количество, се отлага в кръвоносните съдове, докато "добрият" води до намаляване на количеството холестерол в тъканите на кръвоносните съдове и така намалява риска от натрупването му в атеросклеротични плаки.
Съставна част на всички клетъчни мембрани, хоалестеролът играе важна роля при образуването на жлъчните киселини, стероидните хормони, витамин Д, за синтеза на хормоните на кората на надбъбречната жлеза - кортизон, кортикостерон, алдостерон, на мъжките полови хормони (тестостерон, андростерон), на женските (естрон, естриол, естрадиол, прогестерон) и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна.
Образува се главно в черния дроб, като в повечето случаи количеството му е достатъчно да покрие потребностите на организма. Следователно внесеният с храната холестерол в по-голямата си част е излишен. Ако черният дроб не преработва или елиминира ефективно холестерола, количеството му в кръвта се повишава. Това състояние се нарича хиперхолестеролемия, което води до отлагане на холестерол в стените на артериите и се образуват атеросклеротичните плаки. В редица изследвания е показано, че при всяко понижение на общия холестерол с 10 %, смъртността от исхемична болест на сърцето намалява с 18%, а общата смъртност н с 10%. Изключително важно е да се следят неговите нива от ранна възраст! По традиция се смята, че атеросклерозата е заболяване на хората на средна и напреднала възраст. Последните изследвания обаче доказват, че нейното развитие започва понякога още преди навършване на 20 г.


Как да го "познаем"?


Всеки от нас, прочел едно-друго за човешкатото здраве, е нетърпелив да узнае състоянието на своето, особено, ако няма осезаеми прояви на болест. Често щом вземем в ръце резултатите от изследванията, опитваме се още преди докттора да ги "разчетем". Що се отнася до нивата на холестерола, това не е трудно. Но верните изводи ще направи лекарят и той ще реши как да се справим с пораженията, нанесени от хелестерола.

Нормални стойности:
- за общия холестерол те са до 5,2 mmol/l или до 190 mg/dl;
- за "лошия" холестерол н до 3,4 mmol/l или до 115 mg/dl;
- за триглицеридите н до 2 mmol/l или до 130 mg/dl;
- за "добрия" холестерол" над 1 mmol/l или над 40 mg/dl.
Отношението на общия холестерол към "добрия" не трябва да превишава 5.

Гранични стойности
- за общия холестерол те са 5,22н 6,20 mmol/l (200н239 mg/dl),
- за LDL-холестерола н 3,4н4,1 mmol/l (130н159mg/dl).

Високи стойности на общия холестерол са над 6,2 mmol/l (240 mg/dl) и на LDL-холестерола над 4,14 mmol/l (160 mg/dl).

При такива стойности рискът от смърт поради сърдечно-съдови заболявания е голям. При нива на общия холестерол между 5,7 и 6,4 mmol/l (222н245 mg/dl) рискът от внезапна сърдечно-съдова смърт се удвоява, а ако нивата са над 6,83 mmol/l (264 mg/dl), рискът е 4 пъти по-голям.
V Хората с нормални нива на холестерол в кръвта е желателно да бъдат контролирани през 5 години.
V Пациентите с гранични стойности - през 1н2 месеца.
V При рискови нива, наличие на исхемична болест на сърцето или на друг рисков фактор, е нужно да се започне медикаментозно лечение.

Може ли да намалим лошото му влияние?

Да, категорични са лекарите. Нивото на холестерола в кръвта се влияе от различни фактори. Един от най-важните е хранителният режим. Високият прием на наситени мастни киселини, чийто източник са главно животинските мазнини, е свързан с повишаване на общия и "лошия" холестерол. Обратното, полиненаситените и мононенаситените мастни киселени, намиращи се основно в растителните мазнини, могат да доведат до намаляване на холестерола в кръвта.
Най-ефективни в понижаването на общия и "лошия" холестерол са полиненаситените мастни киселини, чиито основен източник в нашето ежедневие е слънчогледовото олио. Разбира се, не трябва да се прекалява и с тези мазнини, защото когато са в голямо количество, те се окисляват лесно и също водят до атеросклероза. Освен в слънчогледовото олио полиненаситени мастни киселини има и в слънчогледовите и тиквените семки, ядките, зехтина и др.

Твърдите маргарини на база на растителни мазнини могат да имат голямо съдържание на трансформи на ненаситени мастни киселини, които повишават "лошия" холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.

Мазнините на рибата са богати на специален вид мастни киселини (омега-3), които при здрави индивиди могат да намалят "лошия" холестерол, но при вече повишен могат да допринесат за неговото допълнително увеличаване. Рибните мазнини са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което е от особено значение за намаляване на риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Те забавят нарастването на атеросклеротичните плаки.

Съдържанието на холестерол в някои продукти е следното: черен дроб (100 г) н 333 мг, телешко филе (100 г) н 73 мг, сьомга (100 г) н 72 мг, пилешки гърди (без кожа 100 г) н 73 мг, кашкавал (30 г) н 30 мг, масло (1 супена лъжица) - 33 мг.

Жените преди менопаузата имат по-ниски нива на "лошия" холестерол в сравнение с мъжете на същата възраст. Това се дължи на женските полови хормони (естрогени), които потискат образуването на "лошия" холестерол. Затова и рискът при тях от сърдечно-съдови заболявания е по-малък.
С настъпването на менопаузата спадат нивата на естрогените. Това променя рязко липидния профил на жените. Покачват се нивата на общия и "лошия" холестерол и те се доближават или изравняват с тези на мъжете на същата възраст.
Жените, които навлизат в менопаузата, за да се предпазят от повишаване на холестерола и от атеросклероза, се препоръчва заместващо лечение с естрогенни хормони. Съществуват естествени и синтетични естрогени. Синтетичните водят до повишаване на артериалното налягане, което при някои пациенти може да доведе до сърдечносъдови инциденти. Затова за профилактика на атеросклерозата след менопаузата е за предпочитане да се използват естествени естрогени. В зависимост от нивото на холестерола в организма лечението е различно.


Сезоните влияят върху нивото на холестерола


Нивото на холестерола се повишава през зимата и намалява през лятото, което предполага възможност за модифициране на евентуално необходимото лечение, твърдят специалисти от Клевланд Клиник след изследване, в което са участвали 517 мъже и жени на възраст от 20 до 70 г. Лекарите твърдят, че жените и пациентите с ниво на холестерола над нормата са подложени повече на сезонните изменения.
Напълно възможна причина според американските учени за намаляване на нивото на холестерола през летния период е увеличаването на обема на циркулиращата кръв, което се наблюдава в по-топло време.
Изследванията през зимата показват средно увеличаване на нивото на холестерол с 4 мг при мъжете и с 5,4 мг при жените. Сезонни колебания на нивото с 11 мг при мъжете и 18 мг при жените са били открити при пациенти с първоначално високо ниво на холестерола - повече от 240 мг.
И още нещо: сериозни различия има и на основата на расовата принадлежност - изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, показва, че при чернокожата раса с генетично заложен нисък холестерол, рискът от смърт заради сърдечно-съдови заболявания по-нисък от средното с 88%, а при европеидни представители със същия показател той е по-нисък с 47%.

Източник: Дума
Не отлагай нищо за утре, ако можеш да го отложиш за вдругиден.
Марк Твен