Към съдържанието




Снимка
* * * - - 2 гласа

Конкурс за есе по зададена тема


Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да отговаряте в нея, но винаги можете да създадете нова ;)
135 отговора в тази тема

#41 yvsot

yvsot

    Почти нормална

  • Модератори
  • 2712 мнения

Публикувано 30 март 2008 - 16:27

Това което си написала много ми хареса. Усмихвах се когато го четях. Успяла си с малко думи да кажеш много-нещо което е присъщо за формата на есето.
Особено усилие да откривам грешки не съм полагал, защото те са очевидни. Бих се затормозил, обаче, ако трябва да изброя още 40.

Започваш отговора си с комплимент, как да не ми хареса? Благодаря ти! :) Разбирам отношението ти. Няма нищо лошо, че си показал грешките които си видял, но начина им на поднасяне... можеше да го посмекчиш. В резултат и аз самата молко прекалих ;)

"Ако желаеш да убиеш нечий ентусиазъм в зародиш, добре се справяш. " Караш ме да се чувствам ужасно. Аз дори си помислих да изтрия това което написах (непосредствено преди негодуванието от моята позиция).
"...Ще се справиш ли?" Трудна задача ми поставяш... Това, че има пропуски в есетата си е в рамките на нормалното. Отворих темата с високи очаквания и това породи реакцията ми да дам исканата ми оценка.

Беше прекалено директен и може би затова хората, включае мен, ти се нахвърлиха. А и сме приятели, инстинктивно се защитаваме от по-груби нападки.

Та така... да се върнем на темата. А тя е: да напъхаме пИтела в отрезвителя. Публикувано изображение

Този пост е редактиран от yvsot: 30 март 2008 - 17:13

Не дразни лъвицата когато клетката й е в ремонт.


#42 WhiteHart

WhiteHart

    Изкукуригал

  • Модератори
  • 5552 мнения

Публикувано 30 март 2008 - 16:33

Така...По темата :
Мислех днес да си напиша есето,но ме мързи ужасно,а освен това съм и махмурлия,така че - абсурд. Ще гледам да го скалъпя до утре вечер...Да не си помислите,че съм се отказал... :)

Състояние на пълна простота.
(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)


#43 dindi

dindi

    идиотофоб

  • Модератори
  • 4054 мнения

Публикувано 31 март 2008 - 18:41

Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива

Учебниците по-български език са хубаво нещо. От тях научаваш не само как да се изразяваш технически правилно, но и каква може да бъде силата на думите. В един от многобройните уроци в тях има един за комуникацията. Главните тези там са че хората общуват по два начина- вербално и не вербално. Първият е свързан със силата на думите, а вторият с езика на тялото. Лично аз винаги съм виждала изключителен чар в жестовете и мимиките, които всеки от нас прави, докато общува със заобикалящата го среда, но съм на мнение, че като средство за изразяване няма нищо по-мощно от словото. Речта е най-силното човешко оръжие с нея изразяваме своите потребности и някак си ставаме „по-видни” за останалите. Не мога да реша кой от двата начина е по-сигурен и по-прост. Монетата винаги има своите две страни, които са взаимно противоречащи и в същото време допълващи се. Често говорейки ние си служим с така наречените клишета. В тях се крие една огромна истина и една огромна лъжа. Всъщност тези изрази не са нищо повече от начин да те накарат да се замислиш дали да се съгласиш с изказаното твърдение или да намериш начин да го обориш. Едно от най- стандартните клишета, е че „светът е черно-бял”. И както става винаги неговото „братче” твърди, че светът е „пъстър”. Не е нужно да правя анкета, но ако попитам десетима човека „черно-бял” или „пъстър” е света болшинството ако не всички (а аз съм почти сигурна, че ще са всички) ще застанат на втората позиция. Общо взето всеки пречупва своето мнение през собствената си призма. Някъде всеки от нас между мозъка и сърцето си има един вътрешен компас, който в зависимост от ситуацията реагира и променя посоката си. И ако за някого света е шарен, то за мен той е двуцветен. Аз не нося цветни очила, аз нося очила с черни рамки и бели стъкла. Бялото е, защото предпочитам да мисля, че светът е преди всичко изпълнен с доброта, а черното, за да не забравям, че той винаги е обграден от дебнощо зло. Не ви карам да вярвате, нито да нахлузвате тези очила аз си ги нося, защото за мен това е избор. Човешкият живот е изпълнен с подобни малки и големи избори, но най-важният е този, който изгражда вътрешната ни ценностна система. В себе си ние носим един ненаписен кодекс, който е по-силен от всяко външно влияние, за нас той е най-свещената религия. Веднъж на шега един приятел ми каза, че съм роб. През смях му отвърнах: А ти не си ли? Нямаше нужда да ми отговоря всички служим на някой или нещо, но най-вече на себе си. Ние сами сме си роби и господари. Определяме правилата и се самонакзваме, когато ги пренебрегваме. И стигаме до главния извод – всеки от нас възприема доброто и лошото по-различен начин, всеки от нас носи своити морални закони, които сам е съзидал. Властните и самоуверениете хора често налагат своето мнение над другите и така се раждат митовете. Митовете за правилното и грешното, за правилата и тяхното нарушаване. Ако не би имала една основна универсализация в света би настъпил хаос, за това аз винаги съм подкрепяла рамките. Благодарение на тях ние се радваме на сигурност, спокойствие и някакъв ред. И докато границите винаги са стабилни обикновено в центъра бушува хаос. Там нищо не е подредено- емоциите властват, желанията надделяват, потребностите крещят, а мечтите...те чакат своя ред. В общи линии това представлява човека- рамка, оковаваща хаоса. Може би тук е моментът да кажа, че за това „светът е шарен” и че нещата не са нито добри, нито лоши и всичко е размито, но няма...Защото не съм съгласна, моят свят е черно-бял. Да се съглася с пъстротата означава да простя греховете, на моята рамка и да наруша собствения си закон.
Не знам дали сте виждали някога онази картина аз не помня нейния автор, нито нейното име може би, защото прекалено много художници са я рисували. Един старец седнал на пейка, подпрял се на своя бастун, втренчил поглед пред себе си, а отгоре слънцето пече ли пече. Светлината си играе със старостта и сякаш му напомня, че края наближава, а той стои там непоклатим, съхранил в себе си мъдростта на годините. Тогава за мен времето няма значение, броят на бръчките или пък болките в тялото. В този момент аз виждам душата на човека. Като че ли в мига, в който плътта започва да гасне, идва ред тя да бъде видяна. И когато погледна някое красиво, розебузесто бебе, със своите сладки трапчинки, често слагам върху образа му лицето на онзи уморен от пътя старец. Може би, бихте нарекли тази моя постъпка жестока, жалка и гнусна...И може би, бихте били прави...Да си налагам мнението за правилното и грешното мислене върху вас е една толкова безмислена постъпка. По-скоро ще ви оставя да видите това, което сами предпочитате, защото сме толкова болезнено различни. Там където някои виждат красивото, други забелязват грозното и обратното. Явно Шекспир е оцелил в десетката. Ние сме различни и носим различни очила. Всеки избира сам цвета на рамките и стъклата. Аз моите отдавна съм си ги избрала.
Публикувано изображение

#44 WhiteHart

WhiteHart

    Изкукуригал

  • Модератори
  • 5552 мнения

Публикувано 31 март 2008 - 19:40

Нещата не са нито добри,нито лоши – нашето мислене ги определя като такива.

Да противопоставяш нещата, които харесваш, и нещата, които не харесваш, е болест на ума.
СЪН-ЦАН



Живеем в двуполюсен свят...Свят,където на всяко нещо противостои друго нещо,противоположно на първото.По този начин опознаваме нещата и им даваме имена – това там е дълго,онова пък – късо,това е голямо,онова пък – малко...Нуждаем се от това дуалистично мислене,за да бъдем това,което сме – човешки същества.Опознаваме и разбираме едно нещо,само след като видим и неговата противоположност – ако нямаше „горещо”,едва ли бихме знаели какво е и „студено”...Без тъгата,в която се потапяме понякога,едва ли щяхме да знаем какво представлява радостта – всяко едно от двете неща ни дава така необходимия ни контраст,за да можем да разберем другото. И това е добре...Именно това ни позволява да запазим нашата идентичност,да разграничаваме нещата,да съхраним човешката си природа. Но ние,освен всичко това,сме свикнали и да даваме морални оценки на нещата,с които се срещаме – лошо-добро,морално-неморално,духовно-материално и т.н. А това вече е опасно...Защото по този начин ние постоянно съдим,все едно всеки от нас има в главата си по един съдебен заседател,който ежеминутно преценява и удря с чукчето си – „Виновен!”,или „Невинен”. Така самите ние си правим една много лоша услуга – изолираме се от реалността,като започваме да и придаваме измислени от нас значения. Всичко това води до една шизофреничност,която не ни позволява да се наслаждаваме на живота,такъв,какъвто е. Липсва разбирането,че противоположностите не се отхвърлят една друга – напротив – те се допълват,те са в дълбока хармония. И люшкайки се между тях,човек постепенно намира своята равновесна точка,точката,в която съществува баланс.Но чрез отричането не се постига нищо градивно...Хората,които се мислят за много „духовни”,отричат всичко „материално” – на тях им липсва разбирането,че всичко е едно,и да разделяш нещата на духовни и материални,е една шизофренична реакция...В крайна сметка материалното е в основата на духовното. Едно дърво не може да съществува без корените си – те са му необходими,за да може да извиси клоните си колкото се може по-нависоко.
А нещата просто СА – те не са нито „добри”,нито „лоши”...


АКО светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден.
На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.


Уейн Дайър

Ще си позволя да перифразирам кратък пасаж от една моя любима книга:
Ако лисица убие заек,за малките лисичета,които ще се нахранят с месото на заека,това определено е нещо добро. За малките зайчета обаче,които ще умрат от глад заради това,че някой е убил майка им,това безспорно е нещо лошо.
Нека първо изясним понятията „добро” и „лошо”.
Всеки един от нас има някакъв свой идеализиран образ,има своя собствена представа за себе си и за това какъв трябва да бъде. И всичко,което е в съответствие с тази представа,и което му помогне да я достигне,той нарича „добро” И обратно – всичко,което не е в унисон с тази негова нагласа,и което му пречи да постигне представата за себе си,нарича „лошо”. Работата обаче е там,че има милиарди човешки същества,всяко едно от които със собствена такава нагласа и представа. Ясно е,че „доброто” за един ще е „лошо” за друг...И когато тези представи влязат в конфликт,се появяват омразата,ревността,завистта,тъгата...А в по-мащабен план – войни и геноциди. Защото всеки съди за себе си,само на базата на преживяното от него.Липсва стремежът да се поставиш на мястото на другите,да се опиташ да разбереш и тяхната гледна точка,да проумееш,че и те също се стремят към щастието. И докато се опитваме да постигнем щастието по този дълбоко егоистичен начин – действайки въпреки другите,и за сметка на тях,никога няма да успеем...Къде е ключът ли? Той е в умението да възприемаме пряко реалността – да виждаме това,което е.Да не налагаме на всичко нашите шаблони и етикети,да не наричаме нещата „възвишени” и „пропаднали”, да не отхвърляме едно нещо за сметка на друго. Едно тотално приемане на всичко,което е...Защото не можем да променим света,опитвайки се да променим другите. Но можем да започнем,опитвайки да променим себе си...И ако всеки започне оттам,един ден може би понятията „добро” и „лошо” няма да ни бъдат необходими...

Този пост е редактиран от WhiteHart: 31 март 2008 - 19:41

Състояние на пълна простота.
(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)


#45 vorfax

vorfax

    смут

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 495 мнения

Публикувано 31 март 2008 - 20:31

Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива
...

Ето моето есе (знам, че е грубо, нямах чернова нито чудовищната подготовка на която съм свикнал да разчитам, а и сега научавам темата, но ако ви накара да се замислите значи поне си заслужава писането му):
Днес претърпях катастрофа. Живота е кратък. Не разчитайте да ви спестя нищо, защото може да нямам възможност да го направя утре. И вие пишете, защото утре може да нямате възможност и вие. Ако се страхувате да сгрешите живота ви ще престане да зависи от вас. ВСЕКИ има право да греши. И дали това ще приемете за лошо или за добро, определя вашето мислене. Кое е редно и кое не? Това са абстрактни понятия. Мнението на мнозинството приемаме за правилно, но дали е? За мен мерило е спокойната душа. Дали сме постъпили добре или лошо ще отсъдят кошмарите, страховете и терзанията ни. Когато човек е чист пред себе си и не изпитва угризения на съвестта, то значи постъпва както е редно.
В далечни земи човекоядството е било смятано за нормално. По време на война убийството е приемливо и поощрявано. Многоженството, разположението на планетите в Слънчевата система, движението в лявото платно, модата... всичко това са променливи величини определяни от моментното състояние на човешкото еволюиране. Ценностите се менят. Това е факт. Всъщност нищо не е редно по правило. Дали ще бъде такова се определя от това как служи на нашите интереси. Нашето мислене е способно на нещо което никое друго същество не познава-осъзнати правила за оцеляване. Това е по-малкото зло. Това е приемливият компромис. Това е доброволно робуване на правила позволяващи ни неоспоримо господство над познатият свят. Дали ще се откажем от тази привилегия ще зависи отново от нас. Това е дар, но и бреме, защото отговорността от взетите решения ще тегне над нас. Помня думите на уважаван от мен човек: "Свободата е отговорност". Припомням си и "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му". Кое ще приемем за добро е пречупване на нашите ценности през призмата на живота. Това е не просто наше право, но и дълг.
PS: dindi, хареса ми творбата ти (: И беше време да видя и есе в темата.



Нещата не са нито добри,нито лоши – нашето мислене ги определя като такива.
...

Имам само две забележки към това което прочетох:
Първата част на доказателствената ти част се срива, защото разглеждайки полюсите добро-лошо, пренебрегваш съзнателно съществуването и на степените "по-добро" и "по-лошо". Те се учат още в първите седем години на съществуването ни, когато за различни деяния биваме наказвани или поощрявани по различен начин. Травмата която ни остава за цял живот се нарича морал. Той не е толкова идеализиран колкото ти се иска.
Второто нещо което ми направи впечатление е, че след това тотално се отклоняваш от темата и едва на края завършваш със заключението по нея.
Иначе като цяло без малко да ми хареса.



Може би е редно да оценя и своето представяне: стегнато, съдържателно, отнесено в началото, не съвсем изчерпателно, с не добре оформена конструкция (увода е незадоволителен), не достатъчна употреба на цитати, с приемлива (но недостатъчно за представите ми) дължина. Но за половин час става за чернова.

Този пост е редактиран от vorfax: 31 март 2008 - 20:37

Където глупостта е образец, там разумът е безумие.

детска музика

#46 WhiteHart

WhiteHart

    Изкукуригал

  • Модератори
  • 5552 мнения

Публикувано 31 март 2008 - 20:43

Иначе като цяло без малко да ми хареса.

Чувствам се поласкан Публикувано изображение
Държа да отбележа,че поради нечовешки мързел едва тази вечер в осем и нещо седнах да го напиша това пусто есе,и го измъдрих за двайсетина минути...Повече не можах да изтрая. :) Така че наясно съм,че е аматьорска работа. Не съм имал и друго за цел.
Лично на мен есето на dindi ми хареса,и то много...Добре написано,задълбочено,сериозно и приятно за четене - справила се е блестящо! Поздрави за което! Публикувано изображение

Състояние на пълна простота.
(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)


#47 dindi

dindi

    идиотофоб

  • Модератори
  • 4054 мнения

Публикувано 31 март 2008 - 21:04

Мерси...
С удоволствие прочетох и вашите...Ей, удивително нещо е това човешкият мозък една тема, а колко провокативни текстове.
Данчо имаш изключително свежарски идеи...много ми харесаха. Като за 20- минутно есе е брилятно...Аз мойто го написах за час след работа, че иначе нямаше как да се вместя в срока. Да си кажа и аз забележките де Публикувано изображение Някои от думите ти стоят не на място, но съм убедена, че ако му беше отделил повече време щеше да се получи страхотно. И малко разпокъсно се получава...Нещо като част 1 и част 2...Но, ми хареса, винаги ми е харесвало как пишеш...


vorfax определено смятам, че имаш възли за разплитане. Хареса ми ритъма в началото, интересни тези, но кратичко.

Мога само да кажа, че с нетърпение очаквам и останалите есета, нещо колегите се помотват... Публикувано изображение

Този пост е редактиран от dindi: 31 март 2008 - 21:23

Публикувано изображение

#48 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 08:41

Моето го бях написала в Неделя, но после видях, че сте удължили срока и затова реших да не бързам с постването. Аз също го написах за не повече от 30мин, не знам защо, но никога не отделям повече за есе. Може би, ако го направя, ще се справям по-добре, знам ли. Но аз си обичам бързите работи Публикувано изображение

Първо ще си кажа мнението за вашите:
Дидка, много ми хареса, знаеш, че харесвам начина ти на писане, но мисля, че в началото и после има моменти, в които се отнасяш и леко бягаш от темата. Иначе е супер.

Данчо, ти също знаеш, че ми харесват твоите писаници и сега се наслаждавах много, докато четях написаното. Това, че е написано за 20-тина минути най ми хареса. Така обичам аз- каквото мислиш, нахвърляш набързо и толкоз. Няма какво да вадим от десет кладенеца вода, нали? :blow out candles:

vorfax, хайде сега и за теб АЗ да кажа- есето трябва да е кратко и стегнато, но твоето май е много кратичко.

Не разчитайте да ви спестя нищо, защото може да нямам възможност да го направя утре.

-това изречение според мен беше излишно, не на място. Но според мен. В началото преди самото есе май нещо се оправдаваш. Общо взето ми хареса. Но имаш много граматически грешки, май трябва да поработиш върху това (на мен там ми е стихията, затова ми прави впечатление :gift: )

Ето сега моето, стана малко като разказ

"Нещата са нито добри, нито лоши-нашето мислене ги определя като такива" Шекспир



Добро и лошо! Около тези две противоположности се движи светът от хиляди години насам и до ден-днешен, а ще продължи и за в бъдеще. Никой не би могъл да конкретизира и да каже със сто процента сигурност кое е добро и кое- лошо. Добротата има много измерения и може да се изяви в много насоки. Същото важи и за лошото. Всеки човек има своя гледнa точка за нещата около себе си и именно в това се крие красотата на човешкия ум. Защото точно умът ни е този, който ни прави индивидуални и различни. Дадена ситуация може да се разгледа по много начини, да се интерпетира в различни насоки именно заради многото ни и различни възприятия на нещата, случващи се с нас и около нас. Красивото за един е грозно за друг, както и доброто за един е лошо за другиго. Начинът ни на мислене води и живота ни, определя пътя, по който въврим. Мисленето ни ни „казва”, че дадено нещо е позитивно или отрицателно, но това е така само за самите нас и за други, които имат мислене, подобно на нашето. Но за тези с по-различни виждания нещата не стоят точно така, а даже напълно наобратно. Мога да посоча за пример ситуация, в която аз, самата, изпаднах.
Разхождайки се по главната улица на нашия град, аз и един мой колега минахме покрай човек, седнал на земята върху част от кашон, облечен с много изпокъсани дрехи, изцапан почти целия, свиреше жално с хармониката си и се надяваше някои от минувачите да му подхвърлят някоя и друга стотинка, за да събере за насъщния си хляб, да преживее и този ден. На мен винаги ми става тъжно и мъчно, като мина покрай такива хора, затова се наведох и му оставих една монета. Това не е най-дброто дело, което може да се извърши на този свят, но в този момент моето сърце,а и начинът ми на мислене ми казаха, че е добре да му помогна поне малко с този жест. За мен е достътчно да видя, макар и за миг, усмивката на този човечец. Но моят колега възмутено ме попита защо правя това. Според него хората като мен, които дават по някоя стотинка, павят лошо на този човек. Защото трябвало той да работи, да се бъхти по цял ден, за да си изкара сам прехраната, а не да проси. На мен пък не ми допада начина на мислене на колегата ми. И възника спор за това кое е и кое не е добро за подобни хора. Всеки си изказва мнението и ъгъла, от който гледа на тази ситуация. Но не всички имаме еднакви възможности за развитие в света, в който живеем. А хората, на които съдбата не се е усмихнала, търсят какви ли не начини за оцеляване и надяването на милостта на другите е един от тех.Много фактори определят в каква посока ще се развие мисленето ни и самите ние като личности.
Също е възможно някой да направи нещо хубаво за другиго, но да се получи обратен ефект или, както се изразяваме в разговорния език- „да му направи мечешка услуга”. Ако не знаем как даденият човек възприема нещата, въпреки че за нас, самите, намеренията и постъпките са добри, а той да ги усеща по противоположен начин, това за него ще се окаже лоша постъпка от наша страна или пък да го сметне за намеса в живота му, което също се възприема от много хора като негативно деяние.
Толкова сме много на тази Земя и сме толкова различни. Дори би могло да се каже, че добротата за дадена нация е нещо лошо за друга, както и обратното. Защото някои от възприятията ни са вкоренени в мисленето на нацията като цяло, а не като индивидуалност. Затова аз съм напълно съгласна с твърдението на Шекспир, че „нещата не са нито добри, ниро лоши- нашето мислене ги определя като такива”. Ако аз усещам нещо като добро или лошо, никой не може да ме убеди в неговата противоположна гледна точка...



Чакаме и другите да се включат :P
Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение

#49 vorfax

vorfax

    смут

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 495 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 11:34

Аз също го написах за не повече от 30мин, не знам защо, но никога не отделям повече за есе. Може би, ако го направя, ще се справям по-добре, знам ли. Но аз си обичам бързите работи Публикувано изображение

Споделям мнението, че писането трябва да стане за минути. Оприличавам го като изливане на вода от една чаша в друга-бързо, леко, красиво... Но за осмислянето на темата е нужно време. Понякога и целият ни житейски опит и ти си се възползвала от него. А мерки като "написано за 20-тина минути" и "кратко" далеч не са показател за стойността в литературата...

Няма какво да вадим от десет кладенеца вода, нали?

Поне за есето идеята е обратната.
А, че оправдавам желанието си да бъда активен съзнавайки безценната възможност да го направя, не отричам.

Но имаш много граматически грешки, май трябва да поработиш върху това...

Въйй, това не е нещо което желая. Ще оценя личното съобщение в което направиш жеста да ми обърнеш внимание върху тях (както вече аз направих).

...

"Нещата са нито добри, нито лоши-нашето мислене ги определя като такива" Шекспир

...

Няма да изброявам всичко. И без друго не си вадиш изводи от това.
Приеми съвета ми да престанеш с термини от рода на "сто процента", "ъгъла" и "Земя". Постигаш нежелани асоциации.
Има места като:

Мисленето ни ни „казва”, че дадено нещо е позитивно или отрицателно, но това е така само за самите нас и за други, които имат мислене, подобно на нашето. Но за тези с по-различни виждания нещата не стоят точно така, а даже напълно наобратно.

които ни позволяват да забравим началото когато стигнем до края. Това не е желан ефект.
Не е нужно да уточняваш, че възприятията ни се инициализират (виж колко стряскащо звучат термините) от нас и нещата около нас.

надяването на милостта

И да. Повечето е разказ без разсъждения.
Впечатлен съм от мисълта:

Всеки човек има своя гледнa точка за нещата около себе си и именно в това се крие красотата на човешкия ум.

но съм разочарован от:

Ако аз усещам нещо като добро или лошо, никой не може да ме убеди в неговата противоположна гледна точка...

Да не допускаш, че може да грешиш може само да навреди.
Поздрави.
Където глупостта е образец, там разумът е безумие.

детска музика

#50 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 12:20

А мерки като "написано за 20-тина минути" и "кратко" далеч не са показател за стойността в литературата...

Сега пък реши да критикуваш начина ми на възприятие ли Публикувано изображение Аз си казах, че съм се изкефила на Данчо, че е написал толкова добро есе само за 20-тина минити. Харесва ми като цяло и просто спрях с коментара по него :P


Въйй, това не е нещо което желая. Ще оценя личното съобщение в което направиш жеста да ми обърнеш внимание върху тях (както вече аз направих).

Що се отнася до съобщенията, аз се опитах да ти отговоря, но ти е препълнена кутията и не можеш да получаваш, така че сега не мога да ти изпратя лично съобщение :speak:

Няма да изброявам всичко. И без друго не си вадиш изводи от това.
Приеми съвета ми да престанеш с термини от рода на "сто процента", "ъгъла" и "Земя". Постигаш нежелани асоциации.

Напротив, когато осъзная и разбера, и приема критиката се вслушвам и си взимам поука, но, ако не ми е направила впечатление, не й обръщам внимание :P

Повечето е разказ без разсъждения.

Не правим в момента разказ или преразказ с елеменъти на разсъждение, нали, или аз нещо греша? Разказвайки тази случка, аз изказвам моето мнение и позиция, какво повече има да се разсъждава по това?


Ако аз усещам нещо като добро или лошо, никой не може да ме убеди в неговата противоположна гледна точка...

но съм разочарован от:
Да не допускаш, че може да грешиш може само да навреди.

Значи, тук ме накара да се замисля сериозно. Явно не съм се изразила добре и ти благодаря за забележката. Мисълта ми бе, че, щом аз възприемам нещо за добро или лошо, щом за мен е правилно, така си е то за мен. Уважавам чуждото мнение, но както и в слуая с колегата ми, не мога да приема неговата гледнат точка. Аз имам своите си разбирания живота, ти си имаш твоите, другите-техните и т.н. Това ни прави различни, нали?
Поздрави
Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение

#51 vorfax

vorfax

    смут

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 495 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 12:43

Сега пък реши да критикуваш начина ми на възприятие ли...

Само на преценката ти за стойността на изкуството.

Що се отнася до съобщенията, аз се опитах да ти отговоря, но ти е препълнена кутията и не можеш да получаваш, така че сега не мога да ти изпратя лично съобщение :speak:

Мисля, че оправих това отдавна. А и опита ми показва, че мога да съхранявам над 200 съобщения.

Не правим в момента разказ или преразказ с елементи на разсъждение, нали, или аз нещо греша? Разказвайки тази случка, аз изказвам моето мнение и позиция, какво повече има да се разсъждава по това?

Но не пишеш есе. Това беше забележката ми.
Поздрави.
Където глупостта е образец, там разумът е безумие.

детска музика

#52 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 12:59

Но не пишеш есе. Това беше забележката ми.
Поздрави.

Мога да ти покажа есе, изцяло изградено като разказ, но ще излезем от тази тема ;)
Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение

#53 WhiteHart

WhiteHart

    Изкукуригал

  • Модератори
  • 5552 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 13:07

На мен есето на potrebitel ми хареса - написано е ясно,разбираемо и достъпно...Като недостатък бих могъл да посоча недостатъчната дълбочина в изясняването на позицията,но за есе с такъв размер това е нормално...Като цяло забелязвам и при мен,а и при другите есета,че понякога не построяваме правилно изреченията и думите ни стоят като че ли не на място...Като че ли знаем какво искаме да кажем,но ни е трудно да го изразим с думи върху листа...Може би е от липса на практика. Ако започнем редовно да пишем,вероятно ще изчистим тези си грешки. Като цяло обаче съм доволен от видяното до тук. Чакам с нетърпение е есето на Би... ;)

Състояние на пълна простота.
(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)


#54 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 13:20

И аз чакам с нетърпение,както и това на Geronimo, защото и той обеща да се включи.
Данчо, аз бих добавила да се намали употребата на многоточията. Те трябва да се поставят, само когато искаме читателят сам да си направи даден извод, или просто да замълчим, оставяйки и него да поразсъждава сам. Но спецаилно в есетата, пореди краткия им обем, не е хубаво да ги използваме многократно ;)
А що се отнася до опита, разбира се, че, ако пишем повече и повече, ще ставаме все по-добри. Ще намираме и други начини за изразяване на мисълта си

Хайде, другите стига са се помотвали
Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение

#55 leonardo

leonardo

    Опасен чар

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 450 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 13:24

"Плюс и минус не се привличат, просто се обичат"

#56 dindi

dindi

    идиотофоб

  • Модератори
  • 4054 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 13:34

Айде и аз малко критики.
Първо ще се съглася с тази на потребител отправена към мен. За мен също в есето ми има разводняване на темата. Имам и едно повторение ама ще го дам на Бианка за задача да го открие Публикувано изображение Както и да е много се дразня на увода си, Ич не ме кефи ама тва измислих тва написах. Но погледнато реално 2/3 от написаното е увод. Както и да е.., но искам нещо да отбележа черното и бялото са символи на доброто и лошото явно не съм успяла да го предам точно щом не си го усетила.


А сега по твойто есе... Публикувано изображение

Ако изреченията имаха бибуни твоите щяха да са доста големи...Един съвет от мен - простите изречения са най-хубавото нещо на този свят. Не е
нужно да пишеш изречение без край нито е по-хубаво, нито звучи по-добре...И нещо друго повтаряш се...ама как се повтаряш... Публикувано изображение

Разхождайки се по главната улица на нашия град, аз и един мой колега


Тук два пъти си споменала своето присъствие..кво ти пречи просто да кажеш....Разхождайки се по главната улица на нашия град с един мой колега...и т.н

Всеки човек има своя гледнa точка за нещата около себе си и именно в това се крие красотата на човешкия ум. Защото точно умът ни е този, който ни прави индивидуални и различни.


Най- добрият начин да избегнеш повторението е местоимението. Има даже и рима. Не знам защо не ги ползвате не винаги е необходим синоним въпреки, че тук може да се ползва интелект, мозък и т.н думи много. Но ако беше написала "Защото точно той е този, който ни прави индивидуални и различни."


Айде стига толково уроци...
Хареса ми есето ти...Впечатли ме базата ти на разсъждения, свързани с просяка - интересно...

Но честно да си кажа, бате Данчо за сега ми фаворит със съдийското чукче... Публикувано изображение
Публикувано изображение

#57 yvsot

yvsot

    Почти нормална

  • Модератори
  • 2712 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 13:56

Баси, разпознах критика към себе си, без да съм писала есе. Какво ли ще стане, ако драсна нещо. Не ми се мисли. Публикувано изображение

Данчо, аз бих добавила да се намали употребата на многоточията.

Виновните тук ще се изчервят, но няма да си замълчат. Публикувано изображение Те са ми слабост и запазена марка, не си ги давам.... без бой. Публикувано изображение

Този пост е редактиран от yvsot: 01 април 2008 - 14:10

Не дразни лъвицата когато клетката й е в ремонт.


#58 jane.doe

jane.doe

    kaldata маниак

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 3308 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 14:00

Айде и аз малко критики.
Първо ще се съглася с тази на потребител отправена към мен. За мен също в есето ми има разводняване на темата. Имам и едно повторение ама ще го дам на Бианка за задача да го открие Публикувано изображение



Захващам се :P

П.П: Мене не ме чакайте - нямам време, нямам и муза, ама ако ми дойде нещо...ще постна да изям критиките с чорапите :P

#59 бръм-бръм

бръм-бръм

    girl in the mirror

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 5827 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 14:24

Виновните тук ще се изчервят, но няма да си замълчат. Публикувано изображение Те са ми слабост и запазена марка, не си ги давам.... без бой. Публикувано изображение

Юле, тук виновните са слабост на доста дами :P Но не се безпокой, няма да стигаме до скубане на косите Публикувано изображение

А, БИ, ти не ми се оправдава, а хващай химикалката или клавиатурата и ни предостави материал за четене :P
Трудното е не да направиш избор, а да живееш с избора си!

Публикувано изображение

#60 vorfax

vorfax

    смут

  • Потребители
  • PipPipPipPip
  • 495 мнения

Публикувано 01 април 2008 - 14:49

Баси, разпознах критика към себе си, без да съм писала есе. Какво ли ще стане, ако драсна нещо. Не ми се мисли. Публикувано изображение
Виновните тук ще се изчервят, но няма да си замълчат. Публикувано изображение Те са ми слабост и запазена марка, не си ги давам.... без бой. Публикувано изображение

Бахти! Да взема да съгреша и аз нещо... А иначе си достатъчно умна да не се излагаш като нас със чернови.

... нямам и муза, ама ако ми дойде нещо...ще постна да изям критиките с чорапите

Че откога това е нужно! Виж ме мене-критикувам само защото не мога да пиша.
Между другото работа нямате ли си?
Където глупостта е образец, там разумът е безумие.

детска музика