Към съдържанието




Снимка
- - - - -

Терминологичен справочник


  • Моля влезте за да отговорите
4 отговора в тази тема

#1 атомче

атомче

    дихание

  • Потребители
  • PipPipPipPipPip
  • 841 мнения
  • Пол:Мъжки

Публикувано 25 април 2008 - 13:48

инициатива на infinity1305

речник на понятия, термини, имена и т.н. от областите теология, митологии, философия, езотеризъм и др.



приемат се предложения, докато речникът се развива - тоест винаги





А


Аал ал-китаб - хора на книгата, определя трите религии Ислям, Юдаизъм и Християнство. Поради това сродство последователите на юдаизма и християнството се ползват с особено положение в сравнение с привържениците на други религии.
Аб - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - сърцето, като източник както на животинския живот, така и на доброто и злото у човека.
Абелар, Пиер (1079-1142) - френски философ и теолог, придържал се към концептуализма. Искал е да е ограничи религиозната вяра с разумните основания, за което възгледите му са били осъдени от католическата църква като еретически.
Абидхарма - една от трите части на Трипитака, думите на Буда. Систематични учения по метафизика, съсредоточени върху обучението в разграничаваща мъдрост, чрез анализиране на елементите на преживяването и изследване на природата на съществуващите неща.
Абнегация - отказ. Отричане от лични изгоди, отказване от права.
Абсистенция - въздържане от полов живот; отшелничество.
Абсолвиране - освобождаване, отвързване. В католическата религия — опрощаване на грехове.
Абсолют - вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог /съвършен, пълен, неограничен, самодостатъчен/.
Абстракция (от лат. - отвличане) - форма на познание, състояща се в мисловно отвличане от свойствата на предметите и взаимоотношенията им и в отделянето на някое свойство или отношение.
Абхава - в индуизма - 1. Несъществуване. 2. Спасение.
Абхиджня - в будизма - способностите, които притежава един Буда.
Абхидхарма - в будизма - третата част на Трипитака. Най-ранния компендиум на будизма, догматическа основа на Хинаяна и Махаяна.
Абхимукти - в будизма и индуизма - освобождение от кръговрата на преражданията, възможен само докато съществуват желания.
Абхирати - в будизма - разположеният в Източната част на вселаната рай.
Абюрация - публично отричане от убеждение или вяра.
Авадхута - в индуизма - човек, постигнал просветление и необвързан повече със света.
Авакум, св. пророк - живял 650 години преди Рождество Христово, предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея. Един от дванадесетте "малки" пророци.
Авалокитешвара - Ченрезик, бодхисатвата на безграничното състрадание; еманация на Буда Амитабха. Също известен като Господаря на великото състрадание, или Великия състрадателен.
Авалон – една от първите представи за Рая, Авалон в келтската религия е остров с ябълкови дървета далеч на Запад.
Авастха - в индуизма - състояние на съзнанието. Съществуват четири авастхи - Джаграт (в будно състояние), Свапна (при съновидение), Сушупти (в дълбок сън) и турия ("четвъртото").
Аватамсака сутра - сутра, принадлежаща към третото завъртане на колелото на Дхарма.
Аватар, или аватара (от санскр. – слизане) - инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.
Авва (от арам. – Отец) - в Новия завет – форма на молитвено обръщение към Бог.
Авгиев обор - в гръцката митология — замърсените в продължение на 30 години обори на цар Авгий, които Херкулес изчистил за един ден при един от своите подвизи. Пренос. - нещо крайно замърсено и замарено.
Авгур - древноримски жрец, предсказващ бъдещето по поведението на птиците; птицегадател.
Августин, св. Аврелий (354 – 430г.) - една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. В живота си той последователно се излага на влиянието на манихейството, нео-платонизма, за да стигне до християнството и да стане негов най-ревностен застъпник.
Авдий, св. пророк – живял през 9 в. пр. Хр. Светият пророк Авдий бил родом от селището Витарама, близо до Сихем. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел сто пророка и ги скрил в две пещери по петдесет човека. Там ги хранил с хляб и вода по време на глада в дните на пророк Илия. Един от дванадесетте "малки" пророци.
Авенариус, Рихард (1843-1896) - швейцарски философ, субективен идеалист, един от основателите на емпириокритицизма.
Авероес (1126 – 1198 г.) - Абдул Валид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Ахмед ибн Ахмед , наричан още Ибн Рушд, арабски философ, лекар,математик. Според него религия и философия не са в конфликт, а са два различни пътя за достигане до истината. Най-важният философски труд на Авероес е Тахафут ат-Тахафут (Опровержение на опровержението), в който защититава философията на Аристотел срещу твърденията на ал-Газали, че тя е вътрешно противоречива и несъответстваща на учението на исляма.
Авеста - свещена книга на маздеизма, написана от Заратустра през X в пр. Хр.
Авеша - в индуизма - способността да напредналите йогини да влизат в други тела.
Авидя - в будизма и индуизма - незнание, непознаване, слепота.
Авицена (980 — 1037) - ирански лекар, философ и учен, суфии, автор на много рубаи, книги върху широк кръг от теми, най-вече философия и медицина. Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина.
Авраам - учител и пророк в Юдаизма, Християнството и Исляма (XIX в. пр. Хр.), монотеист, завел народа си в Ханаан (Финикия), родоначалник на арабите със сина си Исмаил от робинята му Агар и на евреите чрез Исак — от съпругата му Сара.
Аврора – римската богиня на утринната зора, гръцката Еос.
Автодидактика – самообразоване.
Автономна и хетерономна етика - буржоазни етически теории. А.Е. извежда морала от идеалистическите представи за вътрешно вродения, априорен нравствен дълг, а Х.Е. извежда нравствеността от причини, независещи от волята на субекта.
Агапа (от гр. – Любов) - вечери на любовта с обща трапеза, устройвани от древните християни за възпоменание на Тайната вечеря.
Агатология (от гр. – Наука за доброто) - наука за бога, като първопричина на всичко и последна цел на живота.
Агей, св. пророк - живял в V в. пр.Хр. Роден във Вавилон по време на плена. След връщането от плена (около 520 г. пр.Хр.) пророчествал със Захарий 36 години. Един от дванадесетте "малки" пророци.
Агнец Божи – симолично име, дадено на Иисус Христос в Светите писания.
Агни (от санскр. - огън) - древноиндийски бог на огъня. Във ведическата митология посредник между боговете и хората.
Агностицизъм - знание. Идеалистическо направление във философията, което отрича възможността за познаване на обективно съществуващия извън нас свят и неговите закономерности.
Аграфи – изречения, приписвани на Иисус Христос, но незаписани в евангелията.
Ад (от гр. – Тъмен, невидим) - място за мъчение на грешниците. Древните елински писатели обозначавали така света на духовете, обиталище на умрелите, което се намирало под властта на Плутон. Еврейското "шеол" означава място, което поглъща всичко и с нищо не се насища.
Адамизъм - доктрина на някои еретеци, които са се появявали голи на събрания, за да покажат чистата невинност на Адам при създаването му.
Адвайта - в индуизма - не-двойственост. Състояние достъпно само за Абсолюта.
Адвентизъм (от лат. – Идване) - християнска секта, произлязла от протестанството, която е опитвала да определя времето и мястото на второто Христово пришествие.
Адепт - спечелен. Убеден последовател, привърженик на някое учение.
Аджна - една от седемте чакри, шеста, трето око.
Адиафора (от гр. – Безразличен) - използва се за класифициране на прояви, като недобри и нелоши. Използвало се е о т циниците и стоиците, според които е имало само едно добро – добродетелност и едно зло – порочност, а всичко останало е било адиафора.
Ади Гранат – главната свещена книга в религията на сикхите. Името произлиза от пенждабския израз "Истинска (или първа) книга". Съставена е от няколко поколения сикхски гуру и съдържа химни и религиозни песни.
Адити - в индуизма - 1. Майка на боговете на слънцето. 2. Безграничност, безкрайност.
Адитивен и неадитивен - понятия, отразяващи типове отношения между цялото и съставящите го части. Според неадитивността - цялото е по-голямо от сумата от съставящите го части.
Адонис - красив момък, обикнат от Афродита и превърнат от нея в цвете, след като бил смъртно ранен от преобразения на глиган Арес. Adonis от финик. Adon "бог на умиращата и възраждащата растителност".
Адхидайва - в индуизма - областта на боговете.
Адя-шакти - в индуизма - Прасилата, изначалната енергия. 2. Божественото съзнание.
Аз - център на личността. Индивидуалност, отнасяща се дейно към света и себе си.
Аид - в гръцката митология — бог на подземния свят; Ад, Хадес.
Айн соф (от ивр. - безграничност) - в кабала - понятие за безграничността на първоначалната непроявеност.
Айнщайн, Алфред (1879-1955) - немски физик, създател на теорията на относителността и ред други физични теории, които доведоха до нови представи за пространство, време, движение, светлина, притегляне и др.
Айтарея - една от упанишадите към Ригведа.
Академия - древногръцка философска идеалистическа школа, основана от Платон близо до Атина и наречена на името на митичния герой Академ.
Акама - в индузима - липса на потребности и желания.
Акатист – богослужебен химн, при който богомолците стоят прави.
Акаша (от санскр. - всепроникващо пространство) - в индуизма - всепронизващия етер, петия елемент. В будизма - празнотата, която не се смесва с материалното.
Акашови записи - на запад термина е внедрен за да означава природната памет, леко разминат с оригиналното ведическо значение.
Акбар (араб.) - "велик, най-велик", един от моголските императори (1542-1605), покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Противопоставил се на войнствените мюсюлмани, като предпочел веротърпимостта, разрешавал браковете между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци.
Аквилон – римски бог на северния вятър. Според Овидий обитавал пещера в планината Хемус (Стара планина).
Акер - древноегипетско божество с две глави и образ на лъв.
Аксиология - (от гр. - учение за ценностите) - философско изследване на природата на ценностите.
Аксиома - (от гр. - прието положение) изходно твърдение за някоя научна теория, което се взема като недоказуемо и от което се извеждат останалите твърдения на теорията съгласно приетите в нея правила на извеждане.
Актуализация - понятие, означаващо изменянето на битието. Преминаване от състояние на възможност в състояние на действителност.
Акциденция - (от лат. - случайност) временно, преходно, несъществено свойство на предмета.
Акупресура – разновидност на акупунктурата, при която иглата е заменена с натиск на пръст (или друго).
Акупунктура – най-старата описана медицинска система, изложена за пръв път в "Класически трактат по вътрешна медицина на Жълтия император" и приписвана на легендарния Хуан Ти (2697-2597 г. пр. Хр.). Основен принцип е фината енергия – чи, която протича в човешкото тяло през 14 ясно разграничени (основни) канала (меридиана). Иглите, поставени в определени точки, контролират потока на тази енергия и имат терапевтичен ефект.
Албертус Магнус (1205 – 1280 г.) - алхимик и маг от 13 в., смятан за учител на Тома Аквински. Вдъхновяван от Дева Мария, той се научава да управлява времето, да превръща оловото в злато и открива философския камък... или поне така твърди.
Албигойци - еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XII и XIII в., фракция на катарите, отричащи папската власт и произхождащи от богомилите.
Алвар - в индуизма - "който владее света с предаността си към бога. Означение и на южноиндийските вишнуитски светци.
Ал Гаазали – персийски философ, живял през 11 в., Абу Хамид Мохамед ибн Гаазали изоставя университетското поприще в Багдад и се уединява, за да търси покой чрез медитация. Учи, че разумът е по-висш от сетивния опит, а интуицията – по-висша от разума.
Ал Кинди (ок.800-870) - арабски философ, астролог, математик и лекар. Учил е за всеобщата причинна връзка, по силата на коята всяко нещо, ако е осмислено докрай, позволява да се види в него отразена цялата вселена.
Ал Халадж – Абу ал-Мухит ал-Хюсеин ибн Мансур ал-Халадж, суфистки мистик, живял през 9-10 в., роден в град Тур, Южен Иран. Търси единение с бога. В едно от мистичните си преживявания той изкрещява "Ана ал-Хак" (Аз съм истината), което според исляма е равнозначно на самообявяване за бог. Хвърлен е в тъмница, изтезаван, разпънат на кръст, после насдечен. Днес той е обявен за светец и мъченик.
Александрийска школа - възникнала чрез юдео-платоновата философия на Филон Александрийски (Ів. пр. Хр.) и продължена в последващите 3-4 века от неопитагоризма, еклектическите школи и неоплатонизма на александрийските християнски мислители.
Алилуйя (от евр. – Хвалете бога) - в Стария завет се използва като обръщение към вярващите да отдадат дължимата почит към бога.
Аллах (от араб. – Достоен за молитва) - Бог.
Алогизъм (от гр. - отрицание на разума) - отрицание на логическото мислене като средство за достигане на истината чрез противопоставяне на интуиция, вяра, откровение и др.
Алтруизъм - нравствен принцип, който се състои в безкористното служене на другите, в готовност за жертване на личните интереси за тяхното благо.
Алхимия – произлиза от арабската дума Кем, с която в древния свят е наричан Египет и така се е превърнала в "египетско изкуство" или магия. Алхимията образно се представя като наука за превръщането на металите (олово в злато), като крайни нейни достижения се смятат и "Философският камък", "Еликсирът на живота" и др.
Ам-аауду - древноегипетски дух на злото.
Амазонки (от гр. – Безгърди) - митическо племе от красиви, но войствени жени, живяло извън границите на познатия в древността свят.
Амаракоша - най-важния речник на класическия санскрит.
Амброзия - безсмъртие. В гръцката митология — храната на боговете, която заедно с питието нектар давала вечна младост и безсмъртие.
Амвон – издигнато място в храма. Символизира местата, от които Иисус е проповядвал на народа.
Аменти - в египетската митология - подезмен свят, по който минават душите на починалите за да представят на Озирис за съд, след което се връщат на земята.
Амидизъм - видово понятие, обобщаващо всички школи на китайския и японски будизъм.
Амин - от ивр. – Безспорно, да бъде.
Амитабха (от санскр. - безгранина светлина)- главният буда на семейство лотос и господар на чистата земя Сукхавати. Той е също така и проявлението на разграничаващата мъдрост.
Амон - дрвеноегипетски слънчев бог, идентифициран с Ра, провъзгласен за главен бог от Аменехмат І около 2000 г.пр.Хр., отъждествяван от гърците със Зевс.
Амос, св. пропрок – живял през 8 в. пр. Хр., роден в палестинския град Текоа и пастир по занятие, Амос бил повикан от Бога на пророческо служение през времето на юдейския цар Озия и израилския цар Йеровоам. Един от дванадесетте "малки" пророци.
Амсу - древноегипетско божество - персонификация на оплодителната сила в природата.
Амулет - предмет за защита от уроки, болести, зло намерение и други. Амулетът се изработва най-често от естествени природни материали в определени форми.
Амур - в римската митология — бог на любовта, изобразяван като малко крилато момче с лък и стрели.;Купидон, Ерос.
Амфитрита - древногръцка богиня на морето.
Анабаптизъм - второ кръщене. Социално-религиозно движение, произлязло от протестанизма в Германия през XVI в., препоръчващо повторно кръщене в зряла възраст и проповядващо един вид религиозен комунизъм.
Анаксагор (ок. 500-428 пр.Хр.) - древногръцки философ материалист, идеолог на демокрацията.
Анаксимандър (ок. 610-546 пр.Хр.) - древногръцки философ материалист, стихиен диалектик, ученик на Талес. Въвел понятието първоначало на всичко съществуващо (апейрон).
Анаксимен (ок.588-525 пр.Хр.) - древногръцки философ, ученик на Анаксимандър. Споредн него всичко произлиза от първоматерията и се връща в нея.
Аналитична философия - широко и разнородно течение на ХХ век, обединяващо различни направления и философи, които виждат задачата на науката в анализа на езика, с цел да се изясни съдържанието на проблемите, считани по традиция за философски.
Ананда (от санскр. - блажен) - 1. един от десетте близки ученици и братовчед на Буда, който рецитирал сутрите на Първия събор и изпълнявал ролята на втори патриарх в устното предаване на Дхарма. 2. състояние на духовно блаженство и невъзмутимост както във ведическата, така и в будистката традиция.
Анапанасати - в будизма - съзерцание на дишането, едно от най-важните подготвителни упражнения.
Анарет - планета или друг обект в картата на раждане, който изпъква сред другите със преобладаващите си отрицателни характеристики, съставени предимно от положението по знак, дом, градус и напрегнати аспекти.
Анатема (от гр. – Проклятие) - използва се за отлъчване от църквата.
Анатман - в будизма - не-аз, един от трите признака на всемира.
Анафора (от гр. – Въздигане) - евхаристийна молитва, или раздробено на части пшенично хлебче, което се раздава на вярващите.
Анахата - една от седемте чакри, четвърта, сърдечна.
Ангел - от лат. – свръхестествена същност на благотворните интинкти. В Библията се използва за означаване на "вестител".
Ангя (от яп.) - в дзен - странстването на младия дзен монах след приключило първоначално обучение в манастир.
Анджин - в дзен - душевен покой.
Андре, Йохан Валентин – (1585 – 1654 г.) автор на фундаменталните творби на розенкройцерството. С пълна сигурност му се приписва "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц", която на 16-годишна възраст пише под диктовките на Хр.Р.
Андрогин - психическа песронификация, способна да задържи съзнателен баланс между женското и мъжкото, коренът на мъжкото и женското, техният източник, където са в единство.
Андрей Първозвани, св. апостол - пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа.
Андромеда - съпруга на Персей, който я спасил от морско чудовище.
Анима - - "женската" страна от психиката.
Анимизъм - форма на първобитно мислене, която приписва на всеки предмет душа; одухотворяване на всички предмети и явления в природата.
Анимус - "мъжката" страна от психиката.
Анихилация - букв. - превръщане в нищо, унищожаване; във физиката - условно название на процеса на превръщане на частицата и античастицата в други частици.
Анна, св. - в Hoвия Завет Йоаким и Анна са заможно семейство от Назарет, което първоначално нямало деца, но после било дарено от Бог с рожба. Св. Анна е считана за покровителка на бременните жени.
Анселм Кентърбърийски (1033-1109) - средновековен богослов и философ, представител на ранната схоластика. Поддържа Августиновата теза, че вярата трябва да предхожда разума.
Антаратман - в индуизма - Божествена искра.
Антей - син на Посейдон и Гея, смятан за непобедим, понеже черпел сили от майка си — Земята, като я докосвал. Човек, смятан за непобедим поради здравите си връзки с народа.
Антиномия (от гр. - противоречие в закона) - появяването в хода на разсъждението на две противоречащи си, но еднакво обосновани съждения.
Антихрист - враг на Христос, който според християнското учение, ще се появи при Второто пришествие.
Антисипация (от лат. - предугаждане) - предварителна представа за нещо.
Антон, св. (III в.) - отшелникът, който създава първия манастир. B народните вяpвaния cв. Антон e брат-близнаk на Cв. Атанас и двaмaтa са ковачитe, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антонов- и Атанасовден се честват като празници на ковачи и железари.
Антропогенезис - процесът на възникване и развитие на човека.
Антропологизъм - материалистично разбиране на човека като висш и най-съвършен продукт на природата, чието познаване дава ключа за разкриване на нейните тайни.
Антропоморфизъм - 1. представяне на божество в човешки образ. 2. представяне на природните сили и явления като притежаващи човешки образ и реакции. 3. придаване на човешки мисли и поведение на животни и растения.
Антропософия - антропо-мъдрост. Религиозно-мистично учение, разновидност на теософията, създадено от австрийския мислител Р. Щайнер.
Антропотеизъм - обоготворяване на човека. Представяне на бога в човешки образ.
Антропоцентризъм - ненаучно и свързано с религията и идеализма схващане, че човек е център на вселената и цел на миросътворението.
Анубис – (от егип. – Кученце) - син на Озирис, владетел на подземния свят, изобразяван с глава на куче, разделял душите на мъртвите.
Ану Йога - втората от трите вътрешни тантри. Тя набляга повече на знанието (праджня), отколкото на средствата (упая), и на завършващия етап, вместо на етапа на развитието.
Апариграха - в индуизма - липса на притежания и страсти.
Апатия (от гр. - безстрастие) - състояние на безразличие, липса на подбуди към каквито и да е действия. Стоиците са наричали така състоянието на душевна невъзмотимост - когато чувствата не пречат на дейността на разума.
Апейрон (от гр. - безграничност) - понятие, въведено от Анаксимандър за означаване на безграничната, неопределена, безкачествена материя, намираща се във вечно движение.
Аперцепция (от лат. - при възприятие) - понятие, въведено от Лайбниц, означаващо зависимост на всяко ново възприятие от предишния жизнен опит и от психическото състояние в момента на възприемането.
Апис - в древноегипетската митология - бог-бик, символ на природната оплодителна сила.
Апогей - най-отдалечената точка от орбитата на Луната от Земята, точка противоположна на Перигея.За спътниците на Слънцето това са Афелий и Перихелий.
Аподиктика (от гр. - убедителност) - онова, което се доказва по безспорен начин, понятие за означаване на абсолютно достоверното знание.
Апокалипсис - откровение. "Откровение" на Йоан, последната книга на Новия завет, съдържаща видение за края на света.
Апокатастасис - от гр. – Възвръщане на творението към първоначалното му единство с бог.
Апокриф - скрит, таен. Религиозна книга, забранена от царквата, поради отклонения от църковния канон и която се разпространява тайно.
Апологетика - оправдание или защита на някое учение. Богословска дисциплина за защита на християнската религия.
Аполон - в гръцката митология — бог на слънцето, красотата и изкуствата, възприет директно в древноримската митология.
Апопи - в древноегипетската митология - дух на злото, символ на разрушението и омразата.
Апория (от гр. - безизходно положение) - понятие, означаващо в древногръцката философия трудно разрешим проблем, предизвикан от атрибутивно противоречие в обекта.
Апорт – предмет, който се материализира в присъствието на медиум , или адепт.
Апостериори (от лат. - от последващото) - знание, получено от опита.
Апостол – от гр. – Пратеник.
Апратиштхита-нирвана (от санскр. - нефиксирано угасване) - в будизма - когато спасеният решава да не напуска кръговрата, но остава независим от самсара.
Априори (от лат. - изначално) - знание, получено преди и независимо от опита.
Араби, Мухиидин ибн – понякога наричан Шейх ал-Акбар, роден в Мурсия през 1165 г. От 32-годишна възраст пътува в ислямския свят и се среща с най-големите мистиции философи на своето време. Автор е на над 400 книги, като фундамент във философията му е теорията за единство на битието.
Арабски точки - фиктивни точки в хороскопа изчислени най-често на базата на формула, взимаща под внимание Асц, Слънцето и Луната, използват се и други плаети в зависимост от резултата който се търси.
Араняка — текстове, в допълнение на брахманите, които предлагат различни обяснения на ритуалите.
Аргус - в гръцката митология — стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи.
Арго (от гр. – Бърз) - корабът, построен под ръководството на самата Атина, с който аргонавтите, начело с Язон потеглили към Колхида за златното руно.
Аргус - в гръцката митология — стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи.
Арджуна - главен герой в санскритската поема "Бхагавад-гита", който символизира устремилата се към Истината личност.
Ареопагитики - сборник от четири трактата ("За божествените имена", "За небесната йерархия", "За църковната йерархия", "Тайнствено богословение") и десет писма, който в течение на дълго време се приписвал на първия атински епископ Дионисий Ареопагит, но от по-късната наука бил признат за подправен.
Арес - бог на войната според гръцката митология (на лат. Марс).
Ариадна - дъщеря на критския цар Минос, която спасила митичния герой Тезей, като му дала кълбо, с помоща на чиято размотана нишка могъл да излезе от лабиринта, след като убил чудовището Минотавър; нишката на Ариадна — ръководна мисъл, способ за разрешаване на труден въпрос.
Арианство - една от големите ереси в християнската църква (ІV—VІ в.), създадена от александрийския презвитер Арий и отричащ единството на Светата Троица и следователно божествената същност на Исус Христос. Бива отречено от Никейския (325 г.) и Канстантинополския (381 г.) събори.
Ариел - добър въздушен дух в средновековните западноевропейски митове./божи лъв/
Арий (от санскр. - избран, благороден) - освободеният от незнанието, жаждата и страстите, съвършен човек, който чрез самоусъвършенстване се стреми към абсолютни цели.
Ариман - древноперсийско божество, олицетворение на злото.
Аристан Саморски (ок.320-250 пр.Хр.) - древногръцки астроном, питагореец, ученик на Стратон. Направени от него измервания го довели до разбиране на несъстоятелността на геоцентричната система.
Аристотел (384-322 пр.Хр.) - древногръцки философ и енциклопедик, основоположник на логиката като наука и редица други клонове на специалното знание. Възпитаник на Платон, основал в Атина собствена школа (Лицей). Подложил на критика платоновата теория за безтелесните форми, но не съумял напълно да преодолее идеализма.
Армагедон - според Апокалипсиса — място на есхатологичната битка (в Северна Палестина), където пълчищата на злото ще претърпят окончателно унищожение.
Ароматерапия - терапевтична система основана на лечебното въздействие на ароматите.
Аррити - в древноегипетската митология - вратите на седемте области на отвъдния свят.
Артемида - гръцка богиня на лова, плодородието и на женското целомъдрие. Покровителка на всичко живо на земята. Нейният римски аналог е Дияна.
Архангел - осмата от деветте ангелски степени според късни отечески писания.
Архат - в будизма - "унищожител на врага," някой, който е победил четирите мари и е постигнал нирвана, четвъртият и окончателен етап от пътя на Хинаяна.
Архетип (от гр. - начало и образ) - първообраз.
Асани – специални пози при хата Йога.
Асат - в индуизма - небитието, което е база на материалния свят.
Аскеза (от гр. – Тренирам, практикувам) - строга форма на религиозно-нравствено възпитание.
Аскетизъм (от гр.- упражнение) - жизнен принцип, характеризиращ се с прекомерна въздържаност в задоволяване на потребностите, с пределно възможен отказ от блага с цел да се постигне морален или религиозен идеал.
Асклепий – бог лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон. При Омир още не е бог.
Асоциация (от лат. - съединавам, съчетавам) - връзка между елементите на психиката, благодарение на която появата на един елемент в определени условия предизвиква друг, свързан с него.
Аспект - градусно отношение между обекти в хороскопа, определящи природата и начина на изява на включените в аспекта обекти.Аспектите се тълкуват съгласно контекста върху който е създадена картата.Аспектите биват Мажорни(Главни) и Минорни(Второстепенни).
Астрал – финоматериален план, проникващ, дълбочинно-продължаващ физическия. Според етимологичния си произход означава звездно тяло.
Астрология (от гр. - наука за звездите) - наука за връзката между съдбата и потенциалите на определени личности, групи, народи с положението на небесните тела.
Асура - от санср. - демон, лош дух.
Асцендент - градус от Зодиака, фиксиран в хороскопа на източния хоризонт, в момента на раждане или при съставянето на какъвто и да е вид астрологична карта, или най-общо казано пресичането на линията на хоризонта с линията на еклиптиката.
Ата (от гр. – Безумие, престъпление) - богиня на внезапното безумие, което заслепява умовете на хората и боговете.
Атанас, св. - в народните вярвания властелин на снеговете и ледовете.
Атараксия - пълно спокойствия, несмущаване на духа, невъзмутимост.
Атеизъм (от гр. - отрицание на бога) - материалистически мироглед, който отрича съществуването на всякаква божествена сила; безбожие.
Ати йога - третата от Трите вътрешни тантри. Според Джамгон Конгтрул, тя набляга на възгледа, че освобождението се постига чрез привикването към прозрението в същността на изначалното просветление, свободно от приемане и отхвърляне, надежда и страх. По-общоприетата дума за Ати йога в днешни дни е "Дзог чен."
Атина - древногръцка богиня на мъдростта, покровителка на науките и изкуствата, Минерва в древноримската митология.
Атиша - индийски пандита от Викрамашила, живял през единадесети век, който прекарал последните дванадесет години от живота си в Тибет. Баща основател на школата Кадампа от тибетския будизъм, също известен като Дипанкара Шриджнана и Джоуо Джей
Атлас (от гр. – Носител) - титан, владетел на западните земни предели и морето, наказан да крепи върху раменети си небесния свод.
Атлантида – изгубен континент, потънал под водите на Атлантическия океан, в следствие предизвикани от несъзнателността на жителите си природни бедствия.
Атман – според индуизма, върховната същност на човека, неговата единствена безсмъртна част.
Атом - най-малката структурна частица на химическия елемент, състояща се от ядро с положителен заряд и обвивка от движещи се отрицателно заредени частици.
Атом на духовната искра - вж. Роза на сърцето.
Атомизъм - неделим. 1. механично-материалистично учение възникналол в древна Гърция (Демокрит, Епикур, Лукреций), според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснато движение. 2. учение за строежа, свойствата и енергията на атома.
Атон - древноегипетски върховен бог, въведен от Ехнатон в опитите му да прокара монотеизма, чийто култ бързо се стопил.
Атрибут (от лат. - придаденост, надареност) - неотнимаемо свойство на предмета, без което не може да същестува, нито да бъде мислен.
Атум (Тум) - древноегипетско божество, олицетворение на слънцето.
Атхарваведа - четвъртата веда, посветена на "знанието и заклинанията", възникнала значително по-късно от останалите.
Аум - в индийската философско-религиозна система — първичният звук на Сътворението, съставен от трите звука а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството проявен като амин.
Аура (от гр. и лат. – полъх) - 1. паранормално явление, олицетворение на човешката душа. Ореол. Дихателно поле. 2. древногръцка богиня на бриза.
Ауробиндо Гхосе (1872-1950) - индийски светец, автор на множество произведения върхо йога и "Бхагавад-гита".
Афект (от лат. - душевно вълнение) - силно, бурно протичащо и относително краткотрайно емоционално преживяване.
Афициране (от лат. - причиняване) - термин от Кант, означаващ способността на предмета да въздейства върху сетивните органи.
Афродита - гръцка богиня на любовта и красотата, Венера в древноримската митология.
Ахамкара - в индуизма - Его.
Ахил – митичен войн, син на богинята Тетида. Като дете майка му го потапя във водите на Стикс за да го направи безсмъртен, но петата, за която го държала остнала уязвима.
Ахимса - В будизма и индуизма - отказът от вредене на живи същества с дела слово и мисъл.
Ахура-Мазда – добрият бог в дуалистичния зороастризъм.
Ачария - "учител"/санскрит/, който обучава начинаещия в дадена религия.
Ашватха - в индуизма - дървто на живота с корени в небето и корона на земята.
Ашрам – индуистки термин, означаващ духовно средище, или обител.
Аштавакра - индуистки мъдрец, страдал от многожество физически недъзи, но станал духовен учител на Патанджали, автор на "Аштавакра-гита".
Аюрведа – познание за живота. Една от ведическите традиционни ситеми, предлагаща холистичен подход към лично и общо благосъстояние.
Аязмо (от гр. – Осветен предмет) - извор, от който тече лековита вода.





* * *

Б



Ба - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - сърце-душа.
Бабаджи (от санскр. - преподобен баща) духовен учител, постигнал реализация (като за жена се използва "Матаджи" - преподобна майка).
Бабизъм - врата, порта; път към бога. Реформистка ислиямска шиитска доктрина основана в Персия, проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност, заместена по-късно от бахайството.
Багуа - в даоизма - осемте триграми, основа на "Идзин" (книга на промените).
Байджан Хуайхай (720-814) - Един от големите дзен-учители по време на династията Тан, ученик на Мадзу.
Байлиендзун - от кит. - школа на белия лотос.
Баймасъ (от кит. - манастира при белия кон) - най-стария будистки манастир в Китай.
Бакхус - Бог на виното у древните гърци и римляни. Дионисий.
Баларама - по-големия бял брат на Кришна.
Банкей Ейтаку (Кокуши) (1622-1693) - един от най-популярните дзен учители от школата Ридзай.
Баптизъм - Християнскя секта, появила се през XVII в. в Англия в опозиция на англиканската църква и учеща, че кръщенето трябва да се приема съзнателно, в зряла възраст. Отричане на всичките църковни тайнства, освен кръщението.
Баркли, Джордж (1685-1753) - английски философ, субективен идеалист. Стигнал до извода, че съществуването на нещата се състои в тяхната възприемаемост.
Басиен (от кит. осемте безсмъртници) - едни от най-известните фигури в даоистката митология - Ли Тиегуай (Сюан), Джан Гуолао, Цао Гуодзиу, Хан Сяндзъ, Лю Дунбин, Хъ Сиенгу, Лан Цайхъ и Джунли Цюан.
Баст - древноегипетска богиня, олицетворение на огъня и слънцето, представяна с глава на котка.
Бассуй Дзенджи (Токушо) (1327-1387) - един от най-изтъкнатите японски дзен учители, от школата Риднзай.
Бахаи - Религия, основана от Мирза Хюсеин Али (Bahaullah, Бахайала - "Слава на Бога") в Иран през 19 век. Преживе Бахайала привлича голям брой съмишленици и сега религията е разпространена по целия свят. Това е миролюбива и хуманна религия, която няма духовенство, ритуали на инициация или тайнства. Основно е в нея е идеята за обединение на човечеството и на всички религии.
Бардо - Междинно състояние; по-специално междинното състояние между смъртта и следващото прераждане.
Бардо Тьодол - "Тибетска книга на мъртвите".
Баумгартен, Александър Готлиб (1714-1762) - немски философ, последовател на Волф и Лайбниц. Въвежда термина "естетика", с който означил наука за сетивното познание, в противоположност на науката за разсъдъчното познание - логика.
Беатификация - Провъзгласяване на някого за "блажен" — по-ниска степен от светец /блажен, бестит/.
Бебен - в древноегипетската митология - демон на мрака, другар на Сет.
Бейкън, Роджър – (1214 – 1294 г.) Английски философ и алхимик, един от най-популярните франсисканци.
Бейкън, Франсис – (1561 – 1628 г.) Английски философ, писател и държавник, притежаващ рицарска титла. Основоположник на емпиризма, застъпник на индуктивната логика.
Безант, Ани – (1847 – 1933 г.) Наследник на Елена Блаватска, председател на теософското дружество след смъртта и през 1891 г. Ревностна феминистка, според Блаватска осъществява връзка с един от "тайните учитлеи" – Мория.
Бейл, Пиер (1647-1706) - публицист, философ скептик, един от ранните представители на френското Просвещение.
Бейли, Алис – (1880 – 1949 г.) Автор на няколко книги по сравнителна езотерично космология, разкрита и в течение на 30 години от същество, наречено от нея "Тибетеца – Джхал Кул".
Белона – Римска богиня, олицетворение на войната, сестра и придружителка на Марс. Отъждествявана с гръцката Енио.
Бендида – тракийска богиня на луната, плодородието и лова, отъждествявана с гръцките Артемида и Хеката.
Бенедикт Нурсийски, св. (ок.480-543) - създател на организираното монашество в католическата църква. В резултат дейността на Бенедикт и братството му е създаден най-големият монашески орден - Орденът на бенедиктинците.
Бену - свещена древноегипетска птица, първообраз на феникса.
Бергсон, Анри (1859-1941) - френски философ идеалист, представител на интуитивизма. Централно понятие в неговата философия е чистата, нематериална "трайност" (различна от времето), която е първооснова на всичко съществуващо.
Бердяев, Николай Александрович (1874-1948) - руски философ мистик, екзистенциалист, основател на т.нар. "ново християнство", идеолог на веховството.
Берклеанство - Емпирико-идеалистическо направление във философията, свързано с името на английския епископ Беркли, основано на твърдението, че съществуването е равнозначно на перцепцията, предизвикана от бог, чрез което се набляга на символизма на взаимовръзките в реалния свят.
Бермудски триъгълник – Географска област в Атлантическия океан югоизточно от Флорида, образувана от въображаемите линия – Мелбърн, Флорида, Бермудските острови, Пуерто Рико и пак Флорида. Район, в който изчезването на голям брой кораби и самолети предизвиква спекулативни догатки относно причините, вариращи от атмосферни аномалии до намесата на НЛО.
Берталамфи, Лудвиг фон (1901-1972) - австрийски биолог и философ, първоначално близък на неопозитивизма, но послеиздигнал една от първите версии на общата теория на системите.
Библия - Сборник от книгите на Светото писание у евреите и християните, състоящо се от Стария завет (писан между XI и II в. пр. Хр.), към който християните добавят Новия завет (50—150 г.).
Биджа (от санскр. - семе, корен) - в будизма и индуизма - силата зад всяко материално явление.
Бийенлу (яп. - Хекиганроку) - най-старият голям сборник с коани.
Билка - Лечебно растение. От древността Б. се употребява в общ смисъл, включвайки растителните храни, подправки, етерични масла, пчелните продукти и някои растителни съставки. С течение на времето обсегът на понятието се стеснява до фитотерапия с определени растения и под определени форми.
Биоритми – Специфични ритми с интервал 23, 28 и 33 дни, открити от д-р Херман Свобода в началото на 20 в., които влияят на мозъчните процеси при човека и обуславят повтаряемост на някои физиологични и психични явления.
Битие - 1. философксо понятие, означаващо съществуващия независимо от съзнанието обективен свят, материята. 2. най-общо и абстрактно понятие, означаващо изобщо съществуването.
Бихейвиоризъм - едно от най-разпространените направления в психологията, чиято философска основа са прагматизмът и позитивизмът. Свежда психичните явления към реакции на организма.
Блаватска – Елена Петровна Хан (1831 – 1891 г.) е руски философ и писател, основател на Теософското дружество. По-голямата част от живота е преминава в опити да докаже парапсихичните си способности и да предаде посланието за наличие на много по-големи общочвешки възможности. Основни нейни трудове са "Тайната доктрина", "Разбулената Изида", "Гласът на покоя". Определя се като представител и посланник на земята на "Големите учители" – Мория и Кут Хуми.
Благо - във философията най-общо понятие за означаване на положителна ценност.
Богомили – Българско еретическо движение с дуалистично направление. Основано от Боян, трети син на цар Симеон и разпространено от неговите 12 апостоли, най-извесетн от които е поп Богомил, който именно е приет от официалната църква за основател. Възниква през третото и четвъртото десетилетие на 10 в. и се разпространява бързо, първо в България и Византия, а после в цяла Европа и Мала Азия.
Богослужение – съвкупност от свещенодействия, чрез които се изразява външно вярата на църквата.
Бодха, бодхи (от санскр. - пробуждане) - разум, мъдрост, просветление, пробуждане, състояние на осъществяване.
Бодхи дърво - смокинята под която се пробужда Сидхарта Гаутама.
Бодхидхарма (ок.470-543) – Легандарен индийски мисионер, живял първата половина на 6 в., обявен за първия патриарх на дзен-будизма.
Бодхизъм-учение на мъдростта.
Бодхисатва (от санскр. - същност на просветлението) - В някои форми на будизма — висши същества, съзнателно отказали крайното Освобождение, за да помагат на духовния напредък на човечеството.
Бодхичита - "Пробудено състояние на ума."
Стремежът да се постигне просветление в името на всички същества.
В контекста на Дзог чен, присъщата будност на пробудения ум; синоним на ригпа, осъзнатост.
Боеций или Атиций Манлий Северин (480-524) - късноримски философ, представител на неоплатонизма, но отличаващ се с отклонения към еклектицизма и склонност към точните науки.
Божестена искра - вж. роза на сърцето.
Божество - свръхестествено същество, обикновено обладаващо определени свръхестествени сили, почитано, мислено като свято или сакрално. Божеството може да бъде бог или богиня, които са обект на религиозно вярване и почитание.
Бокалини, Траяно – (1556 – 1613 г.) Италиански писател сатирик на който някои приписват авторството на розенкройцерския манифест"Fama fraternitatis R.C."
Бона Деа – От лат. – Добрата богиня. Епитет на Фауна, богиня на плодородието и растителната природа, прочута с целомъдрието си, покровителка на жените.
Бонавентура, Джовани Фиданца (1221-1274) - представител на католическата схоластика и мистика, генерал от франсисканския орден, кардинал. Противник на новите идеи, забранил публикуването на трудовете на Роджър Бейкън. Развил учение за условията и стъпалата за съзерцаване на бога.
Бонпо - Преобладаващата религия в Тибет преди установяването на будизма през девети век.
Борей – Гръко-тракийски бог, изявяващ най-буреносния вятър - северния. Римския Аквилон.
Борис, св. равноапостолен цар покръстител – (852 - 889 г.) Покръстител на българите, родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.
Боян Мага – Основател на богомилството. Третият син на Цар Симеон (според някои – четвърти, според други – негов брат). Боян учи в Магнаурската школа, която е имала таен факултет за изучаване на Египетските мистерии, където той в ранна възраст бил приет. По нататък личността му се свързва с двама митични придружители, манихеи, посредством които той придобива "познание от първа ръка", на чиято база събира около себе си 7 (или 12) ученика, първоапостоли на богомилството.
Браманизъм - Обществено-религиозна система в Индия, възникнала през X-IX в. пр. Хр. в замяна на ведизма, характерна с кастова система и богатия пантеон, преминала впоследствие в настоящата главна религия — индуизма.
/санскр. Brahma — първият от тримуртите, аспъктът на бог като творец/
Брахма (от санскр. - най-великото) - върховният индуиски бог на сътворението и създател на Космоса и част от божествената троица - Тримурти, заедно с бог Вишну и бог Шива. Не трябва да се бърка с върховния космически духовно начало Брахман (коренът на двете думи е същ).
Брахмаджала-сутра - сутра на Махаяна, съдържаща основните учения за нравствеността.
Брахман - 1. Високо образован учен, мъдрец, представител на кастата на жреците и свенослужителите в Индия. 2. Чисто съзнание или абсолютно Аз. 3. В будизма - свято човешко същество, освободено от мъка, грях и порок, достигнало глъбините на безсмъртието в света на Брахма.
Брахмана — трактат, кореспондиращ с дадената самхита, съдържащ правилата за извършване на жертвоприношенията и ритуалите.
Брахманизъм - известно на запад название на индуизма.
Брахма-сутра - сборник от афоризми и стихове за Веданта.
Брахмачария - Божествено поведение, целомъдрие (полово въздържание), безбрачие или вярност в брака.
Бреве – От лат. – Кратък. Кратко папско разпореждане по второстепенни въпроси на църковния живот.
Брентано, Франц (1838-1917) - австрийски философ идеалист. Предложил собствена философска система - метафизика, пронизана от духа на теизма и католическата схоластика.
Бриарей – От гр. – Мощният. Син на Посейдон и Гея, морски бог със 100 ръце и 50 глави. Според Омир – Егеон.
Бриджмънт, Пърси Уилямс (1882-1961) - американски физик и философ. Нобелов лауреат за трудовете си по физика на високите налягания. Във философията е основател на операционализма.
Бритомартида – От гр. – Сладката девойка. Критска богиня на плодородието, почитана като любима нимфа на Артемида.
Брихадараняка упанишада - голяма упанишада от Яджурведа, свързана с учението за аза.
Бруно, Джордано – (1548 – 1600 г.) Италиански математик, астроном, философ и окултист. Прекарва младежките си години в доминикански манастир, където се запознава с много мистчини и философски трудове. В последствие разработва уникален метод на преподаване, предизвикал дискусия с папа Пий 5 за възможностите на паметта. Идеите му изпореварват времето си и е изгорен на клада след 8 години в затвора на инквизицията.
Бубона – Римска богиня на рогатия добитък, сродна на Епона.
Буда - Буквално "пробуден", от санскрит - събуждам се, пробуждам се. Човек, който е достигнал до освобождение от самсара.
Буда, Сиддхатта Гаутама -Живял в Северна Индия през 6 век пр.н.е. принц, който се отказва от разкоша и богатството за да постигне "пробуждане".
Будизъм - учение, развито и разпространено първоначално от Сидхарта Гаутама, по известен като Буда, около 5 век пр.н.е.
Буда е само един от многото буди и в будизма терминът се използва не само за историческия персонаж, но и за всяка личност, която е постигнала същата реализация преди, и след неговото историческо съществуване. В такъв смисъл будизмът е практично учение, което се стреми да бъде по-близо до науката със своите методи и обосновки, отколкото до религията.
Будхагухя - Индийски учител, който посетил Тибет и останал при планината Кайлаш, където преподавал на пратеници на крал Трисонг Деуцен.
Була – От лат. – Послание. Тържествено папско послание на латински език, подпечатано с папския печат.
Булгаков, Сергей Николаевич (1871-1944) - руски икономист и философ идеалист, идеолог на веховството.
Бхава-чакра (от санскр. - колелото на живота) - много разпространено сред тибетския будизъм изображение на кръговрата на съществуване.
Бхагавад гита - На санскрит - "Божествена песен"; известна също като Гита. Санскритска поема съставена от 701 стиха (слоки).
Бхакти - Преданост, отдаденост. Терминът не е ограничен до нито едно от божествата на Индуизма. Въпреки това, Кришна е станал най-популярният и известен обект на предаността в тази традиция.
Бхикшу - Практикуващ, който се е отрекъл от светския живот и е приел обет да спазва 253-те правила на напълно посветен монах, за да може да постигне освобождение от самсара.
Бьоме, Якоб – (1575 – 1624 г.) Немски философ и мистик. Неук обущар, Бьоме пише книги, основополагащи за съвременната философия и мистицизъм.





* * *



В



Ваал - Бог на небето, слънцето и плодородието у древните финикийци, сирийци и палестинци. Служа на Ваала — стремя се към материални блага.
Вагант - Странстващ средновековен поет и сатиричен актьор — незавършил студент или избягал свещеник.
Ваджра - "Диамант," "крал на камъните." Като прилагателно означава "неунищожим."
Ваджра трона - "Диамантения трон" под дървото Бодхи в Бодхгая, където Буда Шакямуни е постигнал просветление.
Вазифа (араб.) - ежедневно служене или поклонение; название на специално суфийско упражнение.
Вайшешика - (от санскр. - особености) система на древноиндийската философия, чието първо изложение било дело на Кананда (6-5 в.пр.Хр.). Установява седем категории за всичко съществуващо - субстанция, качество, действие, общност, особеност, присъщност, небитие.
Валдензи – християнска общност, възникнала и оформена през 12 в. в Южна Франция и Северна Италия, чийто идеен вдъхновител е лионския търговец Петрус Валденс.
Валентин – (около 90 – 161 г.) най-видният гностик, грък, роден във Фребонис, близо до Александрия, в която учил философия и бил посветен в тайното знание от Тевдас, някогашен ученик на апостол Павел. Около 137 г. Валентин отишъл в Рим и спечелил такава известност, че след смъртта на папа Хигин през 140 г. бил една от кандидатурите за следващ римски епископ. Създал учение за плеромата (πληρωμα – "пълнота"), т.е. пълнотата на най-чистото Божие битие, и учение за кеномата, т.е. пустотата, небитието.
Валкирия - В скандинавската митология — една от трите войнствени полубогини, които решавали изхода на битките и отнасяли душите на загиналите в двореца Валхала (дворец на скандинавския бог Один, където обитават душите на падналите в бой войни).
Варвара, св. - За св. Варвара легендата разказва че била римска девойка, която приела християнската вяра. Разярен, баща й я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че св. Варвара пази от светкавици. B народните вяpвaния Вapвapa e сестрата на св. Caвa и св. Никола и нeйният ден e подготовка за тexнитe: "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".
Варлаамитство - течение в средновековната българска философия по името на калабрийския грък Бернард Варлаам.
Варуна – във ведийския пантеон бог на водата, олицетворение на истината и справедливостта.
Варух, св. пророк – Живял 6 в. пр. Хр., ученик на прор. Иеремия, който събира това, което учителят му е написал.
Василий Велики, св. – (330 – 379г.) Роден в Кесария Кападокийска, ученик на св. Чудотворец Григорий. Василий не се отличил с висота на християнското си настроение в началото след завъшване на образованието си и връщането си в Кесария, където преподавал красноречие при възторженото одобрение на своите слушатели. Увлечен от своите успехи, той горделиво и със самомнение гледал на своята ученост и никого не намирал равен на себе си. Под влияние на сестра си Макрина – ревностна и вдъхновена християнка – той скоро надвил изкушенията на младостта и с подкрепата на св. Григорий Богослов решил да посвети себе си на съзерцателен живот. Впоследствие бил епископ на Кесария.
Ватикан – От лат. – Предсказател. Хълм в Рим от дясната страна на р. Тибър, място за гадания на етруските. Във Ватикана се намират папския дворец и папската резиденция. От 11.02.1929 г. Ватикана е напълно самостоятелна държава съгласно политическия договор, сключен между папа Пий XI и Мусолини.
Ватта - в индуизма - една от трите доши, съчетание на въздух и етер.
Веда - Свещена книга на индуистите, коята се състои от четири книги с молитви, химни, заклинания и предписания, написани 3 хил. г. пр. Хр.
Веданта - Религиозно-философско учение на индуистите, основано на Ведите и техните тълкувания упанишадите, проповядващо единение на човешката душа с единния, макар и многоаспектен, бог.
Вендуза – Вид чаша, която се използва за засмукване на кожата чрез изтегляне на въздуха, или загряване при някои терапевтични техники.
Венера – От лат. – Прелест, красота. Римска богиня на пролетта, а по-късно и на красотата и любовта. Еквивалент на гръцката Афродита.
Венец – необходима принадлежност при сключване на тайнството Брак, откъдето и самото то се нарича венчание. ( Духовно-символичното значение на венците се заключава в ознаменуването на победата, одържана в целомъдрието. Едно от библейските основания на украсяването с венци са думите на ап. Петър в първото му съборно послание: "Кога се яви Пастиреначалникът ще поучите неувяхващия венец на славата."
Верифицируемост - (от лат. - способност за доказване истинността) изходен принцип на логическия позитивизъм, според който вероятността на всяко твърдение трябва да е съпоставима със сетивните възприятия.
Вечност - безкрайна продължителност на съществуването, обусловена от несътворимостта и неунищожимостта на материята.
Вивекананда, Свами – (1836 – 1902 г.) Любим ученик на Рамакришна, към чийто ашрам се присъединява на 20-годишна възраст. Първият от познатите индийски гуру, които мисионерстват на запад.
Виенски кръжок - обединение, послужило като идейно и организационно ядро на логическия позитивизъм. Израстнал върху основата на семинара, организиран през 1922 г. от Шлик при катедрата по философия на индуктивните науки към Виенския университет.
Визуализация – Способ за изграждане на мисловни картини. Лежи в основата на почти всички съвременни окултни практики.
Вико, Джанбатиста (1668-1744) - италиански философ и социолог, създател на теорията за историческия кръговрат.
Виктория – От лат. – победа. Римска богиня на войнската мощ и победоносната война. Еквивалент на гръцката Нике.
Виная - "Дисциплина". Една от трите части на Трипитака. Ученията на Буда, занимаващи се с етика, дисциплина и морално поведение, които са основата на всяка Дхарма практика, и за миряните, и за монасите и монахините.
Винделбанд, Вилхелм (1848-1915) - немски философ идеалист, основател на Баденската школа на неокантианството.
Випасана - Випасана, или просветената медитация, произлиза от традицията теревада в будизма. Това е една от най-известните, общоприети и практикувани медитативни техники, които включват концентрация върху вдишването и издишването, успокояват мисълта и пораждат просветление.
Според някой, това е техниката, която Буда е използвал за да постигне просветление.
Днес специалисти правят редица опити и изследвания, и екипът на Р. Дейвидсън от Уисконсин, е открил, че практикуването на този тип медитация, подобрява значително мозъчната дейност.
Висш Аз – надличностна структура, притежаваща синтеза от жизнените опитности на предишните микрокосмични личности. Според повечето окултни течения се определя за божествената същност в човека, а според гностицизма и сродните му е диалектичната сянка на божествения микрокосмос.
Витализъм - идеалистическо течение в естествознанието, което обяснява всички жизнени процеси с действието на особени нематериални фактори.
Витгенщайн, Лудвиг (1889-1951) - австрийски философ и логик, един от създателите на аналитичната философия.
Витезда – От арам. – Дом на милосърдието.Къпалня в Йерусалим с лековита вода.
Витлеем – От ивр. – Домът на хляба. Рожденото място на Иисус.
Витлеемска звезда - съвпад между Юпитер, Сатурн и Марс около 2 г. преди новата ера в Х дом, счита се че това е начало на нова епоха.
Вишну - В индуизма — вторият от тримуртите, аспектът на бог като поддръжник на света, който има десет аватара (Рама, Кришна и др.)
Вишнуизъм - Клон на индуизма — почитане главно на бог Вишну като закрилник на света.
Вишудха - една от седемте чакри, пета, гърлена.
Влъхви – Особен клас хора, които в древността са се ползвали с огромно влияние. Те били мъдреци, или т.нар. маги и обладавали тайни науки и власт.
Волтер, Франсуа Мари Аруе (1694-1778) - френски писател, философ, историк, един от водовете на Просвещението. Обявявайки се за привърженик на механиката и физиката на Нютон, той признава съществуването на бога творец като първодвигател.
Волунтаризъм - лат - воля. 1. Реакционно субективно идеологическо направление във философията, което отрича обективната закономерност и необходимост в природата, като приписва на волята решаващо, първично значение (Шопенхауер, Ницше). 2. Учение, отреждащо първостепенна роля на божествената или човешката воля. 3. Субективизъм.
Волф, Кристиан (1697-1754) - немски философ иделист, просветител, систематизатор и популяризатор на философията на Лайбниц. Развива метафизичен теологизъм, според който всеобщата връзка, хармонията на битието се обяснява с целите, установени от бога.
Вуду – синкретична религия, основана на традицията на древните африкански ритуали и католицизма.
Вулкан – 1. Римски бог на разрушителния огън, отъждествяван с гръцкия Хефест. 2. Фиктивна(астрална) планета, която астролозите разполагат между орбитата на Меркурий и Слунцето.
Вунд, Вилхелм (1832-1920) - немски психолог, физиолог и философ идеалист, един от основателите на експерименталната психология.
Възкресение – Религиозна концепция за завръщане към живот на починал човек.
Възприятие - сетивен образ на външните структурни характеристики на предметите и процесите в материалния свят, въздействащи непосредствено върху перцепторите ни.
Въображение - способност да се създават нови сетивни или мисловни образи в съзнанието чрез преобразуване на вече получени от действителността впечатления.
Вяра – Убеденост, чиито корени са свързани с неумствени и несетивни осезания.





* * *

Г



Гавраил – Един от архангелите. В християнството и исляма открива тайните послания на Бога: той известява Дева Мария за предстоящото Рождение на Иисус Христос (Благовещение) и нейната смърт, а на Мохамед диктува Корана.
Архангел Гаврил често е изобразяван на северните порти на иконостаса.
Галатея – Римска богиня на спокойното море. Често срещана като символ и образ в художественото творчество, но като Галатея, възлюбената на Пигмалион.
Ганеша, още познат като Ганапати - божество в индийската митология. Ганеша е син на Шива и Парвати и съпруг на Бхарати, Ридхи и Сидхи. Нарича се още винааяка или винаягар на Тамилски, винааякуду на Телугу. Изобразяван е като бог в червено или жълто с дебел корем, с четири ръце и глава на слон с един бивник, яздещ или придружен от мишка. Обикновено пред името му се слага индуската титла за уважение – Шри.
Гарднър, Джералд – (1884 – 1964г.) Един от първите магьосници в новия свят, които открито демонстрират заниманията си. Приятел с Алистър Кроули, с когото заедно основават магьосническа гилдия, алтернатива на Хампирската, от която са разочаровани. Предвид нататъшните им знимания е видно, че не нравствените устои са били двигателната им сила.
Гарет, Айлийн – (1893 – 1970г.) Една от най забележителните медиуми на 20 в., която не успява реално да оцени парапсихичните си способности, а непрекъснато се е стремяла да ги обоснове научно.
Гасенди, Пиер (1592-1655) - френски философ материалист, физик и страоном, свещеник, подолжил на остра критика схоластиката, учението на Аристотел и теорията на Декарт за вродените идеи, възродил материализма на Епикур.
Геб – Египетски бог на земята, брат и съпруг на Нут.
Геена – Ад.
Гематрия – Клон на кабалистичните науки, който извлича скрити значения от думи, или фрази, като ги превежда през числовите им значения и анализира резултата.
Генезис - История на зараждането и развитието на нещата и явленията. Произхождение, възникване.
Гений – От лат. – Род. При римляните – дух-покровител, божествено въплъщение на оплодителната и жизнена сила на мъжа.
Генон, Рене – (1886 – 1951г.) Метафизик, член на различни езотерични групи, впоследствие приел исляма и прекарал последните си години в Египет. Автор на множество трудове по философия, окултизъм , теология, суфизъм и др.
Геомантия – От гр. – Земна магия. Независимо от значението на думата, в късното средновековие е представлявала система за гадаене по безразборни точки, отбелязвани с молив на лист хартия. Днес терминът малко по-адекватно се свързва с фън-шуй, радиестезия, мегалитите, лей-линиите и др.
Геометрически метод във философията - неточно наименование на аксиоматичния метод на излагане на теориите, най-ярък израз получил у Спиноза. Първо се установяват необходимите дефиниции и аксиоми и после се доказват произтичащите теореми.
Геоцентрична система - система при която за център на Слънчевата система се поставя Земята, а слънцето и останалите планети са представени като въртящи се около нея.
Гещалт терапия – Психотерапевтична система, създадена от Фринц Пърлс, чиято цел е да прокара пациентът през осмисляне и възприемане на своя свят, постигано с помощта на нетрадиционни техники, като например говоренето на празен стол.
Гея - Древногръцка богиня на земята.
Гиганти – Синове на Гея, произлезли от капките кръв, които се ръсели върху нея от осакатеното тяло на Уран.
Гигантомахия – Битката на олимпийските богове с гигантите, една от полуярните теми в гръцката митология.
Гилгамеш – (около 2615 – 2500 г. пр. Хр.) Митичен цар на Урук, първия владетел от раннодинастическия период в Шумер. Възпят е в най-забележителната творба на вавилонската култура, достигнала до нас – "поема за Гилгамеш".
Гластънбъри – Малък град в Съмърсет, известен като магическата столица на Британия. Местността, която се споменава в легендите за свещения граал, Авалон и крал Артур днес се посещава от християнски и езически поклонници и е средище на на сезонни ритуали на различни окултни групи.
Глосолалия – От гр. – Говорене (или писане) на непознат език. Апостолите по време на Петдесетница проявяват подобни качества. Отвъд духовно-символичното значение в светите Писания, тази проява се приема предимно за индикация на обладаване от духове.
Гневни мантри - Определен вид мантра, принадлежащ на гневните божества. Те се използват, за да се премахнат демоничните сили, които пречат на продължаването на Будадхарма или на добруването на чувстващите същества.
Гносеология - Теория на познанието, дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание. Материалистическата диалектика включва в себе си това, което сега наричат теория на познанието, гносеология, която трябва да разглежда своя предмет също така исторически, изучавайки и обобщавайки произхода и развитието на познанието, преминаване от незнание към познание.
Гносис - 1. Диханието на божествената Любов, Пълнотата на Светлината, произлизаща от Логоса, изворът на всички неща, за да може падналият човек чрез Него и в Неговата сила да изпълни великия План на Бога за спасение. В зависимост от степента на обръщането му към Светлината, тази лъчева Пълнота дарява на човека необходимите за това Мъдрост, Любов и Сила. 2. Универсалното братство като носител и изява на Христовото излъчващо поле.
Гностицизъм - 1. Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква. 2. Религиозно-философско учение, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения. 3. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ—ІІІ в., но влиянието му е по-продължително.
Голгота – От арам. – Череп; от евр. – Място зад градските стени на Йерусалим, около което се извъшвали погребения. Там бил разпънат Иисус Христос заедно с двама разбойници.
Горгий (483-375 пр.Хр.) - древногръцки софист от Леонтина, допълнил релативизма на Протагор с рационалистически агностицизъм.
Горгона – От гр. – Ужасна. Най-страшната и единствената смъртна дъщеря на морския дракон Форкин. Първоначално била чудна хубавица, която Палада превърнала в змиеподобие, което превръщало погледналите го в камък, след като била прелъстена от Посейдон. Обезглавена от Персей.
Гордиев възел – Заплетен от григийския цар Гордий върху ока на колесницата му, за който било предсказано, че който го разплете ще владее над цяла Азия. След като не успял да го развърже, Александър Велики го разсякъл с меча си.
Господар на хороскопа - планетата управляваща знака на Asc.
Граал - В християнската митология Свещеният Граал е чиния, купа, чаша или друг съд, от който пиел Исус Христос по време на Тайната вечеря. Друга версия е, че Йосиф от Ариматея е събрал последните капки кръв, когато го погребвал, и отнесал Граала във Великобритания, където бил пазен. Твърди се, че той има силата да лекува всякакви наранявания. Темата за търсенето на митичния предмет е включена в християнизираните Артурови митове, появявайки се първо в трудове на Кретиен дьо Троа.
Грации – Трите римски богини на пролетта и прелестта, пълно съответствие на римските харити.
Грифон – митично крилато същество с тяло на лъв и глава на орел. Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида - богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполеляло всеки, извършил престъпление.
Грях – Според богословието е съзнателно и свободно погазване на нравствения закон (божията воля).
Гуна - Според индустката религиозно-философска система — всяко от трите основни свойства на проявения свят: тамас, раджас и сатва.
Гурджиев, Георги Иванович – (1877 – 1949г.) Основател на Институт за хармонично развитие на личността, печели последователи чрез демонстрации на своите езотерични танцови техники. Популярността му се дължи в немалка степен и на книгите на Успенски, с когото са били приятели. Според някои твърдения, той е "тайният учител повлиял Хитлер и нацистите.
Гуру - индуистки религиозен учител. Понятието е базирано на дълга редица индуистки философски схващания за значението на знанието и че учителят, гуру, е свещен път към себеосъзнаването. Тази титла запазва своето важно свещено място до наши дни сред хората с индуистко или сикхско вероизповедание.
Гуру, йидам и дакини - Трите корена на Ваджраяна практиката: гуруто е корена на благословиите, йидамът е корена на постиженията и дакини е корена на действията.
Гхош, Ауробиндо (1872-1950) - индийски философ идеалист, основоположник на интергралната веданта, през 1922 г. основал религиозна община (Ашрам).
Гьоте, Йохан Волфганг (1749-1832) - немски поет, природоизследовател и мислител, поддържал идеята за единства на теорията и опита. Убеден в обективния характер на законите на природата, източникът за развитие на коята се съдържа в самата нея.




* * *

Д



Давид – Легендарен владетел на израелското царство, убил в единоборство Голиат.
Давид, Анах (Непобедимият) (5-6 в.) - арменски философ, представител на неоплатонизма.
Даламбер, Жан Льорон (1717-1783) - френски философ и математик, представител на Просвещението. Привърженик на сензуализма и противник на Декартовата теория за вродените идеи. Опитал да опише историята на възникването и развитието на човешкото познание.
Дака - Еманация на главна фигура в мандалата, който изпълнява четирите дейности; мъжкото съответствие на дакини.
Мъжки просветлен ваджраяна практикуващ.
Дакини - Духовни същества, които изпълняват просветлените дейности; женски тантрични божества, които защищават и предпазват будистката доктрина и практикуващите. Също така един от трите корена. Виж също гуру, йидам и дакини.
Дамару - Малко ръчно барабанче, използвано в тантричните ритуали.
Дамаскин, Св. Йоан - (680 – 780г.) - Византийски богослов, философ, поет-химнограф, систематизатор на гръцката патристика, един от Отците на Църквата. Живеел в столицата на арабския халифат Дамаск. В разцвета на силите си напуснал високия пост (първи министър на халифа) и се оттеглил в манастира на преп. Сава Освещени. Неговият главен труд "Точно изложение на Православната вяра" е догматическа творба, която има определящо значение за по-нататъшното развитие на православната догматика.
Дамоклиев меч – Мечът, който сиракузкият тиранин Дионисий поставил да виси над главата на Дамокъл. Трайна, постоянно съпътстваща опасност.
Данайски дар – Троянски кон.
Дао - една от най-важните категории в китайската класическа философия. Първоначалното значение на думата е "Път".
Даоизъм (или таоизъм) - възникнал през 6 век пр.н.е. Разпространен е главно в Азия. Предполага се , че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и закоността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата. Символът дао буквално се превежда като път, макар днес да е придобил по-абстрактни значения. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата.
Даоистката етическа система се основава на т.нар. "Три съкровища" - състрадание, умереност и смирение. Основните философски категории са ву веи (бездействие), спонтанност, празнота и човечност.
Дарзалас – Тракийско божество на земните недра и растителността, на плодородието и богатството.
Даршан – От санс. – Видение. Енергия, или същност, която учител предава на учениците си само с поглед.
Дева (от санскр. - бог) - Най-висшата от шестте класи самсарични същества. Временно, те се наслаждават на божествено съществуване.
Девадатта - противник и съперник на Буда - горд член на клана Шакя, чиято гордост му попречила да възприеме качествата на Буда.
Дедал – Митичен архитект, механик и скулптор от Атина, построил лабиринта на минотавъра на остров Крит.
Дедукция - (от лат. - извеждане) един от основните начини за разсъждение и метод на изследване. Първоначалната Аристотелова дедукция осначава извод от общото към частното.
Деизъм - Религиозно философско учение през XVII—XVIII в., което признава съществуването на Бог само като първопричина в света, но отрича неговото съществуване като личност (теизъм) и неговото вмешателство в природата и обществото.
Деисус – Икона, изобразяваща Иисус Христос в архийерейски одежди, св. Богородица – от дясната му страна и св. Йоан Предтеча – от лявата.
Деймос – От гр. Ужас. Син и колар на бог Арес.
Дейности - В будизма обикновено се отнася до четирите дейности на умиротворяване, увеличаване, магнетизиране и подчиняване.
Действие без посредник - в будизма - Пет действия с най-тежкия кармичен резултат: да убиеш майка си, баща си, архат, да причиниш разцепление в сангхата от монаси и да извлечеш кръв от татхагата с лошо намерение. Тези действия също така могат да бъдат наречени "незабавни," защото кармичният резултат от тях ще узрее незабавно след смъртта, без да има време съществото да премине през бардо състояние.
Декада(Деканат)-разделение на знаците на зодиака, състоящи се от 30 градуса, на три равни части от по 10 градуса които имат управител и гений.
Декарт, Рене (1596-1650) - френски философ, математик, физик, физиолог, един от създателите на аналитичната геометрия, родоначалник на рационализма. Виждал крайната задача на знанието в господството на човека над силите на природата.
Делфи – Град и светилище във Фокида в подножието на планината Партас. С най прочутия в древността оракул и с храма на Аполон, чийто надпис на входа гласял "Опознай себе си".
Дембовски, Едуард (1822-1846) - полски философ материалист, противник на Хегеловия идеализъм и на метафизическия материализъм на френските просветители.
Деметра - Старогръцка богиня на земята, плодородието и земеделието (лат. Церера)
Демитологизация – В библеистиката означава припознаване на предания, които се очистват от политеизъм и езически етически представи.
Демиург - (от гр. - майстор, знаятчия) Бог — създател на света. Творец, създател на нещо велико.
Демокрит (ок. 460-370 пр.Хр.) - древногръцки философ материалист, един от основателите на атомистиката, ученик на Левкип. Признавал две първоначала - атомите и пустотата.
Демони – Нисши божества без определн външен образ и култ, лични духове, които според поверията придружавали хората от раждане до смърт. Римските гении.
Демонизъм - Душевно разтройство, причинено от зли духове.
Деонтология - (от гр. - учение за дълга) дял на етиката, извеждащ дълга като основна и движеща ценност.
Деркето – Сирийска богиня на майчинството и плодородието, оприличавана на Афродита.
Десетословие (декалог) – Десетте божи заповеди, дадени от бога на изразилския народ на Моисей на планината Синай.
Десцедент - "залязващ" градус.противоположната точка на Асц.Куспид на 7-ми дом, символизиращ партньорските отношения и най-общо връзките с другите.
Детерминизъм-
1. Учение за всеобщата обективна закономерност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото.
2. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля.
Джайнизъм - Религиозно-философско учeние, основано в Индия през VI в. пр. Хр. от Махавира, наречен Джина, реформация на браманизма, което цели освобождаване от трансмиграцията, едно от главните средства за което е ненасилието към всички живи същества.
Джан Дзай (1020-1077) - един от основоположниците на неоконфуцианството. Според учението му всичко съществуващо е образувано от първоматерията "ци", която притежава свойството движение и покой.
Джеймс, Уилиам (1842-1910) - американски психолог и философ идеалист, най-виден представител на прагматизма.
Джелал (араб.) - "достойнство, величие, слава"; при суфиите - активен принцип на мъжката сила, в тялото на човека се отнася до дясната страна. Даоистката категория Ян.
Джемал - (араб.) "красота, изящество"; при суфиите - пасивен женски принцип, придаващ мекота, пластичност, разбиране. Лявата страна на тялото. Даоистката категория Ин.
Джентиле, Джовани (1875-1944) - италиански философ и политик, създал системата на актуализма, разновидност на неохегелианството.
Джин – добър или лош дух в исляма, чието тяло е направено от бездимен огън.
Джирики - в дзен-будизма - стремежът на човека да постигне просветление със собствени усилия.
Джубран, Халил - (1883-1931г.) Писател и художник от либийски произход, живял и творил в САЩ. Най-популярната му творба е "Пророкът".
Дзен - Японска будистка секта на основата на шинто и китайския чан, въведена от монаха Ейсай през 1192 г. признаваща само личността Буда и предаваща духовното познание от учител на ученик през медитация, концентрация и интуиция.
Дзендо - специално помещение за медитации в дзен-будизма.
Дзог чен - Също известно като Великото съвършенство и Ати йога. Най-висшите учения на школата Нйингма.
Диалектика - 1. е познавателен и философски метод на разгръщане и примиряване на противоположни твърдения. 2. настоящо жизнено поле на човечеството, в което всяко нещо се проявявя само свързано със своята противоположност. Чрез този основен закон всичко земно е подложено на постоянно изменение и разрушаване, раждане, разцвет и умиране.
Диана - Богиня на лова, луната и дивата природа в древен Рим (съответства на гръцката Артемида).
Диаспора – От гр. – Разсейване, разпръскване. Разпръскване на малки религиозни групи сред многочислени иноверци, или, на някои места в библията – територия, заселвана от малки групи хора.
Дидона – Първоначално финикийско божесто, по-късно от главните божества на Картаген.
Дидро, Дени (1713-1784) - френски философ просветител, писател и художествен критик. Бързо преминал пътя на деизма и етическия идеализъм до материализма и атеизма.
Дий, Джон (1527-1608) - английски окултист и астролог, любимец на кралица Елизабет І.
Дикайосюна – От гр. – Справедливост, законност. Гръцка богина – олицетворение на справедливостта, близка до Дике и Немезида.
Дике – От гр. Справедливост. Една от трите хори, дъщеря на Зевс и Темида.
Дилтай, Вилхелм (1833-1911) - немски философ идеалист, представител на т.нар. философия на живота. Централно за него е понятието на живия дух, който се развива в исторически форми.
Димитрий Солунски Чудотворец, Св. - ( починал - 306 г.) - Светец, великомъченик, особено почитан от древност от всички балкански народи. Родом от Солун. По времето на императора-гонител на християните Диоклетиан (286-305) заемал поста градоначалник на Солун. Получил заповед да преследва християните, но вместо това той станал техен защитник. Заради вярата си в Христа св. Димитър бил затворен в тъмница и убит (прободен с копие).
Диоген (циникът) – Гръцки философ, ученик на Антистен. Признавал само единичното и критикувал Платоновата теория за идеите като общи същности. Проповядвал безполезността на материалните ценности и цивилизацията, спял в бъчва, а денем, със запален фенер търсел човека.
Дионис – Първоначално тракиско божество. Дион-Исус – Слънцето Исус. Върховен бог на орфеизма (Орфей означава Храм). Старогръцки бог на растителността, виното и веселието; Бакхус.
Дионисий Ареопагит - Съдия на Ареопага, който е обърнат в християнство чрез проповед на апостол Павел. След това става епископ на Атина. Векове по-късно поредица прочути писания с мистическа природа, използващи неоплатоничен език, за да хвърлят светлина върху християнски теологични и мистични идеи, е неправилно приписана на Ареопагит. Те дълго време са били известни като негови трудове от 5 век и сега се приписват на „Псевдо-Дионисий Ареопагит".
Дирекция - метод за символично придвижване на планетите в наталната карта.На базата на комбинацията от наталната карта и директната се съди за бъдещи и настоящи събития.Придвижването става на базата на аналогията "Ден-Година".
Дис – От лат. Богатият. Латински превод на Плутон, бог на подземния свят и богатството.
Дискордия – От лат. Разпра, раздор. Римска богиня на раздора, носела смърт и гибел, помощник на Марс. Отъждествявана с гръцката Ерида.
Диспозитор - планета, която е господар на куспидата на дома, в който е разположена друга планета.
Дистинскция - (от лат. - различаване) акт на съзнанието, отразяващ обективната разлика между предметите, или между елементите на самото съзнание.
Disciplina arcana - Тайно учение, тайна дисциплина. В Древната Църква практика, която сочи недопустимостта верните да разгласяват свещените текстове, същността на Евхаристията и другите тайнства на непосветените.
Дихателно поле: Силовото поле, което непосредствено обгръща човека и което прави възможен живота на личността. Това е полето, в което съществото на аурата се съединява с личността. Чрез своите функции на привличане и отблъскване на сили и вещества за поддържане на живота в личността, дихателното поле се намира в пълна хармония с нея.
Дихотомия – антропологично направление в богословието и философията определящу двусъставността на човека – душа и тяло.
Доген – Японски дзен-учител от 13 в. Защитава религиозната простота, искрена вяра и личносто духовно пробуждане.
Догма - Основно верско положение, което се приема без доказване.
Положение, което се приема за безусловно и незменна истина без доказателства.
Догматизъм - Сляпо придържане към догма и боравене с готови формули без съобразяване с конкретните и променящи се обстоятелства.
Докетизъм – От гр. Мислене, нагласа. Ерес в ранната християнска църква, според която причината за всяко зло е материята.
Доксология - От гр. - Славословие, отправено към Бога.
Доктрина - Система от научни, философски или политически възгледи, учение.
Долихен – Малоазийски бог на небето и бурите.
Доминиканци - Католически монаси от ордена на св. Доминик. Основан е през XIII в. за борба против албигойците.
Домове в хороскопа - разграфяване на колелото на хороскопа на сектори, съгласно изчисленията съответстващи на използваната домова система.Характеристиките на домовете съответстват на тези на знаците(Овен-1-ви дом и тн).Домовете се разделят на три групо по четири.Класификацията започва с ъгловите след което са следващите и накрая падащите.
Дон Хуан – Митичният учител на Карлос Кастанеда.
Дордже Дракпо Цал - "Мощен Ваджра Гняв". Гневна форма на Гуру Ринпоче.
Дорида – Морска богиня, дъщеря на Океан и Тетия, съпруга на Нерей, майка на 50-те нереиди.
Доша - в индуизма - характер на проявлението на пракрити в човешкото тяло. Трите вида доши са пита, капха и ватта.
Дриади – От гр. – Дърво. Горски нимфи, живеели в дърветата и умирали заедно с тях.
Друидизъм - Религия на древните келти, основана на обожествяване на природата, трансмиграция на душите и др.
Дуализъм - 1. Идеалистическо философско учение, според което в основата на битието има две независими едно от друго начала — материя и дух; протично на монизма. 2. Вярване в съществуването на две начала — добро и зло.
[b]Дух[/b] – 1. понятие, което в широкия смисъл на думата е тъждествено с идеалното, съзнанието, невещественото начало. 2. езотерично понятие, отнасящо се както към човешката индивидуалност, така и към Универсума, изразяващо най-общо мъжкия принцип в архетипното творение.
[b]Духкха[/b] - (от санскр. - страдание) в будизма - първата благородна истина, да осъзнаем преходността.
[b]Духовно слънце[/b]: Първоначалното поле на Духа, наричано още Vulcanus, което обгръща и пронизва цялата наша планетна сфера. Видимото слънце е точка на концентрация (фокус) на жизненото поле на диалектиката.
[b]Дух Свети[/b] – Третото лице или Ипостас на Св, Троица. Дух Свети вечно изхожда от Отца и пребивава в Сина.
[b]Душа[/b] – според Стария завет означава органичен живот във физически, психологически и синтетичен смисъл. Душата според много религиозни и философски традиции е самоосъзната безплътна субстанция отделна за всяко живо същество. Смята се, че душата изразява вътрешната същност на живото същество.
[b]Дхаммапада [/b]– Обемиста творба в стихове, превърнала се в главен канон на будистката мисъл, съдържащо много доктрини на Буда.
[b]Дхарма[/b] - многозначен религиозен термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът ѝ е колелото (Дхармачакра), което е изобразено на националното знаме на Индия.
[b]Дхармадхату[/b] - "Сферата на явленията"; състоянието на реалността, в което пустотата и зависимото възникване са неделими. Същността на ума и явленията, които лежат отвъд възникване, пребиваване и прекратяване.
[b]Дхарма защитник[/b] - Нечовешки същества, които са дали обет да защитават и опазват ученията на Буда и неговите последователи. Дхарма защитниците могат да бъдат или светски, т.е., добродетелни самсарични същества, или дхарма защитници на мъдростта, които са еманация на буди и бодхисатви.
[b]Дхармакая[/b] - Първата от трите кая, която е лишена от построения, като пространството. "Тялото" на просветлените качества. Трябва да бъде разбирано индивидуално според основата, пътя и плода.
[b]Дънз Скот, Йоан[/b] (1265-1308) - францисканец, виден представител на средновековната схоластика. Стремял се да отдели философията от теологията.
[b]Дънов, Петър Константинов[/b] (1864-1944) - наричан от последователите си Учителя Беинса Дуно, основател на философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство", смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му - дъновисти.
[b]Дървото на живота[/b] – Основната догма в кабалистичния мистицизъм (използва се и в източния и при Кастанеда). Състои се от 11 (10 + 1 скрита) сефироти и 22 пътя помежду им, показващи различни аспекти и дълбочинни нива на творението и връзката между тях.
Дюи, Джон (1859-1952) - американски философ идеалист, оказал голямо влияние върху социологията, естетиката и педагогиката, основател на Чикагската школа на прагматизма.





* * *

[b]Е[/b]



[b]Ева[/b] - Първата жена, прамайка на човешкия род, спътница на Адам, направена от реброто му.
[b]Евангелие[/b] - От гр. - Благовестие. Раннохристиянско съчинение в което се описва земниия път на Иисус Христос.
[b]Евангелизъм [/b]- Християнско учение на протестантите, което признава само Евангелието като основна религиозна книга.
[b]Евбул [/b]- От гр. - Добър съветник. Епитет на Зевс, Дионис и особено на Плутон.
[b]Евгеника[/b] - социална философия, която отстоява подобряването на човешката наследствени белези чрез различни форми на вмешателство.
[b]Евдемонизъм[/b] - дял от етиката, определящ стремежа към щастие като върховно и определящо поведението благо.
[b]Евклид[/b] - (III в. пр. Хр.) - древноръцки математик, енциклопедист, един от най-големите учени на античността. Автор на фундаменталните съчинения "Елементи" и "Начала".
[b]Евномия [/b]- От гр. - Законен ред. Дъщеря на Темида, една от хорите.
[b]Евридика[/b] - Съпругата на Орфей, която той успял да измъкне от подземното царство, но по мрачната пътека за горния свят отново загубил.
[b]Евритмия[/b] - От гр. - Красив ритъм. Евритмията е практика, създадена от Рудолф Щайнер в периода 1912-25, на основа на теорията, че звуковите вибрации имат форма, която може да бъде пресъздадена с движение на тялото.
[b]Евсевий Кесарийски[/b] - (ок. 260/4 – 340г.) - Епископ на Кесария Палестинска, църковен писател, заради книгата си "Църковна история" наричан "баща на църковната история".
[b]Евтерпа[/b] - Музата на трагедията и лириката, изобразявана като млада жена с двойна флейта.
[b]Евтимий[/b] (1325-1396) - търновски патриарх, филолог, държавник и богослов, виден представител на исихазма.
[b]Евхаристия[/b] - От гр. - Благодарност. Тайнство. Така се именува пренасянето на великата жертва, тялото и кръвта Христови, което става по време на литургията.
[b]Евхити [/b]- Християни сектанти, отричащи светите тайнства и виждащи само в молитвата средство за спесение.
[b]Евър[/b] - Бог на бурния югоизточен вятър по средиземноморието, брат на Борей, Зефир и Нот.
[b]Егида[/b] - От гр. - Козя кожа. Щитът на Зевс, изкован от Хефест.
[b]Его[/b] - Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от трансценденталното Себе (или цялостната личност по К. Г. Юнг).
[b]Егоизъм [/b]- 1. житейски принцип и морално качество, характеризиращо човека от гледище на неговото отношение към обществото и другите хора. 2. поставяне на личните интереси над тези на другите; себичност. Противоположно на алтруизъм.
[b]Еготизъм [/b]- Прекалено чувство за значението на собствената личност.
[b]Едингтън, Артър Стенли[/b] (1882-1944) - английски физик и астрофизик, философ физически идеалист, популяризатор на науката.
[b]Езотеричен[/b] - Таен, скрит предназначен само за посветени.
[b]Ейвбъри[/b] - Най-старият мегалитен паметник в Британия, по-голям от Стоунхендж.
[b]Екзалтация[/b] – (астрол.) Знак, в който планетата се чувства добре и се изразява хармонично.
[b]Екзега [/b]- Тълкуване на библейски текстове.
[b]Екзегетика -[/b] Богословска дисциплина, която се занимава с тълкуване и обясняване на библейските текстове.
[b]Екзистенциализъм [/b]- 1. Философско направление, утвърждаващо първичността на съществуването (на човека) пред същноста; 2. Реакционно направление във философията и литературата, което отрича науката, смисъла на живота, обществената дейност и нравствеността.
[b]Екзистенц[/b]-минимум - Най-малкото, което е необходимо за съществуване.
[b]Екзистенция[/b] - (от лат. - съществуване) според екзистенциалистите - централното ядро на човешкия аз, благодарение на което той се проявява като конкретна неповторима личност.
[b]Екзорсизъм[/b] - Действие, при което човек или място е освобождавано от зъл дух, призрак, или полтъргайст
[b]Екзотеричен[/b] – Явен, външен. Който е предназначен за непосветените. Противоположно на езотеричен.
[b]Еклезия[/b] - Общността на светците. В Библията се използва за обозначаване на истинната църква.
[b]Еклектика[/b] - (от гр. - избирателност) смесване на различни, често противоположни гледища, философкси възгледи и др.
[b]Екуменизъм[/b] - Движение за сливане в едно на всички християнски църкви.
[b]Екстраверт[/b] - Човек с психическа нагласа, обърната към външния свят. Противоположно на интроверт.
[b]Екхарт, Майстер [/b]- (1260 - 1327г.) - Немски мистик с истинско име Йоханес, монах от доминиканския орден. Преподавател в католически университети, впоследствие осъден от папата за еретически възгледи.
[b]Елеати [/b], или елейци - Представители на древногръцко учение, визникнало в Южна Италия, от VІ—V в. пр. Хр., според което истинското битие е неизменно, а видимото разнообразие е илюзорно (Зенон, Парменид, Ксенофан, Менис).
[b]Елевсински мистерии [/b]- Религиозни празненства в чест на Деметра и Персефона.
[b]Елемент[/b] - (от лат. - стихия, първоначално вещество) понятие за обект, влизащ в състава на определена система и разглеждан в границите и като неделим.
[b]Елементал[/b] - Дух, населяваш природата, Основно са приети четири групи - гноми (земни духове), саламандри (огнени), силфи (на въздуха) и ундини (водни). Понякога към тях се прибавят фавни и сатири (духове на животинския свят) и дриади (дихове на растенията).
[b]Елена[/b] - 1. Първончалното минойско божество на вегетацията, плодородието и светлината. 2. Дъщеря на Зевс и Леда, завещана на Менелай, отвлечена от Парис и така предизвикала троянската война.
[b]Елеосвещение[/b] - Едно от седемте тайнства в православната църква. При молитвено помазване на части на човешкото тяло с осветен елей се призовава божията благодат.
[b]Елидо-еретриска школа[/b] (6-3 в.пр.Хр.) - една от сократическите школи, основана от Федон (любимец на Сократ).
[b]Елисейски поля[/b] - В гръцката митология - полята на блажените в подземното царство или на западния край на света.
[b]Еманация [/b]- Излъчване на цялото световно многообразие от свръхсъвършенното божествано начало.
[b]Емерсон, Ралф Уолдо[/b] (1803-1882) - американски философ, публицист и поет, повлиян от Платон, неоплатонизма, както и от източните мистици, основател на трансцендентализма.
[b]Емпедокъл[/b] (ок.490-430 пр.Хр.) - древногръцки философ материалист, учещ на произхода на материалните форми от четирите основни елемента (стихии) - земя, вода, въздух и огън.
[b]Емпиризъм[/b] - Философска нагласа утвърждаваща сетивния опит като единствен източник на познанието.
[b]Емпириокритицизъм[/b], или махизъм - субективно идеалистическо философско течение, което отрича обективното съществуване на материалния свят и разглежда предметите като продукт на съзнанието.
[b]Емпириомонизъм[/b] - Разновидност на емпирическия критицизъм, според която съзнанието е първично, а материята вторична.
[b]Енгелс, Фридрих[/b] (1820-1895) - немски философ, икономист и революционер, който заедно с Карл Маркс полага основите на комунистическата идеология.
[b]Ендура[/b] - Пътят на разрушаване на аза.
[b]Енергетизъм[/b] - философкса концепция от края на XIX и началото на XX в., която свежда всички природни явления до видоизменения на енергията, лишена от материална основа.
[b]Енесидем[/b] (1 в.пр.Хр.) - гръцки философ скептик, ученик на Пирон, привърженик на Платоновата академия. Според него не е било възможно истинско знание за нещата, поради възможността да му се противопостави друго.
[b]Ениалий[/b] - От гр. - Войнственият. Бог на войната, отъждествяван с Арес,
[b]Енки[/b] - От шумер. - Властелин на земята. Едно от главните божества в шумеро-акадския пантеон.
[b]Енлил[/b] - Главен бог в Шумер, син на бога на небето.
[b]Еносигей[/b] - От гр. - Земетръсецът. Постоянен епитет на Посейдон.
[b]Ентелехия - [/b] (от гр. - имащо целта в самото себе си)
1. У Аристотел и в схоластиката— нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство.
2. У Лайбниц — монада.
3. У някои виталисти, нематериално жизнено начало, което направлява развитиетото на организма отвътре — жизнена сила.
[b]Еол[/b] - Бог на ветровете, син на Зевс в древногръцката митология.
[b]Еони[/b] - Йерархическа група на господарите на времето и пространството. Върховна метафизическа формация, произлязла от падналото човечество, злоупотребяваща с всички сили на диалектичната природа и човечеството и подтикваща ги към антибожествени действия за осъществяване на своите низки цели. За сметка на неизразимото страдание на човечеството тези същности получиха освобождение от колелото на диалектиката, освобождение, което те могат да запазят само чрез себеутвърждение, увеличавайки и поддържайки до безкрайност страданията на света. В своята съвкупност те биват наричани още диалектична йерархия или господарите на този свят.
[b]Еос [/b]- Гръцка богиня на зората (лат. Аврора).
[b]Епикур[/b] (341-270 пр.Хр.) - древногръцки философ материалист, признаващ вечността на материята, която притежава вътрешен източник на движение, изключващ божествена намеса.
[b]Епикурейство[/b] - 1. Философска система на Епикур с атомистична, материалистична космология и нравственост, основана на стремежа към насладата от духовното развитие и привързаността към добродетелта. 2. Материално атомистично учение, което обяснява света на основата на атомистическото учение и на разумния стремеж към щастие. 3. Светоглед, който вижда смисъла на човешкия живот в задоволяване на чувствените инстинкти и достигане на лично щастие.
[b]Епистомология[/b] - Теория на науката и знанието, гносеология в по-тесен смисъл.
[b]Епифеномен[/b] - термин за означаване на съзнанието като пасивно отражение на материалното съдържание на света.
[b]Епона[/b] - Богиня вероятно от келтски произход, покровителка на конете, магаретата и мулетата.
[b]Ерато[/b] - От гр. - Обичаната. Една от деветте музи, а именно на любовната поезия. Нейн атрибут е лирата.
[b]Ереб [/b]- От гр. - Мрак. Бог на тъмнината на подземните дълбини, произлязъл от самия хаос.
[b]Ерес[/b] - Верско учение, което противоречи на установените църковни догми.
Ерида - От гр. - Раздор. Богиня на раздора, дъщеря на нощта, сестра и спътничка на Арес.
[b]Ериугена, Джон Скот[/b] (815-877) - ирландски средновековен философ и мистик живял във Франция, свързвал образуването на нещата с грехопадението на човека, разделял битието на четири природи.
[b]Еринии [/b]- От гр. - Проклятия. Богини на възмездието, обитателки на подземния свят, отъждествявани с латинските фурии.
[b]Ерос -[/b] Древногръцки бог на любовта (в Рим — Амур)
[b]Есеи [/b]- Членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр.
[b]Есенциализъм [/b]- Философска нагласа за търсене на същността.
[b]Ескулап -[/b] Латинизирано име на Асклепий.
[b]Естезиология -[/b] Наука за органите на чувствата.
[b]Есхатология -[/b] - (от гр. - уечние за края) учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот; вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят, докато гностиците вярват, че са вече спасени, тук и сега.
[b]Етап на завършване[/b] - Един от двата аспекта на Ваджраяна практика. Значението и дълбочината на този принцип се променят при изкачването през външните и вътрешни раздели на тантра. Например, етапа на завършване, дефиниран като разтварянето на визуализацията на божеството принадлежи на Маха йога; "етапа на завършване с признаци" основан на йогическите практики като туммо принадлежи на Ану йога; и "завършващия етап без признаци" е практиката на Ати йога.
[b]Етап на развитие[/b] - Един от двата аспекта на Ваджраяна практика: умственото създаване на чист образ, за да се пречистят привичните тенденции. Същността на етапа на развитието е поддържането на свещено виждане, което означава да се възприемат гледките, звуците и мислите като ийдам, мантра и мъдрост.
[b]Етер [/b]- Етерно тяло, етерна сфера и др. Финоматериална субстанциалност проникваща и оживяваща физическото тяло, грубоматериалните форми и въобще материята.
[b]Ефесянин:[/b] Търсещият човек, който върви по пътя на доброто, стремейки се към истинско издигане и пречистване на живота в тази жизнена плоскост. Рано или късно той ще открие, че този път води до определен връх или граница, която земният човек не е в състояние да премине. Търсещият, който е достигнал до тази граница, се нарича в Библията ефесянин. Такъв човек стои пред избор: или да се освободи от ограниченията на диалектиката чрез фундаментална жизнена промяна, или да остане прикован за въртящото се колело на раждане и смърт, изпитвайки болка от неизбежната, закономерна гибел.
[b]Ефир [/b]- У Омир и гръцката поезия - небето и небесното пространство.
[b]Ехидна -[/b] От гр. - Змия, Полужена -полузмия, огнедишаща и мощна. Майка на Цербер, Лернейската хидра, Химера, Сфинкса и Немейския лъв.
[b]Ехнатон[/b] (Аменхотеп 4)- десетия фараон от 18-тата династия на Древен Египет, родоначалник на официалния монотеизъм.
[b]Еър, Алфред[/b] (1910-1989) - ангийски философ неопозитивист, метафизик.



* * *

[b]Ж[/b]



[b]Жезъл [/b]– Дървена или метална тояга, символ на духовната власт и сила. Най-ранните християнски изображения на Иисус го представят като пастир с жезъл в ръка.
[b]Жертва[/b] – В религията е приношение на бога в знак на благодарност и просба за помощ.
[b]Жертвеник[/b] – Олтар. Един от най-важните елементи в големите религиозни церемонии.
[b]Живот[/b] - 1. форма на движение на материята, качествено по-висша от физическата и химическата, но съдържаща ги в "снет" вид. Реализира се в индивидуални биологически организми и съвкупностите им. 2. в мистиката - предходното обяснение може да се определи като съществуване, докато живот е Словото, първосъздало и одушевяващо всемира, приело фокус в първоначалния божествен човек.
[b]Житно зрънце[/b] - вж. роза на сърцето.
[b]Жнана[/b] - Знание: окултна Мъдрост.
[b]Жрец [/b]– Свещенослужител, посредник между боговете и хората.


* * *

[b]З[/b]



[b]Загрей[/b] - орфически бог, отъждествяван с първия Дионис (роден от Персефона и разкъсан от Титаните).
[b]Зака/зекят/ [/b]- Задължителни помощи, давани от всички мюсюлмани, това е третата повеля в исляма.
[b]Закон[/b] - вътрешна съществена и устойчива връзка на явленията, обуславяща тяхното подредено изменение.
[b]Залмоксис[/b] - в тракийската митология - живял в плът образ на Дионис.
[b]Заратустра[/b] - Древноирански религиозен учител и философ от VIIв. пр. Хр., създател на религията зороастризъм, с върховен бог Ахура Мазда и разграничаване на доброто и злото.
[b]Заточение[/b] - (астрол.) Положението на планетата в знак противоположен, на този който управлява.Тук тя е принудена да се съобразява с наложените правила.
[b]Збелсурд[/b] (от трак. - който държи мълниите) - тракийски бог, отъждествяван с Зевс.
[b]Звезди неподвижни[/b] - (астрол.) Така древните назовават истинските звезди, за разлика от "блуждаещите" звезди-планетите.Значение се придава на тези звезди, които взимат определено положение в картата, като съвпад с куспид на даден дом, планети и тн.В зависимост от величината на звездата се дава различна орбиса за сключване на аспект.
[b]Зевс[/b] - Бог на гърма, баща на хората и боговете, върховно божество в древногръцкия пантеон (Юпитер в древноримската митология).
[b]Зел[/b] - древногръцки бог-олицетвопрение на съперничеството, син на Атина и Стикс.
[b]Зенд-Авеста[/b] - вж. Авеста.
[b]Зенон[/b] (490-430 пр.Хр.) - древногръцки философ, представител на Елейската школа. За него битието е било непротиворечиво, а познатото ни биполярно битие било привидно.
[b]Зефир[/b] - в древногръцката митология - бог на западния вятър, довеждащ дъжда.
[b]Зи[/b] - Божествен ахат.
[b]Зикр/зъкр/[/b] (араб. - урду) - мантра, произнасяне на молитви и божествени имена; при суфиите - религиозна практика.
[b]"Златната зора"[/b], орден - окултна организация от края на 19 век, създадена в Англия, обединяваща отделни розенкройцерски и теософски течения.
[b]Златната сватбена дреха[/b] - в гностицизма - светлинната дреха на новородената в Гносиса Душа, която чрез това е приготвена за обединението с Духа.
[b]Змийски огън[/b]: Творческата сила на волята на биологичното съзнание (вж. Съзнание), която циркулира в системата на гръбначния стълб и чрез нея и нервите ръководи цялата диалектична изява.
[b]Зодиак [/b]- състои се 12 знака, разположени по еклиптиката, те са символичната база в астрологията.Преди 2000 години знаците са съвпадали с действителните съзвездия.Началото на зодиака се приема точната на пролетното равноденствие.
[b]Зороастризъм[/b] - дуалистична древноиранска религия, създадена от Зороастър през 7 в. пр. Хр. и практикувана и днес от парсите. На нея се приписват есхатологичните идеи, задгробната отплата, както и пророчеството за бъдещия спасител от девица.
[b]Зохар[/b] - (евр.). "Книгата на Сиянието", Кабалистичен труд, който се приписва на Симон бен Йохан (1 век).



* * *

[b]И[/b]




[b]Иат[/b] - в древноегипетската митология - място в полето на блажените, където отсядат душите на мъртвите.
[b]Игумен[/b] (от гр. - водач) - управител, настоятел на манастир.
[b]Идеализъм [/b]- философско направление, което при разрешаване основния въпрос на философията за отношението на мисленето към битието взема за първично съзнанието на духа, а природата, битието, материята за вторично.
[b]Идеократизъм [/b]- стремеж да се подчини всичко на идеите.
[b]Идеология [/b]- Теория за познавателните принципи. Система от идеи, обслужваща нечий интерес.
[b]"И дзин"[/b] - "Книга на промените" - древен китайски трактат за езотеричната практика, използващ система от хексаграми.
[b]Идол[/b] (от гр. - изображение) - изкуствено създаден в ума образ, фигура.
[b]Изида [/b]- древноегипетска богиня на майчинството, лечението и земеделието, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор.
[b]Изкупление[/b] - от църковнославянски - освобождаване от робство.
[b]Изкушение[/b] - според теологията - изпитание, при което се разкриват истинските свойства на човешката душа.
[b]Икос[/b] - (от гр. - дом) - църковно песнопение, съставено от 12 части.
[b]Икона[/b] (от гр. - образ, отражение) - първоначално е означавало отражение на действителност; понастоящем се използва за изображение на личността на светец, изрично определено за различно от действителната му личност - за избягване на идолопоклонството.
[b]Иконокласт[/b] - Член на религиозна секта през VІІІ в., бореща се против почитането на иконите, иконоборец.
[b]Икономия на мисленето[/b], принцип - субективноидеалистическо положение, според което критерият на истината на всяко познание се състои в получаването на максимум знания с помощта на минимум познавателни средства, въведено от Мах и Авенариус.
[b]Иконостас[/b] (от гр. - място за икони) - висока преграда между олтара и средната част в православния храм, на която са поставени икони.
[b]Илития[/b] - древногръцка богиня на раждането и акушерството, дъщеря на Зевс и Хера.
[b]Илюзионизъм[/b] - Философско учение, според което в основата на всяко познание и дейност лежи измамата, илюзията.
[b]Илюзия[/b] - (от лат. - измама, заблуда) - изопачено възприятие за действителността.
[b]Имагинерен[/b] - Само мислимо възможен, въображаем.
[b]Имаго[/b] - По Юнг — несъзнателен прототип на близките, изработен в детството при първите контакти със семейното обкръжение, определящ впоследствие отношенията с околните.
[b]Имам[/b] (от араб. и фарси - лидер) - 1. при сунитите - човек, който ръководи общите молитви в исляма, и изнася петъчните служби. 2. при шиитите - виден духовен водач в човешката история.
[b]Иманентна школа[/b] - едно от субективноидеалистичните напралвения във философията от края на 19 в. Най-известни негови представители са Шупе, Шуберт-Золдерн, Ремке, Льоклер.
[b]Иманентен[/b] - 1. Вътрешно присъщ, произтичащ от природата на предмета или явлението. 2. Иманентна философия — реакционна субективна философия, която смята битието само за вътрешно съдържание на съзнание и отрича съществуването на обективния свят извън съзнанието.
[b]Импликация[/b] - (от лат. - тясна свързаност) логическа връзка, при която първото положение влече, предполага второто.
[b]Ин[/b] - В таоизма — един от двата допълващи се и противоположни основни принципа на китайската философия — този на женското начало, на земята, студа, тъмнината, неподвижността и т.н. Противоположно на Ян.
[b]Инана[/b] (от шумер. - владетелка на небесата) - главно женско божество в Шумер, покровителстващо плътската любов, плодородието и жизнените сили.
[b]Инвариантност[/b] - (от лат. - неизменност) свойство на даден параметър, величина и т.н. за непроменливост при определени преобразувания на времето и пространствените измерения.
[b]Ингресия[/b] - движението на дадена плането от един знак в друг.
[b][b]Индетерминизъм [/b][/b]- Идеалистическо учение, което отхвърля всеобщата закономерност и причинна зависимост в природата и обществото, като признава абсолютната свобода на човешката воля.
[b]Индивидуация [/b]- 1. Характерното за даден индивид. 2. У Лайбниц — същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество. 3. У Юнг — процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано.
[b]Индра[/b] - в древноиндийската митология - бог на гърма и мълниите, предводител на боговете, по-късно локапала на Изтока.
[b]Индуизъм[/b] - Основната религия в Индия, развила се на основата на браманизма, с пантеон от божества, основата на който е триединството на Брахма, Вишну и Шива. Индуизмът не е единна религия, а представлява система от местни вярвания. Той е политеистичен, макар школата Веданта да представлява пантеистична религия.
[b]Индра[/b] (от санскр. - сила) - във ведическата митология бог на небето, гръмотевиците, мълниите, бурите, дъжда и плодородието.
[b]Индукция[/b] - (от лат. - насочване) метод на познаване от частното към общото.
Инка - в дзен-будизма - печат на просветлението; официално потвърждение от страна на учителя, че подопечникът му е завършил обучението си
[b]Инкарнация[/b] (от лат. - влизане в плътта) - въплъщение.
[b]Инстинкт[/b] - (от лат. - подбуда) форма на психическа дейност, обусловена от биологичния строеж и процеса на приспособяване към средата.
[b]Инструментализъм[/b] - субективноидеалистическо направление в прагматизма, въведено от американския философ Дюи и последователите му.
[b]Интегритет[/b] - Цялостност, целокупност. Честност, непоквареност.
[b]Интелектуализъм[/b] - философско учение, което издига на преден план познанието чрез интелекта и метафизически го откъсва от сетичното познание и практиката.
[b]Интелигибилен[/b] - (от лат. - разсъдъчен) философки термин, означаващ предмет или явление, схващано само чрез разума или интелектуална интуиция.
[b]Интердикт[/b] (от лат. - запрещение) - отнемане от Римокатолическата църква правата на отделни духовници или общини да извършват служби и тайнства.
[b]Интроверт [/b]- Лице, отдаващо по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния. Противоположно на екстраверт.
[b]Интроекция[/b] - понятие, въведено от Авенариус, с което е означавал недопустимо вмъкване на специфично духовния образ на идеалното в съзнанието на индивида, което довежда до дуализъм.
[b]Интроспекция[/b] - Метод за изследване психическия живот на човека, чрез самонаблюдение.
[b]Интуиция -[/b] В идеалистическата философия — "непосредно" достигане на истината без помоща на научния опит и логическите умозаключения.
[b]Инфалибилитет[/b] (от лат. непогрешимост) - качество, придадено на папата от Първия Ватикански събор (1870), означаващо неговата непогрешимост, когато се произнася по въпроси за вярата и непогрешимостта.
[b]Ипоит, Жан[/b] (1907-1968) - френски философ екзистенциалист, изключителен привърженик на Хегел.
[b]Ирационализъм[/b] - 1. във философията - учение, подчертаващо ограничеността на познавателните възможности на разума и признава за основен вид познание интуицията, чувството, инстинскта и т.н. 2. в етиката - методологически принцип за тълкуване природата на нравствеността.
[b]Ирмос[/b] (от гр. - върволица) - вид църковна песен, която стои в началото на други песни.
[b]Исихазъм[/b] - Мистико-аскетично учение в Православната църква, особено разпространено през ХІІ—ХІV в., според което при усилена молитва и вътрешно вглъбяване вярващият може да постигне единение с Бог, да види и да влезе в контакт с излъчваната от него енергия (Таворската светлина).
[b]Ислям [/b]- Религия, основана от Мохаммед (570-632), последната по време на създаване от трите големи монотеистични религии.
[b]Истина[/b] - вярно отражение на действителността. Характеристиката се отнася не до самите неща, а до мислите.
[b]Историзъм[/b] - принцип на познанието на нещата и явленията в тяхното развитие, ставане, във връзка с пораждащите ги условия.
[b]Иу-кабар зиво[/b] - Гностически термин. В системата на назореите означава "Владика на Еоните". Това е предсъздател /Еманатор/ на седемте свети живота /на седемте първични Дхиан Чохани или Архангели, всеки от които представлява една от основните добродетели/, и едновременно с това самия той се нарича третия живот /третия Логос/. В Кодекса към него се обръщат като към Лозата, която дава храна за живот. По такъв начин той е идентичен с Христос, който казва: "Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят" /Иоан 15-1/. Известно е, че римско-католическата църква смята Христос за "Повелител на Еоните*", както и Михаил, "който е подобен на Бога". Идентична представа са имали и гностиците.
[b]Ихрам[/b] - Специален период по време на Хадж, когато всички мюсюлмани се оттеглят от нормалния живот и размишляват само по религиозни въпроси.
[b]Ишвара[/b] - /санскр./ "Владиката" или личния бог, божествения Дух в човека. Буквално – Върховното /независимо/ битие. В Индия е титлата на Шива и други богове. Шива се нарича още Ишварадева или върховния дева.
[b]Ищар[/b] (Астарта) - финикийска богиня на майчинството, плодородието и Луната.




* * *

[b]Й[/b]


[b] Йакша[/b] - Вид полубожествени същества, обикновено благосклонни, понякога злонамерени. Много от тях са могъщи местни божества; други живеят на планината Шумеру, пазейки сферата на боговете.
[b]Йезуит[/b] - Монах от католическия орден, основан от Игнатий де Лойола през 1534 г. за разпространяване на католицизма сред еретици и езичници и в служба на папската власт, като не се подбирали средствата (измама, лицемерие, шпионаж, убийства), понеже лозунгът на ордена е: "целта оправдава средствата".
[b] Йерархия[/b] - 1. Строго определен ред на подчинение на длъжностите. 2. църк. Висшите духовни лица на една църква. 3. Разположение на елементите по степен на важност, големина и др.
[b]Йерей[/b] - свещеник в православна църква.
[b] Йерограматици[/b] - Титла, давана на египетските жреци, на които е било доверено написване и четене на свещени и тайни писмена. Буквално "писари, правещи съкровени записи". Те са били наставници на неофитите, които се подготвяли към посвещението.
[b]Йерофант[/b] - От гръцката йерофантис, буквално "тълкувател на свещените понятия"; титла, принадлежаща на най-високите Адепти
В храмовете на античността, които са били Учители и тълкуватели на Мистериите и Посветителите във висшите Велики Мистерии. Йерофантът е олицетворявал Демиурга и е разяснявал на подготвящите се за Посвещение различни феномени на творението, които са били правени за тяхното обучение.
"Той е единствен тълкувател на екзотерични тайни и доктрини. Неговото име е било забранено да бъде произнасяно пред непосветения. Той е пребивавал в Изтока и като символ на своята власт е носил на врата си златна топка. Също така е бил наричан Мистагог". (Кенет Р.Х.Макензи, "Кралска масонска енциклопедия").
[b]Йехова[/b] - Име на старозаветния библейски бог.
[b]Йеховист[/b] - Член на сектата "Свидетели на Йехова", която следва буквално библейските поучения и не признава Светата Троица.
[b]Йидам[/b] - Лично божество и 'коренът на постиженията' от трите корена. Йидамът е божеството покровител на практикуващия, личният защитник на практиката му и водач към просветлението. Традиционно, практиката на йидам е основната практика, която следва подготвителните практики (ньондро). Тя включва двата етапа на развитие и завършване и е идеална стъпка и мост към по-фините практики на Махамудра и Дзог чен. По-късно, практиката с йидам се явява като идеално подсилване на възгледа на тези фини практики.
[b]Йоан Богослов[/b] - Апостол, евангелист, смята се за автор на библейското "Откровение".
[b] Йога[/b] - Древно-индийска религиозно-философска система за постигане на самопознание и връзка, единение с бог чрез контрол над мисловните и телесни функции. Съществуват различни видове йога (карма, джнана, хатха, бхакти и т.н.).
[b]Йогананда, Парамаханса [/b](1893-1952) - индийдки гуру и поет, предавал основите на индуизма в модерния запад.
[b] Йогин[/b] - Тантрически практикуващ. "Йоги" често носи конотация на някой, който вече е постигнал някакво ниво на осъзнаване на естественото състояние на ума.
[b]Йордан[/b] - най-голямата бързотечаща река в Палестина, където Йоан Кръстител кръщавал еврейския народ, както и Иисус Христос. Според гностиците река Йордан в Новия завет е символ на малкото кръвообращение между главата и сърцето.
[b]Йосиф Флавий[/b] - Историк от първото столетие. Елинизиран юдей, живял в Александрия; умира в Рим. Евсевий му приписва написването на 16-те прословути реда за Христос, които най-вероятно, са били вмъкнати в ръкописа от самият Евсевий, най-големият производител на фалшификации измежду отците на Църквата. Този откъс, в който ревностният юдей Иосиф, починал в юдейска вяра, е бил принуден да признае месианството и божествения произход на Иисус, днес е обявен за подправен от болшинството християнски епископи /в т.ч. от Ларднер/ и дори от Палей /Виж неговия "Evidence of Christianity"/. В продължение на векове откъсът е бил най-солидното доказателство за реалността на съществуването на Иисус Христос.





* * *

[b]К[/b]



[b]Ка[/b] - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - етерно-астрален двойник.
[b]Кааба[/b] - Най - святото ислямско място, светилище за всички мюсюлмани. Представлява малка сграда в светата джамия на Мекка, има почти кубична форма, построена е за да се сложи в нея Черния камък - най - тачената мюсюлманска светиня.
[b]Кабала[/b] - "нещо, което е казано", "предание" - мистична традиция в рамките на юдаизма. След XIII в. — езотеричен юдаизъм, който постепенно се превръща в развита нумерологична и буквена система, търсеща скрит смисъл почти във всяка буква на "Петокнижието".
[b]Кабанис, Пиер Жан-Жорж[/b] (1757-1808) - френски философ матриалист, лекар, признавал физиката на Декарт, но отхвърлял метафизиката му. Смятал, че съзнанието зависи главно от физиологичните функции на човека.
[b]Кабир[/b] - (ок.1440-ок.1518) Индийски поет, писал на хинди; един от проповедниците на учението бхакти.
[b]Кабири[/b] (от финик. - велики богове) - в гръцката митология - природни божества с малоазийски произход, деца на Хефест и нимфата Кабиро, наследили от баща си божествена мъдрост.
[b]Кадр[/b] - От араб. - Ценност, качество, част, съдба. В суфизма - човешката воля, конструктивната сила.
[b]Кадуцей[/b] – Меркуриев жезъл. Обвитият със змии вълшебен жезъл на гръцкия бог Хермес, с който той можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен.
[b]Каза[/b] - От араб., урду - съдба, разрушителна сила. В суфизма - божествената Воля.
[b]Казуализъм[/b] - Обяснение на всичко в света със случайността.
[b]Казуистика[/b] – 1. Разглеждане на отделните случаи във връзка с общите принципи (на правото, морала и др.) 2. В теологията и особено в католицизма — учение за пределите и мярката на греха в различните ситуации. 3. Извратливост и находчивост при доказване на лъжливи и съмнителни положения, обикновено при спор.
[b]Каибит[/b] - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - душевна сянка.
[b]Каин[/b] - В стария завет — Син на Адам и Ева, убил от завист по-малкия си брат Авел.
[b] Кайрос[/b] - 1. В гръцката философия — преживяна криза в рамките на определено време, през което човекът е длъжен да вземе решение и да действа. 2. В Библията — определено от Бога време за изкупление.
[b]Кала[/b] (от санскр. - време) - във ведическата митология - божество, олицетворяващо времето, чрез което се осъществяват космическите функции на божествената триада, т.е. създаването, развитието и унищожението на съществуващото.
[b]Калачакра[/b] - "Колелото на времето." Тантра и Ваджраяна система преподадена от Буда Шакямуни, показваща връзката между феноменалния свят, физическото тяло и ума.
[b]Калвинизъм[/b] - Едно от направленията на протестантството по време на Реформацията (XVI в.) основано от Жан Калвин (1509-1564) в Швейцария, което проповядва идеята за абсолютната предопределеност и "светския аскетизъм" и се разпространява в Германия и Холандия под името реформаторство, във Франция хугенотство, а в Шотландия, Англия и Сев. Америка — презвитерианство.
[b]Календи[/b] - название на първия ден от всеки месец у древните римляни, който се прекарва в тържества.
[b]Кали[/b] - В индийската митология — съпругата на бог Шива, богиня на подземното царство и отмъщението. Наричана е "Черната" или "Тъмната" богиня. Тя приема жертвите си по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа, като понякога ѝ пренасят в жертва дори хора. Изобразяват я танцуваща върху мъртвото тяло на своя съпруг Шива, като в едната ръка държи главата му, а в другата върти меч. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг, тъй като нищо видимо на този свят не е вечно.
[b]Калиопа[/b] (от гр. - хубавогласна) - една от деветте музи - първоначално богиня на песнопението, после - покровителка на епическата поезия и науката.
[b]Калипсо[/b] - Нимфа — владетелка на митичния о-в Одигия, която спасила Одисей след корабокрушение, приютила го и му обещала безсмъртие, ако остане при нея, но по заповед на Зевс му помогнала да си построи сал, за да се върне в родината си.
[b]Калпа[/b] - Световна епоха, период, космически цикъл.
[b]Камалока[/b] - Полу-материален свят, за нас е субективен и невидим, където остават развъплътените "личности" или астралните форми, наречени Кама Рупа, докато не изчезнат изцяло за сметка на пълното изчерпване на последиците от менталните импулси, които са създали тези ейдолони на низшите животински страсти и въжделения /вж. Кама Рупа/. Камалока е Гадес на древните гърци и Аменти при египтяните – страната на Безмълвните Сенки.
[b]Кама Рупа[/b] - Както метафизично, така и в нашата езотерична философия е субективна форма, която се поражда от всяко чувстващо същество вследствие на неговите ментални и физически мисли и желания, насочени към материални неща; формата, надживяваща смъртта на своето тяло.
Кампанела, Тозмазо (Джовани Доменико) (1568-1639) - италиански философ утопист, протичник на схоластиката, привърженик на сензуализма и деизма.
[b]Камени[/b] - стари италийски божества, изворни нимфи на песента и предсказанието, отъждествявани от римските поети с гръцките музи.
[b]Камю, Албер [/b] (1913-1960) - френски писател и философ, представител на атеистичния екзистенциализъм, Нобелов лауреат.
[b]Канал на змийския огън[/b] - Гръбначният стълб.
[b]Кандобле[/b] - Афро-християнска религия в Бразилия, възникнала чрез отъждествяване на християнските светци с африканските богове и духове от негри роби, опитващи се да съчетаят своята вяра с религията на господарите си.
[b]Канон[/b] - 1. Църковно правило на вярата, установено от църковните отци от ранния християнски период. 2. Решение на църковен сбор, имащо отношение към организационния живот на църквата. 3. Списък на книгите, признати от църквата за свещенни (библейски канон). 4. Списък на богослужебните книги и редът на богослуженията (богослужебен канон). 5. Главната част на литургията, като цяло запазена от древността (евхаристиен канон). 6. Съвкупност от похвати и правила в изкуството, задължителни за известна епоха.
[b]Кант, Имануел[/b] (1724-1804) - немски философ и учен, родоначалник на класическия идеализъм.
[b]Кантинианство[/b] - Философско учение на "критическия" и "трансцеденталния" идеализъм създадено от Кант, което е било насочено против френските материалисти от ХVIII век. То признава съществуването на предметите извън нашето съзнанине, но ги обявява за неопознаваеми. Пространството, времето, причинността и т.н. не са форми на съществуването на самите предмети, а са априорни форми на нашето съзнание.
[b]Капела[/b] - малка неенорийска църква или пристройка в двора на голяма, за лично уединение.
[b]Капха[/b] - - в индуизма - една от трите доши, съчетание на земя и вода.
[b]Капилавасту[/b] - Мястото на раждане на Владиката Буда, наречено "жълта обител". Столицата на царя, бащата на Буда.
[b]Кардея[/b] (от лат. - вратни панти) - римска богиня, страж на вратите, пазителка на семейното огнище.
[b]Кардинални знаци[/b] – (атсрол.) Включва знаците Овен, Везни, Рак, Козирог.Характеризират се с темперамент.
[b]Карлайл, Томас[/b] (1759-1881) - английски философ и историк, пропагандирал идеалистическата философия и реакционния романтизъм.
[b]Карма[/b] - действие, влияние, причина-следствие, съдба.
[b] Карма, санчита[/b] - Натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.
[b]Карма, кринаяна или карма-семена -[/b] Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.
[b]Карна[/b] (от лът. плът) - римска богиня на човешкото тяло и най-благородните му части.
[b]Карнап, Рудолф[/b] (1891-1970) - австрийски философ и логик, един от лидерите на неопозитивизма.
[b]Картезианство[/b] - Учение на френския философ Декарт и особено на неговите последователи, според което философията трябва да извежда своите положения от абстрактни достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.
[b]Касандра[/b] - Дъщеря на троянския цар Приам и Хекуба, която според преданието е била надарена от Аполон с пророчески дар, но и с проклятие никой да не и вярва.
[b]Касирер, Ернст[/b] (1874-1945) - немски философ идеалист, един от главните представители на марбургската школа на неокантианството.
[b]Каста [/b]- 1. Обществена група в Индия, строго обособена по произход, професии и привилегии на членовете и. 2. прен. Затворена група от хора, които отстояват обществените си интереси и достъпът до която е труден или невъзможен.
[b]Кастанеда, Карлос[/b] (1925-1998) - американски писател, социолог и антрополог от перуански произход, отказал се от научната си кариера за да изучава индиански окултизъм при ментора си Дон Хуан, който описва подробно в серия книги.
[b]Кастор[/b] - Син на спартанския цар Тиндарей и на Леда, смъртният брат на безсмъртния Полидевк, един от двамата диоскури, смел конеукротител и ездач.
[b]Катавасия[/b] (от гр. - спускане) - църковно песнопение, при което певците слизат от клиросите.
[b]Катарзис[/b] - (от гр. - очистване) в древногръцката естетика — понятие характеризиращо естетическото въздействие на изкуството върху човека, като за първи път този термин, употребяван в религиозен, етически, физиологически и медицински смисъл, получава естетическо съдържание у Аристотел (384—322 г. пр. Хр.), според определението му за трагедията, която е подражание на действие, а не разказ, което чрез състрадание и милост извършва очистение от такива страсти.
[b]Катари[/b] - Привърженици на голямо еретическо движение, произхождащо от богомилството и особено разпространено през ХІ—Х— в. в Северна и Централна Италия и донякъде в Южна Франция.
[b]Катванга[/b] - Жезъл, носен от тантричните адепти, символизиращ тайния партньор и трансформирането на трите отрови.
[b]Катехизис[/b] - 1. Кратко изложение на християнското учение чрез въпроси и отговори. Основни черти на някакво убеждение. 2. в древността - устно обучение.
[b]Катехуменат[/b] (от гр. - за който ще учи) - установление на древната църква, имащо за цел да огласи ли просвети желаещите да приемат кръщение.
[b]Католикос[/b] - (от гр. - вселенски) първоначално — върховен глава на няколко манастира в даден район. Понастоящем — титла на главата на Несторианската църква и на Арменската църква, а също и на грузинския патриарх, който се титулува Католикос-Патриарх.
[b]Католицизъм[/b] - Една от главните (наред с православието и протестантството) насоки в християнството, оформила се след разрива с Източните църкви през 1054 г.; вероизповедание на западната християнска църква с глава римския папа.
[b]Кафири[/b] (араб. - невярващи) - Название сред мюсюлманските народи за немюсюлманско население. Инаят Хан има предвид невярващите въобще.
[b]Кахуна[/b] - традиционен хавайски шаман.
[b]Кашер [/b]- В юдаизма — храна приготвена и сервирана в специални съдове и определен начин в съответствие с религиозните норми: месото трябва да бъде заклано от свещеник, не се допуска свинско, на масата не се слага месо и свинско заедно и т.н.
[b]Квазар[/b] - извънгалактически обект, източник на интензивно излъчване в оптическия и радиодиапазон.
[b]Квакери[/b] - Последователи на християнска протестантска секта създадена през XVII в. в Англия и сега широко разпространена в Америка, която отхвърля църковните обреди и института на свещениците, проповядва пацифизъм и се занимава с благотворителност.
[b]Квант[/b] - (от. лат. - колко, количество) във физиката - нещо неделимо, нещо безкрайно малко и най-често елементарна единица.
[b]Квантова механика[/b] - дял от физиката, изучаващ микросвета. Нейното развитие и интерпретация са свързани с имената на Планк, Бройл, Бор, Хайзенберг, Шрьодингер, Борн, Дирак и др.
[b]Кватернер[/b] - Четирите низши "принципа в човека", които образуват неговата личност /т.е. Тялото, Астралния Двойник, Праната или животът, и низшия Манас или чувстващият ум/, за разлика от Висшият Тернер или Триада, състоящ се висшата Духовна Душа, Разум и Атман (Висш Аз).
[b]Квиетизъм[/b] - (от лат. - бездейност) богословско етическо учение в католицизма възникнало през 17 в., според което религиозното благочестие се състои в съзерцаване и духовно самовдълбочаване, които водят до абсолютен душевен покой. Безучастно отношение към обкръжаващата действителност.
[b]Квирен[/b] - италийски бог на войната, първоначално епитет на Марс, после отделен родоначалник на сабиняните.
[b]Кеб[/b] - древноегипетско прастаро божество на земята.
[b]Кейси, Едгар[/b] (1877-1945) - американски ясновидец и паралечител, известен е с предсказанията си, направени по време на транс и записани от стенограф.
[b]Кейс, Пол Фостър[/b] (1884-1954) - американски окултист, изследовател на таро, автор на трудове в тази област, както и на колода карти.
[b]Кембриджка школа[/b] - направление в английската философия от 17 в., възродило философията на Платон.
[b]Кенотаф[/b] - Гроб, в който няма тленни останки на мъртвец, тъй като тялото на починалия е изчезнало или се намира далеч от родината.
[b]Кентаври[/b] - 1. Диви същества от гръцката митология, рожби (освен Хирон) на Иксион и Нефела, изобразявани обикновено като полухора-полуконе, с човешка гора част на тялото и конско туловище. 2. За Омир — старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворяващо страшната мощ на спускащите се от високо водопади.
[b]Кеншо[/b] - в дзен будизма - себеосъзнаване, взиране в собствената същност.
[b]Кери[/b] (от гр. - гибел) - в гръцката митология - богини на гибелната орис и насилствената смърт.
[b]Кетер[/b] - "Венец", висшият от десетте Сефироти, първият от висшата Триада. Той съответства на Макропросопус, Безграничното Спокойствие или Арик Анпин, който се развива в Хокма и Бину.
[b]Кибела[/b] - Фригийска богиня "Великата богиня Майка" на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и нейното плодородие; отъждествявана с гръцката богиня Рея Силвия и римската Опс.
[b]Киренци[/b] - Привърженици на древногръцка философска школа (Северна Африка V в. пр. Хр.), основана от Аристип от Кирена и проповядваща хедонизма.
[b]Киркегор, Сьорен[/b] (1813-1855) - датски религиозен философ, предшественик на екзистенциализма. Според него истинската философия може да е само тази, която има дълбоко личен характер.
[b]Класицизъм[/b] - (от лат. - образцовост) художествен метод и естетическа теория, характерни за европейското изкуство от периода на развета на абсолютизма (17-18 в.).
[b]Клерикализъм[/b] - Стремеж на духовеството в отделни страни да подчини на себе си обществения, културния и политическия живот.
[b]Климент Охридски[/b] (9-10 в.) - старобългарски мислител и писател, учител и проповедник. Един от учениците на славянските просветители Кирил и Методий.
[b]Клио[/b] - В древногръцката митология — една от деветте музи, покровителка на историята и епическата поезия.
[b]Клир[/b] - духовенството при даден храм, епархия или отделна поместна църква.
[b]Клото[/b] (от гр.- плетачка) - Една от трите сестри мойри — богини на съдбата.
[b]Коани[/b] - Въпроси гатанки, решаването на които според дзен-будизма може да доведе до прозрения относно смисъла на битието.
[b]Коен, Херман[/b] (1842-1918) - немски философ, основател на марбургската школа.
[b]Колело[/b] на диалектиката - Постоянно повтарящият се процес на раждане, живот, смърт и реинкарнация.
[b]Коменски, Ян Амос[/b] (1592-1670) - чешки педагок, хуманист и философ, противник на схоластичната система на обучение, ръководител на една от групите на "моравските братя".
[b]Конвенционализъм[/b] - философска концепция, според която научните понятия и теоретичните построения са по своята основа продукт на споразумение между учените.
[b]Конгрегация[/b] - Религиозно събрание или община, събор, паство.
[b]Кондак[/b] - кратко църковно песнопение, съдържащо догматическото значение на празнуваното събитие.
[b]Кондиционализъм[/b] - философксо учение, основано от М. Ферворн, което заменя понятието причина с понятието комплекс от условия.
[b]Кондияк, Етиен Боно дьо[/b] (1715-1780) - френски просветител, католически свещеник, спомогнал за подриване на църковната идеология с трудовете си.
[b]Кондорсе, Жан Антоан [/b] (1743-1794) - френски философ просветител, привърженик на физиократите, критикувал религията от позицията на деизма.
[b]Конкордия[/b] (от лат. - съгласие) - римска богиня, олицетворение на гражданския мир.
[b]Конс[/b] - древноримско хтонично божество на земята и земеделието, по-късно отъждествявано с Нептун.
[b]Константин-Кирил философ[/b] (827-869) - един от най-изявените учени и теолози във Византия през 9 в., ученик на патр. Форий и Лъв Граматик. Създател, заедно с брат си Методий, на славянската азбука.
[b]Конт, Огюст[/b] (1798-1857) - френски философ, основател на позитивизма. Искал науката да се ограничава с описване на външния облик на явленията.
[b]Конта, Василе[/b] (1845-1882) - румънски философ материалист, според който безкрайната материя се развива вечно в пространството и времето.
[b]Конформизъм[/b] - (от лат. - съобразност) приспособенсчество, пасивно приемане на съществуващия ред, господстващите мнения и т.н.
[b]Конфуцианство[/b] - Едно от главните философски течения в древен Китай с основоположник Конфуций (551-479 пр.Хр.).
[b]Концептуализъм [/b]- Направление в схоластичната философия, което, както и номинализма, отхвърля учението на средновековния реализъм и отрича реалното съществуване на общото независимо от отделните неща, но за разлика от номинализма признава съществуването в съзнанието на предопитни общи понятия — концепти — като особена форма на познание на действителността.
[b]Коран/Kur-an kerim/[/b] - Свещена книга на мюсулманите, която съдържа учението на Мохамед и се състои от 114 сури (глави).
[b]Корелативизъм[/b] - Схващане в теорията на познанието, според което субектът и обектът са съотносителни, неделими един от друг и немислими един без друг, което е противно на материалистическата теория на отражението.
[b]Космогония[/b] - (от гр - раждане на космоса) клон от науката, в който се изучават произходът и развитието на небесните тела и системи.
[b]Космограма[/b] - Aстрологична карта построена за даден момент без отбелязването на домове.
[b]Космополит[/b] - (от гр. - гражданин на света) човек, отказал се от патриотични чувства, национална култура и традиции в името на единството на човешкия род.
[b]Крал по аспект[/b] - Планетата образуваща най-много аспекти.
[b]Кратос[/b] - (от гр. - мощ, насилие) древногръцки бог-олицетворение на силата, син на Стикс.
[b]Креационизъм[/b] - идеалистическо учение за сътворението на света, на живата и неживата природа като единен творчески акт.
[b]Кришна[/b] - (от санскр. - тъмен, поглъщащ, привличащ) аватар на Вишну, негова изява в плът, съпоставим с християнския Христос.
[b]Кришнамурти, Джиду[/b](1895-1996) - индийски философ и мистик, отгледан от ръководителите на теософското общество с намерението да бъде обявен за Мирови учител. Той се отказва от самопровъзгласяването си за такъв поради убеждението, че истината не може да бъде преподавана и натрапвана.
[b]Кронос[/b] - Най-младият от титаните в древногръцката митология, смятан за "създател на вселената" и изобразяван като величествен и печален старец с покривало на главата и сърп в ръка; римското му съответствие е Сатурн.
[b]Кроули, Алистър[/b] (1875-1947) - анлийски окултист, член на "Златната зора", самообявил се за превъплътение Елифас Леви, един от най-злокобните образи в окултизма въобще, автор на редица материали за магиите.
[b]Кроче, Бендето[/b] (1866-1952) - италиански философ, неохегелианец, установяващ четири степени на възвисяване на световния дух (естетическа, логически, икономическа и етическа).
[b]Кршна/Кришна/ [/b]- според различни индуистки традиции е осмият аватар на бог Вишну. Според други традиции, такива, като Гаудия вайшнавизма той е източникът на всички други инкарнации.
[b]Кръстев, Кръстьо[/b] (1866-1919) - един от най-изтъкнатите представители на българската философска мисъл в края на 19 и началото на 20 в. Застъпник на субективноидеалистическата философия, еклектик, с неокантианска ориентация.
[b]Кръщение[/b] - първото от седемте тайнства, чрез което повярвалият в Иисус Христос става член на неговата църква.
[b]Ксеномания[/b] - Чуждопоклонство; ксенофилия.
[b]Ксенофан[/b] (6-5 в.пр.Хр.) - древногръцки философ, основател на екелийската школа (Елеати), поет еклектик и сатирик. Един от първите критици на антропоморфизма, подчертавал, че хората създават богове по свой образ и подобие.
[b]Ку [/b]- една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - душа.
[b]Кузен, Виктор[/b] (1792-1867) - френски философ идеалист, еклектик. Утвурждавал, че всяка философска система може да бъде създадена от елементи, съдържащи се в различни учения.
[b]Култ[/b] (от лат. - поклонение) - Религиозна почит, сбор от молитви, заклинания, външни действия и др.; служене на божество.
[b]Кумара[/b] - Девствено момче или юноша, който дава обет за безбрачие. Първите Кумари това са седемте сина на Брама, родени от тялото на този бог по време на така нареченото Девето Творение. Твърди се, че названието им се дава поради техния формален отказ да "предсъздадат" своя род и, по такъв начин, съгласно легендата, те "остават Йоги".
[b]Кумрански свитъци[/b] — свитъци с древни еврейски и арамейски тескстове с откъси от Стария завет и редица апокрифни произведения, открити между 1947 и 1956 г. в няколко пещери край Мъртво море и смятани за част от библиотеката на религиозната секта на есеите.
[b]Кундалини[/b] - 1. в индуизма - змиевидна сила, лежаща свита в основата на гръбначния стълб, която пропълзява по него към главата, когато бива пробудена. 2. при гностиците - пръстен от безбройни миниатюрни кълбовидни точки, обграждащи пинеалната жлеза. Когато новият електромагнитен поток се докосне чрез Духовния атом, тимуса и кръвта до светилището на главата, тези точки, всяка от които има своя функция, свои възможности и свое действие, започват да излъчват многоцветна светлина – огненият кръг на кундалини.
[b]Купел[/b] - съд за кръщаване.
[b]Купидон [/b]- Епитет на бога на любовта Амур, обикновено изобразяван като момче с крила или като малко бузесто дете.
[b]Курия[/b] - целия папски двор.
[b]Кхат[/b] - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - физическо тяло.
[b]Кхепри[/b] - Древноегипетски бог на измененията и вечното подновяване на живота, представян с образа на скарабей.
[b]Кхнум[/b] - древноегипетски бог, моделиращ формата на човека, представян с глава на Овен.
[b] Кшетраджна, или Кшетраджнешвара[/b] - В окултизма е въплътения Дух, съзнателното Его във висшите си прояви, превъплъщаващият се Принцип или "Господът" в човека.
[b]Кювие, Жорж[/b] (1769-1832) - френски природоизследовател, основоположник на сравнителната анатомия и палеонтологията, привърженик на креационизма.





* * *


[b]Л[/b]




[b]Лаверна [/b] - римска богиня на нощната тъмнина и покровителка на придобивките (вкл. и незаконни).
[b]Лайбниц, Готфрид Вилхелм[/b] (1646-1716) - немски философ, учен, обществен деец. Внесъл голям принос в развитието на математиката и физиката. Във философията той тръгва от механистическия материализъм, но достига до субективния идеализъм и монадологията. Според него материята не може да бъде субстанция, понеже е протяжна и поради това делима.
[b]Лама[/b] - духовен водач и учител в тибетския будизъм.
[b]Лама, Далай[/b] - Най-висшия обявен духовен водач и учител в Тибет. Dalai Lama означава буквално "учител, чиято мъдрост е голяма колкото океана". Далай лама се счита за еманация на бодхисатва на милосърдието и състраданието.
[b]Ламаизъм[/b] - Едно от основните направления в будизма с духовен водач Далай Лама, разпространено в Тибет (господстваща религия от ХІV в.) и продължаващо идеите на школата махаяна, като включва в своя пантеон и редица местни богове и духове и развива редица нови ритуални особености.
[b]Ламбетски конференции[/b] - събрания на англиканските епископи, оглавявани от Кентърбърийския архиепископ, провеждани на всеки 10 години от 1867 г. насам.
[b]Ламетри, Жулиен Офре дьо[/b] (1709-1751) - френски философ материалист, лекар. Осланял се на физиката на Декарт и сензуализма на Лок, разглеждал света като проявление на вътрешно активната материална субстанция, форми на която са неорганичното, растителното и животинското царство (тук и човекът).
[b]Лао Дзъ[/b] (от кит. - стария младенец) - китайски философ и мистик, живял вероятно през 6 в.пр.Хр., автор на "Дао дъ Дзън" (Тао те кинг), основал чрез канона си една от трите основни философски ситеми на Изтока.
[b]Лаплас, Пиер Симон[/b] (1749-1827) - френски учен, математик и астроном. По философските си възгледи бил механистически материалист, атеист.
[b]Ларви[/b] - зли духове на римските покойници, които оставали непогребани или с неспазени погреб*лни церемониали.
[b]Лари[/b] - у римляните и етруските - домашни семейни богове, свързвани с предците.
[b]Латона[/b] - Латинизирана форма на името на гръцката богиня Лето.
[b]Лахезис[/b] (от гр. - наречница) - Еедна от трите сестри мойри — богините на съдбата.
[b]Лвовско-Варшавска школа[/b] - група полски логици и философи (Лукашевич, Котарбински, Айдукевич, Тарски и др.), работили между двете световни войни, характеризиращи се предимно с отричане на ирационализма и уточняване на основните идеи и принципи на традиционния рационализъм.
[b]Леви, Елифас[/b] (Алфонс Луи Констан) (1810-1875) - виден френски окултист кабалист, чието най-значимо съчинение е "Догма и ритуал на висшата магия".
[b]Левитация[/b] (от лат. - олекотяване) - преодоляване на гравитацията.
[b]Левкип[/b] (ок. 500-440 пр.Хр.) - съвременник и съратник на Демокрит, заедно с който е основоположник на атомистиката.
[b]Легат[/b] - папски представител при нечие правителство или член на папска делегация в поместен или вселенски събор.
[b]Легитимизъм[/b] - Теория в Западна Европа от началото на ХІХ в., отстояваща божествения произход, законноста, неограничеността и наследствеността на кралската власт, както и връщането на свалените от Наполеон кралски династии във Франция, Испания и т.н.
[b]Ледбийтър, Чарлз[/b] (1854-1934) - виден теософ, дясната ръка на Ани Безант, който заедно с нея осиновява Кришнамурти, след като решили, че той е следващия Всемирен учител. Автор е на окултни трудове и съучредител на Либералната католическа църква.
[b]Лема[/b] - (от гр. - предположение) в логиката - условно-разделително умозаключение (дилема, трилема и т.н.).
[b]Лемурия[/b] - митичен изгубен континент, предшествал Атлантида, вероятно разположен в Индийския океан, за който езотериката смята, че е люлка на човешката раса в сегашния и земно-телови вид.
[b]Лепта[/b] - 1. най-малка медна монета у древните израилтяни; 2. малък, но сърдечен дар за конкретна цел.
[b]Лесинг, Готхолд Ефраим[/b] (1729-1781) - немски просветител, философ, публицист, драматург, критик и теоритик на изкуството.
[b]Лета[/b] - в гръцката митология — дъщеря на богинята на раздора Едрида и река в подземния свят, от която сенките на покойниците пиели вода и забравяли земния си живот.
[b]Лето[/b] - гръцка богиня - титанида, дъщеря на титана Кей и титанката Феба, майка от Зевс на Аполон и Артемида, образ на богинята майка, прославена чрез децата си.
[b]Ли[/b] - в китайската философия - понятие за закон, ред на нещата, форма и т.н. Идеалистите го тълкуват като духовно начало, противоположно на материалното начало - ци.
[b]Либер[/b] - староиталийски бог на оплождането и засаждането.
[b]Либерално християнство[/b] — течение в протестантската теология, философията и етиката, широко разпространено през втората половина на XІX в., което се стреми да превърне християнството в конкретна морална и социална програма за разрешаване на съвременните проблеми.
[b]Либидо[/b] - (от. лат. - влечение, желание) - понятие, въведено от Фройд и обозначаващо психичната енргия, предположена от сексуалния нагон.
[b]Либитина[/b] - староиталийска богиня на плодородието и погребенията.
[b]Лила[/b] - (от санскр. - игра) в индуизма - саможертвата на бог чрез създаването на света, което е едновременно и негово забавление.
[b]Личност[/b] - 1. субект, който е в състояние да се самонасочва. 2. човекът в качеството му на социален иднивид. 3. продукт на индивидуалната адаптация към външните ситуации и нейните общи основи.
[b]Липика[/b] - финоматериална "дреха" на "висшия аз" (ауричното същество), електромагнитно създадена от личния товар на кармичните обвързаности, която чрез тези електромагнитни потенциали управлява съществуването на личностите, в които носителят и се въплъщава.
[b]Лития[/b] (от гр. - интензивна молитва) - част от православното богослужение, извършвана с образуване на шествия по повод бедствия или тържествени случаи.
[b]Литургика[/b] - богословска дисциплина, имаща за предмет църковното богослужение.
[b]Литургия[/b] - обществена служба, извършвана от епископите и презвитерите, която в православната църква се провежда само преди обед, възпоменаваща земния живот и учението на Иисус Христос.
[b]Логика[/b] - 1. наука за формално-валидните умозаключения, създадена като самостоятелна дисциплина от Аристотел. 2. разсъждението, основано на причинно-следствените връзки, използвано за правене на поредица от предположения и достигане на заключение.
[b]Логос, логия[/b] - гр. "слово", "понятие", "мисъл", "разум", "наука" 1. В древногръцката материалистична философия — всеобща закономерност (Хераклит). 2. В Идеалистическата философия — духовно начало, божествен разум (Платон). 3. В християнството — Исус Христос. 4. Първа съставна част на сложни думи със значение "наука"
Понятие, широко използвано в античната и средновековната философска и религиозна летература с различни значения (всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др.), като в Стария завет логос означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет логос се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос.
[b]Лок, Джон[/b] (1632-1704) - англиски философ материалист, развил теорията на материалистическия емпиризъм, услужнен от номинализма и рационализма.
[b]Локаята[/b] - Материалистическо философско течение в древна Индия, според което предметите на Вселената се състоят от четири елемента (земя, огън, вода и въздух), като на всеки елемент съответства особена разновидност на атомите, съществуващи изначално.
[b]Лоски, Николай Онуфриевич[/b] (1870-1965) - руски философ идеалист, направил опит да създаде система на т.нар. интегрален интуитивизъм. Изхождал от представата за света като органично цяло.
Лотце, Херман (1817-1881) - немски философ, чиите идеи били своеобразен компромис между материализма и идеализма (преобладаващ).
[b]Лоцава[/b] - Тибетски преводачи на религиозни текстове, които обикновено са работили заедно с индийските пандити.
[b]Луа[/b] - староиталийска богиня, дъщеря на Сатурн, в чиято чест изгаряли плененото от неприятеля оръжие.
[b]Лукреций Кар[/b] (ок. 99-55 пр.Хр.) - римски поет и философ материалист, продължител на Епикур, желаел да покаже пътя към щастието на външно ограничената личност.
[b]Лулий, Раймунд[/b] (1235-1315) - испански философ мистик, богослов и мисионер, ортодоксален представител на средновековния реализъм, стигащ у него до панлогизъм.
[b]Луна[/b] (от лат. - блестяща) - римска богиня на луната, сестра на Сол (слънцето), отъждествявана с гръцката Селена.
[b]Луперк[/b] - Староиталийски бог на плодородието, пасищата и стадата, подобен на гръцкия бог Пан и по-късно смесван с него, в чест на когото се организирали празненства, наричани луперкалии.
[b]Лутер, Мартин[/b] (1483-1546) - виден деец на Реформацията, основател на протестантизма. Отричал ролята на църквата и духовенството като посредници между бог и човек. Превода му на библията изиграл важна роля за формирането на общонационалния немски език.
[b]Лутеранство[/b] - едно от трите основни протестантските християнски течения на Запад (с калвинизма и цвинглианството), оформило се в хода на Реформацията (XVI в.) в Германия, с основоположник Лутер.
[b]Луцифер[/b] - В християнската митология — водач на възстаналите ангели, сатана, низвергнат от небето, повелител на ада.
Според гностицизма негова еманация е висшия аз на човек, или отражението в нисшия аз на индивидуализираното мислене.





* * *

[b]М[/b]



[b]Ма[/b] - първоначално, служителка на фригийската Велика майка (Кибела), по-късно самостоятелна богиня в Кападокия и о. Крит, където била смятана за съпуга и майка на Зевс.
[b]Маат[/b] - древноегипетска богиня на правосъдието, превъплъщение, жена и майка на бог Амон, представяна като жена с перо на главата. Името и култът идват от древнотракийски (бахарски) термин, носещ значението на светия дух или малката му сестричка - провидението.
[b]Мабиногион[/b] - ценен сборник от 11 средновековни легенди, написан на уелски през 11 в., наситен с елементи от древните дохристиянски митове на келтска Британия.
[b]Мавристи [/b]- Членове а монашеска конгрегация на св. Мавър на ордена на бенедиктинците във Франция (1618—1790), които виждали основната си задача да защитават авторитета на католическата църква от критиката на протестантите, а също така имат голяма принос за събирането и публикуването на средновековните ръкописи, като полагат осовите на палеографията и други помощни исторически дисциплини.
[b]Магия[/b] - (От гр. - вълшебство; от лат. - ритуали) умение за създаване на желаните ефекти и контролиране на събитията с помощта на действия, ритуали и церемониали, оказващи влияние върху естествените и свръхестествените сили.
[b]Магна Матер[/b] - от лат. - Великата Майка.
[b]Маздакизъм[/b] - Религиозно-философско учение в Иран и някои съседни страни през ранното Средновековие, зародило се през ІІІ в., според което в основата на развоя на света лежипостоянната борба между доброто и злото и което призовава към унищожаване на социалното неравенство, отъждествявано със злото.
[b]Маздеизъм[/b] - Религия на древните ирански народи в Средна Азия и Задкавказие (перси, мидийци, парти и др.), коята възниква в началото на І в. пр. Хр. и проповядва постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда срещу злия бог Ангро-Майниу.
[b]Маймонид[/b] (Мойсей бен Маймун, 1135-1204) - еврейски философ, аристотелик, един от лидерите на рационалистичната школа в юдаизма. Основа на философията му е синтез между юдейската теология и Аристотел.
[b]Майя[/b] (от санскр. - Илюзия) - космическа сила, която прави възможно феноменалното съществуване и неговото възприятие; всичко, което се подлага на промяна чрез разпадане и диференциация и по силата на това има начало и край.
[b]Макиавели, Николо ди Бернардо[/b] (1469-1527) - италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Смятан за родоначалник на идеята за модерната държава, проповядвал, че обществото се развива не по волята на бога, а по силата на естествени причини.
[b]Макрокосмос[/b] - пълната съвкупност от всичко съществуващо.
[b]Макумба[/b] - термин, често използван за разпространената в Бразилия разновидност на вуду и сантерия.
[b]Малбранш, Никола[/b] (1638-1715) - френски философ идеалист, привърженик на оказионализма, опитвал да изчисти Декартовия дуализъм от идеалистически позиции.
[b]Ман[/b] - (от нем. - неопределено лично местоимение) едно от основните понятия в екзистенциализма, въведено от Хайдегер като някакъв вид субект, специфична идентификация, ограничаваща свободата.
[b]Мандала[/b] - 1. "център и периферия". Тоталност, всеобхватността на света. 2. символ, образна картина на равновесието във вселената, използван често за медитация и др. мистични практики.
[b]Мандевил, Бернард[/b] (1670-1733) - анлийски философ моралист, иронизиращ социалното си съвремие.
[b]Манипура[/b] - една от седемте чакри, трета, слъчев сплит.
[b]Манихейство[/b] - религиозно дуалистическо учение, което е смесица от християнски и дуалистически възгледи, основано от персиеца Мани (Манес), оказало силно влияние върху богомилството.
[b]Мания[/b] - староиталийска богиня на подземния свят, майка на Плутон, Прозерпина и Хеката.
[b]Мантра[/b] - В индуизма и будизма — магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.
[b] Мантрадхара[/b] - Адепт в тантричните ритуали.
[b]Марбургска школа[/b] - едно от направленията на неокантианството, с главни представители Коен, Касирер, Щамлер и др.
[b]Маронити[/b] - Привърженици на маронитската християнска църква, която възниква през V—VІІ в Сирия по време на разкола в Източно-православната църква, като презХІІ—ХІV в. маронитите признават върховенството на папата, но запазват старинния си ритуал и богослужението на сирийски език.
[b]Мара[/b] (от санскр. - изкусител, унищожител) - митично същество, олицетворение на изкушенията, злото, греховността и низките страсти. Мара води живите същества по пътя на изкушенията към смъртта и царството на Яма.
[b]Маритен, Жак[/b] (1882-1973) - френски философ, признат лидер на неотопизма, опитвал да приспособи възгледите на Тома Аквински към съвремието.
[b]Марк Аврелий[/b] Антонин (121-180) - философ стоик, римски император, който пренасочил стоицизма от материалистичност към религиозен мистицизъм.
[b]Маркович, Светозар[/b] (1846-1875) - сръбски философ материалист, революционер демократ, утопичен социалист.
[b]Маркс, Карл [/b](1818-1883) - немски философ материалист, политикономист, политические деец, критикувал капитализма. Фундамент му е било лявото направление на Хегеловата философия.
[b]Маркузе, Херберт[/b] (1898-1979) - немски философ и социолог, от най-видните представители на Франкфуртската школа.
[b]Марс [/b] - римски бог на войната и плодородието, отъждествяван с гръцкия Арес.
[b]Марсел, Габриел[/b] (1889-1973) - френски философ и писател, виден представител на католическия екзистенциализъм. Близък по възгледи до Киркегор, противопоставял се науката, занимаваща се само с външното.
[b]Марти, Хосе[/b] (1853-1895) - кубински мислител, публицист, поет, идеолог и лидер на националноосвободителното движение. Първоначално се опитвал да преодолее крайностите на идеализма и материализма, но посттепенно се наклонил към последния.
[b]Мартинизъм[/b] - Общо название на редици мистически и окултни масонски учения, зародили се във Франция през ХVІІІ в., особено на доктрините на М. дьо Паскали.
[b] Масалианство [/b]- Религиозно учение, възникнало в Мала Азия през втората половина на ІV в. и оказало значително влияние върху формирането на богомилството, което отхвърля църковната организация, обреди и символи, призовава към скромен и аскетичен живот и твърди, че всеки съм може да спаси душата си.
[b]Масарик, Томаш Гариг[/b] (1850-1937) - чешки философ, педагог, политик, учен, писател и журналист. Съчетава позитивистки емпиризъм с религиозно-етични идеи.
[b]Масонство[/b] - Международно тайно религиозно-етическо движение със сложна структура и йерархия и пищни мистически обреди, зародило се в Англия в началото на ХVІІІ в.
[b]Масорети[/b] - Еврейски книжовници, които в периода от VІ до Х в. се занимават със задълбочено критично проучване и коментиране на запазените текстове на Стария завет и които са известни с това, че въвеждат азбучни знаци за означаване на гласните в еврейския език. каквито преди тях не е имало, като по този начин фиксират произношението на личните и географските имена в Библията.
[b]Материална сфера/Огледална сфера[/b] - Двете половини на съществуване на диалектичния природен ред. Материалната сфера е тази, в която ние живеем в нашата материална изява. Огледалната сфера е тази, в която, между другото, преминават различните процеси между смъртта и новото въплъщение.
[b]Материализъм[/b] - научно-философско направление, противоположно на идеализма. Стихийна увереност в обективното съществуване на външния свят.
[b]Материя[/b] - Обективната реалност, която съществува извън и независимо от човешкото съзнание и която възприемаме със сетивата.
[b]Матриархат[/b] - (от лат. - власт на майката) форма на родова организация, която се характеризира с първенствуващата роля на жената в социалния живот.
[b]Матута[/b] - староиталийска богиня на утрото.
[b]Мах, Ернст[/b] (1863-1916) - австрийски физик и философ, субективен идеалист, един от основателите на емириокритицизма, смятал нещата за "комплекси от усещания".
[b]Махабхарата[/b] - Древноиндийска епическа поема за дългата борба за власт между потомците на древния царски род Бхарта, съдържаща над сто хиляди двустишия на митологични, философски и социални теми.
[b]Махаманвантара[/b] - Буквално, големи интервали между Ману-та – период на вселенската активност. Тук Манвантара означава просто период на активност, противоположно на Пралайя или почивка, - без да се споменава продължителността на цикъла.
[b] Махат[/b] - Буквално "Велик". Първият принцип на Световния Разум и съзнание. Във философията на Пураните е първия продукт на първоприродата или Прадхана /същото, което е Мулапракрити/, източник на Манас-а, мислещият принцип, и на Аханкара или чувството "Аз съм Азът" в низшия Манас.
[b]Махатма[/b] - Индийски и тибетски аскети мъдреци, които чрез дълга подготовка, стигат до необикновена степен на духовна чистота, занание и сила.
[b]Махаяна[/b] - Клон на будизма, развил се между ІІ в. пр. Хр. — ІІ в сл. Хр. и станал преобладаваща форма на будизма в цяла Източна Азия, чиито привърженици наричат себе си последователи на "голямата колесница" и твърдят, че предлагат най-висша и най-пълна интерпретация на посланието на Буда.
[b] Махди[/b] - Пратеник на Аллах, който според мюсюлманската традиция ще се яви преди края на света, за да спаси превдниците и да довърши делото на Мохамед.
[b]Махрам[/b] - В исляма - мъж, с който една жена не може да сключи брак/баща, брат или чичо/, на който се разрешава да придружава жената по време на пътуване. Трябва да бъде близък роднина.
[b]Мегера[/b] (от гр. - завистница) - в гръцката митология — една от трите еринии, олицетворение на завистта и омразата.
[b]Медея[/b] - В древногръцката митология — магьосница, помогнала на Язон да вземе златното руно, после се оженила за него, но по-късно убила двете си деца и показала труповете им на баща им, задето пожелал друга.
[b] Медина[/b] - Вторият свят град на исляма, мястото където е погребан пророк Мохаммед.
[b]Медитация[/b] - Състояние на пълна физическа и психиеска отпуснатост, съпроводена от пробуждане, освобождаване и просветление на съзнанието.
[b]Медитация и следмедитация[/b] - тиб.буд. - Медитация тук означава да се отпуснеш в равнопоставеност, свободна от умствени построения, като чисто пространство. Следмедитация е когато човек е разсеян от това състояние на еднаквост, и концептуално разглежда явленията като илюзия, сън и т.н.
[b]Медиум[/b] - 1. В спиритизма — посредник между хората и света на отвъдните същности, способен да установява контакт с тях и да получава от тях определена информация. 2. В парапсихологията — човек притежаващ паранормални способности.
[b]Медуза[/b] - в древногръцката митология - единствена смъртна, но най-страшната от трите горгони, вкаменявала всеки, който я погледнел.
[b] Мекка[/b] - Най - светият град в исляма, където всяка година милиони мюсюлмани отиват на поклонение.
[b]Мелиоризъм[/b] - Философско учение, което заема средно положение между оптимизъм и песимизъм и според което съществуващият свят нито е най-добрия, нито е най-лошият, но той може да върви непрестанно към подобрение.
[b]Мелие, Жан[/b] (1664-1729) - френски философ материалист, основоположник на френския революционен утопичен социализъм, прокарвал учение за обществото и съдбата му.
[b]Мелпомена[/b] - в древногръцката митология — една от двете музи, покровителки на трагедията.
[b]Менелай[/b] - в древногръцката митология — цар на Спарта, син на Атрей, съпруг на Елена, който след отвличането на Елена от Парис започва война срещу Троя с помощта на брат си Агамемнон.
[b]Менделеев, Дмитрий Иванович[/b] (1834-1907) - изтъкнат руски химик (съставил периодичната таблица), материалист и стихиен диалектик, обявил се против спиритизма и енергитизма.
[b]Мен Дзъ[/b] (ок. 372-289 пр.Хр.) - виден последовател на Конфуций, идеалист. За основа на познавателния процес смятал не сетивността, а свидетелствата на разума.
[b]Менонити[/b] - Членове на протестантска секта, основана през ХVІ в. от нидерландския анабаптист Мено Симонис и проповядваща пацифизъм, смирение, строга пуританска етика и нравствено съмоусъвършенстване.
[b]Менс[/b] - римска бигиня, олицетворение на здравия човешки разсъдък.
[b]Меркурий[/b] - Древноримски бог на търговията и вестител на боговете, син на Юпитер и Мая; отъждествява се с гръцкия бог Хермес.
[b]Мерлин[/b] - архетипен британски маг, възприеман в миналото като друид, а сега като митичен персонаж, макар да има някои исторически сведения за съществуването му. Живял е вероятно през 6 в., като легендите разказват, че е трябвало да бъде роден от силите на ада, но изпълнението на плановете им се объркало и се родило своенравно и странно дете, решило да следва собствен път.
[b]Мерло-Понти, Морис[/b] (1908-1961) - френски философ екзистенциалист и феноменолог. Смятал, че светът е проекция на субекта.
[b]Месия[/b] - В юдаизма и християнството — спасител, който щял да бъде пратен от Бога да премахне злото на земята и да въдвори царството небесно.
[b]Месианизъм[/b] - Мистическо учение за идването на земята на спасител. Проповядване убеждение у някои хора, че на техния народ е предопределена особена роля в историята на човечеството.
[b]Месмер, Франц[/b] (Фридрих Антон) (1734-1815) - немски лечител, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Някои го считат и за родоначалник на съвременната хипноза и косвено на психоанализата.
[b]Метафизика[/b] (от гр. - след/отвъд природата) дял от философията, въведен като понятие от Аристотел, който се занимава с първичните принципи и съществуването (онтология).
[b]Метемпсихоза[/b] - Един от късните гръцки термини за прераждането на душата, който за първи път се среща у Диор Сицилийски (I в. пр. Хр.).
[b]Метис[/b] - древногръцка богиня, олицетворение на мъдростта, първата съпруга на Зевс, погълната от него през бременността си, защото било предопределено, че ще роди следващия господар на света.
[b]Мефистофел[/b] - през Средновековието — един от седемте главни дявола.
[b]Мехурт[/b] - древноегипетска богиня на нощното небе.
[b]Миза[/b] - според орфизма, женската съставка на Дионис.
[b]Микрокосмос[/b] - първоначалният човекът, като minutus mundus – малък свят.
[b]Миларепа[/b] (1052-1135) - известен тибетски поет, йогин и отшелник, изявен представител на будистката школa Ваджраяна и е един от т.нар. махасидхи (велики съвършени).
[b]Мил, Джон Стюарт [/b](1806-1873) - английски философ позитивист, логик-икономист, считал материята като възможност за усещане, а духа - за чувстване.
[b]Милетска школа[/b] (Йонийска) - най-древната философска школа в Гърция, от 6 в.пр.Хр. - Талес, Анаксимен, Анаксимандър.
[b]Миманса[/b] - Първа от шестте ортодоксални школи на древноиндийската философия, за чийто основател се смята мъдреца Джаймини.
[b]Минерва[/b] - дъщеря на Юпитер, древноримска девствена богиня на мъдростта и войната за благородна кауза, покровитлка на занаятите, изкуствата и науките, почитана още като Медика (Лечителка) и обикновено изобразявана в доспехи; съответства на древногръцката богиня Атина.
[b]Минорит[/b] - Монах от католически орден, чиито членове са "малки братя на Христа".
[b]Минотавър[/b] (от гр. - бик на Минос) - в древногръцката митология — човекоядно чудовище с човешко тяло и глава на бик, което живеело в лабиринта и било убито от атинския герой Тезей с помоща на Ариадна.
[b]Миро[/b] - благовонно масло, употребявано от църквата при тайнството миропомазване.
[b]Мироглед[/b] - съвкупност от принципи, възгледи и убеждения, определящи отношението към действителността.
[b]Миропомазване[/b] - второ по време тайнство, след кръщението. Дават се благодатни сили, необходими за укрепване и възрастване в новия живот, чрез помазване части на тялото с осветено миро и произнасяне на думите "Печат дара Духа светаго" (в българската православна църква).
[b]Мистерия[/b] - 1. Тайни религиозни обреди в чест на някои богове в древна Гърция, Рим и някои източни страни (мистериите на Деметра и Персефона, на Дионис-Бакх, на Офий и др.), достъп до които имали само посветените. 2. Драма с религиозно съдържание, възникнала в древна Гърция, възродена в Западна Европа през XIV в. забранена от католическата църква. Мистерията съдържа три основни цикъла (старозаветен, новозаветен и апостолски) и се отличава с масов площаден характер.
[b]Мистика[/b] - (от гр. - тайнство) 1. Религиозна вяра за непосредствено общение на човека с т. нар. свръхестествени сили. 2. Изследва въздействията на бога човешкия дух и общението на човека с бога.
[b]Мистицизъм[/b] - религиозноидеалистически възглед за действителността, основа на който е вярата в свръхестественото.
[b]Мит[/b] - (от гр. - разказ) народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ, пряко свързани с религията.
[b]Митра[/b] (авеста - договор, съгласие) - древен индо-персийски бог на светлината и правдата, а по-късно и на слънцето, изобразяван като младеж с фригийска шапка, притискащ с коляното си повален бик — символ на тъмните сили.
[b]Митраизъм[/b] - Култ към Митра, възникнал в Иран и родеещ се тясно със зороастризма; през І в. пр. Хр — ІV в. сл. Хр. митраизма е широко разпространен из цялата римска империя, а от І в. прониква и в днешните български земи.
[b]Михалчев, Димитър Георгиев[/b] (1880-1967) - български философ идеалист, социолог, публицист и общественик, основател на ремкеанството в България.
[b]Младохегелианци[/b] (левохегелианци) - радикално крило на Хегеловата школа, критикували религията.
[b]Мнемосина[/b] (от гр. - памет) - в древногръцката митология титанида, богиня олицетворение на паметта, съответстваща на римската Монета.
[b]Мнение[/b] - в античната филсофия - неудостоверено, субективно знание.
[b]Модус[/b] - (от лат. - мяра, начин) поостарял философкси термин, означаващ свойство на предмета, присъщо само на някои негови състояния за разлика от атрибута.
[b]Мозаизъм[/b] - Мойсеево законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. Религия на юдеите.
[b]Мойри [/b]- три богини на съдбата в древногърцката митология, които предели нишката на живота на всеки смъртен, дъщери на Зевс и Темида: Клото (предачка), Лахезис (наречница) и Атропос (неотменна).
[b]Моисей[/b] - Най-забележителната личност в старозаветната еврейска история, чиято историческа мисия била да изведе сънародниците си от Египет и да сключи завет с Бога на планината Синай.
[b]Мокса терапия[/b] - разновидност на акупунктурата, която прилага за въздействие в меридианните точки топлина.
[b]Мокша[/b] - (от санскр. - освобождение) в индуизма — състояние на абсолютна свобода, което след постигане освобождава от прераждане.
[b]Молебен[/b] - църковно богослужение, молене Бог за неговата милост и благодарност за оказваните от него благодеяния.
[b]Молитва[/b] - форма за общуване на човека с бога. Според българската православна църква има четири вида молитви - хвалебна, благодарствена, покайна, просителна.
[b]Молла[/b] (от тур. - съдия) - мохамедански съдия с богословско образование.
[b]Молокани[/b] - Религиозна секта в Русия, основана през втората половина на ХVІІ в., привържениците на която отричат грехопадението на Адам, не признават тайнствата и обредите на Православната църква и вярват не в Светото писание, а в устните предания и един вътрешен глас, присъщ на всеки човек.
[b]Молох[/b] - древен бог на слънцето, огъня и войната в семистската митология, на който се принасяли в жертва деца от знатни семейства, изгаряни живи върху жертвеници. Тиранична и безпощадна сила, която изисква пълно подчинение или непрекъснати човешки жертви.
[b]Монархианство[/b] - Християнска ерес, появила се през ІІ в., признаваща единството на Бога и отричаща троичността му; антитринитаризъм.
[b]Монах[/b] (от гр. - сам) - човек, дал обет да води безбрачен аскетичен живот според изискванията на определени религиозни канони.
[b] Монизъм[/b] - учение, което в противоположност на дуализма и плурализма приема, че света има едно единно начало — материята (материализъм) или духът (идеализъм). Философска нагласа приемаща, че в основата на битието има едно единствено начало, чиито следствия са всички неща.
[b]Монотеизъм[/b] – Религиозна система, основаваща се на вярата в един бог.
[b]Монотелизъм[/b] - Теологична доктрина, според която, Исус Христос има една единствена воля и две природи.
[b]Монофизитство[/b] - Християнска ерес, възникнала във Византия през V в. и разпространила се в Палестина, Сирия и особено в Египет, според която Исус Христос има само една природа — божествена.
[b] Монтанизъм[/b] - Учение на раннохристиянска секта, основана от Монтан (първоначално жрец на богиня Кибела) около 160 г., според което Св. Дух постоянно се намесвал в живота на хората и се явявал на посветените по време на екстаз.
[b]Монтен, Мишел дьо[/b] (1533-1592) - френски философ скептицист, издигнал на пиедестал човешкото съмнение.
[b]Монтескьо, Шарл Луи[/b] (1689-1755) - френски философ просветител, социолог и историк. Рязко критикувал църквата, но признавал на религията роля в поддържането на обществената нравственост.
[b]Мор, Томас[/b] (1478-1535) - един от основоположниците на утопичния социализъм, хуманист рационалист, канонизиран за светец от католическата църква.
[b]Морал[/b] - (от лат. - сбор от нрави) форма на обществено съзнание, регулатор на поведението. Основен елемент на етиката, като система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло
[b]Морална полиция[/b] - Религиозни власти в страни с шериат, които имат право да арестуват онези, които се смята, че са извършили грешка или престъпление срещу исляма, или се обявяват срещу него.
[b]Морено, Джейкъб[/b] (1892-1974) - американски психиатър и социолог, основател на социометрията.
[b]Морис, Чарлз[/b] (1901-1979) - американски философ, съчетал идеите на прагматизма с някои положения на логическия емпиризъм.
[b]Мормони[/b] - Последователи на религиозно протестантско течение "Църква на светците от последния ден", основана през 19830 г. от Дж. Смит, който твърдял че е намерил и превел "Книгата на Мормон", разказваща за заселването на Америка от преселници от Азия; първоначално проповядват полигамията (многоженство), от която по-късно (1890) се отказват под натиск на държавата.
[b]Морфей[/b] (от гр. - създател на образи) - в древногръцката митология — бог на сънищата, син на Хипнос, изобразяван като старец с крила.
[b]Мотив[/b] - осъзната подбуда, обуславяща действие за удовлетворяване на потребност.
[b]Мохамед[/b] (570-632) - арабски религиозен и политически лидер, пророк на исляма. Наричан още „печатът на пророците”, известен и като Абдул Казем бин Абдаллах, накратко Мухаммед и Мухаммад.
[b]Му[/b] - Лемурия.
[b]Музи[/b] - в гръцката митология — дъщери на Зевс и Мнемосина, първоначално нимфи на ромонещите извори и песента, по-късно покровителки и повелителки на науките и изкуствата.
[b]Музика на сферите[/b] - 1. концепция, развита от Питагор, според която планетните орбити са свързани в математическо отношение с тоновете в музикалната стълбица. 2. хармонията на всички есенциални вибрации, достижима за вътрепния слух на човешко същество, издигнало се над земността си.
[b] Мудра[/b] - В будизма — канонични жестове, специални положения на ръцете и пръстите, използвани при различни ритуали и упражнения в будистката практика, индийската йога, танци, медитация и др.
[b]Муладхара[/b] - една от седемте чакри, първа, опашна.
[b]Муни[/b] - В индуизма и будизма — отшелник аскет, учен и благочестив човек.
[b]Мунист[/b] - Последователи на религиозно движение, известно като "Обединителна цълква" или "Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство" и създадено през 1954 г. в Корея от Сън Мйънг Мун, който твърди, че възнеслият се Исус му е възложил да довърши прекъсната си работа и да установи божествено владение на Земята чрез възстановяване на семейството, като подчертава необходимостта от колективната и религиозна дисциплина и безрезервните занимания с образователна, мисионерска, хуманитарна и др. дейност.
[b]Мур, Джордж Едуард[/b] (1873-1958) - английски философ идеалист, представител на неореализма, според когото само в здравия разум се срещат материалните обекти и актовете на съзнанието.
[b]Муршид[/b] (араб) - в суфизма - духовен учител.
[b]Мут[/b] - древноегипетска богиня, олицетворение на слънчевото око, изобразявана с покривало или глава на чакал.
[b]Мута [/b]- Временен брак, позволен на мюсюлманите. Може да трае от 1 час до 29 години.
[b]Мутауа[/b] - Религиозна полиция/морална полиция/.
[b]Мушин[/b] - в дзен-будизма - не-съзнание, освобождение от дуалистичното мислене.
[b]Мюезин[/b] - В исляма - викач, който призовава вярващите да се молят по пет пъти на ден.
[b] Майтрея[/b] - В будизма бъдещият Буда, предречен от Буда Гаутама; в Агни Йога се почита заедно с Христос и Буда, висшият Йерарх на Земята, Владиката на Шамбала.
[b]Мюнцер, Томас[/b] (1489-1525) - църковен проповедник, теолог, идеолог на немската реформация, обявил се против християнството и феодолизма като цяло.
[b]Мюрид[/b] - В мюсюлманските страни — човек, който иска де се посвети на исляма и особено да овладее основите на мистичното учение суфизъм, избира си учител (мюршид) и е длъжен изцяло да му се подчинява.
[b]Мюсюлманство[/b] - Мохамеданство, ислям. Произхода на думата е от арабски - вярващ.
[b]Мюфтия[/b] - висш ислямски духовник и съдия, религиозен водач на мюсюлманската общност.
[b]Мяра[/b] - философска категория, която изразява органичното единство на качеството и количеството на всеки предмет или явление.



* * *

[b]Н[/b]

[b] Нага[/b] - Могъщи, дългоживеещи змиеподобни същества, които населяват водни басейни и често пазят големи съкровища. Нагите принадлежат наполовина към животинската сфера и наполовина към божествената сфера. По принцип живеят във формата на змии, но много от тях могат да приемат човешка форма.
[b]Нагарджуна[/b] - Индийски философски учител и тантричен сиддха, живял през 2 век.. Един от осемте видядхари; получател на тантрите на Лотосовата реч, като Върховния образ на жребеца.
[b]Назареи[/b] - В периода на ранното християнство — първите християни в Юдея.
[b]Назарет[/b] - Nazareth, град в древна Палестина, където се твърди че е отраснал Исус Христос; според друга версия — по евр. nozrim, едно от първите староеврейски наименования на сектата, впоследствие станала известна като "християни", от Nozrei ha-Brit — "Пазители на обета", едно от названията на Кумранската общност.
[b]Наивен реализъм[/b] - стихийноматериалистическо светоразбиране, свойствено на всеки човек убеждение в това, че всички предмети съществуват независимо от човешкото съзнание.
[b]Наитивизъм[/b] - (от руски - от вдъхновение свише) идеалистическо учение за мистико-религиозния характер на познанието, според което истината се разкрива само внезапно, с помощта на вдъхновение свише.
[b]Налбандян, Михаел Лазаревич[/b] (1829-1966) - арменски мислител, просветител, поет и публицист, изхождал от единството на сетивното и рационалното.
[b]Намаз[/b] (перс.) или салят (араб.) - мюсюлманска молитва, изпълнява се пет пъти дневно. Молитвата може да се извършва на всяко място, но задължително трябва да се предхожда от ритуално измиване.
[b]Намкхай Нйингпо от Нуб[/b] - Роден в Долен Нял, бил един от първите тибетци, които били посветени в монашество. Умел преводач, той пътувал до Индия, където получил предаване от Хунгкара и постигнал тялото на недвойнствената мъдрост. Намкхай Нйингпо също така е броен сред двадесет и петте ученици на Гуру Ринпоче. Той получил предаване на Вишуддха ума, чрез практиката на което можел да лети по лъчите на слънцето. Докато медитирал в Прекрасната дълга пещера на Кхарчху при Лходрак, имал видение на многобройни йидами и постигнал видядхара нивото на махамудра. Най-накрая той отпътувал за фините сфери без да остави труп зад себе си.
[b]Нарцис[/b] - Син на рeчния бог Кефис и нимфата Лириопа, много красив младеж, който отблъснал нимфата Ехо, заради което бил наказан от Афродита да се влюби в отражението си във водата на един извор, хвърлил се в извора и се удавил, след което се превърнал в цвете.
[b]Нативизъм[/b] - Идеалистическо учение, според което функциите на органите за чувствата и техните нервни центрове са вродени у човека, а диалектическия материализъм научно установява, че тези функции са резултат от историческото развитие на човека.
[b]Натурализъм[/b] - методологичен принцип, присъщ за някои философски направления, опитващи се да обяснят развитието на обществото със законите на природата.
[b]Натурфилософия[/b] - философия на природата, чиято особеност е предимно умозрителното тълкуване, разглеждане на природата в нейната цялост.
[b]Наяда[/b] (от гр. - течаща) - нимфа на река или извор.
[b]Небуларна хипотеза[/b] - космогонична теория, според която небесните тела са възникнали от разредена мъглявина.
[b]Невролингвистично програмиране[/b] - интерперсонален комуникативен модел и алтернативен подход в психологията.
[b]Недялков, Александър[/b] (1876-1942) - български философ и социолог, представител на Марбургската неокантианска школа, ученик на Рудолф Щамлер.
[b]Нежон, Жак Андре[/b] (1738-1810) - френски философ материалист, атеист, борец против католическата църква. Опитвал да докаже лъжливостта на всички религии и основаването им върху страха.
[b]"Ней дзин"[/b] (Класически трактат по вътрешна медицина на жълтия император) - най-старият познат учебник по медицина.
[b]Нейт[/b] - древноегипетска прастара богиня на наводняването и дрямката, покровителка на изкуствата и пазителка на вътрешностите на мъртвия, изобразявана с лък и стрели.
[b]Некромантия[/b] - Извикване на образите на умрелите, което в древността и в съвременния Окултизъм се разглежда като занимание с черна магия.
[b]Нектар[/b] - у древните гърци и римляни — напитка на боговете, даваща им безсмъртие и вечна младост.
[b]Немезида[/b] (от гр. - възмездие) - в древногръцката митология — богиня на съдбата, отмъщетието и справедливостта.
[b]Немска класическа философия[/b] - етап от развитието на науката, представен от ученията на Кант, Фитхе, Шелинг, Хегел и Фойербах, чиито теоретически източници са основни предшественици на последвалото духовно (идейно-теоретическо) развитие на човечеството.
[b]Нения[/b] - римска богиня на траурната погреба;на песен.
[b]Необходимост и случайност[/b] - философски категории, изразяващи отношението към основанието (същността) на процеса на неговите отделни форми (проявления).
[b]Неокантианство[/b] - идеалистическо направление, възникнало през втората половина на 19 в. в Германия (разпространено и в други страни), което възпроизвежда и развива идеалистическите и метафизическите елементи във философията на Кант, игнорирайки материалистическите и диалектическите.
[b]Неопитагоризъм[/b] - Религиозно-мистическо учение от І в. пр. Хр.—ІІ в. сл. Хр, опитващо се да възроди идеите на питагореизма и оказало въздействие върху формирането на християнството.
[b]Неоплатонизъм[/b] - Философско течение, възникнало между второ и трето столетие на н.е., основано като школа в Александрия от Амоний Сакас. Същото, което са Филалетите и Аналогетиците, наричат се още Теурзи и имат различни други наименования. Тук идеите н Платон приемат формата на учение за мистическата еманация на материалния свят от духовното първоначало.
[b]Неопозитивизъм[/b] - съвременна форма на позитивизма, смятаща, че знание за действителността ни дава само обикновеното или конкретнонаучното мислене, а философията е възможна само като анализ на езика.
[b]Неопротестанизъм[/b] - Направление в теологията, философията и етиката, което подлагайки на рязка критика либералното християнство, признава невъзможността християнските принципи да бъдат практически осъществени в обществения живот и затова пренася въпросите на истинската нравственост в сферата на отношенията между ограничения по своите възможности човек и абсолютно авторитарния Бог; неортодоксия; теология на кризата.
[b]Неореализъм[/b] - течение в англо-американската философия през 20 в. , насочено против материалистичната теория на отражението, която се осъжда като "дуализъм" (представители - Мур, Ръсъл, Александър, Пери, Монтегю и др.).
[b]Неотомизъм[/b] - официална философска доктрина на католическата църква, базираща се върху учунието на Тома Аквински, с основен схоластичен принцип "Философията е слуга на богословието".
[b] Неохегелианство[/b] - Реакционно идеалистическо философско направление, стремящо се да създаде монистичен светоглед въз основа на една обновена интерпретация на диалектичния метод и учението за духа на Хегел, като се имат предвид социалните и културните промени в обществото.
[b]Нептун[/b] - древноримски бог на морето, син на Сатурн, брат на Юпитер и Плутон; отъждествяван е с древногръцкия бог Посейдон.
[b]Нереида[/b] - Древногръцка морска нимфа, една от 50-те дъщери на морския бог Нерей и океанидата Дорис.
[b]Нерей[/b] - Древногръцки морски бог, син на Гея и Понт, баща на 50 дъщери от океанидата Дорис, наречени нереиди.
[b]Нериена[/b] - сабинска богиня, според римски мит съпруга на Марс.
[b]Несторианство[/b] - Християнска ерес, основана върху учението на Несторий, цариградски патриарх (428-431), който твърди, че Христос бил обикновен човек и затова го нарича не Богочовек, а Богоносец (Теофор) и различава у него две лица — божествено и човешко.
[b]Нефела[/b] (от гр. - облак) - гръцка богиня—олицетворение на облаците, която, изпратена на цар Иксион под образа на Хера, създава от него рода на кентаврите.
[b]Нефертум[/b] (Нефтер-Тум)- египетско божество (бог-цвете) на растителността, покровител на нежността и красотата, син на Птах и на Сехмет (богиня на войната и палещото слънце), изобразяван с лотосов цвят в косите си.
[b]Нефеш[/b] - "Дихание на живота", Anima, Mens Vita, страсти. Термин, твърде произволно използван в Библията. По принцип означава Прана, "живот", в Кабала – животинските страсти и животинската душа.
[b]Нефтис[/b] - древноегипетска богиня на земята, сестра на Изида, Озирис и Сет и съпруга на последния.
[b]Нецеситас[/b] (от лат. - необходимост) - римска богиня, олицетворение на природната закономерност.
[b] Ниая[/b] - Една от ортодоксалните идеалистически системи на индийската философия, свързана с името на митичния мъдрец Готама и достигнала разцвета през ранното Средновековие, в която особено голяма роля имат логиката и гносеологията.
[b] Нике[/b] (от гр. - победа) - древногръцка богиня на победата, дъщеря на титана Палант и океанидата Стикс, изобразявана с крила, венец на главата и палмово клонче в ръка, често на колесница; отъждествявана с римската богиня Виктория.
[b]Николай Кузански[/b] (1401-1464) - немски философ, учен и богослов, привърженик на неоплатонизма, поддържал съвпадането на противополоцностите в бога.
[b]Нил[/b] - главна река на Египет и бог на реката при гърците, син на Океан, един от първите царе.
[b]Нимрод[/b] - Основател на Вавилонското царство, който според Стария завет (Битие 10:8-9) бил голям ловец.
[b]Нимфа[/b] (от гр. - невеста) - В древногръцката митология — дълговечни, но не винаги безсмъртни, девойки полубогове, дъщери на Зевс, олицетворяващи животворните сили на природата. Делят се на речни (наяди), горски (дриади), планински (ореади) и др.
[b]Ниоба[/b] - В древногръцката митология — богиня на съдбата, отмъщетието и справедливостта.
[b]Нирвана[/b] (от санскр. - изгасяне) - висша цел в будизма, индуизма и джайнизма, освобождаване от ограниченията на битието, на крайното и преходното, като постигналият това състояние се нарича светец или Архат.
[b]Нирманакая[/b] - В езотеричната философия нещо абсолютно различно от измислиците на изтоковедите и общоприетото значение, приписвано на тази дума. Някои наричат тялото Нирманакая "Нирвана с остатък", вероятно предполагайки, че това е вид Нирванично състояние, в което се запазва съзнание и форма. Други казват, че Нирманакая е едно от Трикая /три тела/, "способно да приема всякаква външна форма, за да се разпространява Будизма" /мисъл на Ейтъл/; по-нататък, че това е "въплътен Аватар на Божеството".
[b]Нихилизъм[/b] - Гледна точка, която отрича духовните основи на битието, т.е. обществените норми, моралните принципи и културното наследство, изтъква безсмислието на живота, призовава към преоценяване на всички ценности (А. Шопенхауер, Фр. Ницше и др.).
[b]Ницше, Фридрих[/b] (1844-1900) - немски философ волунтарист, един от основоположниците на ирационализма. На мястото на класическите философски категории "дух" и "материя" той поставя категорията "живот" като "воля за власт".
[b]Ницшеанство[/b] - Философски течения и школи, развиващи идеите на Фр. Ницше, основател на "философията на живота", който призовава към преоценка на всички ценности и според когото волята за власт е първична движеща сила в цялата история на човечеството, вплътена в идеята за "свръхчовека".
[b] Нйингма[/b] - Най-старата от четирите основни будистки школи в Тибет, още известна като "Школата на старите преводи". Води началото си от легендарния учител Гуру Падмасамбхава, който пренася будизма от Индия в Тибет през 8-ми век н.е.
[b]Ной[/b] - Митически библейски патриарх, който следвайки указанията на Бога, построил Ноев ковчег и се спасил от великия потоп заедно със семейството си и различни животни и птици, като станал родоначалник на новия човешки род след потопа.
[b]Номинализъм[/b] - Средновековно схоластично учение, което смята, че съществуват в действителност отделни предмети, а понятиятя са само названия на тях. С признаване първичността на предметите номинализмът е бил "първото изразяване на материализъм".
[b]Номос[/b] (от гр. - обичай) - древногръцко божество, олицетворение на природната закономерност, първообраз на земните закони.
[b]Нонконформизъм[/b] - Стремеж на всяка цена да се противопоставя на мнението на мнозинството и да се постъпва по корено противоположен начин; негативизъм.
[b]Ноология[/b] - Наука за човешкия разум.
[b]Ноосфера[/b] - Област от Земята, обхваната от разумната човешка дейност и преобразявана в съответствие с потребностите на човека.
[b] Нордизъм [/b]- Расова теория, създадена от френските социолози Ж. Гобино (Gobineau, 1818—1882) и Ж. Лапуж (Lapouge, 1854—1936), според която северната (арийска) раса превъзхожда всички останали.
[b]Нострадамус[/b] (1503-1566) - латинизираното име на Мишел дьо Нострадам, френски астролог, един от най-популярните пророци. Станал най-известен с труда си „Предсказания”
[b]Нот[/b] - древногръцки бог на южния вятър, брат на Борей, Зефир и Евър.
[b]Ноумен [/b]- Термин, въведен от Кант, който в противоположност на феномен означава схващана само чрез ума същност, нещото само по себе си.
[b]Ноус[/b] - термин на Платон, с който той нарича Висшия Разум или Душа. Той бележи Духа като нещо различно от животинската Душа Психе, блаженото съзнание или разум в човека. Това название е било заимствано от гностиците за техния пръв съзнателен Еон, който за окултистите е трети Логос в космическия аспект и е трети "принцип" /броено отгоре/ или Манас в човека.
[b]Ноут[/b] - В египетския Пантеон тази дума означавала "Един-единствен", защото в общоразпространената, или екзотерична религия, той не се издига по-високо от трето проявление, излъчвано от Непознаваемото и Незнайния в езотеричната философия на всеки народ. Ноусът на Анаксагор е бил същото, което е Махат за Индусите – Брама, първото проявено божество - "Разумът или Духът Самосилен". Този съзидателен принцип е primum mobile /първодвигател/ на всичко съществуващо във Вселената - Нейната Душа или Мислеоснова.
[b]Нощта на Брама[/b] - Период, равен по своята продължителност на Деня на Брама, в течение на който, както се казва, Брама спи. След събуждане той подновява процеса, и така продължава целия дълъг ВЕК на Брама, равен на 100 години, състоящи се от редуващи се "Дни" и "Нощи", съдържащи по 2 160 000 000 земни години всяка. Нужни са петнадесет цифри, за да се изрази продължителността на такъв век, след приключването на който, започва Махапралайя или Великото Разтворение, траещо, на свой ред, също такъв интервал от време, изразен с петнадесет цифри.
[b]Нумерология[/b] - Учение, което играе важна роля в магията и окултизма, което твърди, че пътят на живота и характерът на всеки индивид се определят от числата, т.е. са закодирани в рожденната му дата и в името му.
[b]Нун[/b] - в египетската митология - олицетворение на първичния воден хаос, предвечно божество, създателка на вселената, хармонията и живота.
[b]Нундина[/b] - римска богиня на очистителните обреди, призовавана при наричането на децата.
[b]Нус[/b] - (от гр. - ум) едно от основните понятия в античната философия, означаващо световна концентрация на всички актове на съзнание и мислене.
[b]Нут[/b] - древноегипетска богиня на небето и смъртта, която посрещала мъртвите с хляб и вода, сестра и съпруга на Геб, майка на Изида, Озирис, Нефтис и Сет.
[b]Ню ейдж[/b] (от англ - нови времена) - условен обобщаващ термин, означаващ богато многообразие от идеи, възгледи и дейности, характерни предимно със стремеж към облагородяване.
[b]Нютон, Исак[/b] (1643-1727) - английски физик, създател на класическата механика, формулирал закона за всеобщото притегляне и оказал голямо влияние върху развитието на философската мисъл.





* * *



[b]О[/b]


[b]Обективен[/b] - принадлежащ на обекта, или определящ се него, със свойства и отношения, съществуващи независимо от субекта.
[b]Обективен идеализъм[/b] - от основните разновидности на идеализма, който за разлика от субективния смята за първооснова на битието не личното, а обективното и отвъдно съзнание.
[b]Обективна реалност[/b] - всичко, което съществува независимо от човешкото съзнание и е първично по отношение на него.
[b]Обет[/b] - изречено пред бога обещание.
[b]Обскурантизъм[/b] - Враждебно отношение към науката и прогреса; реакционност, мракобесие.
[b]Общозначимост[/b] - в субективноидеалистическата философия служи като определител на истинността на човешкото знание.
[b]Огарьов, Николай Платонович[/b] (1813-1877) - руски философ материалист атеист, публицист и поет, революционер.
[b]Один[/b] - В скандинавската митология — първият бог от семейството на есите (боговете на силата), мъдрец, бог на войната и защитник на героите, които след достойната им смърт приемал в двореца си Валхала; съответства на германския бог Вотан.
[b]Одисей[/b] - Митичен цар на остров Итака, син на Лаерт и на Антиклея, съпруг на Пинелопа, баща на Телемах, участвал в троянската война и след нея странствал дълго по море.
[b]Озирис[/b] - eдин от главните богове в древноегипетската митология, бог напроизводителните сили и подземното царство, заедно с Изида почитан от гърците и римляните, син на Нут (богиня на нощта) и Хeб (бог на земята), брат и съпруг на Изида, брат на Сет, баща на Хор.
[b]Оказионализъм[/b] - (от лат. - от случайна причина) религиозно-идеалистическа доктрина от ХVІІ в., която се стреми да преодолее необяснимостта на взаимодействието между душата и тялото с обясняването на всички психични и физични явления и на тяхното взаимодействие с пряка намеса на бог.
[b]Окам, Уилям[/b] (ок. 1285-1349) - английски теолог и философ схоласт, крупен представител на номинализма, който твърдял, че религиозните догмати не могат да бъдат доказани с помощта на разума, а са основани изключително на вярата.
[b]Океан[/b] - титан, прародителят на боговете, най-старият син на Уран и Гея, брат и съпруг на Тетия; живеел в морските дълбочини и никога не се появявал на събранията на боговете.
[b]Океаниди[/b] - в древногръцката митология - нимфите, дъщери на Океан и Тетия.
[b]"Окото на Хор"[/b] (всевиждащо) - символ на светлината и познанието, изобразявано под формата на амулети и други предмети за закрила (Уаджет), или като око във връх на пирамида.
[b]Оксиморон[/b] - Стилна фигура, при която се свързват логически изключващи се противоположности.
[b]Окултизъм[/b] - (от лат. - тайност, скритост) термин за означаване на учения, които признават съществуването в света на свръхестествени, недостъпни за научно изследване феномени и сили и разработват методи за взаимодействие с тях.
[b]Олимп [/b]- Планина в Средна Гърция, където според вярванията на древните гърци живеели 12-те главни богове (олимпийци) начело сас Зевс.
[b]Ологенеза [/b]- Теория, според която животът е възникнал върху цялото земно кълбо във вид на идентични микроскопични организми.
[b]Олтар[/b] - жертвеник. Естествено или изкуствено възвишение, върху което се принася жертва на боговете.
[b]Ом[/b] (Аум) - най-свещената индуистка мантра, означаваща триединството на Брама, Вишну и Шива.
[b]Омфал[/b] (от гр. - пъп) - стар култов паметник, свещен камък, навярно метеоритен, пазен в храма на Аполон в Делфи, за който древните гърци вярвали, че е център на света.
[b]Онейрос[/b] (от гр. - съновидение) - древногръцки бог на сънищата и съновиденията, сходен с Хипнос, вероятно негов брат или син.
[b]Онтология[/b] - (от гр. - наука за съществуващото) в идеалистическата философия — метафизическо учение за света и за основните начала на всичко съществуващо и категориалното им изразяване (учение за битието).
[b]Операционализъм[/b] - направление във философията, основано от Бриджмънт, синтез от логически позитивизъм и прагматизъм - "Нещата са наши конструкции".
[b]Опит[/b] - сетивно-емпирично отражение на външния свят.
[b]Опс [/b]- Староримска богиня на жътвата и плодородието, по-късно и на богатството и изобилието, отъждествявана с гръцката богиня Рея Силвия; Кибела.
[b]Оптимизъм и песимизъм[/b] - (от лат. - най-доброто/най-лошото) две противоположни отношения към хода на събитията, като убеждение и вяра в посоката на последвалото развитие.
[b]Оракул[/b] - 1. Светилище или храм, към който вярващите се обръщали за предсказания, както и самото божествено откровение (стих или изречение), тълкувано от жреците. 2. Название на лицето, което свежда волята на боговете.
[b]Орден[/b] - Католически монашески обединения, съществуващи от VІ в., чиито устави се утвърждават от римския папа; към тях спадат и духовно-рицарските ордени. Название на някои тайни общества.
[b]Ореади[/b] (от гр. - планинци) - в древногръцката митология - нимфи, живеещи в планините, олицетворение на природната сила на планините и долините (известни - Ехо и Евридика).
[b]Орион[/b] - Прочут ловец, син на Посейдон и Евриала, убит от ревност от Артемида и превърнат в съзвездие заедно с кучето му от Зевс.
[b]Оркус [/b]- В Рим — богът на смъртта, на когото римляните придали качествата на гръцкия Аид (Хадес, Плутон), изобразяван като въоръжен воин, който нанася рани на смъртните.
[b]Ормузд[/b] - вж. Ахура-Мазда.
[b]Ортега и Гасет, Хосе[/b] (1883-1955) - испански философ субективен идеалист, заемал преходна позиция между Ницшевата "Философия на живота" и екзистенциализма.
[b]Ортодоксален[/b] – Праволинеен, принципиален, понякога се използва и за православен, източноправославен.
[b]Орфей[/b] (от трак. - храм, или мургав) - тракийски певец и музикант, основал учение и смятан за най-великия музикант и поет на древността. Съгласно митологията, той е син на Егър и музата Калиопа. О. пътешества по света, учейки народите на мъдростта и науките. Слизането му в подземното царство за да спаси Евриридика го свързва с езотеричната същност на християнството, а бива смятан и за еквивалент на Арджуна, ученик на Кришна.
[b]Орфизъм[/b] - религиозно учение в древните средиземноморски култури, прокарано от Орфей и свързвано с култа към Дионис и Деметра. В него, противно на митологичните традиции, се разрушава единството на душата и тялото, а познавателната способност е насочена към съзерцаване на бога.
[b]Осана[/b] - тържествено или молитвено възклицание взето от книжовния Псалтир, с което юдеите посрещат Иисус при влизането му в Йерусалим.
[b]Откровение[/b] (Апокалипсис) - фундаментално понятие на теологията и религиозно-идеалистическата философия, което изразява надсетивното познание на свръхестествена действителност в акт на мистично просветление.
[b]"Отче наш"[/b] - господнята молитва, дадена от Иисус Христос и записана от еванглеистите Матей и Лука.
[b]Офити [/b]- Членове на секта гностици през ІІ в., наричани още наасениани, които смятали змията за символ на Месията и за център на религията.





* * *

[b]П[/b]


[b]Павликянство[/b] - религиозно движение, възникнало в Армения през VІІ в. и много разпространено в източните провинции на византийската империя през ІХ в., чиито последователи се придържали към дуализма и отричали тайнствата, йерархията и други основни постулати на християнството.
[b]Павор[/b] (от лат. - страх) - римски бог, неразделен спътник на Марс, тъждествен с гръцкия Фобос.
[b]Паганизъм[/b] - езичество, идолопоклоничество.
[b]Падма-Самбхава, Падмачжунба[/b] (тиб.) – персонаж от будистката митология на Тибет. Според предания П. с помощта на магия и чародейство е обръщал в будизъм езическите тибетски богове. Смята се за основател на най-древната будистка школа в Тибет – нингмапа и монастирят Саме. С неговото име се свързва също проникноване в Тибет на ваджраяна, въвеждане на мистериите цам, създаване на коментарите към текста на "Бардо тодол" ("Книгата на мъртвите").
[b]Пакс[/b] (от лат. - мир) - римска богиня на мира, съотвестваща на гръцката Ирина.
[b]Палемон[/b] - първоначално финикийско богожество, по-късно отъждествявано с Посейдон.
[b]Палес[/b] - древноиндийска богиня на пастирите и стадата.
[b]Палийски - Палийски канон[/b] — канон от свещени текстове на будистката традиция тхеравада, който на езика пали се нарича Трипитаки ("трите кошници") или просто Питаки.
[b]Палингенеза [/b]- Учение за непрекъснатото повторение на всичко във Вселената и за прераждането на душата, особено у неоплатониците; метемпсихоза.
[b]Палор[/b] (от лат. - ужас) - римски бог, олицетворение на ужаса, тъждествен с гръцкия Деймос.
[b]Памет[/b] - съвкупността от психичните модели на действителността, построени от даден индивид; способността за запазване на резултатите от взаимодействието със света, даваща възможност те да се възпроизвеждат и използват в по-нататъшната дейност, да се преработват и обединяват в система.
[b]Пан[/b] (от гр. - вселена) - аркадийски бог, син на Хермес и нимфата Пенелопа, първоначално бог на стадата, горите и полята, а после, поради името си, на всички природни сили и признат за син на Уран и Гея.
[b]Панацея –[/b] 1. Богиня на лечението и медицината, дъщеря на Асклепий. 2. Лек за всички болести.
[b]Пандора[/b] (от гр. - даряваща всичко) - 1. Епитет на Гея. 2. Първаа смъртна жена, изваяна от Хефес по повеля на Зевс за да прелъсти Прометей. Била дарена от всички богове с качества и изпратена на земята със затворена урна, пълна с всички нещастия.
[b]Панихида[/b] - вид богослужение в памет на починали християни.
[b]Пандемониум[/b] - Въображаем престолен град в ада — свърталище на всички зли духове.
[b]Пандита -[/b] Изучен учител, учен, или преподавател по будистка философия.
[b]Пандора [/b]- В древногръцката митология — първата смъртна жена създадена от Хефест, по повеля на Зевс от глина, която от любопитство отворила кутията (наричана кутията на Пандора), където били скрити всички човешки нещастия и болести, и ги пуснала.
[b]Пандроза[/b] - древногръцка богиня на росата.
[b]Паневритмия[/b] - (от гр. - всеобщ ритъм) сакрален танц, разработен от Петър Дънов, който съчетава в себе си движения , музика и текст. Изпълнителите се движат в кръг по двойки и следват ритъма на създадените за целта мелодии.
[b]Панентизъм[/b] - термин, въведен от немския философ Краузе (1781—1832), за означаване на доктрина, която се противопоставя на пантеизма и според която всичко не е бог, т.е. бог не се разтваря в света, но бог е във всичко.
[b]Панлогизъм[/b] - обективно-идеалистическо учение за тъждеството на битието и мисленето, най-пълно развито във философията на Хегел, според която цялото развитие на природата и обществото е осъществяването на логическата дейност на абсолютната идея.
[b]Панпсихизъм[/b] - Идеалистически възглед, според който цялата природа притежава живот и психика; философско възпроизвеждане на анимизма.
[b]Пантеизъм [/b]- Философско и религиозно учение, което отъждествява Бога с природата като проявление на божеството.
[b]Пантелизъм[/b] - Идеалистическо философско учение, според което волята е същността на душевния живот и основа на света.
[b]Пантеон[/b] - 1. Храм, посветен на всички богове в Гърция и Рим. 2. Съвкупност от всички почитани богове от даден народ.
[b]Пантократ -[/b] Вседържател — епитет на християнския Бог, на Зевс и на други главни богове.
[b]Папа[/b] - главата на римокатолическата църква, духовен и държавен глава на Ватикана.
[b]Парадигма[/b] - (от гр. - пример, образец) съвкупност от теоретични и методологични предпоставки, определящи конкретното научно изследване, която се въплътява в научната практика на даден етап.
[b]Парадокс[/b] - (от гр. - неочакван) формално-логическо противоречие.
[b]Паралогизъм[/b] - Непреднамерено, за разлика от софистиката, нарушаване на законите в правилата на логиката, което лишава разсъждението от доказателна сила и обикновено довежда до неистинни заключения.
[b]Паранормално явление[/b] - форма на проявление на сили, необясними за ортодоксалното естествознание и логиката.
[b]Парапсихология[/b] - Наука изучаваща необичайните (паранормалните) явления (телекинеза, телепатия и др.), които не могат да бъдат обяснени с поднатите не природни закони и отношението им към човешката психика.
[b]Парацелз[/b] (Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм) (1493-1541) - швейцарски лекар, природоизследовател и философ. Според него светът има в основата си създадената от бог първоматерия и представлява саморазвиваща се всецялостност.
[b]Парменид[/b] (6-5 в.пр.Хр.) - древногръцки философ, ръководител на елейската школа (Италия). Рязко противопоставял учението за истината на учението за мнението. Допускал две начала - активно и инертно.
[b]Парси[/b] - етнорелигиозна общност на зороастрийците в Западна Индия и Пакистан, преселили се от Иран през VІІ—Х в. след завоюването на Иран от арабите.
[b]Пасеизъм[/b] - Превъзнасяне на миналото в ущърб на настоящето.
[b]Пасха[/b] - 1. Великден. 2. Един от трите големи еврейски празници, ознаменуващ извеждането от египетското робство.
[b]Паскал, Блез[/b] (1623-1662) - френски философ, математик и физик, един от създателите на теорията на вероятностите. Клонял към признаване превъзходството на вярата над разума, колебаел се между рационализма и скептицизма.
[b]Патанджали[/b] ( ок. II в. пр. н.е. - II в.) – индийски философ, теоретик на йогическата система, автор на "Йога-сутра".
[b]Патриарх[/b] - глава на самостоятелна християнска църква (патриаршия).
[b]Патриархат[/b] - ( от гр. - с глава на род) форма на родова организация характеризираща се с главната роля на мъжа в общественото производство и в социалния живот.
[b]Патристика[/b] - (от лат. - от отците) съвкупност от теологическите, философските и социални завети на християнски мислители (ІІ—VІІІ в.), наричани "отците на църквата".
[b]Пегас[/b] - безсмъртният крилат кон, роден заедно с Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато Персей и отсякъл главата.
[b]Пейкич, Кръстьо[/b] (1665-1731) - български писател-полемист със солидна философска основа, почетен в края на живота си като каноник на катедралата в Турну от император Карл ІV.
[b]Пейто[/b] - (от гр. - спор) - една от харитите, богиня на спора, тъждествена с римската Свада.
[b]Пенати[/b] (от лат. - килери) - староиталийски домашни божества, свързани с обожествяването на предците.5
[b]Перипатетици[/b] - (от гр. - по време на разходка) привърженици на перипатетическата школа (335 г. пр. Хр.—529 г. сл. Хр.), последователи на философията на Аристотел, който провеждал философските си занятия по време на разходка.
[b]Персей[/b] - Гръцки герой, златороден син на Зевс и Даная, който отсякъл главата на горгоната Медуза, освободил красавицата Андромеда и се оженил за нея; на краката си носел крилати сандали, за оръжие му служел сърповиден щит.
[b]Персефона [/b]- в древногръцката митология — дъщеря на Зевс и Деметра, богиня на плодородието и пролетния цъфтеж на природата, а също царица на подземния свят и на сенките на мъртвите; почитана в Рим под името Прозерпина.
[b]Персонализъм[/b] - (от лат. - личностност) идеалистическо течение произлязло от монадологията на Лайбниц, разпространено вкрая на 19 и началото на 20 в. , принаващо личността (като духовен първоелемент) за първична реалност.
[b]Пертрубация[/b] - Изменение пътя на небесните тела под влияние на други небесни тела.
Внезапно смущение, разтройство в хода на нещо. Душевно вълнение, смущение.
[b]Перцепция[/b] - (от лат. - възприятие) сетивно възприятие, отражение на нещата в съзнанието чрез сетивните органи.
[b]Пеячевич, Яков[/b] (1681-1738) - български философ и учен, живял и работил в чужбина, привърженик на Аристотел и схоластиката.
[b]Пиаже, Жан[/b] (1896-1980) - швейцарски психолог, философ и логик, построил операционална концепция за интелекта, разглеждала го като ситема от операции, т.е. от вътрешни действия на субекта, производни от външните предметни действия и образуващи известни структурни цялости.
[b]Пиетизъм[/b] - Протестантско религиозно течение в Германия от края на ХVІІ в., което издига в култ нравствения живот, благочестието и смирението, обявявайки се против всякакви светски развлечения и официална църковна обредност.
[b]Пилумн и Пикумн[/b] - староиталийски божества на брака и покровители на новородените.
[b]Пирон[/b] (ок. 365-275 пр.Хр.) древногръцки философ, основател на античния скептицизъм, който отрича възможността да се познае истината и затова препоръчва хората да се въздържат от даване на оценки и вземане на решения.
[b]Писарев, Дмитрий Иванович[/b] (1840-1868) - руски философ материалист, публицист и критик, изтъквал градивната роля на творческата мечта.
[b]Питагор[/b] (VI век пр. н. е.) – древногръцки мислител, знаменит философ-мистик, математик. Съгласно преданието, изучава езотеричните науки при брамините в Индия, астрономия и астрология – в Халдея и Египет. Основава школа в Южна Италия, където преподава наука за числата (основа на всичко съществуващо), звуците и цветовете; астрология, доктрината за превъплъщението и други окултни науки.
[b]Питагоризъм[/b] - 1. Идеалистическа и мистическа философска школа, основана от древногръцкия философ и математик Питагор, която разглежда Вселената, като хармония от числа, на която трябва да съответства общественият ред, поддържа възгледа за безсмъртието и прераждането на душите и има принос в развитието на математиката, астрономията и теорията на музиката.2. Учение, което признава безсмъртието на душата и нейното преселване след смъртта в други живи същества; смята вселената като закономерно стройно цяло, подчинено на законите за хармонията и числата.
[b]Пития[/b] - Пророчица в храма на Аполон в Делфи, издигнат на една пукнатина, откъдето излизали упойващи пари; Пития сядала на пукнатината на един триножник, пиела вода от извора, дъвчела лаврови листа и изговаряла пророчествата си (обикновено несвързани изречения), тълкувани от жреците.
[b]Питта[/b] - в индуизма - една от трите доши, съчетание на огън и вода.
[b]Платон[/b] (ок.428-347 пр. н. е.) – древногръцки философ, ученик на Сократ; в Агни Йога се почита като един от най-изтъкнатите Адепт.
[b]Платонизъм [/b]- Учение на древногръцкия философ Платон, който развива идеите на Сократ и твърди, че има два свята — свят на идеите и вторичен, материален свят, който е отражение на света на идеите; което противопоставя реалния свят на нещата мистическия свят на идеите.
[b]Плерома[/b] - Отвъдният, "истинският" свят.
[b]Плеяда[/b] - Една от седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона: Мая, Електра, Тайгета, Алкиона, Келено, Астеропа и Меропа; зада ги спаси от задирянията на ловеца Орион, Зевс ги превърнал най-напред в гълъби, а после — в едноименн съзвездие.
[b]Плимътски братя[/b] - Християнско движение, официално оформило се през 1831 г., чиито последователи обръщат особено внимание върху библейските пророчества и второто пришествие на Христос, отричат необходимостта от съществуването на отделно съсловие свещеници и извършват активна мисионерска дейност.
[b]Плотин[/b] (205-270) - древногръцки философ идеалист, роден в Египет, живял в Рим, основател на неоплатонизма, засилил мистичното съдържание в учението на Платон. Според него светът започва раждането си от непостижимото, което се излива навън.
[b]Плурализъм[/b] (от лат. - множественост) - концепция, противоположна на монизма, според която всичко съществуващо се състои от множество равнозначни, изолирани същности, които не могат да се сведат до едно начало.
[b]Плутон [/b]- В гръцката митология — бог на подземния свят и на земните недра (именуван още Аид или Хадес), син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон и Деметра, съпруг на нейната дъщеря Персефона, която той похитил от надземния свят.
[b]Плутос[/b] - древногръцки бог на богатството и изобилието
[b]Пневматик[/b] - човек на духа.
[b]Повод[/b] - външно или психологическо събитие, обстоятелство, което дава подбудителен тласък за настъпване на други събития.
[b]Погранични Храмове[/b] - "Гранични подчинители" - четири храма, построени от Сонгцен Гампо и неговата китайска кралица, за да бъдат подчинени злите сили във външните провинции на Тибет.
[b]Подсъзнание[/b] - център на активни психични процеси, които, без да се явяват в определн момент център на смисловата дейност на съзнанието, оказват влияние върху протичането на съзнателните процеси.
[b]Позитивизъм[/b] (от лат. - положителност) - направление във философията, което обявява конкретните науки за единствен източник на действително знание и отрича познавателната стойност на философското изследване.
[b]Покаяние[/b] - едно от седемте православно-християнски тайнства, при което чрез гласна изповед на греховете се получава благодатно опрощаване от бог, чрез което се възвръщат придобитите с кръщението чистота и невинност.
[b]Полидевк[/b] - епитет на бога на подземния свят Аид (Хадес, Аидоней, Плутон).
[b]Политеизъм [/b] - (от гр. - многобожие) поклонение на няколко божества, възникнало от тотемизма, фетишизма и анимизма в стадия на разлагането на първобитната община.
[b]Полифем[/b] - Най-известният от циклопите, син на Посейдон и нимфата Тооса, исполин с едно око в средата на челото, който според Омир затворил в пещерата си Одисей и спътниците му, от които изял шестима, а пък Одисей го напил с вино и го ослепили с нажежен прът.
[b]Полифилитизъм[/b] - Опровергана от науката хипотеза, според която организмите произхождали от много изходни форми, а не от една както е в действителност.
[b]Полихимния[/b] - една от деветте музи, първоначално на танците, а после на пантомимата.
[b]Полтъргайст[/b] (от нем. - шумен дух) - форма на етерно-астрално присъствие в нечий дом, характерна със склоност към създаване на безредици и различни видове шум.
[b]Понт[/b] (от гр. - море) - гръцки бог, олицетворение на морето, възникнал от Гея без баща.
[b]Попдимитров, Емануил[/b] (1888-1943) - български философ идеалист, представител на бергсонизма, смятал, че светът се схваща като проява на един спиритуалистичен жизнен порив.
[b]Попър, Карл Раймънд[/b] (1902-1994) - английски философ, логик и социолог. Той гради критическия рационализъм в противовес на логическия позитивизъм.
[b]Пор Роял[/b] - женски манастир край Париж, който през 17 в. бил жентър на янсеизма, голям просветен център. В него е живял и работил Паскал.
[b]Портун[/b] - римско божество на морските заливи.
[b]Посейдон[/b] - Древногръцки бог на моретата и водите, покровител на мореплаването, син на Кронос и Рея, а според Омир — брат на Зевс и втори след него по мощ; негов атрибут е тризъбецът.
[b]Постижение[/b] (осъществяване) - тиб.буд. - постижението, произхождащо от Дхарма практика, обикновено отнасящо се до "върховното постижение" на пълното просветление. Може също да означава "обикновените постижения," осемте светски постижения, като ясновидство, медиумни сили, летене в небето, да ставаш невидим, вечна младост, или сили на преобразяването.
[b]Постулат[/b] - (от лат. - изисквано) принцип или положение на научна теория, очевидно, но недоказуемо в нейните рамки (аксиома).
[b]Потос[/b] (от гр. - желание, копнеж) - гръцко божество, олицетворение на любовния копнеж, част от свитата на Афродита.
[b]Потребност[/b] - състояние, обусловено от неудовлетворението на изискванията на организма или психиката (относително), насочено към отстраняването на тази неудовлетвореност.
[b]Праатом[/b] - вж. роза на сърцето.
[b]Православие[/b] (правилно славене) - разновидност на християнството, разпространена предимно в страните от Източната Европа, Балканите и Близкия Изток. Отделя се окончателно като самостоятелно направление през 11 в., но за разлика от католицизма няма единен център, а се състои от самостоятелни (автокефални) църкви.
[b]Прагматизъм[/b] - (от гр. - действеност) субективноидеалистическо направление във философията, което отрича обективното съществуване на истината и признава за истина само това, което дава практически полезни резултати и проповядва съществуванета на Бога като практически необходимо.
[b]Праджня[/b] - интуитивна мъдрост, прозиране в пустотата или същинската природа на реалността.
[b]Прана [/b]– Според индуизма - жизнената енергия на човека. Донякъде кореспондира с „чи".
[b]Пранаяма[/b] - вид йога за контрол на дишането, целяща достигане на алтернативни нива на съзнанието.
[b]Предестинация[/b] - Предопределение на човека от божията воля към блаженство или проклятие (например учението на св. Августин и Ж. Калвин).
[b]Предетерминизъм[/b] - 1. Догма за предопределеност според божията воля. 2. Учение на Тома Аквински за божествената предопределеност на човешката дейност.
[b]Предикат[/b] - (от лат.) в традиционната логика един от двата термина на съждението, а именно този, в който се говори за предмета на речта (субекта).
[b]Предопределение[/b] - детерминираност на живот, поведение, събития и др. от божията воля.
[b]Предпоставка[/b] - в логиката - съждения, от които в умозаключението следва ново съждение.
[b]Представа[/b] - сетивно-нагледен обобщен образ на предметите и явленията в действителността, запазван и възпроизвеждан в съзнанието и без непосредствено въздействие на самите предмети и явления върху сетивните органи.
[b]Предустановена хармония[/b] - признаване на установени от бога хармонични причинно-следствени връзки, всеобща съгласуваност в материалната и духовна сфера.
[b]Презвитерианство[/b] - Протестантско учение в Англия от XVI в., което не признава епископската власт като посредник между Бога и вярващите, а само свещенството на избрани от миряните проповедници.
[b]Прераждане[/b] - реинкарнация. Въплъщаване душата на починал преди време човек в ново тяло носител.
[b]Приам [/b]- В древногръцката митология последният цар на Троя.
[b]Приап [/b]- Малоазийски бог на плодородието и размножаването в древногръцката митология от V в. пр. Хр.
[b]Привидност /проявления/ и съществуване[/b] - светът и чувстващите същества; всичко, което може да бъде преживяно, петте елемента, и което има възможността да съществува, петте агрегата.
[b]Приемане на същността на невъзникването[/b] - важно осъзнаване, постигнато при навлизането в осмото ниво на бодхисатва.
[b]Приемственост[/b] - обективно необходима връзка между новото и старото в процеса на развитието в теориите за възходящо развитие на света.
[b]Призрак[/b] - изображение без носител, най-често свързвано с душата на починал човек или животно
[b]Принцип[/b] - (от лат. - основа, първоначало) първоначало, ръководна идея, основно правило на поведение.
[b]Принципиална координация[/b] - субективноидеалистическа теория, развита от Авенариус и учениците му, според която между личността и средата съществува неразривна връзка (която именно е П.к.).
[b]Природа[/b] - заобикалящият ни свят, с цялото, безкрайно разнообразие на своите проявления.
[b]Природа на смъртта[/b] - При гностиците - законът на непрестанна промяна и разрушение. Всичко, което възниква тук, още от първия момент на своето развитие се намира по пътя на упадъка.
[b]Пристли, Джоузеф[/b] (1734-1804) - английски учен, теолог и философ материалист, продължител на философкста традиция на Фр. Бейкън и Хобс. Според него материята притежава свойствата протяжност, плътност и непроницаемост, характеристиките и се определят от силите на отблъскване и привличане.
[b]Причинни философски учения[/b] - Ученията на Хинаяна и Махаяна, които считат практиките на пътя като причини за постигането на плода на освобождението и просветлението.
[b]Причинност[/b] (казуалност) - философска категория за означаване на необходимата генетическа връзка на явления, едното от които обуславя, поражда другото.
[b]Пробабилизъм[/b] - Идеалистическо философско учение, според което човек не може да достигне абсолютната истина и пълно познание и затова трябва да се задоволява с вероятности; средновековен агностицизъм.
[b]Провиденциализъм[/b] (от лат.) - религиознофилософски възглед, според който развитието на човека се определя от тайнствени сили - провидение, бог.
[b]Прозерпина[/b] - римска богиня на плодородието, тъждествена с гръцката Персефона.
[b]Прометей[/b] - в гръцката митология — титан, дарил хората с огън, за което бил наказан от боговете и прикован към скала в Кавказ.
[b]Промисъл божия[/b] - непрестанната ментална дейност на всемогъществото на бог в сътворения от него свят.
[b]Пропедевтика[/b] (от гр. - предварително учене) - предварително упражнение, подготвителен, уводен курс в наука, изложен в систематизирана и сбита форма.
[b]Просветителство[/b] - идейно и социално-политическо течение, стремящо да се да премахне недостатъците на обществото, да промени нравите му, бита, чрез разпространение на идеите за добро, справедливост, научни знания.
[b]Просветление[/b] - 1. общо понятие в религията и философията, окачествяващо пробив на съзнанието от човешкото към надчовешкото. 2. състоянието на Буда, характеризиращо се като съвършенството на натрупванията от заслуга и мъдрост, и като премахването на трите замъглявания, но понякога може да означава и по-нисшите етапи на просветление, като състоянието на архат или пратйекабуда.
[b]Протагор[/b] (481-411 пр.Хр.) - древногръцки философ атеист, един от най-големите софисти: "Човекът е мярка на всички неща: на съществуващите, че същестуват, на несъществуващите, че не същестуват".
[b]Протей[/b] - морксо божество, син на Нептун (Посейдон), който можел да мени външния си вид по желание.
[b]Протестанство[/b] - Общо название на религиозни учения в християнството (лутерианство, калвинизъм, цвинглианство, англиканство) и секти (баптисти, методисти, квакери, евангелисти, петдесетници и др.), възникнали в Европа през XVI в. и по-късно през реформацията като протест срещу догмите на католическата църква.
[b]Протогон[/b] (от гр. - първороден) - двуполово божество от орфическата теогония - световен дух, представян като птица, излюпена от световното яйце.
[b]Протяжност[/b] - една от основните характеристики на пространството, изразяваща размерите му.
[b]Профан[/b] (от гр. - извън храма) - непосветен в мистериите, неучастващ в богослужението.
[b]Процес[/b] (от лат. - преминаване, придвижване) - закономерно, последователно изменение на явление, преминаването му в друго явление.
[b]Прудон, Пиер Жозеф [/b](1809-1865) - френски философ, социолог, икономист, един оот основателите на анархизма, идеалист-еклектик, разглеждал историята на обществото като борба на идеи.
[b]Психея[/b] - в гръцката митология - олицетворение на човешката душа, често изобразявана като пеперуда.
[b]Психика[/b] (от гр. - душевност) - продукт на сигналното взаимодействие на живата система със заобикалящото.
[b]Психоанализ[/b] - обща теория и метод на лечение на нервните и психичните заболявания, предложена от Фройд.
[b]Психологизъм[/b] - 1. Направление в идеалистическата философия, което поставя психологията в основата на цялата философия. 2. Склоност към задълбочено изобразяване на душевните преживявания, склонност към подробен психологически анализ.
[b]Психомонизъм [/b]- Идеалистически възглед, според който действителността е само отражение на нашето съзнание.
[b]Психофизически проблем[/b] - въпросът за отношението на психическото към физическото, придобил особена острото след Декартовото твърдение за съществуване на две субстанции - душа и материя.
[b]Птах[/b] - древноегипетски бог-Логос.
[b]Пуританизъм[/b] - Религиозно-политическо протестантско движение на английската и шотландската буржоазия през XVI и XVII в. срещу абсолютизма и остатъците на католицизма в англиканската църква, проповядващо своеобразен аскетизъм.
[b]Пхоня[/b] - Пратеник, вестоносец. Духовен партньор във Ваджраяна практиката.
[b]Пщеничено зрънце[/b] - вж. роза на сърцето.
[b]Пърс, Чарлз Сандърс[/b] (1839-1914) - американски философ и логик, основател на прагматизма, схващал науката като "затвърдяване" на вярата.




* * *


[b]Р[/b]



[b]Ра[/b] (Ре) - древноегипетски главен бог, бог на слънцето и светлината, създател на себе си и вселената. Представян като човек с глава на ястреб, на която носи слънчевия диск.
[b]Рабиа ал Адавия[/b] (714-801) - първата и една от малкото жени, признати за светци в суфи-традицията, прочула се с формулировката на основния идеал за съвършената любов на бога.
[b]Равана[/b] (ревящ – санскр.) – десетглав ракшас в индуистката митология, властелин от острова Ланка, един от главните персонажи на епоса "Рамаяна", враг на Рама и похитител на неговата жена Сита.
[b]Раджас[/b] - В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носеща качествата, свързани с активния принцип.
[b]Радиестезия[/b] (от лат. - усещане на излъчванията) - способност или наука за откриване на скрити излъчвания, изпозлваща най-често разклонена пръчка или махало.
[b] Развитие и завършване [/b]- Двата основни аспекта, средства и познание, на Ваджраяна практиката. Накратко, етапът на развитие означава положителни умствени построения, докато завършващия етап означава да се отпуснеш в несътворената природа на ума. Виж също Етап на завършване.
[b]Разумен егоизъм[/b], теория - етическа теория, издигната от просветителите през 17-18 в., която се основава на принципа - правилно разбраният личен интерес трябва да съвпада с обществения.
[b]Рай[/b] - според християнството, исляма и юдаизма - място в задгробния свят, където във вечно блаженство живеят душите на праведните.
[b]Райл, Хилбърт[/b] (1900-1976) - английски философ, един от лидерите на т.нар. лингвистична философия. Смятал, че задачата на философията е да решава проблемите, с които не могат да се справят познавателните ни средства.
[b]Райхенбах, Ханс[/b] (1881-1953) - немски философ, логик и физик, участвал в създаването на логическия позитивизъм, занимавал се във философията основно с причинността.
[b]Ракшаси[/b] - в индуистката митология - зли духове произлезли от краката на Брама.
[b]Рама[/b] (Рамачандра) - легендарен индуистки герой, едно от въплъщенията на Вишну.
[b]Рамакришна Парамахамса[/b] (Гададхар Четерджи 1836-1886) – изтъкнат индийски религиозен мистик, подвижник реформатор и представител на неоведантата. Развива идеите на вишишта-адвайта, където се признава реалността на надземния (тънък, невидим) свят, разглеждан като част от Абсолюта – Брахман; проповядва същностното единство на великите религии, учителят на Вивекананда.
[b]Рамаяна[/b] - Една от двете основни древноиндийски епически религиозни поеми за подвизите на княз Рама, написани след Махабхарата от легендарния поет Валмики през ІV в. пр. Хр., заселването на ариите в Индия.
[b]Рационализъм[/b] - философско нагласа, според която разумът е в основата на битието, познанието, практиката и те, съответно могат да бъдат схванати само чрез него. Разумът е единствен източник на познание и негов критерий.
[b]Реактология[/b] - механистична концепция, разглеждаща психиката като кумулативност от реакциите на външните въздействия.
[b]Реализъм[/b], средновековен - направление в схоластиката, което утвърждавало, че общите понятия (универсалии) имат реално съществуване и предхождат съществуването на единичните неща.
[b]Реалност[/b] - битие на веществеността, взето в неговото съотношение към небитието и към други форми на битието (възможни, вероятни и т.н.).
[b]Резултатна колесница[/b] - Ваджраяна системата, която приема плода като път, считайки състоянието на буда за постоянно съществуващо, и пътя за средство, разкриващо това основно състояние. Това е различно от причинните философски колесници на Махаяна и Хинаяна, които считат пътя за онова, което води до, и създава, състоянието на Буда. В крайна сметка, обаче, тези два подхода не са в противоречие.
[b]Рейки[/b] (от яп. - универсална енергия) - японска система за дистанционно лечение чрез използване на финоенергийни потоци.
[b]Релативизъм[/b] - идеалистическо учение за относителността, условността и субективността на човешкото познание.
[b]Реликва[/b] (от лат. - остатък) - вид веществена форма на свидетелство за божествеността; свещен предмет.
[b]Религия [/b] (от лат. - връзка, съюз)- Форма на обществено съзнание, изградена върху вярването в свръхестествени или божествени сили; вероизповедание. Връзка между бог и човек.
[b] Реминисценция[/b] - смътен спомен. Явление на човешката памет, при което възпроизвеждането на нещо става по-добро няколко дни след акта на запаметяване.
[b]Ремке, Йоханес[/b] (1848-1930) - немски философ и евангелист, един от представителите на иманентната школа. Смятал, че човекът е дейно единство между душата и тялото; създал система, наречена "основна наука", имаща за предмет "даденото".
[b]Рен[/b] - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - името, като пълна идентификация.
[b]Рефлексия[/b] – (от лат. - обръщане назад) термин, означаващ отразяване, както и изследване на познавателния акт. Самообоснование.
[b]Рея[/b] (от гр. - течаща) - древногръцка и орфическа богиня, майка на боговете.
[b]Рикерт, Хайнрих[/b] (1863-1936) - немски философ идеалист, ръководител на Баденската школа на неокантианството (заедно с Винделбанд).
[b]Ритуал[/b] (от лат. - обред) - действие или поредица от действия, със символично знчение, свързани с определена традиция.
[b] Риши[/b] - "Виждащ," вдъхновен ведически светец, брахмански аскет с магически сили. Название за някой, който е постигнал силата на правдивата реч, така че всичко, което казва се сбъдва.
[b]Робиго[/b] - римско божество, ту мъжко, ту женско, предпазващо посевите от пожари, изобразявано като куче или лисица.
[b]Робине, Жан Батист Рене[/b] (1735-1820) - френски философ, съчетал материалистическите възгледи с елементи на деизма, смятал, че основа на света е безкрайната в пространство и време материална субстанция.
[b]Роза на сърцето[/b] - мистично означение за Атома на духовната искра (Праатом, Христов атом, Божествена искра, Скъпоценност в лотосовия цвят, Пшеничено зрънце и др.). Център на микрокосмоса, той е един закърнял остатък от първоначалния, божествения живот.
[b]Розенкройц, Християн[/b] (1378-1484) - митичен основател на братството на розата и кръста, отгледан и възпитан в богомислките традиции.
[b]Романтизъм[/b] - идейно и художествено движение, обхванало най-различни области в културата и заменило класицизма в началото на 19 в., придаващо известна приповдигнатост, особена емоционална насоченост.
[b]Росцелин, Йоан[/b] (ок.1050-1122) - френски средновековен схоласт, известен с полемиката си срещу Анселм и Абелар, както и с тълкуването на светата Троица като три отделни бога.
[b]Руми[/b], Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад (1207-1273) - персийски поет и суфи-мистик, автор на "Маснави", признат за най-значимото ислямско произведение след Корана.
[b]Руни[/b] - буквени знаци от най-старата позната германска писменост, разпространена предимно сред скандинавските народи.
[b]Русо, Жан-Жак[/b] (1712-1778) - френско-швейцарски философ, социолог и естетик, един от теоретиците на педагогиката. Разглеждал материята и духа като две вечно съществуващи начала.
[b]Ръсел, Бъртранд[/b] (1872-1969) - анлийски философ, логик, математик и обществен деец, смятал, че философията черпи проблемите си от природознанието и че задачата и е да анализира и обяснява неговите принципи и понятия.



* * *

[b]С[/b]




[b]Са[/b] - древноегипетски бог на мъдростта, знанието и духовната светлина.
[b]Сабазий[/b] - фриго-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, по-късно слято с култа към Дионис-Бакх.
[b]Сабеизъм[/b] - Култ към небесните тела, звездопоклонство, зародил се в Арабия, Месопотамия и Мала Азия; по името на арабското племе сабеи и Сабейското царство (Хв пр. Хр. до ІV в сл. Хр.) в Южна Арабия (днешен Йемен), първо изповядвало тази религия.
[b]Садхана[/b] - "Средства за постижение." Тантрична литургия и процедура за практика, обикновено наблягаща на развиващия етап.
[b] Саки[/b] (виночерпец) - в суфийската поезия символизира Бог.
[b]Сакрамент[/b] - Тайнство.
[b]Сакраментален[/b] - Свещен, обреден, осветен от тайнство. Заветен, свят.
[b]Салация[/b] - римска богиня на бурното море, сродна с гръцката Тетия.
[b]Салии[/b] - римска колегия от жреци на Марс.
[b] Самадхи[/b] - пълна концентрация, при която изчезва разликата между обект и субект.
[b]Самаряни [/b]- Древноеврейско население, преселници от Вавилон, изповядващо особена разновидност на юдаизма.
[b]Самая[/b] - "Свещените обети, предписания и обвързвания" на Ваджраяна практиката. В същността си самаите се състоят във: външно поддържане на хармонична връзка с ваджра учителя и Дхарма приятелите; и вътрешно, в неотклоняването от постоянната практика. На края на писания единичната дума самая е обет, който утвърждава, че онова, което е било казано е вярно.
[b]Самбхогакая[/b] - "Тялото на съвършената наслада." Самбхогакая е полупроявената форма на будите, надарена с петте съвършенства на съвършен учител, свита, място, учение и време, които могат да бъдат възприемани само от бодхисатвите на десетте нива.
[b]Самосъзнание[/b] - осъзнаване на собственото отношение към света, на себето, своите постъпки, действия, мисли, чувства, желания и интереси, собственото място в обективния свят.
[b]Самсара[/b] - в индуизма — неспиращият цикъл, в който душата се преражда.
[b]Самсон[/b] - герой на юдейската митология със свръхестествена физическа сила.
[b]Санкхя[/b] - 1. основната система в индуистката философия с двата противоположни елемента — материята и духа. 2. една от концепциите в древноиндийския епос "Махабхарата", прокарваща идеята за висщето интуитивно знание за душата.
[b]Сантаяна, Джордж[/b] (1863-1952) - американски философ и писател, привърженик на критическия реализъм, разглеждал съзнанието като епифеномен.
[b]Сантерия[/b] - религия, съчетаваща елементи на древните африкански обреди и католицизма. Ритуалите и практиката и са свързани с вуду.
[b]Сартър, Жан-Пол[/b] (1905-1980) - френски философ и писател, предводител на атеистичния екзистенциализъм, опитвал да прокара среден път между материализма и идеализма.
[b]Сарълиев, Иван[/b] (1887-1969) - български философ идеалист, представител на прагматизма и бергсонизма. Смятал, че същността на материята е психична, но съществуваща независимо от отделния човек.
[b] Сатана[/b](от ивр. - противник) - в християнството и юдаизма — въплъщение на злото начало, зъл дух; дявол.
[b]Сатва[/b] - В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на равновесие и еволюция.
[b] Сатири[/b] - древногръцки нисши божества, живеещи на земята и олицетворяващи необусданата животинска похотливост, изобразявани с конски уши, опашка и копита.
[b]Сатори[/b] - в дзен будизма - състояние на интуитивно просветление, по-специално — Просветлението, преживяно от Буда.
[b]Сатурн[/b] - староиталийски бог на времето и плодородието, отъждествяван с гръцкия Кронос. Управлението му над боговете се е смятало за златен век на земното съществуване.
[b]Сахасрара[/b] - една от седемте чакри, седма, теменна.
[b]Саху[/b] - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - дух-душа.
[b]Свада[/b] (от лат. - предумване) - римска богиня, олицетворение на споровете, съответстваща на гръцката харита Пейто.
[b]Свадхистана[/b] - една от седемте чакри, втора, слабинна.
[b]Сведенборг, Емануил[/b] (1688-1772) - шведски учен натуралист, по-късно мистик и философ, клонящ към рационализма. Занимавал се с алегорично коментиране на библията, според него, възложено му от Христос.
[b]Светилище на главата, светилище на сърцето, светилище на таза[/b] - При гностиците - центрове на три различни аспекта от азовото съзнание.
[b]Светост[/b] - върховен идеал на християнското съвършенство и най-висше постижение в религиозно-нравствения живот.
[b]Свещени писания[/b] - книжни източници на ценности, норми, образци и духовен опит, служещи като формен фундамент на определена религия.
[b]Себек[/b] - древноегипетско бог на водите и наводнениета, покровител на зелените треви край реките, изобразяван като мъж с глава на крокодил.
[b]Седемте чудеса на света[/b] - строителни паметници и произведения на изкуството, поразяващи античния свят с размери, сложност и визия: 1. Египетски пирамиди (2575-2465 пр.н.е.) Това са пирамидите на фараоните Хуфу (Хеопс), Хефрен и Микерин. Намират се в Гиза, Египет. 2. Висящи градини на Вавилон (8-6 в. пр.н.е.). Построени са от Навуходоносор. Областта се намира в днешен Ирак. 3. Статуя на Зевс Олимпийски (430 пр.н.е.). Построена от древногръцкия скулптор Фидий. 4. Храм на Артемида в Ефес (356 пр.н.е.). Построен по заповед на цар Крез. Намира се в днешен Ефес в Турция. 5. Мавзолей в Халикарнас (353-351 пр.н.е.). Гробница на цар Мавзол - владетеля на Кария. Намира се в Халикарнас в днешна Турция. 6. Родоски колос(292-280 пр.н.е.). Масивна статуя, посветена на бог Хелиос. Намирала се е в залива на о.Родос. 7. Александрийски фар (280 пр.н.е.). Фарът се е намирал в Александрия и е издигнат от Сострат Книдски.
[b]Секст Емпирик[/b] (ок.200-250) - гръцки философ и лекар, последовател на Енесидем, скептик.
[b]Секта[/b] - религиозна група от хора, която се е отделила от по-голяма и вече установена религия.
[b]Секуритас[/b] (от лат. - сигурност) - римска богиня, олицетворение на сигурността и безопасността, вмъкната в пантеона от политиката.
[b]Секхем[/b] - една от съставните части на човека според "Книга на мъртвите на древните египтяни" - етерна сила.
[b]Секхмет[/b] - древноегипетска богиня на битките, огъня и слънчевата топлина, жена на Птах, изобразявана като лъвица.
[b]Селена [/b] (Мена) (от гр. - блестяща, лъчиста) - древногръцка богиня на Луната, дъщеря на титаните Хиперион и Тея, по-късно отъждествявана с Хеката, Артемида и Афродита.
[b]Семела[/b] - фриго-тракийска хтонична богиня, преминала заедно с Дионис в Гърция.
[b]Семиотика[/b] - (от гр. - за знаците) дисциплина, която се занимава със сравнително изучаване на знаковите системи. Състои се от синтактика, семантика и прагматика.
[b]Семит[/b] - Представител на сродните близкоизточни народи от бялата раса — евреи, араби, финикийци, вавилонци, асирийци, етиопци и др. Според Библията един от синовете на Ной.
[b]Сенека, Луций Аней[/b] (4 пр.Хр.-65) - най-видния представител на римския стоицизъм, разглеждал основно морално-етически проблеми, правилното разрешение на които, според него, водело до невъзмутимост на духа.
[b]Сен Симон, Клод Анри дьо Рофроа[/b] (1760-1825) - френски утопичен социалист, привърженик на детерминизма.
[b]Сенсуализъм[/b] - учение в гносеологията, според което чувствата са единствения източник на познанието.
[b]Серапис[/b] - едно от най-главните божества на елинистичен Египет, създадено през ІV в. пр. Хр. чрез сливането на египетските и гръцките религиозни представи; култът към Серапис получил широко разпространение из целия елинистичен свят.
[b]Серафим[/b] - В християнството — ангел от висшите чинове, изобразяван с шест крила.
[b]Сет[/b] - древноегипетски бог на пустинята, олицетворение на злото начало, братоубиец, син на Геб и Нут, брат на Озирис, Изида и Нефтис.
[b]Сешат[/b] - древноегипетска богиня на писмото и сметките, летописец.
[b]Сибила[/b] - Според вярванията на древните гърци и римляни —жена, вдъхновена от божество да предсказва бъдещето.
[b]Сибилински книги[/b] - сборник от прадревни тайнствени предсказания, съчинявани през различни времена от неизвестни автори, чрез които в елинистическия свят проникнали ориенталски представи. Били строго пазени от специална жреческа колегия, но през 407 г. били изгорени.
[b]Сиддха[/b] -"Осъществен". Някой, който е постигнал сиддхи; осъществен учител.
[b]Сизиф[/b] - в гръцката митология — син на повелителят на ветровете Еол и цар на Коринт. Заради провинение пред боговете бил осъден в подземното царство да търкаля огромен камък по склона на висок хълм и никога да не го изкачи, тъй като щом стигнел до подножието на върха , камъкът се търкулвал надолу.
[b]Силван[/b] - първоначално, малко популярен римски бог на горите и дивата природа, но по-късно станал най-почитания от робите и плебеите бог.
[b]Силогистика[/b] - исторически първата, формулирана от Аристотел, логическа система за дедукция.
[b]Символизъм[/b] - Течение в изкуството и литературата от края на XIX в., служещо си със символи, проникнато от краен индивидуализъм, изразява мистицизъм.
[b]Симеонови сборници[/b] - влязло в науката название на два запазени староруски писмени паметника с богато енциклопедично съдържание - "Изборник князя Светослава Ярославича 1073 года" и "Изборник 1076 года", първият от които е препис на съставен 150 години по-рано оригинал под ръководството на цар Симеон, а вторият е създаден по пример на първия.
[b]Синагога[/b] - юдейска община и молитвен дом на вярващите.
[b]Синастрия[/b] - Съвместимост. Използва се в астрологията за определяне потенциалите на взаимоотношенията.
[b]Синедрион[/b] - върховен юдейски съд, намирал се в Йеруслалим, председателстван от първосвещеника и със 72 члена.
[b]Синкретизъм[/b] - Философска или религиозна система, която обединява различни протеворечиви възгледи; еклектизъм. Съчетаване на елементи от различни религии.
[b]Синхроничност[/b] - научна теория, възникнала от неочакваното сътрудничество между психолога Карл Густав Юнг и физка Волфганг Паули, според която в природата съществува принцип на аказуални връзки, обясняващи значещите съвпадения.
[b] Сирена[/b] - дъщери на речния бог Ахелой, полужени-полуптици, омайвали с вълшебните си песни мореплавателите (според Омир).
[b]Система на змийския огън[/b] - при гностиците - системата на главния и гръбначния мозък, седалище на душевния огън и на съзнанието.
[b]Скептицизъм[/b] (от гр. - изследване, критикуване) - философска концепциям която подлага на съмнение възможността да се познае обективната действителност от човешкото съзнание.
[b]Сковорода, Григорий Савич[/b] (1722-1794) - украински философ и поет, проповедник, стигнал до извода, че природата е причина сама за себе си.
[b]Скъпоценност в лотосовия цвят[/b] - вж. роза на сърцето.
[b]Следмедитация[/b] - Периодът в който практикуващият е въвлечен в чувствени възприятия и всекидневни дейности. По-специално, периодът в който той е разсеян от естественото състояние на ума.
[b]Смам[/b] - древноегипетски бог, покровителстващ жертвоприношенията.
[b]Смирение[/b] - според теологията - нравствена ценност, стимулираща духовното развитие и предпазваща от себелюбие.
[b]Сокари[/b] - древноегипетски бог на мъртвите, отговорник за преддверието, изобразяван като мумия с глава на сокол.
[b]Сократ[/b] (469-399 пр.Хр.) - древногръцки философ, чието учение бележи поврат от материалистическия натурализъм към идеализма, смятал, че основата на света и природата на нещата са непознаваеми сами по себе си, но можем да се познаем сами.
[b]Сол[/b] (от лат. - слънце) - римски бог на слънцето, първоначално покровител на цирковите игри и колесниците, по-късно отъждествяван с гръцкия Хелиос.
[b]Солипсизъм[/b] (от лат. - самоединственост) - субективноидеалистическа теория, според която съществува само човека със съзнанието си, а обективният свят (и с останалите хора) е само част от това съзнание.
[b]Соловьов, Владимир Сергеевич[/b] (1853-1900) - руски философ идеалист, богослов, публицист и поет, централна идея на който било "всеединното съществуващо".
[b] Соломон[/b] - Израилско-юдейски цар, син на Давид, прославил се с мъдростта си; предполагаем автор на редица библейски текстове; в Агни Йога се смята за едно от въплъщенията на Махатма Мория и един от пазителите на легендарният Камък Чинтамани.
[b]Сомнос[/b] - римски бог, олицетворение на съня, тъждествен с гръцкия Хипнос.
[b]Социнианство[/b] - Рационалистично направление в Реформацията от XVI в. разпространено в Полша от италианския хуманист Ф. Сочина, което отхвърля божествения произход на Христос, но приема божествените му качества; отрича догмата за Светата троица и приема разума за основа на вярата (признава авторитета на Светото писане само дотолкова, доколкото не противоречи на разума на човека).
[b]Софист[/b] (от гр. - изкусник, мъдрец) - така били наричани древногръцките философи, които изпълнявали ролята на професионални учители. Те не са били единна школа, но общото помежду им било отказването от религията, търсене на рационалното в явленията, етичния и социалния релативизъм.
[b]Софистика[/b] - съзнателно прилагане в спора или доказателствата на замаскирани неправилни доводи.
[b]Социална психология[/b] - относително самостоятелна наука, изследваща съвкупността от психически явления в определени социални групи, класи, нации и т.н.
[b]Спекулативна философия[/b] - фиософски системи, основаващи се върху извеждането на знанието без обръщане към опита, с помощта на рефлекцията.
[b]Спенсър, Хърбърт[/b] (1820-1903) - английски философ и социолог, един от родоначалниците на позитивизма, обръщал внимание върху ограничеността на науката и религията в опитите си да достигат до универсалното.
[b]Спиноза, Барух (Бенедикт)[/b] (1632—1677 г.) - холандски философ материалист, създал учение, в основата на което лежи признаването на единствената обективната реалност — природата която за него е още Бог.
[b] Спиритизъм[/b] - 1. Суеверие за възможно общуване с духове и умрели хора чрез различни външни знаци и посредничество на медиуми — уж надарени хора с особени способности за посредничество между хора и духове. 2. Всичко, което става при такова общуване; занимание с такова общуване.
[b]Спиритуализъм[/b] - Идеалистическо течение във философията, което смята духа за основа на битието.
[b]Старохегелианци[/b] - консервативно крило на Хегеловата школа в Германия през 30-40-те години на 19 в., интерпретиращо учението му в духа на църковно-християнската ортодоксланост.
[b]Стено[/b] - една от трите горгони (с Медуза и Евриала).
[b]Степени на нравствено съвършенство[/b] - според св. Йоан Богослов: 1. Детска - обръщане към Иисус Христос; 2. Юношеска - придобиване на мъдрост и опит, борба с греха; 3. Мъжка - превъзмогване на злото и освобождение от греха.
[b]Стикс[/b] - в древногръцката митология - най-известната океанида, нимфа на реката в подземното царство.
[b]Стигма[/b] - От лат. – Знак. Явление, при което индивид получава белези, подобни на описаните Иисусови рани и състояния около разпятието му.
[b]Стоицизъм[/b] - философско учение, възникнало в края на 4 в.пр.Хр. (Зенон, Хизип и др.) на базата на елинистическата култура във връзка с разпространяването на космополитическите и индивидуалистични идеи и с развитието на техниката върху основата на математическите знания. Предлага живот, съобразен с природата и търсене на щастието в потискане на страстите.
[b]Субект[/b] (от лат. - подлог) и обект (от лат. - предмет) - понятието С. първоначално означавало носител на някакви свойства, състояния и действия, донякъде тъждествено със субстанция. От 17 в. се употребява преди всичко в гносеологичен смисъл - активно действащ и познаващ човек, а О. - това към което е насочена познавателната и др. дейност на човека.
[b]Субективен идеализъм[/b] - философско направление, отхвърлящо тезата за съществуването на независима от съзнанието на субекта обективна реалност. Включва школите на позитивизма, прагматизма, екзистенциализма и др.
[b]Субективизъм[/b] - Направление в идеалистическата философия, което отрича обективната реалност и смята, че външния свят е рожба на нашето съзнание.
[b]Сублимация[/b] (от лат. - извисяване) - вибрационно преобразуване на "ниската" енергия (предимно като насока) в по-фина.
[b] Субстанция[/b] - Същност, самодостатъчна реалност; това, което в своето битие не се нуждае от нищо друго. Вечно движеща се и изменяща се материя като основа на всички явления; първооснова. Основното начало на явленията и нещата.
[b]Субстрат[/b] (от лат. - стрителна основа) - в материалистическата философия - материална основа на единството на различните свойства на отделния предмет.
[b]Суеверие[/b] - обредност на неутвърдена (непризната) вяра.
[b]Сугата[/b] -"Блажено отпътувал". Историческия Буда Шакямуни. Напълно просветлено същество.
[b]Сукцесия[/b] - Непрекъснатост, последователност. Наследяване.
[b]Суна[/b] - Сборник от избрани откъси (хадиси) — разкази за Мохамед или негови изказвания; допълнение на Корана.
[b]Сунет[/b] (от араб. - обрязване) - религиозен сунитски обичай за церемониално обрязване.
[b]Сунизъм[/b] - Основно направление в исляма, което се смята за правоверно и признава и признава за свещено писание освен Корана и суната, където е описан живата на пророка Мохамед.
[b]Сура[/b] - Съставъчна част от Корана, който се състои от 114 сури.
[b]Сутра[/b] – От санскр. Нишка. Използва се в индуизма и производните му за означаване на текст, който създава определено „свързване".
[b]Суфизъм[/b] - (от араб. - носещ копринен план; вълна и др.) религиозно-мистично учение наисляма, възникнало през 8-9 в. За ранния суфизъм е характерен пантеизма, но по-късно, под влияние на неоплатонизма, източната философия и някои християнски идеи, централно място заема аскетизмът и крайният мистицизъм.
[b]Сфинкс[/b] - 1. в Египет - звяр с лъвксо тяло и глава на мъж с образа на бога на слънцето или фараона. 2. в Елада - дъщеря на Тифон и Ехидна, с тяло на крилата лъвица и глава на девойка.
[b]Схизма[/b] - Отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката; разкол, разцепление.
[b]Схима[/b] (от гр. - външност) - вид монашески обет, като далите го носят специална дреха (схима). Има малка и велика схима.
[b]Схимонах[/b] - монах без свещенически сан, дал обет да води строг монашески живот.
[b]Схоластика[/b] - (от гр. - академичност) средновековна философкса школа, стремяла се да рационализира християнското вероучение, използвайки античната философия.
[b]Сциентизъм[/b] (от лат. - научност) - концепция, абсолютизираща ролята на науката в ситемата на културата и идейния живот.
[b]Сциентология[/b] - Ново религиозно движение, появило се през 50-те години на миналия век в Америка, чиято идеология почива върху съчиненията на Лафайет Рон Хабърд (1911-1986), считан негов създател.
[b]Събранието на сугатите[/b] - Важен цикъл от учения свързани със садхана раздела на Махайога.
[b]Съвест[/b] - етическа категория, изразяваща висшата форма на способността за морален самоконтрол, страна на самосъзнанието.
[b]Съвършенство[/b] - пълнота на всички достойнства.
[b]Съдба[/b] - религиозно-идеалистична представа за свръхестествено предопределение на събитията в живота на хората.
[b]Съзнание[/b] - 1. висша, присъща само на човека форма на отразяване на обективната действителност. 2. /осъзнатост/ - когато се отнася до възгледа на Великото съвършенство, "съзнание" означава лишено от невежество и дуалистично възприятие светоусещане.
[b]Съзнание, биологично[/b] - При гностиците - Биологичният, природният център на съзнанието на тройната диалектична система на човека, заобиколена от дихателното поле, пленил напълно първоначалния духовен аспект на човека.
[b]Състояние на буда[/b] - Съвършеното и пълно просветление, в което човек обитава нито в самсара, нито в нирвана; състоянието на премахването на всички замъглявания и на това, да си надарен с мъдростта на виждането на същността на всички неща такива, каквито са, и с мъдростта на възприемането на всичко, което съществува.
[b]Състрадание, което е отвъд фокус[/b] - Това е върховната форма на състрадание. Когато практикуващият разпознае и осъзнае присъщата природа, състраданието присъства спонтанно като присъщо качество, което преминава отвъд сферата на обикновените дуалистични граници.
[b]Състрадание, което има във фокуса си Дхарма[/b] - Състрадание, което възниква, поради разбирането на причините и условията на страданието: невежество, заблуда, разстройващи емоции, и погрешното вярване в индивидуален Аз и истинска присъща същност на явленията.
[b]Същност[/b] - смисълът на нещо, което е само по себе си, в противовес на променливите му състояния в резултат на дадени обстоятелства.





* * *


[b]Т[/b]



[b]Табу[/b] - Суеверна и религиозна възбрана у първобитните племена да се докосват определени предмети, животни или растения, както и да се изговарят имената им.
[b]Тавмант[/b] (от гр. - причудливи явления) - древногръцки бог на бурното и многобагро море, син на Понт и Гея.
[b]Тавматология[/b] - Богословска наука, която се занимава с чудесата.
[b]Тагес[/b] - етруско божество, внук на Юпитер, момче на вид, а старец по мъдрост.
[b]Тайдзиту[/b] (от кит. - диаграма на най-висшия принцип) - символ, изобразяващ пълнотата на кръга, съставен от допълващите се черна ин и бяла ян, като в сърцето на всяка лежи срещуположната (символът ин-ян).
[b] Тайна мантра[/b] - Синоним на Ваджраяна.
[b]Тайната доктрина[/b] - заглавие на многотомен труд на Елена Блаватска, съдържащ подробно окултно описание на човешката еволюция според източната мистика.
[b]Тайнство[/b] - църковно свещенодействие, в което чрез видими знаци се дава невидима благодат.
[b]Тай чи чуан[/b] (от кит. - върховен юмрук) - система от енергийни техники и бойно изкуство, обхващаща бавни и стилизирани движения, целящи хармонизиране с космическата енергия.
[b]Талес [/b] (ок. 624-547 пр.Хр.) - първия, удостоверен исторически, представител на древногръцката философия. Основател на стихийно материалистическата Милетска школа, търсел в многообразието на нещата някакво единно телесно първоначало.
[b]Талисман[/b] - предмет, обладаващ свръхестествени качества, придаващ от силата си на приносителя; активен амулет.
[b]Талия[/b] (от гр. - цъфтяща, жизнерадостна) - една от деветте древногръцки музи, покровителка на комедията.
[b]Талмуд[/b] - Сборник от догматически религиозно-етически и правни предписания на юдаизма, основан върху тълкуванията на Библията. Съставен е на древноеврейски и арамейски език между ІV в пр. Хр. до V в. сл. Хр. Състои се от две части — Мишна (самият текст) и Гемара (коментарии).
[b]Талмудизъм[/b] - Юдейска схоластична казуистика, която трактува в различен смисъл текстовете от "Петокнижието"
Догматизъм, схоластичност, буквоядство.
[b]Тамас [/b]- В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на качествата, свързани с пасивния принцип.
[b]Танатология[/b] (от гр. - наука за смъртта) - окултно течение за изучаване психологията на умирането и смъртта.
[b]Танатус [/b](от гр. - смърт) - древногръцко божество, олицетворение на смъртта, брат-близнак на Хипнос.
[b]Тантал [/b]- Според гръцката митология — фригийски цар, опитал се да изпита всезнанието на боговете, като им сервирал собствения си син Пелопс, затова бил наказан с вечна жажда и глад; танталови мъки — големи и продължителни страдания от близка и недостижима цел.
[b]Тантра [/b]- Произлиза от комбинацията на две санскритски думи: таноти или разширение и траяти или освобождение. Индуистка система за разширяване на ума и освобождаване на спящата потенциална енергия.
[b]Тантрика [/b]- "Тантричен практикуващ". Нгакпа. Човек, който е получил упълномощаване, продължава садхана практика и спазва свещените обвързвания.
[b]Таоизъм [/b]- Древно учение в Китай от ІV в. пр. Хр. Днес е широко разпространена синкретична народна система от вярвания наред с религиите на будизма и конфуцианството, но обръща особено внимание към алхимията и различни методи за постигане на дълголетие.
[b]Таро[/b] - карти за гадаене и други окултни практики, създадени, според легендите, от посветените атланти преди потопа, впоследствие пренесени от циганите.
[b]Тартар [/b]- според вярванията на древните гърци и римляни — дълбока бездна в подземния свят, където се измъчвали душите на умрелите и били затваряни победените богове и титани; преизподня, ад.
[b]Татхагата [/b]-"Така заминал". Синоним на напълно просветлен Буда.
[b]Теизъм [/b] - Религиозно-философско течение, признаващо бог като разумна сила, която е създала и управлява света, която ръководи цялата дейност на хората.
[b]Телезио, Бернардино[/b] (1508-1588) - италиански натурфилософ материалист, подчертавал значението на сетивните органи като главен източник на човешките знания.
[b]Телепатия[/b] (от гр - усещане от далеч) - парапсихологическо явление, чрез което се пренасят мисли и чувства между хора на далечни разстояния без използването на традиционните средства.
[b]Телесфор[/b] (от гр. - изпълнител, носещ съвършенство) - бог на здравето и изцелението с тракийски произход, придружител на Асклепий и Хигия, изобразяван като момченце в тракийски ямурлук.
[b]Телус[/b] (от лат. - майка земя) - древноримска богиня на земята, великата майка, отъждествявана с Церера и гръцката Гея.
[b]Темида [/b](от гр. - право, закон) - древногръцка богиня на справедливостта, божествения и природен ред, изобразявана със завързани очи, с меч и везни в ръка; символ на безпристрастието. Дъщеря на Уран и Гея, съпруга на Зевс преди Хера.
[b]Темперамент[/b] (от лат. - подходящо съотношение на частите) - съвкупност от индивидуалните особености на личността, която характеризира динамиката на нейната психична дейност.
[b]Теогония[/b] - съвкупност от божества, чийто култ образува религиозната система на един народ; митовете за божества на една религия.
[b]Теодицея[/b] (от гр. - богооправдание) - термин, използван като заглавие на религиозно-философски трактати, чиято цел е оправдаването на непримиримото противоречие между вярата във всемогъщия благ бог и съществуването на злото и несправедливостта.
[b]Теодосий Търновски[/b], св. преподобни (ок.1290/1300-1363) - виден представител на българския религиозен и държавен живот през 14 в. Под негово ръководство свиканите в Търново събори през 1350 и 1360 г. прокарват исихастки тенденции в идейния живот на страната.
[b]Теокрация [/b]- форма на обществено управление, при която главата на църквата и духовенството изпълнява функциите на светската власт; политическо господство на духовенството.
[b]Теология [/b] - от гр. - Богословие.
[b]Теомантия [/b] (от гр. - богообсебване)- Предсказване на бъдещето по "внушение" на бога.
[b]Теософия [/b] (от гр. - богопознание) - Религиозно и мистично учение, организирано от Елена Блаватска, което признава вечното съществуване и прераждане на душите и приема, че по мистичен път може да се влезе в общение с тайни и свръхестествени сили, които откриват истината на избрани лица.
[b]Терма [/b]- "Съкровище". Предаването чрез скрити съкровища, главно то Гуру Ринпоче и Йеше Цогял, които трябвало да бъдат открити в подходящ момент от тертон "откривател на съкровища", за благото на бъдещите ученици. Това е една от трите основни традиции на Школата Нйингма, другите две са Кама "устното предаване" и Дананг "линията на чистото виждане".
[b]Термин[/b] (от лат. - граничен камък) - римско полско божество на границите и междините, застъпник на частната собственост.
[b]Терпсихора [/b](от гр. - обичаща танца) - една от деветте музи в древногръцката митология — покровителка на танца и хоровото пеене.
[b]Тертулиан[/b] (ок.150-22) - християнски идеолог, защитник на вярата и противник на рационалното знание, проповядвал аскетизъм. Негова е формулировката "Вярвам, защото е абсурдно".
[b]Тетия[/b] - древноргъцка богиня,олицетворение на морската стихия, дъщеря на Уран и Гея, съпруга на Океан.
[b]Тефнут[/b] - древноегипетска богиня на розите и дъжда, сестра и съпруга на бог Шу.
[b]Теяр дьо Шарден, Пиер[/b] (1881-1955) - френски учен палеонтолог, философ и теолог, проправящ концепцията на "християнски еволюционизъм".
[b]Тизифона [/b]- Една от трите еринии (или на лат. фурии), която наказва грешниците при влизането им в ада.
[b]Тирс[/b] - бакхически жезъл, обвит с бръшлян и лозови листа, увенчан с борова шишарка, носен от Дионис и вакханките при буйните си веселия.
[b]Титан[/b] - богът на слънцето Хелиос като син на титана Хиперион, с когото често бил отъждествяван.
[b]Титани [/b]- В древногръцката митология — архаични богове, олицетворяващи природните стихии: 6 сина (Океан, Кой, Кий, Хиперион, Япет, Кронос) и 6 дъщери (Тетида, Феба, Мнемосина, Тейя, Темида, Рея) — деца на небето Уран и земята Гея.
[b]Тифон[/b] - прадревен сторък великан, съпруг на Ехидна и баща на Цербер, Химера и др., отъждествяван с египетския Сет.
[b]Толанд, Джон[/b] (1670-1722) - английски философ материалист, борец за свободомислие, отричащ безсмъртието на душата, сътворението на света, доказвал човешкия произход на "божествените" книги, отхвърлял чудесата и т.н.
[b]Толстой, Лев Николаевич[/b] (1828-1910) - руски писател и мислител, прокарал религиозно-нравствено учение, което в духа на евангелските канони проповядва несъпротивление на злото, стремеж към нравствено усъвършенстване, скромен и морален живот.
[b]Тома Аквински[/b], св. (1225-1274) - католически теолог, монах доминиканец, ученик на Алберт Велики, приспособявал Аристотеловото учение към християнството, чрез засилване на идеалистичните му елементи.
[b]Томизъм[/b] - ръководно направление в католическата философия, най-разпространено в доминиканския орден, основано от Тома Аквински.
[b]Тор [/b](Донар)- Един от главните древноскандинавски богове — бог на гръмотевиците, бурята и плодородието; син на бог Один, изобразяван като рижав великан, въорcжен с чук.
[b]Тора [/b]- "Закон", наименование на първите пет книги от Библията, наричани у нас "Петокнижие" и приписвани на Моисей. Пергаментен свитък с цялата религиозна литература — тексът на "Петокнижието" и Талмуда, който е пазен като светиня за юдеите в синагогите.
[b]Торма [/b]- Средство, използвано в тантричните церемонии. Може да се отнася също и до приношение с храна на защитниците на Дхарма, или на нещастни духове.
[b]Тот[/b] (Джехути) - египетски бог на мъдросттa, писмеността и езика, магическите формули и заклинанията, изобразяван като мъж с глава на ибис.
[b]Тотем [/b] (от северноамерикански индиански - неговия род) - животно, растение или предмет, притежаващи магическа сила и считани за родоначалници на племето, обект на примитивен религиозен култ.
[b]Тотемизъм[/b] - ранна форма на религия в първобитното общество, характерна с вярата в общия произход и кръвната близост на група хора с определен вид животни, явления, растения и др.
[b]Трансфигурация [/b]- Евангелското новораждане от вода и Дух, според Духа, Душата и Тялото. Това е алхимическият процес, при който смъртното се облича с безсмъртно, при което всичко несвещено бива унищожено чрез превръщане в свещено. Това е превръщането на неблагородните метали в злато.
[b]Трансцендентален[/b] (от лат. - преминаващ) - пределно общо понятие, обозначаващо това, което се намира отвъд границите на познаваемост.
[b]Трансценденталисти[/b] - група философи идеалисти и писатели в САЩ (Емерсон, Дж.Рипли, Т.Паркър, М.Фулър, Торо и др.), основала през 1836 г. Трансцендентален клуб, приели основи от Платон и романтизма, критикували безчовечността на съвремието и проповядващи духовно самоусъвършенстване.
[b]Трансцензус[/b] - преход от субективното към обективното, излизане от сферата на съзнанието в сферата на обективния свят.
[b]Трето око[/b] - евентуален рудиментален зрителен орган, развит на база на епифизата.
[b]Триада[/b] - (от гр. - троица) схема от тристепенно развитие, за първи път формулирано от представителя на неоплатонизма Прокъл (410—485) и най-пълно разработена от Хегел, според когото всеки процес на развитие преминава през три фази: тезата се отрича от антитезата, а тя пък сама от синтезата, която обединява по нов начин чертите на двете предишни степени.
[b]Три кая[/b] - Дхармакая, самбхогакая и нирманакая. Трите кая са основа, същност и израз; като път те са блаженство, яснота и не-мисъл; и като плод са трите кая на състоянието на Буда. Трите кая на състоянието на Буда са дхармакая, която е свободна от усложнени построения и е надарена с двадесет и един вида просветлени качества; самбхогакая, която е със същността на светлината и е надарена със съвършените основни и второстепенни признаци, които могат да бъдат възприемани само от бодхисатви на нивата; и нирманакая, която се проявява във форми, които могат да бъдат възприемани и от чисти и от нечисти същества.
[b]Тримурти [/b]- Индийската троица от главните божества Брахма, Вишну и Шива.
[b]Трипитака [/b]- Трите сбирки от ученията на Буда Шакямуни: Виная, Сутра и Абидхарма. Целта им е развиването на трите обучения, докато плода им е превъзмогването на трите отрови на желанието, гнева и заблудите. Тибетската версия на Трипитака обхваща повече от сто [108] големи тома, всеки с повече от шестстотин страници.
[b]Три сфери [/b]- Трите самсарчини сфери на желанието, формата и безформеността.
[b]Тритеизъм [/b]- Вярване в Света Троица.
[b]Тритон[/b](от гр. - шумолящ) - При древните гърци — митологично морско същество, син на бог Посейдон, с тяло на получовек и полуриба; със своята свирка от мида то успокоявало или вълнувало морето.
[b]Тришна[/b] (от санскр. - вкопчване) - в будизма - втората благородна истина, да се пуснем.
[b]Тропар[/b] - богослужебно песнопение в православната църква в чест на дадено евангелско събитие или на празнуван светец.т
[b]Тума[/b] - вид тибетска йога за генериране на телесна топлина.
[b]Тъмна епоха[/b] - Настоящата епоха, когато бушуват петте упадъка на продължителност на живота, епоха, същества, възгледи и разстройващи емоции.
[b]Тюхе[/b] (Тиха)- древногръцка богиня на съдбата и щастливия случай, придружаваща хората по време на целия им живот, тъждествена с римската Фортуна.




* * *

[b]У[/b]


[b]Уайтхед, Алфред Норт[/b] (1861-1947) - британски логик, математик и философ, смятал, че светът (като процес) е "опит на бога", в който нещата преминават от идеалния свят във физическия и така качествено определят събитията.
[b]Убиквизъм [/b]- Учение, че нещо се намира навсякъде.
[b]Умозаключение[/b] - разсъждение, в хода на което от едно или няколко съждения, наричани предпоставки, се извежда ново съждение, логически произтичащо от тях.
[b]Умозрение[/b] - начин на теоретично постигане на истината, основаващ се върху логически построения, често несвързани с наблюдението и емпиризма.
[b]Унамуно, Мигел де[/b] (1864-1936) - испански философ и писател, представител на екзистенциализма, въвел понятието "интраистория" като непознаваема ирационална основа на явленията и събитията.
[b]Униатство [/b]- Църковно-политическо движение от средата на ХІХ в. за засилване ролята на католическата църква сред православното население на Западна Украйна, Трансилвания и части на България и създаване на автономна църква под върховенството на папата.
[b]Универсалии[/b] (от лат. - общи) - общи имена или понатия, на които, ако съществува реален предмет, се предписва самостоятелно битие (реализъм), а ако именуват само представа за такъв, им се предписва единствено номинално съществуване (номинализъм). Спорът за универсалиите, т.е. дали общото съществува реално или е само име, бележи развитието на философията.
[b]Универсално братство[/b] - Божествената йерархия на Неподвижното царство, живото Тяло на Бога. Среща се под различни имена: Мистерийна школа на Христовите йерофанти, Братство на Шамбала, невидима Христова църква или Духовна школа на йерофантите.
[b]Универсално учение[/b] - То не е учение в обикновения смисъл на думата; не е записано в книги. В своя най-дълбок смисъл то е живата действителност на Бога, в която зрялото за това съзнание (херметическо или пимандрическо) е способно да чете и да разбира Мъдростта на Твореца.
[b]Универсум [/b]- вселена. Съвкупност от обекти и явления, цялост.
[b]Ун-Нефер[/b] - древноегипетски бог на непресъхващата доброта.
[b]Упанишади [/b]- 1. Свещени книги, притчи, диалози, разкази — общо наименование на различните философски съчинения в древна Индия, коментари към ведите. 2. Будистка мистическа секта.
[b]Упълномощаване [/b]- тиб.буд. - Предаването на сила, или упълномощаване да се практикуват Ваджраяна ученията; единствената входна врата към тантричната практика. Упълномощаването дава контрол върху присъщото ваджра тяло, ваджра реч и ваджра ум и пълномощие да се считат формите за божество, звуците за мантра и мислите за мъдрост.
[b]Уран[/b] - най-древното елинско върховно божество, олицетворение на небето в старогръцката митология.
[b]Урания[/b] - древногръцка муза, покровителка на астрономията и геометрията и затова е изобразявана с глобус и пергел в ръцете.
[b]Уререт[/b] - в древноегипетската митология - венецът на бог Ра, символизиращ първенството му сред боговете.
[b]Утилитаризъм[/b] (от лат. - полезност) - етическа теория, признаваща полезността на постъпката за критерий на нравствеността и.
[b]Утопия[/b] (от гр. - несъщестуващо място) - термин, обозначаващ произволно конструиран и често статичен социален идеал. Понастоящем се използва като метафора на всеки необоснован, но привидно красив проект.






* * *


[b]Ф[/b]



[b]Фавън [/b] (Фаун)- Древноримски бог на полетата, планините и горите; покровител на стадата. Потомък на Фавън — кривонос горски полубог, с остри уши, опашка и кози крака; съответства на древногръцкия образ за сатир, символ за сладострастието и изкушението.
[b]Фадзя[/b] (кит. - законници, легисти) - едно от водещите идейни течение в Китай. Школата е била изразител на интересите на новата аристокрация, водела борба срещу отживелиците на родовия строй. Видни представители са Шан Ян (390-338 пр.Хр.), Хан Фей (288-233 пр.Хр.) и др., като някои били противници на конфуцианството.
[b]Фаетон [/b]- Син на Хелиос и Климена, който не съумял да управлява конете на сияещата бащина колесница и щял да изгори на Земята.
[b]Файндхорн[/b] - фондация и общество за съжителство с природата и развитие, основано от Питър и Айлин Кади и Дороти Маклийн през 1962 г., когато те откриват, че чрез сътрудничество с природни духове могат да отглеждат богати агрореколти в неблагоприятна среда.
[b]Факир[/b] (от араб. - беден човек) - в миналото е бил мюсюлмански аскет, отрекъл се от материята, за да последва Аллах. Днес в Индия, това са хора, обикновено странстващи, демонстриращи свръхчовешки умения.
[b]Фалос [/b]- Изображение на мъжки полов орган — символ на плодородие и жизненост в природата при елините и други древни народи.
[b]Фантазия[/b] (от гр. - плод на въображението) - въображение, което се характеризира с особена сила, яркост и необикновеност на създаваните представи и образи.
[b]Фарисеи[/b] - религиозно-политическа партия в Юдейското царство, представляващо интересите на заможните градски слоеве, лицемерно изпълняващи правилата на външното благочестие.
[b]Фата [/b]- От Лат. - Съдба.
[b]Фатализъм[/b] (от лат. - съдбоносност) - антидиалектично религиозно-философско схващане, според което всичко в света и човешкия живот е предопределено и не може да се избегне или промени.
[b] Фата Моргана [/b]- мираж, при който понякога на хоризонта се появяват многочислени образи. Според митологията Моргана е морска нимфа, мамела пътниците с призрачни видения.
[b]Фаун [/b]- Древноримско божество на плодородието, закрилник на горите, полята, стадата и овчарите. Обикновено изобразяван като юноша с брада, кози рога и крака и облечен с козя кожа; фавън.
[b]Фауна [/b]- Древноримска богиня на горите и полетата, покровителка на животните.
[b]Феб [/b]- Име на Аполон — бог на слънцето.
[b]Феба [/b]- 1. епитет на Диана — богиня на лова и луната. 2. в гръцката митология - титанида, дъщеря на Уран и Гея.
[b]Феникс [/b]- според вярванията на древните народи — вълшебна птица, която можела да се самоизгаря преди смъртта си, за да възкръсне отново от собствената си пепел. Символ на вечното обновление в природата.
[b]Феномен [/b](от гр. - явяващо се) - 1. в материализма - явление, което ни е дадено в опита, познавано с помощта на сетивата. 2. в идеализма - съществуващото без оглед на същността, т.е. непосредствената му даденост.
[b]Феноменализъм [/b]- учени за познанието, изхождащо от тезата: непосредствен обект на познанието са само усещанията.
[b]Феноменология [/b]- основано от Хусерл и учениците му субективноидеалистично направление, с централно понятие "интенционалност" на съзнанието (насоченост към обекта), предназначено за утвърждаване на принципа "Няма обект без субект".
[b]Фетва[/b] - в исляма - тълкуване или решение по спорен въпрос на мюфтия.
[b]Фетиш [/b] (от порт. - магьосник) - обожаван предмет с чудодейна сила, обожествяван от първобитните племена.
[b]Фидеизъм [/b](от лат. - от вярата) - идеалистическо течение, стремящо се да подчини науката на религията, за да ползва научното знание за защита на религиозните догми.
[b]Физикализъм[/b] - една от концепциите на логическия позитивизъм, поставяла истинността на всяко положение на която и да е наука в зависимост от възможността то да бъде преведено на езика на физиката.
[b]Филантропия [/b]- Човеколюбие, благотворителност, добротворство.
[b]Филиокве[/b] (от лат. - от Сина) - учение в римокатолическата църква, възприето и от протестанството през време на Реформацията, според което Светия дух произхожда не само от Отца, но и от Сина.
[b]Филон Александрийски[/b] (ок. 25 пр.Хр.-50) - гръцки философ идеалист, основател на южноалександрийската философска школа, съчетавала юдаизма с филосфията на Платон и н стоиците.
[b]Философия[/b] (от гр. - любов към мъдростта) - наука за всеобщите закономерности, на които са подчинени както битието, така и мисленето, процесът на познанието.
[b]Философски камък [/b] (еликсир на живота) - търсено от Алхимията вещество (най-общо), което може магически да превръща неблагородните метали в злато, да лекува всички болести и да дава вечна младост.
[b]Финитизъм[/b] (от лат. - пределност) - философска концепция, която отрича обективнореалното съдържание на категорията безкрайност, изхождаща от нейната обща ирационалност.
[b]Фихте, Йохан Готлиб[/b] (1762-1814) - немски философ, хронологически втори деец на немския класически идеализъм, опитал да изведе всички разнообразни форми на познанието от едно субективноидеалистическо начало.
[b]Фичино, Марсилио[/b] (1433-1499) - италиански философ, астролог и медик, представител на платонизма. Твърдял, че астрологичните въздействия са най-добрите лекарства, прецедени през съответен вид медитация.
[b]Флора [/b]- древноримска богиня на цъфтеца,цветята и градините.
[b]Флуид [/b]– Течност. Тънко вещество или сила, които се изливат или изтичат. Психическият ток, който уж се излъчвал от човешкото тяло според вярванията на спиритистите.
[b]Флъд, Робърт[/b] (1574-1637) - английски медик и философ, кабалист, член на розенкройцерския орден.
[b]Фойербах, Лудвиг[/b] (1804-1872) - немски философ материалист и атеист, антропологически защитаващ материализма, разглеждайки човека като единствен предмет на философията.
[b]Фортуна[/b] - древноримска богиня на щастието и успеха, покровителка на жените
[b]Франк, Филип[/b] (1884-1966) - австрийски философ и физик, представител на неопозитивизма, участвал във Виенския кръжок.
[b]Франциск, св.[/b] - (1181 – 1226г.) Римокатолически монах, основател на францисканския орден, и светец покровител на Италия. Ражда се в заможно семейство в гр. Асизи, но предпочита да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
[b]Францисканец [/b]- Член на ордена на миноритите на св. Франциск Асизки основан в Италия (1207-1209). Членовете били облечени в проста кафява роба и ходели боси със сандали; известни са още като просяшкия орден. Заедно с доминиканците осъществяват функциите на Инквизицията, а от 1256 г. активно участват в образователната дейност в университетите.
[b]Фреге, Фридрих Лудвиг Готлиб[/b] (1848-1925) - немски логик, математик и философ идеалист.
[b]Фройд, Зигмунд[/b] (1856-1939) - австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, изхождал от произтичането на човешкото поведение от антагонизъм на различните части на личността.
[b]Фройдизъм [/b]- Направление в психологията и психопатологията, което обяснява човешкото поведение и обществените явления като проява на подсъзнателни влечения и техния конфликт със съзнението.
[b]Фром, Ерих Принхас[/b] (1900-1980) - немски психолог, социолог и философ, представител на неофройдистката школа, преминал от биологичността на Фройд към социопсихологизма.
[b]Фурии[/b] - в римската митология - демони на подземното царство, божества на отмъщението и угризенията.
[b]Футуризъм [/b]- Направление в науката и литературата, което отрича реализма.
[b]Футурология[/b] (от лат. - наука за бъдещето) - област на знанията, обхващаща перспективите на социалните процеси.
[b]Фън шуй[/b] (от кит. - вятър и вода) - китайска геомантия, занимаващасе с хармонизирането на външните енергия, приемаща природата за живо същество, с което хората трябва да общуват.
[b]Фън Ю-лан[/b] (1895-1990) - китайски философ, насочен към етиката и метафизиката, автор на знаменитата "История на китайската философия".




* * *

[b]Х[/b]


[b]Хадес[/b] - другото име на гръцкия бог Аид.
[b]Хаджийски, Иван Минков[/b] (1907-1944) - виден български социален психолог, разгърнал солиден етнопсихологически анализ на душевността на българския народ, но от позицията на комунистическите си убеждения.
[b]Хайдегер, Мартин[/b] (1889-1976) - немски философ, един от основоположниците на немския екзистенциализъм, смятал за първични формите на стихийно съзнание (настроения).
[b]Хала [/b]- Змей, който праща буреносни облаци и ветрове.
[b]Хам [/b]- Библейски персонаж, син на Ной, подиграл се на баща си заради това, че бил в пияно състояние.
[b]Хамилтън, Уилям[/b] (1788-1856) - английски философ идеалист и логик, близък до агностицизма, отричал обективната истина.
[b]Хаос [/b]- в древногръцката митология — първична сила (наред с Тартар, Гея и Ерос) съществувала в пространството преди сътворението на света.
[b]Хапи[/b] - древноегипетски бог на динамичните сили на река Нил, син на първичния океан Нун.
[b]Хара[/b] - в индуизма - духовен център на човешкото тяло в областта на корема.
[b]Харизма [/b]( от гр. - божи дар) - според християнството - божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата.
Специално качество на водач, което привлича масите, въздейства на въобръжението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.
[b]Харити [/b](от гр. - милост, доброта) три древногръцки богини на красотата и веселието — Аглая, Талия и Евфросина (трите грации в древноримската митология), дъщери на Зевс и океанидата Евриома.
[b]Харпии [/b]- в древногръцката митология - дъщери на морското божество Тавмант и океанидата Електра, различни по брой (от две до пет) чудовища - полужени-полуптици, занимаващи се със стихиите.
[b]Хартли, Дейвид[/b] (1705-1757) - английски медик и философ материалист, един от основоположниците на асоциативната психология.
[b]Хартман, Едуард[/b] (1842-1906) - немски философ идеалист, предшественик на ирационализма и волунтаризма, смятал за основа на битието безсъзнателното духовно начало.
[b]Хартман, Николай[/b] (1882-1950) - немски философ идеалист, развил субективноидеалистическо учение за битието, категориите му и категориите на познанието.
[b]Хасидизъм [/b] (от ивр. - благочестие) - мистично течение в юдаизма от ХVІІІ в. — като протест срущу влиятелните религиозни и финансови позиции на равината.
[b]Хатор[/b] - древноегипетска богиня на небето, първоначално почитана като небесната крава, родила слънцето.
[b]Хеба[/b] (Хебея) - древногръцка богиня на младостта, дъщеря на Зевс и Хера.
[b]Хегел, Георг Вилхелм Фридрих[/b] (1770-1831) - немски философ, обективен идеалист, представител на немската класическа философия, разглеждал еволюцията на човешкото съзнание, смятал битието и мисълта за тъждествени.
[b]Хегелианство [/b]- Идеалистическо философско учение на немския философ-идеалист и диалектик Хегел за "абсолютната идея" на духа с особен принос в новото виждане на диалектиката и логиката; с две течениея — старохегелианство (дясно) и новохегелианство (ляво).
[b]Хегемония [/b]- Ръководна роля, първенство; надмощие.
[b]Хедонизъм [/b]- Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.
[b]Хеката[/b] - могъща древногръцка богиня, чийто култ бил пренесен от древния Изток, владетелка на земята, моретео и небето, богиня на човешките дела.
[b]Хелвеций, Клод Адриан[/b] (1715-1771) - френски философ материалист, близъм до сенсуализма (без идеалистически елементи), считал за оръдие на познанието паметта.
[b]Хеликон [/b]- Планина в гърция, където според древногръцката митология било седалището на бог Аполон и музите.
[b]Хелиос[/b] - древногръцки бог на слънцето и светлината, след 5 в.пр.Хр. отъждествяван с Аполон.
[b]Хелиоцентризъм[/b] - теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
[b]Хепри[/b] - египетски бог на изгряващото слънце.
[b]Хераклид[/b] Понтийски (4 в.пр.Хр.) - ученик на Платон, атомист, предполагал, че атомите се оформят от световния ум "нус.
[b]Хераклит[/b] (ок. 544-483 пр.Хр.) - древногръцки философ, материалист диалектик, смятал за първовеществен огъня, от който е произлязло всичко друго.
[b]Херакъл[/b] - вгръцката митология - най-прочутият герой, син на Зевс и смъртната Алкмена.
[b]Хербарт, Йохан Фридрих[/b] (1776-1841) - немски философ идеалист, психолог и педагок, смятал "реалите" за основа на всичко, а душата била най-съвършенния реал.
[b]Хердер, Йохан Готфрид[/b] (1744-1803) - немски философ просветител, писател, литературовед, защитавал единството на материята и формите на познанието.
[b]Херкулес [/b]- Митичен древногръцки герой, извършил 12 подвига и прославен като непобедим.
[b]Хермафродит [/b]- Същество, което притежава признаци на двата пола; двуполово същество (по името на митичния син на Хермес и Афродита, който имал признаци и на двата пола, понеже бил съединен в едно тяло с нимфата Салманида).
[b]Херменевтика [/b](от гр. - тълкуване, разясняване) - учение и метод за тълкуване на стари текстове, а в най-широк смисъл и на света, разглеждан като знак за извънсетивното.
[b]Хермес[/b] - 1. в гръцката митология - син на Зевс и нимфата Мая,първоначално бог на скотовъдството, а после - пратеник на боговете. 2. Триславния Хермес е древноегипетски митичен образ, автор на творби, смятани за основа на западните окултно-мистични традиции.
[b]Херметически [/b]- Отнасящо се само до тесен кръг посветени — при езотерични и мистични вярвания. /от гръцкото име на легендарния египетски мъдрец Hermes Trismegistus "триславния Хермес", смятан от алхимиците за откривател на херметически затворената стъклена тръба./
[b]Херцен, Александър Иванович[/b] (1812-1870) - руски писател, мислител материалист, обществен деец, опитал да докаже единството на битието и мисленето, на практиката и теорията, на обществото и индивида.
[b]Херувим [/b]- В християнството - висш ангел с криле, следващ след серафим.
[b]Херука [/b]- В тибетския будизъм - "пиещ кръв". Гневно божество; пиещият кръвта на вкопчването в егото.
[b]Хес, Моисей[/b] (1812-1875) - немски публицист и философ, критикувал обществото заради отчуждението му от Човека.
[b]Хеспериди [/b] - трите дъщери на Атлас и Хесперида, пазителки на вълшебните златни ябълки в градината на края на света на запад.
[b]Хестия[/b] - в гръцката митология - богиня на домашното огнище, най-голяма дъщеря на Кронос и Рея.
[b]Хефест[/b] - древногръцки бог на огъня и ковачите, син на Зевс и Хера, съпруг на Афродита. Отъждяствяван с римския Вулкан.
[b]Хиади [/b]- Седем сестри нимфи, които оплаквали загиналия си брат и били превърнати в съзвездие.
[b]Хигиея[/b] (Хигия) - в гръцката митология - олицетворение на здравето, дъщеря на Асклепий. Изобразявана с диадема и със змия, увита около чаша, от която се храни. От името и идва думата хигиена.
[b]Хидра [/b]- Многоглаво чудовище, убито от Херакъл.
[b]Хидшра[/b] - изселването на пророк Мохамед от Мека към Медина през 622г., изходна точка за ислямското летоброене (в лунни години).
[b]Хилдегард от Бинген[/b] (1089-1179) - немска абатеса, монахиня, мистик, писател и композитор, известна като "Сибилата на Рейн", заради виденията и пророчествата, съпътствали целия и живот.
[b]Хилиазъм[/b] (от гр. - хилядност) - религиозно-обществено учение, изградено върху вярата във второто пришествие на Христос и последващото 1000-годишно негово царуване на земята.
[b]Хилозоизъм [/b](вещественост на живота) - философско учение за универсланата одушевеност на материята.
[b]Хименей [/b]- Древногръцки бог на женитбата.
[b]Химера [/b](от гр. - млада коза) - 1. древногръцко митично чудовище с тяло на козел, глава на лъв и змийска опашка, бълващо огнени плъмъци; според други легенди то имало три глави — лъвска, козя и змийска, от които излизали пламъци. 2. невъзможно желание, фантазия.
[b]Хипербола [/b]- Прехвърляне. Стилна фигура, с която се преувеличава действителността за по-голямо въздействие.
[b]Хиперборея[/b] (от гр. - отвъд северния вятър) - 1. континент, изчезнал преди и подобно на Лемурия и Атлантида. 2. коренна раса, преди лемурийците. 3. в гръцката митология - земя в най-далечния край на света, населена от любимци на боговете.
[b]Хипнос[/b] - в гръцката митология - божество, олицетворение на съня, син на нощта, брат на смъртта и Немезида.
[b]Хипостазиране [/b](от гр. - субстанцииране) - приписване самостоятелно съществуване на абстрактно понятие в идеалистическата философия.
[b]Хипотетичен [/b]- Предполагаем, основан върху предположения, вероятен.
[b]Хиромантия[/b] (от гр. - гадаене по длан) - наука, която изследва връзката между линиите и знаците върху човешките ръце и личността в нейното физическо, психическо, емоционално състояние, както и със съдбата и като цяло.
[b]Хирон[/b] - син на Кронос и океанида, роден като кентавър, но отличаващсе от тях с мъдрост, доброжелателност и владеене тайните на целителското изкуство.
[b]Хнум[/b] - египетски бог на плодородието, изобразяван като овен или мъж с глава на овен.
[b]Хобс, Томас[/b] (1588-1679) - английски философ материалист, систематизирал материализма на Фр. Бейкън, смятал, че светът е съвкупност от движения на тела.
[b]Холбах, Пол Анри[/b] (1723-1789) - френски (по произход немски барон) философ материалист и атеист, критикувал религията и идеалистическата философия, считал, че материята е всичко, което може да въздейства на сетивата ни.
[b]Холизъм [/b](от гр. - цялостност) - идеалистическо течение, изхождащо от несводимостта на цялото към сбора от частите и упралвнието на света от холистичен процес.
[b]Холокост [/b]– 1. Голямо разрушение чрез огън. 2. Масово изтребление на над 6 милиона евреи при нацисткия режим в Германия и други европейски страни по време на Втората световна война.
[b]Хомеостазис[/b] (от гр. - равновесие) - тип динамично равновесие, характерно за сложните саморегулиращи се системи, състоящо се в поддържането на екзистенциалните параметри в определени граници.
[b]Хонсу[/b] - древноегипетски странстващ лунен бог, прогонващ слите сили, син на Амон и Нут.
[b]Хор[/b] (от дрвнег. - небе) - египетски бог на хоризонта, пратеник на боговете, син на Озирис и Изида, отмъстител за баща си, въплътен в сокол. Традицията го свързва с Хермес Трисмегист.
[b]Хори[/b] - в гръцката митология - три богини на годишните времена, дъщери на Зевс и Темида, сестри на мойрите и харитите.
[b]Хотеп[/b] - древноегипетски бог на мира след смъртта.
[b]Храмът махабодхи[/b] - Огромният олтар пред дървото бодхи при Ваджра трона, Бодхгая. Виж също Ваджра трона.
[b]Хризип[/b] (281-208 пр.Хр.) - най-виден представител на стоическата школа, твърдял, че противпоположностите се предполагат една друга.
[b]Християнство[/b] - една от трите световни религии, основано върху идеята за дошлия в плът Божи син за изкупване не греховете.
[b]Хтонични божества[/b] (от гр. - земни) - божества на земята, преизподнята, или плодородието.
[b]Хугенот [/b]- Привърженик на Реформацията или на калвинското протестантство във Франция през XVI—XVII в.
[b]Хуманизъм[/b] (от лат. - човечност) - съвкупност от възгледи, изразяващи уважение към достойнството и правата на човека, ценността му като личност, грижа за благото на хората.
[b]Хумболт, Александър[/b] (1769-1859) - немски философ и природоизследовател, считал материята за единствена субстанция, надарена с вътрешна активност.
[b]Хумболт Вилхелм[/b] (1767-1835) (брат на Александър) - немски философ, езиковед и държавен деец, поддържал съществуването на непознаваема духовна сила, определяща хода на историята.
[b]Хуна[/b] - религията на коренното население на Хавайските острови.
[b]Хусерл, Едмунд[/b] - немски философ идеалист, основател на феноменологията.
[b]Хюм, Дейвид[/b] (1711-1776) - английски философ идеалист, психолог, историк, виждал задачата на знанието само в способността му да бъде ръководство за практическия живот.





* * *



[b]Ц[/b]

[b]Царство Небесно[/b] - При гностиците - Божественият порядък, Първоначалната жизнена сфера на човечеството, от която то е било изгонено поради космическа катастрофа, известна като падение.
[b]Цвинглианство [/b]- Едно от теченията в Реформацията, създадено от Улрих Цвингли в Швейцария — 1522 г. ("67 тезиса"), близко до лутерианството, но по-рационалистично относно обредите на католическия култ, защитава дребната собственост, привърженик на републиканската форма на управление, въведена в редица швейцарски градове.
[b]Цезаропапизъм[/b]- термин, означаващ отношенията между християнската църква и Византийската империя, изразени в тясно двустранно взаимодействие.
[b]Целибат[/b] (от лат. - неженен) - човек, отказал се от встъпване в брак поради христоцентрични, църковни или есхатологични причини.
[b]Цербер [/b]- В древногръцката митология — триглаво зло куче със змийска опашка, което пазело вратата на подземното царство- пускало всеки да влиза, но никой да излиза.
[b]Церера [/b]- Древноримска богиня на плодородието и посевите; заимствана от древногръцката богиня Деметра.
[b]Ци[/b], или юанци (чи) (от древнокит. - въздух, дихание) - основно понятие на китайската натурфилософия - първоматерия, жизнена сила и др.
[b]Цивилизация[/b] (от лат. - държавност) - съвкупност от материалните и духовните постижения на обществото.
[b]Циклопи [/b]- Кръглооки. Митечески същества, синове на Уран и Гея — великани само с едно око по средата на челото, използвани от Зевс в титаномахията.
[b]Циник [/b]- Кучешки. Привърженик на учението на древногръцката щкола, основана от Антистен (444—356 г. пр. Хр.), според която смисълът на човешкия живот се състои във въздържане, презиране на богатствата и в отхвърляне на съществуващите тогава морални норми. Най-известен представител е Диоген от Синоп.
[b]Ционизъм [/b]- Еврейско националистическо движение, основано през 1896 г. в Австрия от Теодор Херлц, за създаване на самостоятелна еврейска държава в Палестина, която да събере там представителите на еврейската диаспора по целия свят.
[b]Цирцея [/b]- Магьосница от острова Ея в поемата на Омир, която зъдржа Одисей с измама при себе си и превръща другарите му в свине.
[b]Цицерон, Марк Тулий[/b] (106-43 пр.Хр.) - древноримски оратор, философ и политически деец, смятал, че няма критерий за различаване на реалните от нереалните неща.


* * *

[b]Ч[/b]


[b]Чаадаев, Пьотр Яковлевич[/b] (1794-1858) - руски философ, публицист и обществен деец, обосновавал върховната роля на божествения закон в природата и обществото.
[b]Чакри [/b]- Енергийни центрове в човека. Комплексни системи, които свързват нашия микрокосмос с външния макрокосмос.
[b]Чамара [/b]- Един от осемте под-континента, заобикалящи планината Шумеру, както и опората за небесната чиста земя на Гуру Ринпоче, известна с името Славната планина с цвят на мед.
[b]Чародейство[/b] - вълшебство.
[b]Чела[/b] - ученик на гуру.
[b]Челпанов, Георгий Иванович[/b] (1862-1936) - руски психолог, философ идеалист и логик, основател на Московския психологически институт (1912), близък до неокантианството и позитивизма.
[b]"Черна кутия"[/b] - изследван обект, вътрешната структура на който е неизвестна, но за чиито функции може да се съди по реакциите му на външни въздействия.
[b]Чернишевски, Николай Гаврилович[/b] (1828-1889) - руски философ материалист и писател, критик, революционер, виждал източника на познанието в сетивния свят.
[b]Чест[/b] - понятие на моралното съзнание и категория на етиката, включващо в себе си моментите на осъзнаване от индивида на собственото обществено значение и признаването на това значение от обществото.
[b] Четирите неизмеримости[/b] - Любов, състрадание, радост и безпристрастност. Също наречени "четирите обители на Брахма" защото развиването им води до прераждане като краля на боговете в сферата на формата на самсаричното съществуване. Когато са практикувани с отношението на бодхичита, желанието да се постигна просветление за благото на другите, развиването им води до постигане на състоянието на буда.
[b] Четирите средства за магнетизиране[/b] - Да си щедър, да говориш мили думи, да даваш подходящите учения и да си последователен в думите и поведението си.
[b]Чи кун[/b] (цигун) (от кит. - работа с енергията) - древна китайска система от упражнения, хармонизиращи енергийните процеси в практикуващия.
[b]Чимпху [/b]- Отшелническите пещери над Самйе в централен Тибет. Гуру Ринпоче прекарал там няколко години в отшелничество.
[b]Чинмой, шри[/b] (Шри Чиномй Кумар Гош) - роден през 1931 г. в Бенгалия, последовател на бхакти йога, кръстосващ света да проповядва тайните на медитацията.
[b] Чокро Луй Гялцен[/b] - Ранен тибетски преводач от голямо значение и един от двадесет и петте ученици на Падмасамбхава, който го разпознал като въплътен бодхисатва. Той работил отблизо с Вималамитра, Джанадарбха, Джинамитра и Сурендрабодхи. Той е основна фигура в продължаването на приемствеността на Виная в Тибет. След като постигнал осъзнаване при Чхууори, той помагал на Падмасамбхава при преписването и скриването на терма съкровища. Великият тертон Карма Лингпа (14 в.) е считан за въплъщение на Чокро Луй Гялцен.
[b]Чолаков, д-р Кирил[/b] (1897-1963) - български психиатър и философ, близък до ремкеанството, отхвърлял фройдисткото разбиране за несъзнаваното.
[b]Чортен [/b]- Стуба, каменна кула при будистите.
[b]Чуан Дзъ[/b] (4 в.пр.Хр.) - един от най-великите ранни даоисти, призовавал за връщане към изворите на природата.
[b]Чудо[/b] - дело, чието извършване превишава човешките способности и сили.
[b]Чувства[/b] (емоции) - преживяване от човека на своето отношение към заобикалящата го действителност и към самия себе си. Понякога, в тесен смисъл, емоции се наричат краткотрайните преживявания.
[b]Чхити йога[/b] - Едно от подразделенията в Раздела на инструкциите на Дзог чен: Ати, Чхити и Янгти. Чхити се дефинира като покриваща основните точки на Дзог чен.




* * *

[b]Ш[/b]


[b]Шакти [/b]- Хиндуистка божествена сила или енергия, почитана в името на съпругата на дадено божество.
[b]Шаманизъм [/b]- Форма на първобитна религия, основана на анимизма и разпространена сред различни племена намиращи се на родовоплеменен стадий на развитие.
[b]Шамбала[/b] - тайствена земя, намираща се според повечето легенди някъде из Хималаите. В китайски, руски и тибетски митове за нея се говори като за обител на свръххора. В ранни будистки текстове Шамбала се споменава като извор на езотерична мъдрост. Според гностиците това е област между диалектичното и божественото жизнено поле, където се подвизават душите на освободениете от диалектиката, работещи за освобождението и на останалите хора.
[b]Шариат[/b] (от араб. - пряк, правилен) - съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната.
[b]Швайцер, Албер[/b] (1875-1965) - френски философ хуманист, теолог, прогресивен обществен деец, поставял в основата на философията си, наречена от него "нов рационализъм", самия факт на живота.
[b]Шевченко, Тарас Григориевич[/b] (1814-1861) - украински поет, художник, мислител, свързан с петрашевците, твърдял, че силата на духа е немислима без материята.
[b]Шейкъри[/b] - религиозна секта ("Обединеното общество на вярващите във втората поява на Христос"), основана от Ан Лий от Манчестър, организираща комуни под строг обет за безбрачие. Ритуалите им включвали тръскания и клатения (за очистване от греховете), които често завършвали с неовладяни конвулсии.
[b]Шелинг, Фридрих Вилхелм Йозеф[/b] (1775-1854) - немски философ, хронологически трети в плеядата немски класически идеалисти, опитвал да съчетае елементи от субективния и обективния идеализъм.
[b]Шеол[/b] - царство на мъртвите в юдаистичната митология, където те пребивават статично, бездейно.
[b]Шефтсбъри, Антъни Ашли Купър[/b] (1671-1713) - английски философ и моралист, смятал, че човекът трябва да се стреми към хармонично съчетание на алтруистични и егоистични цели.
[b]Шива [/b]- Върховен бог в индуизма, главният от тримуртите, наблюдател и разрушител на творението. Възникнал от доарийските култове към плодородието, изобразява се като аскет или в свещен танц, а негов символ символ са мъжките генеталии (линга).
[b]Шиацу[/b] (от япон. - натиск с пръсти) - японска версия на акупресурата.
[b]Шиизъм [/b]- Едно от двете основни течения в исляма, което признава само Корана и наследниците на мохамедовия зет и съпруг на Фатима, четвъртия халиф Али, като върховен имам и законен наследник на Мохамед (Алиди); те отхвърлят сунета (обрязването) като незадължително. Дава начало на многобройни ислямски секти.
[b]Шилер, Фридрих[/b] (1759-1805) - немски поет и естетик, формирал възгледите си под влиянието на Русо, Лесинг и др., смятал, че само изкуството помага на човека да добие истинска свобода.
[b]Шилър, Фердинанд Канинг Скот[/b] (1864-1937) - английски философ прагматист, обявил човешкото познание за субективно, но смятал, че само добрите последици могат да са критерий на истината.
[b]Шингон[/b] - езотерично течение в будизма с тантрични доктрини, пренесено от монаха Кукай в Япония от Китай.
[b]Шинто [/b]- Японска държавна религия, която е приела елементи на будизма, с обожествяване на императора още от V—VІ в. (през VІІ в. обявен за върховен жрец). Религиозната служба се състои от 4 елемента: пречистване (хараи), жертвопринушение (синсей), кратка молитва (норито) и възлияние (наораи), а един от върховните богове е Аматерасу — богинята на слънцето. Шинтоизма е държавна религия до 1946 г, когато императорът се отказва от своя сан на върховен жрец, след което се запазва редом с будизма като една от основните религии в Япония.
[b]Шлик Мориц[/b] (1882-1936) - австрийски философ и физик, един от лидерите на логическия позитивизъм, основател на Виенския кръжок.
[b]Шопенхауер, Артур[/b] (1788-1860) - немски философ идеалист, враг на диалектизма, твърдял, че същността на света е ирационалната воля.
[b]Шпенглер, Освалд[/b] (1880-1936) - немски философ идеалист, публицист, отхвърлял закономерното единство на световноисторическото развитие.
[b]Шри Сатя Саи Баба[/b] - съвременен гуру в Индия, който твърди, че е прероденият първи Саи Баба. В своя ашрам в Празантхи Нийлаям ръководи сеанси и материализира свещена пепел.
[b] Шри Шанкарачаря[/b] - Велик религиозен реформатор на Индия, учител на философия веданта, смятан за въплъщението на Шива и чудотворец. Основател на множество матхи (манастири), създател на най-учената секта между брамините, наречена смартава. На 32 години заминава в Хималаите, влиза сам в пещерата, откъдето повече никога не се завръща.
[b]Шу[/b] - древноегипетски бог, олицетворение на въздуха, свързващ земята и небето, както и диханието и трептението, основни съставки на живота. Изобразяван е като лъв.
[b]Шунята [/b]- в будизма - пустота, небитие, като истинско състояние на нещата.
[b]Шуре, Едуард[/b] (1841-1929) – френски философ-мистик, теософ, автор на "Великите посветени".
[b]Шъ дзин[/b] - (от кит. - книга на песните) - старинен китайски литературен сборник с песни и стихотворения, редактиран от Конфуций.




* * *

[b]Щ[/b]


[b]Щайнер, Рудолф [/b]- (1861-1925 г.) - Австрийски философ, литературовед, архитект, драматург и възпитател, основател на антропософията и практическите и приложения като евритмия, валдорфските училища, биодинамичната агрономия и др.
[b]Щирнер, Макс[/b] (1806-1856) - псевдоним на Каспар Шмит - немски философ идеалист, основател на анархическия индивидуализъм, близък до младохегелианците, смятал, че единствена реалност е егоистът.
[b]Щундизъм [/b]- Баптистка протестантска секта в Русия през XIX век, която отразявала интересите на кулаците.



* * *

[b]Ъ[/b]



[b]Ъндърхил, Ивлин[/b] (1875-1941) - известна авторка на мистични трудове, членка на "Златната зора".




* * *

[b]Ю[/b]



[b]Ювента[/b] - римска богиня на младостта или по-специално на по-зрелите юноши.
[b]Юга[/b] - епоха. Според индуистката доктрина историята е последователност от четири повтарящи се епохи - Крита юга, Трета юга, Двапара юга и Кали юга.
[b]Юда[/b] - зъл женски дух с човешки облик в славянската митология, сроден на вилите и самодивите.
[b]Юда, Искариот[/b]- Според евангелието — един от дванадесетте апостоли на Христос, който го предава на властите срещу 30 сребърника.
"Човек от града Кариот".
[b]Юдаизъм [/b]- Еврейската вяра, разпространена сред западносемитските племена, избягали от Египет в Палестина през XIII в. пр. Хр. и обединени около култа на божеството Яхве (чието име било табу и се заменяло с "господ") в племенния съюз Израел (означаващ "бог се сражава").
/Област Iudea в Палестина/
[b]Юнг, Карл Густав[/b] (1875-1961) - швейцарски психолог и философ, създател на аналитичната психология, приемал, че в структурата на човешката личност са налице три основни слоя - съзнание, индивидуално несъзнавано и колективно несъзнавано.
[b]Юнона[/b] - според древноримската митология — съпруга на върховния бог Юпитер, богиня на небето и плодородието; покровителка на семейството и раждането. Отъждествява се с древногръцката богиня Хера.
[b]Юпитер [/b]- върховен бог в древноримската митология, първоначално бог на светлината, господар на небето и другите богове; властелин на гърма и светкавицата, покровител на войската. Отъждествява се с древногръцкия бог Зевс.
[b]Юродство[/b] - форма на християнски аскетичен подвиг, използван като средство за постигане на духовна чистота.




* * *

[b]Я[/b]



[b]Язон[/b] - герой в гръцката митология, предводител на аргонавтите.
[b]Якоби, Фридрих Хайнрих[/b] (1743-1819) - немски философ идеалист, приятел на Гьоте и Виланд, обосновал т.нар. "философия на чувството и вярата".
[b]Яма[/b] - (санскр. - убиващ, унищожаващ) - във ведическата религиозна традиция - владетел на царството на смъртта и мъртвите. В будизма - митично същество, олицетворение на смъртта и владетел на най-неблагоприятната сфера за прераждания - ада.
[b]Ян [/b]- В таоизма — един от двата допълващи се и противоположни принципи на китайската философия — този на мъжкото начало, на слънцето, топлината, действието и т.н. Противоположно на ин.
[b]Янсенизъм [/b]- религиозно-нравствено движение през XVII—XVIII в., основано от холандския богослов Янсений Корнелий (1585-1638) и разпространено във Франция, Белгия, Холандия, Германия и Италия като обосновка на принципите на протестанския индивидуален мистицизъм.
[b]Янус[/b] (от лат. - порталец) - римско божество на времето, отначало смятан за онзи, който отваря и затваря вратите пред слънцето в началото и края на деня.
[b]Япет[/b] - титан, син на Гея и Уран, баща на Прометей, Атлант, Епиметей и Менетий, участвал в титаномахията.
[b]Ясновидство[/b] - способност за получаване на информация чрез паранормални средства, но без посредничество на астрални същности.
[b]Ясперс, Карл[/b] (1883-1969) - водещ представител на немския екзистенциализъм, смятащ, че в основата на всички съзнателни прояви на човека лежи неосъзнаваемата дейност на екзистенцията.
[b]Яхве[/b] - едно от имената, давани на бога в стария завет, с което се изразява идеята за самото му съществуване или битието му, а не за отделни негови свойства.

Този пост е редактиран от Венцислав: 23 август 2009 - 12:19


#2 Maat

Maat

    медитираща

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1731 мнения

Публикувано 16 октомври 2008 - 14:23

Maaт

Теологията я е превърнала в Дъщеря на Слънцето (Ре или Атум), вездесъщият бог, който освен това е баща на фараона и раздава правосъдие на този свят. Именно тя е принесена от фараона в божествения култ; пак тя, по време на съда на Озирис, под формата на перо, е полагана в едната везна срещу сърцето на мъртвия в другата. През Старото царство везирът, както и другите съдии-жреци на Маат, поради съдебните си функции, също били нейни жреци. Освен справедливостта и истината, Маат представлявала също така и световния ред, закона, чрез който светът съществува в хармония, силата, която бди творението на неговия баща Ре (или Атум) да не пропадне в първоначалния хаос. За разлика от другите богове и богини, Маат е по-скоро концепция, а не действащо божество.
Провидението!

#3 U.Ra

U.Ra

    Maha U.Ra

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 2789 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:гр. Одесос/Сталин

Публикувано 14 януари 2009 - 21:54

Maaт

Теологията я е превърнала в Дъщеря на Слънцето (Ре или Атум), вездесъщият бог, който освен това е баща на фараона и раздава правосъдие на този свят. Именно тя е принесена от фараона в божествения култ; пак тя, по време на съда на Озирис, под формата на перо, е полагана в едната везна срещу сърцето на мъртвия в другата. През Старото царство везирът, както и другите съдии-жреци на Маат, поради съдебните си функции, също били нейни жреци. Освен справедливостта и истината, Маат представлявала също така и световния ред, закона, чрез който светът съществува в хармония, силата, която бди творението на неговия баща Ре (или Атум) да не пропадне в първоначалния хаос. За разлика от другите богове и богини, Маат е по-скоро концепция, а не действащо божество.
Провидението!



този, който е преди Ма'ат- 'при-мат' ли е?... :rolleyes:
'МАт' съдържа вибрациите на Брахма(А) и Шива(М) , в обратен ред...

Този пост е редактиран от U.Ra: 14 януари 2009 - 21:55

http://u-ra.blogspot.com ногу вожд, малко индианец!
Публикувано изображение

#4 secret_rose

secret_rose

    ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 1213 мнения
  • Пол:Женски
  • Град:от страната Нод
  • Интереси:Lectorium Rosicrucianum
    поезия
    рисуване
    балет

Публикувано 17 ноември 2010 - 15:08

Липсва обяснение на човек.
...

#5 mindstream

mindstream

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 47 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:BG
  • Интереси:A wide variety of interests.

Публикувано 27 ноември 2010 - 05:54

Има нужда от стандартизация на понятия от типа на човек, душа, дух, съзнание, воля, нематериален свят, етер, астрал и т.н., поне в общия им смисъл.
Има само едно добро - знанието и едно зло - невежеството.
Смъртта може да е и най-голямата благословия за човека.
Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.
- Сократ.
Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения. - Бертранд Ръсел.





1 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 1 гости, 0 анонимни