Към съдържанието




Снимка
* * * * * 8 гласа

Стихотворство


  • Моля влезте за да отговорите
11 отговора в тази тема

#1 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 17 юни 2008 - 22:09

Уважаеми приятели, с настоящата тема искам да споделя с вас скромните си познания по стихотворство,ще се радвам,ако ви бъдат от полза.

I . ВИДОВЕ СТИХОСЛОЖЕНИЯ :

1.Силабическо стихосложение – то те характеризира с точно определения си
брой срички в стиха и с определеното място на паузата в него , среща се в народните песни . Най-използваните размери са осемсричният и десетсричният стих . Те се срещат в две разновидности 5 + 3 и 4 + 4 ( за осемсричния) и 4 + 6 и 5 + 5 ( за десетсричния) , например :
раснал Марко // раснал та пораснал ,( 5 + 5 )
та дораснал // до седем годин ( 5 + 5 )
2 . Силаботоническо стихосложение – то се изгражда върху закономерното
редуване на ударени и не ударени срички и на еднаквия брой срички в стиха ,като броя на ударените срички в стиха е един и същ . Използват се различни видове ритмични стъпки .
ІІ .ВИДОВЕ РИТМИЧНИ СТЪПКИ :

1.Двусрични – такива са ямб и хорей .
а ) . ямб – при него ударена е втората сричка ( -- І )Ямбът бива едносричен –изграден само от една стъпка ,двусричен –изграден от две стъпки ( -- І ) , ( -- І ) , тристъпен ( -- І ) ( -- І ) ( -- І ) ,четиристъпен и т.н...
Често пъти поради наличието на многосрични думи и на думи без ударения при употребата на тази стъпка се срещат облекчени срички ( -- -- ) например :
Едничка дума ... тя я не продума ( --- І – І – І -- -- І – І – )
2 4 6 10

При ямба ударената сричка е на четна позиция, например : Косите ти са звезди небесни ( -- І – І -- І – І – І )
2 4 6 8 10
б) . Хорей –започва с ударена сричка ( І -- ) , ударението е на нечетна позиция , той също бива : едносричен , двусричен , трисричен и т. н ... При многосричните думи също се среща облекчена стъпка ( -- -- ) ,например :
Светло утро , ти прокуди... ( І – І -- -- -- І -- )
1 4 7
2. Трисрични стъпки -такива са :
а) .анапест ,тази ритмична стъпка започва с две не ударени срички , първата и втората ( -- -- І ) , той бива едно ,дву , три , четирисричен и т.н..
При него понякога има допълнително ударение на първата сричка , например : в тия дни на тревога и грохот ( І – І -- -- І -- -- І -- ) ,
1 3 6 9

Ударенията са на нечетна и четна позиция ( 3 , 6 , 9 , 11 .... )
б). амфибрахий – е също трисрична стъпка , при която първата и третата са не ударени , а втората е ударена ( -- І -- ) , също бива дву ,три ...
сричен . Използва се при изразяване на елегични настроения .При него
ударението е на четна и нечетна позиция ( 2 , 5 , 8 , 11 ...)
в) . дактил започва с ударена сричка следвана от две не ударени срички ( І -- -- ) ,при него ударенията са на нечетна и четна позиция ( 1 ,4 ,7 ,10
13 ...) .
3.Четирисрични стъпки – такива са :
а). Хориямб- това са случаите ,когато ямбичния стих започва с ударена сричка последвана от две не ударени . Например :
Тя във Волтера ще възкръсне ( І -- -- І ) ( -- -- -- І ) –
1 4 7
ІІІ.Често срещани понятия
1.Анакруза – това е сричка без ударение в началото на стиха . Те биват:
а).една не ударена в началото на стиха –при ямб и амфибрахии
б). две не ударени в началото на стиха –при анапест ( -- -- І )
в).три не ударени ( -- -- -- )-при случаите когато началната сричка при ямба или дактила нямат ударение ,например 7
А зад гърба му престъпя смъртта ( -- -- -- ) ( І -- -- ) ( І -- -- ) І
4 7 10
Често пъти може да се получи нарушение в стъпката да липсва ( да е пропусната)не ударена сричка .Например при дактила ( І -- -- )( І -- )( І -- -- ) І –
Тук във втората стъпка липсва не ударена сричка .
2.Аритмия –нарушаване на ритъма в стиха чрез изпускане или прибавяне на срички или чрез промяна на ударението в системата от стъпки :
– І – І – І – І – І -- І
І – І – І – І – І – І –
-- І – І – І – І – І –
--І -- І – І – І – І – При която става смяна на ямба с хорей или обратното .
3.Асинартетизъм с това понятие се означава употребата на различни ритмични стъпки в системата от стъпки ( в един куплет ) сменят се ямб ,хорей,анапес ,амфибрахии и др. Например :
Кръгозори надвесени ( -- -- І ) ( -- -- І ) -- -- анапест
и сплътени тъми ( -- -- І ) -- -- анапест
ръми ( -- І ) ямб
есен е ... ( І – ) хорей
4Асонанс – повтаряне на еднакви гласни звуци – О,А , Е , У за благозвучие на стиха се разрешава натрупването на гласни звукове за да се създаде илюзията за звукоподражание .
5.Метризирана пауза -паузата ,която замества в стиха липсващата не ударена сричка .
6.Изосилабизъм –равен брой срички във всички стихове .
7.Епод – дълъг стих се редува с къс .
8.Молос – при дактила,амфибрахии и анапест понякога има натрупване на ударени срички ( свръх ударения), например :
Все този вик ме среща ,изпраща по пътя ( І І І ) ( -- І -- ) ( -- І -- ) ( -- І -- )
8.Начупен стих – при него броя на сричките в различните редове е различен .
9.Свободен стих –стих с неопределен брой ударени и не ударени срички или нееднакъв брой срички в отделните стихове,незадължителност на строфата и римата .
10.Облекчена рима - използва се при ямб и хорей ( -- -- )
-- І – І -- -- -- І -- при ямб
І – І -- -- -- І -- при хорей

ІV . ВИДОВЕ РИМИ –
1.Кръстосани рими –римуват се 1—3 и 2 – 4
2.Съседна рима –римуват са 1-2 и 3 –4
3.Съставна рима – тя е сложна рима ,като всяка рима е образувана от две или повече думи.Например: витае –това е ,прозорците – взор са те и др..
4.Женска рима –ударението пада на предпоследната сричка .
5. Мъжка рима –ударението пода на последната сричка .
6. Вътрешна рима римуването е вътре в стиха ,тя може да бъде в средата на стиха ( блесне ,светне ,стихне ), в средата и края на стиха или се римуват на едни същи места два съседни стиха .Например :
Ден денувам –кътища потайни
Нощ нощувам – пътища незнайни .

Този пост е редактиран от hrodopski: 18 юни 2008 - 19:52

Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#2 Fingli

Fingli

    Почетен потребител

  • Новинари
  • 474 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:Търговище

Публикувано 17 юни 2008 - 22:16

От полза са. Щом е в помощ, винаги е от полза. :P

Правя темата важна, за да е видна за всички посетители. Ако има други желаещи да споделят опита си в стихотворството - да пишат в тази тема.

Ако моженето беше равно на желанието
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е
безсилието да изкаже.

-- Емили Дикинсън


#3 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 18 юни 2008 - 20:47

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПО ТЕМАТА

І .Видове стихове и стихотворения

1.Свободни стихове – стих с неопределен брой ударени и не ударени срички
или нееднакъв брой срички в отделните стихове , незадължителност на
строфата и римата.
2.Начупен стих ( стъпаловиден ) при него част от стиха се пренася на нов ред,
Като броя на сричките в различните редове е различен .С него се цели да се
Постави ударението върху определени фрази и да се означи емоционалната
пауза. Например :
Аз виждам в бъдещето тези
орляци
да пръскат
дъжд
от семена
и в песните им ,
рухнали от горе
да блика
труд
и свобода ...
( Вапцаров - романтика )
3.Брахикаталектически стих - Стих ,който е по-кратък с една или повече
Срички .Например :
Език свещен на мойте деди , 10
Език на мъки,стонове вековни 11
език на тази , дето ни роди , 10
за радост не – за ядове отровни 11
В случая по – кратки с една сричка са 1- 3 стих . В поезията по – често се
среща брахикаталектизъм ,при който 2 – 4 стих са по-къси с една сричка от
1 – 3 стих.
4. Анациклични стихотворения При тези стихотворения изразената мисъл
( идея ) буквално е една и съща. Употребените до средата на стихотворението
или цели изрази се повтарят в обратен ред от средата до края . Такива стихотворения са трудни за писане . Например „ две хубави очи на Яворов в
известен смисъл е такова стихотворение .
Две хубави очи .Душата на дете
в две хубави очи ; музика – лъчи
не искат и не обещават те .
Душата ми се моли ,
дете ,
душата ми се моли !
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи .
Душата ми се моли ,
дете ,
не искат и не обещават те !
Две хубави очи ,музика , лъчи
в две хубави очи.Душата на дете ....

Този пост е редактиран от hrodopski: 18 юни 2008 - 20:53

Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#4 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 19 юни 2008 - 21:10

ЗА БЛАГОЗВУЧИЕТО НА СТИХА И ОЩЕ НЕЩО ЗА РИМИТЕ ІІІ част

Благозвучието е приятното звучение , музикалността на поетическата
реч . Постига се с подбора на думите и тяхното съчетание в изразите .
То се изразява главно в правилното разпределяне и групиране на гласните
и съгласните звукови, звуковете в думите и в тяхното съчетание ...Това може да се постигне по няколко начина, а именно :
1 ) . Чрез равномерното редуване на гласни и съгласни звукове , например:
„А можехме ,родино ,свидна ,
ний можехме с докраен жар
да водим бой –съдба завидна! –
край твоя свят олтар .”
( Яворов –заточеници )
Тук става плавно и равномерно редуване на гласните ( а , о , е , и ) със съгласните ( м , ж , в , х ... ) .
Натрупването на съгласни звукове в началото , средата или края на думите, като ( ш , с , т , в .... ) утежнява стиха ,създава затруднения в изговарянето на думите. Например : юношество ,сирачество и др. Благозвучието на стиха се нарушава и при натрупването
в средата или в края на думата ,или в края на едната дума и началото на другата дума на гласни звукове ,Например „ Все е отишло на паша ...” или
„Народ , който е глух на песни ,
глуха вечно за него е и слава „
В последния пример и в двата стиха двата гласни звука ( о , е ) са един до друг ( който е , него е ) .
2. Благозвучие на стиха се постига и чрез римите , особено при сполучливия им подбор. Най- голяма значение в това отношение име богатата рима. Богата е римата ,когато римуваните думи са съзвучни с голям брой звукове, не само след ударението ,но преди него.Например : зелена—вселена ,
ненагледен – беден ,зори – изгори , плаха – заплаха , усилия – лилия и др. Богатите рими се получават най-често , когато се римуват различни части на речта :
а). римуване на съществителни с глаголи .Примери : гръд –летят ,
качул – чул , всемира – умира и др. ;
б). римуване на съществителни с прилагателни имена ,например : песен – лесен , листи – златисти ,тайна – всеотдайна и др..;
в). прилагателно с глагол ,примери : тих – открих , многоцветна –наметна ,зелена – родена ,заветна –светна ,чудесна – блесна и др.
г). съществително с местоимение –той – покой , туй – чуй
герой – той ,глас – аз ,врати – ти и др.
д). Глагол с местоимение – те – чете , тя – цветя ,туй – чуй ....
3.Благозвучието може да се получи и чрез използването на звучни вътрешни и кръстосани рими .
4.Чрез звукоподражанието ,като се използват звукове и думи ,които наподобяват звукове от природата и от човешката дейност : тик—так ,
зън—зън, туп—туп ,трака – чука , жан – жин и др.
„ Трак – чук , жан-жин ,трака – чука –
наковалнята възглася
и духалото се пука :
дъха , пъха и приглася
--Жин! Чука – трака.
Там-сам ! зън – зън... бива – бива.
Кали-кали .Калиопа „ ( Яворов – Калиопа ) .
С това насищане на строфата с наподобяващи звуци и повторения се създава усещането за съпричастност и емоционална наситеност на стиха.
Звукоподражанието когато се използва умело и наместо се превръща в средство за изразяване на силни чувства ,които трябва да впечатляват със силата си читателя.
5.Получаване на съзвучие ,чрез повтаряне на еднакви гласни звука в един или няколко съседни стиха :
„Настане вечер—месец изгрее
звезди обсипат свода небесен ,
гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен „ ( Ботев- Х.Димитър ) Тук стихът е наситен с гласния звук – е , той се повтаря 16 пъти . Строфата е наситена освен на гласния звук – е и на глаголи : настане , изгрее ,обсипат ,зашуми ,повее ,пее . Всичко това създава усещането за близост и илюзия за реалността на обрисуваната ни картина ,ние сякаш усещаме осезателно с всичките си сетива на настъпващата вечер ,
шумоленето на гората и песента на вятъра ...
6. Съзвучие получено чрез повтарянето на една и съща или близка по звучност съгласна .Например :
„Гарванът грачи грозно ,зловещо ,
псета и вълци вият в полата...” тука се повтарят съгласните ( г ) и ( р) – 3 пъти и съгласната ( в ) – 3 пъти . Ползването на мекозвучащите съгласни ,като ( л – м ) засилва чувството на нежна мечтателност и създава впечатлението за музикалност на стиха ,стига тяхната употреба да не е самоцелна.
7.Благозвучие чрез уместното използване на епитети ,олицетворения ,сравнения ,метафори и др. Метафората е дума употребявана в преносен смисъл , чрез нея се преписват чертите на един предмет на друг ,въз основа на прилики , пренасят се черти на човек върху вещи от околната среда и обратното или свойствата на един предмет се преписват на друг , поради наличието на сходства между двата предмета :” Люлеят се златни ниви ..”,
„желязна ръка „ ,”вежди –гайтани „
„Радост—пролет! Слънце грей ,
златен клас на нива зрей ;
по ливади злака млади
росен лей брилянт -.сълза „
В това си стихотворение Яворов ,чрез звукосъчетанието ( на гласни със съгласни звукове ), със съседни рими ( 1--2 и 3-- 4 -мъжка и женска ) и с вътрешна рима ( ливади – млади ) , с ритмичната стъпка ( хорей ) и с метафората е постигнал съвършеност и невероятна мелодичност и музикалност на стиха , изпълващо читателя с бодро и ведро настроение .
8.Използването повторението на думи или изрази в стихотворението също може да има голямо значение за благозвучието му ,стига тези повторения да се използват наместо и с усет:
„ Че станах ази хайдутин ,
хайдутин , бунтовник „....
19 .06.2008 г. Hrodopski

Този пост е редактиран от hrodopski: 20 юни 2008 - 20:19

Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#5 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 26 октомври 2008 - 19:53

ЗА ТРОПИТЕ

Тропите са думи или изрази ,употребявани в преносен смисъл,като прякото значение на думите се замества с преносно такова. Например :”Коса от злато и коприна „(вместо руса коса ) .
Те се изграждат въз основа на смисловото съдържание на думите,словосъчетанията,изреченията и текстовите .При различните видове тропи в различна степен и по различен начин се използва преносното значение на думата и израза..
Различаваме следните видове тропи :метафора ,сравнение ,епитети ,алегория ,синекдоха,
метонимия ,олицетворение и др.
1 .Алегорията е дума или израз с иносказателен смисъл ,говори се за едно ,а се подразбира друго .Алегоричните образи се срещат във всички литературни видове,но най-често в лириката ,басните ,народното творчество ( в приказките за животни ) и в притчите . Алегория е например баснята на Ст.Михайловски „Бухал и светулка „ и творбата на Хр.Смирненски „ Приказка за стълбата „.В приказките за животни често пъти човешкият характер и поведение се уподобяват с едни или други животни ,например:твърдоглавия – на упорито магаре ,коварния-на змията ,трудолюбивият- на пчелата или мравката .
2.Метафората е един от най-често срещаните похвати в художествената литература .Тя лежи в основата на образната реч. При нея черти (качества ) от един предмет се принасят върху друг въз основа на някакво сходство ,прилика .Могат да се препишат човешки черти на предметите и обратно или свойства от предмет да се предадат на друг поради сходство .Например: ” златни ниви „ – в смисъл жълти ниви ,” желязна ръка „ – в смисъл здрава ръка ,твърд характер , силна воля и др.
Най-често метафорите са прилагателни имена ,например: „Златен клас „- в смисъл узрял клас ,”Зелена младост „,”Каменно сърце „,”Весел вятър „ и др.
Не са редки и метафори-съществителни имена ,като :”Извор на щастие”,”Вълна от негодувания „ ,”Брилянт сълза „(Яворов) „Крило бе Чавдар войвода „(Ботев) и др. В преносен смисъл се употребяват и много
глаголи ,например :”Гърмят окови „(Ботев –Елегия ) ,”Печално гледат „ ,”Утрото разтваря „ и др.
3..Епитетите подобно на метафората също лежат в основата на образната реч. Чрез тях се назовават съществени признаци на предметите или на действия с цел да се характеризира образно обекта на речта .Те могат да бъдат :
а). прилагателни имена ,като :вездесъщ ,,дивен ,прекрасен ,прелестен ,пленителен и др. ,
б) .съществителни имена ,като „Слънце- пламък”, „Цвят –надежда „ ,”Очи-
череши „, „Вежди –гайтани „ и др.,
в) .Метамофорични епитети ,например : „ Мрачни мисли „,”Бурни времена „ ,”Мъртва тишина „ ,”Попарена младост „ и др.
Епитетите биват прости и сложни ,двойни и тройни ,например : „ Пленници на орис вечна ,зла „ ,”Литнали на високо волнокрили , смели ,горди
4.Метонимията е дума или израз с преносно значение,при което названието на един предмет се замества с използването на друг поради вътрешни връзки между тях. За разлика от метафората тя не произлиза от сходството между двата предмета ,а от преименуването им във връзка с близки признаци . Например „ Бащин
дом” се преименува на „Бащино огнище „ В стихът „Желязото срещат с железни гърди” тук „ желязото „ се използва вместо „Железни щикове „ Името на предмета се замества с названието на материала от който е направен.. При други случаи качеството (свойството ,белега ) замества неговия носител.,например:
Храбростта прави чудеса „-тук „храбростта” замества „ храбреца „ ,”От люлката до гроба „(от раждането до смъртта ) .
5.При сравнението става съпоставяне на два предмета по общ за тях признак, с цел да се характеризира единия от тях чрез втория.
6.Олицетворението е художествен похват ,при който се приписват човешки черти на предмети,животни или природни явления или се прехвърлят качества от одушевени към неодушевени предмети .Той е един от най-често срещаните похвати в поезията .Не рядко се среща и под името одухотворяване.Макар ,че е по-уместно последното да се използва за неодушевени предмети или за явления ,на които се приписват прояви на живите същества .Когато на животни или на предмети се придават човешки качества по-добре е да говорим за олицетворение. Например:
„...Дори и затворът
тръпнел позорно ,
и мракът ударил на бяг...”
(Вапцаров „Песен за човека „)
7. Синекдоха е вид метонимия, при който наименованието на един предмет или явление се замества с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзката между тях. Най-типичен и най-често срещан вид синекдоха е заместването на цяло с част от него (например "бащино огнище" вместо "дом", "родна стряха").
Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#6 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 23 януари 2009 - 13:32

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПОЕТИЧНАТА РЕЧ



Поезията е вид изкуство за естетическо разкриване на действителността чрез средствата на художественото слово. Поезията е магията на словото и е отражение на живота,чрез нея се изразяват преживяванията,чувствата,схващанията и идеите на авторите.Тя е насочена към пробуждане на чувствата, естетическите преживявания и възприятия на читателите.

За разлика от прозата в основата на поезията стои мерената поетична реч, която е свързана с фонетичните особености на езика, която се определя от (мярката)броя на сричките в стиха, мястото на ударената сричка и на броя на ударенията в стиха.

В системата на силабо- тоничното стихосложение мярката е еднаквия брой срички във всеки стих. В тоническото стихосложение мярката е еднаквия брой ударени срички във всеки стих независимо от броя на неударените такива. Например:

С радостта на стопанин - 2 ударени срички, 3 и 4 – та.

крача по нея- 2 ударени срички, 1-4 сричка.

край мен зеленеят – 2 ударени срички , 1-5 –та

с блеснали стъкла- 2 ударени срички, 1-5 –та.....

( Пеньо Пенев)

Мерената реч се отличава от намерената(неподчинена на определен ритъм) по своята по- богата емоционалност и музикалност, с особените си интонация , акценти , с наличието на рими, строфи, паузи , ритъм и др.

Основните ,по-важни компоненти на поезията са : тема,сюжет, композиция, структура, поетическа лексика

( език) , ритъм, музикалност( мелодичност) и др...

Стихът е основната единица мярка в стихотворението, отрязък на мерената реч. Обикновено се пише на един ред, състои се от от еднакъв брой срички( при силабо-тоничното стихосложение) или еднакъв брой ударени срички(при тоничното стихосложение). Освен на един ред, стихът може да бъде” стъпаловиден”, „ накъсан”(начупен) и се поставя на 2 или повече реда.

Стиховете се обединяват в строфи.Те обхващат различен брой стихове.Най-малка е строфата с 2 стиха.Различаваме следните видове строфи: двустишни, тристишни, четиристишни(най –често ползваните), 5, 6, 8 стишни.

Ако в строфата се използват различни стъпки тя се нарича хетерометрична, ако се използва една и съща ритмична стъпка се нарича изометрична строфа.

Ритъмът е един от най-съществените компоненти на поезията, който е различава от прозата. Той е свързан с мелодичността.Ритмичните елементи в поетичната реч се отмерват от паузата в края на еднаквите по брой срички стихове.При силабо-тоничното стихосложение става, както казахме по- горе , редуване на еднакъв по брой срички. Стихотворният ритъм се опира върху определена мярка, като стих, ритмична стъпка , пауза и т.н...

Поетична лексика( език) е също важен поетичен компонент. Богатството на езика( речта) на автора е в основата на поетичната реч.Тя включва употребата на фразеологични( слово) съчетания ,синоними, омоними, богата гама от епитети, многозначността и преносното значение на думите. Авторът се стреми да използва изрази , чрез които най- точно и образно да представи действителността. Търсят се емоционалните нюанси и тънката разлика на синонимите. Например : тъга, скръб, мъка, горест, терзание, отчаяние, безнадеждност и др. са в синонимна връзка, всяка от тях обаче си има и свой оттенък. Именно сполучливият подбор на думите прави стиха мелодичен и емоционален.

Друг важен компонент е композицията.Тя е постройката на литературната творба, чрез нея се осъществява живата връзка(спойка) на отделните елементи.Чрез нея се разкриват връзките между отделните събития(при проза).Композицията е свързана със съдържанието и конструкцията на творбата.

Важен поетичен елемент е мелодиката на стиха. Тя е свързана с интонационната организация на стиха, с благозвучието. Осъществява се както от различните смислово-емоционални отсенки на поетичната реч, така и от ритъма, строфата , краестишието, римата, повторението, въпросите ,възклицанията и градациите ...

Благозвучието е приятното звучене и музикалност на поетичната реч. То се получава чрез умелия подбор на думите, чрез разпределението, групирането и редуването на гласните и съгласните звукове, като се избягва натрупването на трудно произнасящи се гласни и съгласни звукове.

Добре е гласните и съгласните звукове да се редуват равномерно . Например:

А можехме ,родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой-съдба завидна...

(Яворов-Заточеници)

Благозвучието зависи до голяма степен и от богатството на римите и от умелото използване на повторението на едни и същи или близки съгласни звукове.Например:

Гарванът грачи грозно , зловещо,

псета и вълци вият в полята...( Ботев-Обесването на В.Левски) Тук се повтарят съгласните „ Г”,”Р” ,В”

Или пък редуването на еднакви гласни звука.Например

„Тоз който падне в бой за свобода....”(Ботев) –повтаря се гласния звук” О”

Звукоподражанието, при умело използване, също е от голямо знамение за благозвучието на стиха.Звукоподражателните думи обикновено се състоят от една сричка,като „бум”,”туп,””Бух”,” пляс” и т.н.

Или се състоят от срички които се повтарят,като:„кап-кап”,”ку-ку” „зън-зън”паф-пуф”,”Тик- так” и др...

Разнообразни и неизчерпаеми са елементите на поетичната реч. Кои от тях ще бъдат използвани зависи единствено от авторите, от целите и темите , но и тяхната широка култура, емоционалност и богатство на езика.
Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#7 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 30 януари 2009 - 12:40




ЗА ТВОРЧЕСКАТА СБОБОДА НА АВТОРИТЕ





Нека този път да поговорим за свободата на авторите да експериментират, да търсят нови пътища, начини и възможности за по- пълно и по- ясно изразяване на чувствата, вижданията , преживяванията и идеите си и за търсенето на нови възможности за достигане до душите на читателите.

Строгите канони на мерената реч поставят авторите в едни или други затруднения и ограничават техните възможности за по- ярко изразяване на идеите си , по- ясно , по- пълно и емоционално да покажат това което искат.

Ето защо много от творците на поетична реч често пребягнат до използването на тъй наречените свободни стихове. Но какво представляват те ? В свободните стихове не се спазват строгите изисквания на римуваната реч, като ритмични стъпки , брой на ударените и на не ударените срички в стиха , техният брой е непостоянен в отделните стихове, при тях стиховете имат различна дължина, също така строгото спазване на строфите не е задължително, стихът не е подчинен на никакви закономерности и затова той се казва свободен. Ритмичността при тях е по- свободна, по-широка и има по- особен характер , от значение е интонацията . Промяната на местото на ударенията, дължината и времето на изговор на всеки отделен стих създава по- голямо разнообразие в изразните средства. Свободните стихове намират приложение в басните. Понякога се прибягва до използването им и от големите поети, например на отделни места в гениалните си произведения бели стихове са използвали Блок, Маяковски, Пушкин, Лермонтов и др.

В българската литература свободни стихове са използвани от Вапцаров, Гео Милев и др. и това не се отразило отрицателно върху творчеството им. Днес, в съвременната ни поезия, особено в творчеството на младите поети белите и свободните стихове се срещат по- често . Утвърждавайки собствен стил на творчество, не подчинен на никакви канони те създават творби, които често пъти превъзхождат по качества другите създадени на основата на мерената реч.

Ето защо свободата да се експериментира не бива да се ограничава, стига тя да води до постигането на целите и да не е в ущърб на поетичността, ритъма и красотата на поезията.
Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#8 nasko96

nasko96

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 42 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:Сливен
  • Интереси:Спорт, Компютри, Момичета

Публикувано 02 ноември 2009 - 18:06

От полза са. Щом е в помощ, винаги е от полза. :)

Правя темата важна, за да е видна за всички посетители. Ако има други желаещи да споделят опита си в стихотворството - да пишат в тази тема.



Аз имам известен опит в стихотворството влече ме и имам известен опит в това.

#9 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 02 ноември 2009 - 22:07

Полезно ще е да публикуването нещо Ваше!
Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#10 Джинкова

Джинкова

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 03 август 2011 - 17:21

Обстойно се запознах с публикациите Ви относно стихотворството,Hrodopski, и извлякох от тях информация,за която съм убедена,че ще ми е от полза. Аз съм на 18 години и пиша стихотворения от малка,но едва сега реших да вникна в теорията на този вид изкуство. Това,което ми направи силно впечатление,е мнението Ви относно себеизразяването в свободни стихове. Забелязвам,че са изключително модерни днес (сред връстниците ми най-вече) и все по-често победители в конкурси са заложилите именно на тях. Но не мислите ли,че някъде в дръзкото разчупване на стереотипи се губи чарът на стихотворството? За мен свободните стихове са разхвърляна проза... Така и не ги харесах и усвоих.

#11 hrodopski

hrodopski

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 364 мнения
  • Пол:Мъжки
  • Град:plovdiv
  • Интереси:Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.

Публикувано 03 август 2011 - 18:57

Права сте, в свободния, бях стих се губи чара на поезията, стихът е подчинен на определен ритъм и хармония, именно те придават красотата му . Аз не съм привърженик на свободните стихове, поезията не е проза, тя е мерена реч. В своите работи използвам различни по вид рими и ритмични стъпки. А това, че пишете поезия е хубаво нещо, не се отказвайте и никога не се задоволявайте с постигнатото.
С уважение Христо Родопски
Ако не можеш да бъдеш ангел - не бъди дявол !

#12 Джинкова

Джинкова

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения
  • Пол:Женски

Публикувано 03 август 2011 - 19:47

Благодаря,в действителност точно такъв отговор очаквах от Вас. Заинтригувана,потърсих и някои от творбите Ви в интернет. А те са прекрасни! Нека музата продължи да озарява Вашия делник! :)





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни