Silencio

Колкото и скептично да погледна върху тези сънища, съвпаденията в моите (когато ги е имало) са твърде точни, за да ги отхвърля с лека ръка. Дали сънят е "програмиране", което на едно по-подсъзнателно ниво ни довежда до даден резултат, е друг въпрос. Освен това, в сън веднъж научих старинното име на град, който не ми бе известен дотогава, а сънуването на усещания и преживявания, които са тотално невъобразими във и различни спрямо "будното" състояние, отвъд езика, още по-широко отварят очите.

Темата определено се опошлява и изтърква спрямо предходните страници. Допринесох (надявам се) съвсем скромно с някои положения и въпроси и от рационална, и от не толкова рационална гледна точка в темата, независимо доколко подкрепят и съответстват на личните ми убеждения и търсения, с цел да се развие по-шарена дискусия. Намирам за желателно в подобни случаи да излезем от кулата си - полезно и понякога просветително е да навестим колкото се може повече гледни точки, да се самопредизвикаме и може би дори да пробваме да се самооборим - ценен компонент във формирането на убежденията и търсенето. Но и някои може вече да са намерили каквото търсят... с изчезването на търсача. Може би ще се включа още веднъж малко по-подробно тези дни... Зададох въпроса "На кого се молиш?", понеже често бог в нечии възприятия е отделно създание или същност, дори антропоморфен - нещо, което не е чудно предвид работата на ума с форми и отношения. Това може ли наистина да е Бог? А пък щом Бог е безкраен, абсолютен, трансцендентален, то къде свършва той и започваш ти...?

А на кого / какво всъщност се моли?

От Нощен Хоризонт снощи... Обажда се слушателка: - Искам да ви попитам, понеже нищо не казахте в ефир: Вие знаете ли, че днес е Възнесение Господне? [с полу-менторски тон] - Не... Честно казано, не знаех. - О, а аз в един момент си мислех, че вие сте един праведен християнин... - Опитвам се, опитвам се да съм... Но не знаех, наистина. Коментари?

Оценявам това, което си писал, но ключовата дума тук е опитност и тя е лъчът, който може да пробие през стената от разумно-рационалния скептицизъм. Не знам доколко си проучвал Ванга, но тя е казвала неща, които са присъщи на духовно просветените, издигнали се в нивото на съзнание. Пробвай за момент да погледнеш и под друг ъгъл - че състоянието й е катализирало този процес. А ако вземеш предвид упражняването на свободна воля, малко вероятно е едно предсказание да се сбъдне 1:1 - такова бъдеще никой не познава, там непрекъснато играят само размити форми и всички предсказания са вероятностни. Не че няма лъжци, ала и те си личат. Но като един все още медиатор, раздвоен между мърморещия рационален ум и дълбочинния повик на подсъзнателното иззад рациото, разбирам добре, че умът се противи и дърпа упорито в своята посока, искайки непрекъснато храна. Не че няма как да бъде поукротен, за да се види и другото от картината, но всеки си избира.

Нима сте изненадани? Такива буламачи са типични за нашето време и са залели цялото пространство. Много внимавайте какво четете от езотеричните среди.

Като се има предвид, че в предните страници вече положихме редове относно аналитичния апарат, който е в основата на научното мислене, едва ли е необходимо да повтаряме отново тези неща. Или е? Писахме за интелигентността, споменахме и дори някои най-основни неща за гения. Но това не е единственият градиент на великия учен. Бззт! (:

Прави впечатление, че за егото се говори само като за нещо лошо и вредно. Докато всъщност това е по-скоро неговата сянка. Ала това е една друга плоскост. Между другото, нали знаете, че е дебатируемо доколко алтруизмът не е прикрит егоизъм? (:

Това са ми любимите постове - като появила се изневиделица оса, която се размазва в предното стъкло на колата. По принцип съм съгласен с казаното от badr за научните открития, но подменяйки "вяра" с искрено любопитство, влечение към неизвестното зад хоризонта, убеденост, интуиция. Последните може и да ги наречеш прилепи, но тя е къртица. При вярата в нещо мистично го няма този резонанс, при който усещането е за отваряне на врата, за която отдавна си забравил - не толкова за научаване на ново, колкото за спомняне на нещо, което вече знаеш.

Изписаното в последните няколко страници задължително ли го считаш за пришито към религиите? Разликата? Религията отнасям до "вярвам", както и до облепянето с догми и канони, а него - до "знам" и опитността.

Ето, че вплитането на една - две думи беше достатъчно, а развитието на темата от стр. 52 - 53 до тук - някак очаквано. Не сме толкова далеч, колкото може да си мислим. Но като че ли темата започва да се навива върху себе си - доколкото си спомням, някъде към страница 30 ( +- 5 ) вече ударихме някои щрихи относно ограничението на науката и относно Абсолюта като единственото, което е Бог. Между другото, TechMaster, до тези заключения може да се достигне не само интуитивно, но и с инструментите на ума. (: Но дотам...

Ту вървя, ту летя из тъмата звездна Понякога я хващам и разкриват се морави За някои е зов, за други пък е бездна Но продължавам все тъй да търся незабрави

Това е така - вървим по своите пътеки и берем различно. А в един момент евентуално се оказва, че няма ни път, ни пътешественик. Имах друго предвид. Може и да се окаже, че имаме едно нещо наум.

Благодаря за включването, но бих го поканил да поясни, ако желае. Може и на ЛС, ако предпочита да не пише това в темата и ако разбира се му е удобно.

Именно това имах предвид, думайки: "...но отричането на опитността поради липсата на рационална рамка, в която да се вмести, е доброволно слагане на капаци". Идеята е да оставиш хубави неща като горните за после, след като най-напред си позволиш да изпиташ лично.