witness

Метафората с филма не върви, първо, ако няма зрител, и второ, защото елементите на филма не могат да пишат сценария, още повече вече да са го написали. Така както го представяш, струва ми се, че приемаш "нещата" от въпросния филм за абсолютно истински , включително героя, тъй като той е сбор и производно на условията и средата, а ако те са истински и пишат филма, значи героят си го пише и всъщност няма никакъв филм, всичко е едно към едно. съвсем не е зле да си духовно беден, друже, де да бяхме постоянно такива. С което не казвам, че ти си попаднал на посредствен християнин, за да си толкова убедено невеж в основите на християнството. Понякога проблемът съвсем не са учителите.

Всеки може да се подведе, ако не обърне внимание какво точно гледа и на това се разчита... Но в случая пропагандата е украинска, защото 24 Канал е украинска телевизия. Украинските медии въобще са световноизвестни фейкомети, освен за разни акцентувани хора.

Никой от нас (или тях) не знае и така ще си остане, каквато е и целта. Едни ще са сякаш сигурни, че знаят какво се е случило и защо, но ще отказват огласяване на подробности, други ще настояват за разсекретяване, тъкмо защото знаят добре, че разсекретяване е невъзможно, само за да си изчистят името поне малко. Всичко е предизборен шум и заобикаляне на основния въпрос какво са правили "еколозите" там и защо са имали чадър от държавата. И за още малко цвят към конспирациите да добавим неспомената тук стара куриозна новина отпреди две седмици. https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/palna-zagadka-zabarkaha-petrohan-s-ubiystvoto-na-624508.html#google_vignette

и откъде е Краля не каза, щото как може някой да има претенции към ТЕБ за нещо си и да те пита без позволение. Но най-вероятно не знаеш.

Защо, не знаеш ли откъде е този Крал? Или, хайде добре, Цар. Не е моя измишльотина.

А най-лошият начин да държиш Бога далеч е да го откажеш на някой друг. Някой, който не ти е удобен и така ефективно да го разчовечиш - евреин, палестинец, неверник, жена, човешки ембрион...

Идеите за трансцендентен или иманентен бог са все пак човешки идеи. Привържениците на първата много често я предпочитат, защото така лесно държат бога далеч от себе си, докато се кълнат в божествената недостижимост и неизразимост. Привържениците на втората са подложени на опасността да припишат на бога неща в себе си, които той не е. Но и в двата случая философските и религиозни схващания са само пръст, сочещ луната.

Съвсем като Краля, който вярва, че има власт над всичко и всички във вселената, понеже им заповядва да правят каквото те и без това правят.

Ти да не си ме объркал с някой друг като уж си ме видял някъде, иначе не знам какво писане споменаваш, че и едно и също. Не че има значение, но последното си стихотворение написах през 2007 и оттогава нищо. Единственото явно е, че си измисляш "факти" от биографиите на другите, но щом така те кара, какво да се прави. Това са просто психологически проекции, той има нужда от тях. Не че ние сме длъжни да ги четем.

Кои, кои, ти например. Подканвам те да не следваш сляпо чужди мнения, ако можеш. И имаш много погрешна представа за мен, ако и да си ме виждал някъде отдавна, ако това изобщо трябва да означава нещо. Не обичам публичността, а на премиери и представяния почти не ходя, защото изгубих интерес. Повече от куртоазия, ако се налага. Чак пък локуми... и точно кой го казва (пардон, пише). Виж сега, не съм ти психолог или психиатър да се занимавам с измислиците ти, досадно еднообразни и достатъчно добре обсъдени от другите участници, и всъщност си скучен и прекалено мързелив в четенето и разсъждаването. Някога те нарекох Апасмара, но само аз знам защо и не сбърках, но нищо не може да се промени за теб Рамусе, само когато голямото стъпало на Шива понатисне малко повече.

Ако това е "синдромът на Питър Пан", който някой неведомо къде и кога е нарекъл и на Малкия принц, значи просто много е сбъркал. Ако да се образоваш означава да си прочел някъде, че имало такъв синдром и да се вържеш без да придобиеш собствено мнение, значи признавам си, че не съм образована и по-добре. Изглежда, да си образован е да нямаш собствено мнение и да следваш чуждите мнения, пък били те самите твърде необразовани и плод на нехайство. Синдромът на Питър Пан като инфантилно поведение и липса на отговорност не може да се нарича на герой, който е олицетворение на отговорността. Това е просто глупост и не виждам защо да се съгласяваме на всяка невежа глупост, която някой е измислил. Освен това излиза, че и ти, и нареклия този синдром (който не се води психична диагноза или девиация изобщо) е имал предвид точно Малкия принц на Екзюпери, а не текста на Дони (както се опита да се отмажеш). А ти набута и "Алиса" и други книги в него кой знае защо... Само папагалщини и липса на собствено мислене. Абе глупчо, Малкият принц няма дворец, но ти си продължаваш с фантазиите. Всъщност пиша напусто, като се опитвам да поправя тази несправедливост към горкия Екзюпери. Не че "Малкият принц" ми е любимата детска книга, по-скоро е "Алиса". Но сега като я прочетох пак се удивих на подобна дивотия и невежество.

Похватът се нарича "сламен човек" - измисля се фейк и се прилага към писаното от някой друг, все едно че той го е написал. После се повтаря доста пъти... Има отношение, щом си измислил синдром и си го нарекъл на този герой, когото всички асоциират именно с героя на Екзюпери. И предполагам как се е случил този фейк при теб - не си си направил труда да си припомниш за какво се отнася книгата, подвел си се по текста на популярна песен, който (разбираемо) е по-популярен от текста на Екзюпери и ето ти набързо скалъпен "синдром", който представя "малките принцове" като искейпъри. Кой е Малкия принц? Искейпър, и ето тук е пълно с такива, и не преставаш да го повтаряш и да наричаш участниците принцове, като че ли е обида. Само че в истинската книжка нещата са преобърнати и искейпъри са "възрастните", затворени във въображаемите си светове от пристрастия, предвзети мнения и следване на неадекватни правила. Малкият принц е точно обратното, защото е дете, а дете ще рече човек, който търси и не знае, и не се задоволява с плоски, очевидни, избягали от действителността отговори, макар и с претенция за компетентност. Така ти си преобърнал нещата и напълно се вписваш в категорията на искейпърите от книгата на Екзюпери, понеже много искаш да си "възрастен". А щом държиш на нелепото име на измисления си синдром и на темата, по-добре го промени на "Синдромът "Малкият принц" от песента на Дони..." и т.н. Тези текстове на песни са много паразитни, когато добре се съчетават с мелодията. От вчера все ми се върти "Луната спи, а някой краде птици" - и какви птици краде, кокошки ли и защо ги краде казва ли ти някой, пък и има ли значение... Изкуство

Понеже гледам темата напредва и не знам дали някой го е споменал, но Рамус я е започнал с "обикновен фейк", както сам обича да се изразява. Ами, първо, като че ли или изобщо не е запознат със съдържанието и идеята на "Малкия принц", или изобщо не го разбира и си привижда собствени болни теми. Второ, "стихотворението" също е минало по допирателна към идеята на Екзюпери, но на "поетите" им е простено. Всеки поет, както се казва, трябва да си е малко прост, а и е в правото си да "чувства" нещата както му харесва, поне докато си пише... през останалото време е друга работа. И трето, което е почти забавното в случая, Иван Тенев (или Агент Тенев) не е писал този тект, той има текстове за песни на Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Авторът на текста за "Малкият принц" е Добрин Векилов - Дони, музиката е на Момчил (Колев). Песните им носят настроение и се помнят, но текстовете на Дони не могат да се нарекат особено смислени. Дотук с фактите, остана да поздравя от името на всички Рамус с летен поздрав XXIII — Добър ден — каза малкият принц. — Добър ден — каза търговецът. Той беше търговец на усъвършенствувани хапчета, които утоляват жаждата. Глътваш по едно хапче седмично и вече не усещаш жажда. — Защо продаваш тия неща? — попита малкият принц. — Така се пести много време — каза търговецът. — Експертите пресметнаха. Спестяват се седмично петдесет и три минути. — И какво правят хората с тия петдесет и три минути? — Правят, каквото си щат… „Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“

Нищо, със загубата на мозък и напрежението ще отпадне от само себе си, нали така. И желанието (на мозъка) да се изтъква също. Суета на суетите. А във форума и ти си доволно отдавна, можеше да си съставиш някакво мнение за профила на този-онзи потребител и какви може да са му проблемите, поне от човещина.

Да отстъпя малко назад и да уточним за какво самоосъзнаване става въпрос. Маймуната като се гледа в огледалото и "знае", че вижда себе си, самоосъзнава ли се? Това имах предвид под масово ниво при хората. Само че това не е самоосъзнатост, а отъждествяване. Хората се отъждествяваме и с куп други неща, но тялото е базово. Може да се отъждествяваме с безсмъртната си душа, със съзнанието си, покрай всичко друго. Самоосъзнатост би трябвало да означава съзнанието да о-съзнава самото себе си, а това животното не може да го направи. То не може да наблюдава дъха си, например. И защо му е да го прави, или на повечето хора? Относно възможността за "падане" на човек в по-ниска сфера според будизма (макар че това явно не е любим интересен въпрос), то е невъзможно от някакъв етап, близко или на Пътя на Виждането (на четирите Истини в 16 аспекта) и придобиването на четирите "корена на благото". Толкова съм могла да вдяна от "Абхидхармакоша бхашя"... Макар че бодхисатва може да си избере раждане в неблагоприятните сфери и ариите по принцип не падат под човешко раждане, а обикновеният човек (притхагджана), ако има вторите два корена на доброто и е готов в някаква степен да приеме знанието на Истините. Защо и за кого го написах това и аз не знам "Защо Сротаапанна е обявен за авинипатадхарман, avini-pātadharman – един, който е неспособен да падне в болезнен свят на прераждане (апая, apāya)? Защото той не натрупва действия, които да причинят неговото падане в тях. Защото поради предварително натрупаните действия от този вид ((които не са причина за падане)), неговият ум е станал несломим пред узряването на тези действия, понеже ((неговият ум)) е парфюмиран с мощните корени на доброто вследствие на чистотата на негово поведение и вследствие на чистотата на неговото отношение към Трите Скъпо-ценности ((Буда, Дхарма и Сангха)). Човек, натрупал действие, което задължително трябва да узрее в болезнен свят на прераждане, не може да произведе дори Търпение (vi.18), камо ли чист Път. Има един стих: „Невежите, ако са извършили само малко прегрешение, отиват долу; мъдрите, ако са извършили голямо прегрешение, избягват болезнено прераждане. Желязо в малко количество потъва. Същото желязо, в по-голямо количество, но оформено като лодка, плува“. АКВ, VI "Пътят и Светците"