По-рано този месец, Интернет отново заговори за Six Days in Fallujah – видеоигрово заглавие, което преди повече от десет години става обект на противоречия и спорове.

Събитията в играта на Atomic Games (тогавашният ѝ разработчик) се развиват в разгара на Втората битка за Фалуджа, сражение, което е част от инвазията на САЩ и техните съюзници в Ирак, в началото на този век. Сраженията във Фалуджа са белязани от кървави битки, в които загиват представители не само на воюващите страни, но и мирни граждани, попаднали под кръстосания огън на бойците. След анонса на играта през 2008, нейните издатели, Konami, се изправят срещу сериозно движение, което не иска игра, описващи тези събития, да излиза. Японската компания прави това, което е нужно в ситуацията и оттегля доверието си към Atomic Games, които на свой ред се разпадат. Пренасяме се в 2021, когато се заговаря отново за Six Days in Fallujah. Играта предстои да излезе по-късно тази година, като този път разработчик ще са хората от Highwire Games, студио, съставено основно от бивши служители на Bungie. Тя си има нов издател – Victura – компания, в която главно действащо лице е Питър Тамте, един от основателите на Atomic Games. Вероятно, тактическият шутър на Highwire щеше да мине под радара на много медии, ако не беше редакция в страницата на играта, в която се посочва как Six Days in Fallujah няма да се използва за инструмент за вербуване за американската армия. А защо да се прави? Причината е, че Тамте е противоречива личност, която преди години, в качеството си на собственик на Destineer, работи по военен симулатор, поръчан от армията, но освен това името му се свързва с една от многото компании на ЦРУ. Но не е спорната личност на Тамте, единствената причина, поради която мнозина не желаят тази игра да вижда бял свят. Самият Тамте даде по-рано този месец интервю, в което разкрива повече за Six Days in Fallujah. В него той акцентира над това, че играта не иска да отправя политически послания, как това е просто един тактически шутър и макар и да са планирани секции, в които играещите ще може да влязат в ролята на цивилни, Тамте доста цинично отбелязва: „Малцина са любопитни какво е да си иракски гражданин. Никой няма да играе подобна игра“. В цялото интервю с Gamesindustry.biz, Тамте говори за играта, като за следващия Call of Duty или Battlefield, но нещата не са същите тук.

Битката е част от една незаконна война, а в споменатото сражение американската армия извършва военни престъпления с пускането на фосфор над мирни граждани. Тоест, това не е някаква имагинерна битка или фантазия, развиваща се в контекста на отдавна отминали събития. И както отбелязва Джеймс Батчелър от медията, твърдението, че студиото не отправя политическо послание, не намира основание, понеже играта разказва почти изключително от гледната точка на американската армия. А моментът с фосфора е разбира се подминат. И въобще, не е трудно човек да схване защо много хора не искат подобна игра да излиза.

„Изключително коравосърдечни“, така определя американски ветеран от иракската война думите на Тамте, който допълва, че не може да разказваш за тази война просто така и да зачеркнеш живота и преживяванията на иракчаните. „Никой не го интересува? Ами накарай ги да се интересуват“, заявява позицията си Джон Фипс, ветеран от иракската война в интервю за Сиън Майер и The Gamer.

„Говорейки в качеството на някой, който е бил във Фалуджа през 2004, то на първо място да заявя, че това беше една незаконна война. Ние не трябваше въобще да сме там“, започва изявлението си Фипс. „Бяха извършени множество ужасни зверства, особено във Фалуджа. С това не искам да кажа, че всички войници са военнопрестъпници. Не ми минава подобна мисъл през главата въобще. Повечето хора, с които бях там са почтени войници, които желаеха да постъпят правилно. И в този смисъл, да кажеш: „Ама кого го е грижа гледната точка на иракските цивилни за иракската война“…все пак става дума за ш***ата им държава! Би трябвало да искаш да представиш това? Никой не го интересува? Ако си толкова убеден в правенето на тази игра, накарай ги да ги интересува“.

Фипс не е съгласен също така, че играта не е натоварена политически. Във всяка война става дума за политика, подчертава той. Самата война е политика, водена с други средства. И представянето на едната страна единствено и то само като „добрите“, също не е честно.

„Нужно е също така да разкажеш историите на мирните иракчани, които просто се опитват да оцелеят и се стремят да отблъснат една настъпваща вражеска сила. И ако това означава да представиш някои американски бойни части като лошите във видеоигра, ами направи го. Това е животът. Ако някой утре вземе, че нападне САЩ, всички ще грабнем оръжие и ще се бием. Тоест, така ние ще сме в ролята на иракските цивилни – някой ще е дошъл в страната ни“. Според Фипс, играта има за цел да представи една идея за тамошното население за съставено изцяло от терористи и фундаменталисти. В подкрепа на критиката си, той дава за пример три други популярни игри.

Първата от тях е Spec Ops: The Line, в която също биват засегнати събитията около битката за Фалуджа. Според него, това е играта, която улавя възможно най-добре психологическият ефект, който оставя войната. По отношение на белия фосфор, играта показва не само начините, по които са засегнати от него хората, но и свидетелите на случилото се. Самият Тамте определя актът на пускането на фосфора, като нещо, което щяло да „отклони вниманието“, да разсейва, макар и това да е една значима част от случилото се през 2004.

Макар и да е критикувал Call of Duty в миналото, Фипс споделя, че сериите „знаят къде са и какво“, за разлика от Six Days in Fallujah, която се представя за нещо, което не е. Когато става дума за представяне на тънката разделителна линия между злодеите и „добрите“, Фипс посочва като успешен проект в тази посока The Last of Us Part II , която показва, че перспективата на това, кой е герой и кой злодей лесно може да се измени. При Six Days in Fallujah, перспективата е изцяло от страната на войниците, като зверствата, извършени от тях са заличени от цялостната картина. Те биват представени като герои, но по думите на Фипс, те не са такива.

Любопитство буди и включването по темата на човек, известен със сдържаните си анализи и коментари от света на технологиите и видеоигрите, като Даниъл Ахмад. Той публикува в официалния си профил в Twitter няколко коментара по случая и защо смята, че появата на играта е нещо лошо. В серия от постове в социалната мрежа, Ахмад излага гледната си точка, посочвайки конкретни медийни публикации.

Ахмад взема отношение по темата за възможното използване на играта като инструмент за вербуване за армията, посочвайки, че в момента се регистрира най-ниската точка на желаещи да се включат като доброволци в американската армия, макар и да не внушава някаква връзка между играта и този факт. Той подчертава как Ал-Кайда биват описани като врагът, с който американската армия се бори. Но групировката всъщност влиза в Ирак далеч след и именно благодарение на  разорението, което съюзническите войници причиняват на страната. Ахмад припомня също така че при старта на битката за Фалуджа, американската армия де факто блокира десетки мирни граждани да напуснат града, след като забранява излизането на лица от мъжки пол във възраст, в която могат да се бият, а ПОЛОВИНАТА от всички убити в офанзивата са били жени, деца и възрастни хора. В едно от финалните си съобщения, Ахмад пише:

„Маркетингът около играта сочи, че „битката“ ще е показана манипулативно. Разбира се, че тя може да покаже какво е било за иракските граждани, но облягайки се на описанието, тя ще представи ситуация, в която сякаш САЩ са ги спасявали от капана на Фалуджа. Моята заключителна позиция тук е, че да представиш видеоигра за извършването на реални военни престъпления от гледната точка на извършителите им и да заявяваш как те били смелите, които правили саможертви, прекрачва всякакви граници“, пише той, уточнявайки, че визира правителството на САЩ, не отделните войници.

5 3 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари