Премини към съдържанието

Блогове

Блогове в нашата общност

  1. Ѣ

    dara 8
    Последна публикация

     

  2. Росица Копукова
    Последна публикация

       Най-новите ми книги "Един живот не стига", "Дете на бога" и "Пред прага на есента" вече се продават в магазина на издателство Лулу. ком , САЩ - на латиница. Книгите са на български език. Първите две от тях се превеждат на английски език за участие в големи международни конкурси. Тъй като отдавна съм включена в Американска лига на особено надарените творци, това ми отваря много врати. На писмата от света, че такава гениална поетеса се намира в България, аз винаги отговарям, че приемам това с чувство за хумор, защото те не знаят, колко гениални поети и писатели има в нашата страна. Духовна държава сме, ама сами не се ценим и не се подкрепяме. Та това между другото.

     Сега пожелавам на всички добри автори здраве, вдъхновение, лично щастие и успехи.

     

    Росица  КОПУКОВА, ЖУРНАЛИСТ, ПИСАТЕЛ

  3. ПА

    • 137
      публикации
    • 1
      коментар
    • 1106
      прегледи

    Последни публикации

    semjase erre
    Последна публикация

    първична енергия с всеобхватно  действие, наричана от китайците Ци (или Чи – на Уейд-Джайлс),

    от индийците - Прана,

    от японците - Ки.

     

     

     Силата от филма „Междузвездни войни”, 

     

    мрежата от енергия от филма „Аватар”,

     

     Универсалната или Космическа енергия в някои източни учения.

     

     Тя е първопричината и условието за съществуването на Вселената, Земята и живота върху нея.

  4. Музиката на Освобождението

     

     

    СВАЛИ НА PDF от DROPBOX!

    СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!

     

     

     

    „Ако един Човек каже една лъжа и успее дълго време да я поддържа, с времето сам започва да вярва в нея.“

     

    Азис Несин

     

    ***

     

    „Всяко редактиране е лъжа.“

     

    Жан-Люк Годар

    ***

     

     

    Всички промени в Обществените нагласи, настроения и Мироглед досега в Човешката история са били както индуцирани, насаждани и подклаждани, така и по-късно задължително въвеждани в структурата на Културната, Религиозна, Политическа и Образователна система изключително само от страна на войнстващата Илюминатска върхушка, посредством методологията, способите и инструментариума на психологическото въздействие, умствения контрол, психическото и социумното програмиране и идеологическата дезинформация, пропаганда и индоктринация, разработвани, владяни и внедрявани еднолично от самата нея. Никога досега в Човешката история, нито едно събитие променило Светогледа, Народопсихологията и съдбините на Народите и Обществата не е произлязло или осъществено от Независима група Човеци, нямаща връзка с властващите от хилядолетия династии, тъй като както финансовите инструменти, така и методите за управление на Човешкия ум, средствата за отнемането на само привидната „свобода“ и подчиняването на Човешкото тяло винаги са били в ръцете на Световния управляващ Елит, който по никакъв начин не би допуснал поробените Народи да започнат да се Пробуждат, вслушвайки се и следвайки вече Освободили се от измамната парадигма Личности.

     

    Тъкмо напротив! Навсякъде по Света, всички така наречени освободителни или народоосвободителни движения и „революции“ винаги са били инспирирани, финансирани и привеждани в действие по предварително начертан план в най-удобното време, за да се осъществи синхрона и скритото постъпателно придвижване на „Великото дело през вековете” замислено от хилядолетия и натрапено на всички ни от Криптокрацията. Авторът подробно е разгледал методологията в изследването си „Действителният Свят, в който живеем, и Истинският Аз“.

     

    Трябва да ни стане кристално ясен, обаче, и един друг факт – това, което се отнася за политическите манипулации, провеждани от Илюминатите е в пълна сила и на Културно, научно и интелектуално ниво. Тоест, нито едно от съществуващите днес поддържани от властващата парадигма и разпространявани от Образователната система и масмултимедиите Културно-интелектуални движения, нито една научна „революция“ и нито едно течение в Изкуството не е възникнало самостоятелно от само себе си, а е било подготвяно дълго време, насаждано, внимателно отглеждано и разпространявано, за да извърши своята работа и изпълни своята функция в строго определената йерархическа структура на планомерно придвижваното към крайната му цел „Велико дело през вековете“.

     

    Авторът твърдо се е убедил в продължение на четвърт век, че обикновеният ежедневно работещ по девет или дванадесет часа Човек много трудно може да възприеме и разбере как действително е устроен Светът, понеже още в невинните си детски години е бил индоктриниран във фалшивата парадигма на Илюминатския Елит, разпространявана от Световното Масонство, като наред с това е програмиран никога да не й се противопоставя и дори да не се съмнява в непогрешимостта й. Имплантирането още в младенческа възраст на напълно недоказуемите, невъзможни, неправдоподобни и недействителни, но лъжовни идеи за Големия взрив и Еволюционизма с неотменните им качества: бездуховност, непредсказуемост, случайност, безредие и хаос, наред с укриването от Човеците на действащите Истински Закони на Творецът-Творение, управляващи непосредствената ни Вселена, спускат непрогледна тъма върху Човешкия ум.

     

    Измамните и неистински качества, които Атеистите-Материалисти дават на Вселената биват пренесени от Образователната система и Масонските масмултимедии, по аналогия, и върху възникването, устройството и развитието на Цивилизацията, като те твърдят напълно безпочвено, че тя е възникнала без определена от никого цел, че не се развива планомерно, а хаотично, и че не съществува никаква определена заинтересована група Човеци, която да я управлява. Това наивно, глупаво и невежо твърдение, обаче, е в пълен разрез с установената йерархия и строго определен институциален ред на държавното устройство навсякъде по Света. Следователно, по този начин, от една страна, всички сме обучавани да разберем и осъзнаем управленската йерархия, като се подчиняваме на Държавните институции и съблюдаваме установения законов ред под заплахата от съдебно преследване, но от друга страна, Образователната система и Масонските масмултимедии непрекъснато и целенасочено провеждат прикриващи мероприятия, посредством методите на осмиването и подигравката срещу онези, които разпространяват знанието за Световния Заговор, и заставят Човешкият ум да повярва в лъжата, че събитията в Света са хаотични, не се контролират от никого, съдбините на Цивилизацията не се развиват планомерно и не се определят от хилядолетните властващи династии, наречени Криптокрация – собственик на Държавите-корпорации.

     

    Този ярък когнитивен дисонанс хвърля дебела неразкъсваема пелена върху здравия разсъдък и изгражда яка непробиваема стена от неразбиране и незаинтересованост пред логическото мислене на отделната личност като я прави неспособна да провиди Истината за Света със своя разум! Авторът, въпреки че в книгата си „Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ“ се е спрял подробно върху съществуването и плановете на Илюминатската върхушка, би дал следния разбираем от всекиго пример, за да доразясни фактическото положение на възникналата историческа необходимост от възникването й.

     

    Ето, пример от живота. Така както на всеки кораб трябва да има капитан, както във всяко предприятие трябва да има директор, във всеки град трябва да има кмет и във всяко царство трябва да има господар, така, по същата причина, в тази Цивилизация преди хилядолетия е създаден йерархичен управителен орган от главите на властващите и до днес Световни царски династии, станал по-късно известен катоОрдена на Илюминатите, или Криптокрацията. Ние, всички, в ежедневния си живот винаги се сприятеляваме и дружим със сродни нам Човеци – сродни по интереси, по мислене, по натюрел и най-вече по заможност! Абсолютно житейско правило навсякъде по Света е, че бедните дружат с бедни, средно заможните – със средно заможни, богатите – с богати, много богатите – с много богати.

     

    Но с кого се сдружават супер свръх-богатите от векове и хилядолетия владетелски династии? Естествено, с другите супер свръх-богати от векове и хилядолетия владетелски династии, като по този начин са основали общо предприятие за себеобогатяване, ограбвайки безогледно всички намиращите се по-ниско от тях в йерархията! Този закон е неотменим и никой не може да го отрече! Никой, никъде по Света не е виждал Принцът и просякът да другаруват и да споделят трапеза – това го има само в детските приказки, които Масони-писатели [1] са написали, за да баламосват децата ни! През всичките векове, навсякъде по Света Принцът винаги е унижавал, ограбвал, измъчвал, поробвал, пращал на войни и убивал по заповед обикновения Човек и никога не е имало никаква свързаност между нас и хилядолетните владетелски династии. Тъкмо напротив, свръх-богатият Илюминатски Елит винаги и всякога е смятал обикновените Човеци за Гоим (Гой – ед. ч.), което на иврит означава „скотове“, „говеда“, тъй като, от тяхна гледна точка, всеки Човек, който не знае Истината за Плоската Земя и е невежа по отношение на Духовната и Трансценденталната свързаност на всичко съществуващо – живо и неживо, с Творецът-Творение е по-долен от безмълвните скотове, не заслужава никакво уважение и дори не заслужава да живее, защото е безполезен, или както Хенри Кисинджър нарича обикновените Човеци „useless eaters“, тоест „безполезни ядачи“!!!

     

    Сега вече можем да разберем и оценим „по достойнство“ задачата на Образователна система! Първостепенна, най-съществена и дори единствена цел на Институцията на училищата и университетите е да обучават, индоктринират, програмират и дори хипнотизират децата в налудната, глупава, лъжовна, бездуховна, безсмислена, алогична, но Сатанинска и измамна парадигма, изфабрикувана от Масонския слугинаж за дългосрочните цели на Илюминатската върхушка. Атеистично-материалистическата идеология е нарочно създадена, за да хване в капана на лъжата и измамата възможно най-голяма част от нищо неподозиращото Човечество. Втората задача на Образователната система е, посредством осмиване, заклеймяване, отстраняване, остракиране и наказания, в никакъв случай да не позволи свободомислието и критичното отношение към насажданите от нея идеи и теории, да поистина, само фиктивни идеи и недоказани теории, а не факти и Истини, за да забрани и изтръгне из корен веднъж завинаги Истинното Духовно и Трансцендентално Знание, което би довело търсещият ум до Пробуждане и Освобождение! Ето, това е същинската цел и непосредствената задача на Образователната система – да ни остави невежи Гоим и бездуховно голи и безпомощни „безполезни ядачи“ в ръцете на Властващите династии, за да не можем никога да се Освободим!

     

    Да! Такава беше безотрадната съдба на Човечеството само допреди няколко години – петнадесетина. Но на 11-ти Септември 2001 година се случи нещо немислимо допреди това! Считаната за „най-проспериращата“, „най-демократичната“ и „най-свободната“ нация на Света бе нападната в сърцето на своята столнина от СОБСТВЕНОТО СИ ПРАВИТЕЛСТВО! Последвалото извънредно мерзко, нечовешко, но Сатанинско нападение и завладяване на една от най-бедните Държави в Света – Афганистан, за да се осъществят петролните посегателства на Световната петролна клика и следващата война и завладяване на Ирак, посяха семената на бъдещото отрезвяване на Западните „демокрации“ по отношение на характера на Правителствата им. Това отрезвяване в следващите години прерастна в небивало дотогава брожение и Пробуждане на десетки милиони приспани от дълбокия летаргичен сън, индуциран от Образователната система и Масонските масмултимедии. И, ето, по този начин започна първото в Човешката история и единствено по своя характер съвсем самостоятелно възникнало движение за Пробуждане, Осъзнаване и отхвърляне на Илюминатската робия и за изследване на Истината за Плоската Земя.

     

    Следващият етап от Пробуждането настъпи в средата на 2012 година – една наистина магично-трансцендентална година, когато носещите осъзнаване и мъдрост енергии на Творецът-Творение преминаха през Небесната Твърд и докоснаха Сърцата на подготвените за тях Човешки същества. 2012 и последвалите я две-три години се оказаха съдбовни за цялото Човечество! Човеците, които избраха Освобождението тръгнаха по нов път, изцяло загърбвайки лъжата и измамата, наложени от господарската клика на Илюминатите. Но онези, които нямаха достатъчно Любов, Светлина и Мъдрост в Душите си, се затвориха завинаги за тях, ставайки най-яростните поддръжници и пропагандатори на Новия Световен Ред и хулители срещу Истината за Плоската Земя и Трансценденталната същност на Творецът-Творение.

     

    Това разделение днес е НЕОПРОВЕРЖИМА РЕАЛНОСТ, но удовлетворението в Сърцата на Следовниците на Истината и Търсачите на Трансцендента идва от това, че все повече Човеци отварят Сърцата си за Плоската Земя – СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДНЕВНО!!! СТОТИЦИ МИЛИОНИ ЧОВЕЦИ са следовници на Истината и съвсем скоро ще станат МИЛИАРДИ!!!

     

    В интернет пространството има стотици хиляди сайтове, а в Ю Тюб има хиляди канали и милиони качени видео-материали! Естествено, малка част от тях са на Истинните следовници на Истината, тъй като активните мероприятия за дезинформация, провеждани от Световните разузнавателни агенции са наместили много предвидливо на удобни места своите агент-провокатори, или както сега се казват „троли“, още много преди съдбовната 2012 година, понеже от столетия тази година е известна като начало на времената, носещи Освобождение на Човечеството! И в никакъв случай не трябва да забравяме мълчаливото мнозинство – Човеците, които дълбоко в Душите си са напълно убедени, че живеем върху плоска и неподвижна Земя, покрита от Небесния Свод, но поради страх от присмеха на околните или за да не навредят на близки и любими не го заявяват гласно – тези Човеци са СТОТИЦИ МИЛИОНИ!!!

     

    Голяма част от сайтовете и Ю Тюб каналите, ангажирали се с Просветителска дейност относно Плоската Земя, излъчват твърде много негативизъм и ниски вибрации, което е вредно за израстването на комплекса Дух-Душа, и, уви, не носят никаква полза за Пробуждането и Освобождението на обикновения Човек. В този смисъл, авторът би препоръчал да не се посещават такива сайтове или канали, тъй като Пътят към Дома на Отца може да се следва само с лекото Сърце на щастието, единението, Любовта и съпричастността.

     

    Неоценима полза, обаче, за Просвещаването на Човечеството носят хората на изкуството, които чрез творбите си най-бързо и умело докосват Сърцата ни. Организирането на конференции и лагери се оказва брилиантна идея. Авторът писа вече за организираните конференции в Холандия в средата на Септември.

     

    През тази Събота и Неделя, на 4-ти и 5-ти Ноември, на ул. „Уелтън“ №2209 в Денвър, щат Колорадо се организира „Лагер на Музиката и Изкуствата на Плоската Земя“:

     

    ул. „Уелтън“ №2209 в Денвър, щат Колорадо се организира „Лагер на Музиката и Изкуствата на Плоската Земя“.jpg

     

    Чували сме максимата „Изкуството ще спаси Света“ и всички знаем, че най-въздействащото изкуство е музиката. Авторът, обаче, беше смаян от таланта на един млад изпълнител, чийто псевдоним е Conspiracy Music Guru – Музикалният гуру на Заговора.

     

    Conspiracy Music Guru.jpg

     

    Името му е Алекс и е Англичанин. Свири на китари, цигулка, клавир и изпълнява всички вокали, като много автентично имитира Американски акцент от Южните щати. В композициите си използва дръм-машина и семпли, но на останалите инструменти свири сам. Текстовете на песните му са запомнящи се, свежи и носят много радост – прекият път към Сърцата на тези, които сега откриват Истината за Плоската Земя. Поразително е, че, както споделя в интервюто си за GLOBEBUSTERS, той сам е режисирал и заснел тези клипове с почти нулев бюджет, използвайки само Айфон 6, безплатна версия на програмата iMovie, зелен екран и зелена пейка, на която да лежи. Непредубеденият Човек, гледайки тези клипове направени почти без пари, трябва добре да се замисли за милионите долари вземани от Масонските продуцентски компании за направата на клип на някоя „звезда“ и най-вече трезво да осмисли какви клипове прави НАСА с бюджета си от ПЕТДЕСЕТ И ТРИ МИЛИОНА ДОЛАРА ДНЕВНО или 19,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА ЗА 2017 година!!!

    ***

    01.Flat Earth Man.mkv_.jpg

     

     

    https://www.youtube.com/watch?v=WAh15yulHeY&t=261s

     

     

    Музикалният гуру на Заговора

     

    „Човекът на Плоската Земя“

     

    Публикувано на

    4-ти Септември 2017 година

     

     

    Е, срещнах оня ден един Човек и мислеше Земята той за плоска.

    Рекох му, Човече, май си луд, къде ти е станиолената шапка?

    Но говореше с твърда убеденост той и вярваше в своите слова,

    че нещо вътре в мен разбра, че това не може да е шега.

    Но защо би вярвал той в това и защо да вярва в тез неща,

    щом знаят всички за топката въртяща, наречена Земя.

     

    Доста луд си, щом Земята ти за плоска смяташ,

    защото фактът прост, че кълбо е всички знаят.

    И тъй, запитах: „За снимките какво ще кажеш,

    които НАСА, знаеш, че от космоса правят?“

    Усмихна се той многозначително и рече:

    „Това са фалшифицирани неща, Човече!“

    „Филмите, които гледал съм с очите свои?“

    „За тях какво да ти кажа, той ми отговори,

    не си чувал, май, за програмите за Си Джи Ай?“

    (CGI – компютърно генерирани изображения – Бел. прев.)

     

    О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти –

    и полетите до Луната, дето никога не са били.

    Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери,

    време намери, проучи, Истината ще те Освободи!

     

    Бях скептичен малко, но ум отворен имам аз,

    каквото той ми каза бе доста интересно.

     

    Та малко време аз намерих,

    трева в лулата си натъпках –

    видео-клипове загледах,

    защото, ако НАСА лъжат,

    и моите деца те лъжат.

     

    Ядосах се, докато гледах, за измамата разбрах

    и за Земята кълбовидна аз заблудата разкрих.

    Бре, мамка му, ако е верно, че не сме върху кълбо?!

    Все повече научавах и все повече копнеех –

    всичко започнах да проучвам.

    Нагоре преобърнах всяка ценна информация,

    която можех да докопам.

    И започнах истината за войната да отключвам,

    срещу разума ми водена.

     

    Имах хиляди въпроси – просто не можех да го разбера.

    Пак трябваше да срещна този – Човекът на Плоската Земя.

     

    О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти –

    и полетите до Луната, дето никога не са били.

    Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери,

    време намери, проучи, Истината ще те Освободи!

     

    Звъннах му една вечер, да се видим той се съгласи.

    Гостоприемен бе, покани ме да седна, рече ми:

    „Виждам, проучвал си, приятелю непредубедени.

    Знам, въпроси имаш, до които накрая ще стигнем,

    но, първо, разгледай какво има на моите стени.

     

    На Земното кълбо въртящо се картини –

    всяка от тях рисувал съм аз, не знаеш ли?

    Виж сега, преди компютрите, навремето,

    художник много търсен бях рисуващ всичко,

    но Земята главно бе болното ми място.

     

    Пейзажите бяха ми любими – ужасно бях добър в това,

    та много Човеци все ми казваха: „Досущ като снимки са!“

    Тогава, един ден наистина много важен пич ми звънна.

    Попита ме, дали работа искам – падали много пари.

    „Работата к’ва е?“ – попитах и зачаках да отговори.

    „Кълбета за НАСА ще рисуваш.“ – после веднага затвори.

     

    Положих клетва тайната да пазя, на жива душа да не казвам,

    че получих работа в НАСА „глобусите“ Земни да издокарвам.

    „Глобално“ във всяко списание печатани рисунките ми бяха,

    народа да мамят за това къде живеем – същинска зла програма!

    Виж, върху кълбо не живеем, а Земята е плоска наистина,

    той рече, вътрешен Човек съм бил и зная, че това е истина!“

     

    О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти –

    и полетите до Луната, дето никога не са били.

    Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери,

    време намери, проучи, Истината ще те Освободи!

     

    Говорихме, чак до изгрев Слънце, та ума ми се взе!

    Този Човек постави под съмнение всяко нещо,

    за което цял живот си мислех, че мисля, че зная!

    Защо подлеците лъжат ми се изясни накрая –

    всичките причини ми станаха ясни най-накрая.

     

    Всичко е заради контрола, знаеш, за да влязат във главата ти!

    А и заради парите също – те имат ужасно много пари!

    ПЕТДЕСЕТ МИЛИОНА ДОЛАРА, Човече, какво би направил с тях,

    това НАСА ВСЕКИ ДЕН от нас краде, ПЛОСКАТА ЗЕМЯ за да крие!

     

    Ако могат да те накарат да повярваш, разбери,

    че върху въртяща се вечно топка се намираш ти,

    Творецът и Творението смисъл губят изобщо.

    Всичко експлоадирало било от едното Нищо,

    според теорията им за Големия взрив, нали.

    Сатанински действителен контрол на ума е това,

    провеждан от страна на Масонската Световна банда.

    Само Масони, знаеш, успяват „в космоса да идат“ –

    злите копелета те са, дето в лицето ви лъжат!

    Да, ГОЛЯМО ЗЛО са НАСА – те са върховна измама!

    Причината едничка, заради която ги има,

    е ЛЮБЯЩИЯ ТВОРЕЦ-ТВОРЕНИЕ от нас да крият!

     

    О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти –

    и полетите до Луната, дето никога не са били.

    Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери,

    време намери, проучи, Истината ще те Освободи!

     

    ГОЛЯМО ЗЛО са НАСА, Човече!

    Лъжливи долни отрепки са те!

    Време намери и ги проучи!

    Аз разследвах ги изцяло вече.

    И направо акъла ми се взе!

    Истината ще те Освободи!

     

     

     

    02.No Photographs of Earth!.mkv.jpg

     

    https://www.youtube.com/watch?v=nZ7xTrZuskU&t=140s

     

    „Няма фотографии на Земята“

     

     

    Публикувано на

    6-ти Септември 2017 година

     

     

     

    Веднъж онлайн да потърся каза ми приятел:

    „Виж снимки на Земята, ще останеш без акъл.“

    И аз затърсих на Земята снимки в Гугъл.

    Много излязоха – той рече: „Първата кликни,

    известната „Син мрамор“ – всички сме я виждали.

    Нея хиляди пъти сме гледали на Ти Ви екрана,

    но за тази снимка прочута, нека нещо ти кажа–

    изобщо не е фотография – с Фотошоп е правена!“

     

    Щот’ снимки на Земята никакви няма,

    защо така, дали ще ми каже някой,

    всичките са Фотошоп анимации

    и всички са на програми за Си Джи Ай!?

    (CGI – компютърно генерирани изображения – Бел. прев.)

    Никакви доказателства, че е кълбо,

    не, въобще никакви няма, изобщо!

    Но, по дяволите, защо

    никой не снима туй Кълбо?!

     

    Бе адски прав – главата ми бая тая глупост замота,

    защото „Син мрамор“ за снимка мислех през цялото време.

    „Доста странно е, не смяташ ли, той рече с подозрение,

    че снимки няма, необичайно ми се струва на мене.

     

    Искам да кажа, че най-важната снимка,

    която Човек би могъл да заснеме –

    тази фотография емблематична

    просто се оказва измамно призрачна.“

    Не можех никак да повярвам, Човече,

    ама наистина потресен бях вече!

    Нуждаех се от още доказателства,

    че с Фотошоп тая снимка е правена.

     

    „Кой е Робърт Симън потърси, той рече,

    (Robert Simmon – “Mr. Blue Marble” – Бел. прев.)

    топката анимационна той прави`,

    ти него трябва да разследваш, Човече –

    за НАСА и други подобни работи.

    На всеослушание той си признава,

    че просто всичко това е артистизъм –

    самият той казва, аз само цитирам:

    „Фотошоп е и трябва да бъде такава!“

     

    Щот’ снимки на Земята никакви няма,

    защо така, дали ще ми каже някой,

    всичките са Фотошоп анимации

    и всички са на програми за Си Джи Ай!?

    (Maya, 3ds Max, Cinema 4D, E-on Vue, Poser и Blender – Бел. прев.)

    Никакви доказателства, че е кълбо,

    не, въобще никакви няма, изобщо!

    Но, по дяволите, защо

    никой не снима туй Кълбо?!

     

    Всички фотографии на Земята

    са само ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМАМА!

    Всички снимки в Гугъл са, Човече,

    ИЗМИСЛИЦА и нищо повече!

    Фотографиите свали,

    една до друга ги сложи

    и континентите сравни –

    по размери са различни!

     

    На всяко Земно кълбо цветовете погледни – различни нюанси!

    Трябва да изглеждат еднакви те, ако наистина са фотоси!

    С последователността е най-лошо – изобщо никаква я няма!

    Чифт анимационни „топки“ е всичко, което НАСА ни дава!

     

    Щот’ снимки на Земята никакви няма,

    защо така, дали ще ми каже някой,

    всичките са Фотошоп анимации

    и всички са на програми за Си Джи Ай!?

    Никакви доказателства, че е кълбо,

    не, въобще никакви няма, изобщо!

    Но, по дяволите, защо

    никой не снима туй Кълбо?!

     

    Казват ни, техен телескоп лети сред всичките звезди,

    който на Юпитер и Марс все красиви снимки прави!

    Аз скромно ви предлагам, НАСА, нещо да направите:

    към „планетата“ Земя го насочете и снимайте!

    Понеже хиляди снимки трябва да има на това,

    където живеем, но „Хъбъл“ не е правил ни една!

    Не смятате ли за твърде необикновено това??!!

    На въртящи се галактики има мними картинки,

    но, за да видим Земята няма нито една снимка!

     

    Щот’ снимки на Земята никакви няма,

    защо така, дали ще ми каже някой,

    всичките са Фотошоп анимации

    и всички са на програми за Си Джи Ай!?

    Никакви доказателства, че е кълбо,

    не, въобще никакви няма, изобщо!

    Но, по дяволите, защо

    никой не снима туй Кълбо?!

     

     

    03.Puppet Show.jpg

     

    https://www.youtube.com/watch?v=95UI4KtfYks&t=268s

     

    „Куклен театър“

     

     

    Публикувано на

    4-ти Октомври 2017 година

     

     

    Сега, да ви разкажа за Космическата станция –

    само във въображението е там наистина.

    Тя е научна фантастика – не е действителна,

    там е да храни космическата ви наркомания.

    Тези „астро-не-та“ във космоса не са –

    изписано е на тъпите им лица!

     

    Виж, от сто километра аз надушвам лъжата

    и както се хилят те разкривам измамата.

    Не поумняхте ли от Лунните фалшиви мисии –

    КУКЛЕНО ШОУ измислено от Президента Никсън?!

    Е, чуйте, ясно е, че те отново го правят,

    вижте хамутите и зелените екрани.

     

    Работех дълго време в’ филмите и в Ти Ви-то

    и зная туй-онуй за триковете в киното.

    Илюзия да създадеш, че си там, където не си,

    ще трябва доста да използваш зелените екрани

    или, ако си сложиш хамут закачен на тавана,

    на това, че във въздуха се носиш всеки ще вярва.

     

    КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате!

    Да, целият Свят е една сцена, нали.

    Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“,

    е, да, ами и те получават пари.

    „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“

    Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!

     

    Нека ви разкажа сега за самолета Зиро-Джи –

    той стръмно излита, а после надолу лети

    и странни неща стават, ако вътре в него си –

    щом самолетът пикира във въздуха се носиш ти.

    Просто добавяш актьор окачен за тавана

    и „астронавт“ получаваш, или нещо такова.

     

    Самолетът излита, после знак се подава:

    „И, екшън, трябва малко заблуда да снимаме!“

    Самолетът пикира – така всички разбират,

    за шоуто „Космическа станция“ време е:

    те се носят във въздуха в самолет Зиро-Джи,

    а ти виждаш „астронавти“ на твоето Ти Ви.

     

    КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате!

    Да, целият Свят е една сцена, нали.

    Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“,

    е, да, ами и те получават пари.

    „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“

    Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!

     

    Гледайки тези шутове, още нещо забелязах,

    че снимат всичките си „космически разходки“

    в Лабораторията за Неутрална Плаваемост.

    НАСА казва, че това са само тренировки –

    за поддръжка на станцията да се упражнят.

    Мислих над това, но, ако такъв е случаят,

    как така във „космоса“ мехурчета се виждат?

     

    Следващата „разходка“ сериозно погледни,

    „космически“ мехурчета дали виждаш, кажи.

    Гледай, Човече, обзалагам се на двайсет стотинки,

    че под вода се снимат „космическите“ им разходки.

    Мехурчета „космически“ виждам нався-къде,

    мамицата ти, НАСА, как са стигнали там те?

     

     

    КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате!

    Да, целият Свят е една сцена, нали.

    Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“,

    е, да, ами и те получават пари.

    „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“

    Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!

     

    Щом на борда на „еМ-Ка-еС“ видиш астро-не-то,

    ти в екрана си пак се вгледай по-внимателно.

    Знаеш нали, те в измамата са много добри

    така че главата си в телевизора наври –

    виж начина, по който се носят актьорите.

    Ако питаш мене, нулева гравитация не е,

    а Холивудските ефекти от филмите гледаме.

     

    Цялото проклето нещо внимателно следи –

    тези лъжливи подлеци са КУКЛИ НА КОНЦИ.

    ФАНТАСТИЧЕСКО КУКЛЕНО ШОУ всичко това е!

    НАСО-дупки, шоуто свърши, вече знаеме!

    За театъра благодариме, бомба беше!

    Я сега, станцията фалшива си вземете

    и дето не огрява Слънце си я наврете!

     

    КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате!

    Да, целият Свят е една сцена, нали.

    Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“,

    е, да, ами и те получават пари.

    „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“

    Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!

     

    КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате!

    Да, целият Свят е една сцена, нали.

    Просто актьори са, разбира се, „астро-не-тата“,

    е, да, ами и те получават пари.

    „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“

    Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!

     

    04.Conspiracy Music Guru - Музикалният гуру на Заговора - Не вярвай в гравитацията - СТАМАТ.mkv_20171027_220540.385.jpg

     

     

    https://www.youtube.com/watch?v=6OwBZFIukUY&t=16s

     

    „Не вярвай в гравитацията“

     

     

    Публикувано на

    22-ри Октомври 2017 година

     

     

    Спомням си, когато учехме в даскало, брато,

    за гравитацията, беше толкова яко.

    Учителка имах, която знаеше всичко.

    Учеше ни как на топка се задържа вода,

    как сградите се прилепват на долната страна

    на топка, дето като въртележка се върти.

    Цялата работа звучеше лудница, нали,

    но за гравитацията да уча обичах.

     

    На татко си да разкажа търпение нямах

    за невероятния ден, който аз прекарах.

    От гордост се пръсках, когато дойде с колата

    и скочих аз вътре, щом ми отвори вратата.

    Усмихна се и попита: „Как мина денят ти?“

    Аз му отвърнах: „Направо побърках се, тати,

    научих за оная магическа работа,

    от която сякаш ми се завъртя главата.

     

    За оня ми ти дъртофелник Нютон учихме.

    Той си помислил, щом ябълка го ударила,

    че една мнима сила надолу я дръпнала

    и по този начин всичко Земята засмуква.

    Сила, която всичко към топката прилепва –

    Човеци и сгради, и океани, и всичко.

    И така било записано в историята,

    че тогава Нютон открил гравитацията.”

     

    Татко само ме погледна и рече:

    „Не вярвай в никакви гравитации,

    и не вярвай в никакви фантазии,

    ‘щото това са само теории –

    никога не са били доказвани,

    но се преподават на децата ни.“

     

    (Не вярвай в гравитацията!

    Лъжа е гравитацията!)

     

    Е, татко се натъжи и малко ме съжали,

    щом само споменах думата гравитация.

    Рече ми: „Я, самостоятелно малко мисли,

    съмнявай се в това, което са те учили.

    Имам предвид, по кой начин, мътните го взели,

    може топка, която вечно безспир се върти,

    да предизвика и сила толкова могъща,

    че всичко наоколо навътре да засмука,

    а на птички и на мушички да не влияе –

    гравитацията избирателна ще да е!

     

    Сине, добре си помисли за това логично,

    защото на мене ми се струва безсмилено.

    Съмнявай се, като проповядват пасторите!

    Съмнявай се, като преподават даскалите!

    Купища глупости е тая гравитация,

    а оня измамник Нютон е просто палячо.

    На хора като Нютон не трябва да се вярва,

    лъжите им Масонски излязоха наяве.

     

    Всъщност, това го прави ПЛЪТНОСТТА, момчето ми,

    затова надолу падат нещата, виждаш ли?

    Всички предмети падат винаги на Земята,

    ако са по-тежки от въздуха наоколо,

    но щом от въздуха са по-леки се издигат

    и ще продължат да се носят към Небесата.

    А това качество ПЛАВАЕМОСТ го наричат –

    от гравитацията повече смисъл има!

     

    Е, нека пак ти кажа, момчето ми:

    Не вярвай в никакви гравитации,

    и не вярвай в никакви фантазии,

    ‘щото това са само теории –

    никога не са били доказвани,

    но се преподават на децата ни.”

     

    (Не вярвай в гравитацията!

    Лъжа е гравитацията!)

     

    „Извинявай, сине, спуках твоето балонче,

    но това мислене ще ти докара белята.

    Теориите, които ти вкарват в главата

    са чисто и просто ПСЕВДОНАУКА, той рече.

    Те да вярваш те карат във всякакви глупости –

    абсурда гравитация хвърли на боклука.

    Когато ти говоря, повярвай ми, моля те,

    гравитации никакви няма, истина е!”

     

    Татко ме накара да се замисля в оня ден

    накара ме да мисля и по начин различен.

    Самостоятелно вече мисля оттогава

    и теории всякакви изхвърлих от рафта.

    Глупостта гравитация е ИНДОКТРИНАЦИЯ,

    а не истинна и сигурна информация!!!

    Ей, Човеци, пробудете се и разберете,

    няма такова нещо като гравитация!!!

     

    Сега, още веднъж да ви чуя да пеете:

    „Не вярвай в никакви гравитации,

    и не вярвай в никакви фантазии,

    ‘щото това са само теории –

    никога не са били доказвани,

    но се преподават на децата ни.“

     

    (Не вярвай в гравитацията!

    Лъжа е гравитацията!)

    ***

     

    Авторът би споделил за сетен път, че е извънредно щастлив да изживее поредното си въплощение в това неповторимо време – време на дългоочакваното Пробуждане и Освобождение на Човечеството от дългия безпаметен сън на всеобщата заблуда, че живеем върху безспирно и бясно въртяща се топка. Трябва да знаем, че това Пробуждане съвсем няма да е леко, а по-скоро ще прилича на събуждането от пиянски сън, при което си припомняме колко лоши и недостойни неща сме натворили предната вечер. Затова е абсолютно наложително да пристъпим към Осъзнаването на Истината като загърбим арогантността си на „всичко знаещи висшисти“, като се отърсим от егоцентризма и нарцисизма, насаждан непрестанно от масмултимедиите и като изчистим Сърцата си от злобата и покварата на ежедневната гонитба за все повече пари и налагане над ближния. Вместо това, нека да изпълним Душите си с Любов, Светлина и Съпричастност към всички живи същества! И тогава, когато най-накрая всеки един от нас се пречисти от непрекъсната кървава гадна ярост и нечовешко безумие, изливано от масмултимедиите и ПРЕСАТА, тогава във всички случаи ще осъзнаем, че в Душите ни съществува частица от Творецът-Творение и ще се вслушаме в думите му:

     

    „Ти си вечна Джива, което означава излъчена от Мен безсмъртна и безценна частица! Въплотен си отново, след поредната ти смърт, на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да участваш в Моята Трансцендентална Игра, където да откриеш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на Духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, за да можеш да се Освободиш от вечния кръговрат на въплощенията и смъртта и да се завърнеш в Моя Дом, при Мен – Абсолютният Създател на Мирозданието.

     

    Твоето призвание в материалната Вселена е да твориш добро, да жадуваш Просветление и Освобождение, винаги да помагаш на всички, за да успеят и те да открият Пътя към Дома Ми, като безстрашно и уверено довеждаш Истината до очите, ушите, умовете и Сърцата им, за да могат и те на свой ред да я разпространяват и за да съумеете накрая всички заедно да се избавите завинаги от душегубните измами и скверните лъжи, разпространявани от пребиваващите в самозаблуда Демони, които отричат Единния!”

     

    stamat.blogspot.bg final.jpg

     

     

    In Veritate Victoria (В Истината е победата!)

     

    СТАМАТ

     

    МИР и ЛЮБОВ!

    30-ти Октомври 2017 година

     


     

    [1] Марк Твен – Самюъл Лангхорн Клеменс. Информация от Великия Секретар на Мисури: Самуел Л. Клеменс подава молба до Ложата „Полярна звезда № 79“ в Сейнт Луис на 26-ти Декември 1860 година, избран е да получи Синя степен на 13-ти Февруари 1861 година, иницииран е на 22-ри Май 1861 година, преминал във Втора степен „Калфа“ на 12-ти Юни 1861 година и издигнат до „Високата степен на Майстор Масон“ на 10-ти Юли 1861 година.

    • 674
      публикации
    • 138
      коментари
    • 215065
      прегледи

    Последни публикации

    smirena
    Последна публикация

     

    Можеш ли времето да спреш?
    Дори за миг да разбереш,
    че пътищата ни се пресичат 
    това съдбата отреди...

    Да имаме мигове незабравими,
    помниш ли първия танц ,Любов,
    помниш ли жарките целувки ,
    пламъка ,който ни обгърна. ..

    Да заспивам сгушена до теб ,
    събуждайки се първо мен да видиш
    и всички пътища водят ме към теб,
    през планини ,морета , пустини...

    Не тъжи ,Любов беше красиво,
    очите искряха,прошепнати думи,
    тишината в прегръдка се сливаше,
    в болката плачеше с мен,
    в радостта ликуваше ,Любов...

    Един път се гори в този огън.
    За истинската любов забрава няма!

     

    • 15
      публикации
    • 0
      коментари
    • 349
      прегледи

    Последни публикации

  5. _sirena_
    Последна публикация

    Невидимо и Далновидно ме водиш 

    Нежно подхванал ръката ми 

    Проправяш дръзко пътят пред мен 

    Кършиш клони решително и смело

    за да не нарани някой лицето ми фино 

    Като Вятър минаваш през мен 

    за да Обереш всички Болки в плътта ми 

    Застиваш за Миг във очите ми 

    за да Покажа на целият свят , че те Има ..

    Създаваш Момента  ..после красиво Изчезваш 

    знаеш , че не съм готова все още за теб ..

    Тихо Улавяш цветните ми мисли 

    и протриваш между пръстите си всеки цвят 

    за да Усетиш Ароматът ми ..

    Любиш ме Бавно и Сензитивно 

    в Инвенция Сладострастна да ровя във Вселената ..

    Усещам те Навсякъде !

    Дори в сълзите , които бършеш без да оставяш следи ..

    Чувам Безпътният ти глас Напътствен 

    когато Сама не мога да нарисувам Света ..

    Затова нощем застилам косите си 

    и Вярвам , че Духът ти спи върху тях ..

    Твоето Силно Присъствие , което в Душата ми свири Мелодия -

    пак ти си Избрал ..

    За да те Усещам Неотлъчно да себе си , Любов ..

     

     

    • 1
      публикация
    • 1
      коментар
    • 74
      прегледи

    Последни публикации

    liulina - desislava
    Последна публикация

    Всичко започва сега и завършва сега, после или преди това, вече или  се очаква или е било.

                Висях с надолу главата на лоста и наблюдавах как хората минават и странните  физиономии, които носеха към работното си място. Всички хора сутрин са напрегнати и забързани, изнервени и нетолерантни. Интересно им беше това мое начинание. Всички ме познаваха като уравновесен човек, който си следва задачите, демек скучен. Днес обаче, аз реших да разчупя стереотипа, защото трябва от някъде да се започне, когато искаш да промениш цялостното си мислене. Всичко се промени, когато разбрах, че един от най-добрите ми приятели е починал от рак. Млад човек на тридесет и девет години и така си замина, остави дъщеря и съпруга. Залюлях се на лоста по-силно и по силно и скочих, приземих се на поляната и се ударих, но нищо не усещах. Станах изтупах се и сега вече можех да тръгна на работа, обаче изобщо не си давах зор. Облякох се в тонове, който никога не съм носил, оставих косата си несресана, а лицето си видимо небръснато. Крачех бавно и се радвах на всеки миг, на всяко вдишване, на всяка крачка изобщо на живота… Харесва ми да съм жив, това напираше в гърдите ми.  Нямах   намерение нито да бързам нито да се притеснявам вече, когато видях Петя, тя вървеше бързо пред мен и изглеждаше сякаш е в друг свят с тези тапи на ушите, усмихваше се сама на себе си …Настигнах я и я потупах по рамото :

    -          На къде така? – усмихнах се с възможно най-изкусителната си усмивка. Харесвах я още от училище, бяхме съученици. Тя се стресна, но после ми се усмихна и свали тапите от ушите.:

    -          Здравей Ивайло, не те чух? Какво ме питаш?

    -          На къде така? – повторих аз

    -          Естествено, че на работа, на къде да съм? Ти?

    -          Аз също. Как си? Какво става с теб, отдавна не сме се засичали?

    -          М, да, какво да става, на работа в къщи и т.н., а с теб?

    -          И аз така …Семейство?

    -          Ами, не …нямам – каза го с лека горчивина в гласа – а ти?

    -          Аз също…Искаш ли да ми дадеш телефона си някой път да се видим на кафе?

    -          Естествено, нямам нищо против, ще ми е приятно! – каза го и се усмихна, изглеждаше чудесно!

    -          Ти към метрото ли си сега?

    -          Да, ще пътувам до Сливница, а ти?

    -          Аз също съм на метрото,но съм чак до Софийския университет.

    -          Нищо ето ти номера ми 0895 …. – каза ми целия си номер, аз го записах и и прозвъних да си запише моя.

    -          Хубав ден и успешна седмица на теб! – казах и аз

    -          На теб също, обади се, ще ми е приятно!

          Метрото и дойде и аз останах загледан след него, след малко и моето дойде…

    Качих се и все още мислех за Петя, тя беше ученическата ми любов и не се беше омъжила, направо чист късмет, аз също не се бях женил… Ако това не е знак, какво да е друго…Естествено, че ще и се обадя, дори нещо повече,размечтах се, естествено, време ми е да свия гнездо…живях празно до сега, вярно завърших две висши, преподавам и съм добър, но винаги особняк и безличен в очите на жените. Петя  ме забелязваше, сякаш бяхме в „Списъкът на Шиндлер” и тя беше моят цветен кадър, а аз нейния…Два свята сме, а всъщност в една действителност, трябва да превърна това днес и утре в днес, за да имам щастието да продължи да е моето цветно петно! Машинално слязох на „Софийския университет”, качих се на ескалатора и се запътих към аудиторията. Днес бях подготвил поредните лекции за студентите си.

    -          Студенти, днес темата е  „Просветно дело в българските земи след кримската война.” Предполагам, че сте се готвите по предходната тема, защото следващия път предстой колоквиум, ще си поговорим за това, какво сте възприели от материала и кое ви е направило впечатление.

    -          Господин Игнатов, интересно ми е, можем ли да използваме литература извън вашия учебник и програма, защото темата за новата българска просвета ми е интересна и мога да отговарям по нея, но съм ползвал и литература извън вашата?

    -          Това е похвално господин Симеонов, дори е препоръчително и ще ни е интересно да чуем вашата гледна точка дори… - този студент винаги се стремеше към повече знание, учеше мъртвата наука с интерес, за който малко му завиждах, защото напоследък аз самият губех от ищаха, с който бях започнал в началото. Винаги съм търсил алтернативни източници и разглеждане на различните варианти, които е можело да се случат, или контра-фактуална история, това развива мисловния процес и засилва креативността у студентите.

    -          Днешната лекция я има в учебника ми, но и с нея може да се запознаете от всяка странична литература, която намерите, ще ми бъде интересно следващият път да чуя вашата позиция, а не просто научения материал. И така *1„Кримската война мнозинството от основните кадри за българското просветно дело се подготвят в Русия. Особени грижи в това отношение полага Одеското българско настоятелство, появило се на политическата сцена през 1854 г. То продължава дейността на одеската българска колония от предходните десетилетия за издействане на стипендии от страна на Русия, подпомага българските училища с литература и финансови средства.”….- продължих лекцията си до края, като говорих в рамките на час и половина. Студентите ме слушаха с интерес, защото аз се бях научил да пускам шеги и закачки по материала и това им помагаше да го асимилират по-лесно.

            Лекцията премина и аз за днес нямах повече лекции и реших да се разходя. Навън валеше дъжд, аз бях без чадър, но това не пречеше на разходката ми.

            Днес не ми се виждаше с никой, просто вървях, а капките дъжд ме мокреха до кости, краката сами ме отведоха пред апартамента на Дарина, съпругата на моят злополучно починал приятел. Позвъних на вратата, тя ми отвори и аз като ученик изглеждах стъписан и мокър:

    -          Здравей Иво, какво те води насам? Влез, влез, вир вода си, ще ти дам кърпа да се избършеш. – очите на Дарина бяха хлътнали, кожата и изглеждаше жълта, тя беше плакала, личеше си болката и, усещах я с клетките на тялото си, не можех да я понеса и се разтреперих, прегърнах я и се разридах падайки на рамото и. Мислех да и дам кураж, а самият аз се почувствах като някакъв тъпанар, защото не можах да сдържа мъката си, не постъпих мъжки и за това не влязох избягах объркан без дори да се извиня …

            Вървях и не спирах, дъждът се беше засилил и ме направи на нищо, но на мен той не ми пречеше,даже беше като катарзис в състоянието, в което се намирах, нямах душа, нямах сили, бях в тунела на скръбта и безизходицата,  изпитвах ярост към живота и неговото продължение, защо мамка му? Защо? Как така млади хора умират? Не го допусках, свестни млади хора с бъдеще със семейство с изпълнен със смисъл живот, с ценностна система и така нататък?

            Прибрах се и аз не знам как, просто легнах мокър и съм заспал. Събудих се посред нощ скован и схванат, имах температура. Не ми се живееше в този миг, но все пак реших, че ще изпия няколко хапчета и ще се напаря, защото утре пак имах лекции …

            На сутринта се бях възстановил и естествено вече нямах онзи ентусиазъм от предишния ден сутринта.Плюс това времето навън се скапа, а на мен ми течеше носът, от вчерашното емоционално рандеву със съдбата …

            Облякох се криво ляво, измих зъби, избръснах се и се сресах. Тръгнах по-смачкан от когато и да било, амплитудите в настроението ми от еуфорично до крайно депресивно не ме изненадваха при дадените обстоятелства, повече ме притесняваше, че не съм на себе си. Днес преподадох друга лекция на други студенти в друг курс, отново в Софийския университет, но звучах минорно и не можах до края на лекцията да вляза в ролята на забавния историк, в която обикновено се изявявах. Накрая една студентка ме попита шеговито:

    -          Извинете господин Игнатов и ние ли да следваме вашия пример и да сме тъжни по отношение на Викторианска епоха?

    -          Извинете ме за мрачното ми настроение, но то не е свързано с Викторианската епоха! – излязох от лекцията, а носът ми продължаваше обилно да тече. Влезнах в първата аптека да си закупя капки за нос. Там ме очакваше дълга опашка от старци, излязох без капките за нос. Качих се на метрото и пропуснах станция Люлин, слязох на Сливница и като, че ли краката сами ме водеха, стигнах до една аптека и влязох, там зад щанда наистина беше тя, моята Петя.:

    -          - Здравей Петя! –усмихнах се аз, макар и със зачервен нос. – имам нужда от капки за нос.

    -          Здравей, как ме откри?- изплъзна се от устата и този естествен въпрос и изглеждаше изненадана, но и беше приятно, че ме вижда.

            Аз се надвесих през щанда и без да я питам я целунах. Тя не ес съпротиви и дори ми отвърна. Аз прескочих щанда и се озовах до нея, прегърнах я и продължих да я целувам докато не я оставих без дъх. После я придърпах и бръкнах в деколтето , погалих я по гърдите, спуснах надолу ръка по тялото и и я пожелах ужасно. Тя не се съпротиви даже напротив. Привлече ме към себе си и ме заведе в една задна стаичка, където двамата се любихме страстно. От аптеката се чу звънчето на външната врата, но ние тъкмо се обличахме. Петя закопча престилката си, оправи косата си в строг кок и излезе, като попита делово, все едно преди малко не се е разтапяла в ръцете ми:

    -          Здравейте, какво ще обичате?

    След като клиентът, един дядо с високо кръвно си тръгна, ние с нея дълго се гледахме преди тя да прошепне:

    -          От колко време те чакам!

    -          Аз също Петя, искаш ли да продължим заедно маратона?

    -          Да! – каза тя е хвана инстинктивно ръката ми, аз целунах нейната и излязох от аптеката без да и кажа нищо повече…

    Вече бях щастлив, много щастлив, тялото ми крещеше „Петя, Петя,Петя!” Ароматът и по кожата ми, свежият и дъх на малини, от гланца, който използваше най-вероятно, всичко в нея си беше моето, всеки милиметър от тялото и, ми е любим и то днес и то сега, не вчера, не утре завинаги!

            Утре бях почивен ден, нямах лекции, прибрах се в къщи и звъннах на Петя:„

    -          Здравей, как си? – попитах я

    -          Добре, а ти? – попита на свой ред

    -          Аз се чувствам безкрайно щастлив от това, което се случи днес и искам да продължим да се виждаме, искам да споделим живота си един с друг,може ли?

    -          Разбира се, но трябва да ти споделя една тайна, болна съм от рак …

            Затворих слушалката и припаднах …Когато се свестих таванът се въртеше, а в главата ми отекваха думите на Петя, като в сън, като в лош сън с повтарящи се епизоди, в които патосът е драматичен и ужасно лош краят …Не!Не и тя!

            Провелих телефонът , беше ми звъняла поне петнадесет пъти. Прочетох ес ем есът и и в него тя ми се извиняваше , че се е пошегувала толкова лошо и, че това не е вярно, просто понякога има черно чувство за хумор. Отдъхнах си, направо ми олекна, но се и улових, колко съм уязвим на тази тема, колко тежко изживявам смъртта на приятеля си…

    Звъннах и и тя вдигна:

    -          Петя, моля те не се шегувай с тези неща, влияят ми зле, скоро почина един мой близък приятел и аз много силно го изживявам все още.

    -          Не знаех, съжалявам Ивайло, много съжалявам, аз понякога имам нетактичен и черен хумор … Как да се реванширам?

    -          Ела ми на гости, искаш ли?

    -          Да, довечера може ли, след работа?

    -          Разбира се, адресът е …………

    -          Ще дойда!

    Дълго след като тя беше затворила телефона аз се усмихвах от тръпката, която лазеше по гърба ми заради предстоящата среща!

    Изведнъж изпаднах в мним амок, този ергенски апартамент, чисто клише, трябваше много набързо да го приведа в ред и да купя нещо за хапване и пийване. Задействах се и свърших това бързо, аз умеех да действам подредено и дисциплинирано, „като хирург си” казваше мама. Това винаги ме караше да се усмихвам и сега го като се сетих го направих несъзнателно. Приятелка не бях имал може да се каже от две три години, заради особения ми нрав, а сега исках нещата да се развиват толкова бързо, колкото се и развиваха. Мама беше учителка по история, как да не последвам нейните стъпки, че дори и да ги развия, виж баща си не познавах, може би за това бях толкова особен, не мога да кажа със сигурност, все пак точно психология не завърших, това беше второто от три висши, но изкарах два семестъра … Нещо в психологията не ми хареса, може би тази теоретичност на психологическите науки, до някъде неприложими при истинското изучаване на поведението, допадаха ми лекциите за Карл Густав Юнг и неговите „Теории за личността”. Все пак това си беше чиста проба обща култура. Иначе прилагах педагогически практики, които бях учил за да мога да съм преподавател, дори и повече, вече професор, което за тридесет и деветте ми години си беше постижение, професор по история и философски науки, как звучи а?Ами, мама е причината да съм това, което станах, нейното постоянство и настойчивост по отношение на образованието ме направиха стойностен човек, дори според собствената ми оценка.Обаче отново теоретик, въпреки цялото ми желание да съм археолог, станах археолог заровен в книгите от миналото, ако може така да се нарече.Не се оплаквам, защото и това е едно добро дело, който не познава историята си, няма как да гледа към бъдещето ...

            На вратата се позвъни и ето, че беше време за среща:

    -          Здравей Ив… - едва успя да изрече Петя, когато аз затворих устата и с целувка. Отново я привлякох към себе си както по-рано и се любихме на дивана незнам колко време … Целувах я нежно навсякъде, поемах аромата и, докосвах я, рошех косите и, милвах гърдите и и я целувах по интимното цвете, дълго и продължително, после нежно и дълго се съвокуплявахме без предпазни средства, което си беше признание за безкрайно доверие и от двете страни. Представата за време и място се загуби, дори стените изчезнаха, съществуваха само телата ни, които с неистово жадуване се изяждаха буквално и пак и пак и така изведнъж алармата изсвири шест сутринта, а дори не вечеряхме … Двамата се изкъпахме заедно, и закусихме със вчерашната вечеря, не исках да се разделям от нея, но и двамата имахме задължения …

    -          Не искам да се разделям с теб! –казахме го едновременно …После дълго се гледахме в очите без да изпускаме нито един детайл от тази безгранична любов, която се четеше в тях …

    Все пак се облякохме по инерция и се разделихме с целувка, като всеки отнесе към задачите си ароматът на другия и тънката нишка от нощта!

    Сега няма да ви занимавам с подробностите в близката една седмица от всяко днес, но определено е доста розова и сладникава, чак до блудкавост с нашата безкрайно чиста любов за завиждане. Все пак ще ви кажа, че след още една седмица Петя ми съобщи, че чака нашето дете. Дете!Дете! Дете! Съзнанието ми ликуваше, аз ще ставам баща!Аз ще гледам това дете, обещах си го, няма да постъпя като собствения си баща.

            Изведнъж както си вървях носейки поредните мои книги от печатницата, се сепнах, ами време беше, дойде време да и предложа брак!

    -          Петя, довечера си сложи хубава рокля или направо ела гола …  Шегувам се…

    -          Какво ще ми кажеш Ивайло, това, което вече се сетих предполагам?

    -          Може би, обаче нека да е официално, това клише ми допада като тържество…

    -          Добре, нека бъде Вашата воля господин професоре – чувствах как се усмихва от другата страна на слушалката.

    Разбира се, че за това начинание ми бяха необходими букет цветя и един годежен пръстен … След поредните лекции, закупих един пръстен, с консултация с Петя за размера разбира се и след това продължих с клишето, като взех 11 червени рози за да е пълна картинката на потопеното в романтика събитие.

    Изтипосах се в аптеката и насред опашка от три баби аз клекнах на земята и запях с цяло гърло, естествено фалшиво:

    -          Аморе мио … - После с тържествен и висок глас попитах – Уважаема Госпожо Симеонова, ще станете ли моя съпруга?

    Петя се червеше зад гишето, но се окопити и със същия тържествен тон отговори:

    -          Да!Дори смъртта няма да ни раздели!

    Последва ръкопляскане от бабите, както по американските бози и трогателно и напудрено попиване на очите им с носни кърпи, после дори едно звучно изсекване, което ни върна в реалността…

     И така, приказка си е нали, направо шеметна … Ами какво да Ви кажа, не всичко е гладко, естествено, че не ядохме три дена и три нощи … Скоро след годежа се ожених за Петя официално и днес гледаме близнаците, с които ни надари животът…Все пак, той е хубаво нещо, когато всички сме живи и здрави! Важното е да сме тук и сега и да сме оптимисти, че едно нещо винаги има две лица и животът е дуалистичен, а любовта действа и като антидепресант, клишираният ми призив е „Обичайте се!”.

            

    • 88
      публикации
    • 152
      коментари
    • 44615
      прегледи

    Последни публикации

    mecholari
    Последна публикация

    Дивна песен на хиляди цветя

    от Тайната на Бездната

    е твоята душа.

    Вечен изгрев на бялата богиня

    вълнуваща, неуловима, неназовима.

     

    Златните лъчи на Бог Велик

    в префинен вятър на смирение,.

    Нека се сближиме само и за Миг

    в сълзи от радост и на умиление.

     

    Осъзната Вечност, осъзната Безпределност

    Дълбина в Живота тих,

    Свобода и Скритост свята

    без Теб е беден всеки стих

    • 10
      публикации
    • 0
      коментари
    • 284
      прегледи

    Последни публикации

    dara 8
    Последна публикация

    160509153647frida-kalo.jpg

  6.  Това е разказ за една любовна връзка между обикновенни персони.

     


     

    Бях се разделил с поредната голяма любов. Години любов ,да речем 5 ,но ми се струваха много повече.Бях нервиран ,че нямаше дори прощална целувка(качи се на влака и ми махаше за сбогом така както махат ,когато отиват на работа в друга страна).

    Беше ми гадно ,че нямаше дори хубав край.Раздялата ни беше все едно не се бяхме чукали,все едно не бяхме се разбивали от секс,все едно не бяхме правили любов стотици и дори хиляди пъти.

    Сам ,и се чудех на къде да хвана ,от бяс се чудех на къде да хвана.В квартирата си нямах компютър и интернет затова се насочих право в любимият ми компютърен клуб(времената бяха такива ,че докато си на компютъра ,си пушиш.Компютърната зала беше в бивша дискотека ,на центъра в морската столица(на десет минути от квартирата ми и на 8 минути от централният плаж),мощни компютри и бърз интернет за времето си.Какво повече за плана ми?Сядам на компа,влизам в сайт за запознанства и (копи пейст с предложение за среша на всички по угледни,които са онлайн),резултата беше след около половин час.

    Беше около обяд и предлагах да отидем на плаж ,на около 20(беше лесно:написах ,,искаш ли да отидем на плаж днес?“ или нещо подобно.две три ми се отговориха ,че са заети,десетина въобще не ми отговориха,но с една... )

    Сотаджииката ми отговори ,че може да отидем на плаж,после ми написа,че кранчето на чешмата и е развалено и дали мога да го поправя(спомних си песента в която се пееше,,викнах майстор у дома,за поправка на чешма,колко хубаво момче,на теслата дръжката,ах на теслата дръжката),още не сме се видяли а аз вече имам спомен от нея,който на да ли ще може да се пренебрегне в годините.Песента беше доста разпространена в пиянските среди.Както и да е ,неизвестната си намери някъкъв съсед да поправи чешмата защото аз трябваше да купувам инструменти и поправката от 5 минити щеше да се проточи на един час.Плажа и поправката на чешмата се отложиха,но се разбрахме да отидем довечера на дискотека.Работата бше уредена:уредена среща по интернет в плажна дискотека,дадохме си описание ,,кой как ще бъде облечен за да се познаем“.

    Чата приключи,вкючих си някаква компютърна игра(все пак ми беше почивен ден и релаксирах след умората от строителната работа(все пак тогава работех в строителството).Благодарих на Бога за това ,че час и половина след смотаната раздяла с дългогодишната ми любов вече беше поставено началото на ново приключение(поне се подготвях за него ).


     

    Прибрах се в тясната ми квартира,бях със съквртирант.Не можех да си позволя повече(деляхме стая около 20 квадрата с малка тераса,но от терасата си ,виждах колата си ,която ми беше паркирана срещу входа,почти свички пари ми заминаваха по подръжката и.Докато живеех на село си я миех в двора ,но в града се налагаше да я карам на автомивки...)Дремнах два часа(от 20 до 22 )след това си взех душ изгладих си дрехите(изобщо готвех се за първа среща с непозната.И още бях планувал за пръв път да вляза трезвен в дискотека,и още повече пък на първа среща(това не ми се бе случвало сугурно десетина години).


     

    Вървях към дискотеката.Мислех си дали ,,Тя“ непознатата,ще е там или ще се окаже ,че ще отивам сам на дискотека.Никога не бях влизал в тази дискотека.Влязох в дискотеката (беше на 80 процента пълна,20 % от седящите места бяха свободни,което ме устройваше на пълно),намерих я бързо,беше с нейната приятелка,на една бар маса(кръгла около метър широка с два стола),идеално точно както съм свикнал,, прав в дискотеката облегнат на някой бар и си пия и гледам как дамите танцуват.

    Казахме си здравей,подсигурихме се ,че сме се разбрали през деня за тази среща и ,че сме същите хора от интернет.Бях свикнал да се занимавам с друг тип жени ,излъскани със специални прически и от манекенски тип,а сега изведнъж небоядисана коса,докато приятелката и узпъкваше няколко пъти над сотаджииката(специални прически,нови лъскави дрехи,изобщо доста наточена за дискотеката,а моита обикновенна )

    Казах си ,,това да съм трезвен не е добре,тази не ми харесва токова ,но Господ е организирал тази среща ,няма да си тръгвам,Господ ме събра с тази да открия нещо за ,което не знам,нещо което за моите 28 години живот не съм срещал“

    Поръчах си една бира,втора но не можех да се отпусна,и си поръчах и твърд алкохол(микс ,бира с твърд алкохол за по бърза настройка и отпускане).

    Изследвах ,,какво притежава повече от другите?“все пак Господ не ме събира с някакви случайни и посредствени,,тук се мъти нещо интересно и аз ще го разкрия“-мислех си но го разкрих след години(Тя притежаваше ,,съобразителност“-в смисъл съобразяваше се да не нарани някого, да не навлезе в чуждото пространство неканена,да не притесни някого,стараеше се да угоди на околните доколкото и е възможно.А не в смисъл съобразителност,, охо от тук ще изкарам няколко финикийски знака“ тя беше наистина добричка).Тогава в дискотеката не можах да го обосновя това нещо,но го чувствах,че е заслужила да и угодя и аз като човек на Господ ще се опитам да я направя щастлива доколкото ми позволяват силите въпреки ,че в последствие установих ,че Господ нея не я интересуваше(беше със слаба вяра,но беше много човечна,но така или иначе аз имах достатъчно вяра за стотици такаче спокойно можех да си изходотайствам пред Господ една перфектна вечност и за нея,което и направих след време(след време-след няколко месеца,защото имаше някакво недоволство в нея-от Господ-а враговете на Господ са и мои врагове).

    Както и да е ,да се върна в дискотеката.Бях изпил сигурно две бири и 100 милилитра твърд алкохол,което вече ме правеше любвеобвилен и обикновеното момиче вече ми се струваше страхотно гадже.Харесваше ми страхотния и задник и готини ръце,имаше достатъчно големи гърди(немного големи,но готини).Малко се притеснявах ,защото на бара седеше един от родния ми град и щеше да има свидетели за простотиите ,които се бях приготвил да правя(глупости имам предвид след доста алкохол да си разхвърям тениската и да задърпам някоя да ми духа в тоалетната(не че ми връзваше ,но аз питах за всеки случай ,ей така за флирта(флирт от една две минути,,какво лошо :) ?) )Отсереща в едно сепаре имаше някакви мафиоти ,които си празнуваха нещо си(бяха весели и неагресивни)имаше някакви две лесбиики на бара,но бързо си тръгнаха(поисках си от Господ да ги разкара,и желаниети ми се сбъдна(просто никой не им обръщаше внимание,все едно цялата дискотека се бяхме разбрали да ги игнорираме и им стана тъпо и си тръгнаха-вече нямаше такива ,които да ми развалят настроението).Имаше поне 100 човека ,които се забавляваха.Вече трета бира и 150 милилитра твърд алкохол,обикновената сотаджиика ми се струваше фотомодел ,поопипах я -тя се зарадва-имаше начало на един флирт ,който не знаех ,че ще прерасне в дългогодишна любовна връзка.Имах си пълни ръце(Бира ,алкохол,задник ,който да си опипвам и ,който танцуваше на един метър от мен,погалвах я от време на време и това и харесваше,а на мен ми харесваше ,че не ми се дърпаше).Го-ГО танциорките бяха страхотни(вкарваха страхотно настроение,забавляваха се искренно,дълги крака,цици,страхотно гримирани,танцуваха неуморно...).Както си пиехме и изведнъж посред лято в плажна дискотека на брега на морето(Новогодишно парти изненада-(персонала се преоблякоха,като снежанки и дядо мразовци,конфети и изкуствен хартиен сняг)Представяте ли си -На първа среща в дискотеката ,посред лято- новогодишно парти- ,истински алкохол,танци флиртове с поглед,цялата дискотека се веселямхе така ,каточели всеки е спечелил от лотарията милиони.Благодарение на алкохола бях забравил,че съм на 29 ,на квартира без наследство,и всичко ,което имам е една кола(стара ама лачена) и обърнато в хляб 1000 хляба в банката,но благодарях на Господ за страхотното поредно ,нощно фъншуи(около 100 човека ,а може и по малко да бяха в прекрасна обстановка и страхотен дижей ,които пускаше всякакви стилове музики).В дискотеката се опитах да видя някой ,на когото му е скука,но не видях такива(обикновенно по дискотеките имаше поне един навъсен или навъсена,но тази вечер правеше изключение).Всеки си плащаше неговата сметка,дори новата ми приятелка настоя да ми вземе нещо да почерпи,имала някъкъв повод(сега като си помисля ,ми се струва ,че си празнуваше рождения ден на патерица,но тъй като имаше новогодишно парти изненада,не обърнах внимание на нейния повод-просто ,,нощното фъншуи“ беше идеално.Едната танциорка,която ме гледаше по настоятелно я видях да отива към тоалетната(взех бързо решение и аз да отида натам с умисъл да и предложа ,,един бърз двеминутен петинг“-после да можем да разправяме ,че сме правили секс или любов,независимо там какви представи си има всеки(зависи от контекста и с кого разговаряш,и изобщо знаете ,че една случка може да бъде разказана по няколко начина).Запознах се с танциорката и и обясних ,че имаме до пет минути да изживееме любовта,защото след като излезем от тоалетната аз ще се върна при моята приятелка и ще се държа така все едно нищо не се е случило(в тоалетната между мен и танциорката имамам предвид за пред всички останали-(мимолетна лятна връзка,,размяна на бързи погледи( извесно време-в случая около 2 часа,от 00:30 до 2:30) и бърз петинг през дрехите в 2:35).Защото съм силно вярващ във вечния живот и отвъдното и смятам ,че един ден след смъртта ни разни такива моменти ще са като на запис и ще можем да ги продължим по различен начин(по усъвършенстван и с други последващи събития)както и да е товае друга тема...

    Излязох от тоалетната и се върнах при моята нова приятелка.Бях задоволил отчасти танциорката с ,която направихме общ спомен с малко по-големи интимности. Други в дискотеката ,които ми имаха мерак не бяха чак толкоз разчувствани от мене и вече цялото ми внимание беше съсредоточено върху сотаджийката(колкото бях пиян запомних ,че работила в офис и носела някави доклади насам натам.Много много не ме интересуваше точно какво работи,а ме интересуваше по кое време да не я притеснявам и по кое време не мога да съм с нея и по кое време ще сме заедно.)Когато се върнах при сотаджииката(ще я наричам сотаджийката ,защото не ми се пише имена за да може този спомен да може да бъде присвоен от тези на ,които им харесва да са този персонаж във фантазиите си.Това е -обикновенно мимиче с обикновенна визия с обикновена професия и обикновен живот,незабележим и неоткрояващ се ,несвързан със слава и извесност ,но добротата, съобразителността и уважението към другите направо преливаха от нея.)бях предоволен ,краткият ми флирт с танциорката приключи със щастлив край,и направо прегърнах сотаджийката и си мислех ,,Господи благодаря ти до тук мимолетната връзка с танциорката ще ми държи влага поне месец(ще си спомням и ще си се усмихвам сам,дори само като си помисля ,,какво беше през тези 2 часа“,а сега сотаджийкта явно е осебена от мен и предчувствах ,че точно тази нощ е началото на нещо голямо)я прегърнах през кръста и бяхме лице в лице ,но и минах откъм задника и прокрах ръце през коремчето и и изненада тя ми хвана едната ръка и ми я постави на гърдата и.Бяхме се изпонапили доста и не ни притесняваше мнението на околните,ние вече се искахме.Разбрахме се да си тръгнем и да се изкъпем в морето.Бяхме си платили сметките и тръгнахме към морето .Едвам влязох ,защото бях зиморничав,но сотаджийката беше доста настоятелна и стигнахме до мястото на ,което в морето се вливаше топла вода и се съгласих.Съблякохме се и влязохме във водата прегърнати ,защото аз едвам свикнах със студената вода(все пак в трийсет градусова жега обичах да се къпя с гореща вода,а сега се налагаше да влизам посред нощ в хладка вода),тя ме обкрачи и някакси естественно се сляхме в едно.След малко викнах и приятелката на сотаджийката,но тя отказа да дойде при нас,и нищо ,по- добре(в последствие щеше да ми се наложи да мисля и за двете,а трябваше да имам време да мисля за божията промисъл.).Излизайки от водата се облякохме и си разменихме телефонните номера и се разбрахме кога да се потърсим пак.

    Не си спомням колко време се мина до следващият ми спомен със сотаджийката но точно тази нощ беше прекрасна(Господ ми осигури една прекрасна нощ).


     

    Следващият ми спомен със сотаджийката се появява в леглото с нея.Както си я чуках на задна прашка и бяхме доста пияни сотаджийката си го извади от пусито и си го вкара в задния двор(за пръв път чуках отзад,беше ми чисто ново преживяване или поне тогава не си спомнях за предишно такова,защото бях преживял един доста як бой и не си спомнях доста големи периоди от живота ми,после си спомних ,но тогава за момента ми беше като за пръв път).На сутринта сотаджийката не си спомняше ,че много и харесва отзад и ,че си спомняше половината вечер.Най-вече частта със секса в квартирата и.Но нищо мен ме устройваше,аз си спомнях и ми беше готино да си спомням готини спомени.

    Бях в нейната квартира ,спях на спалня и в другите стаи бяха нейните съквртирантки.Съквартирантките и и нейната най-добра приятелка нямаха сериозни гаджета и събирахме пари за бензин за колата ми и обикаляхме насам натам по различни места дискотеки и нощни клубове.Представете си картинката аз сам с две три ,четри момичета в мойта кола и се появяваме на различни места.Не споделях с колегите ,защото споделих с един той пък поиска да види всичко със собствените си очи(ебаси наглеца,намразих го(беше обикновен смотаняк ,който с нищо не можеше да допринесе за прайда в ,който Господ ми беше подарил.Дори нямаше силна вяра,смотаняка не заслужаваше дори да стане свидетел на нощният ми живот).След това си спомних за един бивш колега(пичага,готин, работлив,уважаваше ме ,обичаше алкохола и жените и нощните клубове) и му се обадих да се видим,но той не искаше да се видим,защото нещо със сестра му имах някаква връзка и не се получи,но както и да е ,единствения ,когото бях готов да допусна в моя прайд-(аз и още три момичета и лъскава кола)беше той,но ми се сърдеше,а и беше разсърден на Господ за някакви несправедливости ,според него де,според мен последствия от постъпки на дадени индивиди,какво пък и той нямаше наследство,но в сравнение с мен имаше в пъти повече погледнато от материална гледна точка.В материално отношение колегта си беше доста добре развит в сравнение с мен,но в духовно отношение -там работите куцаха,но имайки предвид ,че аз съм най-развилия се човек в духовно отношение и там за няколко месеца нещата щяха да се оправят и при него;както и да е...

    Със сотаджйката си прекарвахме добре,вече обмисляхме и нещо за семейство,деца сватби,но паричния проблем беше доста голям,имам предвид не можех да си позволя да гледам дете и по мойте изчисления това щеше да е невъзможно още поне 10 години поне не така както аз исках,хем ние със сотаджийката да не се лишаваме хем детето да не е лишено.Изход имаше ние със сотаджийката да се лишим от доста за да имаме дете,но това пък от своя страна води до там ,че един ден трябва да кажа на детето си,,ето тръгнах срещу себе си и се самоунищожих за да те създам теб,за да те има теб“това ме наведе на мисълта ,че няма да дам добър пример и се отказах от мисълта за дете,а сотаджийката искаше деца и семейство,които не можех да и осигуря тъй като дори нямах покрив над главата си,а и в духовната свера имах още много работа.Реших ,че ще е добре със сотаджийката да станем любовници един вид да си имаме някакви отношения с нея(любовни отношения),но тя искаше да е верна съпруга и лека полека се разделихме.Раздялата приключи добре тя си намери мъж с ,когото да направят семейство и да гледат дете.


     

    Смених града ,поприключенствах натам насам,имах време да пообмисля божията промисъл и пак се озовах във Морската столица в преследване на една любов поставила началото си в родното ми място(във вътрешността на страната и като родно място имам предвид не където съм роден ,а където ми е хвърлен пъпа ,където се научих да общувам ,от където са ми съучениците и по голяма част от приятелите ми и познатите ми ,там където за първи път се молих на Господ и т.н.т.).От социална гледна точка бях по зле от преди,сега вече нямах наистина нищо освен себе си и вярата ми в Господ и спомените ми от отминалите ми времена.Тъкмо свиквах с положението ми на светски отшелник(работа и от работа в къщи и обмислящ божията промисъл)Бях се приготвил да прекарам остатъка от живота си в морският град,защото обичах морската обстановка и в среда на непознати нямах почти никакви отговорности освен за себе си ,да напредвам в кариерата си на майстор в строителството и да си събирам пари за разни придобивки.Никой не питаше за мен ,освен баба ми,но какво да направя не ми се връщаше в сибир поради много причини ,а и близо до морето ми харесваше повече.В последствие рабрах ,че са питали за мен ,но не са ми предавали ,че са питали за мен.Нищо сега като си помисля някои доста сериозни ситуации сега ми се струват комични(поне на мен ми се струват комични)....Господи живота е прекрасен....

    Та да се върна на обстановката:сам в морската столица на България,и да те хареса някой поради някаква причина ,като се убедят в това , че нямам нищо от светска гледна точка(покрив над главата си ,пари и такива неща) всички странят от теб,това ясно,но и голямата ти любов на ,която си разчитал се оказва не съвсем толкова голяма(и тя вече не те иска) и си се е чувствам доста самотно,тъкмо свикнах със самотата,която сам предизвиках и започна да ми харесва и изненада.Изненада.

    Изненада:както си се ровя в нета ,сотаджийката ми пише и иска да се срещнем.Помислих го за някъкъв бъзик,някаква шега.Та сотаджийката ме беше убедила ,че иска да е верна съпруга а сега изведнъж ха да се срещем.Е добре съгласих се,в последствие разбрах ,че е хванала мъжа си в изневяра и решила и тя да му изневери и си спомнила ,че имаме някаква връзка и запомнила профила ми в някои сайтове и ме намерила.Излязохме на среща,поговорихме си за детето и и това ,че по принцип нещата при нея и при мъжа и вървят добре,самоче изневярата и дошла малко в повече,защото си мислела за мен от време на време.Бях изненадан,че точно тя ме харесва, и си мислела за мен отвреме на време,но нещата стояха така,,мъжа и изневерява и тя решава първо мен да потърси и да си възобнови любовната връзка точно с мен“това не влизаше в плановете ми и ми развали плана да умра като ,,светски отшелник“.Появи ми се нова идея ,,да съм любовник на жената ,която копнее за мен и ме кара да се чувствам желан“не само нова идея ,но и нова отговорност,пък ако се скара с мъжа и и тоя избяга от отговорност за детето им и за майката на детето му,ще стана татко и съпруг в един миг.Какво пък,защо да се похабявам ,като мога и аз да направя такаче дадена жена да се почувства добре,въпреки ,че времената в които бях градска легенда отминаха,сега бях просто един проповедник работещ като строител.Сотаджийката не ми харесваше на 100 % толкова ,че да я обичам лудо,защото докато беше пияна беше една която дори след изтрезняването не само че не си спомня какви чудени работи върши ,но и на трезво въобще няма и следа от сотаджийката ,която се развихряше по начин,напълно удовлетворяващ нуждите ми.Нищо ,поредната ни първа среща се осъществи в едно готино заведение след около 2-3 години след последната ни среща и разговор ,в което си подпийнахме и го направихме в тоалетната,но това има малко значение.По голямо значение има това ,че в процеса на общуване се убедих ,че сотаджийката наистина има големи и силни чувства към мен.Започнах да се съмнявам в решението ми да се разделим преди около 4 години след като бяхме прекарали 1-2 години заедно.Но при по задълбочена съпоставка на обстоятелствата,тя не ме харесваше напълно и не беше готова да ми се отдаде с пълния си капацитет чувства преди да стана баща на детето и ,което не се е случило до момента в ,който пиша тези редове,такаче всичко беше по местата си ,аз и сотаджийката имахме силна любовна връзка но никой от двамата не се отдаваше на 100%,което си беше добре и за двамата.Бяхме постигнали да бъдем любовници и едновременно с това приятели.Да едновременно имахме любовна връзка и едновременно си споделяхме болките на душите ни,и едновременно имахме съкровенни тайни споделени един с друг.Създадохме си наш свят в ,който когато имаш проблем и имаш нужда от духовен отдушник си се обаждахме един на друг и в същото време отвреме на време си утвърждавахме ,че имаме нещо повече между нас със секс(секс-онова табу ,което някои наричат ,,любов“,секс -нещо подобно на свещен ритуал,който потвърждава ,че имаме нещо повече в отношенията си отколкото с другите).

    Започнах да и ходя на гости отвреме на време след това през ден,след това когато мъжът и беше командировка.

    Един път станах неволен свидетел на видеоразговор меду сотаджийката и бащата на детето и,и мъжът и едновременно.Обсъдихме чувствата и към него(държеше на него много).Сотаджийката неволно ми показа, какво нещо е отговорността към любоните връзки,това ,когато някой разчита на теб и ти му отговаряш ,това ,че просто някой който те прави щастлив и ти харесва просто трябва и ти да опиташ да го ощастливиш.Това ме наведе на мисълта,че в родният ми град много ме направиха щастлив или поне се опитаха да ме направят,някои просто искаха да ми дадат много,а аз се преместих надалече,излезе така ,че им отказах. Един вид си изоставих фенклуба,защото се чудех дали наистина заслужавам тази чест оказана ми от някои специални персони.Бях се уплашил от славата ,която предстоеше и избягах или по скоро не ми изнасяше отговорността.Благодарение на сотаджийката ми се появи наново желание за слава и това чувство ,когато зарадваш някого и след това този някой те зарадва и почнете да се радвате заедно.

    Вече не ми се стоеше ей така ,появиха ми се възможности за развитие във Варна но не се възползвах от тях,защото реших ,че някои персони от Дупнишко ще се почувстват предадени ако стана варненец,а и аз самият ще се чувствам предател.Нови приятелства и любови за мен във Варна ,и изоставени стари недовършени в Дупница.Трябваше да напусна Варна по скоро докато,не съм се обвързал безвъзвратно с Варненско обкръжение,докато не бях стигнал до там,че някои варненци да не се почувстват измамени.Плана беше готов,,Правя се на пропаднал пияница с няколко напивания и всички си казват (тоя ебаси пияницата),но и едно по зверско ми стигна“с Божията помощ успях с едно напиване.

    Прибрах се в Дупница.Бях успял да разочаровам всички с ,което си бях осигурил желаното спокойствие.За известно време пак ми се появи желание за светско отшелничество,но после се заех да действам по реализацията на някои проекти свързани с религии и вероизповедания с отвъдното и темподобни.Точно си мислех ,че всички са ме забравили и всъщност се случиха някои случки ,които ясно ми показаха ,че старата любов ръжда не хваща.Ха сега тъкмо си мислех ,че всички са безразлични към мен,но някои случки ми показаха ,че всъщност не е така.

    Тъкмо обмислях нова разходка до Варна.Все пак там беше сотаджийката(по между другото тя отдавна вече не работеше работата ,която работеше ,когато се запознахме,но така си остава сотаджийката),морето,огромна морска градина,плажни дискотеки,делфинариум,страхотни колеги и работодатели и една дупничанка ми показа ,че всъщност не е безразлична към мен,след това и друга и друга.Взех решение ,,оставам се в Дупница да довърша някои неща започнати преди години,като например някои любови все пак трябва да претъпят развитие и да имат щастливо продължение или край.Както със сотаджийката от Варна,тя във Варна аз в Дупница но провеждахме по няколко телефонни разговора месечно и се виждахме през няколко месеца за кратко,колкото да казваме ,че подържаме връзка.И двама ни ни устройва,всеки си върши неговите задачи и си преследва неговите цели(аз си въртя вероучението,преследвам старите любови ,работя си... ,а тя си възпитава детето,старае се да бъде добра съпруга...) ,и от време на време просто поттвърждаваме ,че имаме силна връзка без да афишираме ,ей така просто за нас си,ние си знаеме и сме доволни.

    Бях се приготвил да ходя при Сотаджийкта на гости във Варна ,но ми наложиха глоба,която трябваше да платя и парите за почивката ми заминаха в глоба,но то пък Сотаджийката дойде в Дупница (Когато аз не можах да отида при лятото да си прекараме добре,лятото дойде при мен да си прекараме добре).Почувствах се изключително желан и значим.Все пак най-голямото разтояние ,което някоя беше изминала заради мен,ей така да ме види беше 5 километра общо с транспорта,а сега изведнъж 555 километра.Да речем и имах един период в ,които обмислях моето самоубийство(самоубийство-просто исках в рая,исках да ползвам всички земни удоволствия и още други -несравнимо по-големи от земните,които удоволствия и наслади няма да мога да ползвам докато съм в земния си живот.Нещо подобно ,все едно да ти кажат докато си на16 ,че като станеш на 21 ще получиш милиони,е разберете ме ,естественно е да поискаш да станеш на 21 още в същия миг в ,който са ти казали.Но поне през този период установих ,че единственно и само Господ може да реши най-добре кога някой да премине във вечността и е абсолютно нежелателно някой да се опита да извърши това действие самостоятелно).Споделих за това ми намерение за самоубийство на някои близки и най-вече си спомням реакцията на една на ,която възлагах големи надежди за щастлива любовна история,но тя пък реагира така ,че преустанови всякакви социални контакти с мен,дори като ме видеше ускоряваше темпо само и само да се отдалечи от мен,иначе си чатехме,но и дума не можеше да става,че имаме някакви отношения.А Сотаджийката ми каза ,,смени темата на разговор и повече да не съм те чула да говориш такива неща“-просто знаеше ,че здрав ,прав и щаслив тип като мен това действие ,,самоубийство“ няма да го извърши.Сотаджийката беше готова да рискува почти всичко заради мен ,в което отношение само една я побеждава,тази една пък беше готова да рискува ,ама наистина всичко,и то бяхме се спогледали с тази една само за малко,докато със Сотаджийката имаше размисъл поне около половин час,което е и по- правилния вариант,защото преди да се почнат някакви отношения трябва да има някаква увертюра от поне половин час,ей така за повече авторитет и за по-правилно развитие на нещата за в бъдеще и задължително устен диалог поне 2-3 минути (по възможност 10 -15 изречения) ,а не всякакви други похвати от сорта (чета по поглед,разчитам жестове и други от сорта-(бяхме уверени от пръв поглед),защото от тези другите похвати се предизвикват излишни проблеми.

    Сотаджийката си замина за Варна и се превърна в още една изключително ценна връзка за мен,която искам да продължи вечно , и ще продължи...

  7. acnekt
    Последна публикация

    https://en.wikipedia.org/wiki/Trachtenberg_system

    Яков Трахтенберг е руски математик, който измислил бързото смятане, което е базирано на Веди математиката и се нарича на неговото име Трахтенберг система или метод на Трахтенберг.  В Цюрих, Швейцария е изградил института по математика.

    Степен 2 

     

    64 на степен 2  64 по 64 

     4 по 4 е 16   6 и 1 на ум

    6 по 4 е 24 по 2 е 48 +1 9 и 4 на ум

    и остана 6 по 6 е равно на  36 +4

    или 64 по 64 е равно на 4096

    Пример 2

    93 по 93 

    3 по 3 е 9 

    9 по 3 е 27 по 2 е 54 4 и 5 на ум 

    9 по 9 е 81 +5 е 86

    93 по 93 8649

     

    Пример 3

    77 по 77 

    7 по 7 е 49 9 и 4 на ум

    7 по 7 е 49 по 2 98 +4 102 2 и 10 наум

    7 по 7 е 49 + 10

    77 по 77 5929

     

     

    Така няколко примера умножение с 11  Събираме съседни цифри.

    277 Х 11 

    7+0 е 7

    7+7 е 14 или само 4 и пренасяме едно +1 едно на ум

    2+7 +1 е 10 или само 0 и пренасяме 1  едно на ум

    0+2 +1  е 3

    И се получава 3047

    Следващ пример 3992 по 11 

    2+0 е 2

    9+2 е 11 или 1 и едно пренасяме 

    9+9 и +1 19 или 9 и едно пренасяме

    3+9 и +1 13 или 3 и едно пренасяме 

    0+3+1 е 4 

    3992 по 11 е 43912

    Последен пример  98.924 по 11 

    4+0 е 4

    2+4 е 6

    9+2 е 11 или само 1 и едно пренасяме

    8+9 и +1 18 или 8 и едно пренасяме

    9+8+1 пак 18 или 8 и едно пренасяме

    0+9+1 е 10

    или 98.924 по 11 е 1088164

     

    Умножение с 12 

    Същите методи като при 11, но умножаваме по 2 всяко една цифра и пак прибавяме съседната цифра

    Пример 1

    487 по 12 

    2 по 7 е 14 или само 4 и едно пренасяме

    2 по 8 е 16 +7 е 23 +1 е 24 4 и 2 пренасяме

    2 по 4 е 8 +8 е 16 и +2 е 18 или само 8 и едно пренасяме

     0 +4 и +1 е 5 

    487 по 12 е 5844

     

    3768 по 12 

    2 по 8 16 6 и едно за пренасяне

    2 по 6 е 12 +8 е 20 и +1 е 21 1 и 2 за пренасяне

    2 по 7 е 14 +6 е 20 + 2 е 22 2 и 2 за пренасяне

    2 по 3 е 6 + 7 е 13 и +2 е 15  5 и едно за пренасяне:)

    0+3 и + 1  е 4 

    3768 по 12 е 45216

    И последен пример 93.876 по 12 

    2 по 6 е 12  2 и едно за пренасяне

    2 по 7 е 14  +6  и + 1 е 21 1 и 2 за пренасяне

    2 по 8 е 16 +7 е 23 +2 е 25 5 и 2 за пренасяне

    2 по 3 е 6 +8 е 14 и +2 е 16 или 6 и 1 за пренасяне

    2 по 9 е 18 +3 в 21 и +1 е 22 2 и 2 за пренасяне

    0+9 и + 2 е 11

    93.876 по 12  е 1126512

    Умножение с 6

    Същите методи като при 12 но не умножаваме по 2,а разделяме на 2 или половинката и тази половинка я прибавяме със съседната цифра.

     

     

     

     

    • 112
      публикации
    • 67
      коментари
    • 55603
      прегледи

    Последни публикации

    Kim.
    Последна публикация

    "...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
    - Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
    - Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
    - Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.
    - Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
    - Хубави са! Питай ме пак!
    - Талант как е?
    - Дарба!
    - Хубаво. А какво е концентриран?
    - Концентриран - внимателен не е ли?
    - Не е!
    - Такъв, който... е събран в едно нещо.
    - Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
    - Не бях се замисляла, питай още.
    - Имам няколко любими. Креативен какво е?
    - Ами такъв, който измисля, умен...
    - Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
    - Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
    - Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
    - Харесва ми това с думите, искам още!
    - Комуникация какво е?
    - Да си говорят хората...
    - Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
    - Общуват... нали?
    - Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
    - Баланс!
    - На български питам как е!
    - Равновесие...
    - Можело значи. А характер как е?
    - Характер ли? Че това не е ли българска дума?
    - Не.
    - Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...
    - Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
    - И как е характер на български?
    - Нрав.
    - Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
    - Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
    - Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
    - От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?
    - Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
    - Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?
    - Питай.
    - Енергия как е?
    - Сила! - усмихна се Райна.
    - Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
    - Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
    - Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
    - Шегуваш се!
    - Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
    - Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
    - И къде са тези зли сили?
    - Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...
    - Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
    - Зли сили... не е възможно...
    - Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
    Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,
    което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."

    Откъс от "Стопанката на Господ" - Розмари де Мео

    • 33
      публикации
    • 0
      коментари
    • 270
      прегледи

    Последни публикации

    dara 8
    Последна публикация

    Рамаяна” е история на живота на Рама. Тя отстъпва по размер на “Махабхарата”, но се отличава с по-стройна композиция и по-добра редакция.

    Равана – десетоглавият цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка – Цейлон), отвлякъл Сита – жената на Рама.

    Това довело до продължителна война между Рама и Равана и в крайна сметка Равана бил убит, Сита – освободена.

    След 14-годишно странстване, Рама се завърнал в родината си и се възкачил на престола.

  8. А.Robert

    • 6
      публикации
    • 0
      коментари
    • 244
      прегледи

    Последни публикации

    dara 8
    Последна публикация
  9. unisondesign
    Последна публикация

    Представям Ви интериорен проект на двустаен апартамент в гр. София, кв. Младост, който се простира на жилищна площ от 53 кв.м. Състои се от входно антре, хол с кухня и трапезария, спалня, баня с тоалетна. Апартамента е предназначен за отдаване под наем. Характеризира се с модерен, стилен, уютен интериор, създаден за хора с характер и стил. В най-скоро време очаквайте и реализацията. Повече информация за предлаганите услуги и начина на работа, не се колебайте да посетите сайта и да се свържете с мен: www.unisondesignbg.com

    • 2
      публикации
    • 1
      коментар
    • 241
      прегледи

    Последни публикации

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 243
      прегледи

    Все още няма публикации

  10. ^^ANGELSING^^
    Последна публикация

     

  11. Magura%20Cyrillic.jpgБуквите от Кирилицата се намират и по стените на пещерата Магурата, където те са в първоначалния си вариант Руни за Божествената майка на Древните българи:
    - Т за Та / Тази,
    - Р за Ра, едно от имената на Прамайката Богиня,
    - М за Ма, Майката Богиня, наричана още МаРа,
    - Л за Ла / Светлината или още наричана от Дедите ни Богинята на Светлината Бал / Бъл,
    - Б за Ба / Бабата Богинята Прамайка на света,
    - Ж за Жа / Живот, но и Жена / Танцуващата Жрица на Богинята Майка
    - Ч за Чъ / Чи / Чо Човешката жизнена енергия
    - Ю за Юг, Южен
    - Я за Я / Яз / Ян със значение Божественият Аз / Слънчевият Аз
    - Д за Да (Даващата Богиня)
    - Г за Га / Ге Земята
    - В за Ва / Въ със значение Същността на Богинята
    - Х за Хъ (Дъхът на Богинята)
    - К за Къ / Ка със значение принадлежност, посока
    Magura%20Cyrillic%202.jpg- Фото кредит: Кирил Кирилов

    Самата дума Руна е с български произход и коренът й е Ран / Рън със значение На Ра Богинята, Божествен. Българските букви са Божествени и Свещени още от самото си възникване.
    Рисунките в Магурата се на поне 43000 години според съвременни изследователи.

    Българският език е най-древният език, който единствен дава възможност да се проследи етимологията на древните думи и изобщо зараждането на човешкия език като средство за изразяване преди всичко на преклонението на първите хора пред Богинята Майка.
    Буквите - руни на Кирилицата / Българицата от Магурата са изобразени заедно с духовни танци на Българските жреци мъже и жени, а също и с изображения на плодородието, Слънчевия кръговрат и природните феномени, което е още едно доказателство за тяхното предназначение: - Да изразяват почит и преклонение пред Богинята Създателка на хората.
    В онези първи времена Хората са били Божии и затова са се именувал ХоРа ( О Ра на Ра Богинята). Те са били просветлени за Божието присъствие мистици, природни и естествени. Magura%208.jpg


    А като най-древен, българският език е писан на много и различни азбуки: глаголицата на братята Кирил и Методий е само една от тях. Но най-древната азбука на езика ни си остават Древнобългарските руни, преминали по-късно в буквите на Кирилицата, подредени и записани от духовно просветлен човек - Климент Охридски и създадената от него Преславска книжовна школа през 9 век. Възпитан в българските манастири - духовни школи, той е бил запознат с традициите на Древнобългарската първа човешка духовност и нейното почитание на Майката Богиня. И именно тези традиции Климент Охридски е вплел в подредената от него Кирилица. По този начин той е осигурил по-плавно преминаване от така нареченото българско "езичество" (Древнобългарската духовност) към политически наложеното християнство.
    Нека не забравяме, че българските боляри и целият народ не е приемал наложеното му политически чрез царската власт християнство и дълго време се е бунтувал, а бунтовете му са били жестоко потушавани от царската власт.
    Съгласявайки се на създаването на официална писменост, която да отговори на българския стремеж духовните химни и псалми да бъдат четени на български език, а в църквите да се извършват служения на български език, е било политически компромис от Цар Борис 1, с цел да се успокои бунтуващия се български народ. В това отношение посредническата роля на един духовен човек като Климент Охридски е била благотворна - Климент Охридски е първият епископ, който служи на български език, и то в Македонската земя. sveti-kliment-ohridski.jpg


    Върхушката на държавата България с малки изключения, са били небългари - царе, свещеници и др. са изпълнявали чужди поръчки, като:
    - са избивали болярските и знатните ни фамилии,
    - като са горели духовните ни хора и
    - са прогонвали децата ни да се скитат по чужди земи!

    Царете може и да се водят български, но действията им са антибългарски в повечето случаи!
    Можем да започнем с цар Борис Покръстител, избил знатните български родове, пазители на Древнобългарските духовни традиции. Можем да продължим по натам с царете, разделили / разпокъсали България на 3 отделни царства, и улеснили по този начин Османските завоеватели, насъскани срещу държавата ни със златото на венецианските лихвари.
    Днешната ни история също изобилства с такива случаи на управленска антибългарщина.
    Царете ни са обучавани навън, поставяни отвън - досущ като днешните ни управници.

    А що се отнася до християнството, то е продължение на Древнобългарската първа човешка духовност, но променено и изопачено до неузнаваемост така, че за негова родина да се самообяви един близкоизточен народ, присвоил си богопомазаност! Такова християнство ни е наложено отвън като замяна на народната ни духовна памет. Затова са избили и болярските ни родове по заповед на цар Борис - за да се заличи българската духовна памет за Богинята Прамайка и Бога Син на Човешката душа СебАзи. Klada%20Bogomili.jpg

    Богомилите са пазителите на Древнобългарската духовност така, както са и първите християни. Християнството е възникнало от Древнобългарската духовност, чийто носител е бил Исус. Самият Исус е бил мистик, обучен в тайните на Древнобългарския мистицизъм на БалГаРите - Хората на Божествената светлина на земята. Самата дума граал означава Светлината (Л) на Божествената (Ра) земя (Ге / Га). Нашите българските земи са познали първоначалието на човечеството, на онези древни великани нефилимите, които в Библията са наречени "Старите и Признатите". Защото Древните българи са били просветлени мистици и са притежавали Божественото познание. Днес тяхното знание е скрито в тайни ложи и военни организации и се унищожава всеки, който може да го разкрие или изнесе навън за хората.

    Именно защото е най-древен, българският народ е кротък, благ, всепрощаващ, милостив.
    И не обвинявайте българския народ за неща, които никога не е вършил - карма имал, богомилите бил гонил. Българите са единственият народ, който не е гонил, не е преследвал, не е завоювал, на клади не е горил никого! Много сме изтърпели, но отмъстителни и злонамерени никога не сме били. И всеки един политик, който отказва да се съобрази с това, отива на бунището на народната ни памет.

    Българският народ е създател на първите букви, като най-древните измежду тях са буквите от Кирилицата / Българицата, особено тези, които се отнасят до Божественото познание. Заедно с преселението на Древнобългарските племена по света преди хилядолетия, с тях е разнесена и Българската писменост:
    - В Древен Египет Българските руни са познати като Йероглифи, които по-късно преминават в буквите от Кирилицата, на която и до днес пишат Коптите (Гоптите), преки наследници на Древните българи. Интересно е да отбележим, че най-древните текстове, написани на Бохаирски, датират много преди Климент Охридски да ги въведе в България като Кирилица - 4 век н.е. В Египет тази азбука е известна като Бохаирски шрифт, на който се е записвал старият Коптски език. И до днес Бохаирският шрифт - Кирилицата, е запазен като църковно ортодоксалният език на Египетската християнска църква. copticalphabet.jpg
    Трябва да отбележим, че този език е наименован "Езикът на Хората от Кемет"
    (tmentremenˈkiːme) , където Кемет е древно име на Египет. Кемет е Древнобългарско име, дадено на Египет от дедите ни при заселването му: КаМа-та е коренната дума и означава Принадлежаща (Къ) на Мата (Богинята Майка) земя. Подобно е и наименованието Египет от Древнобългарската коренова дума: ГаБата със значение Земя Га на Бата Богинята Прамайка. А обитателите на Божествената земя Египет са започнали да се наричат Гобти (ГаБа-ти) или по-късно Копти. Арабското наименование на днешен Египет е Маср - отново Древнобългарско наименование със значение МаАзРа със значение Божествена земя на Ра майката Богиня. Арабският език като един много древен език е произлязъл от Древнобългарския първи човешки език.
    Повод за горчиви размисли е зачестилият напоследък терористичен геноцид, насочен именно срещу Коптите християни на Египет, хората на Кемет и пазителите на Древнобългарската / Древноегипетска духовност и Българската най-древна азбука.
    Защото Коптската азбука / Кирилицата са най-древната Българска писменост на първите хора Древните българи, Божиите мъдреци. И тази писменост е врата към Древното мистично познание на дедите ни и път за връщане към Божественото начало на човека. Климент Охридски и създадените от него Преславска и Охридска книжовни школи се явяват пазители на тази световнразпространена Древнобългарска духовност, като запазват и доизграждат Бохайрския шрифт на първооснователите на Древен Египет Древните българи мъдреци. В България този шрифт е бил използван от хилядолетия: и надписът от Първомай е едно от доказателствата. - http://aliya.blog.bg/history/2015/10/22/drevnobylgarskata-pismenost-pyrvata-choveshka-pismenost-i-na.1401464


    Българите са били Божии хора и техният език, както и по-късно записаната му азбука глаголица, отразяват древнобългарската божественост. Първите букви на азбуката ни, когато са произнесени в оригиналното им и пълно наименование:
    "Азъ буки веде.
    Глаголъ добро есте.
    Живите зело, земля, и, иже како люди, мыслите нашъ онъ покои.
    рьци слово тврьдо
    укъ фрьтъ херъ.
    ѡтъ ци чрьвь, ша ща ѥръ ять!"
    ,
    според мен носят следното послание:
    - Аз Бога (Богът на Вътрешната същност) който Знае и за Него Говори, ще Живее с дела Добре на Земята! И още, бивайки Хора, мислете за Нашия Бог, чиято същност е Покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети смело като герой и него червеите няма да го ядат!


    На снимка 1 El%20Habra%20Kesra,%20Tunis,%20bg%20lettе показан исторически паметник от село Ел Кесра, намиращо се в централната чат на Тунис. Селото е най-високото селище на Тунис с надморска височина от 1100 м. Селото е известно със своите мегалити, водни каскади и стълби, изсечени в скалите като тези на снимка 1.
    Село Ел Кесра е единственото, което исторически се е запазило в региона.
    На стъпалата освен българските фолклорни цветове, можете да забележите с просто око и Древнобългарските руни, които в снимка 2 са систематизирани в таблица на Древнобългарските руни. Bulgar_runic_letters.png

    Самата дума Руна, Руни има Древнобългарският корен РаНа със значение Божествен, На Богинята Ра принадлежащ знак.
    Село Ел Кесра е обитавано от Берберите Амазиги, Мъжете (Мазиги / Мажиги) на Ба Ра / Богинята Ра Прамайката на Древните българи.

    Амазигите са Кабили, а Кабилите са наследници на Древните българи. Кабили е име, посветено на БаЛ Древнобългарската Богиня на Светлината, на която са кръстени Българите. В Северозпадна България племето на Балите / Три Бали пази най-древните скелети на хора в света, а също и най-древната култура - Древнобългарската.
    Български черги, български бродерии са фолклорните традиции на Амазигите. Амазигите или още наречени Амъжагите (мъжете, мъжагите) са наследници на Древните българи, заселили преди хилядолетия Северна Африка, а и целият континент.


    До днес и Монголците пишат на Кирилица и наскоро дори и паметник й откриха! Mongolian%20cyrillic.jpg
    На Кирилица може да се пише само Българският език - латиницата е изкривила в древността много български думи и така са възникнали по-късните английски, френски от така наречения латински език, който си е чист български, записан на латиница.

    Монголците са хората на Древнобългарската богиня Ма на материята и Плодородието, които са наричали себе си Мано, Манчо. Те са още и хората на Земната (Га) Светлина (Ла) - Гали, все Древнобългарски думи. МаноГаЛа е коренната Древнобългарска дума, от която е произлязло днешното име на Монголия и означава Човек (Ман) на Земната светлина (ГаЛа). Българите винаги са се отъждествявали със светлината и затова са се кръстили БаЛгари Земните хора на Богинята на Светлината Бал / Бъл.
    Според Древнобългарската духовност Душата е дете на Светлината, на Бал Богинята.

    И столицата на Монголия Улан БаТар носи Древнобългарско име в чест на почитаната от Древните българи Богиня Ба Та Ра (Бабата Прамайка на човечеството Тази Ра) и нейната светлина Ла (Лан). В пещерата Mагурата на Северозападния Балкан и до днес са запазени буквите - символи Б, Т, Р, Л, М, обозначаващи имената на Ба Богинята Прамайка на Дедите ни. Улан Батар означава При (У) Светлината (Лан) на Богинята прамайка БаТаРа.
    Днес Монголците превеждат името Улан Батор като "червен герой". Що се отнася до Улан името на столицата, превеждана днес като червен, нека не забравяме, че оригиналът на тази дума е българската дума Ален, едно от имената на Бога Слънце на Древните българи. Думата БаТар произхожда от Древнобългарския корен Бата означаващ Богинята Прамайка на дедите ни. Бжий човек по-късно може да се осмисли и като герой. Улан батор - Аленият Божествен герой. Думата Урга е по-старото име на Улан батор и е със значение У РаГа или Земната (Ге) Ра Богинята на Древните българи, което  също е с български корен.
    Уйгурите са едно от основните племена в състава и на Монголия, и на северозападната част на Китай. Уйгурите или казано на оригинален български език Айгърите са онези свободолюбиви, смели ездачи на древността, заселили Азиатските степи и основали и Китайската цивилизация, и Монголия в по-късен период. Айгър е думa от Северозападния диалект на българския език, която значи именно това - волен, луд, свободолюбив като млад жребец.

    Строителни работници на път близо до река Онон в провинция Кентий, Монголия неотдавна се натъкнаха на гроба на Чингиз хан. Гробът представлява подземен куполен храм досущ като Древнобългарските подземни храмове - гробници по нашите земи. Бяха отkрити скелетите на много високи мъж и 16 жени, както и на 12 коня, които според специалистите са били принесени в жертва за погребението на хана. Огромно количество златни съкровища и монети навежда на мисълта, че това е високопоставено погребение на важен владетел. genghis2.jpg
    И Чингиз хан и другите владетели първооснователи на Монголия са били високи светли хора, за разлика от днешните монголци. Самата титла хан / кан, която те са носили, е обозначение за това, че тези хора са дошли от БалКана и са огромните Балканджии Древните българи, основали не една народност: и в Близкия Изток (Канааните), и Монголците, и Китайците, и Русите с техните канове / ханове. Кан, КанАз (произнасяно Княз по-късно) означават именно това - Човек от Кан / Балкан (Древнобългарската дума за планина е кан).

    От друга страна Русите са онези Древни българи, които са останали на север, където Слънцето е огрявало по-слабо и след промяната в земния климат, причинил Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Древните българи изначално са били светли хора, синеоки / зеленооки поради по-слабото слънце и по-високата влажност в земната атмосфера. Постепенно русият цвят се е запазил само в Северните наследници на древните българи - руси, скандинавци. Българин, и то от по-скоро българско потекло (17 век) е и Владимир Путин. Родът му е от Чипровци.

    Руските хора говорят българския език (в неговата по-стара форма на запазени падежи), носят българската духовност в сърцата си, както и българските обичаи. Оттук насетне всякакви измишльотини за генни недомислици, разпространявани напоследък, са пълна глупост и капан за наивници, облечен в псевдонаучната опаковка! Гените на 99,99% от хората по земята са еднакви и непроменяеми!
    Човекът е Божия ювелирна изработка и е създаден в земите (пещерите) на Северозападна България, от където се е разселил по цялата земя!!!


    "Днес в Русия е тържествен ден - Денят на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас от македонската земя". – Това заяви руския президент Владимир Путин пред македонския президент Георге Иванов, цитиран от сайта kremlin.ru

    Не е нужно русофобите да се палят и да вият на умряло - Путин казва "македонска земя", т.е. географско понятие, а не държава. Македонска земя има и в земите на днешна Гърция, и на днешна България. Путин интриги не плете, но както винаги е върховно дипломатичен - все пак пред него е президентът на държавата Македония.

    "Никой в Русия – а на мен не ми е известно какво се е говорило в други страни – не се опитва да отрича приноса на Първото българско царство в делото на създаването на славянската писменост, това би противоречало на историческите факти. В този случай става дума за македонските земи и то за македонските земи като за географско понятие... Още по времето на Римската империя регионът, където по-късно са се родили и работили светите Кирил и Методий, се е наричал Македония, затова по този въпрос всичко би трябвало да е пределно ясно и понятно“, подчерта Мария Захарова, говорител на Министерството на външните работи на Русия

    Нека не забравяме, че именно българските правителства първо признаха държава Македония и се съгласиха изконна българска земя и българи да бъдат отделени от целостта на България, за пореден път!
    От друга страна, ако не беше Русия, нямаше да има изобщо България - поделена между Гърция и Турция!

    По време на социализма, в руските училища и в в руската енциклопедия твърдяха, че Кирил и Методий са руси. Да признае факта, че Кирил и Методий не са руси, е проява на смелост от страна на Путин, дръзнал да тръгне срещу догмата на общественото мнение в Русия! Той беше и този, който призна татарите, чувашите и други именно за Българи.

    Македонската земя винаги е била Българска земя, а името й Македония пак е Българско - от Макята / Майката Богиня на Древните българи дадена земя - Макя Дана ! Първите човеци Древните българи, спускайки се на юг от Северозападна България, са видели, че земята покрай Бяло море е хубава и плодородна и са я нарекли "земя, от Богинята Майка дадена".
    Българин е и Александър Македонски от Македонската земя на Древните българи. Оригиналното му име е ИсканДар (Искан Дар) и до днес това име се произнася по този начин в арабския език, произлязъл също така от Древнобългарския първи човешки език.


    Писмеността на Древна Америка също е с Древноългарските руни!

    Характерното за всички пред-колумбийски писмености на Древна Америка е, че те са вплитани в шевици и тъкани по стар български обичай.
    Древните българи, заселили се в Мезоамерика и нарекли себе си Олимеките са развили и своя писменост, която се смята за първата писменост на западното полукълбо: 900 – 650 г. пр. Хр. Олмекската писменост е дала началото и на писменостите на Маите и Ацтеките, като тези древни писмености наподобяват Египетските йероглифи и често са наричани йероглифни.
    За такива йероглифни писмености, чиито знаци се основават най-вече върху позициите на човешкото тяло и ръцете му, или върху стилиризирани образи на животни и растения, се считат и предколумбийските писмености Куна (Куна е българска дума за Ръка) и Парежара (Жара е начин на изписване върху камък чрез жарене с въглен!), използвани съответно в днешна Панама и Андите. Mississipi%20runi.jpg - Руни от района на река Мисисипи, Северна Америка
    От друга страна, и египетските йероглифи са наследници на древнобългарските руни, като директната връзка между тях може ясно да се види върху кивота от Градешница.


    През 1927 г. Джек Нелсън открил на своя участък в Розие (или Розо), щата Минесота, странен камък. Rozie%20stone,%20Minessota.jpg
    Овалният камък бил с диаметър само около 5 см. От едната му страна било издълбано подобие на човешко лице, около което се виел надпис... на Кирилица. „Надписът е направен преди гръцката и египетската цивилизация. Той е по-древен и от шумерската, смятана за първата цивилизация на Земята през ІV – ІІІ хилядолетие пр.н.е. И по-древен от Чатал-Хююк в Анатолия, смятана за прародина на цялото човечество през V хилядолетие пр.н.е.” записал в дневника си изследователят му Джагър. Всъщност става дума за древнобългарския език на първите заселници на Америка няколко хилядолетия преди Христа. Те са се появили в Америка преди индианците и те са тези, които са дали името на континента – Америка идва от хората Амори, т.е. тези, които минават през моретата. Аморите са древни българи, мореплаватели, заселили Америка и оставили там своите ненадминати каменни мегалитни конструкции, земеделие, астрология, занаяти.
    Българската Кирилица е била в употреба от Древните българи много преди всяка друга писменост на земята - срещаме буквите Т, Р, Б, М, Л по стените на Магурата като обозначения на Богинята Майка.
    -
    http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
    -
    http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/
    - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/10/drevnite-bylgari-na-severoiztok-rusi-ukrainci-tatari-mongoli.1246444
    - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
    - http://www.astrofenomen.com/древен-славянски-надпис-от-америка/

     
  12. Movistar

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 362
      прегледи

    Все още няма публикации

    • 1
      публикация
    • 0
      коментари
    • 457
      прегледи

    Последни публикации

    С дългогодишния си опит Турбо Сервиз разполага с всички необходими инструменти и части, за да извърши перфектен ремонт на Вашият турбокомпресор. Извършавме цялостно рециклиране и продажба на утвърдени марки турбокомпресори (Garrett, Mitsubishi, IHI, Holset, TOYOTA, KKK, Schwitzer и др). Сервиза се намира в гр. Русе. Работим с клиенти от цялата страна. Може да изпратете вашето турбо с Еконт и ще направим безплатна диагностика на вашето турбо. Квалифицирана помощ и обслужване от нашите турбо специалисти с Турбо Сервиз. 

    Ремонт и рециклиране на турбо turboserviz.com

    logo-turbo-serviz.jpg

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 403
      прегледи

    Все още няма публикации

  • Статистика

    1742
    Общо блогове
    7388
    Общо публикации
×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.