Блогове

Блогове в нашата общност

  1. Росица Копукова
    Последна публикация

    Американското ИЗДАТЕЛСТВО " Лулу" пуска до края на месеца новата ми поетична книга " Жена - омайница, жена - боец" - нови стихове , които ги няма в досега издадени книги. Последващата е в подготовка и ще излезе в началото на април.

  2. Aliya
    Последна публикация

     Истинската обич няма нищо общо с привързването и с чувството за притежание. Истинската обич е и даване на пълна и безусловна свобода - и на себе си, и на обичаното същество.

    Така, както не можеш да затвориш въздуха в шепата си, стискайки я, така не можеш и да затвориш обичта в шепата на привързаностите. Според теб всяка майка, понеже обича, трябва да стиска детето си до себе си - никога да не го пусне само да опита живота! Така се възпитават само деца душевни инвалиди, на които никога не им е позволено да вкусят собствения си живот - без родителските насадени им страхове. Една майка, която обича, няма да подложи детето си на опасност, като го хвърли само на улицата, но и няма да го спре да излети от гнездото й, когато крилете му са укрепнали. Защото истинската любов е даване на свобода, когато ти я поискат.

    Любовта и привързаността са коренни противоположности. Ако обичаш, даваш и свободата на любимото същество, както и на себе си. Не може да има любов там, където има привързаност и зависимости. мисълта не може да знае любовта, а само сърцето. Да се привържеш към нещо или някой означава да се направиш зависим от хора и неща извън теб и щастието ти да зависи от твоите привързаности. Това е най-сигурният път към твоето нещастие. Защото никой не е длъжен да отговаря на твоите очаквания и привързаности. Нито пък някой е длъжен да търпи твоята привързаност като воденичен камък на шията му.

    Любовта няма нищо общо с привързването и обсебването. Любовта е преди всичко обич и зачитане на другия такъв, какъвто е - без дори да му натрапваме своята любов.

    Да се привържеш означава да станеш зависим. А всяка зависимост е ограничаване на свободата да бъдеш, както и свободата на другия да бъде.

    Щастието ти е вътрешно присъщо, то е твоя изконна същност и не може да зависи от нищо и никой извън теб. И никой не е длъжен да отговаря на чужди очаквания за щастие. Хората не идват на този свят за да изпълняват твоите очаквания. Ако не знаеш как да намериш щастието вътре в себе си, нито един тълковен речник няма да ти помогне. Защото щастието не е концепция, нито теория, а твоя същност.

    И само просветлени същества като Ошо, като Исус, като Буда могат да ти помогнат да намериш себе си.

    Не случайно Исус ти казва: "Божието царство вътре в теб е!"

    А Буда те учи: "Бъди светлина сам на себе си!"

    И докато не ги разбереш, ще продължаваш да се проектираш навън, да търчиш след другите, да се привързваш към това или онова в очакване те да те направят щастлив. А когато ти се отнеме външният причинител на твоето "щастие" ще изпадаш в страдания и ще ковеш собственото си нещастие.
    - Алия Ошо

    • 86
      публикации
    • 137
      коментари
    • 42278
      прегледи

    Последни публикации

    mecholari
    Последна публикация

    Посей, след туй жъни,
    че житото е сладко,
    и клас обичан целуни

    със устните на Татко.

    В Божествена Любов залей
    полята , планините.
    Кат мощно Слънце грей,
    помилвай и реките.

    Душа се Жива извисява
    и Дух в сърцето се Обажда,
    смирено, трепетно лекува
    прегръща, утолява жажда.

    О, пей Сърце!
    Обемаш цялата Вселена!
    И малка е като Дете
    На Бременна в корема.

    О, Майко, мила, свята
    в Любов си пребогата!

    15894776_1848834062039846_7986747672014731829_n.jpg


  3. ПИРАМИДИ И СНИМКИ НА НАСА В АНТАРКТИДА ПОТВЪРДИХА ОТКРИТИЕ НА БЪЛГАРИН, НАПРАВЕНО ПРЕЗ 1980 Г., ИЗПРАТЕНО ОЩЕ ТОГАВА ВЪВ ВИД НА ДОКЛАД НА АН НА СССР

     ПРЕЗ 1980 Г. АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ ИЗЧИСЛЯВА, ЧЕ ПОТЪВАНЕТО НА СТОЛИЦАТА НА ДРЕВНА ДЪРЖАВА В АНТАРКТИДА СТАВА НА 23 НОЕМВРИ ПРЕДИ

    11 050 Г.

     

     Кой е той – един невероятен български учен и феномен, член на съвета на Старейшините и на УС на ООБ, /Организацията на обединените българи от цял свят/, на ръководството на МАБИК – Международната академия по българознание, иновации и култура, регистрирана във Виена със седалище София, член на УС на Общобългарския парламент и на Съюза на военните и патриотични организации в Република България. Той е истинският откривател на на езерото "Восток" в Антарктида, също през 1980 г. информацията за което е публикувано в електронното издание на в.
    Mont-press.com Бр. 12 (1952), год. ХХIII, 14 - 15 февруари 2012 г.2222/.

     Чрез дистанционно наблюдение и фотографии, извършени от експерти на мисията "Леден Мост" на НАСА, в Антарктида бе потвърдено откритието на българина, който през 1980 г.  съобщава на АН на СССР още и за съществувалата столица на древно царство, лежаща на дълбочина над два километра -  2.3 км под снеговете на ледения континент. Материкът Антарктида е с площ над 14 млн. кв. км – най-голямата в света студена пустиня, в която са съсредоточени 70% от световните запаси с прясна вода. В Антарктида неотдавна действително откриха и пирамиди, дело на много древна цивилизация. Според учените пирамидите са три  - първата, разположена до самия бряг и още две, отстоящи на 16 км по-навътре в акваторията. В древни геоложки епохи този южен континент е бил покрит с гори ,с невероятна флора и фауна. Днес учените са склонни да приемат тезата на българина,  че там е живяла древна цивилизация. Теза, аргументирана, обоснована и експонирана още през 80 –те години на 20- век от академик Йордан Стоилов Иванов. Данни за древната столица на царство в Антарктида присъстват и в специализираната авторска книга на акад. Йордан Стоилов Иванов, наречена „Аномални явления и техните биолокационни проучвания“, издадена лично от него, от ЕТ „Йордан Иванов“ през 2004 г. Книгата всеки може да намери в Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ и в нея са включени само една много малка част от уникалните му авторски тези, информации, биолокационни изследвания и измервания на определени аномални явления. Затова не е чудно, че именно българският феномен – ясновидец по рождение още през 1980 г. доказа наличието и на сладководното езеро на Южния полюс. Това отново е направено, въз основа на паранормалните способности на феномена, който освен да предвижда, предсказва и също обяснява тези  умения. Де факто към момента у нас той е единственият хабилитиран феномен по иновациите.

    При изследването на НАСА, извършено над Антарктида по време на тестови изпитания от въздуха е била използвана една от най- модерните технологии на организацията, топографски лазер "Altimeter System (ATLAS) LIDAR" , конструиран специално за дейности на сателита Elevation Satellite-2 (ICESat-2). Една от целите на Сателита е била и да следи промените в полярните ледове. Според изследователя Nathan Borrowitz - учен на НАСА "Има много малко място за грешки, когато става въпрос за отделни фотони, удрящи по индивидуални оптични влакна, затова бяхме толкова изненадани, когато забелязахме тези анормални функции на образността на лазер, а към момента ние само гадаем за това, какви са били тези структури, но стартирането на ICESat-2 през 2017 г. може да доведе до други големи открития и по-добро разбиране на геоморфологичните характеристики на Антарктика.

     Академик Иванов обяснява още и, че наред с точните данни в науките съществуват възможности чрез ясновидство, биолокация  с голяма точност да бъдат правени  възстановки на минали епохи, явления и събития, които са и продължават да бъдат загадки.

    През 80-те години на ХХ век, българският изследовател излиза с Научен доклад, че сладководното езеро в Антарктида не е затворена система, защото от там минава огромно количество подводна сладка питейна вода – с вход и изход. Според българина, съветските специалисти през пролетта на 1984 г. пак по негови данни засичат, чрез пренастройване на спътник езерото, посочено в неговата документация както и мястото, където проучвателният руски екип впоследствие извършва сондажи, а по-късно част от изследванията са били засекретени...

    Според изследванията на акад. Йордан Стоилов Иванов и водите на огромна подземна река се движат от Север на Юг през Антарктида. Тази река е текла неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години, /Изчислено към 1980 г./. Реката ще тече без да променя своето корито. Нейният западен ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс, в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. В същата връзка той уточнява и, същата подводна река, минава през Атлантическия океан и под ледовете на Антарктида. Според напора на океанските течения или се усилва натиска на водата или се намалява. И тогава при усилването на най-високите върхове могат да бъдат забелязани извори от питейна вода или те да пресъхнат за неопределен период от време. Тази подземна най-дълга река се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там, между 130-ия и 140-ия градус, източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск. Затова и в Япония земетресенията са много чести. В района на Якутск, реката захранва коритата на пет реки като река Лена. Пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Появява се между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич, за да мине през Атлантическия океан.

    По повод 139-годишнината от началото на научната история на Антарктида и Южния полюс, сондиранията, извършени от арктиците са поредни потвърждения от преди 30 – 40 г., че никой не може да си приписва днес Ноу Хау на откривател на отдавна известни и изследвани в миналото факти по които академикът е работил, в качеството на консултант по археологически, исторически и природни богатства по изясняване на подводни и подземни течения. /За това може да се прочете в Blog.bg  в Блога на академик Йордан Стоилов Иванов/.

    От Средновековието до днес многобройни изследователи са имали възможност да изследват белите континенти – Северния и Южния полюси. Учените в болшинството случаи са едни и същи. И в Антарктида, където интересите и проучванията регистрират научна история от 1873 г., с експедиции и изследвания на Руал Амундсен, Робърт Фалкън Скот, Ърнест Шакълтън, сър Еджуърт Дейвид, открил магнитния полюс, Джеймс Кларк Рос, сър Eduard Dallman, Сър Едмънд Хилъри и много знайни и незнайни други.

    П.С. Авторските разработки на акад. Йордан Ст. Иванов, свързани с белия южен континент Антарктида, включени в авторската му книга „АНОМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ БИОЛОКАЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ”, публикувана през 2004 г. от издателство ЕТ „Йордан Иванов” са от 80-те години на ХХ век и са били предоставени лично от него на Академиите на науките на Украйна и на бившия Съветски Съюз, с копие до Член - Кореспондента на АН на СССР - Александър Горбовски, за което може да се прочете също и в публикацията на електронното българско издание „Моnt-press.коm, в Бр. 89(1626), год. ХIХ, 20 - 24 ноември 2008 г. в материала, озаглавен „Причини за земетресенията след 15 ноември и бъдещи последици” – една разработка на Акад. Йордан С. Иванов с асистенти: Стойко Асенов Цветанов – бивш стопански ръководител по транспорта и строителството; Капитан - МВР инж. Манол Манолов,и Анна Зографова – Член кор. на академия МАБИК.

    По повод публикацията от 10.02.2012 г. в българския електронен портал Jorney BG, че езерото „Восток е уникално образувание, което се намира под ледовете на Антарктика” уточняваме: През 2004 г., Руската Федерация подписва Споразумение с Франция за учредяване на съвместни Европейски изследвания, чрез Асоциация (Еньо), с цел "да се създаде архив на климатични и биологични данни, както и да извърши ехобиологични изследвания в района на уникалното езеро в Антарктика, чрез изучаване на ледените ядра. Започва и дълбочинно сондиране в региона от арктическа експедиция. Точната дълбочина на леда не е известна, но приблизителният й диапазон варира от 3730 до 3770 метра. С темп на пробиване от 2.2 метра на ден се е бързало с по причина, че летният сезон в Антарктика е завършил в края на февруари. През м.12. 2011 г. на мястото край езерото „Восток” пристига нова експедиция, ръководена от проф. Николай Василиев  и към 11:00 часа на 12 януари 2012 г., уредите достигат дълбочина 3737.5 метра. Пробиването се е извършвало денонощно като през този сезон очакванията са били именно чрез полярните ледове да се проникне в уникалното езеро „Восток”.

    През м. Януари /17-19/, пробиването е било спряно за провеждане геофизични измервания и поставяне на спомагателни съоръжения. Заснимането на обекта е ставало със специална дълбоководна камера, с обектив "Fish Eye", с инфрачервена светлина, а пробиването и калибрирането на долната част на кладенеца е ставало в диапазон от 3680-3719 м. В края на януари, на полярната Станция "Восток" пристига спецпратеник на руския президент Медведев - Членът на Съвета на Руската Федерацията - известният полярен изследовател Артур Чилингаров . На 5 февруари 2012 г., на дълбочина от 3768 метра, учените са завършили уникалното сондиране, взимайки ледни проби от езерото. .

    Акад. Йордан Ст. Иванов:

    „Моето заключение е освен, че Ватиканът разполага с най-невероятната информация и с най- древните карти,  създадени в нашия свят, според които данните от тези карти съответстват и с данни и от най-съвременните изследвания на континенталната суша на Антарктида, те трябва да бъдат огласени. Защото данните са именно за Антарктида която е под ледената покривка. Оказва се, че и чрез метода на йонно датиране също вече е уточнено, че преди повече от 10 000 години в топлите климатични условия на континента Антарктида, още преди заледяването му там са живели представители на високоразвита цивилизация. Съществуват и доказателства, които днес учените могат да открият. Едни от тези доказателства са големите реки, носещи дребнозърнести утайки, които действително са текли на Антарктида преди повече от 11-12 000 години. В старинните книги пише, че по време на всеки апокалиптичен катаклизъм са загивали култури и високо развити цивилизации, чиито знания, познания и културни паметници не винаги са оцелявали. И в този смисъл, както е коментирано многократно от учените, понятията древни култури или уникални цивилизации, биха могли да се разглеждат като звено от даден етап на еволюцията на разума на планетата ни. Данните на археологията доказват и значението на гигантските по мащабите си културни миграции. 
    От остров Мадагаскар след гиганстския катаклизъм в онези древни времена тръгва разселение по света, което започва в осем посоки. Тогава о. Мадагаскар е бил единствената суша, където се спасява част от оцелялото население след катаклизъм, който Южният континент преживява . От Мадагаскар оцелелите от потъналия на юг континенти освен, че тръгват в осем посоки, трите основни от тях били на изток, две на север и три на запад. Част от тези преселници се. заселили в земите на днешна Австралия. Това сочи един от най-важните древни документи – прословутата карта на Финеус.  Едва по-късно, преди около 6 000 години, на дъното на морето Рос започват да се отлагат седименти от ледников тип.Някои сондажни проби при направените в края на ХХ век изследвания сочат, че топлите климатични условия са преобладавали през изключително дълъг период, преди заледяването на Антарктида“. 

  4. NNNNIKKKK
    Последна публикация

    ПРИКАЗКА ЗА ПЕРЛИТЕ

    (Италиански Барок)

    История за раждането на едно нелепо и изпълнено с позьорство и театралност и едновременно с това велико и поразително направление в изкуството и архитектурата.

     

    Трета част

               Да се върнем на творбата на Андрея дел Поцо. В центъра, удобно приседнал върху облак е изобразен свети Игнаций. Той се е отправил към Рая, където го очаква сам Исус. Виждаш ли светлината която струи от тялото на Исус към св. Игнации-това е божественото откровение, с което благосклонният Син Божий дарява светеца. 

     

     31941462141_391bc68573_b.jpg

     

                                                                                         Отразената от св. Игнации светлина се разпростира към четирите посоки на света:

     

     

     

                                                                 31941461541_6225d42881_b.jpg

                                                                                                                                             Европа

     

                                                                  32059385635_6d808b3e17_b.jpg

                                                                          Америка - представена от екзотична индианка с копие в ръка - същинска Амазонка 

     

                                                                 31941461841_76704e978f_b.jpg

                                                                                                              Африка с кръвожадния крокодил

     

                                                                 31941462061_6838d8cae4_b.jpg

                                                                                                        Азия - символично представена от камила  

              По всички тези места Йезуитите имали свои мисии. Вероятно ще кажеш, че това е евтина йезуитска пропаганда. Да, възможно е.  Но не това е важното. Погледни творбата, като се абстрахираш от йезуитските внушения. Тя е поразителна. Като че ли куполът на малката църква се е разтворил и е открил пътя към небесното царство пред блажения Игнации.

              Каква невероятна оптична илюзия, какво движение, какво безкрайно изобилие от багри и светлина. Като че ли нищо не си е на мястото, непрекъснато се променя, движи се, без принципи, без правила, липсва и най-малкия намек за някаква закономерност, подреденост, рационалност. Бушуваща, необоздана емоция, вълнение, страст и екстаз. В същото време усещане за една съвършена, завладяваща, успокояваща хармония.  Изключителна творба. Една и съща и същевременно различна всеки път. Не можеш да останеш равнодушен пред нея. Колкото и да се съпротивляваш, не си в състояние да и устоиш. Тя те  връхлита неочаквано, залива те, потапя те в себе си, обгръща те целия. Това всъщност е една от най-характерните, отличителни черти на Барока. Творенията на предишните течения в изкуството (Романика, Готика, Ренесанс) в повечето случаи са  застинали гордо на своите пиедестали и някъде там далеч и високо, високомерно и  равнодушно очакват вниманието и възхитата ти. Барокът напротив, подобно на малко, неспокойно и капризно дете, на което трудно можеш да угодиш, не ти позволява да подминеш, не допуска да остане незабелязан. Той не те оставя на спокойствие, крещи, жестикулира, провокира, активно се бори за вниманието ти, „скача“ от пиедестала, нахвърля се върху теб, увисва се на врата ти, натрапва се, изисква, моли, нарежда. С една дума никога, ама наистина никога не те оставя равнодушен. Спомни си за събора в Тренто и идеите на Контрареформацията. Ето тук, в тази завладяваща творба, те са намерили своето най-пълно превъплащение.

              И така, в Световната столица Рим, на практика е поставено началото  на „революцията“, наречена Барок. Именно тук Барокът се родил, набрал сила и получил до голяма степен, своя завършен вид.

    АРХИТЕКТУРАТА НА БАРОКА

               Както вече споменах Барокът атакува и завладява всички изкуства едновременно. Какво се случва с архитектурата? Тук най-яркото, най-характерното проявление на Барока може да се опише само с една дума и тя е: КРИВОЛИЦИ. Извивки, овали, заоблени силуети, дъги и елипси заменят геометричните, математически точни симетрии на фасадите и вътрешните пространства.

              Римските протагонисти на „архитектурния“ театър, наречен италиански Барок са двама. Като че ли барокова е и самата история на живота и  творчеството на тези едновременно и приятели и  творчески "врагове", живели по едно и също време, творили в една и съща област – архитектура, а  с коренно различна житейска съдба. Това не ти ли звучи бароково - единство и борба на противоположности?

              Франческо Боромини (1599–1667) и Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680). Две поразителни дарования, два истински гения. Сътвореното от тях в архитектурата е огромно като обем и времето, да не говорим за виното, изобщо няма да ни стигне, дори само за маркирането на архитектурните им шедьоври. Затова ще трябва да се задоволиш с  кратка разходка по малката римска уличка „Виа дел Куиринале“ (Via del Quirinale). На нея, само на няколко десетки метра един от друг са разположени два архитектурни шедьовъра на големите майстори на италианската барокова архитектура. Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane) на Боромини и Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale) на Бернини.

              Нека те върна за малко при личностите, а след това ще се спрем на творбите на двамата.

                                                                                                                                        31941464371_714bb88403.jpg

                                                                                                                                                  Франческо Боромини (1599–1667) 

    Франческо Боромини се родил в италианска Швейцария, в близост до езерото Логано, в бедно семейство на каменоделец. Той от дете усвоил  тайните на каменоделството и умението да превръща твърдия материал в красиви произведения на изкуството. Но сеньор Боромини определено не бил светска личност. Дали по собствено решение или поради липса на достатъчно средства, той не се мяркал често по светските прояви, организирани постоянно от влиятелните епископи и богатите сеньори на Рим. Май недолюбвал много и духовните бащи. Нямал навика да се "мотае в краката" и да се умилква около кардиналите, поради което слабата му, прегърбена фигура, трудно можела да се забележи в приемните на разкошните им дворци. По характер маестро Боромини бил изключително затворен, вглъбен в себе си творец. Не го вълнувала славата и светската суета. С една дума, живеел в изолация и самота, вглъбен в собствените си мисли и творчески терзания. Казват, че това е една от причините, да не възложат на него, а на Бернини, проекта и строежа на площада пред базиликата св.Петър. Но този самотен гений бил надарен с едно рядко качество, той притежавал изклютелно новаторски ум и мащабно мислене, които рушели с лекота съществуващите канони и създавали една нова поразителна и в същото време направо еретична за времето си архитектурна реалност.

              Новите идеи на Контрареформацията намерили в негово лице едно от най-мощните си оръжия. За архитектурата на Барока Боромини се превърнал в това, което Караваджо бил за живописта.

     

                                                                                       31941464311_8aa8703985_b.jpg

                                                                                           Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane)

               Фасадата и интериора на това малко бароково бижу с четирите фонтана в ъглите, забутано в тесните улички зад Палацо Барберини, разкриват по неповторим начин мощният новаторски подход, който притежавал самотният гений.  Вертикалната планировка на конструкцията е  изчислена с математическа точност до милиметър. Представлява издължен осмоъгълник в центъра на византийски кръст с леко заоблени лъчи. Вътре в осмоъгълника е разположен овал, получен чрез преплитането на равностранни триъгълници и окръжности. До тук нищо ново. Чиста математика. Та нали така се създавали всички шедьоври на архитектурата още от времето на пирамидите.

                                           31941463741_89206faea0_b.jpg

                                                                                                                          Pianta san carlo alle quattro fontane

    Колко типично за шлифованата перла на Ренесанса, нали? Всичко е по правилата, Канонът е спазен. Но както вече стана ясно, сеньор Боромини не бил „фен“ на канона, а точно обратното. Затова той, без много, много да му  мисли, с един мощен, гениален замах, пратил по дяволите целия математически съвършен и канонически верен проект на сградата и създал в крайна сметка безсмъртен Бароков шедьовър, който и днес поразява ума с грандиозността на вплетените в него идеи и новаторския си облик. Това е като да отидеш на моден коафьор, който да ти направи съвършена прическа, загладена и симетрична, с една дума Ренесансова, придаваща ти помпозен и официален вид и с която нямаш никакъв шанс да те забележат на официалната вечеря, на която си се запътил, просто защото всички изглеждат като теб.  След което, на излизане от фризьорския салон, с няколко бързи и резки движения разрошваш косата си, като й придаваш объркан и стърчащ на всички страни, но много по- естествен, жизнерадостен и закачлив вид, което определено ще те накара да изглеждаш „по-фънки“ и различно и което е по-важно, ще те направи по-забележим и със сигурност, ще те отличи от тълпата. Звучи кощунствено нали? Да отделиш толкова средства и време за нещо, което с един замах „пращаш по-дяловите“. Колко хора изобщо биха си го помислили, нежели да го направят.

              -  За гениите е лесно, но те именно за това са такива, различни от нас простосмъртните.

              - Погледни фасадата. Виждаш ли в нея някаква математическа балансираност и съразмерност или геометрическа образност (имам на ум геометрични фигури-квадрати, правоъгълници, триъгълници или каквито се сетиш …ъгълници). Аз не виждам. Стройната ренесансова тектоника е захвърлена на бунището. Ако се върнем на примера с фризюрите – строгата прическа на сеньор Ренесанс е отстъпила пред рошавата, безразборно стърчаща „четина“ на тинейджъра Барок. Липсва всякаква логика в архитектурната форма. Само изпъкналости (конвексни форми), вдлъбнатости (конкавни форми) и всякакви криволици, които преминават една в друга и доминират визията на фасадата с единствената цел да поразяват и впечатляват. Всъщност тази фасада изглежда много ПО-ЖИВОПИСНА, много ПО-ИЗОБРАЗИТЕЛНА, отколкото архитектурна. Именно тук се крие дълбоката, същностна разлика между Ренесанса, който до голяма степен повтаря класическата архитектура от античността, в друго време и с други средства разбира се и Барока. Строгата, синхронизирана, съзвучна, математически акуратна архитектура на Ренесанса въздейства върху наблюдателя с това което всъщност е на практика, със своята телесна автентичност, с формите на своето материално, действително, битийно съществуване. Бароковата архитектура обаче е нещо съвсем различно, нейното въздействие идва не от това, КОЕТО Е, а от чувството и  впечатлението което СЪЗДАВА за себе си, впечатление на непрекъснато движение на масите и обемите, на постоянна игра на светлината и сянката, на една сякаш ежесекундна изменчивост, неспокойност, на една ту растяща, ту затихваща страст. С една дума бароковата архитектура ти въздейства чрез ИЛЮЗИЯТА - нейното най-силно оръжие. Спомни си за брат Поцо и неговата дарба да те накара да повярваш в нещо, което в действителност не съществува, а именно да превърне плоския таван в обемна сфера, разтваряща се към небосвода.

              Ето това е същността на Барока-МАГИЯТА, ИЛЮЗИЯТА, а не действителността!

              Но да се върнем при Сан Карло але Куатро Фонтане. Интериора е дори още по-драматичен от фасадата. Нищо подобно до тогава не било създавано. Потона е доминиран от формата на овалите. Те са навсъкъде по него. Аз лично не съм посещавал църквата, но казват, че още от входа, погледът ти веднага е привлечен като магнит от изкрящо бялото на купола, който сякаш свети със собствена светлина в сумрака. Между впрочем драматичната светлина е един от основните похвати на въздействие, използвани от Барока. Спомни си Караваджо и негоната игра със светлината и сянката. Белия купол е украсен с осмоъгълници, шестоъгълници и кръстове, чийто размери намаляват във възходяща посока, като по този начин създават илюзия за по-голяма височина. Всичко в интериора цели да ви накара да забравите за реалните размери и да създаде усещане за грандиозност и мащабност. И тук, както във фреските на Андрея дел Поцо, водещото е оптичната илюзия, заблудата. Целта е да бъдете поразени, впечатлени, шокирани от нещо, което в действителност НЕ СЪЩЕСТВУВА.

    31941464811_fb99bbc5c2_b.jpg                                                                                            Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane) - интериор 

     

                           32059390955_3bae89c50a_b.jpg

                                                       Малкия манастир към Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане 

              Вътрешния двор на малката монашеска обител в непосредствена близост до църквата, във формата на продълговат осмоъгълник също е изпълнен изцяло в бяло. Той сам по себе си представлява отделно архитектурно чудо. Забележи фигурите на парапета. Виж как съвършено нелогично едни от тях са удебелени в горната си част, а други точно обратното в долната. Такъв флирт с архитектурната форма Ренесансът никога не би си позволил. Може ли да си представиш съвършения овал на шлифованата перла нарушен от някаква грапавина, несъразмерност, нелогичност. Това би било трагедия за Ренесанса, ужасен кошмар, тотален крах. За „нешлифованата перла“ на Барока обаче, то е иманентна същност. Тук симетрията  на формата, логиката на материята нямат никакво значение. Изправени сме пред един своеобразен архитектурен Макиевилизъм на използване на средствата за постигане на резултата. Единствената цел е драма, драма и пак драма, независимо от начините за постигането й.

              Вероятно си мислиш:  да архитектурата на Барока е интересна, дори понякога впечатляваща, но тя няма силата на внушението на живопистта.  Твърдият материал не може и няма как да постигне онова въздействие, онази сила на илюзията, както фреските на Андрея дел Поцо например или картините на Караваджо. Нищо подобно! Архитектурата на Барока си служи с други средства на въздействие, използва различни творчески похвати, но ако мислиш, че не е в състояние да те омагьоса, да те заблуди, да те очарова или порази по начина, по който го прави живописта, със сигурност грешиш!

              Погледни следващата структура. 

                                                    31941464621_740c9ff3f3_b.jpg

                                                                                                             Колонадата в двора на палацо Спада (1653) 

              Може ли да познаеш колко е дължината на колонадата. Ще ти кажа - само 9 метра. Не, не липсва нулата, нито пък е печатна грешка. Наистина е девет метра. А ако ти кажа, че реалният размер на статуята в дъното е само 90 см.

              - Невероятно!

              - Е? Как мислиш, дали архитектурата не е способна да постигне илюзията на Поцо?  Този шедьовър е създаден през 1653 год. по поръчение на кардинал Бернадино Спада. „Переспективата“ се намира в двора на  Двореца Спада (Palazzo Spada) в близост до площад Кампо дей Фиори в Рим. Днес сградата на двореца приютява Върховния административен съд на Италия.  Знаеш ли кой е авторът на тази поразителна творба. Разбира се, че е Франческо Боромини. Както вече нееднократно споменах, той бил могъщ гений и неговият талант не познавал граници. Маестрото постига ефекта на илюзорната дължина, чрез равномерно свиване на хоризонталните и вертикалните плоскости към една централна точка в дъното. Никой не знае, дали Боромини и Поцо са се познавали.  Факт е обаче, че Колонада е не по-малко магична и притежава същата, ако не и по –голяма сила на внушението от фреската в църквата св. Игнации. И това не е никак чудно, та нали и давамата са живели и творили във времето на една и съща магическа, илюзорна реалност, наречена Барок. Някой изследователи, не без основание, наричт Барока „виртуалната реалност“ на ХVІІ в.

              Но да се върнем при сеньор Боромини. Както често се случва с големите дарования и Боромини остава недооценен от съвременниците си. Ужасният му характер и затвореният му живот на самотник, вероятно също имат принос в това. Драматичният житейски път на маестрото, завършва също драматично - след като заболява тежко, той се самоубива през 1667г. на 68 годишна възраст.

              Другият бард на Италианския Барок, другият безсмъртен гений, свързал завинаги името и живота си с това направление в искуството е Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680). Съвременник и връстник на Боромини, Бернини бил всичко онова, което Боромини не е.  Истински красавец,  весел и общителен. Надарен с безбройни творчески дарования, той притежавал и едно светско - умеел ловко да печели доверието на "силните на деня". Лесно се превръщал в любимец на кардинали, папи и монарси. Славата го спохожда твърде млад. Едва стъпил на папския престол, Урбан VIII Барберини (1623-1644)  бърза да възнагради и издигне своя любимец, който покровителства още като кардинал. Именно своенравието на този амбициозен и темпераментен исторически персонаж, съчетани с  таланта, амбицията и страстта на гения Джовани Лоренцо Бернини, превръщат Рим в „град на чудесата“ в „столица на света“. Твърде млад Бернини получава поръчките за изработването на Балдахина  и Олтара на св.Петър във Ватиканската базилика, както и оформянето на площада пред нея. Едва на 24 годишна възраст той е посветен от Урбан VIII в рицарско звание и става кавалер на „Ордена на Христа“. Кавалер Бернини преживява до дълбока старост и умира на изумителната за онези времена възраст от 82 години. През целия живот на Маестрото почитта и богатство са неизменна част от битието му.

              Не случайно Джовани Бернини е наричан „господаря на света“ и най-големия режисьор на Италианския Барок“. Той може би най-пълно се вписва в понятието универсален гений. Сигурно ще се изненадаш, но е факт, че освен талантлив архитект, гениален скултор и даровит художник, Бернини бил и драматург, автор на една дузина комедии, които пишел сам, режисирал и поставял на малка сцена в дома си пред отбраното висше общество на Рим. Освен това, Бернини е считан от мнозина и за баща на карикатурата.  С една дума, дарбите му били безбройни.

              За съжаление Бернини често и напълно погрешно, най-вече поради представата, че Барок и Ренесанс са едно и също явление, е наричан ренесансов творец. Нищо подобно. Именно Бернини е творецът, очертал за първи път най-пълно рамките и изпълнил със съдържание явлението наречено Барок. Докато още не си прекалил с виното, ще се опитам да ти обясня защо, като ти посоча и няколко примера от творчеството му.

             Да се върнем за малко на събора в Тренто и началото на Контрареформацията. За да се противопостави на заплахата от разрастването на протестанството, Католическата църква поставя началото на един силен стремеж към създаване на нова, особено чувствителна възприемчивост към визуалния ефект, към външната изява на зрелището, което най-общо и твърде условно, можем да наречем църковен ритуал. Това изобщо не е случайно. В  стремежа си да отклони вниманието от действителните проблеми, които, макар и грубичко, доста точно и вярно са синтезирани от Мартин Лутър във фразата: „Кликата на римската содомия“, Контрареформацията се опира на въздействието на външните символи, на външната изява, на зрелищността на религиозните тайства при общуването с бога. (спомни си тезисите на Събора за външната изява на религиозността чрез почитане на образа). В този смисъл особено значение в изкуството започва да се отдава на сугестивната мощ на илюзията и символиката, постигнати, чрез съчетаването на различните материални  форми със светлината и сянката. Това съчетаване ясно се проявява в творчеството именно на  архитектите от епохата на Барока.  Макар това да проличава при редица творци на Ренесанса преди Бернини,  включително Микеланджело Буонароти и най-вече в сочения като класически за начало на бароковата архитектура, пример с  църквата Ил Джезу на Джакомо дела Порта (1533-1602), като начало на напълно завършената форма на Барока се смята именно творчеството на Бернини.     

                                                                                        31249266023_eab3b58670_z.jpg

                                                                                                           Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680)

              Подчертаната пристрастеност на този творец към използване на експресивните възможности, както на формата, така и на светлината и сянката, кара редица автори да сочат именно него за основоположник на истинския, автентичния Барок в архитектурата. Бернини издига в култ визуалния ефект, впечатлението, внушението чрез силата на илюзията. При него провокирането на вниманието, поразяващото визуално въздействие върху наблюдателя, се превръщат в главно основание и цел, и в преследването им той се възползва от всички средства, включително дръзкото имплементиране в архитектурната форма на различни живописни и скулптурни елементи, както и използването на театрални, бих казал направо кинематографични похвати. Освен еклектиката на формите и похватите, Бернини по един поразително дързък, революционен за съществуващата архитектурна традиция начин, смесва и използваните материали. Мрамор, гранит, гипс, бронз, стъкло, благородни метали се забъркват в безброй неописуемо очарователни и поразително въздействащи, направо хипнотезиращи форми и образи. Безспорен пионер на Барока, първопроходец и пример за архитектите през целия ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. сеньор Бернини превръща както фасадата, така и интериора в един огромен, поразителен театър на форми, пространства, светлини и сенки. Творчеството му е неоспорим еталон и оказва огромно влияние върху развитието на изкуството въобще през целия ХVІІв. и ХVІІІв.

                 Да се предвижим няколко десетки метра напред по Виа дел Куиринале (Via del Quirinale), където в шедьовъра на Бернини, църквата Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale), ще видиш на практика, това което се опитахда ти обясня с думи.

                                                              32059386185_115c3d1b52_b.jpg

                                                                                   Сант  Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) 

     Бернини проектира и построява църквата когато е на върха на славата си. Строителството й продължава 13 години и завършва през 1671г. - девет години преди смъртта на Маестрото. По това време сеньор Бернини отдавна се е погрижил да обезсмърти името си за историята, а  творческият му гений е разпръснал шедьоврите си из всички кътчета на меката на католицизма, превръщайки Вечния град в световна столица на изкуствата.

              Ако се вярва на мълвата, Маестрото се е гордеел изключително много с творбата си, като е подчертавал, че е изцяло негово творение от началото до края. Подсмихвайки се иронично, най-вероятно е премълчавал факта, че по време на строителството, често го е спохождала мисълта „да натрие носа на онзи нескопосен особняк Боромини, изтепосал творението си малко по-надолу по улицата. Този гърбушко, като че ли нарочно се изпречва на пътя му навсякъде в Рим. Той обаче добре го подреди с фонтана на четирите реки на площад Навона.

                                                                                31941464261_52e64e8702_z.jpg

                                                                         Рим. Площад Навона. Фонтанът четирите реки (Navona, Cuatrorios) 

              В града още се шушука, че покрилата  очите си и протегнала в жест на отрицание лява ръка фигура от композицията на фонтана е всъщност отвратена от гледката на стърчащата отсреща с „изпружените“ си  камбанарии църква "Сейнт Агнес ин Агона“ (L'agonia di San Agnes), чийто автор е проклетият самотник“.

               32059388275_d536f077cf_b.jpg

                                                                               Рим. Площад Навона. Църквата Агонията (срама) на св.Агнес

     - Ааа не! Май трябва да ти сприрам виното. Фантазии не ми се слушат. Тия свободни съчинения за това какво си е мислел Бернини при създаването на фонтана „Четирите реки“ на пиаца Навона, ги пробутвай на някой друг.

              - Добре де, добре. Малко се поувлякох. Между другото историята на света Агнес и нейната агония е доста интересна, но ще ти я разкажа, някой друг път.  Дали го е ръководела или не идеята да „натрие носа“ на Боромини не знам, но безспорен е факта, че църквата Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale), сякаш е замислена и изпълнена като антипод на творението на Боромини. Всъщност тя е построена по поръчка и със средствата на кардинал Камило Памфили, племенник на папа Инокентий Х (кардинал Джовани Батиста Памфили). Над входа е поставен гербът на фамилия Памфили-два кръстосани ключа под купол от балдахин.

                                               31249265833_d8a06c0c01_b.jpg

    - Ама разбира се , за какво мислиш, че е дал парите човека! Покрай гения да се шмугне и той в пантеона на историята, преди да хлопнат вратата под носа му.

    - Не знам. Възможно е да си прав за мотивите на Кардинала! Както и да е. Отвън фасадата изглежда доста по семпла от тази на църквата на  Боромини. Интериорът  обаче е нещо различно. Той е пълно олицетворение на всичко онова, което преставлява италианския Барок.  Движение и живописност на формата, игра на светлини и сенки, богата и изящна декорация.

                      31941464301_ba390888b8_b.jpg

                                                                       Сан Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) - купол

    Куполът на малката църква, силно напомня на яйце на Фаберже, само че обърнато обратно. В противовес на семплия, изкрящ в снежнобяло фигурален купол на Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane), Бернини създава богато украсен с фигури и поразяващо красив цветен купол, излъчващ в почти всички нюанси на спектъра. В олтара е окачена картина на художника Жак Куртуа Бургиньон (1668 год.) изобразяваща разпънатия на  кръст св.Андрей. Олтарът е богато украсен с розов мрамор и сложно декориран с множество фигури. В горната част на олтарната ниша е разположен овален отвор през който от скрит прозорец струи светлина. На върха е статуята на св. Андрей възнасящ се към Рая след мъките, възседнал облак и придружен от ангели. Изящните малки ангели са навсякъде. Овалът в центъра на купола грее в жълто като пълноценна луна. Бернини слага жълти стъкла на прозорците и слъчевата светлина прониква в храма прекрасно обагрена в наситено жълто, като златно сияние от рая, като спасителен фар в сумрака на безбрежен океан. Синьото обрамчване символизира Светия дух. Истински театър. Абсолютна драма.  Всичко е направено с цел да ви впечатли, порази, омае, провокира. С една дума, сто процентов Барок.

                                                                    31941462691_84f78abc96_z.jpg

                                                                                  Сан Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) - олтар 

     

                                      31249265583_00153fa91c_b.jpg

                                                                         Сан Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) - олтар 

              Малко встрани от целите на изложението, но интересен факт е, че в църквата е гробът на Станислав Костка, един от светците, покровители на Полша. През ХVІІв. Малкият Станислав неистово копнеел да стане йезуит. Преодолявайки съпротивата на влиятелното си и богато семейство, и въпреки житейските несгоди по пътя си, на 17 години, той най-накрая пристига в Рим и се записва в училището за послушници на йезуитите, част от комплекса на  което е всъщност църквата. Скоро след това Станислав умира, но заради младостта, усърдието и предаността си към католическата вяра е канонизиран за светец.

              - Звучи ми малко като онази фреска на тавана с йезуита, от който струи светлина. Като реклама.

              - Вероятно имаш впредвид фреската на Андрея дел Поцо в св.Игнации. Не е много здравословно да се подиграваш със светиите, че може да си изпатиш. Както и да е. Ако ходиш в Рим, непременно да посетиш църквата. Поради незнание, тя често е пропускана от туристите, но със сигурност си заслужава да се види. Там в синтезиран вид можеш да усетиш, на къкво е бил способен геният на Бернини. За съжаление, когато в края на 2008г. бях в Рим и аз я пропуснах от незнание. Следващият път обаче, със сигурност ще я посетя.

    Театърът е бил в кръвта на Джовани Бернини. Страстен почитател на това изкуство, самият той автор на пиеси, творецът използва сценографията и  при създавнето на скулптурната композиция “ Екстазът на св.Тереза“. Тя се намира в църквата „Санта Мария де ла Витория“  (Santa Maria della Vittoria). Мнозина считат композицията за най-големият шедьовър на Бернини и най-великото творение на Барока. Нещо като Манчестър Юнайтед за феновете на английския футбол или Реал Мадрид за испанците, или може би Ювентус за италианците.

              - Дрън, дрън…или Локомотив Пд за пловдивчани! Ти нали не се интересуваше от футбол?

              - И продължава да е така, но ми харесва страстта и предаността на запалянковците към тази игра и любимия отбор.

    Църквата Santa Maria della Vittoria е въздигната в периода 1608-1626г. Завършена е благодарение финансовата подкрепа на кардинал Шипеоне Боргезе. Първоначално е носела друго име, но през 1622г. в  чест на победата на католическите сили над протестантите в битката при „Била хора“ (провела се в края на 1620г. на хълмисто възвишение край Прага), е преименувана на св.Мария Победоносна или Победителка. Всъщност много от историците са на мнение, че такава битка изобщо не е имало. Протестанските войски просто са побягнали при появата на един разузнавателен отряд на католиците, мислейки, че ги нападат основните католически сили. За да предадат сакралност на победата си католиците твърдели, че в боя ги водила самата Божия Майка. Както и да е.   Основната забележителност на храма е именно композицията “ Екстазът на св.Тереза“. Изработена е по поръчка на кардинал Федерико Корнаро. Бернини създава творбата в периода 1645-1652год. Тя украсява капела Корнаро в лявата част на напречния неф. Възправяйки се пред капелата, неочаквано се озоваваш пред нещо подобно но  църковен театър със сцена и ложи в които удобно са се разположили членовете на фамилия Корнаро.  В центъра, в малка ниша е разположена „сцената“ с основните действащи лица, полегналата  св.Тереза Арийска и ангелът със стрелата. Мраморът изглежда толкова реалистично, че си убеден че чуваш изтръгващия се от полуотворените устни на светицата стон на върховен екстаз. Композицията представя испанската светица Тереза Арийска в момента на обладаването й от божието видение. Историята е следната: От небесата към нея се спуснал ангел, и я пронизал със златна стрела. „Болката беше толкова реална, че от мен се изтръгнаха няколко силни стона, но едновременно с това изпитах такава наслада, че пожелах никога да не се избавя от тази болка. Когато ангелът изтръгна стрелата, в мен остана една огромна, дива любов към господа!“ - споделя самата Тереза.

                                      31941464691_b61295cd78_b.jpg

                                Скулптурната композиция “ Екстазът на св.Тереза“ в църквата „Санта Мария де ла Витория“  (Santa Maria della Vittoria) 

    Бернини прави опит  чрез скултурната форма да изрази религиозния екстаз преживян от светицата. Постижението му е забележително. Притворените очи, полуотворените устни и чертите на лицето предават чрез мрамора по изключително убедителен начин  това, което св.Тереза описва с думи. Само силата на гений като Бернини, може да постигне такова внушение чрез камъка. Изключителен виртуоз в обработката и полирането на мрамора, маестрото постига почти натуралистични ефекти в имитацията на блясъка, кадефеността на кожата и текстурата на тъканите. Творбата съчетава по изключителен начин най-характерното за религиозното изкуство от епохата на Барока – повишена емоционалност, театралност, активната борба и единство на пространство и материя, обединяване на религиозния екстаз с една ясно изразена чувствителност. Всичко това умело имплементирано в постоянната игра на светлините и сенките, предизвиква у наблюдателя почти физическо усещане за някакво скрито безпокойство, за една ненатрапчива, но постоянна нервност.

              За съжаление свободните нрави на времето, в което живеем днес, карат често хората с  болни мозъци, търсещи форма на изява, да тълкуват и описват превратно или по-скоро перверзно изражението на светицата и историята около нения екстаз, правейки  директни, груби порнографски намеци. Приемайки простотията за форма на ориналност, такива хора смятат, че единствено тях ги е осенило „гениалното“ прозрение да сравняват това изключително постижение на творческия  гений на Бернини със сексуален оргазъм и хилейки се на собственото си тъпоумие, изобщо не подозират, че правят лоша услуга единствено на себе си.

              - Е…е…е! Стига, стига! Нали смяташ да публикуваш разговора ни. Бъди по толерантен и не натрапвай на другите собственото си разбиране за нещата. Въздържай се от грубости. Просто излагай фактите и разсъждавай върху тях.Това е напълно достатъчно. Хайде да приключваме. Интересно е, но стана късно, а и виното свърши!

              - Просто се дразня от такова отношение. Представящ ли си колко трудно е да се предаде чрез скулптура преживяването на св.Тереза и колко много е постигнал Бернини! В ръцете на този гений мраморът сякаш оживява и започва да разказва по най - убедителен начин конкретната история. И не само мраморът.

              Да вземем Балдахина в базиликата св.Петър. Много хора си задават въпроса това скулптора ли е или архитектура или и двете заедно? Типично за Барока нали. Невъзможно е да го анализираш, да го вкараш в рационални рамки, да го определиш, да го характеризираш, да го обясниш. Просто се изправяш пред този поразителен в своето великолепие и с невероятна тектоника тридесет метров шедьовър и се оставяш да те покори. Нищо подобно,  нищо дори минимално близко по своята визия и тържествена внушителност не е създавано до Бернини, а и след това. Когато се изправих пред него „омагьосан, трогнат, очарован“ имах чувството, че бронзовата драперия всеки момент че се раздвижи под порива на въздушните течения в храма. Толкова силно беше внушението.  А Маестрото го е създал съвсем млад, когато е бил едва на 24 години.

     

                                                                                             31941463761_7e17bb22e0_z.jpg

     

    Джовани Бернини напуска този свят на 82 години, през 1680г.  Говори се, че когато затваря за последен път очи по небосклона над Рим преминала комета. Сякаш бог изпратил светлина да озари пътя на гения към безсмъртието.

             Италианския Барок загубва най-ценният си съюник, най-верният си поддръжник, най-надерения си творец.

             Влиянието му върху изкуството обаче е сякаш безгранично. През следващите два века, огромен период, дори за историята, неговата  стилистика оказва въздейства върху десетки, стотици творци по целия свят. Барокът, като първото универсално течение в изкуството, възникнало след епохата на великите географски открития, се разпростира във всички посоки и прониква на всички континенти. По стъпките на Караваджо и Бернини тръгват такива могъщи творци на живописта като фламандците Питер Паул Рубенс (1577—1640) и Ван Дайк (1599—1641), холандците Франс Халс (1580/85-1666), Рембранд ван Рейн (1606—1669) и Вермеер (1632—1675), Диего Веласкес (1599—1660) в Испания и Никола Пусен (1593—1665) във Франция.

              В архитектурата на Барока, свой отпечатък оставят Карло Фонтана (1638—1714), Гуарино Гуарини (1624-1683) Балтазар Лонгин (1598-1682), сър Кристофър Рен (1632-1723)-авторът на архитектурното чудо, катедралата Св. Павел в Лондон и много други. Във всяка страна стилът придобива специфика породена от конкретните национални традиции и географски особености. Широко разпространение Барокът получава в Испания ( т.нар. „чурригереско“), където емблематична за стила е Катедралата „Св. Яков“ в галисийския град Сантяго де Компостела (Свети Яков под звездите), в Германия (дворецът Сан-Суси), в Белгия (тогава известна като Фландрия), в Холандия, в Русия (Сава Чевакинский и Франческо Растрели), в Англия (катедралата Св.Павел на сър Кристофър Рен) и дори в Жеч Посполита (Полша).

              Единствено във Франция се смята, че стилът не е достигнал значително развитие. В началото на 18 век обаче, французите създават свой стил – т.нар. Рококо, който всъщност е разновидност на Барока и се проявява главно в интериорното оформление на сградите, а също и при създаването на книги, дрехи, мебели, живопис.

              Където и да проникват могъщите пориви на Барока, каквато и специфика да придобива той с оглед на географските и национални особености на отделните държави, навсякъде запазва главното-неуморимото движение, непрестанната трансформация на формите, светлините и сенките, неугасващата сила да провокира, да вълнува, да покорява, създавайки една, макар и илюзорна, неустоимо очарователна реалност.

     

    КРАЙ

     

     - За целите на изложението са използвани фотографии от интернет.

     - Текстът е авторски. Всяко копиране, преписване, цитиране или споделяне на целият текст или на части от него е под условията на Creative Commons (СС) license - Non-commercial (NC)

     

     

     

    Автор: Н.Атанасов.

    Гр.Пловдив, 1  декември 2016г.

    • 1
      публикация
    • 0
      коментари
    • 281
      прегледи

    Последни публикации

    Христо Иванов Петков-Футболно-Шоу-Кристи от 25 години във България и по Света- www.soccershowKristi.alle.bg ; Google-footballman65;Skype: hristo.petkov60 ;Email : soccershow@abv.bg ; GSM : +359 876 406 726

    • 3
      публикации
    • 1
      коментар
    • 398
      прегледи

    Все още няма публикации

    • 111
      публикации
    • 67
      коментари
    • 53486
      прегледи

    Последни публикации

    Kim.
    Последна публикация

     

     

     

     

     

     

  5. Don4eV

    • 3
      публикации
    • 0
      коментари
    • 225
      прегледи

    Последни публикации

    Don4eV Records
    Последна публикация

    Това е втората песен която записах, и всъщност първата която изобщо съм написвал. Написах я още преди 2-3 години като взимах стихове от Библията които описват Бог и ги интерпретирах колкото мога по- близо до текста в Библията, но така че да има и рима. Получи се, обаче нещо ми се стори, че звучи прекалено странно.. Стила на изразяване в Библията е доста архаичен и звучи странно в съвременното ухо. Мина са известно време (поне половин година) в което не я пипах изобщо. Бях я оставил на страна. И след като вече записах "Твоят Отмъстител", реших че е ред на тази песен. Но тъй като, както казах по- горе, звучеше арахично, реших да напиша същите неща, но с мои думи. След това добавих още текст, нов, пренаредих текста почти наобратно на тва което беше в началото.. Напълно я преобразих. И както си я записваме с Е7, ми хрумна да го поканя и него да се включи. Да направим дует. Решихме той да има цял куплет и да пее припева. Бяхме започнали записите в началото на лятото, и тъй като след това всеки тръгва нанякъде по почивки, нямахме възможност да се съберем за да я довършим, цяло лято имаше застой. Бяхме напълно готови със записите чак през септември- октомври. И в крайна сметка излезе че тая песен я пиша в продължение на 2 години:P Целта ми е с нея доколкото мога да опиша Бог, да изявя кой е Той и какво е направил за мен, макар и много бегло казано. Надявам се, който иска да я чуе, да му хареса и да му е полезна.

    Песента- 

     

  6. Πpeдcтaвитeли нa aмepиĸaнcĸaтa пpaвитeлcтвeнa aгeнция HACA oбявиxa, чe възнaмepявaт дa  пpиcтъпят ĸъм cъвмecтнa paзpaбoтĸa нa cвpъxcĸopocтeн звeздoлeт   c извecтния yчeн Cтивън Xoĸинг. 

    Tя пpeдпoлaгa пpoизвoдcтвoтo нa yниĸaлeн cвpъxĸopocтeн звeздoлeт, c ĸoйтo чoвeчecтвoтo щe пoлyчи  възмoжнocт дa пpaви мeждyзвeздния пътeшecтвия. 

    Зa cвoитe плaнoвe пo пpoeĸтиpaнe  бъдeщия мeждyзвeздeн  ĸopaб Xoĸинг, зaeднo c eĸип oт Ceyлcĸия Hayчeн инcтитyт,  yчeният cъoбщи oщe пpeз aпpил тaзи гoдинa. Звeздoлeтът щe ce нapичa ЅtаrСhір. Ho дeтaйли зa paзpaбoтĸaтa и възмoжнocттa зa пpилaгaнe нa дeтaйлитe нa тaĸъв aмбициoзeн пpoeĸт ocтaвaxa дoceгa  пoд cъмнeниe. Πapтньopитe нa Xoĸинг тъpcят инвecтиции,  oбcъждaт ce  paзлични дeтaйли, oбaчe, няĸaĸвa  ĸoнĸpeтиĸa  пyблиĸaтa тaĸa и  нe  пoлyчи. B мoмeнтa, ĸoгaтo cъc  ЅtаrСhір ce зaexa пpeдcтaвитeли нa HACA, cитyaциятa  нaй-нaĸpaя пoлyчи paзвитиe. Oчaĸвa ce, чe  ĸopaбът щe бъдe в cъcтoяниe дa дocтигa  cĸopocт oт  151 милиoнa ĸилoмeтpa в чac (41 667 ĸм/ceĸ). И тaĸa нaпpимep,  дo  нaй-близĸaтa звeздa дo Cлънчeвaтa cиcтeмa Aлфa Keнтaвъp, тoй щe  мoжe дa  cтигнe зa 20 гoдини. B HACA cмятaт, чe мoгaт дa пpeдлoжaт няĸoлĸo  дoбpи тexнoлoгични peшeния, ĸoитo тe възнaмepявaт дa oбcъдят нa излoжбaтa Еlесtrоn Dеvісеѕ в Caн Фpaнциcĸo тaзи ceдмицa. 

     

  7.  

    1. Хитлер  е бил йезуит, ръководен и спонсориран от Ватикана и от обществото Туле.  Обществото Туле е политическа организация с  теософска насоченост, създадена в Мюнхен

    Хитлер е взаимствал своята идеология и от йезутите, Ватикана, Теософското общество и от обществото Туле. Друга теория е че благодарение на Хитлер е създаден и автомобила Волксваген и разбира се Olympiastadion Berlin.

    Свастиката Хитлер я видял в една църква. Даже и буквите съвпадали. Адолф Хитлер. А и по-късно Хитлер черпи доста информация от  Елена Блаватска  https://bg.wikipedia.org/wiki/Елена_Блаватска за своите идеи и символа Свастика.

    Lambach-Abbey-Swastika-Abbot-Hagen-Mein-

     

    Хитлер е следвал добре познатата програма на Ватикана. Преследване на евреи и на хора против католицизма.

     

    2. Населението на Земята е твърде голямо. Затова се създават и измислят всякакви смъртоносни неща, за да се намали населението на Земята. Като СПИН, примерно.

    Според Тайнствените „Скрижали на Джорджия . https://en.wikipedia.org/wiki/Georgia_Guidestones  населението трябва да е 500 Милиона и да има глобален един език, за да се обедени човечеството. Сега сме обединени от английския език.

    3. Защита на околната среда са просто средства за печелене на лесни пари. 

    4. БОЛШЕВИШКАТА РЕВОЛЮЦИЯ е ръководена и спосорирана от Америка, Англия.  

    5. Граф Сен Жермен е пътувал във времето и е намерил средство да живеее вечно

    6. Демокрацията е прикрита диктатура.  В миналото се е  знаело, кой е  бил монарха и се  знаело, кой ще го отнесе.

    За това се е наложило да се скрие монарха, а на преден план и за пред обществото уж се  избира от народа - народни представители. Но на всички им е ясно, кой всъщност дърпа конците.Така и  диктатора,монарха няма да го отнесе.

    7. Проект МК-УЛТРА https://bg.wikipedia.org/wiki/МК-УЛТРА Одобрена е от правителството на САЩ и на Канада и служи за идентифицирането и разработката на лекарства и процедури, които да бъдат използвани при разпити и мъчения, като този контрол на съзнанието да отслаби индивида и го принуди да направи самопризнания или извършва оперативна дейност, в някои случаи без да бъде наясно с това. Проблемът е, че са били тестерите  деца. Те са били изнасилвани, дрогирани, измъчвани, пускали са им ток, всякакви химикали и така до 1973 години в продължение на 25 години. 

    Благодарение на проекта,  Сирхан Сирхан е убил  Робърт Кенеди . Вярва се, че е Сирхан бил под хипнотично влияние.

    8. Най-големият наркодилър в света е ЦРУ

    9. Операция „Кламер“ нацисти биват прехвърляни нелегално и под различни фалшиви имена в САЩ. Защото според САЩ те имали потенциал, а и не искали  Русия или Англия да ги вземат.

    10. Osama Bin Laden е прозвище на Tim Osman и е актьор, това прозвище му е било дадено от ЦРУ, защото една негова роля през 80те е била шеф на терористи. Тогава той, Тим Осман, е позирал с калашников с цел тогавашната борба срещу СССР.  

    11. Феминизмът е създаден с цел да разруши семейството, а и така държава ще получава повече пари. 

    12. Джон Кенеди е бил убит,  защото е подписал на 4 Юни 1963 г. Изпълнителна заповед №11110 и така почнал да печата свои пари 2 и 5 долароваи банкноти. Вече е пишело united states note, но след покушението на на Кенеди и по точно след 1976 година пак е променено на federal reserve note. Кенеди е искал да пуска и 10,  и 20 доларова банкнота, но търпението на Федералния Резерв и на Ротшилд е изчерпано и решават да го убият

    Както и направиха и с Andrew Jackson

    • 1
      публикация
    • 1
      коментар
    • 4544
      прегледи

    Последни публикации

     

    1. Той е българин, а не безроден призрак!

    През 2015 г. се навършват 515 години от Третата експедиция към Новия свят на наш сънародник - испански конквистадор

    Петър НАНЕВ

    Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт друг българин, за който различни документи говорят, че е сънародник, живял преди около петстотин години в Испания. Той участва активно в деветгодишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испания под наименованието Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавал с неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела - владетели на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, което по-нататък ще наричаме за краткост Испания или Кастилия. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25. IX. 1493 г. Българинът открива множество острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави четири самостоятелни откривателски плавания през морето-океан. Засега нека го наричаме условно Мореплавателя Хикс.

    Няколко души са стигнали до извода, че Хикс е българин.

    Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война е проникнал в архивите на Морския музей в Мадрид и през 1941 година гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност, може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния: гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и от тогава до 80-те години на м. в. изследва неотстъпно въпроса

    По тази тема във връзка с 1300 годишнината на българската държава бяха публикувани множество статии в тогавашния ни печат. След това се случи нещо,:което покри в пълна забрава на темата, равна на забрана темата да се засяга не само в  материалите на Иван Димитров, а изобщо да се говори за българска следа в колумбистиката.

    Въпросът е много дълъг за обяснение, но с няколко думи може да се каже, че твърдението, за български произход на мореплавателя бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен софийски седмичник през януари 1987 година. Тази статия  се  появи в резултат на "декрет", даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в открива­телските експедиции към Новия свят изчезна от българското битие. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров - тогава човек на преклонна възраст . Но и науката ни замълча и про­дължава упорито да мълчи до днес. Влиза ли тогава в сила изтърканата формула.че мълчанието е знак на съгласие с тезата за българския произход на мореплава­теля? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и вреден знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработената теория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда. Чрез архива от многобройните изрезки от печатни издания и записки, който съм събирал от онова време, нека да припомня; преките и косвените доказателства на Иван Ди­митров, д-р Рихард Конетцки и други чуждестранни особи, приели с интерес тезата, че е имало български мореплавател, участник във Великите географски открития. Българите през 80-те години на м. в. приемаха с любов тезата в публикациите, че техен средновековен сънародник е един от смелите откриватели на Новия свят.

    И стана тъй, че след 1987 г, името на мо­реплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди доста години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на   съществуващото тогава предаване на Канал 1 на БТ "Атлас" спомена не­говото име. По повод 50-годишния юбилей на предаването тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора, който смело заяви, че пръв откри­вател на Венесуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан в гр. Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францисканския манастир на гр. Санто Доминго в днешната Домини­канска република. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Ди­митров, потвърдена и от Тянко Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Той смело изрече и името на този мореплавател – Драган Охридски, приел испанско име, за да служи на Испания.

    Една вечер и журналистът Росен Петров, тогава в БТВ, в продължение на няколко минути говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя, последваха отново дълги години мълчание. И до днес то про­дължава.

    Повече от тридесет години се питам защо бе нужен този акт на отрицание, достоен за последователите на Игнаций Лойола? Каква беше целта на неоправданите средства, с които се подходи към Драган Охридски и защо вместо всички българи и особено интелигенцията да защитят идеята за него - идея, която, се посрещаше благосклонно и със симпатия в авторитетни държави по света, изведнъж у нас потъна в мъртво мълчание.

    Малко хронология на назад във времето.

    Първата публикация, изтъкваща българския произход на Де Охеда излезе във в "Литературен фронт" (18 юни 1981 г). За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. След шест месеца материал по темата се появи във в. "Транспортен глас" (брой 48, от 2-ри декември 1981 г.), след други 3 месеца пет публикации се появиха във в. "Труд", с които разполагам и ползвам за част от подготовката ми за този материал по темата за българския произход на Де Охеда. Темата преминава границите на страната ни. Тук-там по света се заговорва, че народността на един от близките съратници на Колумб, е българска. Вестниците от онова време съобщават, че кубинският професор от университета в Хавана Салватор Буено е казал при едно посещение в България, че ще напише книга, в която ще засегне историческите връзки между България и испански говорещия свят. Той заявява, че е много интересна тезата за българския произход на испанския откривател и конквистадор.

    Не е известно дали книгата е излязла в Куба, но и да е публикувана, едва ли е преведена на български, поради завъртялата се, години по-късно, политическа конюнктура у нас. Българската идея за мореплавателя не е поета само от нашите издания и само от тогавашната приятелска испански-говореща страна Куба. Наши печатни медии пишат, че чуждестранни журналисти, акредитирани в София, са публикували материали по темата за произхода на испанския мореплавател. Съобщава се, че канадският вестник "Хоризонт" – “Horizon” от брой 44-ти през април 1982 г. нататък, е препечатал няколко публикации от нашата преса, които говорят за българския произход на колумбовия сподвижник. В различни статии, се дават и потвърждения и симпатия към българската идея.

    Добре. Защо тогава, неочаквано изведнъж, всички млъкнаха, а българските учени, не казаха нищо по една статия, развенчала и поругала българската следа. Знак на съгласие ли е тяхното мълчание? Знаем, че народите на Балканите боледуват от пребогатата си история. Вероятно хората от по-възрастната интелигенция все още не могат да се очистят от интернационализма на миналото, с който бяхме възпитани. Но сега зад портите на Европейския съюз, мисля, се откри зелено поле за младото поколение историци и географи. Те могат да прогледнат и проникнат в архивите на Запада, да изтръгнат от забвението темите, които ни интегрират и ни правят близки със Западна Европа. А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.

    (Следва)

     

     

    2, Той е българин, а не безроден призрак!

    Защо да не е възможно да има испански конквистадор, произлязъл от на­шия народ?

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и с страни в Латинска Америка.

    Разобличителна статия от 1987 г. просто набива идеята, че не е възможно българин да постигне такъв успех в мореплаването. Но защо забравяме, че българинът преди турското робство е живял в цивилизована държава, а българинът, през игото е бил потиснат и загубил ценностната си система. В началните години на робството той все още е бил учен и способен на всякакви дела.

    Век преди Великите географски открития (с идването на селджуците на Балканите) е започнало масово преселение на българи, които създават цели колонии в свободни страни на запад и север. Във Франция има села и географски обекти, които до днес носят името Булгари, Бугри и т.н В Италия изобилстват фамилии с корен Булгар, Булгарели, Булгаро. Някои са още от времето на прабългарския водител Алцек, но други са от по-късните векове, след като започва българското преселение заради наложеното ни иго. Спомнете си, например за известния в средата на XX век италиански футболист Булгарели, за който тогава никой не спомена, че е с български корен, въпреки че игра от страната на Италия срещу нашите национали.

    Ами масовите  заселвания на богомили в цяла Европа, чиито последователи на запад наричат катари, бугри, албигойци. Това са били все българи, чието учение, макар еретично, завладява Запада. То повлиява и на реформацията в Европа, косвено и на религиозните войни в Централна и Западна Европа. Можем да си направим извод, че представители на средновековната българска цивилизация в първите векове на робството се пръскат навсякъде в континента и в Русия, Те дават принос в развитието на други страни.

    Например кой, става религиозен глава на Киев и цяла Русия в 1375 г.? Отговорът е неоспорим. Киприан, ученик на Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Още преди падането ни под робство, през 1390 г. Киприан той е ръкоположен за Московски и Всерусийски митрополит. През вековете на робството много българи са работели навсякъде в Европа, Но ние не проявяваме интерес към тях.

    Ще прескочим четири века от началото на игото и ще спрем, например, при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и най-българското съчинение след Паисиевата история - Рибния буквар. Защо в повечето наши енциклопедии не се споменава за трудовете му, печатани на френски. Четох книга, която изтъква като класик, от Средновековието във френската поезия мъж от българско потекло.

    А колко ли такива безбройни, безродни българи в Европа са се радвали на признание, далеч от поробителя. И за които ние не знаем нищо. България тогава е потънала в мрак и историческите документи липсват.

    Така, че няма нищо изненадващо да е имало и един забележителен българин-мореплавател в екипажите на Христофор Колумб. Няма и нищо изненадващо той да е бил сред лидерите на експедициите и да е първият сред тях, стъпил на континенталния бряг на Южна Америка, както се твърди от Иван Димитров и предполага от Ри­хард Конетцки и чужди енциклопедии, които обаче не знаят от каква народност е.

    Знам, че моят народ има уникалното качество да се съмнява в способностите и възможностите си. Знам и че българинът не смята себе си за морски човек. Но знам и това, че днес е търсен моряк и летец пръснат навсякъде по континентите и че плава под знамената на безброй, чуждестранни флотилии. Знам също, че в лицето на самотните ни мореплаватели - капитан Георги Георгиев, Дончо и Юлия Папазови, а и др. той е преплавал далече по-дълги маршрути от каравелите на Колумб. Няма нищо странно преди 500 години българин да е бил сред първите европейци в Новия свят.

    Достатъчно е да погледнем тук-там по лавиците с книги и да намерим нещо по темата. Книгата на немския морски изследовател Хакне Нойкирхен "Пиратите", издателство "Георги Бакалов" Варна, 1981 г. ни дава пълно основание да смятаме, че нашият народ е имал свой пират-адмирал, далече преди англичанина Френсис Дрейк. Нека прочетем извадки от тази книга и разсъдим логически над нея. Описва се едно нападение над папски кораби, което разказва това:

     “Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук (Арудж). Заради червената му брада го наричали още Барбароса. Той бил син на грънчар-християнин нейде от южните Балкани, който се преселил на остров Лесбос. След като турците завладели острова, Яков-реиз и семейството му приели исляма. Грънчарят притежавал сносна лодка, с която карал стоката си по  пазарите. Когато четиримата му сина пораснали, заедно с тях, той ще да е опитвал от време на време и по малко пиратство. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили грънчарския занаят и плаванията по море.

    По време на един пиратски набег, Хорук (Арудж) бил пленен от една галера на монаси-йоанити, а Елиас бил убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичният възход на Азор. Скоро той станал най-прочутият за времето си морски разбойник и получил от турския султан почетната титла „Хайредин", (закрилник на вярващите).“

    Азор-Хайредин бил назначен от султана за адмирал на Османската флота в Средиземно море. Нойкирхен продължава разказа си.

    “Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по северноафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Великият адмирал на турската империя Хайредин умрял през 1546 г.”

    Хайнц Нойкирхен го характеризира като високо почитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират, но можем да добавим и това, че той е почти съвременник на Драган – Алонсо, да добавим и това, че е син на славяни от южните Балкани. Но това не е всичко. Немският изследовател дава други интересни факти.

    “След смъртта на Хайредин Барбароса, султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в западното Средиземноморие неговия ученик и помощник Драгут - пише Хайнц Нойкирхен, (обърнете внимание на името Драгут, което се среща наред с името Драгота и Драган в списъка на средновековните български имена. Също като Хайредин, и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера - освободили го срещу богат откуп. В боевете с Дориа, чиито пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града.”

    И какво? Не се ли оказва, че тук на Балканите може би българите са забравили други свои почитани в минали времена - не само свои мореплаватели, а и други заслужили хора от поробеното си отечество,  също преминали на служба към други народи. Става все по-ясно, че интернационализмът ни е толкова голям, че граничи с безродие. Кои са тези флотоводци - деца на християни от Балканите, които имат нашенски имена? Вече е време да повторим името на испанския мореплавател. Името, което преди повече от 30 години стъпкахме жестоко. Стъпкахме го жестоко вместо заедно с целия свят, да отбележим заслугата му като испански мореплавател с български произход по случай честванията на 500-годишнината от откриването на Америка.

    Това е Железният рицар на мадоната - Алонсо де Охеда, чието истинско име, според други запазени документи е Драхан да Лихнида (Драган от Охрид) или Драган Охридски.

    И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

    (Следва)

     

     

    3. Той е българин, а не безроден призрак

    Никоя нация не претендира, че Алонсо де Охеда – Драган Охридски е неин представител

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

    И така, кой е Алонсо де Охеда. Той испанец ли е или не е?

    В търсене отговор на тези въпроси Иван Димитров е посветил 40 години от своя живот. Той пишеше:

    “Изследователите на хронистите от XV век още недоумяват - що за човек е Алонсо де Охеда. Дори учените испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му. Те не са установили още родното му място, някои от тях казват, че е живял в гр. Куенка, но  това не означава нещо съществено. Нямат данни за родителите му, не обясняват не испанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка... Испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре-отгоре, като заобикаля някои страни от живота му.

    Монахът Бартоломе де лас Касас, който участва в първото самостоятелно плаване на Де Охеда - Да Лахнида, го обрисува като: „малък на ръст, но доста добре сложен и силен”. Христофор Колумб пише за него, че бил: „много находчив младеж и с много голяма смелост". Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини, ловък при употребата на сила и че обича да се бие с меч и шпага”.

    В енциклопедията - тълкува статията й Димитров - е премълчано, че .”Алонсо де Охеда е централна фигура в откриването на Новия свят, че е бил един от най-големите герои през Гранадската война, монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият, най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимец на кралица Изабела и нейно доверено лице. Пре­мълчано е, че Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития. Премълчано е. че той е първият европеец, стъпил на континента с европейска и християнска мисия - първият цивилизатор, осно­вател на първото и второто европейско континентално американско селище, ктитор на първата църква, извършил първите християнски покръствания на континента Америка и на остров Куба. Премълчано е също така, че Алонсо де Охеда е най-значителният конквистадор на Испания, в екипажите на когото са служили като негови подчинени помощници светилата на испанска конквиста: Пизаро. Кортес и Де Балбоа.”

    Да започнем да търсим какво казват и други енциклопедии от интернет в статиите си за мо­реплавателя Алонсо де Охеда.

    В Британската енциклопедия от 1997 г.  разделът “The Нistory оf Latin America" ("История на Латинска Америка") пета глава разказва за откриването на Америка. Първата секция на тази глава е озаглавена "Пътуванията на Христофор Колумб". Тук се казва, че Де Охеда е участвал във второто плаване на Колумб. Веднага следващата статия е озаглавена "Други ранни изследователи". На най-първо място в тази статия се чете името на Алонсо де Охеда и се сочи че през 1499 г. той в самостоятелно плаване се насочва към на континенталния бряг на Южна Америка. Съпровождан от своя помощник, флорентинеца Америко Веспучи, Де Охеда достигнал до устието на Ориноко и изследвал брега, като дал име на днешна Венецуела (умалителна форма на думата "Венеция"). В цялата енциклопедия не се казва каква е народността на мореплавателя. Кой ли народ би могъл да забрави откривател на Новия свят? Навярно - народ, загубил за дълго своята независимост и култура. Драган Охридски - Алонсо де Охеда сякаш е прокълнат от съдбата. За негови велики постижения се споменава само с по две думи. За неговата личност проучвателите на Великите географски открития от късни епохи са съвсем лаконични, дори саркастични. А този човек също е роден от майка с баща, които са били с определена народност. Всички известни факти от същността за мореплавателя могат да водят към българските земи. А името Драган - слава богу е по-българско от Иван и от Стоян.

    “Попитах доста познати, живели в различни страни, дали са чували всред други народи да съществува това собствено име и не получих положителен отговор, а за фамилното "Да Лихнида" и "Охрида", което пък на тогавашния стар испански е транскрибирано на Охеда да не говорим.”

    По традиция твърдението, че Де Охеда (De Hojeda) e българин може да бъде оспорено категорично само от “някогашните” ни братя от Македония, които се обаждат засега плахо, че е македонец. Но нищо чудно да му издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие до паметника на Александър Македонски. Ала и това ще бъде в подкрепа на твърдението, че мореплавателят е българин.

    В интервю, на известния публицист, покойник, Георги Тамбуев, във в. “Труд” Димитров разказва, че като ученик в гимназията през 1942 г. е чул да се го­вори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф. Племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф е написала, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида. В друга статия той прибавя, че двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихни­да" се срещат още в писма, съобщения и доклади на испанската инквизиция до па­пата в Рим.

    Мисля, че дори само името Драхан да Лихнида е достатъчно свидетелство за българския произход на мореплавателя и да ни даде право да го приемем като свой и докажем, че е наш сънародник.

    Не е трудно и за обикновения човек да установи, че Лихнида е името на Охрид на латински език - в документи се споменава, че в определени времена, в Охрид има квартал, наричан Лихнида, в който са живеели предимно католици. Ако семейството на Драхан да Лихнида е било католическо тогава много неща си идват на мястото. И най-вече за приема му в католическа Кастилия.

    Говорейки и служейки си с няколко езика, Димитров се заема да търси данни за мореплавателя във всички възможни писмени извори. Както днес, така и в миналото енциклопедиите са били пестеливи по отношение на Охеда. В тях се съобщава сравнително малко за плаванията му. На Иван Димитров прави впечатление, че 14 ита­лиански градове спорят и 12 нации се борят да признаят Колумб за свой гражда­нин. Прави му впечатление още, че притежатели на около 300 различни портрета претенди­рат, че те изобразяват Колумб.

    Димитров задава въпроса: Защо никакви градове и никакви нации не смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин?

    Иван Димитров издирва ценни данни за живота на Де Охеда, извлечени от проучвания в бившите Югославия и ГДР, в Румъния, Унгария, Австрия. Като герой от войната с маврите, Охеда е влязъл в Шпаньолския епос под името Алонсо Черния (Alonso Negro).

    Като участва в първата експедиция на Де Охеда, Америко Веспучи води записки, които по-късно са публикувани. Във факсимилето от тях, което е поместено във в. "Труд" още в първите редове може да прочетете два пъти на латиница името Алонсо Негро, което означава Алонсо Черния.

    По този повод Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен...
    (Следва)

     

    4. Той е българин, а не безроден призрак

    Най-важното пряко доказателство за българския произход на Алонсо де Охеда е дневникът на Мари-Мадлен сен Жозеф

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен.

    С една дума – Димитров обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош" - лош Стоян, лош Петър и т.н. Възможно е за българите да се е говорело така. Интересно е да се разучи какъв е произходът на детската игра Черен Петър.

    Лошата слава на българите е незаслужена. Но тя е изработена само в пуританските и префинените аристократически среди на Запад. Тя би трябвало да се дължи на ересите, които народът ни пренася в онази част на Европа. Тези ереси широките маси на Запад приемат с охота и симпатия към българите. Те се приемат дори и от някои феодали на Запад. Хилядите богомили, които заселват южните части на континента намират стотици хиляди последовате­ли, които се наричат катари, албигойци, бугри. Естествено е католическата аристокрация да свързва името на народа ни с "черни" неща.

    По този повод нека отново отворим Британската енциклопедия в интернет и видим съ­ществува ли понятието "Bogomil". Излизат 12 статии и откъси от книги, свързани с темата.

    Под "Богомил" пише “Член на дуалистична религиозна секта, която просъществува на Балкани­те от Десети до Петнадесети век. Тя е възникнала в България към средата на Десети век. Богомилите се наричали на името на основателя на учението - свещеника Богомил.”

    По нататък “Британика” изтъква, че в началото на XIII в. Богомилите изграждат верига, обхващаща територии от Черно море до Атлантика. Католическият свят изпитва силна тревога от широкото разпространение на ереста, както и от про­дължителните религиозни войни и походи срещу последователите на богомилството в Европа. Една от причините за създаването на зловещата испанска инквизиция е разпространението на нашата ерес. Но да се върнем към Алонсо – Драган…

    Учен от Испания съобщава на Димитров с писмо, че за последните петдесет години за Де Охеда има написани едва пет статии, от които не е научил нищо ново. Димитров съобщава още следното.

    “От Испания получих един доклад, който много ме заинтригува. След съобщението на барон фон Крамер, че в дневника на своята далечна пра-пра-прабаба Мари-Мадлен сен Жозеф е открил, че Алонсо де Охеда е известен още като Драган да Лахнида, в Испанската академия е съставена комисия, която да разследва кой е и откъде е Алонсо де Охеда. Комисията дълго време проучва ро­довете Охеда, търси родното му място. И заключава в своя доклад, че в Испа­ния не е открила нито рода му, нито родното му място.”

    В уводната част на първото си интервю с Иван Димитров, публикувано във в. "Труд", журналистът Георги Тамбуев развива интересна теза, според която, с откритията си, мореплавателят от Охрид иска да направи Испания по-богата и по-силна, за да започне тя евентуална война с поробителите на собствената му роди­на. Алонсо - Драган - е роден около 1470 г. Това означава, че той е дошъл на бе­лия свят само 26 години след последния кръстоносен поход и само 22 години пре­ди първото плаване на Колумб. Охрид е паднал под турско робство през 1375 г. Вероятно родителите на Драган са се изселили в Западна Европа именно от Охрид, след умирането на надеждата във Владислав Варненчик през 1444 г. Ако тогава част от рода на неродения още Драган е живял в Охрид, след разгрома, не­говите родители вероятно са избягали на Запад и по-късно са стигнали в Испания, за да се установят тук и търсят хляба си. По-късно се ражда Драган и отраства. Но може би и съобщението, в испанската енциклопедия, че Охеда е роден в гр. Куенка е вярно, при положение, че българският клон на рода му вече се е заселил тук. Де­тето, кръстено Драган, е твърде вероятно да е възпитано в патриотичен дух спрямо поробената си родина. През детството и юношеството си той е носел името, дадено му от родителите - Драган и записано в дневника на Мари-Мадлен сен Жо­зеф като "Драхан". Да припомним - тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида (в буквален превод Драган от Охрид).

    По-късната смяна на името му в Алонсо е разбираема, думата "драг, мил" е преведена на старо испански в Алонсо. Това също е повече от разбираемо - като млад човек той иска да се интегрира в обществото, в което живее. С подвизи и голяма смелост, както сочат източниците, успява да стори това. Сочи се героичният епизод, с който младежът покорил цяла Севиля, преди да тръгне да плава. Пред очите на кралица Изабела той се изкачил на върха на високо дърво, от което бързо се прехвърлил на Хиралда (висока църковна камбанария). Така или иначе, младежът не може да остане с име, което звучи повече от чуждо в тази страна. Затова най-вероятно е, да го е сменил или по свое желание или да е имало и закон, изискваш хората. които служат на кралския двор на Кастилия, да носят чисто испански имена.

    Иван Димитров поставя въпроса: защо се укриват документите за третото откривателско плаване на Алонсо де Охеда, от което през 2005 г. се навърш­ва точно половин-хилядолетен юбилей, който е и една от причините да предложим тези публикации. Ето какво пише Димитров по този повод. “Дори една карта на плаванията на Охеда чертае маршрутите на първото, второто и., четвъртото му плаване. А третото е пропуснато. Защо? Има целенасочен стремеж да са внуши, че всичко, свързано с третото плаване на Алонсо де Охеда, се е загубило, че няма данни, че не може да се възстанови нито по аналогия, нито дори и като хипотеза. Та нали тъкмо това плаване доказва, че не друг, а Алонсо де Охеда е първият европеец, излязъл на брега на Тихия океан, като е прекосил тясната ивица земя на Панама. А това значи да се объркат „истините" на традиционно приетата колумбистика…”

    Картата на Хуан де ла Коса, съставена в резултат на плаването на Алонсо де Охеда в 1499 г., когато той открива голяма част от бреговете на Южна Америка, се нарича "Мапа Мунди". Тя се пази в Морския музей в Мадрид. Завършена е в края на експедицията на Де Охеда, след пристигането му в испанското пристанище Санта Мария до гр. Кадис през юни 1500 г. В една статия на в. "Орбита" и списание "Нов Живот" от декември 1986 г., която всъщност е последната публикация по темата "Драган Охридски - Алонсо де Охеда", се казва, че на Мапа Мунди има надпис, който гласи, че откривателят на Южна Америка е БУРНТИАНС. "Орбита" и "Нов живот" сочат, че това е испанската транскрипция на арабската дума БУРДЖАН, която пък означава БЪЛГАРИН, като обяснява и фонетичните особености на испанския и арабския език и разкрива как арабското й звучене се е изменило в испанско. Освен това като пряко доказателство за българския произход на Драган Охридски се сочи и друго. Върху флагманския кораб на Охеда в "Мапа Мунди" е на­рисувано и личното знаме на мореплавателя - цялото зелено, в средата с голям червен щит, а пред него - бял боен български кръст. Тези неща говорят, че Охридски \или сам помни, или по предание на родители и деди пази свят спомен за отечеството си България.» Цели единадесет години древното българско народно знаме се развява по бреговете на Южна и Средна Америка, над редица острови като Куба, Ямайка, Доминика и др.  Всичко това от векове е известно на испанската наука, но... - слага многоточие сп. "Нов живот", което препечатва тази статия и изтъква, че популяризираните по-късно факсимилета на "Мапа Мунди", са подправени. От тази статия научаваме и това, че има забрана за преснимането на Мапа Мунди на Де ла Коса и Де Охеда. Векове наред тя се разпространява не в оригинала й, изготвен от Хуан де ла Коса, а в преправени варианти.

    Сочи се конкретно:

    Един от най-сериозните фалшификати на ,.Мапа Мунди -1500" е отпечатан в световноизвестния френски „Атлас женерал", издаден през 1909 г. Там е зали­чена топонимията, доказваща точния маршрут на Алонсо де Охеда по брегове­те на Южна Америка, за да не се види. че именно той е откривателят на Брази­лия. Изтрито е мястото, където Хуан де ла Коса завършва картата в 1500 г., все едно, че Охеда пристига втори след Пинсон. Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета. присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката. (Следва)

     

    5. Той e българин, а не безроден призрак!

    Още  една дузина основания на Димитров за утвърждаването на българския произход на Охеда. Тъжна кончина…

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета, присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката.

    Откритието за измамата е направено по време на броженията в Испанската гражданска война. Идва възмездието, пише в статия на в. "Орбита" и в сп. "Нов живот" от онова време

    През 1938 г. немският историк и известен учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на този материал, има далечен славянски произход. Прави подробно изследване на картата на Хуан де ла Коса.

    В разгара на Гражданската война, той успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта от 1500-та година и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство, изразено в подправянето на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак той издава единственото неподправено факсимиле на, . Мапа Мунди - 1500 г" в своята “Голяма история на света" издадена от Библиографския институт в Лайпциг през 1939 г.

    На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Иван Димитров, на 30.08.1982 г., пише във в. "Труд":Ние разполагаме с копие от не фалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.

    След края на Втората световна воина директорът на Централния военноморски архив на Бразилия Макс Жусто Гуедес, успява да снеме препис на „Мапа Мунди-1500", като установява с точност всички надписи върху новооткритите брегове на Южна Америка. Така той успешно прочита всичко, но не може да разбере какво означава БУРНТИАНС в надписа: „Тези брегове бяха открити за Кастилия в година 1499, като откри­вателят беше БУРНТИАНС!". “Г-н Макс Жусто Гуедес бе любезен да ми изпрати това свое изследователско постижение - пише Димитров, - което при последва­лата обработка даде отново неопровержими резултати, че БУРНТИАНС е арабската дума БУРДЖАН, употребявана и от испанците и означаваща БЪЛГА­РИН.”

    Искам да представя и други убедителни доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя с някои съкращения, поради липса на достатъчно място.

    1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли един евентуален потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.

    2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и много земя. Но Алонсо де Охеда се отказва. Възниква въпросът - защо? Някои западни изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва и за освобожде­нието на България.

    3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?

    4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".

    5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизиторския съд на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.

    6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.

    7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конъл през XV век, които се намират в Англия, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.

    8.Двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида" се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.

    9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия, злато. А на България - стремежа да накара Обединеното кралство да воюва срещу Османската империя – “твърдият му вътрешен импулс, благородната му кауза, си остава загадка" пише и изследовате­лят Андерсън.

    10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо­дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим. Към края на живота си той изпо­вядва, че не е изпълнил дълга си и според каноните на църквата иска да превърне костите си в стърга за краката на богомолците.

    11. Нито един от съвременниците му не съобщава да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелава да умре в Испания, макар че през последните години от живота си има нужда от подкрепа.

    12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида". Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри" и “хри” потъмняват, губят буквата „р" и се преобразуват на сричките „фе" и ,,хе". По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”

    Доказателства. Доказателства,..

    Ние българите трябва да направим тъй, че испанският мореплавател и откри­вател да не е вече безродник, а неговият дух да бъде приютен, макар след петстотин години, в Отечеството му и той да намери покой. Дали костите му наистина са зазидани в църквата на францисканския ма­настир в Санто Доминго. Мисля, че консултации с Доминиканската република няма да направят невъзможна тази идея. Алонсо де Охеда заслужава почтено място в България! Нека да го поменем в годината 2015-а, в която се навършват точно 515 години от началото на третия му поход, документите, за който са или изчезнали или укрити умишлено в миналото. Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

    (Спедва)

     

     

    6. Той е българин, а не безроден призрак

    Триумф: Чуждестранни енциклопедии идентифицират Алонсо де Охеда като испански мореплавател, роден в България

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

    Освен Иван Димитров цитирахме и някои чуждестранни автори, писали за Де Охеда - Охридски. Но трябва да споменем, че още през 1960 г, българският писа­тел Владимир Полянов е написал голям очерк за Алонсо де Охеда в книгата си “Епоха на смелите” (издателство “Народна младеж”). Тогава обаче не е съществу­вала тезата за българския произход на Де Охеда. Въпреки това Поля­нов, ръководен от някакво девето чувство за близост с този мореплавател пише с топлота и симпатия за него. Той е описал тра­гичния край на конквистадора на остров Еспаньола.

    “Пирати срещат в морето и кораба на Алонсо де Охеда. За миг той загубва богатството, което с кръв и мъка е събирал. Когато след това стига в Еспаньола, няма нищо друго освен своето име, своята шпага, мъката и горчивината в душата си. От тия неща ценно се оказва все още неговото име, защото успява да натовари на кредит единкораб с храна. Тоя кораб той изпраща с доверения си приятел Енсизо в Сан Себастиан.

    Сам той остава в Еспаньола с надежда да постигне нещо повече, да намери други кораби, още хора, още храна, за да може да продължи делото си в Нова Андалузия - гр. Сан Себастиян.

    Шест години се лута в Еспаньола, хлопа от врата на врата. Защото чува какви нещастия се струпват на хората в Сан Себастиан и удвоява исканията си. Чуват за събитията в Сан Себастиан и тия, които биха могли да му помогнат, стават по-въздържани. Дрехите му се протъркват, ботушите му се скъсват, косите му, макар трудно, побеляват, лицето му побледнява и отслабва, мъката по изоставените другари гложди сърцето му. Призраци и видения го разкъсват. С годините той все по-рядко хлопа по вра­тите на големци и приятели затова пък гледа с помътени очи. Чука по масата в кръчмата на Сан Доминго, все повече одрипавял, побелял и подпухнал. И потиска мъката си, и прогонва виденията и призраците с ракия, докато един ден през 1515 г. заспива на една маса и не се събужда...”

    Аз лаикът съм разбрал едно и претендирам, че то е вярно: Научните открития много често са били отричани, авторите им са изживявали непосилни мъки, инквизиция, понякога са отнемали живота им, а после... са ги реабилитирали, дори са ги канонизирали за светци. Какво би попречило на нашите учени смело да навлязат в спор, който би издигнал авторитета на българската наука. Щом спорът дори за родното място на Колумб още не е решен и продължава от векове, какво толкова страшно би станало, ако ние изтъкнем доводите си, че Драган Охридски - Драхан да Лихнида, приел испанското име Алонсо де Охеда, е българин.

    След потъпкването му в родината, Иван Димитров изпраща писмо до Академията на науките на тогавашния СССР и излага тезата си за българския мореплавател. Оказва се, че на руснаците съвсем не им било до изобличителен смях, а до доверие в изследванията на Ди­митров. Ето отговора от академията до него.

    “Дълбоко уважаеми др. И. Димитров, Вашето писмо бе изпратено в Географското общество на АН на СССР. Това общество прояви голям интерес към Вашите работи, и е готово да даде отзив за тях, но Ви моли да изпратите на неговия адрес Вашите научни трудове по резултатите от това изследване.

    Главен научен секретар: (подпис)”.

    Вероятно научните трудове на Димитров са били изпратени в Русия. После?...

    После, след време, се стига до триумф на неговата теза! Единайсет години спед разгрома и сриването на изследването на Иван Димитров в България, в издадената електронна руска “Большая енциклопедия Кирила и  Мефодия 1998” се помества следната статия, която ще предам фототипно в оригиналния й текст на руски. Тя е в издание, в чието съставяне участват стотици руски учени - авторитетни имена.

    Ето и статията, копирана непосредствено от електронната енциклопедия:

    “ОХЕДА (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (наст. имя и фам. Драган Охридский) (ок. 1470-1515), испанский мореплаватель, конкистадор. Родился в Болгарии. Участник (в 1493-95) 2-й экспедиции Х. Колумба. В 1499-1500 руководил экспедицией (совместно с А. Веспучи), открывшей берег Гвианы, побережье Венесуэлы и о-ва Кюрасао и Аруба, Венесуельский зал., оз. Моракаибо и п-ов Гуахира. Основал 1-ю испанскую крепость в Юж. Америке.”

    А ето и превода на български език:

    „Охеда (Hojeda, Оjеda) Алонсо де (истинско име и фамилия - Драган Охридски ( около 1470-1515), испански мореплавател, конквистадор. Роден в България. Участник (в 1493-95) във втората експедиция на Хр. Колумб. В 1499-1500 ръководил експедиция заедно с Америко Веспучи), откривайки брега на Гвиана, крайбрежието на Венецуела и островите Кюрасао и Аруба, Венецуелския залив, езерото Маракаибо и полуостров Гуахира.”Основал първата испанска крепост в Южна Америка.”

    Честито, българи, честито г-н Иван Димитров, може би от небето ти виждаш признанието за своя триумф. Мисля, че руската наука е доста­тъчно авторитетна, за да можем да отдъхнем и кажем, че много важна българска теза е възприета официално в една страна с постижения в историко-географските и космическите познания.

    Изпишете в Гугъл името Драган ОхрискиЙ и ще видите в много справочници на Русия зад това име да пише, че лицето е родено в България и че е съратник на Колумб.

    За съжаление, твоята страна, г-н, Димитров, все още не ти се е извинила, поне посмъртно, и не е потвърдила съгласие с 40-годишния ти къртовски труд...

    Каква е загадката на българина Алонсо де Охеда? Оказва се, че най-великите конквистадори, са започнали откривателската си дейност в неговите отряди и екипажи. Америко Веспучи е само един от тях. Той се връща в Испания и се провъзгласява за откривател, докато Алонсо продължава ветроходните си походи по новите земи. Друг велик конквистадор е ученик на Алонсо - Франциско Пизаро помага на Де Охеда при изграждането на първото споменато европейско поселище на континента - Сан Себастиян. Този Пизаро, превзема петнадесет годи­ни след смъртта на Охеда империята на инките. С Де Охеда е работил и се е учил от него и Хернандо (Фернандо) Кортес. Великият завоевател на Мексико тръгва на поход срещу империята на ацтеките, само три години след кончината на  Алонсо де Охеда - Драган Охридски.

    Господи! Алонсо де Охеда, е отхвърлен от всички и е оставен да издъхне гла­ден, беден, болен и безпомощен. Така е и с останалите велики откриватели на Новия свят. Те умират в нищета, в забвение.

    Но духовете им днес са реабилитирани и уважавани от техните и други народи. Само скитащата душа на Алонсо де Охеда витае по морета и океани и не може да намери покой и мир, защото никой народ не я приема?! Неговият дух от 1515-а г. броди като демонизиран холандски призрак по света и чака неговия народ, да го приюти.

    Този дух иска някой да му каже: ти си Драхан да Лихнида - Драган от Охрид - Драган Охридски. Щом е трябвало да служиш на кралете на Испания е трябвало да бъдеш Алонсо де Охеда. Този дух иска някой да му каже:

    За нас ти си български великомъченик и светец, а не безроден призрак!

    (Край)

     

     

     

     

    1. Той е българин, а не безроден призрак!

    През 2015 г. се навършват 515 години от Третата експедиция към Новия свят на наш сънародник - испански конквистадор

    Петър НАНЕВ

    Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт друг българин, за който различни документи говорят, че е сънародник, живял преди около петстотин години в Испания. Той участва активно в деветгодишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испания под наименованието Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавал с неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела - владетели на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, което по-нататък ще наричаме за краткост Испания или Кастилия. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25. IX. 1493 г. Българинът открива множество острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави четири самостоятелни откривателски плавания през морето-океан. Засега нека го наричаме условно Мореплавателя Хикс.

    Няколко души са стигнали до извода, че Хикс е българин.

    Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война е проникнал в архивите на Морския музей в Мадрид и през 1941 година гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност, може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния: гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и от тогава до 80-те години на м. в. изследва неотстъпно въпроса

    По тази тема във връзка с 1300 годишнината на българската държава бяха публикувани множество статии в тогавашния ни печат. След това се случи нещо,:което покри в пълна забрава на темата, равна на забрана темата да се засяга не само в  материалите на Иван Димитров, а изобщо да се говори за българска следа в колумбистиката.

    Въпросът е много дълъг за обяснение, но с няколко думи може да се каже, че твърдението, за български произход на мореплавателя бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен софийски седмичник през януари 1987 година. Тази статия  се  появи в резултат на "декрет", даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в открива­телските експедиции към Новия свят изчезна от българското битие. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров - тогава човек на преклонна възраст . Но и науката ни замълча и про­дължава упорито да мълчи до днес. Влиза ли тогава в сила изтърканата формула.че мълчанието е знак на съгласие с тезата за българския произход на мореплава­теля? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и вреден знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработената теория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда. Чрез архива от многобройните изрезки от печатни издания и записки, който съм събирал от онова време, нека да припомня; преките и косвените доказателства на Иван Ди­митров, д-р Рихард Конетцки и други чуждестранни особи, приели с интерес тезата, че е имало български мореплавател, участник във Великите географски открития. Българите през 80-те години на м. в. приемаха с любов тезата в публикациите, че техен средновековен сънародник е един от смелите откриватели на Новия свят.

    И стана тъй, че след 1987 г, името на мо­реплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди доста години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на   съществуващото тогава предаване на Канал 1 на БТ "Атлас" спомена не­говото име. По повод 50-годишния юбилей на предаването тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора, който смело заяви, че пръв откри­вател на Венесуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан в гр. Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францисканския манастир на гр. Санто Доминго в днешната Домини­канска република. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Ди­митров, потвърдена и от Тянко Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Той смело изрече и името на този мореплавател – Драган Охридски, приел испанско име, за да служи на Испания.

    Една вечер и журналистът Росен Петров, тогава в БТВ, в продължение на няколко минути говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя, последваха отново дълги години мълчание. И до днес то про­дължава.

    Повече от тридесет години се питам защо бе нужен този акт на отрицание, достоен за последователите на Игнаций Лойола? Каква беше целта на неоправданите средства, с които се подходи към Драган Охридски и защо вместо всички българи и особено интелигенцията да защитят идеята за него - идея, която, се посрещаше благосклонно и със симпатия в авторитетни държави по света, изведнъж у нас потъна в мъртво мълчание.

    Малко хронология на назад във времето.

    Първата публикация, изтъкваща българския произход на Де Охеда излезе във в "Литературен фронт" (18 юни 1981 г). За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. След шест месеца материал по темата се появи във в. "Транспортен глас" (брой 48, от 2-ри декември 1981 г.), след други 3 месеца пет публикации се появиха във в. "Труд", с които разполагам и ползвам за част от подготовката ми за този материал по темата за българския произход на Де Охеда. Темата преминава границите на страната ни. Тук-там по света се заговорва, че народността на един от близките съратници на Колумб, е българска. Вестниците от онова време съобщават, че кубинският професор от университета в Хавана Салватор Буено е казал при едно посещение в България, че ще напише книга, в която ще засегне историческите връзки между България и испански говорещия свят. Той заявява, че е много интересна тезата за българския произход на испанския откривател и конквистадор.

    Не е известно дали книгата е излязла в Куба, но и да е публикувана, едва ли е преведена на български, поради завъртялата се, години по-късно, политическа конюнктура у нас. Българската идея за мореплавателя не е поета само от нашите издания и само от тогавашната приятелска испански-говореща страна Куба. Наши печатни медии пишат, че чуждестранни журналисти, акредитирани в София, са публикували материали по темата за произхода на испанския мореплавател. Съобщава се, че канадският вестник "Хоризонт" – “Horizon” от брой 44-ти през април 1982 г. нататък, е препечатал няколко публикации от нашата преса, които говорят за българския произход на колумбовия сподвижник. В различни статии, се дават и потвърждения и симпатия към българската идея.

    Добре. Защо тогава, неочаквано изведнъж, всички млъкнаха, а българските учени, не казаха нищо по една статия, развенчала и поругала българската следа. Знак на съгласие ли е тяхното мълчание? Знаем, че народите на Балканите боледуват от пребогатата си история. Вероятно хората от по-възрастната интелигенция все още не могат да се очистят от интернационализма на миналото, с който бяхме възпитани. Но сега зад портите на Европейския съюз, мисля, се откри зелено поле за младото поколение историци и географи. Те могат да прогледнат и проникнат в архивите на Запада, да изтръгнат от забвението темите, които ни интегрират и ни правят близки със Западна Европа. А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.

    (Следва)

     

     

    2, Той е българин, а не безроден призрак!

    Защо да не е възможно да има испански конквистадор, произлязъл от на­шия народ?

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и с страни в Латинска Америка.

    Разобличителна статия от 1987 г. просто набива идеята, че не е възможно българин да постигне такъв успех в мореплаването. Но защо забравяме, че българинът преди турското робство е живял в цивилизована държава, а българинът, през игото е бил потиснат и загубил ценностната си система. В началните години на робството той все още е бил учен и способен на всякакви дела.

    Век преди Великите географски открития (с идването на селджуците на Балканите) е започнало масово преселение на българи, които създават цели колонии в свободни страни на запад и север. Във Франция има села и географски обекти, които до днес носят името Булгари, Бугри и т.н В Италия изобилстват фамилии с корен Булгар, Булгарели, Булгаро. Някои са още от времето на прабългарския водител Алцек, но други са от по-късните векове, след като започва българското преселение заради наложеното ни иго. Спомнете си, например за известния в средата на XX век италиански футболист Булгарели, за който тогава никой не спомена, че е с български корен, въпреки че игра от страната на Италия срещу нашите национали.

    Ами масовите  заселвания на богомили в цяла Европа, чиито последователи на запад наричат катари, бугри, албигойци. Това са били все българи, чието учение, макар еретично, завладява Запада. То повлиява и на реформацията в Европа, косвено и на религиозните войни в Централна и Западна Европа. Можем да си направим извод, че представители на средновековната българска цивилизация в първите векове на робството се пръскат навсякъде в континента и в Русия, Те дават принос в развитието на други страни.

    Например кой, става религиозен глава на Киев и цяла Русия в 1375 г.? Отговорът е неоспорим. Киприан, ученик на Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Още преди падането ни под робство, през 1390 г. Киприан той е ръкоположен за Московски и Всерусийски митрополит. През вековете на робството много българи са работели навсякъде в Европа, Но ние не проявяваме интерес към тях.

    Ще прескочим четири века от началото на игото и ще спрем, например, при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и най-българското съчинение след Паисиевата история - Рибния буквар. Защо в повечето наши енциклопедии не се споменава за трудовете му, печатани на френски. Четох книга, която изтъква като класик, от Средновековието във френската поезия мъж от българско потекло.

    А колко ли такива безбройни, безродни българи в Европа са се радвали на признание, далеч от поробителя. И за които ние не знаем нищо. България тогава е потънала в мрак и историческите документи липсват.

    Така, че няма нищо изненадващо да е имало и един забележителен българин-мореплавател в екипажите на Христофор Колумб. Няма и нищо изненадващо той да е бил сред лидерите на експедициите и да е първият сред тях, стъпил на континенталния бряг на Южна Америка, както се твърди от Иван Димитров и предполага от Ри­хард Конетцки и чужди енциклопедии, които обаче не знаят от каква народност е.

    Знам, че моят народ има уникалното качество да се съмнява в способностите и възможностите си. Знам и че българинът не смята себе си за морски човек. Но знам и това, че днес е търсен моряк и летец пръснат навсякъде по континентите и че плава под знамената на безброй, чуждестранни флотилии. Знам също, че в лицето на самотните ни мореплаватели - капитан Георги Георгиев, Дончо и Юлия Папазови, а и др. той е преплавал далече по-дълги маршрути от каравелите на Колумб. Няма нищо странно преди 500 години българин да е бил сред първите европейци в Новия свят.

    Достатъчно е да погледнем тук-там по лавиците с книги и да намерим нещо по темата. Книгата на немския морски изследовател Хакне Нойкирхен "Пиратите", издателство "Георги Бакалов" Варна, 1981 г. ни дава пълно основание да смятаме, че нашият народ е имал свой пират-адмирал, далече преди англичанина Френсис Дрейк. Нека прочетем извадки от тази книга и разсъдим логически над нея. Описва се едно нападение над папски кораби, което разказва това:

     “Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук (Арудж). Заради червената му брада го наричали още Барбароса. Той бил син на грънчар-християнин нейде от южните Балкани, който се преселил на остров Лесбос. След като турците завладели острова, Яков-реиз и семейството му приели исляма. Грънчарят притежавал сносна лодка, с която карал стоката си по  пазарите. Когато четиримата му сина пораснали, заедно с тях, той ще да е опитвал от време на време и по малко пиратство. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили грънчарския занаят и плаванията по море.

    По време на един пиратски набег, Хорук (Арудж) бил пленен от една галера на монаси-йоанити, а Елиас бил убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичният възход на Азор. Скоро той станал най-прочутият за времето си морски разбойник и получил от турския султан почетната титла „Хайредин", (закрилник на вярващите).“

    Азор-Хайредин бил назначен от султана за адмирал на Османската флота в Средиземно море. Нойкирхен продължава разказа си.

    “Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по северноафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Великият адмирал на турската империя Хайредин умрял през 1546 г.”

    Хайнц Нойкирхен го характеризира като високо почитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират, но можем да добавим и това, че той е почти съвременник на Драган – Алонсо, да добавим и това, че е син на славяни от южните Балкани. Но това не е всичко. Немският изследовател дава други интересни факти.

    “След смъртта на Хайредин Барбароса, султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в западното Средиземноморие неговия ученик и помощник Драгут - пише Хайнц Нойкирхен, (обърнете внимание на името Драгут, което се среща наред с името Драгота и Драган в списъка на средновековните български имена. Също като Хайредин, и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера - освободили го срещу богат откуп. В боевете с Дориа, чиито пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града.”

    И какво? Не се ли оказва, че тук на Балканите може би българите са забравили други свои почитани в минали времена - не само свои мореплаватели, а и други заслужили хора от поробеното си отечество,  също преминали на служба към други народи. Става все по-ясно, че интернационализмът ни е толкова голям, че граничи с безродие. Кои са тези флотоводци - деца на християни от Балканите, които имат нашенски имена? Вече е време да повторим името на испанския мореплавател. Името, което преди повече от 30 години стъпкахме жестоко. Стъпкахме го жестоко вместо заедно с целия свят, да отбележим заслугата му като испански мореплавател с български произход по случай честванията на 500-годишнината от откриването на Америка.

    Това е Железният рицар на мадоната - Алонсо де Охеда, чието истинско име, според други запазени документи е Драхан да Лихнида (Драган от Охрид) или Драган Охридски.

    И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

    (Следва)

     

     

    3. Той е българин, а не безроден призрак

    Никоя нация не претендира, че Алонсо де Охеда – Драган Охридски е неин представител

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

    И така, кой е Алонсо де Охеда. Той испанец ли е или не е?

    В търсене отговор на тези въпроси Иван Димитров е посветил 40 години от своя живот. Той пишеше:

    “Изследователите на хронистите от XV век още недоумяват - що за човек е Алонсо де Охеда. Дори учените испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му. Те не са установили още родното му място, някои от тях казват, че е живял в гр. Куенка, но  това не означава нещо съществено. Нямат данни за родителите му, не обясняват не испанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка... Испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре-отгоре, като заобикаля някои страни от живота му.

    Монахът Бартоломе де лас Касас, който участва в първото самостоятелно плаване на Де Охеда - Да Лахнида, го обрисува като: „малък на ръст, но доста добре сложен и силен”. Христофор Колумб пише за него, че бил: „много находчив младеж и с много голяма смелост". Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини, ловък при употребата на сила и че обича да се бие с меч и шпага”.

    В енциклопедията - тълкува статията й Димитров - е премълчано, че .”Алонсо де Охеда е централна фигура в откриването на Новия свят, че е бил един от най-големите герои през Гранадската война, монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият, най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимец на кралица Изабела и нейно доверено лице. Пре­мълчано е, че Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития. Премълчано е. че той е първият европеец, стъпил на континента с европейска и християнска мисия - първият цивилизатор, осно­вател на първото и второто европейско континентално американско селище, ктитор на първата църква, извършил първите християнски покръствания на континента Америка и на остров Куба. Премълчано е също така, че Алонсо де Охеда е най-значителният конквистадор на Испания, в екипажите на когото са служили като негови подчинени помощници светилата на испанска конквиста: Пизаро. Кортес и Де Балбоа.”

    Да започнем да търсим какво казват и други енциклопедии от интернет в статиите си за мо­реплавателя Алонсо де Охеда.

    В Британската енциклопедия от 1997 г.  разделът “The Нistory оf Latin America" ("История на Латинска Америка") пета глава разказва за откриването на Америка. Първата секция на тази глава е озаглавена "Пътуванията на Христофор Колумб". Тук се казва, че Де Охеда е участвал във второто плаване на Колумб. Веднага следващата статия е озаглавена "Други ранни изследователи". На най-първо място в тази статия се чете името на Алонсо де Охеда и се сочи че през 1499 г. той в самостоятелно плаване се насочва към на континенталния бряг на Южна Америка. Съпровождан от своя помощник, флорентинеца Америко Веспучи, Де Охеда достигнал до устието на Ориноко и изследвал брега, като дал име на днешна Венецуела (умалителна форма на думата "Венеция"). В цялата енциклопедия не се казва каква е народността на мореплавателя. Кой ли народ би могъл да забрави откривател на Новия свят? Навярно - народ, загубил за дълго своята независимост и култура. Драган Охридски - Алонсо де Охеда сякаш е прокълнат от съдбата. За негови велики постижения се споменава само с по две думи. За неговата личност проучвателите на Великите географски открития от късни епохи са съвсем лаконични, дори саркастични. А този човек също е роден от майка с баща, които са били с определена народност. Всички известни факти от същността за мореплавателя могат да водят към българските земи. А името Драган - слава богу е по-българско от Иван и от Стоян.

    “Попитах доста познати, живели в различни страни, дали са чували всред други народи да съществува това собствено име и не получих положителен отговор, а за фамилното "Да Лихнида" и "Охрида", което пък на тогавашния стар испански е транскрибирано на Охеда да не говорим.”

    По традиция твърдението, че Де Охеда (De Hojeda) e българин може да бъде оспорено категорично само от “някогашните” ни братя от Македония, които се обаждат засега плахо, че е македонец. Но нищо чудно да му издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие до паметника на Александър Македонски. Ала и това ще бъде в подкрепа на твърдението, че мореплавателят е българин.

    В интервю, на известния публицист, покойник, Георги Тамбуев, във в. “Труд” Димитров разказва, че като ученик в гимназията през 1942 г. е чул да се го­вори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф. Племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф е написала, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида. В друга статия той прибавя, че двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихни­да" се срещат още в писма, съобщения и доклади на испанската инквизиция до па­пата в Рим.

    Мисля, че дори само името Драхан да Лихнида е достатъчно свидетелство за българския произход на мореплавателя и да ни даде право да го приемем като свой и докажем, че е наш сънародник.

    Не е трудно и за обикновения човек да установи, че Лихнида е името на Охрид на латински език - в документи се споменава, че в определени времена, в Охрид има квартал, наричан Лихнида, в който са живеели предимно католици. Ако семейството на Драхан да Лихнида е било католическо тогава много неща си идват на мястото. И най-вече за приема му в католическа Кастилия.

    Говорейки и служейки си с няколко езика, Димитров се заема да търси данни за мореплавателя във всички възможни писмени извори. Както днес, така и в миналото енциклопедиите са били пестеливи по отношение на Охеда. В тях се съобщава сравнително малко за плаванията му. На Иван Димитров прави впечатление, че 14 ита­лиански градове спорят и 12 нации се борят да признаят Колумб за свой гражда­нин. Прави му впечатление още, че притежатели на около 300 различни портрета претенди­рат, че те изобразяват Колумб.

    Димитров задава въпроса: Защо никакви градове и никакви нации не смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин?

    Иван Димитров издирва ценни данни за живота на Де Охеда, извлечени от проучвания в бившите Югославия и ГДР, в Румъния, Унгария, Австрия. Като герой от войната с маврите, Охеда е влязъл в Шпаньолския епос под името Алонсо Черния (Alonso Negro).

    Като участва в първата експедиция на Де Охеда, Америко Веспучи води записки, които по-късно са публикувани. Във факсимилето от тях, което е поместено във в. "Труд" още в първите редове може да прочетете два пъти на латиница името Алонсо Негро, което означава Алонсо Черния.

    По този повод Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен...
    (Следва)

     

    4. Той е българин, а не безроден призрак

    Най-важното пряко доказателство за българския произход на Алонсо де Охеда е дневникът на Мари-Мадлен сен Жозеф

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен.

    С една дума – Димитров обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош" - лош Стоян, лош Петър и т.н. Възможно е за българите да се е говорело така. Интересно е да се разучи какъв е произходът на детската игра Черен Петър.

    Лошата слава на българите е незаслужена. Но тя е изработена само в пуританските и префинените аристократически среди на Запад. Тя би трябвало да се дължи на ересите, които народът ни пренася в онази част на Европа. Тези ереси широките маси на Запад приемат с охота и симпатия към българите. Те се приемат дори и от някои феодали на Запад. Хилядите богомили, които заселват южните части на континента намират стотици хиляди последовате­ли, които се наричат катари, албигойци, бугри. Естествено е католическата аристокрация да свързва името на народа ни с "черни" неща.

    По този повод нека отново отворим Британската енциклопедия в интернет и видим съ­ществува ли понятието "Bogomil". Излизат 12 статии и откъси от книги, свързани с темата.

    Под "Богомил" пише “Член на дуалистична религиозна секта, която просъществува на Балкани­те от Десети до Петнадесети век. Тя е възникнала в България към средата на Десети век. Богомилите се наричали на името на основателя на учението - свещеника Богомил.”

    По нататък “Британика” изтъква, че в началото на XIII в. Богомилите изграждат верига, обхващаща територии от Черно море до Атлантика. Католическият свят изпитва силна тревога от широкото разпространение на ереста, както и от про­дължителните религиозни войни и походи срещу последователите на богомилството в Европа. Една от причините за създаването на зловещата испанска инквизиция е разпространението на нашата ерес. Но да се върнем към Алонсо – Драган…

    Учен от Испания съобщава на Димитров с писмо, че за последните петдесет години за Де Охеда има написани едва пет статии, от които не е научил нищо ново. Димитров съобщава още следното.

    “От Испания получих един доклад, който много ме заинтригува. След съобщението на барон фон Крамер, че в дневника на своята далечна пра-пра-прабаба Мари-Мадлен сен Жозеф е открил, че Алонсо де Охеда е известен още като Драган да Лахнида, в Испанската академия е съставена комисия, която да разследва кой е и откъде е Алонсо де Охеда. Комисията дълго време проучва ро­довете Охеда, търси родното му място. И заключава в своя доклад, че в Испа­ния не е открила нито рода му, нито родното му място.”

    В уводната част на първото си интервю с Иван Димитров, публикувано във в. "Труд", журналистът Георги Тамбуев развива интересна теза, според която, с откритията си, мореплавателят от Охрид иска да направи Испания по-богата и по-силна, за да започне тя евентуална война с поробителите на собствената му роди­на. Алонсо - Драган - е роден около 1470 г. Това означава, че той е дошъл на бе­лия свят само 26 години след последния кръстоносен поход и само 22 години пре­ди първото плаване на Колумб. Охрид е паднал под турско робство през 1375 г. Вероятно родителите на Драган са се изселили в Западна Европа именно от Охрид, след умирането на надеждата във Владислав Варненчик през 1444 г. Ако тогава част от рода на неродения още Драган е живял в Охрид, след разгрома, не­говите родители вероятно са избягали на Запад и по-късно са стигнали в Испания, за да се установят тук и търсят хляба си. По-късно се ражда Драган и отраства. Но може би и съобщението, в испанската енциклопедия, че Охеда е роден в гр. Куенка е вярно, при положение, че българският клон на рода му вече се е заселил тук. Де­тето, кръстено Драган, е твърде вероятно да е възпитано в патриотичен дух спрямо поробената си родина. През детството и юношеството си той е носел името, дадено му от родителите - Драган и записано в дневника на Мари-Мадлен сен Жо­зеф като "Драхан". Да припомним - тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида (в буквален превод Драган от Охрид).

    По-късната смяна на името му в Алонсо е разбираема, думата "драг, мил" е преведена на старо испански в Алонсо. Това също е повече от разбираемо - като млад човек той иска да се интегрира в обществото, в което живее. С подвизи и голяма смелост, както сочат източниците, успява да стори това. Сочи се героичният епизод, с който младежът покорил цяла Севиля, преди да тръгне да плава. Пред очите на кралица Изабела той се изкачил на върха на високо дърво, от което бързо се прехвърлил на Хиралда (висока църковна камбанария). Така или иначе, младежът не може да остане с име, което звучи повече от чуждо в тази страна. Затова най-вероятно е, да го е сменил или по свое желание или да е имало и закон, изискваш хората. които служат на кралския двор на Кастилия, да носят чисто испански имена.

    Иван Димитров поставя въпроса: защо се укриват документите за третото откривателско плаване на Алонсо де Охеда, от което през 2005 г. се навърш­ва точно половин-хилядолетен юбилей, който е и една от причините да предложим тези публикации. Ето какво пише Димитров по този повод. “Дори една карта на плаванията на Охеда чертае маршрутите на първото, второто и., четвъртото му плаване. А третото е пропуснато. Защо? Има целенасочен стремеж да са внуши, че всичко, свързано с третото плаване на Алонсо де Охеда, се е загубило, че няма данни, че не може да се възстанови нито по аналогия, нито дори и като хипотеза. Та нали тъкмо това плаване доказва, че не друг, а Алонсо де Охеда е първият европеец, излязъл на брега на Тихия океан, като е прекосил тясната ивица земя на Панама. А това значи да се объркат „истините" на традиционно приетата колумбистика…”

    Картата на Хуан де ла Коса, съставена в резултат на плаването на Алонсо де Охеда в 1499 г., когато той открива голяма част от бреговете на Южна Америка, се нарича "Мапа Мунди". Тя се пази в Морския музей в Мадрид. Завършена е в края на експедицията на Де Охеда, след пристигането му в испанското пристанище Санта Мария до гр. Кадис през юни 1500 г. В една статия на в. "Орбита" и списание "Нов Живот" от декември 1986 г., която всъщност е последната публикация по темата "Драган Охридски - Алонсо де Охеда", се казва, че на Мапа Мунди има надпис, който гласи, че откривателят на Южна Америка е БУРНТИАНС. "Орбита" и "Нов живот" сочат, че това е испанската транскрипция на арабската дума БУРДЖАН, която пък означава БЪЛГАРИН, като обяснява и фонетичните особености на испанския и арабския език и разкрива как арабското й звучене се е изменило в испанско. Освен това като пряко доказателство за българския произход на Драган Охридски се сочи и друго. Върху флагманския кораб на Охеда в "Мапа Мунди" е на­рисувано и личното знаме на мореплавателя - цялото зелено, в средата с голям червен щит, а пред него - бял боен български кръст. Тези неща говорят, че Охридски \или сам помни, или по предание на родители и деди пази свят спомен за отечеството си България.» Цели единадесет години древното българско народно знаме се развява по бреговете на Южна и Средна Америка, над редица острови като Куба, Ямайка, Доминика и др.  Всичко това от векове е известно на испанската наука, но... - слага многоточие сп. "Нов живот", което препечатва тази статия и изтъква, че популяризираните по-късно факсимилета на "Мапа Мунди", са подправени. От тази статия научаваме и това, че има забрана за преснимането на Мапа Мунди на Де ла Коса и Де Охеда. Векове наред тя се разпространява не в оригинала й, изготвен от Хуан де ла Коса, а в преправени варианти.

    Сочи се конкретно:

    Един от най-сериозните фалшификати на ,.Мапа Мунди -1500" е отпечатан в световноизвестния френски „Атлас женерал", издаден през 1909 г. Там е зали­чена топонимията, доказваща точния маршрут на Алонсо де Охеда по брегове­те на Южна Америка, за да не се види. че именно той е откривателят на Брази­лия. Изтрито е мястото, където Хуан де ла Коса завършва картата в 1500 г., все едно, че Охеда пристига втори след Пинсон. Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета. присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката. (Следва)

     

    5. Той e българин, а не безроден призрак!

    Още  една дузина основания на Димитров за утвърждаването на българския произход на Охеда. Тъжна кончина…

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета, присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката.

    Откритието за измамата е направено по време на броженията в Испанската гражданска война. Идва възмездието, пише в статия на в. "Орбита" и в сп. "Нов живот" от онова време

    През 1938 г. немският историк и известен учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на този материал, има далечен славянски произход. Прави подробно изследване на картата на Хуан де ла Коса.

    В разгара на Гражданската война, той успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта от 1500-та година и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство, изразено в подправянето на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак той издава единственото неподправено факсимиле на, . Мапа Мунди - 1500 г" в своята “Голяма история на света" издадена от Библиографския институт в Лайпциг през 1939 г.

    На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Иван Димитров, на 30.08.1982 г., пише във в. "Труд":Ние разполагаме с копие от не фалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.

    След края на Втората световна воина директорът на Централния военноморски архив на Бразилия Макс Жусто Гуедес, успява да снеме препис на „Мапа Мунди-1500", като установява с точност всички надписи върху новооткритите брегове на Южна Америка. Така той успешно прочита всичко, но не може да разбере какво означава БУРНТИАНС в надписа: „Тези брегове бяха открити за Кастилия в година 1499, като откри­вателят беше БУРНТИАНС!". “Г-н Макс Жусто Гуедес бе любезен да ми изпрати това свое изследователско постижение - пише Димитров, - което при последва­лата обработка даде отново неопровержими резултати, че БУРНТИАНС е арабската дума БУРДЖАН, употребявана и от испанците и означаваща БЪЛГА­РИН.”

    Искам да представя и други убедителни доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя с някои съкращения, поради липса на достатъчно място.

    1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли един евентуален потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.

    2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и много земя. Но Алонсо де Охеда се отказва. Възниква въпросът - защо? Някои западни изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва и за освобожде­нието на България.

    3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?

    4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".

    5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизиторския съд на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.

    6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.

    7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конъл през XV век, които се намират в Англия, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.

    8.Двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида" се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.

    9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия, злато. А на България - стремежа да накара Обединеното кралство да воюва срещу Османската империя – “твърдият му вътрешен импулс, благородната му кауза, си остава загадка" пише и изследовате­лят Андерсън.

    10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо­дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим. Към края на живота си той изпо­вядва, че не е изпълнил дълга си и според каноните на църквата иска да превърне костите си в стърга за краката на богомолците.

    11. Нито един от съвременниците му не съобщава да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелава да умре в Испания, макар че през последните години от живота си има нужда от подкрепа.

    12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида". Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри" и “хри” потъмняват, губят буквата „р" и се преобразуват на сричките „фе" и ,,хе". По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”

    Доказателства. Доказателства,..

    Ние българите трябва да направим тъй, че испанският мореплавател и откри­вател да не е вече безродник, а неговият дух да бъде приютен, макар след петстотин години, в Отечеството му и той да намери покой. Дали костите му наистина са зазидани в църквата на францисканския ма­настир в Санто Доминго. Мисля, че консултации с Доминиканската република няма да направят невъзможна тази идея. Алонсо де Охеда заслужава почтено място в България! Нека да го поменем в годината 2015-а, в която се навършват точно 515 години от началото на третия му поход, документите, за който са или изчезнали или укрити умишлено в миналото. Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

    (Спедва)

     

     

    6. Той е българин, а не безроден призрак

    Триумф: Чуждестранни енциклопедии идентифицират Алонсо де Охеда като испански мореплавател, роден в България

    Петър НАНЕВ

    (Продължение от миналия брой)

    Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

    Освен Иван Димитров цитирахме и някои чуждестранни автори, писали за Де Охеда - Охридски. Но трябва да споменем, че още през 1960 г, българският писа­тел Владимир Полянов е написал голям очерк за Алонсо де Охеда в книгата си “Епоха на смелите” (издателство “Народна младеж”). Тогава обаче не е съществу­вала тезата за българския произход на Де Охеда. Въпреки това Поля­нов, ръководен от някакво девето чувство за близост с този мореплавател пише с топлота и симпатия за него. Той е описал тра­гичния край на конквистадора на остров Еспаньола.

    “Пирати срещат в морето и кораба на Алонсо де Охеда. За миг той загубва богатството, което с кръв и мъка е събирал. Когато след това стига в Еспаньола, няма нищо друго освен своето име, своята шпага, мъката и горчивината в душата си. От тия неща ценно се оказва все още неговото име, защото успява да натовари на кредит единкораб с храна. Тоя кораб той изпраща с доверения си приятел Енсизо в Сан Себастиан.

    Сам той остава в Еспаньола с надежда да постигне нещо повече, да намери други кораби, още хора, още храна, за да може да продължи делото си в Нова Андалузия - гр. Сан Себастиян.

    Шест години се лута в Еспаньола, хлопа от врата на врата. Защото чува какви нещастия се струпват на хората в Сан Себастиан и удвоява исканията си. Чуват за събитията в Сан Себастиан и тия, които биха могли да му помогнат, стават по-въздържани. Дрехите му се протъркват, ботушите му се скъсват, косите му, макар трудно, побеляват, лицето му побледнява и отслабва, мъката по изоставените другари гложди сърцето му. Призраци и видения го разкъсват. С годините той все по-рядко хлопа по вра­тите на големци и приятели затова пък гледа с помътени очи. Чука по масата в кръчмата на Сан Доминго, все повече одрипавял, побелял и подпухнал. И потиска мъката си, и прогонва виденията и призраците с ракия, докато един ден през 1515 г. заспива на една маса и не се събужда...”

    Аз лаикът съм разбрал едно и претендирам, че то е вярно: Научните открития много често са били отричани, авторите им са изживявали непосилни мъки, инквизиция, понякога са отнемали живота им, а после... са ги реабилитирали, дори са ги канонизирали за светци. Какво би попречило на нашите учени смело да навлязат в спор, който би издигнал авторитета на българската наука. Щом спорът дори за родното място на Колумб още не е решен и продължава от векове, какво толкова страшно би станало, ако ние изтъкнем доводите си, че Драган Охридски - Драхан да Лихнида, приел испанското име Алонсо де Охеда, е българин.

    След потъпкването му в родината, Иван Димитров изпраща писмо до Академията на науките на тогавашния СССР и излага тезата си за българския мореплавател. Оказва се, че на руснаците съвсем не им било до изобличителен смях, а до доверие в изследванията на Ди­митров. Ето отговора от академията до него.

    “Дълбоко уважаеми др. И. Димитров, Вашето писмо бе изпратено в Географското общество на АН на СССР. Това общество прояви голям интерес към Вашите работи, и е готово да даде отзив за тях, но Ви моли да изпратите на неговия адрес Вашите научни трудове по резултатите от това изследване.

    Главен научен секретар: (подпис)”.

    Вероятно научните трудове на Димитров са били изпратени в Русия. После?...

    После, след време, се стига до триумф на неговата теза! Единайсет години спед разгрома и сриването на изследването на Иван Димитров в България, в издадената електронна руска “Большая енциклопедия Кирила и  Мефодия 1998” се помества следната статия, която ще предам фототипно в оригиналния й текст на руски. Тя е в издание, в чието съставяне участват стотици руски учени - авторитетни имена.

    Ето и статията, копирана непосредствено от електронната енциклопедия:

    “ОХЕДА (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (наст. имя и фам. Драган Охридский) (ок. 1470-1515), испанский мореплаватель, конкистадор. Родился в Болгарии. Участник (в 1493-95) 2-й экспедиции Х. Колумба. В 1499-1500 руководил экспедицией (совместно с А. Веспучи), открывшей берег Гвианы, побережье Венесуэлы и о-ва Кюрасао и Аруба, Венесуельский зал., оз. Моракаибо и п-ов Гуахира. Основал 1-ю испанскую крепость в Юж. Америке.”

    А ето и превода на български език:

    „Охеда (Hojeda, Оjеda) Алонсо де (истинско име и фамилия - Драган Охридски ( около 1470-1515), испански мореплавател, конквистадор. Роден в България. Участник (в 1493-95) във втората експедиция на Хр. Колумб. В 1499-1500 ръководил експедиция заедно с Америко Веспучи), откривайки брега на Гвиана, крайбрежието на Венецуела и островите Кюрасао и Аруба, Венецуелския залив, езерото Маракаибо и полуостров Гуахира.”Основал първата испанска крепост в Южна Америка.”

    Честито, българи, честито г-н Иван Димитров, може би от небето ти виждаш признанието за своя триумф. Мисля, че руската наука е доста­тъчно авторитетна, за да можем да отдъхнем и кажем, че много важна българска теза е възприета официално в една страна с постижения в историко-географските и космическите познания.

    Изпишете в Гугъл името Драган ОхрискиЙ и ще видите в много справочници на Русия зад това име да пише, че лицето е родено в България и че е съратник на Колумб.

    За съжаление, твоята страна, г-н, Димитров, все още не ти се е извинила, поне посмъртно, и не е потвърдила съгласие с 40-годишния ти къртовски труд...

    Каква е загадката на българина Алонсо де Охеда? Оказва се, че най-великите конквистадори, са започнали откривателската си дейност в неговите отряди и екипажи. Америко Веспучи е само един от тях. Той се връща в Испания и се провъзгласява за откривател, докато Алонсо продължава ветроходните си походи по новите земи. Друг велик конквистадор е ученик на Алонсо - Франциско Пизаро помага на Де Охеда при изграждането на първото споменато европейско поселище на континента - Сан Себастиян. Този Пизаро, превзема петнадесет годи­ни след смъртта на Охеда империята на инките. С Де Охеда е работил и се е учил от него и Хернандо (Фернандо) Кортес. Великият завоевател на Мексико тръгва на поход срещу империята на ацтеките, само три години след кончината на  Алонсо де Охеда - Драган Охридски.

    Господи! Алонсо де Охеда, е отхвърлен от всички и е оставен да издъхне гла­ден, беден, болен и безпомощен. Така е и с останалите велики откриватели на Новия свят. Те умират в нищета, в забвение.

    Но духовете им днес са реабилитирани и уважавани от техните и други народи. Само скитащата душа на Алонсо де Охеда витае по морета и океани и не може да намери покой и мир, защото никой народ не я приема?! Неговият дух от 1515-а г. броди като демонизиран холандски призрак по света и чака неговия народ, да го приюти.

    Този дух иска някой да му каже: ти си Драхан да Лихнида - Драган от Охрид - Драган Охридски. Щом е трябвало да служиш на кралете на Испания е трябвало да бъдеш Алонсо де Охеда. Този дух иска някой да му каже:

    За нас ти си български великомъченик и светец, а не безроден призрак!

    (Край)

     

     

    • 662
      публикации
    • 121
      коментари
    • 212734
      прегледи

    Последни публикации

    smirena
    Последна публикация

    Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят.                                     Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се виждаме,защото сме вглъбени в себе си и се оказва, че сме по бедни от хората,които имат малко, но го ценят, че за много от нас красотата е в чистотата на помислите.Да бъдем по добри и верни на най - съкровенното в себе си, душата,нежността и обичта към всичко,което ни заобикаля.

  8. НАСА – CGI-измами, Зиро-Джи самолети, басейни и акробатика - Част Втора

     

    Ето, тук именно, с последната дума на CGI и компютърните технологии за цифров видео-монтаж, благодарение на милиардите бюджетни долари, се заснемат всички излизания в „открития космос” на НАСА.

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 24.jpg

    Примери за CGI-монтаж, с прилагане на зелен екран.

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 32.jpg

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 33.jpg

    Но, за наше щастие, „специалистите” от НАСА, дали умишлено, както Стенли Кубрик при инсценирането на „прилуняванията” на мисиите Аполо, или по невнимание, винаги оставят следи, за разпознаване на фалшификациите. Най-явните гафове се правят при снимки в „открития космос”, както например при излизането на майор Тим Пийк. На кадрите, по-долу, от тази „космическа разходка”, от пръв поглед става ясно, че тя представлява CGI-монтаж, тъй като се виждат отраженията на студийното осветление в скафандъра на Астро-НЕ-то.

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 35.jpg

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 36.jpg

     

    Други обичайни гафове са въздушните мехурчета, издигащи се от скафандрите към повърхността на водния басейн.

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 25.jpg

     

    Или пък подаващи се през люковете водолази в леководолазна екипировка.

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 26.jpg

     

    Вече чувам, как читателят негодува: „Но какво означава всичко това? Та нима Международната космическа станция е измама? Ами „Мир” преди това? А Космическите совалки?! Ами повече от 20 000 спътника? Нали от 50 години насам Човек „ОВЛАДЯВА КОСМОСА”!!!”

     

    Измамата за „космическите полети”.

     

    За голямо наше съжаление, измамата е пълна и всеобхватна! Принципът, залегнал в основата на реактивната и ракетната техника е Третия Закон на Нютон, който гласи: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Това означава, че е абсолютно необходима веществена среда, като въздух, вода или друга такава, за да има от какво да се оттласне реактивният двигател. Тези двигатели извършват постъпателни движения, само защото изхвърляните с голяма скорост от тях газове в определена посока оказват налягане върху частиците от средата, в която се намират (въздух, вода) и тези частици ги изтласкват в противоположната посока. Следователно, във вакуум реактивният двигател (самото име обяснява принципа му на действие) би бил напълно безполезен, тъй като там няма частици, с които да взаимодейства. Следователно, ракетните двигатели, явяващи се частен случай на реактивните двигатели, с разликата, че носят горивния окислител на борда на превозното средство, въпреки че могат да достигат до по-големи височини, където кислородът би бил недостатъчен за конвенционалния реактивен двигател, в никакъв случай не биха могли да работят в отсъствието на веществена среда, т.е. във вакуум! Когато разглеждаме снимки или видео-материали на изстрелвания на , която неминуемо ги отвежда отново на повърхността.

     NASA - CGI _ STAMAT - 27.jpg

    NASA - CGI _ STAMAT - 28.jpg

     NASA - CGI _ STAMAT - 29.jpg

    NASA - CGI _ STAMAT - 30.jpg

    Това са четири кадъра от официалното видео на НАСА на изстрелването на Аполо 11. На първия ред е полетното време, на втория – височината на полета, а на третия – скоростта. Височината на полета и скоростта, според стойностите на екрана, непрекъснато се увеличават, но когато гледаме видеото ясно виждаме, че ракетата описва парабола и след 2 мин. и 20 сек. полетно време започва понижение на скоростта, снижаване и неизбежно приземяване.

     

    NASA - CGI _ STAMAT - 31.jpg

     

    А какво да кажем за „сателитите”?! Когато гледаме направо смехотворно нескопосаните конструкции на така наречените „сателити”, уж с компютърна техника на борда, които би трябвало да се носят с над 29 000 км/ч всред метеорити, микрометеорити, десетки хиляди останки от себеподобни, ужасяващо висока радиация и невъобразими температури от 2500°C до 15000°C, коментарът като че ли е излишен, но все пак...

    Металите (без да споменаваме пластмасите!), използвани в сателитите са алуминий, злато и титан и имат температури на топене съответно 660°C, 1065°C и 1668°C, като и трите са далеч по-ниски от 2500°C, температурата на която биха били изложени в термосферата, където уж се носят. Обикновените компютри започват да забиват и изгарят далеч под 100°C, но температури от хиляди градуси, естествено, не влияят по никакъв начин на компютрите на сателитите, използващи същата елементна база.

    В Уикипедия четем: „Температурата (там) зависи от слънчевата активност и може да се повиши до 15 000°C. Въпреки високата температура, човек няма да изпита чувство за топлина, защото частиците са преклалено близо до космическия вакуум и почти нямат контакт с други повърхности и съответно не могат да предават топлина. Нормален термометър би отчел температура 0°C.

    Това вече е напълно абсурдна небивалица!!! Кое от двете е вярно: 1) 15 000°C или 2) 0°C??!! И как са измерени тези температури, като не могат да се почувстват, т.е. да се отчетат??!! Авторите на тези съчинения е по-добре да пъхнат ръка във фурна, загрята само до 200°C и да проверят дали температурата има значение. В цитираните нелепици ярко изпъква една от основните цели на образованието и медийната пропаганда, наложени от Илюминатите, да вкара човешкото същество в когнитивен дисонанс - психологически конфликт в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, като по този начин умъртви критическото мислене и в крайна сметка пороби изцяло човешкия ум.

    А когато изследващият разбере, че системи като LORAN и DECCA далеч преди „сателитите” са вече установени и работят отлично, като използват само наземни технологии. Че днес оптичните кабели свързват интернета през океаните и гигантски кули с клетките на GPS системата триангулират сигналите. Че ТВ „сателитните” чинии приемат сигналите си от ретранслаторните кули, а йоносферното отражение позволява на радиовълните да се разпространяват навсякъде по Плоската Земя, човек осъзнава, че отново е станал жертва на поредната манипулация на Властващия Елит и всички съвременни комуникации всъщност се създават само с НАЗЕМНИ средства.

     

    ***

     

    „Образованието е чудесно нещо, но когато ти се дава, винаги помни, че нищо което си струва да знаеш някога ще бъде изучавано.”

     

    Оскар Уаилд

     

    ***

     

    „Само малките тайни се нуждаят от опазване. Големите се пазят в тайна поради недоверчивостта на обществото.”

     

    Маршал Маклуън

     

    ***

     

    Много е трудно човешкият ум да разбере и вникне до най-малките подробности в усъвършенстваните с хилядолетия методи за манипулация и измама и в техническата им конкретика. Обаче, ние трябва да сме благодарни, че сме благословени да живеем в това време на постепенно пробуждане, осъзнаване на Истината и откриването на пътя към освобождението ни.

    Имах един сън. Сънувах, че се прибирам вкъщи по обичайния си път. По този път, който винаги следвам към вкъщи и неведнъж съм сънувал. Но в съня ми имаше нещо необичайно. Оттук-оттам непрекъснато изникваха разни люде, твърдящи съвсем убедено, че това не е пътят към моя дом! Всячески се опитваха да ме накарат да повярвам, че вървя по грешен път, че сега наистина съм се загубил и че трябва да ги последвам, за да стигна дома си. Тези същества бяха гротескно-изкривени, уродливи, войнствени и застрашителни. Те използваха какви ли не измами, уловки, преструвки и дори заплахи, за да ме отклонят от пътя към дома ми. Но аз дори за миг не се колебаех и без да им обръщам никакво внимание следвах пътя си. Вървях сигурно и неотклонно по пътя към моя ДОМ!

    Когато се събудих, веднага и съвсем осезателно разбрах посланието на съня. Всички ние, ЧОВЕЦИТЕ, имаме един ДОМ, към който непрекъснато вървим в продължение на всичките си прераждания и това е домът на нашия Създател. Всички ние, обаче, сме постоянно и преднамерено заблуждавани и нарочно обърквани по пътя си към него, посредством таен хилядолетен заговор.

    ***

     

    „Тези, които могат да те накарат да повярваш в нелепости – могат да те накарат да вършиш и зверства.”

     

    Волтер

     

    ***

     

    „Най-опасният човек за всяко правителство, е човекът, който може да обмисля нещата за себе си... Почти неизбежно той достига до заключението, че правителството, под властта на което живее, е безчестно, безумно и непоносимо.”

     

    Х. Л. Менкен

     

    ***

     

    Тези, които ни объркват, заблуждават, мамят и лъжат са една малка клика от заговорници, поробващи ни напълно, за да използват нашата енергия за лично облагодетелстване. Те понякога биват наричани Криптокрация (Тайните Властващи – от гръци „κρυπτός - скрит иκράτος” – власт), но са също така известни като Илюминати (да не се бъркат с Баварските Илюминати, основани през 1776 година). Този напълно скрит и непонятен за обикновения човек, властващ от хилядолетия Войнстващ Елит, използва Тайните общества като: Клуб на 13-те, Клуб на 33-те, Клуб на 300-те, БНай ББрит, Масоните, Тамплиерите, Розенкройцерите, Опус Деи, Череп и кости, Мафията и много други, за да спуска надолу по йерархическата стълбица своите заповеди. От своя страна Тайните общества използват полу-тайни организации с ограничен достъп като Кръглата маса и нейните комисии и групи: Тристранната комисия, Билдербергерите, Съветът за външна политика, Римския клуб и други, за да владеят и контролират, чрез ООН и неговите структури, всички правителства по целия Свят. Властта и контролът върху правителствата на всички държави по целия Свят се осъществява посредством механизмите на икономическата зависимост от 13-те Банкерски фамилии, емитиращи всички валути и осъществяващи всички разплащания между държавите чрез BIS (Банката за международни разплащания).

    Целта на хилядолетният заговор срещу Човечеството е изцяло демоничен. Етимологията на думата „демон” (dai-mon-) идва през Латинския, Гръцкия и Санскрит от Праиндоевровейския език-основа  и означава „Този, който разделя от Монадата”, а Монадата е Единният, Вечен и Въздесъщ – Творецът-Творение. Това е именно основната крайна цел на Илюминатския заговор - така напълно да обърка, измами и излъже отделния Човек и съвкупно цялото Човечество, че изцяло да ни отдели от нашия Творец, разкъсвайки животворящата взаимовръзка, одухотворяваща душата на всеки от нас. Прекъсвайки връзката си с Творецът, ние се оказваме в обвързано робско положение спрямо този, който я е прекъснал – нашия поробител. Така, душата на всеки от нас бива завинаги духовно обвързана със същности, не само нямащи нищо общо с нашия Създател, но и активно противопоставящи му се, т.е. Демоните – Падналите ангели. Следователно, ставайки роби на съществата отрекли Творецът-Творение, ние също се опълчваме срещу него – нашия Създател.

    Това хилядолетно начинание, наричано в кръговете на посветените „Великото дело през вековете” - „The Great Work of Ages” (първото мото от Великия печат на САЩ е „Novus ordo seclorum” – „Новия ред през вековете” или „Новия Световен Ред”), „се увенчава с успех” („Annuit Cœptis” – „Начинанието ни се увенчава с успех” – второто мото от Великият печат на САЩ) едва в последно време, благодарение на съвременните компютризирани средства за комуникация и масов умствен контрол.

    Флагманът на демоничния заговор срещу душата ни се нарича Светско Образование. Както съм писал и преди, давайки на децата своя символен език на измамната си, безнравствена и бездуховна „наука и култура”, Масоните-„учени”-материалисти, обслужващи интересите на Илюминатския Елит ги индоктринират в своята Слънцепоклонническа-материалистко-Сатурнистко-Сатанистката религия, откъсват ги от родовите корени и ги правят роби на своите прищевки. Материалистическата наука, обслужваща Светското Образование, е фундаментът, върху който се гради имамната парадигма на Криптокрацията. Съвременната материалистическа наука учи Човешките деца, че те са се появили съвсем случайно, абсолютно без никаква причина, чрез еволюционната верига на невероятната непредсказуема случайност, започваща в първичното море от едно едноклетъчно и преминаваща през амеби, риби, влечуги, „динозаври” (напълно сатанинско измислени същества), маймуни и маймуночовеци, населяващи въртящо се около себе си с много над свръхзвуковата скорост скално кълбо, с океани върху повърхността, наречено „планета”, обикалящо с невъобразима за ума скорост от 107 000 км/ч около Слънцето, което заедно с нас и други т.нар. „планети”, лети с почти милион километра в час около въображаема „Галактика”, носеща се с много милиони километри в час от Големия взрив преди 14 милиарда години, възникнал от АБСОЛЮТНОТО НИЩО, който вместо да разруши това същото НИЩО, като всички други взривове, станал причина за цялата невероятна хармония, красота, светлина, любов и живот около нас и, естествено, това всичкото е станало по погрешка, съвсем случайно, без ТВОРЕЦЪТ-ТВОРЕНИЕ!

    В действителност, Съвременната Наука - езикът, на който властващият Илюминатски Елит задължава всички нас, още от детските си години да говорим, е неговата религия и се нарича Материализъм. Задълбочавайки се в тази религия, безпристрастният изследовател с трезв поглед би открил нейните божества. БОЖЕСТВАТА в пантеона на Елита са: Материята, Случайността и Големият Взрив. Абсолютно никаква дейност в съвременните Университети, „научни и изследователски” институти и Академии не може да бъде извършена без участието на тези ТРИ БОЖЕСТВА – Материята, Случайността (Хаосът е неин „частен случай”) и Големият Взрив. Те се използват във всички съвременни „научни” разработки. Без тях не може да „мине” нито една „научна” работа. Това е така, защото тези три божества заменят Творецът-Творение в парадигмата на Илюминатския Елит и служат за причина и обяснение на Вселената. „Научното” обяснение на Вселената е твърде неправдоподобно, измамно и нескопосано съшито с бели конци, но това е без значение за индоктринираните маси, тъй като те досмърт безрезервно ВЯРВАТ В „НАУЧНИТЕ АВТОРИТЕТИ”. По този начин, демоничната религия на Падналите Ангели, наречена „Съвременна Наука”, чрез разтрогването на съкровената ни изконна и извечна връзка с нашия Създател, покварява мисълта, заробва сърцето и погубва душата на Човека.

    Въпреки всичко това, могат да минат много десетилетия от живота ни или дори да минат много прераждания, можем многократно да бъдем обърквани, мамени и лъгани от „доброжелателството” на „научните авторитети”, но в края на краищата ние винаги се прибираме у дома, винаги намираме пътя до нашия Създател! Това е така, защото във всеки един от нас има частица от Творецът-Творение – Духът, обитаващ най-съкровената част на нашето Аз, един тих глас, който, ако се вслушаме в него, вечно ни нашепва:

    „Ти си вечна, безсмъртна и безценна частица от Творецът-Творение, роден си отново на тази Земя, за да извървиш пътя, който,  с помощта на твоите духовни учители, предварително сам избра, когато беше в трансценденталния свят и си призван да твориш добро и да жадуваш просветление и освобождение...”

     

     

     

    Мир  и  Любов !!! 

    СТАМАТ

     

     

    8-ми Февруари 2016 година

     

  9. Лорито
    Последна публикация

    Според вас има ли ??  Според мене няма защото всеки в живота си греши дори и да не иска.

    • 4
      публикации
    • 5
      коментари
    • 605
      прегледи

    Последни публикации

    Лорито
    Последна публикация

    Моля дайте ми идеи за някоя нова тема свързана с модата понеже в момента не мога да се сетя. Мерси предварително

  10. PULSTAR

    • 1
      публикация
    • 2
      коментари
    • 452
      прегледи

    Последни публикации

    pulstar
    Последна публикация

    Здравейте искам да попитам дали може някой да ми помогне с моя проблем с бъгватето в Rainbow Six Siege!

    става черно навсякъде и се смесват цветове някой път , не знам какво да правя !

  11. witness

    • 3
      публикации
    • 0
      коментари
    • 474
      прегледи

    Последни публикации

    witness
    Последна публикация

    9. Но говорят още фригите, че Бащата на цялото е Амигдалон, не дърво, а онзи предсъществуващ бадем, който съдържа в самия себе си съвършения плод, сякаш пулсиращ и движещ се в дълбините му, който разкъсал утробата си на две и породил своето невидимо, безименно и неизразимо дете, относно което разискваме. Понеже ἀμύξαι е като да се разцепи и разпукне на две, също като при възпалените тела с нещо набрало в тях, наричани ἀμυχàς[1] от лекарите, които ги разрязват. Така, казва, фригите назовават бадема, от когото предхождаше всичко и беше роден Невидимия, чрез когото станаха всички неща и без когото нямаше да възникне нищо. И говорят фригите, че оттам роденият е Свирач (на сиринкс[2]), понеже роденото е хармонизиран дух. Защото „Бог е дух; затова – казва, – нито на тази планина, нито в Иерусалим истинските поклонници ще се покланят, а в духа.”[3] Защото духовно, казва, е поклонението на съвършените, не плътско. Освен това духът, казва, [е] там, където и Бащата е призоваван, и Сина, от когото [и от] Бащата е произлязъл.[4] Този, казва, е многоименният, с безброй очи Невъзприемаем, към когото всяка природа се стреми, но по различен начин. Това, казва, е речта[5] на Бога, която е реч известяваща голямата сила. Затова трябва да бъде запечатана, скрита, забулена и лежаща в жилището, където коренът на цялото e бил основан – (коренът на) Еони, Сили, Мисли, Богове, Ангели, Духове пратеници, съществуващи, несъществуващи, породени, непородени, невъзприемаеми, възприемаеми, години, месеци, дни, часове (и на) неделимата точка[6], от която започва най-малкото да се разширява последователно. Която неделима точка, казва, бидейки нищо и състояща се от нищо, ще се разшири сама от собствената си мисъл до някаква непредставима величина. Тази, казва, е царството на небесата, синапеното зрънце, безкрайно малката иманентна в тялото точка, която била познавана единствено от духовните. Това, казва, е казаното: „Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.[7] И по този начин прибързано заявяват, че по собственото им мнение всичко, изричано и вършено от хората, се оказва духовно. Откъдето следва според тях, че дори изпълнителите в театрите не говорят и не представят нищо спонтанно. Например, казва, когато народът се е събрал в театъра и някой навлечен с особен костюм дрънка на цитра и пее, така възпява великите мистерии, без да разбира какво казва:

    «Дали си потомък на Кронос или на блажения Зевс,
    дали на
    великата Рея,
    поздравявам те, Атис, ти, печална песен на Рея,
    наричат те асирийците трижди копнеещия Адонис,
    зоват те Озирис египтяните,
    небесния рог на месеца елините, София,
    самотракийците почитаемия Адамна,
    тесалийците Корибант и фригите понякога Папа,
    понякога труп или Бог, или Безплодния,
    или Пастир, или зелен клас ожънат,
    или мъж от плодовития Бадем роден
    като Свирач на сиринкс»

    Този, казва, е многообразният Атис, когото възпявайки, говорят така:

    «Ще възпея Атис на Рея, не с бумтеж на камбани,
    нито с
    тръбите бучащи на Идаеанските Курети,
    но ще присъединя песента си към Фебовата лира,
    евое, еван,
    като Пан, като Бакхус,
    като пастир на
    светлите звезди.»

    Заради такива и подобни речи те постоянно посещават мистериите на Великата Майка, смятайки, че чрез разиграваното там напълно проникват в смисъла на цялата тайна. В действителност нямат нищо повече от разиграваното, освен че не са евнуси. Само делото на евнусите осъществяват докрай. Защото наставляват (последователите си) крайно сурово и бдително да се въздържат от връзки с жени. А останалата работа, както обстойно говорихме, изпълняват също като скопените[8].

    Тези, нарекли се Наасени обаче, почитат не друг, а наас; а Наас е змията, от която, казват, идва името на всички храмове под небето – от Наас. Както и че единствено на змията е посветено всяко светилище, всяка инициация и всяка мистерия, и че въобще не може да се намери под небето посвещение, в което да не участва храмът и Наас в него, от която е и получил названието си наос. Тъй като змията е влажната субстанция – казват тези също като Талес от Милет, – и че въобще никое от съществуващите неща, безсмъртни или смъртни, одушевени или неодушевени, не може да се състои (да се удържа свързано) без нея. И че всички неща са ѝ (му) подчинени и че тя е добро и съдържа всички неща в себе си като в рог на еднорог бик[9], така че да донася красота и разцвет на всяко от тях според собствената им природа и своеобразие, сякаш е пребродила всичко и «сякаш преминала през Едем, се разделя на четири начала.»[10]

    Едем пък е мозъкът, казва, тъй да се каже ограничен и обвит в обграждащите го покривала като в небеса. И разглеждат пребиваващия в пределите на главата Човек като Рая. Затова смятат, че «реката, изтичаща от Еден» - тоест от мозъка – «е разделена на четири реки и името на първата река е Фисон; тя е която обикаля цялата земя Хавилат, дето има злато и златото на тая земя е добро, и има бдолах и камък оникс.»[11] Това, казва, е окото, свидетелстващо чрез своето благородство и багри за казаното. «Името на втората река е Гихон; тя обикаля цялата земя Етиопия.» Това, казва, е (органът на) слуха, защото е нещо подобно на лабиринт. «Името на третата река е Тигър; тя тече срещу Асирия.» Това е обонянието, защото течението му е много бързо. И тя «тече срещу Асирия», понеже при вдишване притегленият от външния въздух дъх влиза по-рязко и силно, отколкото при издишването. Защото такава, казва, е природата на дишането.

    «Четвъртата река е Ефрат». Това е устата, която е мястото на молитвата и входът на храната, развеселяваща[12], подхранваща и отпечатваща  духовния съвършен Човек. Това, казва, е водата над твърдта[13], относно която Спасителя е рекъл: «да би знаела кой е Оня, Който ти казва: «дай Ми да пия», ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал жива вода струяща[14] При тази вода, казва, идва всяка природа да подбере собствените си субстанции и от тази вода идва към всяка природа каквото е свойствено за нея наистина повече, отколкото желязото за магнита, златото за шипа на морския ястреб и сламата за кехлибара. Но ако някой, казва, е сляп от рождение и не е виждал истинската светлина, озаряваща всеки дошъл на света човек[15], нека възвърне зрението си чрез нас и да съзре сякаш през някакъв рай, засаден с всякакви растения и семена водата, струяща сред тях. Нека види още, че от една и съща вода маслината подбира и извлича за себе си масло и лозата вино, и всяко от останалите растения според собствения си род.

    Но този Човек e без почит в света, казват, и скъпоценен [на небето, предаден] от онзи, който не знае, на който не Го познава, и пресметнат като капка из ведро[16]. Защото ние сме духовните, казва, събиращи собственото си от живата вода, течащият през средата на Вавилон Ефрат, и преминаващи през истинската врата, която е блаженият Иисус. И ние единствени от всички хора сме християни, чрез третата врата довеждащи докрай мистерията и помазвани там с безмълвно помазване от рога като Давид, не от пръстен съд, казва, като Саул, съжителстващ със злия демон на плътската страст[17].

    10. Тези неща, разбира се, приведохме като няколко от много: защото безбройни са пустословните и подобни на лудост начинания на глупостта. Но след като изложихме според силите си техния непознаваем Гнозис, видя ни се целесъобразно да предоставим и следното. Този химн бил скалъпен от тях с намерението да възпяват всички мистерии на заблудата си така:

    Закон беше родов на всичко първичният Ум.
    А втори на Първородения беше пролятият хаос[18].
    И трета с труда си Душата спечели закона.
    Заради обвивката на водния[19] образ
    изнурявана учи, от смъртта покорена.
    Понякога царстваща, светлината съзира,
    а понякога в жалост захвърлена плаче,
    а понякога плаче и се радва (понякога),
    но понякога плаче и се съди
    (понякога),
    и понякога съдена, загива
    (понякога),
    и се ражда понякога, без изход изгубена
    в лабиринта на грижите зли.
    Но каза Иисус: „Татко, виж! – 
    на земята все още свирепата битка
    от Твоето Дихание я отклонява,
    диреща как да избегне горчивия хаос,
    не знае начина да го премине.
    Затова прати ме, Татко,
    печатите държащ, аз ще се спусна,
    еоните изцяло ще премина,
    мистериите всички ще разкрия,
    формите на боговете ще покажа.
    Тайните на този свят път,
    наречен Гнозис, ще предам.


    [1] ἀμυχή – скарификация

    [2] Пан-флейта. В Омировия химн към Хермес сирингата е спомената като изобретена от Хермес.

    [3] Иоан 4:21, 24

    [4] Според възстановката на Cruice.

    [5] ῥῆμα, не λόγος.

    [6] στιγμή – крайно малко неделимо количество: точка, миг; идеята, че линията и оттам всички пространствени тела последователно се разгръщат от точката, която няма нито размери, нито части.   

    [7] Пс. 18:4

    [8] Т.е. галите или корибантите – жреци на Рея или Кибела. – бел. Legge.

    [9] По-вероятна връзка с cornucopia – „рогът на изобилието”, рогът на козата (не бик) Амалтея. – бел. F. Legge.

    [10] Бит. 2:10

    [11] Бит. 2:10-14

    [12] Игра върху Ефрат и εφραίνει, “веселя се”.

    [13] Бит. 1:7; „твърдта” στερέωμα е небето, означаващо при Филон триизмерния и затова осезаем телесен космос. Предполагам, телесен просто в смисъл на обратното на умопостижим, започвайки от най-финото проявление на основните елементи; ср. Платон „Тимей” 53 с – „Първо, че огънят, земят, водата и въздухът са, разбира се, тела, е ясно на всеки, а всяка форма на тялото има и дебелина. Абсолютно необходимо е пък дебелината да се обхваща отвсякъде от природата на повърхността. А всяка плоска повърхност се състои от триъгълници. ...А началата, които се намират още по-нагоре от споменатите знае богът, а от хората този, когото богът би имал за приятел.”; 93 с – „...видимо живо същество, обхващащо видимите живи същества, осезаем бог, образ на бога, който може да се схване само с ума, най-велик и най-добър, най-прекрасен и най-съвършен, това едно и единородно Небе.” – прев. Г. Михаилов.

    [14]  „но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, коята тече в живот вечен.” – посочената от Иисус вода в Йоан 4:10,14; също в 13 логия на апокрифното евангелие от Тома: „защото си пил от кипящия извор, който Аз направих да избликне (или, който аз съм измерил).

    [15] Иоан 1:9

    [16] Ис. 40:15

    [17] 1 Цар. 10:1; 16:13,14

    [18]F. Legge чете φάος (светлина) вместо χάος с възражението, че в нито една гностическа доктрина душата не произлиза от хаоса. Текстът на този химн на места бил безнадеждно повреден. Може би противоречието изглежда привидно от гледна точка на безвременното присъствие на началото и края в причастните към Пълнотата „семена” или логосите, разгръщащи света-във-времето, сетивния космос – „...посети от Неизобразимия, чрез които целият космос се завършва; чрез които и започна да става.”

    [19]„Заради обвиващата я еленова форма”. ἔλαφον от кодекса Cruice заменил с ὑδαρὸν; Mead предпочита емендацията ἐλάφου (еленова кожа), за да подчертае връзката с ритуалите, посветени на Дионис – разкъсването на еленчето (душата) от менадите.

    • 1
      публикация
    • 0
      коментари
    • 508
      прегледи

    Последни публикации

    Всяко гориво, което се използва за дизелов двигател се нарича дизелово гориво. Тези горива се класифицират като 1D, 2D и 4D. Основната разлика между тях е точката на изливане - най-ниската температура, при която горивото тече. Втората разлика е вискозитета - съпротивлението на течността, която го кара да тече. Повечето дизелови горива са създадени от нефт, но съществуват и такива видове като биодизел и синтетичен дизел, които се добиват по различен начин. 

    • Употреба на 4D
      Те се използват при ниско-скоростни двигатели, като подводници и стационирани единици. 
    • Студено време
      1D дизела има нисък вискозитет и ниска точка на изливане, отколкото при 2D, така че е за предпочитане при ниски температури. 
    • Съображения относно 1D
      Това гориво притежава само 95 % от енергията, която предлага гориво 2D, като по този начин редуцира газта в километража и намаля конските сили. 
    • 2D Гориво
      То се използва при по-топло време. Също така може да се смесва с 1D, за да бъде ефикасно и през зимата.
    • Биодизел
      То е друг тип дизелово гориво, създадено изцяло от растителна или животинска мазнина. Някои видове могат да се миксират и с нефтено гориво. 
    • Синтетичен дизел
      Той се добива от материали като дърво, царевица, ряпица, слама и дори от боклуци и скрап. 
  12. Страстта ти ме поглъща цялата .. пълзи изгарящо по голото ми тяло ..

    Отразена във очите ти съм - премаляла ..

    отварям плахо моминските бедра ..

    Потъваш в мен .. всесилно и победоносно ..

    Задържаш този миг - Велик ..

    Звъни Вселената и всичко светва ..

    Започваш Бавно в мене да гориш ..

    Притварям влажните очи - Поех Безкрая .. и в неговият ритъм плътта ми затрептя ..

    В Блажена Страст понасят се телата ..

    Надига се вулкан Създал Света ..

    Не отвън ... във мене посипи греха ..

    И в този Свят момент греховен 

    Осъдени сме в погледа на грешната Земя 

    Амин! - се чува някъде високо ..

    Алилуя - запява хорът Ангелски в нощта ..

    Намериха се ! - шепнат всички Висши същества ..

     

     

    • 1
      публикация
    • 3
      коментари
    • 794
      прегледи

    Последни публикации

    Вероятно много от вас дори и не са чували за тези любопитни и забавни факти за акумулаторите. Нека се запознаем с тях:

    1. Един средностатистически човек ще трябва да върти 6 часа колело – генератор, за да зареди „умрял“ акумулатор. С други думи, 62 000 цикъла на завъртане на колелото за 6 часа ще бъдат достатъчни, за да доставят електрическа мощ за 1 час при спиране на ток в Китай. 
      kolelo generator.jpg
       
    2. Най-голямата батерия в света е с по-големи размери от футболно игрище и може да захрани 12 000 жилища за 1 час при спиране на ток. Тя се намира в Китай.Worlds-Largest-battery.jpg
       
    3. Най-голяма батерия в света съответства на 72 000 акумулатора. 
      72k-car-batterys.jpg
       
    4. Всеки ден обикновеният човек изгаря толкова количество енергия, колкото е необходимо за константното захранване на 2 х 60 волта на електрически крушки. Много от тази топлина се изпарява във въздуха и е трудно да се извлече полза от нея. Опитайте с една тенджера с вода, използвайки електрически крушки и вижте колко време е нужно, за да се заври водата. 
       
    5. Най-малката батерия в света е 3 мм дълга. Нужни са 200 000 000 000 000 (200 трилиона), за да стане еквивалент на един обикновен акумулатор за кола. 
  13. dimd
    Последна публикация

    Мъжки сълзи. Господи, благодарим ти !
    Не помня друг път да съм се чувствал така. 
    Малко са тези моменти. Май се броят на пръстите на едната ръка. 
    Признавам, плаках. 
    Както плака един дядо зад мен, когато чу гайдите. Ако искате вярвайте, човекът, който беше около 70-годишен, се разплака. Каза, че идва от другия край на България заради това. 
    Не е спал два дни преди шоуто, няма да спи още два, единият от които ще пътува с влак. 
    Да, имаше такива, които гонеха нощния влак и питаха къде е Централна гара...
    Само той може да накара хиляди българи да се съберат на едно място. 
    Да напълнят стадиона и да скандират "Един е Ицо". 
    Не президенти, премиери, патриарси, охранени депутати, излъскани фалшиви бизнесмени и надути силиконови героини за по една нощ. 
    Той е Господ. Няма други. Той е Христо Стоичков и ще остане завинаги единствен, неповторим, неподражаем и недосегаем.
    И той плака. Тресеше се като малко дете. 
    Обърна лице към небето, откъдето се изливаше порой. 
    Времето плачеше. 
    Плачеше за великия Трифон, който ни напусна толкова рано. 
    А трябваше вчера да бъде с него. 
    Да се пошегува, а после да завладее хората по трибуните. 
    Туньо го нямаше, но сигурен съм, гледаше отгоре. 
    И отново по лидерски напътстваше Христо и останалите момчета от златното поколение. 
    Малкото момченце с №3 изтича на терена при Стоичков, а в този момент някой прободе Камата с кама. 
    В 14-ата минута още веднъж. 
    Този път в памет на великия Йохан Кройф. 
    Летящият холандец, който промени футбола, също си отиде. 
    А трябваше да бъде с него. Да му даде последни наставления като преди истинска битка. И да седне на резервната скамейка с дългия бежов шлифер.
    Трябва да си небивал коравосърдечен идиот, ако тези моменти не те трогнат. 
    Мамка му, те докосват на дълбоко, бъркат там, където не можеш да се контролираш.
    А всъщност, трябва ли да се контролираш ?! 
    Колко често се случват подобни неща в България ?! 
    Колко често за три часа забравяш за кредити, сметки, високи цени, немотия и помията, която ни залива отвсякъде ?! 
    Колко често ставаш свидетел 40 хиляди да бъдат на едно мнение. 
    За Ицо няма две мнения. 
    Той е Господ. 
    Благодарим ти, Господи. 
    Благодарим ти, че ни накара да плачем. 
    Да плачем от радост и от мъка. 
    Да плачем за онова време, в което животът не бе такъв, какъвто е днес. 
    Благодарим ти, че видях мъжки сълзи в хиляди хора,надхвърлили 40, 50, 60 и 70 години. 
    Те не са от слабост. 
    Това са истински сълзи, които никой не може да им отнеме.

    Благодарим ти, Христо. Ще се видим след още 50. И на 100-годишния юбилей ти ще бъдеш Господ !!!

    СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

  14. Само преди няколко дни, на 17 април, гръмна скандал с американския разузнавателен самолет RC-135U, който приближи на 70 км руска територия в Балтийско небе, но бе изтласкан почти насила от Су-27. Кремъл и Белия дом си разменяха ноти, Кери и Лавров си говориха по телефона, но вече всичко е на път да се забрави. Пилотът на Су-то наруши мерките за сигурност, но към гражданските самолети, RC-135U пък искаше да добие информация в ущърб на сигурността на Русия.

    Американците са силови играчи във всички сфери на световното битие, особено в армията и конкретно във военната авиация. Те уважават и ценят силата, дори когато е проявена срещу тях. Затова тя трябва по-често да им се демонстрира.

    Историята помни случай, когато само броени дни преди да завърши Втората световна война, на 29 август 1945 г. в Далечния Изток в района на съветските войски край Канко се промъква американски В-29. Наложило му се да кацне с един горящ двигател.

    Първата кръв, която руснаците проливат на американци, е на 8 април 1950 г. над Балтика, когато разузнавателен самолет PB4Y Privateer от ескадрилата във Висбаден (Германия) нарушил съветското въздушно пространство над Либава (Лиепая) в Латвия. На предупрежденията американците отговорили с огън и целият екипаж от 10 души бил погребан в Балтийско море. През следващите години нищо не се променило съществено.

    САЩ и СССР/Русия никога не са публикували информация за победите и загубите в горещото небе на Студената война. Всички данни са на ентусиасти-летописци. Според едни данни САЩ в продължение на 10 г., от април 1950 г., са направили 81 опита да проникнат във въздушното пространство на СССР, при които 20 самолета не се завърнали в базите. (В интернет има достатъчно данни.) Според информация на германското авиационно издание Flug Revue, американците започнали своите разузнавателни полети над съветска територия през 1949 г. на специално преработени бомбардировачи с далечно действие. Тяхната задача била разкриване мрежата от радари на ПВО на СССР. До ноември 1960 г. от полети не са се завърнали 17 самолета – сред тях бил и U-2 на Франсис Пауърс на 1 май 1960 г.

    Точно месец по късно, на 1 юни, разузнавателен RB-47 от състава на 55-то авиокрило на ВВС на САЩ пресякъл северната граница на СССР в района на Архангелск. На прехват излетял МиГ-19 с капитан В. Поляков. Той настигнал нарушителя и без заповед го свалил на дъното на морето – толкова му стигнало търпението заради всекидневните излитания по тревога. От шестимата американци оцелели двама. Летецът бил веднага арестуван, но когато информацията достигнала до Москва, тогавашният държавен ръководител наредил да му докарат Поляков в кабинета: повишил го в звание майор, наградил го с орден и изпълнил желанието му да бъде преместен да служи в Украйна.

    На 28 ноември 1973 г. в небето на Закавказието подвиг извършил капитан Г. Елисеев с МиГ-21СМ. В Азербайджан откъм Иран навлязъл двуместен F-4 Phantom. Елиесеев го настигнал малко преди „иранецът” да се измъкне, а заповедта от командния пункт била категорична: да се унищожи. Елисеев взел решение да направи таран, при който загинал, а двамата от самолета-нарушител оцелели: инструкторът се оказал американец, а обучаем му бил иранец.

    На 17 юли 1981 г. шотландски търговец със съмнителна репутация наема за превоз на оръжие до Иран Canadair CL-44, като дава указания на екипажа да следва южно границата с Армения, без да я нарушава. При един по-голям завой те обаче преминават направо. Дежурният офицер в съветския КП не реагирал. На следващия ден транспортният самолет потеглил обратно от Иран за Турция и повторил дребната си хитрост. Този път от грузинското летище Вазиани излетял капитан Валентин Куляпин със Су-15ТМ. Той настигнал нарушителя няколко километра преди да напусне съветската територия, а имал под крилото само ракети за далечен ракетен бой. Направил таран на опашните плоскости на Canadair, за да изпълни заповедта да го спре. Екипажът на транспортния самолет загинал, Куляпин оживял и получил орден.

    Случаят с южнокорейския Boeing 747 на авиокомпанията KAL от 1 септември 1983 г. в Далечния Изток е толкова известен, че не заслужава внимание. Но си струва да се припомни, че преди това на 20 април 1978 г. пътнически Воеing 707 на южнокорейската KAL наруши северната граница на СССР, не изпълни командите на капитан А. Босов със Су-15ТМ, две ракети Р-60 продъниха крилото на „корееца” и той се просна на леда на замръзнало езеро. Оттогава преди полети над и край Русия южнокорейските пилоти се подготвят изключително старателно.

    Инцидентите с транспортните самолети, при това единият тараниран, поставят под съмнение основателността да се свалят транспортни самолети при неясна обстановка. Съветското държавно ръководство, при цялата си тоталитарност, си направило полезни изводи и остави Матиас Руст да кацне на Червения площад в Москва, вместо да заповяда да го свалят. Нужните изводи обаче не си направиха във Вашингтон.

    Впрочем не е съвсем така: Американците тогава осъзнаха простата истина, че тяхната авиация и ВМС не трябва да приближават границите на СССР с изключена бордова електроника, защото тя ги демаскира, но ги обозначава и пази.

    Например фрегатата „Йорктаун” (USS CG 48 Yorktown) и разрушителят (есминецът) „Керън” (USS DD-970 Caron) през 1986 г. навлязоха в съветските териториални води с напълно включена бордова апаратура. В началото на 1988 г. операция на съветския флот отказа „Йорктаун” и „Керън” да се пъхат там, където не им е работа.

    За награда на търпеливите читатели ще им предложим нещо много любопитно – историята на военния летец Василий Цимбал. Той се отличавал с изключителна храброст, дързост, лекомисленост и доза авантюризъм. Служил в Далечния Изток, където издухал вертолет от „приятелски” самолетоносач.

    Изпратили старши лейтенанта да служи в Килп Явр край Мурманск. Задачата на полка била да не допуска нарушение на границата в района на Баренцово море. Силите на НАТО водели активно наблюдение на съветските подводници – във въздуха постоянно имало техни самолети и вертолети. На летците им се налагало на ден по 7-8 пъти да излитат по тревога. А дежурели през ден.

    Цимбал решил да си отмъсти по нестандартен начин. Прелитайки над палубата на самолетоносача на броени метри, той включил над нея системата за аварийно изхвърляне на горивото, все едно се „изпикал” от горе. Вертолетите започнали да долитат по-рядко.

    На 13 септември 1987 г. в района на Баренцово море долетял норвежки разузнавач P-3 Orion. Веднага дали команда на Василий Цимбал да излети със Су-27 с борден номер 36.

    Цимбал заварил норвежкия „Орион” да хвърля хидроакустически буйове над фарватера, които ще засекат излизането на съветските подводници в морето.

    Приближаването на Су-27 не дало резултат, обърнал корема с ракетите – пак същото. Два пъти влязъл в атака с цел да респектира „Ориона” и да го изкара от курса с реактивната си струя. Напразни усилия.

    Мушнал се под тялото на „норвежеца” с цел да спре пускането на апаратурите. При една от маневрите с левия си вертикален стабилизатор удря винта на крайния десен двигател – разхвърчали се парчета, те дори пробили тялото. „Орионът” незабавно взел курс съм летището си.

    На Цимбал обаче това му се сторило малко и той решил да догони самолета-разузнавач, за да затвърди успеха и да се сбогува както подобава. Изпреварил го малко и приложил „специалитета” си от самолетоносача – пуснал му и на него порция керосин право върху кабината. Приземил се благополучно на Килп Явр.

    Авиотехниците веднага забелязали липсващото парче метал върху стабилизатора и попитали пилота за какво става дума. Цимбал вдигнал рамене и им отговорил, че няма представа. Не го разпитвали, знаели, че не е от разговорливите, и просто сменили стабилизатора.

    Бурята избухнала вечерта, когато повреденият „Орион” се прибрал в Норвегия. Съветският посланик в Осло бил извикан в МВнР, където му предали протестна нота и куп фотографии на Су-27 с борден номер 36. Дипломатът незабавно доложил в Москва.

    Започнало разследване, при което Цимбал не обяснил нищо смислено. Международният военновъздушен скандал бил „замазан” и затихнал, всички се постарали произшествието да бъде забравено.

    В района на съсредоточените съветски подводници в Баренцово море няколко дни не се появили натовски разузнавателни самолети. А всяко следващо сближение с руските „Су” било съпроводено с истерични крясъци по радиото, последвано от панически изявления от представители на НАТО.

    Що се отнася до Цимбал, той бил изпратен далеч от греха в „глуха линия” в Кримск в Краснодарския край, където няма американци.

    На новото летище Цимбал летял нормално, но продължил да води щур и предизвикателен живот. През 1993 г. дори взел участие в Руско-грузинската война в Абхазия. В началото на 2000-те години обаче се удавил във Варнавенския язовир.

    Цялата разказана история е поучителна не за командването на руските ВКС, те си знаят пилотите. Тя е поучителна преди всичко за командването на американските ВВС – янките трябва да знаят, че руските пилоти се бият в своето небе като зверове, без оглед на риска и без страх. И по-често трябва да се напомня на натовците, че техните норми никога няма да важат за руснаците и то в руското небе.

     

     

  15. Интериорен дизайн на дневна с обща площ 20 кв.м. в гр. Банско
    Отворете врата на дома си и поканете природата вътре!

       Проекта който ще Ви представя днес включва дизайн на стая за отдих и помещение за дърва с обща площ 20 кв.м. Заложени са земни, топли тонове, синоним на домашния уют и комфорт. Известно е, че естествените материали и елементи могат да Ви направят по-спокойни, целенасочени и изпълнени с енергия.

    Още при първия разговор с клиентите единодушно решихме да заложим на светли, топли тонове в дневната зона с площ 13 кв.м с цел създаване на оптически простор. Първоначалното пространство беше едно. Моята задача беше да се получат две помещения. Едното стая за релакс и отдих за семейството, а второто за съхранение на дърва за огрев.

    Много и разнообразни материали са използвани в обзавеждането на интериорния проект. Акцентите тук паднаха на мебелите от естествен материал и присъствието на цветни акценти, които придават уникален и приятен външен вид на помещението.

    Разделих двете помещения със стена от гипсокартон с декоративна ниша за съхранение на дървен материал. Интересен акцент, подчертаващ индивидуалния, модерен стил на помещението.

    Основен материал използван за дивана е масивното дърво. То подсилва общата енергетика, внася уют и топлина, и чудесно се съчетава със стената с декоративна мазилка. Декоративните възглавници са цветни и свежи, веднага създават уникален цветен акцент в стаята.

    За холната масичка комбинирах  топлотата и уюта на естествените материал - дърво със студените - хром и стъкло, особено актуално в момента.

    Елегантен акцент в стаята внася и декоративното пано на стената с тв шкафа. Мебелите са с изчистен дизайн, комбинация от бял и лилав гланц, който по никакъв начин не се натрапва. 

    Окаченият таван е със скрито разсеяно осветление и централно осветление. Допълнителна атмосфера създават и вградените луни в тавана, който подчертават декоративната мазилка.

    Интериорен дизайн-интериорен дизайн на дневна-дневна-обзвеждане-дневна в кафяво-унисон дизайн-ралица запрянова-interioren dizajn-dnevna_1.jpg

    Интериорен дизайн-интериорен дизайн на дневна-дневна-обзвеждане-дневна в кафяво-унисон дизайн-ралица запрянова-interioren dizajn-dnevna_2.jpg

    Интериорен дизайн-интериорен дизайн на дневна-дневна-обзвеждане-дневна в кафяво-унисон дизайн-ралица запрянова-interioren dizajn-dnevna_4.jpg

    Интериорен дизайн-интериорен дизайн на дневна-дневна-обзвеждане-дневна в кафяво-унисон дизайн-ралица запрянова-interioren dizajn-dnevna_5.jpg

    Интериорен дизайн-интериорен дизайн на дневна-дневна-обзвеждане-дневна в кафяво-унисон дизайн-ралица запрянова-interioren dizajn-dnevna_6.jpg

    Интериорен дизайн-интериорен дизайн на дневна-дневна-обзвеждане-дневна в кафяво-унисон дизайн-ралица запрянова-interioren dizajn-dnevna_7.jpg

  • Статистика

    1724
    Общо блогове
    7333
    Общо публикации