Премини към съдържанието

Блогове

Блогове в нашата общност

    • 7
      публикации
    • 0
      коментари
    • 13
      прегледи

    Последни публикации

    dara 8
    Последна публикация
  1. А.Robert

    • 2
      публикации
    • 0
      коментари
    • 20
      прегледи

    Последни публикации

    dara 8
    Последна публикация
    • 1
      публикация
    • 0
      коментари
    • 7
      прегледи

    Последни публикации

  2. unisondesign
    Последна публикация

    Представям Ви интериорен проект на двустаен апартамент в гр. София, кв. Младост, който се простира на жилищна площ от 53 кв.м. Състои се от входно антре, хол с кухня и трапезария, спалня, баня с тоалетна. Апартамента е предназначен за отдаване под наем. Характеризира се с модерен, стилен, уютен интериор, създаден за хора с характер и стил. В най-скоро време очаквайте и реализацията. Повече информация за предлаганите услуги и начина на работа, не се колебайте да посетите сайта и да се свържете с мен: www.unisondesignbg.com

    • 665
      публикации
    • 125
      коментари
    • 214154
      прегледи

    Последни публикации

    smirena
    Последна публикация

    "Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт.                                 Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделените проблеми- доверието което са ми гласували. Усещам аромата на дома,свеж, приятен,обгърнал ме нежно като майчина прегръдка.Тук се чувствам цяла защото хората, които обичам са тук или скоро ще се приберат.                         Вглеждам се в картината, казва се " Обич " от нея струи нежност и красота. Докосвам книгата до фотьойла,,Сърцето е самотен ловец" - книга за приемането на хората, такива, каквито са и за приятелството,онова истинското, което прави живота смислен.  Домът не е само място за храна, той е душа, тихите разговори,нежните нощи,той е спомени,настояще и бъдеще. Когато каним някого в дома си, ние го допускаме до себе си, до нашата душевност,защото не мебелите, а картините и книгите са онези  белези, които определят душевността ни. Градът спи, а толкова ми се говори,луната  плахо прокрадва лъч  през прозореца и усмивка засиява на лицето ми. Аз съм у дома!

  3. Росица Копукова
    Последна публикация

    Някъде, от края на небето,

    дето е и Божия престол,

    идва старата душа в полето,

    в град, ала с особен ореол:

     

    мъдрост носи, доброта и воля,

    носи и премного красота

    и талант, с желание да стопля

    и осмисля всячески света.

     

    Ерудиция висока носи,

    придошла от други векове,

    ала тука голички и боси

    откъм ум я срещат бесове.

     

    Що ли има, милата, да пати,

    тази, премъдрялата душа,

    докато се върне пак обратно,

    ще трябва в ден да прави и нощта,

     

    само със присъствие и грижа,

    подкрепяна от свиша светлина,

    шедьовър е дори когато диша,

    и ярка е като изпратена звезда!

     

    В книгите от древността е ясно

    коя душа е стара и коя

    налага се премного да израства

    конкретно тук, на нашата Земя!

     

    20 юли 2017г., София

    Росица  КОПУКОВА

    ИЛИНДЕН

     

    Всички стихове на авторката са под закрилата на адвокатска кантора срещу плагиати!

     

     

    • 2
      публикации
    • 1
      коментар
    • 67
      прегледи

    Последни публикации

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 52
      прегледи

    Все още няма публикации

    • 87
      публикации
    • 147
      коментари
    • 43984
      прегледи

    Последни публикации

    mecholari
    Последна публикация

    И думи, гръм в Тишината

    отекнаха с чутовен глас…

     

    В любовна милост, топлината

    със трепет ни съгря и нас,

    намиращите смисъл от предтечите,

    в глъбинния им зов.

     

    О, сънно тайнство на оброчище,

    потайна жертва от Любов.

     

    Спокойна лунна серенада

    в море от бляскави звезди.

    Копнежна песен от Плеяда

    във пламъка от свещ едва мъжди.

     

    Танцувай, пламъче,

    разказвай любовния си танц,

    рисувай трепетно копнежите детински,

    в блокчето със гланц.

     

    Кажи ми пътнико, къде те води

    бездната от Тишина?

    Строиш, браздиш ли коловози,

    траверс от споделена Светлина?

     

    Или пък стъпките във Мрака,

    угасват, падащи звезди?..

    Щом има някой да те чака,

    върви, върви, върви, върви…

     

  4. acnekt
    Последна публикация

     Vedic maths веди математика е древна система от математика, която има 16 сутри,която помага да смятаме по-бързо.

    Сега ви предлагам сутра Dhashamshaha или събиране с падаща десетица

    Пример 34+78+99+23+12+18+69+44+12  Може да се запише, а и се вижда по-добре едно по друго.

    34

    7 8

    9 9

    23

    12

    1 8

    6 9

    44

    12 

    Започваме от долу нагоре. Където преминем числото 10 или стигнем до 10 спираме и броим, с колко сме превиши числото 10.

    2+4+9 е 15. Черта и сме превишили с 5. Почваме от 5. 5+8 е 13. Черта и почваме от 3 да смятане. 3+2+3+9 е 17. Черта и смятаме 7+8. Черта  и смятаме 5+4 е 9. Пишем долу цифата 9. Колко черти имаме. 4. Значи почваме от 4 да смятаме. 

    4+1+4+6 е 15. Черта. 5+1+1+2+9 е 18. Черта. 8+7 е 15.Черта.  5+3 прави 8. Пишем до цифата 9 и цифрата8. Колко черти сме имаме 3. Значи резултата е 389.

    /********************************************************************************************************************************************************************************************************/

    Още един пример нека да е  123+148+389+897+993+432+98+789+211+333. Номера го знаете.

     123

    148

    389

    897

    993

    432

    098

    789

    211

    333

    3+1+9. 13. Черта. 3+8 е 11. Черта. 1++2+3+7 е 13.Черта. 3+9 е 12. Черта. 2+8. Черта. 0+3. 3 Пишем долу 3. Колко черти имаме? 5. Започваме с 5

    5+3+1+8 прави 17. Черта. 7+9.Черта. 6+3+9. Черта.8+9.Черта. 7+8.Черта.5+4+2.Черта. И пишем 1.Колко черти този път имаме? 6.

    Почваме от 6. 6+3+2 прави 11. Черта. 1+7+0+4.Черта. 2+9. Черта. 11. 1+8+3.Черта. 2+1+1. 4. Пишеш цифрата 4 до цифрите 1 и 3. Колко черти имаме? 4. Пишеш цифрата 4 до другите цифри. И резултатът е 4413.

     

  5. ^^ANGELSING^^
    Последна публикация

     

  6. Magura%20Cyrillic.jpgБуквите от Кирилицата се намират и по стените на пещерата Магурата, където те са в първоначалния си вариант Руни за Божествената майка на Древните българи:
    - Т за Та / Тази,
    - Р за Ра, едно от имената на Прамайката Богиня,
    - М за Ма, Майката Богиня, наричана още МаРа,
    - Л за Ла / Светлината или още наричана от Дедите ни Богинята на Светлината Бал / Бъл,
    - Б за Ба / Бабата Богинята Прамайка на света,
    - Ж за Жа / Живот, но и Жена / Танцуващата Жрица на Богинята Майка
    - Ч за Чъ / Чи / Чо Човешката жизнена енергия
    - Ю за Юг, Южен
    - Я за Я / Яз / Ян със значение Божественият Аз / Слънчевият Аз
    - Д за Да (Даващата Богиня)
    - Г за Га / Ге Земята
    - В за Ва / Въ със значение Същността на Богинята
    - Х за Хъ (Дъхът на Богинята)
    - К за Къ / Ка със значение принадлежност, посока
    Magura%20Cyrillic%202.jpg- Фото кредит: Кирил Кирилов

    Самата дума Руна е с български произход и коренът й е Ран / Рън със значение На Ра Богинята, Божествен. Българските букви са Божествени и Свещени още от самото си възникване.
    Рисунките в Магурата се на поне 43000 години според съвременни изследователи.

    Българският език е най-древният език, който единствен дава възможност да се проследи етимологията на древните думи и изобщо зараждането на човешкия език като средство за изразяване преди всичко на преклонението на първите хора пред Богинята Майка.
    Буквите - руни на Кирилицата / Българицата от Магурата са изобразени заедно с духовни танци на Българските жреци мъже и жени, а също и с изображения на плодородието, Слънчевия кръговрат и природните феномени, което е още едно доказателство за тяхното предназначение: - Да изразяват почит и преклонение пред Богинята Създателка на хората.
    В онези първи времена Хората са били Божии и затова са се именувал ХоРа ( О Ра на Ра Богинята). Те са били просветлени за Божието присъствие мистици, природни и естествени. Magura%208.jpg


    А като най-древен, българският език е писан на много и различни азбуки: глаголицата на братята Кирил и Методий е само една от тях. Но най-древната азбука на езика ни си остават Древнобългарските руни, преминали по-късно в буквите на Кирилицата, подредени и записани от духовно просветлен човек - Климент Охридски и създадената от него Преславска книжовна школа през 9 век. Възпитан в българските манастири - духовни школи, той е бил запознат с традициите на Древнобългарската първа човешка духовност и нейното почитание на Майката Богиня. И именно тези традиции Климент Охридски е вплел в подредената от него Кирилица. По този начин той е осигурил по-плавно преминаване от така нареченото българско "езичество" (Древнобългарската духовност) към политически наложеното християнство.
    Нека не забравяме, че българските боляри и целият народ не е приемал наложеното му политически чрез царската власт християнство и дълго време се е бунтувал, а бунтовете му са били жестоко потушавани от царската власт.
    Съгласявайки се на създаването на официална писменост, която да отговори на българския стремеж духовните химни и псалми да бъдат четени на български език, а в църквите да се извършват служения на български език, е било политически компромис от Цар Борис 1, с цел да се успокои бунтуващия се български народ. В това отношение посредническата роля на един духовен човек като Климент Охридски е била благотворна - Климент Охридски е първият епископ, който служи на български език, и то в Македонската земя. sveti-kliment-ohridski.jpg


    Върхушката на държавата България с малки изключения, са били небългари - царе, свещеници и др. са изпълнявали чужди поръчки, като:
    - са избивали болярските и знатните ни фамилии,
    - като са горели духовните ни хора и
    - са прогонвали децата ни да се скитат по чужди земи!

    Царете може и да се водят български, но действията им са антибългарски в повечето случаи!
    Можем да започнем с цар Борис Покръстител, избил знатните български родове, пазители на Древнобългарските духовни традиции. Можем да продължим по натам с царете, разделили / разпокъсали България на 3 отделни царства, и улеснили по този начин Османските завоеватели, насъскани срещу държавата ни със златото на венецианските лихвари.
    Днешната ни история също изобилства с такива случаи на управленска антибългарщина.
    Царете ни са обучавани навън, поставяни отвън - досущ като днешните ни управници.

    А що се отнася до християнството, то е продължение на Древнобългарската първа човешка духовност, но променено и изопачено до неузнаваемост така, че за негова родина да се самообяви един близкоизточен народ, присвоил си богопомазаност! Такова християнство ни е наложено отвън като замяна на народната ни духовна памет. Затова са избили и болярските ни родове по заповед на цар Борис - за да се заличи българската духовна памет за Богинята Прамайка и Бога Син на Човешката душа СебАзи. Klada%20Bogomili.jpg

    Богомилите са пазителите на Древнобългарската духовност така, както са и първите християни. Християнството е възникнало от Древнобългарската духовност, чийто носител е бил Исус. Самият Исус е бил мистик, обучен в тайните на Древнобългарския мистицизъм на БалГаРите - Хората на Божествената светлина на земята. Самата дума граал означава Светлината (Л) на Божествената (Ра) земя (Ге / Га). Нашите българските земи са познали първоначалието на човечеството, на онези древни великани нефилимите, които в Библията са наречени "Старите и Признатите". Защото Древните българи са били просветлени мистици и са притежавали Божественото познание. Днес тяхното знание е скрито в тайни ложи и военни организации и се унищожава всеки, който може да го разкрие или изнесе навън за хората.

    Именно защото е най-древен, българският народ е кротък, благ, всепрощаващ, милостив.
    И не обвинявайте българския народ за неща, които никога не е вършил - карма имал, богомилите бил гонил. Българите са единственият народ, който не е гонил, не е преследвал, не е завоювал, на клади не е горил никого! Много сме изтърпели, но отмъстителни и злонамерени никога не сме били. И всеки един политик, който отказва да се съобрази с това, отива на бунището на народната ни памет.

    Българският народ е създател на първите букви, като най-древните измежду тях са буквите от Кирилицата / Българицата, особено тези, които се отнасят до Божественото познание. Заедно с преселението на Древнобългарските племена по света преди хилядолетия, с тях е разнесена и Българската писменост:
    - В Древен Египет Българските руни са познати като Йероглифи, които по-късно преминават в буквите от Кирилицата, на която и до днес пишат Коптите (Гоптите), преки наследници на Древните българи. Интересно е да отбележим, че най-древните текстове, написани на Бохаирски, датират много преди Климент Охридски да ги въведе в България като Кирилица - 4 век н.е. В Египет тази азбука е известна като Бохаирски шрифт, на който се е записвал старият Коптски език. И до днес Бохаирският шрифт - Кирилицата, е запазен като църковно ортодоксалният език на Египетската християнска църква. copticalphabet.jpg
    Трябва да отбележим, че този език е наименован "Езикът на Хората от Кемет"
    (tmentremenˈkiːme) , където Кемет е древно име на Египет. Кемет е Древнобългарско име, дадено на Египет от дедите ни при заселването му: КаМа-та е коренната дума и означава Принадлежаща (Къ) на Мата (Богинята Майка) земя. Подобно е и наименованието Египет от Древнобългарската коренова дума: ГаБата със значение Земя Га на Бата Богинята Прамайка. А обитателите на Божествената земя Египет са започнали да се наричат Гобти (ГаБа-ти) или по-късно Копти. Арабското наименование на днешен Египет е Маср - отново Древнобългарско наименование със значение МаАзРа със значение Божествена земя на Ра майката Богиня. Арабският език като един много древен език е произлязъл от Древнобългарския първи човешки език.
    Повод за горчиви размисли е зачестилият напоследък терористичен геноцид, насочен именно срещу Коптите християни на Египет, хората на Кемет и пазителите на Древнобългарската / Древноегипетска духовност и Българската най-древна азбука.
    Защото Коптската азбука / Кирилицата са най-древната Българска писменост на първите хора Древните българи, Божиите мъдреци. И тази писменост е врата към Древното мистично познание на дедите ни и път за връщане към Божественото начало на човека. Климент Охридски и създадените от него Преславска и Охридска книжовни школи се явяват пазители на тази световнразпространена Древнобългарска духовност, като запазват и доизграждат Бохайрския шрифт на първооснователите на Древен Египет Древните българи мъдреци. В България този шрифт е бил използван от хилядолетия: и надписът от Първомай е едно от доказателствата. - http://aliya.blog.bg/history/2015/10/22/drevnobylgarskata-pismenost-pyrvata-choveshka-pismenost-i-na.1401464


    Българите са били Божии хора и техният език, както и по-късно записаната му азбука глаголица, отразяват древнобългарската божественост. Първите букви на азбуката ни, когато са произнесени в оригиналното им и пълно наименование:
    "Азъ буки веде.
    Глаголъ добро есте.
    Живите зело, земля, и, иже како люди, мыслите нашъ онъ покои.
    рьци слово тврьдо
    укъ фрьтъ херъ.
    ѡтъ ци чрьвь, ша ща ѥръ ять!"
    ,
    според мен носят следното послание:
    - Аз Бога (Богът на Вътрешната същност) който Знае и за Него Говори, ще Живее с дела Добре на Земята! И още, бивайки Хора, мислете за Нашия Бог, чиято същност е Покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети смело като герой и него червеите няма да го ядат!


    На снимка 1 El%20Habra%20Kesra,%20Tunis,%20bg%20lettе показан исторически паметник от село Ел Кесра, намиращо се в централната чат на Тунис. Селото е най-високото селище на Тунис с надморска височина от 1100 м. Селото е известно със своите мегалити, водни каскади и стълби, изсечени в скалите като тези на снимка 1.
    Село Ел Кесра е единственото, което исторически се е запазило в региона.
    На стъпалата освен българските фолклорни цветове, можете да забележите с просто око и Древнобългарските руни, които в снимка 2 са систематизирани в таблица на Древнобългарските руни. Bulgar_runic_letters.png

    Самата дума Руна, Руни има Древнобългарският корен РаНа със значение Божествен, На Богинята Ра принадлежащ знак.
    Село Ел Кесра е обитавано от Берберите Амазиги, Мъжете (Мазиги / Мажиги) на Ба Ра / Богинята Ра Прамайката на Древните българи.

    Амазигите са Кабили, а Кабилите са наследници на Древните българи. Кабили е име, посветено на БаЛ Древнобългарската Богиня на Светлината, на която са кръстени Българите. В Северозпадна България племето на Балите / Три Бали пази най-древните скелети на хора в света, а също и най-древната култура - Древнобългарската.
    Български черги, български бродерии са фолклорните традиции на Амазигите. Амазигите или още наречени Амъжагите (мъжете, мъжагите) са наследници на Древните българи, заселили преди хилядолетия Северна Африка, а и целият континент.


    До днес и Монголците пишат на Кирилица и наскоро дори и паметник й откриха! Mongolian%20cyrillic.jpg
    На Кирилица може да се пише само Българският език - латиницата е изкривила в древността много български думи и така са възникнали по-късните английски, френски от така наречения латински език, който си е чист български, записан на латиница.

    Монголците са хората на Древнобългарската богиня Ма на материята и Плодородието, които са наричали себе си Мано, Манчо. Те са още и хората на Земната (Га) Светлина (Ла) - Гали, все Древнобългарски думи. МаноГаЛа е коренната Древнобългарска дума, от която е произлязло днешното име на Монголия и означава Човек (Ман) на Земната светлина (ГаЛа). Българите винаги са се отъждествявали със светлината и затова са се кръстили БаЛгари Земните хора на Богинята на Светлината Бал / Бъл.
    Според Древнобългарската духовност Душата е дете на Светлината, на Бал Богинята.

    И столицата на Монголия Улан БаТар носи Древнобългарско име в чест на почитаната от Древните българи Богиня Ба Та Ра (Бабата Прамайка на човечеството Тази Ра) и нейната светлина Ла (Лан). В пещерата Mагурата на Северозападния Балкан и до днес са запазени буквите - символи Б, Т, Р, Л, М, обозначаващи имената на Ба Богинята Прамайка на Дедите ни. Улан Батар означава При (У) Светлината (Лан) на Богинята прамайка БаТаРа.
    Днес Монголците превеждат името Улан Батор като "червен герой". Що се отнася до Улан името на столицата, превеждана днес като червен, нека не забравяме, че оригиналът на тази дума е българската дума Ален, едно от имената на Бога Слънце на Древните българи. Думата БаТар произхожда от Древнобългарския корен Бата означаващ Богинята Прамайка на дедите ни. Бжий човек по-късно може да се осмисли и като герой. Улан батор - Аленият Божествен герой. Думата Урга е по-старото име на Улан батор и е със значение У РаГа или Земната (Ге) Ра Богинята на Древните българи, което  също е с български корен.
    Уйгурите са едно от основните племена в състава и на Монголия, и на северозападната част на Китай. Уйгурите или казано на оригинален български език Айгърите са онези свободолюбиви, смели ездачи на древността, заселили Азиатските степи и основали и Китайската цивилизация, и Монголия в по-късен период. Айгър е думa от Северозападния диалект на българския език, която значи именно това - волен, луд, свободолюбив като млад жребец.

    Строителни работници на път близо до река Онон в провинция Кентий, Монголия неотдавна се натъкнаха на гроба на Чингиз хан. Гробът представлява подземен куполен храм досущ като Древнобългарските подземни храмове - гробници по нашите земи. Бяха отkрити скелетите на много високи мъж и 16 жени, както и на 12 коня, които според специалистите са били принесени в жертва за погребението на хана. Огромно количество златни съкровища и монети навежда на мисълта, че това е високопоставено погребение на важен владетел. genghis2.jpg
    И Чингиз хан и другите владетели първооснователи на Монголия са били високи светли хора, за разлика от днешните монголци. Самата титла хан / кан, която те са носили, е обозначение за това, че тези хора са дошли от БалКана и са огромните Балканджии Древните българи, основали не една народност: и в Близкия Изток (Канааните), и Монголците, и Китайците, и Русите с техните канове / ханове. Кан, КанАз (произнасяно Княз по-късно) означават именно това - Човек от Кан / Балкан (Древнобългарската дума за планина е кан).

    От друга страна Русите са онези Древни българи, които са останали на север, където Слънцето е огрявало по-слабо и след промяната в земния климат, причинил Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Древните българи изначално са били светли хора, синеоки / зеленооки поради по-слабото слънце и по-високата влажност в земната атмосфера. Постепенно русият цвят се е запазил само в Северните наследници на древните българи - руси, скандинавци. Българин, и то от по-скоро българско потекло (17 век) е и Владимир Путин. Родът му е от Чипровци.

    Руските хора говорят българския език (в неговата по-стара форма на запазени падежи), носят българската духовност в сърцата си, както и българските обичаи. Оттук насетне всякакви измишльотини за генни недомислици, разпространявани напоследък, са пълна глупост и капан за наивници, облечен в псевдонаучната опаковка! Гените на 99,99% от хората по земята са еднакви и непроменяеми!
    Човекът е Божия ювелирна изработка и е създаден в земите (пещерите) на Северозападна България, от където се е разселил по цялата земя!!!


    "Днес в Русия е тържествен ден - Денят на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас от македонската земя". – Това заяви руския президент Владимир Путин пред македонския президент Георге Иванов, цитиран от сайта kremlin.ru

    Не е нужно русофобите да се палят и да вият на умряло - Путин казва "македонска земя", т.е. географско понятие, а не държава. Македонска земя има и в земите на днешна Гърция, и на днешна България. Путин интриги не плете, но както винаги е върховно дипломатичен - все пак пред него е президентът на държавата Македония.

    "Никой в Русия – а на мен не ми е известно какво се е говорило в други страни – не се опитва да отрича приноса на Първото българско царство в делото на създаването на славянската писменост, това би противоречало на историческите факти. В този случай става дума за македонските земи и то за македонските земи като за географско понятие... Още по времето на Римската империя регионът, където по-късно са се родили и работили светите Кирил и Методий, се е наричал Македония, затова по този въпрос всичко би трябвало да е пределно ясно и понятно“, подчерта Мария Захарова, говорител на Министерството на външните работи на Русия

    Нека не забравяме, че именно българските правителства първо признаха държава Македония и се съгласиха изконна българска земя и българи да бъдат отделени от целостта на България, за пореден път!
    От друга страна, ако не беше Русия, нямаше да има изобщо България - поделена между Гърция и Турция!

    По време на социализма, в руските училища и в в руската енциклопедия твърдяха, че Кирил и Методий са руси. Да признае факта, че Кирил и Методий не са руси, е проява на смелост от страна на Путин, дръзнал да тръгне срещу догмата на общественото мнение в Русия! Той беше и този, който призна татарите, чувашите и други именно за Българи.

    Македонската земя винаги е била Българска земя, а името й Македония пак е Българско - от Макята / Майката Богиня на Древните българи дадена земя - Макя Дана ! Първите човеци Древните българи, спускайки се на юг от Северозападна България, са видели, че земята покрай Бяло море е хубава и плодородна и са я нарекли "земя, от Богинята Майка дадена".
    Българин е и Александър Македонски от Македонската земя на Древните българи. Оригиналното му име е ИсканДар (Искан Дар) и до днес това име се произнася по този начин в арабския език, произлязъл също така от Древнобългарския първи човешки език.


    Писмеността на Древна Америка също е с Древноългарските руни!

    Характерното за всички пред-колумбийски писмености на Древна Америка е, че те са вплитани в шевици и тъкани по стар български обичай.
    Древните българи, заселили се в Мезоамерика и нарекли себе си Олимеките са развили и своя писменост, която се смята за първата писменост на западното полукълбо: 900 – 650 г. пр. Хр. Олмекската писменост е дала началото и на писменостите на Маите и Ацтеките, като тези древни писмености наподобяват Египетските йероглифи и често са наричани йероглифни.
    За такива йероглифни писмености, чиито знаци се основават най-вече върху позициите на човешкото тяло и ръцете му, или върху стилиризирани образи на животни и растения, се считат и предколумбийските писмености Куна (Куна е българска дума за Ръка) и Парежара (Жара е начин на изписване върху камък чрез жарене с въглен!), използвани съответно в днешна Панама и Андите. Mississipi%20runi.jpg - Руни от района на река Мисисипи, Северна Америка
    От друга страна, и египетските йероглифи са наследници на древнобългарските руни, като директната връзка между тях може ясно да се види върху кивота от Градешница.


    През 1927 г. Джек Нелсън открил на своя участък в Розие (или Розо), щата Минесота, странен камък. Rozie%20stone,%20Minessota.jpg
    Овалният камък бил с диаметър само около 5 см. От едната му страна било издълбано подобие на човешко лице, около което се виел надпис... на Кирилица. „Надписът е направен преди гръцката и египетската цивилизация. Той е по-древен и от шумерската, смятана за първата цивилизация на Земята през ІV – ІІІ хилядолетие пр.н.е. И по-древен от Чатал-Хююк в Анатолия, смятана за прародина на цялото човечество през V хилядолетие пр.н.е.” записал в дневника си изследователят му Джагър. Всъщност става дума за древнобългарския език на първите заселници на Америка няколко хилядолетия преди Христа. Те са се появили в Америка преди индианците и те са тези, които са дали името на континента – Америка идва от хората Амори, т.е. тези, които минават през моретата. Аморите са древни българи, мореплаватели, заселили Америка и оставили там своите ненадминати каменни мегалитни конструкции, земеделие, астрология, занаяти.
    Българската Кирилица е била в употреба от Древните българи много преди всяка друга писменост на земята - срещаме буквите Т, Р, Б, М, Л по стените на Магурата като обозначения на Богинята Майка.
    -
    http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
    -
    http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/
    - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/10/drevnite-bylgari-na-severoiztok-rusi-ukrainci-tatari-mongoli.1246444
    - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
    - http://www.astrofenomen.com/древен-славянски-надпис-от-америка/

     
  7. Movistar

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 169
      прегледи

    Все още няма публикации

    • 1
      публикация
    • 0
      коментари
    • 299
      прегледи

    Последни публикации

    С дългогодишния си опит Турбо Сервиз разполага с всички необходими инструменти и части, за да извърши перфектен ремонт на Вашият турбокомпресор. Извършавме цялостно рециклиране и продажба на утвърдени марки турбокомпресори (Garrett, Mitsubishi, IHI, Holset, TOYOTA, KKK, Schwitzer и др). Сервиза се намира в гр. Русе. Работим с клиенти от цялата страна. Може да изпратете вашето турбо с Еконт и ще направим безплатна диагностика на вашето турбо. Квалифицирана помощ и обслужване от нашите турбо специалисти с Турбо Сервиз. 

    Ремонт и рециклиране на турбо turboserviz.com

    logo-turbo-serviz.jpg

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 237
      прегледи

    Все още няма публикации

  8. Ти предполагаш , че си Страданието , но всъщност си Лекарството ..

    Предполагаш , че си Ключалката на Вратата , но всъщност си Ключът , който Единствен може да я Отвори.

    Никога не Пожелавай да Бъдеш Друг !

    Бъди река , в която да плувам ..

    Бъди криле , под който да намеря Утеха ..

    Бъди Земя , на която да полегна , когато се Уморя ..

    Бъди Желание , към което да Пътувам , когато не виждам Път ..

    Бъди Животворна Вода , когато съм Жадна ..

    Когато се откажеш от "себе си" .. ще бъдеш готов да се върнеш в Мен ..

    Кожа в кожа ..аромат във Аромат !

    Триене във Вечността ..

    Наслада от Притежание ...

    Благодат в Отдаване ....

    .................

     

    За Единственият , който може да отключи вратата ми ..

     

     

  9. footballman65
    Последна публикация

    Soccer - Show - Kristi - Hristo Petkov - www.soccershowKristi.alle.bg ; Google - footballman65 ; Email : soccershow@abv.bg ; Skype : hristo.petkov60 ; GSM : + 44 74 76 31 78 41 ; +359 876 406 726

    • 1
      публикация
    • 0
      коментари
    • 372
      прегледи

    Последни публикации

    Прикачения файл е на ,,Либре офис 5" защото не ми дава да го пеистна.

     

    Online form Posledna korekciq.odt


  10. ПИРАМИДИ И СНИМКИ НА НАСА В АНТАРКТИДА ПОТВЪРДИХА ОТКРИТИЕ НА БЪЛГАРИН, НАПРАВЕНО ПРЕЗ 1980 Г., ИЗПРАТЕНО ОЩЕ ТОГАВА ВЪВ ВИД НА ДОКЛАД НА АН НА СССР

     ПРЕЗ 1980 Г. АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ ИЗЧИСЛЯВА, ЧЕ ПОТЪВАНЕТО НА СТОЛИЦАТА НА ДРЕВНА ДЪРЖАВА В АНТАРКТИДА СТАВА НА 23 НОЕМВРИ ПРЕДИ

    11 050 Г.

     

     Кой е той – един невероятен български учен и феномен, член на съвета на Старейшините и на УС на ООБ, /Организацията на обединените българи от цял свят/, на ръководството на МАБИК – Международната академия по българознание, иновации и култура, регистрирана във Виена със седалище София, член на УС на Общобългарския парламент и на Съюза на военните и патриотични организации в Република България. Той е истинският откривател на на езерото "Восток" в Антарктида, също през 1980 г. информацията за което е публикувано в електронното издание на в.
    Mont-press.com Бр. 12 (1952), год. ХХIII, 14 - 15 февруари 2012 г.2222/.

     Чрез дистанционно наблюдение и фотографии, извършени от експерти на мисията "Леден Мост" на НАСА, в Антарктида бе потвърдено откритието на българина, който през 1980 г.  съобщава на АН на СССР още и за съществувалата столица на древно царство, лежаща на дълбочина над два километра -  2.3 км под снеговете на ледения континент. Материкът Антарктида е с площ над 14 млн. кв. км – най-голямата в света студена пустиня, в която са съсредоточени 70% от световните запаси с прясна вода. В Антарктида неотдавна действително откриха и пирамиди, дело на много древна цивилизация. Според учените пирамидите са три  - първата, разположена до самия бряг и още две, отстоящи на 16 км по-навътре в акваторията. В древни геоложки епохи този южен континент е бил покрит с гори ,с невероятна флора и фауна. Днес учените са склонни да приемат тезата на българина,  че там е живяла древна цивилизация. Теза, аргументирана, обоснована и експонирана още през 80 –те години на 20- век от академик Йордан Стоилов Иванов. Данни за древната столица на царство в Антарктида присъстват и в специализираната авторска книга на акад. Йордан Стоилов Иванов, наречена „Аномални явления и техните биолокационни проучвания“, издадена лично от него, от ЕТ „Йордан Иванов“ през 2004 г. Книгата всеки може да намери в Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ и в нея са включени само една много малка част от уникалните му авторски тези, информации, биолокационни изследвания и измервания на определени аномални явления. Затова не е чудно, че именно българският феномен – ясновидец по рождение още през 1980 г. доказа наличието и на сладководното езеро на Южния полюс. Това отново е направено, въз основа на паранормалните способности на феномена, който освен да предвижда, предсказва и също обяснява тези  умения. Де факто към момента у нас той е единственият хабилитиран феномен по иновациите.

    При изследването на НАСА, извършено над Антарктида по време на тестови изпитания от въздуха е била използвана една от най- модерните технологии на организацията, топографски лазер "Altimeter System (ATLAS) LIDAR" , конструиран специално за дейности на сателита Elevation Satellite-2 (ICESat-2). Една от целите на Сателита е била и да следи промените в полярните ледове. Според изследователя Nathan Borrowitz - учен на НАСА "Има много малко място за грешки, когато става въпрос за отделни фотони, удрящи по индивидуални оптични влакна, затова бяхме толкова изненадани, когато забелязахме тези анормални функции на образността на лазер, а към момента ние само гадаем за това, какви са били тези структури, но стартирането на ICESat-2 през 2017 г. може да доведе до други големи открития и по-добро разбиране на геоморфологичните характеристики на Антарктика.

     Академик Иванов обяснява още и, че наред с точните данни в науките съществуват възможности чрез ясновидство, биолокация  с голяма точност да бъдат правени  възстановки на минали епохи, явления и събития, които са и продължават да бъдат загадки.

    През 80-те години на ХХ век, българският изследовател излиза с Научен доклад, че сладководното езеро в Антарктида не е затворена система, защото от там минава огромно количество подводна сладка питейна вода – с вход и изход. Според българина, съветските специалисти през пролетта на 1984 г. пак по негови данни засичат, чрез пренастройване на спътник езерото, посочено в неговата документация както и мястото, където проучвателният руски екип впоследствие извършва сондажи, а по-късно част от изследванията са били засекретени...

    Според изследванията на акад. Йордан Стоилов Иванов и водите на огромна подземна река се движат от Север на Юг през Антарктида. Тази река е текла неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години, /Изчислено към 1980 г./. Реката ще тече без да променя своето корито. Нейният западен ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс, в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. В същата връзка той уточнява и, същата подводна река, минава през Атлантическия океан и под ледовете на Антарктида. Според напора на океанските течения или се усилва натиска на водата или се намалява. И тогава при усилването на най-високите върхове могат да бъдат забелязани извори от питейна вода или те да пресъхнат за неопределен период от време. Тази подземна най-дълга река се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там, между 130-ия и 140-ия градус, източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск. Затова и в Япония земетресенията са много чести. В района на Якутск, реката захранва коритата на пет реки като река Лена. Пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Появява се между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич, за да мине през Атлантическия океан.

    По повод 139-годишнината от началото на научната история на Антарктида и Южния полюс, сондиранията, извършени от арктиците са поредни потвърждения от преди 30 – 40 г., че никой не може да си приписва днес Ноу Хау на откривател на отдавна известни и изследвани в миналото факти по които академикът е работил, в качеството на консултант по археологически, исторически и природни богатства по изясняване на подводни и подземни течения. /За това може да се прочете в Blog.bg  в Блога на академик Йордан Стоилов Иванов/.

    От Средновековието до днес многобройни изследователи са имали възможност да изследват белите континенти – Северния и Южния полюси. Учените в болшинството случаи са едни и същи. И в Антарктида, където интересите и проучванията регистрират научна история от 1873 г., с експедиции и изследвания на Руал Амундсен, Робърт Фалкън Скот, Ърнест Шакълтън, сър Еджуърт Дейвид, открил магнитния полюс, Джеймс Кларк Рос, сър Eduard Dallman, Сър Едмънд Хилъри и много знайни и незнайни други.

    П.С. Авторските разработки на акад. Йордан Ст. Иванов, свързани с белия южен континент Антарктида, включени в авторската му книга „АНОМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ БИОЛОКАЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ”, публикувана през 2004 г. от издателство ЕТ „Йордан Иванов” са от 80-те години на ХХ век и са били предоставени лично от него на Академиите на науките на Украйна и на бившия Съветски Съюз, с копие до Член - Кореспондента на АН на СССР - Александър Горбовски, за което може да се прочете също и в публикацията на електронното българско издание „Моnt-press.коm, в Бр. 89(1626), год. ХIХ, 20 - 24 ноември 2008 г. в материала, озаглавен „Причини за земетресенията след 15 ноември и бъдещи последици” – една разработка на Акад. Йордан С. Иванов с асистенти: Стойко Асенов Цветанов – бивш стопански ръководител по транспорта и строителството; Капитан - МВР инж. Манол Манолов,и Анна Зографова – Член кор. на академия МАБИК.

    По повод публикацията от 10.02.2012 г. в българския електронен портал Jorney BG, че езерото „Восток е уникално образувание, което се намира под ледовете на Антарктика” уточняваме: През 2004 г., Руската Федерация подписва Споразумение с Франция за учредяване на съвместни Европейски изследвания, чрез Асоциация (Еньо), с цел "да се създаде архив на климатични и биологични данни, както и да извърши ехобиологични изследвания в района на уникалното езеро в Антарктика, чрез изучаване на ледените ядра. Започва и дълбочинно сондиране в региона от арктическа експедиция. Точната дълбочина на леда не е известна, но приблизителният й диапазон варира от 3730 до 3770 метра. С темп на пробиване от 2.2 метра на ден се е бързало с по причина, че летният сезон в Антарктика е завършил в края на февруари. През м.12. 2011 г. на мястото край езерото „Восток” пристига нова експедиция, ръководена от проф. Николай Василиев  и към 11:00 часа на 12 януари 2012 г., уредите достигат дълбочина 3737.5 метра. Пробиването се е извършвало денонощно като през този сезон очакванията са били именно чрез полярните ледове да се проникне в уникалното езеро „Восток”.

    През м. Януари /17-19/, пробиването е било спряно за провеждане геофизични измервания и поставяне на спомагателни съоръжения. Заснимането на обекта е ставало със специална дълбоководна камера, с обектив "Fish Eye", с инфрачервена светлина, а пробиването и калибрирането на долната част на кладенеца е ставало в диапазон от 3680-3719 м. В края на януари, на полярната Станция "Восток" пристига спецпратеник на руския президент Медведев - Членът на Съвета на Руската Федерацията - известният полярен изследовател Артур Чилингаров . На 5 февруари 2012 г., на дълбочина от 3768 метра, учените са завършили уникалното сондиране, взимайки ледни проби от езерото. .

    Акад. Йордан Ст. Иванов:

    „Моето заключение е освен, че Ватиканът разполага с най-невероятната информация и с най- древните карти,  създадени в нашия свят, според които данните от тези карти съответстват и с данни и от най-съвременните изследвания на континенталната суша на Антарктида, те трябва да бъдат огласени. Защото данните са именно за Антарктида която е под ледената покривка. Оказва се, че и чрез метода на йонно датиране също вече е уточнено, че преди повече от 10 000 години в топлите климатични условия на континента Антарктида, още преди заледяването му там са живели представители на високоразвита цивилизация. Съществуват и доказателства, които днес учените могат да открият. Едни от тези доказателства са големите реки, носещи дребнозърнести утайки, които действително са текли на Антарктида преди повече от 11-12 000 години. В старинните книги пише, че по време на всеки апокалиптичен катаклизъм са загивали култури и високо развити цивилизации, чиито знания, познания и културни паметници не винаги са оцелявали. И в този смисъл, както е коментирано многократно от учените, понятията древни култури или уникални цивилизации, биха могли да се разглеждат като звено от даден етап на еволюцията на разума на планетата ни. Данните на археологията доказват и значението на гигантските по мащабите си културни миграции. 
    От остров Мадагаскар след гиганстския катаклизъм в онези древни времена тръгва разселение по света, което започва в осем посоки. Тогава о. Мадагаскар е бил единствената суша, където се спасява част от оцелялото население след катаклизъм, който Южният континент преживява . От Мадагаскар оцелелите от потъналия на юг континенти освен, че тръгват в осем посоки, трите основни от тях били на изток, две на север и три на запад. Част от тези преселници се. заселили в земите на днешна Австралия. Това сочи един от най-важните древни документи – прословутата карта на Финеус.  Едва по-късно, преди около 6 000 години, на дъното на морето Рос започват да се отлагат седименти от ледников тип.Някои сондажни проби при направените в края на ХХ век изследвания сочат, че топлите климатични условия са преобладавали през изключително дълъг период, преди заледяването на Антарктида“. 

  11. NNNNIKKKK
    Последна публикация

    ПРИКАЗКА ЗА ПЕРЛИТЕ

    (Италиански Барок)

    История за раждането на едно нелепо и изпълнено с позьорство и театралност и едновременно с това велико и поразително направление в изкуството и архитектурата.

     

    Трета част

               Да се върнем на творбата на Андрея дел Поцо. В центъра, удобно приседнал върху облак е изобразен свети Игнаций. Той се е отправил към Рая, където го очаква сам Исус. Виждаш ли светлината която струи от тялото на Исус към св. Игнации-това е божественото откровение, с което благосклонният Син Божий дарява светеца. 

     

     31941462141_391bc68573_b.jpg

     

                                                                                         Отразената от св. Игнации светлина се разпростира към четирите посоки на света:

     

     

     

                                                                 31941461541_6225d42881_b.jpg

                                                                                                                                             Европа

     

                                                                  32059385635_6d808b3e17_b.jpg

                                                                          Америка - представена от екзотична индианка с копие в ръка - същинска Амазонка 

     

                                                                 31941461841_76704e978f_b.jpg

                                                                                                              Африка с кръвожадния крокодил

     

                                                                 31941462061_6838d8cae4_b.jpg

                                                                                                        Азия - символично представена от камила  

              По всички тези места Йезуитите имали свои мисии. Вероятно ще кажеш, че това е евтина йезуитска пропаганда. Да, възможно е.  Но не това е важното. Погледни творбата, като се абстрахираш от йезуитските внушения. Тя е поразителна. Като че ли куполът на малката църква се е разтворил и е открил пътя към небесното царство пред блажения Игнации.

              Каква невероятна оптична илюзия, какво движение, какво безкрайно изобилие от багри и светлина. Като че ли нищо не си е на мястото, непрекъснато се променя, движи се, без принципи, без правила, липсва и най-малкия намек за някаква закономерност, подреденост, рационалност. Бушуваща, необоздана емоция, вълнение, страст и екстаз. В същото време усещане за една съвършена, завладяваща, успокояваща хармония.  Изключителна творба. Една и съща и същевременно различна всеки път. Не можеш да останеш равнодушен пред нея. Колкото и да се съпротивляваш, не си в състояние да и устоиш. Тя те  връхлита неочаквано, залива те, потапя те в себе си, обгръща те целия. Това всъщност е една от най-характерните, отличителни черти на Барока. Творенията на предишните течения в изкуството (Романика, Готика, Ренесанс) в повечето случаи са  застинали гордо на своите пиедестали и някъде там далеч и високо, високомерно и  равнодушно очакват вниманието и възхитата ти. Барокът напротив, подобно на малко, неспокойно и капризно дете, на което трудно можеш да угодиш, не ти позволява да подминеш, не допуска да остане незабелязан. Той не те оставя на спокойствие, крещи, жестикулира, провокира, активно се бори за вниманието ти, „скача“ от пиедестала, нахвърля се върху теб, увисва се на врата ти, натрапва се, изисква, моли, нарежда. С една дума никога, ама наистина никога не те оставя равнодушен. Спомни си за събора в Тренто и идеите на Контрареформацията. Ето тук, в тази завладяваща творба, те са намерили своето най-пълно превъплащение.

              И така, в Световната столица Рим, на практика е поставено началото  на „революцията“, наречена Барок. Именно тук Барокът се родил, набрал сила и получил до голяма степен, своя завършен вид.

    АРХИТЕКТУРАТА НА БАРОКА

               Както вече споменах Барокът атакува и завладява всички изкуства едновременно. Какво се случва с архитектурата? Тук най-яркото, най-характерното проявление на Барока може да се опише само с една дума и тя е: КРИВОЛИЦИ. Извивки, овали, заоблени силуети, дъги и елипси заменят геометричните, математически точни симетрии на фасадите и вътрешните пространства.

              Римските протагонисти на „архитектурния“ театър, наречен италиански Барок са двама. Като че ли барокова е и самата история на живота и  творчеството на тези едновременно и приятели и  творчески "врагове", живели по едно и също време, творили в една и съща област – архитектура, а  с коренно различна житейска съдба. Това не ти ли звучи бароково - единство и борба на противоположности?

              Франческо Боромини (1599–1667) и Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680). Две поразителни дарования, два истински гения. Сътвореното от тях в архитектурата е огромно като обем и времето, да не говорим за виното, изобщо няма да ни стигне, дори само за маркирането на архитектурните им шедьоври. Затова ще трябва да се задоволиш с  кратка разходка по малката римска уличка „Виа дел Куиринале“ (Via del Quirinale). На нея, само на няколко десетки метра един от друг са разположени два архитектурни шедьовъра на големите майстори на италианската барокова архитектура. Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane) на Боромини и Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale) на Бернини.

              Нека те върна за малко при личностите, а след това ще се спрем на творбите на двамата.

                                                                                                                                        31941464371_714bb88403.jpg

                                                                                                                                                  Франческо Боромини (1599–1667) 

    Франческо Боромини се родил в италианска Швейцария, в близост до езерото Логано, в бедно семейство на каменоделец. Той от дете усвоил  тайните на каменоделството и умението да превръща твърдия материал в красиви произведения на изкуството. Но сеньор Боромини определено не бил светска личност. Дали по собствено решение или поради липса на достатъчно средства, той не се мяркал често по светските прояви, организирани постоянно от влиятелните епископи и богатите сеньори на Рим. Май недолюбвал много и духовните бащи. Нямал навика да се "мотае в краката" и да се умилква около кардиналите, поради което слабата му, прегърбена фигура, трудно можела да се забележи в приемните на разкошните им дворци. По характер маестро Боромини бил изключително затворен, вглъбен в себе си творец. Не го вълнувала славата и светската суета. С една дума, живеел в изолация и самота, вглъбен в собствените си мисли и творчески терзания. Казват, че това е една от причините, да не възложат на него, а на Бернини, проекта и строежа на площада пред базиликата св.Петър. Но този самотен гений бил надарен с едно рядко качество, той притежавал изклютелно новаторски ум и мащабно мислене, които рушели с лекота съществуващите канони и създавали една нова поразителна и в същото време направо еретична за времето си архитектурна реалност.

              Новите идеи на Контрареформацията намерили в негово лице едно от най-мощните си оръжия. За архитектурата на Барока Боромини се превърнал в това, което Караваджо бил за живописта.

     

                                                                                       31941464311_8aa8703985_b.jpg

                                                                                           Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane)

               Фасадата и интериора на това малко бароково бижу с четирите фонтана в ъглите, забутано в тесните улички зад Палацо Барберини, разкриват по неповторим начин мощният новаторски подход, който притежавал самотният гений.  Вертикалната планировка на конструкцията е  изчислена с математическа точност до милиметър. Представлява издължен осмоъгълник в центъра на византийски кръст с леко заоблени лъчи. Вътре в осмоъгълника е разположен овал, получен чрез преплитането на равностранни триъгълници и окръжности. До тук нищо ново. Чиста математика. Та нали така се създавали всички шедьоври на архитектурата още от времето на пирамидите.

                                           31941463741_89206faea0_b.jpg

                                                                                                                          Pianta san carlo alle quattro fontane

    Колко типично за шлифованата перла на Ренесанса, нали? Всичко е по правилата, Канонът е спазен. Но както вече стана ясно, сеньор Боромини не бил „фен“ на канона, а точно обратното. Затова той, без много, много да му  мисли, с един мощен, гениален замах, пратил по дяволите целия математически съвършен и канонически верен проект на сградата и създал в крайна сметка безсмъртен Бароков шедьовър, който и днес поразява ума с грандиозността на вплетените в него идеи и новаторския си облик. Това е като да отидеш на моден коафьор, който да ти направи съвършена прическа, загладена и симетрична, с една дума Ренесансова, придаваща ти помпозен и официален вид и с която нямаш никакъв шанс да те забележат на официалната вечеря, на която си се запътил, просто защото всички изглеждат като теб.  След което, на излизане от фризьорския салон, с няколко бързи и резки движения разрошваш косата си, като й придаваш объркан и стърчащ на всички страни, но много по- естествен, жизнерадостен и закачлив вид, което определено ще те накара да изглеждаш „по-фънки“ и различно и което е по-важно, ще те направи по-забележим и със сигурност, ще те отличи от тълпата. Звучи кощунствено нали? Да отделиш толкова средства и време за нещо, което с един замах „пращаш по-дяловите“. Колко хора изобщо биха си го помислили, нежели да го направят.

              -  За гениите е лесно, но те именно за това са такива, различни от нас простосмъртните.

              - Погледни фасадата. Виждаш ли в нея някаква математическа балансираност и съразмерност или геометрическа образност (имам на ум геометрични фигури-квадрати, правоъгълници, триъгълници или каквито се сетиш …ъгълници). Аз не виждам. Стройната ренесансова тектоника е захвърлена на бунището. Ако се върнем на примера с фризюрите – строгата прическа на сеньор Ренесанс е отстъпила пред рошавата, безразборно стърчаща „четина“ на тинейджъра Барок. Липсва всякаква логика в архитектурната форма. Само изпъкналости (конвексни форми), вдлъбнатости (конкавни форми) и всякакви криволици, които преминават една в друга и доминират визията на фасадата с единствената цел да поразяват и впечатляват. Всъщност тази фасада изглежда много ПО-ЖИВОПИСНА, много ПО-ИЗОБРАЗИТЕЛНА, отколкото архитектурна. Именно тук се крие дълбоката, същностна разлика между Ренесанса, който до голяма степен повтаря класическата архитектура от античността, в друго време и с други средства разбира се и Барока. Строгата, синхронизирана, съзвучна, математически акуратна архитектура на Ренесанса въздейства върху наблюдателя с това което всъщност е на практика, със своята телесна автентичност, с формите на своето материално, действително, битийно съществуване. Бароковата архитектура обаче е нещо съвсем различно, нейното въздействие идва не от това, КОЕТО Е, а от чувството и  впечатлението което СЪЗДАВА за себе си, впечатление на непрекъснато движение на масите и обемите, на постоянна игра на светлината и сянката, на една сякаш ежесекундна изменчивост, неспокойност, на една ту растяща, ту затихваща страст. С една дума бароковата архитектура ти въздейства чрез ИЛЮЗИЯТА - нейното най-силно оръжие. Спомни си за брат Поцо и неговата дарба да те накара да повярваш в нещо, което в действителност не съществува, а именно да превърне плоския таван в обемна сфера, разтваряща се към небосвода.

              Ето това е същността на Барока-МАГИЯТА, ИЛЮЗИЯТА, а не действителността!

              Но да се върнем при Сан Карло але Куатро Фонтане. Интериора е дори още по-драматичен от фасадата. Нищо подобно до тогава не било създавано. Потона е доминиран от формата на овалите. Те са навсъкъде по него. Аз лично не съм посещавал църквата, но казват, че още от входа, погледът ти веднага е привлечен като магнит от изкрящо бялото на купола, който сякаш свети със собствена светлина в сумрака. Между впрочем драматичната светлина е един от основните похвати на въздействие, използвани от Барока. Спомни си Караваджо и негоната игра със светлината и сянката. Белия купол е украсен с осмоъгълници, шестоъгълници и кръстове, чийто размери намаляват във възходяща посока, като по този начин създават илюзия за по-голяма височина. Всичко в интериора цели да ви накара да забравите за реалните размери и да създаде усещане за грандиозност и мащабност. И тук, както във фреските на Андрея дел Поцо, водещото е оптичната илюзия, заблудата. Целта е да бъдете поразени, впечатлени, шокирани от нещо, което в действителност НЕ СЪЩЕСТВУВА.

    31941464811_fb99bbc5c2_b.jpg                                                                                            Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane) - интериор 

     

                           32059390955_3bae89c50a_b.jpg

                                                       Малкия манастир към Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане 

              Вътрешния двор на малката монашеска обител в непосредствена близост до църквата, във формата на продълговат осмоъгълник също е изпълнен изцяло в бяло. Той сам по себе си представлява отделно архитектурно чудо. Забележи фигурите на парапета. Виж как съвършено нелогично едни от тях са удебелени в горната си част, а други точно обратното в долната. Такъв флирт с архитектурната форма Ренесансът никога не би си позволил. Може ли да си представиш съвършения овал на шлифованата перла нарушен от някаква грапавина, несъразмерност, нелогичност. Това би било трагедия за Ренесанса, ужасен кошмар, тотален крах. За „нешлифованата перла“ на Барока обаче, то е иманентна същност. Тук симетрията  на формата, логиката на материята нямат никакво значение. Изправени сме пред един своеобразен архитектурен Макиевилизъм на използване на средствата за постигане на резултата. Единствената цел е драма, драма и пак драма, независимо от начините за постигането й.

              Вероятно си мислиш:  да архитектурата на Барока е интересна, дори понякога впечатляваща, но тя няма силата на внушението на живопистта.  Твърдият материал не може и няма как да постигне онова въздействие, онази сила на илюзията, както фреските на Андрея дел Поцо например или картините на Караваджо. Нищо подобно! Архитектурата на Барока си служи с други средства на въздействие, използва различни творчески похвати, но ако мислиш, че не е в състояние да те омагьоса, да те заблуди, да те очарова или порази по начина, по който го прави живописта, със сигурност грешиш!

              Погледни следващата структура. 

                                                    31941464621_740c9ff3f3_b.jpg

                                                                                                             Колонадата в двора на палацо Спада (1653) 

              Може ли да познаеш колко е дължината на колонадата. Ще ти кажа - само 9 метра. Не, не липсва нулата, нито пък е печатна грешка. Наистина е девет метра. А ако ти кажа, че реалният размер на статуята в дъното е само 90 см.

              - Невероятно!

              - Е? Как мислиш, дали архитектурата не е способна да постигне илюзията на Поцо?  Този шедьовър е създаден през 1653 год. по поръчение на кардинал Бернадино Спада. „Переспективата“ се намира в двора на  Двореца Спада (Palazzo Spada) в близост до площад Кампо дей Фиори в Рим. Днес сградата на двореца приютява Върховния административен съд на Италия.  Знаеш ли кой е авторът на тази поразителна творба. Разбира се, че е Франческо Боромини. Както вече нееднократно споменах, той бил могъщ гений и неговият талант не познавал граници. Маестрото постига ефекта на илюзорната дължина, чрез равномерно свиване на хоризонталните и вертикалните плоскости към една централна точка в дъното. Никой не знае, дали Боромини и Поцо са се познавали.  Факт е обаче, че Колонада е не по-малко магична и притежава същата, ако не и по –голяма сила на внушението от фреската в църквата св. Игнации. И това не е никак чудно, та нали и давамата са живели и творили във времето на една и съща магическа, илюзорна реалност, наречена Барок. Някой изследователи, не без основание, наричт Барока „виртуалната реалност“ на ХVІІ в.

              Но да се върнем при сеньор Боромини. Както често се случва с големите дарования и Боромини остава недооценен от съвременниците си. Ужасният му характер и затвореният му живот на самотник, вероятно също имат принос в това. Драматичният житейски път на маестрото, завършва също драматично - след като заболява тежко, той се самоубива през 1667г. на 68 годишна възраст.

              Другият бард на Италианския Барок, другият безсмъртен гений, свързал завинаги името и живота си с това направление в искуството е Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680). Съвременник и връстник на Боромини, Бернини бил всичко онова, което Боромини не е.  Истински красавец,  весел и общителен. Надарен с безбройни творчески дарования, той притежавал и едно светско - умеел ловко да печели доверието на "силните на деня". Лесно се превръщал в любимец на кардинали, папи и монарси. Славата го спохожда твърде млад. Едва стъпил на папския престол, Урбан VIII Барберини (1623-1644)  бърза да възнагради и издигне своя любимец, който покровителства още като кардинал. Именно своенравието на този амбициозен и темпераментен исторически персонаж, съчетани с  таланта, амбицията и страстта на гения Джовани Лоренцо Бернини, превръщат Рим в „град на чудесата“ в „столица на света“. Твърде млад Бернини получава поръчките за изработването на Балдахина  и Олтара на св.Петър във Ватиканската базилика, както и оформянето на площада пред нея. Едва на 24 годишна възраст той е посветен от Урбан VIII в рицарско звание и става кавалер на „Ордена на Христа“. Кавалер Бернини преживява до дълбока старост и умира на изумителната за онези времена възраст от 82 години. През целия живот на Маестрото почитта и богатство са неизменна част от битието му.

              Не случайно Джовани Бернини е наричан „господаря на света“ и най-големия режисьор на Италианския Барок“. Той може би най-пълно се вписва в понятието универсален гений. Сигурно ще се изненадаш, но е факт, че освен талантлив архитект, гениален скултор и даровит художник, Бернини бил и драматург, автор на една дузина комедии, които пишел сам, режисирал и поставял на малка сцена в дома си пред отбраното висше общество на Рим. Освен това, Бернини е считан от мнозина и за баща на карикатурата.  С една дума, дарбите му били безбройни.

              За съжаление Бернини често и напълно погрешно, най-вече поради представата, че Барок и Ренесанс са едно и също явление, е наричан ренесансов творец. Нищо подобно. Именно Бернини е творецът, очертал за първи път най-пълно рамките и изпълнил със съдържание явлението наречено Барок. Докато още не си прекалил с виното, ще се опитам да ти обясня защо, като ти посоча и няколко примера от творчеството му.

             Да се върнем за малко на събора в Тренто и началото на Контрареформацията. За да се противопостави на заплахата от разрастването на протестанството, Католическата църква поставя началото на един силен стремеж към създаване на нова, особено чувствителна възприемчивост към визуалния ефект, към външната изява на зрелището, което най-общо и твърде условно, можем да наречем църковен ритуал. Това изобщо не е случайно. В  стремежа си да отклони вниманието от действителните проблеми, които, макар и грубичко, доста точно и вярно са синтезирани от Мартин Лутър във фразата: „Кликата на римската содомия“, Контрареформацията се опира на въздействието на външните символи, на външната изява, на зрелищността на религиозните тайства при общуването с бога. (спомни си тезисите на Събора за външната изява на религиозността чрез почитане на образа). В този смисъл особено значение в изкуството започва да се отдава на сугестивната мощ на илюзията и символиката, постигнати, чрез съчетаването на различните материални  форми със светлината и сянката. Това съчетаване ясно се проявява в творчеството именно на  архитектите от епохата на Барока.  Макар това да проличава при редица творци на Ренесанса преди Бернини,  включително Микеланджело Буонароти и най-вече в сочения като класически за начало на бароковата архитектура, пример с  църквата Ил Джезу на Джакомо дела Порта (1533-1602), като начало на напълно завършената форма на Барока се смята именно творчеството на Бернини.     

                                                                                        31249266023_eab3b58670_z.jpg

                                                                                                           Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680)

              Подчертаната пристрастеност на този творец към използване на експресивните възможности, както на формата, така и на светлината и сянката, кара редица автори да сочат именно него за основоположник на истинския, автентичния Барок в архитектурата. Бернини издига в култ визуалния ефект, впечатлението, внушението чрез силата на илюзията. При него провокирането на вниманието, поразяващото визуално въздействие върху наблюдателя, се превръщат в главно основание и цел, и в преследването им той се възползва от всички средства, включително дръзкото имплементиране в архитектурната форма на различни живописни и скулптурни елементи, както и използването на театрални, бих казал направо кинематографични похвати. Освен еклектиката на формите и похватите, Бернини по един поразително дързък, революционен за съществуващата архитектурна традиция начин, смесва и използваните материали. Мрамор, гранит, гипс, бронз, стъкло, благородни метали се забъркват в безброй неописуемо очарователни и поразително въздействащи, направо хипнотезиращи форми и образи. Безспорен пионер на Барока, първопроходец и пример за архитектите през целия ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. сеньор Бернини превръща както фасадата, така и интериора в един огромен, поразителен театър на форми, пространства, светлини и сенки. Творчеството му е неоспорим еталон и оказва огромно влияние върху развитието на изкуството въобще през целия ХVІІв. и ХVІІІв.

                 Да се предвижим няколко десетки метра напред по Виа дел Куиринале (Via del Quirinale), където в шедьовъра на Бернини, църквата Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale), ще видиш на практика, това което се опитахда ти обясня с думи.

                                                              32059386185_115c3d1b52_b.jpg

                                                                                   Сант  Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) 

     Бернини проектира и построява църквата когато е на върха на славата си. Строителството й продължава 13 години и завършва през 1671г. - девет години преди смъртта на Маестрото. По това време сеньор Бернини отдавна се е погрижил да обезсмърти името си за историята, а  творческият му гений е разпръснал шедьоврите си из всички кътчета на меката на католицизма, превръщайки Вечния град в световна столица на изкуствата.

              Ако се вярва на мълвата, Маестрото се е гордеел изключително много с творбата си, като е подчертавал, че е изцяло негово творение от началото до края. Подсмихвайки се иронично, най-вероятно е премълчавал факта, че по време на строителството, често го е спохождала мисълта „да натрие носа на онзи нескопосен особняк Боромини, изтепосал творението си малко по-надолу по улицата. Този гърбушко, като че ли нарочно се изпречва на пътя му навсякъде в Рим. Той обаче добре го подреди с фонтана на четирите реки на площад Навона.

                                                                                31941464261_52e64e8702_z.jpg

                                                                         Рим. Площад Навона. Фонтанът четирите реки (Navona, Cuatrorios) 

              В града още се шушука, че покрилата  очите си и протегнала в жест на отрицание лява ръка фигура от композицията на фонтана е всъщност отвратена от гледката на стърчащата отсреща с „изпружените“ си  камбанарии църква "Сейнт Агнес ин Агона“ (L'agonia di San Agnes), чийто автор е проклетият самотник“.

               32059388275_d536f077cf_b.jpg

                                                                               Рим. Площад Навона. Църквата Агонията (срама) на св.Агнес

     - Ааа не! Май трябва да ти сприрам виното. Фантазии не ми се слушат. Тия свободни съчинения за това какво си е мислел Бернини при създаването на фонтана „Четирите реки“ на пиаца Навона, ги пробутвай на някой друг.

              - Добре де, добре. Малко се поувлякох. Между другото историята на света Агнес и нейната агония е доста интересна, но ще ти я разкажа, някой друг път.  Дали го е ръководела или не идеята да „натрие носа“ на Боромини не знам, но безспорен е факта, че църквата Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale), сякаш е замислена и изпълнена като антипод на творението на Боромини. Всъщност тя е построена по поръчка и със средствата на кардинал Камило Памфили, племенник на папа Инокентий Х (кардинал Джовани Батиста Памфили). Над входа е поставен гербът на фамилия Памфили-два кръстосани ключа под купол от балдахин.

                                               31249265833_d8a06c0c01_b.jpg

    - Ама разбира се , за какво мислиш, че е дал парите човека! Покрай гения да се шмугне и той в пантеона на историята, преди да хлопнат вратата под носа му.

    - Не знам. Възможно е да си прав за мотивите на Кардинала! Както и да е. Отвън фасадата изглежда доста по семпла от тази на църквата на  Боромини. Интериорът  обаче е нещо различно. Той е пълно олицетворение на всичко онова, което преставлява италианския Барок.  Движение и живописност на формата, игра на светлини и сенки, богата и изящна декорация.

                      31941464301_ba390888b8_b.jpg

                                                                       Сан Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) - купол

    Куполът на малката църква, силно напомня на яйце на Фаберже, само че обърнато обратно. В противовес на семплия, изкрящ в снежнобяло фигурален купол на Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane), Бернини създава богато украсен с фигури и поразяващо красив цветен купол, излъчващ в почти всички нюанси на спектъра. В олтара е окачена картина на художника Жак Куртуа Бургиньон (1668 год.) изобразяваща разпънатия на  кръст св.Андрей. Олтарът е богато украсен с розов мрамор и сложно декориран с множество фигури. В горната част на олтарната ниша е разположен овален отвор през който от скрит прозорец струи светлина. На върха е статуята на св. Андрей възнасящ се към Рая след мъките, възседнал облак и придружен от ангели. Изящните малки ангели са навсякъде. Овалът в центъра на купола грее в жълто като пълноценна луна. Бернини слага жълти стъкла на прозорците и слъчевата светлина прониква в храма прекрасно обагрена в наситено жълто, като златно сияние от рая, като спасителен фар в сумрака на безбрежен океан. Синьото обрамчване символизира Светия дух. Истински театър. Абсолютна драма.  Всичко е направено с цел да ви впечатли, порази, омае, провокира. С една дума, сто процентов Барок.

                                                                    31941462691_84f78abc96_z.jpg

                                                                                  Сан Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) - олтар 

     

                                      31249265583_00153fa91c_b.jpg

                                                                         Сан Андрея ал Куиринале (Sant Andrea al Quirinale) - олтар 

              Малко встрани от целите на изложението, но интересен факт е, че в църквата е гробът на Станислав Костка, един от светците, покровители на Полша. През ХVІІв. Малкият Станислав неистово копнеел да стане йезуит. Преодолявайки съпротивата на влиятелното си и богато семейство, и въпреки житейските несгоди по пътя си, на 17 години, той най-накрая пристига в Рим и се записва в училището за послушници на йезуитите, част от комплекса на  което е всъщност църквата. Скоро след това Станислав умира, но заради младостта, усърдието и предаността си към католическата вяра е канонизиран за светец.

              - Звучи ми малко като онази фреска на тавана с йезуита, от който струи светлина. Като реклама.

              - Вероятно имаш впредвид фреската на Андрея дел Поцо в св.Игнации. Не е много здравословно да се подиграваш със светиите, че може да си изпатиш. Както и да е. Ако ходиш в Рим, непременно да посетиш църквата. Поради незнание, тя често е пропускана от туристите, но със сигурност си заслужава да се види. Там в синтезиран вид можеш да усетиш, на къкво е бил способен геният на Бернини. За съжаление, когато в края на 2008г. бях в Рим и аз я пропуснах от незнание. Следващият път обаче, със сигурност ще я посетя.

    Театърът е бил в кръвта на Джовани Бернини. Страстен почитател на това изкуство, самият той автор на пиеси, творецът използва сценографията и  при създавнето на скулптурната композиция “ Екстазът на св.Тереза“. Тя се намира в църквата „Санта Мария де ла Витория“  (Santa Maria della Vittoria). Мнозина считат композицията за най-големият шедьовър на Бернини и най-великото творение на Барока. Нещо като Манчестър Юнайтед за феновете на английския футбол или Реал Мадрид за испанците, или може би Ювентус за италианците.

              - Дрън, дрън…или Локомотив Пд за пловдивчани! Ти нали не се интересуваше от футбол?

              - И продължава да е така, но ми харесва страстта и предаността на запалянковците към тази игра и любимия отбор.

    Църквата Santa Maria della Vittoria е въздигната в периода 1608-1626г. Завършена е благодарение финансовата подкрепа на кардинал Шипеоне Боргезе. Първоначално е носела друго име, но през 1622г. в  чест на победата на католическите сили над протестантите в битката при „Била хора“ (провела се в края на 1620г. на хълмисто възвишение край Прага), е преименувана на св.Мария Победоносна или Победителка. Всъщност много от историците са на мнение, че такава битка изобщо не е имало. Протестанските войски просто са побягнали при появата на един разузнавателен отряд на католиците, мислейки, че ги нападат основните католически сили. За да предадат сакралност на победата си католиците твърдели, че в боя ги водила самата Божия Майка. Както и да е.   Основната забележителност на храма е именно композицията “ Екстазът на св.Тереза“. Изработена е по поръчка на кардинал Федерико Корнаро. Бернини създава творбата в периода 1645-1652год. Тя украсява капела Корнаро в лявата част на напречния неф. Възправяйки се пред капелата, неочаквано се озоваваш пред нещо подобно но  църковен театър със сцена и ложи в които удобно са се разположили членовете на фамилия Корнаро.  В центъра, в малка ниша е разположена „сцената“ с основните действащи лица, полегналата  св.Тереза Арийска и ангелът със стрелата. Мраморът изглежда толкова реалистично, че си убеден че чуваш изтръгващия се от полуотворените устни на светицата стон на върховен екстаз. Композицията представя испанската светица Тереза Арийска в момента на обладаването й от божието видение. Историята е следната: От небесата към нея се спуснал ангел, и я пронизал със златна стрела. „Болката беше толкова реална, че от мен се изтръгнаха няколко силни стона, но едновременно с това изпитах такава наслада, че пожелах никога да не се избавя от тази болка. Когато ангелът изтръгна стрелата, в мен остана една огромна, дива любов към господа!“ - споделя самата Тереза.

                                      31941464691_b61295cd78_b.jpg

                                Скулптурната композиция “ Екстазът на св.Тереза“ в църквата „Санта Мария де ла Витория“  (Santa Maria della Vittoria) 

    Бернини прави опит  чрез скултурната форма да изрази религиозния екстаз преживян от светицата. Постижението му е забележително. Притворените очи, полуотворените устни и чертите на лицето предават чрез мрамора по изключително убедителен начин  това, което св.Тереза описва с думи. Само силата на гений като Бернини, може да постигне такова внушение чрез камъка. Изключителен виртуоз в обработката и полирането на мрамора, маестрото постига почти натуралистични ефекти в имитацията на блясъка, кадефеността на кожата и текстурата на тъканите. Творбата съчетава по изключителен начин най-характерното за религиозното изкуство от епохата на Барока – повишена емоционалност, театралност, активната борба и единство на пространство и материя, обединяване на религиозния екстаз с една ясно изразена чувствителност. Всичко това умело имплементирано в постоянната игра на светлините и сенките, предизвиква у наблюдателя почти физическо усещане за някакво скрито безпокойство, за една ненатрапчива, но постоянна нервност.

              За съжаление свободните нрави на времето, в което живеем днес, карат често хората с  болни мозъци, търсещи форма на изява, да тълкуват и описват превратно или по-скоро перверзно изражението на светицата и историята около нения екстаз, правейки  директни, груби порнографски намеци. Приемайки простотията за форма на ориналност, такива хора смятат, че единствено тях ги е осенило „гениалното“ прозрение да сравняват това изключително постижение на творческия  гений на Бернини със сексуален оргазъм и хилейки се на собственото си тъпоумие, изобщо не подозират, че правят лоша услуга единствено на себе си.

              - Е…е…е! Стига, стига! Нали смяташ да публикуваш разговора ни. Бъди по толерантен и не натрапвай на другите собственото си разбиране за нещата. Въздържай се от грубости. Просто излагай фактите и разсъждавай върху тях.Това е напълно достатъчно. Хайде да приключваме. Интересно е, но стана късно, а и виното свърши!

              - Просто се дразня от такова отношение. Представящ ли си колко трудно е да се предаде чрез скулптура преживяването на св.Тереза и колко много е постигнал Бернини! В ръцете на този гений мраморът сякаш оживява и започва да разказва по най - убедителен начин конкретната история. И не само мраморът.

              Да вземем Балдахина в базиликата св.Петър. Много хора си задават въпроса това скулптора ли е или архитектура или и двете заедно? Типично за Барока нали. Невъзможно е да го анализираш, да го вкараш в рационални рамки, да го определиш, да го характеризираш, да го обясниш. Просто се изправяш пред този поразителен в своето великолепие и с невероятна тектоника тридесет метров шедьовър и се оставяш да те покори. Нищо подобно,  нищо дори минимално близко по своята визия и тържествена внушителност не е създавано до Бернини, а и след това. Когато се изправих пред него „омагьосан, трогнат, очарован“ имах чувството, че бронзовата драперия всеки момент че се раздвижи под порива на въздушните течения в храма. Толкова силно беше внушението.  А Маестрото го е създал съвсем млад, когато е бил едва на 24 години.

     

                                                                                             31941463761_7e17bb22e0_z.jpg

     

    Джовани Бернини напуска този свят на 82 години, през 1680г.  Говори се, че когато затваря за последен път очи по небосклона над Рим преминала комета. Сякаш бог изпратил светлина да озари пътя на гения към безсмъртието.

             Италианския Барок загубва най-ценният си съюник, най-верният си поддръжник, най-надерения си творец.

             Влиянието му върху изкуството обаче е сякаш безгранично. През следващите два века, огромен период, дори за историята, неговата  стилистика оказва въздейства върху десетки, стотици творци по целия свят. Барокът, като първото универсално течение в изкуството, възникнало след епохата на великите географски открития, се разпростира във всички посоки и прониква на всички континенти. По стъпките на Караваджо и Бернини тръгват такива могъщи творци на живописта като фламандците Питер Паул Рубенс (1577—1640) и Ван Дайк (1599—1641), холандците Франс Халс (1580/85-1666), Рембранд ван Рейн (1606—1669) и Вермеер (1632—1675), Диего Веласкес (1599—1660) в Испания и Никола Пусен (1593—1665) във Франция.

              В архитектурата на Барока, свой отпечатък оставят Карло Фонтана (1638—1714), Гуарино Гуарини (1624-1683) Балтазар Лонгин (1598-1682), сър Кристофър Рен (1632-1723)-авторът на архитектурното чудо, катедралата Св. Павел в Лондон и много други. Във всяка страна стилът придобива специфика породена от конкретните национални традиции и географски особености. Широко разпространение Барокът получава в Испания ( т.нар. „чурригереско“), където емблематична за стила е Катедралата „Св. Яков“ в галисийския град Сантяго де Компостела (Свети Яков под звездите), в Германия (дворецът Сан-Суси), в Белгия (тогава известна като Фландрия), в Холандия, в Русия (Сава Чевакинский и Франческо Растрели), в Англия (катедралата Св.Павел на сър Кристофър Рен) и дори в Жеч Посполита (Полша).

              Единствено във Франция се смята, че стилът не е достигнал значително развитие. В началото на 18 век обаче, французите създават свой стил – т.нар. Рококо, който всъщност е разновидност на Барока и се проявява главно в интериорното оформление на сградите, а също и при създаването на книги, дрехи, мебели, живопис.

              Където и да проникват могъщите пориви на Барока, каквато и специфика да придобива той с оглед на географските и национални особености на отделните държави, навсякъде запазва главното-неуморимото движение, непрестанната трансформация на формите, светлините и сенките, неугасващата сила да провокира, да вълнува, да покорява, създавайки една, макар и илюзорна, неустоимо очарователна реалност.

     

    КРАЙ

     

     - За целите на изложението са използвани фотографии от интернет.

     - Текстът е авторски. Всяко копиране, преписване, цитиране или споделяне на целият текст или на части от него е под условията на Creative Commons (СС) license - Non-commercial (NC)

     

     

     

    Автор: Н.Атанасов.

    Гр.Пловдив, 1  декември 2016г.

    • 111
      публикации
    • 67
      коментари
    • 54829
      прегледи

    Последни публикации

    Kim.
    Последна публикация

     

     

     

     

     

     

  • Статистика

    1736
    Общо блогове
    6912
    Общо публикации
×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.