Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Блогове

 

Замина си деня

Ненадейно изтля и стопи се като сянка зад пъстри зеници сякаш в струна,небрежно опънал на дъгата юздите дъждовни, този ден. И едва ли ще помня как несресан и стар си отива, крак провлачил по билото сиво - странен просяк в джобове протрити за минута отсрочка пред края, трийсет сребърни гроша е скътал. На здрачаване, точно когато в тихо ложе полягат тревите, камъкът е само зрънце пясък, изтекло през насечените длани на онемял щурец. Като във приказка, прошепна

марси

марси

 

Ето ме

Горчиво ухание кафе и канела кожата ти млечнее разтопено сребро и коприна- тънички пръсти протяга луната влажна плъзва се вадичка сладко желание разтваря настръхналото усещане някъде под брадичката примижава в очите ти на върха на езика заспива полюшвана заслушана в шепота пресеклив на сърцето ти... ЕТО МЕ!

марси

марси

 

Възможно ли е

Полягат уморени сетивата в постелята на меките ни длани. От чувственост взривена натежали телата са, а в кроткото на устните въздиша, пресекливо от желание, стенещото ехо. Полекичка едва-едва на пръсти в душите отмалели се прокрадва най-сладкото усещане за обич. Възможно ли е да ме искаш повече?!...

марси

марси

 

Видение

Изпразнени залези лаят по Млечния път. Чакат натежал от страст и сласт да падне, оттатък хоризонта намастилено морето ближе горчивото на пясъка. Натрошен седеф са дрипавите ризи на дъгата. Нащърбена луната реже пъпната връв на небето. Облаци крият чела зад избелели забрадки. Свъсени миди- стари моми,нецелунати шушнат с въздишки по дъжд. Едрее в окото на бурята спомен за диво препускане- прашна сълза по новолуние, огледало начупено дъното, солени са

марси

марси

 

Видение

Мастилото на мрака свърши и тази нощ небето е прозрачно. Очи - стъкла изплакват тихо къщите, във сенките ни голи се вторачват. Стопи се в чернотата на паважа неуловен от чувствата мига и толкова неща - недоизказани се втурнаха да връщат обичта. На стъпките ми уморени писъкът се сля с брътвежа вятърен за дъжд и сякаш спомен е,че сме се искали... И ти си само ГРЪБ.

марси

марси

 

Mac OS X style

The one thing I enjoy most about Macs is the dock on the bottom of the screen. ObjectDock has a lot features and the skins that come with it look a lot better. Object Dock features Docklets, which are similar to Windows Gadgets and Mac Widgets. Docklets are made for Object Dock by the users (An SDK is linked on the site). In the picture below, the Weather Docklet is shown. When you hover your mouse over it, the icon gets magnified just like the Mac dock. If you let the mouse sit over it

to4i

to4i

 

Далеч от мисълта ми...

03.05.07. четвъртък 20.50ч. Какво стана с мен...за втори път пиша тук.А вече бях отписала тоя дневник от възможностите за губене на време.Да, явно съвсем съм се хумнала, но какво да се прави.Налага ми се да се трая.В крайна сметка, това съм аз...Нищо, че ако не бях аз, вероятно щях да мразя себе си от цялото си сърце. И ако сте си помислили, че в горното има някакъв скрит философски смисъл, който трябва да търсите - излъгали сте се.В това, което пиша, няма абсолютно никакъв смисъл, ко

Тамзин

Тамзин

 

Оная другата

Нека аз да съм оная другата- различно скришна, за пред всички чужда, ненужна вещ, сред невъзможно нужни удобства... И горчивото в кафето, и трънчето в петата, и прашинка в соленото на ирисите влязла, разбъркала стандартното на мислите с копнеж по вятър и копнеж по.... вятър. И ако моите коси са руси, не съм блондинка, влюбена съм. И прощавам. Дори когато си личи,че лъжеш. Дълбоко, във сърцето са шамарите. Но затова пък аз съм тая с допира,

марси

марси

 

Погребение

Казват, че живота е като една голяма ябълка, но моите хапки са горчиви... Искам го, а не мога, бягам, ала все залепена съм за земята пред някого. Нещо ми пее в едното ухо, глас превъзбуден, съскащ, страховит, премята се и оплита реално със думи, крещи и се моли. А аз не мога нищо да сторя. Помня мухата на злото, свила гнездо зад ухото ми тогава. беше отдавна, с нищо не свиквам толкова лесно, както със студа у камъка... те са моето амплоа от тук насетне. То ме въздига, отнася и принизява в ка

DeadSmurf

DeadSmurf

 

Прах под убийството

Родена за да убивам, скитах из пустините на чувствата си. Чаках те, за да те убия... Да убия с ярост и страст невиждани, сила и шепот нечувани... Сянка преминава в съзнанието на едната медуза. Неспособен да крещи той се гърчи в моята агония, пред смъртта всички сме били равни. Но не, не аз ще попитам за пътя. Излез ти напред и замахни над черния пясък, чертай своите рунически символи, навеки света ще е мой... Убивам, друго не мога, не, друго аз не умея... Убивам за храна, за удоволствие...

DeadSmurf

DeadSmurf

 

Една хлапачка

В такава нощ най-много ми се пише. На лампата, уюта пъстроцветен танцува във очите ми. На чисто в душата ми се раждат светове. В главата ми умората се пръсва на хиляди кристалчести мъниста. Комплексите на възрастите скъсала една хлапачка възрастта ми стиска. Една хлапачка изпочупва нормите, на делниците-маскарада смъква. Осмисля в смисъл чувствата безформени, изчиства намастиленото в пръстите. Една хлапачка ме залежда с вяра. Избърсва сивотата под очите.

марси

марси

 

Въгленче

Въгленче в душата ми запали. Погледът ти сякаш ме прободе. Синъото по кожата ми пари... и се давя в страст и не говоря. В мъжката ти твърдост се разтапя силата на женската ми същност. И с ръце,които плахо търсят кротката тръпчинка до сърцето сам-сама ще си нарамя кръста. Изгори ме,пък тури му пепел. Да изчезне в рижото на залеза тази невъзможно зряла възраст... Вплетени тела, душите, мислите, еротично-хаотични чувства... Лудо бягство към едно ,,обичам те,,

марси

марси

 

Жадни за чудо

След скитане във тъмното, когато нощта е с възрастта на пеленаче, неусмирена сянката на здрача преряза струните на сетивата. И с вик обезумелите треви се втурнаха щурци да култивират. А вгледани в узрели пълнолуния сънуват свойте тежки гроздобери за рожби недозрелите лозя. Налива сухи пазви сладък сок, от който после вместо тежко вино, чернилка във душата ще просмуче най-еретичните и диви мисли. В утробата на камъка вибрира безплътна и некръстена възд

марси

марси

 

КОТЕНЦЕ(Виц 4)

Съсед пита съседа си: -Ти защо така ти врещи котката? -Ами къпя я! -А тя защо така.И моята я къпя,но чак така... -А ти не я ли изтискваш?

Darine

Darine

 

ВИЦ 2

бабка живее от малка в селото,където няма магзини,а в селото има много хлбарки. След 1 година Правят магазин против гадни насекоми.Бабата си копува препарат ротив Хлебарки,но не знае как да борави с него и пита на др. ден Магазинерката: -Как се използвеа този препарат? -Кога го купихте? -Вчера -Ами ето как:Гоните и хващате хлебарката и и поръсвате очите ако са отворени с това нрщо.Тя и се разваля апетита и лрд седмина-2 умира...

Darine

Darine

 

ВИЦ

Вълк към лисица: -Лисе,ще ме вземеш ли за свой кавалер на бала? -Не!Ти говориш Много глупости и ше ме засрамиш пред всички! -Няма!Ще говоря само за цветя! -Е,добре,идвай. НА БАЛА ВЪЛКЪТ КАЗВА НА ЗАЕКА,КОЙТО МУ Е СЕДНАЛ НА МЯСТОТО: -Ей,ккуряк!Я нарцис от тук,че ще те Обожуря!

Darine

Darine

 

WINDOWS 95 KEYBPOARD ERROR

Грешка:Windows 95 не може да намери вашата клавиатура.Натиснете 4 за повторно търсенйе или въвведете SEARCH_STOP за стоп!

Darine

Darine

 

My Heart Will Go on...

Можеш да затвориш очи за това,което не искаш да видиш,но сърцето не може да се затвори за нещша,които не искаш да почувстваш. Аз.25.IV.2007 фодина(Сряда 25 Април 2007 Година)

Darine

Darine

 

За пръв и последен път честен

Чувствал ли си се виновен до безумие, разкъсван от угризения, подмятан от вълните на собственото си безплодно унижение? Чувствал ли си се въстанал срещу себе си - предал най-априорните си закони, собствените си рефлекси и инстинкта за самосъхранение? Срамувал ли си се от своята глупост, глупостта, че си се родил и люлян от отчаяние, мислил ли си, че не си е струвало? Когато си лъгал и си бил лъган... Безпътен като кукувица, върви по черния си път, мъчи се, страдай,

trancemasha

trancemasha

 

Gospodi-evala

Trqbva da my se priznae na Gospod.Znae si rabotata.Napravo evala my pravq.Takuv serial i nai-dobliq scenarist na sapynki ne moje da suzdade. Znaete li q tazi istoriika za kamuka prevurnal se v diamant?Imalo edin kamuk,ama golqm kamuk.Eii mnogo golqm bil toq kamuk.Ama se oturkal v jivota i stanal edno takova kamu4e,abe malko kamu4e.Ma toi jivota ne te ostavq samo taka.Byta te,rita te,podhvurlq te.I ti se turka6 v drygite kamuni,turka6.Ne te ostavq...oturkalo se to kamu4eto,ama hybavo se oturka

jyji

jyji

 

За мечтите,космонавтиката и крилатите мисли

/На дъщеря ми и всички нечии дъщери/ Скоро бе 12 април.Тази дата много хора свързват с деня на космонавтиката.Аз лично я свързвам с криле и постигнати мечти.Защото ако преди столетия,пътуването на човек в космоса и стъпването на луната са се смятали за ерес,днес това е приемано по-скоро за даденост.И пътят от ереста до чудото е една сбъдната мечта.Някой,който е повярвал в себе си и вместо да подреже крилата на мечтите си ги е разресал и загладил...Някой,който е повярвал...Някой

марси

марси

 

Първият ден, в който реших да полиря тук.

13.04.07.петък.20.26ч.Реалността надминава всички фантазии, защото се изживява.Това е то, само тук ми оставаше да си направя дневник.Не ми стигаше Хекса явно.И то на петък 13ти - типично в мой стил.Пък и петък 13 винаги ми е бил хубав ден.С едно изключение.Но аз не съм злопаметна (пиша това за втори път днес.Или трети?).Но както и да е.Въпросът е, че все пак реших да пиша тук.Това ще бъде моят трети дневник, така че не може да се очаква да пиша и тук, след като съм писала в други два.Тези два са

Тамзин

Тамзин

  • Статистика

    1789
    Общо блогове
    9504
    Общо публикации
×
×
  • Добави ново...