• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86853

За този блог

Мисли, когато се явят такива

Публикации в този блог

Lagrima de oro

Deals

Нима не може да има уговорено приятелство, уговорена любов? Наистина, липсва трепет, първите мечти, пеперудите в стомаха. Но се спестяват толкова болки, очакване и несигурност и накрая, но не на последно място, разочарования. Дали можеш да се "разбереш" с един човек и като сделка да си стиснете ръцете... защо не завинаги. Нали и бракът е договор ? Пред държавата или пред Бога, подписвате своето споразумение. Наистина, цинично е да го помислиш, да търгуваш с качествата и очакванията си. Но не е ли по-малко болезнено за хората, които много са страдали ? Прагматична преценка на качества и желания. Аз съм готова на това и това, мога да ти предложа следното и очаквам от теб 1), 2) и 3). Какво желаеш ти и какво предлагаш ? Да, грубо, ще кажете, потъпкваш любовта, не можеш да си уговориш връзка, къде остава емоцията... Емоцията остава далеч, назад, за сметка на ясно дефинирани отношения. Взаимност, споделено време, водено от общи интереси, приятелство, близост. По договаряне. Не си обременен емоционално, не се чувстваш длъжен, вързан, макар да си об-вързан. Всеки разполага с личното си време и пространство, без непрекъснато любопитство и вмешателство от страна на партньора. Любовен или бизнес-, според преценката. Всичко това за сметка на лоялност и добро отношение. Защо да не могат двама души, които са губили преди парченца от душата си, които се разкъсват дълбоко от несподелени любови, драми, разочарования, да не могат да сключат сделка? Да споделят дните си, понякога мислите си, да запълват винаги празния стол в компанията по двойки, да отговарят на условието "обвързан", да бъдат представяни на семейство, приятели, на фирмен коктейл, на сватба, там, където сме приели за задължително човек да бъде придружен. При-дру-жен. Значи, съпътстван от другар. Ще е грозно ли това? Ще те обвинят ли за търговец на безценности? Защото обществото заклеймява хората, които са сами. А такава споделена самота спестява въпроси и неудобство. Изгодна оферта и за двете страни. Ако се появи истинска любов, ще бъде анексирана към договора със съгласието на бизнес-, а, простете, любовните партньори.

Моля, подпишете тук.

Lagrima de oro

Започне ли месец май, започвайте да се оглеждате и да се ослушвате ! Имам чувството, че само чака да минат последните минути на април и вече всичко започва да се случва. Ако има нещо, което предстои, то със сигурност ще започне през май. По възможност още на първи. И вярно е, че сега вече е юни, но все още "сърбам" кашите на май. Не се оплаквам, напротив, животът ми щеше да е доста по-сив и скучен. Май ми даде да опитам много неща... малко мед, малко и горчилка, но с неподозиран вкус и заряд. Сякаш в някаква вакуумна буря главата ми се въртеше през течности, вертове и цветове, които не спират и до днес. За миг оставам да дишам тежко с опиянена глава и отново се впускам в този бяг, в състезанието с вятъра... Лежиш си вечер на спалнята и си казваш "няма ли някой да прибере най-после тези панаири, не оставят човека да спи". Да спи за половин, един час... Какво правиш, бе, човеко, кажи ми най-после ?! Или мислиш, че всичко е игра и трябва аз да кажа твоите реплики в спретнатия ни спектакъл по любов. Ще почакам, но не чак до другия май, о, дотогава колко вода ще изтече и колко вино ще се изпие...

Lagrima de oro

Сама съм насред пътя, по който вървя. Знам, че сама трябва да продължавам своя ход, наоколо ми само хора с лоши мисли и завистливи очи. Сама трябва да създам пътеки в неизбродните гори и с цената на усилия и болки да последвам мечтите си като бяла птичка литнала в черната гора. Не ми тежи това, отдавна съм свикнала да се боря сама за живота си. Но това, което ме измъчва е, че не мога да остана истински сама сред тази пустиня, претъпкана с хора, които не ми желаят доброто. Като е сам човек, поне да бъде свободен да избира между сладката самота и горчивия антураж от продажни завистници. Все едно да кажеш, че плуването сред милиарди водорасли е приятно... Те само се лепят и увиват около тялото ти, дърпат те надолу, но искат да си мислиш, че го правят за твое добро. Останете си сами, не ви вярвам вече, на нито един от вас, живейте смешния си живот, но без мен, нито образ, нито дух, забравете ме най-добре, както аз ще ви забравя скоро !

Lagrima de oro

В миналото ли живот живея... А вчера ти ми каза, че който винаги гледа назад, остава завинаги в миналото. Знам го много добре. Открих мили вещи от детството ми... които ме натъжиха и зарадваха, развълнуваха заспалата ми душа. Но уви всичко трая кратък миг... сега отново всичко е пустиня, нито бяла нито черна, като сън, но не заспала, като блян, но без мечти... Бъдещето сякаш не съществува... а само някакво глупаво сега, дори и то не е, не Е наистина... Без емоции и чувства се нося през това пространство. Нищо няма смисъл, освен кратки спомени от минало, което все едно е чуждо, толкова далечен изглежда всеки ден, а най-вече вчерашния... лошо е така...но когато не откривам смисъл в нищо, кой може да помогне... PERSONNE

Lagrima de oro

А сега?

Озовах се сама в моя свят... Другите вече съществуват само на снмки, които никога не могат да избелеят. Хубавите моменти са само спомен, при това с привкус на измяна. Май дори вече не са хубави. Поемам сама тежестта на живота и на решенията си, но дори сега нямам свободата да живея както пожелая. Решението ми да остана или да замина дори не е моето решение. Уж надживях времето, когато други решаваха съдбата ми... Май отново се задържах прекалено дълго на едно място. Време е да замина отвъд осезаемото, в онзи фикционален свят, в който мога поне за минутка да бъда щастлива. Евентуално. Така или иначе самотата вече е доброволна и избран начин на живот, а не глупаво обстоятелство, наложени от странични фактори с кратък живот. Мисълта да отпътувам е толкова вълшебна, дори опияняваща като мътнозелената чаша абсент в един къс спомен. Още утре ще събера малкото багаж, който има стойност и ще се отправя на ново пътешествие. Какво ли ще открия по пътя си? Не знам...

Lagrima de oro

Слънчогледи

Седя сама насред полетата безкрайни

и гледам нежни кръгове от приполегнали жита

стоя сама и плача в красотата

денят отива си, заплашва ме нощта.

Да дишам искам този дъх омаен

на младите напечени слънца

глави обърнали към слънцето в небето

ме гледат слънчогледите със сто лица.

И аз сама седя и вятърът ме духа

насред света и аз не знам къде съм пак сама

и леко мойта бяла риза ленена развява

и аз пак дишам, с пълен дъх насред света.

Защо се върнах тук, сред красотата

на бледожълти зреещи нивя

и жълти, като жълти щори в жълта стая...

завърнах се, но тука никога не съм била.

А само слънцето на струйка се процежда

и гали пак извивките на мойта голота

събуждам се отново и ме пита

дали се чувствам нова за света.

Разбрах сега защо съм пак аз тука,

там, дето никога не съм била

да видя може би във девствените ниви,

невинната, която съм била...

Lagrima de oro

Днес се сетих за какво беше всичко всъщност... Не желаех да става така, наистина. Знам много добре, че докато имаш нещо не го оценяваш, подценяваш колко прекрасно и кратко е то... А после... Не бива да си позволявам отново да заигравам старата игра, онова, което чух ми беше достатъчно. Или поне би трябвало. Но наистина трудно се преживява всеки ден и час, когато съм далече от теб... Кажи, какво ми правиш? (дори може би 'какво ми направи') Защо ме караш да се чувствам толкова... обсебена ?! Това не е любов и не е страст, това е нещо ново, непознато... Цялата ревност, която караш да нахлува в сърцето ми е просто... нелепа. Аз нямам какво да изгубя почти, знам много добре какво е мое и само мое... Но... наистина вече не знам и не разбирам... просто искам да изкрещя името ти насред улицата, за да знаят всички колко хубаво е с теб, и все пак да скрия всеки миг от "нас" защото само аз знам всъщност колко хубаво е с теб...

Lagrima de oro

Almost Summer

В края на лятото морето е тъжно... Отлитат птиците, пясъкът вече не е мек и топъл, а само мек... Дори и местните заминават. Но краят на лятото, както и всеки друг край носи споменът за много отминали неща...

Случайно те видях онзи ден и ти сякаш случайно стана част от живота ми. Не отдавахме значение преди на кратките ни срещи, изпълнени с усмивки и понякога тишина. Не осъзнавахме какво държим в ръцете си. И тогава ти ми подари трите дни. Почти заветни в моя малък свят. Както и знаех, не ме разочарова. Нито пък аз теб, надявам се. Това което знаеше за мен се доказа. Знаеш, че няма да те разочаровам, че няма да те предам. Че мога да те следвам и мога да те слушам. Това, което не знаехме един за друг научихме. Докато призрачната вода обливаше коленете и душите ни разбрахме смисъл на думи като близост, споделяне, съпричастност. И дори разочаровани от монотонността на трите звука, които пращяха в ушите и очите ни на зазоряване, дните ни бяха за мен като година. Сладки и дълги като година... Може би не знаеш, но преди година чаках това... Мислите и вълненията ме будеха нощем, болеше сърцето ми преди, а ти дори не го разбираше... Но аз спечелих своята победа. Получих подарък от теб - три безценни дни, милион думи, усмивки и въздишки, тихият ти смях, безкрайно правилните черти на всеки сантиметър от теб, които мога да съзерцавам с часове. Дано не знаеш, че те гледам докато спиш, слушам как дишаш, усещам ароматът ти. Надали другите, които демонстративно се преструват на различни знаят точния нюанс на очите ти, или си спомнят тембъра на гласа ти, звука на смеха ти... Днес празнувам своята победа. Марс и Венера ще спят помирени тази нощ, като татуирани в сърцата ни, защото след година, след тъги, стремежи и мечти, разочарована година на мълчание и самота, ти ми подари своите три дни. Благодаря ти, приятелю.

Lagrima de oro

Almost Automn

Понякога се случва така... Имах чувството, че всички нарочно са се наговорили, така че аз да не премина по-далеч от периметър 20 километра от собственото ми вътрешно убежище. Сякаш ми разрешават посещения на кръгъл час един път дневно, но не и свободата да избирам, да решавам сама кой да ме посети и дали изобщо. Орязаха седефените ми криле, за да удължат техните, лъжливи. Летят на сламки от доматен сок, представяйки си, че са крилата на славей.

Ах, ти, бедни ми Икар, нима не можеш да разбереш, че това, което търсиш е във, а не далеч извън теб? Не пропускай миговете, прекарани със себе си, за сметка на усмивки и сълзи, подарени на минувачите.

Преоткривайки, подобно на лунни руни плетеницата от спомени, дъхът на сол и вятър се носят от кожата ти. Направи ме щастлива за една секунда. Дано ми подариш и тези три дни. Знаела съм винаги, че всички ще ме разочароват, но не и ти. Не и ти. Щастлива съм, че запазих очите ти като талисман дълбоко в преобразеното си сърце. Не съм същата, като преди, но ти ми донесе надежда за два дни и успокоение за цял живот. Ще напиша мечтата си на пясъка и ще се моля да се сбъдне преди вълните да я целунат и... погубят. А следващия път ще знам, че ти никога няма да ме разочароваш...

Lagrima de oro

Time

Времето минава по-бързо, отколкото предвиждах. А всичко се случва по-бавно, отколкото предвиждах. Всичките ми чувства и емоции са безкрайно разбъркани и се бутат от една крайност в друга като пеперуда в стените на буркана, в който е затворена. Объркана съм, защото вътре в мене има неща, които не са под мой контрол. И въпреки че рационално съм преценила много точно всички ситуации и възможности, част от емоционалния ми Свръх-Аз не иска да се съгласи. Както и да е, там успявам да поддържам курса в избраната посока и да не обръщам внимание на тези, хм, разсейки. Ще мине време и нещата може да се преобърнат.

И все пак, гледайки към другия проблем стои въпросът "дали, или..." на който, за жалост, не мога да отговоря. Това може да се оправи, но трябва, ех..., време. Ще разбера дали има от какво да се притеснявам и дали имам свободата да подарявам бели и черни камъчета, като това значи точно това, което си мислите всички. Иначе е прекрасно. Рядко вече се срещат хора от тази порода изследователи на несъществуващи светове, които харесват същите дребни и отнесени неща като теб (респ. мен). Малко останаха тези от типа "фотограф на невидимото", които като механична играчка в един момент избухват, вършейки нещо странно и неочаквано, като ви оставят без дъх на земята да се гърчите в истеричен смях. Някак си цялото това излъчване привлича едни (като мен) и отблъсква други, които, естествено, нищо не разбират от хора. Но как, да му се не види, да убедиш човек, който е сигурен, че няма нужда от други хора, в това, че си му необходим именно ти (респ. аз). Дали с някакви макиавелистически ходове или задкулисна игра, ръководена от съдържателката на публичния дом, която като един своеобразен Купидон покровителства младите, или с прости, тъпи и лишени от оригиналност действия ще стане домогването ми до хм... трона (респ. скута, в преносен смисъл естествено) на въпросния цвят на кафето, не е ясно. То само времето ще покаже. И все пак, това би била най-значимата победа, психолог да излъже психолог, или една Арахна да оплете в мрежата някой още по-страховит и тайнствен паяк. Не че няма да му изяде главата след като я оплоди де... ама това вече е въпрос на инсекти, не на хора... или може би греша?! Да зарежем паяците. Това наистина би бил венецът на всичките ми усилия, познания и способности, продобити по теоритичен или емпиричен път.

Дерзай ти (респ. аз) и късмет в повалянето на противника, пък бил той паяк или фотограф.

Очаквайте продължение...

Lagrima de oro

Вдишах

Нали знаете какво е чувството да изплуваш от водата и да вдишаш ? Точно така се чувствам. Повече от щастлива. И дори лекичко да ме боцка онова чувство, на което се старая да не обръщам внимание, да, аз съм щастлива. Защото имам музика, лъчи, усмивки и един син поглед, който ме гледа от позната душа с много лица. Дали ще правя щуротии или ще си тануцам сама, животът ми върви добре и не мисля да искам повече от това, което мога да получа :) А смените се обръщат и другата седмица отново ще изгрее слънцето :) Благодаря ти за онзи разговор, не те гушнах тогава, а трябваше... Нищо, има време да поправим всичко :)

Lagrima de oro

Еднакво

С теб усещаме еднакво. Дали ще е песен или име, или улица, или израз. Разбираме се до повече от 100 % и аз казвам това, което чувстваш и ти. Но не може винаги да се връщаме така. Помисли колко неща можеше да се случат. Но дори и винаги да се връщаш там, където си и сега, знаеш, че душите ни ще трептят заедно и ще се разбират без думи.

Lagrima de oro

Отново

Да се преродиш. Да преоткриеш смисъла на дните, слънцето, енергията и усмивките... Да усещаш всичко, което е невидимо за останалите. Новият ми живот е всичко онова, което липсваше в стария. Видях отново слънцето. Почувствах отново вятъра. Не само Ред Бул ми дава крила. Харесва ми така. Много дори. Щастлива съм. Отново съм аз. По-добра и по-истинска от преди.

Lagrima de oro

Най-страшното

blogentry-46533-1221224199_thumb.jpg

Най-страшното нещо, което можеше да ми се случи... Изгубих поезията в душата си. Хора със своите мръсни ръце и необмислени действия погубиха единственото, което имам - думите, с които да кажа това... което не мога да изрека. Те убиха душата ми, в нея няма песен, няма сила, няма живот... Идват всеки път без да съм ги търсила, а когато пожелая, никога не могат да си отидат. Оставят завинаги бразда в разораната земя на сърцето ми. Дори сега виждам, че вече не е както преди, мисълта ми не се лее, думите не ме галят, а боли отново, боли, че съм безсилна, самотна, тиха, а нямам глас да извикам за помощ...

Вече няма какво да кажа тук... те убиха всичко... не вярвам вече нито в щастието, нито в любовта, нито в бъдещето...

Lagrima de oro

Разби ми сърцето. При това насила. Просто всичко стана толкова бързо... Аз знам, че си искал да провериш съмненията си, но по дяволите, защо толкова насили всичко... Много боли и ти знаеш, че боли. Не няма да те ударя и знам, че ако те бях ударила, по-малко щеше да боли и теб. Поне си направи труда и изпълни обещанието си. Щом толкова държиш на приятелството ни, поне се дръж като приятел. Много ме боли, не мога да мисля за друго, не виждам, не чувствам... Ще ми мине, ще преживея и този път, както всеки път. Но колкото и да не искаш да го чуваш, колкото и да не трябваше да го казвам - Вик, обичам те...

Lagrima de oro

Всичко ми е толкова объркано... Да, прекрасни дни изживях благодарение на този човек,но... Нещо се промени. В мен, в душата ми... Май не съм това, което бях. Защо съжалявам? Защо се чувствам виновна? Все едно съм изневерила... на себе си. Всичко е толкова различно... Отново съм на кръстопът, като никой от пътищата не води на никъде... все едно пред мен стои избор, а знам, че нямам какво да решавам... Сега трябва да се запазя от слабост, не мога да си го позволя, това много ще боли... Ех, дяволе, защо имаш сини очи?....

Lagrima de oro

Знам, че е така. За много неща. Разсъждаваш по този начин за моята история. Но ти сам съзнаваш, че не можеш да оцениш всичко, просто не си го изпитвал, дано не ти се и случи. Не ми харесва всичко това, не ми харесва начина, по който трябва да е, чакането, умората, тъгата и самотата. И аз пия самотата, за да я довърша, пия чаши, който случайни хора ми подават. Но вместо да свърши, тя прелива... Самотата е едно от тези неща, които не можеш да изпиеш докрай, нито да пресушат чужди целувки. Знаем, че само един е този, който е Избран. От сърцето ми, каква ирония... Знам, че не ме разбираш, аз сама не се разбирам понякога. Но това успявам да го направя. Да отделя едното от другото, за да може да страдам по-малко. Ако изобщо е възможно... Надявам се наистина да ме приемаш такава, каквато съм...

Lagrima de oro

Нещо ми е тъжно... Колко са 20 минути? Много или малко. Днес се замислих, че за различните неща времето тече различно. Ето 1-2 примера за времето 20 минути:

- Твърде дълго за една песен

- Безбожно голямо закъснение

- Изнервящо за чакане на опашка за плащане на водата/тока/телефона...

- За човешкия организъм без кислород - Смърт

- Времето до края на часа - цяла вечност

- За една тренировка - кратко

- За една разходка - 7 преки

- За едно кафе - безсмислено малко

- За времето, в което си с любимия/любимата днес- мъчително малко

- Да говориш с най-добрия си приятел, едвам стига да си кажете как сте

- Да родиш дете - доста бързичко, и все пак съдбовно

- Да правиш любов, ако я правиш както трябва - само прелюдията

- За една качествена абитуриентска прическа - фризьорът трябва да е нинджа

- Времето, което прекарваш с любовта си, ако се виждате веднъж годишно - дар от Бога

- Една баня с вани, соли и пр. - съвсем точно достатъчно

Какво мислите вие, за какво са много или малко 20 минути ?

Lagrima de oro

Днес, приклещена между някакви едри потни младежи в един стар и шумен трамвай ми се случи нещо толкова прекрасно. През отворения прозорец влетя едно пухче от дърво, сигурно някой от полените, които предизвикват алергии, кихавици и подсмърчания. За радост, аз не страдам от такива :) Както и да е, подухна вятър и развя косата ми в лицето на единия младеж и влетя онова пухче. Вместо да влезе в носа ми, както предполагах, се завъртя и кащна на шията ми. Погали ме леко със своите прозрачни реснички и си отлетя. Може да беше за миг само, но беше така мило и нежно, по-мило от държанието на десетки хора към мен. И онзи топъл следобеден вятър ми напомни за един ден преди 2 години. Когато се прибирах по едни широки улици, на едно чудно място, мястото, което е дом на мечтите и щастието ми... Какви чудеса могат да се случат само в един трамвай...

Lagrima de oro

Indifference

Безразличието на хората. Това е тъжно. Никой вече не забелязва, че съществувам, защото този дребен факт няма значение за никого... Като всеки ден вали е много трудно. Трудно е да се сетя за житата. Или за розата. Трудно е да се сетя за вятъра при катедралата, за стискането на една приятелска ръка в киното със смешни очила. Мъчно ми е от всички спомени и боли. Тихо ми е и искам да съм сама. Някои само ми разказват своите истории. А хората, за които говори душата ми са ме забравили... Отново самота и забрава, тъга, сълзи, защо не мога да го променя... Може би скоро и на моята улица ще изгрее слънце.. Дано доживея щастливите дни...

Lagrima de oro

Some try to tell me thoughts they cannot defend, just what you want to be, you will be in the end.

Малко ми омръзна вече. От едно и също. Циклично повтарящи се абсурди, сутрин ми се спи, на обед съм весела, вечер пак е самотническа меланхолия. Животът си тече по един и същи начин, след всяко име, след всяко ново разочарование (вече пропускам момента на надеждата, безсмислено ми е)... Някой може ли да ми помогне? Аз искам толкова малко...

Lagrima de oro

Casino

Всичко може да се реши с едно раздаване, или с едно заъртане на рулетката. С едно движение, обмислено или не, можеш да загубиш всичко или да спечелиш още повече. Един въпрос, който чака своя отговор. С една двебуквена дума залагаш всичко на масата. Имаш начален капитал. Ще го удвоиш, или ще останеш в дълг ? Накрая казиното винаги печели. Имаш малко време да обмислиш следващия ход... И така...

Rien ne va plus...

Lagrima de oro

I'm...

Да...и...? Не го очкавах. Със своя прагматичен ум бих могла да предвидя всичко, но не и това. Наистина... Животът като огледало, като огледало отвъд живота, огледало в чуждите очи... Безкрайният низ от съвпадения. И две еднакви истории. За пореден път съм изправена пред нещастието. Не за друга някаква причина, а защото двата огледални образа, макар и еднакви, не могат да се насложат един върху друг. Като оптични изомери... В крайна сметка аз най-добре разбирам. Разбирам защо от дъжда боли, защо обикновените ежедневни неща раняват. Разбирам го, но няма да го изрека. Ти знаеш защо. И знам, че аз нямам право. Защото никой не може да поиска същото от мен. Не вали навън. Вали отново от очите ми. Поредните, безбройни, поройни Lagrimas de Oro...

Lagrima de oro

Сънувах кошмар. Кошмар, в който ми отнеха щастието, хора, които мислят, че разбират по-добре кое е хубаво за мен. Но разбрах нещо друго. Явно подсъзнанието ми иска да говори с мен. И да ми помогне да си обясня всичко това. Разбрах, че това, което преди мислех, че ме отдалечава от самотата, всъщност е самота. Мислейки, че мога да запълня някак тази празнота, само повече я увеличавам. Ето я истината. Тези, който мислех, че ме правят щастлива, всъщност са крали през цялото време от мен. Колко жестока подгравка с моята душа... Но в крайна сметка единствения виновен съм аз...