Премини към съдържанието
  • публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    88400

За този блог

Мисли, когато се явят такива

Публикации в този блог

 

Deals

Нима не може да има уговорено приятелство, уговорена любов? Наистина, липсва трепет, първите мечти, пеперудите в стомаха. Но се спестяват толкова болки, очакване и несигурност и накрая, но не на последно място, разочарования. Дали можеш да се "разбереш" с един човек и като сделка да си стиснете ръцете... защо не завинаги. Нали и бракът е договор ? Пред държавата или пред Бога, подписвате своето споразумение. Наистина, цинично е да го помислиш, да търгуваш с качествата и очакванията си. Но не е л

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Мист в миста...

Започне ли месец май, започвайте да се оглеждате и да се ослушвате ! Имам чувството, че само чака да минат последните минути на април и вече всичко започва да се случва. Ако има нещо, което предстои, то със сигурност ще започне през май. По възможност още на първи. И вярно е, че сега вече е юни, но все още "сърбам" кашите на май. Не се оплаквам, напротив, животът ми щеше да е доста по-сив и скучен. Май ми даде да опитам много неща... малко мед, малко и горчилка, но с неподозиран вкус и заряд. Ся

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Сред другите

Сама съм насред пътя, по който вървя. Знам, че сама трябва да продължавам своя ход, наоколо ми само хора с лоши мисли и завистливи очи. Сама трябва да създам пътеки в неизбродните гори и с цената на усилия и болки да последвам мечтите си като бяла птичка литнала в черната гора. Не ми тежи това, отдавна съм свикнала да се боря сама за живота си. Но това, което ме измъчва е, че не мога да остана истински сама сред тази пустиня, претъпкана с хора, които не ми желаят доброто. Като е сам човек, поне

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

В миналото ли живот...

В миналото ли живот живея... А вчера ти ми каза, че който винаги гледа назад, остава завинаги в миналото. Знам го много добре. Открих мили вещи от детството ми... които ме натъжиха и зарадваха, развълнуваха заспалата ми душа. Но уви всичко трая кратък миг... сега отново всичко е пустиня, нито бяла нито черна, като сън, но не заспала, като блян, но без мечти... Бъдещето сякаш не съществува... а само някакво глупаво сега, дори и то не е, не Е наистина... Без емоции и чувства се нося през това прос

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

А сега?

Озовах се сама в моя свят... Другите вече съществуват само на снмки, които никога не могат да избелеят. Хубавите моменти са само спомен, при това с привкус на измяна. Май дори вече не са хубави. Поемам сама тежестта на живота и на решенията си, но дори сега нямам свободата да живея както пожелая. Решението ми да остана или да замина дори не е моето решение. Уж надживях времето, когато други решаваха съдбата ми... Май отново се задържах прекалено дълго на едно място. Време е да замина отвъд осеза

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Слънчогледи

Седя сама насред полетата безкрайни и гледам нежни кръгове от приполегнали жита стоя сама и плача в красотата денят отива си, заплашва ме нощта. Да дишам искам този дъх омаен на младите напечени слънца глави обърнали към слънцето в небето ме гледат слънчогледите със сто лица. И аз сама седя и вятърът ме духа насред света и аз не знам къде съм пак сама и леко мойта бяла риза ленена развява и аз пак дишам, с пълен дъх насред света. Защо се върнах тук, сред красотата на б

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

С аромат на детска дъвка

Днес се сетих за какво беше всичко всъщност... Не желаех да става така, наистина. Знам много добре, че докато имаш нещо не го оценяваш, подценяваш колко прекрасно и кратко е то... А после... Не бива да си позволявам отново да заигравам старата игра, онова, което чух ми беше достатъчно. Или поне би трябвало. Но наистина трудно се преживява всеки ден и час, когато съм далече от теб... Кажи, какво ми правиш? (дори може би 'какво ми направи') Защо ме караш да се чувствам толкова... обсебена ?! Това

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Almost Summer

В края на лятото морето е тъжно... Отлитат птиците, пясъкът вече не е мек и топъл, а само мек... Дори и местните заминават. Но краят на лятото, както и всеки друг край носи споменът за много отминали неща... Случайно те видях онзи ден и ти сякаш случайно стана част от живота ми. Не отдавахме значение преди на кратките ни срещи, изпълнени с усмивки и понякога тишина. Не осъзнавахме какво държим в ръцете си. И тогава ти ми подари трите дни. Почти заветни в моя малък свят. Както и знаех, не ме

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Almost Automn

Понякога се случва така... Имах чувството, че всички нарочно са се наговорили, така че аз да не премина по-далеч от периметър 20 километра от собственото ми вътрешно убежище. Сякаш ми разрешават посещения на кръгъл час един път дневно, но не и свободата да избирам, да решавам сама кой да ме посети и дали изобщо. Орязаха седефените ми криле, за да удължат техните, лъжливи. Летят на сламки от доматен сок, представяйки си, че са крилата на славей. Ах, ти, бедни ми Икар, нима не можеш да разбереш

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Time

Времето минава по-бързо, отколкото предвиждах. А всичко се случва по-бавно, отколкото предвиждах. Всичките ми чувства и емоции са безкрайно разбъркани и се бутат от една крайност в друга като пеперуда в стените на буркана, в който е затворена. Объркана съм, защото вътре в мене има неща, които не са под мой контрол. И въпреки че рационално съм преценила много точно всички ситуации и възможности, част от емоционалния ми Свръх-Аз не иска да се съгласи. Както и да е, там успявам да поддържам курса в

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Вдишах

Нали знаете какво е чувството да изплуваш от водата и да вдишаш ? Точно така се чувствам. Повече от щастлива. И дори лекичко да ме боцка онова чувство, на което се старая да не обръщам внимание, да, аз съм щастлива. Защото имам музика, лъчи, усмивки и един син поглед, който ме гледа от позната душа с много лица. Дали ще правя щуротии или ще си тануцам сама, животът ми върви добре и не мисля да искам повече от това, което мога да получа А смените се обръщат и другата седмица отново ще изгрее слъ

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Еднакво

С теб усещаме еднакво. Дали ще е песен или име, или улица, или израз. Разбираме се до повече от 100 % и аз казвам това, което чувстваш и ти. Но не може винаги да се връщаме така. Помисли колко неща можеше да се случат. Но дори и винаги да се връщаш там, където си и сега, знаеш, че душите ни ще трептят заедно и ще се разбират без думи.

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Отново

Да се преродиш. Да преоткриеш смисъла на дните, слънцето, енергията и усмивките... Да усещаш всичко, което е невидимо за останалите. Новият ми живот е всичко онова, което липсваше в стария. Видях отново слънцето. Почувствах отново вятъра. Не само Ред Бул ми дава крила. Харесва ми така. Много дори. Щастлива съм. Отново съм аз. По-добра и по-истинска от преди.

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Най-страшното

Най-страшното нещо, което можеше да ми се случи... Изгубих поезията в душата си. Хора със своите мръсни ръце и необмислени действия погубиха единственото, което имам - думите, с които да кажа това... което не мога да изрека. Те убиха душата ми, в нея няма песен, няма сила, няма живот... Идват всеки път без да съм ги търсила, а когато пожелая, никога не могат да си отидат. Оставят завинаги бразда в разораната земя на сърцето ми. Дори сега виждам, че вече не е както преди, мисълта ми не се лее, ду

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Най-после

Да, когато приключиш нещо толкова старо и изстрадано, веднага се появяват знаците на новия живот. Отново съм щастлива

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Heartbreak Hotel

Разби ми сърцето. При това насила. Просто всичко стана толкова бързо... Аз знам, че си искал да провериш съмненията си, но по дяволите, защо толкова насили всичко... Много боли и ти знаеш, че боли. Не няма да те ударя и знам, че ако те бях ударила, по-малко щеше да боли и теб. Поне си направи труда и изпълни обещанието си. Щом толкова държиш на приятелството ни, поне се дръж като приятел. Много ме боли, не мога да мисля за друго, не виждам, не чувствам... Ще ми мине, ще преживея и този път, какт

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Да, добре, ами сега ?

Всичко ми е толкова объркано... Да, прекрасни дни изживях благодарение на този човек,но... Нещо се промени. В мен, в душата ми... Май не съм това, което бях. Защо съжалявам? Защо се чувствам виновна? Все едно съм изневерила... на себе си. Всичко е толкова различно... Отново съм на кръстопът, като никой от пътищата не води на никъде... все едно пред мен стои избор, а знам, че нямам какво да решавам... Сега трябва да се запазя от слабост, не мога да си го позволя, това много ще боли... Ех, дяволе

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Сигурно си прав, Лазаре...

Знам, че е така. За много неща. Разсъждаваш по този начин за моята история. Но ти сам съзнаваш, че не можеш да оцениш всичко, просто не си го изпитвал, дано не ти се и случи. Не ми харесва всичко това, не ми харесва начина, по който трябва да е, чакането, умората, тъгата и самотата. И аз пия самотата, за да я довърша, пия чаши, който случайни хора ми подават. Но вместо да свърши, тя прелива... Самотата е едно от тези неща, които не можеш да изпиеш докрай, нито да пресушат чужди целувки. Знаем, ч

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

20 минути, колко е това ?

Нещо ми е тъжно... Колко са 20 минути? Много или малко. Днес се замислих, че за различните неща времето тече различно. Ето 1-2 примера за времето 20 минути: - Твърде дълго за една песен - Безбожно голямо закъснение - Изнервящо за чакане на опашка за плащане на водата/тока/телефона... - За човешкия организъм без кислород - Смърт - Времето до края на часа - цяла вечност - За една тренировка - кратко - За една разходка - 7 преки - За едно кафе - безсмислено малко - За време

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

За нежността на едно пухче

Днес, приклещена между някакви едри потни младежи в един стар и шумен трамвай ми се случи нещо толкова прекрасно. През отворения прозорец влетя едно пухче от дърво, сигурно някой от полените, които предизвикват алергии, кихавици и подсмърчания. За радост, аз не страдам от такива Както и да е, подухна вятър и развя косата ми в лицето на единия младеж и влетя онова пухче. Вместо да влезе в носа ми, както предполагах, се завъртя и кащна на шията ми. Погали ме леко със своите прозрачни реснички и с

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Indifference

Безразличието на хората. Това е тъжно. Никой вече не забелязва, че съществувам, защото този дребен факт няма значение за никого... Като всеки ден вали е много трудно. Трудно е да се сетя за житата. Или за розата. Трудно е да се сетя за вятъра при катедралата, за стискането на една приятелска ръка в киното със смешни очила. Мъчно ми е от всички спомени и боли. Тихо ми е и искам да съм сама. Някои само ми разказват своите истории. А хората, за които говори душата ми са ме забравили... Отново самот

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

омръзна ми от заглавия

Some try to tell me thoughts they cannot defend, just what you want to be, you will be in the end. Малко ми омръзна вече. От едно и също. Циклично повтарящи се абсурди, сутрин ми се спи, на обед съм весела, вечер пак е самотническа меланхолия. Животът си тече по един и същи начин, след всяко име, след всяко ново разочарование (вече пропускам момента на надеждата, безсмислено ми е)... Някой може ли да ми помогне? Аз искам толкова малко...

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Casino

Всичко може да се реши с едно раздаване, или с едно заъртане на рулетката. С едно движение, обмислено или не, можеш да загубиш всичко или да спечелиш още повече. Един въпрос, който чака своя отговор. С една двебуквена дума залагаш всичко на масата. Имаш начален капитал. Ще го удвоиш, или ще останеш в дълг ? Накрая казиното винаги печели. Имаш малко време да обмислиш следващия ход... И така... Rien ne va plus...

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

I'm...

Да...и...? Не го очкавах. Със своя прагматичен ум бих могла да предвидя всичко, но не и това. Наистина... Животът като огледало, като огледало отвъд живота, огледало в чуждите очи... Безкрайният низ от съвпадения. И две еднакви истории. За пореден път съм изправена пред нещастието. Не за друга някаква причина, а защото двата огледални образа, макар и еднакви, не могат да се насложат един върху друг. Като оптични изомери... В крайна сметка аз най-добре разбирам. Разбирам защо от дъжда боли, защо

Lagrima de oro

Lagrima de oro

 

Give me the pain that I'm used to

Сънувах кошмар. Кошмар, в който ми отнеха щастието, хора, които мислят, че разбират по-добре кое е хубаво за мен. Но разбрах нещо друго. Явно подсъзнанието ми иска да говори с мен. И да ми помогне да си обясня всичко това. Разбрах, че това, което преди мислех, че ме отдалечава от самотата, всъщност е самота. Мислейки, че мога да запълня някак тази празнота, само повече я увеличавам. Ето я истината. Тези, който мислех, че ме правят щастлива, всъщност са крали през цялото време от мен. Колко жесто

Lagrima de oro

Lagrima de oro

×
×
  • Добави ново...