Премини към съдържанието
  • публикации
    127
  • коментари
    67
  • прегледи
    57787

За този блог

Публикации в този блог

 

Sky and Sand

In the nighttime
When the world is at it's rest
You will find me
In the place I know the best
Dancin', shoutin'
Flyin' to the moon
Don't have to worry
'Cause I'll be come back soon
And we build up castles
In the sky and in the sand
Design our own world
Ain't nobody understand
I found myself alive
In the palm of your hand
As long as we are flyin'
All this world ain't got no end
In the daytime
You wil find me by your side
Tryin' to do my best
And tryin' to make things right
When it all turns wrong
There's no fault but mine
But it won't hit hard
'Cause you let me shine
And we build up castles
In the sky and in the sand
Design our own world
Ain't nobody understand
I found myself alive
In the palm of your hand
As long as we are flyin'
All this world ain't got no end  

Kim.

Kim.

 

Акварелни картини от Стив Ханкс

Стив Ханкс е признат за един от най-добрите художници, които работят днес. Детайлът, цветът и реализмът на картините на Стив Ханкс са нечувани в тази трудна среда. Леко износена шарена шапка, игра на светлина върху тънкия воал на сърф на пясък или деликатния израз на дете. Стив Ханкс улавя тези модели на живот по-добре от всеки друг.Роден във военно семейство в Сан Диего през 1949 г. Баща му е силно украсен военен флот от Втората световна война. Ханкс израства като играе тенис и сърфира по плажовете на Южна Калифорния. Океана ми направи силно и трайно впечатление. Добре е душата да е във водата, сърф, плуване или просто да се свърже с мистериозната си сила.Семейството е прехвърлено в Ню Мексико, когато Стив е младши. След гимназията посещава Академията за изящни изкуства в Сан Франциско, като печели отлични постижения в областта на търговското изкуство и рисунките. Той се премества в Калифорнийския колеж по изкуствата и занаятите, където завършва бакалавърска степен по изящни изкуства.

Kim.

Kim.

 

Джо Симпсън

Джо Симпсън е живописен художник, който в момента живее и работи в Лондон. Негови картини са показани както в национален, така и в международен мащаб, включително престижни места като Urbis, Манчестър Сити Художествена галерия, Cornerhouse и The House of Commons. Джо работи предимно с маслена боя, за да създаде реалистични образи, които използват конвенциите на кинематографията, за да представят "поетапни", фиктивни сцени, в които времето е спряно и удължено. Тези замразени моменти са умишлено двусмислени, приканвайки зрителя да инжектира собствените си емоции, мотивации и наративен контекст в сцената, като по този начин се избягва ограничаване на интерпретацията.        

Kim.

Kim.

 

Keep Talking

For millions of years mankind lived just like the animals
Then something happenend which unleashed the power of our imagination
We learned to talk There's a silence surrounding me
I can't seem to think straight
I'll sit in the corner
No one can bother me
I think I should speak now ___________ Why won't you talk to me
I can't seem to speak now ____________ You never talk to me
My words won't come out right ________ What are you thinking
I feel like I'm drowning _____________ What are you feeling
I'm feeling weak now _________________ Why won't you talk to me
But I can't show my weakness _________ You never talk to me
I sometimes wonder ___________________ What are you thinking
Where do we go from here _____________ What are you feeling It doesn't have to be like this
All we need to do is make sure we keep talking Why won't you talk to me _____________ I feel like I'm drowning
You never talk to me _________________ You know I can't breathe now
What are you thinking ________________ We're going nowhere
What are you feeling _________________ We're going nowhere Why won't you talk to me
You never talk to me
What are you thinking
Where do we go from here It doesn't have to be like this
All we need to do is make sure we keep talking

Kim.

Kim.

 

Poles Apart

Did you know, it was all going to go so wrong for you
And did you see it was all going to be so right for me
Why did we tell you then
You were always the golden boy then
And that you'd never lose that light in your eyes
Hey you, did you ever realize what you'd become
And did you see that it wasn't only me you were running from
Did you know all the time but it never bothered you anyway
Leading the blind while I stared out the steel in your eyes
The rain fell slow, down on all the roofs of uncertainty
I thought of you and the years and all the sadness fell away from me
And did you know
I never thought that you'd lose that light in your eyes

Kim.

Kim.

 

Wearing The Inside Out

From morning to night I stayed out of sight
Didn't recognize what I'd become
No more than alive I'd barely survive
In a word, overrun
Won't hear a sound
From my mouth
I've spent too long
On the inside out
My skin is cold
To the human touch
This bleeding heart's
Not beating much
I murmured a vow of silence and now
I don't even hear when I think aloud
Extinguished by light I turn on the night
Wear its darkness with an empty smile
I'm creeping back to life
My nervous system all away
I'm wearing the inside out
Look at him now
He's paler somehow
But he's coming round
He's starting to choke
It's been so long since he spoke
Well he can have the words right from my mouth
And with these words I can see
Clear through the clouds that covered me
Just give it time then speak my name
Now we can hear ourselves again
I'm holding out
For the day
When all the clouds
Have blown away
I'm with you now
Can speak your name
Now we can hear
Ourselves again
He's curled into the corner
But still the screen is flickering
With an endless stream of garbage to
Curse the place
In a sea of random images
The self-destructing animal
Waiting for the waves to break
He's standing on the threshold
Caught in fiery anger
And hurled into the furnace he'll
Curse the place
He's torn in all directions
And the screen is still flickering
Waiting for the flames to break

Kim.

Kim.

 

Андриан Бекяров

Е роден през 1973 г. в град София. През 1999 г. завършва НХА „Николай Павлович“ със специалност графика в класа на проф. Здравко Стоянов. През 2012 – 2013 г. е сред финалистите на международния салон “Art Renewal Center” за фигуративно и реалистично изкуство. През 2016 г. печели престижната награда на „Даниел Смит“ по време на Международното триенале „Духът на акварела“, състояло се в град Варна.

Работи в областта на класическата живопис, изявявайки се в стиловете реализъм и фантастичен реализъм.Адриан Бекяров е единственият български художник, чиито картини са включени в каталог за световен хиперреализъм.
 

Kim.

Kim.

 

***

"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Хубаво. А какво е концентриран?
- Концентриран - внимателен не е ли?
- Не е!
- Такъв, който... е събран в едно нещо.
- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
- Не бях се замисляла, питай още.
- Имам няколко любими. Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи. А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,
което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..." Откъс от "Стопанката на Господ" - Розмари де Мео

Kim.

Kim.

 

Най-странните имена на бира

1. Тъмна бира „Олигавения Лос“ (Moose Drool Brown Ale) Произвежда се бира с такова необичайно име от пивоварната Big Sky Brewing’s, намираща се в щат Монтана (САЩ). Един от основателите на пивоварната, Ник Лазърс, обяснява от къде идва идеята за странното име: „На етикета на бирата искахме да има рисунка на животно, обитаващо в нашия щат. Майката на Бьорн, моят партньор съосновател на компанията, беше човека, който се зае с рисуването – лос, къпещ се в езерото. След като видях рисунката, първото което казах, е че на този лос ми тече лигата. Колкото и да е странно, на всички им стана забавно да го наричат „Олигавения Лос“ и това се превърна и в името на бирата.“ 2. Бира „Млечното чудовище“ (Bandersnatch Milk Stout) Когато чуете такова заглавие, първото което вероятно Ви изниква в главата е гигантска крава със зловещ поглед, или пък млекодаен дракон, а пък на етикета има нарисувана жена… Всъщност, Джордж Боб е използвал името на чудовището (Bandersnatch ) от известния писател Карл Луис и приказката му „Алиса в Страната на Чудесата“. Според създателя на напитката, бирата притежава силно изразен вкус на малц със сладък остатък и аромат на лактоза. Може би и той, като любимата му героиня, случайно е падал в някоя заешка дупка… 3. Бира „Приповдигащ килта (полата) си“ (Kilt Lifter) Какво друго може да си представи човек, освен подпийнал шотландец, който шегувайки се приповдига килта си (национална шотландска пола)? А фактът, че шотландците не носят никакво бельо под „полата“, кара бирата да носи доста „некултурно“ послание. Това обаче по никакъв начин не навредило на популярността на тази марка. Любопитно е, че в шотландката пивоварна Moylan’s Brewery е използвала името до момента, в който разбрали, че в Канада се е появила официално регистрирана търговска марка носеща това име, принадлежаща на пивоварната Four Peaks. На първите собственици не им остана друго, освен да променят името и от тогава бирата Kilt Lifter се произвежда само в Канада. 4.Бира „Старо машинно масло“ (Old Engine Oil) Името говори само за себе си. Е, не продават отработено масло, но пък бирата си има своя дял популярност. Единия от собствениците на пивоварната Harviestoun, Крис Миллер, обяснява: „Имахме един служител, който преди това е работил на механик в завод на Форд. Първото нещо, което каза като видя бирата, е че това е машинно масло. В последствие това име си остана и изобщо не се притесняваме, че е странно, а точно обратно – името е доста интригуващо за клиентите ни.“ 5. Бира „Флуидите на Друида“ (Druid Fluid) Тази бира се произвежда от компанията Ages Brewing (Сиракуза, САЩ), но и те самите не знаят, защо са кръстили напитката си по този начин… Напитката е придобила популярност по света благодарение на комбинацията от 6 вида малц. 6. Бира „Закуската на бирения ненормалник“ (Beеr Geek Breakfast или Geek Breakfast Pooh Coffee) Честно казано, и аз не знам как точно се превежда… Но пък мога да Ви кажа, че този продукт е дело на компанията Mikkeller и в дълбините на своя хмел и малц, бирата има и още една доста необичайна съставка. Ще дам една силна подсказка – помните ли, какво е общото между котка, остров и кафе? Да, правилно – зърната на кафето Kopi Luwak!  7. Бира „Златен Душ“ (Golden Shower) Въпросната марка бира се произвежда от компания със също толкова странно име – Dogfish Head. Но и те самите не знаят, защо са кръстили отрочето си по този начин. В сайта им написан следния текст: „Бирата просто така се казва, това е.“ За жалост, впоследствие (през 2007г.) бирата е прекръстена на скучната „Златна революция“… 8. Бира „Огромен задник“ (Salopian – Entire Butt)  Един от основните дистрибутори на бира за САЩ обяснява в сайта си произхода на това необичайно име за бира:  „В оригинален вариант, швейцарското „Entire Butt“ означава „цял барел„, но в английския език заглавието звучи като „огромен (цял) задник„. Става въпрос за забавно съвпадение на думи и букви.“ 9. Бира „Старият Пръдльо“ (Old Jock) Това име е дело на пивоварната Broughton Ales. Своя избор за бранда те са коментирали по следния начин: „От векове войниците от Лоуландския и Хайландския паркове са наричали себе си „Jokes“. През онези времена, думата е означавала принадлежност към силните воини, чиято храброст е била известна по целия свят. Днес обаче, думата е придобила съвсем друго значение, но пък се получи доста оригинално име.“ 10. Бира „Мръсните прасенца“ (Porkslap) Думата porkslap може да се чуе по-скоро в разговора на касапите в някой магазин за месо… Ако се опитаме да дадем по-буквален превод, то щеше да се получи нещо от сорта „да начукаш пържолите“. Чънк Уилямсън, собственика на пивоварната Butternuts Beer & Ale, си има цяла история за необичайното име бира. Всъщност, то е замислено като майтап със съседната пивоварна Park Slope, в която някога на младини Уилямсън е подработвал. По едно време, той е намислил започването на собствен бизнес, като за целта му трябвало име на продукта. Освен това, в главата му се въртяла и идеята за двете прасенца, които много щяха да паснат с името. И така, една вечер, се е появил първия етикет с това забавно име.  изт. blog.vladec.net

Kim.

Kim.

 

Екзотични плодове

1. Дуриан    Много честно дурианът е наричан цар на тайландските плодове. Теглото му достига до 10 килограма. Зелено кафявата му кора е доста дебела и покрита със заплашителни бодли, които грижовно пазят семената на плода. Смята се, че колкото по-малки са семената на дуриана, толкова по-силен е аромата на плода. Разбира се в този случай има повече ядлива част. Узрелия плод, трябва да се твърд, а не мек. Ако плода е презрял, то кората му ще бъде напукана. Вкусът на дуриана е много специфичен. За първи път вкусът му е описан от англичанин, посетил Сиам(старото име на Тайланд) през XIX век. Той пише – сякаш ядеш едновременно солена риба със сирене и се намираш до канализацията. Плодът мирише на ад, а вкусът му е като рай. Други пък описват вкуса му като смес от чесън, кашкавал и лук. Ако пък опитвате плода за първи път, то най-добре направете това на чист въздух и не прекалявайте, защото може да ви презрее. Дурианът се яде не само суров. Плодът се добавя в сосове, печива, сладоледи. Най-често се среща в консервиран или изсушен вид. Семената на дуриана също се използват в кулинарията. Те могат да се ядът сварени, пържени или печени. Кожата на плода се използва като боя за плат. А самото дърво се използва широко в селското стопанство. Ако ядете дуриан, по-добре не пийте алкохол, защото казват, че ако се приемат едновременно могат да предизвикат прегряване на тялото 2.Рамбутан    Смята се, че рамбутана е малазийски плод. Името му идва от малазийската дума „rambut”, която означава „коса” и затова понякога го наричат космат плод. Когато купувате рамбутан, гледайте плодовете да са ярко червени на цвят, а връхчетата на „косата” да са зеленикави. Плодовете издържат не много – дръжте ги в хладилника, но не повече от седмица. Рамбутанът е много вкусен не само суров, но и под формата на сладко или в торти. Използват го за овкусяване на сосове, сладоледи, а също така може да го видите и като компот. За да опитате вкусния плод, трябва срежете кората с нож и да извадите вътрешността. Костилката по принцип не се изважда лесно и затова най-добре я отделете с нож. 3.Джакфрут Плодът на индийското хлебно дърво или джакфрут е с размерите на голям пъпеш. Теглото му може да достигне 40 килограма. Най-често се среща в Южен Тайланд. Под жълто зелената кора се намират малките жълти плодчета, които имат специфичен, но приятен вкус и силен аромат. Кората на джакфрута трябва да е зелено-жълта и без наранявания, а на допир – плътна, но не твърда. Когато плодът зрее, кората му се опъва и става еластична, а ароматът му е едва уловим. Силния аромат показва, че плодът е презрял. Джакфрутът се яде както суров, така готвен. Едно от най-популярните ястия с джакфрут е нарязан на лентички плод , смесен с лед и залят със сироп. Същи така плодовете се използват за сосове, а недозрелия плод се използва и като зеленчук. Всичко от двакфрута се яде – бланширани, цветовете се използват за овкусяване на люти сосове или ястия с морски дарове, листата на дървото се използват за салати, а кората може да се захароса. В Тайланд джакфрута се смесва с други плодове и се добавя към сладки ястия. Семките се приготвят отделно и се добавят към най-различни ястия. Джакфруда се използва и в медицината. Корена на дървото се използва за лекуване на диария, а цветята имат антидиуретично свойство. Зрелите плодове имат слабителен ефект. Счита се, че чаят от листата на дакфрута спомагат за повече мляко при кърмачките. 4.Фейхоа  Плодовете на йодното дърво или фейхоа по размер наподобяват кокоше яйце, а по цвят на лайм. Вътрешността е желеобразна, пълна със семена, а обвивката е твърда и хрупкава. Плодът е сладък и ароматен, наподобяващ едновременно ананас и ягода. Степента на зрялост не може да се определи по цвета на плода – и зелен и презрял той пак ще е ярко зелен. Ако плодът е покафевял, то не бързайте да го ядете – кафевият цвят показва, че плодът е развален. На зрелия плод вътрешността му е напълно прозрачна. За да опитате фейходата трябва да срежете плода на две и с лъжица да изгребете вътрешността. Центъра на плода е желеобразна и сладка, а към краищата става по-твърда и стипцава. Фейхоата може да се яде и цяла, но не всеки го прави, тъй като кората е твърда и кисела. В Нова Зеландия, където плода се отглежда в домашни условия, фейхоата се използва за направата на компоти, сладка, сокове и други подобни варива. Плодовете са с високо съдържание на йод, витамин C и фруктоза. Смята се, че ако всеки ден изяждате по един плод, то няма да имате проблеми със щитовидната жлеза. 5.Кивано  Как само не е наричан този плод – и рогат пъпеш, и бодлива краставица, и английски домат. Домът на това пълзящо растение е Африка. То принадлежи към семейството на пъпешите и краставиците. Също така го отглеждат в Калифорния и Нова Зеландия. Растението се слави с невероятно красивите си плодове. Те са жълти на цвят, формата им наподобява пъпеш покрит с остри бодли, а вътрешността от слоя страна е ярко зелена. На вкус киваното е сладко кисело, наподобяващо нещо неопределено било то краставица, пъпеш, лайм или банан. Не може да се каже че е вкусно или не, но киваното може да се използва за много неща – не само в кулинарията, но и като декорация. Често този плод се купува недозрял, когато кората му е твърда, а шиповете здрави и ненаранени. В такъв вид, ако му се отреже връхчето и внимателно се извади вътрешността, може да се използва като чаша за плодова салата или коктейл. А ако се среже по дължина на две може да послужи като чинийка. Меката част на киваното се използва за приготвянето на салати, коктейли, торти, кремове, плодови десерти. Понякога се използва за декорация, а понякога като допълнение и цвят към ястието. 6.Питахая Заради странната си външност този плод е наричан още „драконов плод”(dragon fruit) или „бодлива круша”(prichly pear). Това е дървовиден кактус на краищата на стъбла на който съзряват тези сочни плодове. Най-интересното е че цветовете на този кактус се появяват в първия и петнайстия ден от месеца. На външен вид този плод наподобява боядисана голяма шишарка, но въпреки това кората му е мека и се маха лесно. Има няколко вида питахая и в зависимост от вида тя може да е малка или голяма. Вътрешната част на плода бива бял, розов или пурпурен, а кората бива жълта, оранжева, червена или лилава, а самата обвивка може да е покрита с големи или малки израстъци наподобяващи люспи. Винаги меката част на драконовия плод е пълна малки черни семки, които най-добре е да се извадят. За разлика от екстравагантната външност на питахаята, вкусът и не е нищо особено. Този плод не е нито ароматен, нито ярко изразен…само леко сладък. Най-често драконовия плод се яде с лъжица суров или пък може да се обели и да се нареже на филийки. Сокът и меката част на плода се използват в приготвянето на бонбони, сладоледи, шербети. От меката част може да се направят сладка, сосове, желета. В Испания по традиция сокът на драконовия плод се смесва със сок от лайм и лимон и се използва за приготвянето на напитки. По последни медицински данни, питахаята спомага за лекуването на стомашни болки. 7.Папая    Това е плод голям колкото голяма круша, кората му е жълта или оранжева на цвят, а меката част е пълна с малки черни семена. Папаята е богата на витамини и съдържа ензима папаин, който по физиологичното си действие прилича на стомашен сок, който подпомага храносмилането. Най-често се яде сурова без кората и семките. Зелени плодовете могат да се задушат, а също така се използва за приготвянето на къри или в салати. Заради способността и да разтваря белтъците, папаята се използва за омекотяване на жилаво месо. Именно заради това в тропическите страни и не само папаята се прибавя нарязана на малки кубчета в супи или пържени ястия. Например в САЩ ежегодно се произвеждат около милион порции пържоли, обработени с помощта на ензима папаин. Във Флоренция пък от стоя страна листата на папаята се използва за пране на дрехи. 8.Кумкуат  Кумкуатът е наричан още китайка мандарина. Това е неголям цитрусов плод с овална форма и кора с интересен ярък оранжев цвят. Срещат се няколко вида кумкуат, които се различават по формата на плода. На вкус този плод много напомня кисела мандарина. Кумкуатът може да се яде както суров, а също така и приготвен на сладка или мармалад. Кората на плода също се яде и тя е дори по-сладка от самия плод. 9.Мангостин Мангостинът или мангостанът е плод, който по размер напомня ябълка, коронясана с листна корона. Дебелата тъмно кафява кора на плода е доста плътна на допир, но ако плодът е достатъчно зрял, то кората може и да е по-мека. Под тази кора се крият 6-8 снежно бели, понякога оранжеви плодчета. Всяко от тях е меко, желеобразно, сладко и много ароматно. Мангостинът е известен със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, които предотвратяват кожни инфекции. Сокът на плода помага на организма ни да се избави от вредните микроби, а кората му съдържа около 7-18% танин и се използва като втвърдител. 10.Авокадо  По форма авокадото наподобява круша. Кората му варира от тъмно зелена до тъмно кафява, на места гладка, на места грапава. В магазините се срещат най-често твърди плодове, които след няколко седмици дозряват и стават толкова меки, че ако натиснете плода, то може да го смачкате. Затова, като купувате авокадо трябва да обърнете внимание на кората му. Тя трябва да е чиста, без наранявания или покафевявания, които показват, че плодът не е бил съхраняван добре. Ако при натискане плодът се смачква, то авокадото е узряло. Меката част на авокадото съдържа много мазнини, почти няма захар и фруктоза. Вкусът напомня леко орех, но в същото време вее на мухъл. Плодовете са богати на витамини, белтъчини и растителни мазнини. Те са питателни, но леки. Веществата, които съдържа авокадото лесно се усвояват от болни хора или пък от бебета. Ето защо авокадото спада към диетичните продукти. То съдържа вещества, които разграждат излишния холестерин в кръвта. Меката част на авокадото се използва в студената кухня – салати, предястия, сандвичи, сосове. 11.Манго Срещат се няколко вида манго, като всеки се слави със свои специфични свойства. Като цяло, плодовете са с овална форма с дължина от 10 до 20 см. Цветът на кората варира от тъмно червена до светло зелена, понякога може да е в комбинация от жълто, зелено и червено. Въпреки разнообразната окраска на кората, вътрешността е винаги жълто оранжева. Вътре се крие продълговата, жълто бяла костилка. Зрелия плод излъчва силен аромат, който напомня едновременно праскова и елха. За разлика от това, вкусът му в никакъв случай не наподобява праскова. Мангото се използва във всичките си стадии на узряване. Още не узрели плодовете се добавят към салати, узрелите се използват като зеленчук. От мангото може да се направи сладко, компот или конфитюр. От зелените плодове се приготвят най-различни сосове, маринати и подправки (къри, чътни и др.). Костилката на мангото се смила в брашно и се използва като подправка. Маслата, които се извличат от костилките се използват за наторяване на земята, а също така като заместител на какаовото масло. От листата на дървото пък в Индонезия и Филипините се приготвят салати. 12.Маракуя  Маракуята всъщност е плод на растението с прекрасни цветове – пасифлора. Често тези плодове са наричани плод на страстта, маркиза, гранадила, лиликой и др. Вътрешността на плода е сочна, кисело-сладка и леко тръпчива. В Бразилия се срещат стотици видове маракуя, докато в Европа се срещат само три – пурпурна, жълта и зелена. Без значение каква на цвят е кората на плода, вътрешността е винаги жълто оранжева. Ако си купувате маракуя – избирайте тежки и сбръчкани плодове. Плодовете се използват за приготвяне на дресинги за салати, сосове за ястия от морски дарове и десерти. Също така може да срещнете маракуята в сокове, коктейли, плодови салати, чийзкейкове, сладоледи и др. Сокът на плода има силно тонизиращо свойство и се използва във фармацевтиката и козметичната индустрия. 13. Личи Тези малки плодчета също така се наричат „райско грозде” или „драконово око”. Формата му е кръгла или овална, кората му е твърда и покрита с малки червени шипове. А под нея се крие бяла полупрозрачна сладка вътрешност. Вкусът и е сладък и наподобяващ стафида. Под вкусната част на плода се крие и кафява костилка приличаща на конски кестен. Когато плодовете личи се изсушат кората им става твърда като черупка, а под нея свободно се „клатушка” плодчето и семената. Когато избирате плод, то трябва да търсите точно такива – с твърда и не повредена кора. Плодчетата личи се използват най-често в приготвянето на десерти и салати. Този плод много добре се съчетава с риба, а освен това се използва за приготвянето на сладко-киселия сос за свинско и пилешко месо. Плодът също така се използва и в медицината заради тонизиращите си свойства. Той бързо утолява жаждата, помага при анемия и затруднено храносмилане. 14. Карамбол (старфуд)   Плодовете карамбол са жълти на цвят и дълги от 5 до 12 сантиметра. В напречен разрез плодът наподобява петолъчка. Карамболът е хрупкав, кисело-сладък плод, наподобяващ едновременно ябълка, портокал и грозде. За някои сортове е присъщ лекия терпентинов вкус. Има два вида карамбол – сладък и кисел. Външно те също се различават – киселия плод е с по-тънки и ясни лъчи, а сладкия е по-месист и кръгъл. Кората на карамбола е тънка, лъскава, полупрозрачна, през която се вижда светло жълтата или жълто зелена(когато е узрял е сламено жълта) вътрешност. В „семенните камери”, които отговарят на броя ребра грижливо се пазят от три до пет плоски кафеникави семенца, по форма и размер наподобяващи семената на пъпеш. Сладките плодове се консумират пресни, а също така захаросани или консервирани. Киселите плодове се използват за направата на коктейли. Карамболът е един от най-популярните плодове за украса, заради необичайната си форма. 15. Лонгсат (Lonngkong, Langsat)     Лонгсатът е родом от Малайзия, но също така се среща и на някои тихоокеански острови. Плодовете растат по дървета и се появяват в началото на пролетта (от април до юни). Самите плодове наподобяват малки картофчета, но са по-големи по-размер и имат жълтеникав оттенък. От картоф плодът може да се отличи, когато се обели, защото тогава прилича повече на чесън. Вкусът на лонгсана е кисело-сладък. Плодовете са богати на калций, фосфор, въглехидрати и витамин C. Изгорената кора на лонгсатът е много силно ароматна и затова се използва за прогонване на насекоми. Пресните плодове могат да се съхраняват в хладилник не повече от 4-5 дни. Кората на узрелия плод трябва да е плътна, без пукнатини и наранявания, защото иначе има голяма вероятност плода бързо да се развали. Лонгсатът може да се консумира както в суров вит, така и под формата са консерви и сиропи. Семената на плодовете притежават антипирептични свойства, а отварата от кората на лонгсата се използва за лечението на малария и дизентерия. 16. Салак Салак Известен още като змийски плод или ракум, салакът е продълговат или кръгъл плод с дължика около 5см. Плодър е покрит с плътен слой шипове, а цветът му е или ярко червен(Ракум) или кафяв(Салак). Салакът има много необичаен  сладко-кисел вкус, наподобяващ то райска ябълка, то круша. Определено си заслужава да се опита поне един път в живота, а след това… на някои може да им хареса, а на някои не. Но запомнете: бъдете много внимателни, когато чистите салака, защото шиповете са много твърди и много лесно се забиват в кожата. Най-добре е да пробвате с нож. 17. Лонган  Другото име на лонгана е Лам-яй, което на китайски означава „окото на дракона”. Това са малки плодове покрити с не ядлива кора, които много приличат на малки картофи (или на споменатият вече Лонгсан). Цветът на кората варира от петнисто жълт до бледо червен. Вътрешността на Лонгана е бяла, полупрозрачна . Тя е много сочна, ароматна и сладка. Плодовете съдържат много захари, витамин С, калций, желязо и фосфор, а също така и много биокиселини, които са полезни за кожата. В плода се крие и голяма черна костилка, която също както кората е не ядлива. 18. Ананас   Плодовете на ананаса не се нуждаят от много коментари. Остава само да кажем, че ананасите купени от Азия и ананасите купени от България са две различни неща. Ананасите, купени в България са жалко подобие на истинските ананаси, които можете да опитате в родината им. Отделно трябва да разкажем и за тайландския Ананас, който се смята за най-вкусния ананас в света.   19. Анона   Захарната ябълка или анона напоследък стана много известна като ябълката, която победи рака. Този плод е много необичаен, той няма нито един аналог, не прилича на нито един друг. Най-лесно можем да я опишем като зелена голяма ябълка, но това е само външно. Вътрешността на аноната е мека и силно ароматна, пълна с много малки твърди костилки. Но за да достигнем до меката вътрешност първо трябва да обелите  кора, която е доста плътна и неравна. Ако плода е добре узрял, то вътрешността може да се яде дори и с лъжица. Плода е богат на витамин C, аминокиселини и калций. 20. Тамаранд   Сладкият тамаринд или индийската фурма се смята за най-пикантното растение от семейство бобови, но освен това се счита и за плод. Шушулката на Тамаринда е с дължина около 15см и има неправилна форма. В нея се крият малки бобчета с кисело-сладък тръпчив вкус. Съществува и друг вид тамаринд – зелен тамаринд, който, разбира се, е по-кисел. Но не лапайте бобчетата веднага! Бъдете внимателни, защото в тях има твърди големи костилки. Освен в суров вид от тамаринда може да се правят сокове или сладкиши. Този плод е богат на витамин  А, органични киселини и сложни захариди. Тамариндът също така се използва и като слабително средство.   21. Американска мамея   Този плод също така е известен и като американска или антилска кайсия. Домът и е Южна Америка, но сега може да се открие и във всички големи вериги магазини. Мамеята е един доста голям плод – достига по 20см в диаметър и 20см в дължина. Вътре в нея има една или няколко (до четири) по-малки костилки. Вътрешността и е много вкусна и ароматна и наистина наподобяваща кайсия и манго. 22. Нони   Цитрусолистната моринда или Нони има много имена – голяма моринга, индонезийска черница, полезно дърво, кашкавален плод. Родината на плода е юго-източна Азия. По форма и наименование Нони наподобява плодът Анона. Той не може да се определи като страшно вкусен или адски ароматен и най-вероятно затова много малко хора са чували за него. Узрелите плодове имат неприятен аромат, наподобяващ синьо сирене и са горчиви на вкус, но пък за сметка на това са много полезни. В някои райони Нони е основна храна за бедното население. Плодът се яде най-често със сол, което също е не по-малко странно. 23. Марула   Този плод се среща единствено и само на африканския континент. Да се открие  в не преработен вид в другите страни е почти невъзможно. А всичко това е защото когато узрее плода Марула и почти веднага започва да ферментира от вътре, превръщайки се в слабоалкохолна напитка. От това свойство на Марулата се възползват не само жителите на Африка, но и животните. След като похапнат от падналите на земята презрели плодове животните почти моментално се упояват. Озрелите плодове Марула са с жълта на цвят кора и бяла вътрешност. Размерът им е около 4см в диаметър. Марулата не притежава кой знае с какъв вкус, но пък е доста ароматна докато не започне да ферментира. 24. Гуава Гуавата се среща почти във всички тропични и субтропични страни. Въпреки че плодът се смята за екзотичен, не очаквайте от него някакъв екзотичен вкус – воднисто сладък, посредствен, наподобяващ круша. Плодовете биват различни размери (от 4 до 15см.), формата била кръгла, продълговата, крушовидна. И кората, и вътрешността и даже костилката – всичко е ядливо. Да я опитате веднъж… може би и си струва, но определено няма да станете неин фен. Друга работа обаче е нейният аромат – той е много приятен и много силен. Освен това Гуавата е богата на витамин C и отлично повдига общия тонус на организма. 25. Гуарана  Гуарана е наистина един от най-странните плодове. Среща се около коритото на река Амазонка, а също така и в Бразилия, Пара и други страни. Плодовете на Гуараната са малки колкото грозденце, които се намират в ярко червена кутийка, покрита с ярко жълта или сива кора. Когато Гиарана узрява, то кората му се разпуква и от так се показват една-две лилаво кафеникави или черни овални костилки. Точно тогава плода придобива онзи плашещ вид, който прогонва всички нежелани гости. 26.Джаботикаба   Джаботикаба също така е известен като Бразилско гроздово дърво. Расте предимно в Южна Америка, но се среща и в някои страни от Юго-източна Азия. Джаботикабата е много интересен, вкусен и рядък екзотичен плод. Ако имате възможност да го намерите и опитате, считайте, че ви е провървяло. Работата е там, че дървото Джаботикаба расте много бавно и точно заради това не се отглежда в големи количества. Интересен е и начина на порастване на плодовете: те порастват направо на стъблото, а не на клоните на дървото. Плодовете не са големи (около 4см в диаметър), цветът на кората им е тъмно лилав. Вътрешността, която е бяла, полупрозрачна и желеобразна, е и много вкусна. 27. Магически плод (Miracle fruit) Магически плод това е вълшебен! Приблизително час след като ядете от магическия плод, всичко, което вкусите ще ви се струва сладко.  Това се случва, защото в магическия плод се съдържа определен белтък, който блокира за определено време вкусовите рецептори на езика, които отговарят за киселия вкус – вие може да си похапвате лимон и той ще ви се струва не кисел, а сладък. Но имайте в предвид, че това свойство е присъщо само за пресните плодове. Самите плодове наподобяват дрян – продълговати са, дължината им е 2-3см, червени на цвят и имат твърда костилка. Те растат на низки дървета или храсти. 28. Баил (Bael, Aegle marmelos)  Плодът Баил е нарича още „каменна ябълка” заради своята кора. Той е много разпространен в страните в Юго-източна Азия. Не е толкова лесно да срещнете плода Баил в цял вид на пазара. А и дори да го намерите, то няма да ви е много лесно да го преборите. Проблемът е, че кората му е твърда като камък и да стигнете до вътрешността без чук или мачете ще е практически невъзможно. Плодовете са с кръгла или крушовидна форма и достигат до 20см в диаметър. Узрелите плодове са жълти на цвят. Вътрешността е мека и кафеникава. На вкус не е много сладък, но пък е много ароматен.| Ако не ви е отдаде възможност да опитате Баил пресен, то можете да си купите чай от  плодовете Баил, който се нарича Мамут. Той представлява изсушена шайба от плода и се използва срещу простудни заболявания, бронхити и астматични заболявания. 29. Ръката на Буда Ръката на Буда е цитрусов плод. Също така е наричан и Пръстите на Буда или Пръстовиден цитрус. Решихме да го включим в екзотичната ни класация за да не решите да го опитате по време на почивката си в тропическия рай. Този плод не е от тези, с чийто вкус ще се наслаждавате. Несъмненно вкусът му е много интересен и полезен и когато го видите най-вероятно ще поискате да го опитате, но не бързайте. Този плод широко се използва в кулинарията, но това не означава че ще ви хареса. Плодът ръката на Буда се състои почти изцяло от кора(мека и не ядлива), която прилича на кората на лимона(кисело горчива на вкус) и с аромат на теменужки. Формата на плода е много интересна и прилича на ръка с много пръсти, достигащи до 40см дължина. От него се приготвят компоти, желета или сокове с цитрусов аромат.     изт.blog.vladec.net

Kim.

Kim.

 

David

DDGrafix
David 
Artist | Professional | Varied
United States  

Kim.

Kim.

 

Култовите реплики в родното кино

Аз например... може да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам", отсича героят на Георги Русев във „Вилна зона“ и заковава филма на Едуард Захариев в списъка с култовите БГ ленти. Продукцията от 1975-а има и други забележителни достойнства – като актьорската игра, режисурата, посланията, но именно репликата на виладжията се превръща в нейна емблема. Така както „Бонд... Джеймс Бонд“ е визитка на Агент 007, а I'll be back - на Арнолд Шварценегер, независимо дали става дума за превъплъщението му в Терминатора или като губернатор на Калифорния. Силата на лафа дава криле дори десетилетия по-късно. Заканата „Сега ще видите кон боб яде ли“, която Никола Рударов отправя във „Вчера“, продължава да е сред най-оборотните в актуалното БГ възпитание. А подредбата „роднина, милиционер, роднина, милиционер“ или диагнозата „Всички сме от село“ от „Опасен чар“ на Иван Андонов не подлежат на детрониране.   „Кон боб яде ли“ е №1 при БГ класиките Филмът "Вчера“ влезе във вечността освен с всичките си други качества и с лафовете, живи и до днес. "Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм! Сега ще видите кон боб яде ли?!" Заканата е на математика Баръмов, в ролята е Никола Рударов. Според фолклора оригинално се казва „Магаре боб яде ли“ и се употребява за нещо невъзможно и много невероятно. Покойният вече Рударов преди години признава, че навсякъде хората го закачат с тази реплика. Даже когато се оперирал от херния, хирургът го посрещнал: "Кон боб яде ли? Сега ще видиш ти кон боб ли яде!” „Страхливо започваме живота си, Иване“, казва Ростислав, героят на Георги Стайков. Тук няма хумор, но те отвежда към философски размисли в една действителност, която сякаш не се променя.   “Бийтълс! Ще ви дам аз на вас едни бийтълси! Кви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!“ също е сред смешно-абсурдните моменти от филма. Сред останалите лафове в лентата на Иван Андонов са „Не съм казвал, но пак повтарям“,„Ще се намери тоя чин бе, Баръмов - не е овца да избяга!“, „Е сега вече ще се изключваме!“, „Вчера може, днес не може!“. Както и словесният залп на Георги Русев: “Вие говеда ли сте? Имаме 18 мъжки и 14 женски тоалетни имаме - хлорирани. Хигиена, хигиена е майката на прогреса! Дипломати ще ми стават. И ще ходят из парка да...“ Истински богата реколта на реплики жъне и „Оркестър без име“. "Ай сиктир! Десет дена ще свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели?!" казва Филип Трифонов. Търпението на българските мъже не е сред силните им страни. Може и да чуете услужливото "Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!" - така казва Павката (Павел Поппандов) към певицата Рени (Катерина Евро). Всъщност това е пълна импровизация и актьорът сам ражда този лаф по време на снимките на плажа. Така е: „Може да е “Сейко”, но е назад.” Мъдрите думи са на големия Велко Кънев.Марката не винаги купува щастие, да не говорим, че живеем в свят от ментета и не е ясно изобщо дали часовникът ще оправдае цената. По-важното е, че така безпардонно произнесено звучи смешно. „Сейко“ може да се замени с каквото ви душа иска и пак да не се губи смисълът. И до днес зрителите се превиват от смях на цялата канонада от комични забележки на Георги Русев (актьорът, произнесъл най-яките фрази в БГ киното) към героя на Мамалев:„Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят... При 20 кокошки яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?“ След това слага поантата на разговора с „Каква музика, да ти пикам на музиката!“. Едно от оръжията в арсенала на свалячите едно време беше обяснението от "Дами канят":"Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?" Стефан Данаилов, в ролята на инструктора Яким Донев, го произнасяше с рутина и без колебание в успеха – винаги му се връзваха. Лафът се използва и до ден днешен за колажи всякакви – политически, забавни, романтични. Ако решат, и в някоя постановка на „Червената шапчица“ могат да го сложат и пак ще върви. Незабравима от този филм е и "Като говориш с мен, ще мълчиш!", отправена от Бамби (Георги Русев) към приятелката му (Мариана Димитрова). Думите му веднага се затъркаляха из устите на хора от всякакъв род и калибър - родители, учители и разярени съпруги. Яка е, защото може да мине и за замаскиран майтап, който си е голата истина. Само че преди нея той произнася и мъдрите слова: “Какво ти разбира жена от лавров венец?! Дай й на нея перука...“ Русев се разписа и с „Едно време жената беше и жена, и майка, и Сирма войвода... И знамена шиеше. А сега културен отдих - развежда се, взима ти къщата, изхвърля те навънка да разсъждаваш върху превратностите на живота“ в „Умно село“. "Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път..." - цяла житейска философия, истинска поема е събрана в репликата на малкият Миташки (Веселин Прахов) от „Куче в чекмедже“. "Хубав край, хубави хора!" - думите на Ицко Финци от "Преброяване на дивите зайци", също е сред класиките в речта. От "Селянинът с колелото" се помни "Кучета и котки може, прасета не може!" - отново на Георги Русев в ролята на Дочо Булугуров. До ден днешен, видите ли кучето кренвирш в парка, няма как да не се сетите за "Топло". "Голям човек е дакелът!", категорични бяха обитателите на кооперацията и как да не е така. Репликата е истински евъргрийн. Собствениците на любимци от породата признават, че макар да не е баш човек, е повече от куче. "Абе, добре сме, ама ще се оправим" - на всички ни се иска да спре да е в сила фразата от "Силна вода" на Чико (Иван Григоров). Валидна е от години и за години. А дано, ама надали, както също се казва. Надеждата, особено в слънчевите пролетни дни, е голяма сила. "Кокошка може да долети отвсякъде, яйцето не!", отговаря Пурко (Тодор Колев) в „Господин за един ден“ на въпроса кое се е появило първо - кокошката или яйцето, и също се разписва към лафовете шедьоври. „Не знам, аз съм късоглед и пея в хора” - „Васко да Гама от село Рупча”. Любима фраза на няколко поколения, която става за доста измъквания от нежелани ситуации и е едно подплатено извинение.   02 Още родни шедьоври „Опасен чар" - Ще ги подредим роднина, милиционер, роднина, милиционер... - Стига простотии бе, тате! Майката (Надя Тодорова) обяснява как ще подредят гостите на сватбата на дъщеря си (Маргарита Карамитева) и жениха Ястребовски (Тодор Колев). - Вярвате ли във възкресението? - Умерено. Като всеки марксист. „Лошо, Седларов, лошо!” „Икономията е майка на мизерията.” „Мирише ми на командировка в Софийския централен затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.”   - Куче. Куче касичка. - Куче? Старомодно… - Имаме модерни! Зар касичка и шлем касичка. - Това куче защо е зелено? - Това е крокодилче! - Така ли? Защо не пише? - Заяжда. От влагата… "Кит" - Риба, ама цаца! - Цаца, ама риба! Диалог между Герджиклийски, капитана на риболовния кораб, и един от моряците (Валентин Русецки)   "Момчето си отива" "Ай ожени се, че да има време да се разведеш." Филип К. Филипов (Кирил Господинов)   "13-ата годеница на принца" "Аз съм само един прост магьосник. И то много прост!" Рудолф Магьосника (Павел Поппандов) "Мисия "Лондон" "Ай да ми врътнеш един биг бен, ма!" Готвачът Коста Баничаров (Любомир Нейков) го казва на жена си "Найс, а?" файърменът Коцето-Калки   “Таралежите се раждат без бодли” „Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по- скъпо.“ Най-култовите от „Под прикритие“ "Няма Джаро, няма Маро. На улицата има нов шеф и той се казва Иво" - Росен Гацов-Куката (Мариан Вълев) „Престъпник не се раждаш, Росене. Престъпник умираш" - Иво Андонов към Куката “Абе, бате, т'ва е звънец, не цица! К'во си занатискал!” - Косъма към Марто ”Ти що си лош, бе? - Големия Близнак Както и репликата към новия главорез, в чийто образ е Христо Петков и неговата униформа с надпис “Охрана“ - „Ама много те отваря!“, казана по забавния начин, който специфично Ефремов умее. „Знаеш ли аз как си решавам проблемите?Или стрелям, или плащам!" - Джаро Диалог между Косъма и Големия Близнак в затвора: - Косъм, имаш косъм в супата! - Ще ми се скъсат космите от смях! Между Косъма и Ася, героинята Дария Симеонова - Аз това няма да го облека - имам целулит! - А, щото в публиката всички имат очила за нощно виждане! Из „Столичани в повече“ "Като искам да чуя нещо умно, говоря аз!" Рангел Чеканов (Любомир Нейков). "Гълъбино, какво ще закусваме, цяла нощ не съм ял." Рангел става от леглото и се обръща към съпругата си Гълъбина (Албена Павлова) - Искам да поздравя моята годеница, която става с една година по-красива и с една година по-умна. - То така излиза, че съм най-красивата и най-умната! Димо Цеков (Иван Панайотов) вдига наздравица на рождения ден на годеницата си Мария Чеканова (Виолета Марковска), а баба Марийка Чеканова (Стоянка Мутафова) му отговаря. "Някой ден ще избягам от къщи и ще се върна бременна с татуировки!" Малката Яна Лютова (Мина Маркова) към родителите си От „Революция Z”   - Моцарт се върти в гроба, Бояне, заради тебе! - Ти мене корумпираш ли ме? - Карла Рахал в ролята на учителката по музика Костова в разговор с героя на Иван Тишев „- А охранителна система има ли? - Ами охранителната система е Вихър, в дъното на двора” - когато Фипо, Тино и Боби си наемат репетиционна. - Около теб винарки летят! Ще мине някой ученик, ще получи алкохолно натравяне от тебе! - директорът Цеков към пазача - Животът е гаден и тежък. Мачка те и те прави на зеленчуци - Боян - Мъжете са абсолютни глупаци, заложено им е генетично – математичката Пешева - Пешева, какъв корен? Какъв квадратен? - директорът Цеков   изт.monitor.bg

Kim.

Kim.

 

Сирни Заговезни – ден за прошка

Днешният празник Сирни Заговезни е свързан с началото на Великия пост, който предшества празника на празниците Господната пасха. Всеки един християнин е призован да участва в тези спасителни пости. Те са наречени Светата Четиридесетница, или Велики пости и са свързани с най-големия християнски празник Възкресение Христово. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 13 март. Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите. източник vesti.bg   Моля да простите и да Ви е простено .  

Kim.

Kim.

 

„Фотошоп“ от природата

20 уникални и реални произведения на изкуството Природата и човекът са най-добрите художници. А когато уменията им се срещнат в една точка, се получават истински шедьоври. Фотография без фотошоп — представяме ви невероятното съчетание от нужния момент, гледната точка на автора и неочаквания ракурс.
    
Прозрачни крила Този вид пеперуди са разпространени в горите на Амазония. Тъканта, изграждаща основна част от крилата им, е прозрачна.   Маскировка Шоколадови брегове Пустинята Намиб   Май някой е ядосал Зевс... Буря в Юта, САЩ Змии... не, това е пеперуда! Окраската на гърба на пеперудата пауново око прилича на две змийски глави. Зимен път Стихията
  Следи от лов Следата на снега е оставена от „гмуркаща се“ за плячка сова   Кристално чиста вода Гмуркач Хавайски буревестник, Тодос-Сантос, Мексико Пореден номер Солни наноси Езерото Богория в Кения, по бреговете на което обичат да почиват птиците фламинго. Слънцето в лапи Тайно място Този леден басейн в Хималаите е открит с помощта на дрон. Цветни брегове Мраморният каньон Рускеала, Карелия, Русия Извънземни нашественици
Светлинни стълбове в Ростовска област, Русия Сребро и злато Националният парк Йелоустоун, САЩ Галактика Снимка на улична лампа през предното стъкло на кола в дъждовно време Отразено съвършенство
  Източник  

Kim.

Kim.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.