• публикации
    110
  • коментари
    67
  • прегледи
    52730

За този блог

Публикации в този блог

Kim.

1. Тъмна бира „Олигавения Лос“ (Moose Drool Brown Ale)

Moose-Drool-Brown-Ale.jpg

Произвежда се бира с такова необичайно име от пивоварната Big Sky Brewing’s, намираща се в щат Монтана (САЩ). Един от основателите на пивоварната, Ник Лазърс, обяснява от къде идва идеята за странното име: „На етикета на бирата искахме да има рисунка на животно, обитаващо в нашия щат. Майката на Бьорн, моят партньор съосновател на компанията, беше човека, който се зае с рисуването – лос, къпещ се в езерото. След като видях рисунката, първото което казах, е че на този лос ми тече лигата. Колкото и да е странно, на всички им стана забавно да го наричат „Олигавения Лос“ и това се превърна и в името на бирата.“

2. Бира „Млечното чудовище“ (Bandersnatch Milk Stout)

Bandersnatch.jpg

Когато чуете такова заглавие, първото което вероятно Ви изниква в главата е гигантска крава със зловещ поглед, или пък млекодаен дракон, а пък на етикета има нарисувана жена… Всъщност, Джордж Боб е използвал името на чудовището (Bandersnatch ) от известния писател Карл Луис и приказката му „Алиса в Страната на Чудесата“. Според създателя на напитката, бирата притежава силно изразен вкус на малц със сладък остатък и аромат на лактоза. Може би и той, като любимата му героиня, случайно е падал в някоя заешка дупка…

3. Бира „Приповдигащ килта (полата) си“ (Kilt Lifter)

Kilt-Lifter.jpg

Какво друго може да си представи човек, освен подпийнал шотландец, който шегувайки се приповдига килта си (национална шотландска пола)? А фактът, че шотландците не носят никакво бельо под „полата“, кара бирата да носи доста „некултурно“ послание. Това обаче по никакъв начин не навредило на популярността на тази марка. Любопитно е, че в шотландката пивоварна Moylan’s Brewery е използвала името до момента, в който разбрали, че в Канада се е появила официално регистрирана търговска марка носеща това име, принадлежаща на пивоварната Four Peaks. На първите собственици не им остана друго, освен да променят името и от тогава бирата Kilt Lifter се произвежда само в Канада.

4.Бира „Старо машинно масло“ (Old Engine Oil)

Old-Engine-Oil.jpg

Името говори само за себе си. Е, не продават отработено масло, но пък бирата си има своя дял популярност. Единия от собствениците на пивоварната Harviestoun, Крис Миллер, обяснява: „Имахме един служител, който преди това е работил на механик в завод на Форд. Първото нещо, което каза като видя бирата, е че това е машинно масло. В последствие това име си остана и изобщо не се притесняваме, че е странно, а точно обратно – името е доста интригуващо за клиентите ни.“

5. Бира „Флуидите на Друида“ (Druid Fluid)

Middle-Ages-Druid-Fluid.jpg

Тази бира се произвежда от компанията Ages Brewing (Сиракуза, САЩ), но и те самите не знаят, защо са кръстили напитката си по този начин… Напитката е придобила популярност по света благодарение на комбинацията от 6 вида малц.

6. Бира „Закуската на бирения ненормалник“ (Beеr Geek Breakfast или Geek Breakfast Pooh Coffee)

Mikkeller-Beer-Geek-Breakfast.jpg

Честно казано, и аз не знам как точно се превежда… Но пък мога да Ви кажа, че този продукт е дело на компанията Mikkeller и в дълбините на своя хмел и малц, бирата има и още една доста необичайна съставка. Ще дам една силна подсказка – помните ли, какво е общото между котка, остров и кафе? Да, правилно – зърната на кафето Kopi Luwak! 

7. Бира „Златен Душ“ (Golden Shower)

Golden-shower.jpg

Въпросната марка бира се произвежда от компания със също толкова странно име – Dogfish Head. Но и те самите не знаят, защо са кръстили отрочето си по този начин. В сайта им написан следния текст: „Бирата просто така се казва, това е.“ За жалост, впоследствие (през 2007г.) бирата е прекръстена на скучната „Златна революция“…

8. Бира „Огромен задник“ (Salopian – Entire Butt)

Salopian-Entire-Butt.jpg

 Един от основните дистрибутори на бира за САЩ обяснява в сайта си произхода на това необичайно име за бира:  „В оригинален вариант, швейцарското „Entire Butt“ означава „цял барел„, но в английския език заглавието звучи като „огромен (цял) задник„. Става въпрос за забавно съвпадение на думи и букви.“

9. Бира „Старият Пръдльо“ (Old Jock)

Old-Jock.jpg

Това име е дело на пивоварната Broughton Ales. Своя избор за бранда те са коментирали по следния начин: „От векове войниците от Лоуландския и Хайландския паркове са наричали себе си „Jokes“. През онези времена, думата е означавала принадлежност към силните воини, чиято храброст е била известна по целия свят. Днес обаче, думата е придобила съвсем друго значение, но пък се получи доста оригинално име.“

10. Бира „Мръсните прасенца“ (Porkslap)

Porkslap.jpg

Думата porkslap може да се чуе по-скоро в разговора на касапите в някой магазин за месо… Ако се опитаме да дадем по-буквален превод, то щеше да се получи нещо от сорта „да начукаш пържолите“. Чънк Уилямсън, собственика на пивоварната Butternuts Beer & Ale, си има цяла история за необичайното име бира. Всъщност, то е замислено като майтап със съседната пивоварна Park Slope, в която някога на младини Уилямсън е подработвал. По едно време, той е намислил започването на собствен бизнес, като за целта му трябвало име на продукта. Освен това, в главата му се въртяла и идеята за двете прасенца, които много щяха да паснат с името. И така, една вечер, се е появил първия етикет с това забавно име.

 изт. blog.vladec.net

Kim.

1. Дуриан 

1.%D0%94%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD.j

 

Много честно дурианът е наричан цар на тайландските плодове. Теглото му достига до 10 килограма. Зелено кафявата му кора е доста дебела и покрита със заплашителни бодли, които грижовно пазят семената на плода. Смята се, че колкото по-малки са семената на дуриана, толкова по-силен е аромата на плода. Разбира се в този случай има повече ядлива част. Узрелия плод, трябва да се твърд, а не мек. Ако плода е презрял, то кората му ще бъде напукана. Вкусът на дуриана е много специфичен. За първи път вкусът му е описан от англичанин, посетил Сиам(старото име на Тайланд) през XIX век. Той пише – сякаш ядеш едновременно солена риба със сирене и се намираш до канализацията. Плодът мирише на ад, а вкусът му е като рай. Други пък описват вкуса му като смес от чесън, кашкавал и лук. Ако пък опитвате плода за първи път, то най-добре направете това на чист въздух и не прекалявайте, защото може да ви презрее. Дурианът се яде не само суров. Плодът се добавя в сосове, печива, сладоледи. Най-често се среща в консервиран или изсушен вид. Семената на дуриана също се използват в кулинарията. Те могат да се ядът сварени, пържени или печени. Кожата на плода се използва като боя за плат. А самото дърво се използва широко в селското стопанство. Ако ядете дуриан, по-добре не пийте алкохол, защото казват, че ако се приемат едновременно могат да предизвикат прегряване на тялото

2.Рамбутан

2.%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%82%D

 

 Смята се, че рамбутана е малазийски плод. Името му идва от малазийската дума „rambut”, която означава „коса” и затова понякога го наричат космат плод. Когато купувате рамбутан, гледайте плодовете да са ярко червени на цвят, а връхчетата на „косата” да са зеленикави. Плодовете издържат не много – дръжте ги в хладилника, но не повече от седмица. Рамбутанът е много вкусен не само суров, но и под формата на сладко или в торти. Използват го за овкусяване на сосове, сладоледи, а също така може да го видите и като компот. За да опитате вкусния плод, трябва срежете кората с нож и да извадите вътрешността. Костилката по принцип не се изважда лесно и затова най-добре я отделете с нож.

3.Джакфрут

3.-%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%84%D1%80%

Плодът на индийското хлебно дърво или джакфрут е с размерите на голям пъпеш. Теглото му може да достигне 40 килограма. Най-често се среща в Южен Тайланд. Под жълто зелената кора се намират малките жълти плодчета, които имат специфичен, но приятен вкус и силен аромат. Кората на джакфрута трябва да е зелено-жълта и без наранявания, а на допир – плътна, но не твърда. Когато плодът зрее, кората му се опъва и става еластична, а ароматът му е едва уловим. Силния аромат показва, че плодът е презрял. Джакфрутът се яде както суров, така готвен. Едно от най-популярните ястия с джакфрут е нарязан на лентички плод , смесен с лед и залят със сироп. Същи така плодовете се използват за сосове, а недозрелия плод се използва и като зеленчук. Всичко от двакфрута се яде – бланширани, цветовете се използват за овкусяване на люти сосове или ястия с морски дарове, листата на дървото се използват за салати, а кората може да се захароса. В Тайланд джакфрута се смесва с други плодове и се добавя към сладки ястия. Семките се приготвят отделно и се добавят към най-различни ястия. Джакфруда се използва и в медицината. Корена на дървото се използва за лекуване на диария, а цветята имат антидиуретично свойство. Зрелите плодове имат слабителен ефект. Счита се, че чаят от листата на дакфрута спомагат за повече мляко при кърмачките.

4.Фейхоа

4.-%D0%A4%D0%B5%D0%B9%D1%85%D0%BE%D0%B0.

 Плодовете на йодното дърво или фейхоа по размер наподобяват кокоше яйце, а по цвят на лайм. Вътрешността е желеобразна, пълна със семена, а обвивката е твърда и хрупкава. Плодът е сладък и ароматен, наподобяващ едновременно ананас и ягода. Степента на зрялост не може да се определи по цвета на плода – и зелен и презрял той пак ще е ярко зелен. Ако плодът е покафевял, то не бързайте да го ядете – кафевият цвят показва, че плодът е развален. На зрелия плод вътрешността му е напълно прозрачна. За да опитате фейходата трябва да срежете плода на две и с лъжица да изгребете вътрешността. Центъра на плода е желеобразна и сладка, а към краищата става по-твърда и стипцава. Фейхоата може да се яде и цяла, но не всеки го прави, тъй като кората е твърда и кисела. В Нова Зеландия, където плода се отглежда в домашни условия, фейхоата се използва за направата на компоти, сладка, сокове и други подобни варива. Плодовете са с високо съдържание на йод, витамин C и фруктоза. Смята се, че ако всеки ден изяждате по един плод, то няма да имате проблеми със щитовидната жлеза.

5.Кивано

5.%D0%9A%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE.j

 Как само не е наричан този плод – и рогат пъпеш, и бодлива краставица, и английски домат. Домът на това пълзящо растение е Африка. То принадлежи към семейството на пъпешите и краставиците. Също така го отглеждат в Калифорния и Нова Зеландия. Растението се слави с невероятно красивите си плодове. Те са жълти на цвят, формата им наподобява пъпеш покрит с остри бодли, а вътрешността от слоя страна е ярко зелена. На вкус киваното е сладко кисело, наподобяващо нещо неопределено било то краставица, пъпеш, лайм или банан. Не може да се каже че е вкусно или не, но киваното може да се използва за много неща – не само в кулинарията, но и като декорация. Често този плод се купува недозрял, когато кората му е твърда, а шиповете здрави и ненаранени. В такъв вид, ако му се отреже връхчето и внимателно се извади вътрешността, може да се използва като чаша за плодова салата или коктейл. А ако се среже по дължина на две може да послужи като чинийка. Меката част на киваното се използва за приготвянето на салати, коктейли, торти, кремове, плодови десерти. Понякога се използва за декорация, а понякога като допълнение и цвят към ястието.

6.Питахая

6.-%D0%9F%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0%

Заради странната си външност този плод е наричан още „драконов плод”(dragon fruit) или „бодлива круша”(prichly pear). Това е дървовиден кактус на краищата на стъбла на който съзряват тези сочни плодове. Най-интересното е че цветовете на този кактус се появяват в първия и петнайстия ден от месеца. На външен вид този плод наподобява боядисана голяма шишарка, но въпреки това кората му е мека и се маха лесно. Има няколко вида питахая и в зависимост от вида тя може да е малка или голяма. Вътрешната част на плода бива бял, розов или пурпурен, а кората бива жълта, оранжева, червена или лилава, а самата обвивка може да е покрита с големи или малки израстъци наподобяващи люспи. Винаги меката част на драконовия плод е пълна малки черни семки, които най-добре е да се извадят. За разлика от екстравагантната външност на питахаята, вкусът и не е нищо особено. Този плод не е нито ароматен, нито ярко изразен…само леко сладък. Най-често драконовия плод се яде с лъжица суров или пък може да се обели и да се нареже на филийки. Сокът и меката част на плода се използват в приготвянето на бонбони, сладоледи, шербети. От меката част може да се направят сладка, сосове, желета. В Испания по традиция сокът на драконовия плод се смесва със сок от лайм и лимон и се използва за приготвянето на напитки. По последни медицински данни, питахаята спомага за лекуването на стомашни болки.

7.Папая

7.%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%8F.jpg

 

 Това е плод голям колкото голяма круша, кората му е жълта или оранжева на цвят, а меката част е пълна с малки черни семена. Папаята е богата на витамини и съдържа ензима папаин, който по физиологичното си действие прилича на стомашен сок, който подпомага храносмилането. Най-често се яде сурова без кората и семките. Зелени плодовете могат да се задушат, а също така се използва за приготвянето на къри или в салати. Заради способността и да разтваря белтъците, папаята се използва за омекотяване на жилаво месо. Именно заради това в тропическите страни и не само папаята се прибавя нарязана на малки кубчета в супи или пържени ястия. Например в САЩ ежегодно се произвеждат около милион порции пържоли, обработени с помощта на ензима папаин. Във Флоренция пък от стоя страна листата на папаята се използва за пране на дрехи.

8.Кумкуат

8.-%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%BA%D1%83%D0%B0%

 Кумкуатът е наричан още китайка мандарина. Това е неголям цитрусов плод с овална форма и кора с интересен ярък оранжев цвят. Срещат се няколко вида кумкуат, които се различават по формата на плода. На вкус този плод много напомня кисела мандарина. Кумкуатът може да се яде както суров, а също така и приготвен на сладка или мармалад. Кората на плода също се яде и тя е дори по-сладка от самия плод.

9.Мангостин

9.%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D1%81%D

Мангостинът или мангостанът е плод, който по размер напомня ябълка, коронясана с листна корона. Дебелата тъмно кафява кора на плода е доста плътна на допир, но ако плодът е достатъчно зрял, то кората може и да е по-мека. Под тази кора се крият 6-8 снежно бели, понякога оранжеви плодчета. Всяко от тях е меко, желеобразно, сладко и много ароматно. Мангостинът е известен със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, които предотвратяват кожни инфекции. Сокът на плода помага на организма ни да се избави от вредните микроби, а кората му съдържа около 7-18% танин и се използва като втвърдител.

10.Авокадо

10.-%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4

 По форма авокадото наподобява круша. Кората му варира от тъмно зелена до тъмно кафява, на места гладка, на места грапава. В магазините се срещат най-често твърди плодове, които след няколко седмици дозряват и стават толкова меки, че ако натиснете плода, то може да го смачкате. Затова, като купувате авокадо трябва да обърнете внимание на кората му. Тя трябва да е чиста, без наранявания или покафевявания, които показват, че плодът не е бил съхраняван добре. Ако при натискане плодът се смачква, то авокадото е узряло. Меката част на авокадото съдържа много мазнини, почти няма захар и фруктоза. Вкусът напомня леко орех, но в същото време вее на мухъл. Плодовете са богати на витамини, белтъчини и растителни мазнини. Те са питателни, но леки. Веществата, които съдържа авокадото лесно се усвояват от болни хора или пък от бебета. Ето защо авокадото спада към диетичните продукти. То съдържа вещества, които разграждат излишния холестерин в кръвта. Меката част на авокадото се използва в студената кухня – салати, предястия, сандвичи, сосове.

11.Манго

11.-%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE.jpg

Срещат се няколко вида манго, като всеки се слави със свои специфични свойства. Като цяло, плодовете са с овална форма с дължина от 10 до 20 см. Цветът на кората варира от тъмно червена до светло зелена, понякога може да е в комбинация от жълто, зелено и червено. Въпреки разнообразната окраска на кората, вътрешността е винаги жълто оранжева. Вътре се крие продълговата, жълто бяла костилка. Зрелия плод излъчва силен аромат, който напомня едновременно праскова и елха. За разлика от това, вкусът му в никакъв случай не наподобява праскова. Мангото се използва във всичките си стадии на узряване. Още не узрели плодовете се добавят към салати, узрелите се използват като зеленчук. От мангото може да се направи сладко, компот или конфитюр. От зелените плодове се приготвят най-различни сосове, маринати и подправки (къри, чътни и др.). Костилката на мангото се смила в брашно и се използва като подправка. Маслата, които се извличат от костилките се използват за наторяване на земята, а също така като заместител на какаовото масло. От листата на дървото пък в Индонезия и Филипините се приготвят салати.

12.Маракуя

12.%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%

 Маракуята всъщност е плод на растението с прекрасни цветове – пасифлора. Често тези плодове са наричани плод на страстта, маркиза, гранадила, лиликой и др. Вътрешността на плода е сочна, кисело-сладка и леко тръпчива. В Бразилия се срещат стотици видове маракуя, докато в Европа се срещат само три – пурпурна, жълта и зелена. Без значение каква на цвят е кората на плода, вътрешността е винаги жълто оранжева. Ако си купувате маракуя – избирайте тежки и сбръчкани плодове. Плодовете се използват за приготвяне на дресинги за салати, сосове за ястия от морски дарове и десерти. Също така може да срещнете маракуята в сокове, коктейли, плодови салати, чийзкейкове, сладоледи и др. Сокът на плода има силно тонизиращо свойство и се използва във фармацевтиката и козметичната индустрия.

13. Личи

13.-%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B8.jpg

Тези малки плодчета също така се наричат „райско грозде” или „драконово око”. Формата му е кръгла или овална, кората му е твърда и покрита с малки червени шипове. А под нея се крие бяла полупрозрачна сладка вътрешност. Вкусът и е сладък и наподобяващ стафида. Под вкусната част на плода се крие и кафява костилка приличаща на конски кестен. Когато плодовете личи се изсушат кората им става твърда като черупка, а под нея свободно се „клатушка” плодчето и семената. Когато избирате плод, то трябва да търсите точно такива – с твърда и не повредена кора. Плодчетата личи се използват най-често в приготвянето на десерти и салати. Този плод много добре се съчетава с риба, а освен това се използва за приготвянето на сладко-киселия сос за свинско и пилешко месо. Плодът също така се използва и в медицината заради тонизиращите си свойства. Той бързо утолява жаждата, помага при анемия и затруднено храносмилане.

14. Карамбол (старфуд)

14.-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B1

 

Плодовете карамбол са жълти на цвят и дълги от 5 до 12 сантиметра. В напречен разрез плодът наподобява петолъчка. Карамболът е хрупкав, кисело-сладък плод, наподобяващ едновременно ябълка, портокал и грозде. За някои сортове е присъщ лекия терпентинов вкус. Има два вида карамбол – сладък и кисел. Външно те също се различават – киселия плод е с по-тънки и ясни лъчи, а сладкия е по-месист и кръгъл. Кората на карамбола е тънка, лъскава, полупрозрачна, през която се вижда светло жълтата или жълто зелена(когато е узрял е сламено жълта) вътрешност. В „семенните камери”, които отговарят на броя ребра грижливо се пазят от три до пет плоски кафеникави семенца, по форма и размер наподобяващи семената на пъпеш. Сладките плодове се консумират пресни, а също така захаросани или консервирани. Киселите плодове се използват за направата на коктейли. Карамболът е един от най-популярните плодове за украса, заради необичайната си форма.

15. Лонгсат (Lonngkong, Langsat)

 

15.%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%81%D0%B0%

 

Лонгсатът е родом от Малайзия, но също така се среща и на някои тихоокеански острови. Плодовете растат по дървета и се появяват в началото на пролетта (от април до юни). Самите плодове наподобяват малки картофчета, но са по-големи по-размер и имат жълтеникав оттенък. От картоф плодът може да се отличи, когато се обели, защото тогава прилича повече на чесън. Вкусът на лонгсана е кисело-сладък. Плодовете са богати на калций, фосфор, въглехидрати и витамин C. Изгорената кора на лонгсатът е много силно ароматна и затова се използва за прогонване на насекоми. Пресните плодове могат да се съхраняват в хладилник не повече от 4-5 дни. Кората на узрелия плод трябва да е плътна, без пукнатини и наранявания, защото иначе има голяма вероятност плода бързо да се развали. Лонгсатът може да се консумира както в суров вит, така и под формата са консерви и сиропи. Семената на плодовете притежават антипирептични свойства, а отварата от кората на лонгсата се използва за лечението на малария и дизентерия.

16. Салак

16.-%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA.jpg

Салак Известен още като змийски плод или ракум, салакът е продълговат или кръгъл плод с дължика около 5см. Плодър е покрит с плътен слой шипове, а цветът му е или ярко червен(Ракум) или кафяв(Салак). Салакът има много необичаен  сладко-кисел вкус, наподобяващ то райска ябълка, то круша. Определено си заслужава да се опита поне един път в живота, а след това… на някои може да им хареса, а на някои не. Но запомнете: бъдете много внимателни, когато чистите салака, защото шиповете са много твърди и много лесно се забиват в кожата. Най-добре е да пробвате с нож.

17. Лонган

17.-%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BD

 Другото име на лонгана е Лам-яй, което на китайски означава „окото на дракона”. Това са малки плодове покрити с не ядлива кора, които много приличат на малки картофи (или на споменатият вече Лонгсан). Цветът на кората варира от петнисто жълт до бледо червен. Вътрешността на Лонгана е бяла, полупрозрачна . Тя е много сочна, ароматна и сладка. Плодовете съдържат много захари, витамин С, калций, желязо и фосфор, а също така и много биокиселини, които са полезни за кожата. В плода се крие и голяма черна костилка, която също както кората е не ядлива.

18. Ананас

18.-%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81

 

Плодовете на ананаса не се нуждаят от много коментари. Остава само да кажем, че ананасите купени от Азия и ананасите купени от България са две различни неща. Ананасите, купени в България са жалко подобие на истинските ананаси, които можете да опитате в родината им. Отделно трябва да разкажем и за тайландския Ананас, който се смята за най-вкусния ананас в света.

 

19. Анона

19.-%D0%90%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B0.jpg

 

Захарната ябълка или анона напоследък стана много известна като ябълката, която победи рака. Този плод е много необичаен, той няма нито един аналог, не прилича на нито един друг. Най-лесно можем да я опишем като зелена голяма ябълка, но това е само външно. Вътрешността на аноната е мека и силно ароматна, пълна с много малки твърди костилки. Но за да достигнем до меката вътрешност първо трябва да обелите  кора, която е доста плътна и неравна. Ако плода е добре узрял, то вътрешността може да се яде дори и с лъжица. Плода е богат на витамин C, аминокиселини и калций.

20. Тамаранд

20.-%D0%A2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8

 

Сладкият тамаринд или индийската фурма се смята за най-пикантното растение от семейство бобови, но освен това се счита и за плод. Шушулката на Тамаринда е с дължина около 15см и има неправилна форма. В нея се крият малки бобчета с кисело-сладък тръпчив вкус. Съществува и друг вид тамаринд – зелен тамаринд, който, разбира се, е по-кисел. Но не лапайте бобчетата веднага! Бъдете внимателни, защото в тях има твърди големи костилки. Освен в суров вид от тамаринда може да се правят сокове или сладкиши. Този плод е богат на витамин  А, органични киселини и сложни захариди. Тамариндът също така се използва и като слабително средство.

 

21. Американска мамея

21.%D0%9C%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F.jpg

 

Този плод също така е известен и като американска или антилска кайсия. Домът и е Южна Америка, но сега може да се открие и във всички големи вериги магазини. Мамеята е един доста голям плод – достига по 20см в диаметър и 20см в дължина. Вътре в нея има една или няколко (до четири) по-малки костилки. Вътрешността и е много вкусна и ароматна и наистина наподобяваща кайсия и манго.

22. Нони

22.%D0%9D%D0%BE%D0%BD%D0%B8.jpg

 

Цитрусолистната моринда или Нони има много имена – голяма моринга, индонезийска черница, полезно дърво, кашкавален плод. Родината на плода е юго-източна Азия. По форма и наименование Нони наподобява плодът Анона. Той не може да се определи като страшно вкусен или адски ароматен и най-вероятно затова много малко хора са чували за него. Узрелите плодове имат неприятен аромат, наподобяващ синьо сирене и са горчиви на вкус, но пък за сметка на това са много полезни. В някои райони Нони е основна храна за бедното население. Плодът се яде най-често със сол, което също е не по-малко странно.

23. Марула

23.-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D0%B0

 

Този плод се среща единствено и само на африканския континент. Да се открие  в не преработен вид в другите страни е почти невъзможно. А всичко това е защото когато узрее плода Марула и почти веднага започва да ферментира от вътре, превръщайки се в слабоалкохолна напитка. От това свойство на Марулата се възползват не само жителите на Африка, но и животните. След като похапнат от падналите на земята презрели плодове животните почти моментално се упояват. Озрелите плодове Марула са с жълта на цвят кора и бяла вътрешност. Размерът им е около 4см в диаметър. Марулата не притежава кой знае с какъв вкус, но пък е доста ароматна докато не започне да ферментира.

24. Гуава

24.-%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B2%D0%B0.jpg

Гуавата се среща почти във всички тропични и субтропични страни. Въпреки че плодът се смята за екзотичен, не очаквайте от него някакъв екзотичен вкус – воднисто сладък, посредствен, наподобяващ круша. Плодовете биват различни размери (от 4 до 15см.), формата била кръгла, продълговата, крушовидна. И кората, и вътрешността и даже костилката – всичко е ядливо. Да я опитате веднъж… може би и си струва, но определено няма да станете неин фен. Друга работа обаче е нейният аромат – той е много приятен и много силен. Освен това Гуавата е богата на витамин C и отлично повдига общия тонус на организма.

25. Гуарана

25.-%D0%93%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD

 Гуарана е наистина един от най-странните плодове. Среща се около коритото на река Амазонка, а също така и в Бразилия, Пара и други страни. Плодовете на Гуараната са малки колкото грозденце, които се намират в ярко червена кутийка, покрита с ярко жълта или сива кора. Когато Гиарана узрява, то кората му се разпуква и от так се показват една-две лилаво кафеникави или черни овални костилки. Точно тогава плода придобива онзи плашещ вид, който прогонва всички нежелани гости.

26.Джаботикаба

26.-%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82

 

Джаботикаба също така е известен като Бразилско гроздово дърво. Расте предимно в Южна Америка, но се среща и в някои страни от Юго-източна Азия. Джаботикабата е много интересен, вкусен и рядък екзотичен плод. Ако имате възможност да го намерите и опитате, считайте, че ви е провървяло. Работата е там, че дървото Джаботикаба расте много бавно и точно заради това не се отглежда в големи количества. Интересен е и начина на порастване на плодовете: те порастват направо на стъблото, а не на клоните на дървото. Плодовете не са големи (около 4см в диаметър), цветът на кората им е тъмно лилав. Вътрешността, която е бяла, полупрозрачна и желеобразна, е и много вкусна.

27. Магически плод (Miracle fruit)

27.-%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5

Магически плод това е вълшебен! Приблизително час след като ядете от магическия плод, всичко, което вкусите ще ви се струва сладко.  Това се случва, защото в магическия плод се съдържа определен белтък, който блокира за определено време вкусовите рецептори на езика, които отговарят за киселия вкус – вие може да си похапвате лимон и той ще ви се струва не кисел, а сладък. Но имайте в предвид, че това свойство е присъщо само за пресните плодове. Самите плодове наподобяват дрян – продълговати са, дължината им е 2-3см, червени на цвят и имат твърда костилка. Те растат на низки дървета или храсти.

28. Баил (Bael, Aegle marmelos)

28.%D0%91%D0%B0%D0%B8%D0%BB.jpg

 Плодът Баил е нарича още „каменна ябълка” заради своята кора. Той е много разпространен в страните в Юго-източна Азия. Не е толкова лесно да срещнете плода Баил в цял вид на пазара. А и дори да го намерите, то няма да ви е много лесно да го преборите. Проблемът е, че кората му е твърда като камък и да стигнете до вътрешността без чук или мачете ще е практически невъзможно. Плодовете са с кръгла или крушовидна форма и достигат до 20см в диаметър. Узрелите плодове са жълти на цвят. Вътрешността е мека и кафеникава. На вкус не е много сладък, но пък е много ароматен.| Ако не ви е отдаде възможност да опитате Баил пресен, то можете да си купите чай от  плодовете Баил, който се нарича Мамут. Той представлява изсушена шайба от плода и се използва срещу простудни заболявания, бронхити и астматични заболявания.

29. Ръката на Буда

29.-%D0%A0%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Ръката на Буда е цитрусов плод. Също така е наричан и Пръстите на Буда или Пръстовиден цитрус. Решихме да го включим в екзотичната ни класация за да не решите да го опитате по време на почивката си в тропическия рай. Този плод не е от тези, с чийто вкус ще се наслаждавате. Несъмненно вкусът му е много интересен и полезен и когато го видите най-вероятно ще поискате да го опитате, но не бързайте. Този плод широко се използва в кулинарията, но това не означава че ще ви хареса. Плодът ръката на Буда се състои почти изцяло от кора(мека и не ядлива), която прилича на кората на лимона(кисело горчива на вкус) и с аромат на теменужки. Формата на плода е много интересна и прилича на ръка с много пръсти, достигащи до 40см дължина. От него се приготвят компоти, желета или сокове с цитрусов аромат.

 

 

изт.blog.vladec.net

Kim.

Аз например... може да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам", отсича героят на Георги Русев във „Вилна зона“ и заковава филма на Едуард Захариев в списъка с култовите БГ ленти. Продукцията от 1975-а има и други забележителни достойнства – като актьорската игра, режисурата, посланията, но именно репликата на виладжията се превръща в нейна емблема. Така както „Бонд... Джеймс Бонд“ е визитка на Агент 007, а I'll be back - на Арнолд Шварценегер, независимо дали става дума за превъплъщението му в Терминатора или като губернатор на Калифорния.

Силата на лафа дава криле дори десетилетия по-късно. Заканата „Сега ще видите кон боб яде ли“, която Никола Рударов отправя във „Вчера“, продължава да е сред най-оборотните в актуалното БГ възпитание. А подредбата „роднина, милиционер, роднина, милиционер“ или диагнозата „Всички сме от село“ от „Опасен чар“ на Иван Андонов не подлежат на детрониране.

 

Кон боб яде ли“ е №1 при БГ класиките

Филмът "Вчера“ влезе във вечността освен с всичките си други качества и с лафовете, живи и до днес. "Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм! Сега ще видите кон боб яде ли?!" Заканата е на математика Баръмов, в ролята е Никола Рударов. Според фолклора оригинално се казва „Магаре боб яде ли“ и се употребява за нещо невъзможно и много невероятно. Покойният вече Рударов преди години признава, че навсякъде хората го закачат с тази реплика. Даже когато се оперирал от херния, хирургът го посрещнал: "Кон боб яде ли? Сега ще видиш ти кон боб ли яде!”

Страхливо започваме живота си, Иване“, казва Ростислав, героят на Георги Стайков. Тук няма хумор, но те отвежда към философски размисли в една действителност, която сякаш не се променя.

 

Бийтълс! Ще ви дам аз на вас едни бийтълси! Кви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!“ също е сред смешно-абсурдните моменти от филма.

Сред останалите лафове в лентата на Иван Андонов са „Не съм казвал, но пак повтарям“,Ще се намери тоя чин бе, Баръмов - не е овца да избяга!“, „Е сега вече ще се изключваме!“, „Вчера може, днес не може!“. Както и словесният залп на Георги Русев: “Вие говеда ли сте? Имаме 18 мъжки и 14 женски тоалетни имаме - хлорирани. Хигиена, хигиена е майката на прогреса! Дипломати ще ми стават. И ще ходят из парка да...“

Истински богата реколта на реплики жъне и „Оркестър без име“.

"Ай сиктир! Десет дена ще свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели?!" казва Филип Трифонов. Търпението на българските мъже не е сред силните им страни. Може и да чуете услужливото "Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!" - така казва Павката (Павел Поппандов) към певицата Рени (Катерина Евро). Всъщност това е пълна импровизация и актьорът сам ражда този лаф по време на снимките на плажа.

Така е: „Може да е “Сейко”, но е назад.” Мъдрите думи са на големия Велко Кънев.Марката не винаги купува щастие, да не говорим, че живеем в свят от ментета и не е ясно изобщо дали часовникът ще оправдае цената. По-важното е, че така безпардонно произнесено звучи смешно. „Сейко“ може да се замени с каквото ви душа иска и пак да не се губи смисълът.

И до днес зрителите се превиват от смях на цялата канонада от комични забележки на Георги Русев (актьорът, произнесъл най-яките фрази в БГ киното) към героя на Мамалев:„Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят... При 20 кокошки яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?“

След това слага поантата на разговора с „Каква музика, да ти пикам на музиката!“.

Едно от оръжията в арсенала на свалячите едно време беше обяснението от "Дами канят":"Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?" Стефан Данаилов, в ролята на инструктора Яким Донев, го произнасяше с рутина и без колебание в успеха – винаги му се връзваха. Лафът се използва и до ден днешен за колажи всякакви – политически, забавни, романтични. Ако решат, и в някоя постановка на „Червената шапчица“ могат да го сложат и пак ще върви.

Незабравима от този филм е и "Като говориш с мен, ще мълчиш!", отправена от Бамби (Георги Русев) към приятелката му (Мариана Димитрова). Думите му веднага се затъркаляха из устите на хора от всякакъв род и калибър - родители, учители и разярени съпруги. Яка е, защото може да мине и за замаскиран майтап, който си е голата истина. Само че преди нея той произнася и мъдрите слова: “Какво ти разбира жена от лавров венец?! Дай й на нея перука...“

Русев се разписа и с „Едно време жената беше и жена, и майка, и Сирма войвода... И знамена шиеше. А сега културен отдих - развежда се, взима ти къщата, изхвърля те навънка да разсъждаваш върху превратностите на живота“ в „Умно село“.

"Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път..." - цяла житейска философия, истинска поема е събрана в репликата на малкият Миташки (Веселин Прахов) от „Куче в чекмедже“.

961404.jpg

"Хубав край, хубави хора!" - думите на Ицко Финци от "Преброяване на дивите зайци", също е сред класиките в речта. От "Селянинът с колелото" се помни "Кучета и котки може, прасета не може!" - отново на Георги Русев в ролята на Дочо Булугуров.

До ден днешен, видите ли кучето кренвирш в парка, няма как да не се сетите за

"Топло". "Голям човек е дакелът!", категорични бяха обитателите на кооперацията и как да не е така. Репликата е истински евъргрийн. Собствениците на любимци от породата признават, че макар да не е баш човек, е повече от куче.

"Абе, добре сме, ама ще се оправим" - на всички ни се иска да спре да е в сила фразата от "Силна вода" на Чико (Иван Григоров). Валидна е от години и за години. А дано, ама надали, както също се казва. Надеждата, особено в слънчевите пролетни дни, е голяма сила.

"Кокошка може да долети отвсякъде, яйцето не!", отговаря Пурко (Тодор Колев) в „Господин за един ден“ на въпроса кое се е появило първо - кокошката или яйцето, и също се разписва към лафовете шедьоври.

Не знам, аз съм късоглед и пея в хора” - „Васко да Гама от село Рупча”. Любима фраза на няколко поколения, която става за доста измъквания от нежелани ситуации и е едно подплатено извинение.

 

02

Още родни шедьоври

Опасен чар"

- Ще ги подредим роднина, милиционер, роднина, милиционер...

- Стига простотии бе, тате!

Майката (Надя Тодорова) обяснява как ще подредят гостите на сватбата на дъщеря си (Маргарита Карамитева) и жениха Ястребовски (Тодор Колев).

- Вярвате ли във възкресението?

- Умерено. Като всеки марксист.

Лошо, Седларов, лошо!”

Икономията е майка на мизерията.”

Мирише ми на командировка в Софийския централен затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.”

 

- Куче. Куче касичка.

- Куче? Старомодно…

- Имаме модерни! Зар касичка и шлем касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата…


"Кит"

- Риба, ама цаца!

- Цаца, ама риба!

Диалог между Герджиклийски, капитана на риболовния кораб, и един от моряците (Валентин Русецки)

 

"Момчето си отива"

"Ай ожени се, че да има време да се разведеш."

Филип К. Филипов (Кирил Господинов)

 

"13-ата годеница на принца"

"Аз съм само един прост магьосник. И то много прост!"

Рудолф Магьосника (Павел Поппандов)


"Мисия "Лондон"

"Ай да ми врътнеш един биг бен, ма!"

Готвачът Коста Баничаров (Любомир Нейков) го казва на жена си

"Найс, а?" файърменът Коцето-Калки

 

Таралежите се раждат без бодли”

Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по- скъпо.“


Най-култовите от „Под прикритие

"Няма Джаро, няма Маро. На улицата има нов шеф и той се казва Иво" -

Росен Гацов-Куката (Мариан Вълев)

Престъпник не се раждаш, Росене. Престъпник умираш" - Иво Андонов към Куката

Абе, бате, т'ва е звънец, не цица! К'во си занатискал!” - Косъма към Марто

Ти що си лош, бе? - Големия Близнак

Както и репликата към новия главорез, в чийто образ е Христо Петков и неговата униформа с надпис “Охрана“ - „Ама много те отваря!“, казана по забавния начин, който специфично Ефремов умее.

Знаеш ли аз как си решавам проблемите?Или стрелям, или плащам!" - Джаро

Диалог между Косъма и Големия Близнак в затвора:

- Косъм, имаш косъм в супата!

- Ще ми се скъсат космите от смях!

Между Косъма и Ася, героинята Дария Симеонова

- Аз това няма да го облека - имам целулит!

- А, щото в публиката всички имат очила за нощно виждане!


Из „Столичани в повече“

"Като искам да чуя нещо умно, говоря аз!"

Рангел Чеканов (Любомир Нейков).

"Гълъбино, какво ще закусваме, цяла нощ не съм ял."

Рангел става от леглото и се обръща към съпругата си Гълъбина (Албена Павлова)

- Искам да поздравя моята годеница, която става с една година по-красива и с една година по-умна.

- То така излиза, че съм най-красивата и най-умната!

Димо Цеков (Иван Панайотов) вдига наздравица на рождения ден на годеницата си Мария Чеканова (Виолета Марковска), а баба Марийка Чеканова (Стоянка Мутафова) му отговаря.

"Някой ден ще избягам от къщи и ще се върна бременна с татуировки!"

Малката Яна Лютова (Мина Маркова) към родителите си


От „Революция Z”

 

- Моцарт се върти в гроба, Бояне, заради тебе!

- Ти мене корумпираш ли ме? - Карла Рахал в ролята на учителката по музика Костова в разговор с героя на Иван Тишев

„- А охранителна система има ли?

- Ами охранителната система е Вихър, в дъното на двора” - когато Фипо, Тино и Боби си наемат репетиционна.

- Около теб винарки летят! Ще мине някой ученик, ще получи алкохолно натравяне от тебе! - директорът Цеков към пазача

- Животът е гаден и тежък. Мачка те и те прави на зеленчуци - Боян

- Мъжете са абсолютни глупаци, заложено им е генетично – математичката Пешева

- Пешева, какъв корен? Какъв квадратен? - директорът Цеков

 

изт.monitor.bg

Kim.

 

Днешният празник Сирни Заговезни е свързан с началото на Великия пост, който предшества празника на празниците Господната пасха. Всеки един християнин е призован да участва в тези спасителни пости. Те са наречени Светата Четиридесетница, или Велики пости и са свързани с най-големия християнски празник Възкресение Христово.

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 13 март.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка.

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

CdWXFufWIAAxhKh.jpg

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели.

Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

B-bU0vzIEAAUUM1.jpg

На Сирни Заговезни

по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините.

Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

CdMUU9zW8AAW6CS.jpg

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична.

Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.

Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

източник vesti.bg

 

Моля да простите и да Ви е простено .

 

Kim.

20 уникални и реални произведения на изкуството

pr16.jpg

Природата и човекът са най-добрите художници. А когато уменията им се срещнат в една точка, се получават истински шедьоври. Фотография без фотошоп — представяме ви невероятното съчетание от нужния момент, гледната точка на автора и неочаквания ракурс.
    
Прозрачни крила

pr1.jpg

Този вид пеперуди са разпространени в горите на Амазония. Тъканта, изграждаща основна част от крилата им, е прозрачна.

 

Маскировка

pr2.png

Шоколадови брегове

pr3.jpg

Пустинята Намиб

 

Май някой е ядосал Зевс...

pr4.jpg

Буря в Юта, САЩ

Змии... не, това е пеперуда!

pr5.jpg

Окраската на гърба на пеперудата пауново око прилича на две змийски глави.

Зимен път

pr6.jpg

Стихията
 

pr7.jpg

Следи от лов

pr8.jpg

Следата на снега е оставена от „гмуркаща се“ за плячка сова

 

Кристално чиста вода

pr9.jpg

Гмуркач

pr10.jpg

Хавайски буревестник, Тодос-Сантос, Мексико

Пореден номер

pr11.jpg

Солни наноси

pr12.jpg

Езерото Богория в Кения, по бреговете на което обичат да почиват птиците фламинго.

Слънцето в лапи

pr13.jpg

Тайно място

pr14.jpg

Този леден басейн в Хималаите е открит с помощта на дрон.

Цветни брегове

pr15.jpg

Мраморният каньон Рускеала, Карелия, Русия

Извънземни нашественици
pr17.jpg

Светлинни стълбове в Ростовска област, Русия

Сребро и злато

pr18.jpg

Националният парк Йелоустоун, САЩ

Галактика

pr19.jpg

Снимка на улична лампа през предното стъкло на кола в дъждовно време

Отразено съвършенство
 

pr20.jpg

Източник

 

Kim.

Fridrik Karlsson

От няколко дена слушам негови изпълнения. Един невероятен китарист от исландски произход .
AR-708299985.jpg?NoBorder

 

 

 

 

 

 


ПП. и да от youtube съм го видяла ;)

Kim.

Оригинална идея позволява да създавате триизмерен образ само със смартфон и прозрачна пластмаса.
Оказва се, че съвсем не е трудно да превърнете смартфонa си във видеоплеър на триизмерни холограми. Как да го направите показва в оригиналното си видео ютюб блогърът с прякор Mrwhosetheboss. Достатъчно е да долепите до екрана на телефона малка установка, направена от подръчни средства, и да пуснете да се възпроизвежда подходящо видео. Резултатът: наблюдавате почти магически, летящ 3D образ!
Всичко, от което се нуждаете, са старa кутия за дискове, остър нож, тиксо, химикалка, линия и милиметрова хартия. Телефонът ви показва едно и също видео от четири страни и когато то се отразява в стените от прозрачната пластмаса, изглежда, сякаш е летяща 3D холограма!
За съжаление, строго погледнато, това е илюзия, а не истинска холограма - за да се създаде този ефект е необходимо двуизмерно изображение или видео, докато при истинската холограма се пресъздава триизмерен обект. Но пък и така гледката е достатъчно внушителна:

 

 

3d-hologram-smartphone-diy-device-mrwhosetheboss-6.jpg

 

3d-hologram-smartphone-diy-device-mrwhosetheboss-5.jpg

 

 

 

http://www.boredpanda.com/3d-hologram-smartphone-diy-device-mrwhosetheboss/

Kim.

p02hv7cv.jpg
Най-ценното природно местообитание на Ботсвана е разположено около реките, намиращи се на делтата на Окаванго - мрежа, която поддържа най-разнообразната биологично популация на диви животни в Африка.

Огледални гледки край реката

На континента, наситен със забележителни природни местообитания, преливникът Селинда на Ботсвана е една от най-девствените части на Африка. Разположен в северната част на страната, той представлява канал, който се разделя на две направления, които свързват горната част на делтата на Окаванго в Ботсвана на запад и блатото Линянти в Намибия в източната част. Той също служи и като център на резервата Селинда, а на 320 000 акра се простират обширните гористи местности, равнини, лагуни и мочурища.

 


p02hv7pf.jpg

 

Придвижване по преливника

 

Един от най-добрите начини да се изследва резервата е с кану на петдневна експедиция из заливнитеравнини на преливника. Дългият 45 км воден маршрут започва североизточно от делтата на Окаванго, следва криволичещите канали на изток и завършва в Селинд - един от двата лагера на резервата.

 

Грандиозно сафари

 

Преливникът служи и като важна връзка между делтата на Окаванго и Чобе в североизточната част на Ботсвана. Първият национален парк в Африка - Чобе, обхваща най-разнообразните биологични региона в страната и е известен със своите големи популации от лъвове, калахарски слонове и биволи.

 

p02hv7hf.jpg

 

p02hv7t1.jpg

 

Невероятният оазис на Ботсвана

 

Делтата на Окаванго, е останала сравнително неразвита икономически поради десетилетия на войни и гранични конфликти около близкия анголския воден басейн. Жителите на участъците около обработваемата земя по протежение на река Окаванго са тук повече от 400 години. Те са господари на последните диви влажни зони на Африка - смесица от вода и хиляди малки острови, които са успели да процъфтят в пустинната територия.

 

p02hv7g6.jpg

 

Богато животинско царство

 

Делтата на Окаванго е дом на 160 бозайници, 530 птици и 155 вида влечуги, както и на хиляди различни растения. Повече от 800 000 калахарски слонове - най-големият брой на Земята - живеят заедно с лъвове, диви кучета, леопарди, биволи, жирафи и хипопотами. Тук се срещат и зебри, хиени, антилопи и други, а през нощта цибетки, диви котки, язовци и мравояди се движат свободно.

 

Защита на застрашените популации

 

Богатият див животински свят на Окаванго означава, че 80% от делтата е била използвана за лов на трофеи, което от средата на 90-те години на миналия век води до спад от 90% при някои видове. През последните години обаче усилията за опазване се засилват. От 2013 г. ботсванският премиер Ян Кама е отказал да издаде нови лицензи за лов, надявайки се това да примами туристи, интересуващи се от екология. А през юни 2014 г. делтата на Окаванго стана 1000-ното място, защитено от ЮНЕСКО - знак, че трябва да се помогне за запазването на естествената красота на делтата.

 

p02hv7vb.jpg

 


изт. http://www.bbc.com/travel

Kim.

Кой ли е предполагал преди десетилетие, че тези технологии днес ще са факт?

 

1. Приложение може да превежда в реално време
anigif_enhanced-buzz-21951-1417719405-20.gif

 

2. Лъжица, специално създадена, за да могат да се хранят хора с Паркинсон:

 

anigif_enhanced-buzz-12897-1417722441-20.gif

 

3. В пакета за сладолед може да се крие... цяла холограма:

 

anigif_enhanced-buzz-1843-1418146538-24.gif

 

4. Съществуват реклами като от света на Хари Потър:

 

anigif_enhanced-buzz-13878-1418146693-31.gif

 

5. Съществуват библиотеки, в които е достатъчно да сканираш QR кода, за да получиш исканата книга. Например в Букурещ:

 

enhanced-buzz-23436-1417726819-8.jpg

 

6. Астронавтите си правят селфи, танцувайки в Космоса:

 

anigif_enhanced-buzz-13794-1417722572-8.gif

 

7. Най-атрактивните кино сцени се снимат пред... зелен екран:
anigif_enhanced-buzz-26876-1418146771-8.gif

 

8. Баня с умно стъкло, което става невидимо, щом вътре влезе човек:

 

anigif_enhanced-buzz-32236-1418149063-4.gif

 

9. Скоростно се променят измеренията на информационните технологии:

 

enhanced-buzz-23633-1418149073-23.jpg

 

10. Съществуват врати, като измъкнати от фантастичен филм:

 

anigif_enhanced-buzz-11966-1418149247-8.gif

 

11. Учените могат да четат мислите и да визуализират спомен:

 

anigif_original-grid-image-1138-1418150330-6.gif
anigif_original-grid-image-1138-1418150335-11.gif

 

12. Роботите стават все по-реалистични... и плашещи:

 

anigif_mobile_d7e87510ef3bd6c28212e328246435c8-22.gif

 

13. Много хора, събрани на едно място, изглеждат така:

 

 

9UNJ7yI.png

 

14. Създават се прозрачни коли:

 

anigif_mobile_48a9ea0e4c2fb13f1deb4f5d37417c5f-18.gif

 

15. Ето как се променя броят на новооткритите планети:

 

anigif_enhanced-buzz-19751-1418156415-26.gif

 

16. Ето как работят модерните бионични ръце:
anigif_enhanced-buzz-3022-1417718617-24.gif

 

17. И бионични китки::

 

anigif_enhanced-buzz-17807-1417719439-5.gif

 

18. Кошчетата вече знаят къде ще падне боклукът:

anigif_enhanced-buzz-6305-1417719752-13.gif

 

19. Градовете растат - например ето как изглежда Шанхай през 1987 г. и днес:

 

anigif_enhanced-buzz-23437-1417727006-24.gif

 

20. Специални очила правят възможно ново поколение 3Д дизайн:

 

anigif_enhanced-buzz-24784-1417728610-4.gif

 

21. Новите материи отхвърлят замърсяващите течности:

 

anigif_enhanced-buzz-17585-1418154554-4.gif

 

22. И само се замислете, че днес почти всеки от нас има в джоба си всичко това едновременно, събрано в малко устройство:

 

enhanced-buzz-354-1417718421-11.jpg

 

изт.buzzfeed.com

Kim.

Тези удивителни фотографии са направени в чест на Деня на Астрономията (20 март), събитие, на което ентусиастите астролози от цял свят споделят „своето“ звездно небе с широката публика. Началото на традицията е поставено през далечната 1973 г. от президента на астрономическата асоциация в Калифорния - Дъг Бергер. Неговият план е бил във всеки по-голям град да има по един телескоп, така че хората да могат да се радват на небесата. Макар да не се е получило точно така, талантливи фотографи изпълват отчасти желанието на учения да ни разкрие красота на небосвода. Затаете дъх и си пожелайте нещо, звездите на тези снимки са толкова живи!

night-sky-stars-milky-way-photography-36__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-40__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-28__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-27__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-6__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-22__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-43__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-3__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-10__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-34__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-7__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-29__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-4__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-23__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-24__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-38__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-2__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-45__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-32__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-37__880.jpg

night-sky-stars-milky-way-photography-16__880.jpg

boredpanda.com

Kim.

Червената шапчица беше едно обикновено момиченце с капела с цвят на разредено карнобатско мерло. Не беше по-тъпа от другите червени шапчици по света, просто беше социално ощетена, защото се беше родила в гората до Перник.

Нейната братовчедка Красная шапачка имаше поне петрол и сибирски мечки, а не само вълци, които да я ядат, и шапчицата й беше с цвят на рубинената петолъчка върху Партийния дом, дето демократичните усмихнати пръдльовци я свалиха навремето.

Италианската й колежка Капучето россо имаше капа с цвят на бандера роса и много обичаше да носи на баба си жабешки бутчета и некви тестени кадаифи, на които им викаше "паста". А да, и кампари – хем червено като шапчицата, хем да преглъща по-лесно. Нейната баба живееше в Сицилианската гора, която пък от своя страна беше на мафията и баба й плащаше наем на Капо ди тути капи, който пък от своя страна имаше вероятно родствена връзка с Капочето россо. Ама това няма значение.

А френската й колежка Льо Шапо руж имаше шапка с цвят Мулен руж и можеше страхотни …, но носеше франзели и тирамису, от което на бабата й се вдигаха краката. Те френските баби са мръсници.

Яонската червена шапцица се казваше Нашапото Червенака и имаше червен колан по шотокан карате и с бойните си умения бранеше кошничката за баба си, в която носеше риба Фугу. Японските баби много обичаха да ядат нещо със сравнително посредствен вкус, но смъртно опасно. Самата мисъл за поетия риск префинваше и обостряше сетивата им, като превръщаше най-обикновения обяд във вкусна игра на живот и вкус.

Турската червена шапцица се казваше Кармазъ Капалъ и когато бабишлякът й беше болничка, тя и носеше рахат-локум и тахан-хаалва.

Докато Червената шапчица вървеше по пътечката из гората,

често освен вълка срещаше и други литературни герои.

Един от тях беше Бабаитлъ Пич Кахър Суратлъ (Рицаря на печалния образ), който й разправяше така:

- Свободата, Кармазъ, свободата!

А тя му отговаряше:

- Ама и Ферхундето си я бива!

След което Бабаитлъ сядаше и дълбокомислено свиваше един качак и изпадаше в дилема. Дали да потроши вятърните мелници или най-сетне да изчеластри своята Дулсинея.

А какво да кажем за македонската й колежка Цръвената капа, която поглеждаше луната и викаше:

- Луно, луно... земльо македонска! - А после затъкваше два пищоля на пояса и казваше: - Що е Цръвена Капа, все е юнак, ке ко утепам тоя вук! Тая гад ньедна! Нарамваше торбата с плескавици и тръгваше към баба си.