http://www.xuangui.com/articles.php?SID=2&AID=12
МИСТИЧНИТЕ ТРАДИЦИИ НА БРАЗИЛИЯ
Назад
МИСТИЧНИТЕ ТРАДИЦИИ НА БРАЗИЛИЯ
За разбирането на синкретичната култура на бразилското общество може би най- много би помогнало кратко изложение на вярванията и разбиранията формирали народната култура в дните, когато се формира бразилската нация като едно цялостно усещане за принадлежност и самосъзнание на бразилците. Макар че господстващата религия в Бразилия да се води католицизма, бразилците за разлика от своите испаноговорящи съседи са много веротърпими. Те нямат нищо против юдеите и протестантите. Освен това в Бразилия има много привърженици на местните афро-американски религии – такива като умбанда, кимбанда, макумба, катимбо и кандомбле. Вярванията на тези религии са проникнали във всички слоеве на бразилското общество и без тях е немислима бразилската култура. По оценка на държавните и църковните организации Бразилия съществуват около 300 000 центрове /сентру/ и храмове - светилища /терейру/ където редовно се извършват магически ритуали. Но при всички положения това трябва да се считат за занижени данни доколкото местонахождението на много от храмовете е известно само на близък кръг от посветени. Реално би могло да се каже, че тези, които вземат активно участие в ритуални магически церемонии представляват около една трета от шестдесет милионното бразилско общество /към 1997 г./ Показателно е това, че известен лидер на магическото движение Шико Шавиер, медиум който предава данни от отвъдни свят чрез автоматично писане е написал 169 тома, които са продадени в Бразилия в общ тираж от повече от пет милиона екземпляра – не малка цифра като се има предвид достатъчно ниското ниво на грамотност сред бразилците. По цяла Бразилия са разпространени малки магазинчета за ритуални предмети наречени “къща на светците” /каза жи санту/ където се предлагат свещи, статуетки, цветни ленти, стъклени и глинени съдове, благовония, цигари, украшения и литература за извършване на магическите ритуали. До 1940 г правителството е забранявало подобна търговия и тези магазинчета са работили под прикритието на продажба на сувенири и произведения на народните занаяти. Сега когато тази търговия е легализирана тя се разраства необикновено много, макар, че повечето от занимаващите се с това се държат настрана от големия бизнес. С най-голяма популярност се ползват изображенията на Ешу и Помба-жира /демоните в мъжки и женски образ/, кабоклу /духовете на индианците/ и прету велю /духовете на негрите-роби/. Народните вярвания в Бразилия са толкова влиятелни, че през 70-те години на ръководителите на римо-католическата църква в страната се налага да изменят някои от своите правила и да въведат “Ръководство за водене на меси с групите от народа”. Били разрешени такива “езически” обичаи като целуване на образите на светците, използване на барабани в религиозните ритуали, камбанки и други музикални инструменти, енергичните танци по време на религиозните процесии и особеното украсяване на олтарите. Умбанда, най-разпространената от магическите религии в Бразилия оказва голямо влияние на държавната политика от 1960 г. когато нейни поддържници са избрани за депутати в парламента и гласуват за нейното легализиране. Освен това ако се вярва на слуховете много от държавните и военните лидери в бразилското общество изповядват или умбанда или спиритизма. Често по ъглите на улиците вечер в големия град можеш да видиш запалени свещи, заедно с които обикновено са поставени храна и цигари, кибритени клечки, украшения и други приношения. На непосветения това може да изглежда сякаш, че на улицата е устроен пикник, но всъщност тези предмети са оставени при извършване на магически ритуали. Множеството почитателите на магическите култове редовно се консултират със своя медиум в своите храмове /терейру/ Медиумът им казва какви заклинания и къде /на ъгъла на улицата, на кръстопът или на брега на морето, в гората или при някой водопад/ трябва да бъдат произнесени магическите формули за да могат да се сдобият с любов, пари, здраве и понякога и да отмъстят за нанесена обида. Някои изследователи подразделят бразилската магия на пет основни клона, които често се назовават религии, всяка от които има своите характерни догми и правила.
Спиритизъм;
Умбанда;
Кандомбле;
Макумба-Кимбанда;
Традиции на местните индианци /разпространени по източното крайбрежие на Южна Америка/.
СПИРИТИЗМЪТ се смята за основан в средата на ХІХ и началото на ХХ в. от френските философи Алан Кардек и Леон Дени. За основа на ученето се смята възможността за установяване на контакт с отвъдното – с духовете на умрелите и други същества обитаващи духовните /вътрешни/ планове на съзнанието, някои от които могат да бъдат наши учители по пътя на духовното просвещение, да предават съобщения и послания, с които да ни направляват и съветват за взимането на правилни решения в живота. Спиритизмът учи, че духовните същества непрекъснато се опитват да установят контакт с нас за да улеснят нашия живот, за да ни съветват и да ни помагат със своята мъдрост и опит. Контактът с тези духовни същества обикновено се осъществява от медиум, който трябва да може да подготви своя ум и тяло за връзката с тях, като с тяхна помощ и в следствие на дадените му от тях сили може да лекува други хора. Спиритизмът е пренесен в Бразилия от втората половина ХІХ в. от спиритисти и лекари-хомеопати и се ползва с покровителството на императора Дон Педро ІІ и неговия първи министър Хосе Бонифацио. В Умбанда също съществува собствена спиритическа линия под голямото влияние на спиритизма, с тази разлика, че в нейните служби се използват барабани, цветни дрехи и африкански ритуални елементи. За спиритистите смъртта не съществува и всяко умиране е пренасяне по-високите висши духовни степени на съществуване. Важна част е четенето на аурата, в която в своите цветове отразява физическото, психическото и духовното състояние и развитие на човека.
УМБАНДА е вероятно най-разпространения бразилски култ. Името е дошло от Ангола, където през ХІХ в. тази дума се е използвала за обозначаване на изкуството да се съветваш с духовете на умрелите, лечителските способности с помощта на духовете, изкуството чрез силите на духовете да се влияе върху живите, както и определен предмет /фетиш/ за връзка между живи и мъртви. Друга африканска дума, която се използва в същия смисъл е кимбанда, което означава жрец, целител, прорицател, магьосник. Някои правят връзка и със санскритската дума аумбандху, която се превежда като триединство, предел на безграничното или божествен принцип. Връзката между трите е корена банда – магическа група. Тълкуването на умбанда е сложно и всеки от последователите има свое разбиране за тази религия. Самата тя се разделя официално на няколко традиции, които се наричат “линии”. Всички обаче поддържат разбирането в единния бог-творец, който наричат Замби. Негови помощници и връзки със живота на земята се наричат “ориша” Всеки ориша ръководи своя “линия от вибрации” или потоци на космическата енергия. Ориша управляват в общи линии духовете, които се намират на по-ниска степен на развитие от тях, но на по висока степен на развитие от хората. На тези духове в се правят дарове и приношения и те овладяват телата на медиумите за да си контактуват с живите. Този процес в Умбанда се нарича “въплъщение”. В умбанда се вярва в духове-наставници, духове-покровители, в елементалите /природните елементи и стихиите/ и в безсмъртието на човешкия дух, в реинкарнацията и закона на кармата, както и в магическото значение на ритуалите. Съществуват специални ръководства за медиуми, в които е ясно очертан кръга на техните задължения, отговорности и забрани. Умбанда се разбира от своите последователи като път на любовта, предаността, доброжелателността и отричането от материалния свят. Седемте заповеди или закони на Умбанда са:
Не прави на съседа ти това, което не би искал той да направи на теб.
Не желай това, което не ти принадлежи.
Помагай на нуждаещите се без да задаваш въпрос.
Уважавай твоята религия, защото тя идва от бога.
Не критикувай това, което не разбираш.
Изпълнявай своята мисия, даже ако това означава лично да се пожертваш.
Защитавай себе си от тези, които творят зло и се съпротивлявай на злото.
Освен това почитателите на Умбанда трябва да посещават всички церемонии, да коленичат и да докосват с глава пода пред всички по-висшестоящи в религията, да помагат на лидерите и техните помощници, да носят чисти и прилични дрехи. Умбанда е основно религия на средната класа, но я изповядват хора от всички възрасти и националности, принадлежащи към най различни слоеве на обществото. През 20-те, 30-те години на ХХ в. когато е призната за законна религия е създаден и национален координационен център в който участват по-голяма част от центровете на отделите течения.
КАНДОМБЛЕ е ритуална практика на африканските предци, които често се наричат “народи”, което в превод означава “обичай на черните хора”. Религията кондомбле се съсредоточава предимно в щата Баия, но съществува и в някои други райони. Най-влиятелни в кандомбле се оказват традициите на африканското племе йоруба /което бразилците наричан “наго”/. Традициите на йоруба разпространяват влиянието си широко в другите африкански традиции като жеже, кето, ойо, както и в индианската традиция кабоклу. Това се отразява и на африканското племе банту, което разпространява кандомбле в съвременните Ангола и Конго. От своя страна йоруба произхождат от територията на съвременна Нигерия. Йоруба оказва влияние върху целия тогавашен африкански свят поради численото си и културно превъзходство. И днес повечето от думите в бразилския език, които имат африкански произход, са от езика на йоруба. Съгласно устното предание три жреци на ориша Шанго – Ия Кала, Ия Дета и Ия Насо в 1830 г. били взети на корабите превозващи роби за Бразилия заедно с другите роби. В Салвадор /щата Баия/ те основали първото истинско терейру на кандомбле - “Белият дом на старата мелница”. От него произлизат всички велики домове на кандомбле в Баия. Последователите на кандомбле се опитват колкото е възможно по-точно да копират африканските традиции. Кандомбле е афро-бразилски традиция, в която посредством множество посвещения и специални ритуали се навлиза в тайните на скрития духовен свят. Митовете за ориша, музиката, песните, езика, дрехите, танците, тайните ритуали и народните празници, даже гадаенето на каури /което е има връзка с философската система на кабалистичното Дърво на Живота/ прави кандомбле дълбоко мистичен път за духовно развитие. Търсещият на пътя на кандомбле се стреми към съюз и общение с божественото, по същия начин както последователите на Западната мистична и магическа традиция. За разлика от Умбанда, в кандомбле много трудно се приемат заемки от други традиции. Предпочитаемият ритуален език е африканският, докато в умбанда се ползва повече португалски. В кандомбле почитат повече ориша в сравнение с умбанда. Общуващия с ориша духовен водач в кандомбле няма такава голяма власт да заповядва и да дава нареждания на по-нисшестоящите както в умбанда. В ритуала на кандомбле се отделя по-малко внимание на прету-велю /старите предци/ и кабоклу /инидианските ритуали/ с бразилски произход. Ешу в кандомбле е просто посланик на боговете, а не някакъв злодей, както често се счита в умбанда. Подготовката за посвещение в кандомбле понякога е доста сложен и дълъг процес, като за ученика необходимо да премине през редица сурови изпитания. В кандомбле винаги има олтар за ориша, който се намира в тайно място на терейру /светилището/. Също така в кандомбле доста по-често в жертва се принасят четириноги животни и птици, отколкото в умбанда.
МАКУМБА в буквален превод означава гадание, като това е термин, който се използва като общо наименовение на афро-бразилските култуве, изменени по влиянието на анголо-конгоански, индиански, католически, спиритически и окултни учения, практикувани главно в Рио ди Жанейру и щата Минас Жераис.
Кимбанда означава буквално магьосничество, знахарство и фактически е едно от лините на умбанда, който практикува черна магия и се прекланя пред Ешу, Помба-жира и Омулу. За заклинания и магии, които поклонниците на кимбанда често правят на кръстопът се използват цветни тебешири, прахове, треви и различни части от животни, подобно на умбанда и кимбанда се дели на седем “линии”. Някои привърженици на умбанда обединяват макумба и кимбанда като ги обявяват за черна магия и казват, че тяхна единствена цел е урочасването, викане на низшите духове, правене на зло, като дори считат, че те нямат право да се наричат религии защото не почиват на никакво сериозно учение. От друга страна привържениците на кимбанда и макумба се обявяват против “белите” и “капиталистически” ценности на умбанда, като настояват за пълното освобождаване на угнетените афро-бразилци. Като цяло това е отглас и на политически и социални течения в бразилското общество. По начало на кимбанда е присъща по-голяма нравствена и политическа свобода от колкото на умбанда. В кимбанда отсъстват “белите” морални ценности на умбанда. Това дава основание на привържениците на кимбанда да твърдят, че тя притежава по-голяма магическа сила.
ДРУГИ мистични и магически традиции са:
Пажеланса - сплав от индиански и африкански вярвания със слаби примеси а спиритизъм и католицизъм. Буквалния превод на думата означава жречество или магьосничество, знахарство. Последователите на тази традиция почитат “очарованите” от духовете. Техните медиуми, както и при африканците изпадат в транс при въздействието на танците и ползването на наркотици.
Шанго – в основата си африкански вярвания с малък примес на индиански и португалски. Нарича се така на името на първия африкански бог, стъпил на бразилска земя.
Катимбо – смес от португалско магьосничество и португалски народни обичаи, с примеси на индиански елементи, вярвания от Ангола, Конго както и шаманизъм в най-различни форми на тълкуване. В основата на думата има корен със значение на лист и ядивно растение, а произхода и е близък до термин, който означава лула за пушене.За влизане в транс последователите на катимбо ползват пушенето на тютюн, марихуана, а също и листа и кора от дървото на Журема.
В умбанда индианските влияния се проявяват предимно при използването на някой музикални инструменти и танци, както и в обичаите за пречистване с опушване с тютюн, а също и в почитането на духовете на гората, кабоклу и другите предци.
ЗА БОГОВЕТЕ, ДУХОВЕТЕ И ХОРАТА
Африканската митология разказва, че когато Богът-отец Олорун завършил сътворението на света и всичко, което съществува в него, той се отделил във високите сфери на своите покои за заслужен отдих. Вместо себе си той оставил да управляват няколко помощника, които да изпълняват неговата воля в материалния план. Тези божествени посредници между бога и човека се наричат ориша – т.е. “млади богове”, чиято сила отстъпва единствено на волята на Бога-отец. Фактически ориша представляват такива мощни вибрации на природните сили като вятъра, гърма, мълнията, дъжда и земетресението. Но в същото време те не са грубата и примитивна сила, която безразсъдно да прахосват. Те не губят своята енергия за да извършват прости механични действия в материалния свят, подобно на елементалите в западната магия. Ориша са духовни същности от висш еволюционен план, с които можеш да установиш приятелски отношения и притежавайки съзнание и разум те могат да помагат при призоваване от техните поклонници. Динамичната сила на ориша, която се нарича аше, може да се концентрира в определени обекти – които имат естествен произход, като например растенията, или с помощта на определени ритуали, призовавания, молитви и жертвоприношения да се концентрират в камъни или металически предмети. Такива заредени предмети, които се наричат асентаменту, се постаят под централната колона, която поддържа на терейру за да могат жизнените сили на ориша да защитават храма и да го снабдяват с енергия.
Като цяло синкретизмът /смесването, преливането/ между две религии се получава когато те си оказват една на друга толкова силно влияние, че характерните особености на техните богове се смесват и преплитат така, че в крайна сметка се сливат в една същност. Преди ориша да се синкретизират с католическите светци, те самите са претърпели редица изменения в резултат на смесването на различните африкански племена от които са били робите в Бразилия. Многото ориша, които принадлежат на йоруба и другите судански култури, а също и ориша на културата банту имали много сходни качества, така че примерно от 400-600 африкански ориша в Бразилия се събрали в сравнително неголяма група богове. Ориша, като висши повелители на природните стихии оказват непосредствено влияние на хората, като могат да ги защитават или наказват. Хората могат да управляват техните сили като са послушни, извършват приношения и приемат въплъщенията на боговете. От своя страна както и хората, ориша имат своите положителни и отрицателни качества. Могат да постъпват добре или лошо. Те убиват и лекуват, защитават и наказват, обичат и ненавиждат. Приятелските отношения с ориша могат да се установят посредством техните символи и цветове, особени дрехи, благовония, танци, барабанни ритми, свещени песни, камъни и приветствия. Почитателите на ориша се боят от тях, но и ги обичат. Завладяващата музика и танци по време на събиранията помагат да бъдат призовани ориша или духовете-наставници, така че те да се въплътят в тялото на медиума и чрез него да предадат своята целителна сила или висше знание. Въпреки това цветовете, символите, храната и дрехите с които се свързва всеки ориша в различните линии и секти, даже в различните храмове може доста да се различават. Разнообразие от отличителните черти на ориша може да съществува понякога дори в пределите на една линия, като това се обяснява с различните варианти на устните предания и традиции.
БОГОВЕТЕ
ОРИША
Олорун
Ошала
Нана
Огун
Ошоси
Осайе
Ианса
Шанго
Ибежи
Омулу
Йеманджа
Ошумаре
Ошун
ДЕМОНИТЕ
Ешу / Помба-жира
ДУХОВЕТЕ НА ПРЕДЦИТЕ
Прету велю
Кабоклу
Егуни
БОГОВЕТЕ ОРИША
ОЛОРУН – Всемогъщият бог Олорун, известен също под името Замби, е създал на земята и на всичко, което съществува на нея, включително мъжете и жените, само за четири дни. След това той сключил съюз със човешкия род и оставил за своя връзка със земята Ошумаре – дъгата свързваща небето и земята. След това той се оттеглил, като оставил правото да решават земните проблеми на своите помощници, божествените ориша, между които най-главен се явява Ошала. В ритуалите името на Олорун се споменава само по време на ритуалното четене на молитви. Никой не се покланя директно на него и той никога не се въплъщава в медиум.
ОШАЛА – той е повече от обикновен ориша. Баща на всички ориша и повелител на планетата Земя. Подобно на други ориша и той се явява в два облика. Образът на младия бог Ошагуи, благородния войн и свития старец Ошалуфа. Старецът се опира на пръчка с която почуква три пъти земята всеки път, когато умира човек и с това определя по нататъшната съдба на неговата душа. Макар че Ошала се инкретизира с образа на Исус Христос, той е в края на жизнения път и в началото на смъртта. Затова неговите почитатели винаги се обличан в бяло – цвета на скръбта. Но смъртта, която предлага Ошала е свързана с живота, тя просто е последна почивка или покой. Той представлява положителното равновесие на вселената и окончателното сливане на човека с природата. Ошала олицетворява святостта и присъства при ритуалите на освещаване, както и при тържественото откриване на народните празненства. Ошала има едно загадъчно свойство, което се изразява в това, че се облича като жена. Неговата съпруга Нана е пазителка на вратата на смъртта и отвъдния свят. Само нейните последователи имали правото да знаят какво се случва в отвъдния свят. Ошала изгарял от желание да разбере какво става там и измисли план като се преоблякъл в женски дрехи, покрил лицето си и се престорил на една от жреците в процесията за да премине през вратата на смъртта. Но в момента, в който преминавал прага на вратата Нана го познала. Така тя уважила неговото желание да знае какво става отвъд като му дала правото с почукване на пръчката да решава съдбата на тези, които преминават през вратата на смъртта. За това,че се опитал да я измами обаче, тя го наказала да носи женска рокля ида получава като дар и приношения пилешко и козе месо, които обикновено се полагат на женските ориша. Затова започнали да изобразяват Ошала като жена. Неговото присъствие се усеща в минутите на най-големите човешки страдания, когато той се явява като съветник и спасител като донася вечен мир и покой.
НАНА – бабата на всички ориша, въплъщава първата велика сила на висшия закон в Умбанда, която управлява космическата енергия. Родена в бурите тя се счита за майка на дъжда. Тя присъства винаги когато си вземаш вана, душ, плуаш или по някакъв друг начин се докосваш до вода. Нана е прегърбена бабка, която се движи с неуверени стъпки и се подпира на бастун, но тази бабичко е спокойна и уверена в себе си, търпелива и безсмъртна, и много трудно може да бъде извадена от равновесие. Но веднъж раздразнена тя ослепява от гняв и си го изкарва на всеки, който попадне на нейния път. Нана е пазителка на вратата на смърта и напомня, че за да изживеем живота си трябва да разбираме смъртта, тъй като двете не могат да съществуват едно без друго. Тя е и богиня на истината. Веднъж богът Огун бродейки по земята се оказал във владенията на Нана. Той знаел, че за да премине през тях трябва да получи разрешение. Възгорделия се бог обаче не поискал разрешение и се държал грубо с Нана, като дори я заплашил. Преминавайки през владенията на старицата той стигнал до едно блато и уверено тръгнал през него. Нана обаче решила да му даде урок иблатото започнало бавно да го поглъща, сякаш напук на всички негови усилия да се измъкне от прегрътката му. Разбрал своята слабост накрая Огун признал силата на Нана и помолил за прошка и разрешение да премине през нейните владения. Тя му казала, че въпреки, че е толкова безстрашен, млад и силен, се държи много грубо и трябва да се научи да уважава по-възрастните. След като излязъл от земите на Нана, Огун не успял да превъзмогне нанесената му от старицата обида и обещал, че ще се върне някой ден и ще засипе нейното земя и блатото и с остри парчета метал, така че те да израняват старицата всеки път, когато стъпи върху тях. По тази причина привържениците на Нана и до днес не носят метални украшения, защото богинята забранила използването на метал в своето царство.
ОГУН - ориша на войната. Той е пълководец във великата битка на живота. Въплъщение на неудържимата и всепоглъщаща сила на движението. Макар и суров, войнствен и управляващ всички /понякога до жестокост/, той е и най-уважаваните между ориша. Полага всички усилия за да съхрани спокойствието и безопасността на своето семейство и затова олицетворява състрадателния, разбиращ всичко баща и благороден господин. Покровител на селското стопанство и черните вулкани, майстор на желязото и стоманата. Присъствието на Огун се усеща в напрегнатите минути на живота. Той присъства във вика от болка или гняв, сирената на пожарната в тишината на нощта звука от чука върху наковалнята и взрива от бомбата. Местата, където обитава са автомобилните заводи, казармите, оръжейните заводи. Той е защитник на войниците, конструкторите, зъболекарите, шофьорите на камиони и всички отправящи се на дълго пътешествие. Веднъж когато се връщал от лов Огун видял, че домът му е обхваната от пламъци а семейството му е заплашвано от войни, дошли от далечни земи. В яростта си той се хвърлил върху нашествениците и унищожил всички. Осъзнал се след това той разбрал, че във вените му тече кръвта на война и битката за живота на неговото семейство пробудила спящия в него военен инстинкт. Сега той почувствал, че трябва да напусне семействотоси и да се отправи към завоюването на нови светове. Преди да тръгне той научил своя по-малък брат Ошоси на тайните на лова в гората, за да може той да се грижи за прехраната на семейството по време на отсъствието на Огун. “Ако някога попаднеш в затруднено положение - казал той – само ме повикай и аз веднага ще се окажа до теб за да те подкрепя и да те защитя. Ще се отзова, където и да се намирам”. Така Огун установил закона за отговорността и предаността към семейството.
ОШОСИ - властелин на горите и крал на лова, той рано напуснал дома си и често се появява в непроходимите джунгли в компанията на Осайе – властелина на растителното царство. Ошоси е олицетворение на положителните енергии, на успеха и изобилието. Той винаги присъства по време на хранене или при изпълнението на каквито и да е селскостопански работи. С неговата сила са изпълнени лечебните и очистителни вани и дима от благовонията, които разсейват и неутрализират отрицателните енергии. Често го наричат властелин на изкуството на живота. Олицетворява още свободата на изразяването, оптимизма и динамизма. Отрицателната черта, която притежава е неговата мечтателност. Забавената, просрочена и лошо изпълнена работа, инертността и разлагането са резултат от неговата проява на мързел и леност. Макар, че дарява изобилие той не може да се справи с нуждата и глада. Като мечтател, идеалист и любител на всичко красиво, Ошоси се счита за покровител на изкуството. Той ръководи творчеството, независимо в какво то се проявява. След като Огун го обучил на лов, разбира се и с тайната цел да го измъкне от непрекъснатото му потъване в мечти и сънища, той бил посветен от Осайе в тайните на гората и узнал силата на лечебните растения. Ошоси в началото не бил бог, а просто обикновен човек на име Оде, който се оженил за Ошун. По някакъв начин той си наумил, че трябва да улови змията Ифа, която не била змия, а божество, но Оде не вярвал в това. Когато видял змията увита в клоните на едно дърво, тя му заговорила с глас и му казала, че тя не е същество, което той може да убие. Оде въпреки това умъртвил змията и я пъхнал в една кожена торба. Змията обаче продължавала да говори, въпреки, че вече била мъртва. Когато се прибрал в къщи жена му Ошун се изплашила от змията и избягала. Той не обърнал внимание на това, сварил змията и я изял. Когато на следващия ден Ошун се върнала тя видяла, че съпруга и лежи мъртъв, а от него към гората водят змийски следи. Със сълзи на очи тя отишла при Ифа и го замолила да прости на мъжа и. Когато Ифа размислил, той направил така, че тялото на Оде да изчезне. След седем години ловецът се появил отново в образа на ориша Ошоси.
ОСАЙЕ - син на Нана и брат на Ошумаре, Омулу /Обалуйе/ и Еуа. Той бил замислено и затворено момче което обичало да изучава растенията, да се грижи за животните и да експериментира с церителната сила на лечебните треви. Той рано напуснал дома си за да се пресели в джунглата и да живее заедно с Ошоси. Там до съвършенство изучил тайните сили на растенията и скоро станал известен като господар на всичко зелено и баща на хомеопатията. Силата, която дават растенията е необходима за всички ритуали, защото с нейна помощ хората могат да призовават ориша, а ориша се спускат в терейру. Без благословията на Осайе не мож ед абъде проведена нито една церемония. Осайе се явява алхимик и е първия знахар – лечител. Той винаги присъства при лекуването, независимо точно какво се е случило и защитава всички лечители. Най-често той се синкртизирасъс св. Бенедикт. Когато Осайе открил тайната на растенията това подразнило Шано и той помолил Ианса да се опита да научи по някакъв начин тези тайни. Богинята на ветровете се отправила при Осайе, но той по никакъв начин не искал да и предаде онова което е научил. В яда си тя хванала ризата си и толкова силно ударила Осайе с нея, че листата на дърветата се разпръснали по всички посоки на света. Осайе стоял и я гледал без да пророни дума. Така растителността е разпространила по целия свят. Ианса се върнала при Шанго за да се похвали със своя успех. Но въпреки, че богинята успяла да разпространи растителния свят по цялата земя, единствен Осайе останал да знае тайната на живота в растенията. Той дарява изцеление, спокойствие и хармония на всички по целия свят.
ИАНСА - богинята на огнения меч е една от най-темпераментните, страстни и жизнерадостни от всички ориша. На нейната енергия се подчиняват ветровете и мълниите и тя използва тази сила за да изпрати хладен бриз, да управлява електроприборите, но също предизвиква циклони и торнадо. Нейната сексуална енергия предизвиква силна страст и оргазъм, ревност, стремителна и свободна любов. Тази надменна и взискателна богиня е единствена между ориша, която е достатъчно лоша за да може да управлява егуните – духовете на смъртта като ги сплашва със своя меч и камшика си от конска опашка. Ианса била откровено, разумно и поривисто момиче, което страстно се стремило да знае всичко на света. Следвайки своя сексуален порив и открита природа тя решила да се люби със всички ориша от мъжки пол, като в замяна на това всеки един от тях да я научи на своите тайни и способности. От Ошоси тя научила как да ловува, от неговия син Логун-Оде се научила на риболов. Огун я научил да си служи с меча а Ошагуи и показал как да използва щита за да се защитава. Обалуйе я посветил в тайните на духовете на смъртта, а самият Ешу и обяснил загадките на огъня и магията. Но когато допуснала в своите обятия Шанго, той се оказал повече отколкото тя ппредполагала. Въпреки, че я научил на магията на гърма мълнията, тя се влюбила в него безумно и най-накрая изпитала бурната страст и мъката на любовта. От тяхната любов се родили близнаците Ибежи.
ШАНГО - бог на мълниите и гръмотевиците. Той е най-уважаваният от всички ориша и всички се стремят да установят с него приятелски отношения. Тъй като той е първия африкански бог стъпил на бразилска земя. Той представлява силата на камъка или космическото правосъдие. Покровител е на монарсите, писателите, съдиите, сенаторите, администраторите, изследователите, лидерите и реформаторите. Шанго символизира чистата идеология, инициативата, решителността, силата на волята и гласа на народа. Горд и дишаш огън, той седи в страни от всички на остра скала в морето. Пред него е отворена книга, а в краката му лежи лъв. Той е причина за изригването на вулканите и изразява гнева на Олорун като въздава неговото правосъдие над човешкия род. Присъствието на Шанго се усеща винаги когато се получава важно съобщение. Той ръководи съдилищата, министерствата, затворите, полицейските участъци всички асоциации, синдикати и всякакви събрания. Той присъства също в речниците, енциклопедиите, справочниците и кодексите. Защото ненавижда смъртта, той не посещава никога царството на егуните. Веднъж армията на Шанго била нападната от войни дошли от далечни земи. Изненадан в момент на слабост, богът трябвало да се отдели на една скала в моето и от там наблюдавал битката. Той наблюдавал как войните му падали един по един в жестока смърт, тъй като нападателите не взимали пленници и унищожавали всичко, което и м попада в ръцете. Накрая Шанго не могъл да сдържи своята ярост и с всичка сила ударил по скалата. От камъка се разсипали искри, от които изниквали гигантски мълнии поразяващи нашествениците. Тогава отряда на Шанго се окопитил и почувствал силата на своя вожд се хвърлил в атака. Командирите поискали разришиние да избият всички живи врагове за да отмъстят за загиналите си другари. Но Шанго ги спрял. “Войниците на врага не носят отговорност за смъртта на нашите хора, - казал той. – Те са само войни, които изпълняват заповедите на своите командири, точно така както вие изпълнявате моите заповеди.” Той заповядал да освободят войниците и наказал само вождовете, като така предал урок по правосъдие на своите последователи.
БЛИЗНАЦИТЕ ИБЕЖИ - космически шегаджии, чиято истинска задача сякаш се състои в това да ни напомнят за силата на смеха. Със своите шеги, детско държане и хихикане те са способни да премахнат и най-обвързващите ви влияния. Те напомнят за ценността на невинността и чистотата на нашето детство. Близнаците ръководят децата докато те са още малки, независимо от това с какви ориша те са свързани. Ибежи символизират щастието, детството и светлата страна на живота. Те се асоциират с красотата, изяществото, цветята, благоуханието и очарованието. В християнската религия не съществува еквивалент на тези енергии, които се проявяват чрез Ибежи. Казват, че този Ибежи който при раждането втори излязъл от корема на майка си, всъщност е по-възрастният от двамата. Той просто се изхитрил и избутал брат си напред за да го види какво ще направи и да го наблюдава за да ползва неговия опит.
ОМУЛУ - ориша с много лица. Истинското му лице е скрито зад сламена маска, която скрива и цялото му тяло. Като мъжествен войн този властелин на земята носи името Обалуайе. Олицетворява топлото слънце и доброто здраве затова го наричат лечител на бедните. Съгласно друго предание, той носи сламена шапка и маска, която да скрива следите от шарка, от която боледувал в детството си. Други смятат, че като бог на смъртта и заразните болести, на никого не се препоръчва да го гледа в лицето. Омулу ръководи смъртта и прераждането. Територията му е гробището, неговото древно име предизвиквало такъв страх, че никога не го произнасяли на глас. Макар и бог на вулканите, Шанго не може да започне тяхното изригване без разрешението на Омулу. Магията му е толкова силна, че само Нана може да го задържа. Омулу е бог на болестите, епидемиите и смъртта, но той помага и на хората да запазят здравето си в ежедневния живот. Когато човек диша, говори или чувства болка отвътре, той се намира в контакт с Омулу. Макар че богът предизвиква, заразните, кожните болести и епидемиите, Омулу в същото време е и милостив и именно той придружава душата в отвъдния свят. Още като бебе Омулу заболял от жестока болест, от която са белезите по лицето му и бил изоставен от майка си Нана. От съжаление към детето Йеманджа го приела и го отгледала като свое собствено бебе, като го научила как да лекува инфекциозните заболявания. Веднъж по време на пътешествие Омулу останал без храна и вода, и решил да мине през близкото село за да попълни запасите си. Но жителите уплашени се разбягали и се скрили. Мълчаливо Омулу се върнал на близкия хълм и гледал как слънцето бавно се издига в небето. Постепенно кладенците на селото пресъхнали, посевите увехнали, всички продукти и запаси се развалили и започнали да гният, ужасно зловоние се разнесло наоколо. Постепенно хората започнали да изпитват нетърпима жажда и глад. От силното слънце едни полудявали, други умирали. Три денонощия слънцето не се скрило и изсушило всичко. Три нощи не настъпвала нощ. Тогава старейшините се отправили към Омулу, който още седял на своя камък на хълма в пълно мълчание. Макар, че ужасно се страхували, те преодолели страха си и помолили за милост. Омулу сякаш изведнъж се сепнал от сън и скочил на крака. Още щом влязъл в селото и водата започнала да тече чиста, посевите се надигнали, а прохладен вятър разведрил горещината. Омулу минавал по уличките, лекувал болните и възкресявал мъртвите. Когато отново помолил жителите за храна и вода, те го напоили и нагостили с най-доброто, което имали. Така те научили какво означава състрадание.
ЙЕМАНДЖА – господарката на вибрационните сили на морето и майка на бисерите, се явява любимата богиня на бразилците. На първо място тя е богиня на раждането, бременността и семейството и има абсолютна власт над домашното огнище. Учи дец
Станала е грешка
с тоя, моя Бог.
Наместо днес да съм принцеса,
родих се аз жабок!
There's a misunderstanding
with my dear God.
Instead of being princes,
He turned me a frog!
На английски звучи по-добре, нали Дарки ?
Възрастта на душата във физически план
С развитието си съзнанието преминава през различни възрасти. „Възрастта на душата” сочи нейния ръст и опит, натрупан на планетата, а не просто количеството преживяни животи.
На физически план съществуват седем възрастови цикъла. Пет от тях са напълно подчинени на закона за развитие на човешкото тяло. Това са Бебешки, Детски, Юноши, Зрели и Стари. Във всеки от тези цикли има по седем нива. Останалите две възрасти на душите са трансцедентни души и Безкрайна Душа.
На физическо ниво попадаме за първи път като душа-бебе. През следващите животи възрастта на душата се увеличава и ние достигаме до седмото ниво на бебешката възраст, а след това преминаваме на първо ниво от детската възраст, и т.н.
Всеки живот отново го започваме като душа-бебе и след това се предвижваме бързо по следващите нива, докато не достигнем до последното ниво, до което сме успели да стигнем в предишния живот. Но не във всеки живот успяваме да достигнем до това ниво. Понякога си позволяваме да „заседнем” на по-ниски нива.
„По-възрастен” не означава „по-добър”, нали във всяка възраст душата има своите задачи. Затова този, който полага огромни усилия, стараейки се да се справи със своите задачи на горните нива на стара душа, може да изглежда „по-малко развит”, отколкото този, който леко се справя със задачите си, стоящи пред душата в по-млада възраст.
Средно за преминаване на следващо ниво са нужни три живота. Всички души не се движат с еднаква скорост. Някои души могат да преминат всички уроци в материалния свят за 50 живота, на други за това ще са нужни 300. Ние можем да преминем на следващо ниво във всеки един момент, ако се чувстваме готови за това. Това може да стане между животите или в процеса на самия живот.
Някои бързо предвижващи се души, могат за един живот да преминат няколко нива, ако се концентрират върху духовното си развитие. Преминаването от едно ниво на друго може да е съпроводено с промени в начина и в обстоятелствата на живота. Обаче, сама по себе си, скоростта е без значение. Всяка душа се движи със своя собствена скорост.
Седемте възрасти на душата
Душа-бебе
Ние идваме на тази планета като душа-бебе, в този цикъл се грижим за себе си, приспособяваме се към новото за нас физическо съществуване и се учим да оцеляваме. Бебешките души обикновено се установяват в примитивни култури и цивилизации, където е актуална борбата за оцеляване. Тези души се интересуват от обстоятелствата във физическия свят, но не забелязват, че желанията на другите могат да не съвпадат с техните собствени. Те не се разкриват емоционално, защото тяхната емоционална природа не е формирана напълно.
В по-развито общество бебешките души не се чувстват на мястото си, не се вписват в социума. Бебешките души са близки до Дао енергия и имат склонност към религии като поклонение на Слънцето и въобще на природата. При раждането ни у нас се изявява бебешкия аспект на душата, независимо дали е нашето последно висше постижение или не.
Този аспект е свързан с нашата първобитна, инстинктивна природа и с обучението ни на оцеляване в човешко тяло. Той е тясно свързан с Земята, особено с Майката-Земя, с женския аспект на планетата. Това можем да го наблюдаваме при децата, които обичат да се плескат с кал, да си играят с насекоми, жаби и гущери. Възрастните влизат в контакт със своята бебешка душа посредством ритуали – шамански танц, музика, сакрален секс, наркотици, биене на ударни инструменти, украсяване на лицето и тялото с различни орнаменти.
Бебешката част на душата може да се извика също с различни физически състояния – например, при заболяване, травма или просветление, предизвикано от контакт с първобитни източници на енергия. Ние усещаме бебешката част на нашата душа, когато се появи заплаха за нашия живот или благополучие, например, когато губим работата си. Военните действия, лова, късните самотни разходки в опасни райони, страшните филми и ситуации, пробуждат в нас първобитните страхове и ни водят до контакт с бебешкия аспект на душата ни.
Когато успеем да се въздържим от страха, такъв род преживявания ни дават ободряваща доза адреналин в кръвта, „тръпки по гърба”, изостряне на възприятията. Това изостряне е свързано с нашия Инстинктивен Център, който съобщава на нашата същност, че съществува опасност, за да може да реагира незабавно. Като цяло, преживяванията на душата-бебе са физически интензивни, първобитни и мистични – в този смисъл, че водят човека до контакт със сили, които са много по-велики от неговото съзнание.
Душите-бебета, намиращи се на ниските стъпала на социалната стълбица, често изглеждат на другите като странни и недоразвити. Обикновено те не се опитват да си намерят постоянна работа, тъй като това им се струва обременително.
Като цяло, Земята е доста близо до този момент, когато на нея ще се всели последната бебешка душа.
Сега, в началото на цикъла, има вселени много по-малко количество същности, отколкото преди сто години. Бебешките души обикновено предпочитат да реинкарнират на други места. Първо, защото Земята малко се е „поизносила”, предстои трудна работа и затова повечето „новобранци” решават да стартират на по-млади планети. Освен това, доколкото средната възраст на душите по Земята наближава към зрелост, всяка душа, въплътила се за първи път, е принудена да „догонва” общата маса. Михаил твърди, че за нито една душа, голямото изоставане не може да бъде приятно.
Детска душа
По времето, когато вече достигаме до детска възраст, вече сме успели да усвоим механизма на индивидуалното оцеляване. Детските души имат тенденцията да развиват цивилизации и да поддържат ред. Те се учат да използват своята съзидателна енергия в това направление.
От религиите предпочитат мащабните, добре организирани системи от вярвания, които предписват ясни ритуали и стандарт на поведение. Те обичат чистотата и често се обръщат към медицинските заведения. Изпитват необходимостта, за тялото им и здравето им да се грижи някоя авторитетна сила. Детските души се страхуват от всичко необичайно.
Обществата, построени от детски души са консервативни и имат строга йерархия на властта: например, Римската империя. Тези души са по-малко агресивни, отколкото бебешките и младите, грижат се за колективно, а не индивидуално оцеляване. През тази възраст се развиват способностите за оценка на едни или други обществени постъпки от гледна точка на техния морал или липса на такъв.
Нашият детски аспект на душата ни е частта, която се е научила да строи свои отношения с представителите на обществените властимащи структури и със света на цивилизована основа. Този аспект го има във всеки от нас и зависи от това дали душата ни е изцяло детска или не.
Цивилизоващото влияние, което оказват родителите и обществото върху детето, позволяват на детския аспект на душата му да започне да доминира над бебешкия. Първото, което е свързано в живота на детето с това влияние е обучението да ходи по нужда на гърне (а не в гащите). Научават детето да сдържа своите природни инстинкти, за да угоди на тези, които имат власт над него (родителите).
След това следва контролирането начина на хранене, разговор, поведение. (Родителите често възприемат тази фаза като създаването на „истински” хора от малките варвари) С израстването на детето, поведението му се управлява от учители, приятели и фигури на които им е дадена власт – полицаи, доктори, свещеници и политици.
Нашия детски аспект на душата ни е тази наша част, която следва правилата: „Оправяй леглото си”, „Не вземай бонбони от непознати”, „Пий повече течности”. Детския ни аспект обича чистотата, порядъка и структурираността, разстройват го нарушаването на тези принципи: „Защо не си почистил стаята си?”, „Защо не ми каза, че днес ще обядваме по-рано от обикновено?”, „Ние винаги правим това по друг начин!”
Нашият детски аспект на душата усеща, че трябва да се управлява с инстинктивно поведение – относно храненето, миенето, съня, секса. Всичко в нашето обществено поведение се обуславя, основно от чувството за уместност и правилност от гледната точка на детската душа. Същото се отнася и за пресичането на улицата, как да се обличаме, как да се държим в обществото, какви думи да подбираме и т.н. най-ярко това се проявява по време на стихийни обществени събрания, празнични гуляи, сватби и погребения.
Често детските души са „стълбовете на обществото” – устойчиви и непоколебими в своите убеждения. Те стават кметове и шерифи, президенти на родителски комитети, често може да бъдат забелязани в учебните заведения и бюрократичните организации. Когато техните убеждения се сблъскват с възражение, детските души изпитват вътрешно объркване. Те са толкова уверени в своята правота, че им е трудно да се вслушат в доводите на противоположната страна. Тази фаза е чужда на саморефлексията.
Млада душа
Младите души вече са се научили да оцеляват на физически план, да поддържат порядък и да се държат в обществото. Сега те започват да се утвърждават в образа на тази власт, която търсят детските души. Младите души са най-ориентирани към физическата страна на живота. Те се отъждествяват здраво със своето физическо тяло и его. На такива хора им е много трудно да признаят своята физическа възраст, често прибягват до пластическата хирургия, за да продължават да изглеждат млади и привлекателни.
Младите души се отнасят много скептично към всякакви явления, които не се вписват в рамките на „научните” представи. Обикновено не се увличат в мистичен или религиозен опит в по-голяма степен, отколкото е прието в обществото. Те често смятат представите за живот след смъртта нелепи и в следствие на това се страхуват от смъртта.
Тези души имат силната мотивация да постигнат успех в избраната от тях област за реализация и работят активно за това. Идеал за младата душа е привлекателния, богат, постигнал успех човек, каквито често показват по телевизията. Младата душа смята, че тя е всичко, което притежава. Тя вижда света през призмата на полярните противоположности: „добро – лошо”, „правилно – неправилно”. Младите души смятат, че тези, които не са съгласни с тях, са автоматично неправи и заслужават порицание, наказание и презрение.
Те често се увличат от политика. Такива млади души са Александър Македонски, Вилхем Завоевателя или Чингисхан, са основатели на велики империи.
Нашия млад аспект на душата ни е част от нашата същност, която се е научила да взема самостоятелно решения. Този аспект може да осъществява функциите на лидер, особено в областите, свързани с физическия план. Ние използваме младежкия си аспект, когато се вземаме в ръце, когато се дисциплинираме и се насочваме към постигането на успех. От гледна точка на този аспект, „правилно” е това, което ни помага да постигнем целите си, а „неправилно” е това, което пречи.
Тази наша част е по-малко емоционална, отколкото детската или зрялата. Тя е ориентирана към постигането на поставените цели и е егоцентрична. Хората, които отказват да приемат техните ценности, младите души често ги смятат за „странни”. Добър пример за политиката на младите души е гонката във въоръжаването. Зад нея стои философията „Ако аз не съм напред, други ще ме изпреварят”.
Проблема с отровните отпадъци, с които е отровен целия свят е в резултат разцъфтяването на цивилизацията на младите души, които увлечени от стремежа си към успех, много малко се интересуват от далечните последствия. Младите души са доста продуктивни, изобретателни и изцяло ориентирани на конкретна цел. Въпросите за морала и етиката, като правило, не попадат в полезрението им.
Стараейки се да „оставят своя следа на Земята”, младите души могат да проявяват удивителна работоспособност. При това, не винаги се стремят към това, което действително им харесва – по-често към това, което по тяхно мнение ще им осигури пътя към успеха. Те желаят да научат колкото се може по-скоро „как е устроен света”, за да използват тези знания с изгода за себе си. Някои от тези хора притежават вродени способности да заставят икономическата система „да играе по тяхната свирка” и с видима лекота превръщат стотина долари в хиляди, а милионите в милиарди.
Човек, намиращ се на стадия млада душа, винаги си мечтае да си купи по-скъпа кола и да се засели в по-престижен квартал.
Тъй като младите души не се отличават с емоционална непосредственост, от тях рядко се получават добри родители, способни да установят здрав контакт с децата. И все пак, те ще купуват всякакви неща които са харесали на детето им – от куклите в количка до изискани френски рокли. Нали детето също може да служи за индикатор на обществено положение.
Децата им са засипани с играчки, дрехи, дипломи за завършени всевъзможни учебни заведения, возят се в скъпи автомобили и се фръцкат с модни прически. Тях ги готвят за блестяща кариера и брак. Успеха на децата ще хвърля отблясъци върху живота на честолюбивите родители. Изявата на чувства при децата не намират поощрение в родителите – млади души.
Младите души се придържат към общоприетите религиозни възгледи, но при това са лишени от фанатизма, който е присъщ на детските души. Могат да бъдат срещнати в църквата, където обсъждат делови въпроси и правят полезни запознанства, но едва ли можете да ги видите да се молят с жар или гневно да осъждат свои близки за липсата на благочестие.
Младите души се отъждествяват със своите тела и не вярват, че съзнанието живее след смъртта. Затова те се съгласяват да бъдат замразени в специални камери, правят си пластични операции, подобряват формата на носа си, челото, талията и бедрата. Благодарение на способността им да подлагат на опасност здравето си и дори живота си, да търпят болка и материални разходи заради красотата си, козметичната медицина се превърна в доходен бизнес.
В младата възраст душата открива интерес към творчеството, който достига разцвет в зряла възраст.
Предимствата от ориентацията към младия аспект на своята душа е в това, че той ни дава увереност в себе си и ни ориентира към постигането на целите и успеха в отношенията ни с хората – особено свързаните с кариерата ни. По-старите души, пренебрегващи този аспект, чувстват, че се появява заплаха за съществуването им и затова започват да отделят внимание на физическата страна на живота. И така, за да можем да функционираме нормално на тази планета, този аспект трябва да е във равновесие с всички останали.
Зряла душа
Зрялата душа е усвоила вече въпросите за успеха и властта е достигнала до тази точка, когато започва да разкрива емоциите си. Зрелите души са по-малко егоистични и са повече ориентирани към обкръжаващите. Но те не се разкриват за целия свят, а започват с близки и роднини, предполагайки, че тези отношения са по-важни, отколкото успеха и кариерата.
Зрелите души усещат своята връзка с обкръжаващите, отъждествяват се с тях и ги разглеждат като свое отражение. Тези качества дават на зрялата душа аурата на искреността, която ги различава от другите възрасти. Най-голямата обида за зрялата душа е когато постъпят с нея така, както тя никога не би постъпила с другите.
Зрелите души са по-малко войнствени, отколкото младите, защото виждат в обкръжаващите себе си. Често обаче, живота им преминава в емоционални терзания и търсене, тъй като се стараят да се разкрият емоционално. Именно при зрелите души се срещат често наркоманиите, самоубийствата и неизличимите и изтощителни болести.
Нашият зрял аспект на душата започва да се развива след като младия аспект премине върха на своето развитие. Той започва да усеща това, че „не е възможно живота да се състои само от това”. Понякога хората смятат за нужно да подтискат своя млад аспект на душата си, предизвиквайки в живота си нищета, трагически загуби и болести. Те правят това за да разкрият своя зрял аспект. Обикновено, затова търсят отношения с голяма емоционална интензивност. За зрялата и старата душа този период често настъпва през третото десетилетие от физическия им живот.
Ако сте достигнали до нивото на зряла или стара душа, можете да използвате своя зрял аспект като тази ваша част, която внася своя принос в отношенията ви с обкръжаващите и с планетата. В числото на „обкръжаващите” могат да влизат близки и приятели, роднини и колеги, обществена или политическа организация и човечеството като цяло.
Ценността на зрелия аспект на душата е в пълното развитие на съвестта, състраданието и способността да поддържа емоционална връзка, да дава и да приема любов. Тези, които пренебрегват този аспект, чувстват ограничение в емоционалния си живот и изглеждат надменни, саможиви и отчуждени.
Зрялата душа иска да бъде „като всички” и затова се опитва да разбере обкръжаващите и да бъде приета в колектива. Средство за изразяване на това желание могат да бъдат дрехите, речта, маниера на поведения. От тази гледна точка, поведението на зрялата душа е по-нататъшно развитие поведението на детската душа, тъй като и двата типа имат работа с колективното съзнание.
През стадия на зряла душа творческите способности достигат своя разцвет. Философията и изкуството заемат първостепенно място в живота им. Пред човека се разкрива илюзорността и нестабилността на света, за него вече не съществува ясен път в живота, той не е способен да разбере докрай собствените си чувства. Нищо не изглежда по-непроменимо в детската и младата фаза. Популярността на хипарското движение в много страни, свидетелства, че обществото е доближило до нивото на зряла душа и е свършило безусловното приемане на ценностите на младите души.
Оставайки неразбрани и неприети в средите от млади и детски души, зрелите души се стремят към обществото на себеподобните. Обикновено се стремят към висше образование, но при това ги привличат малки и нетрадиционни учебни заведения. Те имат свои собствени приоритети и авторитети. За удивление на младите си събратя, те често се отказват от добре платена работа или от „почтено” предложение в обществото заради осъществяването на нещо, което има важно значение само в собствените им очи.
Периода на зрелост е белязан с интензивно търсене както във вътрешния свят, така и във външния. Особен интерес предизвикват нетрадиционните вероизповедания, медитацията, метафизиката, а хоризонтите на външния свят се разширяват с експерименти със секса, екзотичните дрехи и кухнята от далечни страни. Между другото, почти всички майстор-готвачи в света са от зрелите души.
С преминаването на планетата към доминиране на зрялото възприятие, забелязваме как хората започват да се интересуват от емоционалната хармония на обществото като цяло. Заедно с приемането на зрялото възприятие се появява и духовното съзнание и способността на зрелите и старите души да се изявяват по-свободно при достигането на съответната възраст на душата.
Стара душа
Старите души вече са изучили всички тънкости на емоционалния живот и обръщат вниманието си към духовното израстване. Старите души се учат на непривързаност към емоционалността на зрелия цикъл и към физическият план като цяло. На тях е свойствен по-интелектуален поход към съществуването, отколкото на зрелите души, те могат да възприемат това Голямото, част от което сме всички. Старите души трябва да завършат своя опит на физическия план и да отработят цялата си карма, преди да пристъпят към уроците в астралния план.
Началния стадий на старата душа се характеризира с навлизане в себе си, с вътрешно търсене и с усещането за собствената си неадекватност в обществото. Щом този аспект е „отворен” и напълно осмислен вътрешно, настъпва следващия етап, характеризиращ се с въпроса: „Как да живея в обществото?”. За стара душа това означава търсенето на начини за себеизразяване в личния живот и в кариерата, което да съответства на вътрешното му предназначение.
В общество, където доминират младите души, за старите няма достатъчно широк диапазон от роли. В това общество, при тях се наблюдава тенденция към самоунищожение, те знаят, че не отговарят на „нормата” и поради тази причина се смятат за неудачници. Старите души, обикновено изучават много от съществуващите религиозни учения, но в края на краищата стигат до собствена система от вярвания, в която обединяват различни аспекти от най-различни духовни теории.
Стария аспект на душата може да се издигне над мирската суета и да влезе в контакт с по-мащабния смисъл на битието. Той не се отъждествява с трагедиите на човешкото битие, не „зацикля” на тях, той може да погледне себе си отстрани и да се оцени със самоирония. Той култивира философско дистанциране, хумор и неотъждествяване, а в същото време поддържа връзка с нещо Голямо. Старите души се учат да плуват по течението на живота, а не да се борят с обстоятелствата му.
Нашия стар аспект на душата е тази наша част, която е съгласна да обучава обкръжаващите и да им помага да се движат в избраните от тях направления на духовно развитие. Преобладаващата част от старите души учат със своя собствен пример. Наред с учителстването, пред тях стои задачата да интегрират и уравновесяват всички аспекти на душата, от бебешкия до стария, което те трябва да завършат до края на съществуването си на физическия план.
Последния урок за старата душа е агапе, или безусловната любов към себе си и обкръжаващите. Това е най-трудния урок, защото той предполага да простим на самите себе си и способността така да обичаме другите, че да приемаме без осъждане избрания от тях път. Когато всички аспекти на човешкото съществуване са приети напълно, старата душа е готова да се премести на следващия план за съществуване.
Сред старите души има много по-малко знаменитости, отколкото сред зрелите и младите, и ако все пак славата ги навести, то е като учители – старите души са призвани да учат хората.
Първите пет цикъла от физическия план
Познаването на различните възрасти на душата означава разбирането на факта, че всяка възраст изпълнява определени задачи. Ето защо във всеки живот ни оказват влияние представителите на една или друга възраст на душите и получаваме опит, който ни позволява да си припомним за изминалите етапи от възприятието.
Не бива да се мисли, че колкото е по-стара една душа, толкова е „по-добра”. Трябва да се разбира ценността на всяка възраст (аспект) на душата. Старите души често се сблъскват с неразбиране от страна на младите и намират общуването с тях за трудно. Изход от тази ситуация може да се намери, ако старата душа осъзнае своята отговорност за натрупания в нея опит и в отношенията си с младите души се научи да бъде търпелива към тяхната гледна точка, без да се опитва да им „помогне да израснат” или да ги преправя.
Разбирането, че всички имаме различни възрастови аспекти и знанието за ценността на всеки от тях, помага за постигането на равновесие. Например, когато видим, че наши действия се ръководят от детския аспект на душата, можем да разберем, че това е поради страха ни нещата да не излязат изпод контрол. Оттук следва извода, че контрола води до по-цивилизовано общество.
Ако всички в своите действия се ръководят от бебешкия аспект на душата, живота би бил нецивилизован и би се свеждал само до борба за оцеляване. Ако доминираше напълно детския аспект, живота би станал структуриран и подреден, но би протичал под постоянния страх от възмездие от страна на някаква сила или власт. Ако всички действаха като млади души, би било постигнато много в материален план, но би съществувала жестока конкуренция, и би отсъствало състраданието напълно.
Общество, управлявано от зрелия аспект на душата, би било много емоционално, хората биха правили само това, което им се струва справедливо, забравяйки обаче, за здравия смисъл. Ако всичко се ръководеше от възприятието, присъщо на старите души, хората щяха да са духовни, но лениви и малко способни за активна работа.
За да започнете да уравновесявате всичките си аспекти, е нужно отначало да се научите да ги различавате. След това трябва да отделите полезните им страни и да отсеете вредните, ненужни качества. След това трябва да определите, какви функции в живота ви могат да изпълняват. Тогава ще можем съзнателно да активираме тези аспекти и свързаните с тях функции в съответните ситуации.
Например, можем да използваме своя бебешки аспект за да чувстваме връзката си с Земята, с годишните времена и тези цикли, които ни влияят. Детския аспект подрежда ситуациите, които могат да ни уплашат. Той може да бъде използван и за вежливо общуване с обкръжаващите. Можем да използваме нашия млад аспект там, където трябва да се постигне успех или да се изпълни поставената задача – например, в кариерата или за повишаване на самооценката.
Зрелия аспект ни позволяваме да се чувстваме емоционално разкрити и свързани с обкръжаващите. Можем да го използваме за да разберем обкръжаващите и да им съчувстваме. Можем да използваме стария аспект в своето духовно развитие, да премахваме напрежението и да усещаме връзката с нещо Голямо.
За максимална ефективност на възприятието е нужен баланс на всички аспекти. Мнозина са склонни да се хвърлят от една крайност в друга. Но човека поддържащ равновесие на всичките аспекти, ще се чувства компетентен във всички ситуации и ще може да общува свободно с представители на всички възрасти на душата.
Последните два цикъла могат да се изпитат и на физически план, но не винаги се подчиняват на неговите закони, както първите пет цикъла.
Хората, които се обръщат към Учението на Михаил, обикновено изпитват радост, когато узнаят истинската причина за разликата от основната маса – причина, която никога не им дава да „вървят в крак” с всички. Обясненията на Михаил облекчават разбирането, защо хората се различават толкова едни от други и защо някои не проявяват никакъв интерес към „глобалните” и „злободневни” проблеми.
Това учение е насочено към разкриването на живота пред човека в цялото му богатство, не за да се поставим по-високо от обкръжаващите.
По-младите души не са по-глупави и лоши от по-старите. Техните уроци са свързани с оцеляването, амбициите, подредеността и успеха, докато уроците на старите се отнасят до вселенските и емоционални връзки. Младите души са естествена част от единното Цяло. Вие знаете, безусловно, че всичко в света е свързано? И така, ако допускате мисълта за собственото си превъзходство, учете се да проявявате търпимост към всички останали – иначе ви очаква тъжна самота.
Трансцеденталната душа
Трансцеденталната душа е представител на колективното същество, което е завършило своето обучение на физически план и фрагментите, на което са свързани на астрален план. Представител на (това е доста сложна концепция, на която ще бъде отделено специално внимание в наши следващи издания) този съединен „колектив” се въплъщават отново на физически план за да разказва на своите ученици (или по-точно на учениците на своето същество) за великата взаимовръзка между всичко във Вселената, както тя се вижда от по-високите нива.
Трансцедентните души могат да идват от произволен свят: астрален, казуален, ментален, месианичен или будичен. Всички колективни същества изпращат трансцедентални души поне по веднъж в една от паралелните вселени.
Трансцеденталните души понякога влизат в новородено, но по-често използват тялото на стара душа от седмо ниво, която се е съгласила на такава замяна. Обикновено, използват тялото не повече от три-четири години – повече физическото тяло не издържа техните интензивни енергии. Понякога могат да преживеят в него и 10 и 20 години, но почти никога цял живот.
В преходните периоди, като например сега, се появява по голямо количество трансцедентални души. Те подготвят планетата за проявлението на Безкрайната Душа. Примери на трансцедентни души са Сократ, Зороастър, Мохамед, Махатма Ганди, Парамахамса Йогананда и Св. Франциск Азиски.
Трансцеденталните души не винаги знаят за своята природа. За разлика от Безкрайната Душа, трансцеденталните души не е задължително да са надарени със „свръхчовешки” качества. Те са най-вече пример за балансирани личности, които се отъждествяват с колективното съзнание. Трансцеденталните души са склонни да се виждат като част от човешкото общество, а не като индивиди със свой собствен път.
Безкрайна Душа
Безкрайната душа е представител на Единното Цяло. Проявата на Безкрайната Душа запазва съзнанието на Дао, влизайки във физическото тяло. Казано с други думи, Безкрайната Душа знае за своята природа, задачи и свръхчовешки качества. Безкрайната Душа идва за да учи и помага на планетата в период на преход на другите възрасти на душите.
Проява на Безкрайна Душа е бил Исус Христос, който до последните години на своя живот е бил стара душа от седмо ниво, в ролята на Крал. В това въплъщение Безкрайната Душа помагала на планетата да премине от детския цикъл към цикъла на младежките души (става въпрос за преобладаващото мнозинство от души на планетата). В бъдеще Безкрайна Душа може да се въплъти в повече от един индивид, за да помогне на прехода от ниво млади души към колективното съзнание на зрелите души.
Други явявания на Безкрайната Душа във физическо тяло са Лао-дзъ, Шри Кришна и Гаутама Буда.
Седем нива във всяка възраст на душата
Всяка възраст има седем последователни подразделения, които се наричат нива.
Първо ниво
Това е входното ниво, на което ние експериментираме с новата си възраст. Душите от първо ниво, в около 2/3 от времето действат от позицията на тяхната предишна възраст. Например, ако те са стари души от първо ниво, то основно действат като зрели души. Душата-бебе от първо ниво запазва тесния си контакт с Дао. Това е нивото на започване на израстването.
Второ ниво
Второ ниво е трудно, защото се разкъсваме между удобството на предната възраст и разкриващите се перспективи на новата. Душите от второ ниво последователно се проявяват ту в старата възраст, ту в новата. Към края на второ ниво ние трябва напълно да сме се избавили от навиците и привързаностите на старата възраст.
Трето ниво
Когато достигнем до трето ниво, вече напълно оперираме в рамките на съответната възраст, обаче нашето възприятие е обърнато навътре. Вглеждаме се в себе си и опитваме да разберем тези вътрешни въпроси, които са свързани с новата възраст. Душите от трето ниво са склонни към самосъзерцание и са по-спокойни, от другите души.
Четвърто ниво
На четвърто ниво осъзнаваме новото си възприятие за света. На това ниво сме активни и забележими. Това също е нивото за формиране на кармата, през което установяваме отношения с обкръжаващия свят, които могат да се отличават с голяма кармична интензивност. Четвърто ниво може да е подобно на шестото: на четвърто формираме карма, на шестото я чистим.
Пето ниво
Пето ниво се отличава с ексцентричността си. Започваме да обръщаме поглед към следващата си възраст. Опита на пето ниво е подобен на изкачване един от върховете в Хималаите, пред нас са се разкрили още по-високи върхове, които също трябва да покорим. На пето ниво губим стабилността и безопасността на обичайното възприятие, усещаме стремеж да се подготвим за ново поле на дейност.
Душите от пето ниво усещат, че не се вписват много в обкръжението си и се опитват да намерят начини да овладеят своята ексцентричност. По-плътните роли на Войните, Кралете и Учените се опитват да преминат това ниво, колкото се може по-бързо. По-променливите роли на Жреци, Служители и особено на Занаятчии и Мъдреци – могат да започнат да изпитват удоволствие от това ниво, тъй като то им дава възможност да изследват необичайните страни на своята натура.
Шесто ниво
Шестото е едно от най-дейните нива, защото приключваме в него кармичните си задължения, натрупани в този или в предишни цикли. Тегли ни да бъдем в обществото, да се срещаме с тези хора, с които имаме незавършени отношения. Душите от шесто ниво са подвижни и не се задържат дълго на едно място, ако това не го изисква кармата им. На това ниво можем да бъдем по-общителни, отколкото е свойствено на нашата същност като цяло, защото ни е нужно да установим връзки с необходимите ни хора.
Шесто ниво е нивото на зрялата душа – едно от най-отговорните нива. На него съществува опасността да загубим осъзнаването, че трябва да се грижим за себе си в суетата на всичките си външни отношения. Към края на това ниво започваме да обучаваме другите на това, което знаем сами и се готвим за седмо ниво.
Седмо ниво
На седмо ниво почиваме от бурната дейност на шестото и намираме подходяща методика за обучението на други хора на това, което сме научили през целия цикъл. Това е едно от най-приятните нива, защото можем да се отпуснем след кармичната интензивност на шесто ниво и да се научим отново да плуваме по течението на живота. Ако сме млада душа от седмо ниво, можем да започнем да обучаваме хората, как се постига успех.
На зрялата душа от седмо ниво е присъщо да дава съвети, касаещи емоционалната сфера. Старата душа от седмо ниво може да предава на учениците общ сбор от знания, натрупан по време на цялото пребиваване на планетата. Едно от необходимите изисквания за завършването опита във физическия свят е успешното обучение на още някого. Същностите могат да се завръщат като стари души от седмо ниво, колкото пъти искат, докато не решат да завършат своя цикъл на планетата.
"Учението на Михаил"
Ченелинг VII
А нощем с брат ми стояхме до 12 часа да гледаме Студио Хъ
Linda fighting car burglars
Аз много си харесвах и тия двамата
Bud Spencer & Terence Hill - Lalalalalala
Това са разбира се, по-тинейджърските неща. В детството имаше много "Винету" и "Планетата на маймуните", покрай "Топло" и "С деца на море". Освен "Емил от Льонаберия", "Без дом" и "Синьо лято".
Имам един детски спомен със "Синьото лято". Детски рожден ден, от онези със сандвичите мазани от мама и лимонадата, където рожденичката осигури касетофон, музиката от Сиьото лято и две оцветени с боички крушки за цвето музика. Едната червена, а другата зелена.
Да се върна на по-тинейджърските неща... Трябва да призная, че дълбок отпечатък в моето възпитание оставиха следните филми:
http://www.youtube.com/watch?v=yXStCCah19g&feature=related
Д`Артаньян и три мушкетера - "ОДИН ЗА ВСЕХ!"
Не вешать нос!
"Brilliantovaya Ruka" - song from russian movie 1 - Бриллиантовая рука
(в тоз актьор си бях влюбена и още си ми е кумир )
Тот самый Мюнхгаузен. Финальная сцена.
има и още.. и анимации и други...
Имаше едно предаване по телевизията, което никога не разбрах
"Икономиката (икономична, дело на трудещите се)"
Gregorian Chant Benedictinos
За онези, които не са ~запознати~ с начина ми на писане, пускайте да върви музиката, докато четете. Обикновено това е мелодията, на която е писан текста, така че двете са свързани.
1400
Лейтенант Джонатан Суифт се беше разположил на малък стол пред палатката си. Наоколо току започваше да се спуска вечерен сумрак. В лагера острите метални почуквания на оръжия се сменяха с по-спокойните звуци на човешки говор. Джонатан държеше в ръцете си дълъг меч с почерняла от ползване дръжка. До краката му почиваше чаша с ейл. Вечерта обещаваше да е спокойна. Лейтенантът прокара по острието грубоват бруст. Кшшшшшт. Мечът отдавна беше наточен, но Джонатан си беше изградил навик с годините по бойните полета да проверява острието. Беше научил как да го прави още в детството си, от баща си- ковач в замъка. За дългите години война и множество бунтове в страната, Джонатан изгради кариера на професионален военен. Иначе щеше да наследи фамилния занаят от баща си. От миналото му беше останал само навика да се справя с бруста и остриетата.
Мирис на дим погъделичка носа му. Едва доловим аромат на печено месо извика в главата му спомен от детството. Видя се как тича по каменната настилка в двора, към къщи и обяда. Ризата му се вееше свободно на раменете, а босите му крака шляпаха по калдаръма отдолу.
Кшшшт. Джонатан отпи дълга глътка от бирата. Слънчевият спомен контрастираше с разкашкания пейзаж наоколо. Вече беше престанал да брои дните на война. Те бяха започнали още преди да се роди и както изглеждаше, нямаше да свършат скоро. Понякога врагът се сменяше. Вместо французи, насреща се изправяха уелсци. Но самите дни оставаха едни и същи - атака, мушкане, рязане, пот, кръв. Ако не убиваш, ще бъдеш убит... Джонатан се биеше там, където неговия капитан го отведеше. Беше добър във военното дело. Успя да стигне до най-високата възможна длъжност, която беше дадена за човек без благородническо потекло. Сега беше лейтенант. Хората от отряда му се отнасяха към него с уважение и дори другарска обич. И той се грижеше добре за тях. Пазеше ги. Те - него, когато това беше необходимо.
Тази вечер се чувстваше уморен. Вече не беше в първа младост. В тъмните му коси проблясваха сребърни кичури. Около очите фината мрежа от бръчки се задълбаваше. Вените на мазолестите му ръце изпъкваха. Вечеря бързо и мълчаливо. Предпочете да се оттегли рано в палатката си. След едва втората чаша ейл за вечерта. Тъкмо откачаше чорапите от колана, когато предпазлив глас го накара да погледне към входа:
"Лейтенант Суифт!"
Закачулена фигура на леко пълен мъж зае отвора на палатката.
"Аз съм."
"Бих искал да поговорим... касае вашия приятел Джон Талбът."
Джонатан за секунда замръзна. После с широк жест показа на неканения гост да седне. На лицето на мъжа се изписа видимо облекчение. Суифт разгледа внимателно и строго човека. Червените му коси подсказваха кръвна връзка, която не беше безопасно да имаш в тези времена. Какво можеше да накара уелсец да дойде в лагера на врага, във време на война и още повече да желае разговор, свързан с английски благородник?
"Говорете!"
Мъжът помълча за миг, преди да започне да говори. Сякаш все още не беше сигурен, че разговаря с точния човек. Изложи рискован план. Ако се получеше, имаше шанс да се помирят бунтовниците с англичаните. Но шансът беше твърде малък. На първо време Джонатан трябваше да предаде медальон на младия Талбът. Медальонът щеше да демонстрира удобрението на уелсците към англичанина. Лейтенантът хвърли едва бегъл поглед върху парчето метал. Отпрати мъжа на бързо. И без това бунтовникът се беше задържал твърде дълго при него. Всеки момент можее да се появи някой, за да поиска нещо от лейтенанта, а последното нещо, което му беше нужно на Суифт, беше да го заподозрат в измяна. Не беше предател. Дори му беше противна мисълта за предателство.
През нощта Джонатан не можа да заспи. Мислеше за Джон. Бяха се сприятелили с младия благородник, въпреки разликата в потеклото им и възрастта. Младият Талбът беше поел поста на капитан на место сър Мортимър в кампанията срещу Оуен Глендър. Лейтенант Суифт отговаряше за отряд от хората на рицаря. После военните обязаности ги разделиха, но между двамата мъже остана уважението и постепенно то прерасна в приятелство. Джонатан нямаше свое семейство. До някъде защото не искаше да оставя след себе си сираци и жена в нужда. За това пък пренесе бащинската си обич към Джон.
В тъмната палатка войникът извади изпод ризата получения медальон. Светлината не стигаше, за да го разгледа в детайл. Пръстите му опипаха повърхността. По-рано вечерта бегло забеляза, че представлява безкрайна плетка на келтски възел. От онези, които бяха пръснати по камъните на Уелс. Следи от диваци от прастари времена. Малко беше вероятно този медальон да помогне за подобряване на отношенията между уелсци и англичани. Лейтенантът осъзна, че го прие просто, защото вече се беше уморил да воюва.
... Няколко месеца по-късно
Лейтенант Суифт се опитваше да изглежда спокоен в съдебната зала. Военната кампания свърши с успех, но него го очакваше неприятен обрат на съдбата у дома. По донос на сър Уитклиф Джонатан Суифт беше обвинен в ерес. Само седмици след завръщането му го прибраха в килиите на крепостта. Епископ Тинкълтън го подложи на безкраен разпит по религиозни въпроси. За Джонатан тези "разговори" бяха хем безумни, хем забавни. Тинкълтън не блестеше с особен ум. Прилежността му в църковното дело и амбицията го бяха издигнали до високия му пост. Въпросите му често се повтаряха, почти без никакъв опит да прикрият тенденциозното подвеждане в тях. Лейтенантът се стараеше да отговаря изчерпателно и вярно. Доколкото беше възможно да докаже правилния си мирянски живот, съчетан с военна кариера.
След ден, изпълнен с дрезгавия глас на Тинкълтън, Джонатан желаеше само да бъде обгърнат от тишина. За негово раздразнение, в килиите това беше невозможно. Очитему бяха лишени от нормална светлина, за това ушите му слухтяха по стар навик за всеки шум. Простенвания на други хора, тракане на халби по пода, вероятно ейла на пазачите, пращенето на факела на отсрещната стена. Дори капките влага по стената понякога се спускаха между камъните с трополене. Но най-мъчителен беше галопът от мисли в главата му. Отне му дни, зада сглоби цялата картина на политическа игра, която се беше разиграла у дома, която го беше довела до тук. Лейтенант Суифт беше твърде обичан, с твърде силни приятели. За това беше станал неудобен. За това трябваше да бъде премахнат. Джонатан не можеше да разчита на помощ от вън. Религиозните съдилища набираха сила, а и с последните закони за преследването на еретици, малко хора биха се престрашили да се намесят в негова полза.
В деня на съда, лейтенантът положи усилие да е спокоен. Поискаха да се разкае за ерес, която не изповядваше, и го направи. Трябваше да демонстрира православна вяра и го направи. Пак и пак. По-разпалено, отколкото си беше представял, но обвиненията в залата събуждаха гнева на честолюбието му.
Дланите му несъзнателно се свиха в юмрък. Кокълчетата на пръстите побеляха. Ръцете си почувства чужди. Също както чужди му бяха всички хора наоколо. Немите стени от полиран камък, разкаляния под, който не беше успял да изсъхне от априлския дъжд, скърцащите столове и дървената маса, зад коята се бяха скрили съдиите. Всичко в залата лъхаше на фалш и студ. Гадише му се от това, че тук стоеше заради нечия политическа игра. Колко жалко и недостойно!
Джонатан изчака тихо присъдата. Тя му беше предварително известна- изгаряне на клада.
Хладни мравки полазиха гърба му,когато разбра, че го осъждат на разчленяване. На лицето му се изписа гротескна гримаса - ирония, недоумение, гняв. Сър Уитклиф беше достигнал края на своя цинизъм в играта си- лейтенант Суифт щеше да бъде премахнат с наказание за държавна измяна, а осъден за религиозна ерес.
***
Присъдата беше изпълнена без забавяне. Осакатеното, но все още живо тяло на лейтенанта беше хвърлено на първо време обратно в килията. Бяха прогорили раните, за да остане възможно най-дълго жив.
На прогнилия сламенник, на студения под в сумрачната килия умиращият мъж съжаляваше само за едно нещо. Така и не успя да предаде келтския медальон на Джон Талбът.
Sue
* Имената са на реални исторически фигури, но в текста са ползвани произволно.
http://www.xuangui.com/articles.php?SID=3&AID=71
Съществуването на нашият свят се определя от две характеристики – тази на времето и тази на пространството. Физиката казва, че пространството има три измерения – три оси, а времето е четвъртата ос. Пресичането на тези линии определя нашето съществуване в този свят. Времевата характеристика в нашия свят се определя от протичането на силата и представлява „дзин” свързването на нещата. Пространствената характеристика на света се определя от формите, които съществуват /телата/ и представлява резервоарите на силата „ци”. Съчетани една спрямо друга тези две характеристики на света – времето и пространството /силата и формата/, определят всички съществуващи в нашия свят форми, взаимодействия и явления, които можем да наблюдаваме, да изследваме и да се учим от тях. Всички те са състояния на единната субстанция, ако има такава. За нея можем да съдим само в резултат на нейните проявления, както в микро, така и в макро света. За нея можем да говорим само и единствено при допускането, нещо може да го има и да го няма в един и същи момент. Отпадането или по скоро частичното възприемане на която и да е от харатеристиките време – пространство води до изкривяване на възприятията и до непълно /лъжливо/ чувство за действителност, което скрива от нас истината за реалността на света. Възприемайки света и всичко в него частично, ние се поддаваме на получаваната неистинна информация, която се възприема от сетивата. Преминавайки през нашите центрове на възприятие, тази полу-винчата информация за света се доизгражда от нашите собствени представи и спомени /минало и бъдеще/, интерпретира се посредством опита и навика, натрупан в ума и тялото и създава фалшива и неадекватна реакция в резултат на тази интрепретация.
Когато представим в двуизмерно времето и пространството като координатна система, определяща съществуването, пресечната точка на тези линии, дава момента тук и сега, от който единствено е възможно докосването до единната субстанция, която би ни довела до правилно и адекватно възприемане на реалността. Анулирането на едната от характеристиките на това съществуване /времето или пространството/ води до разтваряне в другата характеристика, и възприемане на реалността с полувинчатите свойства само на едното измерение или поне с преобладаващото възприемане на това само измерение.
Навлизайки в измерението на времето ние заставаме на остта /на линията/ на пространството и затова измерението „пространство” за нас почти не съществува. Всичко ни изглежда като изградено от линейността на времето и не чувстваме не намираме пространствените характеристики на съществуването. В „нормалното” ни ежедневие това става като възприемаме телата също преобладаващо посредством линейни характеристики. Те са дълги, високи, широки, големи и т.н. Макар, че трите измерения на пространството – което както твърдят физиците се определя от три вектора с общо начало ние възприемаме само повърхността на телата изразена с тези измерения. Пространството като измерение вътре или вън от тях ни се губи. Така светът става линеен, повърхностен и ограничен, защото половината от информацията за реалността ни се губи, ние не я възприемаме чрез сетивата, и я доизграждаме допълнително чрез връзки в тямото ни /ума, чувствата и жизнеността/ които са затвърдени от миналия опит /навика/ или се достигат через комбиниране на миналия опит във въображаемо бъдеще. Това прави света и всичко от което той е изграден плод на нашите илюзорни представи и минали нагласи. Нашата реакция към този свят не е адекватна и ние не сме отговорни към него /не му даваме отговор, не сме в отговор на необходимостта да сме/. Всички техники за медитация, които се практикуват, независимо от техния произход, школата, учението, учителя се опитват да възстановят това измерение /пространството/, което обикновено губим, когато сме в будно състояние. Ако това не се случва след известно време практикуване, значи трябва да пробвате с друга техника и с друг метод. С друг учител дори, ако този, при който сте не може да създаде друга техника, която да работи при вас.
Възтановяването на пространственото измерение във възприятията ни вкарва в този точно момент и на това точно място, което е момента на „прозрение” /сатори/. В този момент и на това място виждаме действителността такава, каквато е, независимо от името или украшенията, които ще и дадем след като сме я възприели и този момент е отминал.
Обратно на това в състояние на сън, ние възприемаме света преобладаващо като пространство. Изживяваме всички образи, чувства, емоции почти в един миг. Впечатленията, дори и най-ярките от тях по време на сън почти нямат продължителност. Те са като наслагани един върху друг образи и картини. Времето или изобщо не се възприема или е толкова частично и свободно, че е странно комбинирано и разхвърляно. Затова е трудно да подредим възприятията си на сън или те ни изглеждат объркани и странно съчетани, комбинирани, когато си ги спомняме след като се събудим. Именно затова техниките, които са насочени към практика по време на сън /съзнателно сънуване/ имат единственото предназначение да възстановят възприемането на времето в това състояние на тялото. Ако можем да подредим сънуването и той да протече свързано ще започнем да бъдем съзнателни в него. Така съществуването ни отново ще добие цялостност и ние ще започнем да възприемаме реалността по време на сънното състояние на тялото.
Съществуването ни има две страни на една и съща монета. Монетата е точно тук и точно сега, но от едната страна е будното състояние, от другата страна е сътоянието на сън. Възприемаме монетата като истинска и реална, само когато съществуват и двете и страни /например – от едната страна я веждаме, а от другата я докосваме/. Тази граница е тайдзи, а двете страни на монетата са ин и ян /състоянието на сън и будното състояние/. И от двете страни възприятието е полувинчато и заради това изкривено, илюзорно, неистинско и неадекватно. Само когато и двете съществуват, възприемаме реалността такава, каквота е.
Обикновено доближавайки се до границата това цялостно възприемане на съществуването става по-възможно. Когато превключваме обаче /преминаваме границата/ това става много бързо и изпускаме възможността да го направим. Сядаш да медитираш, правиш техниката, която са ти дали, успокояваш се и релаксираш... и заспиваш, минавайки от другата страна. Отново ставаш несъзнателен, само че в сънното си състояние.
Когато спиш и започваш да се събуждаш, прояснява се съзнанието ти, започваш да възприемаш с всичките си сетива .... и едно от тях те събужда. Шума от нещо, миризмата на закуската, студа или горещината те карат да започнеш да мислиш, да интерпретираш тези възприятия и да се събудиш, но отново да изпуснеш момента. Сега си несъзнателен в будното си състояние.
Тъй като тялото или телата преминават през две фази в съществуването си в този свят – действена и пасивна /будно състояние и сън/ Всяка една от тях е подходяща за практикуване за да можем да се научим да бъдем съзнателни /осъзнаващи, докосващи единната субстанция/ във всеки един момент или на всяко едно място. Обикновеното будното състояние на тялото е склонно да анулира характеристиката на пространството определяща света /проявен или не/, затова трябва да се научим да отключваме това измерение /пространстото/ в будно състояние на тялото. Това става чрез техниките, които водят до медитация в будно състояние. Обикновеното състояние на сън на тялото е склонно да анулира характеристиката за време на нашия свят, затова трябва да се научим да отключваме времето в състоянието на сън, за да може в него да се получи точката на съзнателност /докосване на единната субстанция/ която се случва в пресечната точка на време и пространство. Това състояние обикновено се определя от специалистите като „съзнателно сънуване”.
Достигането на точката на осъзнаване /пресичане на време и пространство/ е основното нещо и в двата подхода. Но те се прилагат в различно състояние, на тялото. Или накратко за докосване на единната субстанция или достигането на така нареченото „просветлено съзнание” следва да се научим съзнателно да проследяваме нишката на „времето” по време на сън, или да се научим съзнателно да наблюдаваме „пространството” в будно състояние на тялото. Загубването на едната от двете характеристики на света води до изживаването на света или съня като илюзорно явление. Истината за реалността, съществуваща тук и сега се изживява само при съществуването и на двете характеристики на нашето съществуване.
В началото, когато се докоснем до него, цялостното възприятие /или възприемането на цялостта/ на света може да ни стресне, да ни изненада, да ни вдъхнови, да ни разстрои и т.н. То носи различни впечатления и интрепретации в зависимост от проектираните очаквания, наслоените поучения, четените книги или разказите на някой друг... Но при всички положения обяснението, което бихме могли да дадем за това възприятие трябва да бъде преведено на „нормалния” език на света, т.е. винаги е непълно и неточно. Често си служим с противоречия и недоизказвания, търсим думи и дори си измисляме някакви понятия, които не говорят нищо на този, който ни слуша. С напредването на практиката, този проблясък на истинно възприятие може да се случва по-често или по-рядко. Да не се появява с години дори. Някакси нашата вяра в това възприятие вече е закрепена и ние продължаваме да го търсим вече съзнателно и нарочно. Дори разбираме, че колкото по упорито го търсим, толкова по-рядко ни се открива то. Така че започваме да възпитаваме себе си в този процес.
Всички предлагани от учителите и практикувани техники за „духовно усъвършенстване” предлагат развитието и опитност за достигане на тоталността на въдприятието в едно от двете направления. /Терминът в кавички е пълна глупост за мен, но го използвам от немай къде./
Едното - Постепенно се научаваме как да закрепим това единно възприятие върху остта на времето. Възприемайки света тотално от тази ос, ние се движим и възприемаме единствено измерението на пространството. Времето става безкрайно и не съществува, защото ние се намираме върху неговата ос. Тогава възприемаме пространството едновременно и постоянно, без начало и без край, сега. Сега е винаги. Можем да изследваме неговите свойства, характеристики и възможности, така че да можем да го използваме максимално.
И второто - Научаваме се че можем да застанем /да поставим своите възприятия/ с цялото си същество, тотално върху остта на пространството. Заставайки на неговата ос, пространството вече не съществува. Единствено времето е един безконечен поток, протичане, процес. Ограниченията на пространството не съществуват, така че всяко тук е навсякъде. Безкраен кръговрат и промяна, която става във всеки един момент. Тук и там не съществуват, Изследвайки пространството ние можем да изучаваме неговите възможности и свойства, така че да можем да го използваме максимално.
Разкривайки и потъвайки точно в този момент и точно на това място /тук и сега/ можем да усвоим въможностите за моделиране на света и нашето съществуване. Съвпадането на двете измерения водят до тоталността на преминаването отвъд тях. Илизаме на пътя, който представлява границата между ин и ян /тайдзи/.
Когато се редуват преминаването от едното в другото, почти не забелязваме границата. Преминаваме бързо като премигване на очите, на което обикновено не обръщаме внимание докато гледаме света. За да я забележим и да разберем, че съществува границата, трябва много внимателно и тихо да се приближим към товя място на разделяне. Когато сме внимателни можем да започнем да забелязваме границата, дори да се закрепим за малко върху нея и да погледнем по посока на нейното продължение. Вниманието е фино като да се движиш по ръба на бръснач. Но постепено равновесието и вниманието укрепват. Също когато се учиш д акараш колело. Научаваш се да въртиш педалите и колелата на велосипеда, но да следваш пътя. И след това карането на колелото не е трудно. То попива в теб и се превръща в твоето същество. Нищо, което преди това си познавал не би могло да го опише, дори и да се опитва да загатне за него. Но направлението е съвсем различно. Поел си в друга посока – по пътя. Нито от ляво, нито от дясно на колелото. И естествено в началото забиваш в трънака отстрани. Прескачаме от едната после от другата страна, но за да стоиш на пътя трябва да завиеш рязко, под деветдест градуса, да погледнеш, да възприемеш друга посока.
Когато останем на границата в този момент и на това място, поддържайки идно фино равновесие, можем да разширим истинното възприемане на реалността. Това става все едно да търсим пътя лутайки се из гората. Първо, попадаме на следа, стъпките едва се различават. Опитваме се да ги следваме и ги оцелваме от време на време, но все по сигурно. Тези моменти постепенно се сливат и отделни стъпки се превръщат в пътека, след това пътя се разширява, като накрая дори е асфалтиран и има по шест автомобилни платна само в едната посока.
Когато прескачаме границата и изпускаме момента ни се струва адски трудно да се закрепим. След време започваме да я следваме и дори да оставаме върху нея за известно време. Когато се превърне на пътека вече следването не представлява проблем, а когато застанеш върху китайската стена, следването на границата е като голям път, по който могат да се разминат ездачи на кон.
За всички въпроси, които бихте задали, използвайте e-mail: xuangui@dir.bg.
2011 Валери Иванов
http://www.xuangui.com/articles.php?SID=3&AID=70
Практикуването на бойни изкуства в Кунфу център „Сюангуей” продължава вече повече от 15 години. Създават се нови групи, възникват все повече места за изучаване на техниката по комплексния метод, развиван в Центъра. Практикуващите и инструкторите се нуждаят все повече от по ясно структуриране на даваните устно и в процеса на работа указания. Издадените до момента книги не винаги успяват да очертаят достатъчна рамка на преподаването и дори да се използват само за насока, те не са достатъчни за разбирането и прилагането на метода на практика. Това налага допълнителни пояснения и свързване на отделните положения в единна система, предполагаща завършеност и цялосност. Самата идея за метода обаче по начало изключва прилагането на ограничителни категории и понятия. Опитите ни за преодоляване на това привидно противоречие доведоха до написване на следващите редове, които се надявам да изяснят, а не да задълбочат затрудняването на теоретичните концепции и понятия, прилагани в практиката. Водени от разбирането на това, което се случва се опитваме да синхронизираме разбирането на това, което правим.
Големият проблем в преподаването по метода „Сюангуей” с течение на годините практика се оказва способността за възприемането на силата. Това предполага да се изработят нови сетива или да си включат сетива, които да този момент са били игнорирани и са останали неизползвани с течение на векове. Необходимо е тяхното възпитаване и обучение как да си служим с тях за да се ползва обективен за всички критерий, носещ характеристиките на силата на тайдзи /тук: първичното разделяне – началното определение на всяко нещо като отделност от всичко друго/.
Накратко това изисква опитност в прилагането на единен принцип, водещ постепенно до обективно възприятие за силата като такава. Този принцип достигнат в резултат на практиката, се състои в това, че наблюдаването не на външните характеристики на движението, а на неговата сянка, обективно определя характера на използваната сила. Способността за оценка нараства чрез обучение във възприемането на „ин” във всяко нещо и във всичко, и то без значение кои точно сетива ползваме за това. В съвременния свят за нормално се счита само ежедневното възприемане – възприемането на „ян” страната на нещата /обективно проявената им част/. Ако искаме да разбираме света в неговата цялосност и нееднозначност, трябва да се научим да възприемаме и „ин” страната на всяко нещо /непроявеното, потенциалното/. По този начин се постига истинско и обективно разбиране и усещане за нещата, а именно когато се възприемат и двете страни /ин и ян/ в техния баланс и взаимодействие. Ако не възприемаме „ин” аспекта на света, оценката е частична и непълна. Ако няма „ин”, движението е слабо и се самоизразходва непрекъснато. „Ян” /проявлението/ възниква от „ин” /непроявеното/. Неговият корен се намира в „ин”. Разделено и непълно, неоткровено и неадекватно е всяко нещо, което се опитва да бъде само eдната част от тайдзи, или да бъде само „ян” /проявения аспект на нещата/.
Да се придържаш към „ин” и да наблюдаваш „ян”, това е правилното действие. Да се придържаш към „ян” и да наблюдаваш „ин”, това е правилното разбиране.
Когато всяко нещо се извършва или се случва с поддържане на усещането, визията за „ин”, тогава то се превръща в правилното действие или случване. Това възприятие би могло да се превърне в единна методика за обучение на сетивата за възприемане на енергията. Трябва да присъства „ин” във всяко действие за да се получава балансирано и хармонично взаимодействие и подреждане на енергията в тялото и извън него.
Наблюдаването на енергията „ин” или сянката на нещата, често би могла да ни отдели от техния проявен „ян” аспект. Зотова макар и без силата в тях проявените неща оформят реалността за нас и особено за всички наоколо. Несподелянето на усещането за реалност /на видимия, проявен аспект „ян” на нещата/ характерен за хората, би затруднило нашето съществуване сред тях и би замъглило нашето съзнание за правилно разбиране на случването.
При спадването на този принцип е възможно създаването на каквито и да е било, безкрайни по численост упражнения за практикуване и обучение на възприятиета за този „ин” аспект на света. Този принцип определя същността на ученето по метода „Сюангуей” и не зависи от конкретната техника или способ на преподаване. Приложен в което и да е упражнение той би довел до практикуване, характерно за метода „Сюангуей”.
Практически това би се изразило в следното:
В движенията трябва да присъства усещането за свързване – изтегляне, излъчване /дзин/ или за носене на нещо или за подпиране върху нещо без да падаме /ци/. Усещането за „ци” навън отваря вътрешното пространство за енергията „шън” и провш тялото цялостно осъзнато.
Когато се наблюдава каквото и да е движение, следва да се обръща внимание на сянката която остава след него – траекторията, която то описва след себе си /дзин/. Когато се сменява посоката или в него има завъртане, то трябва да е завихрено, а не прекъснато за да е цяла /свързана/ енергията „дзин”.
Когато се наблюдава сянката на телата и движенията, резервоарите на „ци” присъстват като вътрешност оформена в движението или тялото, като негова затворено пространство и обем.
Да си истински /истинен/, означава да действаш винаги с откровението и доверието /в силата/, означава да извършваш нещо със силата на сянката /на единното/, да наблюдаваш и възприемаш, опознаваш и изследваш всяко нещо и неговото пространство, като неразделна част от цялото.
Сега конкретно да отговорим на въпроса – Как се прилагат тези концепции!?
Да погледнем как можем да преценим качеството на силата в едно движение, изпълнявано в което и да е бойно /или небойно/ изкуство.
Обърнете внимание – Когато движите ръката си, в каквото и да е движение от изпълняваната от вас форма, комплекс /тао лу/ каква е траекторията на края на ръката? Какво описва края на ръката в пространството като химикалка върху лист или четка за калиграфия.
Ако сянката – описаната траектория е накъсана като начупена линия или тръгва и спира отново – тогава характеристиката на силата, която се ползва е ”ли” – мускулната сила на статичното напрежение и отпускане, макар че тази статична сила води до движение, то е натоварено, стегнато, противоречиво и непостоянно.
Пробвайте първо с по-малки и обикновени движения, с по-проста траектория. След това се вгледайте различни моменти и детайли от движенията. След това може да проследите по-големи траектории и по-сложни движения. След това проследете други повърхности – пръсти на крака, коляно, лакът, глава, юмрук... нос дори.
Когато траекторията, която можете да проследите е свързана като една нишка и не се прекъсва, продължава независимо от това колко малки или големи фигури описва, те са без ръбове и не са накъсани – тогава качеството на използваната сила е „дзин”. Тя е плавна и непрекъсвана, прилича на камшик, свързва нещата и се грижи за тяхното протичане.
Когато наблюдавате траекторията на дадено движение – следата, която то оставя след себе си – може да забележите, че тя се свързва и образува кръгови, затворени пространства. Тези пространства са резервоари на „ци” /дантиен/ и качеството на силата в тях, наричаме „ци”. Когато тези резервоари се запазват в пространството и времето /по трайни са/ те биха могли да се използват като тяхната плътност изразява ново качество на силата – „ци”. Тя е еднна и цялостна, плътна и дишаща. Събира се и се разширява като разграничава вътре и вън във формата на движението.
Така научавайки се да проследяваме силата и да виждаме нейното качество вече можем да говорим за обективен критерий, по-който биха могли да се ориентират всички. За първи път, когато обяснявах това, ми зададоха въпроса – Така ли се оценява формата на състезание!? Според мен, така би трябвало да бъде. Този критерий би променил оценката по принцип за бойните изкуства, като би ги направил просто „бойното изкуство”, каквото те са представлявали преди отпадането на необходимостта от тях като средство за оцеляване. Умението да използваш силата и нейното качество е нещо, от което зависи здравето на човека и неговите възможности като физика и жизненост, като емоционално изживяване и ум, интелект. Тази преценка не се влияе от отделен стил или практика. Не се влияе от методиката на обучение и пътя, по който би се повишило нивото на интерпретация и използване на енергията. Използвай каквато и да е практика и начин на обучение, каквито и да било техники, когато критерият за използване на силата е обективен и може да се прилага от всички, тогава нещата стават сравними. И е нормално за едни да е по-добър един метод на обучение, а за други – друг, единният критерий осигурява сравнимост не на методиката, а на резултатите и то без това да води до субективизъм при оценката или до оценка на моментно състояние /спортна форма/. Качеството на силата е нещо, което се отглежда като растение – за него е необходимо време и пространство - /кун фу/, независимо от начина на отглеждане. Това е сравнително постоянно качество, което не се губи след като е отгледано. Ако някой го добива случайно в определени моменти и не може да го поддържа, това си проличава и не е необходимо твърде много време за да бъде преценено дали това е така. Обективният критерий за наблюдение и преценяване качеството на енергията /силата/ , а не формата на движението би довела до едно друго разбиране за бойните изкуства като обективно изражение на способностите на човека за култивиране и използване на енергийната субстанция.
Преди да ми бъде зададен следващият въпрос ще отговоря, че този начин на наблюдение и преценка е приложим за всяко нещо, което наблюдаваме или преживяваме в ежедневието си. Проследявайки качеството на силата, ние можем да градираме нещата според тяхната откровеност /адекватност/ спрямо всичко случващо се около тях.
Как се достигна до изнамирането на тази общо валиден критерий за преценяване качеството на силата?! Разбира се пътя за достигане до този критерий беше в обратен ред на неговото представяне сега. Наблюдението и изследването на значителен брой явления и форми доведе до намирането на тяхно общо качество, тяхна обща характеристика, нещо което би могло да се наблюдава у всички, независимо от вариантите на неговите безкрайни проявления. Това общо качество на силата е нейната „ин” страна. Силата изгражда всички форми и се проявява във всички техни проявления. Тя е градивната мрежа на нашия свят. Всяко проявление обаче се случва и се изразява на някакъв фон. Този именно фон е „ин” качеството на силата, нейната потенциална страна. Този фон е и общото качество на всички форми и проявления. Ако „ян” страната може да има безкрайни многообразия на изразяване. „Ин” страната винаги е една и съща. Сянката на нещата винаги си е сянка, тя е еднаква за всички форми и явления. Така силата въпреки своето многообразие на проявления има една обща характеристика и тя е нейната сянка. Наблюдавайки това едно и също качество на нещата, можем да преценим качеството на силата в тях. Именно за това е невъзможно създаването на друг обективен критерий, защото се наблюдава и сравнява тяхната външна страна, проявлението им „ян”, което дава безкрайно многообразие и квалификации, системи, категории и т.н... Единното в тях е тяхната енергийна същност – всички съдържат някакъв вид и качество на енергийната субстанция. Наблюдението на това качество за да може да бъде сравнявано, трябва да става върху общата „ин” страна на това качество, а именно „сянката” на формите и явленията /или по-скоро на тяхната енергийна същност/. Наблюдението и преценката на нещо, което е едно във каквито и да е процеси и форми прави възможна тяхната съпоставка и сравнение, от гледна точка на качеството на изграждащата ги сила /енергийна субстанция/.
За всички други въпроси, които бихте задали, използвайте e-mail: xuangui@dir.bg.
2010 Валери Иванов
Al Bowlly - Blue Moon
Анна
Анна бързаше по уличката между палатките и болничната сграда. Ранените войници бяха препълнили болничните легла, поради което се беше наложило да добавят палатки от полеви болници в парка към зданието. Русите кичури, които се подаваха под касинката и бяха мокри от ситния есенен дъжд. Валеше от дни. Дебелият шинел върху раменете и я пазеше от влагата и хладния сумрачния ден. Шинелът изглеждаше огромен върху малкото и тяло, но Анна не го усещаше. Тъгуваше. Малките и бягства до параклиса не и помагаха да разсее чувството и за безпомощност. Хора не достигаха. Едвам смогваха с идващите още и още ранени от фронта. Ето, и днес пристигнаха няколко нови пациенти. Умората и и тази на останалия персонал в болницата беше огромна от денонощната работа, но не това я тормозеше. С всеки ден безсилието да отнеме болката на ранените я угнетяваше повече и повече. Не физическата болка. Нея притъпяваха с морфин. Душевната, която четеше в очите на мъжете. Тя не идваше от липсата на отрязаните ръце или крака. Тя извираше от спомените за преживения ужас. Не всеки беше издялан от Господ да приеме леко убийствата на приятели и дори врагове. Мъжете се биеха по съвест и за чест, но едва ли някой от тях беше очаквал да преживее целия абсурд и драмата на фронта. Тази пустота от загубата на нещо човешко в душата на войниците, нея Анна не можеше да излекува.
В началото младата жена отиваше в параклиса, за да измоли съвет от Господ. За помощ как да помогне на другите. После продължи да ходи, за да търси утеха за себе си. Така беше научена от Майката в църковното училище. С много неща не можа да свикне в училище. Догматизмът, строгостта, липсата на свобода на движение. Тях отхвърли в деня, в който от училищната скамейка я привикаха да работи в болницата. Но връзката с Господ запази. Нея се опитваше да върне на войниците. Да запали пламъка на вярата в тях отново. Вярваше, че това е единствения начин да ги излекува.
Изгнилите листа под краката и залепваха за черните и подметки. Трябваше да ги изчисти внимателно преди да влезе при поредния Томи Аткинс. Да изтупа дъжда и измие светената вода от пръстите си. Кожата и беше изпръхнала от безкрайното миене. Понякога вечер преди лягане в малката стаичка в къщи мажеше ръцете си със зехтин, но тук не можеше. Тук всичко трябваше да блести от чистота. Мръсните бинтове да се сменят с нови, бели. Урината от чаршафите да се изпере, бельото да се смени без да се накърни достойнството на болния. И най-вече да се проветри миризмата на смърт от помещенията.
Пред вратата на болничната стая спря. Ръката и се опря колебливо върху дървото. Някъде от далеч се чу приглушена музика. Анна изправи глава. Изпъна рамене. Сините и очи се усмихнаха. Сега вече можеше да каже „Добър ден!”
Sue
Charles Chaplin - Smile
На Хал Че се ровеше в папирусите на библиотеката. Ровеше в онези на най-горните лавици. Ровеше в средните лавици. Ровеше и в най-долните лавици. На стълба, прав, пълзейки... Събираше късчета мъдрост от парчетата оризова хартия. Там го пратиха Премъдрите, за да се научин и той на мъдрост.
Намерил търсеното за днес, се изправи рязко вдъхновен.
Бааам ! Пред очите му просветна бяла светлина. Тъпа болка в темето го просна седнал на пода.
На Хал Че потърка удареното място. Извърна на горе очи и погледна сърдито полицата:
"Сега, ако кажа на някой, че съм получил просветление, кой ще ми повярва!"
Questions on God
Превод на видеото
Уважаема Пикси, ти ни пита, дали ние душите-деца на първоначалния Бог-създател на всичко, което съществува, сме получили живот от Бог, взимайки много малка част от неговия/вата/вото битие- съзнание, за да позволим на това къс съзнание да съществува като отделна душа, така че всеки живот на душата да бъде отново преживян от Бог, тъй като Бог не може да живее в своето съзнание така, както го правим ние. Означава ли това, че Бог може да живее единствено чрез нашите опитности, тъй като извън Божието съзнание не съществува нищо и Бог не може да преживее нищо извън себе си?
Ние ще разделим въпроса ти на части, за да можем да отговорим. Правилно е да се каже, че сме получили живот от Бог , защото сме децата на Божия дух. Също е правилно да се каже, че ние като Бог, първоначалния създател на всичко , което съществува, сме си дали живот или сме си дали опитност в 3-дименсионалното пространство, а в нашия случай – опитност в 6-тото пространство. Също е правилно да се каже, че всяко същество въплътява малка част от Божието съществуване. Обаче това не е взимане на малка част от цялото и слагането и в малко пространство. Цялото, което е Бог, е във всяко същество, както идеална реплика или холографно копие. Тогава е правилно да се каже, че всеки живот на душата е преживян от Бог, тъй като всяка душа е Бог. Тогава от една страна е правилно да се каже, че Бог не може да живее вътре в своето съзнание по начина, по който вие живеете в 3-дименсионалното пространство; от друга страна Бог живее във Вас и поради тази причина, Той живее в своето съзнание.
Единственият Първичният Създател обхваща всичко и всеки в един безкраен момент едновременно. Няма линейно време, няма разделение и няма „други”. Има само Себе Си (Аз). Въпреки това, чрез преживяването на „другите” , Азът разбира какво е Аз.
„Означава ли това, че Бог може да живее единствено чрез нашите опитности, тъй като извън Божието съзнание не съществува нищо” – този въпрос не може да бъде отговорен по правилен начин, тъй като не съществува такова нещо като „извън Божието съзнание”. Божието съзнание е всичко, което съществува. То няма „извън”, няма начало и няма край. Не съществува такова нещо като „нищо”, в смисъла, който вие влагате в него. Но има съзнание, преживяващо съзнание, за да открие, дали съзнанието съществува. Поради тази причина действително може да съществува „нищо”, но това „нищо” от своя страна ще бъде съзнание. Което ще го превърне (концептуално) в „нещо” и ще премахне концепцията за „нищо”.
Вярно ли е също така, че Бог наистина сам не знае от къде е възникнал?
Този въпрос отново не може да бъде отговорен правилно, тъй като Бог не е възникнал. Няма начало. Бог съществува. И в този момент на чисто съзнание не съществува друго, с което да се сравни, не съществува друго пространство или време. Бог съществува в момента „СЕГА”, защото моментът сега е всичко, което е и няма произход.
Дори ако съществуването на Бог е в действителност сбор от всички отделни души, събрани в едно, и вероятно този Бог е резултат от парадокс, къде са възникнали първите или първата душа в самото начало?
От една страна е правилно да се каже, че съществуването на Бог е сбор от индивидуализираните души, събрани заедно, но от истинската гледна точка, в абсолютния момент „сега” преди каквото и да било смущение съществува само Съзнание, което не е нито Едно, нито Много. Просто е Единствен И Множество. Първата душа след смущението от Единствения Момент Сега Първоизточник, който познаваме като Бог, е осъзнаване (awareness). Тъй като Съзнанието се е осъзнало (съзнанието се е пробудило). Обаче това смущение е все още толкова близко до първоначалното единство, че този аспект също няма начало, както вие го наричате, но все пак ще бъде определено като „първата душа”. Така, че няма „начало”. Само един момент „сега”, който е по окръжност, след това спирала, флуиден и в постоянно движение. И началото и краят не могат да бъдат определени в тази Чиста мисъл. Защото в това схващане (перцепция), нищо не е линейно. В това схващане „линейно” е илюзия. „Време” е илюзия.
Тъй като в действителност не е възможно всичко винаги да е съществувало, трябва винаги да има начало за всичко.
На това бихме отговорили, че не съществува такова нещо като „наистина невъзможно”, когато говорим за Едното Чисто Съзнание, което обхваща всичко – Бог. Защото в това възприемане е само неограничената и безкрайна възможност. Защото в това възприемане е само безкрайността, а в безкрайността няма начало. Твоят въпрос е логичен само, когато се задава от линейно съзнание. А субектът под въпрос е нелинеен и безкраен. Поради тази причина „наистина невъзможно” не може да бъде ползвано във въпроса, защото „наистина невъзможно” принадлежи на линейността. „Винаги трябва да има начало”. Това отново е перфектно вярно, ако се мисли с линейно съзнание, но отново не може да се използва във въпрос, който се отнася за нещо, което никога не е започвало.
Чистата мисъл е чиста мисъл. Чистото съзнание е чисто съзнание. Няма начало, няма край.
Животът атеистичен ли е и без предназначение?
Винаги има предназначение, защото винаги има сътворение, а сътворението е предназначение.
Има ли интелигентен създател на сътворението и предназначението?
Има интелигентен създател и има предназначение. Всяка душа отразява (копира) Единият Чист Източник, който е интелигентен и е сътворение.
Защо тогава не може да се намери твърдо доказателство за съществуването на Бог и свръхестественото?
Има достатъчно доказателства за съществуването на Бог и свръхестественото във всяко кътче, в което някой реши да провери. Но този някой трябва да има очите, за да види какво гледа. Ако под твърди доказателства имаш предвид научни доказателства, отново – те съществуват, но не са достигнали до проявяване в колективното съзнание на човечеството във вашата времева линия. Що се отнася до свръхестественото, това е в процес на проявяване и ще дойде. Но когато свръхестественото вече ще може да бъде описано от науката, този тип доказателства вече няма да са ви нужни и няма да ги искате ( ). Ние нямаме отговор, дали научните доказателства ще докажат, че има Бог. Защото как можете да докажете онова, което не може да се докаже на себе си?
Wwc of 9
Нещо подобно изглежда. Това по-горе е обемно сегментиране на сфера за графични нужди (volume mesh).
По-близо е до звездата, около която обикаля, отколкото Земята е до Слънцето. Намира се в невидимия спектър на светлината. Има атмосфера, но жителите и се намират вътре в планетата, а не на повърхността и. Най-близката аналогия е, че се придвижват в нея (и общуват) както ние считаме, че електроните се движат в кристалната решетка на метал...
Затова я наричам "кристалната планета"
Нямам представа къде е. Някъде там из Вселената Но пък от нея би излязъл чудесен фантастичен разказ, ако имаше кой да го напише... Нещо като "Spin State" на Chris Moriarty и малко от "Планетата на Шекспир" от Саймък
Интервюта на водещи учени от нашето съвремие с Робърт Лорънс Кун
http://www.closertotruth.com/topic/What-Can-Science-Say-about-God-/41
Математици, физици, философи, Нобелови лауреати ...
Дали няма някой наоколо, който разбира от сакрална геометрия и би могъл да коментира звездния додекахедрон (додекаедър).
Звездният додекаедър се получава чрез изтеглянето на стените на додекаедър над ръбовете на полиедъра, докато се пресекат. Ако се "острижат" лъчите на звездния додекаедър, се получава следващата фигура - икозаедър.
Йохан Кеплер прави в своята "Мистериум Космографикум" изображение на Слънчевата система, в което вписва Платоновите тела (правилни многостенници) в сфери. Всяко от Платоновите тела е вписано в сфера и може в него да бъде вписана сфера, в която да бъде вписано следващото Платоново тяло. Сферите тогава са орбитите на планетите, а разстоянието между тях се определя от вписаното Платоново тяло. Така се получават 6 сфери, разделени от 5 Платонови тела.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Kepler-solar-system-1.png/220px-Kepler-solar-system-1.png
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/25/Kepler-solar-system-2.png/220px-Kepler-solar-system-2.png
Интересно е, че последователността от вътре на вън е - octahedron, icosahedron, dodecahedron, tetrahedron, cube. Сърцето на модела е октаедър - две правилни пирамиди, с основа четириъгълник, които са залепени за основите си. В естествените кристали това очертание се среща в диаманта, алума или флуорита.
Като елементи подредбата в модела на Кеплер е въздух, вода, етер, огън, земя. Сферите, които ги обхващат отговарят на Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн.
Ако Кеплер не се е опитвал да свърже Платоновите тела с и планетите, то подредбата би следвало да бъде
тетраедрон, куб, октаедрон, додекаедрон и икозаедрон
или в брой стени
4(+2) 6(+2) 8(+4) 12(+6) 20
Но да се върна на додекаедъра. Според Angel Heart
Този, който предлага додекаедъра да е елемента, от който са направени съзвездията, е Платон. Аристотел обаче не е съгласен със съждението, че на додекаедъра съответства етъра.
В съвремения свят се навърта някой си Дан Уинтер, чиято биография е труднооткриваема, но включва дипломиране по психофизиология и произход на езиците и работа за IBM, и графично моделиране в космическата лаборатория на MIT, че и езотеричните школи на Гюрджиев.
Според него - формата на вселената е звезден додекаедър. Причината е, че тази форма е идеална за претворяване във фрактал и също така е идеалния 3d модел на фрактално електрическо поле.
Дан Уинтър и формата на вселената
Тази идея не е чужда вече на астрономите. За сега те се съгласяват с Платон, че Вселената има форма на додекаедър. Ето български вариант (превод на статия) на тази научна теза:
Вероятно с достатъчно точни измервания с времето ще могат да потвърдят или отхвърлят тази теза и също да потвърдят или отхвърлят, че вселената е звезден додекаедър.
И така, ако някой има мнение по въпроса каква всъщност е формата на Фрактала на Вселената, ще се радвам да сподели.
Ето няколко съвета от Дан Уинтер как да преминем прехода 2012 (на английски)
clues
Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.
