• публикации
    3
  • коментари
    5
  • прегледи
    2755

За този блог

Мисли и фотография...

Публикации в този блог

carousel

blogentry-294873-0-50895300-1300732839_t

Минавайки този мост за миг почувствах ужаса и страха на местните в онези страшни 1998-1999 години. Сякаш виждах онзи Белград, който тогава бе кръвожадно бомбандиран и обстрелван. Видях всичките онези сиви и разрушени сгради, обсипани със зеещи черни дупки в пространството на мъртвото безвремие и безлюдие… Видях онзи Белград, който никога не бях виждала. Усещането не ме напускаше докато автобусът ни не стигна другия бряг. Веднага щом красивите паркове и сгради закриха този кадър, усетих облекчение, дори се обърнах назад сякаш за да се уверя че, всъщност това е само някакво странно усещане смесено със спомен, който никога не бях преживявала. Направих усилие да си върна съзнанието в реалността и повтаряйки на ум, че Белград вече живее в мирно време, се успокоих и оставих капките по прозореца да се стичат и да ме унасят в други спомени… мои си, истински, преживяни – спомени, в които нямаше черно-бели окраски вцепенени безпомощно от ужас и страх.

carousel

Не на страха!

И до кога така?!? До кога ще позволяваме на робската психика да ни държи в състояние на вцепенение? До кога ще бъдем безмълвни и безучастни наблюдатели на поредното насилие?!?… До кога ще позволяваме страхът да ни заслепява и да ни кара да се държим като самостоятелна клетка от един организъм! До кога всички ще се държат като „автономия" със собствени интереси, отричайки принадлежността си към този организъм?!? До кога всеки ще гледа себе си и къде по дяволите отива честта, благородството и човешкото достойнство? Защо при зов за помощ няма защитници и свидетели, а чак след инцидента около жертвата се появя ват /като лешояди/ тъй наречените "хора" – "човеци", които показват привидно съпричастие и съчувствие към тази жертва?!? Изпитвам погнуса от това масово поведение, за пореден път съм разочарована… Днес случайно станах свидетел на зверски побой над невинен човек и… Не чаках и не мълчах, и не стоях просто така… направих всичко възможно да предотвратя това престъпление! Не мълчете и не стойте безучастни в такива ситуации, можете да спасите човешки живот и честта си! Бъдете човеци и не позволявайте страхът да ви заслепи и оглуши!

carousel

blogentry-294873-0-51507700-1298580594_t

Мисли за замисляне.. всъщност какво повече притежават успелите 5% от провалящите се. Знаят тайните на успеха:

1. Поеми пълна отговорност за живота си

2. Постави си ясна цел в живота

3. Подготви се да платиш цената

4. Концентрирай се

5. Бъди експерт в своята област

6. Постави си план за постигане на целите

7. Никога не се отказвай!

8. Не отлагай!

„Пригответе умовете си за действие". Пътят към успеха не е равен, нито е бърз и лесен. Както в много други области и тук пътуването започва от твоя ум. Успехът първо се случва в ума, а след това се проявява и в живота. Трябва да вярваш в себе си, в твоите способности, в положения труд и особено в целта, която преследваш. Така подготвяш умът си не за мислене, а за действие. Добиваш ясен образ на целта си, развиваш стратегия, планираш работата, не жалиш усилия, средства, време и всичко, което се иска, за да постигнеш тази цел…