Премини към съдържанието

artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    15278

За този блог

poezia

Публикации в този блог

 

Да откраднеш откраднатото

"Уморена, изтощена, гладна хиена в парламента влизам аз в този час!" В една лютоарктическа декемврийска вечер къщата на Mушко беше пуста. Светеха само лампите на долния етаж. Вратата не беше заключена, както и мръсната входна портичка с мръсен над нея звънец. Мушко и Мушковица бяха в троянска вила на ядене, пиене и още нещо. С тях беше и Сладкият, често подкрепящ Мушко, когато след огромните дози уиски менте, изпитваше желание да падне напред по очи. Държеше го яко под мишница и не му поз

maiors

maiors

 

В Хамбург

Името на Хамбург буди усещане за космополитизъм. В действителност е един човешки град, в който се срещат и доста българи. Там живее една българка с немска фамилия, която предлага и залага работа на българки. Събрала е една група, с която се срещнах на новогодишно тържество в центъра на Хамбург, в един стъклен комплекс. Стоиш на някой си висок етаж и оглеждаш света отгоре като волна чайка. След тържеството, на което се яде като за последно сбогом, се формира трупата на пушачките. Лидер беше Драга

maiors

maiors

 

Костадинка

Костадинка се казва жената, която дойде на моето работно място в Германия. Аз приключих договора, а тя беше изгонена от предното семейство, при което гледаше баба. Казах и, че ще я посрещнем с новото за нея семейство. Отидохме на летището в Щутгарт и затърсихме Костадинка. Не се виждаше подобна осанка. Звъннах и и казах да застане на главния вход. - Добромира, аз не те чувам.. Ушите ми са заглъхнали от самолета... Къде си? - нареждаше тя, а аз се ядосвах, че обикаляме и не можем да се срещ

maiors

maiors

 

От: Домът

В един Дом за деца без и с родители, които не могат да се грижат за тях, се пенсионира шефката. На власт беше правителство, уж нечервено, та някои се сетиха за мен, че съществувам. Поканиха ме на работа. Приех, нали и аз съм човек. Бившата шефка след пенсионирането си замина при сина си в Канада. Постъпих в длъжност без речи, театър и поведение в стил "Вижте ме коя съм"! Не обичам подобни идиотии. Влязох в стаята си, заоглеждах атрибутите и седнах на стола пред бюрото. Видях

maiors

maiors

 

Един приятен ден

Беше време преди 2003 година и аз бях уседнал човек в България. Един ден, в който отидох на работа. Бях весела и щастлива, имах рожден ден. Великият 28.09. Облечена неофициално, с къса коса, високи токчета и леко зачервено лице. Вълнувах се, може би защото бях млада. Работех в нелош колектив, състуденти-млади колеги, възрастни лица, към които изпитвахме нефалшиво уважение. Работният ден започна както обикновено - кафе, цигара, леко сънно състояние - часът беше ранен. Обичайното ежедневие.

maiors

maiors

 

Разваленото месо

Разваленото месо " На Краличът стигаше да се повърне и мракът завчас щеше да тури непробиваема преграда между него и стражата. Но той фукна право към нея, мина като вихър между самите сеймени и отбягна напред. Стражата го спогна и улицата заехтя от стъпки и викове. Между другите крясъци чуваше се и дръгливият глас на пандурина българин: " Стой бре, момче! Ще хвърляме!" Но Краличът бягаше, без да се обърне назад. Няколко пушки изпращяха подире му, но го не зака

maiors

maiors

 

Пътят за Севлиево

Дойде време да се прибирам от Австрия. За моето място посредникът намери жена, на средна възраст, жадуваща да работи в бяла държава. До този момент горката е безработна, с три деца. Родила пет, но две починали. Мицка, така се казваше завалийката, беше ентусиазирана и с надежда за солидни пари. Пристигна с един куфар. Аз очаквах жената с радост - прибирам се. Поглеждах непрекъснато през прозореца, ослушвах се при всеки шум. Най-после посредникът я докара. Каква сърдечност, каква приветливост лъ

maiors

maiors

 

От: Столчето

В къщата на фрау Хених надникна сутрешното слънце. Двойките гълъби, обитаващи близките ахорни се раздвижиха и запяха ранните си бодри химни. Въздухът беше кристален, а той винаги е такъв по течението на Некар. На розовото декоративно дръвче пред стъклената врата на терасата жужеше създание. Трътлесто, шарено и вглъбено в работата си! Красиво, сладко и добро! Розите миришеха приятно, а живият плет на съседите беше окъпан в роса. На вратата леко се почука. Веднага се отвори и насреща си видях сп

maiors

maiors

 

Свинята

На хората избивали децата, по-важна тя била - СВИНЯТА. Но Коледата идва за разплата и ножът сам я резва под брадата... Източник: Maiors-моите стихове

maiors

maiors

 

София.Псалм

София.Псалм И вечно куче някакво лежи изопнато върху тротоара. И вечно котка някаква се шмугва по первазите на втория етаж. И вечно в парка се издигат паметници на герои, на светци и властелини. И вечно това улично движение, сганта убийци в ламарини, само веднъж един тролей най-кротко спря и рече: "Хайде, преминавай!" И вечно църквата е по-висока и по-светла тук, сравнено с другаде, а слабичък свещеник уговаря с млада двойка кръщението на детето им, и се шегува с него,

maiors

maiors

 

Разваленото месо

Разваленото месо " На Краличът стигаше да се повърне и мракът завчас щеше да тури непробиваема преграда между него и стражата. Но той фукна право към нея, мина като вихър между самите сеймени и отбягна напред. Стражата го спогна и улицата заехтя от стъпки и викове. Между другите крясъци чуваше се и дръгливият глас на пандурина българин: " Стой бре, момче! Ще хвърляме!" Но Краличът бягаше, без да се обърне назад. Няколко пушки изпращяха подире му, но го не закачиха, тъмнината го спаси...

maiors

maiors

 

Гурбет

Гурбет "Немците окаменяха на местата си.Те по всяка вероятност,приеха моя другар за някой новодошъл,не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание,колкото съжаление." Командироваха ни,двете безработни даскалици,мен и една кукла от българския град М,в Австрия.Командировка с цел работа за нас,а за фирмата две комисионни.Няма лошо,в чуждото канче не гледам,това е просто бизнес.Пътуваме за Залцбург,а там какво ли няма.То фонтани,то статуи,то алп

maiors

maiors

 

Марийка

Телефонът в къщата в Марбах позвъня. В ухото ми се накъса бърза българска реч. Беше жена от Южната част на милата ни родина, дошла да се грижи за дядо в инвалиден стол. Искаше да се срещнем до "ФБАНК" - така наричаше фолкбанк, близо до нейната работна къща. Отказах, защото не можех произволно да оставям баба Фрида сама. След няколко дни пред стъклената врата на къщата цъфна Марийка. Носеше лаптоп, дамска чанта и дълга коса, в която бяха забодени две фиби, женственост а ла 70-те. Беше щастлив

maiors

maiors

 

Аахен

"Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея Богу, да получа Раят, мисля,че Той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим. И мойта молитва се губи кат дим, и Господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото". В един слънчев, пролетен ден като днешния, при мен, на работата ми в един дом за сираци дойдоха трима люде със звездната мисия да ме освоб

maiors

maiors

 

Азът

Дълго се търсех,много се трепах. Страшно се сърдех,губех нелепо. После се мачках,криех,маскирах. Ялово бачках и се презирах. Галех си нерва,комплекси туширах. Сложна маневра,но АЗЪТ откривах. Злото аз гоних,с водичка го давих. Години се ронят в душевни наслади. Време ще мине,друго ще дойде. Всичко загива...генът си мой е. Източник: Maiors-моите стихове

maiors

maiors

 

София.Псалм

София.Псалм И вечно куче някакво лежи изопнато върху тротоара. И вечно котка някаква се шмугва по первазите на втория етаж. И вечно в парка се издигат паметници на герои, на светци и властелини. И вечно това улично движение, сганта убийци в ламарини, само веднъж един тролей най-кротко спря и рече: "Хайде, преминавай!" И вечно църквата е по-висока и по-светла тук, сравнено с другаде, а слабичък свещеник уговаря с млада двойка кръщението на детето им, и се шегува с него,

maiors

maiors

 

Пътя за Севлиево

Дойде време да се прибирам от Австрия. За моето място посредникът намери жена, на средна възраст, жадуваща да работи в бяла държава. До този момент горката е безработна, с три деца. Родила пет, но две починали. Мицка, така се казваше завалийката, беше ентусиазирана и с надежда за солидни пари. Пристигна с един куфар. Аз очаквах жената с радост - прибирам се. Поглеждах непрекъснато през прозореца, ослушвах се при всеки шум. Най-после посредникът я докара. Каква сърдечност, каква приветливост лъ

maiors

maiors

 

Импортееед

В собата на кмета побира се чета. Сто бутилки"Импортед"- всичко,бако,е наред. Надарена секретарка, зълвата на ексдругарка, бълва маркови мезета и подкарва чалганета. На синия с халби бира "Чорбаджията" с "Везира" тъмни сделки си кроят- милиарди да броят. Ташко,бейският наместник, уж прелиства евровестник. Яшко бърше очилата, все Декадата пресмята. В ъгъла Близан и Шушко дебнат не

maiors

maiors

 

От: Призвание

Вярата в доброто От малко семенце те аз отгледах и поверих те на земята- да си вечна. Поливах те с дъжда, рисувах те с дъгата... Като порасна и се показа на света те милвах с вятъра, завивах те с нощта и топлех те с душата си... Използвах всичките си сили и авторитетни бурени плевих, за да си чиста и неопетнена. И никога в морето не те захвърлих, защото ти си закодирана в човец

maiors

maiors

 

Рап за дядо

А сега давай, а сега стой. Май се надяваш,а не си свой. Слушаш депутата-сякаш си пиян. Що са ти децата в чужбина?По план? Пенсията малка, стажът ти голям. Държавата жалка, мафията срам. А сега в Атака.По-добре не става. А сега пък чакай, нещо се задава. Свестните прегърнал, Господ е отсъдил: Пропасти се пълнят най-добре с присъди. Пенсията малка, стажът ти голям. Държавата жалка, мафията срам. Източник: Maiors-

maiors

maiors

 

Свинята

Свинята Живяла някога у кочина една оядена,безчувствена свиня. Забравила,че ножа съществува тя смятала,горката, да векува. И мислела се даже за царица, отказвайки да хапва проста трица. С напитки и мезета най-отбрани и давали на воля да се храни. Разглезила се нашата царица: дебела,тлъста,едра хубавица и стигнала дотам,че озверяла, прости ми, Боже мили, хора яла... Добила от това голяма сила, тя своя цвят по ноти променила. От розова превърнала се в с

maiors

maiors

 

Тъмнината

Тъмнината "Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах, а креслото си преместих срещу моята врата, за да проследя по-лесно всички митове известни и на птицата зловеща тайната да разбера. Тайната на тази странна птица аз да разбера. Смисълът на Вечността". Има една жена в Марбах, обича черните дрехи, с черна коса и очи е, и лицето и е тъмно, с кафеникаво отражение. Шеф на литературния архив в града. Семейна, с един син. Къщичката и е снежнобяла. Тази госпожа живее самотно

maiors

maiors

 

Снимката

Снимката Главната героиня е единствената дъщеря на бабата, която обгрижвах в Марбах. Алмут се казва, на средна възраст, с бели косми вече във втвърдената и небляскава коса. Висока, с дълги крака, големи ходила, с некоординирани движения. Лицето и нито светло, нито тъмно, както и очите - тъмен теменужен цвят. Усмихва се небрежно, искрено, леко изкривено; понякога и е много весело, смее се и заразява околните с жизнен смях. Работи алтпфлегърин, държавна работа със стари и болни хора. Има

maiors

maiors

 

ЦЕЛУВКА

Една целувка падна на асфалта, опърлена от ледения дъх на някакъв си Нарцис. Подритваха я минувачи, крачещи забързано за някъде. Открих я в локвата на безразличие и самота да плаче жално със увиснали крила... Но чудо стана, в миг един, окъпана във собствените си пречистващи сълзи - отново полетя... Намери своя принц и кротичко заспа на неговите устни.

maiors

maiors

 

От: Сиртаки, узо и още нещо

"Тъй буен, див и гъст бе тоя лес, че помня ли го, цял ме мраз побива: при грозний страх, с кой пълни ме до днес, смъртта дори едва е по-горчива, но зарад благото, кое добих, ще кажа що видях в таз местност дива". На печалба сме в Гърция. Предпочитана от много хора по света страна за почивка и изкефване. Баналната история - навалици и смрад! Аз, моят съпруг и пътните чанти! Сравнително малко пътници; няколко български "невести" на повехнала невестинска възраст и двама, трима гръц

maiors

maiors

×
×
  • Добави ново...