• публикации
    51
  • коментари
    48
  • прегледи
    27161

За този блог

Свят широк,пътища много....

Публикации в този блог

Шери

Очакване.

Песента е една.

Но в различна тоналност

пее всяка душа,

облича в думи реалност.

Всяка дума трепти,

рекушира в сърцето,

отразява очите ти

и повтаря се в ехото.

Всяка дума пламти

и прогаря пътека.

Ти по нея тръгни-

с любов чакам за срещата!

Шери

Изгубва се в твоето синьо-

окъпана с нежност и страст,

избухва в безкрайни викове

в ръцете запазили цялост.

Изгаря с усмивка на устните,

изпълнена-с твойта любов!

Изгрява в съня ти-пристъпваща,

с тяло жадно,самия Живот.

Изпълва те с вяра и обич,

слива се с твойта душа,

умира,а после ражда се-

за теб и с теб- в безкрайността.

pic10.jpg

Шери

Преди.

Облече ме в обич,

обу ме с надежда,

с чудо наметна ме

и прегърна горещо.

В светлина ме обля,

тишината разпръсна,

подаде ръка

за остатъка в пътя.

Събори стени,

прогони страха......

Събуди ме приятелю-

преди сълзите да тръгна.

Шери

Пак в миналото раждаш се,

прегърнал болка.

Пак викове изваждаш-

като тъмен облак,

пред слънцето поставен-

да избегнеш огъня

очите ти опарил...

Пак искаш да приема,

че пътя е един.

Че няма друга схема

освен разруха,дим.......

Ще искам ли да бъда

цветната дъга,

захвърлена на пътя

на твойта самота?

Ще мога ли да раждам

усмивките в деня,а нощем

да прогонвам кошмара от съня?

Не знам какво ще избера.

Но днес съм с теб.Сега!

Шери

Когато плача.

Когато плача за теб,

сълзите рисуват

цял свят,резделен

от безцветни преструвки.

Когато плача за теб,

луната и слънцето

се прегръщат с надежда,

че има път за завръщане.

Когато плача за теб,

сякаш прегръщам те

и света занемял,се къпе

в цветните сънища...

Шери

Наперено казваш:

Чисто и просто-Живей!

От купон на купон,

на бедите се смей.

На гребена на вълната

превземай морето,

от върха в планината

докосвай небето-

простора бъди!

Вложи от сърцето

в игри и мечти,

спомени трупай

за последните дни...

Тихо нашепвам:

Живей просто и чисто!

Дишай свободен от завист и злост,

забрави,че в света

си временен гост.

На всеки дарявай

обич и милост,

без хляб не оставяй

нищо,що живо е!

Пази си душата

чиста за дните,

когато пристига

онази,сърдитата...

Чисто и просто....или...просто и чисто..

Живей!

Шери

Може и така.

Един срещу друг изправени-

гледам те с презрение!

Очакваш ти наздравица

в стая пълна с напрежение.

Мълчиш и чакаш с нетърпение

от тебе жадна да отпия,

да ми покажеш път-забвение,

от самотата да ме скриеш.

Въпроси никой не задава,

но отговорът ще си Ти!

От прахоляка аз ще те избавя-

от спомена,бутилчице ме отърви!

Шери

Спомен

Стоиш пред врата

насред нищото.

Налазва те страх

от преглъщани истини.

Мисълта те поглъща

за скритото "там",

но не можеш да тръгнеш,

да се видиш "отсам"

Стоиш пред вратата,

копнеещ за нищото...

дали "тук",или"там"

бъди просто истински!

Шери

Къде си родена?

Кое е твоето начало?

От Бога ли си сътворена

или в човешкото мечтание?

Коя си ти?

Какво те провокира?

Начало ново,след нечакан край.

Душата режеш....Ту секира,

ту лек си в сълзите порои.

Кога,къде,коя...Въпроси.

А истината е една-

чувството покоя носещо.

След теб остава радостта!

Шери

Погледни се.

Колко си хубава!

В усмивката денем

и нощем в съня ми.

Погледни се-

не си никоя друга,

а моя Ангел

по пътя на сбъдване!

Запомни се в своята същност-

искрящо-бяла Любов!

Прегърни я не само външно-

Тя е сърцето на твоя Живот!

Шери

За теб,обич:))))

Знаеш ли как ми се иска

да прикова времето

докато намериш усмивка?

Знаеш ли как ми се иска

да съм онази,Шива,

и с всеки жест да отварям врати

пред сърцето ти?

Знаеш ли как ми се иска

очите ти с моите да разменя-

само за миг,в който вечност живее,

и така да се видиш

докато те слушам немееща.

Знаеш?И знаеш,че искам

онази диря в небето

от полета ти рисувана!

Е,не чакай-лети обич,неримувана!

Шери

Сън..

Събудих се от плясъка

на крила прегърнали вятъра

Луната се криеше не много далеч-

зад черешата посадена от дядо.

За цигара помислих,

с горещо кафе,

но останах в леглото...

при топлината.

Сама съм...с едно

мълчаливо море,загубило

поредна русалка.

Събудих се.

Приласкана от мъжки ръце,

от устни за моите жадни

Луната ме чака на терасата

днес...но оставам

в легло от жарава!

Шери

Без име.

Моля те,напиши ми писмо.

Онова премълчаното.

С всяко "ако" и "защо"

дето болка разравят.

Напиши и чуй мойта песен-

за дъгата в зимния ден,

за рая в ада пренесен,

за света от белИ сътворен.

Ще разкажа как Бог заиграл се

и създал безброй чудеса-

за всяко намерил душата

със сила да носи товар.

Е,забравил търпение,вяра,

но им дал свобода

да знаят,дали чудото тяхно

е ад или рай за света.

Хайде,напиши ми писмо.

После сам прочети го.

Ще видиш как с "ако" и "защо"

малко чудо за теб сътворил си.

Шери

Възторжено.

Застреляно щастие,

порив забравен,

мечта пренебрегната,

полет продаден.

Не казвай,недей!

Не е ежедневие!

Пустиня и студ..

не е задължение!

Покоят е нужен

на мъртви души.

Възторгът е избор!

А пламъкът-Жив!

Шери

Невидимо.

Какво да ти кажа...

когато се плаша

от повей на чувства

дори....

Какво да ти кажа...

когато по плажа

морето крие

следи..

Какво да ти кажа

когато багажа

отвън пред вратата

стои...

Какво да ти кажа...

Душата ми плаче

за онези скрити

следи.

img_184503_172141_b.jpg

Шери

Студено.

Студено е...

Слънцето дали през

облаците ще пробие?!

Вятърът тревожен е...

има ли все още "Ние"?

Бяхме...

в бездната на ада,

рушахме портите на рая,

живи, силни - непознати...

И все пак - "Ние" бяхме....

Студено е...

В душите носим,

дали на заем или подарени -

любов и милосърдие,

и косъм

благородство.

За да останем НИЕ.

Шери

Следобедно.

Понеделник.Най-трудният ден от седмицата.Цяла сутрин мих и чистих след олелията през почивните дни.Времето едва се точеше за разлика от градусите,които за броени минути достигнаха +35.Това е любимият ми сезон,любимите температури,само да не бях на работа!

В парка бе абсолютно празно.Подхванах игра със слънцето-кой ще издържи по-дълго на едно място.Глупаво,но ми доставяше удоволствие илюзията,че то бяга от моята издръжливост.

В един такъв момент,когато бях грабнала стола,за да го преместя на по-слънчево място се появиха клиенти.Мъж и жена-около 25-30 годишни.Красива двойка!Избраха сенчеста маса и се настаниха,като жената не спираше да говори.До момента в който им занесох поръчката.

В това мъртво време ми се сториха много по-привлекателни от прекъсната игра,така,че седнах недалеч от тях.Всъщност достатъчно близо,за да наблюдавам движенията и мимиките,но без да чувам разговора.Тъкмо се настаних и се случи....

В началото съвсем леко го докосна-като да докаже на себе си,че е истински.После...впи се в него горещо,жадно.Малки капчици свежест заблестяха в крайчето на усмивката,два реда белота с нежност потънаха в чуждото бяло.Капки пот се спуснаха по челото,като извинение за нарушената цялост.Бързаше.Съревноваваше се със слънчевите лъчи промъкнали се край опиянените устни.Дори появилият се изневиделица лек ветрец не успя да се промуши между тях..

-Скъпи,свърши.Хайде да тръгваме-това е само клечката.

Усетих,че се усмихвам изхвърляйки опаковката от сладоледа.

Шери

Начин на обичане.

Тежи.

Като камък на шия.

Кълве от душата

и няма насищане-

ръката протяга,

сякаш просия е....

да опустее всяко обичане!

Дълг..задължение...карма..

писта,рали,засичане.

Камък обърнал колата-

задължително безраличие.

Сълзи,самота,изневяра-

атрибути за обличане.

Гума след молив минава-

да изтрие отличие.

Дом,семейство,вричане...

Живот.

Е*и му мамата

и давай да се обичаме.

Шери

Минало.

Нали помниш градината с дракона?

И горящата роза....и охлюва

скрит в бездиханност от ужас,

с кована ограда и .......

минавам пътеката стръмна,

след мене се стича земята

окаляна в моите сълзи..

Сама ще те стигна и върна във замъка.

Ще влача торбата

със спомена,

връщан безкрайно на лента -

оназ осветена от драконов огън.

Там съм.В градината.

Късам букета

забравен от минало-

събирам си тръните,

горделиво изхвърлени,

а толкова нужни....да знам че съм жива.

Шери

......

Отрежи ми кило.

Метър,метър и двайсе.

Ще я ползвам за час.

После?После не знае се.

Току виж ми дарила

и крила и небе,

или сенките скрила

зад реката-в дерето.

Може би и уроци

няколко ще предаде-

как да мина трънаци

с усмивка в сърце...

Казах вече!За час.

Току виж взема свикна....

Де е мойта Душа ли?!??

Май по пътя затрих я...

Шери

................

С този сън когато се сливах

ти дори не си предполагал

за света,облечен в отричане,

за мъгливото бягство.

В този сън,когато умирах,

ти се раждаше с ново дихание.

Където си-аз вече преминах-

затова слушай сказание.

Не раздирай гърдите си с викове.

Не хули Бог или Дявола.

Не размахвай юмруци в нищото.

Не прибирай излишна емоция.

Просто дай криле на кошмарите,

сълзите в потоци пусни,

събери се с душата си....

с познание високото качи.

Шери

Прибирания.

Прибира се Времето

с властно величие-

неподвластно на бремето

на душевни безличия.

Прибира се Времето

нарамило спомен,

със старо прозрение

за сила на полета.

Прибира се Времето,

привидно прибрало

остена на бремето

от минала цялост.

Прибира се Времето...

Във вечност бездомна

създало безвремие

за търсещи Огъня.

Шери

Нова глава

Прочетох те

от край до край...

Затворих, после почнах

отначало -

с търпение и нежност,

страх, че нещо

ще пропусна, неразбрала.

Намерих топла обич, самота,

сълзяща в миналото рана,

с доверие протегната ръка

за среща нова, с любовта.

Затворих... и горещо те прегърнах.

Бях сигурна в това -

за мен не си

отворената книга!

И всеки прочит нова е глава!

Шери

Дали не мислиш,

че ще взема сега

да те ухажвам-

на парцали да мигам,

да въздишам

по твойта снага

и да чакам да видиш?!??

Дали не искаш от мен самота-

тих разговор нощем с луната,

изгубила нейде съня

до прозореца да те чакам?!??

О,Боже!Наистина е така!

Мило-за игри няма време.

Което искам-взимам сега!

Живея днес,не в бъдеще време!

Шери

Дали знам?!?

Пак питаш какво е отричане.

Ще опитам да ти разкажа...

То е...като безцелно тичане-

няма знак за посока.

Най-силното твое желание,

стремежа-кръвта ти раздвижил.

Невъзможният писък,стенание

от изучено безразличие.

То те държи като котва

сред пустиня от спомени.

В сивотата преди мрака-

там където бездомен си.

Дали знам какво е отричане?

Не.В деня съм....все още.

Но послушай вечната скитница-

не отричай безлунните нощи!