Древните българи "траки" никога не са се наричали!
Наричали са се Дедите ни Бали (Три Бали) / Бъли на името на Бал / Бъл Богинята на Светлината. Наричали са се и БълГари / БълАзгари, по късно Пелазги.
Наричали са се Мизи / Мъзи на своята Богиня Майка Ма и нейния Божествен Аз –Ма Аз.
Наричали са се Одриси О ДарАз - Одарените Азковци.
Наричали са се Беси / Ба Ази, хората на Божествения Аз.
Наричали са се Гети / Готи - хората на Богинята на земята Ге / Гъ.
Но никога Траки не са се наричали.
Името траки е използвано много по-късно от гръцки летописци, хилядолетия след Древнобългарското първоначалие на Древнобългарските племена. Траки е изцяло гръцки термин, като няма никакви други археологически или лингвистични доказателства, че са съществували траки и тракийски език. Според историка проф. Петър Детев местната българска етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му поколения, като пак повтарям, терминът Траки е гръцко нововъведение без покритие в местните ни обичаи, традиции, духовни ритуали, език и географски понятия.
Ето защо да продължаваме да повтаряме като папагали името Траки наместо Българи е кощунство спрямо българската ни родова памет! Траки като наименование започва да се употребява само няколко столетия преди новата ера, и то от гръцки летописци без да се свърже този нововъведен термин с определен народ или език. За значението на името Траки и до днес се спори и няма единно или въобще някакво виждане по този въпрос. Както посочих по-горе, племената, който днес се сочат като „тракийски“ са с български наименования и в съответствие с Древнобългарската първа човешка духовност на почитание на Великата Богиня майка и нейния син Бога на Човешката душа Ази / СебАзи. Дедите ни са назовавали Богинята с много имена, едно от които е Та или ТаРа (Тази Ра със значение Земната Богиня Ра). Ето защо в латинския език, възникнал въз основа на Древнобългарския първи човешки език, се установява думата тера със значение земя, земен. Земни (ТаРа-ки, Та-Ра-си, Етруски) започват да се наричат някои скиталчески племена, тръгнали от днешните български земи и отправили се на запад. Тези отправили се на юг и изток започват да се наричат: травси (Омир говори за тях в своята Илиада), търки, турки, траки. Тези отправили се на югозапад започнали да се наричат Тореги (Туареги). Това са били все скиталчески български племена, разселили се по света, но в много по-късна епоха от възникването на Древнобългарските първоначални племена. У нас запазени думи с корена ТаРа са: търчи, търкаля, тропа, туря, трака – всички тези думи са свързани с придвижване по земната повърхност и показват скиталческия характер на наименованието Траки – хора, които са се придвижвали по земните пътища с каруци. Това смного по-късно възникнали наследници на Древните българи, които са изоставили уседналия си начин на живот и привързаността си към земята и са тръгнали да скитат по света. Подобно на названието Траки е и названието на Скитите – скитащи Древнобългарски племена, основали Близкия изток и продължили към Азия. За липсата на древност в името Траки говори и липсата на тази дума в географските наименования на Родината ни! Няма нито една планина, река, равнина, древно селище, коетo да има в корена си думата Трак! Нито една!
Но за сметка на това имаме:
- БалКан - планината (кан) на Бал, Древнобългарската Богиня на светлината и кръстница на Българите.
- Хемус (ХъМаз) - Дъхът (хъ) на МаАз, Божествената Майчина същност (Маз/ Мъз / Миз) Днес Тракия е едно много съвременно наименование на част от Южна България. Което някои повтарят като папагали.
Македония е също географско понятие на местност, а не отделен народ. Не бъркайте местностите с хората. народът е един Български, езикът е един Български, местностите са различни.
Тракия е днешно географско понятие. Някога не се е наричала така, но Българите пак там са били. А реката им Марица е кръстена на Древнобългарската Богиня МаРа. Другото древно наименование на Марица - Хеброз пак е Древнобългарско. БаРа е наричана Прамайката, бабата и Първоначалната създателка на човешкия род, Бабата Богиня или БаРа / Пра / Про / Пре се среща като представка във всички днешни човешки езици, възникнали въз основа на Древнобългарския първи човешки език. Божественият Аз / Божествената същност на Прамайката на човечеството е БараАз, което днес е останало в езика ни като като личното име Борис. ХеБрос / ХъБрАз е Дъхът (Хъ) на този прастар божествен аз. Народът ни в древността е бил високо духовен и е живял в пълно единство с Богинята майка и създадената от нея природа. Така например всички подземни и надземни храмове в Южна България водят началото си по отношение на духовната си символика от Древнобългарските светилища на Северозападния Балкан. Бикът или по-скоро нареченият Тор - вид бик разпространен в най-дълбоката древност на България, се среща като череп в Регионалния исторически музей на Враца.
Запазените горни части от черепа заедно с рогата ясно показват, че те са служили именно за носене върху главата на жреца на Богинята майка и са имали свещено значение за Древните българи на Северозапада Балите - хората на Бал / Бъл Древнобългарската Богиня на Светлината и кръстница на Българския народ.
Торът е бил обожествявано животно още в най-дълбока древност от Балите / Мизите обитателите на Северозападна България в най-ранната човешка история. Не случайно и до днес Кукерите, запазеният днешен образ на Древнобългарските жреци на Богинята майка на народа ни, са надявали на главите си черепи на Тор / Бик. Ето защо и бичата глава се е превърнала в символ на власт и могъщество в последващи български и не само български гербове, храмове и др.
Самата дума Тор е свързана с едно от наименованията на Древнобългарската Богиня Създателка на Земята и живота на земята - ТаРа. Това име Дедите ни са разнесли по света, като то се среща в езиците, възникнали въз основа на Древнобългарския първи човешки език: Латинския, Френския, Английския, Испанския, Италианския, Гръцкия и др.
При разселението си около земята и заселването на цялото земно кълбо, Древните българи, родоначалници и на траките, и на етруските и др., са разпространили със себе си и своята Древнобългарска първа човешка духовност. Това е духовността на Богинята майка, нейния син Бог СебАзи, Бог на Човешката душа и техните жреци, самите те хора с магична мощ и древни знания, за което свидетелстват останките на създадената от тях каменна цивилизация по цялата земя. Всичко обаче е тръгнало от Северозападния Балкан, за което свидетелстват и най-старите исторически находки по тези земи.
- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1222148984571389&set=pb.100003288970327.-2207520000.1542132309.&type=3&theater При Древните българи смъртта се е празнувала като Възсъединение с Богинята и Нейния Божествен дух, а раждането се е оплаквало, поради предстоящите житейски изпитания на душата. Навсякъде по земното кълбо, където дедите ни са се разселили, напускали Рая на днешните български земи и заселвайки континентите, те са разнесли своята Древнобългарска първа човешка духовност. Дедите ни са били просветлени мъдреци и мистици и са се отнасяли към смъртта като врата към друг, нематериален живот и преход за следващото физическо прераждане. Ето защо те са имали специални ритуали за опяване на умерелия, подаване на храна за Богинята майка, която ще прибере това тяло и ще се погрижи за следващото, и така нататък. И до днес са запазени Книгата на Мъртвите на Древен Египет и Тибет, отзвук от Древнобългарската духовност, която е подготвяла човека за достойна среща със смъртта и преминаване отвъд в Божиите селения. Древните българи са почитали смъртта като начало на нов живот и са празнували при смърт, а при раждането на дете са плачели, защото са знаели, че всяка душа се преражда отново и отново докато не научи своите Божествени уроци. Ето защо у нас и до днес са запазени обичаите на раздаване на храна при погребения, а на 9, 20 и 40 дни душата се почита със събиране на близките й и отново раздаване на помен. По този начин се улеснява нейното завръщане в Божествения свят за упокой и следващо ново прераждане.
Свидетелство за това, че дедите ни са празнували при погребения е и намереният най-древен гроб на Древнобългарската жрица край село Оходен, Врачанско . Скелетът е на 7800 год., а намерените останки в гроба свидетелстват, че на погребението са пирували, а след това останките от пира са хвърлени в гроба и заедно с тялото са запечатани във внушителна за онази епоха (Бронзовата) дървена постройка. Тези пирувания са били в чест на Богинята Майка, а също така и за плодородие. Докато учените внимават за "кариерите си" и заплатите си от народната софра, а не за Истината за Древните българи, то нещата в науката ни са такива, каквито са в момента. Всеки носи Личната си отговорност пред своя народ - който е лъгал народа си, докато в същото време е ял от хляба му, трябва да се сблъска с неминуемите последствия! И тук трябва да отправя едно предупреждение - не си мислете, че радетелите за "Тракийска" България, за траките "родоначалници" на българите не са финансирани отвън! Те подготвят отцепването на "Тракия" от България, така, както например Македония беше отцепена преди години. Създаването на нов етнос "траки" който да претендира върху нашата Българската история, а междувременно да я предаде в ръцете на съседите ни все "траки"! В политиката на Европейския съюз вече е заложено създаването на регион Тракия като самостоятелна административна единица. А на територията на нашата страна действат много „тракийски“ дружества, които са финансово добре подплатени. И всичко това на фона на старателното избягване на думата „Български“ пред която и да е тяхна дейност, та дори и пред названието на родните ни исторически музеи. Те вече не са „български“, те вече са само регионални! Ако не вярвате, идете и Вижте! - http://aliya.blog.bg/history/2015/10/13/koi-krie-drevnobylgarskata-ni-istoriia.1399121
- Алия Ошо
0
