Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    38146

За този блог

Блог за поезия и проза.

Публикации в този блог

 

От: Писмо до Америка

Адрес: Америка. Небраска. Ла Виста Пиша ти от село туй писмо, мили сине, майка ти почина! Взе да вехне, де да знам защо, от деня, когато ти замина. И до сетният си земен час все за тебе, синко скъпи, пита, сълзи лейше, плачеше на глас и не спираше да ме разпитва. Утешавах я, че си добре, че уж те мързяло да ни пишеш и поръчал си да кажат, че по Великден може да си дойдеш. Майка ти така и не разбра, че от две години твойте кости са погребани в Америка, че затуй не идваш ни на гости. Чедо, аз сънувах те нощес, пеленаче малко още беше. С майка ти надвесени над теб гледахме в захлас как сладко спеше. Мичето на чичо ти Иван дъщерята се омъжи вече, но къде, ти питай ме, не знам, казват било някъде далече. И момчето било е от сой, много будно, учено – богато да зарине целият ти бой можело с пари, книжа и злато. Но шушукат бил е хаймана*, прах развий на бащино богатство и развратник долен при това занимаващ се с сутеньорство. Друго ново няма, сине , и, и защо ли пък аз да ти пиша, като няма да ме чуеш ти, за какво ли време си да губя... Нямам никой, никой нямам, сам съм! Няма нийде ни една душица, чедо, да поплачи и за мен да пролее и една сълзица... Кучета го яли тоз живот, като теб те няма тук при мене... Кат дърво без корен и без плод ще кукувам, сине, тук без тебе... Сбогом и почивай в хладен гроб! Иде майка ти, ти посрещни я с радост като чакан дълго гост и следсмъртно, скъпи, прегърни я... P. S Ти прощавай, рожбо, че не мога още да ти дойда аз на гости! Източник: Писмо до Америка

hrodopski

hrodopski

 

Докато сърце тупти

Застинало в гримаса вкаменена, в безмълвие суетно ни за миг не трогва се сърцето ти студено. Стоманено студен е твоя лик. Чете се в погледа ти твой досада и устните в усмивка не цъфтят. Надеждата потрепващо догаря – пустинно мъртъв е за мен светът. За сбогом не отронваш нито дума, обет си дала сякаш да мълчиш. Дърво и камък, скъпа, ще продумат, но не и ти! Безмълвно все стоиш. Душата ти за мене не милее, за моята любов не я боли, за чувствата горещи тя немее, зазидана зад каменни стени! В живота много болки аз преглътнах, но тази болка много ми тежи! Във мене тя последна ще заглъхне, докато тя сърцето ми стопи!... 29.04.2012 г. гр. Куклен

hrodopski

hrodopski

 

Автобиографично

Аз нямах в живота си нищо, ни капчица радост, ни смях. Съдбата лиши ме от всичко, в неволи и болки живях. Тя рано прекърши крилете и порива бледен и плах. Не литнах, но нивга в нозете на никой позорно не бях. Не скланях покорно главата пред чуждата воля и власт и не, не целувах ръката е угода на някого аз. Смирено, макар и да страдах, аз никога на колене за милост и прошка не падах, не молих до днеска поне. Житейският вихър отнесе последните мои мечти, съдбата навеки оплете душата в нерадост – мъгли. Живях в несгоди и бедност кат жалък – нещастен бедняк, макар че работих усърдно, не спастрих и калпав петак. Все щедро раздавах труда си, не търсих отплата и власт и вместо парични облаги разбивах живота си аз... Но моята обич човешка за тебе, Родино – била, за твойте простори и днеска бленува несретна душа. Във стихове бледи възпях те със обич синовна и страст. Горещо жадувах, копнях те във бляскави сънища аз. И нощем кошмарно сънувах теглата на твоя живот. Съдбата ме още вълнува, съдбата на моя народ. Животът му тежък проклинах – безправен, омразен- жесток. Със болка помътен съзирах му чистия извор дълбок. За него и тебе, Родино, бездарно, но искрено пях, горчиво кат пиво пенливо аз стихове бледи редях. Глупак е, знам, някой ще каже, а може би и прав да е. Глупак е тоз, който не знае да лъже, да мами – краде! Да любиш народ и родина отдавна е веч демоде. Синовната обич загина, издъхна под нечии нозе. Родино, обичам те, мила! Обичам Родопа – Пирин, полята на Тракия китна, ухаещи сладко на смин.... В живота аз нищо си нямам, но имам родина и Крез съм на светли простори сияйни, на плодни полета безкрайни- богат съм.... Не плача и нито проклинам съдбата за жребия лош... Щастлив съм, че вместо угодно ръката на нечия подла душа целувам покорно земята на моята родна страна....

hrodopski

hrodopski

 

Спомен за Мария

В памет на момичето, загинало през лятото на 1988 година при инцидент с делтапланер. Ти беше осемнадесетгодишна девойка с руси свилени коси, бе в китна пролет цъфналата вишна и свежестта на росните треви. Ний бяхме влюбени в теб, Мария, от всички, може би, най–много аз. Защо ли трябваше от теб да крия, Мария, моята любов тогаз. За полети в безкрайните простори копнееше все твоята душа, във сините лазурни небосводи желайше волно да се рее тя. Във клуба те приехме най-радушно и пръв учител, мила, бях ти аз. Момиче бе ти умно и послушно и стана в полет по-добра от нас. Високо носеше се в синевата все делтапланерът ти лекокрил - кат птица над баири и полята и плавно, и свободно се е вил. И помня онзи черен понеделник, кога се с трясък в урвите разби, все онзи твой фатален понеделник, що пламъкът във тебе угаси... Но ето, в състояние на полет душата ти остала и до днес и всяка ранна, пъстроцветна пролет със птиците прелиташ ти при нас... Ти беше осемнадесетгодишна – момичето със дългите коси, което в прелест девствена и чиста сияйше ярко в пурпурни лъчи...

hrodopski

hrodopski

 

От: Николова жалба

Трета нощ как свиря на цафара в сянката на сънните липи. Гася люта болка – рана стара със в душа напиращи сълзи. Някога във тази пустош глуха сред глогинки, бурени – трева нейн дух зазидан беше тука във зида на бялата чешма. Трите нощи моята цафара в горест плака с мене до зори, дълго моли се, напразно чака лъчезарна да се появи. Тази нощ със менци на чешмата ще ли тя да дойде за вода, призори огряна от луната да умие белите нога? Аз ще се опивам от далече на невижданата красота. С радост, че дочакал съм най – сетне дамата на своята душа. Третите петли са вече пели – не ще дойде – няма за кога. Хей го Слънчо стяга златни впряги да пробужда сънната земя. Може би сред райските градини тя забравила е веч за мен. Обич, радости са сякаш били сал миражи и несбъднат блен. На поляната русалки мили се задяват – вземат ме във плен. Вий сестрици палави - игриви й носете поздрави от мен. Нека знае, че я аз обичам и, че няма да й изменя и до гроб сега се аз обричам все да свиря в тази пущина... 12. 03.2012 г Източник: Николова жалба

hrodopski

hrodopski

 

От: Писмо от бати ви Стоян

Тук съм, на и булката е тука, закъсахме го с лука, тука на пазаро. Пусти прекупвачи бутнаха цената. Угни ни зарзавата, не остана листо да напиша писмо. Сите богоизбрани няма ги при нази. Прости сме с жената - лустрото им ни е чуждо - умирисали сме се на лук... Футбол - мутбол - дявол знай к`ви ли ще ги надроби дядо господ от небето - пък и не ми си играй ... Прощавайте момчета и девойки вече – май че писаха ни двойки. И дори добре ний да играем, никой пак не ще да смаем. Ще ме мернеш, ще ме зърнеш в пущинаци сред полето, педи две език изплезил - все загледан към небето. И се моля и се мая: "Боже - може, ако може, нека не вали до края , и арпата,ечимика - казълджата, ний еднъжка да ожънем - сетне и неделя да вали... Връзката ни е модерна и възможността е безмерна, но там нейде под небето, виж, немей сърцето - осиротяло. Боже, може и да може слънце да огрее - опостяло, опустяло му теглото – потеклото... Пиша - бриша, що да сторя, нищо не излиза, като за пред кума, на писмото лустро му не стига, не ще и дума нищо то не струва, затуй аз не пиша (получих ги писмата). Хайде поздрав от махалата. Източник: Писмо от бати ви Стоян

hrodopski

hrodopski

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.