Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    38171

За този блог

Блог за поезия и проза.

Публикации в този блог

 

За теб не плаче

По нов път, ако решиш да тръгнеш, недей си взема сбогом, моля те недей! И ако от сърце си ме изтръгнеш, стори го щом за мене вече не милей! Обичах те горещо – всеотдайно, за теб живях, но ти със мен се подигра, творях и пях, уви било напразно, било е само то приумица - шега! Върви, не спирай, моля те махни се, иди си, за тебе няма да тъжа! Туй дето в мен гореше угаси се, за теб не ще плаче вече моята душа!

hrodopski

hrodopski

 

От: Прости ми

Прости ми ти...Прости! Душата ми се моли, душата на дете и скитник стар. И че за теб тупти сърцето в неволи, сърце във огненочервена жар... Прости ми ти...Прости, че идваш нощем във съня ми, че с радост приюти те моята душа ранена, че още я боли за обич в бури угасена. Омайни от любов – от аромата на тревите със нежен благослов прославят те среднощ шуртите. Невидими тъжат ведно със мен за теб певците. И тихичко нашепват „Прости ми ти...Прости за всичките мечти в любов по теб изживени! Прости, душата ми се моли, Във дни на болки и тревоги душата ми се моли! 22.08.2011 г. Източник: Прости ми

hrodopski

hrodopski

 

От: Сълзи разпилени

Там, дето бронята не се поддава на удара на хладния метал и приглушено тихо откънтява притихнал звън, пресипнал – отмалял. И пурпурът очите озарява – рояк разбунени искри летят и пламъкът игрив се отразява лъчисто син, кристално чист във тях. Замислени все гледат деловито очите ти – разискрени слънца. Златистожълто като зряло жито сияе ярко в мрака светлина. Но бронята корава не поддава под удара на хладният метал. И ласки, нежности не обещава духът ти недостъпен, горделив. Там стройна със осанка на кралица ти отминаваш с вдигната глава, богиньо, лъчезарна кат зорница поспри, послушай моите слова! Нестихващ зов са – вечен на сърцето – във приливи разплакана любов. Там в трепети отмерени което към твоята душа отпраща зов…. Капризна, своенравна кат русалка златокоса – свилени коси. И целомъдра, чиста кат весталка не чуеш, мила, думите ми ти. А по тревата сълзи разпилени, са сълзите на моите очи. Във призори са плакли натъжени за своята обич, скъпа, и мечти. Аз вечно с вяра светла и надежда ще ти нашепвам своя благослов, и във очите ти ще се оглежда сияйно ярка моята любов… Източник: Сълзи разпилени

hrodopski

hrodopski

 

От: Писмо до Америка

Адрес: Америка. Небраска. Ла Виста Пиша ти от село туй писмо, мили сине, майка ти почина! Взе да вехне, де да знам защо, от деня, когато ти замина. И до сетният си земен час все за тебе, синко скъпи, пита, сълзи лейше, плачеше на глас и не спираше да ме разпитва. Утешавах я, че си добре, че уж те мързяло да ни пишеш и поръчал си да кажат, че по Великден може да си дойдеш. Майка ти така и не разбра, че от две години твойте кости са погребани в Америка, че затуй не идваш ни на гости. Чедо, аз сънувах те нощес, пеленаче малко още беше. С майка ти надвесени над теб гледахме в захлас как сладко спеше. Мичето на чичо ти Иван дъщерята се омъжи вече, но къде, ти питай ме, не знам, казват било някъде далече. И момчето било е от сой, много будно, учено – богато да зарине целият ти бой можело с пари, книжа и злато. Но шушукат бил е хаймана*, прах развий на бащино богатство и развратник долен при това занимаващ се с сутеньорство. Друго ново няма, сине , и, и защо ли пък аз да ти пиша, като няма да ме чуеш ти, за какво ли време си да губя... Нямам никой, никой нямам, сам съм! Няма нийде ни една душица, чедо, да поплачи и за мен да пролее и една сълзица... Кучета го яли тоз живот, като теб те няма тук при мене... Кат дърво без корен и без плод ще кукувам, сине, тук без тебе... Сбогом и почивай в хладен гроб! Иде майка ти, ти посрещни я с радост като чакан дълго гост и следсмъртно, скъпи, прегърни я... P. S Ти прощавай, рожбо, че не мога още да ти дойда аз на гости! Източник: Писмо до Америка

hrodopski

hrodopski

 

От: Пресътворих те

Мислиш си, че не съм вкусил с болка от горчивите сълзи- през лагуните безчувствен минал съм без пориви- мечти? В лунно- сребърните нощи с пламъка на трепкащи звезди са за погледи горещи мъртво слепи моите очи? Не, с наздравици угасях във душата не една тъга, се опивах и унасях в полета на сетната мечта. През пустините безбрежни, с тъжна и разплакана душа - срещу вихрите метежни минах с блян от пурпурна звезда. По поляните огрени със безброй рубинени слънца обич, ласки разпилени дирих в капки утринна роса… И аз пак пресътворих те във лазурносиня светлина, и отново удивих се от сияйната ти красота… Източник: Пресътворих те

hrodopski

hrodopski

 

От: Видях те в съня си

Видях те в съня си до мене в призрачно бялата нощ, ти нежно цъфтеше кат цвете във прелестно ярък разкош. Ухаеха сладко липите, навяваха нежност и скръб и с блясък трептеше в очите ти сребърно лунният лъч. В усмивки лазурно лъчисти сияеха твойте очи. Кристално сапфирни и чисти проблясваха ярки звезди. И сенки безплътни, ефирни потрепваха плахи в нощта. И пориви нежни – безспирни обсебваха мойта душа. Видях те в съня си до мене във сребърно бялата нощ, кат цвете красиво цъфтеше с лилаво вълшебен разкош... Източник: Видях те в съня си

hrodopski

hrodopski

 

От: От сън се будя

От сън се будя, мила моя, от сън дълбок във призори. Смутен кънти във мен покоя, покоя в моите гърди. В униние и болка тъпа по теб и твоите очи нашепват името ти, скъпа, безумно влюбени щурци. А там в просъница потрепва сред сладко дъхащи липи- зове те, тихичко нашепва духът на моите мечти: „Ела ти прелест несравнима- шепти далечен, нежен глас- ела при мен,ела любима във този тих, прохладен час”... Източник: От сън се будя

hrodopski

hrodopski

 

От: Скитници странни

С усмивки наивно - невинни по пътища прашни навред по земята се скитат бездомни-пребити свещената правда и истина свята. Немили, недраги- оплюти, понесли греха на греховните хора, се взират в душите разплути, разплути от завист и злоба. Те шетат с едничката мисъл душите заспали във мрака да будят със съвест и разум, и мисъл и правото свято горещо да любят. Там дето коват се закони пристъпиха бодро с надежда и вяра, начело да сложат канони за нова моралност, за ред и за мяра. Но още отвън на вратата със крясъци: „Вън поганци проклети" посрещна ги злобно тълпата, тълпата със хули обидни и клетви. Отидоха после в мъглите на вечна заблуда в невежество тъпо със цел да отворят очите, очите на всяко неуко и сляпо. Но тама „Осанна ... го разпни"- надежда разплута- омраза вековна. Сред погледи мрачни и празни лъжите ликуват – гримаса злокобна. И чуят се викове злобни: „Анатема, братя, дошли са поганци, развратници мръсни – бездомни, изчадия черни и гад сатанинска". С омраза и ярост ги срещат продажници клети- измамници разни и простите люди не знаят доброто какво и пориви чисти... Аз вярвам във бъдеще светло, че правдата свята, реда и закона ще дишат сводно и леко, строшили хомота на век на Мамона. Със радост ще пеят кат птички свободните хора в просторите светли, лъжите, измамите всички ще гинат позорно затворени в клетки. А моята вяра е вяра свещена и на милионите хора, тя в свойта върховна изява ще възтържествува над алчност и злоба.... Източник: Скитници странни

hrodopski

hrodopski

 

От: Била ли си

Във трепета разискрен на зората на утрото в лазурните лъчи и в пристъпа разбунен на вълната била ли си, кажи ми ти, кажи? В копнежите раздиращи душата, на горести в горчивите сълзи- във вихъра понесен от мечтата била ли си, кажи ми ти, кажи? Ако не си, едва ли си узнала как огъня на любовта гори и никога не би ти разгадала загадките на светлите мечти. Ела и виж- понесъл съм в сърцето завинаги прекрасния ти лик, ликът ти по- сияен от небето да грее там до сетния ми миг! Източник: Била ли си

hrodopski

hrodopski

 

От: Следите на сърцата

Спомням си ласките нежни на нощния бриз, още щурците с тревожните песни и над главите безкрайния сребърен вис, дето се губи в просторите звездни. Свежият въздух ухаеше сладко над нас, сякаш в дихания сладки – упойни цъфнали рози разпръсваха в късния час свойте послания нежно – любовни. Сгушена в мойте прегръдки тръпнеше ти, плаха сред толкова призрачни сенки, слушах как сладко и тихо гугукаше си в тъмното думите мили – вълшебни. Скъпи, обичам те, казваше, казваше ми, малко за мойта любов е морето, горе невзрачни блещукат елмази – звезди, бледи пред нея са те на небето. После със лодка ефирна сребристи вълни порихме смело в просторите звездни, бяха веслата пресветлите наши мечти. В унес летяхме над морските бездни. Не, любовта не е кратка, нетрайна следа, както следата високо в небето на веч отронена малка, невзрачна звезда. Вечно остава да грее в сърцето. Лодката малка – ефирна не плава сама в бурни и слънчеви дни под небето, в нея са още следите на наште сърца – неизличими останали вечно... Източник: Следите на сърцата

hrodopski

hrodopski

 

От: Писмо от бати ви Стоян

Тук съм, на и булката е тука, закъсахме го с лука, тука на пазаро. Пусти прекупвачи бутнаха цената. Угни ни зарзавата, не остана листо да напиша писмо. Сите богоизбрани няма ги при нази. Прости сме с жената - лустрото им ни е чуждо - умирисали сме се на лук... Футбол - мутбол - дявол знай к`ви ли ще ги надроби дядо господ от небето - пък и не ми си играй ... Прощавайте момчета и девойки вече – май че писаха ни двойки. И дори добре ний да играем, никой пак не ще да смаем. Ще ме мернеш, ще ме зърнеш в пущинаци сред полето, педи две език изплезил - все загледан към небето. И се моля и се мая: "Боже - може, ако може, нека не вали до края , и арпата,ечимика - казълджата, ний еднъжка да ожънем - сетне и неделя да вали... Връзката ни е модерна и възможността е безмерна, но там нейде под небето, виж, немей сърцето - осиротяло. Боже, може и да може слънце да огрее - опостяло, опустяло му теглото – потеклото... Пиша - бриша, що да сторя, нищо не излиза, като за пред кума, на писмото лустро му не стига, не ще и дума нищо то не струва, затуй аз не пиша (получих ги писмата). Хайде поздрав от махалата. Източник: Писмо от бати ви Стоян

hrodopski

hrodopski

 

От: Помниш ли

ПОМНИШ ЛИ Помниш ли още ти летните вечери, тихия залез над морните морски вълни ? Алени пламъци бяха обагрели светлия поглед на твоите лазурни очи . Помниш ли още прохладните вечери , свежият въздух под синия нежен покров ? С` златни отблясъци бяха погалени дните , тогава , на нашата знойна любов . Помниш ли ...помниш ли летните месеци -- Знойното слънце и топлото Черно море , Сладките мигове –златните пясъци – жарки целувки под южното звездно небе. Източник: Помниш ли

hrodopski

hrodopski

 

От: Приказка

Бяха те две влюбени деца, тя принцеса лъчезарна, а той паж. Две трепетни сърца- в приказна страна сияйна.. Мащехата й, кралица зла, зла грозница завистлива нея тя превърна във ела- пажът пък в твар уродлива. Със магия тя ги раздели- него на тоз бряг пустинен прикова към мъртвите скали грохнал, немощен – безсилен. На отсрещен бряг и днес блести, огнено трептящ- сияен в ярки, златно пурпурни лъчи стройният й стан изваян. Тях със бели къдрави вълни ги разделя все реката. Чужди там от двете й страни те се гледат през мъглата. В нощите над сънните води пеят гиздави русалки и пригласят влюбени щурци със любовни песни сладки. Сраснал плътно в черната скала взор печален той отправя към брега на своята ела и във унес й долавя тихите нашепващи слова: „Ти при мен ела, любими, над води пенливи кат стрела прелети при мене, мили"… Във скали скован до сетен час шепне й през болка тъпа: „Вкаменен и неподвижен аз да летя не мога, скъпа"…. И във миг гранитната скала с гръм разтърсена се свлече, малък къс от нейната снага разлетя се надалече. Ето там при стройната ела долетяло бе сърцето и със огъня на любовта разпламтя се до небето. Източник: Приказка

hrodopski

hrodopski

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.