По нов път, ако решиш да тръгнеш,
недей си взема сбогом, моля те недей!
И ако от сърце си ме изтръгнеш,
стори го щом за мене вече не милей!
Обичах те горещо – всеотдайно,
за теб живях, но ти със мен се подигра,
творях и пях, уви било напразно,
било е само то приумица - шега!
Върви, не спирай, моля те махни се,
иди си, за тебе няма да тъжа!
Туй дето в мен гореше угаси се,
за теб не ще плаче вече моята душа!
Прости ми ти...Прости!
Душата ми се моли,
душата на дете и скитник стар.
И че за теб тупти
сърцето в неволи,
сърце във огненочервена жар...
Прости ми ти...Прости,
че идваш нощем във съня ми,
че с радост приюти
те моята душа ранена,
че още я боли
за обич в бури угасена.
Омайни от любов –
от аромата на тревите
със нежен благослов
прославят те среднощ шуртите.
Невидими тъжат
ведно със мен за теб певците.
И тихичко нашепват
„Прости ми ти...Прости
за всичките мечти
в люб
Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява –
рояк разбунени искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчисто син, кристално чист във тях.
Замислени все гледат деловито
очите ти – разискрени слънца.
Златистожълто като зряло жито
сияе ярко в мрака светлина.
Но бронята корава не поддава
под удара на хладният метал.
И ласки, нежности не обещава
духът ти недостъпен, горделив.
Там с
Адрес: Америка. Небраска. Ла Виста
Пиша ти от село туй писмо,
мили сине, майка ти почина!
Взе да вехне, де да знам защо,
от деня, когато ти замина.
И до сетният си земен час
все за тебе, синко скъпи, пита,
сълзи лейше, плачеше на глас
и не спираше да ме разпитва.
Утешавах я, че си добре,
че уж те мързяло да ни пишеш
и поръчал си да кажат, че
по Великден може да си дойдеш.
Майка ти така и не разбра,
че от две години твойте кости
са погребани в Америка,
че затуй не идваш ни на г
Мислиш си, че не съм вкусил
с болка от горчивите сълзи-
през лагуните безчувствен
минал съм без пориви- мечти?
В лунно- сребърните нощи
с пламъка на трепкащи звезди
са за погледи горещи
мъртво слепи моите очи?
Не, с наздравици угасях
във душата не една тъга,
се опивах и унасях
в полета на сетната мечта.
През пустините безбрежни,
с тъжна и разплакана душа -
срещу вихрите метежни
минах с блян от пурпурна звезда.
По поляните огрени
със безброй рубинени слънца
обич, лас
Видях те в съня си до мене
в призрачно бялата нощ,
ти нежно цъфтеше кат цвете
във прелестно ярък разкош.
Ухаеха сладко липите,
навяваха нежност и скръб
и с блясък трептеше в очите
ти сребърно лунният лъч.
В усмивки лазурно лъчисти
сияеха твойте очи.
Кристално сапфирни и чисти
проблясваха ярки звезди.
И сенки безплътни, ефирни
потрепваха плахи в нощта.
И пориви нежни – безспирни
обсебваха мойта душа.
Видях те в съня си до мене
във сребърно бялата нощ,
кат цвете красиво цъфтеше
От сън се будя, мила моя,
от сън дълбок във призори.
Смутен кънти във мен покоя,
покоя в моите гърди.
В униние и болка тъпа
по теб и твоите очи
нашепват името ти, скъпа,
безумно влюбени щурци.
А там в просъница потрепва
сред сладко дъхащи липи-
зове те, тихичко нашепва
духът на моите мечти:
„Ела ти прелест несравнима-
шепти далечен, нежен глас-
ела при мен,ела любима
във този тих, прохладен час”...
Източник: От сън се будя
С усмивки наивно - невинни
по пътища прашни навред по земята
се скитат бездомни-пребити
свещената правда и истина свята.
Немили, недраги- оплюти,
понесли греха на греховните хора,
се взират в душите разплути,
разплути от завист и злоба.
Те шетат с едничката мисъл
душите заспали във мрака да будят
със съвест и разум, и мисъл
и правото свято горещо да любят.
Там дето коват се закони
пристъпиха бодро с надежда и вяра,
начело да сложат канони
за нова моралност, за ред и за мя
Във трепета разискрен на зората
на утрото в лазурните лъчи
и в пристъпа разбунен на вълната
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите раздиращи душата,
на горести в горчивите сълзи-
във вихъра понесен от мечтата
била ли си, кажи ми ти, кажи?
Ако не си, едва ли си узнала
как огъня на любовта гори
и никога не би ти разгадала
загадките на светлите мечти.
Ела и виж- понесъл съм в сърцето
завинаги прекрасния ти лик,
ликът ти по- сияен от небето
да грее там до сетния ми миг!
Спомням си ласките нежни на нощния бриз,
още щурците с тревожните песни
и над главите безкрайния сребърен вис,
дето се губи в просторите звездни.
Свежият въздух ухаеше сладко над нас,
сякаш в дихания сладки – упойни
цъфнали рози разпръсваха в късния час
свойте послания нежно – любовни.
Сгушена в мойте прегръдки тръпнеше ти,
плаха сред толкова призрачни сенки,
слушах как сладко и тихо гугукаше си
в тъмното думите мили – вълшебни.
Скъпи, обичам те, казваше, казваше ми,
малко
Тук съм, на и булката е тука,
закъсахме го с лука,
тука на пазаро.
Пусти прекупвачи бутнаха цената.
Угни ни зарзавата,
не остана листо
да напиша писмо.
Сите богоизбрани
няма ги при нази.
Прости сме с жената -
лустрото им ни е чуждо -
умирисали сме се на лук...
Футбол - мутбол - дявол знай
к`ви ли ще ги надроби
дядо господ от небето -
пък и не ми си играй ...
Прощавайте момчета и девойки
вече – май че писаха ни двойки.
И дори добре ний да играем,
никой пак не
ПОМНИШ ЛИ
Помниш ли още ти летните вечери,
тихия залез над морните морски вълни ?
Алени пламъци бяха обагрели
светлия поглед на твоите лазурни очи .
Помниш ли още прохладните вечери ,
свежият въздух под синия нежен покров ?
С` златни отблясъци бяха погалени
дните , тогава , на нашата знойна любов .
Помниш ли ...помниш ли летните месеци --
Знойното слънце и топлото Черно море ,
Сладките мигове –златните пясъци –
жарки целувки под южното звездно небе.
Източник: Помниш ли
Бяха те две влюбени деца,
тя принцеса лъчезарна,
а той паж. Две трепетни сърца-
в приказна страна сияйна..
Мащехата й, кралица зла,
зла грозница завистлива
нея тя превърна във ела-
пажът пък в твар уродлива.
Със магия тя ги раздели-
него на тоз бряг пустинен
прикова към мъртвите скали
грохнал, немощен – безсилен.
На отсрещен бряг и днес блести,
огнено трептящ- сияен
в ярки, златно пурпурни лъчи
стройният й стан изваян.
Тях със бели къдрави вълни
ги разделя все реката.
Чужди там
