• публикации
    16
  • коментари
    27
  • прегледи
    22786

За този блог

За всекиго по нещо

Публикации в този блог

tres1

Психофизиология на постоянното държавно разбойничество в България

 

В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите посегателства, безжалостно в своите светотатства.

У прабългари, у нови българи – се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.

И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната рая – раята на православните сатрапи, раята на онези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, но бяха втатарчени – тогавашната рая бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници. И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска управа, помогнаха му – често думаха: „Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!”

И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи – българските велможи и управници приеха мюсюлманството.

За агарянския хомот, за фанариотския ярем е излишно да говорим. Има една българска поговорка – многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност, - коята гласи: „Турчин със сила и грък с книга – докараха ни до този хал!” В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги столетия.

Па ето ви и друга, още по-характерна подумка: „Да кажа криво, не смея от бога, да кажа право, не смея от бея!” Каква горчивина в това подмятане, какъв плач в тая гавра!

Освободи се България... В кратко време епопеята се превърна във фарца. Освобождението на българина не бе друго нещо освен промяна на самара. Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия: Захари Стоянов, тоя циничен родоначалник на свирчовщината, тоя прототип на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:

„Във всяка българска къща има бел хлеб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е много повилнел, защото е много заможен... Натоварете го с данъци – и ще го укротите! Той мирува само когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът – двадесет и девет; няма да го осмъртите тъй лесно! Берии и тегоби доказват тегло у другите народи: у нас те са цер против теглото!”

Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладяват българина, за да му дадат дохаки, осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесноуправляем.

Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?

Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.

Вестник „Ден”, 23 декември 1903 година

Стоян Михайловски

 

tres1

SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

PAVEL SERAFIMOV - THE TRUE BULGARIAN HISTORY

 

 

 

ДОКОСВАНЕТО НА ГОСПОДА, ИЛИ КАК БЪЛГАРИТЕ СТАНАХА БОЖИ НАРОД

 
 
Изучавам от доста време миналото на народа ни, но не спирам да се удивявам на качествата на нашите предци. Удивени са били и много чужденци, които са посетили земята ни и са се запознали с българщината. Смелостта и необикновената сила на нашия народ са широко известни. Никой не може да оспори неестествената храброст и дързост на българинте. Ние обаче притежаваме и други ценни качества. Пословични са също българското гостоприемство, доброта и благородство.

 
Би трябвало да се очаква, че след няколко подтисничества, през които са се провеждали жестоки геноциди, в нас не би останало нищо човешко. Ние сме клани, бесени, давени, разселвани и изтезавани от римляни, гърци, турци и др.Домовете и книгите ни са горени, собствеността ограбвана, децата ни отвличани…Въпреки всичко, стотиците години тъмнина и ужас не са успели да унищожат светлината в душите ни. Дори и по време на най-страшното подтисничество ние сме оставали верни на себе си.

 
Преди около два века различни пътешественици са посетили земите ни и са се удивили от видяното. Ето какво е казано за нас -  Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на божиите храмове и е толкова ревностен към светите места - към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдавци и дори русите.”

 
Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им - безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства.

 
Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите  - това качество като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.

 
Малко по-късно, когато вече сме свободни, необикновения ни характер е по-лесно забележим. Това са впечатленията на редица западноевропейци посетили Родината ни и успели да ни опознаят - Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ...

 
Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат.”

 
“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие.

 
“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

 
Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

 
 
Може още дълго да се говори за необикновените качества на народа ни, но по-важно е да разберем как сме ги придобили. По-важно е да разберем защо дори тъмнината на подтисничеството не успява да угаси светлината бликаща от българското сърце. За тази цел трябва да се върнем назад във времето, в епохата, в която Орфей е омавал хора и зверове със своите песни и мъдрост.

 
Няма съмнение, че в началото, както и при всички останали народи, в сърцата на дедите ни е имало жестокост. Времената са били такива – сурови и безпощадни, инстинктът за самосъхранение е диктувал поведението на всеки. Ние обаче сме първите, които са се измъкнали от лепкавата кал на примитивното и грубото. Дивакът изведнъж е прогледнал и се е превърнал в същество на светлината. Това е станало с извършването на добро деяние. Някои от далечните ни предци е подал ръка на свой събрат, поделил е храната си с него, дал му е подслон и топлина и е станало чудото – дивакът се е превърнал в Човек.

 
Когато правим добро от сърце се случва нещо необикновено, което науката все още не може да обясни. Помогнем ли на някого било с думи, било с дела, в нашия мозък става нещо уникално – оформят се нови синапси, нови връзки, които спомагат за по-дългото запазване на здравия мисловен процес. Колкото повече правим добро, толкова повече проглеждаме, отдалечаваме се от примитивното и се докосваме до светлината на Господа, а от това няма по-голям дар. Този дар дава спокойствието което е в сърцето на всеки истински българин.

 
Този Божествен мир е уникален за нас, зная го от личен опит. Скитал съм по три континента, но не съм срещнал хора, които да имат излъчването на българите. Добри хора има навсякъде, но при нас доброто е естествено, то не е заучено, не е маска. В българина доброто идва направо от дълбините на душата.

 
За развитието на уникалните ни качества през вековете е спомогнало и нещо друго – постенето. Въздържането от месо е доктрина на траките. Страбон предава свидетелството на по-стария Посидоний за това, че мизите (наречени по-късно българи) се въздържат от ядене на живи същества. За храна дедите ни ползват мед, мляко, сирене, като водят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи.

 
Докато при правенето на добрини се постига възстановяване и дори обновяване на мозъчните синапси,  в следствие на постенето протича също благотворен процес, но на друго ниво. Когато храната ни е бедна на калории нашата ДНК започва да се самопоправя, а това е от важност не само за телесното, но и за духовното ни здраве.

 
Нашата ДНК бива атакувана всеки ден и всеки ден търпи поражения от слънчева радиация, токсини проникващи в тялото ни с вода и храна и т.н. Учените са установили, че колкото по-повредена е ДНК на определени индивиди, толкова по егоистични, завистливи и злобни са те. От друга страна става ясно, че щедрите, добрите и веселите хора имат здрава, запазена ДНК.

 
Ето го разковничето – традициите на предците ни са ги направили чист народ, който може да се докосне до Господа. Вършенето на добро и постенето – придържането към бедна на калории диета, са спомогнали предците ни не само за запазят здрава своята ДНК, но дори и да я усъвършенстват. Дедите ни са станали чисти във всеки възможен смисъл на думата.

 
Така са наречени предците ни от гърците, за определени хора от траките е употребена думата κτιστοι, която акад. Вл. Георгиев превежда като чисти. Благодарение на учени като Александър Брокет знаем, че Орфеевото учение е повлияло така силно стария свят, че ранни християни като Климент Александрийски наричат Христос втория Орфей. Свети Августин казва, че Орфей е предсказал истината донесена от Божия син, това, което Орфей е започнал, Христос е завършил.

 
Джон Блок Фридман изследва ранни християнски паметници и установява, че Христос е изобразяван с фригийска шапка, с лира в ръка и заобиколен от животни – точно както е представян и великия тракиец.

 
christ-orpheus.jpg
 
 
 
Умберто Утро също говори за влиянието на Орфей върху ранното християнство. Италианския учен казва, че както тракийския певец опитомява дивите животни, така и Христос преобразява живота на грешниците.

 
Орфей изобразен като Христос, рисунка на A.Becker

mnemosun_christ_as_orpheos_bakkikos.jpg
 
 
В нашите вени тече същата кръв като на великия тракийски певец и мъдрец. Ние сме потомци на хората, от които Омир, Херодот, Страбон и др. са се възхищавали. Наследници сме на тези, които първи бяха наречени чисти и първи се заеха да разпространяват светлината. Това е и причината да бъдем ненавиждани от силите на злото, които повече от две хиляди години се опитват да ни унищожат.

 
До този момент не е помогнало нищо. Нито кланетата, нито изтезанията, нито гаврите и разселванията са ни пречупили. Тъмнината обаче винаги търси начин да постигне своето. Ние можем да бъдем унищожени когато престанем да бъдем себе си, когато вече не сме българи, когато сме забравили старите си традиции и заветите на дедите.

 
Това е причината за борбата срещу християнството днес. Българските християни не са като западните. Колкото и да е променено учението на Спасителя, у нас то е запазено във вид най-близък до първоначалния. Постите и причастяването пречистват както тялото, така и душата. Събирането на хората в църква спомага за осъзнаването, че сме братя и сестри и не бива да се делим и караме, а редно да се обичаме и помагаме един на друг.

 
Не само откъсването ни от християнството е атака срещу нашата идентичност. Представянето на национализма като нещо лошо, изостанало и агресивно е другата хитрост, с която ни убиват. Истиннския национализъм не е нищо друго освен Родолюбие – уважение към семейството, преклонение към предците, към техните подвизи, култура и обичаи. Да се откажем от своята идентичност е все едно да си сложим примка на шията. Без родова памет ние сме прах духнат от вятъра.

 
Поредното оръжие на злото е една хитра игра – внушението, че сме лоши, мързеливи и крадливи и заслужаваме съдбата си. Преди време с ужас установих, че чужденци се представят за българи по различни блогове, форуми, а и др. медии. С отвратителното си държание тези индивиди тровят съзнанието ни и се опитват да ни карат да се срамуваме, че сме българи. За жалост много сънародници са се хванали в този капан.

 
Слава Богу има и други хора, има истински българи като покойния Джоко Росич. Нека тези, в чиито души се е промъкнало съмнението да си припомнят думите на този светъл Човек -  “Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“

 
Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпанали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината.

 
Да, утайката не иска ние да видим добрите примери - добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията впресата, а дори и по форумите и блоговете.

 
Много от нас са отвратени от утайката в обществото ни до такава степен, че дори искат да прибегнат към насилие. Това обаче не е пътя. Не можеш да победиш тъмнината с нейните собствени оръжия, на нейна собствена територия. Тъмнината може да се победи само по един начин – като направим това, която тя не може – да станем хора на светлината. Не клането на бездушни марионетки би ни помогнало да достигнем по-добър живот, а подаването на ръце. Единството и любовта имат голяма сила, много по-голяма отколкото можем да си представим.

 
Когато престанем за слушаме утайката, когато престанем да се делим и мразим, тогава ще поставим и стабилната основа за едно ново общество. Ще можем да изградим общество, в което няма продажници и тихи убийци на българщината.

 
Разбира се само с благост не става. Добър може да е само силния човек, а силен не се става лесно. Нужна е воля, нужни са усилия, нужно е постоянство. Каляването на тялото и характера е жизнено необходимо. Как да порицаеш лошия и порочния, ако ти самия се поддаваш на пороците? Как да укориш крадеца, ако твоята съвест не е чиста? Как да кажеш на крадеца да се маха, ако мишците ти не са здрави?

 
Нападан бива слабия, обира се дом, чиято ограда е паднала, така е било, така и ще бъде.В нашите гени са закодирани силата, решителността и добротата. Тези качества няма как да ни бъдат отнени, могат само да бъдат подтискани. Ако икаме да счупим веригите, които ни дърпат надолу към чернилката, трябва да се върнем към себе си, да бъдем българи. Дедите ни откриха пътя, осветиха го, ние само трябва да го следваме.
 
ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ ВЕСЕЛО ИЗКАРВАНЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
 
 
 
 
 
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
tres1

Отворено писмо

 До господата президенти и премиери на Република България

     Преди да започнете самооценките си като "бизнесмени" или "европейци" си отговорете на въпроса - "за сметка на кого и как би следвало да се чуствате там, където сте"   (ако разбира се не сте лишени от елементарна човешка съвест)
 

Публикувано изображение

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.

Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен. На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях. 

tres1

Zlato-krai-Tran-600x402.jpgАмерикански спътници са установили ,че на българска територия под Пирин и Родопите има злато на стойност 1 трилион долара.

Четвърто правителства поред позволяват колониалното ограбване на златното находище в Челопеч. Те дават на концесия златните залежи на България със смешно ниска концесионна такса от годишния добив на злато, мед и сребро. Всъщност списъкът от добиваните минерали е значително по-голям, като някой от тях попадат направо групата на редките метали. Те обаче въобще не са споменати в концесията. Тях фирмата ги добива и изнася без да плаща и цент на държавата. Сред редките минерали са селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий, платина и други. Точно заради тях концесионната такса трябва да скочи значително. На този етап това не може да стане, тъй като те не са описани въобще като възможни за добиване, когато държавата е възлагала добива.

Никоя държава – дори и колониалните народи, не позволяват да се изнася добитото злато. Фирмите го добиват, а държавата им го плаща в долари. В тях остават и допълнителните метали и елементи, които получават. При нас обаче е обратно – “Дънди” плаща жълти стотинки и дори не преработва благородния метал у нас. Само България позволява на канадската компания да изнася златния концентрат и описаните по-горе редки метали в Намибия, и в Канада.

Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с “Дънди прешъс”, в който концесионната такса е в размер на 1, 5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1, 5% на 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.

1640 пъти по-ниска концесионна така обявяват канадците

През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания “Дънди”, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато е мед е 5, 735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.

За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от “Дънди” – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175, 7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. “Дънди” се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581, 3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.

През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6, 698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7, 5% концесионна така, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.

Ако прибавим към печалбата и останалите основни компоненти в находището – цинк, олово, живак, германий и сяра, то тя ще достигне 13, 143 млрд. лв. При това положение таксата пада на 5, 35%. Би трябвало обаче към нея да се прибавят и добивите от допълнителните метали и елементи – селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий и платина. Тогава общата печалба ще скочи на 19, 867 млрд. лв. А обещаната от “Дънди” 700 млн. долара концесионна такса, която би трябвало да е 8%, драстично пада на нищожните 0, 28%.

Къде са обещаните 8%? Това дори не са 1, 5%, договорени от Божков, и 0, 75% – харизани от Шулева. Това не е нищо друго, освен колониално ограбване на България. Освен това от останалия жалък процент такса се удържа глоба за държавата за съдържанието на арсен в рудите, което би следвало “професионалисти” от “Дънди” да знаят. Плащането на подобна “такса” от България е нечувано унижение, защото и първокурсниците геолози знаят, че във всяко златно находище има арсен.

Но това не е всичко. От същата нищожна такса “Дънди” си удържа пари за превоза на концентрата първо до Намибия, а сега и до Канада. Излиза, че хем ни грабят, хем ни карат да си плащаме за техния гяволък.

През 2007 г. у нас е внесено оборудване за отделяне на арсена от златото, но и до момента инсталацията не е монтирана. И няма признаци това въобще да бъде сторено. Би следвало българската държава да държи отговорни за това “Дънди”, но неизвестно кой чиновник очевидно си затваря очите, защото никой не е глобен.

Всъщност колко са златните запаси в Челопеч?

По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на България са оценени на 1, 100 млрд. тона. През 1977 г. по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона. Трябва да припомним, че по онова време се криеха действителните залежи на стратегическите ресурси от благородни метали и затова прогнозата за очакваното количество злато е така драстично намалено. Макар и неофициално заради заплахата от преследване повечето експерти в бранша са категорични: златното находище в Челопеч действително съдържа над 1 млрд. тона злато.

tres1

Сензация: генетиката разкри истинските прародители на човешкия род!?

Човекът е плод на любовта между женско шимпанзе и прасе – това скандално предположение представи едно от светилата на световната генетика

Сензационното изявление на д-р Юджийн Маккарти, специалист по генетика от университета на Джорджия, че човекът е кръстоска на шимпанзе със свиня, неочаквано дава обяснение на някои „чисто човешки“ черти, коментират интернет потребители с чувство за хумор. Вече няма защо да се притесняваме от свинщината наоколо, както и от това, че ни правят постоянно на маймуни – това било вродено на човеците!?

Напълно сериозно ученият разкрива, че доколкото хората имат много общо с шимпанзета, в човешкия генотип присъстват елементи, които липсват у приматите.

plod-lyubov-svinja-i-shimpanze-300x193.jpg

Сензация: любовта на свиня и шимпанзе е родила човека!?

Д-р Маккарти смята, че тези черти вероятно са в резултат на кръстоска още в зората на времето. Само едно животно притежава онези характеристики, отличаващи хората от техните братовчеди – приматите и това е най-обикновеното прасе.

Д-р Маккарти развива своята изумителна хипотеза в статия, публикувана на своя сайт. Генетикът подчертава, че това е само хипотеза, но може да се намерят изумителни доказателства в нейна полза.

Шимпанзетата са най-близките роднини на човешкия род и за това има генетични доказателства. Въпреки приликите, има голям брой анатомични разлики между двата вида, посочва д-р Маккарти. Някои човешки характеристики, като неокосмената кожа, подкожните мазнини, светлите очи и чувствени мигли, са присъщи на прасето.

Има и някои не толкова очевидни, но мистериозни прилики между човека и свинята в органите, пише Daily Mail. Всъщност, сърдечни клапи и кожа от прасе, се използват отдавна в медицината, поради тяхната абсолютна съвместимост с човешкия организъм.

Според д-р Маккарти, вероятно човекът е резултат на многократно „обратно кръстосване“ на това потомство с приматите, тъй като човекът повече прилича на шимпанзе, отколкото на прасе. Според светилото на генетиката, хибридът между шимпанзе и прасе би станал устойчив, и би могъл да създаде това, което наричаме днес човек.

www.chudesa.net/senzaciya-genetikata-razkri-istinskite-praroditeli-na-choveshkiya-rod/

Невероятна хипотеза за произхода на човечеството

Д-р Юджийн Маккарти, известен специалист по генетика, е направил сензационна научна хипотеза - че човекът е кръстоска между женско шимпанзе и прасе /шопар/...

Тази теория изглежда не по-малко логична и вероятна от библейската, например. Може да си представим как древният млад Шопар си е харесал и оплодил симпатичната маймунка Шимпанзе... Родили им се... свинемаймунки. Те пък са се любили с други маймуни и т. н.

Аз ще направя още по-смела хипотеза. Възможно е в тази верига да са се включили и други животни - някое магаре, някоя коза, някой лъв, някоя мечка, някой вълк, някоя овца, някой кон, някоя лисица... Иначе как да си обясним появата на странни митични същества като кентавъра /с човешки образ и конско тяло/, сатирите /хора с кози копита и рога/, минотавъра /получовек-полубик/, върколаците /хора-вълци/ и т. н.? Подобни същества има в митологиите на много народи... На място ще си дойдат и част от зодиакалните знаци...

Така може да си обясним логично доста първобитни, животински черти в човешката природа /порода/. Очевидно е, че животинското преобладава у повечето хора и народи. Страстите надделяват над здравия разум. Човешката цивилизация е изградена - чрез жестоки, кръвожадни убийства, грабежи, войни - върху кръвта и костите на милиарди изтребени хора и животни...

Маймунското, свинското, кучешкото, вълчето, лисичето, магарешкото, овчето... са характерни белези на съвременните хора, колкото и да се прикриват лицемерно...

Явно е, че между хората и животните има доста и повече прилики, подобия, отколкото различия...

Не е ли време да признаем, че животните са наши роднини и равноправни наши съжители на Земята?...

Да, животните са човекоподобни...

Ние сме човеци - и нищо животинско не ни е чуждо...

tres1

5b3baaeb34d834b491be77b343ecda2f.jpg

Пътуването с градския транспорт не е едно от най-приятните неща, но не всеки човек има възможността да се придвижва с личен автомобил. През последните няколко години все повече жители на София използват услугите на метрото, защото това е най-бързият начин на предвижване в големия и натоварен град. Според учените обаче пътуването в метрото може да бъде опасно за здравето, защото въздухът там е наситен с токсичен прах, пише в. “Daily mail”.

Прахът в метрото е доста по-различен от този, който поемаме с дишането на повърхността. Той прониква значително по-лесно в белите дробове и се натрупва в черния дроб, бъбреците, дори и в мозъка. Повечето метро станции не са никак добре проветрени и по този начин там се разпространяват токсични фини частици във въздуха.

Учените предупреждават, че продължителните пътувания с метро може да се отразят неблагоприятно върху човешкото здраве. Добрата новина е, че голяма част от ултрафините частици, които се разпространяват във въздуха, не носят здравен риск. Но тези, които се срещат в метрото, са богати на метали и това е вредно за здравето.

Пътуването с метро определено е бърз и лесен начин за предвижване от едно място на друго, но избягвайте прекалено честата му употреба и използвайте и наземен градски транспорт.

tres1

%25D1%2587%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25BA.jpg

Някога, преди много години, Боговете живеели на Земята. Създавали и разрушавали, спорели за дребни неща и воювали помежду си и променяли света и живота на хората, за да задоволят любопитството си или просто от каприз. Само че, дошъл миг, когато им станало скучно и решили да потърсят друго място.

Боговете напуснали Земята, но оставили двама великани, на които предали всичките си сили и знания.

Двамата били много различни. Били различни, не в силата си, а в нещата, които правели и говорели. Хората обичали единия, а се страхували от другия, но се прекланяли еднакво и пред двамата.

Единият бил благ и състрадателен. Предпочитал думите пред делата. Не съдел хората и винаги намирал добра дума. Давал на всекиго съвет и съчувствие и хората го обичали. Много хора го следвали неотлъчно, защото били слаби и се нуждаели от думите му и утехата, която носели.

Вторият бил мълчалив и груб. Рядко използвал думите и то само, за да посочи грешките на хората. Предпочитал делата, но самият той рядко помагал. Посочвал пътя, а след това изисквал от хората, сами да го извървят. Хората се страхували от него, но много хора го търсели, защото знаели, че всеки път научават нещо ново.

Великаните не били дарени с вечен живот, както Боговете. Починали в един и същ ден, но хората не ги забравили.

Минали хиляда години и един ден Боговете се завърнали на Земята. Завърнали се, за да проверят резултата от последния експеримент, проведен тук. Заварили хората разделени на две, защото още помнели великаните.

Едната група ценяла само думите. Хората в нея не съдели никого и винаги намирали добра дума за околните. В думите те търсели и намирали всичко, което им било нужно. Думите използвали за щит, меч, ласка и утеха.

Втората група ценяла само делата. Не губели време в приказки, а всеки миг опитвали и опитвали нещо ново. Делата им били техния щит и меч. В действието намирали лек за всичко.

-Може би, дойдохме рано.- казал първият Бог.- Трябваше да изчакаме още хиляда години. Хората още не са избрали, по кой път да вървят. Зная, че рано или късно, ще останат само хората, които ценят думите, защото те държат един на друг, а това е най-важното.

-Да, рано се върнахме.- рекъл вторият Бог.- Когато се върнем тук отново след още хиляда години, ще са останали само хората на действието, защото те се учат и всеки ден стават по-силни.

-Рано е!- съгласил се третият Бог.- Само че, не съм съгласен, с вас. Мисля че, когато се завърнем отново тук, от двете групи няма да има и следа. Хората, които ценят само думите и хората, които ценят само делата, вече няма да ги има. Ще има други хора. Хора, които знаят силата и времето, както на думите, така и на делата. Групите ще изчезнат, но хората ще са станали равни на нас.

Боговете си тръгнали, но след хиляда години не се завърнали. Може би забравили, за малката планета, загубена сред милиарди други. Може би решили, че времето е твърде кратко и отложили завръщането с още хиляда години.

Какво ли ще заварят тогава?

tres1

20120920.hwfqmmqaih.jpg

Тулио Симончини

Във в. “Доктор” сме публикували материал за теорията и начина на лечение на злокачествени заболявания на италианския лекар и учен Тулио Симончини. Според него туморите се причиняват от гъбички и лечението е много просто – прием на разтвор от натриев бикарбонат (сода за хляб) и кленов сироп. Десетилетия наред д-р Симончини се опитва да убеди италиански и чужди лекари, че терапията има ефект, но те отказват да го признаят – дори го обявяват за луд и го пращат в затвора, тъй като вреди на пациентите. За сметка на това десетки болни разказват, че са се отървали от рака с помощта на д-р Симончини. Вече и немалко българи също се свързват с италианския експерт и ходят в неговата клиника, за да търсят спасение от болестта. Читателите на в. “Доктор” не спират да отправят въпроси към редакцията как да се свържат с италианския специалист и при кои видове рак помага неговата терапия. Затова публикуваме имейла на д-р Симончини - t.simoncini@alice.it, както и още информация за лечението, което прилага.

Д-р Симончини е убеден, че причината за рака е гъбичка, затова базира лечението си на най-силните противогъбични вещества, натриев бикарбонат (сода за хляб) и кленов сироп, които са безвредни, за разлика от традиционните терапии, назначавани при раковоболни. ”Вече 100 години фундаменталната теория за рака се основава на хипотезата, че той възниква заради нарушаване работата на гените. Тази гледна точка предполага, че ракът е вътреклетъчен. Моята гледна точка обаче е, че ракът е гъбична инфекция, а оттам се появяват и допълнителни клетъчни явления.

Гъбичките са винаги свързани с рака: те се срещат както ин виво, така и в следклиничен период. Въпреки това учените смятат, че те се развиват след началото на заболяването. Моето мнение е, че те произвеждат рак, тапи на имунната система и след това се намесват в целия организъм. Всеки рак се причинява от гъбички от вида Candida. С течение на времето тъканта се изчерпва и произвежда само недиференцирани клетки”, обяснява теорията си д-р Симончини.

В последните десетилетия ракът е най-разпространената причина за смърт в света, а вече и у нас.

Учени непрекъснато уверяват, че се работи за изясняване причините за възникване на болестта и как да се лекува успешно, но въпреки това болните продължават да се подлагат на химиотерапия и лъчетерапия, които са доказано неефективни за излекуването. Защо това е така от десетилетия?

В интернет сайтове е достъпна информация за д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се с евгениката и контролирана от династията Рокфелер.

Американският доктор е изнесъл още през 1969 г. в Питсбърг лекция пред колеги, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки, докато чете дългия списък от мерки за планираното по промяната на глобалното общество. Все пак не всички изпълнили заповедта за конфиденциалност и записали това, което ни е било подготвено в рамките на този проект. След 40 години можем да видим колко точни са се оказали предсказанията на д-р Ричард Дей, защото на същата тази конференция през 1969 г. той заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак.

Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер

и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. Дей допълва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпът на прираст на населението!!!

Очевидно е, че фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака вече десетилетия. Вместо това Биг-фарма печели гарантирано милиарди долари и евра от “лечението” с химиотерапия на милионите онкоболни по света.

Въпреки това през годините е имало немалко лекари, които са откривали действащ начин за лечение на рака, но те веднага са попадали под ударите на закона и са били репресирани, обявявани за луди, забранявало им се е да лекуват болни. Един от тези лекари е италианецът Тулио Симончини. Той дори бил хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последен стадий на рака. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Симончини разбрал, че ракът е лекуван неправилно. „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията”.

Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Според него метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. Вече е доказано, че имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава.

Разрушената имунна система не може да контролира

клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време.

Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен препарат, но му станало ясно, че противогъбичните не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевият бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи).

В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други – само за няколко дни.

В Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 18 юли 1935 тя пише: „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти”.

Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не веднага след храна, ефектът може да е обратен). Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до Ѕ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.

Б.а. подробна информация за д-р Симончини и други методи за лечение има на интернет страницата на Блог за сериозни хора.

Лек против рак

Смесете 3 части органик (био) кленов сироп с 1 част хлебна сода (без съдържание на алуминий), разбъркайте сместа на слаба температура (не повече от 45°С) в продължение на 5 минути и приемайте по 3 ч.л. дневно в продължение на 1-2 месеца. Ако вкусът е неприятен, значи сте прегорили сместа, което лесно може да стане.

Лечението със сода и кленов сироп работи по следния начин: раковите клетки се “нахвърлят” на захарта, така че те се “поощряват” в случая като се приема сироп. Тази захар в него обаче няма да съдейства за разрастването на колониите от ракови клетки, защото готварската сода ще ги убие, преди те да имат шанса да се размножат. Кленовият сироп е насочен директно към раковите клетки, (които консумират 15 пъти повече глюкоза от нормалните клетки), а готварската сода, която се транспортира до раковите клетки от кленовия сироп, тъй като е силно алкална, предизвиква бърза смяна на pH средата, като по този начин ги убива.

tres1

Мускулната издръжливост на хората е намаляла с между 8 и 10 процента от 80-те години на миналия век

Хората стават все по-слаби физически и представителите на днешното поколение не притежават същата мускулна мощ като своите родители, баби и дядовци, пише в. "Дейли мейл", позовавайки се на резултатите от австралийско проучване.

Според изследването ние сме много по-слаби от прародителите си и това се забелязва по-силно при жените, които трудно се справят с елементарни физически задачи.

В западния свят мускулната сила е на предела си, а мускулната издръжливост е намаляла с между 8 и 10 процента от 80-те години на миналия век.

Това показват резултатите от изследване на специалисти от университета на Южна Австралия. Най-потърпевши в това отношение са жените. Броят на слаби физически жени без никаква мускулна мощ придобива епидемични размери.

Експертите отчитат, че при слабите жени липсват силни мускули, които да поддържат гръбнака им, докато при пълните отсъства каквато и да е мускулна маса под мастните тъкани.

Причината е, че повечето съвременни млади жени искат да изглеждат слаби, а не жилави. Водени от това свое желание те не се хранят и не тренират.

Резултатът - слаба мускулатура, която не се вписва в представата за добра здравословна форма. Заседналият начин на живот и липсата на достатъчно протеини в менюто на жените също са "виновни" за отслабването на мускулите, допълват специалистите.

Спортистките Джесика Енис и Виктория Реднълтон се опитват да разгласят идеята, че момичетата трябва да се фокусират върху по-здраво тяло, а не да се опитват да бъдат по-слаби.

Сред някои жени все още съществува мисълта, че ако правят прекалено много упражнения или тренират с тежести, тялото им ще стане "прекалено мускулесто".

Кен Фокс - професор по здравни науки в Университета в Бристол, сподели пред Дейли Мейл:

"По-голямата част от жените искат да бъдат слаби. Не се хранят достатъчно, не се упражняват достатъчно. Това е причината да нямат силна мускулатура. Дами, това не е здравословно за вас".

tres1

ДРЕВНА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад след 681 г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития разиграли се няколко хилядолетия преди Христа, а и след това. В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през VI-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и ги предават на славяните.

За скептиците ще посоча само древнобългарския календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния! Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!

Все повече назрява необходимостта от написването на истинската история на България. В този сайт ще направим опит да осветлим някои факти от най-древната ни история, както и да разсеем някои от заблудите, които битуват в общественото съзнание.

Древно-българските държави

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове - дивовете.

Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Създаването на Шумер

Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Страната Балхара

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Стара Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.

В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

tres1

blog-0511995001346335489.jpegСъвкупността от различните явления и процеси които периодически възникват в слънчевата атмосфера и се развиват с течение на времето, се нарича слънчева активност.Тя зависи от броя на слънчевите петна, протуберансите, честотата на слънчевите избухвания и свързаните с тях явления.

protober.gifВъв фотосферата се появяват и развиват слънчевите петна. В тях магнитното поле е много силно. Обикновено слънчевите петна се наблюдават на групи, като в групата доминират две петна с противоположна магнитна полярност, подредени успоредно на слъчевия екватор.

Картината на групите непрекъснато се мени. Слънчевите петна се раждат, растат и разпадат. Те се зараждат с размери 1000 - 2000 km в междините на гранулите, растат и достигат размери 150 000 кm.

Съществуват от няколко денонощия до няколко месеца. Изглеждат черни на фона, тъй като тяхната температура е с 1000 градуса по-ниска от средната температура на фотосферата. В действителност температурата им е около 4000 - 4500 К и имат само 10 пъти по-малка яркост от тази на фотосферата.

sun2.jpegНай-впечатляващите активни образувания във вътрешните слоеве на слънчевата короната са протуберансите. Те се образуват в областите със силно магнитно поле над слънчевите петна. Не рядко те избухват над слънчевата повърхност на стотици хиляди километри и скоро изчезват.

Протуберансите са по-плътни и по-студени от короната и имат различни форми и размери. Типичните протуберанси имат вид на гигантски светещи езици, опиращи се на хромосферата. Те могат да се появяват на цялата появърхност на Слънцето - от екватора до полюсите.

Поради високата температура горната корона се разширява като непрекъснат поток от слънчева плазма. Слънцето не може да удържи движещата се с висока скорост слънчева плазма и в резултат на това тя се устремява в междупланетното пространство във всички посоки със скорост стотици km/s.

Тази движеща се плазма наричаме слънчев вятър. Той се движи със скорост от 200 до 1000 km/s. и достига Земята в зависимост от скоростта си за 2 до 4 дни. Близко до Земята неговата скорост обикновено е 400- 500 km/s. Слънчевият вятър рязко се усилва в дните на слънчеви бури.

bum.gifСлънчевите избухвания са забележителни явления, при които в активната област на короната магнитната енергия взривообразно се превръща в топлинна. Те са необикновено ярки бели петна с неправилна форма около слънчевите петна. Тези явления стават високо в слънчевата атмосфера (в хромосферата) и понякога излизат извън границите и.

Избухването се формира в долната хромосфера и има 2 главни стадия (фаза). По време на първата фазата с продължителност 3 мин (наблюдават се и до 1 час) интензитетът бързо нараства. След това във втората фаза интензитетът спада до първоначалното си равнище за около час (или денонощие при големи избухвания). Слънчевото избухване може да бъде много различно - от просто локално повишаване на яркостта, до крайно сложно явление - най-мощното в Слънчевата система. Енергията, която се отделя при избухването се изменя от 1022J до 3x1025J в най-мощните събития.

Активността на Слънцето не влияе забележимо на топлината, която достига до нашата планета, а на магнетизма й. Потоците от заредени частици се движат сравнително бавно и достигат Земята за няколко дни. Те предизвикват допълнителна йонизация във високите слоеве на атмосферата.

Заредените частици влияят върху земното магнитно поле, което понякога има значителни отклонения. Тези отклонения се наричат магнитни бури. Магнитната буря представлява бързо и силно изменение в магнитното поле на Земята, възникващо в период на повишена слънчева активност.

flokuli.jpegВлиянието на интезнивните магнитни полета наи-добре се вижда във Фотосферата, особено в слънчевите петна и най-вече в разположението на основните структурни елементи на хромосферата, наречени флокули

Научно доказано е, че слънчевата активност има цикличен характер. със средна продължителност от 11,2 земни години. Има и други предпопложения за 22-годишен цикъл,а и за съществуването на векови цикъл което все още не е напълно доказано. Основната причина за това е сравнително късото време от наблюдения (не повече от 300 години).

tres1

Стъпките на Бога

blog-0561464001346012769.jpgЕдна нощ сънувах сън…

Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи, по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот.

Попитах Бога:

- Господи Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. Не разбирам защо си ме изоставил, когато най силно съм се нуждаел от Теб?

Бог ми отвърна:

- Моe скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията. Там където виждаш само един чифт стъпки, Аз те носех на ръце.

tres1

Не се забравя просто ей така любов,

която много ти е дала.

Която ти е вземала съня,

която за ръка те е държала.

Която те е вдигала

и над омръзналите вече битовизми.

Която е засищала и глад,

която ти е давала и риза.

Не се преглъща като залък тя

- застава ти на гърлото и дращи.

Отива си с нечувана цена,

която много трудно се заплаща.

Не се прежалва и със черен шал

- тя мрази някой помен да прави.

Каквото и преди да си дал,

не ще си го откупиш.

Не продава!

Не я очаквай в някой друг живот.

Един път се гори във този огън.

Не се забравя истинска любов.

И двеста пъти да кажеш сбогом!

tres1

blog-0452564001343767375.jpgКъде те срещнах ...или те сънувах.

Или били сме близки в друг живот.

Не е възможно ти да си измислен ,

а да те чакам с трепет и любов ...

Да моля дните ,бързайки към тебе...

да си в мечтите ми и в делника суров.

Да чувствам как далече ме отведе

да чувам само нежния ти зов.

Къде те срещнах ...или те познавах .

Усещах ,че си близо ,че си ти ...

Не подозирах колко скоро само

ще тръгнеш сам по моите следи ...

Незнайно как ,но заживях чрез тебе .

Чрез мислите ,чрез думите дори ...

не зная ти доколко си обсебен,

но зная ...моят свят че сподели .

tres1

Любовта

img_348512_555706_b.jpg?

Ефект или дефект е любовта?!

Въпрос загадъчен и толкова неясен,

зададен с въпросителна и удивителна,

по своему изкусен и своеобразен.

Допирателна имаме една,

пресичаща пътищата ни в точка,

задача с повишена трудност е това,

дай ми малко време и отсрочка.

Бреговете два се сливат магично,

неизвестното става известно,

погледите срещат се сладострастно,

чувствата бушуват безжалостно.

Докоснаха се нашите светове,

Сляха се в един – общ.

Преодолей страха си на малко дете,

оттук нататък светът за нас ще бъде всеобщ.

С отстранен дефект,

но с безграничен ефект.

За любовта вече да не копнеем,

а да се впуснем в море от любов, да я изживеем.

В огън и пламък да се потопим,

заедно в/ъв страстта да изгорим.

Да се гмурнем дълбоко в царството на светлината,

.... напук на всичките дефекти във душата.

tres1

Разбира се ние всички знаем всичко за нея и смятаме, че е изтъркана тема. Знаем, че трае до три години и после идва (остава ) само уважението. Знаем, че любовта е химия. Знаем, че първата любов не се забравя и че от несподелената любов боли. Това, което не знаем е, че това са просто клишета, с които сме свикнали и с които ни е по–лесно да обясним необяснимото. А простата истина е, че любовта прави щастието. И ако има истинско щастие то е, защото има истинска любов. Ще се опитам да ви дам отговорите, които да ви убедят, че стават чудеса и магията на любовта е едно от тях.

Затънали сме от условности, клишета и си слагаме маски. Защо? Защото сме много чувствителни и лесно раними по природа. Защото се боим да бъдем себе си и всячески се стараем околните да не разберат, че не сме това, за което се представяме. Искаме да ни възприемат по начин, определен от нашите представи за добра светлина. Само, че тези наши представи не са наши. Те са плод на внушенията на обществото още от нашето раждане. Ние не изразяваме собствената си същност, която всъщност е най – истинското, а отразяваме средата, в която живеем. Слагайки маската ние вдигаме летвата на определена височина. После стараейки се да поддържаме маската ние губим енергията си. Няма нищо по – лесно и по – смислено от това да бъдем естествени. Мислим си, че маската е защитен механизъм, но тя всъщност е бреме. Как да познаем истинската (естествената) любов след като ние не се държим истински (естествено)? Откъде тогава нашето самочувствие, че знаем всичко за любовта, че даже и определяме темата като изтъркана? Дали пък да не си пренаредим мозайката?

Правейки самолети и подводници, ние имитираме природата. Крадем идеите си от нея. Компютъра имитира мозъка. Някои стилове в бойните изкуства имитират животните. Къде по – успешно къде не, ние имитираме според възможнстите си. Наркотиците също са имитация, но за жалост пагубна. Те са бледа имитация на вещества, които се произвеждат в тялото ни. Наричат се ендорфини. Това са чисти и безопасни наркотици, които тялото само си произвежда. Те са тясно свързани с оцеляването ни. За да се излеят в тялото ни е необходим ключ, който да отключи това изливане. Ягодата е храна и е богата на витамини. И храната и витамините са нужни на тялото за да съществува и да оцелее. Попадайки в устата, ягодата бива разпозната от рецепторите като полезна и необходима и те изпращат сигнал към мозъка. Този сигнал е ключа, отключващ изливането на ендорфини и ние изпитваме удоволствие. Раждат ни се деца и ние ги отглеждаме. Тъй като това е важно за оцеляването ни, то също се явява ключ и ние изпитваме удоволствие. Зачеването на деца също е ключ и тъй като е от изключителна важност за оцеляването, съответно и удоволствието е изключително. Ако се налапаме с пръст, трева, отрова и т.н. никак няма да изпитаме удоволствие. Когато успяваме в нещо, успехът се превръща в ключ за ендорфините. Изобщо всеки път, когато изпитваме удоволствие, това нещо е било ключ за ендорфините. Такива ключове могат да се родят в мислите, действията ни, от звуците, от филмите, от срещата с приятен човек, от полъха на вятъра и т.н. Една част от ключовете са заложени в нас от природата, а друга ние сами създаваме. Ние сами си определяме удоволствията. Ето защо трябва много да внимаваме за действията си и за посоката, в която вървим. Ако някой изпитва удоволствие от ловуването на животни или от кучешките боеве, от болно слабите манекенки, от алкохола, от хазарта, от покварата и т.н. наистина трябва да се замисли, защото това влияе на програмата в мозъка му, отговаряща за ключовете. Объркването на приоритетите в тази програма ще има фатални последици. Обществото ни залива с всякаква информация и с примери за поведение. Ние подлагаме заливащото ни на преценка и решаваме да го приемем ли за себе си или да го отхвърлим. Решението, обаче, е в зависимост от нивото на ценностната ни система и доколко можем да разпознаем доброто и злото. Ако отхвърлим, отхвърленото не ни докосва и не може да ни влияе. Ако решим да приемем нещо от заливащото ни, то става част от нас, става приоритет с определена за нас важност и ние го складираме на определено място в мозъка си. Всеки път, когато се сблъскаме със ситуация, в която то присъства нашето подсъзнание се отнася до това място и този приоритет става ключ отключващ ендорфини. Колкото приоритета е по – важен за нас, толкова дозата е по – силна. Този модел ще ни доставя удоволствие и съответно ще определя посоката на поведението и изборите ни. Внимавайте какво решение вземате във всяка една ситуация. Разковничето е в мира. Вътрешният ни мир и мира около нас.

За да изпита истинската и изпепеляващата любов, човек трябва да открие партньор, който да го задоволява емоционално, интелектуално, духовно, физически, сексуално, морално ...., с който да изпитва пълнота. Също така и двамата партньори трябва да се развиват и непрестанно да преодоляват собствените си граници, за да се изненадват и да разпалват огъня на любовта и винаги да откриват нови неща в половинката си. Намерят ли този ключ изобилието на ендорфините ще ги залее.

Повечето хора, обаче, търсейки лесното и бързото се задоволяват с ключовете от първосигнален тип т.е. когато видят обект, отговарящ на сексуалните им интереси (оформени, разбира се, от средата и обществото) лигите им потичат и те го пожелават. Отпиват известна доза ендорфини. Следва кратък флирт. Още малко ендорфини. Ако се получи се стига до секс. Още ендорфини. Споменаването по – късно пред приятели донася още мъничко от тези вещества. Чувстваме се добре и самочувствието е добро. Хубаво ни е, но това не е всичко, защото след още няколко срещи започва да става безинтересно (синдрома на прочетената книга). Връзката от такъв тип избледнява бързо (ако изобщо може да се нарече връзка). Умира. Гладът за ендорфини, обаче, си остава. Много лесно – пак се оглеждаме за нещо подобно. С течение на времето започваме да получаваме все по – малко от веществата. Тогава за да компенсираме глада отваряме тефтера и се впускаме в трупането на бройки. И понеже сме си избрали маската на „вървежните” се държим тежко и внимаваме много да сме на нивото на летвата, която сами сме вдигнали. Изморително е, но другите ни възприемат така както ние искаме да изглеждаме. Доброто ни самочувствие е взависимост от одобрението в очите на другите. Жалко съществуване. Превърнем ли в самоцел първосигналните ключове намаляваме шансовете си за истинското в лицето на истинската любов, родена от и носеща пълнотата. Няма нищо лошо в първосигналното, но то е само една мъничка част от изпепеляващото. Малка част в началото на нещо голямо. Хубаво е даже от време на време двамата партньори да се връщат към първосигналния секс, но само като добавка за разнообразие .

Сега малко да се спрем на подсъзнанието и на химията. Това, че сега сме тук е в резултат, че ние сме част от нишката на поколенията преди нас. Предците ни са се раждали, живели са, оцелявали са и са предавали гена си на децата си. Този ген е бил синтез на най – доброто и приоритетното за оцеляване и закодираното в него е било предпоставка за продължаването на нишката. Крайно агресивните все са си намирали майстора и не са оцелявали, съответно не са оставяли поколение. Крайно неагресивните (мухльовците) са били тъпкани и обречени и също не са оставяли поколение. Всички хора днес на земята сме нишки от златната среда – повече или по – малко агресивни, интелигентни, уникални, умели, изобретателни, силни и т.н. за да вървим напред. Човекът е достатъчно голям за да бъде силен и достатъчно малък за да бъде бърз. Това е златната среда. Разбира се не всички нишки от златната среда са оцелявали. Само по себе си това условие не е гаранцията за запазване на нещо толкова крехко като живота. Ние не сме се пръкнали от нищото. Нишките са много дълги назад във времето. Според последни научни открития преди 60 000 години са живели примати. Един единствен техен представител, обаче, претърпял рязко изменение в мозъка. Дали е плод на намесата на извънземна или високоразвита земна предишна цивилизация не е толкова важно. Сами си изберете на какво да повярвате. Важното в случая е, че въпросният примат получил предимство пред останалите, изразяващо се в умения да гради ловни стратегии, стратегии за оцеляване, да изобретява капани и оръжия и т.н. Това му предимство го направило по – привлекателен за една или повече женски. Поколението, което оставял след себе си носило този напредничав ген, а и уменията, на които учил потомците си станали гаранция за оцеляването. Съответно точно това потомство се превърнало в най – предпочитаното за женските индивиди. В крайна сметка този екземпляр предал своя ген и своята У – хромозома. Оказва се, че всеки днешен жител на планетата носи точно тази У – хромозома. Ние всички хора на земята имаме един общ мъжки прародител. Това е научно доказано и изследвано. Какво е станало с другите мъжки екземпляри отпреди 60 000 години. Ами техните нишки постепенно са били изличени като неконкурентноспособни. Защо ви разказвам всичко това? Защото трябва да потърсим мястото на ендорфините в този дълъг 60 000 години (и още и още по 60 000 години) процес на вплитане на приоритети за оцеляване и начини (ендорфините) за изпълняването им. Каква гениалност и съвършенство от страна на природата – принуда чрез удоволствие. Правим най – доброто за оцеляването ни и за оцеляването на потомството ни преследвайки удоволствието на ендорфините и закодираното в ключовете. Оцелява, обаче, само потомството, чиито предци живеейки са научили законите на хармонията и са се доближили най – близко до тях. Всички останали нишки с объркани и повредени програми за ключовете за ендорфините постепенно са изтласкани встрани и изличени от силата на хармонията. Като индикатор за подобни нишки се явяват признаците на отклоненията и извращенията (садизъм върху хора, животни и природата; лакомия; негативизъм; педофилия; егоизъм; алчност; злоба; мързел, тъпотия и нежелание да погледнеш по – далече от носа си и т.н.). От мой приятел научих, че най – големият грях, който е основа за всички грехове е неспособността да различаваш и откриваш злото. Злото, което ти причиняваш и злото, което причиняват на теб. Загнезди ли се това зло в програмата на ключовете отравя всичко и най – вече любовта. Любовта във всичките й измерения и лица е носител на пълното щастие и изобщо на пълнотата и смисъла на живота. Сега вече можем да обясним за подсъзнанието и химията. От какво зависи нашия избор на партньор? От нас и от нашата същност. В основата на този избор лежи желанието за здраво и пробивно поколение. Нишката. От изследвания в различни области на науката и на човешкото поведение се потвърждава точно това. Оказва се, че целувайки се ние на подсъзнателно ниво правим, посредством рецепторите, анализ на състоянието на организма на партньора и на гените му, анализирайки химичния състав на слюнката му . Звучи несериозно ли? Я да си припомним как в полицията и съда се взема проба за ДНК – тест. С памук на клечка се взема проба от слюнката в устната кухина. Разбира се има и други методи (кръвен например). Феромоните (миризми, които регистрираме подсъзнателно и които имат пряко влияние върху сексуалното привличане между индивидите) също играят такава роля. Информацията от тези анализи се загнездва някъде в подсъзнанието ни и става по – важен или по – малко важен фактор за нашия избор. Правилните пропорции на лицето и тялото са признак на добро здраве. Пропорцията „пясъчен часовник” (широки рамене и гръден кош със съответната мускулатура в съчетание с тясна обиколка на кръста и яки бедра за мъжете; бюст, тънка талия, заоблени детеродни органи и стегнати бедра за жените) е също признак за здраве. Такъв партньор – такова поколение. Още един фактор загнезден някъде в подсъзнанието. Красива и желана половинка – красиво и желано поколение. Половинка с чувство за хумор – поколение с чувство за хумор. Силен мъж, мъж с власт, мъж с пари – такова поколение т.е. с повече шансове за оцеляване . Всичко това е заложено в програмата с ключовете за ендорфините от предците ни в нашите нишки с единствената цел да ни помага в продължаването на родът и оцеляването. Виждайки такъв екземпляр ключа от програмата с приоритетите отключва яки дози ендорфини, ние изпитваме удоволствие и се чувстваме сексуално привлечени. Заложено е в случай (за всеки случай), че нямаме идея или смелост накъде да насочим нишката. Но ние мързелуваме и се осланяме на богатството натрупано и оставено ни от предците, а не донатрупваме наше. Хей, ние имаме задължения пред собственото ни потомство. Преди да се сбиеш (при което е възможно и да умреш и така да прекъснеш нишката ) с шофьора, който те е напсувал заради нещо дребно, помисли дали не е по – добре да подминеш и да вървиш напред, отколкото да влизаш в разпри при всеки подобен случай и да спираш развитието си със съдебни дела и обезщетения. Простотията е навсякъде и те забавя.

Основния извод е, че една част от ключовете носещи удоволствията са ни заложени (от предците), а другата сами си създаваме. В този смисъл нека насочваме съзнанието си да получаваме удоволствие от истинското и пълнотата. Нека се научим да действаме заради самото действие, а не за да чакаме награда. Новата мисъл се поражда от ново действие. Нека не убиваме детското у себе си и у половинката си. Наблюдавайте децата. Те така се отдават на удоволствието от игрите, че пренебрегват глада и го правят да не съществува. Пренебрегват и умората, неудобствата, жегата, студа, страха от правилата на родителите си , страха по принцип и т.н. и ги правят да не съществуват, да не им пречат и се отдават на момента. Естествени са и се радват истински. А на нас какво ни пречи да бъдем такива в любовта, а и по принцип в живота.

Знаейки всичко това не се ли почувствахте специални? Вие не сте само еди кой си, а сте част от нишка просъществувала стотици хиляди години. Носите у себе си вълшебството на хармонията и любовта. Можете да избирате какво да ви носи удоволствие и да различавате истинското от фалшивото. Не си губете времето по повърхностното и временното, а се огледайте за точния за вас човек и щом го зърнете го грабнете и пийте колкото можете. Няма значение колко ще трябва да го търсите или чакате. Ако не изпитвате силни чувства към партньора си сега нищо няма да изпитате и в бъдеще. Не му създавайте илюзии. Бъдете честни към него и към себе си. Продължете напред.

Споменах, че най – големия грях е неразпознаването на злото. Злото, което причиняваме на другите, злото, което другите причиняват на нас и също много важно, злото, което сами си причиняваме. Голям грях е и неразпознаването (невиждането) на доброто. Да имаш мъдростта да знаеш кое е най – доброто за самия теб и за другите във всяка една ситуация е от особено важно значение. Това се нарича самоосъществяване. Представете си какво залива ежедневно децата. Всичко това носи послание и се загнездва в главичките им и така определя светогледа им. Само, че те са много мънички за да разсъдят кое е стойностно и кое не и приемат всичко за чиста монета. Например чалга – певиците. Как са облечени, какъв ефект имат, как се държат, как разсъждават, колко силикон и какви корекции имат. Децата попиват това и то определя стремленията им и ги осъкатява. Излиза мис България, която има силикон и масово момичетата искат силикон. После, ако в класа (курса) има 2-3 момичета със силикон и момчетата обръщат вниманието си по тях какво става с останалите момичета? И те полудяват по неестественото. Получава се дяволски кръг и ценностите биват изместени от фалшивото. Но фалшивата външност крие фалшива душа. Освен това корекциите и силиконовите подплънки, ако се случи да изглеждат добре то доброто им изглеждане е само в определена поза. Наклониш ли се мъничко или движиш ли се неестественото направо започва да крещи и се набива на очи. И корегираните части на лицето са така – само в застинало положение има някакъв ефект, но засмее ли се притежателката им физиономията й става отблъскваща. Хора свикнете с телата си и с мисълта, че са подвластни на остаряването. Не се ли чувствате добре в собствените си кожи и не си ли обичате телата, това се предава на хората около вас и те няма да се чувстват добре с вас. И не забравяйте, че като сте неестествени и с маски се проваляте в търсенето и намирането на точната за вас половинка, само с която можете да изживеете истинската любов т.е. истинското щастие.

Не бъркайте страстта с любовта. Страстта и копнежа са нещо разтърсващо и опияняващо. С тях започват и обречените и истинските връзки. Няма страст без въздържание. Страстта в началото на връзката е наистина по – интинзивна. Преплита се с предвкусването на нещо хубаво. Фантазира се, а във фантазиите всичко е идеално. За човек, знаещ какво търси и проявяващ търпението да го дочака, а не да се хвърля сляпо на каквото му се изпречи на пътя, въздържанието му бива възнаградено. А за този, който преследва нови и нови запознанства страста е фактора, правещ ги интересни, но с времето отслабва и започват да се търсят компенсации за да се поддържа огъня . Изпитвайки удоволствието на страстта от началото на връзка, индивида всъщност изпитва удоволствието от ендорфините, които страстта отключва. Страстта е само малка част на любовта и не се ограничавайте само с нея, а се отдайте на естествената, истинската и пълната любов за да изпитате удоволствието на пълнотата. Повтарям, трябва само да разпознаете точният за вас човек и да се слеете с него. Всичко друго само си идва на мястото и е нереално хубаво. Това не са илюзии. Не съм го гледал на филм от Холивуд и сега да се „пеня” пред вас с измишльотини. Вярвам в точно тези чудеса, защото са ми се случили и продължават да ми се случват (не знам докога, но имам чувството, че докато се държа по начина, по който съм избрал да се държа, всичко се случва от самосебе си и аз не преча на хармонията, а се оставям да ме докосне). Преди да сте ме заклеймили като перко затънал във филми и книги ви отбелязвам, че аз живея живота си, а не гледам на филми как другите живеят. Не ми е нужно да ви доказвам каквото й да било. Правя си моето и съм адски щастлив, доколкото околния свят от първосигнални глупаци не ми пречи да бъда, но успявам.

Намерили сте се и се харесвате с точната за вас половинка. Трябва да стъпите на стабилна основа. Такава основа е справедливостта. Като говорите се чувайте. Не правете това, което не искате на вас да направят. Не спорете кой колко е направил за другия, а се надпреварвайте вие да правите колкото можете повече и се наслаждавайте. Който раздава празен не остава. Пийте от щастието. То е тук и сега. Не тровете връзката си с дребни тарикатлъци. Понеже е трудно отношенията между двамата да са идеални, използвайте за буфер правила, които сами си определите и разпределете по равно бремето на дребните ежедневни задължения (така няма да ги забелязвате). Това няма да отрови щастието ви. Напротив ще ви освободи пространство за още щастие. А ако се случи все пак да се скарате знайте, че е нормално, а и сдобряването после по традиция е много страстно.

Мъжката сила не се крие в мускулите, а в това как мъжът преодолява слабостите. Мъж се става като ти разбият носа и като ти попарят сърцето. За успеха на някого трябва да се съди не по големината на постигнатото, а по това какво му е коствало да го постигне.

Някога живяло едно котенце. Искало на всяка цена да намери щастието. Когато срещнало стар и мъдър котарак, той дал отгавор на въпроса му. Истинското щастие, според него се криело в опашката на всяка котка. Хванеш ли си опашката – намираш щастието. Развъртяло се котенцето да си хване опашката. Имало моменти, в които за малко да успее. С колкото се доближавало до нея, с толкова опашката се отдалечавала от лапите му. Тогава се появила и една стара и мъдра котка. Отгатнала защо се върти като пумпал и му казала, че когато и тя била малко котенце също искала да си хване опашката и да се сдобие с щастието. Забелязала всъщност, че колкото и да я преследвала, никога не успявала да я достигне. Обаче, обърнела ли й гръб и тръгнела ли да си живее живота, опашката и щастието неотлъчно я следвали. Вие си преценете струва ли си живота ни да премине в преследване на химери (луксозни жилища и коли, авторитетно име, излишни вещи и излишно напъване, скъпи дрехи, фалшива самоличност и т. н. ).

Ако любовта и семейството станат най – важният ви приоритет, те ще се превърнат и в ключа, отключващ океана на ендорфините. Нищо друго вече няма да е същото, а вие ще сте на правилния си път и на правилния за нишката ви път. Не е важно да запомните механизмите, които ви описах, важното е да се възползвате от крайния им резултат – Магията на любовта и щастието от пълнотата в живота ви.

И една тайна, която може да ви бъде индикатор дали сте на правилния път с точния човек и дали се отнасяте към него подобаващо. Когато се замислите за времето трябва да установявате, че не ви стига. Значи живеете на пълни обороти и грабите с пълни шепи. И още нещо. В ежедневието си се разминавате с различни индивиди от другия пол. Някои са повече или по – малко атрактивни. Наложете си някой път да си представите сексуална близост с някакъв такъв индивид. Ако на всяка такава проба фантазията ви за сексуална близост избледнява, става блудкава и скучно-безинтересна значи вие си имате точния човек до себе си в къщи и едва ли е нужно да си правите подобни тестове. Вие сте на върха на щастието си, обгрижвайте любимият човек и го пазете.

Изневярата. Ами който има нужда от нея първо не е с точния до себе си човек или е, но не го вижда и оценя. Второ, не изпитва изпепеляващата любов, а нейно бледо копие. Трето не е щастлив с щастието, което може да има. За да повярва в чудесата трябва да ги изпита, но изневярата не е пътя към това познание.

Любовта не е даденост, тя трябва да се обгрижва и храни. Тя не е задължение на единия партньор, за нея са нужни двама души. Човек си има сила да отстоява себе си. Ние не знаем колко е силата на точния до нас човек (нашата половинка). Би трябвало да е огромна и да издържа на всичко. Съществува, обаче, нещастието в някакъв момент партньора ни (въпреки, че е точния човек) да се пречупи по някаква причина и да предаде връзката. Осъзнаваме ли или не нищо вече не може да бъде същото и всичко свършва в този миг. Вълшебството се принизява до блудкава връзка и си губи стойността. Няма как да се избегне това. Остава единствено богатството на това, което сте имали (това никой не може да ви отнеме). Жалкото е, че е прекъсната възможността да изпитвате такова щастие до края на дните си. Не бива да мислим за този сценарий, а да го направим да не съществува (и да не се сбъдне) така, както децата правят да не съществуват глада и умората и да не им пречат на игрите. Правете първосигнален секс, правете любов, правете каквото ви душа иска, но само с половинката си. Чудесата ще дойдат при вас.

Не се поставяйте и в положение, при което скрито да изневерите на половинката си и после да си живеете така, сякаш нищо не се е случило. Не можете да се скриете от това пред себе си. Не можете и да накажете половинката си заради някакво скарване като й изневерите. Първо, ако го направите изобщо, то с или без повода (скарването) вие сте щели да го направите. Не залъгвайте никого и най вече себе си. Второ, никого не можете да накажете така, освен себе си, защото най – вероятно после ще си траете (няма как сам да се излъжете, че не сте паднали много ниско и това, че сте се унижили ще ви трови и хубавите моменти и живота), защото ще се боите да не ви зарежат и то с право. Не е ли това жалко съществуване? Трето, всичката любов, която половинката ще ви дарява ще е истинска от нейна страна (и ще изпитва щастието да даряваш обич), но от вашата гледна точка ще е просто една илюзия, защото чудесно ще знаете, че ако знае за предателството и за глупавото ви оправдание, превърнало се в повод ще ви заплюе, а не да ви дарява любов, защото не я заслужавате. Какво тогава получавате от една такава забежка? Най – вероятно освобождаване на понатрупано сексуално напрежение, което да наподобява някакво удоволствие и може би някакво фалшиво самочувствие, че сте вървежни. А какво губите? Всичко останало. Струва ли си? Сами си определяте нивото, на което сте и степента на любовта, която можете да получавате и дарявате. Изберете ли първосигналното се обричате да се задоволявате от повърхностното и нетрайното, да изпитвате блудкаво удоволствие, а да си мислите, че е истинското удоволствие. И ще се чудите къде е пълнотата на щастието и ще гоните вятъра. Най – ценните и най – сладките неща на този свят са безплатни. Усмивката, секса, любовта, усещанията, докосването, радостта от децата, съня, природата, щастието, ендорфините и т.н. Какво още да искаме? Само здравето и мира.