За този блог

СТИХОТВОРЕНИЯ от Павлина Стаменова

Публикации в този блог

Pavlina Stamenova

МОЛИТВА

"Боже, колко мъка има

по тоя свят, Боже!"

Йордан Йовков

Боже! Ти, що над всички ни бдиш.

И ни водиш с ръката си – свята…

Отвори Небесата… И виж –

как е пълна със мъка Земята!

Колко злоба в душите гори...

Колко болка в очите ни има...

Пролетта – не е пролет, дори.

Нито зимата – истинска зима.

Радостта ни, през сълзи, блести.

Любовта ни граничи с омраза.

Неродени – угасват мечти…

Боже, кой ли така ни наказа?

На достойните твои чеда –

да се гърчат душите им в рани.

Над безчестни да свети звезда,

да се имат за... богоизбрани.

Докога ще се лутаме в мрак?

Нека Разумът – води сърцата…

Чуй ме, Господи, чуй:

Дай ни знак...

И върни Любовта –

на Земята!

Павлина СТАМЕНОВА

http://vbox7.com/play:21634587

Тази песен беше първият ми звезден миг - през 1997 година

спечели второ място в конкурса "Песни за Бургас и морето"

и още много почитатели...

Текст: Павлина Стаменова; Музика: Хайгашод Агасян;

Изпълнител: Ваня Костова и Фамилия "Тоника"

http://bg.netlog.com/go/out/url=http%3A%2F%2Fww...-

Pavlina Stamenova

 

ОДА ЗА БЪЛГАРИЯ

«И духна тогава Богъ въ простора – и осьни съ бежествено мановение Мльчния Пътъ,

та рой свьтли ангели се родиха тамъ и повели Богъ на Мльчния Пътъ да властвува надъ България.» «А България като Огнена Птица ще се възражда  изъ собствената си пепелъ,

та до край на вьковеть ще пребъде.»

«Защото гаснятъ звездить една по една, ала Божиятъ Пояс

ще свьти вечно и Мльчниятъ Пътъ ще бъде свьтълъ саванъ на мрътвата вселена.»

из «Предсказания за Бъргария»

отъ Петъръ Осоговецъ – богомилски жрецъ

Изъ «За съдбата на народить» 956г.

 

  Ти оцеля през вековете,

закриляна от Млечен път,

да раждаш и гранит, и цвете.

И ще пребъдеш, Райски кът!

 

Родино, бряг и дом на птици.

Море от златни класове.

Небе от бухнали лозници

и кръстопът на ветрове.

 

Олтар – Светиня и Голгота.

Любов, разпъната на кръст.

Не ме наказвай с два живота,

дари ми шепа звездна пръст.

 

Сърцето, пролетна камбана,

да пръска чисти семена.

Ех, Майчице богоизбрана,

води ме в Пътя, Светлина!

 

Летя към теб, Благословена,

частица твоя, кръв и плът.

България – Земя свещена,

трънлив, но свят е твоят Път.

 

Павлина Стаменова

 

Pavlina Stamenova
на 29.06.2012 г. at 2:11, Pavlina Stamenova написа:

 

 

НЕСТИНАРКА

 

Нестинарко моя...

Майчице България!

Векове танцуваш

по сълзи – жарава...

Как превръщаш всяка

болка – в лъчезария?

Непокорен скитник

твоят Дух остава.

 

Още ли те хулят

жалките бездария?

Лутат се, незрящи,

след мираж – пустиня.

Ех, Богоизбрана,

слънчева България!

Щедра длан протягаш.

Не – за милостиня.

 

Екнат долините...

Чуй Балканът – стария.

Кой, с Любов извечна,

бди над връх и бездна?

Нестинарка пее...

Кърши стан България.

Мъченица свята –

със корона звездна.

 

Ласка и Стихия –

в мен прелива силата.

Лумне ли в сърцето

нестинарски огън...

С благослов целувам

пак Земята – милата.

Все за Теб се моля,

Майчице,

на Бога!

 

Павлина СТАМЕНОВА

 

 

 

 

Източник: Стихове посветени на България

Pavlina Stamenova

 

 

ЗА ТЕБ, РОДИНО...

"Велик Капитан се става

в бурни морета и дълбоки води."

Кетрин Кулман

 

Да беше сън – от небесата пратен!

Преследват ни вълна подир вълна.

Кошмар наяве, няма път обратен.

Ни сал на хоризонта, ни платна.

 

Омаяни от дяволски сирени,

потънаха синовен дълг и чест.

Преситени на думи, примирени,

залитаме от морска болест днес.

 

А мислите, по-хищни от акули,

ни мамят в бездни, луд водовъртеж. 

С оръфани души, с изпити скули,

на Сатаната – още палим свещ.

 

Припяват дружно знатни мекотели,

че там - на дъното, ни чакал дом.

Разкъсват ни вълните побеснели, 

гребем с последни сили, слепешком.

 

Сърцата ни се пръскат от умора.

Ще стигнем ли, Родино, бряг мечтан?

Сам Бог ще прати звездния си кораб.

Велик твой Син ще бъде Капитан!

 

Павлина СТАМЕНОВА

 

Pavlina Stamenova

 

 

НЕСТИНАРКА

 

Нестинарко моя, 

Майчице България!

Векове танцуваш

по сълзи-жарава.

Несломена в бури 

пръскаш лъчезария.

Непокорен скитник

твоят Дух остава.

 

Още ли те хулят

жалките бездария?

Лутат се, незрящи,

след мираж-пустиня.

Ех, Богоизбрана,

слънчева България!

Щедра длан протягаш,

не – за милостиня.

 

Екнат долините, 

чуй Балканът – стария.

Кой с Любов извечна 

бди над връх и бездна?

Нестинарка пее...

Кърши стан България.

Мъченица свята 

със корона звездна.

 

Ласка и Стихия, 

в мен прелива силата.

Лумне ли в Сърцето

нестинарски огън, 

с благослов целувам

пак Земята – милата.

Все за Теб се моля,

Майчице,

на Бога!

 

Павлина СТАМЕНОВА