За този блог

Разни неща, снимки, мисли, любими фрази, стихове ...

Публикации в този блог

varvarinata

dexter.jpg

Изчезналият фотограф е член и познат на повечето потребители в сайта който посещавам и аз www.photo-cult.com.

Аз не го познавам лично, но бих искала да помогна с каквото мога!

От понеделник 21.07 Румен Димитров - /Dexter/ е изчезнал и е обявен вече за общодържавно издирване от МВР.

Бил е на фотопленер в Родопите. След това в понеделник се е прибрал в София. Последно е бил видян в понеделник около обяд.

Тогава е бил и засякан последно да посещава и форума. След това е изчезнал. Никой няма информация за него. Мобилният му телефон не отговаря.

Моля, който има някаква информация за този човек или го е видял някъде да се обади в позлицията!

Дано се появи или бъде открит и нищо лошо не му се е случило!

Още негови снимки:

08300000001.jpg

08300000003.jpg

За нещастие Румен вече не е сред живите!

Мир на праха му ...

Почивай в мир Румене!

varvarinata

4217655047ds0.jpg

Съзнанието ни е неконтролеруемо ... освен ако не сме абслютни "извънземни"

Явно така сме устроени, няма начин да го игнорираш и асимилираш изцяло. Всяка една мисъл, всеки един "флуид" или "импулс", или как да го нарека незнам оказва влиание на ежедневието ти на дейстията на всичко дори и да не го усещаш. Съзнанието ти е като друг човек, който някой път дори не съзнаваш, разхожда се по терлички и е непредвидим ... А всъщност са много хора вундеркини стоят си там в мозъкати и приемат импулсите. И те карат да правиш, казваш нещата да виждаш и мислиш ...

В един филм емоциите бяха изобразени като малки човечета (като барбарони) в мозъка и тялото ти, които се борят кой кого да надвие. Странна работа. Дори и да не искаш да се потдаваш на догми, да се правиш че не виждаш нещо, да искаш да не си комплексиран да си позитивен, отворен човек то вътре в теб има всичко, гняв, тъга, чревоугодничество, жестокост, лъжа незнам всичкоо. И всичко това си оказва някакво влиание на личноста ти, на начина по който чувстваш на начина по който говориш. Подтсикаш едно даваш на показ друго.

Очите ни виждат и мозъка възприема толкова много информация, а ние осмисляме и използваме може би около 40%(даже дали има и толкова). Всичко друго е там горе във сивите клетки, и всичко това дава отражение на живота ни, на болестите, на емоциите и т.н. Всичко влиае на нас като същество и личност дори да не разбираме.

Де да можехме да проникнем в съзнанието си и в своя мозък за да си отговорим на много въпроси, но мисля че това е непосилно. Мисля също, че със силата на мисълта можем да постигнем много и можем да променим много неща. Има една нещо което е казал Буда и аз много харесвам:

"Всеки от нас е Бог, всеки от нас знае всичко!

Трябва само да отворим ума си за да чуем собствената си мъдрост"

varvarinata

42-15241763.jpg

Съня е безкрайна вселена,

друг свят с други хора и чужди слова.

Обгърнати в своето одеало се потапяме

и потъваме в дебрите на нощта.

Поели път и дирещи брод из съня ...

спомен ли има в тази мъгла?!

Бъдеще ли е или лъжа...

И цветно и свежо, и усмивки и плач

два живота живеем денем и нощем сме в тях.

Свят на мечти е Нощта та дори да е черна и страшна.

Изненади не крие от теб тя те обгръща,

растилайки ти на длани целия свят.

Крила ще получиш, ще летиш,

ще бъдеш герой, друг човек,

ще бъдеш дори мъченик ...

Нощта е вълшебница властна,

а Съня е нейния най-добър ученик!

----------------

02.03.2007г.

varvarinata

Разсъждения ...

Защо се отчайваме толкова много от различни неща, защо човек е създаден да се самосъжалява!?

И почваме да се тормозим сами себе си, като ровим в раните си и си навиваме парцали на главата ...

Например как да обясниш на един млад човек, че неговата "екс" приятелка е глупачка и че трябва да я остави в миналото си. Не може ли просто да не бъдем чак такива страдалци и да преживяваме всичко по-леко. Необходимо ли е да минат 30 години за да осъзнаеш че наистина живееш и гребеш жадно с желание от извора на живота. Не трябва ....

80% от болката и страданието си я причиняваме ние самите, защото не познаваме себе си. Защото не знаем какво искаме от живота, и дори мога да кажа незнаем как да го живеем. Пък после обвиняваме хората, обстоятелствата и т.н

Ако нямаме хармония със самите себе си ние никога няма да бъдем щастливи!

Щастието ни не зависи от външни лица, обстоятелства, предмети и т.н а от нас самите.

" Невъзможно е да намерим истината извън себе си и докато други ни я сочат, ние никога няма да сме удовлетворени от нея, защото всеки гледа на света от собствената си камбанария."

П.С В този си ред на мисли никога не съм разбирала самоубийствата, по каквито и да било причини sad.gif

да прекратиш живота си, да избягаш ... да прекъснеш нещо толкова "висше"... ли как точно да го нарека незнам

varvarinata

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

w172075ik1.jpg

Семейството е един от основните плацдарми където се осъществява човешката еволюция. Основна цел на еволюцията е да направи индивидите хармонични и уравновесени. Главният инструмент за постигането на тази цел е принципът на причината и следствието или кармичният закон. Казано с по-прости думи, събират се хора с остри ръбове и влизат в конфликти до тогава, докато острите ръбове се загладят и хората престанат да си причиняват рани. Този процес продължава много животи и единствения начин да го съкратим е да започнем съзнателно да се променяме. Голямото препятствие в този процес е принципа "или-или" (например: или аз, или той (тя) и той трябва да бъде заменен с принципа: "и вълка сит и агнето цяло". Това става като обуздаваме гордостта си и винаги търсим компромисно решение. Точно процесa на търсене на средната точка (златния път) изгражда в нас уравновесеност и ускорява еволюцията ни - ако няма търсене еволюцията се забавя много, защото се носим по течението без цел и посока. Както съм споменавал многократно, насоченото внимание, осъзнаването, насочва енергия, чийто допълнителен импулс ускорява процесите и е важно това да е постоянно, а не епизодично събитие. Разбира се, много е лесно да вдигнете рамене и да се примирите със закона на кармата, но не забравяйте, че съществува и принципа на свободния избор и той не влиза в конфликт и противоречие с кармата - и двата принципа действат паралелно, точно както би трябвало да е в хармоничното семейство - в постоянен разумен компромис.

Всички хора си мечтаят да намерят своята идеална половинка, но още при първите конфликти бързат да си направят извода, че отново са се заблудили. И така от цвят на цвят. Но да припомня, всички по произход сме братя и сестри, следователно в произхода ни е заложено да имаме хармонични отношения с всеки един. Следователно, след като има привличане и желание от двете страни, винаги могат да се постигнат хармонични отношения. Идеалната половинка съществува, но не винаги е най-важния за нас човек - често ни подкрепя без да отдаваме голямо значение на това, но и често отработва кармични задължения далеч от нас. Така че никога не забравяйте, че не идваме в материалния свят на почивка и за живот в удоволствия, а идваме в страдания да премахваме свои недостатъци. Ако забравяме това страданията са огромни, защото ни се струва, че не заслужаваме всичко, което се случва с нас. Но ако приемаме проблемите си като нормални и се стремим да ги преодоляваме, то те винаги ни се струват незначителни.

През хилядолетията са се оформили определени стереотипи на поведение (възгледи, шаблонни представи, какво представлява мъжът или жената), които определят човешките взаимоотношения. Вероятно тези стереотипи в бъдеще ще се променят много, но засега са водещи в човешките взаимоотношения. Колкото са хората, толкова са и различните варианти, но условно ще ги разделя на два типа: в представата на всички мъжът трябва да бъде силен, решителен, смел и т.н. Жената трябва да бъде слаба, нежна, кротка и т.н. На всеки му се иска да отговаря на тези стереотипи, но почти винаги открива, че вътрешните му дадености в някои отношения се разминават с желаното. Това поражда голямо вътрешно противоречие и външни конфликти. Искам да подчертая, че няма никакво значение дали тези стереотипи са правилни или неправилни, много по-важно е нашето отношение към тях и какво влияние оказват на нашето поведение, определят собственото самоуважение и отношението ни към другите. Например, ако един мъж не е уважаван като такъв, ако се подтиска и пренебрегва, той влиза в конфликт с представата си, какъв трябва да бъде. Това води до комплекси, ниско самочувствие, депресия, намалява сексуалното желание и много други такива. Отначало започва да се чувства неприятно в къщи, започва под различни предлози да си намира работа навън, ходи за риба или по кръчми с приятели - и в крайна сметка се алкохолизира. Жената забелязвайки все по-честите му отсъствия, започва да се страхува, че не е обичана, губи чувството си за сигурност и става още по-досадна. Обратното, историята помни много случаи, когато мъже са ставали велики, основно благодарение подкрепата на жена си. Затова, жени, ако искате да имате добро семейство, не се поддавайте на честолюбието си да бъдете "по" и "най", а подкрепяйте стереотипа на мъжа да бъде мъж, дори и да сте недоволни от някои черти в характера му - не се опитвайте да го преправяте според суетата си. Също така много е важно да помните, че тези стереотипи действат в подсъзнанието и рядко осъзнаваме тяхното истинско значение.

Мъже, жените около вас се нуждаят страшно много от вашето добронамерено внимание - да го проявите има хиляди начини. Търсете и експериментирайте. Не се ограничавайте само с няколко жеста. Но не превръщайте жената в проститутка като й давате постоянно пари и скъпи подаръци. Особено е важно да изслушвате жената - като изприказва това, което я подтиска, тя се разтоварва от психологическото напрежение. Активното внимание е в основата на семейния мир. Пазете мъжкото си достойнство, научете се понякога да казвате "не" и давайте на жената необходимата й сигурност. Това, за съжаление, е лесно като пожелание, но на практика се осъществява трудно, защото в повечето случаи, липсва модел на подражание и всички ние допускаме същите грешки, каквито са допускали и нашите родители.

В началото, още в стадия на запознанството, е важно да се преодолее стереотипа, че мъжът трябва да бъде активния. Ако искате да имате добра основа за хармонични отношения избягвайте ситуациите "един бяга, а друг го гони". Търсете взаимното привличане. Не се връзвайте на нечия влюбеност, това може да гъделичка вашата суета, но много скоро ще ви стане досадно. Много е по-важно да обичате, отколкото да ви обичат. Затова не допускайте несподелена любов, независимо от крайния резултат, споделете я, без да насилвате да ви отвърнат със същото. Така благоприятното развитие е много по-вероятно, отколкото да таите всичко в себе си.

Из сайта www.yosif.net

П.С Семейството е сложна плетеница от взаимоотношения, наистина всеки от нас може да бъде щастлив, но стереотипите сякаш държат повечето хора в окови! ;)

varvarinata

Тези стихотворни излияния бях писала за един приятел ... той беше в беда

Нямаше как да му помогна затова реших да мисля за него и духом да го подкрепям.

Така много пъти когато легнех вече мислех за него ... мисля че помогна

Усещане и молба

Днес усетих, че света се разпадна

пред очите ми само за миг!

Една душа ръцете си бавно протегна

и всичко помръкна около мен,

чула сподавения и вик!

Коя е всевишната сила,

която решава нечия съдба?

Коя си ТИ?

Защо толкова за кратко

отпращаш някой в прахта?

Отнемаща му най-ценното -

надеждата, усмивката и младостта.

Толкова ми е тежко…

Сякаш потъвам в мъгла

отчаяно искам да помогна,

но дори мислите си

не мога да подредя ….

Дано не си помръкнала душа нещастна!

Дано да можеш да усетиш топли чувства

и с мъничко надежда към по-добро

да мога да те тласна!

Бори се за сърцето си!

НЕ трябва да остава във прахта!

Нека винаги да чувстваш все така,

на приятели и близки любовта!

Дано усетиш… не знам защо ли чак сега,

но малка част от мен отпратих я при теб

дори невидима дано е първата от много,

които ще затрупат неизмеримата тъга!!!

За К.

03.02.2005г.

--------------------------------------

Днес пак изпратих ти

прашинка от моята душа,

и така е всеки ден, дори и през нощта!

Спотайвам се във себе си и не мога да реша

дали ще мога само с мисли времето да променя….

да спра и да ти върна малкичко от радостта!?

Объркана съм вече …,

но ти НЕ се отказвай!

Дори да бъде тъмно вечерта

прашинките ще се събират,

докато се превърнат във пустиня

и ще затрупат в битието ти скръбта!

За К.

04.02.2005г.

varvarinata

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.

Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало

;)

varvarinata

ДЕВЕТТЕ МИЛИАРДА ИМЕНА НА БОГА

Артър Кларк

- Това е доста необикновена поръчка - каза д-р Вагнер. - Доколкото знам, за пръв път от някой се иска да достави в тибетски манастир компютърна система за автоматично генериране на знакови последователности. Не искам да любопитствам, но бихте ли ми казали все пак за какво ще използва такава машина вашата... ъъъ... институция?

- С удоволствие - отвърна невъзмутимият лама в копринена роба. - Вашият компютър ни трябва да съставим и отпечатаме списък с думи. Това е проект, върху който работим от три века, на практика откакто съществува орденът ни. Предполагам, че идеята му ще ви се стори доста странна.

- Достатъчно свободомислещ съм, за да я приема.

- В действителност задачата е съвсем проста. Правим списък, който да съдържа всички възможни имена на Бога. Вярваме, че всяко от тях може да се изпише с не повече от девет знака от азбука, която сме създали специално за целта.

- И сте правили това в продължение на триста години?

- Да. Очаквахме, че ще са ни необходими около петнайсет хиляди години, за да свършим работата.

- О, сега разбирам защо ви е нужен нашия компютър - възкликна д-р Вагнер. - Но каква е по-точно целта на вашия проект?

- Наречете го ритуал, ако искате, но това е залегнало в основата на нашата вяра - обясни гостът. - Всички имена на Върховното същество - Господ, Йехова, Аллах и прочее - са измислени от човека наименования. Тук възниква донякъде труден философски проблем, на който обаче няма да се спирам. Въпросът е, че сред всички възможни комбинации от букви, които могат да се срещнат, са и истинските имена на Бога. Ние се опитваме да им направим пълен списък, като систематично изредим всички пермутации на букви.

- Разбирам. Започвате от А и стигате до ЯЯЯЯЯЯЯЯЯ...

- Точно така. Но за целта използваме собствена азбука. Интересен проблем ще представлява съставянето на програма, която да елиминира глупавите комбинации. Например една буква не може да се среща повече от три пъти последователно.

- Три ли? Искате да кажете два пъти.

- Три е съвсем правилно. Съжалявам но не познавате езика ни, за да ви обясня.

- Освен това искате да наемете двама наши специалисти, така ли?

- Да за трите месеца докато трае проектът.

- Имам още само един въпрос...

Но още преди да довърши застаналият пред него лама му подаде лист хартия.

- Това е банковата гаранция за кредита, който може да използваме.

- Благодаря ви. Това е предостатъчно.

* * *

Гледката от самия ръб предизвикваше виене на свят, но човек свиква с всичко. За три месеца Джордж Хенли бе престанал да се плаши от дълбоката над половин километър пропаст отдолу.

Появата на Чък обаче откъсна погледа му от далечните планини.

- Слушай, Джордж, научих нещо не особено приятно.

- Да не се е повредила машината?

От близо три месеца принтерът бълваше денонощно лавина от хартия, изписана с безсмислици, която монасите внимателно разрязваха на части и подвързваха в дебели томове. До края на проекта оставаше едва седмица. Ако сега компютърът спреше, можеха да ги задържат, а двамата нямаха желание да останат нито ден повече.

- Не, нищо подобно. Туко-що разбрах целта на всичко това.

- Мисля, че е известна на всички - отвърна Джордж.

- Знаем какво се опитват да направят монасите, но не и защо. Главният лама ми обясни, но идеята им е толкова смахната, че...

- Нищо, казвай нататък.

- Те вярват, че след като изпишат всички имена на Бога - които според тях са около девет милиарда, - ще изпълнят Неговата задача. Човешката раса била създадена именно за нея и след това нямало да има повече смисъл да съществува.

- Какво очакват, да настъпи краят на света ли?

- Не знам, но нещо не ми харесва в цялата работа - разсъждаваше Чък. - Самолет ще дойде да ни прибере след седмица, а списъкът ще бъде завършен само след четири дни. Мисля си дали компютърът не се нуждае от малка профилактика, която да забави задачата с два-три дни. Ако нагласим нещата както трябва, ще сме вече в самолета, когато се отпечата и последното име...

* * *

- И все пак не ми харесва да си измъкваме така - рече Джордж седмица по-късно, докато се спускаха с понитата по виещия се път. - Как ли ще го приемат?

- Има ли значение? Главният лама изглежда знаеше, че се готвим да бягаме, но нали компютърът работи и ще изпълни докрай задачата? А нищо оттам нататък не го интересува.

След един от стръмните завои забелязаха полето, насред което ги чакаше самолета. От това място можеха да хвърлят последен поглед към манастира. В момента там компютърът навярно подреждаше останалите няколко имена и те се отпечатваха пред стаилите дъх лами.

- Дали е свършил вече? - запита Джордж. - Време му е.

- Чък не отговори и Хенли се обърна към него, за да види пребледнялото му лице, обърнато към небето.

- Виж! - рече Чък и Джордж вдигна очи нагоре.

Над главите им звездите безшумно гаснеха.

varvarinata

20.gif

Тъписпазъм

Тъпо вчера стана чак буца в гърлото ми пак застана,

като се присетя аз ...

чак ми се ще да забегна в Хондурассс.

Ужас не, а два се казва тук за Деската и Ваня се разказва.

Сигурно е щот на обед ний не пихме бира

и затова друг парите ни намира.

Двайсетолевка новичка и непрегъната остана във запас,

при брата Янко - обедния карабас!

Кво да правиш тъпо стана чак в главата ми за днес остана!

Айде алилуя и амин и да внимаваме, дай днес да пием джин :ph34r:

varvarinata

Коледното дръвче

elha03.gif

Почти във всеки дом по коледните и новогодишни празници присъства красива коледна елха. Украсена с играчки светещи лампички и гирлянди. Аз се сетих за една анимирана приказка за таненбаун, малкото коледно дръвче и от там ми хрумна да се разровя за историята на коледната елха и ето на какво попаднах:

В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината.

Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции.

По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.

Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.

Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.

Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.

Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.

Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.

Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.

През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.

Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.

През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.

По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.

През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.

През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.

Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.

С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.

varvarinata

Коледни вълнения

Така понеже мен ме тресе коледната треска и започнах да украсявам и да разведрявам обстановката в къщи и реших да потърся историята за коледното дръвче, как е възникнало кога е било украсено първото дръвче, но засега попаднах на една статия за празничните гозби по света мисля че е интересно и ще го споделя :rolleyes:

xmas_dinner.jpg

Италия

Традиционният коледен обяд често се състои от седем ястия и включва: предястие (antipasto), паста, печено месо, салати, десерти, сирене, плод и шоколади. Италианците са известни с техните коледни кексове, които са различни в различните райони: struffoli, panpepato и pan forte в Централна Италия, frutta secca на Юг, panettone, pandoro и torrone в Северна Италия. В седмицата между Коледа и Нова година италианците празнуват с cotechino (прясна свинска наденица) и с леща.

Австрия

Във Виена на Коледа ще ви сервират задушен шаран със джинджифил и сос от бира, с гарнитура от зеленчуци. За десерт идват topfenpalatschinken, които са направени от сладка извара и се сервират със сос от праскови и карамел.Печената гъска и тук е в центъра на празника.

Малта

Преди Британската империя да се разположи в Малта, вечерта на Коледа се е сервирал петел (serduq). След Втората световна война, английската традиция на печената пуйка (id-dundjan) и пудинга със сливи (il-pudina tal-Milied) става правило тук. Други три традиционни ястия за празника са печени макарони, покрити с тесто, тимпана и петмез.

Португалия

a_69229789.jpg

В Португалия най-типичното коледно ястие е приготвено от сушена бяла риба, наречена bacalhau, която се сервира с гарнитура от варени картофи. Десертът често е rabanadas, тънки филийки бял хляб, натопени във вино и яйце, и посипани със захар, след което запържени така, че единственото, което остава накрая е сладка карамелена глазура.

Германия

Германия дава на света коледното дръвче, както и голям брой коледни лакомства. Коледната нощ често е наричана dickbauch (дебел корем). Счита се, че онези, които не си хапнат добре на вечеря, ще бъдат преследвани от демони през цялата нощ. Както и в Австрия, често се сервират задушен шаран и печена гъска. Германците приготвят всякакви гарнитури от картофи, зеле, туршии и пащърнак. В провинцията на коледната маса често се появяват диво прасе или сърна. Много популярно е малкото печено прасенце. Основният десерт е Christbaumgerback.Прави се от сладко тесто, навито на руло, от което се изрязват всякакви фигурки – елхички, джуджета и снежинки. Stollen е най-яркият немски сладкиш. За първи път е направен през четиринадесети век, приготвен е с мая и сушени плодове.

Испания

a_48190027.jpg

На Коледа испанците ядат turrón, което е сладко, подобно на френската нуга. Празничното меню включва супа от кестени, бял морски костур в хрупкава галета и изпържен в зехтин и лимонов сок, печен петел или пуйка, пълнени с трохи от хляб, свинска наденица, гъби, чесън и зехтин. Друг вариант на приготвяне на традиционната пуйка е pavo tufado de navidad (пуйка, пълнена с трюфели).

Така и да продължим кулинарната си разходка във Франция :)

f_62985039.gif

Франция

В различните региони на страната на Коледа се сервират различни ястия, но всички те включват стриди, шунка, печено пиле или пуйка, салати, коледен сладкиш.

В Елзас най-важна е печената гъска.

В Бретан в центъра на трапезата са сладкишчетата от елда.

В Бургундия изпъкват кестените и пуйката, а в Париж – стридите, гъшия дроб и тортата “Bûche de Noël”. “Bûche de Noël”, в превод коледен дънер,цепеница, е традиционен, тъй като олицетворява дървото, което гори в камината между Коледа и Нова година, и за което се смята, че носи късмет през новата година. Стар обичай е пепелта, останала от него, да се разпилява по полето за по-добра реколта или в хамбарите, за да изгони плъховете, а също и в къщата, за да я предпази от гръмотевици. Парижките сладкари измайсторили сладкишът bûche de Noël в края на 19-ти век. Става въпрос за руло, във формата на пънче, с пълнеж от кестенов крем и залят със шоколад или поръсен с пудра захар.

В Прованс коледното ястие се нарича “голямата вечеря”, защото завършва с 13 десерта. Всеки десерт олицетворява дванадесетте апостола и Христос. Стафидите, лешниците и смокините символизират идването на Христос от Средния Изток.Белият и кафявият шоколад олицетворяват доброто и злото. Останалите десерти са сладко от дюля, pompe a l'huile (плоско хлебче, приготвено със зехтин), тънки вафлички, пресни и консервирани плодове като портокали, круши, стафиди, пъпеши. Много често се сервират маслени бисквитки и callisons (вид бонбони).

varvarinata

За хората :)

Според древна елинска легенда хората тогава не са изглеждали като днес. Мъжът и жената били съединени в едно, едно цяло, човекът e бил двоен, с две лица - мъжко и женско, обърнати на различни страни с две тела и две сърца, които туптели в еднакъв ритъм. Но Зевс незнайно защо се разгневил на човека, ударил го с мълния и го разсякъл на две. Мъжът и жената се разделили, и от тогава ходят по Земята и всеки един от тях търси своята поloвинка. От там идва и израза "Търся своята половинка". Всеки един от нас търси своята сродна душа, своето друго Аз.

"Неземна, недостъпна красота!

Сред черни врани бяла гургулица -

тя тъй личи сред другите девици.

След танца ще я спра, ще си изпрося

ръката й с пръсти да докосна.

Нима до днес съм любил! Не, сърце!

(Ромео и Жулиета)

П.С Една моя приятелка ми помогна да намеря тази притча на древните елини и ето я и нея:

"..... Някога, много, много отдавна всички хора били андрогини – съвършени еднополови същества. Андрогините винаги били щастливи и самодоволни, нищо не искали от боговете и съответно не им принасяли нищо в жертва. Боговете не желаели толкова щастливи хора, тъй като това омаловажавало властта и всемогъществото им. Разгневил се Зевс и събрал Божествения съвет, за да решат какво да правят. “Да ги разпръснем” предложил Аполон. “Но те отново ще се съберат” отвърнал Зевс. “Тогава да ги избием !” скочил Марс. “Безмислено е. Тогава няма да има над кой да властваме" - казал Зевс – "Ще ги разделим на две половини и ще ги пръснем по света”. И разгневения бог взел в ръце остър меч и започнал да разсича на две андрогините. На едната половинка оставил силата и способността да печели богатства, а на другата - нежността и мъдростта да ги съхранява. Когато свършил и с последния, боговете хубаво разбъркали половинките и ги пръснали по цялата земя. Оттогава всяка половинка обикаля света и жадно търси другата своя част. Намирайки се една друга, половинките се прегръщали, целували, сплитали и страстно се стремели да се слеят в едно, за да се получи едно единно щастливо същество. Но да намери своята половинка съвсем, съвсем не се отдавало на всеки…"

varvarinata

Самотата ...

"За някой самотата е моментна спирка, а за друг безкраен път!"

Това прочетох вчера написано със спрей на една спирка. Много ми хареса тази мисъл, дори я сложих за свой статус в месинджъра си :rolleyes: Приятелят ми ме попита "А за теб какво е самотата?".

И аз без да се замислям отговорих въпреки, че дори не се бях замисляла до момента.

Самотата за мен е спътник в живота ми, от който имам нужда, но понякога много ми тежи.

Така си е понякога имам нужда съм сама да няма никой, и да мисля да стоя и да съзерцавам без да обелвам дума. Дори в такива моменти се чувствам много добре понякога. Многото хора, шума, всичко ми идва в повече и се "отцепвам".

Дори когато съм на работа, или съм заобиколена от много хора го правя просто спирам да говоря, да слушам и съм сама. Дам обичам да оставам така обаче започва да ми тежи ... май много се съсредоточавам в себе си понякога и в излишни размисли... Самота, самотен, да си сам ... а "вие" питали ли сте се такива неща?