Премини към съдържанието

neleta - Блог

  • публикации
    4
  • коментар
    1
  • прегледи
    4482

За този блог

Поезия - лично творчество

Публикации в този блог

 

Вълчиците

Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната тайна. С абсолютната сигурност, че ще си остане тайна, защото само след миг ще бъде забравена. От всяка от тях ще получиш подкрепа - тогава, когато такава не идва от никъде. Без показнос

neleta

neleta

 

Aмпутираното винаги боли

Стресна я блъскане на незатворена врата, сякаш лашкана от полудял вятър.. Отвори очи и се заслуша – навън дърветата спяха тихо , дори и листата не шумоляха. Открехна пердето. Луната се усмихваше, щастливо повела пълния си лик по вечните звездни пътеки.. Дървета бяха заболи кротките си върхари в светлината й и блажено спяха. Нямаше и помен от вятър... Някъде продължаваше да се блъска врата, лашкана от полудял вятър... И болки надигнаха глави. Упорити, драскащи, човъркащи рани, идващи от нищот

neleta

neleta

 

Съдби

- Тя - Тя седеше на пустия бряг. Вглъбена в нещо свое, далечно, на което се усмихваше с кротка загадъчна нежност. Пръстите й механично рисуваха в пясъка. Очите й бяха затворени под дълги мигли. Разпусната й коса блестеше на слънцето с тъмен меден блясък. Не беше я боядисвала скоро и в основите си сребрееше. Лицето й не издаваше годините, а усмивката й беше усмивка на палаво дете. В краката й се разплискваха изумрудено-зелените вълни на безбрежен океан. Малко заливче, закътано сред вис

neleta

neleta

 

В окото на торнадото

Неочакван отпуск от цели три седмици. Хана не знаеше какво да прави с това безкрайно много свободно време. Без ангажименти, без планове, без будилник. Не беше свикнала на бездействие и лудна. Кръстосваше апартамента като току-що затворен див тигър. Не й се излизаше, не искаше да вижда никoй. Нe можеше да понася себе си, камо ли изкуствените усмивки на безлики маски. Не й се обсъждаше времето - и то беше сиво и монотонно като всичко в нея. Включи компютъра и се зарови из сайтовете за почивки. Не

neleta

neleta

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване