Премини към съдържанието
  • публикации
    4
  • коментар
    1
  • прегледи
    4761

За този блог

Поезия - лично творчество

Публикации в този блог

Съдби

- Тя - Тя седеше на пустия бряг. Вглъбена в нещо свое, далечно, на което се усмихваше с кротка загадъчна нежност. Пръстите й механично рисуваха в пясъка. Очите й бяха затворени под дълги мигли. Разпусната й коса блестеше на слънцето с тъмен меден блясък. Не беше я боядисвала скоро и в основите си сребрееше. Лицето й не издаваше годините, а усмивката й беше усмивка на палаво дете. В краката й се разплискваха изумрудено-зелените вълни на безбрежен океан. Малко заливче, закътано сред високи

neleta

neleta

Вълчиците

Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната тайна. С абсолютната сигурност, че ще си остане тайна, защото само след миг ще бъде забравена. От всяка от тях ще получиш подкрепа - тогава, когато такава не идва от никъде. Без показнос

neleta

neleta

В окото на торнадото

Неочакван отпуск от цели три седмици. Хана не знаеше какво да прави с това безкрайно много свободно време. Без ангажименти, без планове, без будилник. Не беше свикнала на бездействие и лудна. Кръстосваше апартамента като току-що затворен див тигър. Не й се излизаше, не искаше да вижда никoй. Нe можеше да понася себе си, камо ли изкуствените усмивки на безлики маски. Не й се обсъждаше времето - и то беше сиво и монотонно като всичко в нея. Включи компютъра и се зарови из сайтовете за почивки. Не

neleta

neleta

Aмпутираното винаги боли

Стресна я блъскане на незатворена врата, сякаш лашкана от полудял вятър.. Отвори очи и се заслуша – навън дърветата спяха тихо , дори и листата не шумоляха. Открехна пердето. Луната се усмихваше, щастливо повела пълния си лик по вечните звездни пътеки.. Дървета бяха заболи кротките си върхари в светлината й и блажено спяха. Нямаше и помен от вятър... Някъде продължаваше да се блъска врата, лашкана от полудял вятър... И болки надигнаха глави. Упорити, драскащи, човъркащи рани, идващи от нищото

neleta

neleta

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване