• публикации
    2
  • коментари
    7
  • прегледи
    3566

За този блог

ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

Публикации в този блог

<------------------

Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта. Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.

В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:

- Богатство, ще ме вземеш със себе си?

А то отвърнало:

- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...

Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.

- Суета, моля те, помогни ми!

- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.

Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:

- Тъга, нека дойда с теб!

Но и тя не се съгласила:

- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...

В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...

Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:

- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.

Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:

- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?

Мъдростта отговорила:

- Това беше Времето.

- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?

- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...

Автор - неизвестен

<------------------

Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:

-Къде са ти крилата?

-Аз нямам крила-отвърнал Дяволът.

-А нимба(ореол)?

-И това нямам.

-А какво имаш?

-Имам сърце!-казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.

-Но защо?-изненадал се Ангелът.

-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.

Тогава Ангелът се замислил и попитал:

-А готов ли си да умреш заради мен?

-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си!-отвърнал Дяволът.

Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:

-Мога да пожертвам за любимия крилата си.

Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:

-Вземи го, твое е!

А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.

-Коя си сега, без крила?- попитал Дяволът Ангела.

-Аз ... съм човек-скромно казал Ангелът.

-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!

-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...

-Добре,-казал Дяволът-може ли да дойда с теб?

-Не,-казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.

Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.

-Коя си ти?

-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.

-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.

-Но как така?

-Ти не си Ангел. Нямаш крила.

-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?

-Не е вярно. Дъждът идваше сам.

-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?

-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.

-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?

-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.

-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.

-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.

-Но защо? Аз ви носих само добро!

-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...

Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.

Ангелът умрял в ръцете му.

-Защо я убихте?-изригнал гневът му.

-Тя беше вещица!

-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?

-Каза ни, но ние не и повярвахме.

-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!-разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.

На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.

После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.

И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол ...