• публикации
    7
  • коментари
    15
  • прегледи
    4805

За този блог

Курсове, консултации, лечение

Публикации в този блог

stelaaa

Избор

Всички ние правим избори във всеки един момент от нашият живот. Според това какво избираме, се определя това, което ще дойде в живота ни. Всяка една ситуация може да се погледне по два начина. Ние избираме как да реагираме, а тази наша реакция към нещо, води в живота ни следващата ситуация пред която ще бъдем изправени.

Съзнателният избор води до съзнателни действия, а те от своя страна привличат бъдещите съзнателни ситуации. Затова е много важно да правим правилният избор за всяко нещо, което се изпречва на пътя ни.

Ние имаме два избора за реакция: единият е положителен, а другият отрицателен. Ако избираме положителният начин на реакция спрямо нещо, ще привлечем положителни събития в живота си, а ако изберем отрицателният - ще привлечем съответните отрицателни събития, които повярвайте ми изобщо няма да закъснеят! С такава сила ще ви се треснат на главата, че има да се чудите от къде ви е дошло.

В такива моменти не обвинявайте някой друг за вашето нещастие, ами се спрете и се замислете как вие сте реагирали съвсем скоро. Всичко във Вселената е енергия и всичко на което ние избираме да реагираме се връща обратно при нас, но винаги в пъти повече.

Така, че е много важно да знаем как да управляваме своята енергия и към какво да я насочваме. Ако искаме положителни неща в живота си, трябва да избираме съвсем съзнателно и целенасочено положителният начин на реакция.

За да бъда по-ясна ще ви дам един пример:

Вземете следната ситуация като тази - една жена няма в момента цигари и решава да бръкне в нещата на мъжът си и да му вземе една, без негово знание. Защо тя постъпва така? Нормалната постъпка е просто да му поиска, а той да и даде, нали така? Но да речем, че се е случвало да поиска цигара и той и е отказвал поради някакви негови причини. Реакцията на тази жена в миналото е била: или отрицателна или положителна.

Положителната реакция е била да приеме неговият отказ, като знак, че просто той мисли за нейното здраве и не му е приятно да я гледа с цигара в уста и другият отрицателен начин е да си каже: " Толкова стиснат човек, гадняр и нещастник", да се изпълни с яд и да реши, че следващият път ще си вземе цигара, без да го попита.

Ето от този начин на мислене се появява новата ситуация: Влиза мъжът и вижда жена си да му бърка из нещата и полудява. Неговият избор за реакция, може също да бъде по два начина:

Положителен - "Горката явно много и се пуши, какво толкова една цигара". Приема ситуацията от комичната страна и всичко минава мирно и тихо. Жената ще се почувства зле, защото са я хванали да бърка там където няма право, унижението което ще изпита и е достатъчно. Тя ще си вземе съответните поуки от тази ситуация.

Отрицателен - Мъжът се вбесява, започва да крещи и вика, взема цигарата и я смачква на килима. Жената не стига, че е унизена, ами и обиждана. Тя се разплаква, той тръшка вратата и положението от една цигара се превръща в световен проблем.

Ето този пример ви показва как нашият избор да реагираме на нещо, превръща ситуацията в такава, каквато е! На другият ден, някой се разкрещява на мъжът, обижда го шефът му и хоп нещата се подреждат. Всеки си получава заслуженото. А то може да бъде предотвратено, ако ние правихме съзнателни и положителни избори във всеки един момент от живота си.

Не е наша работа да съдим хората и да ги наказваме. Те самите се осъждат чрез своите постъпки и действия. Над нас има по-висша сила, която дава справедливост на абсолютно всеки. Всеки в този живот получава това, което му се полага.

Въпросната жена от примера щеше да изпадне съвсем скоро в ситуация подобна на тази, само че тогава тя щеше да бъде жертвата и повярвайте ми това , което някой щеше да и вземе, в никакъв случай нямаше да бъде цигара, а нещо много по-важно и скъпо за нея.

Така, че ние трябва да мислим за себе си, да се стремим към положителни действия и постъпки за да може да привлечем хубавото в нашият живот и да оставим наказанието за тях самите. Трябва да се научим да ПРИЕМАМЕ ситуациите от комичната им и положителна страна, като мислим по този начин за самите себе си.

И накрая ще завърша с още една малка историйка, която съм кръстила : " Да ритнеш котката" и винаги когато се изправя пред избор в някаква ситуация си казвам: "Какво искаш: да помилваш или да ритнеш котето"?

В службата на един мъж, шефът му се кара и го обижда. Мъжът мълчаливо търпи критиката и събира яда в себе си.Вечерта се прибира и от вратата изкарва яда си на жена си. Тя от своя страна се разкрещява на детето , а то от яд сритва нещастната котка.

Колко по-лесно щеше да бъде, ако мъжът спокойно беше реагирал на критиката, беше ПРИЕЛ ситуацията такава, каквато е, беше се прибрал и целунал жена си, защото тя с нищо не му е виновна, а тя беше прегърнала детето си, а то от своя страна беше помилвало котето. Нали тази развръзка ви харесва повече?

Сигурна съм, че абсолютно никой не иска първият начин, но за съжаление повечето реагират точно по него. Замислете се за изборите, които правите в живота си! Приемайте нещата нормално, защото освен смъртта - няма други непоправими неща в живота!

stelaaa

Кой си ти?

Малко хора си задават за жалост, този въпрос. Живеят ден за ден, правят едни и същи неща, ходят на една и съща работа, срещат се с едни и същи хора, от време на време си правят почивки и след това отново, същото еднообразие.

Не живееш, а съществуваш. Не усещаш кой си, нито накъде отиваш….. Смисълът за повечето хора се състои в това да се изучат, да намерят добре платена работа ( а някои от тях изобщо не намират ), да създадат семейство, да съберат някакви пари за „черни дни” и ами…..май до тук беше с живота.

Не налагам мнението си, само го споделям, но аз не смятам, че това може да бъде смисъла на живота . Никога не съм мислела, че така трябва да живея, по точно да съществувам. Зная, че повечето от вас ще си кажат: „ Тая какво иска? Да отиде на луната ли, за да се почувства смислена?”

Не, аз съм намерила смисъла на моето съществуване и той не е в луната, а в земята и осъзнатия и изпълнен с чувства и вълнение живот, който ми се дава. Да намериш себе си, да отговориш на въпроса: Кой съм? – мисля, че това е най – важното и добро осъзнаване за смисъла на живота.

Жалко е да имаш всичко и да не го усещаш, да не го оценяваш, да не можеш истински да му се зарадваш. Да вършиш, ден след ден, неща, наложени от обществото, защото така трябва и така е прието.

Това не си ти – това си ти, такъв, какъвто се изисква да бъдеш. В това състояние не можеш да отговориш на въпроса: Кой съм?, защото докато не си истински себе си ,няма как да знаеш отговора. Когато, обаче си в състояние да си отговориш, започва приключението, наречено ЖИВОТ.

Цялото еднообразие си го има, но вече е осъзнато, изпълнено е с вълнение и чувство. Няма нищо по-истинско и хубаво просто да бъдеш и да се радваш, без да ти пука за мнението на другите и без да се притесняваш от това, какво ще си кажат за теб, ако не направиш нещо, което се очаква от теб. Кой си ти? Ти си никой, но точно затова си щастлив.

И за да бъда по-ясна в това, което споделих, ще прикрепя към този текст един хубав и поучителен разказ, който ще ви даде най-добре отговора на въпроса: Кой съм?

Този ден Синклер стана, както винаги, в седем сутринта. Затътри, както винаги, пантофи към банята и след като взе душ, се избръсна и парфюмира. Облече, както обикновено, модните си дрехи и слезе до входа да вземе пощата си. Там го посрещна първата изненада за деня – нямаше писма!

През последните години кореспонденцията му прогресивно растеше и това беше важно за връзката му със света. Малко разочарован от вестта за липсата на вести, той изяде обичайната закуската от ядки с мляко ( както препоръчваха лекарите ) и излезе от дома си.

Всичко си беше, както винаги: същите коли се движеха по познатите улици на града и вдигаха същия шум, от който се оплакваше всеки ден. Като пресичаше площада, едва не се сблъска с професор Ексер – стар познат, с който обикновено разговаряше с часове на отвлечени метафизични теми. Махна му с ръка за поздрав, но професорът сякаш не го позна.

Извика го по име, но той вече се беше отдалечил и Синклер помисли, че не го е чул. Денят беше започнал на зле и май вървеше на по- зле с нарастващата досада в душата му. Той реши да се върне вкъщи, към книгите и изследванията си, и да чака писмата, които сигурно щяха да бъдат още повече, щом сутринта не беше получил никакви.

Тази нощ мъжът не спа добре и се събуди много рано. Слезе и докато закусваше, започна да дебне през прозореца кога ще дойде пощальонът. Най-сетне го видя на ъгъла и сърцето му подскочи. Но пощальонът мина покрай дома му, без да спира. Синклер излезе и го повика, за да провери дали няма писма за него, но човекът го увери, че в чантата му няма нищо за него, че пощите не стачкуват и че няма проблеми с разнасянето на писма в града.

Това съвсем не го успокои, напротив, още повече го притесни. Нещо ставаше и трябваше да разбере какво е. Облече си палтото и се отправи към дома на своя приятел Марио. Щом пристигна, каза на иконома да съобщи за него и зачака в хола своя приятел, който скоро се появи. Синклер се спусна към домакина, протегна ръце, но той го попита само:

  • Извинете, господине, познаваме ли се?

Мъжът помисли, че си прави с него шега, засмя се насила и настоя домакинът да му предложи чаша алкохол. Резултатът беше ужасен: онзи повика иконома и му нареди да изгони непознатия, при което Синклер си изпусна нервите и започна да крещи и да ругае, предизвиквайки здравеняка да го изхвърли на улицата…..

По пътя за вкъщи срещна други съседи, които не му обърнаха внимание и се държаха така с него, сякаш беше някой непознат. И мъжът беше обсебен от следната мисъл: срещу него имаше заговор и той бе допуснал някаква грешка спрямо това общество, щом сега то го отхвърляше така, както пред и часове го почиташе. Но колкото и да мислеше, не можеше да се сети за нищо, което би могло да се изтълкува като обида, а още по-малко за нещо, което би могло да засегне цял един град.

Тази ситуация продължи. Никой не го търсеше, не получаваше писма, жената, която почистваше дома му не се появи, телефонът не звънеше. На петата вечер, пийнал малко повече, Синклер реши да отиде до бара, където обикновено се срещаше с приятели и си говореха разни глупости. Щом влезе, той ги видя в ъгъла, на масата, на която обикновено седяха.

Приятелите му се смееха, разказваха си някакви вицове и никой не му обърна внимание. Мъжът се приближи до тях, придърпа един стол и седна. В миг настъпи гробна тишина, която показваше какъв досадник за тях е новодошлият.Синклер не издържа повече.

- Мога ли да знам какво ви става на всички? Ако съм направил нещо, с което да съм ви обидил, кажете ми и да се разберем, но не се дръжте така, защото ще полудея.

Всички се спогледаха озадачени, но и раздразнени. Един от тях завъртя показалец на слепоочието си, давайки диагноза на непознатия. Мъжът започна да ги моли за обяснение, падна на земята и заплака, умолявайки ги да му кажат защо му причиняват това. Само един от тях му отвърна:

- Господине, никой от нас не ви познава, така че нищо не сте ни сторили. Всъщност дори не знаем кой сте.

Сълзи бликнаха от очите му и той излезе от бара и се затътри унизен към дома си. А краката му сякаш тежаха по един тон. Влезе в стаята и се хвърли на леглото. Без да знае как, нито защо, се бе превърнал в някакъв непознат, в никой.

Нямаше го вече в бележниците на хората, с които си кореспондираше, нито в спомените на познатите, да не говорим за чувствата на приятелите. В главата му се набиваше като с чук въпросът, който всички му задаваха и който самият той започваше да си задава: „ Кой си ти?”.

Можеше ли всъщност да отговори на този въпрос? Знаеше името си, адреса, номера на ризата си, номера на личната си карта и някои и други данни за пред хората. Но освен всичко останало, кой беше той дълбоко в себе си? Държанието му, влеченията му, склонностите и мислите му бяха ли негови? Или както много други неща, бяха само стремеж да не разочарова онези, които очакваха от него да бъде човекът, когато познават?

Май започваше да му просветва: щом е никой, значи не е нужно да се държи по определен начин. Каквото и да направи, реакцията на другите към него няма да се промени. И за първи път от толкова време откри нещо, което го успокои: бе изпаднал в такова положение, че можеше да се държи както си иска, без да чака одобрението на околните.

Пое си дълбоко дъх и усети как въздухът нахлува в дробовете му, сякаш се е възродил. Осъзна, че кръвта тече във вените му, че сърцето му бие, и се изненада, че за първи път не трепереше. И след като най-сетне вече бе разбрал, че е сам, че винаги е бил сам, и разчиташе само на себе си, сега можеше да се разсмее или да се разплаче…..

Но заради себе си, не зареди другите. Вече знаеше: СОБСТВЕНИЯТ МУ ЖИВОТ НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ ДРУГИТЕ. Беше разбрал, че е трябвало да остане сам, за да открие себе си………

Заспа дълбоко и спокойно и сънува прекрасни сънища. Събуди се към десет сутринта и видя, че в този миг един слънчев лъч проникваше през прозореца и осветяваше красиво стаята му.

Без да се къпи, слезе по стълбите, тананикайки си някаква песен, която никога не бе чувал, и откри нещо пред вратата - голяма купчина писма, адресирани до него. Жената, която почистваше беше в кухнята и го поздрави, сякаш нищо не бе се случило.

А вечерта в бара всички се държаха така, сякаш онази вечер на лудост никога не се бе състояла. Всичко бе отново както преди…… но не и той, за щастие, той който никога вече нямаше да се моли някой да го забележи, за да се увери, че е жив, той, който никога вече нямаше да търси мнението на другите за себе си, той, който никога вече нямаше да се страхува, че ще бъде отхвърлен. Всичко беше същото, но този човек вече никога нямаше да забрави кой е.

КРАЙ

Когато не осъзнаваш зависимостта си от чуждото мнение, живееш , треперейки да не бъдеш отхвърлен от другите, от които си се научил да се страхуваш. А цената, която трябва да платиш, за да не се страхуваш, е да се подчиниш и да станеш това, което онези, „дето толкова ни обичат”, ни налагат да бъдем , да правим и да мислим.

Ако имаш „късмет” като героя на Папини и изведнъж светът ти обърне гръб, нямаш друг изход, освен да разбереш колко безсмислена е борбата ти.

Но ако това не стане и за „нещастие” си харесван и обсипван с внимание и хвалби, тогава…………остава ти само едно: чувството за лична свобода сам да решаваш: покорство или самота; притиснат от дилемата да си това, което трябва, или да бъдеш никой.

И от този миг……… можеш просто да бъдеш сам, но самият себе си.

stelaaa

Когато живееш в това високо ниво на съзнание, не бягаш от реалността както си мислят повечето хора, а я преоткриваш. Какво значи това? Много просто за обяснение и то е, че всичко което виждаш се случва първо в теб самият и след това се проявява навън. Когато вътре в себе си, си на вълна глад и бедност, навън се проявява точно това. Навсякъде където погледнеш виждаш това.

Извисяването на съзнанието над това което е, те прави първо по осъзнат и второ ти получаваш знание за всичко, което е такова каквото е. Не твърдя, че бедност не съществува, а се опитвам да обясня колко много зависи от нас как и по какъв начин приемаме нещата от живота. Когато имаме в живота си неудовлетворение и сме нещастни е необходимо да се обърнем към себе си и да видим какво ние мислим и правим за да се доведем до състоянието в което сме. Имаме ли мисли на бедност, негативно отношение към живота, проблеми, болести и много други от тази поредица – това е явен знак за ниско ниво на съзнание. Ако съзнанието ти е достатъчно високо ти няма как да имаш такива мисли, защото тогава всичко за което ще мислиш ще бъде на друга вълна – позитивна и очакваща нещо хубаво да се случи.

В резултат на това ще привлечеш към себе си точно тези неща. Всяка една ситуация може да бъде разгледана по няколко начина. Ти имаш свободния избор да направиш това. От теб зависи как ще погледнеш на нещата. Можеш да бъдеш нещастен, но може и да се превърнеш в щастливец и късметлия, нали? Всичко зависи от нивото на съзнание. Затова е важно да бъдем извисени и над всичко, което ни заобикаля. Няма вечно съществуващи проблеми и нещастия, както няма и неразрешими неща. Важен е погледа към тях, начина на приемане и избора, който ще направим.

Във всяка една ситуация можем да решим какви да бъдем – такива, които приемат и променят или такива, които се примеряват и изпадат в отчаяние. Колкото по- ниско ниво на съзнание имаш, толкова повече проблеми привличаш. Важно е да се разбере, че когато си извисен ти достигаш състояние на божественост, можеш да се справяш с всичко, защото получаваш знание и сила как точно да го направиш.

Когато си поставен пред неприятна ситуация е важно първо да я усетиш такава, каквато е, без розови очила. След това я приеми с едно свиване на раменете и си промени отношението към нея. Не да я видиш като несъществуваща, а само като различна. Погледни на неприятното, което ти се случва като възможност за израстване, промяна. Опитай да се настроеш на позитивна вълна и ако успееш със сигурност тя ще се превърне в нещо много добро за теб. Постепенно ще се научиш лесно и бързо да се издигаш над нещата и да ги променяш в своя полза. Животът ти ще добие съвсем друг външен вид. Не е лесно, но не е невъзможно. Този който успее да го направи ще разбере точно и ясно за какво говоря. Ако не опиташ никога няма да се превърнеш във вълшебника, който по рождение си!

stelaaa

Промяна

Защо е необходима промяна? Защо да се променяме?

Промяната е необходима за нашето израстване, за нашият път в живота. Повечето хора се страхуват от нея, предпочитат старото и познато дори и то да ги прави нещастни, самотни и бедни. Всички ние усещаме в даден момент кога е необходима промяна, но се страхуваме от новото и неизвестно, страхуваме се да поемем риск към различното. Живота е прекрасен, когато разширим съзнанието си и погледнем в очите това, което ни се предлага. Когато не желаем да направим тази промяна започват да ни се случват най-различни препятствия под формата на проблеми, чиято цел е да ни събуди към новото и различно. Променяйте се за да може да живеете истински, да чувствате живота във вас. Стоенето на едно място, често води до безразличие, до различни видове зависимости, спира потока на силната енергия и ни прави просто съществуващи, а не Живеещи! Всеки сам за себе си интуитивно усеща към какво трябва да премине, кое да промени. Не се плашете от промяната, защото тя винаги е за добро, винаги носи удоволетворение на душата ви, защото тя е тази която желае тази промяна. Чувствайте със сърцето си, то единствено знае кое е най-добро за вас, доверявайте му се! Спускайте се смело в живота, наслаждавайте му се, усещайте го, защото той е кратък и минава много бързо. На никой не му се живее празен и пуст живот, но много са малко тези, които му се наслаждават истински. Хората си мислят, че когато липсват финанси е трудно да се живее, но не искат да повярват че притежават сила с която могат да променят изцяло своя живот, винаги ни е по-лесно да приемаме трудностите и да се самосъжаляваме отколкото да приемем, че щастието ни принадлежи по право, че то идва от душата ни и се иска от нас само да се отворим към нея и да и позволим да се прояви!

Когато се отворим към душата си, тогава започваме да живеем в една по висша реалност където нашите желания стават изпълними, сбъдват се мечтите , постигаме пълна хармония с цялата Вселена!

stelaaa

Пробуждане

Какво според вас е пробуждане? От какво човек трябва да се събуди?

Искам да ви кажа, какво аз мисля за пробуждането и с какво, то помогна в моя живот!

Повечето хора си мислят, че да си духовен човек и да живееш според Божите правила, означава....религиозен! Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против религиозните хора, но лично аз смятам, че духовността за мен е нещо по-различно. За мен да си духовен, означава да бъдеш първо: добър човек, мил, състрадателен, винаги готов да помогне, позитивен, виждащ във всичко и всички само красота (тя между другото е навсякъде, но когато спим или ходим със затворени очи, не можем да я видим), да изпитваш благодарност, да си истински, открит и честен! Много са добродетелите, които ни разкриват до колко даден човек е духовен, но аз пиша за най-важните, които ако покажем навън, животът ни наистина ще се промени, защото когато човек живее давайки непрекъснато от тези добродетели и на другите хора, тогава започват да му се случват чудеса, но това е друга тема по която ще говорим друг път. Всеки човек има право да избира в какво да вярва и какво да почита, но всички ние дълбоко в себе си носим Бог, а той е всички тези добродетели, които изброих и още много други. Всички ние, когато сме в окаяно състояние, болни, нещастни и т.н. гласно или негласно отправяме молба до Бог за помощ, а също и когато сме щастливи, без даже да се замислим, му Благодарим. Така че всички ние подсъзнателно вярваме и знаем, че има сила, която ни помага, но ни е трудно гласно да си го признаем и да живеем като силни, добри и обичащи се хора!

Това за мен е Пробуждане, това е Духовност!

Има хиляди хора, които ходят на църква, почитат всички пости и дори се молят всеки ден, а след това правят хиляди безобразия, обиждат, нараняват, присвояват и живеят по недуховен начин! И това е така, защото го правят без нужните познания, защото правят показност или смятат, че по този начин ще им се изкупят греховете, а не защото са осъзнали истинската си природа и сила, която притежават и носят в себе си!

Духовността е познание към това, което е вътре в теб самият! Когато се обърнеш навътре към себе си, тогава ще разбереш каква сила притежаваш! Животът ти ще бъде във високо енергийно ниво и тогава наистина ще бъдеш с отворени очи и ще виждаш само красота и любов!

Искрено го пожелавам на всички да достигнете до този върховен момент в живота си, защото тогава ще разберете, че се раждате за първи път и досега просто сте били полуживи! Всички търсим помощ отвън, а тя е в нас самите!

stelaaa

Щастие

Какво за вас е щастието? Мислете ли, че то е възможно?

Кое може да ви направи щастливи? Щастливи ли сте сега?

Това са въпросите, които всеки си задава и на които никой не може да даде пълен отговор. Всеки си мисли, че когато има пари ще бъде щастлив, когато си купи мечтаната кола, мечтаният дом, когато живее в охолство, срещне човека за който мечтае и т.н и т.н. За голямо съжаление обаче, това не мисля, че може да направи човек щастлив! Временно - да, но след като мине еуфорията от придобивката, той отново ще започне да се пита - Какво е щастието? Защо въпреки всичко, което имам, не съм щастлив? Защо,Защо, Защо????? Аз не мисля, че съм специалист по щастие, но смятам че мога да дам някои отговори на този въпрос - Защо?

Защото, мили хора - липсва любовта в сърцата ви! Ако живеете с отворено съзнание, ако всяко ваше действие е съпътствано от любовта, ако тя е неотлъчно с вас, то тогава вие ще бъдете наистина щастливи! Когато целенасочено влагаме любов във всичко, ние живеем в хармония със себе си и другите. Вниманието, уважението, което показваме на хората ни се връща двойно, кара ни да се чувстваме щастливи, значими в собствените ни очи, прави ни добри и стойностни хора. Дори, когато някой се отнася лошо с нас, не ни пречи да бъдем добри и внимателни към него. Повярвайте ми, ако постъпите добре с такъв човек, това още повече ще увеличи вашето щастие и уважение към вас самите! Това ще ви направи още по-силни и добри хора, а другият дори и да не ви го покаже, ще се засрами и ще бъде много по-нещастен отколкото, ако му отвърнете с удар, защото той ще изгуби собственото си самоуважение и сила!

Щастието според мен, се крие точно в любовта! Отворете сетивата си за любовта и само гледайте какво ще се случи! Ще бъдете преобразени, самите вие няма да може да се познаете!

И всичките пари и блага на тази земя да притежавате, ако в сърцето ви има зло, мъка, яд, завист, ярост, агресия, грубост, неуважение - Ще бъдете нещастни! Нищо няма да е в състояние да ви направи щастливи, дори и да имате милиони и всичките блага на земята! Ще живеете и ще се чудите защо не се чувствате добре? Обратното, ако нямате пари и блага, но живеете в любов и хармония ще имате всичко на този свят, защото когато любовта присъства, то тя неминуемо ще ви донесе любов и блага и бедността няма да бъде ваш спътник, защото всичко на този свят се връща - абсолютно всичко! "Отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят с теб"! "Давай за да получаваш"! "Щедър ли си към другите и те ще бъдат щедри с теб"! "Даваш ли любов и ти ще получаваш любов"! Това е моето мнение по въпроса за щастието и никой не е в състояние да ме обеди в обратното, защото лично съм го изпробвала и съм се убедила в резултатите. Вие сами преценете , вас кое ви прави щастливи? Решете какво искате да получавате от живота и давайте това! Със сигурност, ще го получите!

Любов, любов, любов! Аз това искам! Това прави мен, щастлива! А вас?

stelaaa

С любов

blog-0792903001385515503.jpgВсички имаме нужда от любов! Искаме да бъдем обичани, влюбени и щастливи! Когато това вълшебно чувство е събудено, се чувстваме като птици с криле. Можем от любов да полетим високо в небето, не забелязваме никакви недостатъци в другият. Виждаме го с очите на ЛЮБОВТА! Живота ни тогава е прекрасен, всичко ни се струва красиво и безупречно. В душата ни е леко и свободно, силата е с нас, можем да преместим планини, не се страхуваме и можем всичко! Така е, когато в нас присъства това вълшебно чувство! Но, в един момент тя си отива и тогава настъпва ад под небето. Виждаме всичко в черна окраска, веднага изплуват недостатъците, красотата вече не е в нашите очи, силата си отива от нас и на нейно място идва страхът. От какво? От самотата, от празнотата в сърцето ни, от тъмнината която ни дебне в неизвестното бъдеще. Какво ще правим сега? Как можем да живеем? С какво ще запълним тази празнота в душата си? Как ще превъзмогнем всичко това?

Появява се съмнението дали ще можем отново да обичаме или това е било за последно? Обвиняваме съдбата, хората, другият и всичко което ни се изпречи пред очите за липсата на любов! Така е, нали? Всеки е минал през такъв етап от живота си, много пъти сме губили любовта, мислили сме си, че никога повече няма да обичаме по този начин, но после отново сме се влюбвали. Срещали сме я много пъти и винаги е събуждала в нас точно тези прекрасни чувства и след това отново сме я губили! Защо е така? Питаме се защо не можем да я задържим завинаги в сърцата си? За този вид любов отговорът е много прост и елементарен и той е: Това не е любов, а влюбване. Разликата между двете е голяма и мисля, че всеки я знае. Когато някой се откаже от нещо, значи там не е присъствала любовта.

Имало е само кратко или дълго присвиване в стомаха, леко потреперване, наречено влюбване! Сигурно се досетихте вече, че аз нямам предвид такъв вид любов! Говоря за истинската любов към всичко, което очите ни съзират. Ако човек възпита това прекрасно чувство в себе си, можете ли да си представите как ще се чувства. Щом едно присвиване в стомаха може да ни направи щастливи, какво можем да постигнем с любовта в сърцата си? И зная, че ако тя присъства в нас, определено живота ни ще бъде прекрасен и определено няма да ни я отнемат, защото тя си е само и единствено за нас.

Ние сами можем да си я дадем и също така сами да си я отнемем. Много хора не разбират или не искат да разберат, че това е истинската любов, която ни дава силата да полeтим високо в небето и дори когато падаме няма да усетим болката, защото тя ще ни пази и ще ни помогне отново да литнем. В живота на всеки има висини и спадове, това е неизбежно, така е устроен света. Ако грее само слънце, ще ни заболят очите. Ако няма тъмнина, няма да можем да видим звездите в небето. Така, че светлината и тъмнината вървят заедно и ние трябва да ги приемаме точно по този начин, като гледаме и на двете с любов.

Да обичаме еднакво и двете, защото без едното няма да можем да видим другото. Някои от вас може да кажат, че любовта не се възпитава. Тя или я има, или я няма. Аз не мисля така. Тя присъства във всеки човек, но при едни е скрита много дълбоко, докато при други е на повърхността, но те пък не знаят как да я използват правилно. Защото тя си има специално предназначение и то не е да се пилее наляво и надясно.

Любовта трябва да е чиста и съсредоточена към всичко, което ни заобикаля без да я натрапваме и изискваме, а свободно и леко. Тя трябва да стане наша втора кожа, трябва да я влагаме във всичко което правим като започнем от най-дребното( миене на зъби) и стигнем до по-важните неща в живота си. Трябва да се научим първо да я даваме и после да я искаме. Да не чакаме някой да ни я дари, а ние първи да я даряваме на другите и нямам предвид само себеподобните ни, а всичко което ни заобикаля - живо и неживо в природата.

Само тогава ще възпитаме чувството любов в себе си и ще можем истински да му се наслаждаваме. Работата, която ни дразни и не ни задоволява изведнъж ще придобие друг смисъл, връзката ни ще се възроди, а слънцето навън ще ни топли, дъждът ще ни разхлажда, а тъмнината ще ни помага да откриваме светлината! С любовта в сърцата си ще придобием силата да променяме обстоятелствата и да ги обръщаме в наша полза.

Ще бъдем полезни както на себе си, така и на другите. Живота с любов е много по-красив и безоблачен от този в който цари озлоблението и недоволството. Любовта е в състояние да промени всичко и всеки. Една мила усмивка изпълнена с любов може да отвори железни врати, да събуди и най-заспалото същество, да стопли и най-мразовитият ден, да сгрее и най-коравото сърце. Това е любовта! Тихо и в сърцето си казвайте: Обичам те - на всичко до което се докосвате и ще видите какво чудо ще настъпи в живота ви! Обичайте и давайте обич! Сгрявайте с любов собственото си сърце и после я давайте на другите! С любов всичко се постига!

С любов от мен към всички вас! Обичам ви, обичайте се и вие самите!