Премини към съдържанието

rosi45 - Блог

  • публикации
    36
  • коментари
    16
  • прегледи
    15800

За този блог

проза и поезия

Публикации в този блог

 

Хайку

върху лунен сърп по звездните пътеки бродя самотна = = на лунния рог закачихме люлката на любовта ни = = пълната луна безмълвният свидетел на огнена страст

rosi45

rosi45

 

Идилично

На пейката пред портата- под цъфналия розов храст, с блага усмивка на лица мъж и жена смирено седят, хванати здраво ръка за ръка, привели морно стари рамена... Зад тях пъстра грее градината, ароматът цветен сякаш упойва. Отрупани плодни дървета са навели клони до земята. Стара калдъръмена пътека води до бащината стряха. Приличат на две стари икони, същински ореол са белите коси... Вперили в прашния друм очи - децата ще дойдат... нали, нали?

rosi45

rosi45

 

Пролетта

Ежедневие сиво. Битие банално. Обезцветена душа, без цел и посока. Поглед разсеян. Невиждащи очи. Сетива притъпени. Оловна самота. НО... пролетта... Ах, тази чаровница! Взрив от багри, ухание омайно, галещи лъчи и музика като че ли... Отвори неусетно, с пеперудени крила, кристалната решетка. И пробуди във човека отново любовта...

rosi45

rosi45

 

Лунно хайку

върху лунен сърп по звездните пътеки бродя самотна = = на лунния рог закачихме люлката на любовта ни = = пълната луна- безмълвният свидетел на огнена страст

rosi45

rosi45

 

И това го има...

Диана и Иван се запознаха на рожден ден на общ приятел. Тя имаше красиво лице, но грубовато телосложение. Той беше... някак си "бозав" и не особено общителен. Между тях не пламна искра, а просто симпатия. Когато й предложи брак, тя се съгласи. Все пак имаше висше образование, а беше време, когато това означаваше нещо и бе предпоставка поне за средно интелектуално ниво. Освен това бе вече на 26 години и имаше желание да създаде семейство. Сключиха брак. Заживяха в нейната къща, заедно с ма

rosi45

rosi45

 

Писмото

Вечерта беше като всички останали. Омръзнали й бяха до смърт . В едното кресло седеше онзи сухар, мъжът й и четеше вечния спортен вестник- много задълбочено, както винаги.Тя седеше в другото кресло, неподвижна и безмълвна, но отвътре беше като пружина. Нямаше търпение да седне на компютъра... да влезе в пощата и да види дали няма писмо от един определен човек. Не можеше повече... най-нехайно и с досадна въздишка стана от креслото и включи компа. Едва изчака да зареди..."Да,да,да-имаше писмо от н

rosi45

rosi45

 

Семеен оркестър /фейлетон/

В семейния оркестър аз представям струнните инструменти. Цялата останала част, включително вокал и най-вече диригент - моята спътница в живота. Събота - късен предиобед. Измъквам се от леглото и бавно открехвам вратата към всекидневната, с тайната надежда да видя следната картина: ведрина и чистота струи от постланата с бяла, красива покривка маса, на нея - изящна чаша с димящо уханно кафе и един топящ се в устата кроасан до него. Чувате ли нежния като полъх звук на арфа?! А после, като щрайхи

rosi45

rosi45

 

Един ангел

Роди се живот. Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек. Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15-годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче. Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му. Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат. После отиде в еди

rosi45

rosi45

 

Удоволствието от живота

Ако задам тази фраза като въпрос- "Изпитвате ли удоволствие от живота?" , сигурно ще получа повече негативни отговори: " Какво ти удоволствие в тази скапана реалност? В това безпаричие, в този скотски живот, който водим? Само проблеми...". Ако попитам "Какво е най-голямото ви удоволствие в живота?"- ще получа толкова отговора, колкото и хора... Мисля, че то, удоволствието, е повече състояние на духа, отколкото физическо. Има хора, които дори да са засипани с материални блага, не чувстват у

rosi45

rosi45

 

Здрач

Слънчо отдавна залезе. Звездите още ги няма, но тук е здрачът вече със неговата омая... наситен, в нежно-лилаво. Само на кестена свещите проблясват в меко бяло, а люлякък силно ухае... Сърцето в очакване тръпне- дали ще дойдеш обични? За да потънеш със мене в онези бездни любовни.

rosi45

rosi45

 

Притча и още нещо

Ще започна с един разказ, който ще перифразирам. Той първоначално е бил преведен от арабски. Авторът му така и си остава неизвестен, но пък се е превърнал в притча. Имало в Багдад един търговец. Той изпратил слугата си на пазар. Скоро последният се върнал разтреперан и казал, че на пазара видял смъртта, с косата, и тя му се заканила... Поискал слугата кон от господаря си- да отиде в Самара, за да избегне съдбата си. Получил кон и потеглил, а търговецат отишъл на пазара. Там, сред множоството,

rosi45

rosi45

 

Акростих

Христос воскресе! Радост и покой дарява Истината въдворява Слепи изцерява Той ни спасява Обич завещава... Сам си кръста понесе Високо към Голгота Отец си помолва Сили да му дава... Кръвта се стича Режат тези тръни Ехтят небесата... Себе си пожертва Един за всички!

rosi45

rosi45

 

Моята пролет

Седя под сянката на люляка, обгърнал ме с облак уханен, ухание загадъчно, изтънчено. Жужи пчела, пеперуда пърха, Греят лалетата - ален килим, бели лалета, достойни за булка жълто-червени лалета, досущ езици огнени... Зюмбюлът на мястото си тежи и пръска плътни аромати, а игликите разноцветни ми намигат весело, игриво както вятърът - закачливо повдига ми лекичко полата и коприната гали краката. Унасям се в красиви мечти, как неусетно времето лети... Привечер е ве

rosi45

rosi45

 

Мечо Пух и куклата Барби /фейлетон/

На пръв поглед, този млад мъж създаваше асоциация за Мечо Пух. Но който го познаваше, знаеше, че повече му приляга- човек с голям умствен багаж, широка обща култура, завидно IQ и други подобни клишета. И как не! Откакто се бе научил да чете на 5 годинки, все беше заровен в книгите. На първия учебен ден произнесе слово от името на първокласниците. Скоро му излезе прякора "професора". И имаше защо. Така си израстна, с книгите. Направи бърза и успешна кариера като юрист. Разбира се, и той има

rosi45

rosi45

 

Богата съм...

Имам една красива, малка, кристална бонбониера. Искаше ми се да я напълня. Отидох в един магазин за кафе и потърсих от ония малки, разноцветни, увити в целофан бонбонки. Купих си една торбичка. Извадих купата, седнах на един стол до масата... Взех едно бледорозово бонбонче- то ми напомни на естествено розовите, гладки като бонбончето, свежи момински устни. Сетих се за онзи незабравим миг на първата ми целувка... усмихнах се и пуснах бонбончето в бонбониерата. Взех зелено бонбонче. Държ

rosi45

rosi45

 

За "случайностите" в живота

Когато бях на 18 години,попаднах на първия кръстопът в живота си,макар че тогава не го осъзнавах.Бях приета в Медицинския техникум- клинични лаборанти.В първия учебен ден,излязох от къщи и тръгнах по улицата за техникума.Пред мен,на около два метра, вървеше едно напълно непознато момиче.Заковах поглед в гърба му...ако то ускореше крачка,аз-също...Не зная защо,мислех,че и тя отива там.Но най-странното беше,че се почувствах като вързана с невидима връв за нея,като че нещо ме теглеше...Наистина, вл

rosi45

rosi45

 

Малка авантюра

Тя попадна на едно от онези мероприятия, където почти никой никого не познава. Излезе на терасата. Искаше да запали цигара. Колко досадно, забравила си беше запалката. Огледа се за най-близкостоящия човек с цигара в ръка. Това беше един не много висок, но добре сложен мъж с прошарена брадичка, която много му отиваше. Приближи се и помоли за огънче. Имаше вятър и направи заслон с ръката си. За миг ръцете и очите им се докоснаха. Странно, би се заклела, че през тях мина лек ток. Значи не е само пр

rosi45

rosi45

 

Монолог на тийнейджъра

Аз не съм дете в сиропиталище, нито дете на улицата, налитащо на бой... Имам си куче от сой, имам си къща, (но дом не е това) лаптоп и кола и още куп неща... Също така баща- машина за пари, забравил, че има деца, и разбира се майка- заета със свойта суета... Имам дори за дрога пари - ха-ха, че нали... тя ми е утехата! Нямам само това, дето не се купува с пари - любовта... Аз не съм безпризорен, а само много самотен...

rosi45

rosi45

 

Лунната соната

Мъжът на моите мечти нямал вече онази тръпка... да сложим край той реши- било най-вярната постъпка. Вратата изскърца протяжно. Безмълвно стоях в тишината и усещах с цялото си тяло колко болезнена е самотата. Плъзнах бавно и нежно ръце по познатите клавиши на пианото и ритъмът на моето сърце успокоява се след преживяното. Заструяват лунни лъчи от таз соната съвършена и спират сълзите в моите очи от нейната сила целебна...

rosi45

rosi45

 

Кръговрат

Душа. Безсмъртна. Далечна. А после- енергиен лъч и... в плът облечена. Утроба. Туп, туп- сърце. Тъмно. Топло. Тихо.Уютно. А после- натиск, изтласкване. Ярка светлина,шумно... студ, страх и болка. Проплакване... Топла прегръдка. Познат аромат и ритъм- сърцето на мама. Училище. Знания. Университет. Още знания. Тръпка. Страст. И после...булка. Работа, работа, работа. Малки удоволствия. Работа, пак работа... По-малко удоволствия. И ето, старост-нерадост. Бастун.

rosi45

rosi45

 

Миниатюра

Тя беше малка, срамежлива, все се криеше зад нещо, но така очарователна... Макар че не се смяташе за красавица, защото още нямаше оня блестящ тен, който имаха по-големите, нито тяхната заобленост... а и тези пъпчици... Радваше се на топлите слънчеви лъчи, заобиколена от дружките си и мечтаеше да стане голяма. Тогава ще дойде нежният принц, ще я погали и ще я вземе със себе си в далечни земи, където ще бъдат толкова щастливи! Изведнъж земята затрепери. Какво ли беше това? Тя стоеше на мястот

rosi45

rosi45

 

Неканен гост

Жената побутна детето през разнебитената вратичка в дворчето на една схлупена къщурка, съборетина. Сложи сака пред вратата, каза му да седне върху него. - Аз трябва да замина... далеко... Ти стой тук. Когато баба ти излезе, ще те види. Няма да мърдаш от тук! - и си тръгна. Беше декември. **** Госпожа Мила чу звънеца на вратата. Преди да отвори, погледна през шпионката. Не чакаше никого, но нали е Коледа! Миналата година в Коледната вечер на вратата ù се появи един възрастен циганин с недъг

rosi45

rosi45

 

Ерудираният инспектор

Инспекторът, за когото става дума, приличаше на създадения от британеца сър Артър Конан Дойл всеизвестен Шерлок Холмс- висок, слаб, аскетичен, загадъчен...Но не свиреше на цигулка като него, а пелерините отдавна не бяха на мода. Приличаше и на великия Еркюл Поаро по своята педантичност по отношение на външността си и заобикалящата го среда, но нямаше характерната яйцевидна форма на главата и екстравагантните му мустаци, нито гастрономическите му способности. Но определено приличаше и на двамата

rosi45

rosi45

×
×
  • Добави ново...