Премини към съдържанието
  • публикации
    36
  • коментари
    16
  • прегледи
    16174

За този блог

проза и поезия

Публикации в този блог

Богата съм...

Имам една красива, малка, кристална бонбониера. Искаше ми се да я напълня. Отидох в един магазин за кафе и потърсих от ония малки, разноцветни, увити в целофан бонбонки. Купих си една торбичка. Извадих купата, седнах на един стол до масата... Взех едно бледорозово бонбонче- то ми напомни на естествено розовите, гладки като бонбончето, свежи момински устни. Сетих се за онзи незабравим миг на първата ми целувка... усмихнах се и пуснах бонбончето в бонбониерата. Взех зелено бонбонче. Държах г

rosi45

rosi45

Божи дар

Те са от тези десет процента българи, които живеят без финансови проблеми. Той е проспериращ адвокат, при това красив - като изваден от филм. Беше артистичен и това му помагаше в работата. Съпругата му, когато се запознаха, отиде веднъж в съдебната зала и беше поразена - той превърна пледоарията си в атракция, всички бяха впечатлени от красноречието и чара му. Тя не блестеше с красота. Беше миловидна, но овалът на лицето се нарушаваше от твърде ъгловатата, широка долна челюст. Но пък имаше млеч

rosi45

rosi45

Лунно хайку

върху лунен сърп по звездните пътеки бродя самотна = = на лунния рог закачихме люлката на любовта ни = = пълната луна- безмълвният свидетел на огнена страст

rosi45

rosi45

И това го има...

Диана и Иван се запознаха на рожден ден на общ приятел. Тя имаше красиво лице, но грубовато телосложение. Той беше... някак си "бозав" и не особено общителен. Между тях не пламна искра, а просто симпатия. Когато й предложи брак, тя се съгласи. Все пак имаше висше образование, а беше време, когато това означаваше нещо и бе предпоставка поне за средно интелектуално ниво. Освен това бе вече на 26 години и имаше желание да създаде семейство. Сключиха брак. Заживяха в нейната къща, заедно с майка

rosi45

rosi45

Един ангел

Роди се живот. Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек. Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15-годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче. Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му. Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат. После отиде в един от Он

rosi45

rosi45

Удоволствието от живота

Ако задам тази фраза като въпрос- "Изпитвате ли удоволствие от живота?" , сигурно ще получа повече негативни отговори: " Какво ти удоволствие в тази скапана реалност? В това безпаричие, в този скотски живот, който водим? Само проблеми...". Ако попитам "Какво е най-голямото ви удоволствие в живота?"- ще получа толкова отговора, колкото и хора... Мисля, че то, удоволствието, е повече състояние на духа, отколкото физическо. Има хора, които дори да са засипани с материални блага, не чувстват удо

rosi45

rosi45

Мечо Пух и куклата Барби /фейлетон/

На пръв поглед, този млад мъж създаваше асоциация за Мечо Пух. Но който го познаваше, знаеше, че повече му приляга- човек с голям умствен багаж, широка обща култура, завидно IQ и други подобни клишета. И как не! Откакто се бе научил да чете на 5 годинки, все беше заровен в книгите. На първия учебен ден произнесе слово от името на първокласниците. Скоро му излезе прякора "професора". И имаше защо. Така си израстна, с книгите. Направи бърза и успешна кариера като юрист. Разбира се, и той имаше

rosi45

rosi45

За "случайностите" в живота

Когато бях на 18 години,попаднах на първия кръстопът в живота си,макар че тогава не го осъзнавах.Бях приета в Медицинския техникум- клинични лаборанти.В първия учебен ден,излязох от къщи и тръгнах по улицата за техникума.Пред мен,на около два метра, вървеше едно напълно непознато момиче.Заковах поглед в гърба му...ако то ускореше крачка,аз-също...Не зная защо,мислех,че и тя отива там.Но най-странното беше,че се почувствах като вързана с невидима връв за нея,като че нещо ме теглеше...Наистина, вл

rosi45

rosi45

Малка авантюра

Тя попадна на едно от онези мероприятия, където почти никой никого не познава. Излезе на терасата. Искаше да запали цигара. Колко досадно, забравила си беше запалката. Огледа се за най-близкостоящия човек с цигара в ръка. Това беше един не много висок, но добре сложен мъж с прошарена брадичка, която много му отиваше. Приближи се и помоли за огънче. Имаше вятър и направи заслон с ръката си. За миг ръцете и очите им се докоснаха. Странно, би се заклела, че през тях мина лек ток. Значи не е само пр

rosi45

rosi45

Злополуката - разказ

Злополуката Госпожа Анна отвори вратата на любимото си кафене и влезе. Посещаваше го често, винаги сама. Собствената й компания й беше напълно достатъчна. Г-жа Анна имаше много хобита и никога не скучаеше. А най-приятното беше да съзерцава света около себеси,който пораждаше толкова размисли... Тръгна към "своята "маса, радвайки се на чудесния интериор. Слава Богу нямаше ги онези железни столове, крайно неудобни, или онези грозни пластмасови...Имаше и тежки завеси в керемидено, които чудесно кор

rosi45

rosi45

На тати мъжлето

Станах баща! Аз, баща! Имам син! За да отбележа този велик момент, порядъчно си пийнах с приятели както си му е редът... След няколко дни , като че не вървях, а летях към родилното с огромен букет рози. Настъпи моментът!Сред всеобщото вълнение , святкащи фотоапарати и насочени джиесеми, акушерката постави в ръцете ми малко вързопче, от което се виждаше сбръчкано миниатюрно личице със затворени очи и някак странно... ама много странно се гърчеше и помръдваше в одеалцето. Нима това е синът, с койт

rosi45

rosi45

Една по-специална вечер

Бяха отминали годините, когато отглеждаха децата. И тези, когато правеха кариера. Годините, когато живееха на бързи обороти и бяха вечно уморени. Сега живееха спокойно. Твърде спокойно- като повърхността на блато, помисли си тя... Нещо липсваше... какво точно? Всичко вървеше по ноти, всеки изпълняваше задълженията си... Да, това е - всичко бе сведено до задължения, включително и интимния им живот. Трябваше свеж полъх, нещо различно... например специална вечер. Тя се сети за вчера - нали беше

rosi45

rosi45

Учителката по цигулка

Ани е приятна, умна и интелигентна млада жена. Цигуларка. Свири в симфоничния оркестър. Мечтаеше да стане концертмайстор. Когато завърши консерваторията, не можеше и да мисли да стане концертираш цигулар. Защо ли? Съвсем просто е - за това са необходими пари, много пари, начален капитал за импресарио, реклама, концертни зали, пътувания... поне спонсор. Но откакто се помнеше чуваше думите "не можем да си го позволим". Тези думи белязаха детството й. Баща й всичко пропиваше, а майка й работеше как

rosi45

rosi45

Чудеса по Коледа

Приказките обикновено са изпълнени с красота и поръсени със звезден прашец... и в тях често стават чудеса. Но има и тъжни приказки- като "Малката кибритопродавачка" на Ханс Кристиян Андерсен. От друга страна, времето неизменно тече и не е възможно да се върне. Но, може един човек да остане да живее в началото на 20 век,въпреки,че сега е 21! Попаднах в едно от призрачните села, навяващи странното усещане за лунен пейзаж. Изоставени, порутени каменни къщи с покриви от речен камък и зеещи като и

rosi45

rosi45

Акростих

Христос воскресе! Радост и покой дарява Истината въдворява Слепи изцерява Той ни спасява Обич завещава... Сам си кръста понесе Високо към Голгота Отец си помолва Сили да му дава... Кръвта се стича Режат тези тръни Ехтят небесата... Себе си пожертва Един за всички!

rosi45

rosi45

Хайку

върху лунен сърп по звездните пътеки бродя самотна = = на лунния рог закачихме люлката на любовта ни = = пълната луна безмълвният свидетел на огнена страст

rosi45

rosi45

Идилично

На пейката пред портата- под цъфналия розов храст, с блага усмивка на лица мъж и жена смирено седят, хванати здраво ръка за ръка, привели морно стари рамена... Зад тях пъстра грее градината, ароматът цветен сякаш упойва. Отрупани плодни дървета са навели клони до земята. Стара калдъръмена пътека води до бащината стряха. Приличат на две стари икони, същински ореол са белите коси... Вперили в прашния друм очи - децата ще дойдат... нали, нали?

rosi45

rosi45

Пролетта

Ежедневие сиво. Битие банално. Обезцветена душа, без цел и посока. Поглед разсеян. Невиждащи очи. Сетива притъпени. Оловна самота. НО... пролетта... Ах, тази чаровница! Взрив от багри, ухание омайно, галещи лъчи и музика като че ли... Отвори неусетно, с пеперудени крила, кристалната решетка. И пробуди във човека отново любовта...

rosi45

rosi45

Писмото

Вечерта беше като всички останали. Омръзнали й бяха до смърт . В едното кресло седеше онзи сухар, мъжът й и четеше вечния спортен вестник- много задълбочено, както винаги.Тя седеше в другото кресло, неподвижна и безмълвна, но отвътре беше като пружина. Нямаше търпение да седне на компютъра... да влезе в пощата и да види дали няма писмо от един определен човек. Не можеше повече... най-нехайно и с досадна въздишка стана от креслото и включи компа. Едва изчака да зареди..."Да,да,да-имаше писмо от н

rosi45

rosi45

Семеен оркестър /фейлетон/

В семейния оркестър аз представям струнните инструменти. Цялата останала част, включително вокал и най-вече диригент - моята спътница в живота. Събота - късен предиобед. Измъквам се от леглото и бавно открехвам вратата към всекидневната, с тайната надежда да видя следната картина: ведрина и чистота струи от постланата с бяла, красива покривка маса, на нея - изящна чаша с димящо уханно кафе и един топящ се в устата кроасан до него. Чувате ли нежния като полъх звук на арфа?! А после, като щрайхис

rosi45

rosi45

Хайку

скрежът дантелен от южняка трепетно чака целувка ****** коминът стопли балеринки-снежинки студени слънца

rosi45

rosi45

Здрач

Слънчо отдавна залезе. Звездите още ги няма, но тук е здрачът вече със неговата омая... наситен, в нежно-лилаво. Само на кестена свещите проблясват в меко бяло, а люлякък силно ухае... Сърцето в очакване тръпне- дали ще дойдеш обични? За да потънеш със мене в онези бездни любовни.

rosi45

rosi45

Притча и още нещо

Ще започна с един разказ, който ще перифразирам. Той първоначално е бил преведен от арабски. Авторът му така и си остава неизвестен, но пък се е превърнал в притча. Имало в Багдад един търговец. Той изпратил слугата си на пазар. Скоро последният се върнал разтреперан и казал, че на пазара видял смъртта, с косата, и тя му се заканила... Поискал слугата кон от господаря си- да отиде в Самара, за да избегне съдбата си. Получил кон и потеглил, а търговецат отишъл на пазара. Там, сред множоството, з

rosi45

rosi45

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване